Разлика между версии на „Закон на вярата и любовта“

Версия от 20:35, 29 декември 2008

Закон на вярата и любовта

Размишление.

Тема за следния път: „Отличителните черти на омразата и любовта."

Често се говори за значението на числата. Под число разбираме отношение и връзка. Отношение и връзка между какво? Казваме: Отношение между души, връзки между души. В човешката душа и в човешкия дух има скрити прояви, които трябва да се изявят, проявят или материализират. За това са нужни простор и форма. Отношение или връзка съществува най-малко между две същества. Сам човек не може да има отношение. Следователно, като говорим за единицата, имаме предвид Битието. Като говорим за единицата, разбираме един камък, едно дърво, един кристал, една птица, един човек, един ангел, един Бог. Всички останали числа са части от единицата, т.е. единицата, разделена на по-малки части, във възходящ и низходящ ред. Дойдете ли до нулата, не е важно да знаете, какво представя единицата. Въпреки това, вие искате да знаете, какво нещо е единицата, т.е. Бог. Искате да знаете, каква форма има Той. Това не е важно. Знайте, че Бог се проявява във всяка форма: в камъка, в дървото, в слънцето, в звездите, в човека, в ангела - в малките и в големите форми. Да видите Бога, това зависи от вашето съзнание.

Съзнанието на сегашните хора е будно за обикновените работи, но не и за необикновените. За какво мисли мравката? За обикновени работи. Колкото и да е учена, мравката не може да мисли за нищо по-високо от това, което се отнася до нейния живот. Тя не може да мисли за човека. Тя няма представа за него. Даже пчелата, която има по-висока култура от тая на мравката, никога не мисли за човека. Културата на пчелата е затворена в един кошер, дето се поддържа абсолютна чистота. Тяхната култура не допуща никакви болници. Ако една пчела се разболее, веднага я изнасят навън, там да умре и след време отново да се прероди. Пчелите живеят в колективно съзнание. Какво може да се каже за съзнанието на сегашните хора? Те живеят с криви, погрешни възгледи за нещата, даже и за себе си. Например, някога те се подценяват, някога надценяват. Трябва да изправите мнението си за себе си. Знайте, обаче, че колкото и да сте повдигнати, или долностоещи, ако Бог не обърне внимание на вас, нищо не сте, нито щяхте да съществувате. Една от погрешките ви е тая, че нямате отношение към Бога. Колко пъти Той ви е помагал и помага! Той мине покрай вас, потупа ви по главата, но вие сте заети, ядете, не му обръщате внимание. И вие, като паяка, сте хванали една муха и смучете кръвта -. Добре е това, което правиш - храниш се, но помни, че, както ти смучеш кръвта на мухата, така ще смучат и твоята кръв. Каквото правиш на другите, същото ще правят и на тебе. Ти се оплакваш, че те ядат. - Не е лошо това. Привилегия е да те ядат, но трябва да знаеш, кой те яде. Ако те яде някой, който стои по-високо от тебе, добре, но да не те яде такъв, който стои по-долу от тебе.

