Разлика между версии на „Другата събота“

Версия от 14:51, 19 февруари 2010

Другата събота

„И пак в другата събота влезе в съборището и поучаваше." (Лука 6:6)

„Другата събота". Мнозина ще запитат, какво означават думите „другата събота"? Хората питат за много неща, не само за думите „другата събота". Някои питат, какво означават думите светлина, топлина, въздух, вода, огън, земя и т. н. Който разбира, от една дума само ще разбере много нещо; който не разбира, и хиляди думи да му се кажат, пак нищо няма да разбере. Съботата представя завършена епоха, когато хората са готови да слушат, да възприемат, да прилагат великите истини, които Първата Причина, или природата им разкрива. Две съботи съществуват: лоша събота, лош аспект или лоша съдба на човека и добра събота или добра съдба. Често слушате да казват за някого, че е лош или съботен човек. От астрологическо гледище това значи, че за този човек аспектите на различните планети са в неблагоприятно съчетание. Когато се казва, че някой човек е добър, това под разбира добри, благоприятни съчетания на планетите, които влияят върху него. Значи, има добра, има и лоша събота за човека.

„И пак в друга събота влезе в съборището и поучаваше." Значи, Христос е проповядвал и поучавал в добрите съботи. Съботата е Божествен ден. Кога? – Когато човек прави добро. Съботата е ден на доброто. Единственото нещо, с което човек се отличава от другите живи същества, е че му е позволено да прави добро съботен ден. Оттук вадим заключение, че първият ден на живота е съботата. Като говоря за съботата, пазете се да не я разберете като тесногръдите хора, нито както евреите са я разбирали, нито както някои религиозни хора. Съботата трябва да се разбира в широк смисъл. Христос казва, че човекът не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. В събота Бог си е починал от физическия труд. Той е работил хиляди и милиони години, докато е започнал да учи човека, как да се ползува от всичко, което е създал.

Съвременните хора се намират вече в един устроен свят и трябва да знаят, как да живеят. Те искат да бъдат умни, здрави, силни, щастливи. Обаче, хората трябва да знаят, че при сегашното положение на развитието си, те включват в себе си придобивките на петте раси, които са живели досега. От това гледище никой не е господар на положението си. Всеки носи и добри, и лоши черти от своето минало; с лошите трябва да се справи, а върху добрите трябва да работи, да ги развива и усъвършенствува. Следователно, всичко, което петте раси съдържат в себе си, е вложено и в отделния човек. Като знаете това, ще разберете, с каква велика наука разполагате. Който не знае това, той гледа на расите като на нещо минало, което днес няма никакво значение. Първата раса, това са великите гении на човечеството, които са създали света. Те са разполагали с големи знания, с голяма светлина, със силен интелект. Те са оставили на земята знанието си и са се оттеглили на работа във висшите светове. Който не знае за съществуването на тези висши светове, той подразбира някакви материални светове, подобни на физическия. Обаче, той не разбира и физическия свят. Само формата на материалните светове е постоянна, неизменчива. Съдържанието им е субстанциално. Какво означава думата „субстанция"? Субстанция означава материя, която постоянно се мени. При това, материята няма устой, а субстанцията има. До известна степен в субстанцията съществува вътрешно разграничаване.

Съвременната наука е дала известни обяснения върху разграниченията на материята по състав и по обем. Запример, земята е съставена от милиарди частици, които имат определена форма и обем. Слънцето, звездите също така са съставени от безгранично число малки частици, с определена форма и определен обем. Съвременните учени са обяснили донякъде, какво значи безгранично, вечно, безкрайно. Субстанцията взима участие в съставянето на великите, на грандиозните работи. С други думи казано: разумното има по-голям устой в субстанцията, отколкото в материята, която се дроби. В този смисъл вечността има начало, има и край, т. е. има глава, има и опашка, които никога не могат да се обяснят. Единственото нещо, което човек може да направи, е да съедини главата с опашката, да образува колело, с което да се движи, колкото иска и когато иска. Такова колело представя животът. Когато искате да спрете живота, т. е. да си починете, трябва да разтворите колелото и да образувате от него права линия. Които разбират живота, те са образували едно колело от началото и от края; които не разбират живота, те са разтворили това колело, образували са права линия, вследствие на което постоянно търсят своето право. Който търси своето право, той често получава бой. Когато ученикът търси своето право от учителя си, последният взима една пръчица и казва на ученика си: Дай дясната си ръка! Ученикът дава дясната си ръка, а учителят започва да пише с пръчицата по нея: той пише едно, две, три. После взима лявата ръка на ученика и пише върху нея: едно, две, три. След това взима дясната ръка и продължава да пише с пръчицата си върху нея: четири, пет. Същото написва и върху лявата ръка. Като дойде до десет, учителят престава да пише върху ръката на ученика си. Така той изрежда един след друг всички ученици, които търсят своето право. Като видят, че учителят знае хубаво да пише върху ръцете, учениците престават да търсят правата си. Сега е забранено писането с пръчица върху ръцете на учениците; намират, че не било практично. Според мене, не само че е практично, но даже икономично: не се хаби нито хартия, нито мастило. От това време насам започнаха да употребяват плочи, тетрадки, върху които пишат с калем, с мастило и т. н.

Представете си сега, че сте взели един кубически сантиметър от някакво въздухообразно тяло, запример, от водорода, и го прекарате през микроскопическо отверстие на един напръстник. Знаете ли, колко време ще се употреби, докато всичкият водород мине през това тясно отверстие? Това не е една молекула водород, но тук имате грамадно количество молекули, за минаването на които се изисква много време. Ако речете да отделяте молекулите на водорода една от друга по физически начин, за това би трябвало още повече време. Що са молекулите? Молекулите са най-малките частици от материята, които се получават по физически или по механически начин. Ако искате по-нататък да делите молекулите, вие ще навлезете вече в химията, дето молекулите могат да се делят на по-дребни частици, но по химически начин. Тези частици се наричат атоми. Съвременните учени говорят вече и за делението на атомите на още по-малки частици от тях. Тия учени правят опити да теглят молекулите на телата и намират, че някои молекули тежат по един квадралион от милиграма. Други молекули са още по-леки. Всички молекули се движат: ту се съединяват в по-големи частици, ту се разединяват. Така те проявяват свой живот. Като знаете това, представете си, какво грамадно количество молекули влизат в състава на вашето тяло! Всички ваши органи: мозък, сърце, дробове, стомах са съставени от безброй молекули, които се подчиняват на известни сили, на известни закони. Въпреки това вие искате самостоятелно да уреждате живота си. Това е невъзможно!

Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре, че животът им не е добър. Те са прави. Работите им не вървят добре, защото и животът на молекулите им не върви добре. Може да върви добре животът само на онзи човек, който има нещо гениално в себе си. Гениалността се проявява само тогава, когато човек съдържа огън в себе си. Огънят ражда гениалността. Когато иска да стане умен, човек трябва да има въздухообразни елементи в себе си, да разбира законите за въздухообразните тела. Когато иска да стане благороден, да развие по-чувствително, по-отзивчиво сърце, човек трябва да изучава законите на водата. Когато иска да стане по-практичен, да си пробива по-лесно път в живота, човек трябва да изучава въглерода. Вие трябва да познавате въглерода, въглищата, с които постоянно боравите. Нашата земя е богата с въглерод, с въглища, които представят остатъци от същества, живели преди хиляди години. На времето си тия същества са били гениални, но днес са оставили само спомен от своето съществуване. Днес тези същества прекарват дълбок сън. Ето защо, когато стъпвате върху тях, трябва да бъдете внимателни, да не ги събудите преждевременно. Сбъдничави хора са тези, които съзнателно или несъзнателно събуждат тия същества – гении на човечеството. Българите имат следната поговорка: „Да спи зло под камък". С това те искат да кажат: Докато спи злото, т. е. дяволът, не трябва да го събуждат.

