Разлика между версии на „Що искате?“

Версия от 17:40, 21 февруари 2010

Що искате

"Що искате: С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" (I Послание към Коринтяните 4:21) „Що искате: с тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" Този стих е изказан от апостол Павел, който е бил учен човек. Той е говорил на хората и с тоягата. Ако тълкуваме думата тояга в буквален смисъл, ще дойдем до положение на смърт. С тояги хората се убиват; с тояги хората се наказват. В друг стих от Евангелието Христос казва: „Когато тръгнете на път, не взимайте нито тържик, нито дреха, нито обуща, нито тояга." Това е казано пак на научен език. Какво нещо е тоягата? Какво нещо е дрехата? Какво нещо са обущата? Човек трябва да разбира нещата в техния дълбок смисъл, както трябва да разбира и своето естество, а именно, какво представя той като личност, като индивид и като душа. Това са три различни положения, които трябва добре да се разбират. Като личност човек се представя във физическия свят. Като индивид – в духовния свят и като душа – в Божествения свят. Щом се говори за живота на личността, подразбира се материалния живот. Божественият свят пък представя главата, мозъка на човека, който е най-важното нещо в организма. Когато казваме, че някой човек живее материален живот, ние имаме пред вид неговата стомашна система, която е тъй необходима, както и мозъчната. В Битието се казва: „Първоначално Бог създаде небето и земята. А земята беше неустроена и пуста**. Земята представя материалния свят на човека, неговия стомах. Ето защо, след създаването на земята е трябвало да минат шест дни, цели шест периода, за да се създаде връзка между духовния и материалния свят, т. е. между стомаха и дробовете на човека. И тъй, под думата тояга се разбира някаква външна сила в човека. Който уповава на тоягата, той е слаб човек. Тоягата е преходна сила, с която днес ти можеш да налагаш другите хора, но утре тебе ще налагат. Съвременните хора мислят, че който има тояга в ръцете си, той е силен човек. „Нито дреха", И дрехата е преходна сила. Който има топла дреха, и тялото му е топло. Обаче, утре времето се стопли, и тази дреха вече не е необходима. Тоягата представя кармата на хората, за която индусите говорят. Тя изразява закона, с който искат да покажат, че ще накажат някого. Като влезете в някоя българска къща, дето има деца, непременно ще видите на стената закачена тояга – законът на този дом. Щом детето погледне към тоягата, веднага му казват: ако направиш някаква погрешка, ето, виждаш ли тази тояга? Това подразбира, че който сгреши в нещо, той трябва да изпее една миньорна песен. Бащата, като налага детето с тоягата си, ще види, дали то знае да пее хубаво, или не знае. Когато детето пее, бащата, като капелмайстор, се произнася за песента, дали е хубаво изпълнена, или не. Когато детето греши и пее, предизвикано от тоягата, това показва, че то не се е научило хубаво да пее и затова трябва да се упражнява. Пението е наука, и който не знае да пее, ще остане голям простак. Някой казва: аз не искам да пея. – Тогава ще останеш простак. – Ама аз не искам да се храня. – И при това положение пак ще останеш простак. – Аз не искам да се за-нимавам с тези или с онези работи. – Не, ще се занимаваш с хубавите работи в живота: иначе, ще останеш простак. – Аз съм се отрекъл от много неща. – Ти можеш да се отречеш от всички твои глупости, но не можеш да се отречеш от любовта, от мъдростта, от истината, от кротостта, от въздържанието и от ред още добродетели – с тях ще богатееш. Когато казвате, че не искате някои неща, казвам: не трябва да искате стари неща, които са отживели времето си. Не трябва да искате стари дългове, стари полици, с тях да се разправяте. Не искайте комарите да ви посрещат. Някой казва: знаете ли, как ме посрещнаха комарите И до днес още имам възпоменание от техните медали. „Що искате: С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" Питам: по какво конкретно се отличава Божественият живот, по какво – ангелският и по какво – земният живот? В човешкия живот има два полюса: полюс на доброто и полюс на злото. Когато злото е отвътре и преодолява, а доброто е отвън, тогава има зло на земята. Значи, адът