Разлика между версии на „Внушение и вдъхновение“

Версия от 17:25, 24 декември 2008

Внушение и вдъхновение

Размишление.

- Ще прочета молитвата, на пророк Авакум. За да се произнесе една молитва правилно и да се разбере, човек трябва да има пророчески дух, да е минал през страдания. Съвременното човечество още не може да схване, какво влияние упражняват светлината, топлината, въздухът, водата и храната върху човека. Обичаш някого, но какво ще стане с твоя възлюбен, ако светлината не мине през него, въздухът не влезе в дробовете му, водата и хлябът не влязат в стомаха му? Странни са понятията на човека за любовта. Казваш: Много обичам този човек, много съм дал за него. Какво дава човек? Обичал си го, дал си му нещо. Можеш ли да претеглиш това, което си дал? Казвате, че давате любов и си взимате любовта. Единственото нещо, което нито се дава, нито се взима, е любовта. Тя не се дели. Това, което се дава и взима, причинява скръб.

Сега, като говорим за любовта и обичта, трябва да им дадем научно обяснение. Лесно се говори без научно обяснение. Казвате: Ние живеем добре. – В какво се заключава добрият живот? Говори се за някого, че е набожен, моли се по три пъти на ден. – Той се моли по три пъти на ден, но и яде по три пъти на ден. Ако се моли по три пъти на ден и яде по три пъти на ден, той е свършил една работа за себе си: Яде за себе си, и се моли за себе си. Какво ще кажете за яденето? Ще кажете, че без ядене не може. Като дойдете до молитвата, казвате, че без молитва може. – Не може без молитва. Както не може без ядене, така не може и без молитва. Има хора, които и на сън се молят. Някой казва, че никога не се е молил. – Това е въпрос, който сега няма да доказвам. Като говоря за молитвата, трябва да я разбирате в най-прост смисъл. Същото се отнася и за яденето. Какво разбирате под „ядене”? Защо трябва да яде човек? – За да поддържа живота си. Че в храните се съдържат известни елементи, това е друг въпрос. Ако първо знаем, какви елементи съдържа известна храна и тогава ядем, нашата работа е свършена. Обикновено, човек яде, без да знае, какви елементи се съдържат в храните. Някога човек яде и все не е нахранен – липсват му някои елементи. Казваш: Трябва да се моля. – Ако се молиш и не знаеш, какво е молитвата, твоята работа е свършена. – Трябва да живея, за да разбера, какво е животът. -Ако трябва да живееш и не знаеш, какво е животът, твоята работа е свършена. Някои хора нямат съзнание нито за този, нито за онзи свят. Те смътно си спомнят за онзи свят и са готови да го отрекат. Какво е предназначението им на земята, и това не знаят. Не само те, но и велики хора не знаят това. Казваш: Не трябва да бъда скрит, затворен; не трябва да бъда и много отворен.

Питам: Бихте ли желали, вашето сърце да бъде разкрито, да виждате как пулсира, как тече кръвта в него? Бихте ли желали, вашият мозък да бъде разкрит, та който как мине, да надникне вътре. Ако някои надникне в вашата глава, ще се натъкне на голям хаос. В нея няма нищо красиво. Там е страшилище. И ученият, като погледне човешката глава, казва: Ангелско е лицето, но мозъкът не е тъй красив. Мозъкът прилича на змийска кожа, когато се нагърчи. Змията не е толкова лоша. Христос я взима като символ и казва: Бъдете умни като змиите и незлобливи като гълъбите. Ако змията е толкова лоша, защо ще се препоръчва като символ на разумност? Значи, препоръчва се умът на змията, но не и нейните постъпки.

Това, което говоря сега, се отнася до разбирането на известни символи. Някои работи тепърва ще изучавате, а от други трябва да се отучвате. Например, колко мъчно е понякога човек да не се почесва. Като се намери в трудно положение, той все ще се почеше. Или, като зададат на човека един мъчен въпрос, той не стои прав, но веднага си навежда главата. И децата, като не искат да кажат истината, навеждат си главата. С това те минават за много умни. Пълните класове са с наведени глави, а после се изправят. Аз тълкувам, че детето иска да каже: Дано имам главата на един мъдрец. То взима само позата на мъдреца. Като наведе главата си надолу, иска да каже: Моята глава е пълна. Майката го пита: Ти пипа ли сладкото? – Може ли човек с такава пълна глава да пипа сладкото? Ако главата ми беше празна, можеше да кажеш, че съм ял сладко. Понеже главата ми е пълна, като на мъдрец, не бих желал да пипам сладкото. Детето навежда несъзнателно главата си, с което иска да каже нещо, за да се избави. Майката веднага го пита: Кажи, какво мислиш сега? – Защо тя поставя детето на това изпитание? Какво от това, че взело три лъжички сладко? Защо повдига тя въпроса за сладкото?

