Разлика между версии на „Вечно веселие“

Версия от 15:40, 14 февруари 2010

Вечно веселие

„Вечно веселие да бъде там" (Исайя 61:7)

Това изречение е из книгата на един от най-видните израилски пророци и поети; при превода то губи своята вътрешна красота. Често при превода мисълта се опорочава. Изобщо, когато формите се материализират, те изгубват своята вътрешна, духовна красота. Великото в живота не седи във външната форма. Красивото в живота не се изразява в силата, която се съдържа в него. Силата не дава красота в живота. Силният човек не може да бъде красив; той може да бъде добър или лош. Любещият човек пък може да бъде красив, но може да бъде и грозен. Тъй щото, Любовта може да се изрази в красота и в грозота. Силата, т.е. разумното в живота може да те направи или добър, или лош.

Значи, разумността дава съдържание на нещата, а Любовта – тяхната форма. Когато любиш, ти не трябва и не можеш да търсиш съдържание на Любовта. Който търси съдържание на Любовта, той погрознява. Хората погрозняват по единствената причина, че започват да чоплят, дали близките им ги обичат, както трябва. Следователно, всички грозни хора се съмняват; те са хора на съмнението, понеже в характера им има нещо неустойчиво, или казано на научен език: естеството на тия хора не се е доразвило, те не разбират причините и последствията на нещата. Ние не обясняваме причините и последствията на нещата, но засягаме само тяхната форма, тяхното съдържание и техния смисъл, като казваме: ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър, не търси и смисъла на силата. Силата, сама по себе си, може да се употреби и за зло, и за добро. При това, дали ще се употреби за зло, или за добро, тя не се опорочава. Същото нещо се отнася и до Любовта. За каквото и да се употреби тя, за омраза, или за любов, за престъпления, или за добрини, сама по себе си, тя че се опорочава, но винаги остава девствена. Ако някой употреби енергията на Любовта за омраза или за престъпление, той сам ще се опорочи, но не и Любовта. И силата, сама по себе си, не може да изгуби смисъла си, нито да се опорочи, но всеки човек, който злоупотртвби с нея, може да се опорочи.

Често хората изгубват своето здраве, сила, щастие, но това не става произволно. Не мислете, че човек може да стане добър или лош, когато пожелае. Някои хора искат да станат добри, но не могат; други искат да станат лоши, но не могат. Някой казва: „Натеглих се да бъда добър". Друг казва: „Натеглих се да бъда лош". Единият иска да стане лош, другият иска да стане добър и двамата имат своя философия. Този, които иска да бъде добър, той е търговец, който не е намерил място да пласира стоката си и затова фалира. Онзи, който иска да бъде лош, той е вече фалирал търговец. Значи, в края на краищата, и двамата са фалирали търговци. Срещат се те, и единият от тях казва: „Не струва човек да е добър". Другият казва: „Не струва човек да е лош". Те спорят помежду си. Първият казва: „От толкова години насам аз правя само добрини, но какво придобих от това? Нищо не придобих. Затова, именно, казвам, че не струва човек да бъде добър! Кой каквото ще да ми разправя, аз имам вече своя вътрешна опитност, изработил съм своя философия за живота". Вторият казва: „От толкова години насам аз правя само злини. Какво придобих от това? Нищо не придобих. Затова, именно, казвам, че не струва човек да бъде лош. Такава философия си изработих от своята вътрешна опитност". Как ще примирите тия двама философи, единият от които не видял полза от доброто, а другият не видял полза от злото? Защо тия двама души не са придобили нищо от доброто и от злото в живота? – Защото единият не е знаел, как да прави добро, а другият не е знаел, как да прави зло.

Тези две течения в света се преплитат, кръстосват в два възела. Те се срещат от ред поколения в целокупния живот на човека: в неговия личен, умствен, сърдечен, духовен и обществен живот. В този смисъл, когато някой човек казва, че иска да бъде лош, това подразбира, че иска да бъде енергичен, силен, всестранно да се прояви в живота. Този човек, като прекарал дълго време на земята, изгубил е смисълът и значението на силата; и днес, понеже иска да бъде силен, придава на силата качество, което тя не съдържа – лошевина. Когато някой човек казва, че иска да бъде добър, това подразбира, че той иска да бъде любещ човек. Значи, той е изгубил смисъла на Любовта в живота. Без любов доброто не съществува. Не можеш да направиш добро на човека, ако нямаш любов.

В прочетената глава пророкът описва състоянието на хората, когато Духът Господен дойде между тях. В цялата глава се прозират условията, при които се намирал израилският народ. Обаче, ние знаем, че Божиите разпоредби са съвсем други от тия, които се нареждат от хората. Бог е дал много блага и много обещания на израилския народ; въпреки това, няма друг народ в света, който да е страдал толкова много, както израилският. Той е получил много блага, но и много тояги. Като говорим за израилтяните, ние не разбираме всички съвременни израилтяни по плът, които са разпръснати по целия свят. Ние говорим за духовните израилтяни, които са пазили, па и до днес пазят Божиите закони. Казвате: „Избран народ бяха израилтяните". Всеки духовен човек е Божий човек, той принадлежи към народа Божий. Сега, когато някой каже, че принадлежи към народа Божий, той трябва да има известни качества, които определят този народ. Като разглеждате един скъпоценен камък, вие го оценявате по неговите специфични качества. Диамантът, например, има свои специфични качества, по които се отличава от другите скъпоценни камъни: по своята твърдост и по силното пречупване на слънчевата светлина. Също така има и различни газове, които се отличават едни от други по начина на горенето и по светлината, която се образува при горенето им. И тъй, истинският човек се познава по това, че радостта му е вечна. Думите „вечна радост" не подразбират проявление на радостта в бъдещи времена, т.е. за всякога, във всички времена и епохи, но докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва. Всички хора имат такава опитност. Тя е една и съща и за светските хора, и за учените, и за простите, и за духовните хора. Най-малкото нарушение в законите на радостта и в светския, и в културния, и в духовния човек, който е свързан с Бога, води към намаление на неговата радост. Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. Обаче, нарушението на радостта не показва отдалечаване от Бога.

