Разлика между версии на „Механични и съзнателни процеси“

Версия от 21:45, 26 декември 2008

Механични и съзнателни процеси

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Ще прочета 6 глава от Матея.

Ако попитате въжето на кладенеца, какво се ползува то от ваденето на водата, ето неговият отговор: Достатъчно ми е да си натопя долния край във водата, за да си уталожа жаждата. Значи, въжето, което се спуща в кладенеца, е жадно. Ако през целия ден го спущат вътре и вадят, какво печели то? – Изтърква се, нищо не печели. Аз предавам на въжето съзнателен живот, а то върши своята работа несъзнателно, т. е. механически. Несъзнателните процеси се отличават по това, че произвеждат изтъркване. Значи, механичните процеси, на които съзнанието е отвън, не могат да се обновяват. Например, часовникът, колата, в които процесите са механични, ако не се обновяват, те ще се изтъркат.

В човешкия живот се извършват едновременно три вида процеси: механически, органи-

чески и психически. При механическите процеси не става обновяване; при органическите процеси обновяването е частично, а при психическите става постоянно обновяване. В механическите процеси се крие голяма опасност. Затова се казва, че всички нещастия в света се дължат на механичните процеси. Не че те създават нещастията, но ако човек не е внимателен, сам се натъква на опасности. Какво ще стане с тебе, ако носиш в джоба си една бомба и не внимаваш? При най-малкото сътресение, бомбата ще експлодира. И умен човек да си, щом си невнимателен, бомбата може да експлодира и да ти причини вреда.

Казвам: Всички говорите за онзи свят, наричате го Божествен. И учените хора говорят за онзи сзят, искат да знаят, какво представя той. Някои си го представят като този свят; други казват, че е невидим, не прилича на този свят. Аз се чудя на гениалните хора, които описват онзи свят като този. Това е по причина на голямото различие между двата свята. Докато е на онзи свят, човек има една посока на движение; щом слезе на земята, той изменя посоката си, взима противоположно направление. Виждаш едно лице от другия свят и не можеш нито да го опишеш, нито да го нарисуваш. Ти не си в състояние да предадеш нито една линия от онзи свят. Ще начертаеш точно такава линия, която не отговаря на действителността. Ако се опиташ да нарисуваш едно лице от онзи свят по правилата на земята, ще го ока-

рикатуриш, ще изкараш нещо грозно. Защо става така, и аз не зная. Не е лесно да изразиш духовния свят с възможностите на физическия. И злото на земята не е нищо друго, освен добро, представено в обратен вид. Значи, доброто в Божествения свят е обърнато зло на земята. А злото на земята е обърнато добро на небето. Така, вие ще извадите заключение, че доброто е обърнато зло, а злото е обърнато добро. – Не, доброто има свойство, че никога не може да се обърне, т. е. да се превърне в зло. Доброто може да има само отражение. Доброто не може да се обърне в зло по единствената причина, че устройството на земята е такова, поради което сенките се хвърлят винаги надолу. Ще възразите, че и луната хвърля сенки. – Да, и нейните сенки са надолу. Това е само за обяснение, не че ще ви ползува нещо.

Ще кажете, че това е игра, фокус на мисълта. – Възможно е. И виртуозът – цигулар прави различни фокуси с лъка си, който се движи на гриф, дълъг около 30 см., извива се нагоре, надолу. А вие казвате, че той е голям музикант. И грамофонната игла се върти на плочата, свири хубави парчета, но не е музикант. Тя се движи в кръг, като на хоро, а вие слушате, какви парчета свири. Обаче, тя свири само това, което цигуларят е свирил. Каквото той е свирил, това и тя произвежда. Колко години са нужни на цигуларя, за да накара цигулката си да говори? Донякъде, цигулката подражава на чо-

вешкия глас, но никой цигулар не може да произведе звука на своята цигулка. Грамофонната игла показва, че в мисълта си човек е отишъл по-далеч от своите действия. Човек говори красиво, цветисто, но ако рече да направи това, което е говорил, може да си създаде голяма беля. Например, лесно се говори за Царството Божие. Силата на човека е в изпълнението на Божията воля, а не в говоренето.

Представете си, че срещате един борец, и той започва да ви говори за своята сила, за опитите, които може да прави. Колкото и да ви говори, вие не можете да усетите неговата сила. Обаче, започне ли опита – да ви вдига във въздуха, да извива ръката или крака ви на една и на друга страна, веднага ще кажете: Достатъчно! Признавам те за силен човек, признавам твоите постижения. Някои хора искат да знаят, какво нещо е дяволът, искат да опитат силата му. Откажете се от това желание. Не е лесно да се бориш с дявола. Той е най-големият борец в света. Влезете ли в борба с него, ще видите, че той умее да защищава своите права. Някои описват дявола като същество с рога и опашка. Значи, той е животно. Тогава всички животни са дяволи. Знаете, че много животни орат, сеят, вършеят заедно с човека. Тогава и дяволът помага на човека. Щом има рога, ще го вържеш за рогата; щом има копита, ще го подковеш; щом има опашка, ще го хванеш за нея и ще го въртиш, дето искаш. И най-лошото куче да хванеш за опашката и да го развъртиш, отстъ-

пва. То разбира, че не може вече да си играе с човека.

