Разлика между версии на „Една похвала“

Версия от 17:25, 24 декември 2008

Една похвала

Размишление.

Често хората се хвалят и корят. Знаете ли, колко струва една похвала? Скъпо нещо е похвалата, въпреки това, приятно е на човека да бъде похвален. Вижте, колко е струвала една похвала на Йов. В първата глава от книгата за Йов се проверява това. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. Казваш: Какво искат тия хора от мене? – Каквото са искали от Йов. -Каквото искаха от Йов? – Камилите, овцете, къщите, синовете и дъщерите му. Казвам: В развитието на човека има една реална страна, която трябва да се разбира правилно. Не говоря за вашето разбиране, което не може да ви издигне нито на педя. Вашето неразбиране ви кара, от всяко страдание да правите източен въпрос. Например, изгубили сте една кокошка, или сте скъсали обувките си, или сте счупили един прозорец и се чувствате нещастни. Това са обикновени страдания на деня. Ще дойдат големи страдания, които ще раздвижат съзнанието ви. Коя е причината за големите страдания? – Някои ви е похвалил. Може и Господ да ви е похвалил. Важно е да чуете съвета на видния професор, които казва: Сложете поне огън, да разтопи всичкото злато, за да се види, колко злато се крие в него. След като мине през всички изпити, тогава ще се разбере, заслужава ли похвалата, или не. Ако заслужава, всичко изгубено ще му се върне двойно. Ако не ти се върне, казваш: Защо идват страданията? Докато разсъждаваш така, за дълго време още страданията ще останат неизяснени. – Защо трябва да скърбим? Питам: Защо трябва да се радваме?

Според мене, щом скърбим, ще се радваме; щом се радваме, ще скърбим. Скръбта е нещо отрицателно. Като скърбиш, ти даваш, без да придобиваш нещо. Като се радваш, ти си положителен; даваш нещо от себе си. Като забогатяваш, ти пак даваш. Закон е: Един забогатява, друг осиромашава. Един се въплътява на земята, друг се обезплътява, отива на онзи свят. Майката всякога дава. Като взимаш, ти си доволен. Докато те роди, майка ти е била в положението на Йов. Това е изпитание. Малцина имат тази опитност. Някои са минали през нея и са я забравили. Пътят на страданията е неизбежен. Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания. Този закон работи в целокупния живот. Не можеш да родиш една красива мисъл или едно красиво чувство без страдание. След като минеш през изпитания, тогава започваш да разбираш и да се радваш на това, което се е родило от тебе. Тогава и ти, като Павел, ще кажеш: „Добре ми стана, че се наскърбих”.

Какво виждаме в обикновения човешки живот? – Всички искаме да се радваме, а не да скърбим. Който иска да се радва, трябва да понася страданията. Някой те хвали. Бъди готов, скоро след това да дойде укорът. Как посрещнаха Христос в Ерусалим? Целият народ стана на крак и отиде да Го посрещне с финикови вейки в ръце. Всички казваха: Ето пророкът на света. Осанна, няма подобен на Него! Едва минаха няколко дни, и Христос опита цената на похвалата. Същият този народ викаше: Разпни Го! Между страданията на Йов и на Христос имаше разлика. Йов не дойде до крайния предел на страданията, имаше нещо, което не опита. Взеха му всичкото богатство, взеха му синовете и дъщери те. Засегнаха и тялото, но до живота му не се докоснаха. Йов проклинаше съдбата си. Казваме, че това беше слабост. Не е слабост това, но израз на всичко, което го беше налегнало. При страданията на Христа – отнеха Му всичко, отнеха и живота Му: Разпнаха Го и Го погребаха. Но Бог е верен и истинен. Той показа, че в Него нищо не се губи. Христос издържа и последния изпит. След това дойде възкресението. И до днес, християнството се крепи благодарение на последния изпит на Христа. Ето, сега се връща на Христос всичко, каквото Му беше отнето. И вие сте кандидати за страданията на Йов. След това ще бъдете кандидати за страданията на Христос. Щом минете през този изпит, всичко ще ви се върне и ще дойде възкресението. Искаш да бъдеш знатен, учен човек. – Ако минеш през страданията на Йов, ще бъдеш знатен и учен. – Коя е причината за тези страдания? Това сега не засягам. Важно е да се убедите, че човек може да сграда само за една похвала. Не стана ли същото с Йов? Бог го похвали, а сатаната го изпита. Йов прокле деня на своето раждане. Като не знаете това, казвате за някого: Чудно нещо! Защо страда този човек? Трябва да е извършил някакво престъпление; все има крушка опашка. Факт е, че човек страда.