господствува на земята. Когато пък доброто преодолява и е отвътре, а злото отвън, тогава небето управлява. Тъй щото, на земята постоянно се сменят двете камари – камарата на небето и камарата на земята, т. е. камарата на ада. Ту едната камара се разтуря, ту другата. Днес земята се управлява от камарата на ада, но хората вече се приготовляват за нови избори; време е да дойде на власт камарата на небето. Камарата на ада се отличава от камарата на небето по следното: в камарата на ада злото е и вътре, и вън, а в камарата на небето доброто е и вътре, и вън. Какво нещо е адът? – Място, дето и вътре е зло, и вън е зло. Какво нещо е небето? – Място, дето и вътре е добро, и вън е добро. Какво нещо е човешкият живот? – Място, дето понякога отвътре е добро, а отвън зло, а понякога отвътр е зло, а отвън добро. Това показва, че в човешкия живот има два полюса. Следователно, ако злото преодолява у хората, те ще имат една мярка, едно разбиране и за живота, и за науката. Всичко ще бъде съобразно разбирането на злото. Всъщност злото не е някаква глупава проява и разбиране. То е проява на висша интелигентност, която дава правилни разбирания на Божиите закони. Ако пък доброто преодолява, тогава хората ще имат други разбирания, друга мярка за нещата. В такъв случай всеки човек, според живота, който води, спада или в единия, или в другия полюс. Какво се забелязва в човека, в сърцето на когото е злото? Такъв човек живее в голямо безпокойствие. Отвън той може да разполага с големи богатства, да има почитанието на хората, но отвътре той е неспокоен, не може да спи, има лоши предчувствия и смущения, започва да губи здравето си: краката му отслабват, очите му потъмняват и т. н. Това показва, че злото е вътре в този човек. Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма пет пари в джоба си, но е радостен и весел. Значи, условията са лоши отвън, но добри отвътре. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички хора го обичат. Япостол Павел казва: „Що искате? С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кро-тък дух?" Той още не засяга ада, но само запитва: „По човешки ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" Аз отнасям тези думи към стиха, който Христос е казал на учениците си: „Когато тръгнете на път, не взимайте със себе си нито тържик, нито тояга, нито обуща". С тези думи Христос е искал да каже: не угаждайте на стомаха си – на тържика си; не угаждайте на своенравието си – на своята тояга. Дето има тояга, там има и своенравие. „Не взимай със себе си нито обуща, нито две дрехи". Това подразбира: ако имаш два чифта обуща, или две дрехи, все ще се намери някой да бръкне в торбата ти и да вземе единия чифт. Вземе ли нещо от тебе, тогава ще има спор. Който носи тояга, пак се предвижда спор, борба. Дълбокия смисъл, който Христос вложил в този стих, е следния: който иска да се справи със себе си, той трябва да се освободи от закона на противоречията. Като се казва „с тояга ли да дойда при вас", не се подразбира физическа тояга, каквато хората познават. Тази тояга, за която апосгол Павел е говорил, тя се намира в Божествения свят. Тя представя ума на човека в по-висок свят от физическия. Тъй щото, когато човек иска да се опре на нещо, нека се опре на своя Божествен ум. На физическия свят хората се разправят с физическа тояга. И тъй, стремежи има във всяка личност, във всеки индивид и във всяка душа, но тези стремежи се различават. Личността е създала стомаха; индивидът е създал дробовете, а душата е създала мозъка. Значи, дробовете са съединителната връзка между стомаха и главата. Главата и стомахът са двата противоположни полюса в организма на човека. Когато говоря за стомаха аз не го разбирам, както хората го схващат, но подразбирам една сложна система в живота на човека. Между стомаха и главата на човека има тясна връзка, затова, като се разстрои стомахът, разстройва се и главата. На същото основание има тясна връзка и между Божествения и материалния живот. Земният живот представя велика лаборатория, в която трябва да се изучава великия живот в своята целокупност. И Божественият живот е велика лаборатория, в която не се правят опити, но се проверяват опитите правени на земята. Който