Разлика между версии на „Ухото“

Версия от 13:18, 20 декември 2008

Ухото

Размишление.

Ще прочета 9 гл. от Деянията на апостолите, от 10-21 ст. "И тоз час паднаха от очите му като люспи". (- 18 ст.) – От очите на всички трябва да паднат люспите.

Съвременните християни се намират в положението на богаташки синове, които очакват баща им да замине за другия свят, за да наследят богатството му. След това, да се предадат на ядене и пиене. Някога бащата заминава навреме, преди синовете си, а някога синовете заминават преди баща си. Не е правилно, синовете и дъщерите да очакват смъртта на баща си, за да получат нещо от богатството му. Това е хазартна игра. Трябва ли да станеш християнин, за да спечелиш благоволението на Бога и да получиш нещо в наследство? – Не, ти ще учиш и от това, което научиш, ще се определи твоето бъдеще. Ще учите, ще изучавате незавършените процеси, а не завършените. Ще изучавате възможностите, които се крият във вас, а не старите работи, отживели вече своето време.

Кои процеси са завършени? Имаш едно глинено гърне, добре опечено в пещта. То е завършен процес. Като падне на земята, ще разбереш, здраво ли е, или не. И без да го пускаш на земята, като го чукнеш с пръста, ще разбереш, дали е пукнато, или здраво. Ако се окаже, че е пукнато, ще го сложиш настрана и ще вземеш второ, трето гърне, докато избереш здраво. То трябва да бъде добре опечено, да издържа на всички условия – нови и стари. Като ученик, ти сам трябва да знаеш, как се правят гърнета от пръст. Ще вземеш вода и пръст, ще я залееш. Трябва да знаеш, колко вода е нужно, как да замесиш пръстта, как да я омесиш, формуваш и опечеш. После, трябва да знаеш, колко часа да печеш гърнето.

Питате: Какво общо има гърнето към нашия живот? – Както в направата на едно гърне има много тайни, така и в науката за ухото се крият много тайни, които трябва да се знаят. Не е важно, какъв си бил в миналото, нито какъв си сега; важно е, какъв ще станеш – бъдещето е важно. То зависи от знанието, което сега придобивате. Ако си бил гърне, минал си го вече – това не е важно; ако сега си пукнато гърне – и това не е важно; какво ще стане от тебе в бъдеще – това е важно. От ухото си ще знаеш, какви възможности се крият в тебе. Изучавайте ухото си, за да се насърчите. – Какво представлява човек? – Това е велика наука. Вземеш ръката на човека и четеш по нея. Казваш, че един човек е твърд, друг – мек, трети – силен, четвърти – постоянен. – Какво знаете за тези хора? Важно е да определите степента на твърдостта, на силата, на постоянството, на добротата му. Ще изучавате линиите на ухото, като живи линии на природата и ще видите, какви възможности се крият в тях.

Сега аз не искам да се обезсърчавате, да кажете, че това са неразбрани неща. Лесно е да се каже, че нещо е неразбрано или недостъпно. Слънцето разбрано ли е за вас? – Не е разбрано. – Достъпно ли е? – Достъпно е, всички се ползваме от него. Ти не знаеш, колко голямо е слънцето, точно на какво разстояние е от земята, има ли живи същества на него, или няма. Обаче, неговата светлина и топлина са достъпни за тебе. Не е нужно да вземеш всичката светлина и топлина на слънцето за себе си. Достатъчно е да вземеш онази малка част от светлината, която очите ти възприемат. Затова аз говоря за достъпните неща, а не за разбраните. Щом имаш достъп до слънчевата светлина, бъди доволен. Каква разумност се крие зад слънцето, може и да не знаеш и да не разбираш – това не е важно. Какво е Бог, откога съществува, какви сили крие в себе си, това е неразбрано за вас. Важно е, че Той е достъпен за всички. – Как ще познаем човека? – С окото си. Като го погледнете, ще разберете, достъпен ли е даден човек за вас, или не е достъпен. Ако е достъпен, ще имате работа с него; ако не е достъпен, ще стоите далеч от него. И науката, за която ви говоря, е неразбрана за вас, но е достъпна. Външно, поне, тя е достъпна. Затова, ще изучавате не само ухото, но и окото и носа, и устата си. Имаш ухо, не знаеш защо ти е дадено. Казваш: Ухото ми служи за възприемане на звука. – Знаеш ли да слушаш? Можеш ли да възприемаш правилно звука? Мнозина не знаят, как да поставят ухото си, да слушат, както трябва.