Сега, като говоря върху известен въпрос, някои казват, че и те са мислили точно така. – Не са мислили като мен. Допущам да са мислили, но не като мен. Допущам да са мислили, но че са си дали отговор на въпросите. Например, някой се запитва: Защо съм дошъл на земята? Защо не съм станал учен? Защо досега не съм забогатял? Обаче, никакъв отговор не може да си даде. Един ден идват при мен двама души: мъжът на 35 години, а жената – на 29 години. Питат ме, могат ли да живеят двамата заедно и да бъдат щастливи. Казах им, че ако направят съдружие и двамата ще изгубят вяра в съдружието. Могат ли след това да бъдат щастливи? Досега те не са се подозирали в нищо, но щом направят съдружието, ще почнат да се подозират и ще изгубят вяра един в друг. Колко религиозни хора са изгубили вярата си! Защо трябва да станеш религиозен, ако ще изгубиш вярата си? Ти започваш да се съмняваш в съществуването на Бога, търсиш Го тук-там и най-после казваш: Има Бог в света, но никой не Го е виждал. Казано е в Писанието, че никой никога не е виждал Бога. Това е отвлечен въпрос. Като център на вселената, никое същество не е видяло Бога, но Неговите прояви всички могат да видят. Когато дишаш, ти познаваш Бога. Когато приемаш светлината, ти познаваш Бога. Когато пиеш водата, ти познаваш Бога. Всичко това представя живота на Бога. Следователно, ако питаш, какво е Бог, казвам: Хлябът, водата, въздухът и светлината са проява на Бога. Добрите и светли мисли, чувства и постъпки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш, е Бог. Всичко, за което знаеш и не знаеш, е Бог.

И тъй, от казаното не излиза, че човек нищо не знае. Много неща знае човек, но, в даден случай, той не може да види Господа. Много естествено. Как ще види неща, които са зад гърба му? Невъзможно е днес да виждаш, какво става зад гърба ти. Може да те убеждават, че има хора, които виждат зад гърба. Това не е достатъчно. Вие срещали ли сте такива хора? – Чели сме в книгите за тях. – Важно е вие сами да ги видите. Казват, че има хора, които виждат и през стените. Виждали ли сте такива хора? – Допускаме, че има такива хора. – Допускането е едно, а действителността е друго нещо. Казвате, че някой човек е религиозен, набожен. Как познавате това? Коя е отличителната черта на набожния? Все трябва да има една отличителна черта, по която се познава набожността. Като видите вълк, мечка, лисица, веднага ги познавате. По какво? Имат поне една отличителна черта, по която ги познавате.

Коя е отличителната черга на религиозния, на набожния, на светията? Не искате да ми отговаряте, нито аз да ви отговарям, но задавам този въпрос, за да мислите. Коя е отличителната черта на гениалния? Има известно съотношение между дължината и широчината на неговото лице. Ако дължината на лицето му е равна на широчината, той не може да бъде гениален. Очите на гениалния са устроени по особен начин, а не както на обикновения човек. Погледът му също е особен. Клепачите му, веждите му са особени. Веждите на гениалния не могат да бъдат дъгообразни и пречупени. Чертите на гениалния са дело на неговия ум. Те коренно се различават от чертите на религиозния. Религиозният живее в най-високите си чувства, а гениалният – в най-високите си мисли. Религиозният живее повече с чувствата си, а гениалният – повече с мисълта си. Ето защо, религиозният лесно се обижда. За да се справи с чувството на обида, религиозният трябва да работи повече с ума си, да се обмени с гениалния.

Това са общи твърдения, а не научни. Като ви говоря, вие не знаете, къде е гениалността на човека; не знаете, къде е неговата религиозност. Аз наричам религиозен човек този, който никога не се е разколебал във вярата си, нито се е усъмнил, нито се е измамил. Външни измами има много, важно е човек вътрешно да не се самоизмамва. Същото се отнася и до гениалния. Външно, религиозният може да греши, но вътрешно, в разбирането си, никога не прави грешки. УМЪТ на гениалния действа правилно, в него няма никакви дефекти. Колкото гениалният е изправен в мислите си, толкова религиозният е изправен в чувствата си. Могат да се дадат и други определения за гениалния и религиозния, но това е норма, от която може да се ръководите. Изобщо, в духовния живот чувствата взимат надмощие, но всяко чувство трябва да има условия да се развива. Не смесвайте чувствата с любовта. Тя е единствената сила, която никога не се дели. Любовта не може да се внася в малки количества, както светлината и топлината. Като дойде, тя цяла влиза и цяла излиза. Като те посети, любовта ще ти донесе всичката си радост; умът ти ще се отвори и ще влезе обилно светлина. Щом излезе любовта, умът и сърцето отново се затварят. – Кога се затварят? -Когато любовта види, че не можеш да издържаш. Тя е като майката: отваря прозорците, да влезе отвън светлина, но като види, че детето не може да издържа блясъка на светлината, веднага затваря прозорците и казва: Не е дошло още времето. От силната светлина детето ще се събуди преждевременно.

