Разлика между версии на „Денят Господен“

Версия от 23:02, 26 януари 2010

Денят Господен

„А денят Господен ще дойде като крадец ноще" . . . ) За съзнателния човек има две важни основни разбирания за живота, два важни момента. Първият момент е подобен на онзи, който воюващата страна взима пред вид, да бъде добре въоръжена, за да отвори силен артилерийски огън, с който да разруши неприятелските окопи. Щом успее да разбие неприятеля, тя е постигнала вече своето тържество. Вторият момент е да настане мир в живота на човека, за да съгради нещо ново. Сега ще прочета трета глава от II Петрово Послание, да видите, как трябва неприятеля да се обстрелва. Това е бомбардировка. Казвате: Кога ще бъде това? – Не е важно кога, но скоро ще бъде. Военните сили на невидимия свят са приготвили вече стрелите си, и в няколко години само ще видите всичко, което са постигнали. Това се отнася само до ония, които са в окопите, а не за мирните хора. Апостол Петър, който разбира от военното изкуство, говори за топовете на невидимия свят. „А денят Господен ще дойде като крадец ноще, в който небесата ще прейдат с бучение, а стихиите* разгорявани ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорятъ". ( – 10 ст.). Когато ученият, окултистът или адептът чете тази глава, душата му се изпьлва с радост, но когато светскияг човек чете тази глава, космите му настръхват. Защо? – От разбиранията на човека зависи. Това са две различни разбирания. Когато затворът се руши, затворниците се радват и веселят, а надзирателите треперят за отговорността, която лежи върху тях. Когато градят затвори, богатите се радват, че крадците и апашите ще влизат там; обаче, когато крадците и разбойниците виждат, че градят нови затвори, те се окайват, защото знаят, че за тях се отварят повече места. В това отношение, свършването на света представя нова, велика епоха. защото, ако старото не се разруши, новото няма да дойде.

II Петрово Послание 3: 10» 

Необходима за пречистването на земята, е водата, но засега тя не е в сила да я пречисти. Тя отчасти само я пречиства, не може изцяло; все остава известна поквара на земята, която водата не може да пречисти. Ето защо, от потопа насам, или от създаването на света, грехът на Земята трябва да се пречисти! Един от елементите, постоянно се увеличава. Ние не говорим за греха в отделния човек, понеже грехът, пороците са колективни. Ако в сърцето на някой човек има завист, злоба, омраза, тя не е само негова; той сам не я е родил, във всички същества има злоба. Тия отрицателни качества съществуват и в растенията, както и в най-малките животни. Някой казва: Лошо е моето сърце. – Ако само твоето сърце е лошо, добре ще бъде, но не е само то лошо; всички сърца са лоши. Какво се разбира под думите „лошо сърце"? – Това са ония елементи в дадена почва, от които се съгражда човешкото сърце. Значи, лошото, нечистото е в самите елементи. Аз наричам тия нечисти неща психически утайки, останали от миналото. Пространството, през което нашата земя минава, е пълно с остатъци от развалени светове. Преди милиони години още слънчевата система е попаднала в такова поле на развалини, вследствие на което и цялата земя се е развалила. Защо е станало така, сега няма да обяснявам. Това знание се отнася само за светлите умове, които трябва да разбират великите Божии планове. То не се отнася до обикновените умове. За тях то е само даден факт. Съвременните учени ще кажат: Докажи това! Това не е за доказване, то е било в нашето минало. За да го разберете, вие трябва да си представите един грамаден кинематографически апарат, с много дълга лента, която да се върти ден и нощ непрекъснато цели сто години, за да видите пълната картина. Само по този начин можете да си представите земята в пътя на своето движение. В «Битието», първа глава, е казано: „В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста*. Понеже в началото земята беше неустроена и пуста, т.е., слаба, като премина през тази област, тя пое в себе си ред нечистотии, от които и до днес още не може да се освободи.И впоследствие, колкото Господ и да я преустройвал, в нея все останало нещо от това зло. Сега невидимият свят употребява огъня като най-ефикасно средство за пречистване на земята, И ние навлизаме вече в нова зона, в едно Божествено състояние на материята, дето всички тия неща ще се преустроят и пречистят. Как? Посредством този Божествен огън. Значи, новият живот, който сега иде на земята, ще възпламени тази материя и ще я превърне в нова, по-фина. Всичко онова, което е за полза, ще го въздигне, а всичко онова, което не е за полза, ще го изхвърли навън, чрез Божествените токове. В пространството има пътища, чрез които всичко непотребно ще бъде изхвърлено навън, както вие изхвърляте остатъците от домовете си. Казвам: учените, които се занимават с процеса на растенето, забелязват, че през пролетта в почвата се развива приятна топлина. Тази топлина се нарича животворен магнетизъм, или според индусите – жива прана. Тази топлина се усеща не само през пролетта, но и през месец август. Ако отидете на Витоша през тези месеци, ще усетите, че от растенията лъха една мека, приятна топлина. И тъй, денят Господен е ден на нова епоха. Тази епоха иде, понеже на земята са дошли много същества, които са се отклонили от Божия път. Когато тези същества са били в ангелския свят, считали са ги като гъсеници на Божественото дърво. Като мислили дълго време, как да се освободят от тях, най-после ангелите намерили способ: те ги изпратили на земята. Следователно, лошите хора са тия, които са опетнили всичко в света. На земята няма нито една света, чиста идея, която хората да не са опетнили. Ти им говориш за Господа, те казват: Това е празна работа! Ти им говориш за чист и свят живот, те казват: Това е празна работа! Ти им говориш за ядене и пиене, те казват: Това е реалното в света! Те считат яденето и пиенето за единствено реално нещо, което остава в живота. Да се молят на Бога, това е празна работа. Да обичат, това е празна работа, фантазия. Да отглеждат деца, това било мъчение – и то е празна работа. Те казват: Що ви трябва да си губите времето, да се мъчите с отглеждане на деца? Ние трябва да ядем и да пием! Това ще ни остане. Вследствие на тази идея, земята е минала през тази нечиста област и се е опетнила. Хората са влезли във фазата на месоядството. Всички хора, които днес употребяват месна храна, са придобили нещо животинско в характера си. Те почти не мислят за Бога и казват: Всичко, което е създадено в света, трябва да се яде-нищо повече! Като изследвам месната храна, намирам, че на физическия свят тя представя голямо зло за човечеството. Ако някой иска да изяде една кокошка, например, която е готова да се жертвува за него от любов, това е друг въпрос, той може свободно да я изяде. Тогава ние разбираме живота като целокупност. Когато ядете месна храна, това подразбира, че животното, на което ядете месото, влиза в целокупния живот. Ако днес заколите и изядете едно животно, което не се намира на еднакъв уровен на развитие с вас и не е готово доброволно да се пожертвува, то спъва вашето развитие. Месната храна сега не е хигиенична и не съставя благоприятно условие за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от друг