Разлика между версии на „Време и пространство“

Версия от 10:59, 27 декември 2008

Време и пространство

Размишление.

Ще прочета 9 гл. от Матея.

В книгата на живота има хиляди задачи, които трябва да се решат. Ако не се решат, те ще останат само написани задачи. В човека има една слаба страна. Той мисли, че нещата могат да се повторят, когато пожелае. Всъщност, в природата нищо не се повтаря. Това, което днес знаеш, утре няма да те ползува. Въздухът, който днес си приел, утре не можеш да го приемеш, той е изиграл вече ролята си. Утре ще дишаш друг въздух. Светлината, която днес си приел, утре няма да я приемеш. Днешното знание не може да те ползува на другия ден. Човек мисли, че е придобил известно знание. Никакво знание не е придобил. Той само помни, че е учил нещо. Въпреки това, ти не можеш да убедиш човека, че нищо не е научил. Това, което той е научил, служи само да припомни неговото минало и да разбере, какво носи в себе си. Водата помага за растенето на цветята, но тя не ги създава. Светлината дава условия за придобиване на знанието, но тя не го създава. Това са все разсъждения. След това ще дойде някой да ви убеждава, че човек не може да бъде праведен. Наистина, човек не се ражда праведен, но и грешен не се ражда. Ще цитирате стиха, в който е казано: „В грях ме роди майка ми." Да, в грях си заченат, но не си роден в грях. Под „грях" разбирам лошите условия. Праведен човек е онзи, който носи в себе си добрите условия. Казах, че човек не се ражда нито грешен, нито праведен. Ако той се раждаше грешен, или праведен, това е самоопределяне. Ако си роден праведен, праведен ще си останеш; ако си роден грешен, грешен ще си останеш. Ако се родиш невежа, такъв ще си останеш. Ако се родиш учен, учен ще си останеш. Такъв е законът. Ще кажете: Ако е така, няма защо човек да учи. – Обаче, има неща, които трябва да си припомните. Следователно, като учиш, ти събуждаш в себе си онова минало знание, складирано в твоето подсъзнание. Не че миналото е всичко, но в него е основата на твоето знание. Аз ви говоря за онзи свят, в който няма минало, няма и бъдеще. Там има само настояще. В обикновения свят, в който сега живеете, има и минало, и настояще, и бъдеще. Миналото и бъдещето ползуват човека само като стимули. Мислиш, че си музикант и философ и можеш всичко да направиш. Но това не е реалност. Миналото носи известни опитности. Обаче, важно е настоящето, т. е. това, което в даден случай носиш в себе си. Често се говори за време и пространство, като физически условия. Аз ще ви кажа една истина, която не сте чували досега. Тя е следната: Освен време и пространство, съществува и друго нещо, което обхваща в себе си и времето, и пространството. То е реалността на живота. Какво е реалност, не знаете. Времето и пространството, сами по себе си, не са реални величини. Времето само определя нещата. Пространството пък може да се увеличава и намалява, без да е реално. Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата реалност. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. Имаш къща, нива – ти живееш в пространството и зависиш от него. Искаш да бъдеш щастлив – ти зависиш от времето. Дали ти е топло, или студено, пак зависиш от времето. Докато зависиш от времето и пространството, ти всякога ще бъдеш такъв, какъвто си сега. Искаш да бъдеш богат, учен, здрав – ти зависиш от времето. Щом има време, ще има и знание; щом има време, ще има и здраве.

И тъй, който не разбира реалността, казва, че трябва да се използува времето. – Така е, времето ще се използува, но и то ще използува хората. Ще използувате пространството, но и пространството ще ви използува. Докато направиш една къща, ще изхарчиш енергия, грижи, време. В края на краищата, ще вложиш в нея 200,000 лева, които ще плащаш с години. Едва изплатиш къщата си и заминаваш за другия свят. След това дъщерите и синовете ти започват да се карат за къщата ти, на кого каква част да се падне. Ако нямаш преки наследници, дохождат роднините, и те започват да се карат за къщата. Защо ти трябваше тази къща?

Преди няколко дни дойде при мене една от най-старите сестри в Братството, може да е около 80 годишна, и започна да плаче. Гледам сестрата и си мисля: Да беше млада, щях да кажа, че има някой възлюбен, който я оставил, затова плаче. Да беше болна, щях да кажа, че страда нещо. Нито едното, нито другото. Питам се: Защо плаче тя? Тя ми каза: Всички ме изоставиха. – Значи, времето я изоставило. Сестрата е забравила, че има Един извън времето, Който не я изоставил. – Всички ме изоставиха, няма къде главата да си сложа. Досега се мислех силна, но видях, че всичко пропадна. Казвам си: Тя е мислела във времето и пространството, че работите й са уредени, но вижда, че е изгубила и едното, и другото. Гледам, колко отчаяна е тази сестра. Тя държи нещо в ръката си, и аз си мисля: Дали не държи в ръката си нож, или револвер, та пред мене да се убие. Най-после тя изважда това нещо и ми го подава: Това ми остана, никакво друго богатство нямам. Не го искам, не ме интересуват тези неща. Даде ми нещо голямо, като добави: Това нещо събирах с години, но вече не ми трябва. Аз го взех в ръката си, и по този начин хванах времето и пространството в ръката си, а тя остана извън тях. Като ми даде това нещо, забелязах, че и на нея почна да олеква. След това й казвам: Аз не те харесвам, ти не си герой. Ти още не си страдала. – Нима има по-големи страдания от моите? – Това е само начало на страданията. Всички минават през тези страдания. Тя постоя още малко и си отиде.