иска да се учи, той непременно трябва да слезе на земята. Даже и напредналите същества има какво да учат на земята, затова и те търсят начин, да слязат в материалния, в земния живот, да продължат своето учение. Някои слизат доброволно, по закона на жертвата; други слизат по убеждение, а трети – чрез насилие. Някой казва: веднъж да отида на небето, не слизам втори път на земята. Не, доброволно, или не, човек все ще слезе на земята. По-добре е той да слезе доброволно, по свое желание, да се жертвува, да помага на другите, отколкото да го заставят насила. Който не иска да слезе доброволно, това подразбира, че той не иска да се подчини на волята Божия. Има една философия за човешкия организъм, която непременно трябва да се проучи. Например, трябва да се изучи устройството на главата, защото тя е едно от условията за проявленията на Божествения живот. Главата е причина за живота на човека. Каквато е главата на човека, такъв е и неговият основен капитал. Лицето на човека представя капитала, турен в обръщение. То показва, какъв капитал е изра-ботил човек. Ръцете пък показват, не само какъв е капиталът, турен в обръщение, но още печалбите и загубите, които те допринасят. Тялото показва изработеното и придобитото през хилядите и милионите години, които са минали преди нас, както и онова, което сме спечелили и изгубили. Тялото говори не само за видимите, но и за невидимите придобивки и загуби, вследствие на това и след заминаването си от този свят, пак ще бъдем свързани с хората. Казвате: след смъртта тялото се стопява, изгнива и изчезва. Не, има нещо, което и след смъртта на човека, не изчезва от тялото. Напротив, след като умре човек, тогава, именно, той даже по-силно чувствува, че е свързан с хиляди и милиони още същества. Значи, с каквито хора сте били свързани преди смъртта си, тази връзка ще чувствувате най-силно. Ако сте били свързани с хора на стомаха, например, тази връзка ще чувствувате най-много. Ако сте били свързани с хора на дробовете, с тях ще чувствувате най-силна връзка. Тъй щото, не мислете, че като отидете на онзи свят, ще бъдете свободни. Ако на земята сте били свързани с хора, които живеят само за стомаха си, и на другия свят ще бъдете свързани с техните желания, които непрекъснато ще ви пекат. Да се измъчвате от тези желания, това е равносилно на положението, в което може да изпадне човек с изтънчен, развит слух, когато се намери между хора, които постоянно се карат помежду си. Или ще мязате на човек със силно развит литературен вкус, с вкус към поезията, а при това сте принудени да четете някакъв роман, или друга някаква книга, без идея и съдържание. Такъв човек, без да иска, ще набръчка лицето си, челото си, ще свие веждите си. Защо? – По този начин той изказва своето недоволство. Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението? В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености. Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното местоимение „аз". В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин! Законът на Англия е закон на природата. Каквито са законите на Англия такива са законите и на природата. Англичаните имат високо мнение за себе си, те са подобни на старите римляни. Отдето мине англичанин, той все ще фотографира. Англичанинът е практичен човек. В Европа има главно четири типа народи, с четири различни характеристики. Те са: славяни, англосаксонци, латини и тевтони. Ще приведа един пример за характерните прояви на някои от тия народи. Пред една маса, под открито небе седят и се разговарят англичанин, французин, германец и славянин. По едно време и четиримата виждат на небето нещо като птици, но не могат отдалеч добре да различат, какво е. Англичанинът веднага взима чантата, тръгва към мястото, изважда бинокъла си и започва да изследва какво е това, което хвърчи. Французинът веднага отива в най-близката редакция, да види, дали няма нещо писано във вестниците по появяването на тези птици. Германецът се запътва към някоя библиотека, да прочете, дали някой учен не е писал нещо в миналото по този въпрос. Славянинът, обаче, полегнал на гърба си върху росната зелена трева, погледнал към небето и спокойно казал: орли са това! Той проверил