Това са мисли за разсъждение. Вие си представяте дявола такъв, какъвто не е. Ако знаехте, какво представя той, щяхте да научите много неща от него. И Бога си представяте такъв, какъвто не е, поради което нищо не можете да научите от Него. Не само че нищо не можете да научите, но даже по-лоши ставате. За Бога говорите, а по-лоши ставате. Например, казвате, че Бог е Любов. Обаче, щом ви обиди някой, забравяте Божията Любов и започзате да се разправяте с него.

Един ден имах случай да чуя, как се разправят двама влюбени. Наверно момата обидила своя възлюбен, и той започва да се обяснява: Ти си неблагодарна, не оценяваш моята любов. Ти не знаеш, какво съм преживял от времето, когато те обикнах. Пред никого досега не съм коленичил, но пред тебе коленичих. И ти нищо не признаваш! Слушах го и си мислех: Пред кого коленичи човек? Пред извора всеки коленичи. – Защо? – Защото иска да вземе нещо от него. Обаче, изворът нищо не получава от човека. Значи, момъкът коленичи пред момата, защото иска нещо от нея. Той печели, но момата нищо не печели. И богомолците коленичат в църква и вдигат ръцете си нагоре. Те не знаят, че така подгънати краката, влизат в съгласие със земята. Това е противоречие. Ръцете вдигнати нагоре, това е друго противоречие. Каква молитва е тази, при която

си в противоречие с небето, а в съгласие със земята? Като се молиш, спусни ръцете си надолу, а главата нагоре, към Бога. Само така можеш да получиш нещо от Него. Обаче, с вдигнати ръце, нищо няма да получиш. Честото вдигане ръцете нагоре става механичен процес.

Вървиш по улицата и от третия етаж на една къта те извиква някой, да ти даде нещо. Ти вдигаш ръцете си нагоре, да хванеш предмета, който ти хвърлят. Стоиш под една ябълка или круша и вдигаш ръцете си нагоре, да хванеш ябълката, която ти хвърлят отгоре. Това вдигане на ръцете има смисъл, ще получиш нещо. Ако с вдигането на ръцете си във време на молитва, човек получаваше нещо, досега той трябваше да стане светия. Казано е: „Като се молиш, влез в тайната си стаичка и там се помоли.“ Не е нужно да вдигаш ръцете си нагоре, всички да те видят. – Цяла нощ се молих и нищо не получих. – Защо е трябвало цяла нощ да се молиш? Едно се иска от човека: чистосърдечие и смирение. Казано е в Писанието: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.“

Като говорим за молитвата, ще видите, че различните народи се молят по различен начин. И всеки човек се моли различно. Източните народи се молят по особен начин, различен от този на западните народи. Факирите, например, сядат на земята с кръстосани крака. Ръцете си поставят на коленете и така прекарват с часове в медитация. Ако не могат да медитират пра-

вилно, този процес става механически. Ако веднъж коленичиш пред богатия, то има смисъл. Ако всеки ден коленичиш, ти сам се отвращаваш, както от колениченето, така и от богаташа. Едно малко дете отишло с баща си на едно евангелско събрание. Бащата искал да го посвети, да му покаже, как трябва да се моли. Евангелистите често коленичат. Това е тяхно разбиране. Аз не подържам този начин, защото между колениченето и идеята, която те носят в себе си, няма съответствие. Евангелистите приличат на онзи неспособен художник, който се опитвал да нарисува ангел. Нарисувал нещо, което съвсем не приличало на ангел. Той го нарисувал като човек: рус, със сини очи. Отгоре на това му турил две крила, като на птица. Ангелът не е нито човек, нито птица. Ако е въпрос за крила, ангелът има шест милиона крила. Той се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Ангелът не хвърчи с крилата си, както птиците. Те изразяват неговата мисъл.

