Разлика между версии на „Вехтото премина“

Версия от 17:57, 6 февруари 2010

Ветхото премина

За то, ако е някой в Христа, той е сездание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново". )

Вехтото и новото по отношение на човека представя обширен и дълбок въпрос от биологическа важност. Ние употребяваме тук думата биология по нямане друга по-подходна дума. Биологията, като наука, се занимава с разрешение проблемата за живота, като се започне от живота на най-малките същества, съзнанието на които още не е пробудено, и стигне до човека, съзнанието на когото едва е започнало да се пробужда. В това отношение човеж може да се разглежда като малка клетка, чието съзнание е започнало да се пробужда. Съвременният човек, в формата, която днес виждаме, не е в състояние да дойде до ясна, абсолютна представа за живота. Защо? – Защото той е заобиколен с ред предмети, от които придобива най-разнообразни впечатления. Тия многобройни впечатления пък препятствуват за неговото право мислене. Даже видни писатели и философи нямат днес ясна представа за живота. Животът не е нъжаква физическа форма, която може да се изрази математически.

Да допуснем, запримъф, че някой човеж изпадне в особено душевно състояние. Кой съвременен човеж може да опише и обясни причината на това особено разположение или неразположение на духа и на душата? Гледате някой човеж днес е весел, засмян, маха с ръцъ" нагори – надолу, като актьор, после взима перото, съчинява стихове, проповядва на хората, казва им: тъй трябва да се живее! Не се минава

11 Коринтяном 5; 17.

4

дълго време, гледате този човек изпаднал във вякакво противоречие, намира се пред едно изпитание и не знае вече, какво да прави, забравя всичката си философия. Какво е станало с него?' Коя е причината за тази промяна на състоянието му? – Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва достойнството му, като човек от новото учение. На другия день-пак пишат във вестниците, че писаното не се отнасяло за него, но за друг някой, със същото име. Наистина, не са един Драганов или Ива-нов в света. И този човек отново се успокоява. Питам: какво лошо има в тева, че някой' с черно мастило написал нещо по адрес на-твоето име във вестниците? Какза сила се крие в черното мастило, че може да произведе такава пертурбация в ума на човека? Често съвртемене ниг хора се спират върху дреболиите на живота, а пропущат важните моменти, като казват: това са малки работи, те не заслужават нашета внимание. Казвам: малките работи, обаче, са докарали живота до едно неестествено положение. Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеятъ-нормален живот. Съвременните хора живеят повече със старите си разбирания и пъшкат под техния хомот, грижат се, как иде завършат живота си, старините си. Защо човек трябва да мисли за старините си? Днес никой не мисли за младините си, но все мислят за старините си, как ще ги прекарат, кой ще ги гледа на старини и т. н. Да мисли човек за старините си в смисъл, че има некому да дължи и трябва да изплати дълга си, разбирам; да мисли човек за старините си, в смисъл, че е грешен човек и трябва да изправи живота си, разбирам. Обаче, да мисли за старините си, в смисъл, че е чиновник, работил е около 15 – 20 години и скоро ще се пенсионира, ще се осигури, ще води щастлив живот, това не разби-

5

-рам. Покажете ми един чиновник, който след пенсионирането си да води щастлив живот! Да мисли човек постоянно за пенсията си, дали ще се увеличи и с колко ще се увеличи, като работи повече години, то е все едно да извади една скумрия от водата и да я тури на скарата, да се пече на огъня. Тя ще цъцри на огъня и все една и съща песен ще пее. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят, за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира, свещеникът иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всвки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането, аз не <се спирам върху буквата на въпроса, но казвам, че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: започне ли човек постоянно да .мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.

И тъй, не мислете за беднотията, защото тази идея е в сила да ви разруши. Не мислете за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за сиромашията, нито за богатството! Сиромашията и богатството са дв различни състояния: сиромахът е разтоварено .добиче, а богатияг човек е натоварено добиче.

Вземете, наприм"Бр, какво може да се слу-чи с някой знамените милиардер, за богатствата на когото всички говорят. Някой ден можа да го настигне азтомобил, да го удари в ребрата и едно от тях да се счупи. От натоварено добиче той може да се преверне в разтоварено. Тъй щото, когато се говори за величието, за богатството на някой човЬк, трябва да се оазбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парит, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живиг сили на

б

природата и доколкото те тсогат да му бъдатъ в услуга. Когато часовникарят направи единт> часовник и тури всека вилица, всбко колелце на своето место, в какво седи важността на часовника: в неговите части, или в часовникаря,-който го е направил? Следователно, всеки човек представя един малък винт от общия велик организъм, и той е почитан и уважаван, докато е на местото си. Ако е на местото си, целият организъм верви правилно, напуснели мъттото си, и организмът престава да работи, или неправилно работи. Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе п> да поживее щастливо, живогът на общия организъм ще куца. Вижте какво става с земледелските рала, които не работят. Щом не се работи с гбх, те ръждясват. В този смисълъ-пенсионерите са ръждясали рала. Най-голт^мота нещастие в евета са пенсионерите. Значи, не трябва да има пенсионери в света. Писателят трябва да умре с перо в ръка; ученикът трябва да умре с книга в ръка; свещеникът трябва да умре с епатрихил на врата; орачътъ-трябва да умре с рало в ръка; майката трябва да умре с детето си в ръка, а да не се оставя, децата й да я носят. Такива хора изисква бъдещето! Какво виждаме сега? Бащите гле-дат да се пенсионират, да си изкарат една. малка пенсия и да легнат на гърба на синове и на дъщери, на внучки и внучета. Горко на онзи баща, който очаква на дъщата си да го гледатъГ Какъв е този баща, когото синът трябва да гледа? Това са болезнени явления в живота, а

дето има болести, там не може да има щастие, Това всички трябва да знаят! Следователно, болестите са само повод за вътрешна връзка между хората, да се примирят, да се опо-знаят.