Има два метода, по които човек познава, дали се отдалечава от Бога, или не се отдалечава. Когато се отдалечава от Бога, мрак и тъмнина го нападат. Тъмнината е спътник в живота на такъв човек. Когато човек се приближава към Бога, светлината му се увеличава. Следователно, когато светлината в тебе се увеличава, ще знаеш, че ти печелиш едновременно и друга ценност – ти се приближаваш към Бога. Когато светлината в тебе се намалява, ти се отдалечаваш от Бога. Ще кажете: „Как става приближаването и отдалечаването от Бога?" – Това е дълбок философски въпрос, който не може да се обясни. Защо човек при един случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, защо е събрал толкова дъски на едно място и направил от тях една каца? Могат ли самите дъски да ви кажат, по силата на какъв закон са събрани заедно да образуват кацата? Те ще ви кажат: „И ние сами не знаем дълбоката причина, която е накарала кацаря да ни събере всички заедно". Знаем само, че един закон ни държи така здраво, че никой не може да ни разедини. Освен железните обръчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади из тази каца. Питам: от ваше гледище, щастливи ли са тези дъски? – Не са щастливи. Едно нещо е важно и отличително за тези дъски: веднъж поставени в това положение, те вече нито гният, нито се разсъхват и за дълго време запазват своя физически живот. Подобно е състоянието на човека, когато физическият му живот е в зависимост от неговия дух. Тази връзка между физическия и духовния човек съществува само тогава, когато той има будно съзнание

Много хора са будни, когато се тревожат. Това, обаче, не е будност на съзнанието. Когато човек се радва, той е също така буден, но и това състояние не може да се нарече будност на съзнанието. Когато човек се радва, или когато се тревожи, това са странични явления, които не можем да наречем будност на съзнанието. Дават някому сто хиляди лева да си направи една къща. Той взима парите, радва се, буден е. Тази радост не е негова. Тя е предизвикана изкуствено. Причината за радостта са парите, които той е получил. Утре взимат парите или къщата му, и радостта изчезва. Както е придобита, така ще се изгуби. Има един закон, който гласи: това, което се придобива, се изгубва; и това, което се изгубва, се придобива. Някой казва: „Аз спечелих". – Ще изгубиш. Друг казва: „Аз изгубих." – Ще спечелиш. Печалбите и загубите вървят периодически. Статистиката показва, че радостите и скърбите в живота вървят по определен закон. Когато дойде радостта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия връх. След това, тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дето съвършено изчезва. Тук човек се намира в долината на мрака, т.е. в долината на скръбта. Понякога той слиза и до най-големи дълбочини, отдето след време започва малък подем, възкачване нагоре, към върха на радостта. При качването се образува крива линия. Човек се качва по същия начин, както живакът в барометрите. Такова качване, повишение има и в сеизмографа. Колкото спадането на барометрите е по-голямо, толкова и промените в атмосферата са по-големи; колкото спадането е по-малко, толкова и промените в атмосферата са по-малки.

Човек трябва да съпоставя явленията в разумната природа и в живота, да намира връзка между тях. Нищо в природата не става произволно. Щом е тъй, и скърбите, и радостите вървят по определен закон. Съвременните хора живеят в свят, дето скърбите и радостите се редуват правилно; затова, ако човек знае закона, на който те се подчиняват, той ще може да определи, кога ще му дойде някоя радост или скръб и кога ще си отиде. При сегашното развитие на човека, скърбите и страданията са неизбежни за него. Разумните хора могат да избягват скърбите и страданията, защото те знаят друг един закон, според който ги предвиждат. Разумният човек, като предвижда страданията, може и да ги избягва. Обикновеният човек, като не може да ги предвижда, той трябва да изучава закона на отклонението; щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрез огъване да избегне най-големия му удар. Днес всички хора се стремят да избегнат страданията, или поне да ги намалят. Това се постига с изучаване закона на отклонението, т.е. закона на огъването.