И тъй, вие трябва да имате ясна представа за любовта. Тя не е предмет, с който човек може да се занимава. Човешкият ум и човешкото сърце още не са достойни за любовта. Няма по-велико нещо в света от любовта. Аз се чудя на хората, когато говорят за любовта като за нещо, което познават. Нещастията на хората се дължат на факта, че те не мислят за любовта, както трябва. Когато човек мисли за любовта правилно, тя започва да действа в него; тогава умът се проявява. Щом умът се прояви, това показва, че любовта е дошла. Значи, между ума и любовта съществува тясна връзка. Казвате: Колко опити сме правили в областта на любовта! Вашите опити са подобни на тези, които прави детето, когато прохожда: изправи се на краката си и падне; пак се изправи; пак падне. Има ли някакъв недостатък това дете? – Няма недостатък, но е слабо още, краката му не държат. Това дете прави усилия на волята, но още не мисли. То си въобразява, че може изведнъж да се изправи на краката си, но вижда, че не може: дигне се и

падне. Външните сили се борят с него. Казват му: Слушай, толкова години си лазило, не можеш изведнъж да се изправиш. Тази наука още не е за тебе. Животинското царство се бори в детето, докато най-после то преодолява. Детето погледне нагоре и казва: Не искам вече да ходя по стария начин. Има един нов начин, сега ще го опитам. Изправи се нагоре и тупне на земята. – Я си върви по стария път! – Не, ще опитам новия начин. Детето настоява: Изправя се до стената, хваща се за нея, крепи се. Един ден то придобива нещо в себе си, постепенно започва да ходи и казва:

Виждате ли, че вече ходя по новия начин? Онези, които му казваха само да лази, вече мълчат.

Сега и вие искате да развивате своето сърце и своя ум, но същите, които се разговаряха с детето, казват и на вас:

Остави това нещо, то не е за тебе. – Не, вземете пример от детето. Ако не успеете изведнъж да постигнете нещо, това се дължи на ред външни причини. Ако параходът се наклонява на една или на друга страна, напред или назад, това не се дължи на самия него. Външни причини го наклоняват. Параходът е направен така, че каквито сили да му действат, той всякога запазва равновесие. Колкото по-голямо е клатушкането на парахода, толкова по-голяма е бурята; колкото по-малко се клатушка, толкова по-слаба е бурята. Ако и вие се клатушкате, това показва, че външни сили действат. Обаче, неизменното положение в което оставате, по-казва, че има нещо устойчиво във вас, върху което се крепи животът. Две неща са нужни за парахода: капитан, който го направлява и устой, равновесие. Каквото и да ви се случи в живота, знайте, че има Един, Който ръководи всичките работи. Във всеки човек има един служител на Великото – това е Духът. Хората имат смътна представа за Духа. За да го разберат, те трябва да изучават своя ум. Чрез ума могат да си съставят понятие и за Духа.

Сега, да дойдем до някои конкретни понятия. Имате, например, една права линия. Тя е символ на нещо. Ще напиша и няколко числа: 1, 2, 3. По какво се отличават тези числа? Аз разглеждам единицата, като причина на всички неща. Единицата, умножена сама по себе си, дава пак единица. Ако от единицата извадите единица, остава нула. Единица плюс единица прави две единици. Ония, които са свършили университет, какво ще кажат за тези действия? Аз не искам да ви изпитвам, но ви припомням тия действия. Казвате, че това са прости работи. Кой не знае тези действия? Единицата е проста за глупавите хора, но в нея се крие силата, за която само гениалният човек знае. Ти можеш ли да накараш единицата да ходи? Ето, аз мога да я накарам да ходи. Всеки от вас, който не може да накара единицата да ходи, няма големи познания. Вие можете ли? – Не можете. Който може да я накара да ходи, той има знания. Можете ли да накарате яйцето да ходи? Като се измъти яйцето, нали ходи?

Казвате, че яйцето се търкаля. Да, докато не се измъти, то се търкаля; щом се измъти, то ходи вече. Следователно, който изважда нещата, той сам ги търкаля. Какво прави онзи, който ги събира. Например, 1 + 1 = 2. В случая, двойката показва условията, при които яйцето може да проходи. Който не разбира законите на числото 2, т.е. условията, при които може да впрегне нещата на работа, той нищо не е постигнал. Това са велики закони. Само чрез законите на числото 2, ти можеш да накараш неразумните сили, опаките неща, лошата съдба, болестите, сиромашията да се премахнат. Като говоря за тия неща, вие не знаете, как може да се умножи нулата сама на себе си. Ако тя се умножи четири пъти сама на себе си, дава единица. Цялата наука на Питагор се дължи именно на това умножаване. Трябва да се знае този начин на умножаване. Като разбираш единицата, ти разполагаш вече с онази мощна сила, чрез която можеш навсякъде да си проправиш път. Сега ние навлязохме в една отвлечена област – на фокусите. Не мислите, че аз искам да ви кажа, как стават фокусите. Аз искам да ви покажа, как някои хора боравят с непонятни величини.

