Разлика между версии на „Зазоряване“

Версия от 21:39, 17 януари 2010

ЗАЗОРЯВАНЕ

Днес ще ви говоря на два езика: на един старовременен и на един съвременен език. Според съвременния език бих озаглавил днешната си беседа "Зазоряване", а според стария език бих я озаглавил “Да се любим, да се обичаме!”

Светът, това е един университет, universum, не зная как определят съвременните коментатори в своите диксионери думата университет. Uni значи един, uersum значи същински живот. Тъй че думата университет означава проявление на същинския живот.

Сега, ние не говорим за нашата земя, ние не говорим за нашия малък свят, който е толкова тесен, че хората в него не могат да живеят в мир, но ние говорим за широкия свят, за цялата Вселена. Щом хората не могат да живеят в мир, това показва, че светът е тесен. Там, дето има много грехове, това показва, че хората са се събрали натясно. В един обширен свят не може да има разногласие между хората. Следователно, светът, това е нашият свят. Вселената е Божественият свят, великото, идеалното в човечеството, към което всяка душа се стреми. Аз не взимам думата "душа" в такъв смисъл, в какъвто я разбират всички. Не, аз говоря за онази душа, за която учените днес доказват и за която спорят дали тя съществува или не, дали човек има душа или не. Такава душа и животните имат. Думата "душа" произлиза от дишане и означава работа. Тази душа, за която говоря аз, нито се мъчи, нито страда, нито работи. Тя създава, тя е един вечен извор. Тази душа е идейното, Божественото в човека. Тази душа всеки от вас я усеща. Всеки от вас чувства нейното вътрешно влияние. Нейното вътрешно влияние, това са онези красиви моменти, при които чувствате, че в душата ви нещо блясва и вие сте готови да се примирите с цял свят. Но после, като премине този момент, вие казвате: дали това е действителност, дали е реалност, дали не съм спал и само тъй почувствах това нещо? Според вас реален живот е този на страдания, на мъчения, на загуби, на скърби и на смърт. Това, обаче, реален живот ли е? Това е живот на промени, на измъчвания. Това е някакъв далечен живот. Следователно, от това гледище, как трябва да обясним сегашния живот? Всички промени, които сега стават в света, не са нищо друго, освен фази на този вътрешен живот, който постоянно се мени, развива, както картините в един кинематограф.

Не зная колцина от вас сте чели Библията не като историческа книга, защото, ако я подложите на критика като историческа книга, тя не издържа. Не казвам да я четете и като научна книга, понеже и в това отношение тя не издържа критика. Библията е книга само на символи. В нея често човек се уподобява на овца. В действителност овца ли е той? Там често държавата се уподобява на звяр. Държавата звяр ли е? Често един народ се уподобява на планина. Народът планина ли е? Често животът се уподобява на река или на море, или на извор. Е, животът река ли е, извор ли е, море ли е? И тъй, онези, които не са запознати с този стар език, ни казват: да се любим! И действително, ние се любим. Да се обичаме! И действително, ние се обичаме. Как? Както разбираме - нищо повече.

Казвам сега, думата зазоряване в живота означава внасяне на нещо ново в човешкото съзнание. Спирали ли сте се вие по някой път да мислите, каква роля като човек, като елемент в живота, може да изпълните? Съвременните учени хора казват, че светът е създаден от около 70-80-100 елемента. Всеки от вас може да отвори химията и там, в периодичната система на елементите от Менделеев, ще види, че има още празни места, които отговарят на неоткрити засега елементи. Може би за в бъдеще друг Менделеев ще открие някои от тия елементи, но все пак може да останат и още празни места. Защото наистина във Вселената има доста празни места.

Какъв елемент, обаче, сте сам по себе си! Вие казвате, че имате душа. Ако някой ви попита, какво нещо сте като душа, какво обяснение ще дадете? Как ще определите понятието душа? Вие ще кажете: аз съм човек, мисля. Не, определете се добре! Да мислиш, това още не значи, че си човек. Като казваме да любим, това още не значи, че ние любим. Да се обичаме, това още не значи, че ние се обичаме. Да си учен човек, това още не значи, че си учен. Ти може да си изучил теорията, това са хубави, красиви неща, но в общия живот има две положения: човек може да бъде и вътре в битието, човек може да бъде извън живота, а може да бъде и вътре в живота. Когато човек страда, той е извън живота. И когато човек се радва, той е пак извън живота. Значи, от едната страна извън живота отляво, именно има страдания, мъчения, ад, от другата страна на живота отдясно има радост, веселие блаженство, рай. Питам тогава: какво е същинското положение на живота? Значи, онзи който не знае къде да се постави в живота, ако се постави вляво, ще опита живота по един начин. Ако пък се постави надясно в живота, ще го опита по друг начин.