Казвам: Често човек се чувствува напълно изоставен, съвършено сам в света. И какви ли не истории се случват в живота. Права е тази сестра. Тя търси изходен път в живота си и казва: Човек не може да живее във времето и пространството. Родих син, надявах се, че като се ожени, ще живея при него, но сега той не ме иска. Мислех си, че снахата ще ме гледа, но и тя не ме иска. Дойдох между сестри и братя, но и те не ме приемат, макар че живеят за Бога. Чета всичко това по лицето й и виждам, че тя живее във времето и пространството. Казвам си: И тези братя и сестри, на които си разчитала, живеят, като тебе, във времето и пространството. Като спят, те не могат да мислят за тебе. Ти си будна, не спиш, затова мислиш за тях. Тебе те боли корем, а брат ти спи. Глава те боли, а брат ти спи. Гладна си, страдаш, а брат ти спи спокойно. Питаш се: Защо тези хора не искат да знаят за мене? – Няма ги, те са извън времето и пространството, спят хората. – Коя ли е тази сестра? – Всяка една от вас е тази сестра. Аз имам особено мнение за нея. Тя ще стане герой. Като ви сравнявам с нея, всички вие бледнеете. Питам се: Ако тази сестра пада духом, какво ли ще бъде с другите? Значи, силата на човека се познава само тогава, когато той е на изпитания. Тогава се познава и колко знае. Изпит е това, малък изпит, но обикновено хората мъчно разбират малките изпити. Например, как ще издържите изпита за любовта? Когато се отнася до любовта във време и пространство, вие знаете, как да я приложите. Докато живееш във време и пространство, или ще обичаш човека, или ще го мразиш; или ще му вярваш, или няма да му вярваш; или ще го изпъдиш от дома си, или няма да го изпъдиш. В това няма изключения. Ако хората се обиждат и сърдят лесно, ти не би могъл да им кажеш истината. Преди няколко дни дойде при мене една млада сестра. Тя влезе смело, свободно, като че ли има право да разполага. Изправи се всред стаята и ме пита: Къде е еди - кой си млад брат? – Защо ти с този брат? Мисля си, че между тях може да има някакво взимане - даване. – Търся го, не мога да го намеря. Имам да му давам нещо, искам да си уредя сметките с него. – Ето, вън има една сестра, аз имам доверие в нея. Дай й, тя да предаде това, което дължиш на младия брат. Друг не мога да ти посоча. Ако ти кажа да го дадеш на друг, може и той да го задържи, и ти да останеш с неизпълнено задължение към младия брат. Гледам, тази сестра седи кисела, неразположена. Питам я: Защо си толкова неразположена? Защо влезе в стаята ми толкова кисела? Аз не искам в стаята си кисели краставици и пиперки. Тури ги в някое гърне или бъчвичка. Ето какво ще ти кажа: Ти си много проста. За себе си минаваш за умна, но си проста, защото живееш във времето и пространството. Някой казал нещо за тебе, и ти се сърдиш.

Питам: Ако кучетата на пътя те лаят, трябва ли да се сърдиш на мене? Аз ли съм виновен, че кучетата лаят във време и пространство? Аз ли съм виновен, че някой казал нещо лошо по твой адрес? Така не се служи на Бога. – Аз не искам да зная за мнението на другите. Аз искам да служа на Бога. Казах й: Радвам се, че срещнах поне един човек, който иска да ходи в пътя на Христа, в пътя на Истината. Знаеш ли, какво казва Христос? Той казва: „Даже и да изпълниш всички закони, ако не се откажеш от майка си и баща си, ти не можеш да влезеш в Царството Божие." Младата сестра каза: Едно нещо не мога да направя – от майка си не мога да се откажа. Ако тя умре, и аз ще умра. – Ето, ти пак показваш, че си много проста. Проста си затова, че след като вярваш в Христа, мислиш, че майка ти ще умре, и ти не можеш да живееш без нея. Коя е майка ти? Мислиш ли, че тази, която е на земята, е твоята истинска майка? Ако мислиш така, наистина, си проста. Аз се чудя, как вървиш по стъпките на Христа! Христос каза на майка си: Аз трябва да върша волята на Отца си.

Има светски хора, които са приложили Христовото учение. Те се отказали от майка си и баща си, без да вярват в Христа. Аз зная, кога хората се отричат от майка си и баща си. Аз съм срещал много синове, които, без да вярват в Христа, са приложили Неговото учение, изпъдили са майка си и баща си. Синът казва: Според Христовото учение, аз не искам баща си вкъщи. Да се махне оттук! Идва бащата при мене и се оплаква от сина си. Казвам му: Син ти е постъпил съобразно Христовото учение. То гласи: „Който не се отрече от баща си и майка си, не може да се нарече мой ученик". Както виждате, който вярва в Христа, не може да се откаже от майка си и баща си. Който не вярва в Христа, лесно се отказва. Питам: Каква е ползата от такова приложение на Христовото учение?

Като говоря по този начин, аз не обезценявам знанието, но то трябва да се приложи разумно. Ако джобът ми е пълен с пари, но аз не мога да си послужа с тях, защо ми са те? Ако нося брадва, а не мога с нея да си отсека едно дърво, защо ми е тя? Ако имам вяра, която никъде не мога да приложа, защо ми е тя? Казвате: Учителят ни говори за числата. Казва, че 2X2=4. Какво представя четворката? – Две по две е отношение. Преведете го в геометрична форма. Това отношение се нуждае от пространство, защото времето има смисъл само в пространството. Извън пространството, времето не може да се прояви. Следователно, имате едно отношение, в което времето трябва да се прояви в пространството. Само тогава можете да разберете отношението. Четворката е квадрат на двойката. Казвате 3X3 = 9. Значи, деветорката е квадрат на тройката. В случая, деветте показва пространството, в което се проявяват трима души. В този смисъл, деветорката е тяхната собственост. Казвате още, че 3 X 3 X 3 = 27. Значи, числото 27 е кубът на тройката.