род, несъответен за хората. Понеже тези същества са от по-низка еволюция, те стават причина за слизането на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той си приготвя вече условия за своето разрушение. Има хора, които не могат да ядат даже и някои растителни храни. Например, стомахът на много хора не приема боб. Следователно, ние трябва да дойдем до онази храна, която подхожда на новия живот. Аз говоря това за онези хора, които от научно гледище трябва да си избират храна, която подхожда на тяхното развитие. Другите хора могат да употребяват, каквато храна искат. Невидимият свят допуща всичко, но същевременно държи отговорни разумните същества за всички нарушения на законите. Питате: какво представя земята? Земята е Божествено училище. Тя не е училище за апаши, за престъпници, нито за беззаконници и грешници. Това всички трябва да знаят. Ако на земята са се наплодили грешници, затова има ред причини. Онези разумни същества, които са създали земята, имат план за хващане на тия разбойници. Те са записали имената им. Те знаят, колко лъжци и крадци има в Англия, в Америка, във Франция, в Германия и другаде. Хиляди години са употребили, за да изучат характера им. Хитри, умни са тия крадци. Като наближи да ги хванат, те избягват. Сега някои мислят, да не би и тяхното име да е между записаните. За да се напише името на някой човек в черния списък, това не става произволно. Престъплението, злото, което се е явило първоначално, се заключава в това, именно, че онези, които първи в света са приели Божествения живот, не са го употребили за общото благо, за славата Божия, но са го употребили за свои лични цели. Следователно, в преминаването през тази зона, хората са се самозаблудили и започнали да мислят , че животът, който имат, е техен, вследствие на това те казваг. Ние можем да живеем, както искаме. Да, вие можете да живеете, както искате, ако сте божества, но ако човек мисли, че може да се ражда, да живее и да умира, както иска, това е неразбиране на великия закон на Битието. Значи, първото нещо, което се е случило на земята, е отделянето на човека от Бога. Човекък е погледнал на Бога, като на материален обект, с който може да разполага, както иска. Той отрекьл Бога, понеже Го счел за материално същество. Въпреки това, няма същество в света, което, като греши, да не усеща гризене на съвестта и да не страда. Страданията, които имате, са зов на Божественото, което не одобрява вашите постъпки. В даден случай, страданията изразяват негативния Божествен език, който казва. Тази постъпка не е права; има нещо право в нея, но има и нещо криво, изправи го. Ти се радваш за нещо, но едновременно с това и скърбиш. Защо? В едно отношение си прав, в друго отношение си крив. Божествената Правда казва. Ти тук постъпи право, но там постъпи криво. Ти казваш: Аз имам желание да постъпвам право, да спужа на Бога. – Да, но ти имаш желание да служиш и на себе си, да служиш и на ближните си. Някои хора не съзнават, че служат повече на ближните си, отколкото на Бога. Например, има англичани, българи, германци и други, които надигат пушката си и казват:Аз трабва да служа на отечеството си, трябва да се пожертвувам за него! Казвам: по-добре е да пожертвуваш живота си за Бога. Той казва. Все едно, аз не служа на себе си, служа на отечеството. С това той оставя Божественото на заден план. Всеки иска да живее за себе си, да забогатее, да уреди някоя своя материална работа, и гледаш, сън го не хваща, работи, труди се, за нищо друго не мисли. Дойде ли до Бога, казва. Не зная, как седи тази работа. Кой е ходил на другия свят, да каже, какво има там.И по този начин, ние туряме на заден план единственото реално нещо в света-Бога. Но като дойде онзи важен елемент, който ще изгори материята, ще видим, че от човека не е останало нищо, освен прах от костите му. И от този прах няма да различиш, коя материя е била на Ивана, коя на Петко, коя на българин, коя на англичанин – всичко се е стопило. Засега има англичани, има българи, има всякакви народи, но като дойде този огън и стопи всичко, няма да познаете, кой какъв е бил. И тъй, новата епоха ще дойде с нова раса, след което ще настане особено деление на хората – всеки ще заеме своето място. Пак ще има народи, пак ще има хора, но с нови имена. Тогава българинът няма да се нарича Вълко, нито англичанинът–Блякстон, т.е. черният свещен камък. „Денят Господен", това е едно от най-великите събития, които могат да се случат на земята. Ние не говорим само за външния, за физическия свят. Че в природата стават промени, в това няма никакво съмнение. Астрономите, които наблюдават цялата природа, виждат, че всеки ден стават промени, било в атмосферата, било в слънцето, било в цялата вселена. Такива промени са ставали и друг път, но сега се усеща особена топлина, на която могат да издържат само праведните. При тази топлина човек минава особени състояния, през каквито болният минава. През време на болестта си той толкова изнемощява, че едва се държи на краката си; всички мазнини в тялото му се стопяват, но след това вече се чувствува обновен. Такова ще бъде състоянието на праведните. Те ще бъдат като болни, но ще се освободят от всички излишни вещества в организъма си, и щом оздравеят, ще бъдат леки, като че са облечени в тънка, копринена материя; те ще тежат едва 10 грама, а някои от тях даже един грам. Този грам ще бъде техният актив. Грешните пък ще се стопят, от тях нищо няма да остане. Сега, ще се спра върху думите „ отец, майка, баща, братя и сестри ", които ще изтълкувам. Бащата, това е най-святото отношение, начатък на живота. Майката означава условията, почвата, в която някога, в миналото още, този живот се е развивал. Братята и сестрите са условията, които способствуват за развиване на съзнанието. Като говорим за Бога, ние разбираме онази Първична Причина, която е турила всичко в действие, която и днес още работи, но не сама, а колективно. Господният ден иде на земята да освободи хората. Кой ще освободи хората, освен Бог? Днес във всички камари се събират представители, разискват по въпроса за свободата на народите, но нищо не може да се постигне. Защо? Нямат начин, средства, с които да си послужат. Освобождението на народите ще дойде от невидимия свят. По какъв начин? Чрез огън. Аз не говоря за видимия огън, който може да се мери с градуси. Огънят, който ще освободи хората, не може да се мери с никакви градуси, даже и на 35 милиона градуси не можем да го изчислим. Предполага се, че слънцето има топлина 35 милиона градуси, а този огън, за който говоря, не може да се измери с никакъв термометър. Само той е в сила да пречисти сърцата и умовете на хората. Когато дойде този огън, той веднага ще пречисти сърцето ти, ще го освободи от всички безпокойствия и смущения, и то ще светне. Когато този огън засегне ума ти, всички противоречия ще изчезнат, и ти ще се освободиш от тежките и мрачни мисли. Когато дойде този огън, праведните ще възкръснат, ще излязат от гробовете си и ще влязат в новия живот. Питам: има ли нещо страшно в деня Господен? Казано е в Писанието: „Когато дойде денят Господен, слънцето ще потъмнее". Който чете по буква, той ще разбере нещата буквално; който чете и разбира по дух, в тези думи той ще разбере друго нещо. „Слънцето