| Ред 1: | Ред 1: | ||
НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ | НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ | ||
| − | 25.11 | + | 25.11.1943 година – Изгрева – София. |
| + | |||
| + | Днес февруарското Слънце весело грее. Започнах да почиствам и подреждам стаята си. В разгара на работата ми ме изненадаха брат Христо и Венцислав Янков. Снощи решили тримата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт. В първия момент помислих да откажа, защото не ме предупредиха от вчера, но щом е за Учителя... Бързо се облякох, взех нотите и тримата се озовахме на Изгрева. Учителят ни прие с радост. Венцислав му каза, че иска да му посвири на пианото в салона и аз прибавих, че искам да му попея. | ||
| − | |||
— Днес времето е музикално — каза Учителят. | — Днес времето е музикално — каза Учителят. | ||
| − | Той ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз | + | |
| + | Той ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз изпях „Имаше человек", „Страшен беше вятъра" и „Каста Дива" от В. Белини. | ||
| + | |||
| + | Учителят седна пред катедрата. Салонът беше почти празен, но после дойдоха много слушатели и се напълни. Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеехме на сцената. След концерта тръгнахме към стаята на Учителя. Братът с фотоапарата ни проследи и започна да ни снима. | ||
[[Файл:Рисунка 33-1-2.png]] | [[Файл:Рисунка 33-1-2.png]] | ||
| − | Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. | + | |
| + | Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Явно беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други подобни случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Христо заставаше ту до Венцислав, ту до мен. Аз застанах до сърцето на Учителя и не отстъпих мястото си на никого. | ||
| + | |||
[[Файл:Рисунка 33-3.png]] | [[Файл:Рисунка 33-3.png]] | ||
| − | След като брат Борис Дряновски си направи снимките „до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. | + | |
| − | — Хубаво, хубаво! | + | След като брат Борис Дряновски си направи снимките „до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Венцислав Янков каза шеговито: „Учителю, сложете тук едно пиано. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: „И аз искам само на Вас да пея, Учителю!" Той смеейки се каза: |
| − | — Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските | + | |
| − | катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани | + | — Хубаво, хубаво! |
| − | без текстове. | + | |
| − | — Тази музика е мистична — каза Учителят. | + | — Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани без текстове. |
| − | — Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в | + | |
| − | салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено | + | — Тази музика е мистична — каза Учителят. |
| − | + | ||
| − | връщам изпълнена с Божествено вдъхновение, с небесна сила. | + | — Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено като се влезе в салона след беседа! Винаги, когато съм Ви пяла, се връщам изпълнена с Божествено вдъхновение, с небесна сила. Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от радост и веселие! |
| − | Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от | + | |
| − | радост и веселие! | + | Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя. |
| − | Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя | + | |
Брат Христо вдъхновено рече: | Брат Христо вдъхновено рече: | ||
| − | — Учителю, ще пребъде Словото и музиката Ви между всички человеци, между всичките народи и във всичките | + | |
| + | — Учителю, ще пребъде Словото и музиката Ви между всички человеци, между всичките народи и във всичките светове: физическия, духовния и Божествения! | ||
Версия от 07:58, 3 юни 2010
НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ
25.11.1943 година – Изгрева – София.
Днес февруарското Слънце весело грее. Започнах да почиствам и подреждам стаята си. В разгара на работата ми ме изненадаха брат Христо и Венцислав Янков. Снощи решили тримата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт. В първия момент помислих да откажа, защото не ме предупредиха от вчера, но щом е за Учителя... Бързо се облякох, взех нотите и тримата се озовахме на Изгрева. Учителят ни прие с радост. Венцислав му каза, че иска да му посвири на пианото в салона и аз прибавих, че искам да му попея.
— Днес времето е музикално — каза Учителят.
Той ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз изпях „Имаше человек", „Страшен беше вятъра" и „Каста Дива" от В. Белини.
Учителят седна пред катедрата. Салонът беше почти празен, но после дойдоха много слушатели и се напълни. Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеехме на сцената. След концерта тръгнахме към стаята на Учителя. Братът с фотоапарата ни проследи и започна да ни снима.
Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Явно беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други подобни случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Христо заставаше ту до Венцислав, ту до мен. Аз застанах до сърцето на Учителя и не отстъпих мястото си на никого.
След като брат Борис Дряновски си направи снимките „до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Венцислав Янков каза шеговито: „Учителю, сложете тук едно пиано. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: „И аз искам само на Вас да пея, Учителю!" Той смеейки се каза:
— Хубаво, хубаво!
— Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани без текстове.
— Тази музика е мистична — каза Учителят.
— Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено като се влезе в салона след беседа! Винаги, когато съм Ви пяла, се връщам изпълнена с Божествено вдъхновение, с небесна сила. Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от радост и веселие!
Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя.
Брат Христо вдъхновено рече:
— Учителю, ще пребъде Словото и музиката Ви между всички человеци, между всичките народи и във всичките светове: физическия, духовния и Божествения!