Разлика между версии на „На земята и на небето“

Версия от 16:28, 26 февруари 2010

На земята и на небето

Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". *)

Ще прочета 11 глава от Еклисиаст. Казано е там: „Бой се от Бога и пази заповедите Му." (13-ти ст.) Аз казвам: Люби Бога! Всички проповядват страх от Бога. Това е старо, неправилно отношение към Бога. Затова казвам: Люби Бога и следвай Неговата Мъдрост.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". Често учениците спрягат и са спрягали глагола „връзвам". За да разбере човек Великата Божествена Истина, която носи мир и радост за всяка душа, той трябва да бъде развързан, т.е. освободен от заблужденията на миналите векове. Заблужденията са останки от разнебитени кораби, изхвърлени на бреговете. Те са остатъци от стари философски системи и учения, с които, и до днес, е покрито лицето на земята.

Културата на човечеството, която датира от 8000 години, се отличава с два отрицателни акта: първият акт се извърши в райската градина, т.е. в духовния свят; вторият акт се извърши на земята, на физическия свят. За да изпита хората, Бог им даде една заповед, като на малките деца. Каза им: От всичките дървета на райската градина ще ядете, само от дървото за познаване на доброто и злото, няма да ядете. Ето една заповед, дадена като изпит. Значи, вие и вашите деца ще обработвате райската градина, ще се ползвате от всички плодове, но не и от плодовете на забраненото дърво. Обаче, един ден, в райската градина влиза лъжата, във форма на змия, качва се на забраненото дърво и започва да яде от неговите плодове. В това време, минава Ева, покрай същото дърво и змията й казва: Ето едно отлично дърво. Не се ли ползвате от неговите плодове? – Забранено ни е да ядем от това дърво. – Кой ви забрани? – Онзи, Който ни постави в рая. – Той искал да ви изпита. Той знае, че в тия плодове се крие велика сила, която ще ви направи подобни на Него. Опитайте плодовете на това дърво и ще се уверите в думите ми. Ето една философия на живота. Така се събуди в човека тщеславието; така се събуди неговият личен живот. Той се индивидуализира и каза: Защо да не стана и аз като Бога? Какво беше последствието от тяхната постъпка? – Оголяха, т.е. почувстваха се прокажени. Вместо да растат, от слава в слава, при райските условия, те се смалиха, почувстваха се голи. То е, подобно на състоянието на банкера или на богатия търговец, който и при най-голямото богатство, изпитва недоволство – иска все повече от това, което има. В края на краищата, вместо да придобие повече, той изгубва всичкото си богатство. Не само това, но животът му виси на косъм. Като пропадне, той няма смелостта да каже истината, но почва с реклами, с фалшиви обяснения, докато влезе в областта на лъжата. С лъжа работите не се оправят. Когато и да е, твоята фирма ще пропадне. Много фирми има в света, все зарегистрирани, но, в края на краищата, всички ще фалират. Това е акт от умствен характер.

Вторият отрицателен акт се извършил на физическия свят. Той има религиозен характер. Двамата братя, Каин и Авел, принесли жертва на Бога. Жертвата на Авел била приета, а на Каин – не. Последният, озлобен от това, убива брат си. – Как е възможно, твоята жертва да бьде приета, а моята – не? Коя е подбудителната причина за това убийство? Где е вината на Авела? Нека всеки брат намери дълбоката причина на това престъпление. Как е възможно, двама братя, родени от един баща и една майка – единият да извърши такова престъпление? И днес, в света се вършат такива престъпления. В това отношение, светът не се е поправил. Съвременните хора имат два завета: Старият завет и Новият завет. Старият завет е учението на Мойсея, а Новият завет – учението на Христа. Хората дохождат до заключението, че това, което е казал някога Бог, след време, се изменя. Значи, това не е абсолютната истина. Но според апостол Павел, Бог изменил първия завет, заменил го с новия, според развитието на тогавашните хора. За да научат закона на жертвата, старозаветниците трябвало да принасят жертви. Новият завет изключва жертвоприношението. Какво е отношението на тия два завета един към друг? Старият завет е за децата, а новият - за възрастните. Сега, иде Господ в света, да донесе трети завет на хората. – Чудно, даже трети завет! – Да, трети завет ще има. Той ще бъде завет за прославянето на синовете Божии. С този завет ще дойде в света Любовта и хората ще изучават великата наука, как трябва да живеят по любов. Днес, като казвам на хората, че иде третият завет в света, те отговарят: Това е еретическо учение. Ние казваме: Това неразбиране е в реда на нещата.

