| Ред 31: | Ред 31: | ||
| − | [[Файл:molitwata_noti]] | + | [[Файл:molitwata_noti.png]] |
От този ден насам тази молитва заемаше централно мяс-то в моя духовен възход. | От този ден насам тази молитва заемаше централно мяс-то в моя духовен възход. | ||
Версия от 21:42, 26 май 2010
МОЛИТВАТА 13.10.1940 г. - Изгрева - София Брат Христо (Кръстю) Трифонов и сестра Цветана-Лиляна Табакова* След като запразнихме в операта, ние с брат Христо за-минахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта. Като се завърнахме оттам, посетихме Учителя. Поздравихме го и дълго време говорихме за Варна, за изнесените ми концерти там, за операта и пр. Учителят затвори очи, помълча малко и каза: — Идеалът, към който се стремим, трябва всекй ден да се^ отдалечава от нас. От време на време да се приближава до нас, да ни изпълни със сила и стремежи и отново да се отдале- чи от нас. Тези, конто се смаляват, отдалечават се от центъра на Бога, за да работят. Когато се върнат при нас, тогава се уго- лемяват. Човек се движи в кръг към своя идеал. Къде е центъ¬ ра — Бог? Той е навсякъде. Аз прибавих: — Значи Бог щом има много центрове, тогава около вся¬ ко същество ще се образува кръгче. Учителят продыши: — Човек е щедър, когато се намира при извора, при по¬ тока. Не може да има щедрост, когато носиш вода само в едно шише. — Учителят ме погледна продължително: — Когато, рекох, ти говорят думи, конто ще те засег- нат, ти не мисли, че се отнасят за теб. а за някое друго лице. Ти идеш от Слънцето и имаш влияние от Венера, Марс, Юпитер и малко Сатурн. Венера и Слънцето те обичат много. Ти обичаш свободата си. От любов към нея си готова да застанет накрая на опашката, но Бог няма да те остави все там да седиш. Коленичих пред нозете му и сложих двете си длани вър-ху коленете му. Той каза като сочеше с показалеца си: — Отлична Сатурнова линия имаш. Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си. Седнах пак на мястото си и започнах да чета някои из-вадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглежда-ше с усмивка към брат Христо. Прочетох следното: „Сине мой, дай си сърието! Човешкото сърце е храм Божий, в който храм
- От сега нататък в следващите глави на книгата имената няма да бъдат означава-ни, тъй като всички записки са водени и от двамата. (бел. ред.)
14
От този ден насам тази молитва заемаше централно мяс-то в моя духовен възход.