Разлика между версии на „Раб и син“

Версия от 12:30, 9 февруари 2010

Раб и син

„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". *)

„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.

Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че вие развивате един топ платно. Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт". При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.

Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята. Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала. Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа. Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение. Когато духът влезе в материята, той внася живот. Материята, без духа, е мъртва. Когато духът влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна.

И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот. Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира. Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото. В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели. Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи. Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си.

И тъй, силата на човека седи в неговия дух. Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат. Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи живота.

„От смърт в живот". Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически. Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата вяра ще расте, сама по себе си. Семето, само по себе си, не може да расте. Някой казва: като сме повярвали веднъж в Господа Исуса Христа, Той ще ни спаси. Това е така, но то действа временно. В семето има зародиш на живот, но върху този зародиш трябва да действа слънцето, въздуха, влагата и почвата – ред разумни фактори. Всеки ден, човек трябва да прави нови усилия; всеки ден той трябва да придобива нови разбирания за живота. Ще бъде смешно, ако, откато сме се родили, докато умрем, имаме едни и същи схващания за живота. Някои казват: защо трябва да учим? Такива хора мязат на турците, които казват: „Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу. Повече от това няма какво да мислим". Какво разбират те под тия думи: „седем ката нагоре и седем ката надолу"? И съвременните биолози изпадат в догматизъм по отношение проблемата на живота. Като са взели клетката на протоплазмата, те я надуват, като сапунен мехур, докато изкарат от нея човека. Не, човек не излиза от клетката, както и кокошката не излиза от яйцето. Това твърдение може да ви се вижда противоречиво, но е факт. Смешно е, ако човек, като слезе от някой вагон, си въобрази, че е произлязъл от вагона. Той влиза и излиза от вагона, но не е произлязъл от него. На същото основание и кокошката не е произлязла от яйцето, но временно е на почивка в него. Тя седи, скрита в яйцето, като в бомба. Щом бомбата се пукне, и тя излиза вън от нея. След това казват, че кокошката излезе от яйцето. Да се твърди такова нещо, то е равносилно на това, да се казва, че растенията произлизат от земята. Растенията растат в земята, но не произлизат от нея. Питам: отде иде животът? Да ви задавам такъв въпрос, това подразбира, да имам механическо схващане за живота. Животът не иде отникъде. Дето духът се вселява, там животът се явява като непреривен процес, като постоянно течение. Дето духът преодолява, там и животът тече. Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си, и те оживяват; отнима духа си, и те умират". Следователно, животът се отличава по това, доколко духът се проявява в нашите тела. Често в умовете на хората се раж-дат съмнения, но те не са продукт на техния дух. Запример, мнозина се съмняват в реалността на сънищата и казват, че те са илюзорни неща, предизвикани от външни причини. Ако на краката на някой човек турят топло желязо, или гореща тухла и така заспи, има възможност, той да сънува, че ходи по нагорещени въглени. Тогава, как ще си обясните съня на човек, който сънува, че е станал голям богаташ, милионер? С какво са го нагорещили, за да сънува такъв сън? Кой е външният стимул за този сън? Наистина, топлината произвежда и известни анормалности, не само във време на сън, но и в будно състояние. Обаче, как се създават толкова многобройни сънища, без да се постави нещо горещо на краката на човека?

И тъй, смъртта всякога произтича от преобладаващото състояние на материята. Като резултат на това състояние се явяват ред анормални желания, които запушват кръвоносните съдове в човешкия организъм. От преяждане, пък, се явява задръстване на нервната система, вследствие на което кръвообръщението в човека не става правилно, мозъчната енергия не изтича и не приижда правилно. Тогава настава процес на втвърдяване на артериите, при което, те губят своята пластичност. Най-после, човешкият дух се принуждава да напусне тялото. Това състояние се нарича смърт. Или, в духовно отношение, ние наричаме това състояние прекъсване съобщението с Бога. Усъмни ли се човек, той веднага ще се намери в процеса на смъртта. При най-малкото съмнение в Бога, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. И затова, който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно, и да осмисли живота си, той не трябва да допуща, дълбоко в душата си, абсолютно никакво съмнение. За това се изискват герои-хора.