Пророкът казва: „Вечно веселие ще бъде тям". Какво е искал да каже пророк Исайя с тези думи? – Всеки човек, който е разбрал смисъла на живота, радостта му ще бъде трайна, животът му ще бъде вечно веселие. Да разбереш живота, не значи да се примириш с него. Някой казва: „Аз се примирих с живота". – Човек нито може да се примирява с живота, нито да го отрича. По същия начин човек нито може да възприеме Любовта, нито да я отрича. Няма човек в света, който да се е борил с Любовта и да е придобил нещо добро. Няма човек в света, който да се е борил със силата и да е придобил нещо добро. Любовта, силата са абсолютни неща, с които не можете да се борите. В Писанието се казва, че Яков се борил с Бога, но Той го бутнал само с малкия си пръст, и Яков окуцял. След като се борил цяла нощ с Бога, от тази борба той доби голямо прозрение и много знания. След това той се обърна към Бога и каза: „Господи, Ти ме направи куц. Сега поне ме благослови!" Яков имаше брат на име Исав, но между тях съществуваше някакво недоразумение, някакво неразбиране, вследствие на което Яков напусна бащиния си дом. Исав, по-големият син на Исак, беше космат, като кожена дреха. Той стана човек изкусен на лов, полски човек. Исак обичаше Исав, защото ядеше лова му. Яков беше човек мек, незлобив по характер, и живееше в шатри. Ревека, майка му, обичаше Яков.

Един ден Яков си вареше леща. Исав дойде от полето, изнемощял и гладен, без никакъв лов. И рече Исав Якову: „Я ми дай малко от твоята леща, защото съм изнемощял"! И рече Яков: „Продай ми днес първородството си". Исав рече: „Ето, аз съм на умиране, защо ми е това първородство?" И рече Яков: „Закълни ми се днес!" И закле му се и продаде първородството си Якову. Яков, като сегашните адвокати, направи договор с брата си и му каза: „Подпиши се тук!" И той се подписа, като мислеше, че тази работа е на шега. От този ден Яков стана богат, щастлив човек, придоби сила. Той взе полица от брата си и отиде да я шконтира в банката на майка си, но парите трябваше да се изтеглят от бащата. Обаче, бащата нищо не знаеше за този договор. Ако знаеше, той не би го подписал. Остаря Исак и започна да недовижда. Той повика Исав и рече му: „Сине мой, аз вече остарях, не знам деня на смъртта си. Вземи сега оръжията си, излез на полето и улови ми лов: сготви ми вкусно ястие и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". Отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе.

Ревека чу това, което говореше Исак на Исав. Тя извика Яков и му рече: „Чух всичко, което отец ти говори на Исав. Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми в това, което ти поръчвам. Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си". Рече (Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз - мъж гладък. Баща ми може да ме попипа и ще се явя пред очите му като прелъстник и ще навлека на себе си проклятието му, а не благословението". Майка му знаеше, как да го преобрази и каза: „На мене да бъде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси две ярета!" Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добрите дрехи на Исав и облаче с тях Якова. И даде в ръцете на Яков вкусното ястие и хляба, който приготви.

Яков отиде при баща си и рече му: „Отче мой, ето ме! – Кой си ти? – Аз съм Исав, първородният ти син. Сторих, каквото си ми рекъл, за да ме благослови душата ти. И рече Исак Якову: „Приближи се, чадо мое, да те попипам, дали си ти Исав, или не. Гласът е Яковов, а ръцете – Исавови. Ти ли си моя син Исав?" – Аз съм. Донеси ми да ям от лова ти, за да те благословя". Бащата яде от лова на сина си и го благослови. Тук Яков си послужи с една дипломатическа лъжа. Той взе парите от баща си – благословението – и си отиде радостен и богат.

Като свърши Исак да благославя Якова, дойде Исав от лова си. Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отец ми да ме благослови!" И рече му Исак: „Кой си ти?" – Аз съм Исав, твоят първороден син. И разтрепери се Исак и рече: „Кой ще е този, който улови лов и ми принесе, та ядох и го благослових?" Като чу бащините си думи, Исав извика с голям и горестен вик: „Благослови и мене, отче мой! Не си ли задържал за мене поне малко благословение?" Баща му рече: „Поставих вече господар над тебе; ще дойде ден, когато ще скъсаш този ярем, но ще мине дълго време още". Както виждате, голям ловджия, силен човек беше Исав, но заплака като дете.

Сега, от гледището на съвременните хора, вие ще кажете: „Яков е постъпил умно, а Исав, който продаде първородството си за една чинии леща, постъпи глупаво". Но след това, понеже Яков си послужи с измама спрямо Исав, в отношенията на двамата братя се зароди омраза. Исав се закани срещу Яков, искаше да му отмъсти, като казваше: „Нека умре само баща ми, аз ще ти дам първородство! Ще употребя оръжието и насила ще взема първородството си". И като чу това Ревека, повика Яков и рече му: „Чадо мое, послушай гласа ми и стани, та бягай при брата ми Лаван в Харан." Яков взе своята тояжка и тръгна на път. Отиде той при вуйчо си Лаван и трябваше да му слугува цели 14 години за две жени. Той беше над 40 годишна възраст, когато напусна бащиния си дом. Тези изпитания му бяха необходими, за да развие хубавото, което беше вложено в неговата душа.

И излезе Яков от Вирсавее и отиде в Харан. И стигна на едно място и пренощува там, защото беше залязло слънцето. И видя сън: „И ето, стълба, поставена на земята, на която върхът стигаше до небето; и ето, ангелите слизаха и възлизаха по нея". Така той видя славата Господня, видя реда и порядъка, който царува в небето и разбра, че Божието око бди навсякъде. Той почувства, че това място е Божествено, свещено и принесе жертва Богу, като направи обрек и рече: „Ако бъде Бог с мене и ме опази в този път, по който отхождам и се върна с мир в дома на отца си, тогаз Господ ще бъде Бог мой. И от всичко, каквото ми дадеш, ще дам десятък на Тебе". Господ обеща да го благослови.