Един млад българин отишъл в странство да се учи. Като се върнал, той казал на баща си: Татко, аз мога да ти докажа, че единицата е равна на двойката. – Можеш, синко, чудни работи има в света. Аз съм прост човек. Докажи ми това на опит. След това бащата се обръща към жена си и казва: Нашият син ще докаже, че една кокошка е равна на две кокошки. – Добре, ще заколя една кокошка, ще я сложа на масата и ще чакам, синът да докаже това, което е научил. Бащата казва: Хайде синко, ако можеш да докажеш, че една кокошка е равна на две кокошки, нашата работа ще тръгне напред. Синът започнал да развива своята философия, но бащата и майката нищо не разбрали. Бащата казал: Много добре, синко. Сега аз ще направя опита. Половината кокошка ще задържа за себе си, другата половина за майка ти, а за теб ще остане втората кокошка.

Сега, аз не искам да играя ролята на този син, да доказвам, че една кокошка е равна на две кокошки. Ще кажете, че колкото е вярно това, толкова е вярно, че нулата, умножена четири пъти сама на себе си, дава единица. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото. Аз не твърдя нито едното, нито другото, но само предполагам. Учените твърдят, че човек е произлязъл от клетка. Като минавала през различни промени, най-после от нея се образувал човекът. Те доказват това по закона на еволюцията. В едно отношение те са прави, но трябва да се приеме бременността на вселената. Значи, клетката има всички условия на живота. Ако от една клетка излиза цял човек, това показва, че тя съдържа всички външни и вътрешни условия и възможности за живот. Ако приемем, че вселената е бременна, ясно е как е произлязъл животът. Яйцето, което е в нея, се развива постоянно и така се създават формите на живота. Вън от яйцето нищо друго не може да се създаде. Когато мъти яйцата, кокошката им предава своята топлина, която преустройва вътрешно организма на живото същество. Щом яйцето е във вселената, къде е квачката?

Философите се натъкват на въпроса: кокошката ли е съществувала преди яйцето, или яйцето преди кокошката? Две мнения съществуват по този въпрос: едни казват, че първо е съществувала кокошката, а после – яйцето. Други твърдят обратното. От двете мнения се създава трето, според което приемат, че съществува една квачка, която никога не е снасяла яйца, но мъти яйца. Значи, яйцето е излязло по особен начин, без квачка. Това са неразбрани работи. То е все едно, като имате организъм, усещате глад, без да знаете произхода на глада; изпитвате жажда, без да знаете произхода на жаждата; усещате нужда от въздух и започвате да дишате, без да знаете произхода на дишането. Изобщо, вие не знаете произхода на процесите, които стават във вашия организъм. Значи, било е време, когато вселената не е дишала. Това е все едно, твоят баща да е дишал, а неговият да не е дишал. Било е време, когато хората не са били свързани. Обаче, в света в който живеем, всички хора, всички същества са скачени съдове. Следователно, предполагаме, че е било време, когато човек е произлязъл от същество, което не е дишало. Детето не може да наследи едно качество вън от майка си. И тя го е наследила от майка си. Ако си недоволен от него, казваш: Откъде дойде това качество? Проявеното качество е било в самото яйце. Вътрешните благоприятни условия са причина за измътване на яйцата. Човек се ползва отвън със слаби импулси, за да се прояви вложеното в него.

Сега, като изучавам човешкия характер, имам предвид челото му и чертите на неговото лице, като условия, през които е минал. Челото на някой е 10 см широко и 3-4 см високо. Това показва, докъде е дошъл в своето развитие. Умът в него не е много развит. Челата на повечето хора не са завършени. В умствено отношение те трябва да работят много. У едни хора въображението е слабо развито, у други – техническите способности, у трети – музикалните способности и т.н. Казваш: Бог да ме надари. – Ти си надарен, но трябва да работиш, да развиваш своите дарби. Мнозина мислят, че като станат религиозни, не трябва да учат. Те считат, че всичко ще им се даде наготово. Това е криво разбиране. Човек трябва да учи, да работи, да мисли, да си създаде чиста, права мисъл. Той не трябва да допуска в ума си нито една изопачена мисъл и в сърцето си нито едно изопачено чувство. Не поставяй нито една нечиста мисъл на твоя светилник и нито едно нечисто чувство на твоето огнище.

Какво представя нечистата и изопачена мисъл? Например, ти допускаш някаква нечистотия на ръката си, но тя не позволява на водата да мине свободно през порите на кожата. Първо, ще махнеш нечистотията, която е дошла отвън. Някои нечисти мисли идват отвън и се натрапват на човешкия ум. Минаваш някъде, затруднен си материално и мислиш, как да си помогнеш. Изведнъж приемаш мисълта: Ако имах възможност, щях да открадна отнякъде пари, да си помогна. Вървиш по-нататък и тази мисъл пак ти се натрапва: Да мога да открадна нещо. – Няма защо да крадеш. Тази мисъл е чужда. Не я допускай в себе си. Само глупавият краде. Има начини, по които човек може да вземе нещо, но не се допускат. Всичко трябва да става по определен път, по пътя на морала, на разумния живот. Щом не се спазва този път, човек влиза в областта на безморалието, на неразумния живот. Ако мислите, че с кражба може да се живее, ще видите, че по този начин работите не се оправят.