„И пак в друга събота влезе в Съборището и поучаваше". Значи, Христос влязъл в съборището в една от добрите съботи, когато човек може да намери смисъла на живота. За да разбере смисъла на живота, човек трябва да влезе поне в една от добрите съботи в съборището си и да се поучава. Иначе, работите няма да се наредят добре. Ние не сме дошли на земята по своя воля. Човек се ражда и умира, но нито раждането, нито умирането зависят от него. Той е дошъл на земята като чиновник, назначен с указ. Както е назначен, така един ден ще го уволнят пак с указ. Ние наричаме назначаването на служба – раждане; уволняването пък наричаме смърт. Когато умре някой, близките му плачат; когато се роди дете, всички се радват. В някой народи е точно обратно: когато някой умре, там се радват; когато някой се роди, плачат. Според нас, правилно е и когато умира човек, и когато се ражда, да се радваме. Раждането е начало на живота, когато човек слиза на земята да изправи погрешките си. Смъртта е краят на живота, когато човек ликвидира с погрешките си. Тъй щото, дойде ли въпрос до смъртта, трябва да гледате на нея като на ликвидация с греховете, с престъпленията. Не е важно, дали греховете са големи или малки. Важно е, че трябва да се ликвидира с тях по най-разумен начин. Човек трябва да се ражда всеки ден и да умира всеки ден. – По колко пъти на ден? – Безброй пъти. Колкото по-скоро и повече пъти човек се ражда и умира, толкова по-добре за него. Когато някой заболее, близките му веднага викат лекар да го лекува, да може още да поживее. Има смисъл да живее човек на земята, но при условие да изплаща дълговете си. Не изплаща ли дълговете си, не изправя ли погрешките си, животът за човека няма смисъл. Ако в един живот човек не може да изплати всичките си полици, желателно е да изплати поне част от всяка полица. Другояче животът на земята не може да се оправдае.

„Добрата събота". В Божествения свят съботата се явява като велико начало на нещата. Щом се яви това разумно начало в човека, ред други сили, които не са добре разположени към него, започват да му противодействуват. Това показва, че всеки човек има свои невидими врагове. Каквото добро намисли да направи, веднага тия същества, негови неприятели, се опълчват против него. Ако някой момък хареса една мома и реши да се ожени за нея, веднага тия неприятели, от негова и от нейна страна, започват да им пречат. Те настройват всички техни съседи, познати, роднини даже, които започват да ги укоряват, да развалят добрите им намерения. Защо трябва да им пречат? Какво им влиза в работа, дали тези млади хора ще се оженят, или не? Защо укоряват младия момък и младата мома? – Много просто. И децата разбират тази работа, както знаят, че 1 + 2 е равно на 3. С един пример ще изясня мисълта си. Представете си, че имате да давате някому хиляда лева и сте приготвили тия пари да се издължите. В това време дохожда при вас един познат и ви моли да му услужите с хиляда лева само за няколко дена. Вие отказвате да му услужите, като му обяснявате, че имате хиляда лева, но сте ги приготвили за изплащане на част от една ваша полица. – Моля ти се, услужи ми. Докато дойде срокът за твоята полица, аз ще върна парите. Най-после вие се съгласявате да му услужите, давате му хиляда лева. Обаче, какво става след това? Минават ден, два, три, неделя, месеци, този човек не връща парите. С това положението се влошава: нито вие можете да платите дълга си, нито той е използувал парите разумно. Така става, когато човек намисли да направи едно добро. Дяволът дебне, търси начин да разваля добрите работи.

Често хората говорят за дявола, без да разбират, какво нещо е той. Дяволът не е нищо друго, освен разумно същество, което живее изключително за себе си. Следователно, всеки, който живее изключително за себе си, има тази черта на дявола. Който не живее само за себе си, той се е справил с тази черта. Обаче, никой не обича човека, който мисли и живее изключително за себе си. Не може да се ползува с любовта на хората онзи, който живее само за себе си. Казват някои, че човек трябва да живее само за себе си, но тяхната философия е крива, не търпи критика. Паразитите живеят само за себе си, но кой ги обича? Като намерите някоя дървеница, веднага я хващате и убивате. Кой човек е направил дървеницата наследница на своя живот? За паразитите няма закон. Щом ги хванат, веднага им подписват смъртната присъда. Казвате: Какво да правим със своите недъзи? Турете ги между двата нокътя, както българите постъпват с някои от паразитите, и ги чукнете. – Ще успеем ли? – Направете опит и ще видите. Ако първият път не успеете, опитайте се втори, трети път – все ще успеете. Когато хване някой паразит, българинът го туря между двата си нокътя и го чуква. Случва се, този паразит се изплъзне между ноктите му. Той го хване, тури го още един път между ноктите си и го смаже. Докато ме го убие, той не

28

се успокоява. Ще кажете, че човек трябва да бъде миро-любив, да не убива. Човек трябва да бъде миролюбив, но по отношение на доброто, а не по отношение на злото. С злото той никога не може да бъде в мир. Мир може да съществува само в доброто. Който не верви в съгласие, в мир с това, което природата е създала, той не може да има в себе си мир. Често учените не пра-вят разлика между това, което Бог е създал и това, което хората са създали, вследствие на което изпадат в противоречия. Т наричат човешките работи Божии. Трябва да се различават човешките от Божиите работи.

Всяка работа, която се окислява е човешка. Човешките работи са подобни на металите железо, мед, калай, олово, които лесно се окисляват. Всяка работа, коя то не се окислява, е Божествена. Тя е подобна на благородните метали злато и платина, които не се окисляват и запазват своя първоначален блвсък. Ако по не-какъв начин можете да получите железо в своя пър-вичен вид, и то няма да се окислява лесно. Важно е всяко нещо да придобие своята първична чистота. Щом придобият своята чистота, всички тела ще станат устойчиви по отношение на въздуха. Това, именно, алхимиците са търсили. Когато казваме, че характерът на някой човек се е изменил, ние имаме пред вид промената, която е станала с неговата първична материя. Той сам е станал причина за тази промена. В неговото тело, в неговия мозък, в неговото сърце и в неговата кръв е влезъл некакъв страничен елемент, който е нарушил чистотата на първичната материя. Чувствата и мислите на човека имат свой определен състав, към който не трябва да се прибавят никакви примеси, които биха нарушили тяхната чистота. Един ден химиците ще могат да изслед-ват този състав. Какво нещо представя мисълта? – Ми-съльта е разумен процес, който се извършва в човеш-кия мозък, както химическите реакции се извършват в лабораториите. Правата мисъл е подобна на нвкоя гениална музикална пиеса; кривата мисъл е подобна на дис-хармонични, фалшиви тонове.

Днес всички религиозни и духовни хора говорят върху учението на Христа, върху това, което Той е пропо* ведвал. Какво е проповедвал Христос? Христос е про* поведвал велико учение, което може да се приложи и въ

29

физическия, и в духовния, и в Божествения свят. Хри-стос е засегнал живота всестранно, но понеже тогавашните хора не са били готови да разберат Неговите велики принципи, Той им говорил с символи, с притчи. Въпреки това, много н-вща са останали неясни, неразбрани за т-бх. Той им казвал: Вие не сте готови сега да ви се разкрият всички тайни, но един ден, когато бъдете готови, завесата ще падне пред очите ви и всичко ще виждате. Наистина, ние виждаме, че съвременната наука е започнала вече да разкрива н+зкои от тайните на природата, но още не са дошли онези гении, които ще разкрият големите тайни. ЗапримЪр, какво крие ботаниката в себе си? Ботаниката е обширна наука, която изследва различни растения, с различни характери и сили в себе си. Нтькои растения съдържат елементите на безсмъртието, а някои – елементите на смьртта. Значи, смъртта е влязла в живота чрез растенията. Наистина, откак първият човек яде от забранения плод, смъртта влъзе в света. И досега още хората продължават да ядат такава храна, която носи смърт в себе си. Ако изследвате храните и лекарствата, които химиците и медиците препоржчват на хората, ще видите, че повечето от тех съдържат елементи на разрушаване, елементи на смъртта. И на болни, и на здрави днес препоржчват повече месо, но в края на краищата те сами ще видят, че месото по-скоро ще съкрати живота им, отколкото ще го продължи. Българинът ще каже, че трябва да се яде малко месо, а повече боб. Друг ще каже, че трябва да се яде повече грах.– Не, ако човек не знае, как да употребява граха, боба, и те мо-гат да го уморят. Даже и житото не може много да ползува човека, ако той не знае, как да го посади, как да го ожъне и как да го запази. Който знае, как да посее, да ожъне и да запази житото, той ще използува най-рационално всички елементи, които се съдържат в него. Всяко растение, всеки плод съдържа покрай безсмъртните елементи в себе си, още и разрушителните елементи, т. е. елементите на смъртта.