И тъй, това което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията, като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданието на Йов е първото посвещение, а на Христос -второто. В Индия и другаде различават няколко вида посвещения. Връзват човека за един студен камък, да седи известно време, както Христос на кръста. Това считат първо посвещение. След него идва второто и третото посвещение. Там посвещенията са повече изкуствени, като в театъра. Мушнат човека с нож, потече кръв от него, изгубва съзнанието си, а след това го осъжда на 10-годишен затвор. Това наричам посвещение в театъра. След това посвещение идва друго. Повечето страдания на хората са фиктивни, като тия в театъра. Дойде някой при мене и се оплаква, че остарял, че главата му побеляла. Погледна го и се усмихна. Защо? – Гледам на него като на актьор. Той казва, че главата му побеляла, а аз виждам, че е дегизиран актьор. Той се мъчи, че не може да изиграе ролята си, както трябва: може да го освиркат; могат да му направят бележка, че не играе добре. Аз пък ще му кажа: Така не се играе ролята на слуга. Голям простак си бил. Актьорът се връща у дома си сломен духом и си казва: Снощи играх в театъра, но никой не ми ръкопляска. – Това не е посвещение. Първото посвещение е на Йов, то е нещо реално. Отнеха му богатството, къщите, нивите, синовете и дъщерите му. Казваш: Защо Господ допусна всичко това? – Защото той сам те е похвалил. Искал е да знае, заслужаваш ли тази похвала.

Сега аз изнасям външната страна на въпроса. Някога тази страна е много красива. Например, една сестра разправя, че като чела римско право, намерила, че е предадено много поетично. Казвам: Ако би могъл някои да опише, как умира човек с пълно спокойствие на духа, ето една поезия. Преди да дойде до това спокойствие, той минава през голямо вътрешно вълнение и терзание. В последните дни се успокоява и понася смъртта като герой.

Питам: Със спокойствие ли умря Христос? Той се обърна към Господа с думите: „Господи, защо си ме оставил?” Това беше една неразрешена задача за Него. Като разбра, че не може да я реши, Той каза: „Свърши се всичко. На Тебе, Господи, предавам духа си”. Йов, като дойде до големите страдания, ропта, говорй на Господа, и най-после каза: Втори път няма да роптая, няма да говоря по този начин с Господа. И вие, като се намерите в трудно положение, слагате отдясно страданията на Христос, отляво

- страданията на Йов и се утешавате. Четете първата глава от книгата на Йов и мислите върху нея. Като се объркате съвсем в живота си, четете за страданията и разпятието на Христа. Пак няма да се оправиш, но все таки, една малка утеха, една малка светлинка ще блесне в съзнанието ти и ще разбереш, че само ти не страдаш. Преди тебе е имало друг, който е минал през по-големи и тежки страдания. Наистина, обикновеният човек не може да страда като великите хора. Според степента на развитието са и страданията. Обикновените хора страдат като актьорите на сцената. Истински страдания имаха мъчениците, Йов, Христос. Когато обикновените хора страдат, съзнанието им е в заспало състояние, докато съзнанието на Йов и Христос беше будно. Страданията на обикновените хора са естествени, като живота на чиновник, които работил 40 години. Един ден го уволняват, но го пенсионират, не остава без хляб. Той знае, какво го очаква. Йов, обаче, беше изненадан. Страданията му дойдоха изневиделица. Случаят с Христос пък е друг. Той казва, че е син Божи, че легион ангели могат да Му се притекат на помощ, а когато се намери в мъчнотия, нито един ангел не дойде да Му помогне, нито сам можа да си помогне. Това е последното посвещение през което трябваше да мине Христос. Само така душата може да мине през истинското прозрение.