Отиде Яков при вуйчо си Лаван, който постъпи с него така, както той се отнесе с Исав. Тук Яков се влюби в по-малката дъщеря на Лавана – Рахила, и поиска я за жена. Лаван му отговори: „Ще ти дам Рахила, но ще ми работиш седем години заради нея". След изтичането на тия седем години Лаван му даде за жена по-голямата си дъщеря Лия. Той постъпи с Яков като търговец на дребно. Такъв беше той по характер. И рече Яков на Лаван: „Що е това, дето ми стори ги? Не ти ли слугувах за Рахила? Защо ме излъга?" – Ще ми служиш още седем години, ако искаш да ти дам Рахила. Тъй щото. Яков трябваше да служи на Лавана 14 години, да му пасе овцете, за да изучи Божиите закони и от тях да разбере, какви са човешките закони и разпоредби. Не само Яков, но всеки човек трябва да мине през тази вътрешна опитност.

Яков прекара 14 години на работа при Лаван и реши най-после да се върне в бащиния си дом. Той рече на Лаван: „Пусни ме да си отида на моето място, и на моята земя." Лаван му отговори: „Забелязвам, че Господ ме благослови заради тебе. Затова, определи ми заплатата си, и ще ти я дам!" Яков знаеше изкуството да заставя овцете да раждат все пръчкави и шарени агнета, затова каза на Лаван: „Всички пръчкави и шарени овце и кози са мои, а останалите – твои". Лаван се съгласи на този договор, но скоро след това измени на условията. Тогава Яков се обърна към Господа и получи отговор на своята молитва: „Видях всичко, що ти прави Лаван. Стани сега, та излез из тази земя и се върни в земята на рода си". Той взе жените си, децата си и богатството си и тръгна при баща си в Ханаанската земя. И в третия ден обадиха на Лаван, че Яков побягна. И гони го Лаван седем дни път и стигна го в гората Галаад, дето се примириха. Яков продължи пътя си и проводи вестители до брата си Исав, да му съобщят, че се връща в бащиния си дом. Но понеже се боеше от Исав, изпрати му в дар голяма част от добитъка си, за да омилостиви лицето му, да не му отмъщава. Исав се зарадва и сам излезе да го посрещне. Двамата братя се примириха по един разумен начин. По същия начин иде и благословението на хората.

Съвременните хора, като Якова и Исав, могат да се примирят по един вътрешен начин. Яков и Исав представляват два принципа, два елемента, които съществуват в самия човек. Единият принцип е творчески; той гради, създава. Другият принцип обработва и съхранява. Яков представлява принципа на обработването и съхранението, а Исав – творческия принцип. Следователно, когато творческият принцип вземе надмощие в човека, в противодейстие на него се явява разрушителния принцип, който го заставя да проявява нетърпение, да не дочаква реализиране на своите идеи. Такъв човек, като започне една работа, дойде донякъде и я напуща. Той ражда идеи, пристъпва към тяхното реализиране и след време ги напуща, оставя ги недовършени, неразработени. Защо? Пари не му достигат. Гледате, някъде започват да строят голяма, хубава къща, но скоро я напущат – нямат средства.

Същото нещо се забелязва в живота на много от съвременните хора. Те започват някакво голямо предприятие, но скоро се убеждават, че нямат средства, необходими за неговото довършване. Не се минава много време, виждате, те отпадат духом, изгубват всякакъв смисъл в живота. Защо? – Те мислят, че щастието седи във външните придобивки на живота. Вечната радост и веселие седят във вътрешното единение с общото, с Божественото съзнание, в което прониква цялото Битие. Във вселената съществуват две съзнания: едното е Божественото съзнание, т.е. съзнание на общото, на цялото, в което няма разединение; другото е съзнание на частите, кои-

1з

то се различават една от друга по степеньта на своето развитие. Например, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голяма разлика. Ще кажете: „Коисталите имат ли съзнание?" – Имат. В природата няма мъртви Н"Ьща. Това, което считат за мъртво нещо, то е начало на живот., те. е. най-малкото, най-слабото проявление на живота. В кристалите, в камънит-г животът се проявява в най-слабия си разк вр; дойдем ли до човека, жизотът се проявяв.; в най-голямия си размър. Обаче, за да се прояви животът в най-големия си размърг,, изискват се съотвътни условия. Това значи: не всъка човешка о-орма може да служи за проява на живота в неговата най-висока степен.

Казвам: всички, които не разбират основния закон на живота, искат да подчинят цялото човечество на себе си, те. е. те искат да подчи-нят цялото на частит. Това е немислимо. Часть-та не може да I одчини цялото на с°бе си; нито пък една част може да подчини друга част на себе си. Между частите има съотвътствие, но не и подчинение. Те могат само да се хармонизират помежду си. Единството, което прониква и владее всичко, това е цялото, те. е. съзнанието на Бога. Понякога човек усъща, че някаква сила го дър жи в ръцът си, и той иска да се освободи от нея. Хората, като не разбират закона, считат, че тази сила ги заробва, сковава. Това показва, "е те вервят в разръз с тази сила. Дойдатт-> ли в хармония с нея, никакво робство, никакво сковаване не биха изпитвали. Никой човек, никое светло същество не може да се освободи от тази сила. Всички опити и усилия в това направление са останали безрезултатни. Извън Божественото съзнание народ не може да съществува; извън Божественото съзнгни нито общество. нито дом, нито човек може да съществува. Извън Божественото съзнание съществува робство. В Божественото съзнание сжшествува истинска