Фигура 1 представлява музикално ухо. Сянката на ухото показва дълбочина. Ухото на музикалния човек се отличава с дълбочина, то е поставено на главата под особен ъгъл. Когато музикалният човек слуша, той поставя ухото си в такова положение, че вълните да падат под специфичен ъгъл, да се възприемат правилно. Който не е музикален, като слуша, той застава в каквото и да е положение. За него не е важно, откъде идват вълните и как ще ги възприеме.

И тъй, радвай се, ако имаш красиво ухо. Това показва, че имаш големи възможности. Те представляват материала, с който грънчарят работи. Това е капитал, вложен в банката. Щом погледнеш ухото си, ще разбереш, колко време ще живееш, какви умствени сили се крият в тебе и т.н. Като изучавате ухото, виждате, как човек постепенно е минавал от животинско в човешко състояние. Правата линия е волева. Следователно, всяка права линия в ухото говори за волята на човека. Където има повече прави линии, там волята работи много. Тя трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота. Можеш да свършиш една работа по пътя на правата, кривата или смесената линия. Това значи: Може да свършиш една работа по пътя на ума, по пътя на сърцето и по пътя на волята. В мисълта взима участие и вкусът. Обличаш се хубаво, значи, имаш вкус. Добре нареждаш къщата си – имаш вкус. Вкусът се отнася и към яденето. Той върви по огъната линия, а чувствата – по закръглена, обла линия. Много хора се движат по линията на вкуса. Малко са ония хора, които вървят по права линия. От пътя, по който вървиш и линията, по която се движиш, се съди за силите, с които разполагаш. Много от тия сили са подсъзнателни. Обезсърчаваш се. Това е огъната линия. Празната чаша не трябва да те обезсърчава. Огъната линия на чашата дава възможност да черпиш с нея вода. Значи, всяка огъната линия на твоята глава, дава възможност да придобиеш нещо. Ако имаш много огънати линии, благодари за това. Колко огънати, изпъкнали и прави линии има човек? – Колкото му са нужни. Опасно е, когато всичките линии станат или само прави, или само огънати, или само изпъкнали. Всяка линия трябва да бъде на своето място.

Фигура 2 представлява темпераментно ухо в което силите са хармонично съчетани. В него има баланс на силите. То представлява съчетание на темпераментите: жизнен, умствен, чувствен, двигателен, нервен и флегматичен. Значи, всеки темперамент има специфичен белег на ухото. Като наблюдавате някое ухо, от значение е неговата дължина. Тя има отношение към цялото тяло. Кое е голямо или малко ухо, не може да се определи вън от размерите на тялото. Едно ухо не може да бъде 15 см дълго, то ще бъде най-много от 6 до 9 см. Тези числа се отнасят към цялото тяло. Някой човек е висок, но тесен; друг е висок и широк. Ето защо, за да се определи големината на ухото, трябва да се вземат във внимание и височината, и широчината на тялото. Който има голямо ухо, разглежда нещата отблизо; който има малко ухо, разглежда ги отдалеч. Като слушат да се говори за ухото, някои сестри започват да крият ушите си зад косата, не харесват ушите си, сбутани били. Това не може да ги спаси. Работа се иска. Ако не работите, ще изгубите възможностите да развивате ухото си. Когато минаваш през страдания, ухото всякога взима участие за или против. Ухото показва, какво може да постигне човек в физическия и в умствения си живот. Някога ухото е близо прилепнало, или отдалечено от главата. – Кое е по-добре? – При едното и при другото положение не трябва да се обезсърчавате. Като работите, както трябва, ухото само ще си дойде на своето място. Казваш: Къси са ушите ми. Увиснала е главата ми. – Достатъчно е някой да ти каже две сладки думи да видиш, как ще се изправят и ушите, и главата ти. – Пожълтяло, светнало е ухото ми. – Нищо от това. Докато се спираш на външната страна на нещата, ти не си дошъл до истинската наука. Когато горната част на ухото е широка, това показва участието на ума. Ако средната част на ухото е широка, това показва участието на чувствата и вкуса. Когато долната част на ухото е широка и голяма, това показва, че физическият живот взима участие. Колкото повече се разширява тази част, толкова повече се свързва човек с материалния живот. Чувствата взимат малко участие. Ако горната част на ухото е заострена, коническа, това е лош признак.