Казвам: Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Йов и Христос, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието. Вие искате да придобиете истинското знание. Обаче, казано е: „Жена, кога ражда, на мъки е; като роди, забравя мъките си”. Следователно, за да придобиете това значение, ще минете през големи мъки. За да придобие знанието и любовта, човек ще мине през големи страдания. Само така той ще роди нещо.

Сега вие задавате въпроса: Не можа ли светът да бъде създаден по друг начин? – Дайте вие своя проект. Камъните страдат извънредно много и камъни си остават. Растенията страдат малко повече, но растения си остават. Животните страдат повече, но животни си остават. Човек сграда още повече, но и той си остава човек. И той не е дошъл още до крайния предел на страданията, за да излезе от съзнанието на обикновения човек, да стане ангел. Когато ангелът е минавал през човешкото състояние, прекарал е големи страдания. Днес, като ангел, той няма страдания, няма изкушения и съблазни. Ето защо, човек трябва да се пази от съблазните. За да не изпада в изкушения, светията не трябва да има никаква собственост. Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова. Обсеби ли нещо, съблазънта непременно ще дойде. Ползвай се от всичко, като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен – нищо да не те смущава. Обикновеният човек държи здраво в ръката си ябълката и, като му я вземат, страда. За да го утешат, дават му две ябълки. Така прави и детето, което наричат ангелче. Никакво ангелче не е то. Ангелче без криле! Това дете обича да обсебва, да трупа богатства, като търговеца. За него казват, че ще излезе добър човек. – Добър, но на чуждото. Друг е въпросът да придобиваш богатство със свой собствен труд, без ничия помощ. Този син ще каже, че хората не го оценяват. За да те оценят, трябва да минеш през ръцете на сатаната. Той ще отнеме всичките ти богатства, и след това ще те оцени.

Мнозина очакват похвалите на хората, на своите господари. Те не знаят, колко скъпо струва една похвала! Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви. Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля, без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Йов: „Обърнахте ли внимание на моя верен раб Йова?” Това беше достатъчно, за да го сполетят големи страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват. Това не са реални неща. – Кое е реалното в света? – Това, през което минаха Йов и Христос. Само реалното носи истинските придобивки.

Сънуваш, че си богат, че навсякъде те посрещат като цар. Събудиш се, нищо нямаш. Мечтаеш, че си учен, че си светия и се радваш, мислиш, че мечите ти са се сбъднали. Освободиш се от мечтите, виждаш, че си обикновен човек. Слуга си, седиш и си въобразяваш, че си женен, че си забогатял, имаш на разположение слуги, на които заповядваш. Доволен си от положението и се усмихваш. Изведнъж влезе в стаята ти господаря! и ги казва: Какво си се замислил? Не знаеш ли, че те чака работа? Ти се сепваш и мечтите ги изчезват. Българинът, като господар, е доста груб. Господарката се обръща към слугинята с думата „мари”. Това обръщение не е добро. Който е имал слуга, знае това. Които няма слуга, казва. че ще се отнася добре с него. – Докато не е опитал себе си, не може да говори. Слугата е пробният камък за господаря и господарката. Много слуги ще имаш, докато те изпитат. Богатият има много слуги. – Защо един човек е богат, а друг – беден? – Ще ви обясня. Чрез сиромашията Бог те предпазва от голямо зло. Ти си сприхав, нервен, егоист, мислиш само за себе си. Ако си богат, ще се стьлкновиш с много хора, ще ги настроиш срещу себе си и те, като твои врагове, ще търсят случай да ти отмъстят. Където те срещнат, ще те убият. Като беден, ти се принуждаваш да работиш, сам да изкарваш прехраната си и се вглеждаш в себе си и в окръжаващите. В това положение, ти си недоволен от себе си и се наричаш глупак, невежа. – Защо си невежа? – Защото не можеш да използваш другите, да си създадеш добро състояние – По-добре, ти да бъдеш недоволен от себе си, отколкото другите да са недоволни от тебе. По-добре е ти да служиш, отколкото да ти служат. Какво ще спечелиш, ако имаш слуга или слугиня? Друг е въпросът, ако намериш човек, който да върви с тебе в правия път. Ако слугата ти не следва твоя път, постоянно ще те критикува. Ето защо, ако не си готов да използваш богатството, не се стреми към него. Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността.

