Разлика между версии на „Обхода и проява“

Версия от 16:12, 27 ноември 2008

Обхода и проява

Т. м Чете се резюме върху темата: „СмФ,ни в природата". Днес всички хора говорят за „об¬хода и проява-'. Между тези понятия има известно съотношение, известна връзка ВсЬ-ки си служи с Т"БЗИ понятия, но малцина разбират тяхното съдържание и вътрешен смисъл. С&що така вскки ученик знае, ка¬кво нъшо е кръгът, но запитат ли го, какво представя кръгът в живота, нищо не може да каже. Представете си, че хиляди души жи-в'Ьят в един кр/кг. и всички имат една¬кво отношение към центъра. Какво ще по-стигнат при тия отношения? Като жив'Ьят заедно, всички искат да пият вода, да ядат, да спят, да се разговарят помежду си и т. н. Какъв смисъл имат тия прояви на хората? Ще кажете, че животът изисква от чов-вка да пие вода, да яце, да спи, да става, да се разговаря. Какво се придобива след всичко това? Така изявен. животът на тия хора е механически. Това показва, че живо^ тът в крж.га не е още съвершен. Ако жи¬вотът в топката, в кржха, в сфера га е идеален, завершен. човек би требвало да

268 има сферична форма. В сж.щност, човек не е сферичен. Да допуснем, че два кръга А и В (фиг. 1) имат такова отношение помежду си, че ВСБ-ки един от Т'БХ минава през центъра на другия. При това положение, животът въ

фиг. 1. кръга се ИЗМ-БНЯ, понеже се образува елипса. Колкото разстоянието АВ става по-голямо, толкова повече кръговет се сплескват, а елипсата — удължава. Сплескването на крж-I овете може да се продължи дотогава, до¬като се превернат в права линия. Промт>-нит!}, които стават с кржховет-Б, са прояви, които стават в самата природа. За да бж-дат разбрани, тия прояви трябва да се преве-дат към общ знаменател на разумността. Само по този начин чов-вк ще разбере, че

269 между всички прояви на природата съществу¬ва вътрешна зависимост. Чов-Ък може да се ползува от тази връзка на проявитв в природата дотолкова, доколкото неговото съ¬знание е сверзано с съзнанието на природата. В този смисъл, чов-Ьк може да се ползува от пром^нит в атмосферата дотолкова, доколкото съзнава тия промени. Той може да се ползува от ГОДИШНИТЕ времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се сверзва с т-вх. — Какво представя прол-втта? — Живот на детинството, на веселието и на радостта. — Л-втото? — Живот на възрастния, на работата. — Есеньта? — Живот на ЧОВ-БК, КОЙТО е орал, съл, жънал и събрал вече плодовет си.—Зимата? — Живот на ЧОВ-БК, който почива. Зимата представя още живот на банкер, който е събрал стоката си, приготвил я за продан и почива вече, чака клиенти да я продава. През трит-в месеца на почивка, които правят сръ\дно 3X28 = 84 дни, месеци, или години, ЧОВ-БК свершва из¬вестна работа и си почива. Значи, след ВСБ-ка усилена работа, човек има право да по¬чива. И тъй, колкото повече центровете А и В в двата кръга се отдалечават, толкова по¬вече елипсата губи своето равновесие. Изгуби ли равновесието си, отношението между съществата, които жив-вят на периферията на кръга, и тия, които жив-вят в центъра, не може да бъде вече еднакво, вследствие на

270 което става нужда, разумните същества, които живЕят на полюсит, да прехверлят своята деятелност от един полюс на друг. Ко¬гато се чувствува затворен, 01 раничен, чо-втзк не може да се прояви Това показва, че той е влтззъл в кръга. Силитъ- на полето, в което се намира, се ур^виовесяват иомежт\ си, вследствие на което той не може да мръд¬не. За да изл-Ьзе човет< от това положение, в неговия център трябва да стане известна промтзна. Не стане ли никаква промЬна, топ ще се намъфи в положението на стълб. ^а зданието стълбът е на мтзсто. но човтж а се преверне на стълб, това е ЮЛ-БМО неша-стие. Като стълб, той нищо не може да по-стигне. Какво означава думата обхода? Да имаш обхода, това значи, да обхождаш, ла обика-ляш нътцата, да ги наблюдаваш и изуча-ваш. Като обходиш н-Ьщата, тр'Ьбва ла си взимаш бележка, да ги чъртаеш Наи-после тр-вбва да се проявиш. Какво представя чо-въж, ако не обхожда нътцата, ако не си взи¬ма бележка за т'Ьх и ако не се проявява? Ще кажете, че сте млади, възрастни, или ста¬ри, че сте богати, учени или силни. Каква младост е тази, която не ви е дала сила и потик да работите и да се развивате? Каква старост е тази, от знанията на която не мо¬жете да се ползувате? Какво богатство е то¬ва, с което не знаете, как да се справите? Човеж може да умре и като млад, и като