7

Преди няколко дни дойде една госпожа при мене и се оплаква от сиромашията си, от тежкото положение, в което се намира. Разправя, че живеела във влажна, тъмна стая, вследствие на което страда от ревматизъм и ме запита, какво да прави, за да се излекува. Казвам й: преди всичко, както познавам нещата, причината за ревматизма не е влажната стая, Ако влагата бе-ше причина за тази болест, тогава, как ще си обясните заболяването на една богата госпожа софиянка, от същата болест, която живее в II етаж, при комфортна обстановка? И богатата госпожа дойде при мене и ми се оплака от своя ревматизъм. И тя искаше да й се даде метод, начин да се лекува. Истината седи в това, че и бедната, и богатата госпожи не изпълняват Божия закон. Всички болести в света са резул-тат на неизпълнение Божия закон. Следователно, и двете жени са заболели от ставен ревматизъм, вследствие на неизпълнение на Божия закон. Ако болестта е предизвикана от влагата, тогава бедната жена трябва да се премести в суха, здравословна стая; щом се премести в суха стая, ревматизмът трябва да изчезне. Така ли става в действителност? Както виждате, тук, при две различни обстановки, при различни материални условия, се явява една и съща болест. Следователно, причината на болестта не е във влагата. Същото нещо виждаме и на фронта, между войниците: много войници лежат в един и същ окоп, обаче, едни от тех се простудяват, а други не се простудяват. Защо едни се простудяват, а други не? – Първите имат нечиста кръв, а вторите имат чиста кръв. Едни от войниците се заразяват от холера, а други нищо не ги хваща. Защо? – Защото кръвьта на последните е чиста. Ще кажете, че влагата е причина за простудяването на войници, които са имали по-слаб организъм. Не, греховете на хората внасят отрова в кръвьта им, и с това ста-

8

ч-

ват причина за простуда, за зараза и т. н. Ето защо, за да се избегнат болестите и страдания^ та, трябва да се подържа добрият живот. Мнозина мислят, че само Бог живее чист и свег живот, защото е съвършен, и затова ка-зват: ние сме слаби, не можем да живеем като Бога, но Той ще уреди нашия живот. Казвам: както Бог живее, по същия начин и ние можем да се ръководим от Неговите закони и да ги изпълняваме. Бог не се влияе от нашите разбирания, но като гледа на нашите престъпления и грехове, Той казва: не правете гбзи престъпления, понеже ще заболеете от ставен рев-матизъм; не правете тези престъпления, понеже в стомаха ви ще се яви н^какъв тумор; не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от артериосклероза и ще остареете преждевременно. Заболее ли човек от артериосклероза, той започва да вика лекари. Дойде един лекар, дойде втори, трети, всички го съветват, какво трябва и какво не трябва да яде. Не, първото нещо: заболее ли човек от артериосклероза, ще яде по възможност малко и проста, чиста храна. Той трябва да се храни с варено жито, с варен ориз, като истински ка-лугер.

В Нова-Загора един стар човек, на около 60 години заболе, от корем. Боли го коре-мът, нищо не може да яде. Чуди се, какво да прави. Седи, мисли, говори си: Е, Георги, Георги, цел живот яде прасенца, агънца, това-онова, но виде ли, до какво положение дойде? Пита ме: какво да правя сега? Казвам: ще започнеш да по-стиш, да ядеш по-малко. Всека сутрин ще из-пиваш по една чаша дървено масло и по една чаша гореща вода. След това ще излагаш корема си на слънце, да се печеш по 2 – 3 часа на ден. Този човек изпълни, каквото му казах, и се подобри. Съвременните хора сами се .тровят от храната, която употребяват. Някой казва;

9

аз живея чист живот. Питам: чиста ли е кръвьта ти? – Не е чиста, но това нт^ма нищо общо с чистия живот. – Не, чистият живот подразбира чиста кръв. Следователно, искаш ли да живееш чист живот, абсолютно ще пр-ьчи-сгиш кръвьта си. Организъмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното им тъ\по пък е заразено от алчност, злоба, умраза и т. н. Запример, вие обичате някого, но щом ви каже той н"вкоя обидна дума, вие веднага го намразявате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли, какво внася умразата във вас? Тя е цяла отрова за орга-лизма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, но не и на него. Други хора пък се тровят от гордост. Те искат да се осигурят, да станат пенсионери, да прекарат щастлив живот.

Мпостол Павел, като разглежда старата култура, казва: „Всичко старо, всичко ветхо трябва да премине".. И съвременните хора искат да жив^ят според старата култура. Казвам: живеете ли по старата култура, в каквито къщи и да живеете, какго и да спите, както и да се храните, ставният ревматизъм неизбежно ще дойде. Дойде ли ставният ревматизъм. и смъртта ще дойде, като естествено негово последствие. 'Каззат, че някой учен откоил в киселото млеко некакъв бацил, който продължавал живота. гЛз пък зная едно особено млеко, кое-его не само че продължава, но увековечава живота. В същносг киселото млеко може да продължи живота с 10 – 20 – 30 години, не повече. Според статистиката, нема човек в България, който да е живел повече от 150 години. При това, малко българи са доживели до 150 години, /макар че са се хранили повече с кисело млеко. В гЛнглия пък имало един англичанин, който живел повече от 250 години. Питам: този човек с кисело млеко ли се е хранил? Не,