Казвам: Всички се нуждаете от трезва мисъл, за да разрешавате задачите си правилно. Вчера дойде една млада сестра при мен, да иска съвет, какво да прави със своя възлюбен. Той я наругал, казал й обидни думи, и тя не знае, как да постъпи с него. Казах и: Без да го морализираш, ще му напишеш едно хубаво писмо. Ще му пишеш: Представи си, че ти си на моето място и аз те наругая. Как би постъпил ти? Както постъпиш ти, така и аз ще постъпя с тебе. Не давай никакво заключение в писмото си. След това чакай отговор. Не се обиждай, но напиши това писмо заради Господа. Като слушах сестрата да се оплаква от своя възлюбен, аз се усмихвах, но влизах в положението й Това не я обиди, защото знае, че я разбирам.

Кога се усмихва човек? Ще ви приведа един анекдот. Един млад човек среща свой познат, когото не е виждал няколко години, и започнал да му се оплаква. Знаеш ли, колко съм нещастен? 0т два-три дни ме боли кракът, навехнах го. Познатият се усмихнал, без да каже нищо – Защо се усмихваш? – Погледни, моят крак е отрязан. Бих желал да е само навехнат, а не отрязан. Иди при някои масажист да го разтрие. Твоята болка лесно ще мине. Един-два масажа са достатъчни. И аз казвам: Когато страдаш от навехнат крак, иди при някой с отрязан крак. Твоето малко страдание минава лесно при голямото страдание на ближния ти.

Често за малки неща в живата – за едно обикновено вярване, вие си създавате тежка атмосфера около себе си, неприятна обстановка Можеш да вярваш в каквото искаш, но опитай своето верую. Не говори за неща, които не си опитал. Когато говориш за проверени и опитани неща, бъди смел. Има неща, които сега трябва да се проверят. Казвате за някого, че е сприхав, нетърпелив. Знаете ли, какво нещо е сприхавост и нетърпение? Някой по естество е пъргав и енергичен. Това не е сприхавост. Той е здрав, жив човек. По-добре ли е да бъде тих и спокоен, но да е мъртав? Ако иска и живият да бъде тих и спокоен като мъртвия, той трябва да употреби голямо усилие, за да си наложи спокойствието на умрелия. Когато нищо не те тревожи, лесно е да бъдеш тих и спокоен, но да те удрят от хиляди места и да не се поклатиш от мястото си, това не е лесна работа. Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат да се мърдат, но коренът му трябва да стои на мястото си. Че паднали няколко листа от дървото, това не показва нетърпение. Важно е, като мине вятърът, човек пак да си остане тих и спокоен.

Казваш: По-рано вярвах в Бога, но сега вече не вярвам – Ако вярваш, ще задоволиш жаждата си; ако не вярваш, ще я усилиш. – Досега правех добрини, отсега нататък няма да правя никакво добро. – Ако правиш добро, ще имаш постижения, ако не правиш добро, до никакви постижения няма да се домогнеш. – Досега търпях, отсега нататък няма да търпя. – Щом не искаш да търпиш, не очаквай успех в живота си. Всяко нещо трябва да бъде на своето място.