На какво се дължи кражбата? – На желанието у човека да събира повече неща, отколкото му трябват. Да събираш, е естествено чувство, но да събираш повече, отколкото трябва, това наричам кражба. Ако сложиш в стомаха си повече храна, отколкото той може да смели, това е пак кражба. Ако за известна работа вложиш повече мисъл, отколкото трябва и това е неестествено. Природата държи отчет за всичко и пита човека: Защо тури повече храна в стомаха си? Защо вложи повече мисъл в работата си? Идете при воденичаря, да видите, какви закони действат при смилането на житото. Там, където пада житото, е определено, колко жито трябва да падне, за да се смели. Воденичарят казва: Воденицата не трябва да яде много. Тури ли повече, отколкото е нужно, воденицата не мели добре. Ако и вие, като воденичаря, туряте повече храна в стомаха си, очаква ви фалит.

И тъй, първото нещо при самовъзпитанието е никога да не допущаш в ума си мисълта, че с кражба ще станеш човек. Допуснеш ли тази мисъл в ума си, тя ще стане в тебе втора природа и след това ще те сполетят големи нещастия. Допусне ли един човек тази мисъл в ума си, всички хора страдат. Щом я изпъди вън от себе си, всички хора се изправят. Казвате: И с честен труд страдат хората. Колко пришки излизат на ръцете им! – По-добре е пришки на ръцете си, но с честен труд да изкарват прехраната си, отколкото да бъдат с гладки ръце и да минават с безчестни средства. И с гладки ръце влизат в гроба, и с груби ръце влизат в гроба, но за предпочитане е да работиш.

Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата. За всеки човек трябва да се създаде работа. Под „работа” аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърцето взимат участие. Работата е най-красивото нещо в живота. Не гледай на работата като на унизително нещо. Ако считаш, че тя унижава човека, ти сам си създаваш най-лошите условия.

Мнозина говорят за молитвата, очакват да ги науча да се молят. Аз мога да ви науча, но ще съжалявате. Един безверник се разговарял с приятеля си. – Глупаво нещо е молитвата. Аз никога не съм се молил. Само глупавите и простите хора се молят. Затова не искам да се моля. Той излязъл с приятеля си на разходка из гората. Там ги срещнал един апаш, който хванал безверника и започнал да го бие. – Моля ти се, не ме бий. Каквото искаш, ще ти дам, само, моля ти се, престани да ме биеш. Дал на апаша нещо и се освободил. След това приятелят му го запитал: Нали казваше, че никога не си се молил? Откъде знаеш, как да се молиш? Апашът те би, за да ти покаже, че можеш да се молиш. Значи, ние се молим на онези, които ни бият. Защо тогава да не се молим на Господа? Че и Той има тояга. Ако се молиш, няма да опиташ тоягата на Бога. Ако не се молиш, тояга ще има. – Чудно нещо, аз говорих работи, за които за пръв път ми се даде такава опитност! Казвам: Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много време, и те ще се научат да се молят. – Как? – Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще изгубят, жената и децата ще забягнат някъде и, като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат. Сега аз не искам да ви убеждавам да се молите. Вие мислите, че много се молите. – Молите се, но само при тоягата. Трябва да ви чукне горния праг, за да видите долния. И това не е лошо, но по-добре е, да не ви чукне горният праг. По-добре е, без да ви чукне горният праг, да имате вътрешно разположение на духа.

Сега аз искам да ви наведа на другата страна на въпроса. Някога вие не искате да се занимавате със себе си. Знаете ли, какво нещо е самовъзпитанието? Бих желал да ми покажете, как вие се самовъзпитавате. Правили ли сте опит да си поставите за задача, цял ден да не намерите погрешка в никого? Каквото и да видите, каквото и да ви се случи, да казвате, че всичко е за добро. Считайте, че всичко е в пълен ред и порядък. Виждате, че двама души се карат. Спрете се пред тях и ги поздравете. Виждате, че някой се моли, копае земята. Кажи му: Отлична е тази работа! Във всичко виждайте нещо красиво. Сега, всеки от вас, където мине, във всичко вижда противоречие. Ако не виждате противоречията, вие съзнателно се възпитавате. Влизате в едно село и на пътя виждате едно умряло куче, което отдалеч още мирише. Не казвайте, че мирише лошо, но намерете някоя добра дума, или отминете си, без да обръщате внимание. С когото се срещате, кажете си по една добра дума, та всеки да пожелае да си я запише. Че някой те нарекъл будала, не се смущавай. В тази дума се крие цяла реч.

