Разлика между версии на „Ново съзнание“

Версия от 07:49, 22 декември 2008

Новото съзнание

Размишление.

Ще прочета 11 гл. ог Матея.

Говори се за блага в живота. Добро нещо са благата, но някога те се явяват като външни условия, само за развлечение. В живота има нещо по-съществено от благата. Явява се въпрос за и против благата. Да оставим този въпрос настрана. Това са философски разсъждения. Според мене, въпросът за слънцето е също философски, не е строго научен. Едни учени казват, че слънцето е горещо тело, т. е. в разтопено, огнено състояние. Други учени отричат това. Едни учени казват, че слънцето е хиляда и петстотин пъти по-голямо от земята. Дали всъщност е така, не се знае. Едно нещо, което всички знаят – и учени, и прости е, че когато слънцето грее, земята се стопля, а с нея заедно и всички живи същества. Обаче, за същината на слънцето, и ученият, и простият знаят еднакво,

Следователно, колкото се знае за слънцето, толкова и за духовния живот, за същината на Бога. Говори се за Бога, за духовния човек, но какво точно е духовното, какво представя онзи свят, нищо не се знае Всеки има някяква представа за другия свят, за Бога, но доколко него-

251

вата представа отговаря на действителността, това е въпрос, който се нуждае от доказване. Животът се нуждае от дълбоко, вътрешно разбиране. За това е нужно много време. Колко време трябва да грее слънцето, за да поникне семето? Достатъчно ли е един ден да го огрява? За да може семката да стане голямо дърво, необходимо е слъьцето да я огрява хиляди дни. Ако дърво ю расте, все ше разбере нещо от външния свят; ако не р«сте, нищо няма да разбере. Дървото п>1да дълбоки корени, развива 'листа и клончета с единствената иел, да се закрепи добре в земята, да па\чи нещо. Ние казваме, че дървото расте, за- ла даде плодове и да продължи живота си. Така е от наше гледище. Дървото дава плодове, а ние ги обираме и изяждаме. Обаче, в процеса па растенето се крие др\ го нещо – вътрешен стремеж към нещо велико. Разбиранията на растенията са крайно ограничени, но, въпреки това, и в тях има известен стремеж.

Казвате: Знанието, разбирането са за човека. Те го повдигат. – Някога е така, но някога заанието спъва човека. Има различни видове знания, които се отразявят различно върху човека. Малкото момиченце седи около майка си, играе с куклата си и слуша приказките, които майка му разказва. То постепенно придобива знания, но ограничени. Младата ь-ома, обаче, ходи по театри, по концерти, пише любовни писма, ходи по разходки, среща се с млади момци и си мисли, че е много учена.

252

Тя нарича майка си невежа, проста. Майката, като чува, как дъщеря й говори, веднага се сгуши. Тя си казва: Учена е моята дъщеря, много неща знае. Питам: Какво й допринесе това знание в живота? Кое знание предпочитате: ограниченото знание на малкото момиченце, или голямото знание на младата мома? Много неща знае тя: да се облича хубаво, да посреща и изпраща младите момци, да се разхожда, да се изказва по различни въпроси, да готви и чисти къщата. Знанието на младата мома е само за нея,- то е временно.

Често религиозните хора казват яа светските: Учени са тези хора, очите им са отворени, на четири страни гледат. Ние сме прости, ограничени. – Не сте прости, но знанието ви е ограничено, като на малкото момиченце. Такова нещо са растенията. Те са доволни и от най-малкото знание. Обаче, човек не е доволен от малко. Той е като младата мома, която иска да придобие много знания, да блесне пред момците. Някой казва, че не му трябват много знания. – Какво означава това? – Той иска да каже, че в дадения случай, неговият ум не може да побере много знания. Много естествено, когато тръгващ на дълъг път, ще туриш на гърба си малка раница. Ако вземеш голяма раница, с десет хляба, ще се спираш да почиваш; пак ще тръгнеш, ще пъшкаш и няма да стигнеш навреме. В случая, многото знание, т. е. тежката раница ще те спъне. Ако си фурна-джия, много хляб трябва да опечеш, за да про-

2йЗ

даваш на хората. Обаче, ако си пътник, нужен ти е само един хляб. Умният човек е като малкото момиченце. Той носи на гърба си само един хляб. Като го изяде, взима си още един. Ученьят с като младата мома. Той носи на гърба си цял кош с хлябове, които не може да изяде. Като станат твърди, никой не ги иска. Това знание не ползува нито него, нито другите. Много от знанията на съвременните хора са плесенясали. Те допринасят повече Ереда, отколкото полза. Ще почне ученият да ми разказва, как се приготвя барутът. Пссле, туря барут в пушката, туря куршум и ми казва: Виж, как мога да стрелям. Ако на два километра от мене има човек, аз мога да го застрелям. Казвам: Ако срещнеш неприятел, който те напада, пушката ти е на място; ако си в гората и срещнеш мечка, която се нахвърля върху тебе, и тук пушката ти е на място. Обаче, има мечки, възпитани като хората. Ще ги убиваш ли? Тук пушката ти не е на място. Казваш: Аз имам логична мисъл, не мога да приема съществуването на друг свят. – Как се убеди в това? – Чрез науката. Химията, физиката, астрономията говорят за закони, които нямат нищо общо с другия свят. Това лесно мога да докажа. – Ще го докажеш, както един син, свършил в странство, доказвал на баща си, че кокошката има четири крака. Синът доказвал своето твърдение математически, логически, а бащата слушал. Най-после, той казал: Синко, тази работа е много отвлечена, не е за моя ум. Хайде да обядваме.

254

Майка ти е сготвила кокошка, ще си хапнем добре. Майката и бащата взели по един крак от кокошката и започнали да ядат. – А за мене? – запитал синът. – За тебе оставяме другите два крака. Н;ли ти доказваше, че кокошката имгла четири крака? В действителност, кокошката има само два крака. При доказването, обаче, кокошката може да има или два, или четири крака – зависи, как ще го докажеш. При сегашните условия на живота,?з зная, че кокошката има само два крака. Зглцо е така, не зная.

Сега да дойдем до духовния живот. За да разбереш духовния живш, трж ла да си събудил в себе си известни духовни чувства. Както на физическия свят не можеш да заместиш едно сетиво с друго, т.!ка и в духовния свят не можеш да си служиш с физически сетива. Слухът не може да замести зрението, нито зрението – слуха. Обаче, физическото зрение и слух не могат да заместят д\ховното зрение и духовния слух. При това, едно сетиво или едно чувство отваря вратата на един ограничен свят. Вкусът, например, въвежда човека в света на вкусовите възприятия и усещания, но ие и в света на зрението или слуха. Следователно, колкото повече сетива и чувства е развил човек, толкова повече врати се отварят пред него. Те разкриват хоризонта на човешкото знание. На същото основание казвам: За да разберете духовния свят, нужни ви са духовни сетива и чувства. Не мислете, че лесно

255

се влиза в този свят. Ще кажете, че той е някъде вън от земята. – Това е механично разбиране. Къде е в същност духовният свят, както някои го наричат „онзи свят"? Ще кажете, че той е горе някъде. – Ами адът? – Долу. Значи, раяг, т. е. духовният свят е горе; адът, т. е. грубият материален свят е долу. Всеки може да си представи ада. Щом стане дума за рая, за небето, малцина имат представа за него. Че там жиреели възвишени същества, които прекарвали в песни, в радост и веселие, това не можете да си представите. Изобщо, духовният свят е толкова разбран за вас, колкото светлината и цветовете за слепия. Колкото и да говорите на сл*пия за красивите картини в природата, за светлината и нейните цветове, той нищо няма да разбере. Ако говорите същото на човек, който има очи, той веднага ще ви разбере, за него всичко е ясно.

Едно е нужно на човека: да се пробуди вътрешно. "-Без вътрешно пробуждане, колкото и да му се говори за духовния свят, той ще си каже: Защо ли ми говорят тези хора? Като говориш на българина за духовния свят, той казва: Висока работа е тази; тя не е за моя прост, ограничен ум. Това е работа за учени хора. – Прав е той. Онзи свят може да се разбере от един отличен, светъл ум. Ограниченият ум нищо не разбира. Това е все едно, да говориш на човек с ограничен ум за доброто. Каква представа има той за доброто? Казваш, че някой ти направил едно добро. Каква де-

256

финиция ще дадеш за доброто? Ще цитираш казаното от мене: добро е това, което освобождава човека, а злото го ограничава. Някога, обаче, става обратното: доброто ограничава, а злото освобождава. Дсйде някой при тебе, вземе парите, дрехите ти и си отива. Добро ли е това? Той те е освободил и от парите, и от дрехите, но за тебе това не е добро. От гледището на човек с пробудено съзнание, това е добро, защото така го освобождават от излишен товар. След една година той ще му върне парите. Като взима парите ти, той казва: Ще дадеш парите си за Господа, защото в този момент друг се нуждае повече от тебе. Следователно, ксе е зло и кое – дсбро, това зависи от разбирането на хората. Те принадлежат към духовния свят, а не към физическия. На физическия свят те имат само отражение. Доброто и злото трябва да се разбират правилно, а не както хората днес ги разбират. Че някой ти взел парите, или дрехите, това е привидно зло. Това е само частична проява на злото. Всъщност, злото е друго нещо. В духовния свят под „зло" се разбира всяко нещо, което лишава човека от най-ценното – от живота. Доброто пък повдига човека и му дава живот.