Сега вие минавате за окултни ученици, за последователи на Христа. – Как може да бъде човек последовател на Христа, ако не решава същите задачи, които Христос е решавал? Всички сте изучавали геометрия, знаете, какво нещо е кръгът. Сега ще начертая на дъската една окръжност. Понеже я начертах с ръка, не излезе правилна. Ако бях взел пергел, щеше да бъде правилна. Кое предпочитате: да нарисувам окръжността с ръка, ли с пергел? Да получи те едно писмо ръкописно, или печатно? Кръгът представя хоро, на което се хващат моми и момци. Те се въртят, движат се и с тях заедно се върти и кръгът. Центърът е гайдарджията. Той свири и се стреми напред, а периферията се движи, върти и играе. Каква е задачата на това колело, на този кръг? – Да стане положителен. Като се върти кръгът, две частици от него излизат навън, като образуват нов кръг, със свой център. На геометричния кръг всички радиуси са еднакви, обаче, на кръга, който се движи, радиусите не са еднакви. В живия кръг всички частици не са еднакво споени: между едни сцеплението е по-силно, а между други – по-слабо. В механичния кръг сцеплението между всички частици е еднакво. В живия кръг частиците са на различна възраст: там има моми и момци от 16 до 25 години. Рядко ще срещнете 35-годишна мома или момък, които играят на хорото. Давам ви задача, да изчислите в кои частици на кръга сцеплението е по-силно и в кои – по-слабо, като имате предвид, че в някои села половината хоро е от моми, а половината – от момци; в други села момите и момците се размесват: мома и момък, мома и момък. Те кръстосват ръцете си, като се хващат за коланите.

Като наблюдавате хорото, казвате, че тук се вършат любовни работи. – Това не е любов, но търговски сделки, търговски отношения. Момите и момците се кичат, отиват на работа, и хорото се върти. Лъснатия чук, наостреният трион, не са ли накичени? Те се впрягат на работа, както момите и момците, а хората казват, че се любят. Никаква любов няма между тях. Те са юнаци и юнакини, готови за работа. Гайдарджията свири и приканва момите и момците за работници. Те играят на хорото, изложени като на пазар, и казват: Ние сме готови за работа. Господарите ги приканват: Елате тук, елате там, да работите. Те ги пазаряват по двама: момък и мома. Никой господар не взима само един работник – момък или мома. Той знае, че като са заедно, те по-добре работят. Когато момъкът тръгне на работа и момата тръгва с него. И обратно: когато момата отива на работа и момъкът отива с нея. Вие се смеете на това, но така се върши работата по-добре. Като плаща господарят, момата и момъкът се скарват, кой да вземе повече. Момъкът казва, че е работил повече; същото казва и момата. Аз казвам: Няма защо да се карате, работата още не е свършена.

И тъй, това което става вън, става и в самия човек. Вън се карат моми и момци, вън се карат мъже и жени; същото става и в човека – вътре в него се карат мъжът и жената. Това е неразрешена задача. Сегашната култура ще си замине и с тази неразрешена задача. За да се реши една задача сто на сто, нужни са три условия: участието на самия човек, на неговия ближен и на природата. Човек внася 25 % от своя капитал, ближният също внася 25 %, а природата – 50 %. Следователно, ако работите с участието на природата, вие двамата – ти и твоят ближен, ще имате пълен успех в работата си. Ето защо, като вършиш работата си успешно, ще задържиш за себе си 25 %, на жена си ще дадеш също 25 %, а останалото – 50 % ще дадеш на природата, т.е. на Бога. Ако задържиш всичко за себе си, без да върнеш частта на своя ближен и на природата, те ще се опълчат против тебе. Ти постъпваш така, защото не разбираш законите на природата. Това неразбиране създава твоето нещастие. Заколиш едно агне и вземеш вълната, кожа-та, месото му за себе си. Мислиш, че само ти имаш право на него, без да подозираш, че за това агне са работили слънцето, тревата, водата, въздухът. И те имат право върху него. Обаче, ти заколиш агнето, опечеш го и го изядеш сам. Според мене, ти имаш право само на 25 % от агнето. Останалото принадлежи на ближния ти и на природата. Като не изпълняваш делбата правилно, страданията се сипят върху главата ти. После се чудиш, защо идват страданията в живота.