Буквата „б” означава нещо, което расте – семето. Буквата „у” означава това, което възприема любовта. Буквата „д” – плод, който е завършил своето развитие, увиснал надолу; „а” означава бременен човек, който носи нещо в себе си; „л” – човек, които никога не се мъчи, той има стремеж нагоре. Значи, будалата никога не си чупи главата, с никого не се кара, никой не го бие, с никого не спори. Кажат му: Вземи това, и той го взима; помести се, и той се помества. Как ще биеш такъв будала? Каквото му заповядат, той го изпълнява. После пита: Какво обичате още? Кога-кой го види, казва: Какъв е будала! Не разбира живота. Не, той е умен човек. Той носи известни елементи в себе си. – Той е много груб човек. – Не, той е добър търговец, има достатъчно стока. Всеки може да си купи нещо от него. Къде е лошото на будалата? Лошото в грубия човек е, че където го срещнеш, той те спира и те туря на работа. За да ти говори, нужно е време. Затова казва: Ела у дома. Имам един товар. Ще го туря на гърба си. Нали ме питаш, къде отивам. Казах ти, щом се освободя, ще говоря. Ти се чудиш на неговата грубост, а той търси начин да се освободи от товара си. Много естествено – натоварен е човекът. Като знаеш това, не го питай, къде отива. Този човек е груб в себе си. Често и вие имате едно грубо чувство във вас. И вие ще забележите, че някой ви нашепва под лъжичката, в дясната страна. Ако не слушате, какво ви казва, изведнъж ръцете и краката ви почват да мърдат, готови сте да кажете обидна дума, да ударите някого. Контролирайте енергията си. И вие сте недоволни от своята грубост, самоосъждате се, но причината не е във вас. Нямате право да се самоосъждате! Да се оставяте други да ви осъждат, и то не е право. Виждате, че работата се усложнява. Ти можеш само да признаеш, че постъпката ти не е правилна. Това вече е друг въпрос.

Често хората си служат с внушението, без да подозират, каква сила се крие в него. Някой внушава една престъпна мисъл на човека. Той става от сън, мъчи се, не може да се освободи от тази мисъл. Той счита, че е извършил някое престъпление. Дръжте съзнанието си будно и не се поддавайте на чуждите мисли. Например, някой казва, че хората на Изгрева не живеят добре. Той дава за пример живота на външните хора. Това е чужда мисъл. Не вярвайте на нея. На мен ли ще разправяте, как живеят хората от света? – Ние не сме светии. – Светии не сте, но и грешници не сте. Мъдреци не сте, но и глупци не сте. Освободете се от закона на внушението! Наблюдавам, как хората си внушават. Казваш за някого: Как се криви този, като ходи. – Не му внушавай тази мисъл. Кажи: Колко хубаво ходи този човек! – Колко се е прегърбил този! – Остави тези неща. Това не е възпитание. Не е ваша работа, кой как ходи. То е външната страна на живота. Че един бил весел, друг сериозен, то е тяхна работа. Привидно, човек може да бъде весел или скърбен. Той се упражнява, актьор е на сцената. Смее ли се, или плаче; той се старае да изиграе добре ролята си. Не питайте, защо плаче; нека си плаче.

Един брат разправяше опитността си с едно малко дете. Майката оставила детето при него и отишла на работа. По едно време, детето започнало да плаче. Братът искал да го успокои, но като не могъл, почнал да му подражава: Детето плаче, и той плаче. Детето погледнало към брата, засмяло се и казало: Много плачеш, бе! Така то утихнало. По-добре да плачеш с човека, отколкото да го утешаваш. Щом видиш един скръбен човек, влез в положението му. Остави го спокоен, не бързай да го утешаваш. Ако го утешиш, товарът му ще дойде на твоя гръб. Не мисли, че страданията са произволно нещо. Щом той е тъжен, стани и ти тъжен. Ти искаш, като си весел, всички хора да бъдат весели. И те искат същото. Като знаеш това, пази се от внушения. Не казвай, че внушението е празна работа. Не казвай, че нищо не си свършил. Свършил си университет, а казваш:

Какво от това, че съм свършил? – Радвай се, че си свършил университет. – Не съм още на служба. – Радвай се и за това. – Назначиха ме на служба. – Радвай се, че си впрегнат на работа. Щом мислиш така, ти живееш в разумния свят. Щом си на работа, един човек, по-разумен от тебе, има съображение, защо те е впрегнал. Той ти е дал една задача, която трябва да разрешиш.

От всички се иска нова философия за живота. Външно, една задача изглежда решена по един начин, но като я приложиш в живота си, тогава ще имаш резултат. Това са елементарни неща, но аз мога да ви дам ред формули за самовъзпитание. Не е достатъчно да казваш, че трябва да се живее добре. Сто пъти на ден може да кажеш на кокошката, че трябва да живее добре, но тя пак ще си кара по своему. Колкото и да казваш на котката да не бута млякото, тя си знае своето. При самовъзпитанието, човек е дошъл до положение да си служи със закона на положителното отношение. Първо, той трябва да бъде здрав. Кажи си: Имам всички условия да бъда здрав; имам всички условия да бъда богат. – Кога? – Остави този въпрос настрана. Мисълта за здравето и богатството ще те успокои, и ти ще имаш всички условия да бъдеш здрав и богат. Не питай, кога ще стане това: днес, или утре. Колкото богатство ти е нужно, то ще дойде. Не взимайте за образец богатите американци – милиардери. Това богатство не е в реда на нещата. Една идея е дотолкова реална и осъществима, доколкото може да се разбере. Доколкото може да се радваш на богатството, дотолкова то е за тебе. Само това богатство може да ти даде потик. Един американски милиардер казал: Първите три долара, които спечелих с честен труд, ми причиниха по-голяма радост от всичките останали милиони. Това богатство е истинското. Защо ви е такова богатство, на което не можете да се радвате? Защо ви е такова ядене, на което не можете да се радвате? Защо ви е такава мисъл, на която не можете да се радвате? Защо ви е такава постъпка? За вас е ценно, вашето съзнание да взима участие във всичко, което вършите.