16

свобода. Всички хора, кои го психологичен 1 не приемат Божественото съзнание, гб са иззън Него, и привидно само са свободни, но нямаг съответствие с другите хора. Те сами се оеъж-дат на вечни страдания и недоволства от живота и казват:,, Нас никой не ни обича; за нас никой не мисли." Възможно ли е един разумеп, един любет човек да не намери някой да го обича? Щом г/вма кой да го обича, това показва, че такъв човек се е откженал от Божественото съзнание. Насила може ли да го обичат? Н1зкой момък открадне една мома и мисли, че де може да ч застави да го ооикне. Физическото може да се вземе чрез -;асилие, но духовното никога. Духовно човек е свободен.

Гричинага за заблужденията, кои го създават нещастията в света, се дължат на това, че хората миелчт, какво духовното може па се подчини на човешки закони. Физическото начало з човека, неговото те+>ло могат ца се подчиняват не закони, но духовното в човека, неговият дух никога не се подчинява. Следователно, всеки човек, който е съзнал, че неговикт дух е свободен, е прав в своите разсъждения. Всеки човек, кой го е съзнал. че неговата душа е свободна, е прав в своите разбирания. Такъв човек може да има вечна радост и вечно веселие в себе си. Не мислете, че свободата сега се придобива. Тя сжшествува като качество, като атрибут, като пооява на Истината. Всеки човек, който обн"а Истината, той непременно ще бъде свободен. Щом е свободен, той ще може и д обича. Човек , който нема свобода, той не може да обича. Здравият човек може да обича, а еолният ше се учи на Любовта; той ще се учи да обича, като гледа, как другите хора му прислужват. Като гледа само, как близките прислужваг наоколо му, той ще види, какви чудеса върши Божествената Любов.

И тъй, местото, до което са достигнали съ

17

временните хора, е изразено в стремежа им към щастие, към радост и веселие. Днес всб-ки човек иска да бъде радостен, затова той трябва да се заеме с изучаване на радостта. Тя трябва да се изучава така, както се изучават растенията, които се посаждат в земята. Тя трябва да се изучава така, както се изучават условията, при които се градят къщигб. Питам: при какви условия човек може да бъде радостен? – Човек не може да бъде радостен, ако окръжаващите не са радостни. Човек може да бъде радостен I--, даже и при скръбни хора, ако той внася между тях своята радост. Този закон се проверява навстзкъд в живота. Един човек може да бъде търговец само тогава, когато умее да пласира своею производство, или своята стока. Един овек може да бъде учен само тогава, когато знае да пласира своето знание между хората. Не може ля търговецът да пласира своята стока, и умекият -- своето знание, и двама га са оеждени да фалират. В това от иошение. ако човекът на радостта крие своята радост, както банкеръг – парите си, той неизбежно ще фалира. Обаче, в духовния евтзт съществува следния закон: който разумно влага своята радост, кеято е живо нещо, той никога няма да я изгуби. Радостният човек всякога се стреми да направи и другите хора радостни.

Пигате: „Защо хората са нещастни?" – Има ред причини за нещастията на хората: те могат да бъдат от физически, от духовен и от умствен характер. Физичрските причини за нещастията на хората се дължат на това, че в материално отношение не им достига нещо. Причини от цуховен характер са, когато хората няма д да пласират своите чувства. Например, някой човек няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат. Умстве-ните причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че

18

трябва да имат; те имат идеали, но не могат да ги реализират. Внесете в ума на един нещастен човек мисълта, че той постепенно може да постигне своите идеали, и нещастието му ще изчезне. Човек може да постигне всички идеали на своята душа, но постепенно, не изведнъж. Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж. гЛко пуснеш водата на някой океан да изтича през един отвор, тя не може да изтече наведнъж, колкото голям и да е този отвор. Дълго време ще мине, докато изтече всичката вода на този океан. Радостта, щастието е Божествен океан, в който живеят хиляди и милиарди същества. Ето защо, ще се пуща по малко радост от този океан, да не би съществата, които живеят в него, да првячат. Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от прътж-пяване на чувствата при голвма радост. Който иска да бъде шастлив на физическия свъ, нека остава винаги недоял, да оставя мвсто в стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте нещата до твхния краен првдел! Не искайте невъзможното от живота! Не желайте да бъдете по-щастливи, нито по-нещастни от другите хора! Бъдете нещастни и щастливи поне колкото другите хора!

Казвате: „Защо да не желаем повече щастие и по-голяма радост от тази на другите хора?" Ще ви обясня, защо човек, при сегашните условия на живота, не може да бъде по-радостен и по-щастлив от другите хора. Може ли човек на земята да пръживява радостта на херувимите, серафимите и ангелит? – Не може. Защо? – Тъй както е създадена днес нервната система на човека, тя не е в състояние да издържи на трептенията на висшата радост, каквато изживяват възвишените същества. Попадне ли човек в трептенията на такава радост, неговата нервна система, както и мозъкът му съвършено ще се раз-

19

строят. Тази радост ще донесе нещастие на човека. Тъй както е усгроен човек, той не може да издържа нито на висшите, нито на низшите трептения на Някои сткщества. И от едните, и от другите той остава с лоши последствия, защото нервната му система не е приспособена към тях.