този факт чрез своята интуиция. Там е философията, да може човек направо, без ничия помощ да провери истината. Това не е подигравка, но казвам, че всеки народ има специфичен начин за изразяване на своите психологически стремежи и състояния. Англичанинът от памтивека още е образувал тези качества в себе си. Всеки човек има качества, които сам е изработил в себе си, от далечното минало още, и днес ги носи, готови в себе си. Тъй щото, всеки човек може да изследва нещата, или като англичанина, или като французина, или като германеца, или като славянина. Важният въпрос е човек да се добере до Истината, а по кой начин ще се досегне до нея, това е второстепенна работа. И като англичанин да се добере, не е лошо; и като германец да намери истината, не е лошо; и като французин да намери истината, не е лошо; и като славянин да намери истината, не е лошо. Французинът бърза да прочете във вестниците, да види, какво те пишат за истината; германецът отива да провери в библиотеките, да види, какво е писано от учените върху истината; англичанинът гледа с бинокла си на небето, да види, дали този факт няма да го доведе до някаква търговия. Забелязано е, когато англичаните открият някакъв остров, те веднага турят на това място знамето си и казват: този остров е наш! Славяните пък, понеже имат много земя, те казват: не ни трябва повече от това, което имаме. Туй, което виждаме на небето, са птици; нека си хвъркат, както знаят и дето искат. Нека бъдат свободни! „Що искате: С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" От този стих се вижда, че истинският живот може да се развива само при известни условия. Можете да кажете, че така е писано и в Евангелието. Да, на думи много неща са писани, но в Писанието едновременно има и закони за разбиране на всичко писано в него. Запример, вие можете да четете кой и да е поет, можете да изучавате кое и да е изкуство, от какво и да е гледище, но при това се изисква и дълбоко разбиране на нещата. Сега, запример, мнозина изучават гръцкото изкуство. Питам: защо изучават, именно, гръцкото изкуство? На този въпрос се дават разни отговори. Някои пък изучават египетската архитектура. Изобщо, всеки човек си има известен план, известна цел, защо изучава тази или онази област от изкуствата, или от науката. Египтяните представят физическия, човешкия живот. Ако е имало държава в миналото, в която хората да са живели идеално, това е египетската държава. Някои дават за пример индусите, но те не могат да се сравняват с египтяните. Ако е въпрос за истинска култура, такава са имали само египтяните в миналото. Ако биха могли на времето си да се запазят от чужди влияния, те и до днес щяха да задържат своята държава. Докато бяха запазени от чуждо влияние, те имаха държава, на която поданиците живяха в мир и съгласие цели 5 – 6000 години. Влезе ли чуждото влияние между тях, те се развалиха. Същият закон се отнася и до личния живот на човека. Докато човек се подчинява на закона на Любовта, той може да запази своя вътрешен мир и съгласие; щом престане да се подчинява на този закон, той изгубва всичко. Мнозина схващат Бога като личност, искат Бог лично да им говори. Не, Бог не е нито личност, нито индивид. Като личност, Той се представя между хората; като индивид – между ангелите. Как ще си представите Бога като душа? Да си представите душата, това е невъзможно. Всяко нещо, което можете да си представите, има форма, а щом има форма, то не е Божествено. Божествените неща нямат никаква форма; те имат само съдържание. Ако се говори за форми в Божествения свят, там формите се отличават по това, че имат светлина, т. е. те са само светлина. Влезете ли в Божествения свят, вие ще се намерите изключително в светлината, която може да изпълни изцяло и сърцето, и ума, и душата ви. От тази светлина вече вие можете да си създадете, колкото форми искате. Обаче, тези форми ще бъдат пак ваши, а не Божествени. По същия начин и ние в живота си създаваме наш свят. Съвременните хора, например, мислят, че все има нещо на небето, но кой от тях има ясна представа за небето? Преди всичко хората не помнят преди колко хиляди години са излезли от небето. Те отдавна са излезли от небето, и ако днес се върнат назад, ще