Всяка острота трябва да се избягва. Правата мисъл създава красиви прави, вдлъбнати и изпъкнали линии. И светлината образува вълнообразна линия. Това показва, че тя се движи по пътя на най-малкото съпротивление. Някой иска да те удари, но ти веднага се огъваш. Вятърът те брули направо в лицето. Ти веднага затваряш очите си. И това е огъване. Изобщо, в живота си човек работи повече с изпъкнали и огънати линии, а някога и с прави. Значи, изпъкваш, огъваш се, изправяш се. Тези линии са норми, мерки в живота. Огънатата линия показва, с какви възможности разполагаш, за да възприемеш нещо. Изпъкналата линия показва, какво можеш да дадеш от себе си. И земята образува крива линия – орбитата, по която се движи. Тази линия представлява разумен живот. И човек образува път, по който се движи. Този път е създаден от Провидението, а не от човека. Разумните същества работят по пътя на кривите линии. Вашите мисли и чувства са резултат на дейността на разумни същества, те не са само ваши. Милиони същества мислят и чувствуват едновременно с вас. Следователно, ако сгрешите някъде, тези същества взимат участие в изправянето на погрешката. Да се върнем към ухото. Външната линия на ухото е изпъкнала. Тази линия показва, че трябва да бъдете повече активни, а не пасивни. Всяка работа, която предприемате, да бъде предварително проучена. Казваш: Не искам да проучвам издълбоко нещата. Достатъчно е да зная, какво е казал Христос. – Да, но това, което е казал Христос, е велика наука. Знаеш ли тази наука? Правиш добро на някого. Трябва да знаеш, как ще възприеме той това добро. За тази цел е нужно да познаваш ухото му. По ухото познавам, дали човек може да направи грънци от своята пръст, или не. Като ви наблюдавам, намирам, че ушите ви са хубави. Има нещо занемарено в тях, но с време то ще се оправи. Богати руди се крият във вашите уши: златни, сребърни, железни, въглища и др. Казваш: Защо ще копая? Това е трудна работа.

Нека всеки си постави за задача, сам да нарисува ухото си. Ако не може сам, нека друг му го нарисува. Казваш: Грозно е моето ухо. – Така не се говори. Изучавайте ухото си с всичките подробности, отвътре и отвън. Който има силна интуиция, само с едно прекарване на пръстите по контурите на ухото, ще познае, коя част е развита хармонично и коя не е. Хармоничната част на ухото внася разположение във вас, а дисхармоничната – неразположение. Много естествено, ако има камъчета в глината, ще изпитате неприятност. Какво от това? Ще вземете сито и ще пресеете пръстта. Правата линия може да има малки грапавини, но това да не ви смущава. Важно е, каква е общата линия. Тя не се променя лесно. Ето защо, не е важно, какъв е твоят характер, а какво ще излезе от него. – Аз не съм добър християнин. – И това не е важно. Запитай се, можеш ли да напреднеш в християнството. Ако не се интересуваш от ухото си, от какво друго ще се интересуваш? – Интересуваш се от доброто, от любовта, но те са неразбрани неща. Неразбрани са, но са достъпни. Неразбраните неща са приятни. Казват за някого, че е неразбран човек. Не е неразбран, но е недостъпен за вас. Радвайте се, че е недостъпен. И светията е недостъпен, но за грешника. Светията е облечен в чисти, бели дрехи. Той е недостъпен само за онези с калните, нечисти дрехи. Може ли, онзи, с калните дрехи, да има достъп до човека с чистите дрехи? До кого имате вие достъп?

И тъй, изучавайте ухото, като наука за определяне на характера. Тази наука открива възможностите, скрити в човека. Така той придобива вяра в себе си. Пипни ухото си и кажи: Благодаря за възможностите, които Бог е вложил в мене. Кривата линия на горната част на ухото внася мекота в човека. От прииждането на кръв в ухото, или от оттеглянето и, външната линия постоянно претърпява промени. Видимо, ухото става ту по-голямо, ту по-малко. На окултен език казано, двойникът на ухото се увеличава или намалява. Ако долната част на ухото е широка и дълга, това показва, че жизнените сили в човека са добре развити. За сметка на това, те поглъщат част от умствената дейност. Тя трябва да бъде съразмерно развита. Ако е слаба, по някакъв начин трябва да се предизвикат соковете на живота, да потекат по-енергично. Която част от ухото си най-малко пипаш, тя ще се развие най-добре. Болният трябва често да пипа долната, месестата част на ухото си, за да оздравее по-скоро. Той трябва да разтрива с двете си ръце задната долна част на ухото. Следователно, ако искаш да хванеш някого за ушите, не хващай горната част на ухото, но хвани долната, поне да усилиш жизнеността в него.