Помнете: Както и да се оправдавате, не можете да се освободите от последствията на вашите дела. Всяко оправдание води в лабиринт, от който не може да се излезе. При всяка придобивка – материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25 %, ближният ви – също 25 %, а Бог и природата – 50 %. Значи, 75 % от придобивката не е ваша. Професор си, искаш всички студенти да те обичат. Не, само 25 % от студентите ще те обичат, 25 % няма да те обичат, а 50 % ще бъдат безразлични към тебе. Проповедник си. Слушат те сто души: 25 % от тях ще слушат, но нищо няма да възприемат. Те са твърди като камък. Каквото да им се говори, те нищо не чуват; други 25 % ще приемат учението. А останалите 50 % ще кажат: Ще дойдем друг път. Казваш: „Ще оставим питомното, та да гоним дивото”. Същият процент е и по отношение на вярата. Едни вярват 25 %, други, т.е. твоите ближни вярват пак 25 %, а природата държи за вярата 50 %. Българинът, който разбира нещата, казва: Предпочитам един заек в кошарата, отколкото десет в гората. Значи, единият заек в гората струва 50 %. Другият заек в гората струва 25 % и твоето малко постижение струва също 25 %. Например, някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: Какво съм придобил с молитвата? – Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. – Какво съм придобил, като съм дишал толкова много? – Ако не си дишал, нищо нямаше да придобиеш. Благодари, че си дишал, че си мислил, че си се молил, че си ял и пил. Ако не беше правил всичко това, човек нямаше да станеш. Щеше да се оплетеш в собствената си мрежа. Тогава ще се обезсърчиш. Погледнеш се в огледалото и казваш: Пожълтял съм нещо; бузите ми са хлътнали, омършавял съм. Искам да бъда здрав, бял и червен, красив. Обаче, зад тази здравина и пълнота се крие една опасност, за която ти нищо не знаеш. И кокошката стои в курника, без да подозира опасността, която я дебне. Господарката я хване, пипне я оттук-оттам и казва: Бива я! След това слага ножа на гърлото й.

Вчера се чуваше крякането на един петел, готвеха се да го колят. Казвам на един брат: Откупи този петел. – Нямам пари. Аз сам имам толкова дългове, че не мога да се движа свободно из града. – Твоята работа е лесна. Можеш да отложиш плащането на дълговете си, а петелът не може. Той ще плати с живота си. Както и да е, откупихме петела. Ще кажете, че животът на петела не е важен, той е низше животно, няма знания, не страда много. Вярно е, че животните страдат по-малко от хората, но придобивките и благата на хората са големи. Положението на животните е въпрос, който очаква разрешение от хората.

Някои от вас сте млади, а други – стари. Обаче, всички имате да разрешавате много въпроси. Трябва да ги разрешите правилно. Вие живеете в свят, който изисква голяма разумност. От вас се иска благородство, чувствата ви да се ръководят от търпението; от вас се иска воля да прилагате и малките неща, нищо да не отлагате. Кръгът, който виждате на дъската, може да стане правилен. Аз имам начин за определяне квадратурата на кръга. Обикновеният живот, обаче, не разрешава въпросите на духовния живот. Квадратът е символ на материалния, т.е. на обикновения живот. Той не може да разреши духовните въпроси, затова не може да се определи лесно квадратурата му. Квадратурата е постоянна величина, а кръгът е величина в постоянно движение. Някога кръгът е равен на квадрата, а в повечето случаи не е равен, защото е в постоянно движение.