Ще се върна към примера за бащата и детето, които отишли в евангелската църква. Всички коленичили, и детето трябвало да коленичи. Обаче, пасторът обичал дългите молитви. Детето се уморило и запитало баща си: Татко, кога ще се свърши молитвата? – Ще почакаш още, пастирът едва е започнал. Детето се отегчило толкова много, че втори път не помислило да отиде на събрание. – Какво показва това? – Много от схващанията и разбиранията на

религиозните са прави; стремежът им е също прав, но формата, чрез която изразяват идеите си, не е права. Значи, между идеята и формата или методът, чрез който тя се изразява, има известно несъответствие. Например, говориш за любовта, но не я изразяваш правилно. Обичаш някого, а не знаеш, каква дума да му кажеш. Коя е първата дума, която ще кажеш на онзи, когото обичаш? Как посрещаш госта, когото обичаш? Първата дума, която му казваш, е „добре дошъл!“ На човека можеш да кажеш „добре дошъл“, но как ще посрещнеш ангела? Какво ще кажеш за огъня, който гори? Можеш ли да му кажеш „добре дошъл“? Ако огънят се усили и запали къщата ти, не можеш да му кажеш „добре дошъл“. Следователно, на съществото, което обичаш, трябва да говориш с думи, съответни на любовта. Като те запитват, трябва да отговяряш разумно. – Защо? – Защото зад всеки въпрос се крие едно разумно същество. Дето има въпроси и отговори, там процесите са живи, съзнателни. При механическите процеси няма никакви въпроси и отговори. Там никой нищо не те пита; никой не очаква отговор. Там колата си върви и на никого не обръща внимание. Че може да те прегази, тя не иска да знае. Ако машинистът пусне машината сама, тя ще върви, ще бучи, без да дава сигнал, че пристига. Който се изпречи на пътя й, горко му! Обаче, застане ли машинистът зад машината, работата тръгва другояче. Машината върви, движи се, дава сигнал и се одухотворява.

И тъй, механичните процеси се отличават по това, че водят към катастрофи. Обаче, зад всеки механически процес стои едно разумно същество, което регулира този процес. Така, именно, се избягват катастрофите. Ако не предотврати катастрофата, то носи отговорността. Следователно, стане ли някаква пакост или нещастие във вашия живот, ще знаете, че не сте били внимателни, и сте дали ход на механическите сили у вас. Като направиш нещо необмислено, казваш: Чудно, как стана това! После съжаляваш, но късно. Ти съжаляваш, че си дал път на механическите сили в себе си, а друг съжалява, че не е бил на мястото, да регулира тези сили.

Казвам: И в религията има механически процеси. Те са опасни, затова трябва да се регулират. Понеже има нещо механично в религията, и хората са се механизнрали. Новият живот ще урегулира механичните процеси в природата. Новото разбиране учи хората, как да урегулират тези процеси. Под „механични процеси“ някои разбират неволните движения в човека. Например, уплашиш се и започнеш да трепериш, не знаеш, отде иде това треперене. Някога се обиждаш само от една дума и веднага взимаш отбранително положение. Как стана това, не знаеш. Казваш: Обидих се, защото съм прав, право мисля. – Не всичко, което мислим, е право. И в сънищата не е всичко вярно. Всички разумни неща в природата са строго определени. Например, опре-

делено е, колко часа да спиш. Децата спят по 8 – 9 часа, по-големите – по 7 – 8 часа, а възрастните хора се задоволяват и с 5 – 6 часа. Сънят обновява организма. Ако ядеш много, ще спиш много; ако ядеш малко, ще спиш малко. Който има много желания, спи много. Някой работил два - три деня без почивка. След това иде голяма умора, голям упадък на силите. За да се възстанови, нужно му е голяма почивка. Прекалената, усилена дейност не се отнася към съзнателните процеси. Според мене, многото желания се отнасят към несъзнателния живот. Често ние сме в движение, без да взима участие волята ни. Влизаш в една лодка и не забелязваш, че няма лопати. Веднага течението на водата те понася. Ти се движиш с лодката, но движението ти е несъзнателно. Ти не желаеш това движение, но нито сам можеш да си помогнеш, нито отвън някой може да ти помогне. Седиш някога спокойно, но изведнъж краката ти трепват, без да искаш. И това е несъзнателно движение. Така се движат и медиумите, като ги посети някой дух: ръката им се движи, езикът им започва да говори неясни неща – това са несъзнателни процеси. Обаче, разумността е вън от тях. Медиумът пише, драска нещо, но понеже аз разбирам тези прояви, зная, че духът, който се проявява, е прост, невежа. Много духове са първокласни простаци, но представят написаното като велика тайна. В тези драсканици духът иска да каже, че така е създаден светът. Дали е така създаден

светът, това е въпрос. Никой човек не знае истината по този въпрос, обаче, учените правят различни предположения. Че имало някакво движение, това е факт, но какво излязло от него, малцина знаят. Какво е било първоначалното движение, с което е започнало създаването на света, никой не знае. Докато сте на физическия свят, никога не можете да си отговорите на въпроса, как е създаден светът. Ако някой би се домогнал до тази истина, тя би произвела преврат в неговия живот. Как може сегашният човек да говори за създаването на света, когато той сам живее кратко време на земята? В това отношение, растенията са постигнали нещо повече от хората. Има растения, които живеят стотици и хиляди години. Обаче, човек едва ли може да живее до хиляда години. В Библията се казва, че някой живял 900 години. Как може човек да живее дълго време, когато още не знае причината за правилната обмяна на клетките в организма? Щом силите на човешкия организъм не са в равновесие, естествено, няма равновесие и между неговите мисли, чувства и постъпки. Няма човек на земята, у когото силите да са уравновесени. Затова, именно, хората не могат да вървят право. Като наблюдавате вървежа на човека, виждате, че нещо му липсва. Той ту ускорява вървежа си, ту го намалява. Отвреме – навреме се спира, замисля се и пак тръгва. Това показва, че той е непостоянен в мислите и чувствата си. От неправилните му движения, аз си правя за-