И тъй, не питайте, какъв е Бог. Не се влияйте от възгледите на другите хора. Нека всеки си мисли за Бога, както иска. Техните възгледи да ви служат само като допълнение, но вие сами трябва да имате ясно, определено, вътрешно разбиране за Бога. Всеки да си каже: Понеже живея, моят живот иде от Бога. Понеже мисля, чувствам и действам, моята мисъл, моите чувства и действия идат от Бога. Понеже се движа, и движението ми иде от Бога. В Божествения свят няма начало и край на нещата. Ако виждаме някакво начало и край, това са привидни положения. Да допуснем, че имаме един съзнателен център, който иска да се прояви. Ако тоя център е семе, първо ще поникне, ще пусне листа и клончета и най-после ще цъфне. Така то изпраща своя аромат на няколко километра в пространството, с което кани гости на угощение. Пчелите, бръмбарите, пеперудите получават покана; обличат парадните си дрехи и тръгват на угощението. Те се събират от различни краища и от различни направления, във вид на лъчи, и пристигат към дадения център. Енергиите, които излизат от центъра, са положителни. Ако срещнат някакво противодействие, те се пречупват, изменят своята посока. Когато човек възприема известни енергии, трябва да стане отрицателен. Ако е вярващ, пак трябва да е отрицателен, защото вярата е възприемателна сила. Който иска да възприеме нещо от Бога, трябва да има вяра в Него, т.е. да бъде отрицателен. Докато не станеш отрицателен, ти нищо не можеш да възприемеш. Вярата отваря човешката душа. Казвам: Искаш ли да възприемеш нещо, ти трябва да се отвориш като цвят, да дадеш на светлината да проникне в тебе. Само така ще дойде Божието благословие при тебе. - Молих се, затова дойде. - Ще се молиш, защото молитвата е необходима, но няма да мислиш, че с молитвата си призовал Божието благословие. Ти си длъжен да се молиш. Ако не се молиш, ще умреш. Можеш ли да кажеш, че като си направил 20 вдишки, трябва да ти се плати? Ти си длъжен да дишаш. Някой казва: Толкова години минаха, как се моля на Бога, и Той нищо не ми е дал. - Не говориш истината. Не се позволява на окултния ученик да говори така. Ти имаш лице, очи, нос, уста; имаш мозък и сърце, т.е. главна нервна система и симпатична нервна система; можеш да мислиш, да чувстваш и да действаш. Трябва ли след всичко това да кажеш, че Бог не ти е дал нищо? Мнозина - напреднали и обикновени, мислят, че Бог нищо не им е дал, но всички са на крив път. Това са изкушения, които минават през ума на всички хора. Ще кажете, че дяволът ви изкушава. Какво в същност е дяволът?

Един млад момък се отчаял от живота, не иска да живее. Седи и мисли, защо Бог го е създал. Това е изкушение. Друг беден момък няма дрехи да се облече. Върви по улиците, среща добре облечени хора и се чуди, защо той няма дрехи. Това е изкушение. Някой момък следва в университета, но, като види една красива мома, напуща университета и тръгва след нея - следи я, да види, с кого се среща. И това е изкушение. Дяволът е хванал здраво тия момци и не ги пуща. Момата не знае нищо за тоя момък, а той не може да учи, все за нея мисли. Професорът преподава, а той мисли за момата. Като дойде време да държи изпит, пропада. Той е недоволен от себе си и си казва: Отде се намери тая мома, че обърка ума ми? Ако не беше тя, нямаше да пропадна на изпита. Момата не е виновна. Тя е добра, благочестива мома, отива да прави благодеяния, а той върви подир нея. Това е съчетание на факти, на които момъкът се е натъкнал, без да иска. Момъкът трябваше да си каже: Красива е тая мома, понеже е учена. Добра и послушна е била, обичала е майка си и баща си. Аз не съм учен като нея, затова трябва да уча и да не се отклонявам от своя път. Наистина, красивите хора са учени. Принципиално е така. Дали и вие сте съгласни с мене, това е друг въпрос.

Какво представя красотата? - Тя дава живот, осмисля нещата и никога не се губи. Красота, която се явява и губи, не е истинска. Тя е рефлексия, сянка на нещо. Красотата е качество на човешката душа. Когато душата се проявява, човек става красив. Красивият има особени черти на лицето, особен израз на очите. Когато погледне някого, той прониква до дълбочината на душата му, без да го смущава. Той знае, че в него живее Духът. В неговия поглед се крие любов. Затова се казва, че можеш да познаеш човека, само ако го обичаш. Външно, колкото и да гледаш човека, не можеш да го познаеш. Да мислиш, че външно ще познаеш човека, това значи, да го познаваш по резултатите, по миналото му. В същност, невъзможно е да познаеш човека по резултатите.