271 възрастен, и като стар. Той може да умре и като богат. и като сиромах. Каква е разликата между младия и ста¬рия човтж? Според нтжои, млад ЧОВГБК е онзи, който има възможност да расте, да се развива, да жив-Ье. Стар е онзи, който е ми-нал през тези положения и отива към за-гасване на живота, към смъртта. Да умре чов'вк, това значи, да държи матура. Ако из¬държи матурата, ще му дадат свидетелство за свершен курс. Ако не издържи, ще по¬втори класа, ще го вернат отново да учи. Египтянитъ- са употребявали за понятието „човекъ" знака „У", с който започва думата „умира". Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човтж. Младият, който не е до-шъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човтзк. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да изл-взе от този кръг, да си пожив-ве, както разбира, той нарушава равновесието, в кое¬то се е намирал и, дето отиде, каквото на-прави, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обяс¬ни, защо тр-Ъбва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плаща¬нето се явява като неизб-вжен процес.

Първи раздел

Дето има отношения, там съществува пла¬щане. Може ли чов-вк да вл-взе в гостилни¬ца, да се нахрани и да изл-взе вън, без да плати? Гостилничарьт ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще за¬почне той да се извинява, че сега нямал па¬ри. Кога ще има пари? Когато спечели. Този чов-вк мисли, че като работи известно време и остар-ве, ще спечели пари да плаща дълго-вег си. Не, дълговет-в, задълженията се пла-щат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя. Природата не позволява никакво отлагане. Като разсжждават по стар начин, хо¬рата дохождат до криво разбиране на ду-ховнитъ1 въпроси. Слушате, заприм"Бр, мнози¬на да казват, че докато е млад, човеж тр-вбва да си поживее, а като остарее, тога¬ва може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира. докато е млад, чов-вк може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остар-ве, то-! ава ще мисли за работа, за плащане, за слу¬жене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така жив-ве, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живо¬та, държи сметка за всичко. На всвка негова стъпка тя му представя полицит-в, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. То¬зи млад чов-вк се чуди, защо му идат не¬щастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли чов-вк, че като отиде на

273 черква и се прекръсти н-Ьколко пжди, е слу-жил на Бога? Истинското служене не се из¬разява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. ВсЬко движение в при¬родата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръг¬не в правия пжл и да изпълнява волята Бо¬жия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя. Коле¬ничи ли, човек трябва да е готов да тури всека енергия в себе си на работа. Следователно, каквито да са външните прояви на човека, те трябва да се осмислят. Моли ли се, молитвата му трябва да е осми-слена. Да се моли човек външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е де-тинско схващане за молитвата. Всеко нещо има свой външен и вътрешен смисъл. Ако начъртаете кръг, елипса, като фигури, те външно имат един смисъл, но вътреш¬но имат друг смисъл. Те имат живо отношение към човека. Когато се намери в областта на една от тия фигури, човек трябва да знае, как да разрешава въпросите си от гледището на силите, които те съ-държат. Съвременните хора изучават различни науки, но дойдат ли до вътрешния смисъл на явленията в тия науки, те минават край тех, без да се спират. Обаче, те се инте- 18

274 ресуват от въпроси, разрешението на които се крие в далечното бадеще. Заприм^р. такъв един въпрос е този за създа¬ване на вселената. Тъ1 искат да знаят, кои е създал вселената. За да си отговорят на този въпрос, т трябва да обход ят цълата вселена, т. е да посетят всички слъниа и пла¬нети, всички системи. В края на краищата Т-Б могат да имат задоволителен огговор на въпроса, но ке абсолютен. Такива въпро¬си не се решават изведнъж. За да дойде до известна светлина по въпроса, ЧОВ-БК трябва да мине през всички научни теории, през всички хипотези и пак н-Ьма да му се открие абсолютната истина. Има смиеьл чо-вЬк да дойде до разрешението на нЬкой въпрос. но ако с това придобие нътдо особено. Не придобие ли това, което е оча-квал, всички усилия са отишли напразно. НФ.кой казва, че обичал нъкого, а въпр-в-ки гова любов I а му не е произвела никаква промяна в не! о. Каква щобов е тази, която не може да произведе никаква промяна в чо¬века:' Това, което съвременнитъ- хора наричат любов, не е нито фуго, освен трошици на иобовьга. Любовьта на съвременнит-в хора представя частици ог Великата любов. В този смисъл вевки чов'вк носи парченце от кръста, на който Христос бил разпнат. Гой мисли, че е придобил светия, честния кръст, а сам не е свет. Каква полза допр и нася това парченце от кръста на Христа?