ключение, че той няма определен път. Аз наричам такъв човек безидеен. Който има определена идея, не гледа нагоре - надолу, не се обръща, не се спира. Той има определена посока. Той е като параход, с определена посока на движение. Обаче, ако параходът лъкатуши ту на една, ту на друга страна, това показва, че е в опасност. И у вас стават такива процеси, които ви спъват. Лягаш си вечер с мисълта да станеш рано сутринта и да свършиш една работа. Обаче, на сутринта изменяш решението си. Сега мислиш друго да направиш, но вечерта съжаляваш, че си го направил. Рядко човек остава доволен от това, което е направил. Направиш молитвата си, но си недоволен. Малко хора са доволни от това, което правят. Някои от вас, като дойдат тук четири – пет пъти наред, казват: Защо ли дохождаме? Все едно и също се повтаря. Питам: Ако останете да спите до късно, какво печелите? Какво ще правите, като останете вкъщи? – Ако дохождаме, ще се спасим ли? – Спасението не е нито тук, нито в света. – Къде е тогава спасението? – В мислите, в чувствата и постъпките на човека. Там ще намерите спасението.

Помнете: Като дохождате на беседа, трябва да имате някаква идея, да постигнете нещо. Ако всяка седмица, когато идвате, в ума ви прониква един светъл лъч, в сърцето ви – едно топло чувство и в проявите ви една по-добра постъпка, вие сте спечелили нещо. Всякога трябва да имате един придатък. Дето светлината

и топлината се увеличават, и постъпките стават по-добри, там има съзнателни процеси. Съзнателният човек е добър. – Защо трябва да правим добро? – За да подържате горенето на своя живот. Доброто подразбира правилна обмяна на физическия свят. Ако искаш да бъдеш здрав, иди в празник на хорото, да видиш, как играят младите моми и момци. И да си болен, вземи патерицата и иди на хорото. Там ще придобиеш повече, отколкото две – три капки от лекарството. Ако попаднеш между тълпа, дето този те бутне, онзи те бутне, и здрав да си, ще заболееш. Радвай се, когато здрави хора те бутат. Остане ли болни да те бутат, и ти ще заболееш. Като те срещне умен човек, каквито думи и да ти каже, както и да те нагруби, пак се радвай, все ще придобиеш нещо. Но ако те срещне някой глупав, невежа, каквито добри думи да ти каже, нищо не печелиш. В този смисъл, страданията, които природата изпраща на човека, не са нищо друго, освен обновителен процес. Следователно, ако влезеш в стълкновение с разумни същества, все ще придобиеш нещо. В първо време ще бъдеш недоволен от тях, но след това ще кажеш: Благодаря на тези същества, много спечелих от тях. Важно е, ако страданията са причинени от някое разумно и добро същество. Каквото и да ти направи разумното същество, то всякога ще произведе добър резултат. Две мнения по това няма. Обаче, всяко същество, което не е завършило развитието си, или не е на твоя уровен,

ако ти причини някаква пакост, тя ще си остане, не може да се поправи.

Сега аз не искам да ви упреквам, не искам да влизам в стълкновение с вас, защото пръв аз губя. Обаче, намирам, че разбирането ви трябва да се измени. Ново разбиране е нужно на всички. Чест вие критикувате и мене, но вашата критика не е меродавна. Тя е резултат на вашето старо разбиране. Засега това е естествено. Вие още ие сте завършили развитието си, много работа ви предстои. Аз познавам всички човешки пътища и виждам, че те са фалирали. Няма нито едно човешко общество, което да не е фалирало. Ако и аз вървя по този път, ще свърша като всички хора – ще фалирам. И на вас казвам: Оставете старите човешки методи и пътища настрана. Започнете с новото, в което няма никакъв фалит. Не искам да ви насилвам, но питам: Колцина от вас, като вървите по старите човешки пътища, сте сигурни, че ще успеете? Колцина от вас сте доволни от живота си? Започвате една работа и в първо време сте доволни. Накрая, обаче, се разочаровате. Краят решава делото. Затова и Христос казва: „Бях гладен, не ме нахранихте; бях в тъмница, не ме посетихте; бях болен, не ми помогнахте.“ Запитаха Го: „Кога, Господи, не сме сторили това за Тебе?“ – „Който е направил това на едного от моите малки братя, на мене го е направил.“

Като говоря така, аз не засягам вашето верую. Има едно верую, специфично за душата.