10

той не е употребявал кисело мл^ко, но другия са причините, които продължили неговия животъ Прт^з неговия живот се сменили на престола 12. крале. Тъй щото, продължителността на живота у българите не се дължи на употребяването на киселото млеко. То е само едно съвпадение. Ако въпросът е за изстудяване на стомаха, когато човек има никакво възпаление, киселото млеко може да помогне, но що се отнася за продължение на живота от киселото млеко, това не е още доказано. От чисто биологическо и научно гледище, продължителността на живота зависи от развитието на една жлеза, която се намира задъ-ушите в човека. Ако тази жлеза не е развита, човек може и 20 години наред да се храни с. кисело млеко, и пак няма да живее дълго време. Тогава и кокошки, и агънца да яде, пак няма да се продължи живота му. Развита ли е тази жлеза у него, той може да живее повече отъЮО1 години. Това са мои наблюдения. По тази жлеза. и по ред още признаци може да се предскаже на човека, колко време ще живее. Казвате: какъ-се определя това? Когато аз правих своите научни изследвания по френология, срещнах един познат в Варна и му казах: след две години, еди-кой си месец и ден ти ще преминеш. едно премеждие: ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще счупиш левия си крак. Той ми каза: ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това? Отде познаваш? – Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, да избегнеш това премеждие. И наистина, след-две години стана това, което му бях предсказал. Казвате: как може да се гадаят тези работи? – Това не е гадание, то е предсказание, което почива на чисто математически изчисления-Как се правят тези изчисления, сега няма да обяснявам, но казвам: аз мога да направя точни изчисления, след колко време ще се свер-шат въглищата в машината на някой маши-

1Т

нист и да му кажа, че след 150 клм., напри-мер, машината ще спре. Мога да определя точно и местото, дето машината ще спре. Машини-стът казва: ти гадаеш по нещо Гадая, разбира се. Дз взимам пред вид, колко въглища има той на разположение, по колко се изгаря на час и колко път му предстои да измине. Като имам тези данни на разположение, аз правя своите изчисления и предсказвам, какво може да стане.

И тъй, всеки, който иска да живее дълъг живот, той трябва да има Някакъв запас. Остане ли да живее на никакво подаяние, да се моли на Бога, да се продължи живота му, неговата работа е свършена. Ние трябва да се молим на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи, как да спазваме законит, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден от пр^ди хиляди години, от памти-века още. Има хора, които в физическо отношение са много деликатни, нежни. Достатъчно е да ги лъхне и най-малкият ветрец, за да се простудят. Ако та-къв човек седи при отеорен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. Не се минаватъ2 – 3 часа, и той, наистина, се про-студява. Нтокои хора с години живеят при от" ворени прозорци и не истиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, г имат имунитет; т са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Истиването зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек и в каквото вя-рва, това става.

И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вера. Новата вяра подразбира, да втурва човек в Бога, че в.Него е Вечният живот. Който вярва в Вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигу ряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно, че трябва^ да учи. Който не вярва в Вечния живот, той

Л2

мисли за смъртта – как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него, ка-къв надгробен камък ще му турят, какъв надпис ще поставят и т. н. Какво ще пищат хората за такъв човт^к? Тъ" ще напишат: тук почива еди-кой си пенсионер, който живеел честно и почтено, получавал е по 6,009 лв. месечна заплата. Значи, той е костувал на държавата 72,003 лв. годишно. Казвам: не е въпросът за парите, но важно е, какво ще занесе човек, като отиде на онзи свет? Господ ще го пита: какво прави на земята? – Работих ц1зли 30 години за своето отечество, получавах шест хиляди лева месечна заплата и сега ида тук малко на разходка. Не, този човек е бракуван вече на земята; там не дспущат, че той е жив, и всички казваг: Бог да прости този велик бъпга-рин! Той пък от своя страна вижда, че е жив, пръпоржчва се навсякъде като добър, лочтен човеж, който е живял на земята цели 45 години и работил за благото на своя дом и своето отечество. Значи, тук се явяват две различни положения: хората мислят за него, че е умрял, а той се вижда жив. Обаче, от небето му казваг: ние не искаме мъртви хора. Ти ще <:е вернеш пак в България, ще убедиш бъл-гарите, че си жив и като дойдеш повторно тук, тогава ще ти дадем нужния прием, Ние приемаме само живи хора. Живи хора наричаме тези, които и на земята, и на небето са живи. Сега, ще преведа ггззи думи на ваш език: вевки човт^к, който умира на земята, трябва отново да се верне там, да уреди всички недоразумения, които имал с хората. Кому каквото зло е направил, ще го изправи. Той трябва да се примири с всички хора, с всички животни и, като н1вма вече с кого да се примирява, ще остави всичкото си богатство на земята. Освободен от всички задължения и връзки на земята, той ще замине за небето, ще влезе в новия живот, де-

13

то ще получи лавров венец за добре изпълнената от него работа на земята. Тогава всички ще кажат; ето един достоен гражданин на българската държава, когото Бог може да приеме при себе си!

Това е новото, което иде сега в света. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Бог не е в старото, не е в миналото, но Той е в настоящето. Едва сега човек ще започне да съзнава, че в света, в който живее, той представя богат предмет за проучаване. Вие можете да проучавате и разните философи, които гово-рят за психологията на човека, но нито един философ още не е изучил човешкия мозъкъс всичките му способности. Те разискват върху. ума, сърцето и волята на чов-кка, ио това още не е чов"вкът; това са само някои от проявите на човека. Тъй щото, обществото, в което живеете, противоречията, които срещате в живота си, добрите и лошите хора, всичко това трябва да бж-де предмет за изучване не само от страна на философите, но и от всеки човек поотделно. За това се изисква работа, усилия. Вземете, за-пример, рудокопачите, които търсят с години скъпоц/бнни камъни в земята. Те знаят, че ще намерят некъде големи скъпоценни камъни, и затова работят непрестанно, докато най-после развият в себе си тънко чувство, с което лесно намират леговището на тези богатства. Така трябва да работи всеки човек, ако иска в грубата материя да намери скъпоценните камъни. И наистина, ще срещнете хора на вид груби, но достатъчно е да ги пипнете на некое чувствително место и ще видите, че в тех се крият отлични качества. В лицето на такъв човек вие-ще имате един добър, честен и почтен при-ятел, на когото напълно можете да разчитате. И обратно, ще срещнете хора културни, с образование, на които не може да се разчита. Направете опит, да видите, на колко от софийските-