Сега наблюдавам, как сами се спъвате в школата. Като се свърши лекцията, все ще има нещо речено-казано, което ви смущава. Друг е въпросът, ако не дадете никаква важност на това „речено-казано”. Никога не говорете неща, които не сте проверили. Ще кажеш, че някой не те обича. Какво разбираш, ако някой каже, че те обича, или че не те обича? Аз харесах една сестра, която всякога си казваше истината. Един ден, след като се разговаряхме, тя каза: Учителю, аз съм влюбчива, лесно се влюбвам. – Права си. -Обаче, това нещо, никаква полза не ми е допринесло. Как да се избавя от това? Някога си кажа: Няма да обичам. Щом кажа така, изпитвам голяма празнота в сърцето си. Като дам потик на сърцето си, страдам. Какъв съвет ще ми дадеш? Казах й: Не е лошо, че се влюбваш, но твоето влюбване е само за момент. Вторият момент се разколебаваш, започваш да съжаляваш, че си се влюбила. Като се влюбиш в някого, ти виждаш една добра черта в него, която ти дава потик. След това започваш да изискваш от него повече, отколкото той има. Щом не получиш исканото, разлюбваш го.

Един познат ми разказваше своята опитност. Върви той един ден в гората. Среща го един апаш и му казва: Стой, дай кесията си! Апашът мислел, че е попаднал на богаташ. Моят познат не се уплашил. Извадил кесията си и започнал да отваря всичките преградки – нямало нищо. Апашът го погледнал и казал: Хайде, върви си. Друг път да носиш пълна кесия. Какво ще му иска? Беден е човекът, нищо няма. Трябваше ли да се спре, да морализира и възпитава апаша? Отваря кесията си, показва му я и си заминава.

Казвам: Не се подпушвай. Имаш едно желание, не го подпушвай. Не реагирай в себе си. Не мисли, че със сила можеш да измениш нещата. Бъди готов, повече да отстъпваш, отколкото да воюваш със себе си. Не си противодействай. Това е закон, който Христос изказал със стиха: „Не се противи на злото!” Има някакво зло в теб – дай му място да излезе навън. Не взимай участие с него, но дай му път да се изяви.

И тъй, първото нещо, което се иска от вас е, да не смесвате гениалността с религиозността. Те са две различни неща. Гениалността работи с човешкия ум, а религиозността – с човешкото сърце. За да облагородите сърцето си, трябва да имате отличен ум. Умът пък се нуждае от отлично сърце. Човек се нуждае от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Не мислете, че отсега нататък ще станете светии. Ако светийството не е вложено във вас отначало, вие сте изгубени. Всеки има възможност да стане светия, но трябва да извоюва нещо. Например, някои има нужда от търпение, друг – от кротост, трети – от смирение. Ще работите върху това, което ви липсва, както ученикът работи върху дадени задачи. Изучаваш рисуване – ще се упражняваш. Например, като рисуваш устата, трябва да предадеш нещо от характера на човека. Когато похвалят някого, устата му особено се отваря. Той казва: Моля, не ме хвалете! – Остави човека, нека те похвали. Ти си мълчи, не прави никаква бележка. Слушай, какво ти разправят. Казват: Ти си учен човек. Кажи си: Амин, тъй да бъде! Казват, че си много щедър. – Не съм още щедър, но както казвате, тъй да бъде. У вас има една скритост: пред хората казвате едно, пред себе си мислите друго. Това е само да не се изложите пред хората. Питат те: Ти ли направи това? – Аз го направих. Какво ще направиш, ако по твой адрес се говори лошо? Не се оправдавай, но кажи: Щом нося лошото в себе си, ще нося и доброто.

И тъй, човек трябва да разбира процесите, които стават в природата. Когато вятърът духа, не му се сърди; или измени пътя си, или го забрави и продължи своя път. Защо да не ти е приятно, че вятърът те духа? Ти казваш: Днес ли се намери този вятър да ме духа? По-добре кажи: Колко хубаво се развява косата ми. Колко е приятен този вятър! Ако ти падне шапката, ти се сърдиш на вятъра. Удариш се на някой камък, сърдиш му се. Защо не се извиниш на камъка, че не си го видял? Това е цяла философия. Това са методи за самовъзпитание. Вие мислите, че като отидете на небето, ще бъдете между ангелите и ще се учите от тях. Там има голям оркестър от различни инструменти. На едного ще дадат цигулка, на друг мандолина, китара, пиано, и вие трябва да свирите. Какво ще правите, ако не знаете да свирите? Мислите ли, че ангелите ще ви свирят, а вие само ще слушате. На небето и слушателите взимат участие. Там не е като на земята. Цялата публика взима участие. Сега вие слушате моята лекция, но ако сте на небето и слушате една лекция, няма да останете само слушатели, но веднага ще вземете участие – ще започнете да проповядвате. Казвате: Тази работа не е за нас. Ние не сме дошли още до това развитие. Всеки ще направи това, за което е готов. Детето, като постъпи в първо отделение, учи това, което е за него, а не каквото баща му може да учи. Бащата може да отиде за вода с големи стомни, а детето не може да направи това.