Христос казва: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". Днес всички са въздигнали дванадесетте апостоли, постоянно се говори за тях. Защо са ги въздигнали толкова? Какви са те, по произход? – Евреи. Ако ги подложим на критика, на анализ, какво ще кажем за тяхната кръв? – Еврейска кръв тече в тях. Ще кажете, че това са светите апостоли. Аз разглеждам въпроса принципално. Казвам: Когато дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко. – На какво ще ни научи? – Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика. Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря. Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завръзвам" и „развръзвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него. Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.

Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той? То не тежи даже една хилядна от милиграма. То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.

Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме? Земеделецът първо разорава земята, а после сее. Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта. Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това? Това е развръзване.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето." Значи, Божественото, което връзва на земята, вързано ще бъде и на небето. Ще му се дадат условия да поникне.

„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване. Човека може да вържеш с любовта. Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат. Едновременно не могат да се извършват и двата процеса. Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.

Всеки народ иска да прогресира. И българите се стремят към напредък. На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията. Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота. Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те. Ако това растене става правилно - и развитието на народа е правилно. Но, ако растенето става само в една посока, например, само в разширяване, ние можем да знаем, какви ше са последствията. – Може да има растене в две посоки. – Правилно е, то да става в три направления, или посоки. Ако един народ се движи само в една посока и се връзва, той ще прилича на разбойнически народ, който използва забогатяването на друг народ, за да го плячкоса. Той се връзва с плячка. Така правели и турците. Чакали 40 – 50 години, докато забогатеят българите и след това ги ограбвали. Българите живеели тогава, повече в едно движение, една посока. При второто движение, когато, например, се създава една държава, образуват се връзки, чрез които понякога хората се измъчват едни-други. – Защо? – Защото няма вътрешна връзка между тях. В химията такова свързване съществува в неорганизираната материя. Но то е необходимо. Всеки химик използва материята в това неорганизирано състояние, за да образува известно съединение. И при такова движение, всеки иска да забогатее. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички хора са много активни, искат да турят ред и порядък в света, но нямат още морал.

Що е морал? – Моралът е онази мярка, която се прилага, еднакво, към всички хора и народи. Това, което ние наричаме морал, не е истински морал. Каква мярка е тази, при която, богатият мери по един начин, ученият мери по друг начин, а свещеникът – по трети начин? Че искате да възстановите порядъка в света, това още не е истинска мярка. Когато всички съзнават, че мярката им е права, това наричаме истинска мярка. Това е растене нагоре – третото измерение, растене към Бога. Той е абсолютна мярка, която показва, как трябва да се живее. В тази мярка е скрита същината на живота. Думите на Христа, че вечният живот се заключава в познаване на Бога, имат отношение към истинския живот. Тази мярка, именно, ще ни повдигне и ще ни даде онова, което търсим. Не е лошо да се стремиш, но каква полза от твоя стремеж? Каква полза, ако имаш 10 хамбара, пълни с жито, а стомахът ти е разстроен и не можеш да смелиш нито едно зрънце? Каква полза, да имаш десет баници на разположение, а не можеш да хапнеш, нито едно парченце?

Каква полза, ако имаш най-хубавата книга, а не знаеш да четеш? Каква полза, ако си минал през най-добрата религиозна система, а не разбираш нейната същност, не знаеш, какво нещо е религия.