14

граждани, с висше образование, ако дадете 100,000 лева на заем, ще могат да ги вер-нат сл^д две години, според както сте уговорили. Един богат американец направил та-къв опит и вид^л, че парите му пропаднали. Само един чов^к се нам^рил, който признал дълга си и вернал парите на време. Мнозина от тях използували теорията за прераждането и казали: ние нямаме никакви задължения към този човек. Той ни дължи от миналото и днес изплаща дълга си. Казвам: този човек нищо не ви дължи, защото той доброволно ви даде гкзи пари. Ако той ви дължеше, законът щеше да го хване. Едно трябва да се знае: човек, който живее в духа на новото учение, той няма никакви връзки, никакви взимания – давания. В този смисъл под „нов човекъ" разбирам онзи, който има само една връзка – с Първичната Причина. Тази връзка е направена още от създаването му. Следователно, когато човек се освободи от съдбата, или от кармата си, според както индусите я наричат, отново ще се възстанови връзката му с Бога, която съществува от памти-века, и човек ще бъде напълно свобо-ден. Съвременният човек не е свободен, защото върху тази първа връзка, той е направил още ред връзки, които са го ограничили и заробили. Бог е направил човека свободен и го е пратил на земята да учи. Обаче, вместо да учи, той започва да се удоволствува, да ходи по забавления, да странствува, но като няма средства за това, от тоз банкер взима 10 – 15 хиляди лева, от онзи 10 – 15 хиляди лева, това залага, онова залага, докато най-поел^ съвсЬм за-гази, намери се в трудно положение и казва, че животът н^ма смисъл. Питам: кой постави човека в това положение – Бог, или той сам, със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че бан-керът, който ви дава пари на заем, ви прави

15

никаква услуга? Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща? Ле, да залагаш нещата, това не е наука.

Една млада мома, бедна, но много спретната и красива, отива при един богат граф със следната молба: господине, от известно време майка ми е болна, аз искам да я лекувам, но не-мам никакви средства, затова, моля Ви, дайте ми 20,000 лв. на заем, срт^щу които мога да заложа никаква скъпоценна вещ, или пък след време да ги верна. Той й казал: аз не искам нищо да залагаш, но ще ми поззолиш да те целуна, или пък ти да ме целунеш. Тъй щото, едно от двете ще избереш: ако ми позволиш да те целуна, ще ти дам 20,000 лева; ако пък ти ме цълунеш, пак ще ти дам 20,000 лева. Питам: ако вие бъхте на мъстото на тази мома, какво ш/вхте да направите? Тази мома е била чиста; тя до това време нито е целувала някого, нито е била щвлувана. Тя се спр~вла за момент и започнала да размишлява в себе си, след което отговорила: аз ще ви цълуна. Тази мома разрешила въпроса правилно. Щом се отправила към него да го целуне, графът казал: не, нъ-ма нужда да ме целувате! Той разбрал, че тази мома има идея и е готова по-скоро да даде, отколкото да вземе. Тя си помислила: понеже този граф ми дава, и аз трябва да съм готова да дам нещо, да го цълуна. Графът продължил: аз не искам да ви поставя на изкушение да ме целунете. Понеже разрешихте въпроса правилно, вземете тези 20,000 лева и си услужете. Когато ви се яви нужда, пак елате при мене, вие всекога ще имате моето съдействие. Това наричам аз човек на новото учение. Той бил разумен, не искал да съблазни тази душа, но пожелал да види, как ще се прояви възвишеното и благородното в тази мома.

Същият закон съществува и в света. Силните хора трябва да целуват, а слабите тре-

16

бва да бъдат ц^лувани. Грешникът трябва да бу^де ц/влуван, а праведният, който е завер-шил развитието си, трябва да целува. В този смисъл светлината не е нищо друго, освен енергия на възвишени, велики същества, която минава покрай хората, целува ги и си заминава със светкавична бързина. Значи, ние, хората, сме. израсли само от целувки. Някой казва: аз цеунах и се изцапах. Казвам: щом си се из-цапал, ти не си светлина. Светлината, която се движи с бързина 300,000 клм. в секунда, минава покрай всички живи същества, целува ги и си заминава, пак тъй чиста, непокварена, каквато е дошла. Когато някой пита, да целуне ли, или да се остави да го целунат, казвам: ако си праведен човек, ти трябва да ьтелунеш; ако си грешен, тебе ще ц1влунат. Обаче, този закон има обратно разбиране и тълкуване в св^та. Згщо? – Защото го разглеждат само външно. Аз не говоря за външните му прояви, но за вътрешните, като велик вътрешен закон, който д-ъйствува в душите на хората и ги по-дига.

И тъй, всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват, че един поет, художник, проповедник, учител, майка или баща може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой. Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира къщата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел, нито пък той може да ви бъде приятел. Мислите ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас. Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение. Двама души могат да бъдат приятели само тогава, когато г не се

17

използуват, Те са сверзани помежду си с взаимно почитание и любов и са готови да жертвуват живота си за великата идея, за благото на човечеството. Човечеството, това са свободните души. Тези приятели имат взаимна обич помежду си. Някой казва: хората на земята крият своята любов. Така е на земята, но казвам: скритите неща на земята са открити на небето. Когато един акт се извършва на земята тайно от очите на хората, на небето той е представен ясно, като на сцена, дето ангелите го наблюдават и следят, дали действуващите лица играят ролите си правилно, или не.