ще потъмнее", подразбира, че великите държави, които сега управляват, ще изчезнат. Светската власт ще потъмнее. Луната пък означава всички видове религии, всички религиозни системи. И наистина, всички религии в света губят ума и дума, не знаят, как да напътват хората. Няма религия днес, която може да посочи на хората правия път. Всяка църква казва: Елате при нас и ще се спасите. Те разглеждат спасението като процес на бъдещето. Спасението не е въпрос нито на миналото, нито на бъдещето; то не е извън времето и пространството. То е въпрос на настоящето, въпрос на времето и пространството. Пророкът казва: „Ако чуете гласа Му още днес, не отлагайте, защото така само ще се спасите". Като се казва, че деньт Господен ще изгори земята, това подразбира, че той ще лиши хората от последните средства за развитие. Кои хора? Онези, които са закъснели в своята еволюция. Той ще ги доведе дотам, че няма да имат условия за развитие. Настава вече този ден на земята, когато хората повече не ще могат да се лъжат. Днес и децата познават, дали им се говори истината, или не. Днес мъчно може да се каже на човека някаква лъжа. Ти можеш да излъжеш един гостилничар най-много три пъти, но четвертият път не можеш да го излъжеш. И държавите не могат да се лъжат. Те са взели такива крути мьрки срещу лъжата, че никой не може вече да ги лъже. Вземеш ли паспорт, не можеш вече да лъжеш. Във време на война един шпионин се опитал да пренесе някакво тайно писмо, което турил в кухините на зъбите си, които отгоре запушил с пломба. Идва началникът на тайната полиция от Германия и пита: Еди-какьв си господин дохожда ли тук? – Да. – Позволително дадохте ли му? – Дадохме му, – Защо? Началникът веднага заповядва да го протрд*г. спира го, бръква в устата му и с една кукичка изважда пломбата от зъбите.В кухината намира тайното писмо. Питам: как е могъл този началник да се домогне до тази тайна и да извади писмото от зъба на шпионина? Тъй че, каквото се върши в Париж, в Лондон, в Берлин или другаде, на всички става известно. Англичаните оставаха очудени, когато виждаха, че германците знаят, по какво направление ще вървят техните параходи. Когато генерал Киченер трьгна с парахода си, германците знаеха вече това; те туриха на пътя мини, и по този начин потопиха парахода му. Когато руските представители отиваха на гости в Англия, те се очудваха, защо английските параходи кривуличили натук, натам, а на три места даже слизали от парахода. Всичко това те правили, защото се съмнявали, да не би някъде да има устроена засада против тях. Казвам; ние сме дошли вече до положение, при което хората са почти ясновидци. Когато двама души са в хармония, т.е., когато се обичат, те могат да образуват две станции-на предаване и възприемане. Единият от тях ще бъде трансформатор, в който идеите ще се приемат и предават на другия, който чрез ума на първия ще чете. Те сами се чудят, как става това, че каквото единият е намислил, вторият го знае вече. Това става, защото между тях се образува един фокус, в който идеите се отразяват. Такъв случай имаме в Америка. Един професор по музика преподавал уроци по пиано на една млада ученичка. Той се очудвал, когато забелязвал, че тя, както седяла на пианото, могла да съобщава всичко, каквото ставало на улицата. Когато професорът не бил на мястото си, тя не могла да съобщи нищо. Значи, тя се свързвала с ума на своя професор и чрез него съобщавала всичко, каквото ставало на улицата. По същия начин мнозина от вас могат да виждат, какво се върши далеч от тях, но в присъствието на друг някой, който ще послужи като фокус, като средоточие. В този смисъл, хората представят среда един за друг. Дойде някой човек при вас, и вие, без да подозирате, ставате ясновидци в негово присъствие. «И Денят Господен иде!" Радвайте се, че Бог иде сега в света! Защо? Защото Той става за нас фокус, през който можем да виждаме ясно. Той ще ни открие нещата. Като дойде на земята, Той ще ни покаже всичко. Някой седи, мисли, не иска да се самоотрече и казва: Как мога да живея по друг начин? Оставете една мома да гледа едно малко дете, и наблюдавайте, какво ще прави. Като поседи детето седмица при нея, тя ще каже: Това дете не е за мене не мога да го гледам. Но ако тази мома се влюби в някой момък и се ожени за него ще видите, че след една година вече тя е готова да гледа не само едно дете, но и повече от едно. Защо? Защото влюбването представя фокус, през който тя вижда нещата в друга светлина. Аз не говоря за обикновената любов. Не е любов това лъжливо, фапшиво понятия, което хората имат за любовта; и семейството днес не е това, което хората търсят. Когато двама души имат един общ център помежду си, те са в състояние да се жертвуват един за друг. Следователно, ние считаме истинско верую това, което се явява като резултат на връзка между Бога и човека. Когато образуваме общ център, общ фокус с Бога, ние ще бъдем готови заради Него да жертвуваме всичко. Който не е готов да се жертвува за Бога, той няма никакво верую; който е готов да се жертвува, той има определено верую. Под думата „жертва", аз разбирам човек да е готов да жертвува и дома си, и жена си, и богатството си, и живота си-всичко да жертвува! А тьй, да седиш, да четеш молитви, това е предисловие само на жертвата. Жертвата подразбира абсолютна свобода, без никакви колебания. Който има общ център с Бога, в него не може да дойде никакво съмнение. В такьв човек страданията, мъчнотиите, неволите са само на повърхността. Те имат такова значение за него, каквото прахът има за тъпана. Барабанчикът взима своята пръчица, удря с нея тъпана, и всякакъв прах изчезва. Следователно, всички страдания, всички нещастия и мъчнотии за човека не са нищо друго, освен прах върху тъпана. Когато барабанчикът дойде със своята пръчица, т.е., със своя ум и започне да удря с нея върху тъпана, всички нечисти мисли и желания изчезват от човека; той постепенно се освобождава от тях. Казвате: Лесно се говори. Не, това са думи, които могат да се схванат и приложат. Първото нещо: когато човек говори, той трябва да си служи с думи, които сам добре разбира. Казваме, например: вода, хляб, огън, ден, нощ и т.н. Ние разбираме тия думи, те предизвикват в нас цели картини. Като кажем „ден", разбираме изгряването на слънцето. Като кажем "нощ", разбираме залязването на слънцето. Като кажем „пролет", разбираме появяването на растенията. Като кажем „лято", разбираме узряването на плодовете. Като кажем „есен", разбираме прибиране на храните и пълното узряване. Като кажем „зима", разбираме снегът. Каго кажем младост, старост, това са думи, които напълно разбираме. Казвате, например, правда. Какво разбирате под думата „правда"? Разбирате ли значението на думата правда, както разбирате думите хляб, огън? Какво разбирате под думите „концепция и перцепция"? Концепция означава зачатие на идеите, т.