Като говоря тези неща, дръжте ги за себе си; не ги изнасяйте пред хората, докато сами не получите някакъв резултат. Още много неща има да ви се казват. Като хващате ухото си на едно, или на друго място, ще произнасяте известни формули. При това, трябва да се знае времето и часа, когато се произнасят. Спрете вниманието си върху ухото, фигура 3. То представлява лисиче ухо, т.е. ухо на умен, хитър човек, който мисли само за себе си. Той гледа само своите интереси и може да ви причини пакост всеки момент. Човек не може да има уши точно като на лисицата, но природата все пак е сложила в ухото на хитрия някакви белези, които го издават за такъв.

Фигура 4 представлява ухо на егоистичен човек. И в него има нещо хитро, но той е по-голям дипломат. И котката постъпва дипломатично. Като иска да вземе нещо, тя се глади, маже, докато постигне своята цел. И дипломатът ще дойде, ще се увърта и ще каже: Аз се интересувам от окултизма. Искам да чуя нещо. Всъщност, той иска да задигне нещо от вас. Между вас няма лисичи уши. Вашите уши са още незавършени. Отнасят се към незавършените процеси. Няма нито един от вас с ухо на завършен процес. Значи, ухото ви ще еволюира, а пък някои от вас търсят идеално ухо! Рядко може да се срещне такова ухо. То съществува като рядка възможност. Някой минава за идеален, но като му погледнеш ухото, виждаш, че му липсва нещо. Аз не съм намерил още идеално ухо, като завършен процес. Това е един принцип, който съществува. У някои от вас долната част на ухото е по-добре развита, значи, има отличен запас жизнена енергия. У другиго средната част на ухото е добре очертана; той има богат запас от вкус, от разбиране. Друг пък има добре оформена горна част. В интелектуално отношение той е добре развит.

Някога се събират двама или трима души и не могат да се разберат. Защо? Защото единият живее в горната част на ухото, другият – в средната част, а третият – в долната част. Срещате един безверник. Искате да го обърнете към Бога, да го направите християнин. Трябва ли всички изведнъж да му говорят? Ако сте десет души, петте ще му говорят, а другите пет ще почиват. Първият ще говори, после вторият, третият, докато се изредят и петимата. При това, няма да го морализирате, нито едни-други ще се морализирате. Не казвай на човека, че не е говорил, както трябва. Откъде знаеш, как е говорил? Някой направил една граматическа грешка – нищо от това. Една кола външно е красива, но не е здрава, не върши работа; друга кола не е красива външно, но е здрава, върши работа. Една постъпка е права, когато съдържа в себе си умствен, чувствен и жизнен елемент. Иначе, ще се обезсърчиш. Тогава, хвани лявото ухо с лявата ръка, дясното ухо – с дясната си ръка и прекарай пръстите по външната линия. После, като видиш красиво ухо, мислено го пипни. Красивите неща са достъпни за ума. Казваш: Нищо не съм постигнал и нищо не мога да постигна. – Не говори така. Не се спъвай с отрицателни мисли. – Не съм издържал нито един изпит досега. – Това не е твоя работа. Изпитната комисия ще се произнесе, издържал ли си изпитите си, или не. Някога мислиш, че си издържал, всъщност, не си издържал; друг път мислиш, че си пропаднал, а комисията намира, че си издържал. Майката казва за детето си, че е даровито, способно. И детето започва да си въобразява, че е даровито. Като тръгне на училище, не излиза така. Детето се обезсърчава. По-добре беше майката да пипа по-често ухото му, да внася в него условия за развиване на ума, отколкото да му приписва качества, които не притежава. Опасно е да мислиш, че си много добър и способен, а другите хора да подценяваш. Поставяй другите хора на уровена, на който си ти. Ако ти обработваш своята нива, знай, че и ближният ти обработва своята.