Днес всички съвременни хора говорят за Любовта Христов^, както и за своята любов към Христа. И апостол Павел казва, че всички сме сверзани със съзнанието на Христа. Питам: ако, наистина, ние обичаме Христа и сме сверзани с Него, не държим ли сметка, как се отразяват върху Него всички наши недоразумения, отмъщения, умраза, гнев, завист и ред още анормалности? Както мравите, комарите хапят нашите тела и предизвикват малки ранички, сж-що така и нашите отрицателни прояви предизвикват безброй такива ранички върху телото на Христа. В този смисъл Христос и досега още не е свободен от страдания. Всеки момент той трябва да прави грамадни усилия и да се лекува, и то от близките си. Когато се казва, че Христос дойде между своите, и те не Го приеха, не се подразбира светът,но се подразбират вярва-щите, които Го очакваха и казваха: Господи, като дойдеш между нас, ние всичко ще направим заради Тебе. Обаче, дойде Христос между тех, и те взеха от Него всичко, с каквото Той разполагаше, разпнаха Го и казаха: ние не можем така лесно да се подобрим; по еволюцио-нен път ще подобрим живота си. Под думата „еволюция" аз разбирам развитие, което продължава цел живот. Истинското развитие

18

подразбира разумно качване и слизане без падане. Представете си, днес вие имате добро разположение на духа, но дойде някой, вземе от вас 20,000 лева на заем и не ги верне. Вие веднага се сърдите, дигате цял скандал, отказвате се от Христа, от Бога, че някой ви излъгал. Какво е виновен тук Христос? С този скандал вие си причинявате по-голяма па-кост, отколкото с загубата на тези 20,000 лева.

Не можете ли и вие, като Иова, да кажете: Бог дал, Бог взел. Ето защо, като хора, вие трябва да обърнете внимание върху малките си по-грешки, върху малките противоречия във вашия живот, които другите хора не виждат. Съвременните хора са в постоянно смущение, в постоянни тревоги. Защо? – Защото между Бога и тех нема хармония. Например, някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо? Той се гневи на хората, сърди се, мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина. Яма този човек ис-кал да уреди живота си. Уреждането на живота е последна работа. По този начин, с пари, с богатства животът не се урежда. Нека той се помоли на Бога по следния начин. Нека се обърне към Бога и каже: Господи, досега живех не-редовен, неправилен живот, никога не съм говорил Истината, баща си и майка си не почи-тах, с брата си и със сестра си постоянно <:е ка-рах. приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти дзвах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си, да вервя напред. Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между Бога и него не може да има никаква връз-.

ка, той не може да се надева на Божието благословение. Така трябва да постъпи всеки, който иска да бъде нов човек и който иска да се освободи от ограниченията на живота. Ще вземе

19

«Бкой да се хвали, че никога бил голям герой. Чудни са гЬзи едновремешни герои!

Дедо Първан се хвалил, че някога, на млади години, бил голям герой, прескачал трапове, 10 м. широки. Казват му: щомъсибил о-гькога герой, и сега трябва да си такъв. Хайде, прескочи този трап! Засилва се той, и хоп в трапа долу. Да, на млади години не беша така, но его, какво прави старостта. Като се по-«оглежда насамъ-натам и вижда, че никой нямаоко ло него, той си казва тихичко: какъвто съм днес, такъв б"кх и на младини. Закон е: щедрият човек и на младини, и на старини е щедър. За-пример, как можете да познаете, кое дете е^ щедро? Когато някоя майка даде на дътето си <една ябълка и то веднага я сподели със свое брат-че, или със свое другарче, това дъте е щедро. Не е ли готово да раздъли ябълката си с някое близ* ко нему дтете, то не е щедро. Такова д-ьте не само че не е щедро, но често обича и да пооткрадва по малко. Причината за това се дължи на едно чувство, силно развито у човека, чувството на любо-стяжение. Центърът на това чувство се намира зад ушите.

Новото учение е потребно днес за всички хора, за да се създадат благоприятни условия, при които мозъчнитъ" центрове да се развиваг нормално. За тази цъ\л те трябва да приложат в живота си закона на Любовта. Дойде ли Любовта в човека, най-първо той трябва да си създаде идеал, образ, към който да се стреми. После, той трябва да развие здраво физическо тяло и най-после да създаде от себе си морален тип. Всеки човек трябва да има пред себе си тези няколко картини, които трябва да нарисува в своя живот. Сега какво правят хората? Те поставят в църквите образа на свети Никола и на други някои светии, на които се кла-нят. Каква светост има в гбзи образи? От френологическо гледище художникът не е пред-

20

ставип никаква светост в тези образи. Щомъ-те не представят гбзи възвишени образи, какъв смисъл имат тогава? Ако б^ха идеални светии, светът поне на половина требваше да се подобри-Стариг гърци създадоха красиви форми, но гбзн. образи б^ха лишени от морален устой. И парижаните създадоха красива мода в облеклата, но тази мода беше лишена от истинската хигиена.-Запример, колко трябва да бъде открите гржд-ния кош на жената? Посл, колко дълги трябва да бъдат ръкавитъ* на роклит? Истинска красота в модите е тази, която има пр^вд вид естетиката и хигиената, която природата налага. Кръ-стът на човека, както и гърдит- му, трябва да бъдат добре запазени. Съвременните хора излагат, именно, гбзи части най-много. Срещате екскурзианти, на които коленете са съвършено открити. И тук има неправилност. Тъ4 излагат на р-ьзки атмосферни промени тъкмо тия части, които най-лесно се простудяват. И това са все културни хсра, .{оито говорят за наука, за хигиена. И атЬд това същитъ" тия хора казват: какъв сми* съл има физическият живот, или какъв смисъл има духовният живот? Топлината указва влияние върху доброто разположение на човека. Човек не може да пише хубаво, нито да размишлява правилно, ако не му е топло. Движенията на телото трябва да бъдат така свободни, че всички органи в него да функционират правилно. За да се реформира днес българинът, той трябва да се откаже от овчитъ' шапки. Едно връ^ ме българинът е бил много упорит, затова е требвало да носи калпаци от овча кожа, да стане по-мек. Такава е била неговата философия,. но понеже времената сега са други, той трябва да замъхти калпака от овча кожа с шапка от памук или от мека вълна, малко по-рядко изтъкана, за да може въздухът да прониква през косата му. Освен това, българинът употребявай навои на краката си. И т^х трябва да намали*