Аз желая да покажа на съвременните религиозни хора, в какво се заключава Христовото учение. Ще кажете, че то се заключава в любовта. – Каква е целта на любовта? – Да бъдем добри помежду си. – Що е добро? – Да не крадем, да не лъжем. – Добре, но и при това положение, хората пак крадат и лъжат. Казвате: Да не умираме. – Но при това, пак умирате. – Да отдаваме право и справедливост на хората. – Обаче и присъдата ви не е правилна. Това не показва, че нямате добро желание. Напротив, всички хора – религиозни и светски, имат добри желания, но в даден момент, в тях се явява нещо, което може да изопачи и ума, и сърцето, и волята им. Това е специфичен, психологически момент в човека. Например, имаш добри отношения с някой човек. Достатъчно е, да му кажеш само една дума и той се обижда. Той се изменя вече към тебе, не мисли право. Какво е станало между вас, защо той се измени в отношението си към тебе? – Казал си му една обидна дума. Как изтълкувал той тази дума? Кое е обидното в нея? Вие не знаете още, коя дума е обидна. Следователно, колкото и да искате да бъдете добри, при сегашните условия, това е невъзможно. Доброто е резултат на нещо. То е плод в природата. А плодът иде най-после. Първо разораваме нивите си, посяваме ги с жито или царевица, а тук-там посаждаме и плодни дръвчета. Докато даде плод, житото минава през няколко фази: растене, цъфтене и връзване. Вие искате всички неща да станат изведнъж – да дойдете до плода. В Божествения свят, хубавите неща растат бавно. Само престъплението расте бързо. Това е мое твърдение, за което аз отговарям. Така е според моите изследвания. Как е според другите, това не е моя работа. Повтарям: Доброто е резултат, плод, който не се създава изведнъж. Плодът е важен, понеже той определя качеството на дървото. От плода или ще обикнете дървото, или няма да го обикнете. Плодът отваря път към истинската любов.

Казано е: „По плодовете им ще ги познаете." Аз казвам: От плода ще обикнем дървото. Като знаете това, не се самоизлъгвайте. Не мислете, че обичате. Ние обичаме човека, според неговия плод. Колкото по-добър е плодът му, толкова повече го обичаме. Колкото по-хубава и по-сладка е една ябълка, толкова повече я обичаме. Как постъпваш към дивачката, към трънката? – Минаваш, заминаваш край нея, без да се спреш. Дивачката те пита: Защо не ме обичаш? – Плодът ти не ми харесва. Ето защо, садете в градината си само Божествени плодове. Могат да минат хиляди години, но те ще израснат и ще дадат сладки плодове. И на хората са нужни хиляди години, за да станат добри. Когато казват за някого, че е добродетелен, отговарям: Никой още не е добър; никой още няма от истинските Божествени плодове. Турете човека в пътя на добродетелта и той ще даде добри, сладки плодове. По качество, сегашните плодове не отговарят още на Божествените. Кой от сегашните хора е добър? Царят, владиката, свещеникът добри ли са? – Че те още не са изпълнили Божия закон. На какъвто език да служи владиката, за всичко му плащат. На пръв план са златните пари. Злото не е в парите, в това, че му се плаща, но в него още не е проникнал Божественият принцип – да работи с любов. Бубата се храни с листа, но щом стане пеперуда, тя хвръква и се отказва от листата. Значи, с каквото се храниш, такъв ставаш. Докато плащат на свещеника, той не е истински служител. Плащат ли на учителя, той не е истински учител. Плащат ли на държавника - и той не е истински служител. Разбирайте ме право. Държавникът трябва да служи на своя народ с любов. Щом служи с любов, ще му се плаща повече, заради любовта му. Ако и свещеникът служи безкористно - и на него ще се плаща повече. Няма да определям, какво значи, да служиш с любов. Това знаете по-добре от мене. Който служи с любов, той е умен, добър и справедлив човек.

Помнете: Новата цивилизация, новата култура, новото съзнание изключват старите методи. Не мислете, че като заместите старите методи с нови, светът ще се опропасти. Ни най-малко. Новото ще даде нова насока на човешката душа. Тя трябва да бъде свободна. Затова, Христос казва: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." Значи, ако поставите разумното на земята, и в другия свят ще му обърнат внимание. Това съзнават и българските духовници. Ето защо, те търсят изходен път към доброто. Всеки човек – учен или прост, светски или духовен, който е постъпвал според великите закони на живота, всякога е излизал на добър край. Капитанът на парахода, за да изведе пътниците на пристанището, не трябва само да се моли, но да познава законите на движението. Право казва българинът: „Лозето не иска молитва, ами мотика". И молитвата е намясто, и мотиката е намясто. Капитанът трябва да познава пътя, да разбира морските течения. Разумен трябва да бъде той. В случая, молитвата подразбира връзка между висшата интелигентност и тази на капитана. Трябва ли той да отстъпва управлението на парахода, в ръцете на обикновения моряк? Ако морякът е опитен, той може да помогне в опасни моменти. В живота си, всеки човек дохожда до едно опасно място, дето е необходима помощта на опитния моряк или пилот. Отгоре ще изпратят един опитен моряк, който ще те прекара през опасното място. Като мине опасността, той ще каже на капитана: Свърших своята работа, предавам парахода в твоите ръце. И морякът си заминава. И виден философ да си, ще отстъпиш пред опитния моряк. Какво доказателство ще искаш за неговата опитност? Дай му кормилото в ръката. Ако изкара благополучно парахода на брега, той е опитен моряк. Не може ли да го изкара на брега, не е опитен.