Тъй щото, един ден, когато нашето жито се освободи от смъртните елементи в себе си, то ще наед-рее и ще се подобри по качество: първо ще стане голе-мо като боб, после – като орех и най-после – като кокоше яйце. Какво ще кажете за това? Ще кажете, може би, че това е некаква утопия. Нима идеята, която бълга-

30

рите подържат за велика България, не е утопия? Ако българите, заприм+зр, искат да завладт^ят целия свят, това е утопия. Всеки народ, който се е опитал да завладее земята, е свършил с смърт, с загазване. Всеки чо-вт5к, който се е опитал да завладее другите хора, и той е изчезнал от земята. В света съществува една сила, която има право да разполага с всичко и с всички. При това положение и смъртта, и грехът са възможности, които произтичат от частите на това ц"бло, на тази единствена сила в свита, която разполага с всичко. Всяка част, която се отделя от Цялото по какъв и да е начин, съдържа вече в себе си условия за смърт, за гр-Ьх и за страдания. Колкото по-гол"вм е грехът, толкова по-големи са страданията, толкова повече човек се е отдалечил от Разумното Начало, от Цялото. Какъв е цЪрът срещу греха?– Да се върне човек към ЦЪлото, към Бога. Това значи да придобие човек щастие, да стане щастлив. Мнозина запитват, съществува ли друг живот след смъртта. Според мене, в философски смисъл, този въ-прос не е поставен правилно. И след смъртта човек пак ще живее, даже по-добре, отколкото е живЪл на земята. – Докога чов"вк ще идва на земята и ще се връща?

— Докато изплати дълговете си. Щом изплати дълговете си, дали ще бъде на земята, или в другия свят, човек ще живее по-добре, отколкото е живт^л с дълговете си. — — Кога живее човек по-добре: когато има знания, или когато н"вма знания? – Човек живее по-добре, когато има знания. Следователно, трябва да знаете, че чов"бк живее, именно, след смъртта. Това не е само теория, но и наука. Този и онзи св"бт са едно и също нещо. Различието седи само в съзнанието на човека. Който има пробудено съзнание, той живее едновременно в двата света. Понеже светлината на съзнанието на този чов-вк е по-голяма, като се качи в онзи евт^т, той гледа нещата от високо, затова ги вижда като мравуняци. И в мравешкия живот има закони, войни, както в човешкия. Като гледа на човешкия свят от високо, той казва: Това е мравуняк. Достатъчно е господарят на евета да впрегне ралото да разоре земята и да посади своето жито, за да се превърне целият живот на тия мрави в каша. За тях това е цЪла катастрофа. По същия начин и великите учени са впрегнали своите плугове да разорават цялата земя, която преживява вече началото на страшна катастрофа, Тора разораване на — 31

земята хората наричат земетресение. Да, стават и ще ста-ват земетресения, ще се разтърсва земята, докато всички хора разберат, че не т, а други я управляват. Разтърси ли се земята веднъж само, както трябва, моментално ще престанат войнит, моментално ще спрат изтребленията на хората. Земетресението не е само механически процес. То е процес, от който се разтърсват умовет и сърцата на хората, за да се освободят от заблужденията си и вейки да заеме своето място. Докато трае земетресението, човек е готов да дъли богатството си с брата си, готов е на всъкакви жертви. Щом земетресението спре, той започва да говори пак за частна собственост. В света има само Един собственик, само една частна собственост. Умът, сърцето, волята, които са дадени на човека, не са негови. Те му са дадени като пособия, временно да си служи с тях. Един ден ще му се отнямат. Бог само изпитва, да види, какво ще прави човек с тях. Когато види, че той разумно ги управлява, разумно се справя с тях, Той ще му даде и други нъща отвън, като награда за неговия ра-зумен живот. Който не разбира това, той се стреми към охолен живот, иска да придобие много земя, да я завладее. Той не мисли, че утре може да умре. Казано е, че лъ-нивит, крадцит, лъжците, лицемърит, престъпниците са оеждени на голями страдания.

Изобщо, вевки, който престъпва Божия закон, той е оежден на голями страдания. Божието благословение пък ще дойде върху вевки, който е готов да направи най-малкото добро. Като българи, вие се интересувате за България, искате да знаете, кога ще се оправи тя, дали ще получи Божието благословение. Доколкото зная, България е оправена, няма какво да се оправя. Аз позна-вам един род българи, които живвят в онзи свят, и намирам, че те са отлични хора. Често съм ги запит-вал, защо твхните деца се изопачили толкова, че днес имат нужда от изправяне? – Защото се отдалечиха от нас. Щом се отдалечиха, и главите им започнаха да задебеляват. Наистина, когато престане да мисли, да чувствува, да прави добро, главата на човека започва да заде-белява, черепът му става груб, дебел. Като последствие на това задебеляване се явяват ред болести. Каквото е станало и става с българитв, същото става и с цвлата бвла раса. Както бъ*лата раса верви, тя се намира в низ-ходеща степен на развитие, което води към израждане.

32

Израждането на петата, на бълата раса е признак за идването на друга раса, която ще използува условията, които петата раса не можа да използува. Тя ще спаси петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си. Тогава балата раса ще се намъри в особено положение. В какво ще се заключава това особено положение? – Всички членове на балата раса ще станат слуги. ТЯ ще се намЯрят в положението на руския народ във времето на царизъма, когато всЬки трЯбваше да се подчинява на закона „молчат не разсу-ждат." ВЯрно е това, но все трябва да има поне един, който да разсъждава, и то умно да разсъждава. Който проповядва, и който управлява другитЯ хора, той непременно трябва умно да разсъждава и да мисли за последствията, защото над всЯкиго стои по един господар, по-голям от самия него. Много господари има в свЯта, но разум-нитЯ са сверзани помежду си и се подчиняват на Единния. Като влЯзе в съборището да проповядва, Христос каза на човЯка с сухата ръка: „Стани, та се изправи на-срЯд!" Тогаз ги запита; „Що трЯбва да прави нЯкой в ежбота– добро или зло? Да погуби душа или да спаси?" И рече на човЯка: „Простри ръката си!" И той стори така, и ръката му стана здрава, както другата. И ако днес, две хиляди години след Христа, запитате нЯкой христия-нин, трЯбва ли да се прави добро в ежбота, той ще отговори по буквата на Стария Завет, че не трЯбва да се прави добро на никого. След това ще започне да цитира стихове от апостол Павла, който казва, че не трЯбва да се прави добро на човЯк от чуждо вЯрую, или по-добре е да се прави-добро на ближнитЯ, отколкото на хора чужденци, дошли" от далечен край, от чужда земя. Като го-ворил за правене на добро, апостол Павел искал да обърне внимание на хората разумно да правят добро. От Божествено гледище, доброто трЯбва да се прави на всЯко време, но в тайно, никой да не види и да не знае. Ще дадете на нЯкого един хлЯб, че всички да ви видят. В такъв случай вие приличате на един български чорбаджия, който купил едно парче шкембе и го дал на един беден човек, да свари чорба на децата си. Като носил шкембето, който го срЯщал из пътя, питал го: Къде отиваш, бай Пенчо? – Купих това шкембе за моя беден съсед, да свари чорба на децата си. Бедният, като чул, че съсе-дът му разправя налЯво и надЯсно, че носи шкембе за него, взел шкембето от ръката му, хвърлил го срещу

33

него и казал: Не искам нито шкембето, нито друго нЬ-що от тебе. Без да иска, чорбаджията изкарал от търпение бедния си съсед.