Помнете: Във всеки човек са вложени духовни способности и чувства, които трябва да се развиват. Като знаете това, работете върху себе си да ги развивате. Ако не постигнете това, и да влезете в духовния свят, пак ще

257

анаете толкова, колкото и на земята. Ако детето ее роди сляпо, нищо няма да знае за светлината; ако се роди г^ухо, нищо няма да знае за звука. Всеки дефект в човека показва, че в него има нещо неразвито. Като казвам, че не може да ви се говори за духовния свят, имам пред вид вашите неразвити духовни чувства. За да разберете духовния свят, духовните ви чувства и сетива трябва да бъдат по-развити от тези, с които сега разполагате. Без шестото сетиво не може да се разбере духовният свят. Учените наричат това сетиво „интуиция." Всъщност, интуицията отчасти наподобява това сетиво. То не е интуиция. Каквото и да се говори на човек без шестото сетиво за духовния свят, той ще слуша, но нищо няма да разбере и най после ще каже: Като отида на онзи свят, тогава ще разбера, какво представя той. Така говори сймо онзи, който не разбира нещата. Ако шестото сетиво не е развито у вас, и на ончи свят да отидете, ще разберете толкова, колкото и на земята. Човек, в когото шестото сетиво е развито, и на земята ще разбере толкова, колкото и в духовния свят. – Защо? – Защото тей живее едновременно и в двата свята. Онзи свят не означава само определено място. 1 ой е свят, дето живеят същества с известен ред и порядък, с известна интелигентност.

Какво представя човешкият свят? Той е свят, създаден от хората, с известен ред и порядък, със специфична наука, музика, изкуство,

258

култура. Всичко, създадено от хората, представя човешкия свят. Вън от своя сеят хората не представят нищо. В който свят жиресш, това предстазяш. Ако си в духовния свят н го разбираш, ти си духовен човек. Ако мислшс, че в духовния свя! същсеизачл са\.о съ^чрпават и благуват, без да учат, (н.з да сш.рят, пеят, работят, вие се лъжете. Духовният свят е г:о-бегат, в него има по-голяма пълнота ст физическия. Голяма е разликата между единия и другия свят, почти такава, какьаю е разликата между учения и простия човек. Ученият разполага с големи дарби и способности, когато простият още не е започнал да ги развита. Ученият чете книгите, придобива знания. 1сп познава различните знаци и добре ги тълкува. Простият, като вземе книгата, върги я ьа една, ъл друга страна и, като я затвори, казва: Нищо не разбрах. Видях само, че на белите страници имаше нещо, написано с черно мастило. Какво е написано, не разбирам. Знанието не е в черните редове, но в написаните знаци. За учения, книгата е необходимост. Чрез нея той разкрива великите истини и тайни на природата. Сега и лие, отворете книгата на д.хошшя живог и започне ю да четете. Ако нищо не разберете, ще кажете, че тази книга не е за вас. Казвате: Като отидем в другия свят, тогава ще я разберем. Или : Не е дошло още времето да ни се разкрие. И едното е верно, и другото е верко. За вас е важно, какво днес можете да разберете. – Не,

25»

всеки човек може да разбере само толкова, колкото му е дадено.

Дойде при мене един човек, който носи празно шише, с вместимост един литър. Той ме моли да го напълня. Аз напълвам шишето и му го давам. – Защо само толкова? Не можа ли да сипеш повече? – Толкова искаш. Ако искаше повече, можа да донесеш друго шише, което да съдържа два - три литра. Каквото шише донесеш, в него ще ти сипя. Ако донесеш съд, с вместимост сто литри, него ше ти напълня. Важно е, ще можеш ли да го носиш. Ако друг го носи, уговори условията с него. Законът гласи: Всеки сам трябва да си носн сьда с маслото. – Ще ми тежи. – Тежестта не е нищо друго, освен онова тегло, което ние сме взели свръх силиге си. Ти правиш усилия да разбереш всичко, да вземеш много, но не можеш да издържиш иа голямата тежест. Човек може да носи толкова знание, колкото е в състояние сам да носи. Малкото момиченце плаче, че няма нова рокличка, а ушили на по-голямата му сестра. Майката му казва: Не плачи, моето детенце, като пораснеш, и на тебе ще ушия нова рокля. И това е добро, но вся1-а нова дреха, която момата облича, трябва да отговаря на нейното знание. Външната дреха на човека трябва да отговаря на неговото вътрешно съдържание.

Яви се един проповедник между хората, иска да ги убеди, че има друг свят. Такова убеждаване е търговска работа. Проповедникът

360

е заинтересуван, както търговецът, който иска ЛЯ има много клиенти. Колкото повече се купува стоката му, толкова по-доволен е той. За онзи,, който купува много от него, той казва: Дебър човек е той. – Защо е добър? – Защото купува много неща от него. За друг казва, че не е добър човек. – Защо? – Защото рядко влиза в дюкяна му. Мнозина казват, че тук се проповядвало учение, протавно на тяхната вяра. – Съгласен съм с тях. Всички хора казват, че има Бог, но в живота си Го отричат. Съвременните хора вярват в някаква човещина, в култура, в благородство, но опитай се да поискаш ог тези хора пари без запис, и ще видиш, каква е тяхната култура. Веднага ще ти се отговори: Нямам пари в себе си. Наистина, как се осмеляваш да искеш пари от някегобез полица? Той казва: Откажи се от това желание. Това, което ми искаш, е невъзможно. – Ще ти ги върна. – Това е въпрос. Питам: Защо тези хора проповядват за Господа, щом нямат вяра в своя ближен? Вие изповядвате Господа на думи, а не на дела. Той няма никакво отношение към вас. Когато се говори за Бога, аз разбирам, че нашите отношения към Него трябва да бъдат такива, каквито са отношенията ни към слънцето и на слънцето към нас. Каквито са отношенията на слънцето към нас, такива са отношенията на Бога към душите. Следователно, ако ти не живеееш добре, ще си създадеш зло за самия себе си. – Защо? – Нарушаваш хармонията между Бога и

2*1

твоята душа. Ти ще станеш невъзприемчив към слънчевата светлина и топлина, ще изгубиш най-благородните си чувства и ще станеш недоволен от живота. От мое гледище, в съвременните хора има нещо осакатено. Гледам, в един дом мъжът здрав, жената и децата също здрави, има хубава къща, но, въпреки това, той сам е кисел, недоволен. Какво му липсва? В един анекдот добре се илюстрира недоволството на човека.

Един човек имал обичай да събира в къщата си всичко, каквото му потрябва, да не изпитва никакьо лишение. Всичко имал, но пак бил недоволен. Мислел си: Да намеря едно кукувиче перо, ще се задоволя. Той не могъл да намери това перо, но и да го намери, пак ще бъде недоволен. Кукувичето перо не може да го задоволи. Затова казвам: Всички мисли и желания на хората, които не ги задоволяват, не са нищо друго, освен такова кукувиче перо. Обаче, ако човек пяма това кукувиче перо, ще бъде недоволен и от себе си, и от окръжващите, от реда и порядъка в света – всичко ще му бъде криво. Като намериш кукувичето перо, ще кажеш: Дой.:е най-после кукувичето перо! Обаче, още на другия ден ти ще бъдеш недоволен, ще имаш нужда от друго нещо. Каквото и да придобие човек, все ще му липсва нещо. Значи, нещо съществено липсва на човека, което го прави всякога недоволен. Недоволството е резултат на недоразвити чувства в човека. Даже някои чувства липсват в тях. Такова е

262

чувството, чрез което те възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина. Днес, малцина разбират Истината. Не е важно, какво разбират хората; важно е, какво ти разбираш. Човек е щастлив, когато разбира живота. Ако го разбираш, ти ще живееш добре и между най-лошите хсра. Разумният, който познава законите на Битието, може да живее между престъпници, крадци и разбойници, и пак да бъде тих и спокоен. Ще кажете, че това е невъзможно. – За неразумния е невъзможно. Питам: Защо ще се смущаваш и безпокоиш от това, че реката, която придошла, изкоренила много дървета, повлякла камъни, кал и се изцапала? Тази река е създава едно увеселение на камъните. Тя?нае, че те обичат да се търкалят надолу и ги развесельла. Като завлича кал и тиня, тя прави добро на растенията – ще ги нагори.