Сега, вие искате да бъдете щастливи. Освободете умовете си от всички заблуждения и знайте, че всички вие сте щастливи. Вие можете да бъдете щастливи. Как? Вземете дясната страна на живота и всеки от вас ще бъде щастлив. Ако пък някой от вас се е наситил на щастие и на блаженство и иска за малко да се освободи от него, казвам му: лявата страна на живота! И сега аз виждам едни хора вървят вляво, други вървят вдясно, едни хора отиват в ада, други - в рая. Едните казват на другите: какво ви трябва да проповядвате, елате тук, има ядене, пиене, блаженство. Значи, те са лявата страна, това е животът в ада. Другите им казват: що ви трябва ядене, пиене, елате тук да проповядвате! Те са дясно в живота, това е раят. Значи, има два вида проповеди. И едните, и другите, обаче, имат кандилници и одежди. Едните, които проповядват за ада, имат кандилници и одежди. И другите, които проповядват за рая, имат кандилници и одежди. Гледам, някой кади със своята кандилница и го питам: колко ти плащат за това кадене? Все трябва да му плащат нещо! Ами онзи кръчмар, който ти проповядва за своето винце, т.е. който кади със своята кандилница, колко ще му платиш за това кадене? Колко ще му платиш за това винце? Туй не е упрек, но казвам, че все трябва да се плати за проповядването. Кръчмарят казва: аз съм проповедник. Който иска да слуша моето учение, да дойде при мен, а който не иска да го слуша, нека излезе вън от кръчмата. Защо? Че държавата е узаконила неговото право да продава, дала му е патент и седи човекът, продава на законно основание с патент. Някои казват: това не е морално. Хубаво, ако не е морално, как тъй държавата му е дала патент? Значи, морално е. Държавата е узаконила неговите права. Тя го е признала за морален проповедник, който кади в кръчмата си и праща хората в ада. Учение е това сега, няма какво да се прави! Някои ще кажат: това е заблуждение. Как да е заблуждение? Патент има човекът! Има обаче някои неща, които не са патентовани. И онези, които вървят вдясно, и те имат църкви, и те са патентовани. Тия църкви също са държавни. Такива църкви има навсякъде: и в Англия, и в Германия, и в Русия, и в Сърбия, и в България, навсякъде ги има. Отлични проповеди се държат там.

И тъй, сега ще ви говоря за двата езика. Ние трябва да разберем живота! Питам: кога хората бяха по-учени, в началото или в края на живота си? Ще ви задам друг въпрос. Кога крушата дава по-добри плодове, в началото на своя живот или в края? Когато казваме, че съвременната наука се развива, ние ще се намерим в една нова обстановка, не такава, каквато е била преди хиляди или милиони години. Сегашната обстановка се различава от предишната. Каква е сегашната обстановка в живота? Вие все говорите за българския народ. Какво липсва на българския народ? Щом страда, значи липсва му нещо. Какво му трябва? Запитват онзи орач, който отива на нивата и се връща без да е работил нещо: защо не пося нивата? Има много буци, не мога да я посея. Значи, той чака благоприятно време за да я посее. Какво липсва на нивата? Дъжд, влага. Той посява нивата, но гледа че зърното не никне. Какво се изисква, за да поникне? Топлина, влага и светлина. Аз говоря принципно. Всеки народ на Земята, който и да е той, трябва да придобие нещо. Българският народ, английският народ, американският народ и всички останали народи по целия свят, все трябва да придобият нещо. Не само народите, но и всеки човек в един народ все трябва да придобие нещо. И наистина придобива нещо. Какво трябва да придобиете в този си живот? Ще кажете: да придобием любовта! Знаете ли откъде да вземете и как да приложите законите на любовта? Аз зная, че топлината и светлината трябва да придобиете от Слънцето, но откъде ще вземете любовта? Все трябва да вземете любовта отнякъде. Вие намерили ли сте този метод? Учените хора ходят, търсят начини и методи как да намерят светлината, за което можем да ги похвалим, но питам онези от вас, у които съзнанието вече е пробудено, как и откъде са намерили начини да внесат любовта в живота си?

Сега, вие казвате: да се любим! Не може да любиш човек, на когото душата не трепти като твоята. Или не можеш да любиш човек, умът на когото не е в същия път като твоя, или който не мисли като тебе. Не казвам, че този човек трябва да мисли точно като тебе, но неговият ум, неговата мисъл трябва да бъде на същия терен, на същата площ като твоята, а въпреки това в мислите може да има голямо разнообразие. Има хиляди начини, по които човек може да се прояви. Следователно, човекът, когото обичаш, трябва да мисли тъй, както ти мислиш, той трябва да чувства тъй, както ти чувстваш и да действа тъй, както ти действаш. Това не значи, че той трябва да мисли, чувства и действа точно като тебе, но трябва да има едно съгласие, една хармония между твоите и неговите мисли, чувства и действия. Ти можеш да обичаш само такъв човек. Казва се в Писанието, че можем да обичаме Бога. Кога? Когато вършим Неговата воля. А изявлението на Божията любов ще бъде само тогава, когато ти вървиш в съгласие с Бога. Значи, ако ние сме съгласни с неговия път, с неговия живот, с неговата истина, той всякога ни слуша. В света има много християни, много верующи, които казват: има една велика сила, която е направила всичко, която е създала целия свят. Това са само твърдения. В един смисъл това е вярно, а в друг смисъл не е вярно. Ако аз посея едно житно зърно и кажа, че аз направих това зърно, вярно ли е това? Не, това е погрешно схващане. Когато казвам, че аз направих тази къща, то е все едно да мисля, че аз направих това зърно. Да, но когато кажа, че аз посадих това житно зърно, туй вече има смисъл. След като го посея, аз мога да го поливам и да го наглеждам. Когато кажа, че възпитавам и морализирам един човек, какво придобивам от това? Някой иска да му покажа начин как да вярва в Бога. Не поставяйте човека в заблуждение да мисли, че Бог е извън него. Не поставяйте Бога вън от човека. Значи, ти поставяш Бога вдясно или вляво. Щом го поставиш вдясно или вляво, ти имаш вече криво схващане за Бога. Нима онези, които са в ада, нямат Бог? Имат, как не! Онези, които са вляво, имат Бог също тъй, както и онези, които са вдясно. Когато искаме да възпитаваме хората, когато искаме да вдъхнем в тях онова истинско възпитание, онова истинско понятие за Бога и за религията, подразбираме, че трябва да събудим в тях онова, което от памтивека живее дълбоко скрито в душите им. Бог е вложил нещо хубаво във всяка душа. Във всяка душа има сили, които трябва да се развият. Туй трябва да се вдъхне във всеки обезсърчен човек. Всеки болен, всеки отчаян човек е спънат. Следователно, няма какво да го морализираш, но иди при него и премахни препятствието. Виждаме един учен човек, който изучава тиквите, например и намира един род тикви, които са малко притиснати през средата. Чуди се той, защо са така притиснати? Коя е била причината за това? Един селянин, като садил тикви в градината си, една от тиквите израснала до един доста голям прът, та като расла, този прът останал през средата и по този начин тя се притиснала през средата. Станало едно вдлъбване през средата на тиквата. Тъй че тиквата израснала от двете страни на пръта. След този селянин ред поколения садили все такива и разказвали на децата си, че се раждат особен род тикви, притиснати през средата.