намерят големи реформи. Не мислете, че в Божествения свят не стават промени. Напротив, там стават даже по-големи реформи и преобразования, отколкото на земята. В Божествения свят стават промени, но така хармонично, че не се раждат никакви лоши последствия, никакво зло. Сега, аз не искам да отвлека вниманието ви във форми, които са непонятни за вас, но казвам, че тези форми са свързани и с физическия свят, вследствие на което Божественият живот се влива във физическия. Всички това трябва да знаят, за да могат да си помагат. Три източника има, чрез които Божественият свят ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство; чрез въздуха, в който влизат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството и чрез мисълта и чувствата. Следователно, тези са трите най-важни притоци, които постоянно идат от Божествения свят. Ако затворите кой и да е от тези притоци, вие ще се намерите в голямо противоречие. Значи, човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действуват в природата. Човек може да възприема Божественото и чрез най-възвишената и чиста мисъл. Божественото се възприема и предава специално чрез най-чистата и възвишена мисъл, защото и в мислите има различни категории. Запример, често хората смесват едно състояние на приятност с вярата. Не, приятното състояние, предизвикано от хубави и приятни чувства, още не е вяра. То е само едно приятно състояние на добри чувства и на чисти мисли, когато истинската вяра е принцип на ума, нещо съвършено отделно от чувствуванията. Някога човек може да има добро разположение на духа, но духът, сам по себе си, не може да бъде добре, или лошо разположен. Дали сте добре, или лошо разположени духом, това е по отношение на вашите чувства. Когато Духът дойде между хората, той има две намерения: ако ги намери зле разположени, той ще употреби един метод за въздействие; ако ги намери добре разположени, той ще употреби друг метод на въздействие. Според състоянията на хората, той гледа да намери съответен метод, да им въздействува. Той може да им въздействува или чрез храната, или чрез топлината, светлината, електричеството и магнетизма, или най-после чрез мисълта и чувствата. Съвременните хора често си задават въпроса: по кой начин може да се поправи света? – Света може да се поправи по три начина. Ако е разстроена стомашната система на човека, ще се лекува чрез храната. Ако е разстроена дихателната му система, ще се лекува чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма; и най-после, ако е разстроена мозъчната му система, той ще се лекува чръз мисълта и чувствата. Искате ли да лекувате мозъка си, вие не трябва, да допущате в себе си никаква отрицателна мисъл, като се основавате на закона, че Бог е абсолютна Любов, абсолютна хармония. Отхвърлите ли всички отрицателни мисли от ума си, веднага ще възстановите в себе си всичката си сила и мощ. Паметта ви ще се усили, и вие ще почнете да изучавате музика, поезия, изкуство, наука – всичко това ще започне у вас да цъфти, да се развива. Само при Божествения живот човек мисли и чувствува правилно. Изгуби ли човек Божествения живот, в него остава само животинското. Това е необходимо да се знае, защото в повечето съвременни хора няма чувства, в пълния смисъл на думата. У тях има само елементарни желания, които са така разпокъсани, че не носят нищо полезно за човека. За себе си те носят нещо, но за самия човек не носят нищо хубаво. Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, замислите и за чувствата на човека. Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понякога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства. Ние трябва да знаем, че и клетките са живи същества; и в тях има личности, индивиди и души. Следователно, щастието на човека зависи от това голямо, безбройно количество малки души, групирани в едно цяло. Не мислете, че вие можете да живеете само за себе си. Никой не може да живее за себе си, нито да мисли само за себе си. Ако мислите, че човек може и трябва да живее и да мисли само за себе си, вие ще се натъкнете на философия, която носи нещастие. Всички живеем за Бога, за Божията Любов; умираме за Бога и възкръсваме за Бога. Да любиш, това е великият смисъл на