И тъй, който разбира законите, лесно се справя с всички условия на живота. Трябва ли да пиша книга за камъните, които се търкалят, за изкоренените дървета и да описвам техните страдания? То е все едно, да дойде при мене някой да се оплаква от сиромащията си, че > яде само корички хляб, и аз да плача с него? Той вижда, как богатите хора ядат печени кокошки, баници и други неща и страдат. Трябва ли и аз с него заедно да страдам? Мяма защо да се завижда на богатите. Ако искате да знаете, даже вълкът се храни по-добре, с по-здравословна храна от богатите. Той яде храната съвършено прясна, с току що изтичащата кръв.

263

Трябва ли да се завижда на богатите за месото, което, преди да го сготвят, е престояло ня-ко.;ко часа? – Не, животът не се заключава в яденето. Как ще разберете думите на Христа, Който казва за себе си, че е живият хляб? Той казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си, и никога няма да огладнсе."

Вие подържат е мисълта в себе си, че сте набожни хора. Ако и аз поцържем таси мисъл, ще бъда несправедлив. Според мене, вие не сте набожни. Като казвам така, ето какво аз разбирам. Вие не сте в състояние да направете за Бога гоаа, което нравите за себе си. Д'щде някой да ви иска в името на Господа 3,000 лв. Кое е доказателството, че той, наистина, иска тези пари за Господа? Този човек не говори истината. Той има нужда от пари, а казва, че в шието на Господа иска тези пари. Тсй казва: Ти си богат, трябва да дадеш нещо за Господа. Какво ще стане, ако на всеки, дошъл в името на Господа, давам всичко, каквото имам? Ако на първия дам, на втория нищо не мега да дам и казвам: Нямам пари. Той остана недоволен ог мене и казва: Така ли трябваше да направиш? На първия даде всичко, каквото имаше, а за мене нищо не остави. Дойде трети. И с него постъпвам по същия начин. Онзи, на когото съм дал всичкото си богатство, ще каже: Млого добър човек е този. Онези, на които нищо не сьм дал, ще кажат: Ни-м] не можа да оставиш и на нас нещо от

264

своето богатство? Ти си изпил всичко, каквот© имаше, затова на нас не можа да дадеш нищо. Те ще разправят на драгите, че съм лош човек – скъперник. Питам: Къде остана моята добрина?

Като разглеждам този въпрос, аз искам да наведа ума ви към новото разбиране. Всеки човек трябва да има определено разбиране. Обаче, обикновеното разбиране е резултат на обикновени чувства и разбирания, но същевременно, има и необикновени чуетва и разбирания. Аз не искам непременно да вярвзте в това, но каззам: В човека има три вида чувства. Вие може и да не вярвате в това, но вярвайте в думите ми, че няма да ви говоря за неща, които не зная, че са така. Дръжте това нещо в ума си, за да го проверите. Не проповядвайте това, което вие още сами не ае опитали. Едни чувства се отнасят до физическия свят. Например, пипнеш една ябълка и знаеш, каква е тя. Взимаш един камък, знаеш, какъв е. Виждаш светлината и знаеш, какво представя тя. Втората категория чувства са тези, с които преценяваш, дали даден човек е добре разположен към тебе. Ти можеш да познаеш, дали един човек носи добро, или зло. Още като се приближиш към него, ти знаеш, какво носи той в себе си. При това, интересно е, че т<.зи човек, който събужда в тебе приятно чувство, в др}г някой произвежда неприятно чувство. Някога срещате една мома, която не слуша нито майка си, пито баща си. Те са викнали от нея, и бащата

266

ее чуди, как да се освободи от дъщеря си. В същото време, един млад момък се влюбил в нея, носи я в ума си, като светица, и казва: Ти си моят живот. Бащата плаче от дъщеря си, а младият момък трепери за нея. – Защо? ■— Защото момата въодушевява този млад момък. Как ще си обясните това положение? Разбирайте, както искате, аз ни най-малко не засягам отношенията между хората. Как ще засягам отношенията между дървата на огъня? Щом турят дърва, огънят непременно ще гори. Че изгорели дървата, това не е знание, което заслужава интерес. Ако хората могат да накарат изгорелите дърва отново да поникнат и израстат, това е знание. Да изцапаш ризата си, тоза е обикновено знание; обаче, да знаеш, как да изпереш ризата си, това е знание. Най-после има и трета категория чувству-ване, когато чозек дойде до вътрешното разбиране на жиаотз. То се явява, когато в чо-чзека дойде висшето, Божественото съзнание, наречею още „умствено съзнание".

И тъй, в човека има едно престо или обикновено съзнание, което се среща и в животните. То е във връзка с обикновеното разбиране на човека за простите, елементарни неща. След простото съзнание, в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието в човека, което го отделя от животните. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Щом се яви самосъзнанието в него, той изпитва известно достойнство, по

2Л

което се отличава от животните. Плод на самосъзнанието е речта в човека. Едва сега в него е започнало да се явява по-високо съзнание, именно, подсъзнанието. Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-впсоко съзнание от самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието и самосъзнанието, такава е и между подсъзнанието и свръхсъзнанието, което наричат още интуиция, или Божествено чувство в човека. Това са степените на съзнанието.

Като сравнявам животните и човека, виждам голямата разлика между гях. Чозек се е отдалечил от жиг.отното, но това не е станало изведнъж. Милиони години е работил човек, докато се пробуди в него висшето съзнание.

Не е лесно да се пробуди Божественото съзнание в чосека, както не е лесно животното да стане човек. Колкото и да дресирьш животното, пак животно си остава. То не може да говори. Каквито усилия да правите, мечката ще си остане г,,ечка, и вълкът ще си остане вълк. Някои проповедници искат да обърнат хората към Бога, ла ги направят духовни. Те качват: Нашите слушатели станаха вече християни. – Колкото о възможно да превърнеш котката в чогек, толкова и човека може да превърнеш в ангел. Не се буди лесно съзнанието нз човека. Да го обърнеш към Бога, то е все едно, да го посадиш като семка в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод, и плодът му да узрее. Време е нужно за това. Само Бог може да

267

създаде човека. Само Той може да го спаси и иовдигне.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта, че всички трябва да работите върху себе си. Като е работил върху себе си, човек е развил самосъзнанието си. Така се е създала речта в негс. С нея заедно той е развил и отрицателни чувства в характера си, а именно: недоволството, греха, престъпността и др. Тъй щото, чрез самосъзнанието човек е придобил известни блага, но същевременно той е развил нещо отрицателно в себе си. Значи, дето е благото, там е и злото. С други думи казано: Като се ползуваш *от сладчината на нещо, ще се ползуваш и от горчевината му. – Как ще се избави човек от голямото зло? - Чрез интуицията, т. е. чрез висшето съзнание, наречено еще свръхсъ-знание, или Божествено съзнание. Докато сте на земята, с това съзнание вие всякега ще ядете горчивите плодове, но с тях заедно и сладките. И обратно: като ядете сладките плодове, ще ядете и горчивите. Вие се вкисвате но десет пъти на ден. Това е в реда на нешата. То се дължи на самосъзнанието. Казват за някого: Добър човек е той. – Добър е, защото е млад, добре облечен и докаран. След няколко години ще остарее, ще бъде лош. Наистина, ако днес човек е добър, утре ще бъде лош.

Наскоро четох един разказ, който ще ви предам накратко. В Индия съществувало едно племе, което служьпо на божеството на смъртта. Това божество било много красиво, но за-

268

бранили на хората да го гледат. Който се осмелявал да го види, бил осъждан на смърт. По едно време, в един млад момък се явило непреодолимо желание да види божеството. Той си мислел: Това божество непременно ще е някоя красива мома. Колкото повече мислел за нея, толкова повече желанието му се разгаряло. Никой не могъл да види това божество. Даже и жреците, които му служели, се явявали пред него покрити, с воал на лицето, да не го гледат. И самото божество се явявало пред тях с воал на лицето си. Само веднъж в годината то излизало на разходка със своятл каляска. Щастлив бил онзи, който могъл в това време да го зьрне даже и отдалеч. От ден на ден, желанието на младия момък расло, и той решил да види това божество с цена 1а на всякакви жертви. След като минал през всички изпитания, иа които жреците го подложили, дошъл определеният час да види красивото божество. Той се облякъл в нови, хубави дрехи, иапръскал се с различни аромати и влязъл в храма да види божеството. Момъкът имал позволение да снеме воала на това божество. Настъпил този момент. С бавни стъпки, божеството се приближавало към него, да заеме своето място. Момъкът веднага се спуснал, сграбчил воала от лицето му и ужасен го хвърлил на земята. Пред него не стояла красива, млада мома, каквато сърцето му подсказвало, но стара, грозна, беззъба баба.