е., мислено построяване на нещо. Какво означава думата „перцепция", или думата „интуиция"? Това са сложни думи, които трябва да се изяснят. Частичката „ин" в думата интуиция означава вътре; „тау" пък означава главното условие на живота – Бог – Който се е проявил отвътре-навън. Бог влияе на човека със своя ум, и той му се подчинява, като придобива общ център с Него. Тогава казваме, че този човек има интуиция. Интуиция може да има само онзи човек, който има обща връзка с Бога, с Първичната Причина. И животните имат връзка с Бога. Чрез ума на Бога те се направляват, и по този начин избягват много нещастия. Ако и ние сме свързани с ума на Бога, ще знаем, кога ще дойде Господният ден. Някои тълкуват този стих по своему и казват: Светът ще се свърши, затова бързайте да раздадете всичко, каквото имате. Мнозина раздават богатството си, но светът не се свършва. Това е користолюбие. Ако имаш пари, не ги раздавай, но работи с тях, че и другите да се ползуват. Раздай богатството си в Господния ден! Други казват: Щом светът ще се свърши, да ударим на ядене и пиене! – И това не е право. Ако е въпрос да раздадеш богатството си с цел да се устройват училища, да се извадят бедните хора от лошите условия на живота, да им се дадат хигиенични жилища, да се погрижат за развитието на ума и на сърцето им, това раздаване има смисъл. Обаче, ако се грижат само за телата на бедните и пак ги оставят при лоши условия за тяхния ум и за тяхното сърце, това раздаване не е на място. По-добре е в такъв случай да оставиш бедния да си живее в своята стара хижа, отколкото да го поставиш в хубава къща, без да се погрижиш за неговия ум и за неговото сърце. Преди всичко, ти трябва да го възлюбиш! Ако само нахраниш човека и го оставиш на произвола на съдбата, по-добре не го нахранвай. Да направиш физическо добро, значи да дадеш на човека само половин кило хлъб, и след това да го изоставиш. Това е първото добро. Второто добро, до което хората са дошли е, като нахранят човека, да му дадат легло за нощуване, и на другия ден да кажат:Ти скоро ли ще за-минаваш? Това е духовното добро. Божественото добро пък седи в следното, след като си нахранил човека, след като си му дал легло за нощуване, на другия ден да му кажеш: Тук има едно училище; ще се запишеш в него да учиш! Ще живееш по Бога и ще се молиш. И тъй, ако кажеш, че си дал никому половин кило хляб, значи, ти си достигнал до физическото добро. Ако кажеш, че си го нахранил и си му дал легло за нощуване, това е духовното добро. И най-после, ако си го пратил на училище, това е Божественото добро. Някой казва: Аз не мога да търпя този човек. Питам: ами тебе как търпи Бог? Ти имаш вече един образ на търпение. Да виждаш, как Бог търпи всички същества. На една млада сестра, която страда от очеболие, от примрежване на очите, казвам: ако искаш да се излекуваш, трябва да имаш търпение и вяра! Ти трябва да изхвърлиш киселото, което се съдържа в сърцето ти, да обикнеш всички хора. Обаче, един ден, както чела, дошла до един силен Божествен момент, който проникнал в съзнанието й; очите й веднага се прояснили, мъглата изчезнала, и у нея се явило ново съзнание. Казвам: не търсете великите опити в света! Не търсете големите чудеса! Ако река да мръдна земята от нейния път, за да направя някакво голямо чудо, с това ще причиня нещастие на човечеството, но пак няма да го преобразя. Ако спра земята в нейния път, или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще допринеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса. Казвате: Могат ли да станат тия чудеса? – Могат, но кога? – Когато Витоша олекне изгуби от теглото си и остане само един грам. А сега, тъй както е тежка, това не може да бъде. Първо вие трябва да знаете закона за превръщане на телата, за преорганизирането им, как могат да стават леки. Защо, например, вие не можете да отидете при Бога? Той ви чака да се очистите, да олекнете. Човешката душа на повърхността си има много кал, събрана от миналото, затова хората трябва да минат през Божествения огън, всичко да се стопи, да се пречисти. Всички хора трябва да минат през този огън! Не мислете, че някой ще се освободи от Божествения огьн! Дали ще бъдете живи или умрели, в гробищата или извън тях, вие неизбежно ще минете през него. Праведните ще се събудят, ще оживеят от него, а грешните ще изгорят, ще изчезнат. Бог е милостив и към тях. В края на краищата, и те ще придобият нещо, ще се очистят от този огън. Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил человек на света". По същия начин, когаго човек се роди изново, радва се, защото душата му се освобождава. Той започва да обича всички хора по нов, Божествен начин. Когато хората искат да бъдат обичани, те търсят, именно, тази любов. Защо трябва хората да се обичат? На този въпрос вие сами ще отговорите. В Писанието е казано: ,Обичай ближния си, като себе си!" Значи, всеки трябва да обича ближния си, понеже той представя едно стъпало за неговото повдигане. Следователно, без стъпалото на твоя ближен ти не можеш да се повдигнеш, да направиш крачка напред. И когато казваме, че човек трябва да се жертвува, причината е пак същата – да се повдигне. Зад всички поети, писатели, музиканти, художници все седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това седи в онази душа, която го обича и вдъхновява. Някой казва: Мене никой не ме обича. – Ако никой не те обичаше, ти щеше да останеш като някоя малка жаба в блатото, по цял ден да крякаш. Ако се намери човек, който може да обикне една жаба, както трябва, и тя ще се повдигне. Обаче, опасно е човек да обича жабата, както човека. Той ще обича жабата по особен начин. Затова е казано: „Не обичайте света!" За кой свят се отнася това? – За разваления свят, който всеки ден се руши и изчезва. Днес повечето хора лежат в този свят. Погледнете, какви са техните лица! Малко хора ще срещнете красиви. Лицата на много съвременни хора са на израждане, понеже вървят надолу, в низходяща степен. Това не е за упрек, но човек трябва да се пази от това деформиране. Ломброзо е изучавал престъпните типове и търсил причината на това израждане, на това деформиране. Казвам: главната причина за израждането на съвременния човек се дължи на това, че той не обича Бога. Втората причина е, че той не обича своя ближен. Защо трябва да обичаме Бога? – За да се влее в нас новия живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в себе си, а старият живот е носител на злото, на страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Съвременните хора стоят пред своите пресъхнали чешми. Казвам: не стойте пред пресъхнали чешми! – Ама те пак ще протекат. – Кога? – Когато завали дъжд. Много хора стоят със своите торби пред изсъхнали дървета и чакат оттам да им падне някой плод. Други пък стоят пред своите развалени храмове. Не стойте пред развалените храмове! Пресъхналите чешми, изсъхналите дървета, разрушените храмове, старите философи са изпели своята песен. Всички хора, в които Божествената мисъл тече, трябва да съзнаят това! Те трябва да разберат, коя мисъл преодолява в тях - човешката, или Божествената. Когато дойдат изкушенията, хората имат условия да се познаят и да изправят характера си. Изкушенията, мъчнотиите са на място. Те дават възможност на човека да се бори, да работи върху себе си. Докато работи, докато се бори, той е на прав път. Неприятельт може да те мачка, да те събори десет пъти на земята, но ти не трябва да отстъпваш. Ще се бориш, ще падаш, ще ставаш, докато най-после застанеш лице в лице срещу него. За свое оправдание, мнозина цитират стиха от Писанието: „В грях ме зачна майка ми." – Че майка ти те е зачнала в грях, това