275 Има смисъл чов-вк да носи в себе си по едно от качествата на Христа, но не и по едно парченце от светия кръст. Понеже всички хора търсят парченца от дървото, на което Христос е бил разпнат, считат го щастливо дърво. Обаче, същото дърво ста¬на причина за страданията на Христа, вслед¬ствие на което го считаме нещастно. Ако дър¬вото не съществуваше, Христос н-вмаше да бжле разпнат. Ще кажете, че ако Христос не бт>ше разпнат, човечеството нямаше да се спаси. Дървото тр-вбваше да знае изкуст¬вото да се превръща в вода, в въздух, в св-втлина, за да не става причина за страда¬нията на Христа. Що се отнася до спасение¬то на чов-вчеството, щ-вше да се намЪри дру] начин. Съвременнит-в хора трябва да изменят своитъ1 разбирания, да застанат на здрава •основа. Когато видят, че н-Ькой чов-вк оби¬ча много да философствува, хората го нари-чат дървен философ . С това т искат да кажат, че философията му мчза на отс Б-чено дърво, от което нищо не може да из-л-взе. То не може да расте, не може да цъвти, да верзва плод. От такова дърво бътае на-правен кръстът, на който разпнаха Христа. Този кръст представя противоречията на живота. Наистина, когато се намери в голе¬ми противоречия, чов-вк казва • Гол-вм кръст нося. Днес, положението почти на всички хора € едно и също: бият ги, затварят ги, без тъ-

276 да знаят, защо става това. Тъ- се раждатъг учат, умират, без да знаят, защо става това. Т- ядат, пият, лътат, стават, без да знаят, защо става това. Като не знаят, какво е предназначението им, хората казват: Чов-вк е дошъл на земята да пожив-ве мал¬ко и да умре. Чудно н-вщо! Може ли чов-вк да държи матура без да е учил? Да умре чов-вк, това значи, да държи матура. Ще ка¬же нъжой, че ще се яви на матура само да запази М-БСТОТО си, да не пропусне срока, ма-кар че нищо не е учил. Обаче, природата е строга към ученика. Види ли, че н-вкой е подал заявление за матура, без да е учил, тя започва да го следи. Тя ще му създаде ред изпитания, докато най-после I о застави да учи. Ако учи, гова още не значи, че ведна¬га може да издържи матура. Тя му дава пра¬во да се явява хиляди пъти на матура, но докато не се приготви в съвершенство, не го пуща напред. Матура може да издържи само онзи ученик, който е развил в себе си всички добродетели, всички дарби и спо-собности, които природата е вложила в него. Когато чов-вк развива известна добро-детел, разумнитв същества му помагат да постигне желанието си. Не се ли вслушва в т-Ьхния съвет, той нвма да постигне това, което желае. Заприм-вр, н-вкой иска да раз¬вие милосърдието си. Той търси случаи, къде да прояви милосърдието си, но не намира. Оба¬че, нъчцо вътре в него му казва да помогне на

Втори раздел

•една бедна вдовица, като посочва даже адре¬са й. Тази вдовица се е молила на Бога да й помогне по нтжакъв начин, да се справи с материалното си положение. Едно от ра-зумнит същества нашепва на този чов-вк да й се притече на помощ, но той не е го-тов да изпълни този съвет. Той си казва: Нека й помогне съседа, той е по-богат от мене. Разумното същество се отправя до съ¬седа на този човек с същата задача, но и той се отказва, намира, че приятельт му е по-■богат. При това той не е женен, няма де¬ца. В нежеланието си да помогнат, да про-явят милосърдието си, хората се отказват да изпълнят волята Божия, а въпр-вки това искат да придобият добродетели. Иска ли да развие известна добродетел, чов-Ьк тръб-,ва да работи, да се проявява в това напра¬вление. С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния •си глас. Има случаи, когато работит на чо¬века се уреждат, не когато не смъе да даде нътцо от джоба си, но когато прояви своята щедрост Понякога богатството повече спъ¬ва човека, отколкото го въздига. Давайте щедро там, дето Божият глас ви съветва. Изпълнявате ли волята на този глас, и ва-шит работи ще се наредят добре. Следователно, когато природата иска да освободи човека от нещо, което не му е по-тръбно, тя го заставя да го даде на други, които се нуждаят от него. Не го ли даде

