Разлика между версии на „Чудото - за корекция“

Версия от 13:23, 8 юни 2010

ЧУДОТО

27.12.1944 година – Изгрева – София.

Брат Христо дойде при мен и ми съобщи, че в 7 часа, тази сутрин, Учителят си заминал за невидимия свят...

Аз извиках от мъка и после тихо заплаках...

Очите ми се подуха. Главата ми бучеше. Същата вечер трябваше да пея ролята на Марцелина, в операта „Фиделио" от Бетховен. Въпреки, че брата ме спираше, аз настоях да отидем на Изгрева. Взехме такси. Влязохме в салона. Тялото на Учителя беше положено пред катедрата, където той изнасяше Божественото слово през целия си живот. Сестрите и братята грижливо го бяха облекли в бяло. Приличаше на току-що цъфнала бяла лилия. Колкото и да се въздържах да не плача, не можах да сторя това. Цялото ми същество беше обзето от силна скръб. Братя и сестри свиреха при нозете му.

Следобяд таксито ни отведе в града. Малко само можах да си почина. Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларингс. Трябваше да се упътя към театъра.

Облякох се и се гримирах. Докато оркестъра свири увертюрата „Леонора", аз съм сама на сцената, пред спусната завеса, така че, имах възможност да викам Учителя с молитви. Молех му се горещо – да ми даде глас. Завесата се вдигна и миг, преди диригента да ми подаде знак да запея, стана чудо! Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст. Цялата му фигура вибрираше и изпускаше светлина. Тази светлина, във вид на светкавица, мина през тялото ми. Видях само десницата му, че ме благослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна. Между второто и третото действие, дойдоха на сцената директорът Любомир Пипков и секретаря му – композитора Георги Димитров и ме поздравиха, с целуване на двете ми ръце.

„Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хористите и колегите от всички страни.

В душата ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание...

Учителю благи, светли, свидни Учителю, благодаря Ви!

Аз Ви чувствам винаги около себе си. Виждам Ви във всеки изпят от мене тон! Вие сте моята пътеводна звезда в безкрайността. Вие светите като слънце, върху развълнуваното море на моят живот!

БЛАГОДАРЯ ВИ!