2са

Казвам: Вярванията на религиозните хора са като вярата им в тона божество. Те си го представят като млада, красива мома, а то излиза стара, беззъба баба. Докато видят лицето му, какво ли не си представят! Като снемат булото му, те се освобождават от илюзиите си. Те виждат, че зад булото се крие стара баба, а не красиЕа, млада мома. Много хора минават за снети, набожни, добри, но като снемат булото им, друго излича. Виждаш, че не са светии, но стари баби. Не се лъжете от външността на нещата. Имайте ясна представа за себе си. Казваш: Днес не съм добре, но утре ще бъда добре. -- Не разчитай на утрешния ден. Уповавай само на днешния ден. – Днес минавам за учен човек, но утре ще бъда поучен. Разчитай на днешното знание, на днешната доброта, на днешната радост. Какво ще донесе утрешният ден, не се знае. Каквото дойде утре, то е добре дошло. Важно е днешното. Не отлагай нещата. Отлагането е забавление. Като дойде утрешният ден, пак ще отложиш за утре. Така отлагаш ден след ден, но отлагането нищо не носи. Разчитай на днешното, в него е скрито цялото богатство на света. Ако търсиш вечността, ще я намериш в слънцето, от нагряването до залязването му. Важно е това, което днес придобиваш. Утрешният ден не е твой.

Аз не искам да ви заставям насила да вярвате в това, което говоря. Насила човек не може да вярва, нито да бъде добър. Който приема насила неща"и, той се смущава от всичко и каз-

270

ва: Какво ли ще кажат хората за мене? Ако се страхуваш от мнението на хората, ти никога не можеш да станеш духовен човек; никога няма да повярваш в онзи свят. Щом е така, живей си спокойно на земята и от нищо не се интересувай. Този свят ще бъде твоят рай. Каквото пожелаеш, всичко ще имаш: храна, дрехи, къщи, ниви; от друга страна, училища, болни-ги, войски, свещеници – каквото пожелаеш, всичко ще намериш. Следователно, щом се страхуваш от мнението на хората, живей си тук, не ти трябва друг свят. Нека хората си живеят като хора, а животните – като животни. Един ден, като се наситиш на този свят, ще потърсиш другия. Като видя една котка, трябва ли да я викам при мене, да й чета от Библията, или да й говоря, какво казал Христос на планината? Каквото и да й говоря, тя ще ме погледне и ще каже: Какво имаш за ядене? Ако й говоря за деветте блаженства, тя пак ще ме погледне, с което иска да каже: Баницата е едно от блаженствата за мене. Имаш ли малко баница? Като държа една хубава беседа, след това се натъквам на такива опигности, от които вадя заключение, кой как е разбрал беседата.

Един ден, след една хубава беседа, иде при мене един външен човек и ми казва: Отлична беше беседата, разбрах я много хубаво. Ето какво искам да ви кажа: имам нужда от пари. Можете ли да ми дадете около 200 – 300 лева? – Аз се намерих в особено положение. Освен че работих, но трябваше да плЪтя за рабо-

271

тата си. Дадох му 300 лз. Той каза: Благодаря, отлично е това, има Господ в света. После пък а? си казах: Втори път няма да проповядвам за Господа. Ако продължавам да проповядвам за Господа, този човек пак щг дойде и ще иска 600 лв. Аз се смея, но зпас.ч: ли защо? Понеже смехът ми дойде на гости. Аз трябва да го покапя, да изкажа вниманието си към него. Това е благородспю. Ако не се засмея, той ще сипа, че съм невнимателен, пе съм го приел като гост. В смеха се крие известно противоречие.

Обикновено, ние се смеем, когато не разбираме нещо. С\л» се па този човек, че още като съм проповядвал, той си казал: Щом този човек проповядва за Господа, той е дебър, на-верно и пари дава. Другояче, той не би проповядвал за Господа. Аз си мисля: Ако не бях дал ма този човек 300 лв., ше каже, че съм безеерник. Как така, да проповядвам за Господа, а да не давам пари! Аз изнасям този пример, не за да покажа, че човекът е лош, но да видите, какво е разбрал той от моята беседа. Той не е разбрал, че Бог съществува, но разбрал, че аз съм добър човек и мога да му дан 300 лв. Моята проповед го убедила само в това, че като поиска нещо, ще му дам. – Само в това съм го убедил, че мога да му дам нещо. Какво лошо има в това, че този човек поискал 300 лв.? Не ми поиска 600 лв., а само 300 лв. При това, тези 300 лв. ми тежаха в джоба, а след това ми олекна. Ако човек падне във во-

272

дата и носи в джоба си звонкови пари, ще потъне. Даде ли ги на някого, той ще се спаси. Питам се: Кое е по-добре – аз да дам на някого 300 лв., или той да чуе беседата, да я хареса и след това да ми даде 300 лв.? По-до-добре аз да му дам, отколкото той да ми даде. Аз го убедих, че беседата ми е хубава, защото той ми взе 300 лв. Ако той ми беше дал 300 лв., щях да се убедя, че още не мога да проповядвам хубаво. Писанието казва: „Даром сте взели, даром давайте" Тези пзри са дошли даром.

Аз наблюдавам, как постъпват някои братя и сестри на Изгрева. Като дойде външен човек, те веднага започват да му проповядват. Ако външното лице е богата и скъперница жена, всички ще й проповядват, докато започнат да й казват: Дай нещо за Господа. Тя качва: Вие добре проповядвате, но... Такъв случай имах и аз с един млад поет, руснак. Една сестра го доведе на Изгрева. Тя ми разправяше, че той вярвал в прераждането, че бил готов да следва школата. Искал да слуша беседите. Имал големи страдания, боледувал от някаква болест, но нямал средства. Моли да му помогна. Един ден той дойде при мене и ми каза: Искам от тебе още една помощ, за да се върна в Русия, отдето ще ти пиша. Помогнах му и този път, но вместо за Русия, той тръгна за Цариград. След няколко месеца го виждам пак на Изгрева. Питам го: Какво има в Съветска Русия? – Аз не ходих в Русия. Случи се нещо друго, и ра-

273

ботите ми се наредиха добре. Запознах се с една млада мома, за която ще се оженя. Както виждаш, дсбре съм облечен. Баща й е мнсго богат, но . . . Виждам, че той иска да каже нещо, но не се доизказва. После<гой продължи: Като се оженя, ще доведа и своята възлюбена. – Радвам се. – Ще я запозная с Вас. Както виждате, дрехите ми са хубави, палтото е добро, но панталоните и обувките ми са стари. Можете ли да ми помогнете, да си купя нови? Погледнах го и му казах: Щом твоята възлюбена те обича, по-добре се венчай със старите си панталони и обувки, така ще ти върви по-добре. Ако съм на твоето място, аз бих постъпил така. Твоята възлюбена няма да се жени за дрехите ти. Тя ще гледа тебе, няма да се спира на дрехите. Слушай, ако дойдеш някога на беседа и останеш доволен, ще ти дам 300 лв. за обувки. Ако беседата се окаже научна и неразбрана за тебе, няма да имаш обувки. Ще кажете, че този човек е лош. – Не, той внесе в ума ми светлина, която ми помогна да разреша един труден въпрос. С неговото идване аз разреших един социален въпрос, който отдавна ме занимаваше. Той е следният: Краката на човека трябва да бъдат добродетелни. Затова той иска да се венчае с нови обувки. Наистина, добродетелни трябва да бъдат краката на човека. Той всякога трябва да бъде обут! И тъй, когато отива да се жени, човек трябва да има ново верую, нова религия и нова наука. Не трябва да се венчава със скъсани

274

дрехи и панталони, нито със скъсани обувки. Всичко трябва да бъде ново.

Ще кажете, че този човек е безочлив. – Не, такива са разбиранията му. Той качна: Освен тебе, аз^нямам друг близък, към когото да се обърна. Ще кажете, че е безсрамен, дошъл да проси. – Ами вие, като отивате при Бога, не повтаряте ли същите думи? Казваш: Господи, нямам друг близък в света, осьен Тебе. На Тебе разчитам. Помогни ми, в големи лишения живея. – „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." Ако някой ти иска нещо, и ти му дадеш, и Бог ще постъпи но същия начин с тебе. Ако не дадеш, и на тебе няма да ти се даде. Ще ти кажат: Можеш и без нови панталони и обувки. Обаче, вие искате Бог да послуша молбата ви, думата ви да не стане на две. А когато искат нещо ОТ кле, тогава работата е съвсем друга.