278 доброволно, тя ще го застави насила да га даде. Ако поетът има в ръката си перог което скърца, природата ще му го вземе. По¬етът трябва да пише с златно перо, което никога не се хаби. Природата е крайно взи¬скателна към ВСБКИ, който има отношение към нея. Ако някой напише едно писмо на природата, то трт>бва да бъде съвершено. 11ай-малката погръшка в писмото кара при¬родата да се затвори за този човтж. Докато не изправи погр-Ъшката си. природата ще бж-де затворена за него. — Н-Ьма ли милост в нея? — Колкото е милостива природата, тол-кова е и строга. Тя не обича подаянията. Към способния и разумен ЧОВ-БК природа¬та е строга и взискателна. Тя изисква от чо¬века да прила! а своето милосърдие. Бог е милостив, природата е милостива, и чов-вкъ-трябва да бъде милостив, за да не спъва проявите на Божественото в себе си. Иначе, всички негови усилия остават безпредметни. Съвременнит-в хора се оплакват, че въ-пр-Бки ГОЛ-БМИТ усилия, които правят, нищо непостшат.—Защо не постигат нищо?—За-щото правят неразумни усилия. Какво ще допринесе усилието на мухата, която ГГБЛ ден се блъска в затворения прозорец? Какво ще допринесе и вашето усчлие да гоните мухите. които влизат в стаята ви? Ако от вратата влизат десетки мухи. а от прозореца изли-зат по две-три. какво ще постигнете с това усилие? Вие постоянно ще отваряте и затваря-

279 те прозореца си. за да излизате две-три мухи, и ще губите времето си напразно. Такъв род усикия са безполезни. Има смисъл да прави чов-Ззк усилия, но за нътцо. което ще му при¬несе нъкаква полза. Да се занимава с мухи-т, обаче, това не може да го ползува. Мухата е своенравно същество. От едно мъхто я изгониш, на друго отива. Животът на .муха¬та е живот на своенравните същества в природата. Мнозина ще кажат, че знаят тия нъща, но искат да им се даде нъчдо ново. Кое е най-новото и важно за човека? Да изпълня¬ва волята Божия в всички светове: физиче¬ски, духовен и умствен. Изпълнява ли този закон, работите му ще се нареждат добре. Ако е слуга, господарьт му ще бъде внима-телен към него, ще влиза в положението му. Ако е ученик. учителит ще му пома-гат. ще се отнасят добре с него. Не из-пълнява ли този закон всичкит му работи ще остакат назад. Като изучавам съвременните хора, ви-ждам. че на ВСБКИ липсва нътцо. Ако челото му е красиво, с дорбе развити центрове, но-сът му не е правилен; ако челото и носът са добре развити, бралата не е красива, лип¬сва й нътцо. Ако челото, носът и брадата са правилни, ушвд-в не са красиви. Н'Ьма чов-Ьк в света. в когото всички чърти на лицето, всички удове да са добре развити. Това по¬казва, че всЬки човетс трябва да работи вер-

280 ху себе си, да се усъвершенствува. Започне ли да се извинява с лошите условия, с майка си и с баща си, с лошо наследство чов-Ьк е на крив път. Никой не е виновен за не¬успехите на човека, освен той сам. Добри-ят, разумният човеж съзнава, че виновник за неуспехите в живота си е той сам, а не условията и родителите му. Всеки човек е роден ири условия да се развива, но той не ги е използувал, както трябва. Б всеки чо-втзк СА. вложени дарби и способности, които той не е развил. За да използува условията ьа живота си разумно, чов%к трябва да тър¬си причината за неуспехите си в себе си и да работи, за да се изправи. Ако причината за спънките на човека е вън от него, как е възможно тогава, един съвершен и безгре-шен човек да се спъва? Човтж тр-вбва да мисли право, сам да не се спъва. Кривата ми-съл спъва човека и го прави неспособен за работа. Ще кажете, че от години насам че¬тете Свещената книга, работите върху себе си, прилагате, но злото, лошите хора ви препят-ствуват. Ако мислите така, човек ще бъде свободен от отговорност. Казано е, обаче, в Писанието: „Който яде плътта ми и пие кръвьта ми, той има живот в се¬бе си". Ако вие сте яли плътта Христова и пили кръвьта Му, защо не сте придобили Не¬говия живот? Значи, вие сте яли плътта Хри¬стова и пили кръвьта Му, без да сте ги из¬ползували, както трябва. Следователно, иска ли