Казвам: За да разберете живота, вие трябва да знаете времето, през което известно събитие е станало, и пространството, дето същото събитие е станало. Това пространство включва всички възможности, в които вие ще разрешавате известни задачи. Например, представяш си, че ще живееш на другия свят и мислиш за него, като за безпространствен свят. Той е извън нашето пространство, обаче, вие трябва да имате ясна представа за същината на онзи свят. Онзи свят се различава от физическия. Какъв е той, не знаете. И съществата на онзи свят се различават от тези, които живеят в пространствения, т. е. на физическия свят. Те се отличават ог хората по това, че са много леки. Вие не можете с никаква теглилка да ги мерите. Те имат тегло, но тежестта им не се измярва, защото имат стремеж към друг център, а не към този на земята. Хората, както и другите същества на земята, имат голямо тегло, понеже стремежът им е към центъра на земята. Всяко тело, което има стремеж към друг център, който е еднакво силен като центъра на земята, то остава някъде вън, не може да се движи.

Казваш: Тежко е положението ми. – Чуден човек си! Като казваш така, ти минаваш за учен човек. Щом е така, можеш ли да претеглиш положението си, да видиш, колко тежи? Казваш: Тази мисъл ми тежи. – Можеш ли да я протеглиш, да видиш, колко тежи? Обичал си някого, и той те обичал. В който момент почувствуваш, че не те обича, ти се омъчняваш, става ти тежко. Как разбра, че този човек не те обича вече? Какви научни данни имаш за това?

Една сестра се оплаква, че еди-коя си не я обичала. Питам я: Какви са научните данни за това? Как позна, че не те обича? Ще кажеш, че по лицето й четеш, че не те обича. Значи, ти си голяма ясновидка. Друга пък чете по лицето на някоя, какво мисли тя. Като дойде някой при мене, аз го поставям във време и пространство и зная, точно какво мисли той. Щом се постави във време и пространство, човек има вече точно определено място. Всеки трябва да знае мястото си, както и мястото, което другите хора заемат. Всяка река, която има свой път, тя се е самоопределила. Който мине край нея, може да знае направлението на нейното движение. Ако знае планината, от която извира реката, той ще знае и завоите, които тя прави. Така, именно, той може да прави точни изчисления.

Слушате ме, като ви говоря, и си мислите: Какво ли иска да каже Учителят? — Ако съм готвач, ще мислите, дали съм сготвил добре. Ако съм шивач, ще мислите, дали дрехите ви са ушити добре. Ако съм обущар, ще си мислите, как ли съм ушил обувките ви. Аз мога да кажа, че съм ги ушил добре, но това не е достатъчно. Опит трябва да се направи. Аз мога да мисля, че са добре ушити, но не зная, дали е така. И вие мислите същото, но не сте ги опитали. Вашите крака ще покажат, доколко добре са ушити обувките. Ако прилягат добре на краката ви, значи, добре са ушити. Ако се окаже, че някъде ви стягат, те не са добре ушити. Тогава ще ги туря на калъп, да се разпуснат малко. В случая, опитът е на мястото си. Всеки знае, дали готвачът е сготвил добре, или не. Само пет минути са достатъчни, за да се разбере, добре ли е сготвено яденето. Ще бръкнете с лъжицата в яденето, ще го вкусите и ще кажете, дали е добре сготвено. Ако едното ядене не е сготвено добре, ще искате друго. Ако и това ядене не е добре сготвено, вие напущате гостилницата и казвате: Втори път не влизам в тази гостилница.

Днес, като сте дошли тук, ще ви запитам: На гостилница ли сте дошли? Това място за търговия ли е, или за учене? Ако тук сте на училище, вие приличате на малки птиченца, които няколко време след излюпването си, напущат своите гнезда. Докато са в гнездото, родителите им предават уроци на птичи език. Бащата, например, им казва: Отворете устата си и кажете: Чик-чирик! Те повтарят казаното от баща им. След това иде майката. И тя им казва: Отворете устата си! Те отварят устата си, и тя им пъхне нещо за ядене. Ще кажете, че тяхното чирикане е проста работа. Не, в него се крие магическа сила. Като каже „чик- чирик", то вече отваря устата си, и майката му дава да яде. Тази дума означава „дай!" „Чик-чирик" е магическа формула, която заставя родителите да работят от сутрин до вечер. И плачът на детето е цяла магия. Щом заплаче, майката веднага започва да го кърми. Кажете ми, като сте дошли тук, като на гостилница, коя е магическата формула за вас? Ако детето, като се роди, не заплаче, не се движи, веднага го изнасят вън и го заравят. Това дете не може да стане ученик. Ако то отвори устата си и заплаче, майката казва: Добре дошло! На живото и здраво дете всички се радват. Ето защо, по-добре е детето да плаче, отколкото майката.

Ще ви обясня, защо плаче човек. Като плаче, детето иска да застави Провидението или Бога, да постъпват, както желае то. Казвам: Вие можете да заставите Бога да направи нещо за вас само тогава, когато знаете, как да Му говорите – когато знаете да плачете. В който ден престанете да плачете, да отваряте устата си, да движите краката и ръцете си, Бог ще ви изпъди вън, както майката пъди детето си. Бог казва: От умрели деца нямам нужда. Питате: Защо трябва да се движат ръцете? – Защото сте живи. Обаче, движението на ръцете трябва да бъде смислено. Безсмисленото движение на ръцете нищо не допринася. Какво печели детето от механическите движения, когато е в люлката? – Нищо не печели, но майката се радва и на тези движения, защото чрез тях детето се упражнява. Аз не зная точно, какви движения прави детето. Не съм бил майка, но и много майки не знаят това. Важно е, че механическите, несъзнателните движения се различават коренно от съзнателните. Такава е разликата между физическия и духовния свят. Физическият живот се проявява във времето и пространството, а духовният е извън времето и пространството. Докато се тревожиш, докато боледуваш, докато лягаш да спиш и ставаш, докато се учиш, ти си във време и пространство. Хубави са и тези неща, но те са кратковременни. В тях стават бързи промени. Ти си лекар, известен като знаменит, но утре дойде друг, по-учен от тебе, по-способен от тебе. Хората започват да го търсят и те забравят. Ако дойде трети, по-учен от двамата, и той ще блесне пред тях, а те ще останат в сянка. С какво се прочул последният лекар? Той дал едно особено лекарство на болния, от което веднага оздравял. Значи, способният лекар измества неспособния.