е нейна работа, а твоя работа е да живееш по Бога, да учиш Божествените закони. Ще кажете, че много от греховете ви се дължат на вашето невежество. Преди два деня в стаята ми на „ Изгревът" влязла една малка мишка и яла без позволение, каквото намърила. Един ден я виждам в стаята си и я питам: ти защо яде без позволение? Нали си гостенка? Тряб-ваше да чакаш, аз сам щях да ти дам нещо да си хапнеш. След това потърсих една от големите котки, да хване мишката, но не намърих. Донесоха две малки котенца, които до това време не бяха ловили мишка. Пуснах котенцата в стаята. Едното от тях изведнъж помириса, де е мишката, приближи се леко към нея, и веднага влезе в ролята си, постави се като голяма, опитна котка: подскочи, хвана мишката, започна да я мирише по муцуната, да играе с нея, докато най-после я изяде, по всички правила. Питам: отде се яви това съзнание в туй малко котенце? Значи, макар и малко, то знае, как да яде мишки. Следователно, когато човек върши някакво престъпление, той знае, как да го направи; в случая, той не е невежа. Всяко престъпление се върши със съзнание. То внася известна отрова в човешкия организъм; има храни, които също така действуват отровно. Също тъй има някои мисли и чувства, които се отразяват отровно върху човека. Запример, ученият не може да употребява храна, каквато земедълецът употребява. Той не може да употребява и храната на търговеца. Според занятието си, човек внася съответни елементи в своя организъм. При сегашното положение на развитие, човек трябва да яде малко, или по-право, да яде умерено, без чувство на лакомство. Колкото му се даде, той трябва да е доволен, да е благодарен, да не казва, че малко са му дали. Днес работникът получава известна надница и казва: Не ми е достатъчна тази надница, малко ми е. Чиновникът получава известна заплата, и той е недоволен. Всички съвременни хора страдат от вътрешна лакомия. Пращат някого в странство, дават му и дневни, и пътни, и пак е недоволен – малко били парите му. Питам: какво ново внасят парите в човешката душа? Ако човек държи в ума си златото, среброто, желязото, като мощни сили, от които може да черпи знания, това има смисъл. Златото е устойчив елемент; при стоене на въздуха не се окислява. То не мяза на мъж, който продава съвестта си, нито на жена, която продава честта си. Следователно, да обичате златото, това подразбира, да внесете в себе си свойствата на златото – благородство и устой, че при каквито условия и да попаднете, нито да се продадете, нито да се вкиснете, т.е., да се окислите. Как можете да внесете това алхимическо злато в кръвта си? Новото време изисква нови хора, в кръвта на които да има злато. Новото време иде, защото Господ иде в света. Една ясновидка, американка, казва, че Господ ще дойде в 1932 г. За апостол Павел Господ дойде. Той всяка година иде за никого. И през тази година, и през следните години, Господ все ще дойде. Идването на Господа засяга само тия хора, които ще влязат в Божествената пещ. Обаче, идването на Госпоца представя велико събитие, от което цялата земя ще претърпи коренно преобразование. Могат ли съвременните учени да определят, какво е това събитие, и как ще се изрази? След като се извърши, те ще могат да го опишат, но до това време нищо не могат да кажат. Като мине този процес, учените ще започнат да го описват, как е станал, как се е явил този огън, какви са резултатите му, какво е останало след него. Все ще остане нещо след този огън. Все ще остане нещо от старата култура. Кое ще остане от нея? Здравото, устойчивото, което не се поддава на никакъв огън. На земята ще остане свещеният прах на праведните. „ Денят Господен ще дойде!" Този ден иде да освободи хората от робството на смъртта. Този ден иде да освободи хората от вечния страх, от вечното недоволство. Казва се: „Небесата ще бъдат разгорени". Значи, редът и порядъкът, който сега съществува в живота на хората, както и в техните мозъци, ще претърпи известно преобразование. Техните понятия за морал ще бъдат несъвместими с новата култура. Днес някой човек може да те обере, но тогава няма да може. В новата епоха съдии няма да има - те ще бъдат безпредметни. Какво ще правят адвокатите тогава? И от тях няма да има нужда, всеки сам ще си бъде адвокат. Правникът ще бъде само съветник. Някой ще дойде при него и ще му каже: Аз дължа на еди-кого си четири хиляди лева; обещал съм да му дам по четири на сто, но сега ще му дам по пет на сто. Само в такъв случай трябват съдии; иначе, те нямат никакъв смисъл. „ Денят Господен иде"! Мнозина говорят за свършването на света. Някои даже са ме питали. Как ще се свърши света? Какво ще стане с нас? – Нищо особено няма да стане. Вие ще се преобразите само, ще олекнете, ще тежите един грам, и този грам ще съдържа такава мощна сила, че според волята си ще си създадете тяло, каквото искате, тежко или леко, според времето. То ще бъде като зародиш. Тогава Бог ще ви даде всички условия за развитие. Праведните ще бъдат благословени, ще се увеличават и ще се смаляват, според желанието си. Това е законът на смирението, през който трябва да минем, да се смирим. Като се говори за смирение, това подразбира човек да се откаже от грандоманията, от лакомството, защото смисълът на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за даден случай. Тъй щото, трябва да се научите на закона на смаляването и на увеличаването. Като се смалявате, ще минете през най-малката дупка, през най-малкото отверстие, през най-малката междина. Възлюбеният на една мома бил окултист. За да я погали, той пъхнал ръката си през най-малкото отверстие, през най-малката междина. Какви са тия малки междини, през които може да се мине? По същия начин и нашите ближни, които са минали в задгробния живот, ни галят с ръката си, но понеже не са много префинени, ние казваме: Какво стана, че изтръпна някак лицето ми? Вас ви е страх от мъртвите. Защо? Защото сте користолюбиви. Те казват: За да дойдем в този свят, между вас, да се проявим, или да се въплътим, вие трябва да ни дадете от вашия материал. Един английски учен, като правил опити със своя медиум, всякога го претеглял, преди сеанса и след сеанса, и намирал, че медиумът олеквал с шест килограма от първоначалната си тежест. Значи, това тегло се изразходвало от духовете, за да се проявят. Те взимали част от неговата материя. Понеже тази материя се разпръсвала в пространството, след сеанса, медиумката отново я придобивала. Ето защо, хората не трябва да си играят със сеанси; те трябва да се устройват много рядко, от учени хора, с никаква строго научна цел. Съвременните хора казват, че духове не съществуват. На същото основание, и мравите могат да кажат, че няма хора на земята. Те казват, че няма хора, но въпреки това усещат стрелите на хората. И вие казвате: Ангели няма! Да, но когато тяхното рало минава през нашия свят, разбърква работите ни. Питам: кой беше причината за всеобщата война? Духовете. Ангелите поставиха Европа на това място, за да видят, какво ще прави. Сега готвят още една война. С това те искат да кажат. Или ще изпълните волята Божия, или няма да ви оставим на спокойствие. Казвате: Това е наша работа! Вън от това, че те готвят война, но Господ готви огън. Христос казва: „Аз дойдох да запаля огъня". И