Съмнението може да дойде отвън, но същевременно, човек трябва да различава в себе си две състояния: едно състояние – постоянно, неизменно, както Бог е неизменен; друго състояние – изменчиво, както човек се изменя. И тогава, чувствителният човек ще изпитва състоянието на хората. Ако един чувствителен човек влезе между хора, които имат желание да станат богати, и в него ще се яви желание за богатство; ако влезе между хора, които имат желание да станат музиканти, и у него ще се яви същото желание; ако попадне между весели хора, и той ще стане весел; ако попадне между скръбни хора, и той ще стане скръбен; ако попадне между учени хора, и той ще има желание да стане учен; ако се намери между болни хора, и той ще се почувства болен; ако влезе в някое религиозно общество, и той ще стане религиозен. Обаче, той трябва да знае, че това не произтича дълбоко от неговата душа. Това са натрупвания, наслоявания в съзнанието, които идат някъде отвън. Тези състояния са подобни на състоянието на парче желязо, което се поставя в огън. То се нагорещява и започва да свети, но това състояние не е свойствено на желязото. Щом желязото се извади от огъня, то изстива и придобива първоначалния си вид. Следователно, има една топлина в живота, която е подобна на тази, на нагорещеното желязо. Обикновено, хората мерят температурата на болните и като видят, че тя се е повдигнала до 41°, плашат се. И наистина, ако температурата не спадне, болният заминава за онзи свят и всички казват: Бог да го прости, замина за онзи свят! Освен тази топлина, има и друга, която не може да се измерва. Тя е същинската топлина на живота, която не е физическа. Тя е мека, приятна топлина и се равнява на хиляди градуси. Тази топлина е толкова силна, че в нея могат да се разтопяват ония елементи на материята, които, при никаква друга топлина не се топят. Тя разлага материята и я реформира.

Съвременните учени знаят, че температурата на човешкото тяло е 36–37°. Физическата топлина на човека е 37°, но когато се говори за духовната топлина, тя е много висока. При това, отношението между физическата и духовната топлина е обратно пропорционално: когато духовната топлина се намалява, физическата се увеличава; когато духовната топлина се увеличава, физическата се намалява. Това е проверено с ред опити. На хора, които стават проводници на духовния свят, краката и ръцете изстиват. Много хора се плашат от това, защото знаят, че когато ръцете и краката на човека изстиват, смъртта настъпва. Обаче, това не е всякога така. Човек може да се изстуди и да излезе от тялото си, но след 43ч. пак може да се възвърне естествената му топлина. Индусите, които са изучавали тия закони, могат, шест месеца след смъртта на някой факир, да го извадят от гроба и да възстановят неговата топлина. За това те имат начини, които старателно крият от европейците. Когато говоря за учението, не мислете, че не оценявам знанието, което е придобито в науката. Знанието е резултат на усилията на човешкия дух. Има лъжливо знание, но има и знание, което е придобито чрез опитността на цялото човечество. Това знание, именно, се предава от род в род, от раса в раса, от човечество на човечество. Това знание изпъква естествено над всички други неща. Как ще си обясните, например, изкуството на паяка да тъче своята мрежа? Кой го е научил на това изкуство? Съвременните тъкачи още не са придобили това изкуство. Пчелата пък, отде е научила изкуството, да прави мед, и да се организира по такъв разумен начин? Вземете пеперудите, запример – какви добри хирурзи са, как майсторски правят операциите си. Когато наближи време на какавидата да излезе от пашкула си, тя бодва внимателно пашкула и излиза вън, като пеперуда. Много учени хора биха завидяли на изкуството на тия малки същества. Де са се учили те? Някои ще кажат, че Господ ги е учил на това изкуство. Не, това не е работа на Господа.