Туй е един недостатък, който се предава по наследство. Така се предава и пиянството. Прадядото пил, дядото пил, бащата пил, всички пили по една, и по две, и по няколко чашки, докато най-после синовете проявят същите недостатъци. И след това хората казват, че това нещо е наследство от рода му. Откога? Още от времето, когато дядото садил тикви и един прът влязъл в средата на една тиква, та по този начин се създала тази черта, която учените хора наричат наследствена черта. Има ред други черти, които се наследяват, но последното не е реално. То може да се прояви и след това да изчезне. Например, някои хора се раждат с шест пръста, други със седем, а някои с осем. И сега някои философстват и казват: човек е създаден с пет пръста, с две ръце и с два крака и т.н. Питам учените хора: каква нужда имаше щото природата да създаде човека с два крака, млекопитаещите с четири крака, а стоногата със сто крака? Сега да оставим настрана стоногата, защото ако се занимаваме с нея, тя ще стане толкова голяма, тъй много ще се проточи в ума ви, че ще достигне размерите, каквито е била едно време. И като се върнете в дома си, няма да можете да спите и в резултат нищо няма да придобиете. Тази стонога е дяволът. За да върви бързо, той има сто крака. Всички го познавали по тия сто крака. Как влязъл в рая? За да не го познаят, се скрил в змията, която била без крака и по този начин искал да мине за светия и казвал: ето, аз нямам никакви крака. Някои питат: защо дяволът се преобразил в змия? За да не го познаят, да мине скрито, инкогнито. Ето една нова мисъл, която богословите могат да вземат в своето богословие и да обясняват на хората защо дяволът се преобразил в змия.

И тъй, днес ние имаме крака. Защо ни са те? Много естествено е да имаме крака. Аз ще ви обясня защо човек има крака. Той има два крака, за да бъде във връзка със Земята, защото тя е негова майка. Човек е свързан с положителните и отрицателните сили на Земята. Аз вземам положителните и отрицателните сили на Земята в низходяща и във възходяща степен. Краката на човека представляват най-красивото нещо в земния му живот. По-красиво нещо от краката на човека няма. Като се отрежат краката му, той представлява нещо грозно, труп. Краката се нещо ценно в божествения живот. И за да балансира силите в човека, Бог е създал ръцете. Някой казва: не зная къде е Господ. Казвам му: вдигни дясната си ръка нагоре и тя ще ти покаже накъде е Господ. Ако и тогава не знаеш накъде е Господ, вдигни и лявата си ръка нагоре, тя ще ти покаже. Ако и тогава не знаеш, вдигни и двете си ръце нагоре, те ще ти покажат накъде е Господ. Щом вдигнеш ръцете си нагоре, ти вече си във връзка със Слънцето, с онзи велик свят. Дали ти познаваш Бога или не, дали го съзнаваш или не, това е друг въпрос, но Бог от себе си не може да се отрече. Той всякога ще те поддържа. Бог казва: дали това малко дете ме познава или не, то това нищо не значи. Той е много благ и казва: поспи още малко! Така постъпват и майките, които имат малки деца. Отиват при тях, погледнат ги, погалят ги и казват: поспете още малко, моите деца! Спете хубаво, за да си починете, че като се събудите, велика работа има пред вас. Туй е красивото в света! Тъй трябва да разглеждаме реалния живот. Някой път ние употребяваме методи, чрез които сплашваме хората и казваме: ти ще отидеш в ада. Или, когато искаме да окуражим някого, ние казваме, ти ще отидеш в рая. Това е подкуп. Ако раят може да ме подкупи със своята външност, това не е рай. Турците си представят рая като една голяма планина от ориз, варен със захар и отгоре полят с масълце. Седне турчинът пред тази планина, вземе златна лъжица в ръка и там с години яде от този ориз. Не само това, но около него ще бъдат наредени и най-красивите моми, нимфите, каквито светът не може да си представи. Той ще яде и ще блаженства, а те ще играят наоколо му със своите зурли и тъпани. Питам: това рай ли е? Рай е, но турски рай. Всеки си има по един такъв рай.

