(→Заглавие на раздел) |
|||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
– Ще ме глобят, Учителю! | – Ще ме глобят, Учителю! | ||
– Няма да те глобят! – успокои ме той. | – Няма да те глобят! – успокои ме той. | ||
| − | |||
| − | |||
Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града. | Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града. | ||
| − | В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, | + | В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: „Кое е това славейче, дето хвърчи през гората?" |
| + | |||
Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: „Отложена"! | Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: „Отложена"! | ||
| − | Благодаря на Небето гдето ме срещна с Великия | + | |
| + | Благодаря на Небето, гдето ме срещна с Великия Учител! Научи ме, Господи, да ходя благопристойно в пътя на Истината ти! АМИН! | ||
Версия от 09:41, 2 юни 2010
ОТЛОЖЕНАТА РЕПЕТИЦИЯ
10.03.1942 година – Изгрева – София.
Днес сутринта, в 10 часа без четвърт, отидох на репетиция в операта. Изненадах се, че бях записана на листа в програмата, да започна репетиции на ролята Есмералда в операта „Продадена невеста" от Сметана. Аз замръзнах на мястото си и в първия момент не знаех какво да правя. За горната репетиция трябваше да се явя в 1 часа по обяд. Реших да се боря и да се отърва от тази роля. Преди известно време ми бяха дали „Амур" в операта „Орфей", но аз щастливо се освободих от нея. Също и от „Велгунда", в операта „Рейнско злато" от Вагнер. Сега всеки ще ме попита, защо не искам да пея горните роли? Защото трябваше да изляза на сцената с твърде разголени костюми, с което се излагах на простудяване, а освен това ги смятах неподходящи за мен, като ученик на Новото учение. До 12 часа имаше време и аз реших да отида сама при Учителя. С трамвая отидох до Семинарията и оттам, тичайки, преминах гората. Озовах се на поляната на Изгрева. Учителят беше седнал по средата на една пейка. При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време така и тихо ми каза: – Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико. Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие.
Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи: – Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея. Ти приемай с благодарност всичко, което Бог ти праща там и no-скоро ще ликвидираш кармата с тях.
Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попитах колко е часа. Когато ми каза, извиках, че съм закъсняла вече: – Ще ме глобят, Учителю! – Няма да те глобят! – успокои ме той. Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града. В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: „Кое е това славейче, дето хвърчи през гората?"
Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: „Отложена"!
Благодаря на Небето, гдето ме срещна с Великия Учител! Научи ме, Господи, да ходя благопристойно в пътя на Истината ти! АМИН!