На същото основание, трябва да се заключи, че Господ е учил хората да правят топове, с които да се убиват едни-други. Да се мисли, че Господ учи хората да правят 42 сантиметрови оръдия в диаметър, за да се убиват, това са детински размишления. Бог никога не се е занимавал с такива работи. Те са изобретения на хората, които постъпват като малки деца. Ще видите, как малки деца си правят пукала от свирки и си въобразяват, че това е топ. Казвам: да разрушаваш, това не е наука; да живееш непорядъчен живот, това не е наука; да живееш охолен живот, това не е наука; да искаш всякога радостен да бъдеш, и това не е наука; да мислиш само за себе си, без да обръщаш внимание на страданията на другите, и това не е наука. Това е смърт. Всичко, което съвременните хора вършат, в по-голямата си част, представя условия за съграждане на своите ковчези. Месото, което закачат на куки, да седи по няколко дни и после го ядат, носи неизбежна смърт за хората. Българи, които са свършили в Германия, разправят, че германците имали някакви особени методи, чрез които, оставяли месото да ферментира и тогава го употребявали за ядене. Препоръчват го за много вкусно. Казвам: по-голяма глупост от тази няма. Американците пък считат за правило, всеки мъж да бъде без мустаци и брада, за по-голяма чистота. И в това няма никаква наука. То е необмислена работа. Да бръснат мустаците си, все още се търпи, но да бръснат брадите си, това е вредно. Като бръснат брадите си, те излагат гърлото си на простуда. И ще забележите, че американците, мъжете, разбира се, много често заболяват от бронхит. Причината за тези чести заболявания се дължи, именно, на това безогледно бръснене на брадите. Освен това, колкото по-често се бръсне брадата, космите стават по-дебели, от което и самият човек започва да огрубява.

Други пък, стрижат косите си до дъно, по военному, но и това не е правилно. Положителна, истинска наука е нужна на хората! Щом природата е създала космите на човека, тя е вложила някакъв смисъл в тях. От нас се изисква да ги регулираме, да знаем, как да направляваме своите мисли и чувства. Вместо да се бръснат и стрижат, хората трябва да кажат на брадата си: позволявам ти да изникнеш, най-много, до един сантиметър, не повече. У някои хора, брадата е дълга почти до пръстите на ръцете, както косите на някои жени са толкова дълги, че могат да ги обвият 2–3 пъти около себе си. И дългите коси не са лошо нещо. Те са признак на дълъг живот, на изобилие. Когато косата на някой човек почне да пада, за него казват, че той е учен. Не е така. Когато пък цялото лице на човека се покрие с косми, това показва, че този човек се е върнал към своето първобитно, диво състояние. Обаче, когато главата на човека почва да оголява, и това е лош признак, който говори не за ученост, а за умствено подивяване. Причината за оголяването на главата се дължи на голямото натрупване на млечна киселина около космите. Млечната киселина изкоренява космите. Аз уважавам онзи човек, на когото главата е оголяла от трезва, възвишена мисъл за подобрение на човечеството, но няма такива случаи. Космите окапват и от тежки болести, каквато е, например, тифусът. Тъй щото, човек трябва да се пази от лъжливи заключения.

„От смърт в живот". Смъртта, тежките състояния, които човек прекарва, са неприятни за него. Понякога човек се усеща уединен, изоставен от майка, от баща, от приятели, никой не го обича, и той не може никъде да си намери място, ходи натук-натам, лута се отчаян, търси помощ. Това състояние е смърт. Това показва, че ние живеем още в неразумния свят. Възможно ли е човек да живее в разумен свят и да изживява такива тежки състояния? Не е възможно. Значи, всеки трябва да даде възможност на съзнанието си, да внесе в него начатък на Вечния Живот. За постигане на този живот има вече съответна материя, която е одухотворена, прогресирала. Духът е успял да повдигне, да събуди съзнанието на тази материя, от която ще се създаде в бъдеще новото тяло на човека. Само в такова тяло човек може да живее разумен живот. При сегашното състояние, в което човек се намира, както и тялото, в което сега живее, той всяка минута е осъден на смърт. И затова, човек трябва да се моли, най-малко по десет пъти на ден, ако иска да бъде запазен животът му. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете!" Като яде човек, той може да се задави и да умре; като минава покрай някоя къща, може да падне керемида върху главата му и да го убие; отива в гостилница, яде нещо, което е отровно, той пак може да изгуби живота си; запали мангал, внесе го неразгорял в стаята си, но от образувалия се въглероден окис, той може да се отрови. Всяка минута животът на човека е изложен на опасност.