живота. Аз не говоря за обикновената, за човешката любов, но говоря за възвишената, за Божията Любов, която носи новия живот и лекува хората от всичките им рани. Докато човек има рани, любовта му не е съвършена; докато човек има язви в мозъка си, любовта му не е съвършена; докато човек има язви в стомаха си, любовта му не е съвършена; докато човек се безпокои, любовта му не е съвършена; докато човек завижда, любовта му не е съвършена. Казвам: Божественото учение иска да обърне хората в правия път, който Бог е определил от памти-века. Някои хора са разбрали Бога, някои не са Го разбрали, а някои тепърва ще Го разберат. Някой пита: какво нещо е Любовта? – Бог е Любов. – Ама как ще Го разберем? Как ще Го познаем? – Със стомаха си. Щом разберем и познаем Бога със стомаха си, тогава сладко ще ядем, сладко ще пием, сладко ще спим, ще разбираме езика на всички плодове и растения – на царевицата, на житото, на ориза, на ябълките, на крушите, а също така ще разбираме езика и на всички животни и птици. Казвате: всичко, каквото Бог е създал, може да се яде. Да, съгласен съм с това, но ако се ръководите от закона на любовта. Ако ти изядеш едно агне по закона на любовта, то ще оживее в тебе; ако не го изядеш по закона на любовта, то ще умре в тебе. Тъй щото, можем да ядем и птици, и агнета, но само по закона на любовта. Можете ли, също като изядете една птица, да я направите безсмъртна? Ако можете да я направите безсмъртна, тя сама ще се съгласи да стане жертва. Апостол Павел казва: „С що искате да дойда при вас – с тояга ли, или с любов и кротък дух?" Тоягата подразбира старото учение. Значи, да се яви спор, кой е правият път; има ли вечен живот, или не; коя църква е по-права; мъжът или жената има повече права; кой дом е на правата страна? Това са все елементарни въпроси, стари работи. Истински вярващият, истински религиозният, истински духовният човек е разрешил тези въпроси. Обаче, който е влязъл в новия път, той трябва да знае тези неща; няма защо да се смущава той от старото и да запитва, какво е Господ, същестеува ли Той и т. н. Ако ти познаваш Бога със своята дихателна система, ще имаш отлични дробове, ще бъдеш отличен певец. Само ония пеят хубаво, които имат добре устроена дихателна система. Само ония могат да мислят и да чувствуват правилно, които имат добре устроен мозък. Задната част на мозъка се занимава с обикновените чувства; горната част на мозъка се занимава с възвишените чувства, а предната част на мозъка се занимава с мисълта. Да любиш Бога, това не е способност, това е изкуство, това е чувство. Да философствуваш, това вече е способност. Музиката е способност, тя не спада към областта на сърцето. Казват никому: ще пееш от сърце! Не, със сърце не се пее, с мозък се пее. Долната област на мозъка се занимава със стомаха, т. е. с грубата енергия. Следователно, в мозъка има три важни области. Ако главата на някой човек е продълговата и се развива главно задната й част, такъв човек е силно чувствен. У някои хора предната част на главата, челото е силно развито; те са умствени хора. У някои хора главата е широка. Значи, у тях е развита стомашната система. Тъй щото, като погледнете главата на човека, ще познаете, коя система преобладава в него. Като знаете това, няма да изпадате в грешки и ще можете правилно да градите и работите върху себе си. Всеки човек има недовършена работа, за което се изискват хиляди години, докато я завърши. Зад всеки човек седи усилена работа за съграждане на новото. Някои очакват да отидат на небето, да вземат участие в тържествата, които се готвят там. Те могат да вземат участие в тези тържества, но преди всичко от тях се изисква велика работа за Бога. Съвременните хора още не са работили за Бога, те само са се мъчили и трудили и отсега нататък те ще работят за съграждане, за устройване на новото. Как ще се работи за съграждане на новото? Няма да се започне с тояга, но ще се започне със закона на Любовта, с кротък дух. Само по този начин човек може да се абстрахира от старото и да живее с новото в себе си. Казвам: за да постигне това, човек трябва да е готов да се откаже от старите обичаи, да престане да се занимава с хората. Ако вие се интересувате от това, какво