Някой казва: Аз не съм добър човек. - Не говори така. Доброто живее във всеки човек като сила, която подкрепва неговата свобода. Злото е сила, която ограничава човешката свобода. В тоя смисъл, човек трябва постоянно да проявява доброто, като основа на своя живот. Човек е добър дотолкова, доколкото проявява и възприема доброто в себе си. Ако доброто участвува във всичко, което говориш и правиш, ти постоянно се освобождаваш. Това, което ограничава ума, сърцето и волята на човека, е злото. Що се отнася до душата, злото не може да я ограничи, но може да - причини страдания. Като знае своята разрушителна сила, злото само пази да не прояви всичката си сила. Някой казва, че злото е всаден грях в човека. По право, грехът е резултат на злото. Някои смесват греха с злото. Те са две различни неща. Грехът е резултат на злото, а злото е разумна сила, която разрушава и ограничава. И то има свое предназначение. Някога злото е било сила на ограничение, но днес, според работата, която извършва, минава за отрицателна сила. Като знаете това, не се занимавайте с злото, не мислете за него. Казвате за някого, че е лош, зъл човек. - Това е резултат. Злото е разумна сила. Ако попаднеш под негово влияние, ще изгубиш свободата си и няма да се проявиш правилно. Ако попаднеш под влияние на доброто, ще запазиш свободата и здравето си. Бъди добър и външно, и вътрешно, за да разбереш сам, че вървиш по пътя на доброто. Бог привлича добрите хора към себе си. Който проявява доброто, лесно изпълнява своите задължения. Ако прояви злото, той се отказва от задълженията си. Когато греши, човек предизвиква любовта на Бога към себе си; когато прави добро, той предизвиква свободата. Любовта иде да ни спаси. Тя е майката, която иде да спаси сина си, който не върви в правия път. Тоя син причинява страдания на майката, но, въпреки това, тя го спасява.

Мнозина се питат: Като следват толкова години тоя път, какво особено са научили. - Ако не бяхте учили, нищо нямаше да знаете. - Какво съм придобил, като съм се подвизавал цели 20 години? - Ако през това време беше търгувал и печелеше пари, какво особено щеше да придобиеш? Ако знаеш, на какво разстояние се намират Венера и Сатурн от земята, какво ще придобиеш? Сегашното знание е относително. След хиляди години това разстояние ще се измени. Какво си знаел тогава2 Колко ще струва твоето знание2 В природата всичко се изменя. Сегашните хора правят изчисленията си по един начин. В бъдеще ще правят изчисленията си по друг начин. Днес някой учен работи върху известна задача две-три години. В бъдеще тая задача ще се реши за пет минути. - Как ще стане това? - Ще зависи от бързината на мисълта. Ако отидеш на Слънцето с бърз трен, ще стигнеш за 250 години. Ако се движиш с бързината на светлината, ще стигнеш за осем минути. Сегашният начин на пътуване е бавен. Дето минеш, ще имаш възможност да се спираш, да разглеждаш нещата и да ги изучаваш.

На има две сили (Виж фигурата ), които действат в противоположна посока. Те образуват хипербола, в която силата, действаща отвътре, е по-голяма от външните сили и препятствия. Затова движението им е възходящо. Такова е положението на младия. Вие сте дете, растете нагоре. Силата ви е по-голяма от външното противодействие. Ставате 20 годишен, още растете. Като станете на 30-40 години, растенето спира. Дойдете ли до 50-60 години, силата ви намалява вече, гръбнакът ви не издържа на външните препятствия и постепенно започва да се прегъва. Ако вътрешната ви сила не се намаляваше, вие трябваше да бъдете прав, без никакво огъване на гръбнака. Същият закон се отнася и до мисълта. До едно време тя расте, държи възходяща посока, докато най-после, започва да се пригърбва. Казвате: Вечните закони не могат да се разрешат. - Не е нужно да ги разрешите. Вие трябва да мислите правилно. Никъде не е казано, че трябва да разрешите тайните на Слънцето, но душата ви трябва да има отношение към светлината и да я изучавате. Бог има отношение към нас и ни изучава. - Какво е Бог? - Това е една от великите тайни, която не може да се разреши. Когато я разрешиш, ти ще станеш едно с Бога. - Искам да зная всичко. - Когато научиш всичко, ти ще изчезнеш. Изчезването не е наука. Сега трябва да имаш вяра. - Какво е вярата? - Тя е отрицателна сила, чрез която възприемаш благото, което ти се дава. Затова трябва да отвориш ума, сърцето и душата си, за да възприемаш. Без вяра в Бога любовта не се проявява. Казано е:Бог е Любов". Следователно, когато Бог проявява любовта си към нас, ние ще проявяваме вярата си към Него. Когато ние проявяваме любовта си към Бога, Той проявява вярата си към нас. Другояче казано: Когато ние проявяваме любов към Бога, Той проявява мъдростта си към нас и ни изучава. Той е тих и спокоен, наблюдава ни, какво правим, и всяко нещо преценява правилно, според законите на мъдростта. Кое е право, одобрява; кривото туря настрана. Най-после казва: Спри вече!