Казвам: животът изисква дълбоко вътрешно разбиране и изучаване. Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си. Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл. Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък. Отде се яви у евреите идеята за десятък? Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства? Тази е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.

„От смърт в живот". Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно. Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали. Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна. Патерицата представя знание на законите. Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да постъпят.

Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл. Хората мислят, че животът може лесно да се уреди. Така мислят обикновените хора. Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината. Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия. Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила! Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин! Какво нещо представят ангелите, със своите шест милиона криле, това хората не могат да го помислят.

Сега, аз обръщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността. Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света. В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот. Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек. Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ. Сам Христос, на времето си още, е говорил на учениците си върху темата „От смърт в живот".

„От смърт в живот". Това подразбира: който вярва в Бога, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот. Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло. За да се поддържа красивият, Божественият живот, преди всичко, необходимо е чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери. Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсякъде и е скъпа. Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсякъде може да се намери. Някои казват, че сто лева не им стигат на ден за храна. Чиста храна, обаче, можете да си доставите само срещу пет лева. Във времето на кръстоносните походи, живял някакъв пустинник, който, цели 40 години прекарал върху един пън и се хранел само един път на седмицата. Питам: с бифтеци, с баници, или с прясно масло се хранил този човек? Той се хранил с много проста, но чиста храна. Хората от цялата околност се събирали около него и той им помагал, като им проповядвал, церял ги и т.н. Той минавал за светия. Този човек разбирал закона на вярата. Не само вярвал, но вярата му имала приложение. Тъй щото, ако ние приложим в храненето християнството като наука, ще имаме добри резултати.

Второто положение, на което трябва да се обърне внимание, е музиката. Днес навсякъде се чува музика. В това отношение, тя е предвестник, глашатай, който оповестява на всички идването на новото човечество. Музиката облагородява и развива чувствителността на човека. Тоновете в музиката се отличават с три измерения. Те имат дължина, широчина и дълбочина. Истинските музиканти различават в музиката и тонове на вдъхновение. Някои певци пеят само по тоновете на продължението, други пеят само по тоновете на разширението, а малко засягат тоновете на дълбочината. Що се отнася до вдъхновението, срещат се малко певци или музиканти, които пеят или свирят с вдъхновение. В света има велики адепти на музиката. Ако човек присъства, само един път, на един от техните концерти, този концерт ще остане за него паметен, през целия му живот. Не само това, но каквито слабости е имал този човек, в един миг, те ще изчезнат от него. Това показва, че в музиката има запалки, както музикални, така и физически.

И тъй, когато човек е гневен, той не иска да пее. Затова, именно, музиката може да се използва като възпитателно средство. Някое дете се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен, каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влезе учителят в клас, изгледа строго учениците си и те замръзнат на местата си. Каквото са знаели, всичко забравят. Нека учителят накара, най-напред, учениците си да изпеят една песен, а после да започне работата си. Знанието, което съвременните ученици придобиват, било в гимназиите или в университета, те го изгубват скоро, като влязат в живота. Само това знание остава за дълго време в живота, което почива на истинската музика и на правилното хранене. Докато мисълта е музикална, тя е мощна; докато чувството е музикално, то е мощно. Изгубят ли вашите мисли и чувства музикалността си, те вече нищо не представят. Тогава чавек престава да се моли. Има ли човек някакво неразположение, нека изпее една песен, или да изсвири едно парче на някакъв инструмент и неразположението му ще изчезне. Някой се отчаял от живота, иска да се самоубие. Преди да пристъпи към реализиране на това си желание, нека изпее една песен за последен път. Щом изпее песента, ще си каже: ще поживея още малко. Откаже ли се от това желание, всички мрачни мисли ще го напуснат и той ще изтрезнее.