Сега и вие сте пред една дилема – не знаете, кой път да хванете. Доверете се на мене. Бъдете сигурни, че ще ви изведа на брега. – Как да се доверим? – Ще ме опитате. Три часа са достатъчни, за да проверите, дали думите ми са истинни. В три часа ще изкарам парахода на брега. Той трябва да стигне на определеното място. Ако изкарам благополучно парахода на брега, това случайно ли е? Ще кажат философите, че е случайно. Морякът, който иде отгоре, познава добре пътя. Всеки човек трябва да има по един такъв моряк. Днес, при сегашната култура, всеки човек се намира пред един от най-опасните моменти, но и пред един от най-благоприятните моменти. Днес сте най-близо до брега, но и до най-големите приливи. Ако вашият моряк не дойде отгоре, мъчно ще влезете в Царството Божие – в пристанището.

„Ако", казва Христос, „не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Това значи, ако не поверите вашия параход в ръцете на капитана, изпратен от Бога, да ви ръководи, вие не може да влезете в Царството Божие. Дълго време ще стоите под камъка, докато отново дойде този капитан.

Ще ви приведа един древен разказ. Някога живял един велик адепт, който изучавал живота на мравките. За да се домогне до тяхната култура, да влезе в съобщение с тях, той слязъл до техния уровен. Вие мислите, че мравките вършат всичко по инстинкт. Не, те са стигнали до една доста висока култура. Те имат своя философия; те изучават специално природата. Има особен род мравки – ясновидци. – Какво виждат те? – Те виждат, къде има жито, ориз. Могат да влизат лесно в съобщение, по най-бърз начин. Като намерят отворен хамбар, съобщават тази новина, една на друга и в скоро време, хамбарът се напълва с мравки. Заел се този адепт с изучаване на мравките. Трудна задача си поставил той. Един велик адепт да влезе между мравките! Да се смали толкова много, това е голяма задача. Мравките виждат, че и той е като тях, но от някакъв особен род. Те му казват: Ти приличаш малко на нас, но има нещо в тебе, което не е мравешко. Отде дойде ти? – Дойдох от друг свят. Искам да изуча вашия живот. – Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види. Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.

Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има. – Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се позназа, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.

Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замярва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство. Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави. Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят. Нямам нищо против. Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. Толерантност се изисква от всички народи. Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията. Организмът им заякна и днес те са доста издръжливи. Сега Христос се обръща към онези, които приемат християнството по форма. Това не е достатъчно. При това християнство липсва нещо на човека. Какво липсва на българския народ, да стане умен? Какво липсва на българския държавник, да стане умен? Българите трябва да повярват в Бога на любовта, на мъдростта и на истината. После, те трябва да вярват в себе си. Те трябва да бъдат готови, да чуят съветите, които им се дават. Само така ще подобрят живота си, да стане сносен. Не е възможно да задоволиш всички хора, да ги направиш щастливи. Не съм слънце, да огрея всички. Колкото и да са добри желанията ми, аз не мога да огрея навсякъде.

Мнозина говорят за нас, че сме посрещали слънцето, наблюдавали сме изгряването му. Питам: Кой не мисли и не говори за слънцето? Преди да стане от сън, всеки пита: Изгря ли слънцето? Някой иска да поспи още, а друг – да стане преди него. Не само хората, но и животните очакват слънцето. Щом видят, че слънцето изгрее, всяко животно се обажда от дама или от яхъра и казва: Слънцето изгря! Пуснете ни да излезем вън. По колко пъти на ден, човек се обръща, да види, де е слънцето, още ли е на изток, на каква височина се е качило. Всеки търси слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от слънцето. То носи живот. Всяка култура се дължи на слънцето. Аз не говоря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за друго слънце, което е невидимо.

