Разлика между версии на „Духовното у човека“

Версия от 21:35, 13 януари 2010

ДУХОВНОТО У ЧОВЕКА

„И доведоха книжниците и фарисеит-в при Него една жена, хваната в пр-влюбо-д^йство".

Чов-вк вижда своитъ^ гръшки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеит- при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Т казваха: „Мойсей повели нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?" Значи, чо-век, който има н-вкаква рана, или нт^какъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхверли болната част навън. Христос пък отговаря: „Който е безгръ-шен, той пръв нека хверли камък върху нея." С други думи казано: само на майстора се позволява да прави операции, а невъжият да мълчи и да не се проявява.

Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което чов-Ьк запомня и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа

Йоана 8:3.

160

в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се пропо-въдва едно учение, казват: ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е доста-тъчен, да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Яко в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма д да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Д ще се помъстят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Шест квадратни метра. Колко души могат да се помъстят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но т ще бъдат набутаьи, като сардели. Кой е вино-вен за това? – Всеки сам си е виновен. Колкото са неговиг знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази тъ-снота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен про-стор, от широта, се дължи на вътр-Ьшно тясногрждие. Човек може да има широки, обширни идеи, според степеньта на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които т разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното раз-

161

витие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко място? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно място. Какво ще све на 201) метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.

Обаче, съществува едно общо човешко разбиране, което почива на известно вътръш-но суеверие, на известно невъжество. Според това разбиране, някой казва: объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Верно е, че работите всъкога се оправят сами по себе си, но кога ще стане гова? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да ка-жеш, както мнозина казват: пролътта ще дойде! – Да, пролвтта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролътта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролътта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролътта дойде, работата ти ше се уреди, но сега е мъчно, докато още пролътта не е дошла. Казваш: не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя

162

се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казва м. – Ти сега я казва ш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не мо-жеш да се ползуваш от тази истина.

Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: миналата година аз ти дадох 1,000 лева. Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой-си в миналото ти е дал 1,000 лева? Ти още тогава си изхар-чил тия пари и си ги забравил вече. Отбд това дойде друг чов"бк при тебе и казва: за в бъдеще, когато дойде пролътта, аз ще ти дам 1,000 лева. Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че н^кой-си ще ти даде за в бъдеще 1,000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-поел^, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва •' заповъдай, да-вам ти още сега 1,000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нъщага, е най-важен в живота на човека.

Същитетри положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Напри-мър, някой казва: аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се пол-

163

зува човек от това, че никога нещо разбрал? Друг казва: аз ще разбера тази работа. действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утъшителен. И най-по-сл трети казва: разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси, е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега, в този момент правиш. Че никога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се на-дъвай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички, че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъде-щага. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: добър ще стана. – Да, ще станеш за в бъдеще добър човек. Питам: Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.

Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии,

164

които ви сполетяват. Представи си, че си гла-дувал ц-Ьли три деня, и никой не се сЪща за тебе, от никъде помощ не иде. Най-поотв, какво правиш ти? – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Не-видимият свет чува молитвата ти и в резул-тат на нея казва на хл-вба: иди на гости у еди-кой си човтж, той те вика! Трътеа хлЪ-бът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влЪзе в стаята. Обаче, ти не пр-Ъкъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хлъ^ ба и го покани вътръч ХлЪбът ще потропа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се верне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: чудно н1ащо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми! – Защото не ставаш да отвориш на хлЪба, който чака вън. Ти казваш: много дълго се молих, но отговор не получих. Каже ли този човек така, аз разбирам вече, колко умен е той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, да прекрати молитвата си и да чака вече отговор. Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хл"вба отвън. Той трябва да бъде на щрек, та още при първото похлоп-ване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хлЪба в стаята си. Щом го по-

165

кани, ще му стане слуга. Станеш ли слуга на хлЪба, и той, от своя страна, ще се чуди, с какво още да ти помогне. А ти седиш на стола, като някой аристократ, и като чу-еш, че се хлопа отвън, казваш: влъз! Как ще влъзе хлъбъг, като си заключил стаята отвътр с ключ? Не, стани, отключи вратата на стаята си, отвори я и покани хлъ-ба на гости. Щом хлЪбът влъзе в стаята ти, ще каже: изпратиха ме от невидимия свет, понеже в стомаха ти е имало нъкак-во смущение, та, като специалист, да уредя този вътръшен безпорядък.