наистина, огъньт се разгорява. Тази пещ се готви навсякъде. Този огън ще обхване цялата земя. По какъв начин? Чрез Божествения газ, който ще се възпламени и ще пречисти всичко. Както златото минава през огъня на златаря, докато се напълно пречисти, така и хората ще минат през Божествения огън, за да се пречистяг. Щом земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева. От тях ще се образува новия свят. Тогава Господ ще каже: „Елате вие, благословени мои деца, и наследете земята, наследете всичко, което съм приготвил за вас." Това е възкресението, което всички очакват. Сега аз искам да ви оставя тази важна мисъл, но да не напуснете работата си; кой каквато работа има, ще я изпълнява до последния момент. Ще работите усърдно, няма да мислите само за ядене и пиене. Вие ще мислите, ще работите, ще се молите, докато дойде Господ. Всеки ден ще увеличавате вярата си; ще бедете доволни, без да се тревожите от всичко. Тази американка ясновидка е дала пет години срок до свершването на света. В схващанията си, тя е близо до истината, но според моите разбирания, ние се различаваме малко по въпроса. Човечеството се намира в навечерието на една нова епоха, но докато светът не се пречисти, не мине през огън, тази епоха няма да дойде. И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот,този закон е верен единично, индивидуално и колективно. И тъй, като говоря върху тези странични мисли, аз искам да имате ясна представа за тях. Слънцето представя общия порядък, който сега съществува в света. Луната представя сбор от всички религиозни системи. Звездите пък са великите хора, които ще паднат и няма да светят, ще потъмнеят, ще изгубят светлината си. Казано е: „Небето ще се поколебае, и знанието на Сина Человечески ще се яви". Отде ще дойде? – Отвън ще го видите, отвътре ще го видите; единично ще го видите, и колективно ще го видите. Всички хора ще бъдат едно съзнание – нещо колективно. Тогава целият свят ще се открие пред вас, и ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега всичко виждаме". Това всеки ясновидец вижда. Ясновидецът вижда, какво ще стане след 20 години. Де се вижда това? Разбира се, че не в това пространство около вас, но в друго някакво пространство. Има едно пространство близо до вас, което не е осветено, но ако го осветите, всички можете да виждате. Светлината разкрива и най-тъмните области в света. Светът е широк, необятен , той обхваща цялото пространство. Мравите не виждат това нещо. Било е време, когато човек е виждал звездите само от първа, втора най-много до трета величина, а сега вижда и тия от пета, шеста и седма величина; и останалите звезди, до 20 величина вижда, но вече с телескоп. Какъв ще бъде онзи човек, който би видял направо с очите си звездите от 20 величина? В света съществува нова наука, достъпна за малцина. И наистина, голямо изкуство е да виждаш човека колективно, как се движи неговата мисъл, неговото чувство, как се проявява неговата воля, и след това да разбираш неговия Божествен произход, какви влияния и сили се вливат в неговата душа. Няма по-красива картина от тази, да виждаш човешката душа, някъде далеч в пространството, с бяла, приятна светлина! Красиво е човешкото лице, в което и крака, и ръце, и очи, и уши, и нос, и чело – всичко говори. Това показва, че съзнанието на такъв човек прониква навсекъде в неговата форма. Сърцето на този човек трепти, защото няма место, дето Божествената мисъл да не прониква. Това подразбира, че Божественото съзнание работи в този чобък. Такива души можете да срещате навсекъде. Усъмните ли се малко, всичко около вас ще потъмнее. Ще кажете: Господи, дали това беше действителносг, или сън? Повярвате ли отново, съзнанието ви пак ще се проясни. Казвам: Божественият огън няма да продължава само един ден. Дьлго време ще продължава това горение! В Америка някъде се запалила една ръка, в която имало някакъв запалителен газ, и години вече, как не могат да я изгасят. Питам: ако американците и досега още не могат да изгасят този газ, какво остава за Божествения огън? Нека учените изчислят, колко време ще гори земята след идването на Божествения огън. За да се изчисти, земята ще гори най-малко сто години, и пак няма да изгори. Този огън ще започне от повърхността, и постепенно ще минава все по-надолу. След този огън земята ще се отопли добре, и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? От вътрешността на земята, от центъра. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от атланската раса. На земята има още и лемурийски огън, както и огън от полярната епоха. Новият, последният огън ще се яви като вълна. Полярният огън не е достигнал още до центъра на земята. Когато и този огън достигне центъра на земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център, и тогава нашата земя ще изпее своята песен. Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът й ще се пренесе другаде някъде. За сега този огън не е достигнал още до центъра на земята. Хиляди години има още, докато той стигне до този център. „Денят Господен иде!" Туй, което е вярно за земята, вярно е и за вашето съзнание, и за вашия ум. Много неща има в умовете на просветените хора, вследствие на което те се спъват. Една от спънките им е съмнението, например. Ето, толкова години вече, как хората мислят, Библия четат, Евангелие четат, но истината още не се е разкрила пред тях. Кое спъва хората? Две неща спъват хората. Първо, те не обичат Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Второ, те не обичат ближния си, като себе си. При това положение, каквото да четете, каквато наука и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви. Някои говорят за астрологията. Тези учени знаят малко, или почти нищо за небесната астрология. Те знаят нещо за зодиака, който е в техния мозък. Наистина, всички науки са вътре в човешкия мозък, но ученият астролог трябва да познава тия науки и вън от себе си. Хиромантията съществува в ръката ни, но има хиромантия, която съществува и в самата природа. Също тъй има астрология и в природата, но тя е отвлечена наука. Между всяка наука, външно и вътрешно, има известно съотношение. Запример, какво показват дългите линии? Или, какво показват големите очи, големите устни, късото тяло, сухото тяло, набитото тяло и т.