Един български медик, който се отличаваше със силно критически ум, разправяше за опит-ността на една 90 годишна баба. Тя разправяла, че когато била млада булка, един змей се злюбил в нея. Змеят представлява същество от по-низка еволюция от човешката. Той е астрално сжше-ство, което не може да съществува на земята, между обикновените хора. Според преданието, за него се говори, че той имал малки крилца под мишците си. Змеят се влюбил в тази жена, когато тя била вече женена. Това се случило във времето на Херцеговинската война. Той й казал: „Ако бях се влюбил в тебе преди оженването ти, и след това ти се оженеше, щт=х да убия мж-жа ти, но сега вече няма да сторя това. Въпреки всичко, тсй я посйщавал често и я милвал, но неговитЪ милувки оставяли сини петна по тЪлото й. Дълго вр^ме след отдалечаването на змея, тази жена требвало да лекува своите сини петна. По едно време, требвало и той да вземе участие в Херцеговинската война и затова, преди заминаването си се явил на своята любима и казал: „Тук, наблизо, има едно кладенче, от което водага ще извира, докато бъда жив. Убият ли ме във войната, кладенчето ще пресъхне, и връзките между нас ще се прекъснат. Това ще послужи като емблем, по който ще познаеш, дали съм още жив.

Ако някой съвременен лекар констатира сините петна по телото на тази жена, той ще каже, че това е некакво паталогическо състояние. Други пък ще кажат, че това са приказки от 1001 нощ. Ако се вслушваме в такива разкази, ще ви-лим, че едни от тех могат да бжцат веони,

20

<л други - неверни. Невярното седи б това, че радостта и любовта ни се дължат на същества от този свят Такава е опитността на всички добри хора. Когато някое възвишено, разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята любов, то избира някоя човтзшка форма, чртвз която я предава. Това възвишено същество се вселява, например, в една красива мома, която запалва чергата на нтзкой млад момък от че-тирите краища. Той ходи, обикаля около нея, но един ден това възвишено същество напуща момата, и любовта на момъка към тази мома изчезва. Сега той намира, че тази мома не представлява нтзщо особено. Го гази причина, именно, ние виждаме, че хората постоянно се влюбват и раз-любват. Това показва, че Любовта иде отгор. На земята тя се проявява вртзменно, а расте и се развива само в Божествения свете Е това отношение тя мяза на прълетните птици – дохожда и си отива. Дойде ли Любовта, ти се радваш; замине ли, ти скърбиш. Не скърбете, ко гответе се да я посрещнете, тя пак ще дойде. Тя идва и си отива периодически. Павел е разбирал този закон и затова е казвал: „Работете, докато сте в пролътта на своя живот!"

Сьвременните хора са още далеч от Бога. Тяхните сърца не са изпълнени с Божията Любов. Любовта осмисля живота и му придава из-раз. Човекът на Любовта има творчески дух. Той е винаги радостен и готов на подвизи. Н"Ь-ма мъчнотия, която той не може да пръодолее. Човекът на Любовта се отличава с здраве и красота: очи, уста, нос – всичко в него е красиво; движенията му са хармонични и пластични. Дето мине, всички се обръщат да го гледат. От него лъха свъжест и аромат. Любовта не е достояние само на религиозните хора. Всеки човек, бил той светски, или духовен, може да придобие Любовта. Обаче, съществува елтздният законът всеки, който иска да придобие Любовта, трябва

21

да бъде в контакт с Божественото съзнание, защото То прониква тълото на човека: в кл"бткигб на неговия мозък, на дробовегЬ, на стомаха му и те. н. Всеки, който разбира това нещо,като изучава вътрБшнитъ причини на живота, той е в състояние да направи най-малкия контакт с Бога. От тоз момент той е щастлив човек, защото настава обрат в неговата съдба. Направите ли най-малък контакт с Бога, вие извед-нъж ще обърнете ц"бл лист от своя живот. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение с Бога, и кармата ви ще се смекчи.

И тъй, всички усилия на съвременната култура са насочени към това, да поставят бялата раса поне за момент в съприкосновение с Божественото съзнание. Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора – свещеници, учители, управници, търговци – ще настане вътръшен пръврат; всички хора ще въз-приемат идеята за Бога, която ще внесе в ду-шит, в умовет и в сърцата им нещо ново, светло и възвишено. Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме, именно, момента на съприкосновение с Бога, или тъй наречения „вжзелъ" в историята на човешкото развитие. Някои наричат този момент „вътр"Бшна точка на съприкосновение". Ако при това съприкосновение съзнанието на човека е будно неговият живот непръменно ще се преобрази. Обаче, ако той философствува и се съмнява, животът му няма да се пръобрази. "В положителния живот човек трябва да има абсолютна вяра в доброто, в Любовта. в Мъдростта и в Истината, които ръководят ц^-лия живот. Те са козмически сили, спорец които, между всички явления, в какъвто ред и .да са, има вътръшна връзка. В това отношение всеки човек може да подобри живота си. Мнозина вече са го подобрили. Те са направили вътръшна връзка с Бога. Ксито не са я напра-

22

вили, нека я направят. Други нека обработват суровия материал, който са придобили. Трети нека го изтъчат, а четверти – да се облъкат с него. На учения човек не са нужни само пари и книги. Той трябва да учи, да чете и да пише. На дътето не е достатъчно знанието само на една-дв букви. То трябва да знае цялата азбука, от която първо да образува срички, посл – цели думи, сл бд това – цели изречения и те. н.. Освън това, не е достатъчно ученикът да има само красив почерк, но в този почерк трябва да има съдържание и смисъг.