Който следва това верую, ще се облагороди, ще осмисли живота си. Без това верую човек не може да бъде доволен. – Богат, умен човек съм. – Каква полза ще ти донесе богатството? Друго нещо е, ако кажеш, че си здрав. На физическия свят здравето е по-ценно от богатството. Ако отидеш при здравия, и ти ставаш здрав; ако отидеш при добрия, и ги ставаш добър; ако отидеш при умния, и ти ставаш умен. Здравето, доброто, разумността радват човека. Дето е радостта, там работите вървят добре. Когато хората се радват, те се разбират. Затова казвам на всички: Освободете се от кривите си разбирания, които водят към крайности. Казваш: Моето разбиране е специфично и право. – За тебе е право, но не и за всички хора. Колкото хора на земята има, толкова и разбирания, толкова различни вярвания. Обаче, има един принцип, един велик закон в природата, общ за всички. Той регулира съзнанията на всички хора. Той е мярка за нещата. Докато дойдете до този закон, всеки ще живее в свой специфичен свят на съзнанието си, на специфично място. Рибата, птицата, млекопитаещото и човекът живеят в един и същ свят, но условията на живота им са различни. Водата е за рибата; въздухът е за птицата, а твърдата почва – земята е за млекопитаещето и човека. Всички същества мислят, но мисълта им е различна. Всички хора мислят, но обикновеният човек мисли по един начин, талантливият мисли по друг начин, гениалният – по съвсем особен

начин, а като дойдем до светията, неговата мисъл е съвършено различна от мисълта на другите.

И тъй, във вашата мисъл има различие, но трябва да има едно ръководно начало. То е толкова необходимо, както сменяването на нечистия въздух в стаята с чистия, външен въздух. И горивото в печката трябва постоянно да се обновява. Процесът на обновяването някога става съзнателно, а някога – несъзнателно. Обаче, за здравословния живот този процес трябва да бъде съзнателен. Аз не засягам сегашното верую на хората, понеже то носи своя произход от далечното минало. Така вие сте вярвали и преди хиляди години. Нищо ново няма във вашите вярвания. Кое е новото в сегашния ви живот? Вие не сте мислили по това. Приятно е да намериш новото в своя живот. Единственото ново във вашия живот е това, което днес придобивате. Казваш: Намерих новото. – Не, много от вашите навици, разсъждения не са нови придобивки. Новите времена ще внесат нещо ново в живота ви. То ще бъде подмладяването. Вие говорите за новите времена, а още живеете в стария живот. Ако влезете в невидимия свят, ще се намерите в противоречие. Ще видите, че сегашният ви живот няма условия за новите времена. Представи си, че си в положението на гъсеница. Това е старият живот. Ако влезеш в света на пеперудата, можеш ли да живееш? Пеперудата е ликвидирала с живота на гъсеницата. Тя няма нищо

общо с нея. Пеперудата може да се докосне до гъсеницата, но веднага хвръква и отива в своя свят.

Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че като влезат в разумния свят, никой не им обръща внимание. Съществата от онзи свят са заети, не обръщат внимание на хората. Ако им разправяте, как живеете, как се молите на Бога, те знаят това по-добре от вас. Ако им говорите за вашите изобретения, и това не ги интересува. С какво ще ги заинтересувате тогава? Най-после, вие ще се обезсърчите и ще кажете, че не струва човек да умира. – Разбира се, не струва човек да умира неподготвен. Ще кажете, че след смъртта си, хората се прибират при отците си, както Аврам, Исак. Това, което ви казвам, ще го научите и без мене, но за да не се лутате дълго време, казвам: Слушайте, пътят, по който сте тръгнали, няма да ви изведе на добро.

Има неща в живота, които вие още не познавате, а именно: вие не знаете, що е доброто, какво преставят добрите мисли. Казва се, че мисълта е сила. Прочетете беседата „Най-малкото добро“ от Рилските беседи. Когато Мойсей отиде пои фараона, тогава се състезаваха две науки. Египтяните бяха учени; те имаха адепти, мъдреци. Мойсей казваше: Господи, Ти ме пращаш между египтяните, аз ги познавам. Те са хора с критичен ум. С какво ще ги убедя аз? Те веднага ще ме изпъдят. Да се състезавам с тях, не мога, ще капитулирам. Те знаят повече