Следователно, когато Божииг благословения идат в света, ти ще станеш, ще отвориш вратата на стаята и ще ги пока-ниш да влъзат вътр. Всгзки човек има три врати, през които посреща своит1з гости: едната врата е за обиковени гости, от материалния свет; втората врата е за гостите от духовния свет – за ангелит, и третата врата е за гостите от Божествения свет – за най-възвишените същества. Някой казва: аз много мислих по тази работа, но нищо не излъзе. – Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Н15ма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свет, да ти донесе някакъв отговор, от който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувствувашъ

166

много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влъзе при тебе, и работите ти ще останат неуредени. Каз-ваш: не мога да отворя, работа имам, моля се сега. Питам: молитвата работа ли е? Да взимаш пари на заем, работа ли е? Да мислиш, работа ли е? Да чувствуваш, работа ли е? Чсвък всвкога трябва да прави вжгръшен анализ на всички идеи, които функционират в съзнанието му, за да се ползува от тях. Не прави ли такъв анализ в себе си, той няма да има правилни разбирания, и работите му всвкога ще оста-ват неуредени.

Днес хората мъчно разбират н щата. Ще срещнете хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-еле-ментарните работи в живота. Често т се натъкват на някоя истина, която и дъцата разбират, а тб не могат да я разберат. На-пример, някои учени не могат да разберат, защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към един особен свет, а понеже учените живеят в съвсъм друг свет, трябва да им се прави пръвод, що е молитва, и тогава т ще я разберат. Уче-ният казва: да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от Него. Тогава, защо трябва да занимавам Бога с себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя с следния въпрос:

167

трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хлъб? – Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хлъб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на никого да му на-правят къща. Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи. Само б-вдният се моли, защото н+ьма пари; само невъжият се моли, защото не знае и не разбира нъщата. В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.

Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. Защо? – Защото, или Бог е занят с нещо, и молитвите н^вма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за нъща, които утр ще донесат разочарования и нещастия. И тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове. Трябва ли ръката, която се втича в океана, да се интересува от това, дали Господ заб-влъзва, че тя върши нъкак-ва работа? Каква работа е свършила тя? Ръката казва: много вода влъх в океана. – Права е ръката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела от него? Яко направи един баланс на своите търговски смътки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Същите отношения на взимания и давания съществуват и между хо-

168

рата. Бедният човек казва: аз се молих. – На кого? – На банкера. – За какво? – Да ми даде няколко хиляди лева на заем, като му объщах, че в най-скоро вртьме ще ги верна. Той се моли и взима пари. Сл-бд това не отива повече при банкера, да му се моли. Сега банкерът отива при него да се моли. Чака мътец, два, три – не получава парите си. Тогава той пише една бЪ-лъжка на бедния човек: господине, на еди – коя си дата Вие взехте от мене толкова и толкова лева на заем, Умолявам Ви в най-кратък срок да изплатите задълженията си. Значи, молитвата има дв страни: никога ние се молим да придобием н-вщо, а никога се моли този, който ни е дал нещо, иска да му го вернем назад. И момата, и мо-мъкът се молят. Най-първо момата се моли да се ожени, да нам-ври добър момък. Тази молитва подразбира взимане пари на заем. Невидимият св-бт чува молитвата й и изпраща един момък да я вземе за жена. Мо-мъкът е капиталът, който й се дава на заем. Слъ\ц кбколко години се раждат дъща. Т представляват лихвите на този капитал. Не се минава много врт^ме, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли, но вече за друго нещо: тя не иска втор мъж, но се моли за д-втето, да оздрав-Ье, т. е. да се подобри капиталът й. Както виждате, невидимият св-бт има голямо дов-врие към една млада мома, като й дава на разположение такъв голям капитал, който

169

тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена, или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души.