„От смърт в живот". За да се поддържа животът, всеки трябва да знае методите, чрез които се постига това. Всеки трябва да се стреми да съчини една песен. Една наша позната заболяла доста сериозно, имала силна кашлица, висока температура, вследствие на което, била принудена да легне. Като размишлявала известно време върху болестта си, най-после, дохожда й мисълта, да съчини една песен за своята болест. Тя съчинила следната песен: нямам вече кашлица, нямам вече температура. Така, пяла тя на болестта си около една седмица и духът й започнал да се ободрява, да се повдига. След една седмица тя била съвсем здрава. За човек, който пее, действително, няма кашлица, няма температура. За онзи, който не пее, и кашлица има, и температура има. За онзи, който пее, и сиромашия няма. Трябва ли бъдният човек да подава ръка за помощ? Нека поработи върху гласа си, да го развие и после да излезе на главната улица, и да пее. Веднага около него ще се съберат много хора, ще искат да го чуят. Който е постигнал това изкуство, трябва ли много да мисли, как да разреши задачите на живота? Ще пееш и нищо повече. – Ама певец ли ще ставам? – По-добре ли е, да ходиш от министерство на министерство, да се молиш за някаква служба?

Преди няколко дни, вървя по една из софийските улици и виждам, край пътя, седнал стар човек, на около 60 години, с цигулка в ръка и свири. По всичко се вижда, че сега започва да се учи. Хванал цигулката по особен, своеобразен начин и стърже ли, стърже с лъка върху струните. Кой-как мине покрай него, поспре се, засмее се и си замине. Спира се една дама, усмихва се, навежда се към паничката на земята и хвърля нещо. Минаха още няколко души, всички му подхвърлиха по нещо. Поспрях се и аз, да го послушам, но нищо не му дадох. Ако бях му дал нещо, щях да опороча неговото изкуство. Никой музикант, досега, не ми е правил такова приятно впечатление, както този стар човек със своята цигулка. Той ме поглежда и като че казва: на стари години и аз се заех да уча. Да бях по-млад поне! – Нищо, и сега не е късно. – Желал бих хубаво да свиря, да спра вниманието на тия хора. – И това ще бъде някога.

Казвам: и ние сега трябва да се поучим от този старец. Така и животът се придобива. Животът, сам по себе си, е музика. Който пее, или който свири за самата музика, или за самия живот, той ще влезе в Божественото пение и в Божествената музика, дето истинският живот започва. Който пее или свири правилно, той е правдив човек. Който има широчина в тоновете си, той е пластичен човек и лесно може да се приспособи към всички условия на живота. Каквито мъчнотии и да срещне, той ги преодолява. Който има дълбочина в тоновете си, той съзнателно може да се справи с мъчнотиите в своя живот.

Сега, аз разглеждам музиката не само във външната, но и във вътрешната й страна. Когато човек мисли и чувства правилно, той е доволен, понеже мислите и чувствата му се нареждат според законите на музиката. Писателят не може да пише, ако не е музикант. Художникът не може да рисува добре, ако той не е музикант. Между краските на боите и между музикалните тонове има известно съотношение. Не се ли спазва това съотношение, едни линии излизат по-къси, отколкото трябва, а други – по-дълги. Това нарушава общата хармония на картината. Като наблюдавате картина, в която няма музика, ще видите, че в нея е изразено и състоянието на художника. Като разглеждате лицата на хората като картини, рисувани от някой художник, ще познаете, дали майката е пяла, когато е раждала своето дете, или е била скръбна. Усилията, които духът прави, се отпечатват върху нашите бъдещи тела, върху нашите бъдещи дарби, върху бъдещите ни мисли и чувства. И тогава, щом човек се обърне към Бога, нему се дават вече условия, да се развива. Обърнат веднъж към Бога, той започва да се учи. Тъй щото, не е достатъчно само човек да се обърне към Бога. Казват за някого: този човек влезе в Царството Божие. Щом влезе в Царството Божие, той ще мине през великия процес на учението, ще почне да учи.