Вие искате, като се молите, Бог да ви слуша, т. е. да отговаря на вашата молитва. Въз основа на какво искате това? Ще кажете, че Бог е Любов, следователно, Той трябва да отговаря на молбата на слабите. Това не е правилно. Вие правите две грешки, които ви пречат да влезете в пряк, естествен контакт с Бога. Ти си търговец, искаш да се стоплиш малко и излагаш гърба си на слънце. През всичкото време, докато се грееш, мислиш само за търговията си. За слънцето, за природата не мислиш. По едно време усещаш, че си се сгорещил много и веднага търсиш сянка, да се скриеш от палещите лъчи на слънцето. Ако отношението ти към слънцето беше правилно, щеше да се справиш с него. И на слънце, и на сянка, ти мислиш само за търговията. Това е едната грешка. Другаде виждам един учен, затворил се в стаята си, прави научни изследвания. Отвреме - навреме той поглежда към слънцето, мисли за него, но не му е топло – слънцето не може да проникне в неговата стая. – Това е втората грешка. Първият се излага на слънцето, и мисли за търговията си; вторият мисли за слънцето, и стои в затворена стая. – Не, ще излезеш вън, ще изложиш гърба си на слънцето и, без да мислиш за него, то ще ти даде нужното. Едно се иска от тебе: да бъдеш буден, да концентрираш мисълта си, да приемеш правилно слънчевата енергия. Такова трябва да бъде отношението на човека към Бога.

Казвам: Да седиш затворен в стаята си и оттам, през един малък прозорец да гледаш слънцето, това значи, да се затвориш в своя краен егоизъм и оттам да гледаш на света. – Не, ще излезеш вън, ще изложиш гърба си на слънцето и така ще възприемаш неговата светлина и топлина. Ако мислиш, че в затворената стая ще станеш светия, ти си на крив път. Такива светии свършват зле. Затворени в своя егоизъм, те мислят, че никой не ги разбира, никой не ги признава за светии. Ако искаш да те видят хората, излез вън на открито. Кой знае, че някъде в една тъмна стая, седи един голям светия? Истинският светия е между хората: денем слънцето го грее, както огрява всички хора, а вечер, със своята свещ, осветява пътя на онези, които са го объркали.

Един от нашите приятели дойде при мене и ми каза: Учителю, ти си казал на еди-кого си много неща, на мене нищо не си казал. – Какво особено искаш да ти кажа? Аз не зная, дали има човек на земята, който да е говорил толкова много, като мене. Аз проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си, защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбирането ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливия човек, а на земята съм най-разговорчивият. Аз говоря много, защото ви считам за умни хора. Ако не бяхте умни, не бих ви говорил. Щях да постъпя с вас, както постъпила една млада, красива мома с един момък, който й се обяснявал в любов по различни начини. Той ходел след нея, давал вид, че я обича, но тя не му обръщала внимание, правела се, че не го вижда. Той купувал цветя, пращал й, тя ги връщала назад. С това тя искала да му каже: Аз не приемам неща, взети без позволение. Ти купуваш откъснати цветя, без да се запиташ, как са взети. Той й праща различни украшения, но тя и тях връща. Казва: Не приемам подаръци от мързеливи хора. Лесно се правят подаръци наготово. Такива неща и аз мога да си купя. Той се чуди, защо тя не му отговаря. Момата му казва: За какво да те обичам? За престъпленията, за мързела, или за лъжите ти? И вие се молите на Господа, искате Той непременно да ви отговори. За какво да ви отговори? Ако е за молитвите ви, аз съм слушал толкова глупави молитви, че се чудя на ума на хората. Някога се чудя на нахалството и на високото мнение на хората за себе си. Вие разполагате с голям капитал – вашият дух, душа, ум, сърце, тело и след това се оплаквате, че нямате къде да подслоните главата си. Другите хора били по щастливи от вас; те имали къщи, а вие нямате.

Питате: За нас ли се отнася това? – Ни най-малко не се отнася до вас. Преди всичко, вие не сте онази красива мома, след която тичат момците. Красивата мома представя възвишения свят, към който всички се стремят, искат да им обърне внимание. Вас мога да уподобя на младия момък, влюбен в красивата мома. Той не обикаля заради нея, но за себе си. Защо бедният обикаля богатия? – За парите му. Следователно, и вие дохождате да ме слушате, не за самия мене, но за знанието, което ви давам. Щом получите необходимото за вас знание, вие ще изхвръкнете оттук, както малките птички напущат гнездото са, като се научат да хвъркат. Аз не съм толкова глупав, да не ви разбирам. Не мислете, че ще ви дам всичко, каквото имам. Аз давам на другите само от изобилието си, т. е. това, което не може да се събере в мене. Повече от това не давам нито на йота. Като давате, и вие спазвайте същото правило. Мислите ли, че аз ще повярвам на онзи, който ми говори за своята голяма любов към мене? Къде ще туря неговата голяма любов? Аз нямам място за нея. Как трябва да постъпя, ако при мене дойдат три моми с подаръци? Първата ми донесе една риза от груб коноп; втората ми донесе също една риза, но памучна; третата ми донесе копринена риза. Как мислите, коя риза ще облека? Това, което е верно за мене, верно е и за вас. Как бихте постъпили вие, ако имате такива ризи? Конопената риза ще облечете в краен случай, когато нямате какво да облечете. Значи, остава да избирате между останалите две ризи – памучната и копринената. Може да облечете памучната, защото е практична, лесно се пере и може дълго време да се употребява. Обаче, копринената риза е най-скъпа и добре приляга на телото. Всички предпочитате копринената риза. За конопената ще кажете: „Ела зло, че без тебе по-зло." Докато е в благоприятни условия, човек никога няма да облече конопена риза, да претрива телото му.