Разгледайте ухото на фиг. 5. То представлява женско ухо, т.е. ухо на човек с мек характер. Фигура 6 представлява мъжко ухо, т.е. ухо на енергичен човек. То не е завършено още. Фигура 7 е ухо на човек с умствен темперамент. Фигура 8 представлява физическо ухо. Фигура 9 представлява ухо на искрен човек. Значи, имате образи на 9 вида уши. Чрез тях ще си съставите ясна представа за красивите прави линии. След ухото ще разглеждаме носа. Казваш: Моят нос е огънат. Ако огъването е правилно, то е добре. Всички носове не са прави. Добре е да бъде прав, но малко носове са прави. Важни са и страните на носа. И носът се дели на три части: горна, средна и долна. Обаче, за ухото има още много да се говори – за неговата вътрешна страна. В него се крият големи тайни. Само онзи може да се домогне до тях, който ги възприема правилно. Изучавайте своето ухо, както и ушите на другите, без да изявявате знанието си, без да гадаете. Рисувайте различни уши и правете сравнение между тях. Аз изучавам човека от четири страни: от гледище на ухото, носа, устата и очите. Това са четирите свята: физическият, астралният, умственият и причинният. Очите представляват причинния свят. В тях се крият причините и последствията на нещата. В тях са вложени много добродетели. Мъдростта е свързана с ухото. Външният живот зависи напълно от ухото. Ето защо, като оглушее, човек постепенно оглупява. Възприемането на звуковите вълни е подготовка за възприемане на светлината. Значи, между звука и светлината има известна връзка. Ще кажете, че звукът раздвижва въздуха. И звукът го раздвижва, и светлината го раздвижва.

И тъй, от днес никой няма право да се оплаква от страданията и болестите си. Боли те корем, хвани ухото си. Боли те глава, хвани ухото си. Прави опити, да видиш, какви сили действат в тебе. Хвани долната част на ухото на болния и кажи: Ти ще живееш много години. Колкото и да те мачка болестта, нищо няма да ти направи. Щом болният чуе тези думи, веднага ще се ободри. На онзи, който не е завършил работата си на земята, ще кажеш: Имаш още работа, няма да заминеш за онзи свят. И на себе си ще кажеш същото. Това е метод за самовъзпитание. Аз искам да отправя вниманието ви към ония велики възможности във вас, които трябва да разработвате. Кой какво е казал за вас, това е странична работа. Важно е, какво вие знаете за себе си. Ако някой ви обича, ще каже, че ушите ви, носът ви, устата ви са красиви. Важно е и като не обичате някого, да кажете, че очите му са красиви. Като видите ухото, носа на човека, знайте, че в тях се крият много възможности. Носът на някого е малък, къс, изразява детско любопитство. Един ден този нос ще се удължи. Обаче, процесите в природата не стават бързо. Ако ставаха бързо, това щеше да бъде нещастие за човека. Човешкият характер се формира при бавните процеси. – Сприхав съм. – Много енергия имаш. – Мързелив съм. – Ще работиш. – На какво се дължи мързелът? – На неразбиране на живота. Мислиш, че другите хора трябва да работят, а ти да почиваш. Ще си кажеш: Бог работи, ангелите работят, природата работи, хората работят. Следователно, като човек и аз ще работя. Няма да бъда търтей. Мнозина мислят, че търтеят не работи. Не, работлив е той. По цели дни бръмчи. Не казвай, че не си търтей, но кажи: Няма да бъда сух лист; ще бъда жив лист на дървото и постоянно ще се движа.

Бъдете листа на живото дърво и не падайте на земята. Бъдете работни като пчелите, но без жило. Някога ще имате и жило. И който не ви се подчинява, ще жилите. Ще жилите, но и вас ще жилят. Някой от вас ще заема мястото на царицата, ще произвежда много яйца. Значи, ще работиш, като работничката-пчела; ще носиш радости и веселие, като търтея; ще произвеждаш живота, като царицата. Има нещо приятно в бръмченето на търтеите. Затова казвам: Не избивайте вашите търтеи. Ако ги избивате, догодина вашите пчели ще пострадат. – Ако ги оставим, те ще изядат всичкия мед. – Значи, те да не ядат меда, а вие да го ядете! Колко търтеи има в един кошер? На 30-40 хиляди пчели, едва има по 200-400 търтеи. Това са музикантите на кошера. И в човека има музикално чувство. Фантазираш си нещо – в това, има музикалност. Не убивай фантазията си. Като живееш на земята, ще имаш в себе си търтеи и работници, и царица – човешката душа, която най-много работи. Пазете вашата царица, за да бъде животът ви радостен и весел.

Хвани ушите си с двете си ръце и кажи: Господи, благодаря ти, че си ми дал тези хубави уши и това голямо богатство, скрито в тях. Като изучиш физическото си ухо, ще изучаваш астралното, умственото и причинното си ухо. Това показва, че ухото има своите представители и в четирите свята. Ухото е зарегистрирано в четири свята. Изучете първо физическото ухо – голямата фирма на земята. Тя работи с голям капитал. Като знаете това, благодарете, че имате каквото и да е ухо. В бъдеще, вашата фирма ще се развие още повече.

Т.м.

22. Лекция от Учителя, държана на 15 февруари 1933 г.

София. – Изгрев.