„От смърт в живот". Ако вярваш, ще влезеш в безсмъртието; ако изгубиш вярата си, ще се върнеш към смъртта. Ако любиш, ще влезеш в безсмъртието; ако изгубиш любовта си, ще умреш. Ако придобиеш светлина, знание и мъдрост, ще влезеш в безсмъртието, във вечния живот; ако изгубиш светлината, знанието и мъдростта си, ще влезеш в смъртта. Ако обичаш Истината, ще влезеш в живота; ако се подхлъзнеш и нарушиш първото правило на Истината, като кажеш, че без лъжа не може да се живее, ще влезеш в смъртта. Това е приложението. Искате ли да постигнете Вечния Живот, ще изхвърлите греха, вън от душата си, а в душата си ще поставите великия идеал на безсмъртието. За лошите, за страничните мисли и чувства, които идат отвън, вие не сте отговорни. Аз говоря за онова, което е скрито дълбоко в душата. То не трябва да се разклаща от нищо. Човек трябва да има свещена, велика идея за Бога, да не мисли, че Бог е подобен на него и желае да го използва. Това никога не е било и няма да бъде! Бог постоянно дава живот, от себе си, на всички същества. Бог никога не бърза, никога не се безпокои. Той не се интересува нито от радостите, нито от скърбите на хората. Обърнете ли се към Бога, с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички, без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака, Бог да отиде при него, той е горделив човек, той е величие. Някой казва: ако иска Бог, Той ще ми помогне, Той ще ме успокои. Да, ако Бог иска, Той може и да те умъртви. Обаче, това не е разрешение на въпроса. Смирение се иска от хората! Всички велики хора са били смирени. Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове. Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: и ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове. От тези високи върхове, обаче, влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. В долината на живота, пък, растат всички безсмъртни плодове. Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимам гордостта в прав, в хубав смисъл. Гордостта, без смирението, е болезнено състояние на човешкия дух. Самоуважението, пък, е качество, присъщо на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя дух, той никога не трябва да изневерява на онзи велик принцип, върху който е съграден неговия живот. Дойде ли до този принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб. Той трябва да предпочете свободата пред робството, живота пред смъртта.

Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.

Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха". Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите.

Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.

Заглавие на раздел

Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От ^хиляди содини насам бият магарето, но то си остава «пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, <вобода имам. Може да ме бият, каквото ис-кат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е щестлавно, но горделиво- То казва: аз съм магаре, но на време ста-©ам, на врЬме лътам, на вр*Ьме пия и рева, но ако моят господар не живт^е добр и не разбира закониг, главата му ще оголее. Когато магарето верви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Пок^кога магарето верви «апр^Ьд, понякога назад. Верви ли магарето пред камилитъ\ и ти верви, не бой се. Остане ли магарето зад камилит, и ти се обърни назад, Слушай магарето! Докато пътлитъ" пЕят в двора ти, не бой се, и ти верви. Всичко ще се оправи тогава, и здраве ще имаш. Пръхтанат ли пътлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; пръхтанат ли да лаят и избътат, и ти избътай от тази къща. Това са закони. Когато горит" изсъхват, когато изворите се пръхушават, напусни тази мъхтност.

И тъй, докато магаретата въпвят напръ\ц, .докато кучетата лаят денем, докато пътлиге пе--ят, докато горит* растат, докато изворите те-«кат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето мъхто. Турете магарето на своето мъхто; турете кучето на своето мъхто; турете пътела на своето мъхто; турете гората на своето мъхто турете извора на своето мъхто! По този на* чин ще имате една математическа задача, ед-«о уравнение, с което ще можете да работите. Ръчните ли тази задача правилно, ще п*еете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а «серванът да си верви, вие не сте разрешили за-

64

дачата правилно. Умните кучета не лаят керва^ на. Поговорката: „Кучетата, нека лаят, а керва-нът да си верви" е изопачена. Умниг кучета лаят на място; умниг петли кукуригат на местото си; умното магаре верви пред камилит. И умният ученик трябва да постъпва по същи» закон. Ако кучето лае на време, ако петелът п*ее на време, ако изворът извира на вр^ме, ако* дървото расте на вр+.ме, питам тогава: ние, раз-умниг хора, които имаме зачатъка на духа, мо-жем ли да останем назад? Не, възможность-та за разумен, за възвишен живот у нас е хиляди пткти по-мощьна, по-силна.

И тъй, казвам ви сега: „От <^гърт въжи» вотъ"

27 неделна беседа от Учителя, държана на 17 април 1927 г., София.