Сега вие приемате новото учение отчасти, не напълно. Какво трябва да бъде новото учение? Отваряте Библията, Новия завет, да видите, как са мислили хората по онова време. Като четете за пророците, за апостолите, виждате, как те са разбирали живота. Като четете Свещената книга, изобщо, все ще се натъкнете на известни съмнения. Казвате: Не можем всичко да приемем. – Прави сте. Много неща ще четете, но направо всичко не можете да приемете. Първо ще пресеете прочетеното и, каквото остане на ситото, него ще приемете. – Защо? – Защото е прието в неговия първичен вид. Какво ще научите от живота на Давида? Казвате: И Давид, най-благочестивият цар, като дойде на власт, направи такива грешки, които не бяха позволени пред Господа. Бог постави Давида цар на израилския народ, за да му даде добър пример, а той се облече в дреха от коноп. Обаче, и до днес още се говори за неговата грешка, още не може да му се прости. И до днес още, еврейският народ носи последствията от грешките и престъпленията на своите царе.

Аз ви говоря като истински златар, не да се самоосъждате, но да се научите да различавате скъпоценните камъни от простите, и чистото злато от фалшивото. Лесно се лъже човек. Няма по-големи майстори на лъжата от духовете. Няма по-големи майстори от тях за интриги и скандали. Някога духовете се разделят на няколко лагера, но всички са от една банда. Едни от тях създават изкушения за младите моми, други – за младите момци. Те търсят начин да оберат човека. На младия момък ще намерят една мома, да му казва, че го обича, че не може да живее без него. В това време ще изпратят друга мома, да внесе в него съмнение, че първата не го обичала, че замотавала главата на други момци. Всъщност, нито втората му желае доброто, нито първата му е изневерила – интриги са това. Най-после ще дойде трета мома, със задача да съветва и примирява. И момъкът ще се лъже ту в едната, ту в другата, ту в третата, докато го накарат да извърши някакво престъпление. Той се чуди, какво да прави. Не само че никоя не е готова да се жертвува за него, но стават още причина той да умре.

Казвам: Всяко учение, което внася тъмнина в човешкия ум, не е истинско. То е учение във време и пространство. Ако мостът е направен от сламки, не минавай по него. Колкото и да те убеждават в неговата здравина, не минавай по този мост. Не минавай по път, дето мишките минават; минавай по път, дето слонът минава. Пътят, дето слонът минава, е безопасен. Не ходете по пътя на онези, които нямат представа за духовния свят. Аз наричам техния път – „път на мишките и плъховете." Аз не вярвам в учения, създадени от хората. Ако ти изповядваш едно учение, а не го живееш, то нищо не те ползува. Като проповядваш едно учение, трябва да живееш съобразно с него. Когато ябълката се развива добре и дава хубави плодове, тя живее според изискванията на своето учение. Когато скъпоценният камък пречупва добре светлината, той се проявява според своето учение. Камък, който не пречупва добре светлината, не е истински, не е скъпоценен.

Когато се проповядва, че Бог е Любов, че е снизходителен, милостив и благоутробен, това учение има користолюбива цел. Значи, можеш да живееш, както искаш; да правиш, каквото искаш и да разчиташ на снизхождението и милостта на Бога. Не, Бог е снизходителен само към просяците. Да просиш, това е изключителна проява. Обаче, в училището не приемат просяци. Вън от училището може да просиш, но в училището – по никой начин. Ученик просяк не можеш да бъдеш. Светия просяк също не можеш да бъдеш. Това трябва да се знае. Който не работи, не може да бъде ученик. Той не може да прогресира. Просяк и ученик са две несъвместими неща. Просията е учение вън от училището. Ако искаш да просиш, ще туриш един надпис на главата си: Аз съм беден човек и затова прося. Така можеш да просиш цял живот. Един ден, когато ти дотегне просията, ше хвърлиш надписа и ще си кажеш: Отсега нататък искам да уча, да стана ученик. От този момент ти ликвидираш с просията. Ще вдигнеш кръста си и ще тръгнеш след Христа. Като ученик на Христовото учение, ти ще бъдеш готов да се жертвуваш за него. Ако не си готов на жертви, не можеш да бъдеш мой ученик. Христос казва : „Ако не вдигнеш кръста и не ме последваш, не можеш да бъдеш мой ученик." Самоотричането е формален процес. Ти ще се отречеш от всичко, което спъва развитието на твоята душа. Душата трябва да расте, да стане силна. Тя трябва да разбере условията, да ги използува разумно, за да не се натъква на противоречия. Душата трябва да подържа връзката си с Бога. Питам: Как ще служете на Бога, когато сте в стълкновение един с друг? Рядко ще срещнете двама души, които да не са в стълковение. Като се съберете заедно, тогава ще видите, доколко сте в хармония помежду си. Ако сте в стълкновение един с друг, как ще служите на Бога?