Да се върнем сега към мисълта си. На всеки народ липсват известни качества. И на всеки човек в света липсва нещо, т.е. не му липсва нещо, но има нещо недоразвито. Например, понякога ни липсва справедливостта. Някой път вие сте несправедливи спрямо себе си, някой път спрямо домашните си, някой път спрямо своите приятели, някой път спрямо своите слуги, някой път спрямо държавата, някой път спрямо своите убеждения. Навсякъде може да се яви несправедливостта. Днес човекът е несправедлив, а той трябва да бъде справедлив! Вие искате всички хора да бъдат към вас справедливи, да ви обичат. Отлично е това, идеално е да ви обичат, да ви любят. То е реалното в живота, но вие поставяли ли сте се сами на такъв изпит? Любовта, това е положителната, дясната страна на живота. Това е силата, която твори. Обичта пък е лявата страна на живота. Любов има и долу в краката. Десният крак има любов. Ако вие говорите за семейната любов, за тия приятни представления, които стават по някой път, това е друг въпрос. Някой път се водят приятни разговори между баща и син. Такива разговори се водят между десния и левия крак. Някой път бащата, като влезе в къщи, мълчи, неразположен е духом. Вземе стола, седне на една страна в стаята, мисли. Майката седнала на друга страна в стаята и тя е неразположена, мисли. Обърнала гръб към мъжа си, недоволна е нещо. Синът седнал на друго място в стаята, и той мисли. Дъщерята на трето място и тя мисли - всички мислят, мълчат, имат едно квакерско събрание на мълчание. Не се минават и 1-2 часа, току-виж бащата се обажда: няма ли тук хора, какво сте замълчали всички? Обажда се от другия край неговата другарка: какво искаш да кажеш с това? Подир нея се обажда дъщерята, после синът и виждаш започнал един приятен разговор. Ние можем да се увлечем от това положение, а онзи, който не е опитал тия неща, може да се смее, но това не е за смях работа, това е сериозно нещо. Вие трябва да знаете, че всеки ще мине през това гърне. Всеки, който е дошъл в живота, трябва да знае, че ще мине през всички положения. Това е една фаза на живота: ще те поставят и в мълчание, ще те поставят и в разговор.

Та казвам: какво ни липсва в живота? Положителна вяра липсва на хората. В живота, на едни хора вярват повече, на други по-малко. Защо? Когото обичаш, вярваш му повече, а когото не обичаш, не му вярваш или изобщо вярваш му по-малко. В даден случай, ако на някого любовта е на дясната му ръка, тогава ти можеш да имаш пълно упование в думите на този човек. И действително, този човек може да ти каже истината. Но ако любовта на този, който ти говори, е в десния крак, той 50% няма да ти каже истината. Значи, любовта на Земята не говори всякога истината.Там, именно, е заблуждението, че когато хората се обикнат, мислят, че всичко ще им върви идеално. Какво излиза, обаче? Щом се обикнат, те започват да се лъжат. Туй е и с младите. Това не показва, че любовта е само по себе си лъжа, но понеже онова, което ще придобият от нея, е много хубаво, то, за да го запазят и за да задържат любовта в себе си, прибягват до лъжата. Хората прибягват до лъжата, защото имат известни слабости в себе си.

Та, по някой път и ние принасяме жертви на Бога, молим му се, дано го излъжем, но не се лъже Бог. Ще ви дам сега един пример, който и друг път съм ви привеждал. Оженват се двама млади. Мъжът бил с черни очи, а жената със сини. Мъжът имал едно изкуствено око и жената имала едно изкуствено око, но и двамата старателно скривали недостатъка си един от друг. Така прекарали заедно цели десет години, без да открият недостатъка си. Всеки от тях мислил за другия, че и двете му очи са здрави. Обаче, една вечер те отиват на представление и оттам се отбиват при един свой приятел, дето си пийнали малко, поразвеселили се и се върнали доста кефлии. Вечерта, като си легнали мъжът, си свалил изкуственото око и го оставил някъде на масата. И жената направила същото. Свалила си изкуственото око и също тъй го оставила някъде на масата. Сутринта става той, бърза да си тури окото, но по погрешка взел синьото око на жена си. Забравил, че не е турил своето око на това място. Същата грешка направила и жена му. И тя забравила къде си оставила окото си. Поглежда мъжа си и го запитва: защо едното ти око е синьо? Той запитва нея: ами защо твоето е черно? Едва сега те открили, че единият и другият имат по едно изкуствено око. Та по този начин ние, съвременните хора, се пазим. Има известни дефекти в нас, които заместваме с изкуствени очи. Някой път ние си представяме, че сме любещи, че сме щедри, но животът, този велик университет сам по себе си ни заставя да изнесем великата истина. И когато я изнесем, ние се разочароваме.