281 да изправи живота си, човеж трябва да съ¬знава, че причина за неуспЪхит-в в живота си е той сам, и да започне съзнателно да работи. Какви условия са. нужни за съзнателна работа? За да работи съзнателно, човеж пър¬во се нуждае от материал, който да обра¬ботва. т. е. да го използува. При това, материа-лът тр-вбва да бъде доброкачествен. Съще-временно и външнит условия трябва да бж-дат благоприятни. Представете си, че имате св"Ьщ, направена от доброкачествен мате¬риал. Искате да запалите свъщьта, но не мо¬жете. — Защо? — Защото външнитъ- условия са неблагоприятни: дъжд вали, или силен въ"гър духа. За да запалите тази свъщ, вие трябва да търсите сухо м-Ьсто, или завет н1з-къде. Обаче, има свъчци. направени от добро¬качествен материал, които се палят и в влажно, и в вътровито време. Твзи евтлци са за предпочитане пред първите, които мина-ват за много известни. Следователно, за пред¬почитане е чов^к да следва такова учение, което дава светлина на неговия ум при всич¬ки условия на живота. Ама това учение не било известно на хората, или не го признавали — туй не е важно. Какво допринася на чов-вка едно учение, облечено в красиви форми, направено от добър материал, а не евтзти? Мнозина се хвалят с своитъ1 убежде¬ния, с своето в-врую, но като се нам^рят в нещастие, не могат да си светнат с т-вх.

== Трети раздел ==

Това е все едно да носиш св-Ьщ в ръка и да не можеш да си послужиш с нея. кога¬то изпаднеш в тъмнина. Или да носиш оржжие в ръката си, а когато те нападнат разбойници, да не можеш да се защитиш. Ако една идея е Божествена, тя трябва да св-Ь-ти на човека в тъмната нощ на живота му; тя тр'Ьбва да го защищава от неприятелит му. Същото се отнася и до постъпкит на чо-в'Ька. Който живъе в Божествения свет, той лесно се справя с мъчнотиит и с гр'Ьха. Мине ли през ума му нъкаква грътнна, нечи¬ста мисъл, той я хваща, разтърсва я и я хверля на земята. Който не живъе според Божестве¬ните закони, той често грътни и после съжаля¬ва, че е изгубил всичко. Гръхът е бирник, който взима всичко, каквото чов'Ък е спече-лпл, и си отива. Той примамва човека, като му представя фалшивит работи за истински. Като не разбира кои нътца са истински и кои — фалшиви, човек лесно се подава на гр-вха. За да не гръши, той трябва да има пробен камък, с кои го да изпитва чистотата на нъ-щата. Златарьт изпитва чистотата на златото с известни киселини, а праведният трябва да си служи с Божественото, като пробен камък в своя живот. Съвременните хора говорят за самообла-дание. Какво представя самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на аре¬ната да се състезват с противника си.—Кой е най-гол-вмият противник на човека?—Смърть-

283 та. Следователно, иска ли да се справи с противника си. човек тр-Ьбва да е развилъ-в себе си самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството. Вижда¬ли ли сте, как се борят пехливани? Т на-мазват тълото си с масло и започват бор¬бата, като прилагат всички правила и методи на изкуството. Не се ли придържат към установениг правила, т изгубват борбата. Изучавайте правилата и методит на самообла-данието, за да се справяте с всички мъчно-тии и страдания, с всички изненади в жи¬вота си. Като се намъри пред известна мъчно¬тия. човек се уилашва и се отказва да се бори. Не, човек трябва да приложи всич-кит си сили в действие, да победи мъчно¬тията си. — Ама аз съм човек от новото учение, от учението на любовьта, не трябва да се боря. — Ти нтзма да се бориш по стар начин. но в борбата си ще приложиш всичко, което си научил от любовьта от мъдрость-та и от истината. Някой се мисли за юнак, за чов-вк с голямо самообладание защото мо¬же да победи една малка мъчнотия. Малки-ГБ мъчнотии са деца. които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на новото учение се бори с голями пехли¬вани. които са. признати за световни величини. Ако усп-ъе да се справи с тях. само то¬гава могат да го признаят за силен човек. — Ама могат да ме убият. — И да