И тъй, който не разбира вътръшниг връзки, вътръшните отношения в живота, ще каже: взел съм, ще взема, взимам; или: дал съм, ще дам, давам; живял съм, ще жив"бя, живЕя. Да говори човек за тия форми, само като известни действия, без да разбира тяхния вътръшен смисъл, това значи, да се намери в положението на поговорката: „Теле дойдох, вол си оти-вам." Ако човек верви по пътя на съвременната философия, той ще се намъри в безизходно положение. За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава, усилията, които правим в живота си, ще имат добри резултати. Рабо-тим ли съгласно законите на разумната природа, ще можем правилно да градим; не работим пи съгласно тия закони, тогава ще се родят ред противоречия вътре и вън от нас: един ще каже, че е дал пари; друг ще каже, че някога ще даде; треги ще каже, че сега дава. Казвам: всички тия хора са прави. Който е дал пари, нека отиде да си ги вземе. След това иде някой при вас, да ви иска пари на заем, и вие му давате. Посл пък вие ще отидете при него да му се молите, да ви даде пари-

170

тб назад. Сега ще видите, дали той ще ви слуша, както вие едно време го слушахте. Който казва „давамъ", той трябва да намери човек, комуто да даде тия пари.

Всеки, който се е молил някога, или който сега се моли, трябва да знае, как да се моли и кому да се моли. Н-вкой се моли, но сам не в-врва, дали молитвата му ще бъде чута. Защо? – Защото не познава характера на онзи, комуто се моли. Ето защо човек първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще иска пари. Срещам едного, който ще иска пари на заем от един банкер и го питам: какъв човек е този банкер? Познаваш ли го ти? – Познавам го. Той е добър, справедлив, честен човек. Значи, този човек предварително е събрал сведъ-ния за банкера, и сега вече смътю може да пристъпи към него за услуга. Защо? – Има данни, на които разчита. Това подразбира, че касата на този банкер е пълна. Молиш ли се на банкер, когото познаваш, той казва: аз влизам в положението ти, готов съм да ти услужа. Бръква в касата си, изважда няколко златни звонкови и ги наброява. Спъд това изважда една полица, написва я, опрЪ-деля срока на изплащането и ти я дава да се подпишеш. Такъв човек постъпва умно, понеже е научил характера на банкера. Той взима парите и си отива.

Сега има и друго положение. Гледам, един човек се изправил и се моли на Господа. Питам го: де е Господ? – Не

171

зная. – Виждал ли си Го? – Не съм Го виждал. – Тогава, как се молиш на Бога, Когото нито си виждал, нито знаеш, дъ' е? – Яз зная, че трябва да се моля, а д е Господ, това не зная. – Съгласен съм, чо-в-бк трябва да се моли; човек трябва да иска пари. Обаче, какъв смисъл има да се молим по няколко пъти на ден пред празната каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всеки бъдняк, който иска пари от н-бкой банкер, когото никак не познава. След това бъднякът казва: не струва да се моли човек! – Съгласен съм и с това. Престанете да се молите пред празните каси! Молете се пред пълните каси на банкерит, и то по всички правила на учтивостта. Молите ли се по този начин, ще получите. Някой казва: унизително е за човека да се моли за пари на този – на онзи С това той ограничава свободата си. – ВЬрно, унизително е чов-вк да иска пари на заем, но питам: не е ли унизително за него да взима всеки ден от природата по н-бколко чекове? Това не ограничава ли също свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това отгор? Има същества, които дъвчат въздуха също така, както ние дъвчем хл-ъба. Трябва ли да се доказва, че въздухът може да се дъвче?