Бог е хармония. Ако си в дисхармония със себе си и със своя ближен, как ще отидеш при Бога? Бог абсолютно изключва всякаква дисхармония, всякакво оплакване. Свободен си да се оплакваш, но оплачеш ли се веднъж, ти не можеш да се явиш пред лицето на Бога. Шишето може да се оплаква, че го изпразнили. Нямам нищо против това, но всеки човек, който се оплаква пред Бога, е празно шише. Той казва: Господи, изпразниха ме. Нищо не ми остана, Какво да правя? – Помоли се на Господа да ти изпрати един ангел, да те напълни. Тъкмо ангелът те напълни, дойде някой отвън и те изпразни. Ти пак се молиш да дойде друг ангел да те напълни. Значи, през целия ден Бог ще изпраща ангели, един след друг, да те пълнят. После ще дохождат други същества да те обират. Има едно положение, при което никой не може да те обере. То е да станеш голям извор. Тогава, колкото и да черпят от тебе, никога не могат да те изпразнят. Като станеш извор, ще благодариш на Бога, че никой не може да ти отнеме доброто, любовта, светлината, мисълта. Някой се оплаква, че мисълта му потъмняла. Значи, ти си празно шише. Като се напълниш, ще се зарадваш. Обаче, ще знаеш, че с водата в твоето шише можеш да напоиш двама - трима души. После отново ще се напълниш. – Защо се изпразних? – Защото си шише. Шишетата се изпразват, а изворите текат. Всички имате условия да се превърнете от шишета в извори.

Като гледам лицата ви, на тях виждам написано: – Как може да стане това? – Докато си кибритена клечка, постоянно ще се палиш и изгасваш. За да се увеличиш, запали една плевня и не мисли, какво ще стане с нея. – Какво ще стане по-нататък с нея? – Запали плевнята и я остави да гори. Ако ти не можеш да запалиш своята плевня, какво представяш от себе си? Ти си в пролетта на живота, тревата е изникнала вече, плевня не ти е нужна. И говедата не се нуждаят от сламата в плевнята. Запали сламата – нищо повече. Ако мислиш да продаваш сламата, откажи се от това. Запали плевнята си, да опиташ, колко си силен. Така ще придобиеш едно знание, да видиш, колко време може да гори една плевня. Кибритената клечка гори най-много десет секунди, а плевнята – часове, даже и дни. Изчислете отношението между времето, през което гори клечката и времето, докато напълно изгори плевнята. Можеш да запалиш плевнята така, че никога да не изгасва.

Съвременният свят се нуждае от такива учени, които да разполагат с магическата пръчица. Само веднъж да я насочат в една или друга посока, те ще открият земните течения. Вие, като религиозните, се обръщате към Господа с думите: Господи, Ти можеш всичко да направиш. Не даде ли тояга на Мойсея, и той, като удари с нея, от канарата потече вода. – Да, но Мойсей е бил с Господа, не е бил сам. Ако той не беше свързан с Бога, колкото и да удряше с пръчицата, нищо не би станало. Има учени хора, които, без да се молят, като знаят законите, намират мястото, дето има вода, пробиват дупки, и водата започва да тече. Тогава цяла местност се залива от вода. Кое е по-добре: да удариш с пръчката, и нищо да не потече, или да удариш с нея, да пробиеш земята и да потече вода, която ще залее цялата местност наоколо. И вие се нуждаете от такива сонди, с които да откривате къде и на каква дълбочина във вас се намират тези течения. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие сте учени хора, всичко можете да направите. Слушам, как една сестра се оплаква от друга. Като говори за нея, тя я описва толкова майсторски, като учен човек. Големи психолози сте вие. И мене често ме описват. След това казват, че били прости. – Не сте прости вие! Но знайте, че аз не обичам тези работи. Можете да описвате, когото искате. но ще знаете, че човек има право да говори само оново, което е абсолютно верно, а също така, и да е на мястото си. Свободни сте да говорите всичко, но за всяка празна дума ще давате отчет. После ще се питате, кой е Учителят. – Кой е Учителят, не знаете. Аз минавам под псевдоним. Никой не знае, кой съм аз, но можете само да предполагате. Предположението не е още истина.

Мнозина приличат на онзи руснак, който искал да се представи за ясновидец. Един ден той отишъл при руския цар и му казал: Ваше величество, аз зная, какво мислите в този момент. Вие мислите, че аз съм онзи, който трябва да ви отговори на три въпроса. – Да, това е верно. – Аз съм друго лице, изпратено от този, когото очаквахте. Той е прост човек, не може да ви отговори на зададаените въпроси, затова изпраща мене, аз да ви отговоря. Да оставим настрана този руснак. Аз ще ви кажа следното: Вие живеете на земята, а мислите за онзи свят. Искате да си представите, какъв е онзи свят. – Колкото да мислите за него, както да си го представяте, вие ще знаете нещо за него, само когато отидете там. Онзи свят се различава коренно от този: там живеят разумни, възвишени същества с висока култура, с отлична обхода. Те се обличат с хубави, светли дрехи. Там няма смърт и болести; там няма крадци, разбойници и пияници. Там няма шишета и чаши за пиене на вода. Ако някой е жаден, достатъчно е да отвори устата си, и водата направо влиза. Там не слагат трапези за ядене. Когато някой е гладен, храната направо влиза в устата му. Той не сяда на стол да яде. Както върви, така яде. Ще кажете, че не е красиво човек да върви и да яде. – От ваше гледище не е красиво, но от гледището на другия свят е красиво. Колко пъти и вие ядете по улиците! Както вървите, извадите нещо от джоба си и започвате да ядете. – Не е добре човек да върви и да яде. – Не е добре, но го правите. Значи, и вие сте в другия свят. Някога отивате на планината и, като огладнеете, спирате се пред някой извор и започвате да ядете, като отвреме - навреме пиете вода. Така разваляте и стомаха си, и храната, която сте приели.