Христос казва:Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил". Как познавате, дали вършите волята на Бога? Това се познава в малките работи. Ако искате нещо малко от Бога, и Той ви послуша, вие вършите Неговата воля. - Не ме слуша Бог. - Как ще те слуша, като Му говориш неразбран език. Говори на разбран език, да те слуша.

Казвате: Голямо е злото в света. Отговарят: И доброто е голямо. Злото и доброто са две сестри: едната е грозна, а другата - красива. Няма по-грозно същество от злото; няма по-красиво същество от доброто. Видиш ли някога злото, повече няма да желаеш да го срещнеш. Видиш ли доброто, всякога ще искаш да го видиш. Злото е грозотата в човека. Една млада, но грозна туркиня се оженила за един богат турчин. Според турския обичай, тя могла да вдига булото от лицето си само пред мъжа си и пред роднините му и го запитала: Пред кого мога да се откривам? - Пред когото искаш, само не пред мене.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултните науки. Някой се оплаква, че нямал знания, не могъл да чете по ръката. Това е лесна работа. Ще прочетеш няколко съчинения по хиромантия и ще научиш нещо. Важно е интуиция да имаш. Тя помага при окултните науки. Виждаш една река, знаеш, колко е широка, не знаеш дълбочината -. Взимаш един камък, хвърляш го и определяш дълбочината на реката. Интуицията е камъчето, което хвърляш. Тя помага при разрешаване на трудните задачи. Човешкото сърце е река, на която първо трябва да знаеш дълбочината, а после широчината. Линията на сърцето в човека има дълбочина и широчина, които трябва да се изучават. Тая линия върви в обратна посока на умствената. Линията на живота определя границата на любовта, върху която е построен Божественият свят. Казваш, че Бог не съществува. Докато имаш палец, Бог съществува за тебе. Отрежат ли ти палеца, Бог престава да съществува. Значи, палецът е Божественото в човека. Той трябва постоянно да се движи. Заболееш ли, движи палеца си.

Ще ви дам едно упражнение за палеца. Докато не получите резултат от упражнението, не говорете на външните хора за него. - Защо? - Понеже между вашето и тяхното съзнание няма хармония, вие ще се натъкнете на мочурлива почва, от която мъчно се излиза. Търговец си, работите не ти вървят. Седни на един стол и започни упражнението. Изнеси дясната си ръка напред с дланта надолу и допирай последователно палеца си до всичките пръсти на ръката: до малкия, до безименния, до средния, до показалеца. След това обърни същата ръка с дланта нагоре и направи същото упражнение. После направи двете упражнения с лявата ръка, първо с дланта надолу, после с дланта нагоре. Като свършиш упражнението, ще почувствуваш едно просветление в ума си и ще намериш начин, как да оправиш работите си. Ако не си разположен, направи същото упражнение. Скръбен си, направи упражнението. Палецът, като представител на любовта, ще предаде нещо от себе си на другите пръсти. Това ще помогне на мозъка и на слънчевия възел, и те ще почнат да работят.

Някой човек стои прав, свива раменете си и мълчи. Закъсал е нещо, работите му не вървят добре. Друг скръстил ръцете си отпред. - Защо? - Обеднял, не знае, какво да прави. Някой туря ръцете си отзад - загазил някъде. Турците държат ръцете си в това положение. Друг върви, маха ръцете си напред-назад, наляво-надясно. И това не е правилно. Като ходите, дръжте ръцете и краката си успоредно. Не спазвате ли това положение, няма да имате резултат, и работите ви няма да се нареждат добре. Ръцете и краката трябва да знаят, че имат господар, който ги управлява. Правилното движение на ръцете и на краката регулира мозъчната нервна система.