И тъй, важно за вас е да знаете, че всеки човек представлява един елемент в природата. Явяването на толкова милиарди хора в света, това не е случаен акт. Всеки човек е точно на мястото си. Той играе известна роля в природата. Без него Вселената не може. Ти като човек, като душа, без твоя ум, без твоето сърце и без твоята душа, Вселената не може да се прояви в своята хармония. Аз говоря за онези първични типове във формата на първия човек. Вие ще кажете: и да умра, пак може без мене. Не, това не е философия. Ти като един елемент в живота, никога не трябва да желаеш да умреш. Някой казва: аз не искам да живея. Казвам: та ти още не си живял. Ти си се мъчил, скърбил си, отсега нататък настава време да живееш и да се радваш на живота. Чудни са хората със своето лековерие! Те, като се мъчат и скърбят тук, си мислят, че като отидат на онзи свят ще благуват. Те цитират известни стихове от Писанието и казват: Лазар се мъчи на Земята, но затова на Небето благуваше. Не, вие не знаете истината. Лазар никога не се мъчил. Лазар беше един възвишен дух. Той седеше зад вратата на богатия ред години, за да види дали той ще го познае или не. Лазар беше едно предметно обучение за богатия. Онзи, който се мъчи, той е недоволен. Завижда на хората и казва: като отида на другия свят, няма да завиждам. Не, какъвто си тук на Земята, такъв ще бъдеш и горе на Небето. Ти можеш да кажеш, че ще бъдеш друго нещо, но не е така. Ако съберете яйцата на всички птици, на всички змии, на всички животни, ще има ли някакъв спор между тях? Не, всички яйца са морални, духовни. Между тях има мир и пълно съгласие. Оставете обаче всички тия яйца да се излюпят и ще видите какво ще стане с този мир и с това съгласие. Оставете, например, да се излюпят яйцата на змията, на всички птици, а именно на орела, на сокола, на кукумявката и ще видите след това какви отношения ще съществуват между тях. Защо яйцата живеят в мир и съгласие помежду си, а излюпените не живеят?

И сега гледаш духовни хора събрани заедно и вместо да живеят в мир и съгласие, те казват: чудно нещо, едно време живеехме в мир и съгласие и бяхме добри хора, а сега какво стана помежду ни, че не се разбираме? Сега, след като повярвахме в Бога, не живеем в мир и съгласие. Казвам: едно време вие бяхте яйца. Сега се излюпихте и като познахте своето естество, не се разбирате. Казвам: сега именно, след като познахте вашето естество, вие трябва да работите върху себе си, да го измените, защото вълкът е едно отклонение от тоя тип. Вълкът и овцата това са два противоположни типа. Вълкът е гъсеницата, а овцата е пеперудата. Това са две фази на един и същ живот. Вълкът много обича овцата, но и той сам може да се превърне в овца. Кога? Може да се изчисли математически, след изяждането на колко листа една гъсеница може да стане пеперуда. Следователно, докато вълкът живее при условия да се храни с листа, ще ги яде, а като се превърне в пеперуда, той ще измени и своя живот. Значи, вълкът е едно отклонение на овцата и дотогава, докато съществува това отклонение, той ще бъде вълк, а после, след като се повърне от това отклонение, ще стане овца, т.е. от гъсеница ще се превърне в пеперуда. Този биологически закон съществува и между хората. Ако ти имаш в себе си едно лошо желание, не трябва да го изкореняваш, но ще му противопоставиш някое добро желание. Някой казва: да унищожим вълкът! Ако унищожиш вълка, ще унищожиш и овцата. Ако унищожиш гъсениците, ще има ли пеперуди? Няма да има пеперуди. Аз вземам тези неща като символи за разясняване на нещата. Това са само научни данни, от които за в бъдеще съвременната наука ще се възползва, за да обуслови произхода на видовете. Казват някои: всичко е наредено така, защото Бог е казал да бъде така. Всичко, което виждаме днес в света, това са преходни състояние. Енергията на вълка са енергии, които отиват към центъра на Земята. Той е в десния кръг. Вълкът е силен в това направление. Енергиите на овцата произтичат от левия кръг, от лявата й страна. Следователно, те отиват нагоре. Значи, енергиите на вълка отиват към центъра на Земята, а тия на овцата отиват нагоре. Трябва да мине много време, докато вълкът се превърне в овца. Аз вземам тия два типа, за да обясня вътрешното състояние. Ако имате една мисъл, каквато и да е, която ви безпокои, не се стремете да я изхвърлите от себе си по механически начин, защото тя ще ви създаде някаква пакост, т.е сами на себе си вие ще си причините пакост. Загнезди ли се във вашия ум някоя мисъл, която ви безпокои, вие трябва да намерите точно противоположна на нея, която да я замести. По този начин ще се излекувате. За да се излекуваш, трябва да съединиш центъра на Земята с центъра на Слънцето.