Казвам: всички хора тр-ъбва да дойдат до едно вътр-вшно просветление, до едно

172

вътръшно разбиране. За да се постигне това, т"Б трябва да работят върху себе си и да се молят. Някой се изправил пред празната каса и се моли, като казва: колко ли ще ми даде'тази каса? – Нищо няма да ти даде. Оставете настрана тия молитви пред празната каса! Молете се пред пълната каса, с будно съзнание и разбиране на това, което искате. Друг някой казва: аз мога да се моля и в къщи, а мога да се моля и в църква. Казвам: ако се молиш само по форма, нито в къщи е приета молитвата ти, нито в църквата. На същото основание бо-гатите родители казват: ние можем да учим дъцата си и в училище, можем да ги учим и в къщи. – - Не е въпросът дъ1 се учат дъщата, но как се учат. Ако дъ-тею пр-вкара седемь-осем години в училище, но нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казват, че знанието ще изникне само по себе си, животът ще го донесе. Възможно е и това. Има случаи, когато нъ-кои хора никъд не са учили, но знаят много н^ща от живота. Обаче, така придобито знанието предизвиква вътр-вшно страдание у човека. Защо? – Защото тези зна ния не са поставени на своето място. Вследствие на това, много от страданията и противоречията на съвременните хора се дъл-жат на обстоятелството, че всбко нещо в живота не е поставено там, дето трябва. Щом е така, ние трябва да приемем, че причината за всички страдания и про^иворе-

173

чия в живота сме ние сами. Дойде някой човек и ти даде нъкаква книга или пари. Ти ги туряш набързо нъкъд и не помниш, де ги туряш На другия ден ги търсиш, не можеш да ги намъриш, не помниш, д си ги турил. Не ги ли намъриш, за-почваш да се смущаваш. Това показва, че ти н"Ьмаш заведен ред, система, да поста-вяш всяко нещо на своето място. Разум-ният човек ще постави и книгата, и парите на такова място, та като ги потърси, ще знае д са и няма да се смущава.

И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: тъ1 всъкога са и близо, и далеч. Това значи- тъ1 са близо за себе си, далеч за хората; близо за тези, които ги обичат; далеч за онъзи, които не са разположени към тях. Като слушате тия нъща, вие попадате в св-вта на приказките от 1001 нощ. Това е така за онъзи, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Яко биха работили, т щъха да при-лагат тия нъща и да ги разбират. Яко, обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската дълбока молитва подразбира само един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-

174

заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядил^бтия.

Каззам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Боже-ственият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята, След като направи този кръг, лъчът пак ще се верне при този човек, от когото е излезъл. Това време може да трае минута, може и един час, или един ден, а може-би и месеци, и години – зависи от интен-сивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обикопка- Некои хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. Защо? – Законът е такьв. По-молиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се верне при тебе. Щом се верне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: нема да се моля повече. Обаче, помолил ли се веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала

175

вече из пространството и пътува. Ти се-диш спокойно, забравил си, че никога си се молил, и току изведнъж чуваш н"}зкой да дрънка на твоя телефон: моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг нЬ-кой те вика по телефона: моля ти се, господине, не се чува добр-в, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. Огбд него дрънка на телефона ти трети, четверти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не можеш да се освободиш от нея, докато тя отново не се верне при тебе с извтвстен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интенсивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: повече не се моля' Тази работа няма коай. – Това са безверницит-в в света. Туй, обаче, е едната страна на молитвата.

Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислит, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е раз-брал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътръшната връзка, която съще-ствува между всички хора на земята. Питам:

176

знаете ли тогава, кога, напримт^р, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. Не, като знаете, какво нещо е молитвата в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всгзка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила пр-вди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислит-б на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовет на другитв хора, така и гбхните мисли ще минат през твоя ум. В това, именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понъкога пр^з вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свъл. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и пров^рят.

Някой казва: това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване Не, ние не го-ворим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я позиавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я дона-сям пркд вас, като казвам: аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много отъ

177

съвременните хора сега седат, чакат на готово да им дойде нещо. – Нищата не мо-гат да дойдат на готово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода. Казвате: като се молим, все ще се на-редят нъкак работите ни. Казвам: ако вие не знаете правилно да се молите, работит-в ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако чо-в^бк е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец сггбд време ще се изтрие. В съзнанието на човека всъкога трябва да остава н^що, и то най-хубавото и най-красивото. Та-къв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, в втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: много скъпо ми из-л"Ьзе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: според мене скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.