Сега научихте нещо за онзи свят, но какво спечелихте от това знание? Знаете, че съществата от онзи свят не стоят на едно място, но са в постоянно движение. Там няма да срещнете същество, седнало при някой извор, като вас. И на земята, повидимому, има покой. Всъщност, всичко е в движение. И звездите изглеждат неподвижни, но те са в постоянно движение. Те се движат с неимоверна бързина, която не можем да схванем с нашето око. Астрономите изчисляват разстоянието на различните звезди и планети от земята, както и бързината на тяхното движение, и дохождат до големи числа, невероятни за нашия ум. Заедно със земята се движим и ние. Като гледам лицата на хората, виждам, как те се изменят всеки момент. С това аз не искам да кажа, че светът, в който живеете, не е реален. Обаче, искам да обърна вниманието ви на факта, че вие търсите реалността там, дето не е. Реалността е извън времето и пространството. Който влезе в света на времето и пространството, той сам се ограничава. Щом се ограничи, човек се изменя, не е такъв, какъвто е в действителност. Не е лошо, че живееш във време и пространство, но ти трябва да ги разбираш. И в другия свят има време и пространство, но те са различни от тези на земята. Като не разбираш времето, казваш: Тежки са времената, или лоши са времената. – Това е неразбиране. Времето ограничава, а пространството дава широта. Щом сте по-свободни, вие сте в пространството. Обаче, трябва да излезете от света на времето и пространството и да влезете в третото състояние – в света на реалността. Понеже реалността обхваща и пространството, тя дава истинска свобода на човека.

Често говорите за любовта, но какво представя тя, не знаете. – Защо не познаваме любовта? – Защото не сте изпитали вътрешен глад за нея. Какво прави гладният? – Търси хляб. – Значи, гладът води човека към хляба. — Що е хлябът? – Възможност за проява на силата. – Що е силата? – Условие за проява на мисълта. Без сила човек не може да мисли. — Що е любовта? – Път към живота. От любовта човек влиза в живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Това значи: без любов ти не можеш да влезеш в живота. Тя е път към живота. Истината дава възможност да познаем живота. А самият живот е хлябът, към който човек се стреми. Само любовта може да даде на човека възможност за придобиване на истината. Тя го води и в пътя на живота. Значи, любовта внася в човека истината и живота. И това не е обяснение на любовта, но отчасти дава представа за нея. Като обичаш някого, ти трябва да внесеш в него истина и живот. Затова, като ни е възлюбил, Бог е внесъл в нас истината и живота. И ние трябва да имаме същото отношение към Него. Казва се да не угасвате духа в себе си. – Защо? – Угасне ли духът, човек умира.

Днес аз говоря на онези от вас, които искат да бъдат ученици. Чудя се, какви ученици ще бъдете, щом не можете да се справяте с противоречията. Аз не се чудя, защото всичко ми е ясно. Даже и най-големите противоречия са интересни за мене. Казвам: Трябва да се справите с противоречията, защото те препятствуват на вашето развитие. Аз бих желал, поне една седмица да живеете без противоречия, да не се тревожите за нищо. Сега и най-силните от вас се тревожат и казват: Какво да се прави, въглища няма. – Въглища има, трябва само да ги изкопаете. – Пари нямаме. – Парите са закон на ограничение. Верно е, че без пари не може, без въглища не може, без хляб не може, но вие трябва да отделите съществените неща в живота от несъществените. Съществените неща са: твърдата почва, водата, въздухът и светлината. Без тези неща никой не може. Имате ли ги, вие ще образувате един квадрат, който включва всички възможности. Щом имате тези четири елемента, всичко останало ще имате. Когато някой ми каже, че е сиромах, аз разбирам, че той няма твърда почва под краката си, няма вода, въздух и светлина. Тогава и аз казвам: Горкият човек! Единствените хора, за които аз мога да се моля, това са онези, които нямат нито твърда почва, нито вода, нито въздух и светлина. За онези, които имат толкова земя, че могат и на другите да дават, няма защо да се моля. Казваш: Помоли се за мене. —Не, тези, които имат същественото, на тях турят юлар на главата и ги пращат да орат земята. Има една пословица: „Пратили камилите за вода, а те си изгубили ушите." И аз често слушам да казвате: Толкова години следваме този път и мислим, че сме направили нещо; всъщност, нищо не сме постигнали. – И преди мене нищо не бяхте направили. Няма защо да съжалявате. Щом не сте работили, естествено е, че нищо няма да постигнете.

Аз искам да ви освободя от духовното пиянство. Когато се напие, пияният трябва да изтрезнее. – Как ще стане това? – Или като го набият, или като счупи главата си. На пияниците препоръчвам да пият чиста вода. Никакво захласване не трябва да има. Защо ще се захласваш в красивата мома? Като я видя, аз искам да зная, има ли тя твърда почва, може ли да работи. Като дойде някой при мене, аз гледам, дали има той четирите елемента. За да може да работи, всеки трябва да има тези елементи. Вие сте дошли на земята да работите за Господа. Сега вие искате да придобиете знание и тогава да работите. Някой иска да ме подражава: Отвори Библията, вземе лупата в ръката си и започва ла чете. – Не се проповядва лесно. Лупата, с която аз си служа, е средство да ви изучавам. Като гледам през нея, аз показвам, че съм господар на времето и пространството. Отдалеч аз не виждам времето и пространството, но отблизо, чрез лупата ги виждам добре. Чрез лупата аз виждам всичко. И в Библията виждам такива неща, които иначе не се виждат. Чудни работи се виждат през лупата. Тя съществува в ума ми, като особена геометрическа форма. Всеки трябва да носи в ума си по една определена геометрическа форма, чрез която да вижда нещата. Някога гледаш човека, а нищо не виждаш. Но мръдне ли ръката си, вече виждаш много неща. Едно е нужно за вас: Да дойдете до реалността.