Учените още не са определили квадратурата на кръга, защото не знаят посоката в която той се движи. Ако кръгът се сплеска и приеме форма на квадрат, лесно ще се определи неговата квадратура. Това не е научно обясняване, но искам да покажа, че всеки въпрос може да се реши. Изобщо, квадратът се изчислява по-лесно от кръга. Той е мярка. Има постъпки в живота, които се решават по законите на живия кръг. Срещаш едно разумно същество, но в дадения случай не знаеш, как ще постъпи то. Например, имате длъжници, но не знаете, колко от тях ще платят и в какъв размер ще платят дълговете си. Човек трябва да знае, колко от неговите длъжници са готови да платят, да знае, на какво разчита. Мнозина от вас не знаят, доколко могат да разчитат на Бога. МОЛЯТ се, но молитвата им не се приема. – Защо? – Дошло е време да платят дълговете си. Никакво отлагане не може да ги спаси. Ако не платят, ще фалират. – Бог е милостив. – Милостив е, но е дошъл вече крайният срок. Никакво отлагане! Има полици, които може да се отлагат, но някога не може да стане никакво отлагане.

Сега, да дойдем до въпроса за живота. Някои мислят, че животът се заключава в ядене и пиене. Не, животът е велико предприятие. Всеки влиза в това предприятие като отговорно лице. Който работи добре, предприятието му ще успее и господарят ще бъде доволен от него. Ако ръководиш работата добре, имаш право да живееш; ако не я ръководиш добре, нямаш право да живееш. Тогава ще ти се отнемат всички условия за живот. Какво ще правиш без капитал? Ще фалираш и ще напуснеш този живот. – Бог ще ми помогне. – Ако си честен, ще ти помогне. Предприятието се поддържа само от честни хора. То се поддържа, ако всичко в него е в ред и порядък. – С пари работата не се нарежда. Парите, това са твоите мисли, чувства и постъпки. Те трябва да бъдат в пълен ред и порядък. – Бог ще ми даде капитал. – Той ти е дал достатъчно. Сега ти трябва да даваш, без никакво отлагане. Ще плащаш като честен човек. Някои от вас казват: Учителят ще нареди нашите работи. – Ако плащате, ще ги наредя. Ако не плащате, никакво продължаване на срока не правя.

И тъй, да остане у вас идеята за живота, като велико предприятие. Стремете се това предприятие да успява. Ще кажеш, че си учен човек, че знаеш много неща. Ако си учен и не можеш да платиш дълговете си, не си учен. Истински учен е онзи, който плаща редовно задълженията си. 0т неговото знание се ползват всички хора. Не могат ли близките ти да се ползват от твоето знание, то е безпредметно. След това ще говориш на хората за създаването на света. Как е създаден светът, това знае само Бог и онези около Него, които са участвали в създаването. След това ще говориш на хората за края на човешкия живот. – И това не знаеш. Трима само знаят тази истина. Те са сключили договор за твоя живот. Това са майката, бащата и природата.

Един млад българин ми разказваше своята опитност:

Когато майка ми и баща ми се женеха, аз играех на хорото. Сън ли беше това, или действителност, не зная, но помня, че играх на хорото. Сега се натъквам на задачи, които не мога сам да разреша. Казвам му: Благодари, че си играл на хорото; иначе, нямаше да говориш днес с мен. Твоите родители отвориха вратата си, за да дойдеш на земята. Един ден и ти ще станеш врата, за да мине някой през нея. Важно е правилно да отвориш вратата и правилно да я затвориш. Правилно да отвориш вратата на Божествения свят и да приемеш онзи твой приятел, който носи писма от близките ти в невидимия свят. Ако любовта не проникне в душата ти, нищо не можеш да направиш. Казваш ли само на думи, че обичаш някого, ти го залъгваш. Той те пита:

Ти получи ли писмо от невидимия свят? Защо още не си отговорил? Питат те, защо не учиш; защо не посещаваш редовно училището; защо не плащаш наема си; де ходиш с приятели; защо не се прибираш навреме вкъщи. Ти си отговорил на тези въпроси, но не си казал истината.