н.? Хора, които по темперамент са сангвиници или жизнени, имат повече вода в организма си. В тях преобладава водният елемент . Такива хора обичат повече яденето и пиенето. Други хора имат повече въздух; те са сухи и енергични, работят много; в тях има постоянна топлина. Като работят повече, те произвеждат голямо количество топлина, необходима за стопляне на водата. Защо е топлината? – За да стопи леда, да го преверне във вода, а водата в пара. В духовния живот на някои хора водата е замръзнала. Животът представя вода; ако тази вода е замръзнала, трябва да дойде топлина, която да стопи леда. Следователно, Божествен огън трябва да дойде, да разтопи този лед, да го превърне във вода, която да се влее в живота на човека. Съществува още и умствено-нервен темперамент, който представя инсталация на умствения орган. Тази инсталация свързва човешкия мозък с умствения свят, от който слизат енергиите за физическия свят. Човек трябва да изучава темпераментите, чрез тях да разбира и своето естество. В това отношение, човек трябва да има отворени прозорци към всички висши светове, за да могат през тях да минават енергиите към физическия свят. Що се отнася до съмнението, оставете го настрана, то не води на добър край. Да се съмняваш , това не е наука. Да вярваш, това е наука; да учиш, това е наука; да любиш, това е наука. Да критикуваш, това не е наука, това е чоплене. Кога се съмняват хората? Когато пътуват в мрачна нощ и изгубят пътя си. В този момент, когато денят Господен дойде, за едни ще създаде ден, а за други – нощ. Денят Господен , който носи Божествения живот в света, ще разедини грешните от праведните. Грешните са паразити на гърба на праведните; понеже тези паразити не знаят да работят, като слязат от гърба на праведните, очаква ги смърт. И за това казвам на грешните да слизат от гърба на праведните и да се покаят. Казвате: Що е паразитизъм? Когато ученият използува труда на праведните, като ги заблуждава със своята наука, това е паразитство; когато религиозният използува труда на праведните, това е паразитство. Всеки трябва да проповядва истината не за пари, а от любов кьм нея! Ще учиш хората не за пари, а от любов към науката! Който учи и проповядва на хората, без пари, от любов към Бога, като влезе в дома на праведния, последният ще го приеме и нагости на драго сърце. Трябва ли тогава свещеникът да се осигурява? Ако свещеникът трябва да се осигурява, на същото основание и богомолците трабва да се осигурят. Защо душата на свещеника да бъде осигурена, а тази иа вярващия да не бъде осигурена?Защо министърът да бъде осигурен, да има автомобили, а простият гражданин да няма? Ако първото положение е справедливо, дайте право и на последния гражданин да има автомобил. Аз мисля, че министърът няма защо да бърза толкова; няма защо да тича цял ден по улиците. И владиците могат без автомобил. Има един владика, който седи по-високо от всички други. Когато Бог е изпратил човека на земята, Той предварително го е питал, готов ли е да ходи пеш. Казват някои, че владиците трябвало да пътуват с автомобили, понеже носят в себе си Светия Дух, та да не се изтощават. Освен това, владиците не трябвало да се занимават с физическа работа. Как е възможно това? Христос беше дърводелец, работеше, а сегашният владика не знае и ренде да кара. Това са изопачени понятия. Всички, които искат да застанат на чело на някаква работа, трябва да знаят поне един занаят.Те трябва да знаят не само философия, но да бъдат и поети, и писатели, и художници, и музиканти, да влизат в положението на хората, да ги разбират. Запример, при министъра на просветата дохожда един поет за служба, но той грубо му казва: Не се занимавам с поети! Ако сам министърът беше поет, той щеше да разбере положението на поета, който е дошъл с някаква молба при него и щеше да каже: Дайте място на този поет! Ако министърът беше художник, като дойде при него някой художник, щеше да влезе в положението му и ще каже: Дайте място на този художник! Такива трябва да бъдат министрите. Като ме слушате, ще кажете: Лесно се говори, но не се постъпва така. Какво се върши в сегашната култура? Навсякъде подкупи. Каквато служба потърсиш , все трябва да обещаеш нещо. Ако нищо не можеш да обещаеш, тогава трябва да търсиш силни хора на деня, те да те наредят. Питам. какви държавници, какви управници са тия, които могат да се подкупват? Всички хора днес се подкупват. Каква е тази култура, в която парите играят важна роля? Това не е никаква култура; това не е никаква религия. Срам, позор е това за бъдещото човечество! Срам и позор е това и за вас, като граждани на Царството Божие, които сте се отдалечили от Бога! Срам и позор е всичко това, което се върши пред лицето на Бога, и то от братя и сестри! „Денят Господен иде!" Когато Божественият огън дойде в света, всичко криво ще изчезне. Сега, като говоря за владици, за министри, аз нямам предвид самите тях. Всеки е владика за себе си. Всеки е министър за себе си. Неофициалните владици и министри са по-опасни от официалните. Всички трябва да се освободите от старите си навици. Господният ден, който иде, ще бъде ден на такава голяма светлина, пред която нищо няма да се скрие. Казвате: дали е дошло времето? – Закъснели сте. Ако в продължение на пет години още не изправите живота си, този ден ще ви завари неподготвени. Искам да остане в душата ви светлата мисъл: Светът вече влиза в нова епоха, в нова култура. Сегашната епоха заминава. Старото човечество е като стара баба със своите внучета, на които ще остави всичкото си наследство. Като дойде новият Адам, и той ще остави наследството си на своите внучета. Това ще бъдат новите хора. Отдето и да дойдат, те ще бъдат добре дошли. Много пъти съм казвал: минаха онези времена, когато грешните хора могат да се радват. Радост за тях няма да има. Каквото и да ядат, те ще бъдат пълни с горчивини, със съмнения, с болести. Няма лош човек в света, който да не страда, и който да има мир в душата си. Казано е. „Грешните ще бягат,без да ги гони някой." И тъй, огънят, който Господният ден носи, е огън на Божествената Любов, която ще озари света. Ето защо, ние трябва да се молим, Господ да дойде, колкото може по-скоро. Досега е било все отлагане. Повече не може да се отлага. Може да се отлага най-много още за пет или десет години, но повече отлагане е невъзможно! Господният ден ще дойде, и като се срещнем, ще си поговорим. Следователно, ако след пет или десет години не дойде, след две хиляди години непременно ще дойде, Ще кажете: има още да се живее! Та сега вие не живеете, това не е живот. Новият живот само може да се нарече живот, в пълен смисъл на думата. Докато дойдат тия две хиляди години, гответе се за новия живот. Гответе се за Божсетвения огън, който влиза в света. Започнете да изучавате новото в човешката мисъл , в човешките желания и в човешката воля, като динамически сили. По този начин само човечеството може да създаде своята нова мисъл. Казвате. Ние се намираме на кръстопът, на водовъртеж. Водовъртеж се образува само тогава, когато гори един свят, като сегашният; обаче, когато се създава нова епоха, никакъв водовъртеж не се образува. Тогава се образува нов център, какъвто се образува при покълването на семката. В този център се съсредоточават силите на разумните същества. Значи водовъртежът е у вас. Ако искате да се освободите от него, повикайте по-скоро Господа да дойде у вас. Като изгори вашият свят, от душата ви ще почне да излиза нов пламък. Тогава вие ще кажете: Умрях, за да се родя отново. Това значи новораждане, възкресение. Някои от вас могат да имат тази опитност още сега, а други може вече да са я имали. Само по този начин ще се освободите от недъзи. Недъзите, които съществуват във вас, са препятствия само за да се прояви вашия характер. Постарайте се да преодолеете всички мъчнотии в живота си. Ставате сутрин духом неразположени. Знайте, че това неразположение се дължи на вътрешната дисхармония, предизвикана от мислите на противоположни на вас същества. Ставате ли сутрин, душата ви трябва да е изпълнена със светли мисли, които идат от Бялото Братство. Някога вървите из пътя, но мисълта ви се губи, преплита. Какво трябва да направите? Ще се повдигнете на тази висота, на която