И тъй, в новия живот само онези ралч.-ждават правилно, които имат интуиция. Тенль-зат в положението на хората и ги раабир.н. Ще ви приведа за пример моята котка. Ти '«-сто прави престъпления и, ако приложа Мои-сеевия закон, трябва да й ударя десетини тояги. Аз, обаче, не я бия. Като ми донесе някой орница, първа тя ще я опита. Аз се питам: К( й е виновен за нейните пакости – аз, или ч и г1 Вината е в мене. Аз можех да скрия баницата в бюфета, и тя нямаше да я намери. Малко щеше да помяуче и нищо повече. А така, оставена баницата открита, котката няма здрав морален

27&

гръбнак, да издържи на изкушението. Като си вземе нещо без позволение, тя ме погледне с широко отворени очи, с което иска да каже: Какво.лошо има в това? Все едно, дали ти си ял, или аз. Аз се усмихна и си казвам: Според нейните разсъждения, тя е права. Някога вие се намирате в особено състояние, готови сте да критикувате всички^ – Не, вие трябва да бъдете снизходителни. Както е сгрешил един, така можете да сгрешите и вие. Той минал през хлъзгаво място, паднал и се окалял. Ако и ти минеш по същия път, ще паднеш и ще се окаляш като него. Грешките в света са общи за всички хора. Не съжалявайте за грешките си, но извадете поука от тях, или използувайте ги като едно благо.

Ще ви наведа на следната мисъл: Човек трябва да се пробуди за едно съзнание, по-високо от самосъзнанието. Без това съзнание той не би могъл да разбере духовния свят, не би могъл да влезе във връзка със съществата от този сзят. Тези същества имат едно чувство повече от хората на земята. – Къде живеят тези същества? – Те не са горе някъде, в други светове, но са между вас. Ето защо, влезте във връзка с тях. И те имат тела, като вас; и те говорят, мислят, действуват като вас. Те са организирани като вас. Ако вие не можете да се свържете със съществата, които живеят на земята, как ще се свържете с тези от невидимия свят? Днес, като се срещат, хората се питат: Какъв си ти – евангелист, православен

276

или католик? Това не е достатъчно, за да се разбират хората. – Какво е нужно, за ла се разбират? —Трябва да имат шестото чувство. Тези същества са хора на изобилието. Теса извори, които непрестанно дават. Онези; които не са извори, дават ограничено. Ако дадат една чаша вода, веднага прекъсват течението на водата и казват: Нямаме повече средства, повече не можем да дадем.

Сега от всички се иска съзнателна, разумна работа върху себе си. Всеки трябва да развива шестото' чувство, както пъпката се развива на дървото. Тя всеки ден възприема по малко светлина от слънцето, докато най-после се отвори. Ако у вас не се яви това интенсивно желание, да възприемете Божествената светлина, всякога ще си останете пъпка. – Ако Бог желае, ще цъфнем. – Не, вие не трябва да чакате, кьквото Бог даде. У вас трябва да се яви един напор отвътре навън,едно интенсивно желание да възприемете Божествената светлина. Тя ще произведе един вътрешен процес във вас, и вие ще се отворите за слънцето, т. е. ще цъфнете. Такова е положението, в което се намерил слепият. Той казва: „Сляп бях, но прогледах. Сега вече виждам." И наистина, докато човек ке разбира отношенията между сегашния и бъдещия живот, той е сляп. Щом придобие висшето съзнание в себе си, светът се открива пред него, блясва в своята красота, и той казва: Досега бях сляп, но сега вече виждам и мога да

277

влеза в общение с хората, които ме обикалят. Бях сляп и за тях, но сега ги виждам.

Казвам: Ако искаш да познаеш човека, погледни го в очите, в носа, в устата и т. н. Но за да го'познаеш, трябва да имаш шестото чувство. Това значи, да виждаш нещата ясно, както човек с добре развито зрение. Няма какво да говориш за качествата на човека. Той трябва да се разбира вътрешно. Това означава стихът, в който Христос казва: „Ако се не родите изно-во." Значи, ако у човека не се роди шестото чувство, т. е. новото съзнание, а ой няма да влезе в Царството Божие. То радва човека. Ме е това човекът, който съзнава своята първична чистота, нито греха, в който днес е попаднал. Да съзназаш чистотата, или греховността си, това не може да те спаси. Само новото, висшето съзнание може да спаси човека. То създава изобилието в него, то го прави проводник на Божията Любов. При това състояние, ти обикваш хората и не виждаш техните грешки. Кой може да преобрази така човека? – Бог. Той е богатият, Който дава изобилно. Само богатият е сляп за погрешките на хората. Той е сляп, като го обират. Щом види, че някой го обира, той казва: Вземи си, колкото искаш. Богатият разполага с милиарди. Обаче, сиромахът, който няма петаче в джоба си, като го оберат, вдига олелия около себе си, всички знаят, че са го обрали. Богатият само се усмихва и си казва: Какво от това.че някой ми взел 50 или 100,000 лева? Той не прави въпрос за това.

278

Сега и Бог не ни счита престъпници. Ние правим големи престъпления, но Той знае, че това се дължи на нашата слепота и глухота. Ние не сме дали ухо на Неговите думи и не сме изпълнили волята Му. Ние грешим пред Господа и за най-малките работи. Грехът ни не е в това, че много ядем, или се обличаме скъпо, но в неизпълнението на Божията воля. Ето защо, като отивате при Бога, Той иска да бъдете хубаво облечени, със скъпи дрехи, но да имате готовност да изпълнявате волята Му. – Отде ще намерим пари за такива скъпи дрехи? – Ще работиш, и сам ще си ги купиш. При Господа с лоши дрехи не се отива. Казано е в Писанието: „При Бога ще се явиш с бели, сватбарски дрехи." – Къде ще намерим такива дрехи? Те струват скъпо. – Казано е още, че трябва да имате масло в масленицата си. – Отде ще купим това масло? Като не можете да разберете дълбокия смисъл на тези думи, каавате: Това са иносказателни думи. – Какво разбирате под „иносказателни думи"? Не, ново разбиране е нужно на хората; ново съзнание им е нужно. Старото съзнание произвежда вкисва-не •— то не им е нужно. – Аз не мога да търпя. – Докато не можеш да търпиш, ти ще бъдеш вън от Царството Божие. – Аз не мога да вярвам. – Докато не вярваш, ти си далеч от Царството Божие.

Един познат ми разправяше следната сзся ©питност. Дошъл при него един съсед и му поискал известна сума на заем, с условие, че

279

скоро ще му ги върне. Той му дал, колкото иска. Така съседът взимал десет пъти наред нари, без да му ги върне. Нашият познат все му вярвал и му давал пари. Един ден съседът му пак дошъл, 11 път вече, и казал: Десет пъти ви излъгах, не можах да си изплатя дълга. Сега работите ми се уредиха, и аз дойдох да си платя дълга. Казвам: Ето една добра чърта – вярва човекът. Вярвайте и вие, колкото пъти и да ви льжат. Важно е, човек да има търпение, да постоянствува. Не постъпвате ли така и с дървото? Посадите семката му в земята и чакате да израсте. Поливате го, разкопавате го, докато стане голямо дърво и започне да дава плодове. Когато плодовете узреят, дървото казва: Вземи си, колкото плодове искаш. Както виждате, и дървото си плаща. Имайте търпение да се пробуди съзнанието в човека. Щом се пробуди, той ще ти даде от своиге плодове. Докато се лробуди съзнанието му, ти трябва да поливаш доброто в него. Ако не го поливаш, ти ще загубиш. Доброто в човека е плод на неговото съзнание. Не можеш да бъдеш добър, ако не се пробуди в тебе Божественото съзнание. Като държа беседите си, забелязвам, че след всяка хубава беседа, непременно двама братя или две сестри ще се скарат. Значи, когато беседата ми е хубава, когато съм проповядвал добре, все ще стане някакъв инцидент. Ако беседата ми е обикновена, всичко минава тихо, незабелязано. – Защо се карат сестрите или братята? Единият ще каже на

28Ф

другия, че не е разбрал беседата, или че мене не разбира. Вторият ще се нахвърля на първия с думите: И ти нищо не разбираш. Така се скарат. Аз пък казвам: Само онзи разбира Господа, който изпълнява Неговата воля. Щом не я изпълнява, той не разбира нито Господа, нито хората.