Освободете се от внушението, че не сте такива, каквито трябва да бъдете. Не, вие сте точно такива, каквито трябва да бъдете. Няма по-добри хора от вас в България. Ако има такива, нека дойдат да ми докажат, че са по-добри от вас. Аз ще ги опитам. Аз нося 20 кг вода. Някой казва: Аз пък мога да нося 40 кг. Добре, ще опитам. Ако, наистина носи 40 кг и в мене ще се яви желанието да бъда силен като него. Не е важно количеството; важно е и аз, и гой да носим водата с радост, с добро чувство. Този закон работи в човека. Ако дам на един човек парче хляб или цял хляб, целият хляб няма да го ползва. При възпитанието, малкото, дадено с любов, ползва повече, отколкото голямото, без любов. Станеш сутрин рано, вдълбочи се в себе си да приемеш една малка мисъл. Кажи си: Днес няма да се сърдя. Няма да търся лошите черти в братята и сестрите. Сега, вие заемате положението на пророк, предсказвате, кой е добър, кой е лош. Ти не си пророк. Бог не те е пратил, като Натан, да казваш на хората да се покаят, да изнасяш грешките им. Станеш ли от сън, иди при сестра си, при брата си и кажи една добра дума. – Братко, изглеждаш много добре. Лицето ти е светло; виждам, че нещо хубаво преживяваш. 0т няколко време забелязвам, че нещо хубаво се събужда в теб. Кажи това и си замини. Можете ли да го приложите? – Това са формули. – Без формули не може. Всяка дума е формула; всеки поглед е формула; всяко движение е формула. Всичко, което съзнаваме, мислим, чувстваме, са все формули. Това са сили.

Сегашните хора очакват да дойде Христос на земята, да оправи света. Те го очакват като светлина. Наистина, Христос ще дойде по пътя на светлината. Но по този път вървят и човешките мисли и чувства. За да дойде Христос на земята, всички хора трябва да имат гениални умове и светли сърца. Тогава, като срещнеш една сестра или един брат, ще видиш първо доброто в тях. Ще знаеш, че в тях Бог е работил и продължава да работи. Видиш ли някакъв недостатък, ще знаеш, че това е нещо външно, което лесно се изчиства. Вземи тази картина и я измий. Тогава ще се любуваш само на онова, което Бог е създал. Във всеки човек има нещо, създадено от Бога и нещо – от човека. Спирайте се върху това, което Бог е създал, а не върху човешкото. Щом видите нещо хубаво, красиво в човека, това е Божественото, което работи в него. Ако си кисел, това е човешко; ако съжаляваш за това, Божественото работи в теб и те насърчава да бъдеш друг. Работете върху красивото във вас. Казано е в Писанието: „Ако вие не пребъдвате в мене, и аз във вас, нямате живот в себе си”. Направете превод на тези думи.

И тъй, мислете върху това, което вие разбирате, а не върху това, което другите разбират. Важно е, какво вие сте разбрали. Казано е още: „Ако думите ми пребъдат във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Това да бъде тема на вашия живот. Работете върху нея. Пазете се от закона на самовнушението. След закона на внушението иде законът на вдъхновението. То иде от Божествения свят. Като приемете вдъхновението, вие влизате в друг свят. Няма да напуснете земята, но с мисълта си ще живеете в друг свят. Да живееш в света на вдъхновението, това значи, да измениш начина на мисленето и на чувстването си. Та, първо, регулирайте закона на самовнушението. – Как? – Чрез противодействие. Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не можете да направите, кажете си: Не съм толкова лош. Ще бъда добър; ще излезе нещо от мен. Непостоянен си. – Постоянен съм. В бъдеще ще съм още по-постоянен. – Ти си безверник, не можеш да се молиш, не можеш да правиш добро. – Мога да се моля, мога да правя добро. – Не можеш да учиш, нищо не разбираш. – Мога да уча, мога да разбирам. Като си внушаваш по този начин, ще придобиеш светлина, която ще ти помага. Това е един от великите методи за успеха на човека. Работи с този метод година, две, три.

И тъй, на всяка лоша мисъл, противопоставяй добра, положителна мисъл. Дойде ли в ума ти положителна мисъл, тури я на мястото й. Това значи, всяка добра мисъл трябва да се реализира.

Т. м.

14 Лекция от Учителя, държана на 21 декември, 1932 г. София – Изгрев.