Мнозина седят на едно място и мислят за чудеса, за велики работи. Благодарете, че не сте готови още за чудеса. Ще дойде ден, когато ще правите чудеса, но още не е време. Не се заблуждавайте в желанията си. Ако е за чудеса, съвременната техника не е далеч от тях. Трябва да имате правилно, философско разбиране за нещата. Прав- чудеса с себе си. Обезверил си се нещо. Намери причината за това и си помогни. Ето едно чудо. Искаш да станеш в четири часа сутринта, да свършиш някаква работа, но се успиш. Какво трябва да направиш? Щом искаш да станеш рано, хвани палеца на лявата ръка с палеца и показалеца на дясната си ръка и кажи: Искам да стана утре в четири часа сутринта. Направи същото и с дясната ръка: хвани палеца на дясната ръка с палеца и показалеца на лявата и кажи същите думи. По тоя начин ти се свързваш със силите на разумния свят и ги викаш за свидетели. Зад палеца стоят същества от разумния свят, с които ти се свързваш. Той е антена. Ти отваряш телефона и започваш да говориш. Пръстите са антени, чрез които човек се съобщава с духовния свят. - Ще успея ли? - Ако не се съмняваш, ще успееш. - Защо се съмняваш? - Защото имаш тъмнина в ума.

Тъмнината показва, че нямаш отношение към нещата: или вярата ти е отсрабнала, или любовта ти не се проявява. Дето има тъмнина, там става вкисване. Ако вярата ти е пасивна, а духът активен, работите се нареждат добре. Ако всичко в тебе се неутрализира, както се получават солите в химията, всяко растене престава. Тогава казваш: Нищо не ме интересува вече. Ако си цигулар, захвърляш цигулката настрана. Не я захвърляй, вземи я и започни да свириш, да изучаваш всеки тон, всяко движение на лъка. Аз правя това всеки ден, поне по 5-10 минути. - Какво особено си постигнал? - Много нещо постигнах. Аз не се стремя да стана философ, светия, или ангел - отдавна съм такъв. Някой иска сега да стане светия. Той е светия, но не вярва в това. Пръв ти трябва да съзнаеш, че Бог те е създал добър и си такъв. Ако очакваш хората да те признаят за добър, твоята работа е пропаднала. Сам ще намериш доброто в ума и в сърцето си и ще го проявиш. Ако е останало нещо отрицателно в тебе, ще го филтрираш. - Не разбирам някои работи. - Какво искаш да разбереш? В дадения случай ще разбереш само закона на вярата и закона на любовта - нищо друго не ти трябва.

Вярата ще те кредитира. Доколкото имаш вяра в даден човек, дотолкова той ще те кредитира. Доколкото можеш да направиш нещо за него, дотолкова ще те обича той. Доколкото ти си проявил любовта си към него, дотолкова и той ще прояви своята любов към тебе. Любовта носи придобивките. Както работата определя придобивките, така и любовта. Според мене, работата и любовта са едно и също нещо. Вярата е очаквателно състояние. Имаш вяра и очакваш да дойде Божието благословение. Щом дойде благословението, ти взимаш мотиката, четката или перото и отиваш на работа. Това са все почетни длъжности.

Един ден виждам един брат, носи вода с буре. Като ме видя, спря се и ми каза: Закъсах, Учителю. - Някога си закъсвал, но сега, като носиш вода, оправяш работите си. Мисли, че бурето е пълно с злато. Да занесеш тая вода на ожъднели хора, това струва милиарди. Всички ще ти благодарят. Така ще си създадеш правилна връзка с тях. Човек трябва да носи вода, сам да си купува хляб, да не се стеснява. Водата представя живота, а хлябът - Словото Божие. Цял ден ти разнасяш Словото между хората. Едни Го приемат, други не Го приемат. Ти се връщаш обезсърчен, недоволен, че не приемат хляба ти. Казват, че хлябът ти не струва. - Щом не струва, направи по-хубав хляб, да ги задоволиш.

Един евангелист разказваше, че, след като проповядвал с години на хората, малцина са приели Словото. Повечето се отнасяли с недоверие към него. Много естествено, не се интересуват хората от неговите проповеди. Друг е въпросът, ако им говори за забогатяване. Нека се опита да им каже, де има заровено злато в земята, да види, колко души ще го последват. За златото всеки се интересува, а за Словото Божие - малцина.