Сега, за обяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Един млад богат американец се оженил за млада и красива американка. Тръгват заедно да направят своето сватбено пътешествие. Обаче за нещастие става сблъскване на треновете и младият американец от силната уплаха полудява. Завеждат го в една лудница и там прекарва цели 16 години като луд. Един ден той намира вратата на лудницата отворена и хуква да бяга. Служещите от лудницата тръгват подире му да го гонят. Той отива на гарата. Намира един трен, готов за заминаване, бързо се качва в него и заминава. Пътува той около 15 километра с този трен и става едно ново сблъскване на треновете. При това сблъскване обаче, той се излекува. Умът му се намества. Питам сега: как е станало полудяването? Съвременните психолози обясняват това заболяване по следния начин: в човека има друго едно тяло наречено двойник на човека, което служи като проводник между същинския човек и физическия човек. Когато човек е в щастливо или радостно състояние, този двойник излиза извън неговото тяло и в това състояние той не трябва да се стресва. Защо? Двойникът на всеки човек е свързан с много нишки и когато човек излиза и влиза в тялото си, трябва да се внимава да не стане някакво силно сътресение, за да може двойникът да се намести правилно. Ако стане някакво стряскане след като излезе двойникът, той не може да влезе на мястото си и затова става преплитане с нишките от двойника на някой друг човек. В случая двойниците на тези млади хора били преплетени и затова, когато станало сблъскване на треновете, двойникът на момата, която била по-силна, веднага влязъл в тялото си, но двойникът на младоженеца се преплел с този на момата. При второто сблъскване на треновете умът му се наместил и той се върнал в дома си вече здрав и подобрен. Жена му казала: цели 16 години аз усещах голяма тежест на сърцето си, но от този момент тежестта ми се отне. Значи, при второто сблъскване на треновете двойникът му влязъл в тялото си, затова на жената олекнало. Такова обяснение дава съвременната окултна наука, но ако това обяснение се даде на съвременните учени хора, те ще кажат: докажи това! Доказателството може да се даде само чрез ред примери, от които да се види, че действително става преплитане в двойниците на хората. Простият народ, който разбира този закон като събужда някого от сън, никога не го стряска изведнъж, а го събужда постепенно. Ето защо ние трябва да действаме в живота си всякога благо. Благостта трябва да бъде метод в нашето възпитание. В чувствата си трябва да бъдем благи! Когато отиваш при един човек с цел да поправиш погрешката му, трябва да бъдеш към него внимателен, благ, защото ако го стреснеш изведнъж, ще му причиниш най-голямото зло. До този момент твоят приятел не е съзнавал грешката си и ако ти изведнъж му я посочиш, той може да се уплаши, да се обезсърчи, да се отчая и да каже: аз не знаех досега, че съм бил такъв развален човек.

Та казвам: всички съвременни хора казват, че трябва да се проповядва на света. Аз бих желал всички съвременни религиозни хора, всички съвременни учени хора да проповядват, но да знаят как се проповядва. Как трябва да се проповядва? Истината трябва да се проповядва с голяма мекота и с пълно съзнание. Когато аз отивам при някой човек да му проповядвам, най-първо трябва да го обичам, да имам всичкото съзнание в себе си, че трябва да бъда в негова услуга и да го свържа с живите сили на природата, т.е. да го свържа с живата природа. Само тогава аз ще мога да му помогна. Не е нужно да се говори много на един човек. Кажи му само две думи, но тъй ги кажи, че каквото и да му говориш после, да ти повярва. Остане ли в душата му едно малко противоречие, ти ще влезеш в противоречие със себе си и с хората. Но казвам: при туй състояние, в което сега се намирате, има известни идеи, за които още не сте готови. Например, мнозина търсят любовта. Че нали я опитвате! Младите опитват любовта, но не могат да я задържат. Старите опитват любовта, но също не могат да я задържат. Не е въпросът само да се опитва любовта, но тя трябва да се задържи. Като дойде любовта, човек се пропуква и не може да я задържи. Всички вие сте опитали любовта, но колко от вас сте я задържали? Колко от тази любов сте задържали за себе си? Всички сте чувствали нещо хубаво, но това още не е любов. Аз наричам любов онази сила, която е непреривна във всички свои действия и каквато е била от началото, такава да си остане и до края. Тази сила никога не се намалява. Тя е единствената мощна сила в човека. Кога човек изгубва тази сила? Когато нишката на любовта се огъне, соковете й се пресичат, престават да текат. Същото нещо и в растенията. Докато коренчетата на едно растения са здрави, не са огънати, то може да черпи соковете, които отиват да хранят растението нагоре. Престанат ли тия сокове, растението умира. Ние учим, докато любим. Престанем ли да любим, преставаме да учим. Бащата и майката са мощни, докато има за кого да работят. Учителят е мощен, докато има ученици. Адвокатът е мощен, докато има да защитава дела. Войникът е мощен, докато се бие. Държавникът е мощен, докато има кого да управлява. Писателят е мощен, докато има кой да чете произведенията му. Свещеникът, проповедникът е мощен, докато има на кого да проповядва. Всички хора си имат свое определено поле на действие. И сега, при този живот, в който се намираме, всеки трябва да знае какво представлява той. Всеки човек представлява един важен елемент в живота и в това трябва да се убеди. Да вярваме в Бога, това още не е задачата ни. Най-първо човек трябва да вярва в това, какво е неговото предназначение като човек. Не е важно какъв е той в обществото. Като държавник или като адвокат, но е важно каква е неговата работа като елемент във Вселената. Съзнаеш ли това, ти ще бъдеш в хармония с всичко, което те окръжава и ще бъдеш силен.