21

малко, да не увива толкова много краката си, за да могат порите на краката му свободно да при-^мат въздух отвън. Ако отидете на нт^коя нива, дето българин оре, ще видите, че като дой-, де време за почивка, той не лт^га на браздата, която орал, но ще отиде под нт^коя круша и под свнката й ще заспи. После казва, че го хванало уроки. Казвам: ако не искаш да те хване уроки, почини си на браздата, която си орал, а не под сЬнката на крушата. Ако пък ожадне-еш, не пий студена вода, но пий от стомна, която е седяла няколко часа на слънце. Пиете ли студена вода, съзнанието ви трябва да бъде будно. Много болести се раждат от бързото пиене на студена вода. Когато човек пие студена вода, той грабва да мисли, съзнанието му трябва да вземе пълно участие в сладчината на водата и в нейната температура. Бързате ли, когато пиете вода, вие ще изгубите после повече време, докато се излекувате от последствията на водата, отколкото, ако бехте употребили една-две минути, докато изпиете водата.

Съвременните хора ядат, без да мислят; пият вода, без да мислят; легат, стават, без да мислят. Стават пенсионери, без да мислят; учени хора стават, без да мислят; богати хора стават, без да мислят. И ще видите, някой свършил гимназия и не знае, какво да прави. Преди години един младеж свършва гимназия и започва да търси служба. Отива в едно, второ, в трето министерство, никъде не намира служба. Най-посгте се отчайва, дохожда му мисълта да се самоубие, но си казва: защо трябва да се самоубивам? Това е безчестие от моя страна! Тогава той отива при един свой приятел и му казва: моля ти се, дай ми 200 лева на за-ем! Приятелят му дава 200 лева, и той си купува едно точило, на което в рамка туря диплома си от гимназията и трътеа да точи ножове. «След един месец той спечелва малко пари и

22

изплаща дълга си за точилото. Срещат го па улицигк някои от началнициг в министерствата, дето ходил да търси служба, и казват: как не го е срам, този млад, учен човек да точи ножове! Не, герой е този човек! Той точи ножове, но не се самоубива. Това е човек от новото учение, който не се спъва от мъчнотииг на живота. Като дойде някоя мъчногия, тя натиска човека, души го. Мъчнотията не е мъртва, тя е живо нещо.

Днес всички християни казват: преди 2000 години Христос дойде да спаси света, но Го раз-пнаха, затова втори път трябва да дойде на земята, да оправи света. И сега всички очакватъ-Христа, да слезе от небето. Що е небето? – Небето представя разумния живот, разумните закони, които трябва да се знаят. Разбира се, тези закони не могат всички да ги знаят, както не могат всички еднакво да разбират това, което^ сега ви говоря. Пък и аз не искам всички да. ме разбират еднакво. Това, което ви говоря, мога да изнеса в строго научна форма, в научни* формули, но т ще бъдат още по-трудни за разбиране. От всичко говорено има общи въпроси,-които са еднакво понятни и полезни за всички-Запример, между един професор и едно малко дете може да се образува връзка. Ще кажете:: възможно ли е това? Ако между една високопоставена дама, която гледа с презрение на низко-стоещите около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече-може да съществува връзка между професора и детето. Богатиттб американки, особено, си во-дят по едно малко кученце, верзано със син-джир. Това е похвално, това е права постъпка. Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази* дама сама да къпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатиг и сиромасите да не могат да се създадат отношения^

23

да се обичат? Един ден Господ ще извика бо-г атитъ* хора и ще ги пита: как можахте вие, бога гигб, да направите толкова нещо за вашитъ1 кученца, а нищо не можахте да направите за вашитъ" оедн/1 братя? На същото основание вие можете да *:е грижите и за вашите бъ\дни братя и сестри. Кога? Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за (всички кученца, но само за това, което гя обича. |Да, мода е това. В Дмерика, по едно време, имаше и друга мода: дамите носеха на синджирче закачено живо жабче, като игла. Гле даш, н^що живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а су-трин, като излиза из града, пак го закачва на врата си. Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества, Тази дама, като погледне към жабчето, казва му: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот.

Сега, пренесете т%зи велики идеи във вашия ум. Дръжте в ума си на почетно мъхто б-едни-гъ1, страдащитъ* хора, туряйте ги на врата си, вместо иглички, а вечер ги туряйте в паница с вода и хаъб, да се нахранят. На другия ден пак и закачете на врата си. Ще видите, че няма да мине дълго време, и б^цните ще станат културни, каго вас. Следователно, още при сегашниге условия на живота всички можем да направим една малка жертва, без да изменим хода на общия живот. Всеки чозек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони. Вервите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек. Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов чов%к, но той трябва да расте и да се развива. Не е досатъчно само да имаш едно плодно дърво, но то трябва да бъде доброкачествено; посл, ти трябва да

24

знаеш, как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива: трябва да се натори, да се полива навреме, да се гл^да и пази, както казват българите – като зеницата на очит.

Като наблюдавам, как хората сй5 невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те са също така невнимателни и към :ебе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душата на своите близки. Обаче, личността не е чоаекът; личността, това е тялото на човека, т. е. физическият човек.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин, във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумнияг, Бо-жественият живот е живот на душата, дето всЬко нъчцо се извършва на своето време. Затова, именно, и Соломон е казал: „За всбко нещо има определено време". Има определено време за раждане, има определено време за умиране. Човек може да се роди само на времето, което Бог му е опр*БДълил. По същия закон човек умира, само когато му е определено. Ако знаеше законите, той би пръскочил времето, което му е определено да умра. Случва се човек да дойде до една точка на замръзване в своя живот, де-то непременно трябва да умре. И в природата има известни места, дето силите са в равновесие, в абсолюген покой. Ако човек попадне в едно от тия места, неговият пулс непременно ще спре. Разправяше един учител от варненско подобна своя опитност: както верв^л,