В духовно отношение мислите и чувствата на човека не са нищо друго, освън писмо. Мислиш ли – пишеш нещо; чувствуваш ли – пишеш нещо. Ако погледнете с очитъ1 на ясновидеца, ще видите, че вашите чувства и мисли са написали хиляди томове, хиляди книги. Ако отворите една от книгите на вашия живот, там ще намерите много нъша написани. НякъдЪ ще видите еднообразни и слаби отгечатъци; другад ще видите силни отпечатаци. Пс това се познава, доколко вашитъ1 мисли и чувства са били силни. Някой мисли да си прави К/Жща. Като погледнете този човек, на много места ще видите отпечатана мисълта за къщата. Когато н"бкой момък обича една мома и силно мисли за нея, обикаля около дома й, ще видите най-малко на хиляда мъста отпечатана у него мисълта, че той обича. Тази мисъл е наредена в неговата книга много пъти и то систематично, едно сл друго, като броеници. Друг момък обича някоя мома, но той написал тази мисъл само върху един лист от свеята книга, а по-нататък следват други неща. Питам: кое е по-хубаво, да напишете една и съща мисъл 10,000 път^, или да я напишете само веднъж? Ще кажете: „Това са приказки от 1001 нощ. – Това е наука, която всеки мо>не да провери.

Ние говорим та реални, за положителни

23

неща, които сме изучавали. Онези, които се за-нимават с записите на природата, знаят, че там всичко е напечатано – достатъчно е човек да знае да чете това писмо. Често от невидимия свят слиза комисия да разглежда книгите на живота, при което ликвидира със старите, а отваря нови, неписани още книги. Хсрата наричат това съдба. Така свъ"гът ще бжце съден. Тази комисия по-стъпва така, както постъпват много комисии, назначавани от разни началници на светски учреждения. Пр"Бди години в Америка било издадено решение да се записва всичко, което американското правителство предприемало и изпълнявало. В продължение на 20 - 30 години се напълнили толкова много книги с всички разпоредби и решения на правителството, че станало нужда да се търси спеииално здание за съхранение на тия книги. По тази причина станало нужда да се избере комисия, която да прътледа гЬзи книги, и непотребните от тях да изгори, да бракува; и после, за същата ц"бл пък да отвори нови, чисти, ненапи-сани книги.

Същото нещо става и в живата природа. От невидимия свят слиза комисия, която взима участие в ликвидацията на човешката карма. Тя ще прътледа всички кни! и на човешкия живот и което може да остане, ще го остави; което е за изгаряне, ще го изгори и ще освободи човечеството от ненужен материал. В това седи спасението на човечеството от греха.

В прочетената глава се описва състоянието на хората, ксгато Духът Господен дойде между тех. Когато Духът Господен цошъл върху човека, той ще се очисти вж^решно. Красиво е, обаче, да не чакаме Божествения огън да дойде и тогава да се чистим, но да се очистим преди да е дошъл Той върху нас. Сега от човека се иска приложение. Приложението седи в това, да знае човеч, как да запазва благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на

24

Истината. В това отношение той трябва да изучава състоянието на своя ум. Умът може да се разглежда обективно. В нашето съзнание има известни явления, които ние не можем да разглеждаме. глко започнем да мислим за тях, изпадаме в сънно състояние. Казвам: там, дъчо човек е буден да разглежда себе си и да раз-съждава върху извъхтни свои прояви, нека разсъждава, нека се учи; дойде ли до една област, в която почва да заспива, да не отива по-нататък, там да спре. Това показва, че тия явления не се подават на разглеждане. Попаднеш ли в някое дисхармонично състояние, постарай се да го изолираш от себе, си без да го чоплиш. „Вечно веселие ще бъде тъм." Това състояние не зависи от самия човек, но от Първичното съзнание. Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще има вечна радост в себе си. Как може да се подържа тази връзка? – Чрез молитвата. Тя представлява метод, чрез който човек може да се държи в по стоянно съприкосновение с Първичното съзнание, от което да че >пи сили за сверта. Всички духовни, всички умствено развити хора могат да имат тази връзка. Тя е много естествена, не прилича на изкуствените връзки, които хората създават помежду си. Първичната Причина на нещата не е тази, за която говорят съвременчата религия и култура. Тя е н^що подобно на „елексира на живота", който нтзкога алхимиците са търсили и изучавали. По какво се различава елексирът на живота от обикновения цяр? Когато човек употребява обикновен цяр, той може да вземе от него 2 - 3 пъти наред и пак да не му подействува. Дадете ли, обаче, на н^жой умираещ само една капчица от елексира на живота, и то разредена, този човек веднага ще стане от леглото си и ще придобие безсмъртие. Той може да живее 100-200-500-1000-2000 години, колкото желае, докато се насити на живота. Никой не мо-

25

же да отнеме живота на човек, който е пил от елексира на живота, осв^бн той сам. По това се отличава и Божията Любов, Божията Мж-дрост и Божията Истина. Р\ко си мъртав и се докоснеш до тях, ще оживееш. Това не е само идея, но повече от идея. Любовта, сама по себе си, е мощна сила, която се приспособява и към условията на земния живот. Щом Любовта се докосне до човека, тя осмисля неговия физически, духовен и Божествен живот. Щом се докосне до физическия му живот, тя му показва, защо и как трябва да живее, като физическо същество; щом се докосне до духовния му живот, тя му показва, защо и как трябва да жив^е, като духовно същество След това тя съединява всички тия неща в едно.