И тъй, казвам: зазоряване може да дойде само у тия от вас, у които съзнанието се е пробудило и у които прониква идеята за тяхното предназначение и кажат: ето, от толкова години вече се молим, какво сме придобили? От толкова години вече живеем за народа си, какво сме придобили? Не, в живота ви има една степен по-висока, а именно: вие трябва да живеете за цялото човечество. Вие трябва да живеете за Вселената. Значи, има по-висок идеал в живота ви от този, с който сега живеете. Тъй, както сега живеете, какво ще мислите след като прекарате на Земята 90-100-120 години? Какво ще ви занимава, когато зъбите ви окапят? Когато останете в живота си сам, като кукувица и не го разбирате, както трябва, ще кажете: да умра по-скоро, че да отида в другия свят. Не, само един реален свят има за мене, няма два свята. Този малък свят, в който сега живеете, е един малък остров, една малка проекция от великия свят, но ние като сме го разделили, казваме: има друг свят, има задгробен живот. Казвате: онзи свят и този свят. Не, ние не разбираме света така, не го делим на онзи свят и този свят. Има само един божествен свят с лява и дясна страна. Като кажа този свят, разбирам вляво, а като кажа онзи свят разбирам вдясно. Значи, като кажа онзи свят, задгробния, духовния, разбирам дясна посока - нищо повече – или на краката или на ръцете вляво или вдясно. Ако вие изучавате четвъртото измерение, трябва да имате една основна идея, да знаете в каква посока се движите. Съвременните учени хора изучават, например, в каква посока се движи нашето слънце. Те имат известни теории, известни правила: макар че още не са установили посоката на движението, но са близо до истината. Вярно е, че Слънцето се движи нанякъде. И всеки от вас по същия начин се движи нанякъде. Накъде е вашата посока? Вие ще кажете: към Бога. Да, но това е много неопределено. Накъде е Бог? Слънцето се движи към известна посока във Вселената. И всеки от вас се движи в известна посока, която той трябва да знае. Всеки трябва да излезе извън Земята. Някои от вас, като излязат от Земята, ще се спрат във Венера, други – в Юпитер, трети – в Сатурн, четвърти – в Меркурий, пети – в Уран и т.н. Някои от вас пък ще отидат в друга някоя Слънчева система и там ще се установят. Питам ви сега: ако вие влезете в някоя Слънчева система, за която не сте готови, ще се намерите в още по-големи пертурбации от тия, които тук преживявате.

Та сега, в този голям хаос, който чувствате, е защото временно се съединявате с някои други светове, които ви въздействат. Някои ще кажат: как е възможно да ни въздействат тия светове? Ако месечината може да повдигне водата в моретата на височина около 20 метра, това не е ли въздействие на Луната? Такова въздействие тя указва и върху някои хора, наречени лунатици и по този начин изменя състоянието им. Не само Месечината, но и други небесни светила и планети произвеждат известно влияние върху някои хора. За в бъдеще, онези които искат да възпитават младото поколение, трябва да основат възпитанието му върху тия научни данни. При такова възпитание ние ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени върху най-добрата обстановка. Засега, човешкият мозък още не е готов да възприеме тия нови мисли. В нашия мозък постоянно се произвеждат известни сътресения, които ни изкарват от нормалното състояние. Вземете вестниците, които всеки ден се четат. В тях няма да срещнете нищо друго, освен ред сензации, които изкарват хората от релсите на техния живот. Там ще срещнете само катастрофи: този се убил, онзи се убил, там се сблъскали два трена, много пътници убити, ранени и т.н. Ти ще се върнеш в дома си и всички тия образи възкръсват в ума ти. Как ще можеш да бъдеш спокоен? И тогава казваме: да създадем едно поколение, което да люби народа си. Не може да се създава така лесно общество, ако не познаваме законите на любовта. Не, ние трябва да дойдем до положение, като прострем лявата си ръка, например, да знаем, че чрез нея изразяваме законите на любовта. Но ако днес ти простреш ръката си и някой те види, ще каже: слушай там, Михале, какво правиш? Простреш крака си, пак те питат: какво правиш там, какво искаш да кажеш? Човек трябва да знае как да простре крака или ръката си. В Земята има сили, които ще можеш да отнемеш с простирането на крака си и по този начин ще трансформираш състоянието си. Аз ви давам закони, които можете да използвате. Ти си тъжен, в отчаяние си, но ако знаеш как да простреш лявата си ръка и левия си крак, Земята ще привлече всичката тежест от краката ти и ще почувстваш едно облекчение, една радост. После, ще простреш дясната си ръка или крак и пак ще почувстваш една радост. Няма да простираш изведнъж двете си ръце и двата си крака. Но това е въпрос на вярване. Ти трябва да вярваш в това. Ако не вярваш, някой трябва да ти го доказва с ред доказателства, с ред аргументи. По този въпрос има писани доста книги: на английски, на френски и по-малко на други някои езици. Следователно, майката, която иска да възпита своето дете, приятелят, който иска да задържи своя приятел, господари и слуги, учители и ученици, свещеници, всички трябва да знаят в какво седи божественото и да могат да го проявят. ... Казва се в прочетената глава: който люби брата си. Най–първо човек трябва да вярва, че Бог живее във всеки едного. Божественият живот минава като велика струя през всички. Та казвам: величието на нашия живот, величието на нашето сърце, величието на нашия ум, величието на нашата воля зависи от нашите бъдещи вярвания и убеждения, да имаме една положителна наука. Аз не искам да ме разберете криво, да изнесете мисълта, че сега няма наука. Не, съвременните учени правят големи усилия, което е за похвала. Те изучават микробите и ред други научни въпроси, но казвам, натрупването на микробите в известен уд от човешкото тяло се дължи на ред причини. Когато човек употребява една нее стествена храна, в него се събират много утайки, които привличат тези отрицателни бацили и от това се зараждат ред болести: холера, чума, петнист тиф и др. Обаче всички хора не умират от холера, от чума, от петнист тиф и други подобни. Защо? Защото кръвта им е чиста. Чистият човек нищо го не хваща. Човек, който е погълнат с вяра, може да ходи между холерични и нищо да не го хване. Той не трябва само да проповядва това, но и да го опита. Той трябва да е направил опит, да е минал между хора, заразени от различни болести и нищо да не го е хванало. Ако е влизал между десетина болни от различни болести и нищо не го е хванало, само тогава той ще може да говори и на хората. Той трябва да е опитал това. Аз съм срещал много чисти натури, но в тях има знания. Някой казва: защо съм дошъл в света? Ти си един елемент в света и трябва да живееш за славата Божия. Като елемент, извършил ли си работата си? Сутрин като ставаш, колко добри мисли минават през ума ти? Изпълнил ли си поне една от тия мисли? През деня ти се представиха хиляди случаи да направиш добро. Поне едно добро направи ли? Не е достатъчно само да говориш, но направи това, което казваш. Например, някой иска да се хареса някому. Хубаво, това е отлична черта, но аз мисля, че най-отлична черта да желаем да се харесаме на Бога. Всеки трябва да има едно огледало, в което да се оглежда и да знае, че ако Бог го хареса и хората ще го харесат. И като се оглеждам, моите очи не трябва да бъдат нито като очите на орела, нито като очита на сокола, нито като очите на кукумявката, нито като очите на кокошката, нито като очите на гълъба, но те трябва да бъдат като очите на ангела и от погледа им да лъха любов. Като срещнеш такива очи, ти ще съживяваш, възкръсваш. Аз казвам: има такива очи в света, от които се съживяваш. И като срещнеш такива очи, не трябва само да се съживиш, но да станеш радостен и да кажеш: има защо да се живее. И този човек като те погледне, да бъде за тебе зазоряване и да ти каже: дерзай братко, стани! Аз съм първият лъч. Кой си ти? Аз съм първият лъч, който съм изпратен от Бога за тебе и за тебе ще ходя навсякъде.