284 те убият, пак да не те е страх. Силният човек казва: И да умра, пак ще живея; и да осиромашея, пак богат ще стана; и зна¬нието си да изгубя, пак ще го придобия. Той не се страхува от нищо. Той знае, че в всич¬ки противоречия се крие възможност за при-добиване на нещо. Той знае, че само невежи-ят има възможност да стане учен; само си-ромахът има възможност да стане богат; само умрълият има възможност да оживее. Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живЗзе щастливо. Безсмъртния! показва на смъртта, че и в нейнит обятия има живот. Знание и невежество, смърт и живот, сила и слабост, това са контрасти в живота, от които човтж трябва да се учи. Като не могат да иридобият онова, кое¬то търсят, мнозина казват: Науката не е за нас. Т са отчасти прави, но не ИЗП/БЛО. Бул-скит% дрехи не са за всички, но т не са смисълът на живота. Музиката не е за всич¬ки, но и тя още не е смисълът на живота. Учението не е за всички, но и в него не е смисълът на живота, Учението е само за тру¬дещия. За да може да учи, човтзк трябва да има специфичен стремеж към учението, за да събуди в себе си съответна мозъчна енер¬гия. За да придобие известна добродетел, чо-втж трябва да е събудил в себе си съот¬ветна енергия, чр'вз която може да я придо¬бие. Има ли тази енергия, никаква сила в ■света не е в състояние да му противодей-

285 ствува. Ще кажете, че човек може да учи до известна възраст. Не, човеж може да учи на всвкаква възраст: и като млад. и като въз-растен. и като стар. На младия СА дадени условия за придобиване на блага; на стария са. дадени условия да използува вложеното в тия блага. Младият се готви за придобиване на плодове; старият се ползува от съдържа¬нието на тия плодове. Като говоря по този начин, н'Ькои от вас се обезсърдчават, мислят, че нищо нъ-ма да изл-взе от т-Ьх. Защо се обезсърдча-вате? Защото се оглеждате в огледалото и намирате, че не сте лобре облечени, че дрехи-т ви са нечисти, скжхани. Какво трябва да направите след встжа лекция? Идете на баня да се оклшете. След това облечете нови чи¬сти дрехи. Така изчистени и обл-вчени в нови дрехи, вие можете да се оглеждате в всЬко огледало. Щом се видите чисти и с нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърдчението ви ще изчезне. Който разбира законите на живота и на природата, той не се страхува. Той знае. че в природата няма страшни работи. Казвате, че в живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се съз¬дава от неразбиране на нъщата, лрамата —от крива представа за Т-БХ, а трагедията — от непостигнати желания, или от разрушаване на нтлцо постигнато. Като се намъри в трагично положение на живота си, чов^к се отчайва, хверля всичко от себе си. не иска да жив-ве.

286 Той не подозира, че тра1едията му е причине¬на от н-вкаква илюзия. Млад момък обичал една мома толко¬ва много, че бил готов да пожертвува жи¬вота си за нея. Една вечер сънувал, че по-лучил от възлюбената си писмо, в което му писала, че е нехранимайко, че не иска да продължава познанството си с него и т. н. Силно отчаян, той дигнал ръце от нея, от-казал се и в 10л'1л»ата си м;?ка. ритнал близкостоещата маса до него и разпръснал чсичкитъ- писма на възлюбената си. Като се събудил от тежкия сън. той видъл маса-та обърната, и писмата на любимата си раз-хверляни на пода. Скоро слел това той по-лучил отлично писмо от възлюбената си. Значи, когато той имал тежък кошмар, тя му написала най-хубавото си писмо. Нощната му трагедия се превернала в илюзия, и той се намърил пред красивата действителност на живота — пред едно от най-хубавит писма на своята възлюбена. — Бо1 е Любов. Бог е Мг д р о с т . Бог е Истииа. Божията Лю¬бов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват с нас. 16. Лекция от Учителя, държана на 11 декемврий, 1929 г. София. — Изгръвъ