Запитвам някого: Учен човек ли си? – Учен съм. – Как ще докажеш? – Ако прилагам всичко, което зная, учен съм; ако не мога да го прилагам, не съм учен. – Мал.ю знания имам. – Малко, или много, не е важно. Важно е да прилагам тоза, което зная. Ако не мога да приложа малкото, и голямото не ще мога да приложа. И обратно: щом приложа малкото знание, ще приложа и голямото. Между малкото и голямото има отношение. Ако не разбираш самосъзнанието, как ще разбереш висшето съзнание? Самосъзнанието може да те направи учен и, като заболееш, ще търсиш причината на болестта. Колкото и да я търсиш отвън, няма да я намериш. Тя е скрита в самосъзнанието.

Скърбиш, недоволен си, ревнуваш, завиждаш, мразиш. Това са все плодове на самосъзнанието. Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Казваш: Дотегна ми този живот, пълен с грехове. – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде;

261

щастлив няма да станеш. Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва: Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан. – Значи, ти си възпитана, а той е невъзпитан. Щом живеете в самосъзнанието, н двамата сте невъзпитани. Ако днес мъжът греши, утре жената ще греши. Днес синът греши, утре дъщерята ще греши. Това е неизбежен закон. Ако мислиш, че всякога Ще бьдеш буден, това не е верно. При самосъзнанието, седем-осем часа ще бъдеш на друго място – ще спиш. За онези, които живеят в съзнанието, сънят е необходимост. Казв.г за някого, че спи дълбоко. Нищо от това. Ако го събудят преждевременно, той ще бъде недоволен и ще каже: По-добре сам да се събудя, отколкото други да ме събудят. Иде новият живот в света. Той иде, както идат благата. Много хора вече са в новия живот. Той се отличава по свободата и светлината, която носи в себе си. В съзнанието на новечето хора новият живот е пъпка, която всеки момент може да се разцъфти. Тя е при-садка на Божественото съзнание. – Не сме ли развили още шестото чувство? – Ако беше развито, вие нямаше да се измъчвате от противоречията на живота. Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епик-тета, един от старите гръцки философи. Без да

282

е бил християнин, той прилагал Христовите принципи. Епиктет бил роб на един от римските патриции. Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, също и с Епиктета. Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господа-рю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа. По-разгневен, господарят натиснал още по силно крака му и го счупил. Епиктет даже не ох-нал. Крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктета, господарят му дал голяма сума и го сссободил от робство. Епиктет отишъл в Гърция, де го се предал на умствена работа и се прочул като голям философ.

Днес всички хора роптаят, оплакват се ог съдбата си.— Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета. Те нямат нужното самообладание. Вие не сте бити като Епиктета. Оплакваш се, че животът ти е тежък, не можеш повече да търпиш. Дойде някоя сестра и се оплаква, че имало много работа в кухнята. Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета. Ст>-дентка се оплаква, че няма подходяща сред?. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Жена се оплаква от мъжа си. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Твоят господар, мъжът ти, не ти е

28*

счупил крака, както римският патриций на Епиктета. Мъж се оплаква от жена си. И на него казвам: Жена ти още не е счупила крака ти. Следователно, положението ти още не е толкова тежко. За мене казват, че съм търпелив. Тогава аз се запитвам: Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет. Едно от двете е верно. Ако аз съм Епиктет, те с право се очуд-ват на моето търпение. Ако те са Епиктег, тогава аз се очудвам на тяхното търпение. Ако а°> съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги. Сега у вас трябва да се яви желание да проявите любовта си, не привидно, но съзнателно. Всеки момент да сте будни. Само така може да проявите любовта си. Ако не сте будни и се намирате в положението на Епиктета, ще кажете: Защо съдбата ни е толкова тежка? Защо Бог ни подложил на такива изпитния? Който роптае против съдбата си, няма да постигне нищо. Колкото и да роптаеш, ти си в ръцете на съдбата. Ти си в положението на детето, което е още в утробата на майка си. – Защо е там? – На този въпрос не меже да се даде никакъв отговор. – Докога ше бъде там? – Докато се роди. Следователно, единственото нещо, което може да помогне на детето, е да излезе от утробата на майка си, т. е. да се роди. – Като се роди, добре ли ще му

284

бъде? Ако детето не се роди навреме, ще умре и ще се лиши от добрите условия, които животът носи.

И на вас казвам: Вие сте заченати, вече сте в утробата на майка си. Ако се родите, добре ще ви бъде; ако не се родите, смърт ви очаква. – В утробата няма ли живот? – Там животът е временен, до девет месеца. След това ще излезете в широкия свят. Не си правете илюзии, че можете да живеете, както искате. Ако искате да се родите, ще живеете като Епик-тет, в ограничителните условия. Това, което ви стяга, което ви мьчи и ограничава, представя утробата на майката, в която сте временно. Единственото спасение за вас е да се родите, да излезете на свобода. Вие сте още в затвора и се чудите, защо не дойда знгели да ви освободят, да ви пеят, да ви разхождат по света. Как ще ви разхождат, когато сте още затворени? Щом вашата майка ви роди, вие ще бъдете свободни. До това време, всичко можете да очаквате. Може да стане някакво сътресение с1 вас, да пострадате. Някога бгщата се кара с майката. Тя се вълнува, и вие се вълнувате отвътре. Искам да ви обърна вниманието на факта, че страданията хвърлят отпечатък външно и вътрешно върху човека. Същото е и с радостите. И те се отпечатват върху човека.

Казано е: „Ако не се родите отново, от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Затова дойде Христос, да освободи човечеството от страданията, греховете и мъче-

285

иието. Каквото и да се говори, едно е важно: да дойде Божественото съзнание в човека, т. е. да се новороди. – Как може да се роди човек отново? – Този въпрос зададе и Никодим на Христа. Дълбока философия има в това. Христос запита Никодима: Ти си учител израелев, не знаеш ли това? И сега, както във времето на Никодима, много хора, влезли в пътя на Христа, още неразбират Христовото учение. Те търсят Христа по механичен начин. Те очакват такъв рай, какъвто сами си представят. Ако търсят обикновен рай, такъв на земята има. Ако търсят рай, какъвто съществува само в съзнанието на човека, те ще се намерят в такова положение, в каквото се намира животното, попаднало в един възвишен свят. Там живеят същества с високо съзнание, с висока култура. Как ще се разберете с тях? Все едно котката да попадне в общество на учени, културни хора. Като те срещне едно възвишено същество от другия свят, само ще те потупа по гърба, без да ти каже нещо. Ще го погледнеш и ще си кажеш: Този свят не е за мене. Ще си отида на земята, там е моето място. Така става и между вярващите. Като влезе някой между тях, послуша ги, какво говорят и, като не разбере нищо, казва: По-добре да си отида в света, между своите. Това учение не е за мене. – Да, това учение не е за слепи хора. То е само за онези, на които очите са отворени. Койго има очи, всеки ден вижда все по-нови и красиви неща. Който не вижда, той се

286

нуждае от човек, да го води. Иначе, остане ли еам на себе си, той всякога ще се спъва.

Казвате: Ние не разбираме тези работи. – За да ги разбирате и да работите свободно, вие трябва да сте развили шестото чувство в себе си. Христос казва: „Търсете, хлопайте, искайте". Който може да изпълни този стих, той носи в себе си мощна сила, чрез която реализира всичко. Не е достатъчно само да хлопаме, но трябва да се развие Божественото в човека. То е онази пъпка на дървото, която трябва да цъфне, да върже и да даде плод. Не е достатъчно само да* се сравнявате с окръжаващите, да мислите, че ся по-добри от вас. Ако аз съм по-висок от вас, това е външно различие. – В какво отношение човек стои по-високо от вълка? – Че не яде овце по начина, по кой го вълкът ги яде. – В какво отношение човек е по-високо от овцата? – Че не оставя нечистотиите около себе си. – В какво отношение то"й е по-високо от козата? – Че не ходи да рови около къщите, не гризе младите клончета? – В какво отношение стои по високо от водата, от въздуха? – Водата работи подпочвено и руши; въздухът, като вятър, изкоренява дърветата. – В какво отношение човек е по-високо от огъня? – Че не изгаря къщите на хората. Обаче, и водата, и въздухът, и огънят имат своята добра страна. Огънят, например, търпи човека до известно време и после казва: От тебе човек не може да стане. Щом изгуби вяра в него, той запали къщата му и го прогони на-