Както виждате, вън вече се разсветва, време е за работа. Всички трябва да отидат на работа. Аз няма повече да свиря, за да ви освободя. Ако искате да слушате музика, купете си билети за концерта на някой виден музикант или певец. Аз разглеждам музиката като средство за уравновесяване на енергиите. Някога ще ви изсвиря арията на блудния син. Тя е съставена от няколко части: напущането на бащиния дом и заминаването му за чужбина. Животът му в чужбина с приятели – живот на веселие, ядене и пиене. Обедняването му, след което става свинар. И най-после, връщането му в бащиния дом, след като огладнява и няма даже рожкови, с каквито се хранят свинете. Посрещането на блудния син от бащата и радостта на последния.

Сега, каквото и да ви свиря, няма да се ползвате. За вас е важно, какво вие можете да направите. Пейте следната песен: „Дръж правия път в живота. Каквато и да е скръбта ти, дълбоко я зарови. Скръбта си тежка само на Христа кажи. Тя в бъдеще плод ще даде. Тогава на всички я разкажи”. (Учителят пее песента). И вие пеете, но не сте свободни, не прилагате музиката за тониране. Музиката може да се използва за здраве, за успех, за лекуване. Отиваш на изпит. Ако знаеш, коя песен да изпееш и как да я изпееш, ще имаш успех. Това е съблазнително, нали? Музиката изисква търпение. Ако влезеш в музикалната академия, ще чуеш, един свири на пиано, друг – на цигулка, трети – на чело, на бас и на други инструменти. Външно изглежда цяла галиматия, но и в това има нещо хубаво. От този хаос излиза нещо добро. Сега и на вас се дава свобода, да правите, каквото искате, но да не вдигате много шум. И в края на краищата, от вашия хаос трябва да излезе нещо добро. Има професори, които се занимават със сериозни работи. Като знаете това, ще внимавате, да не вдигате голям шум, за да не ги смущавате.

Като ученици, от вас се иска чиста, трезва мисъл. Днес всички понятия – мома, момък, мъж, жена, учител, свещеник, баща, майка са оцапани, напръскани с материална кал, която трябва да се очисти. Само чистият може да реши всички задачи, за които е дошъл на земята. – Може и без тях да се живее. – Не, ще решиш задачите си. Иначе, лесно няма да се освободиш от земята. И без да решиш задачите си, пак ще отидеш на другия свят, но след 45 години отново ще се върнеш на земята. В онзи свят остават само тия души, които са завършили своето земно съществуване. Останалите ще се качват и слизат, докато един ден завършат своето развитие. Които завърши развитието си, доброволно ще реши, да слезе ли на земята, или да остане в онзи свят. Казваш: Дотегна ми да живея на земята, ще отида горе, при Христа. Отиваш горе, но не Го намираш. Слизаш на земята, пак не Го намираш. Слушаш някои проповедник и се питаш, този ли е Христос, или не. Свещта се познава по светлината. Скъпоценният камък се познава по свойството му да пречупва светлината. Които носи знанието, любовта, истината и свободата в себе си, той е човекът, изпратен от Бога. Като знаете това, търсете знанието, истината, любовта и светлината в себе си, а не вън от себе си. Затова е казано: „Силата на човешката душа се заключава в изпълняване на Божията воля. Научете се да разбирате, кога Бог ви говори и как да изпълнявате Неговата воля. Когато Бог види, че сме Го послушали и изпълнили добре волята Му, Той е доволен от нас и готов да ни похвали. Има една похвала, при която човек минава през изпитанията на Йов и Христа. Обаче, има една похвала, при която Бог изтрива сълзите на човека, и страданията му престават.

Главните мисли от днешната лекция, които трябва да задържите в ума си, са следните: Всеки човек ще мине през страданията на Йов и Христа. Да служим на Господа с любов! Да изпълняваме волята Му. за да бъде и Той доволен от нас. Какво по-голямо благо можем да очакваме!

13 Лекция от Учителя, държана на 14 декември, 1932 г. София – Изгрев.