прави този, какво прави онзи, ще можете ли да преминете Ниагарския водопад само по едно въже и с една върлина в ръка? Искате ли по този начин да преминете водопада, вие трябва да се концентрирате, да забравите ръкопляскането, да не виждате, кой как ви гледа, или какво говорят за вас. Вие трябва да вървите напред, защото от концентрирането на вашата мисъл ще зависи благополучното преминаване на водопада. Ако гледате на всички страни и се интересувате от хората, вие ще паднете долу, отдето никой не може да ви избави. Докато сте на въжето, ще мислите само за себе си. Щом преминете водопада, свободни сте да гледате накъдето искате. Следователно, и съвременните хора днес са поставени на такова тънко въже и ако се интересуват от това, какво правят другите около тях, те ще паднат долу, и никой не ще може да ги извади. Ето защо, те трябва да бъдат внимателни. Някой се занимава с музика, а другите му казват: защо се кривиш така? Той трябва да им отговори: елате на моето място, опитайте, какво е, и ако можете, свирете по-добре от мене. Ако е въпрос за смелост, мога да ви приведа пример за двамата американци, които преминали Ниагарския водопад по въже; единият от тях с върлина в ръка, но сам, а вторият с другаря си на гръб. Питам: кой от двамата е по-смел: който е на гърба на другаря си, или този, който го пренася по въжето? По-смел е този, който е на гърба на другаря си, защото той трябва да има голяма вяра в него. Следователно, ние трябва да имаме такова присътствие на духа, че без страх да преминем през всичките мъчнотии. Казвате: знаете ли, какви мъчнотии имам? Казвам: каквито мъчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една, или на друга страна, никой няма да ви съди, никой няма да ви намира погрешки, само вървете напред. В продължителното пътуване все ще направите някакво отклонение, но това да не ви спира в пътя. Казвам: не се смущавайте от отклоненията, които стават в пътя ви. Казвате: между нас няма любов. – Да, това е едно малко отклонение. – Ама ние не се обичаме. – Това е друго отклонение. Тези отклонения са в реда на нещата, затова не трябва да говорите за тях. Ще бъде чудно, ако пуснете един параход в океана, и той да не се клати. И параходът ще се клати, и пътниците ще се клатят, ще помнят кога са минавали с параход през океана. И нашият организъм е параход, с койго ние пътуваме. Земята е бурно море, или океан, през който минаваме. Казвам: здрав е параходът ви и ще издържи на бурите и вълните. Не може да потъне параход, който Бог е направил, Това всеки трябва да има пред вид и да се не смущава. Възможност за потъване на такъв параход е изключена не сто на сто, а сто и едно на сто. Някой казва; един ден аз ще умра. – Това са твои заключения. Ако не грешиш, няма да умреш; ако грешиш, ще умреш. – Ама мога ли да свърша училището? – Ако учиш, ще свършиш училището; ако не учиш, простак ще умреш. – Дали ще придобия съвършенство? – Ако живееш добре, ще придобиеш съвършенство; ако не живееш добре, няма да придобиеш съвършенство. Това зависи от трите системи на човека, от вътрешното разположение на неговия мозък, на неговите дробове и на неговия стомах. Това зависи от тези три главни връзки в човека: от деятелността на неговата глава, на неговите дробове и на неговия стомах. Другояче казано: ако поставим Бога за глава на нашия живот, всичко можем да постигнем. Някой казва: да вярвам в Господа, това е глупава работа. Питам: приятелю, глупаво ли е да живееш с глава? Глупаво е да живееш без глава, но не е глупаво да живееш с глава. Казвате: може ли да се вярва в духовете, които живеят в задгробния живот? Питам: можете ли да живеете без дробове? Казвам: да вярвате в ангелите, това е възвишен живот; то значи да дишаш. Да вярваш в другите хора, това подразбира низш живот: това е живот на минералите, на растенията и на животните. Това е живот още и на стомаха. Обаче, всичко това е необходимост. Човек трябва да вярва в Бога, защото Той е неговата мозъчна система. Той е главата на неговия живот. Човек трябва да вярва в ангелите, защото те са дробовете на неговия живот. Човек трябва да вярва и в хората, защото те са неговата стомашна система. При това положение всичко придобива смисъл. То ще