387

вън. Следователно, човек трябва да стои по-високо и от животните, и от растенията, както и от водата, вьздуха и огъня, но само при едно условие – когато се пробуди Божественото съзнание в него. До това време, човек не трябва да мисли, че е слаб, грешен и да очаква спасение от Господа. Спасение ю и силата на човека е в това, че Бог го е направил по свой образ и подобие. Значи, Той е ваожил в нас възможности. Като работи, човек върви в пътя, определен ог Бога. Само така той може да придобие онова, което Бог е предвидил за него. Като учи и работи, това представя пособия, чрез които човек се домопш до великата цел на живота. Затова е нужен дьлъг период от време. Така ще придобиете шестото чувство, чрез което ще влезете в онзи свят и ще го изучавате. Тогава ще кажете: „Слепи бяхме едно време, но сега прогледахме." Пред вас ще се открие широк, обширен свят, който ще ви зарадва. Казано е в Писанието: „Бог ще отнеме всяка скръб, всяко страдание от нас и ще изтрие сълзите ни." Тогава страданията ви ще се заместят с радост. Сега на всички ви предстои нещо хубаво – да работите върху себе си. Това значи, да развивате вложеното във вас. Не казвам да вярвате в Бога или в Христа, като правоверните. Не ви давам никакви съвети. Вие знаете, как да работите върху себе си. Мнозина ще ви дават съвети, но с това нищо не се постига. Все едно учителят да даде една тема на ученика си, и ученикът, като я развие, да мисли,

288

че е станал виден писател. За да стане знаменит учен или писател, той трябва да напише хиляди теми. Като стане виден писател, той няма да пише детински работи – съвсем други неща ще пише. Ще кажете, че това, което ви говоря, няма нищо общо със сегашния ви живот. – Не е там вьпросъг. Животът, във всички свои прояви, има нещо общо. Важно е, че е неприятно да се занимаваш с живота на самосъзнанието. Колкото пъти съм се докосвал до тази ооласт на жи-ика, всякога съм изпитвал нещо неприятно. Много пъти съи се заричал да не пипам тсви живот. Д^о бутнеш, ьсе мирише. Бутнеш млад – мирише; оутнеш стар – мирише; бу шеш богат или сиромах – мирише; учен или прост – мирише ; свещеник, проповедник – пак мирише. К^то влеза в дома на богатия, кегато брои парите си, той веднага затваря касата си. Погледне ме кедо! ерчиво и ме пита: Зашо идеш? Кой си ти? Влеза в дома на проповедника, и той ме погледне с недоверие. Кои си ти <• Какво е твоето в р}ю: православен, еьянгелист или католик си? Учен ли си, или прост? Защо идеш тук? К(. й те изпрати? Огиоам при млада мома, 1я бърза да се заключи. С това тя иска да ми к*же: Аз имам гьой възлюбен. Защо идеш при мене? – Аз не се интересувам от нея нито 01 не?нкя възлюбен. Аз искам да ви пя, как жинге, да й помогна в нещо. Отивам при млада майка. Като ме види, тя веднага взима детенцето си ьа ръце, иска да ми Ксже, че освен дете го, нищо др}ГО не я

269

интересува. И на нея искам да помогна, да й покажа, как се живее. Тя не знае, че детето й, нейната кукличка, ще умре, и тя ще страда. Какъвто е външният живот на човека, такъв е и вътрешният. Често хората погребват своите най-добри мисли и чувства и после страдат – не знаят, как да живеят. Ще кажете, че а е учени, че вярвате в Бога. – Може да сте учени, да вярвате в Бога, да четете Библията и да ходите на църква, но пак ви липсва нещо. – Защо? – Не знаете, как да прилагате наученото. Каква полза, че сте слуга при добър господар, а не изпълнявате неговата воля? – Ние вярваме в Бога. – Изпълнявате ли Неговата воля? Имате ли Неговия характер? Живеете ли с Неговата мисъл? Ако не изпълнявате волята Му, каквото да правите, нищо няма да постигнете. Казват, че човек трябва да се покалугери. – И това не помага. Като не успява в живота си, най после човек казва: Свободен съм да правя, каквото искам. – Не си свободен. Животът н земята е робство, както за хората, така и за животните. Виждате един добре загладен кон, добре подкован, но цял ден вози файтона на господаря си. Като свърши работата си, той влиза в конюшната, широка, чиста и започва да яде. Въпреки това, бихте ли желали да бъдете в положението на този кон? Виждате един адвокат, че тича цял ден с папкаврька, отива да защищава хората. Външно е свободен, но законът го ограничава. Вън от него той не може да говори. Виждате

290

съдията седи на стола си, съди, подписва присъдите на хората. Питайте го, доволен ли е от положението си? Като се върне у дома си, нещо е недоволен. Той си казва: Днес подписах една смъртна присъда, но, дълбоко в себе си, не съм уверен във вината на този човек. Всички хора са недоволни, все им липсва нещо. Ако има един щастлив човек на земята, това съм аз. Щастието не е нито в богатството, нито в знанието, нито в добродетелите. – В какво се крие щастието? – Не казвам. Важно е, че в известен момент аз нямам нужда от нищо. В даден момент, имам нужда от всичко. Когато дойдат страданията, аз нямам нужда от нищо. Когато дойдат радостите, тогава имам нужда от всичко. За скърбите и страданията съм затворен, затова нямам нужда от нищо. За радостите, обаче, съм отворен, затова имам нужда от всичко. Когато вън има буря, аз веднага затварям прозорците, вратите на къщата си, да не влиза прах. Щом мине бурята, отварям навсякъде. Когато мръква, пак затварям прозорците, вратите и се прибирам в стаята си. Щом изгрее слънцето, веднага вдигам пердетата, отварям прозорците и излизам вън. Който не разбира живота, прави точно обратното: като изгрее слънцето, затваря прозорците, пуща пердетата, да не избеляват дрехите. Щом залезе слънцето, той отваря прозорците и казва: Искам да подишам чист въздух. – И това не е лошо, и то е някаква философия, но не е философия на будния живот.

291

Под „отваряне на прозорците", аз разбирам пробуждане на съзнанието. Лесно се казва, да отворите прозорците. Лесно е и да се отворят, но как ще отворите съзнанието си за Божествената светлина? Някога, при най-малкото усилие, вие сте в състояние да отьори-те прозорците си. Ако мислите, че за това са нужни големи усилия, вие се лъжете. Божественото иде при най-малкото усилие. Ако ви кажа да направите едно голямо усилие, ще намерите, че това е невъзможно. Но големите усилия не са за вас. Направете едно малко усилие, и Божественото ще ви посети. Затова е нужно да освободите съзнанието си от всичко, което ви смущава. Например, ти се смущаваш от крясъка на едно малко дете. Освободи се от него. Детето кряска, вика майка си. Ти си бил около него в това време, чул си крясъка му и се смущаваш. Нищо друго не ти остава, освен да се отдалечиш от него. Ти си бил свободен, чул ся крясъка на детето. Вървя в гората и чувам рева на мечка. Трябва ли да се смущавам? Мечката не реве срещу мене. Тя е майка, някой задигнал мечето й, и тя реве. Комар кацнал на носа ми и*свири. Той не се сърди на мене – гладът го мъчи. Пчела ме ужили. Тя няма нищо против мене, но, без да искам, съм застанал на пътя й. Ето защо, когато отивам при пчелите, ще си туря мрежа на лицето, ръкавици на ръцете и ще се разговарям с тях. Докато съм при пчелите и комарите, ще бъда булка, с було на главата си. Щом отида

292

между разумни същества, ще сваля и булото, и ръкавиците. – Не искам вече да нося було и ръкавици. Това значи: Не искам вече да се женя. – Щом не искаш да се жениш, ще туриш настрана булото и ръкавиците и ще отидеш при разумните съществ,- да се учиш от тях. Който иска да бьде богат, учен, силен, той се жени за богатството, за учението, за силата. Следователно, докато се жениш, ти си далеч от Царството Божие. За да влезеш в Царството Божие, трябва да се откажеш от богатството, от знанието, от силата. – Тогава да стана набожен. – И това не е нужно. За да влезе човек в Царството Божие, друго нещо се иска от него.