Питам: Какво по-голямо богатство търсите за това, да подобрите живота си. Всеки човек може да стане малджия. Достатъчно е да вземе пръчицата и да тръгне с нея. Щом има любов към златото, той ще познае, де е заровено то, както кучето намира заека по следите му. Щом намериш следите на златото, ще го вземеш и ще скриеш пръчицата си. Казвате: Да копаеш златото от земята, това не е Божествено. - Да даваш пари под лихва, Божествено ли е? Да вземаш повече, а да даваш по-малко, Божествено ли е? Божествено е да даваш повече, а да взимаш по-малко. Същият закон се отнася и до знанието. Ще даваш повече, ще взимаш по-малко. - Защо? - Като взимаш по-малко, ще го обработваш добре. Взимаш ли много знания, ще ги трупаш, без да ги асимилираш. Чрез знанието ти запазваш светлите и красивите си мисли и чувства.

Една млада сестра разказваше, как се справяла с изкушенията. Като срещала някой лош човек, тя си казвала: И в тоя човек живее Бог. Добър е той. Права е сестрата. По естество човек е добър, по прояви може да бъде лош. - Кога проявява лошото? - Когато му се отнеме нещо ценно. Вземи любимото дете на майката, и тя ще се озвери. Вземи парите на търговеца, и той ще се озвери. Кажи обидна дума на някого, и той ще се озвери. Върни детето на майката, за да се отвори сърцето -. Върни парите на търговеца, за да го успокоиш. Кажи една добра дума на обидения, за да го разположиш.

Сега вие искате да знаете, обича ли ви Бог, или не. Ако досега не сте разбрали това, вие сте за съжаление. Бог ви обича и доказал е, че ви обича. Сега вие трябва да Го обичате и да докажете това. Вие мислите, че обичате Бога, и очаквате Той да ви възнагради за вашата любов. Това е криво разбиране. Вашата задача е - и млади, и стари, да служите на Бога. Той ви е дал свобода, която трябва да проявите в служене на Бога. Как ще служиш на Бога? - С любов. Кажи: Господи, благослови всички, които вършат Твоята воля. Изпълни сърцата им с любовта Си. Някой иска да убеди ближния си, че Бог съществува. Той отдавна знае това, няма защо да го убеждаваш. Оня, на когото проповядваш, е пробуден вече, той отдавна те очаква. Ученикът трябва да очаква учителя си. Той има вътрешен стремеж за разумна работа.

Сега вие се оплаквате, че сте остарели и побелели. Аз мога в една нощ да почерня косата ви, но с условие да посветите целия си живот в служене на Бога. Каквото ви каже Той, да го изпълните. Аз мога бедните да направя богати, но при същото условие - цял живот да служат на Бога. Да служиш на Господа, това е най-великото в живота. Като не разбирате това, вие мислите само за себе си, мислите, че ви липсва нещо. Нещо не ви липсва. Вие страдате от изобилие. Не е лошо изобилието, но трябва да се използува разумно. Не са лоши философските разбирания на миналото, но днес има нещо ново, което трябва да се приложи. Животът на миналото е бил добър, но сегашното време носи нови разбирания, нови методи.

Станете ли сутрин от сън, благодарете на Бога. Дали сте разположени, или не, не е важно. Всякога благодарете на Бога. Така ще се яви светлина в ума ви и ще почнете да мислите и да чувствате право. Така ще се насърчите да следвате правия път. Насърченията и обезсърченията си имат своята добра страна. Трябва да се обезсърчиш, за да получиш нещо от Господа. Трябва да се насърчиш, за да се прояви любовта чрез тебе.

В живота има стари неща, отживели времето си, и нови, за които човешките умове още не са готови. Когато Давид се би с Голиата, Саул му даде всички нови, модерни оръжия, с тях да се сражава. Обаче, Давид хвърли копието и меча настрана и взе пражката си. Той каза на Саул: Тия неща не са за мене. С пражката си той победи Голиат. Ти може да си богат, да имаш къща и имоти - това е модерно съоръжение. Ти хвърляш настрана богатството, отказваш се от къщата и, като последен бедняк, излизаш с пражката си и убиваш Голиат. Ако си беден и силен, като видиш, че разбойник напада богат човек, ще го повалиш на земята. Ако си само беден, ще му кажеш: Обери тоя богаташ, вземи богатството му. Бедния не обирай. И аз съм беден, от тебе очаквам да ме нахраниш. Доволен съм, че срещнах такъв човек на пътя си. Казвате: Ако разбойникът нападне и нас? - Не се безпокойте, той знае, кого да напада и обира. Ако си слаб и беден, ще потупаш разбойника по гърба и ще му кажеш: Такъв човек търся - да обира богатите и да дава на бедните. Казвам: Стремете се към вътрешно богатство, което или сам си придобил, или си го получил наследство. За да бъдеш вътрешно богат, трябва да имаш известен капитал. Без тоя капитал не може да се говори за богатство. Външното богатство се определя от количеството злато, което човек има в кръвта си. Ако не е така, всички хора щяха да бъдат богати. Много американски милионери станаха просяци. - Защо? - Нямаха това количество злато в кръвта си, което да отговаря на външното богатство. Оня, който има злато в кръвта си, никога не може да изгуби богатството си и да обеднее.