Станете сега, иде това Слънце. Зазоряване е това! Не трябва само да се афектирате, но да знаете, че всичко хубаво, красиво, което е посято във вас ще израстне. Вложете обаче повече вяра! За всеки от нас, когато дойде този пръв лъч, той трябва да стане и да благодари на Бога. Това е вечният ден, в който човек става и благодари на Бога. Един млад момък писал нещо за вечния ден. Всеки от нас трябва да бъде един лъч от вечен, от този божествен ден. Тези лъчи идват вече в света. Те са проникнали и във вашите души. Имайте вяра в божественото, което е вложено във вас. Всички вие сте важни елементи, без които не може. За да образуваш една мисъл трябват няколко елемента. За да образуваш една киселина също трябват няколко елемента. За да се образува една ябълка или круша или слива, също тъй трябват няколко елемента. Тези елементи носят сладките сокове. Следователно, ние сме елементи, които носим хубавото, красивото за един идеален свят. И тези божествени лъчи идват във вас, за да ви събудят. И нека сега вашия хоризонт бъде широк! Вие искате да знаете защо живеете? Казвам: за Бога живеете. Казвате: аз не съм почувствал неговата любов. Казвам: излез да посрещнеш първия лъч и ще почувстваш божията любов. Прочети първата дума на писмото, което Бог ти е написал тази сутрин! Вие как пишете на майка си? Как пишете на баща си? Любезна мамо! Или любезни татко, любезни татенко! И когато майка ви пише, тя се обръща към вас със следните думи: любезни, миличък синко или миличка дъще! Такива са и писмата ви, които идват от невидимия свят. Прочетете за да видите каква е първата дума, която е написала майка ви от невидимия свят. Аз видях щемпела на писмата ви, видях, че всички имате писма от невидимия сят. Днес за пръв път в България е дошла поща от невидимия свят. Прочетохте ли я? Ако не сте я прочели, след като се върнете от беседата прочетете я и вижте какво ви пишат. Втори път пак ще ви питам, какво ви пишат майка ви и баща ви. Ще ви питам само каква е първата дума на писмото, повече не искам. Мене ме интересува само първата дума, а съдържанието е нещо свещено. То се отнася до вас. Аз искам да го прочетете. Като го прочетете ще имате ангелски очи. И когото погледнете с вашите очи, той ще оживее, ще възкръсне. На стар език ви казвам, че той ще възкръсне, а на нов език ви казвам, че в живота му ще има едно вечно зазоряване. Вие ще видите, че вашия живот започва от сега нататък. Учените хора казват, сега започваме. По това именно се отличава новата култура, че сега започва новото в нея. Новата фаза иде сега, а новата култура сега започва. Желая всички да имате очите на ангелите. Желая всички да имате тази светлина, тази вътрешна интелигентност, с която те проявят живота си и тази воля, с която те извършват своята служба.

Само така можем да носим името чада божии, както е писано в Свещената книга. Вие казвате: ние сме чада божии. Казвам: не се е явил още този, който казва това, но като се яви, ще бъдем подобни нему.

Беседа държана от Учителя на 25.04.1926 г. в гр. София.