То е зад физическото слънце, то произвежда всички невидими резултати. Ако кажа, че аз виждам другото слънце, веднага ще ме питате, защо вие не го виждате. Един ден и вие ще го видите. Когато залезе физическото слънце, другото слънце ще изгрее. Тогава ще го виждат всички хора. То ще бъде десет пъти по-великолепно от сегашното слънце. Същата мисъл е прокарана и в Откровението. Има неща в света, които не гаснат. Например, слънчевата енергия не гасне. Всеки може да изгаси свещта, огъня, но кой може да изгаси слънцето?

Днес се явили хора, които искат да изгасят слънцето. Казвам: Учението, което нося на света, не е мое. То е Божествено учение, на Бога. Искат да го гасят. Не знаете ли, че и слънцето духа? Вие духате и то духа. Ако не духаш, то може да те духа, но ще ти причини лек, приятен ветрец. Не духайте слънцето! – Защо? Защото вашите запалени свещи и огньове се дължат на това слънце. Не го духайте! Всеки запален мозък е свещ, която гори, по причина на слънцето. Светлината на огъня се дължи пак на това слънце. Като ви погледна, виждам, какво отношение имат към вас съществата от по-висока култура. За тях, вие сте запалени свещи и от интензивността на светлината на вашия ум, т.е. на вашата свещ, съдят за веществото на свещта, както и за горението, което става у вас – дали е пълно, или непълно. Разумните същества се ползват от вашата свещ. Тя е толкова необходима за тяхната култура, както топлината, в цветарниците през зимата. Без това отопление, цветята не биха издържали на големите студове. Вие сте толкова необходими за тях, колкото огънят, за движението на парахода. Щом гори огънят - и параходът се движи. Така и възвишените същества използват енергията, т.е. огъня на вашия мозък, за своята индустрия. Следователно, когато и вие се силите да обичате, възвишените същества използват тази енергия за работа.

Христос казва: „Богатейте, но събирайте съкровища за онзи свят." Това значи: изработете добре преждата, която ви е дадена. Вие имате на разположение голямо динамо – мозъка. Работете с това динамо, че като отидете на онзи свят, да харесат това, което сте свършили на земята. – Не искам да мисля. – Ще мислиш, не можеш да се откажеш от мисълта си. – Не искам да ходя в правия път. Искаш-неискаш, ще вървиш в този път. Няма да мислиш ли? Няма ли да вървиш в правия път? Ще мислиш, ще вървиш в правия път, както моторът заставя колелетата на машината да се въртят. Нисшето всякога се подчинява на висшето – няма изходен път. Ако не мислиш, ще те изхвърлят вън от машината, дето те очаква ръждясване и разрушение. – Що е ръждата? – Смърт. Казваш: И без любов може, не искам да любя. – Щом не любиш, ще те изпратят вън, като непотребно колело в машината. Тогава ще кажеш: Господи, сърцето ми се изпразни. Вложи любовта си в мен. Ще любиш, по всички правила на новата култура – искрено, чистосърдечно, без никакво користолюбие.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". Питат ме, защо съм дошъл на земята. Пратен съм да ви вържа. – Как? – Да свържа умовете и сърцата ви с Бога. Това значи: да развържа ръцете и краката ви, да работите и да се движите свободно; да отворя вратите на прашните ви къщи, да ви накарам да излезете сред природата, да се радвате на Божиите блага. – Как, да останем без къщи? – Старото ще се помете. Нови къщи ще си направите. Има ли нещо лошо в това? Събаряме старите къщи и правим нови. Не само аз искам да връзвам и развръзвам, но да предам това изкуство и на вас. – С какво ще връзваме? – С Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина. Тези неща вървят последователно. – Значи, ще започнем с любовта. – Не, първо ще започнете със светлината, която иде от Божията Мъдрост. Дето е светлината, там е и мъдростта. Ти си в един голям замък, но тъмен, отникъде не прониква светлина. Седиш месец-два, нищо не работиш. Искаш да се измиеш и преоблечеш, не можеш, нямаш дрехи за преобличане, не знаеш, къде, какво има. Един твой приятел успява да ти предаде свещ, кибрит и бележка, на която пише: Запали свещта и влез в съседната стая, дето ще намериш сандък с дрехи. В същата стая има долапче, дето е закачен ключът на замъка. Отключи и излез вън. На разстояние десет километра от него има един топъл извор. Окъпи се добре, облечи чисти дрехи и се радвай на светлината на деня. Това значи, да бъдеш свободен. Светлината разкрива живота. Истината носи свободата. Тя е ключът на живота. Следователно, щом се изчистиш и освободиш, ще придобиеш любовта. Тя иде последна. Ако искаш да те обичат, трябва да заслужаваш това; трябва да имаш нещо, за което да те обичат. Казват, че майките обичат всичките си деца, еднакво. Без да иска, майката обича повече доброто, умното, благородното дете.