И съвременните хора правят добро като този чорбаджия, но така не се прави добро. Това вършат и обикновените хора, но то не е никакво добро. Кой вълк досега е направил добро на н%коя овца? Само в едно отношение вълкът постъпва кавалерски. Кога?–Когато срещне нЪ-коя слаба, болна овца. Като я помирише оттукъ-оттам, бутне я настрана и казва: Хайде, от мене да мине. Обаче, като влъзе в стадото, веднага напипва най-изхранената, най-тлъстата овца и казва: Сега ти ще се пожертвуваш заради мене. Аз направих добро на една твоя сестра, пощадих живота й, но ти няма да избътнеш от мене. Благородство има и вълкът, но само към слабите, болните овце. Като срещне некоя болна овца, той казва: Хайде, аз ще ти направя добро, ще пощадя живота ти. Пожелавам ти да се гледаш добре, да се изхраниш, да възстановиш здравето си. Често и хората прстъпват като вълка. Щом и те постъпват като вълка^жде е човещината в тех? При тези разбирания, к^кто и ггфи морала на съвременните хора, на какво основание те могат да говорят за закон-ност, за ред и порядък в света? На какво основание те се наемат с разрешаването на социалните и икономически въпроси? За да оправдаят своята политика, и религиозните, и светските хора цитират стиха от Евангелието, че всЬка власт е от Бога дадена. Върно е това, но къде е манифестът за всеки народ, с който се обявява, че властта му е дадена от Бога? Всяка година от небето трябва да се издава манифест към българския народ, чрез който известна партия се поканва да вземе властта в ръцете си. От този манифест трябва да се види, че наистина, българите говорят с Бога. Самите българи трябва да имат такава опитност. За всяко нещо, което говори, човек трябва да има некаква опитност. Казвате, че преди две хиляди години Христос слезъл на земята. Бехте ли вие на земята преди две хиляди години, та да знаете това? – Ние не помним, но хората казват, пък и писано е за това в книгите. – С казване само работите не стават.– Ние верваме в думите на учените, в техните книги.– И с вяра само работите не се уреждат.– Ние верваме в Бога, в Христа.– Вие вервате, че Христос е дошъл да спаси света, Не, Христос дойде на земята

34

да научи хората да живеят правилно. Ако не живеят добре, т+5 сами се осъждат на смърт. Той казва: „Не дой-дох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил." В Евангелието е казано, какво се изисква от човека, за да изпълни волята Божия.

Първото условие за изпълнение волята Божия е да бж-де човек във връзка с Бога, с възвишения, разумен св"бт. Защо е нужна тази връзка? – Защого животът изтича от Бога, от Любовта. Щом има тази връзка, човек знае, че всички хора живеят в Бога. Щом жи-вЕят в Него, т изпълняват волята Му. Следователно, всички хора, които изпълняват волята Божия, са братя и сестри помежду си. Значи, братство и сестринство съще-ствува само между хора, които изпълняват волята Божия. Това е вложено в кръвта на децата. Обаче, случва се, че някое дете не обича баща си. Защо? – Защото не е от неговата кръв. Според закона за наследственостъта, за да мине кръвта от бащата в детето, изискват се специфични условия. Дете, родено при тЬзи условия, ще има връзка с баща си, ще го обича, ще наследи неговите качества. Едно от тези специфични условия е детето да е родено през някой слънчев ден. Има голями и малки слънчеви дни: един слънчев ден ст секундата, един слънчев ден от минутата, едич слънчев ден от часа, един слънчев ден от 24-те часа, един слънчев ден от седмицата, от месеца, от годината и т. н. Най-малки-ят слънчев ден е от секундата. Значи, за да предаде своите добри качества на детето си, бащата трябва да е из-брал хубав слънчев ден за неговото зачеване. За да предаде своитъ1 добри качества на детето си, майката трябва да е избрала хубав лунен ден за неговото зачеване. Каквото се каза за слънцето, същото се отнася и до луната: има лунен ден от една секунда, от една минута, от един, от два, от три, от пет, от десет и от 24 часа; има лунни дни от седмица и най-после от 28 деня. Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дъдо си. Кой е нашият баща и коя е нашата майка? Нашият баща е бил Ядам, а нашата майка – Ева. Какво дете ще бъде това, което мяза на Адама и на Ева? Ако детето мяза на Ддама и на Ева, още сега може да му се напише хороскоп: то ще се роди и ще умре; ще има

35

слава и ще я изгуби; ще има знание и ще го изгуби, и най-после ще умре в безчестие. Това значи да мяза човбк на своя прабаща и на своята прамайка. Това значи да се роди човек, в когото бушуаат неговият прабаща и неговата прамайка, т. е. неговият дъдо и неговата баба.

Сега ние не искаме да обиждаме хората, но казваме, как трь5ва да се разбират законитв. Вие трябва правилно да разбирате законите, ако искате да се освободите от наслоявакията на стария живот и да влезете в новия, в Божествения живот. Тази е тайната страна на Христовото учение. Като слушате да се говори така, казвате: Ние научихме същественото в живота, н-вма какво повече да ни се говори. Научили сте същественото, но умирате. Докато не научите законите на живота, на безсмъртието, вие нищо още не знаете. Истинската наука е наука на безсмъртието. Има наука и на смъртта, от която всички хора умират. Ти може да си физик, но ще умреш; може да си химик, но ще умреш; може да си философ, свеще-ник, но в края на краищата ще умреш. Научно, логически мога да ви докажа, че ще умрете: днес сте млади, след 50 години ще остареете; днес сте здрави, утре ще се разболеете и ще умрете. – Защо ще умрем? – Защото сте родени от Ндама, който яде от дървото за познаване на доброто и злото, а с това заедно внесе зараза в кръвта ви. Следователно, докато вервите по закона на наследстве-ността, по линията на смъртта, същата участ ви очаква. Като се говори за смърт, за болести, турците имат обичай веднага да запитват: Какъв е църът срещу това? Сега и вие ще запитате, какъв е цврът срещу смъртта? – Цврът срещу смъртта е да напуснете пътищата на вашия дъдо и на вашата баба. Първият опит, който човек трябва да направи е да се освободи от лъжата и непослу-шакието и да приеме истината в себе си.