25

ятопаднал в едно от тия места на абсолютен покой и забълвзал, че пулсът му започнал да спира. Един свещеник и други някои хора ръзбрали, че с този човек става нещо и започнали да го разтъркват, да предизвикват изкуствено дишане, от което той се съживил. Ако т-кзи хора не бтоха му се притекли на помощ, той щъл да умре. Той е попаднал в мъртва зона, Така също и във всъжи град и село има улици, през които мнозина не обичат да минават. Нъжой ще каже, че това е нъжакво самовнушение или суез-ьрие от страна на гбзи хора. Това се „дължи на трептенията на почвата в тия места. Трептенията не са хармонични, не съотвътству-;ват на трептенията на минувачите. Щом забъ*-лежите такова нещо, не минавайте през улици, трептенията на които не са хармонични с ваши-тъ\ Същото нещо се забепезва и при яденето, и при спането. Има хора, коиго едни храни обичат, други не обичат. Лослъ\ някои хора обичат да -спят в една стая, а не обичат да спят в .друга. Всичко това има свои дълбоки причини, затова не бързайте, добре обмисляйте нещата. Яжте храна, която обичате! Спете в стая, която обирате! Това са идеи, които трябва дълбоко да за-легнаг в ума ви. Като знаете това, не трябва да се плашите, но у вас трябва да се зароди *<:илно желание да изпълните великата воля Божия и да знаете, че светът е разумно създаден. Често съм обръщал внимание на това, как трябва да ставате сутрин. Повечето хора скачат веднага от леглото си, без да размис-ляг, дали слизат от лавата или от дъхната страна на леглото си. Ако някой стане сутрин от лявата страна на леглото си, пр*Ьз цълия ден той ще има несполуки. Човеж трябва да знае сутрин от лавата или от дъхнага страна >на леглото си да слиза. Никога той може да слъ-зе от лавата страна, а никога от дъчгната, затова не трябва да бърза. Мнозина, като не раз-

26

бират този закон, казват: защо е необходимо да се спазват тия правила при ставане сутрин? Ако човек не спазва тия правила, с това той нарушава равновесието в природата. Също така има правила и при спането. Важно е, дали човек спи на дъхната си страна, или на лавата, дали на гърба, или на корема си. Много майки не знаят на коя страна да поставят децата си да спят, Ако биха знаели, как да поставят децата си да спят, те биха могли донякъде да урегули-рат техния живот.

Казвам: човек трябва да обърне внимание и на своитт^ мисли, чувства и желания. Запри-м*Ьр, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамантъ-Защо? – Понеже има желания, които, сл^д като* се изпълнят, умират и оставят у човека изеестен род утайки, наслоявания, които прт^диз-викват гниене. Е този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания. Човек желае едно, друго, третсг. но като постигне тези желания, те умират, и най-после той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живея, остарех. Не, човек всекога може да бъде млад, всекога може да живее„ всекога може да люби. Преди всичко, вие още не сте любили, както трябва. Мпостол Павел казва: „Обезумехме от любовта Христова". Да, човек като се влюби, безумен става. Разпра-вят за Мохамед II, че когато минавал през Балканския полуостров, той се влюбил в една^ гъркиня толкова много, че забравил задълженията си към войниците, вследствие на което те започнали да се бунтуват срещу него и го наричали обезумел. И днес още, когато срещаме човек, който люби, ние го наричаме безумен. Ако същият човекъубие десетина души, считат го герой. Когато някой троши камъни, наричат го герой; ко-

27

гато същия човек направи нещо хубаво, тогава не е герой. Каква е тази логика?

Истинският живот се заключава в творчеството. Това, което Бог е вложил в човека, трябва да се развива. Човек никога не трябва да се обезсърдчава. Някой се обезсърдчи, казва: едно време знаех повече, имах повече вера, повече любов. Да се говори за едно време, това е старото време. Сега е новото време, за него говорете. Сега ще обичате, както светлината обича; ще се движите с нейната бързина: ще минете, ще заминете, без да кажете някому, че обичате. Който иска да знае нещо за Любовта, той трябва да се движи с бързината на светлината. Ето как аз бих препоржчал на хората да се обичат. Млади, момък и мома, се обичат, но родителите им не се съгласяват да се оженят, и те р^шават да забътнат в Америка. Не трябва да бътат в Америка, но аз ги съвътвам да се повдигнат към слънцето, п,а се отдале-чат с милиони километри от земята. Някой мъж взима жената на своя приятел и отива в някой хотел. И т^х съвътвам да се повдигнат към слънцето, а не да се крият по хотелите. Ако влезете в Божествения свет, там съществува следния закон: на земята човек може да обича само едного; обича ли повече, той върши престъпление. На небето пък законът е обратен: там човек трябва да обича всички; обича ли само едного, той върши престъпление. Било е време, когато на земята един мъж е имал много жени, или една жена е имала по неколко мъже. Това са били култури, които днес вече са залезли. Това са били неестествени положения, вследствие на което и тези култури са изчезнали. Законът на земята в това отношение е следният: на един мъж една жена. Обаче, и това положение е преходно, временно. Сж-ществата, които живеят на небето, немат такива нужди, каквито имат хората на земята, зато*

23

ва законите там са разлияни от тези на земята. Ртостол Павел казва: „На небето нито мъж за жена отива, нито жена за мъжъ".