от мене. Да приложа стария начин на действие, не смея. Аз съм ликвидирал вече с него. Убих един египтянин и трябваше да бягам в пустинята. Бог му отговори: „Хвърли тоягата си.“ Мойсей хвърли тоягата си, и тя се превърна на змия. Той се уплаши от змията. Бог му каза: „Не се плаши, хвани я за опашката и я тури под мишницата.“ – „Каквото и да направя, няма да ми повярват. И те могат да правят чудеса.“ Най-после, Бог му даде възможност да направи няколко чудеса. При последното чудо фараонът отстъпи. Наистина, при последното чудо Бог отвори сърцето на фараона и го накара да пусне евреите. Мойсей се яви при фараона и каза: „В името на Господа Йехова ще пуснеш евреите.“ – Кой е този Господ? – Той е Бог на Аврама, Исака и Якова. – С какво ще докажеш това? – Той е велик Бог. Мойсей хвърли тоягата си, и тя стана на змия. Същото направиха и мъдреците. Така Мойсей направи всички чудеса, за които Бог му беше казал, но фараон не отстъпи. Той пожела да си помисли, и тогава да отговори. Важно е, че още при първото чудо Мойсей придоби сила – неговата тояга погълна другите. Най-после, самите египтяни казаха на фараона: Ние не можем повече да се състезаваме с техния Бог.

Сега вие сте в света, дето искате да проповядвате новото учение. Как ще го проповядвате? Можете ли да направите чудесата, които Мойсей направи? Ако вашата тояга не може да погълне тоягите на египтяните, вие сте още

в старото учение. – Ние сме вече в новия живот. – Този живот погълна ли вашия стар живот? Ако не го е погълнал, вие сте още в учението на стария живот. Ако не можете да преобразите живота си, като Мойсея, нищо не можете да постигнете. Дадена ви е тоягата на Мойсея, но мислите ли, че още при първото чудо ще накарате фараона да отстъпи? Дълго време ще ходите при него. Десет чудеса трябва да направите. Най-после фараонът ще ви пусне, ще излезете от Египет и ще отидете в пустинята, дето ще прекарате цели 40 години. След това ще влезете в Ханаанската земя.

Аз разглеждам новия живот, без да имам пред вид стария живот. Старото оставям настрана и не се спирам на египетската наука, която е полезна само за себе си. Новият живот, в който влизате, т. е. обетованата земя, изисква ново знание, нова наука – Божествената. Вашата тояга трябва да погълне другите тояги. Мойсей, със своята тояга, застави фараона да отстъпи. Тази тояга направи чудеса. Мойсей носеше и двете учения: когато трябваше нещо ново, той постъпваше по новото учение; когато трябваше старото, той постъпваше по старото учение. Той изби хиляди евреи – това беше старото учение. Мойсей се качи на Синайската планина, дето получи десетте Божии заповеди, но пак не можа да влезе в Ханаанската земя. Той я видя само отдалеч. Сега и за вас има опасност, като влезете в Ханаанската земя, да се забравите и да кажете:

И аз мога да направя тези чудеса. Едно ще знаете: християните, както и хората на новото учение, не могат изведнъж да направят всичко. Те не могат да изменят живота си и да влезат в новия живот. Отдалеч само ще го гледат. Мойсей направи едно престъпление, което можа за един ден да се изправи, а той носи последствията му хиляди години. Той трябваше да мине през големи изпитания в пустинята, дето измряха много евреи, повечето от страх. Много от тях възставаха против Мойсея, като му казваха: Ти ни доведе тук да умрем от глад. В Египет ние имахме всичко за ядене. Ти ни извади от Египет, освободи ни от египетското робство, но благодарим ти за такава свобода. Всеки момент може да умрем от глад. Като работим тук, ние искаме поне добра храна.

Мнозина и доднес се бунтуват, като евреите. Казват: Да бяхме в света, много неща щяхме да постигнем. – Какво щяхте да постигнете? Щяхте да ядете месо, да се обличате хубаво; щяхте да имате голяма къща, автомобил и др. Въпреки това, един ден пак щяхте да умрете и да ви погребат. Де е хубавото в този живот? И тези работи имат смисъл, но ако допринасят нещо за твоето развитие. Свободен ли си от египетското робство? Още не си свободен. Можеш ли да живееш в света, без да се страхуваш?

Човек е дошъл на земята като на училище, да свърши последния си изпит. Ти си беден

– разрешаваш задачата на бедността; болен си – разрешаваш задачата на болестта; имаш мъчнотии в семейството си – разрешаваш семейни задачи; не обичаш хората – разрешаваш задачата на любовта; слаб си – разрешаваш задачата на силата. Следователно, ти трябва да бъдеш любещ, добър, богат, умен, силен. Има една пословица, която казва: „Каквото хората могат да направят, и аз мога да го направя.“ Ето защо, ако и вие не можете да направите това, което светът прави, и плюс нещо, нищо не сте научили. Казваш: Аз не искам богатство. – Съгласен съм с тебе. И аз не искам богатство на грехове, но искам богатство на добродетели. По отношение богатство на грехове и престъпления, искам да бъда един от най-бедните. Но щом дойде до богатство на добродетели, там искам да бъда пръв. Всеки трябва да има този идеал. Ако богатството е дошло чрез доброто и любовта, аз искам да бъда пръв. Ако богатството е дошло чрез престъпления и насилия, аз не искам да имам никакъв дял. Това е една мярка за мене. Всички трябва да бъдем богати! Да не сме умни в престъплението, но да бъдем умни в доброто. Това е новото знание, за което ви говоря. С това знание трябва да се занимава вашият ум. Някога вие се занимавате с обикновени неща. Често хвърлям поглед към вас и виждам, от какво сте недоволни и от какво – доволни. Някой е недоволен от стола, на който седи; друг няма стол, стои отвън и пак е недоволен;