„И пак в друга събота влвзе в съборището и поучаваше." На какво ги поучавал Христос? Христос учил хората да не лъжат себе си. Като направи някаква по-грвшка, човек започва веднага да се оправдава, да се залътеа, че това било така или иначе. – Не, дълбоко в себе си, той трябва да съзнае гръшката си и да си каже, че като човек, това не му подобава. Човек трябва да съзнае своята погрьшка, а коя е причината да гръши, в дадения случай това не е негова работа. Дма някой му внушил да сгръщи – това не е негова работа. Негова работа е да съ-

36

знае погр-Ъшката си и да я изправи. Нищо лошо няма в това, че някой ви внушил да направите нещо. Законът на внушението работи за добро и за зло. Ученикът внушава на учителя си да не го изпитва днес, или да бъде внимателен към него, или да не му поставя слаба бележка. Какво лошо има в това внушение? Програмата в днешните училища е много претоварена, вследствие на което учениците не могат да усвояват уроците си. Програмата на българските училища верви по програмата на гер-манскитв, но в последно време и те получават обратни резултати. Значи, не е в многото знание, но то трябва да се асимилира добре, да внесе святлина в ума. Има едно знание, подобно на есенции от плодове, от цввтя и др. Кое е за предпочитане: да носите на гърба си един кило-грам захарин,или хиляда килограма з?хар? Един кило-грам захарин се равнява по сладост на хиляда килограма захар. Обаче, в захарина липсва нещо, което го прави вреден за здравия организъм. Есенцията на обикновената захар се заключава в нейната сладост. Мко учените биха могли да извадят тази сладчина направо от природата, щъха да я използуват като лвчебно средство. Тази сладчина действува не само върху физическото тяло на човека, но и върху психиката му. Достатъчно е да дадете само една чайна лъжичка от тази есенция' на някой неразположен човек, за да стане веднага весел, доволен. Сладчината смекчава човвшкия характер. Ето защо, съвременните хора трябва да ядат сладки неща, не сладки физически, но психически сладки. Бъдещите учени ще знаят, как и на какви мвста да садят плодоветв, за да се развиват в твх ония елементи, именно, които действуват лвчебно и в физическо, и в психическо отношение. Различните плодове се садят през различни дни и месеци на годината. Всвко дърво се сади по специфичен начин. Денят за посаждане на всвко дърво е в зависимост от времето, през което се развиват известни сили в природата. Всвко дърво, посадено в опредвления за него ден, съдържа в себе си соковете на живота. Понеже това време не може още да се спази, затова дърветата, както и цввтята, не съдържат тия лвчебни и жизнени сокове, каквито би трвб-вало да съдържат. Същото се забелязва във всички неща, вследствие на което навсвкъде съществува вътрешна дис-хармония.

Днес в цвлия свят се проповвдва Христовото уче-

37

ние, но същевременно се казва, че не е дошло още времето да се приеме и приложи това учение. Хората изуча-ват богословие, говорят за ввра в Бога, но като дойде до приложение, виждат, че твхната ввра не може да ги спаси. Някой казва, че вврва в Бога, но като направи едно престъпление, законите на държавата го хващат, сж-дят го и го турят в затвор. – Ама аз вврвам в царя, в държавата. – Вврата е едно нещо, а спасението – друго. Да вврваш, това е твоя длъжност. Да се спасиш, това значи, да знаеш законите на държавата и да ги из-пълняваш. Като вврваш в Бога и Го обичаш, ти ще изпълняваш Неговите закони и ще бъдеш спасен. Ввр-' ване, което е наложено чрез закон, чрез указ, е суе-вврие, което не принася никаква полза. Суевврието не спасява, но и вврата сама не спасява. Ввра без любов нищо не е. Затова ние казваме: Люби Бога!–Може ли да любимъ/ Бога? – Може. Единствената привилегия на човека пред другите животни седи в това, че му е дадена възможност! да люби Бога и да изпълнява волята Му. Който спазва тия неща, той не може да върши престъпления. Кой цар иска поданиците му да вършат престъпления? Всвки цар се радва на ония свои поданици, които от любов към него изпълняват законите на държавата. Всвки гражданин, който от любов към своя цар изпълнява законите на неговата държава, той ще бъде готов да изпълнява и волята Божия. Сегашните хора не изпълняват нито законите на държавата, нито Божественитв. Те са готови само да се бунтуват, да бушуват в себе си против природата, про-тив живота, против свята, че не бил създаден, както трвбва. Казвам: Когато се натъкнеш на злото в себе си, воювай! Когато дойдеш до добрите сили в себе си, работи! В това седи геройството, юначеството на човека. Какво правят съвременните хора? Като се натъкнат на злото вън или вътре в себе си, те се готвят да се хвер-лят от канари, да се убиват или да се давят. Вмвсто да мислят, как да се убиват, по-добре нека отидат на нивата да копаят, да изработят нещо. Разумният човек ще отиде на нивата, ще копае и ще си каже: Святът е Божий. Аз ще работя, ще живея и ще благодаря за това, което Бог ми е дал. Като изгуби вврата си, като изгуби смисъла на живота, човек казва: „Човек за човека е вълк." Тази пословица не е права. Първоначално човек за човека е бил брат, но отпосле, когато е изгубил лю-

58

бовьта и верата Си към Бога, той е казал, че човеИ за човека е вълк.

„И пак в друга събота вл-Ьзе в съборището и поучаваше." Христос поучаваше хората, защото имаше за задача да образува едно ядро от хора с високо съзнание, които да бъдат носители на Божественото учение. Той казвал на учениците си да работят за това, в което Бог е благоволил. Христос казва на учениците си: „Няма чо-вЪк на земята, който да остави баща си и майка си заради мене и да не получи стократно в този и в онзи св-вт." Който не разбира тези думи, казва, че в този жи-вот човек трябва да си поживее, да се забавлява. Да, ако си глупав, ще се забавляваш; ако си умен, ще учиш. Тъй щото, за он-взи хора, на които съзнанието е1 будно, Евангелието ще се проповвдва по нов, вътрешен път, а не външно, както до сега се проповвдвало. Отвън всички са изучавали и продължават да изучават Еванге-' лието, но сега трябва вътрешно да се изучава.

Следователно, днес хората се нуждаят от нови раз^ бирания, нови възгледи за нещата, нова вера. И втората има степени: лековерие, суеверие, вярване и втзра. Вврата минава най-после в знание. Знанието, обаче, не предвижда натрупване. Да трупаш знание, това не подразбира още приложение. То е излишен баласт, от който човек трябва да се освободи. Истинско знание е това, което има приложение. ЗапримЪр, казват за някого, че умръл. Те зна-ят, че е умръл, а не знаят, какво може да стане по-на-татък с него. Това не е знание. Който знае нещата, той веднага ще разбере, дали този човек спи, или, наистина, е умрЪл, дали ще възкръсне, или не. Всички хора не могат да бъдат живи, но всички хора могат да възкръснат. Това е закон. Христос пък никога не е умирал. Следователно, може да се помогне само на онзи, който разбира закона за възкресението и в"Ьрва в него. Защото, казано е, че без в-вра никой не може да угоди на Бога, или без вера никой не може да бъде щастлив. Какво щастие може да очаквате, ако изгубите в1зра в баща си, в майка си, в брата и сестра си, в приятели и познати? Щом изгубите вера в своите ближни, вие ще изпаднете в положение да мислите, че всички хора ви преследват. – Ами как ще познаем, кой човек какъв е? – Който има вера, той вижда нъщата отдалеч. Като минава през нтькоя гора, той ще види, че разбойници го причакват, ще знае тбхно-

39

то скривалище и ще ги заобиколи. Ако иска да се срещне се тях, ще вземе торба с злато в ръцет си, ще се приближи към тях и ще каже: вервам, че вие сте добри хора, искате да живеете щастливо, но трябва да се пазите, да не паднете в изкушение. Ето, вземете тази торба, идете дома си, яжте и пийте.

Питам: Кой богат човеж е взел торбата си с пари и ги е раздал на разбойници? Ако богатият човек постъпи по този начин с разбойниците, мислите ли, че тт^ ще насочат пушката си срещу него? И Бог постъпва така с лошите хора. Понякога той дава на лошите хора повече, отколкото на добриг. ЗапримЪр, един лош човек мисли да обере някой добър, богат човек и после да го убие. За да го избави от това престъпление и да спаси живота на добрия, Бог дава пари, богатство на лошия човек, да има с какво да се занимава. Следователно, за лошия човек е по-добре да бъде богат, отколкото сиро-мах. И за добрия е по-добре да бъде сиромах, отколкото богат. Това не са абсолютни закони, но правила, които трЬбва да се разбират. Обаче, външната сиромашия не прави човека сиромах. Никога не допущайте в себе си мисълта, че сте сиромаси. Ако имате сърце, което черпи своите сокове от водата, т. е. от великия живот, вие сте най-богатият човек в света. Наблюдавайте влюбения мо-мък или влюбената мома. Като се влюбят, т считат себе си за най-богати хора. Защо? – Защото те любят.т при-тежават сърцето на своя възлюбен или на възлюбената си. Момъкът казва на момата: Ти си моят ангел, моето щастие. Готов съм живота си да пожертвувам заради тебе, само не ме напущай. Външно тази мома може да е бедна, но тя е богата вътрешно, по сърце. На какво отгоре момъкът е готов на всички жертви? – За любовта.