Сега, истинският живот се заключава в това, да се образуват правилни отношения между братя и сестри, между господари и слуги» между мъже и жени, между приятели, между вярващи, и всички хора да се научат да говорят Истината. В погледа на онзи, който носи великата Истина в себе си, нтрма абсолютно никаква лъжа. Когато се ръкуваш с никого, или когато ц*влунеш нъжого, или когато кажеш нещо ня-кому, във всичко това да нъ>1а обсолютно никаква лъжа. Докато човеж жив-ье в старото, ще обича само едного; щом вл^зе в новия живот, той ще обича всички, понеже те съставляват едно тяло. Дойдете ли до тази любов, всички ще бъдете свободни и щастливи. При сегашнит- условия, както живее човеж, на земята вськога ще има скърби и страдания: един заминал, друг се осакатил, трети се разболт^л и т. н. Пари можете да имате, но щастие не очаквайте. Искате ли да бъдете щастливи, стремете се да приложите в живота си Христовото учение, да се свержете с Бога, Той да живт^е у вас, че дъчю и да се намирате, вевкога да чувате Неговия тих глас, да ви говори и напътва. Работиш нъжждъ* по осем часа на ден, но удаои часовникът, и Бог отеътръ" ти казва: спри! Чуеш ли гласа Му, веднага спри, не завършвай работата си. Проповядващ нъжжд, но чуеш гласа Му, който казва: спри! Послушай гласа Му и спри, без да дозършиш изречението си. Шиеш никаква дреха, но чуеш ли гласа Му, спри, не довършвай работата си. Правиш къща, чуваш хласа на Бога пак спри. Нека останат някои работи недовършени.

Ще приведа един пример за потверждение на последната мисъл. Преди повече от 20 години при Варненската мъжка гимназия имаше

23

един учител, грък, който строеше по това време втори етаж на къщата си. Една вечер сънува, че някой му казва да не довършва къщата си, защото ще умре. Той повярва на съня си и издигна нагоре една постройка, която приспособи за гължбарник, а сам той остана да живее в първия етаж на къщата си. Другарите му се смаеха, наричаха го суеверен, и най-после, след 12 години, той се убеди да изпъди гълъбите от къщата и издигна втори етаж. Щом свърши етажа, той умръч Казвам: ако той искаше да бъде жив, не требваше да изгонва гължбитъ" от къщата си. Имате ли една свещена идея в ума си, не я изгонвайге навън. Искате, наприм^р, да учите. Не изпжждайге тази свещена идея от ума си, ако искате да живеете. Или, искате да работите за своето здраве. Не казвайте, че това не може да се постигне и да отложите тази идея за друго време. Не отлагайте реализирането на вашитъ" свещени идеи, нито ги изгонвайте вън от своя ум. Ть- пръ\дстаеят гължбиг, които трябва да жив^ят във вашата къща. И тъ" мо-гат да жив~Ьят във вашата къща, и вие можете : да си живеете. Това е новото учение. Ако остави-те гължбитъ" да жив^ят във вашата къща, Господ на друго м*Ьсто ще съгради къща за вас.

Днес от всички съвременни хора се изисква разумно сърце, светъл ум и силна воля, за да могат да се насърдчават. Само така човек може да се освободи от личния елемент в себе си. Запример, като ви говоря, вие често5 мислите, че имам никого пр*Ьд вид. Да се мисли така, това е проява на личността. Ние не се интересуваме от гр^шкит^ и пр"естъпленията; на хоратд; ние имаме прец вид винаги доброто у човежа. Като срещна някой чов^к, колкото и лош да минава за другит-, аз гледам да намеря в него една добра чърта. Намеря ли такава, радвам се, защото тази чърта един ден ще*

30

се развие и ще победи лошото в него. Научете човека да се храни добр, и той ще стане здрав; научете го да мисли добр, и той ще стане умен; научете го да прави добро, и той ще стане добър. Видите ли, че някой човек направи най-малкото добро, насърдчете го, дайте му възмож-ност да се проявява в правене на добро. Не убивайте идеите в себе си! Колкото и да са малки днес, т един ден ще се развият. На-сърдчавайте, както в себе си, така и в другит, и най-малките добри прояви. Бог е в малкото, в незабелъзаното, в невъзможното. Някой казва: от мене човек няма да стане. – Именно в тази невъзможност Бог ще се прояви. – Аз съм слаб, хилав човек. – Именно в тази слабост Бог ще се прояви. Ако искате да знаете, в силата седи нещастието на човека. Едно вре-ме вие бяхте малки бръмбарчета, плачехте и се молихте да станете голями сили. Лнгелите ви казваха, че ще дойде време да станете големи, силни, да ви облекат в хубави дрехи. И наистина, дойде това време. Вие станахте голями, силни същества, но пак сте недоволни, пак сте в положението на малки бръмбарчета. Янгелите по същия начин ви утешават, че ще ви изва-дят от тези условия и ще ви поставят в подобри: ще ви извадят, като риба, от някоя малка локва, и ще ви турят в някое чисто, кристално езеро, или ще ви турят, като птици, в някоя райска градина, или най-посл, като човеж, ще ви поставят в някоя хубава къща, да се учите да свирите, да пъете или да рисувате. Всекиму ще дадат това, което желае. Така постъп-ва разумната природа. Няма цщ остане едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Тогава всички хора ще бъдат радостни и весели.

Сега, благодарете, че сте дошли до това положение. Старото пръминава, и новото иде. Всички ще бъдат млади, ще се движат с бързи-

31

ната на светлината. Дрехите ви ще бъдат от бела коприна, а лицата ви свежи, без бръчки; очите и ушите ви ще бъдат отворени, да можете с очите да възприемате светлината, а с ушите – да слушате правилно. Езикът ви ще бъде разверзан, да предава разумното Слово Божие. Казвам: всичко това иде вече. Старото, ве-тхото преминава, новото иде. Щом дойде новото, земята ще се освободи от своя товар и отвсе-къде ще се чуват най-хубавите песни. Концертите, театрите нема да бъдат като сегашните. Яктйориге ще играят на сцената по съвсем нов начин. Съвременните актйори не предста-вят още последната дума на изкуството. Днес, в стария живот, всеки може да стане актйор. В новия живот, напротив, само възвишените хора ще дават представления. Живи представления ще бъдат те. И в тех ще се проявява 'Великият Закон на Любовта.

25 неделна беседа, държана от Учителя на 3 април, 1927 г. в гр. София.