трети е недоволен от шума, който се вдига вън. Като ви гледам така, казвате: Кажи ни, как да излезем от това положение. – Ако ви кажа, вие ще се намерите в положението на риба, която излиза от водата и умира. Казваш: Тогава, по-добре да умра. – Това не е разрешение на въпроса. Гледам, друг хвърчи нависоко. – По-добре да хвърчи нависоко, отколкото да слиза надолу. – Този човек много фантазира. – Нека фантазира. С фантазията си той е в безопасност. Ако изрежеш крилете му, тогава той е в опасност. У всички хора има стари навици, толкова закоравели, че и с два чифта волове не можеш да ги извадиш. Най-голямото нещастие е да накараш хората да мислят, да чувствуват и да постъпват като тебе. Не, когато хората не мислят, не чувствуват и не постъпват като тебе, това е красотата на живота. Да постъпват всички еднакво, това значи да си подражават. Има ли нещо красиво в подражаването?

Един американски епископ имал навик да държи главата си малко наляво. Всички свещеници от неговата епархия му подражавали, държали главата си малко накриво. – Избягвайте подражаването. Главата ви трябва да бъде направо, нито наляво или надясно, нагоре или надолу. Не подражавайте на хората нито в мисълта, нито в постъпките им. Всеки за себе си ще бъде особен екземпляр. Та като ви видят, да кажат: Като този няма друг. Това е красивото в живота. И като не приличаш на другите, да не влизаш в стълкновение с тях. Казваш: „Аз!“

С това „аз“ подчертаваш своята личност. Има една съзнателна свобода, която трябва да се прилага. Това трябва да научите. Има съзнателна свобода и несъзнателна свобода. Минавам край един човек и виждам, че той пъшка, мъчи се, не може да вдигне товара си. Аз не чакам, той да ме помоли да вдигна чувала му, но веднага се притичам на помощ. Докато той се чуди, кой ще дойде да му помогне, аз вече съм му помогнал. После го питам, има ли нужда от друга услуга. – Нямам нужда, благодаря. И аз си отивам

Казвам: У вас трябва да се яви благородство, без да ви молят, без да ви канят, да сте готови да помогнете на човека. Трябва да бъдете досетливи, да долавяте нуждите на хората. Някога може да сте били свободни, да проявите готовност за услуга на 20 души. Това е проява на съзнателна свобода. А някога, други могат да проявят свободата си към вас. Ако хората не си помагат по свобода едни на други, животът им е механичен. Свободата подразбира нов начин на действие, нова философия на живота. Вие ще я разработвате. Аз съм оставил на вас междините, вие да ги попълвате. Като ми донесат хубава баница, аз си взимам едно парче от нея, а на останалото написвам: Който мине оттук, нека опита баницата, без да казвам, колко да вземе. След това отдалеч наблюдавам, как постъпват. Ако мине някой и вземе цялата баница, казвам: Този е от старото учение. Ако някой вземе едно малко парченце и го тури в

торбата си, той е от новото учение. Така определям, кои са от новото учение, и кои – от старото учение. Колкото повече хора говорят за баницата, толкова повече са я опитали. Казвам: Баницата е за всички хора. Ако хората не говорят за баницата, значи, тя е отишла в торбата на едно лице. Благата на живота са дадени за всички хора. Всички трябва да вкусят от тези блага. Това е новото в света. Ако сте евангелисти, щяхте да говорите за благата по един начин; като православни, щяхте да говорите по друг начин. В края на краищата, всички говорят само за едно благо. Ако съм лекар, няма да ви разправям, как лекувам болните. Това е моя професия. Да ви разправям, това значи, да ви дам занаята си. Искате да знаете, с какви лекарства лекувам. Някои съм лекувал с ябълки, други с круши, трети с орехи, с лешници, с топла, със студена вода, с мляко, но на никого не съм казал, как ги лекувам. Мнозина съм лекувал с лук, с чесън, с попара, но трябва да знаеш, например, как да ядеш попарата.