Всеки се стреми към любовта, иска да я придобие. Защо хората не могат да я придобият?–Защото се зани-мават с чуждите работи. Колкото верващи, колкото религиозни хора съм срещал досега, всички се занимават с погр%шките на другит^ хора. Не е лошо човек да говори за погр-Ъшките на хората, но той трябва да е готов да плати за тях. Да плащате за погръшкитъ1 на хората, подразбира да имате готовност да помагате. Когато говорите за болнит, трябва да ги лекувате. Следователно, ако не сте готови да помогнете на болния, по-добре не говорете за болестта му. Щом говорите за болестта му, вие

40

трябва да вземете участие, да го излъкувате. Същият за-кон се отнася и за злото, и за доброто в света. Ако си добър човек и говориш за злото, гледай да премахнеш това зло; ако си добър човек и говориш за доброто, гледай да усилиш това добро. Религиознитв, верващите хора, казват: Ние сме гръшни хора, но понеже верваме в Христа, Той ще ни спаси, ще се простят гръховет ни. – Има нъща, които се прощават на всички хора, но на ония, които се стремят към съвършенство, нищо не се прощава. Единственото нещо, което може да ги спаси, да заличи гръховет им, това е желанието им да не пра-вят повече грахове. Щом престанач да гръшат, едновременно с това и гръховет им се заличават. Щом ликвидират с злото, доброто ще започне да тече през тях и само по себе си ще ги изчисти. Не е въпрос само да прави добро, но първо човек трябва да обича. Нека прави добро, нека обича, нека има много приятели, но тези приятели да бъдат по същество такива, а не само по форма. Това значи: между онзи, който обича и когото обичат, трябва да съществува вътрешна хармония. Тази хармония ще внесе радост и веселие в тяхните души. Тази хармония ще внесе светлина в умовет им, правилно да раз-бират и припагат нъщата.

Съвременните хора страдат по причина на тяхните криви разбирания, поради отсжтствие на светлина в тяхните умове. Запример, мнозина от съвременните хора ми-слят, че като любят Бога и верват в Него, ще запри-личат на калугери, облечени в черни, отшелнически дрехи, отказали се от света, турили пред очите си завеса, да не погледнат жена, нито мъж, да не пожелаят нищо, освен каквото хората им дадат.– Не, това е криво разбиране. Да любиш Бога, да верваш в Него, това значи да бъдеш истински свободен човек: да гледаш с широта на всичко около себе си, да гледаш свободно и мж-же, и жени, навсъкъде да виждаш чистото и доброто и да му се радваш. Ти ще обичаш всички хора, всички живи същества. Да обичаш човека с великата любово, това значи, при най-малкото докосване до него да предадеш нещо. Ще кажете: Тази любов допуща ли целувки?– Само на природата е позволено да целува. Цълуне ли вед-нъж човека, тя внася в него нещо особено. Той помни тази целувка за въчни времена. Нищо лошо няма в цъ-лувката, лошото е в желанието, което е вложено в нея.

41

Някой казва: Обичам те, искам да те целуна. –Ще ме цЪлунеш, но после ще ме окачиш на дървото. И Юда целуна Христа така. Друг казва: Да му кажа една сладка дума, че после ще го зарежа, ще го напусна. – Ти ще на-пуснеш, но и тебе ще напуснат. Ти залътеаш, но и тебе ще залътеат. Приятно е залътеането, но в залътеането не трябва да има лъжа. Когато пожелаеш да цЪлунеш никого, ще му кажеш: Слушай, братко, искам да те целуна по актьорски, като на сцената, а не по същество. После да не ми искаш смърка, да правиш въпрос от тази целувка. Докато игрзеш на сцената, в някоя драма, трагедия или комедия, ти ще правиш това, което не ти е приятно, но щешъне щеш, ще играеш. Ще се приближи някой актьор при тебе, ще те целуне и ще каже: Целувам те по актьорски, не по същество. Да не правиш после въпрос от тази целувка.

Като слушате да се говори за целувката, ще намерите, че този разговор не е Божествен. Значи, разгозорът за целувката не е Божествен, а вашият живот е Божествен. Ако животът ви бъше Божествен, и целувката ви щ"Бше да бъде такава. Ако животът на хората беше Божествен, той щъше да ги изведе на добър край. Тогава те нямаше да говорят за спасението, защото само по себе си то щеше да дойде. Спасението не е механически процес, но дълбок вътрешен процес, който е сверзан с процеса на чистенето. Когато Божествената Любов вл%-зе в човека, Тя ще го очисти. Само изворът е в сила да очисти човека. Всеки, който се е докоснал до извора на любовта, все е получил нещо от него. Изворът е взел нещо от човека, като същевременно му е дал не-що от себе си – станала е правилна обмена. При това взимане и даване, човек трябва да направи баланс, една равносметка, и да благодари за това, от което се е осво-бодил и за това, което е получил.

Когато хората не разбират отношенията, които тръб-ва да съществуват между Бога и тЬх, те се натъкват на противоречия, които не могат да разрешат, вследствие на което страдат, мъчат се, плачат. Сегашните хора се намират над 13-та сфера, но тяхният свят не е лош. Те не разбират условията на своя живот, затова страдат. За да се справят с тия условия, те трябва да из-учават своите мисли и чувства, да проследят, в коя секунда, в коя минута или в кой час през деня са дошли

42

в тях една или груга мисъл, колко време ще трае и т. н. Дръжте си дневник за характера на всвка мисъл, за времето, през което е дошла тази мисъл и за трайността й. Вие не се сещате да правите такива изследвания. Момъкът казва: Днес ми дойде една хубава мисъл на ума, но в този момент срещнах една красива мома, и сърцето ми трепна. Щом сърцето ми трепна, хубавата мисъл отлетъ\ От този момент момъкът не може да се избави от красивата мома. Щом сърцето му трепне по красивата мома, неговата работа е свършена вече. Ако мисли, че може да се освободи от нея, той се лъже. През ц-блия му живот тя ще му се явява в различни костюми, а в същ-ност тя е една и съща – първата мома, която никога е вид-вл. И когато момата срещне момък, за когото сърцето й трепне, и тя не може да се освободи от него през цблия си живот. Н"вкои ще кажат, че искат да чуят нещо хубаво. Какво по-хубаво искате от любовта? Да се обичат душите, да се любят – това е най-хубавото, най-великото н^бщо в св-вта. Аз бих предпочел да говоря за любовта на двама млади, отколкото за това, че някой свършил един, два или повече факултета. Когато се обичат, хората придобиват истинско знание. Не само това, но любовта усилва паметта. Малцина са ония, които рвз-полагат с силна памет. Казва се за Омира, че разпола-гал с голяма памет. Човек трябва да работи върху себе си, да развива своята памет.