Време е човек да влезе в новия живот, да се проникне от новото, т. е. от Божественото съзнание. За да стане това, той трябва да е минал и през богатството, и през сиромашията; и през щастието и нещастието; и през знанието и невежеството. Някои от вас са минали през всичко, опигали са живота, но, въпреки това, се женят. Колко пъти досега сте се женили! И още колко пъти ще се жените! Не е лошо да се жени човек, но всяко нещо има край. Гледаш детето расте, развива се, става юноша, млад човек и, като стане 35 – 40 годишен, ра-стенето спира – започват да се явяват малки бръчки на лицето – настъпва един наклон в него. На лицето на мъжа се явяват косми, започва да му расте брада. Лицето на жената е гладко, няма толкова косми. Това показва, че

293

жената е по-умна от мъжа. Като не съзнава това, жената се стреми да стане мъж, да стане силна. Това значи, да стане космата. Неразбиране е това. Бъдещият човек ще се отличава по това, че няма да бъде космат: мъжът няма да има брада, а жената няма да има дълга коса. Веждите им ще бъдат тънки. Веждите са граница между човешкия и Божествения свят. Колкото повече се стремите към материалното, толкова по-дебели сгават веждите. Те са барометър, по който определят състоянието на човека. Веждите покачват, по какъв път е вървял човек, колко е извървял и колко още му остава. – Какви възможности се крияг в човека? – Това не може лесно да се определи. Възможностите в човека са малки пъцчици, за които не може да се каже, ще се развият ли, или ще изсъхнат. Те са микроскопични, едва се виждат с просто око. Ако се огряват от слънцето, ще се развият в листа и клончета. Ако слънцето не ги вижда, ще изсъхнат.

И тъй, ако се излагате на Божествената светлина, вие можете да постигнете всичко, каквото желаете. Ако ви говоря, че трябва да се откажете от стария си живот, не съм прав. Не е нужно да напуснете този живот, но физическият живот трябва да стане слуга на Божествения. Самосъзнанието трябва да сгане слуга на Божественото съзнание. Казва се, че човек ще умре. – Какво се разбира в Божествената наука под думата „смърт"? Под „смърт" се разбира пълно подчинение на нисшето. —

т

На какво да се подчини? – На висшето. Това не значи, че нисшето трябва да умре, но да се подчини на висшето. Каквото каже висшето, нисшето трябва да го изпълни. Това ще стане в бъдеще. Още сега трябва нисшето да се подчинява на висшето. Това не значи да се откажете от богатството. Напротив, богатството трябва да съществува. Човек може да се откаже само от един вид богатство – парите, но не и от богатството, изобщо. Не можеш да се откажеш от богатство на знания и на добродетели.

Аз се отдалечих от основния въпрос. Говорих ви много работи, като украшения на една дреха. Например, каква трябва да бъде дрехата, как да бъде ушита, с каква яка, с какви копчета и т. н. Ако аз бях жена, лесно щях да си ушия рокля, и то класическа. Сам щях да си я ушия, като тога. Платът ще бъде свободен, да пада на дипли, без много разкрояване. Искам да кажа, че човек се стреми към нещо съществено, а не към дрехи, рокли и други подобни. И външните неща са съществени, но има нещо по-съществено от тях. Например, най-същественото за гладния е хлябът. Щом се нахрани, той търси друго съществено. Ученикът се стреми към знанието – това е същественото за него. Щом придобие знанието, търси друго нещо съществено. Значи, същественото за човека се сменя постоянно, както и стремежът му.

Сегашният живот трябва да стане основа на бъдещето, но бъдещият живот ще произтича

295

от Божествения. Сегашният живот е излязъл от самосъзнанието, поради което има нещо нечисто в него. Следователно, самосъзнанието се допуща временно, като временен филтър на живота. Щом дойдем до свръхсъзнанието, ще придобием истинския живот, в който няма мъчнотии и страдания. Някои писатели казват, че ще дойде ден, когато ще намерим щастието на земята. Те говорят, именно, за това време. Представете си, че имате тънък слух, чрез който възприемате само хубавите работи, а лошите не чувате. – Защо? – Защото имате бързо превозно средство. Ще се качите на него и ще се намерите далеч някъде. Вън е кално, но като си в автомобил или файтон, краката ти ще са чисти. Няма защо да се смущаваш, за 15 минути ще се намериш, дето желаеш. Животът на самосъзнанието е мъчен, но щом дойде Божественото съзнание, хората ще се кооперират за обща работа, както днес всички се стремят към коопериране. Там се влиза в общение със същества, които имат еднакво развитие. Тогава всяко същество ще е готово да ви услужи. Сега се намираме в общение със същества, от които всяко иска да вземе нещо от тебе: оттук вземе нещо, оттам – нещо, докато най-после и тебе задигне. В духовния свят е точно обратно. По какво се познава, че си в онзи свят? – По това, че си щастлив. Това показва, че си в света на щастието. Всички можете да имате такова щастие.

29*

От всичко казано досега, ще вземете най-главното – другите неща ще турите в торбата си. Аз ви показвам пътя. Павел казва: „Сгодих се за Христа." Сгодяването подразбира приготвяне за раждане на новото съзнание. Това значи, че ще влезете в пътя на новото съзнание. Така ще се превърне самосъзнанието в свръхсъзнание, Новото съзнание ще превърне скърбите в радости, и нещастието в щастие. Там е спасението. Това означава идването на Христа в човека. Христос не може да живее у нас, ако ние нямаме ново съзнание. При старото съзнание Христос остава неразбран за нас. Той казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище у вас. Новото жилище подразбира ново съзнание. Новото тело е новото съзнание, с което ще се облече човек. То представя живота на безсмъртието. Това е новата задача, която ви предстои да разрешите. За да се разреши, нужно е да работите върху себе си. Казваш: Аз говоря с Господа, с Христа. – И аз говоря като вас, и аз зная много езици, но има един език, който трябва да изучавате.

Сега аз ви показвам пътя, по който трябва да вървите. Виждам, че сте хлопали на много врати, навсякъде хлопате. Знаете ли, по колко пъти трябва да се хлопа на Божествената врата? Някога ангелите са много заети; малки промежутъци от времето им е свободно. Хлопайте тъкмо по това време, когато те са в почивка. Тогава съзнанието им е обърнато към хората. Не мислете, че ангелите могат всякога

297

да се занимават с вас. Вие всякога ли мислите за растенията и животните? – Само някога мислите. Следователно, и вие трябва да спазвате това изключително време, когато ангелите могат да ви обърнат внимание. Писанието казва: „Търсете ме, когато съм близо "до вас." Това показва, чг съзнанието на Бога е отвлечено в друга област. У вас ще настане смут. Това чета по лицата ви. Казвате: Тази работа е мъчна. Какво сме придобили ние? Питам: Когато първият човек минаваше от животинско в човешко състояние и когато се пробуждаше в него самосъзнанието, изведнъж ли стана това? Когато първият човек сгреши, в този ден, именно, се роди самосъзнанието. Той се почувствува гол. Голотата показва, че той се отделя от другите същества, не живее като тях, особен е. Втория ден, като съзна, че има нещо особено в него, той се засрами и избяга. Така той почувствува своята слабост. Ако новородено го дете има съзнание за себе си, че е философ, като се види голо, ще се засрами. То ще си каже: Как така, майка ми да ме роди гол? По-скоро да ме убиеш, отколкото да се видя гол. Раждането на човека подразбира проява на неговото самосъзнание. Затова детето вика и кряска. То съзнава, че се отделя в света, че се е родило в свят на противоположности – на радости и скърби, на зло и добро, на грях и на чист живот. То съзнава, че е в свят на противоречия. Много естествено, като ходиш в света на циганските тръне с боси крака, те ня-

зее

ма да те жалят. Спасението е там – при но-вораждането краката трябва да се обуят. Тогава ние ще имаме точно обратния процес. Като се новородиш, ти ще почувствуваш, че си облечен с най-хубави дрехи. Ще бъдеш свободен, радостен. Когато Адам се видя гол, почувствува се унижен и потърси причината на това унижение. Той намери причината в жената. – Защо? – Защото не разбираше закона на самосъзнанието. Бог го изпъди вън, там да се учи, и му каза: Един ден ти пак ще се върнеш. – Кога? – Когато в тебе се роди ново съзнание. Тогава и ние ще влезем в рая, но не вече голи, а облечени. Павел казва: „Ако не се намерим голи." И ако у някои не се роди ново съзнание, т. е. ако не се роди от дух и вода, той пак ще бъде гол. Щом е гол, той ще излезе от рая и после пак ще се върне. Който знае, че не е гол, той ще се върне в рая. Това значи, че той е минал дългия път.

Сега, аз желая да се раждате вече облечени. Още две неща са важни за вас: търсене и хлопане. И то не само да хлопате, но да ви отворят и да чуете гласа: Влез! Петте разумни деви хлопаха, отвори им се и посрещнаха младоженика. Петте неразумни деви хлопаха, но не им се отвори. Идването на младоженика, това е новораждането, минаване в новото съзнание. Петте разумни деви имаха масло в маслениците си, а петте неразумни нямаха.

Две неща ви желая: Маслениците ви да са пълни с масло. Да не спите, но всякога да

299

бъдете б>дни. Свещите ви да са запалени, та като дойде Божественото, веднага да влезете вътре. Само така ще разберете онази истина, за която ви говорих днес.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

11. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.