Водата е едно от най-мощните средства за лекуване. В терапевтиката никъде не се употребява водата като лечебно средство. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чайна лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три – четири часа по една чайна лъжичка вода на минута. Ако направиш този опит в продължение на четири часа, колко чайни лъжички ще из-

пиеш? Всяка лъжичка вода, в която присъства човешката мисъл, дава добри резултати. В случая, мисълта действува като динамична сила. За този опит ще вземете чиста планинска вода, подобна на дестилирана. Така ще имате отлични резултати. Вие не сте правили опит да излизате сутрин, при зазоряване, и да отваряте и затваряте окото си на всяка минута. Ако преди това сте били тъжни, след опита ще се обновите. Казвате: Кой ще стои там да отваря и затваря очите си! Вие се ръководите от пословицата: „Ако ми е късмет, да дойде при краката ми“. – Късметът ходи, но не дохожда при краката. Той върви по един строго определен път. Късметът изгрява и залязва. Ако излезеш вън, когато той изгрява, каквото поискаш, ще ти даде. Ако не излезеш навреме, той нищо не дава.

Казвам: Старото, което имате, дръжте го, не го хвърляйте изведнъж. Ново ви трябва, и то съвсем ново. Обърнете ума си към новото, но на никого не говорете за него. Като дойде новото, всички ще го почувствуват. В новото е спасението на човечеството. В новото е животът. В новото е щастието. В новото е прогресът. Щом влезеш в новото, животът ти се осмисля. Щом дойде новото, очите на хората се отварят, и те разбират, какво представя духовният свят. Тогава ще живеете и тук, и там, и ще бъдете винаги весели. Като дойде време да напуснете земята, няма да плачете, както сега, а ще повикате приятелите си, ще им дадете

едно угощение и ще кажете: Аз заминавам вече от точи свят. Каквото сте спечелили, ще го раздадете на близките си и ще кажете: Аз си отивам вече. Домашните ми отдавна ме очакват. Ще се ръкувате с всички, ще излезете вън радостни и весели, и никой няма да знае, къде сте. Няма да ви опяват, да ви носят с колесница, да ви държат надгробни речи. Когато Илия замина за другия свят, той остави кожуха си на земята. Елисей взе кожуха на Илия и, като дойде до реката Йордан, удари с него водата и каза: „В името на Илиевия кожух, да се раздели водата на две.“

Казвам: Ако и вие, като Илия, оставите кожуха си на някого, влезли сте в небето. Ако не сте оставили на никого кожуха си, вие сте още в гроба. Гробът представя митницата, дето се преглеждат куфарите. Ако носиш багаж и с него отиваш на другия свят, знай, че непременно ще те претърсят и ще го вземат. За светията са необходими 40 деня за преглеждане на багажа, а за обикновения човек са нужни 45 години. Това е алегория, но верна. Затова, именно, човек се готви още от този живот за другия. Още на земята той придобива знания. Като се намерим на онзи свят, ние сме в положението на човек в чужбина. Например, ако отидеш в Америка и знаеш езика, лесно ще ти бъде. Знаете ли, колко е мъчно, да отидете в една държава и да не знаете езика? Като отидете на онзи свят, вие трябва да знаете езика, да знаете реда и поря-

дъка там. Мнозина имате идеята, че като отидете в другия свят, ще ви посрещнат с музика и песни, ангели ще ви пеят. Така е за онези, които са готови; за онези, които не са готови, никаква музика, никакви китари, никакви ангели няма да ги посрещнат. Като отивате за другия свят, ще оставите багажа си на митницата; малко багаж ще вземете със себе си.

Това, което ви казвам сега, ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. То се отнася до стария ви живот. Аз говоря за новия живот, който живеят всички светии, всички добри и праведни хора, които искат да прогресират. А всички хора на земята искат да прогресират. Вие може да сте светия – шивач, светия – лекар, светия – адвокат и като такъв ще прогресирате. Какъвто и да си – лекар – светия или орач – светия, ти си светия. Вие имате идея за светията, че той не трябва да работи. И такива светии има, но те не са истински. Аз искам да бъдете от рода на светия – шивач, орач, лекар, да имате някакъв занаят. Някога ще ви говоря за светиите на онзи свят, които не са нито лекари, нито шивачи, нито търговци. – Какви са те? – Ще ги разберете, само когато отидете на онзи свят. Там ще ви държат лекции за другите светии. Тук ще знаете само за онези светии, които са минали по пътя на този живот. Те са служили на Бога при всички условия на живота – никога не са роптали. Те казват:

Такава е волята Божия. Като лекар – светия, ти казваш на болния: Няма нищо, тази болест е за твое добро, тя ще мине. Шивач – светия си, ще ушиеш най-хубавата дреха и ще кажеш на клиента, каква е последната мода, как ще му стои добре и т. н. Това е служене на Бога. Ти можеш да носиш фрак и бомбе, но гледай, доброто да е под бомбето, под фрака. Всяка дреха, в която присътствува доброто, е благословена. Всяка дреха, която не носи доброто в себе си, не е благословена. В известно отношение аз харесвам модата, понеже води към разнообразие.

И тъй, главното нещо: Служенето ви да бъде благоугодно на Бога, благоугодно на вас и благоугодно на вашите ближни.

Т. м.

6. Утринно Слово от Учителя, държано на 30 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.