Съвременната култура е дошла до един кръстопът, до едно преходно положение, откъдето трябва да поеме пътя към истинското знание. Които не разбират това, казват, че трябва да скъсат с миналото. – Не, не трябва да скъсате с миналото, но трябва правилно да разрешите въпросит- на миналото. Не сте вие, които трябва да късате с вашето минало. Вашият учител трябва да дойде с ножиците си и внимателно да скъса връзкит!. с миналото ви, както бабата идва при новороденото дете, отрязва пъпа му и после го заверзва. След това бабата предава детето в ръцете на майката. То мисли, че се е освободило вече от майка си, но скоро ще се види пак в нейните ръце. Тя сега го кърми, отхранва и отглежда. Детето продължава да живее при майка си, но вече при други условия – вън от нея. Също така и природата е постоянно около вас, но при различни аспекти. И вие, като детето, искате да се освободите от тежкитъ' условия, отъ

43

утробата на майката, да излезете на бъл свят и казвате: Да се освободим от лошите условия, от лошите хора, да отидем на онзи свят при добрите хора. В това отношение вие мязате на онзи интелигентен вълк, който срещ-нал една овца и й казал: Аз свърших четири факултета; дотегна ми вече да живея между глупавите, между лошите хора. Искам да поживея малко между добрит, между благородните хора. Като чула това лисицата, която също така свършила четири факултета, запитала вълка: След като си свършил толкова науки, зъбите ти поне отъпиха ли се малко? – Не, т станаха по-остри, по-яки.– Щом е така, ще знаеш, че където и да отидеш, все същите отношения ще създадеш. Значи, въпросът не се отнася до външната промъна. Човек трябва вътрешно да се изм-б-ни – по сърце и по ум.

Сега, като говоря по този начин, виждам, че без да искам, натискам раните ви и причинявам болка. Понякога това е неизбъжно. Както и да пипам раните ви, с каквото и да ги мажа, все ще усетите болка. Аз мисля, че вие сте герои, ще издържите на тия болки. Които са слаби, да не дохождат да ме слушатг. Които пък искат да ме слушат, но не могат да издържат, нека стоят нада-леч, оттам да ме слушат. Онъзи пък, които искат да се излькуват, нека бъдат герои да ме слушат. Аз ще им дам начин, коренно да се излъкуват. Аз искам да ви помогна, нвмам намърение да ви забавлявам. Казвате: Като отидем на онзи свят, ще ни посрещнат тържествено. Лъжете се. Ако живеете по Божествен начин и създадете правилна връзка с Бога, ще ви приемат тържествено. Иначе, никъде няма да ви посрещнат добре. Неви-димият свят се радва на всъка душа, която учи, която работи от сърце. Когато гръшникът се разкайва за гръ-ховет си и измени своя живот, всички се радват за неговото повдигане. Кой няма да се радва, когато чуе, че един еждия, който е онеправдал стотици хора, съзнае по-гръшките си, разкае се за тях и отиде при всекиго да се извини? Този еждия съзнава погръшките си и решава да служи на правдата и на истината. Ако е онеправдал де-сет души и ги оеждил да платят по десет хиляди лева, които впоследствие той задържал за себе си, трябва да направи следното: Да отиде при първия човек, когото онеправдал и да му рзправи всичко неправедно, което е из-вършил към него. След това да му каже: Ето, вземи тъ-

44

зи десет хиляди дева назад. После да отиде при втория, при третия, до десетия. Като даде на всички по десет хиляди лева и им се извини, ще олекне на съвестта му и ще заживее нов, чист живот.

Това значи да си създаде човек приятели от неправдата. Какво става в съвременното съдопроизводство? ЗапримЪр, двама души се съдят: онзи, който е на правата страна, н+5ма съществени доказателства за това; който е на кривата страна, има съществени доказателства, които го изкарват прав. Съдията разбира това, но се основава на законите, на защитата на адвокатите и осъжда първия да плати десет хиляди лева. Ако съдията е ре-шил да служи на истината, ще се обърне към втория с думите: Колко ти дължи обвиняемият?–Десет хиляди лева. – Понеже искам да бъда справедлив ето, вземи тези десет хиляди лева от мене. Колко такива съдии има в света? Ще кажете, че сегашното право не позволява да се решават въпросите по този начин. Сегашното право не позволява, но бъдещето право ще позволява. Сегашното възпитание не позволява, но бъдещето ще позволява. Ако в България се яви едии такъв съдия, веднага ще го уволнят и ще кажат, че дъската му е мръднала. Защо? – Защото той н-вма право да изменя законите. Той трябва да съди според законите. Обаче, онзи, който получи права съдба, ще каже, че н"вма друг съдия като този. Той отсж-жда делата право. Хората ще бъдат доволни от него, но другите съдии ще възстанат против него и ще му забра-нят да постъпва така.

Следователно, при сегашните условия на живота, ние виждаме, че хората си препятствуват едни на други. г\ко н"вкой иска да приложи Божественото учение, веднага ще излтззат срещу него и ще му кажат, че не е време за това. Веднага църквите, обществото, философските системи ще се противопоставят на това учение под предлог, че щЪло да развали нравите, щт^ло да разруши обществения строй и т. н. Кое трябва да съществува преди всичко: черковата или Божиите закони? Тялото ли трябва да съществува на първо место или душата? Божиите закони са съществували преди всички черкови. Душата е съществувала преди телото. Душите сьздават телата, но телата не могат да създават души. Божият закон трябва да се приложи на първо место и според него да се преобразят всички научни и философски системи, според него да се преустроят всички

45

държави. Ако държави се преустройват, колко повече тръб-ва да преустроим нашия живот, да имаме реална опит-ност в живота, да познаем Първата Причина, Която урежда всички н"Бща! Съвременнияг свят се нуждае от работници, на които може да разчита. Разумните, добрите хора ще оправят света, а не паритъч Хората на Божественото учение ще оправят свьта. За тази цел трябва да се приложи това учение. За да приложите това учение, преди всичко, вие трябва да вврвате на Божественото начало в себе си. Без тази вера никакъв успъх не можете да имате.

Днес хората не усп~вват, понеже имат много човешки желания. Човешките желания са преходни, вследствие на което хората се намират пред голями разочарования. Т"Б търсят приятели, но и в т^х се разочароват. Мъжът търси жена, която да му е в%рна, но като я на-мери, скоро се разочарова. Жената търси нъж, на когото да уповава в живота, но като намери такъв, и в него се разочарова. Който иска да не преживява никакви разочарования, той трябва да приеме Божественото учение в себе си. Тогава той ще намери втурни приятели, ще намЪри мъж или жена, на които вевкога да разчита, ще намери такъв баща, който доброволно, от съзнание ще бъде го-тов на всякакви жертви за него. В бъдещия живот всЪ-ки ще работи, ще разчита на себе си, няма да очаква само на родителите си. В семействата всеки ще работи за всички и взаимно ще си помагат. Само при такива условия може да се очаква никакво щастие. Обаче, тъй както хората жив-вят днес, никакво щастие не може да се очаква. Тъ-раждат деца, отглеждат ги, изучават ги, но в края на краищата техните деца ги остават без никакво уважение и почитание. Един ден споменът за тия хора ще се заличи, от т-бх нищо н"вма да остане. Като не в^рват в бъдещ живот, хората турят паметници, кръстове върху гробовете на своите близки, с което искат да ув-вковЪ-чат името им. Чудно нбщо! Т"б не верват в друг живот, а гозорят, че трябва да оставят паметници след смъртта си. Защо им са паметници, щом мислят, че с смъртта всичко се свършва? Ако пък в-Ьрват, че и след смъртта си ще жив-Еят, тогава да си направят по един паметник като Яйфеловата кула.

„И пак в друга ежбота влЪзе в съборището и поучаваше." На какво поучаваше Христос хората? –Той ги

46

учеше, как да живеят според Божията Любов. Когато влъзе в живота на човека, тази любов непременно ще му придаде нещо. Тя ще увеличи малките работи. Тази любов ще подхрани и най-малките добродетели в човека. Силата на човека седи в малките добродетели. Една малка добро-детел, като се увеличи, става грамадно нещо. Следователно, не се отчайвайте от малките добродетели. Малките добродетели са като малки израстъци, които показват, че грамадни сили действуват във вас за повдигането ви. Ето защо, работете върху малките добродетели в себе си, за да ги превърнете в големи. Благодарете на малкия живот в себе си, за да придобиете голямия, въчния живот. Това проповъдвал Христос в ежботния ден.