живеят Белите Братя. Условията, при които сега живеете, са трудни, и за да издържите на тях, трябва да имате броня, да се пазите. Вашето тяло трябва да вибрира в съгласие с вашите висши мисли. Това е една естествена броня. Като кажете, че Бог царува в света, трябва да вярвате, че наистина Бог царува. Като кажете, че трябва да обичате всички хора, трябва да ги обичате. Като кажете, че трябва да простите на всички хора, трябва да им простите. Като кажете, че трябва да изгорите всички полици, изгорете ги. Като кажете, че няма да давате повече пари с лихва, не давайте. Щом кажете, че Бог царува в света, трябва да сте готови на всички жертви заради Него. Тогава и да дадете пари някому, той непременно ще ги върне. С кого трябва да постъпвате така? Най-напред ще постъпвате така с вашите братя, които обичате, а после ще разширявате кръга. Защо трябва да постъпвате така? Защото, когато зрението се развива, то започва да се диференцира към центъра, а после отива към другите посоки. И тъй, ние трябва да дадем любовта си първо на онзи, който седи близо до Бога. Колкото по-далеч стои човек от Бога, толкова по-малко ще бъде обичан. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога; не седите ли близо до Него, по-малко ще ви обичат. Ако ви малко обичат, значи, вие седите далеч от Бога. Питам: възможно ли е да не обичате чешма, която постоянно извира? Можете ли да не обичате дърво, увиснало от сладки, зрели плодове? Можете ли да не обичате каса, пълна със злато? Можете ли да не обичате дюкян, пълен със стоки, каквито пожелаете? Можете ли да не обичате хамбар, пълен с жито? Невъзможно е да не се обичат тия неща. Казвам: ако сте течаща чешма, всички ще ви обичат; ако сте дърво, пълно с плодове, всички ще ви обичат; ако сте каса, пълна със злато, всички ще ви обичат; ако сте хамбар, пълен с жито, всички ще ви обичат; ако сте дюкян, пълен със стока, всички ще ви обичат. Защо казвате тогава, че няма кой да ви обича? Щом не ви обичат, вие сте суха чешма; щом не ви обичат, вие сте празна каса; щом не ви обичат, вие сте хамбар, в който няма жито. И обратният процес е верен. В такъв случай, вие казвате: Господи, напълни хамбара ни! Няма защо Бог да пълни хамбара ви – трябва да се напълни вашето сърце, да сте близо до Бога, да бъдете носители на Любовта. Не само Бог е носител на Любовта, но и ние можем да бъдем носители на Божията Любов. Христос казва; „Както Отец ми е дал живот, така и аз давам живот на другите. Такъв е законът. Лошите хора са спрели Божия живот, Божествената канализация. Божественият огън иде сега да разтопи този лед, да се отвори канализацията, да няма никакво спиране. Щом няма никакво съмнение, подозрение, и Божественият живот свободно ще протече. Бог иде сега в света да разтопи този лед, да отвори запушените канали, да проникне в тях Божията Любов, Мъдрост и Истина. По този начин хората ще почувствуват велика радост в душата си. Само така те ще се домогнат до свободата, която от хиляди години насам очакват. „Господният ден иде!" Колкото по-скоро дойде, толкова по-добре; ако закъснее, ще има малко страдания, сълзи, но все пак трябва да се примирите с мисълта, че ще дойде този ден. Преди десетки години в Америка очакваха Христа: вярващите американци, облечени с бели дрехи и с цветя в ръце, излязоха да Го посрещнат, но Той не дойде по начин, какъвто го разбираха. След това те почнаха да видоизменят своите теории, да казват: Ние не можахме да изчислим точно времето, когато Христос ще дойде. Ние не можахме да определим, кога ще настъпи Господният ден. През 1914-15 г. пак очакваха Господа. Той дойде, но с Неговото дохождане се обяви войната. И сега пак казват, че през 1932 г. Господ ще дойде. Питам: ще Го познаят ли, като дойде? Христос казва: „Когато Син Человечески дойде, ще намери ли достатъчно вярващи? Ще познаят ли хората, че Божественият огън е дошъл? Какво ще кажете за тези вярващи, които и след изгарянето си пак не повярват? И като горят, грешните пак не вярват. Аз превеждам Христовия стих: „След като Божественият огън дойде, ще има ли достатъчно вярващи в това учение, които да преустроят света?" Светът може лесно да се пресъздаде. Всичката мъчнотия седи в изявяването на човешката душа. При сегашната епоха, главната мъчнотия седи в изправянето ума и сърцето на човека. Казвам: когато Божественият огън премине, ние ще имаме религия на Братство – религия, за която Писанието казва: „Когато дойде Бог във вид на огън, Той ще се засели между хората на земята и ще остане при тях с хиляди години." Казано е: „Хората ще ми бъдат народ; аз ще им бъда Бог, и няма да има от какво да се плашат. Всеки ще седи под смоковницата си." Тогава ще има и музика, и пение, и култура. Хората ще се молят на Бога, без да се нуждаят от църкви. Всички ще бъдат братя помежду си. С това ще се ознамени денят Господен. Всички хора ще бъдат носители на новата култура, която наричаме „култура на огьня". Всички ще бъдат знаменосци на огъня. Забележете, днес всички светски хора казват: Вярваш ли в това? – и веднага вадят револвера си. Щом извадят револвера си, те отварят огън, и заставят богаташа да даде пари. Чудно нещо! Светските хора разбират, че огънят върши всичко, а религиозните вярвят без огън. Огън ще носим ние! Пълни с електричество ще бъдем! Като насочите ръката си срещу неприятеля, от ръката ви трябва да излъзе ивица огън, дълга 4-5 метра, от която той да избята. Един от нашите приятели вървял сам в гората, но го срещнал един апаш и му казал:Горе ръцете! Той дигнал ръцете си нагоре. Апашът съблякъл горното му палто и заминал. Ако нашият приятел беше човек от истински религиозните хора, достатъчно беше само да дигне ръката си нагоре, за да излезе от нея силна електрическа светлина, от която апашът да се простре на земята. Ние чакаме сега Господ да направи всичко заради нас. Аз се радвам, че Господ ще направи всичко заради нас, като изпрати Божествения огън. Тогава хората ще си купуват револвери от Божествени фабрики. Всеки човек ще ходи препасан с револвер. „Денят Господен иде!" Като ме слушате да говоря по този начин, казвате: Дали няма някакъв заговор срещу нас? – Има заговор, разбира се. Какъв по-голям заговор може да има от този, човек да живее чист и свят живот и да се съедини с Господа – най-великата сила в света? И ако мъртвите вярват в Бога, те ще станат от гробовете си. И ако хората вярват, че Господ управлява света, че трябва да се подчиняват на Неговата мисъл, че чувствата им са изблик на Неговото сърце, те ще бъдат носители на Божия живот. Как ще стане това, по кой начин, именно, то е друг въпрос. Всички хора са носители на Божията Любов! Не е достатъчно само да вярвате на думи, но да имате жива вяра. При тази жива вяра, като дойде в ума на човека една красива мисъл, той ще благодари на Бога; като дойде в сърцето му красиво, велико чувство, той пак ще благодари на Бога; най-после, като извърши едно велико дело, той пак ще благодари на Бога и ще каже: Господи, по-често се проявявай по този начин в мене! И ако Господ всеки ден така се проявява в нас, това ще бъде благословение за нашите души. Затова нещо, именно, говори Псалмопевецът: „Ще се зарадвам, когато видя лицето Ти ".

2. Беседа от Учителя, дьржана на \\\ егнпечври, 1927 год., София. – Изгрев.