Някой казва: „ Защо трябва да живея на земята? Аз искам да живея на небето." Казвам: едно време ти жив на небето. Кой те накара да слъзеш на земята? Ти дойде от небето, без да разбираш зашо ще дойдеш: и сега, пак без да разбираш, кскаш да бъташ нагор. Качването нагори и слизането надолу Ьще не разрешават въпроса. Всеки, който слиза на земята, трябва да знае, защо слиза. Човек може да слъзе на земята по три причини: или да се мъчи, да изкупва греховет- си; или да се труди, да се учи; или да помага на другите хора. Пророкът казва: „Тези, които работят за другите хора, гб са придобили вечна-та радост, или, казано на окултен език, имат постоянна връзка с Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага с магическата прж-чица: щом удари с нея, и палати се образуват, дрехи и ядене се приготвят – всичко имат на разположение. Който е във връзка с Божественото съзнание, той всичко може да направи. Европейците, които ходят в Индия, разправят за чудесата на индийцигб. Някои факири, със силата на своята мисъл и воля, могат да посадят свмка от пор-токал и в продължение на половин час да из-

26

расте портокалово дръвче, да цъвне, да верже плод и да узрее. Какво искате повече от това? Ще кажете, че това е анормално явление. По-скоро, сегашните условия в природата са анормални, но не и те^бзи явления, които хората считат чудеса.

Това, което става сега в природата, е анормално Например, всъка година плодовете не зреят по едно и също време. Тази година узрязането на. плодовет е закъснъ\по с 25 дни; идната година ще узр-ьят 25 дни по-рано. Понеже пролЪтта тази година закъсне с 25 дни, затова хората ще се залюбят 25 дни по-късно; някои хора ще се събудят 25 дни по-късно и те. н. Това са изключения, наистина, но статистиката показва, че за всЬка година може да се опредъпи количеството на пара-ходит, които ще потънат, на къщитЪ, които ще изгорят, ражданията и умиранията на хората по целия свят. Н~бщо повече, тия данни могат да се изчислят даже и за отдЪлни градове, като Париж, Лондон, Берлин и други. Ьгбкои хора пък могат да опрътгкпят, колко души, например, има в България, колко в Англия, в Америка и другад"Б, които са в съприкосновение с Първичното съзнание.

„В-^чно веселие ше бъде тям." За да добиете вечната радост, приемете дълбоко в ума си мисълта, че човек може да бъде в съприкосновение с Първичната Причина. Това е задача на всеки едного. Всичко, което алхимиците са изучавали, и вие може да изучавате. Това трябва да бъде импулс за вас. Не търсете щастието на друго място, освън във връзката ви с Първичната Причина. Може да четете много книги, да наблюдавате природата, но всичко това са външни обекти, които могат да ви въздействуват; обаче, едно трябва да знаете: има само един път! Има известни състояния у човека, които зависят напълно от другия св"бт. Когато обичате Бога, от другия св^те ще дойде едно същество от висша йерархия ца направи връзка с вас. Такъв пример имаме

27

с апостол Петра,; който бъше затворен и око- ван във вериги. Един ангел дойде от невидимия свят, бутна оковит"Б му и каза: „Стани, свободенъ си!" Като се събуди, апостол Петър запита ангела: „Как ше мина пртвз стражарите?" Не мисли

за това! Ангелът махна с ръката си и стражари-те заспаха. Посл каза на Петра: „Иди при своите братя и не мисли за римските войници!" Като излезе вън, апостол Петър се запита: „Сън ли е това, или не?" Като видт, че не е в затвора вече, разбра, че се намира пртзд реалността. Значи, докато си в затвора, това е сън; излезеш ли от затвора, това е реалност. Дойде ли някое възвишено същество при вас, оковитЪ ви ще паднат, и за вас ще настане вечна радост.

И тъй, аз поздравллвам всички онъзи, при които е дошло едно възвишено същество и ги е бутнало да станат! На другиттз, до които това съще-ство не се е докоснало, пожелавам да дойде при тях, да ги бутне и да им каже- „Станете сега! От този ден ще започне вашата вечна радост, вашата вечна свобода." Направите ли връзка с такова възвишено същество, тя вече не се къса, понеже е казано в Писанието : „Привлъкох ги с нишката на Любовта." Сверже ли ви Бог с тази нишка, тя никога вече не се къса. Р\ко н-нкой се опита да скъса тази нишка, главата му ще пати. Не се къса тази връзка. Държите ли връзка с Първичната Причина, Тя ще бъде на ваша страна. Този е най-важният въпрос за вас. Всички други въпроси оставете настрана! Те сами по себе си ше се разръшат.

Връзка с Първичната Причина това е радостта, която вечно ще пребъдва във вас.

Беседа от Учителя, държана на 3 юни, 1928 г. в гр. София.