Христос поучавал хората по два начина: на външните хора говорил с притчи, а на учениците си давал опити и знания. Той правил чудеса, възкръсвал мъртви, но никому не казвал, как прави това. На учениците си, обаче, казвал, че след възкресението Му т ще правят по-го-лъми чудеса от Неговит. Той ги запознавал с идеята за братството. Говорил им за богатството, което се крие в ума и в сърцето на чов-Ька. Давал им методи да от-варят сърцата на богатите хора. За всяко човешко сърце и за всеки човешки ум има специален ключ, с който се отварят. Който намъри ключа на едно сърце, той не трябва да го задържа за себе си, но да го даде на притежателя му. Много богати хора са загубили ключа на своето сърце. В това седи злото на света. Като намърите ключа от сърцето на някой човек, ще му го дадете и ще кажете: Заповъдай, вземи ключа от сърцето си! Той ще вземе ключа и ще ви благодари, защото до този момент богатството му е било заключено.

Какво нещо представя ключът на човешкото сърце? Ключът на сърцето е любовта. Само любовта отваря човешкото сърце. Докато няма любовта в себе си, човек нищо не знае. Който е придобил любовта, той е ми-нал от смърт в живот. Който се съмнява, който се колебае, той не е опитал още, какво нещо е любовта. Щом познаеш любовта, ти ще напишеш с ръката си: Първият момент на любовта подразбира пъова стъпка към Въчния Живот и към абсолютната вьра. След това ще кажеш: гЛз зная вече, че всички хора са братя помежду си. Да съзнаеш това, значи да видиш лицето на Бога. Който веднъж само е видъл това лице, той люби всички

47

живи същества. Докато тази любов не влъзе в сърцата ви и не минете от смърт в живот, вие нищо не сте придобили. Щом придобиете любовта, тогава ще разберете, че животът не е нито в богатството, нито в силата, нито в славата и величието. Смисълът на живота е в любовта. Аз не говоря за обикновената любов и за обикновените чувства. Т са предговор само към Божествената любов. Можете ли да придобиете тази любов? Ако не днес, поне в бъдеще, всички хора могат и трябва да при-добият любовта.– Ама ние верваме в Бога!–Не е въ-прос за вера, но за любозьта. Верващи хора има навсЪ-къде, но сега се изискват хора на любовта. В прав смисъл на думата безвърници не съществуват. Всеки чо-вък верва в ньщо; всеки има нт^какъв идеал. Срещате един млад момък, който казва, че не верва в Бога. Той не верва в Бога, но верва в своята възлюбена. За него тя е Бог. Всички хора, богати и бедни, учени и прости, силни и слаби имат по един свой Бог. Според мене, в св-вта има малко силни хора. Защо? – Защото нямат любов в себе си. Силни хора са само тия на любовта. Който люби, който не умира, само той е силен човтзк. Силният може да каже: „Ние н+зма да умрем, но ще се измтзнимъ". Да се измбним само, значи да запазим съзнанието си. В този смисъл смъртта подразбира събличане от една дреха и обличане в друга по-хубава, по-съвършена. Така и змията съблича кожата си, но не умира. В същ-ност човек живее в съзнанието си, а не в тъпото си. Нима банкерът не живве, след като изгуби парите си? Нима ученият не живее, когато изгуби знанието си? Обаче, има разлика между първия живот на банкера, на учения и втория им живот, когато са изгубили богатството си, било в пари, било в знание. За да се справят с второто положение, с загубите си, т трябва да имат светъл ум, да разберат, че смисълът на живота не е в парит, нито в знанието, но в любовта.

Сега желая на всички да слушате Христа в една от тия ежботи. Съжалявам, че днес поне не е ежбота, но не-дъля–първият ден на седмицата. Закъснели сте по буква на нъщата, но не и по дух. По дух днес е ежбота. Защо? – Защото слушате Словото Божие. Привидно вие сте направили недълята ежбота. Така един българин привидно замъстил дървеното масло с свинска мас. Той бил болен и отишъл при един лекар да се прегледа. Лъка-

48

рят му казал, че, за да оздравее, трвбва да яде дървено масло. Този българин бил беден човек, нямал пари за дървено масло. Върнал се у дома си и започнал да мисли, как да изпълни предписаното от лекаря. Дошло му на ум, че имал свинска мас и си рекъл: Ще опи-там да прекарам свинската мас през малка дупчица, да тече като дървено масло. Намислил и приложил това. Скоро след туй оздравъл. Доволен, че е здрав вече, той оти-шъл при лекаря да му благодари. – Хубаво ли бъше дървеното масло? – Хубаво бъше, помогна ми. Значи, той транс-формирал свинската мас в дървено масло и се излвку-вал. Следователно, по този начин всеки човек може да трансформира нещата, от лоши да ги превръща в добри. Не е въпросът в буквата на ньщага. В изключителни случаи свинската мас може да замести дървеното масло. Обаче, има свине, на които масьта по никой начин не може да се употребява.

И тъй, турете в ума си мисълта да работите с Божията Любов. Тя ще ви научи на много нъща. Не е достатъчно само да вярвате в любовта, но трябва да рабстите с нея. Досега е било само с вера, но отсега нататък се иска работа, приложение. Някои търговци поставят в търговията си следното правило: Днес с пари, утре без пари. – Не, вярата е едно, а знанието друго, те не могат да се замъстват. Вярата донася едно нещо, знанието донася друго – и двет са необходими. Истинско знание е снова, което има приложение в цълокупния живот, а не специално в нашия личен живот. Защо ми е знание, ако то не може да ми помогне при всички трудни условия на живота, или ако не може да обясни причините на всяко н"Ьщо? Знанието на химията, на физиката, на астрономията, на астрологията и на всички останали науки имат смисъл, когато могат да се приложат в живота, да измънят лошитъ-аспекти на човешкия живот в добри. Гнъвен си, вою-ваш, ще знаеш, че имаш работа с Марс, затова разумно ще се разговаряш с него, да го заставиш да обърне добрата си страна към тебе. Подозрителен, кри-тичен си, ще знаеш, че имаш работа с Сатурн. Поговори с него, кажи му, че познаваш, че те изпитва. Нека обърне другата, светлата си страна към тебе. Поговори му малко за Венера. Щом чуе името й, той веднага ще се усмихне, ще се разположи. Като дойде Венера и започне да те изпитва, да играе срещу тебе, кажи й: Слушай, позна-

49

вам те, не мисли, че ще ме залъжеш. Покажи ми другата страна на твоето естество. Разкажи ми, как и защо хората те обичат. Ако ми обясниш този въпрос, ще те запозная с един сериозен господин. Тя погледне, види Са-турна и веднага отваря торбата си с добрите аспекти.

И тъй, всвки човек трябва да приложи своята вж-трешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошиг си работи, а в другата – добрите. Когато предизвикате добрия чов-бк, той изважда на лице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия чов-бк, той изнася на лице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знае, че Бог работи и с доброто, и с злото. Като гледате по този начин на нЪщата, вие ще знаете, защо доброто и злото съществуват едновременно в живота и в природата. Вие едва сега започвате да изучавате злото. Ще кажете, че в света не съществува нито зло, нито добро. Това са философски разбирания. Не е достатъчно само на теория да се говори това, но след като приложи тази теория в живота си, човек трябва да има някакъв резултат. За себе си само човек може да казва, че няма добро и зло в света. Защо? – Защото той е разбрал, какво нещо представят злото и доброто. Само при това положение човек работи съзнателно и с доброто, и с злото: злото в себе си ограничава, а на доброто дава свобода да се прояви. Забелязано е, че когато хората вървят по пътя на злото, всЬкога биват ограничени; когато вървят по пътя на доброто, всякога биват свободни. Тази е една от великите истини в живота. Всъкога вършете доброто – това е пътт на любовта.

17. Неделна бгееда от Учителя, държана на 26 май, 1929 г. София. – Изгртзв.