И тъй, каквото вържете, трябва да го развържете. Само така ще носите истината в себе си. Това не се отнася само до вас, но и до всички свещеници, учители, държавници. Всички трябва да връзват и развръзват; да турят всичко в ред и порядък. Казвате: Да изпълним Божията воля. – Как ще я изпълните? Ако не живеете разумно, ако не се свържете с разумния свят, нищо не можете да направите. – Искам да бъда разумен. – Може да бъдеш разумен. – Покажи ни, как. – Първо, трябва да имаш светлина, след това – свобода и най-после – чистота. Казано е, обаче, че човек трябва да се контролира, да изхвърли лошите си мисли вън от своя ум; да останат в ума на човека само светли и чисти мисли. Ако си търговец, работи не само за себе си – да забогатееш, но да помагаш на другите. Само така ще реализираш желанията си. Ако учителят работи, не само за прехраната си, но да повдигне своите ученици, той е на мястото си. Ако свещеникът работи, не само за прехраната си, но и за повдигането на своите пасоми, той е на прав път. Така трябва да се работи. Това изисква философията на живота. Животът не е на земята. Това, което наричаме живот, не е истински живот. Нима и моето е живот? Знаете ли, какви усилия трябва да правя, за да понасям нечистотиите и миризмите на хората? Мислите ли, че за мене не е по-добре, да се вдигна с крилцата си и да отида на онзи свят, между разумни, благородни същества, с които мога да се разбирам? Това е хиляди пъти по-добре за мене – да вляза в истинския живот. Но, дошъл при тези условия, аз понасям всичко. Корените трябва да влязат в земята, да възприемат нейните сокове. Това е една тайна философия. Защо трябваше Христос да слезе на земята, няма да кажа. Защо трябваше Той да страда? И това няма да кажа. Защо трябва да приемем учението на Христа и да приложим любовта Му. На това ще отговоря: Учението на Христа е необходимо за растенето на човека; за доброто на всяка душа; за доброто на всеки народ; за доброто на цялото човечество. То е единственото учение, което може да внесе светлина, свобода и чистота във всяка душа. Чрез това учение, всеки може да види лицето на Бога. Желая на всички, да видите Бога така, както виждате слънцето. Ще Го виждате отдалеч и всякога ще възприемате Неговата светлина. Това значи, да се разговаряте с Бога.

Заглавие на раздел

Едно искам да ви науча: да отваряте прозорците на къщите си, за да се ползувате изобилно от светлината. Ползувайте се и от външната, и от вътрешната светлина. И при затворени прозорци, пак да имате светлина, на която да работите. Това значи, да бъдете в общение с Бога. Кажеш ли, че с Бога може да се разговаря само онзи, който е при Него, не говориш истината. Както светлината е достъпна за всички живи същества, така и мъдростта е достъпна за всички хора. Не се заблуждавайте! Светлината е достъпна за всички. Излезте вън и се изложете на великото Слънце на живота. Никой не ви забранява да се греете на това Слънце. Само Божественото Слънце носи сила и живот на човека. Ако то не съществуваше, хиляди години да ви говоря, нищо нямаше да придобиете. Колкото и да се греете на вашия огън, нищо няма да постигнете. Казвам на всички: Излезте вън, да се греете на Великото Божествено Слънце, да придобиете необходимата за вас енергия. Да намерите Бога и да Го познаете, това значи, да проникне Неговата светлина в умовете и сърцата ви, според степента на. вашето развитие. Като придобиете тази светлина, няма да се минат' хиляда години, и вие ще имате ново разбиране за живота и за човека.

Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме. – Бих желал да сте остарели, но не сте. Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, & изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т. е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не

60

може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш при по-лоши условия от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождаме на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живог ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си ло-ставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развръзваме. – Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас. Да развръзваме злото, за да се освободим от него. Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.

Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята. – Христос дойде на земята, за да направи мост между небето и земята, да има съобщение. Преди Христа хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде един път на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействувате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон, да си в общение с другия свят, да

61

имаш право да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наз?ка за ума.

Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенствуване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тело духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, & ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли ло някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората да живеят добре и' да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищат» просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института : единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т. е, за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и раз-връзва правилно. Чрез едни закони държавата връзва-, чрез други – развръзза. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развръзват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение

62

връзва, в друго – развръзва. Важно е да връзваш и раз-връзваш разумно.

Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; < да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си. И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено. Плодовете показват, как сме живяли. Желая на всички да мислите, да чувствувате и да работите разумно. И тогава, каквоте вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, раз-вързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа, Някога светските хора са по-готови за жертва от религиозните. От религиозните се изисква повече,.отколкото от светските хора. – Защо? – Защото светлината на религиозните е по-голяма от тази на светските. На когото е дадено повече, от него повече се изисква. От детето не може да се изисква много. От човека иа вярата, от възрастния се изисква повече. Лесно се казва „светата църква", но питам: Какво направиха християните за Христа, за светата църква, която шричат Христова? Колко бедни, страдащи хлопат на вратата на владиката! Те викат: Хляб, хляб искаме! – Нямам време, зает съм с важна работа. – С важна работа е зает, а по-важната остава назад. – Ти ли ще ме съдиш? – Не съдя никого, но виждам, как Христос хлопа на вратата на богатите. Той изпраща своите ангели, с меч в ръка, да задигнат на онзи свяг всеки, който не изпълнява Божия закон. – Отвътре чсе чува глас: Имам важна работа, не мога да излеза. – Ще излезеш, Христос те вика. След това се чува, че този или онзи заминал за другия свят. Там Христос ще го пита: Защо не приложи моето учение? Защо не приложи Великия Божи закон, че да просветне лицето ти? Сега е вече съдба, няма отлагане, – Кои бяха съображенията на хората, че не изпълниха Божия закон? Този въпрос задава съдбата днес на всички хора – на учени и прости, на бедни и богати, на религиозни и светски.

Иде съдба на света! Бог ще съди всички. Той изпратил ангелите си по целия свят – малки и големи ангели слизат отгоре и хлопат по вратите на хората. Едни

63

от тях носят финикови вейки, а други идат с меч в ръка. Ще кажете, че плаша хората. Никого не плаша. Една благородна и чиста мисъл нося в себе си: никого да не изну-дя и никого/ да не излъжа. Аз съм искрен и честен пред себе си и пред своя ближен и всякога говоря истината.

Желая сърцата на всички да се изпълнят с всеобе-мащата Божия Любов, а умовете им – с необятната Божия Мъдрост и светлина, и всички братски да си подадат ръка. Каква по-голяма радост от тази, дето влезеш – в град или село, да видиш, че хората живеят братски. За това има условия – всички са християни. Желая всички хора да станат истински християни, да проявят Божията Любов помежду си. Това значи, да бъдат хората ясновидци, да виждат бъдещето.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." Христос ви казва, добре да връзвате и добре да развръзвате. Бъдете смели! Нали слушате Христа? Когато излизахте от небето, с Него се разговаряхте, на Него дадохте обещание, не на мене. Един ден пак ще се върнете при Него.

Желая ви, като се върнете при Христа, Той да ви посрещне радостно и весело и да каже: Доволен съм от вас, че изпълнихте мисията си на земята добре. И аз ще се радвам, ако, като се въряа на небето, мога да кажа: Господи, каквато работа ми даде на земята, свърших я. Делата ми така просветнаха пред хората, че Те познаха като Бог на небето и на земята.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земата, развързано ще бъде на небето.

3. Беседа от Учителя, държана ма 21 януари, 1923 г. София.