(Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ПОРЯДЪКЪТ == От една случка, която имах с Учителя…) |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
В 1925 година Учителя проведе Събора за последен път в Търново. Следващата година Съборът беше в София, на Изгрева. Съборите, както вече отбелязахме, бяха дни на го¬лям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези, дошли от провинцията. За първи път щях¬ме да бъдем домакини, ето защо очаквахме съборните дни с ожидание, готови да сме полезни при подготовката. За гос¬тите, които идваха от всички краища на страната ни, поме¬щения нямаше достатъчно, затова се определи едно място за палатки. То бе пред стаичката на Учителя, която малко преди това бе построена и даже все още не беше измазана отвън. Братята и сестрите опнаха палатките си в недоста¬тъчно добър ред, кой както намери за добре. Братята ста-рейшини, които имаха за задача да организират външната страна на Събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък. Една сутрин, преди още да беше започнал Събора, отидох към Белия град, така нарекохме това селище от палатки. Гледам Учителя идва към мен и ми казва: "Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам, и най-вече, когато е предложено нещо от Учителя. Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план?" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го дово¬ди. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изк-лючително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми. | В 1925 година Учителя проведе Събора за последен път в Търново. Следващата година Съборът беше в София, на Изгрева. Съборите, както вече отбелязахме, бяха дни на го¬лям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези, дошли от провинцията. За първи път щях¬ме да бъдем домакини, ето защо очаквахме съборните дни с ожидание, готови да сме полезни при подготовката. За гос¬тите, които идваха от всички краища на страната ни, поме¬щения нямаше достатъчно, затова се определи едно място за палатки. То бе пред стаичката на Учителя, която малко преди това бе построена и даже все още не беше измазана отвън. Братята и сестрите опнаха палатките си в недоста¬тъчно добър ред, кой както намери за добре. Братята ста-рейшини, които имаха за задача да организират външната страна на Събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък. Една сутрин, преди още да беше започнал Събора, отидох към Белия град, така нарекохме това селище от палатки. Гледам Учителя идва към мен и ми казва: "Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам, и най-вече, когато е предложено нещо от Учителя. Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план?" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го дово¬ди. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изк-лючително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми. | ||
| − | |||
Версия от 17:19, 15 юни 2010
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ПОРЯДЪКЪТ
От една случка, която имах с Учителя, разбрах от какво грамадно значение е за ученика, когато ще върши нещо, ко¬гато ще разрешава някаква задача, да има пред вид разумни съображения.
В 1925 година Учителя проведе Събора за последен път в Търново. Следващата година Съборът беше в София, на Изгрева. Съборите, както вече отбелязахме, бяха дни на го¬лям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези, дошли от провинцията. За първи път щях¬ме да бъдем домакини, ето защо очаквахме съборните дни с ожидание, готови да сме полезни при подготовката. За гос¬тите, които идваха от всички краища на страната ни, поме¬щения нямаше достатъчно, затова се определи едно място за палатки. То бе пред стаичката на Учителя, която малко преди това бе построена и даже все още не беше измазана отвън. Братята и сестрите опнаха палатките си в недоста¬тъчно добър ред, кой както намери за добре. Братята ста-рейшини, които имаха за задача да организират външната страна на Събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък. Една сутрин, преди още да беше започнал Събора, отидох към Белия град, така нарекохме това селище от палатки. Гледам Учителя идва към мен и ми казва: "Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам, и най-вече, когато е предложено нещо от Учителя. Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план?" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го дово¬ди. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изк-лючително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.