Какво представя златото в човешката кръв? Как се изразява то вън от човека? - Като доброта и благородство. Значи, доброто и благородството са вложени в човека като капитал, който трябва да се обработва. Следователно, ако доброто не е вложено в човека, той никога не може да стане добър. Затова казвам: Прояви доброто! - Като стана добър, ще го проявя. - Така не се говори. Доброто е в тебе, и ти трябва да го обработиш и проявиш. Изявявайте доброто. Изявявайте и любовта. Коя е причината, че към някои хора проявявате любов, а към други не проявявате? - Тяхната отрицателна сила. Когато тая сила в човека е голяма, любовта ви не може да се прояви към него. За да прояви доброто в себе си в пълнота, човек трябва да стои над обикновените хора, да не му влияят. Има лоши хора, по-силни от вас и, като попаднете в тяхната среда, започвате да се влияете от тях. Тяхната мисъл е по-силна от вашата, и вие започвате да се съмнявате и колебаете - вярата ви отслабва. Добре ли такъв човек при вас, той започва да говори против Бога, да отрича съществуването Му. Той отрича Господа, защото в миналото бил философ и се опълчвал против идолите. Той забравил, че идолите съществували някога и, като дошъл на земята, проповядвал на хората, че Бог не съществува. Идолите са изчезнали от няколко хиляди години, но идолопоклонството няма нищо общо с идеята за Бога. Старите египтяни са обожавали аписа. Това е остатък от миналите времена, когато хората са обожавали всички същества. Те са вярвали, че Бог живее във всяко живо същество. Впоследствие, когато изгубили идеята за Бога, в тях останало само обожаването на животните, главно на ония, на които гледали като на свещени.

Старите египтяни са обожавали и крокодила. Следователно, хората, които отричат Бога, искат да кажат, че не признават тоя Бог, в когото старите египтяни вярвали. Днес трябва да си създадете правилно разбиране за Бога, да знаете, че Той се проявява чрез човешките мисли, чувства и постъпки. Когато повярва в истинския Бог, човек е готов да се откаже от всичко временно на земята: от богатството си, от положението си. И цар да е, той е готов да заеме най-ниското положение. Ако искате да станете силни, услужвайте си един на друг. Силният да служи на слабия, както майката служи на своето дете. Като ученици, работете за усилване на волята си. Движете пръстите си, особено палеца. Като дойде една добра мисъл в ума ви, не я отлагайте. Ако искате да усилите волята си, веднага приложете мисълта. С усилване на волята, вие ще усилите и тялото си. Всички органи ще започнат да работят добре. Палецът е Божественото начало в човека. Като движиш палеца си, ще си казваш: Има Бог! - Загазих много. - Не съм загазил. Дойде ли една отрицателна мисъл в ума ти, свий ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и кажи: Има Бог!

Ще правите различни упражнения за усилване на волята, без да говорите на хората за това, което вършите. Намислил си да дадеш хиляда лева на някого в името на Господа. Дай и нищо не говори. Като дадеш, можеш да говориш. Обаче, преди да си направил доброто, не говори за него. Не дръж палците си скрити между другите пръсти. Ако ги криеш, волята ти ще отслабне. Отслабването на волята е условие за заболяване. Болестите са необходими за каляване на волята. Следователно, каквато болест и да имаш, хвани болното място и кажи: Ще служа на Господа. Радвай се, че кракът ти се свива и разпуща.

Определено е, какъв трябва да бъде ъгълът на огъването на ръцете и на краката. Ще кажете, че това са дребни работи, с които не трябва да се занимавате. - Ако не се занимавате с дребните работи, с великите никога няма да се занимавате.

Т.м.

4. Лекция от Учителя, държана на 13 април, 1932 г. София Изгрев.