послужи за основа на бъдещата философия, която ще се развие във всичката си красота и ще донесе нов ред и порядък в света. Бъдещите хора ще се радват в тази нова философия, ще се възпитават от нея и ще заминават за другия свят пак с нея. Тогава няма да има смърт, но ще има само идване и заминаване от единия в другия свят. Казвате: как да приемем това нещо? То е пръвръщане на енергията от едно състояние в друго. За такова превръщане на енергията говорят и съвременните учени. Запример, когато въглищата горят, те се пръвръщат в топлинна енергия. От тази топлинна енергия водата се пръвръща в пара, а от водата можете да получите електрическа енергия. От пръвръщането на енергията от едно състояние в друго и ние се ползуваме, като трансформираме енергиите в нашия организъм. Когато не знаем, как да ги трансформираме, в нас се зараждат ред болезнени състояния. Значи, много от болестите на-съвременните хора се дължат на незнание, вследствие на което се подпушват енергиите в организма. Днес най-даровитите, най-великите хора, какго и обикновените хора, са изложени на големи страдания. Въпръки това, много хора казват; и аз ли трябва да страдам като другите? – Ако не страдаш, ти си по-долу от обикновен човек. Някои казват: хората от новото учение са големи мистици, много замислени хора. Чудно! Нима само новите хора са мистици? Нима само новие хора са замислени? Всеки търговец е замислен. Срещаш един търговец, нищо не разбира от мистицизъм, но замислен е човекът. Някой чиновник, уволнен от служба, и той мисли, и той става мистик. Някой уче-ник не си знае урока, и той мисли, и той става мистик. Всички съвременни хора са все мистици. Хора, които нямат полици, са реалисти. Тази реалност, обаче, не е истинска. Ще ви приведа един пример, да видите, как някои хора гледат на духовните. Офицер и войник вървят по пътя и се разговарят. Срещат някои хора от религиозно, от духовно общество, и войникът запитва офицера: тези хора от кои са? – Тези хора са от изгубените. – Кои са изгубени хора? – След време ще раз-береш това. Аз прибавям: действително, много право казва офицерът, че тези хора са от изгубените. Всички хора, които са излезли от рая, са все от изгубените, но отпосле намерени. Едно време те бяха изгубени в грях, но сега са намерени. Блудният син не беше ли изгубен? – Изгубен беше, но се намери. Мнозина се до-качат от това положение и казват: как, нима ние бяхме изгубени? Да, изгубени бяхте, но трябва да се радвате, че сега сте намерени. Радвайте се, че намерихте правия път. Тъй щото, питат ли ви, от кои сте, ще кажете: от изгубените някога, а сега намерени. Тази е правата философия. Нима откриването на тайни в природата не говори за изгубени неща? Сега всички хора се стремят към безсмъртието, да придобият новия живот. Павел казва: ,,Що искате? С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" Аз казвам: с любов. И невидимият свят, и Бог идат при хората все по закона на Любовта. В Бога няма абсолютно никаква тояга, и помен не съществува от нея. В небето тоягата съществува, но само като приятен спомен. Някой ангел, като види тояга на небето, целува я и казва: много неща ме научи тази тояга! Ако не беше тя, не бих научил Божията Любов. А ние какво правим с тоягата? – Начупваме я на ня-колко парчета, хвърляме я в огъня и я изгаряме. Ангелът върши обратното: взима тоягата със себе си; тя му служи в живота като магически жезъл. Добре е всички да имате тази тояга, но вътре в себе си, а не отвън. И тъй, всички трябва да изучавате системата на вашата глава, системата на вашите дробове и системата на вашия стомах. Всички трябва да изучавате влиянието на разните храни, влиянието на въздуха, влиянието на мислите и чувствата и да видите, каква мощна сила упражняват те върху кръвта на човека. Те съставляват три велики фактора, които, ако не приложите в живота си, нищо не можете да научите. Това се отнася и до всички велики хора. И те трябва да вярвят по тези три пътища. Само по този начин може да се очаква идването на новата култура. И трите метода са добри и за личността, и за индивида, и за душата. Те ще ви свържат с миналото, с настоящето и с бъдещето.

31 неделна беседа от Учителя, държана на 22 май, 1927 г., София