Като говоря така, аз си правя своята преценка. Като дойде някой при мене, аз веднага го преценявам. Първо гледам, дали този човек има твърда почва, вода, въздух и светлина. После гледам, обработил ли е почвата си; дали водата, въздухът и светлината му са чисти. Ако има всичко това, аз зная вече, какъв е той. Това наричам реалност. Дойде някой при мене и плаче. Не казвам да не плаче, но искам да зная, има ли той твърда почва. Много хора са плакали при мене, и аз съм събирал сълзите им в шишенца. Аз имам цяла аптека от човешки сълзи. Сълзите на някои са мътни, а на други – бистри, без никакви примеси. Когато сълзите на някого са мътни, аз зная, че в него има завист, омраза, съмнение. Сълзите на благородния човек са чисти като кристал. Те носят благословение. Казвате: Ние не сме виждали Учителя да плаче. – Някога и аз плача, но само там, дето могат да съберат сълзите ми. Ако съм на място, дето не могат да съберат сълзите ми, там не бих плакал. Плачът е възвишено състояние, в което човек потъва. Чрез сълзите се излива нещо благородно. Когато проповедникът говори добре, от очите на слушателите му се изливат сълзи. Добре е да плаче човек, но не след като е обидил ближния си. Ще го обиди, а после ще плаче!

Като говорих на младата сестра за самоотричането, тя каза, че от всичко може да се отрече, но не и от майка си. – Без нея не мога да живея. Ако умре тя, и аз ще умра. – Аз пък ще направя едно чудо: Майка ти ще умре, а тебе ще задържа на земята, няма да умреш. Ще останеш на земята след нея, да пострадаш малко. Както виждам, ти имаш още много да страдаш. Ако се отречеш от майка си, ще придобиеш нещо хубаво, но ако не се откажеш, ще страдаш. Сега и на вас казвам: Не е въпрос да се откажете от майка си, но да я обикнете. Не да умирате, но всякога да бъдете заедно с Христа. Христос каза на учениците си: „Да отидем да събудим Лазара." Учениците Му отговориха: „Да отидем, и ние с него да умрем." – Няма защо да умирате. Достатъчно са умирали хората. Сега трябва да отидем да събудим Лазара. Аз желая вашият Лазар да възкръсне и да престанат сълзите на онази сестра, която плаче. Нека тя се зарадва и даде угощение с песни и музика. Аз не се интересувам да чувам, че този или онзи умрял. Бих желал, като дойда във вашия дом, да намеря всички здрави, бодри, весели. Искам да видя здрави и майката, и бащата, брата и сестрата, приятелите, роднините, слугите. Това е живот. Пренесете това нещо вътре в себе си. Умът, сърцето и волята на човека не трябва да са мъртви, но в тях да кипи живот. И като погледнете към света, да видите, че всичко в него е живо. Не само един да възкръсне, всички да възкръснете. Аз взимам клечка кибрит и запалвам огъня. Под „огън" разбирам живота. Значи, запалвам огъня, запалвам плевнята, запалвам и къщата. Нека всички говорят против мене. Нека горят и господари, и слуги. Така трябва да разбирате. И после, като видите нещо нечисто у хората, да ги очистите. Като казвам, че всички трябва да се запалят и изгорят, разбирам да горят, без да изгарят. Като горят, те ще се изчистят, както златарят пречиства златото и среброто на огъня. В този смисъл, изгарянето е на мястото си. Казваш за някого, че има огнена мисъл, огнено чувство, огнена постъпка. Това подразбира, че той е минал през огъня и се пречистил. Тогава ще кажете: Благодарим на този човек, който внесе огъня вкъщи, да се постоплим. Този огън ще гори в огнищата, но ще гори в сърцата и умовете на хората. Всички трябва да горят!

Сега вие се интересувате, коя била старата сестра, но аз няма да ви кажа. Нека и тя мълчи като риба. И младата сестра да си мълчи. Аз си позволих да ги изнеса пред вас, за да ви предам един урок, да се ползувате от него. Добрата страна на тази сестра е, че докато казваше, че животът й се свършил и не иска повече да живее, като излезе вън, тя каза: Има за какво да се живее! И започна да мисли. Тя се ободри, замисли се и, като си излезе, аз й казах: Сестра, не бой се, има кой да те обича. Имаш един възлюбен, той ще дойде при тебе, не те е забравил още. Когато младата сестра ми каже, че не може да живее без майка си, аз зная, какво значи това. Наистина, човек е щастлив, докато има хубава, красива майка. Има една майка, без която човек може. А има една, без която по никой начин не може да живее. Права е младата сестра. Но когато тази майка дойде, сърцето ти трябва да бъде отворено, и ти да си готов да служиш на Бога. Казах й: Има едно писмо адресирано до тебе. Иди на пощата да си го получиш.

И на вас казвам: Идете на пощата да си получите писмата. Ако е нужно да плачете, сълзите ви трябва да бъдат чисти. Като се обичате и желаете да си подарите нещо, да не бъде то нито откъснати цвегя, нито украшения, купени ог магазините. На сестрата, която обичаш, ще подариш нещо изработено от твоята ръка. Какво да бьде това нещо, не мислете. Всеки от вас да бъде поне един прозорец, през който да влиза светлина в стаята. На тази светлина да чете сестрата, която обичате. Всеки от вас да стане огън, на който да се топлят окръжаващите. Най-после, всеки от вас да стане жив хляб, да нахрани всички. Това желая на всички.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

9. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.