178

Сега вие се молите на Бога, пътни Му пЪете, но какви са резултатите от вашитъ1 усилия?^Ставате, лътате, пак ставате и вевка сутрин заб-Блъзвате по един нов бЪл ко-съм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Намъхто да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: защо става така? Ог толкова години в-врвам в Бога, постоянно се моля, а по-лучавам обратни резултати. По6бл"бх, оста-рЪх, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете с старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косит"Б на стария чов-вк. Когато пък младият се моли, косите му трябва да поб-БлЕят. Яко ста-рият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както тр-Ъбва. И ако младият се моли, а косите му не поб"вля-ват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: аз много се молих на младини. – Поб-вле ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг н-бкой казва: аз много се молих на стари години. – По-черн-Б ли косата ти? – Не. – Тогава, и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария, ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си, каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но см"бшнит-б нъчца са верни.

179

Всички хора- трябва да дойдат до едно дълбко, вътръшно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък потик към възвишено и благородно д%йствие.

Ако молитвата остави в човека тия три нъща едновременно, тази молитва е реализи-зирана вече, тя е изминала цълия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе на човека онзи капитал, който той очаква. И когато Господ не отговаря веднага на вашитв молитви, причината за това е, че т не са минали още през умовет на всички хора, не са направили пълния кръг на движение. Когато молитвата на нъкого се пръ-праща в пространството, тя минава през умовет- на всички хора, и на тях се предо-ставя правото да се произнесат, дали трябва да се даде това, за което се моли той, или не трябва. Значи, произвежда се един вид референдум. Всички хора гласуват: едни за вас, други против вас, и от болшинството на гласовет зависи, какъв ще бъде отговорът на вашата молитва. Ако повечето не са гласували в ваша полза, вие пак ще работите върху себе си, пак ще се молите, докато един ден получите положите-лен отговор. Значи, вашата молитва е реализирана вече.

180

Природата си служи с същия закон и в процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добръ\ тя и в стомаха не може да се смели правилно; ако в стомаха не може да се смели добр, тя не може да се използува правилно и от бъ-лите дробове ; ако и бълите дробове не я използуват пвавилно, и мозъкът не може да я възприеме и пръработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползува човека. В този смисъл храносмилането е важен вътръшен процес. Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трвбва да държи съзнанието си будно, докато цълият процес в него се завърши. И слвд това, ако е ял правилно, той ще почувствува в себе си вътръшен глад, едно приятно разположение към яденето. Не е ли извер-шен процесът правилно, той ще седне пред трапезата да се храни, и ще каже: ще ям, защото трябва да се яде, но не съм разпо-ложен нещо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човек ще може да изчисли, след колко години ще се яви нъкакво разстройство, нъкаква дисхармония в организма му. Ето защо, съвременнит- хора трябва да проучават новите разбирания за храносмилането.

При изнасяне на тия истини, човек понякога се намира пред опасността да изгуби присжтствието на духа си. Който губи присжтствието на духа си, се намира въ

181

положението на онзи юнак, когото товарят пръко силите. Турят на гърба му най-напред един килограм, и постепенно увеличават до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи един юнак на гърба си? Започне ли товарът да надминава стот килограма, юнакът чувствува вече тежестта му. Всеки трябва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умният човек познава своята сила. В това отношение той прилича на извор, който постоянно се излива. Защо се излива изворът? – За да не се прътоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата в него, той започва да прълива. Както се товари един извор с вода, така и човек трябва да се товари. Той не трябва да взима товар повече, отколкото може да носи. Изворът представлява една' естествена м~врка. Някой казва: как трябва да върша работата си? – Както изворът. – Колко трябва да се товаря? – Колкото изворът. – Колко трябва да давам? – Колкото изворът. – Колко трябва да взи-мам? – Колкото изворът. – Д трябва да се вливам? В най-голямото море. – Отд трябва да мина? – Отдъто искаш, но в най-голямото море се влъй. – Все направо ли трябва да вервя? – И на право, и на криво верви, навсякъд-в лжкатуши, но гледай на време да се вернеш и в морето да се влееш. Човек може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва

182

да имат не само външен, но и вътръшен резултат.

Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието и с какво се придружава то? Ще обясня сеедин пример, с какво се придружава пробуждането на съзнанието. Представете си, че вие имате няколко дъца, които спят. Докато дъцата спят, т нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Т представля-ват човек с заспало, с непробудено още съзнание. Щом се събудят, дъцата веднага се обръщат към майка си и започват да викат: мамо, дай хлЪб! Ако хлъбът не е готов, трябва ли да се събуждат т? По-добре нека поспят още малко, до объд, докато хлъбът се приготви. Като се приготви хлъбът, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоят. Някой казва: време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питам: като се пробуди съзнанието ти, хлъбъ"ще искаш ли? – Ще искам. – Имаш ли? – Нямам. Тогава, нека съзнанието ги поспи още малко, докато приготвиш хлъба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

И тъй, първото положение, което трябва да спазвате в живота си е следното: похлопа ли хлъбът на вратата ви, пръкратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугу-

183

вате- Второто положение, което трябва да спазвате в постъпките си е следното: вглеждайте се в живота на извора и всякога по-стъпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. От хиляди години насам Бъчпит-б Братя са такива, каквито днес ги знаем. Т се раждат готови души, а не ста-ват такива на земята. Мнозина казват: ние, Бълите Братя. . . Вие още не сте Бели Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бъли Братя. Сега сте само сънки на Бълите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бътг Брат. Знаете ли, какво ще произведе в вас ерещата ви с един такъв брат? Представете си, че ва-шият стомах е малко слаб, нъжен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате н^бкъд хубава, добре приготвена баница с оръхи, масло, с захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-посл вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго вр-йме, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, пр-вобръщане вътръ1 и, докато не изхверлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бъл Брат. Бълите Братя не искат да причиняват никому страдания, но в желанието си да направят нъ-какво добро, получават се обратни резул-

184

тати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бъл Брат е голямо щастие.

Ще приведа един прим-вр от стария български живот, да се уверите, че, наистина, неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено д-вте, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното д-вте". Каквото пожелавало това дъте, всичко му се доставяло. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното д-втенц е". Бащата бил учен човек, философ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умрял, той оставил на жена си голямо наследство, пари и няколко магически пред-мети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. Като завещание, при смъртта си, той й казал да се ползува от париг вевкога, когато й се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато дътето било малко, то сед-вло при майка си, но щом пораснало, станал голям момък и пожелал да отиде в сверта, там да по-жив-ве малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала една го-лъма торба с пари, да не пр-вкарва труден живот.

Синът отишъл в съсъдното царство и спрЪл да прънощува в една странноприем-

185

ница, дето чул в една от близките стаи да се говори, че царьт на това царство имал много красива дъщеря, и, който искал само да я зърне отдалеч, тр-вбвало да даде една голяма кесия, пълна с злато. Иска ли някой да я види цяла и отблизо, да се поразговори с нея, требвало да даде един чувал с злато. Като чул това н-бщо, младият мо-мък пожелал да види царската дъщеря и си казал: още утре ще отида да видя тази красива царска дъщеря. Станал той рано суг-риньта, приготвил се, взел с себе си кесия пълна с злато и се запътил към двореца на царя. ВлЪзъл вътр и казал на слугите: искам да видя царската дъщеря. Дал кесията с златото на един от двор цовитъ1 слуги, който го завел в една стая, отдъто през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и усп^л да види само очите и устата й. Вернал се в странноприемницата, но в него вече силно растело желанието да види изцъ\по царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче, за реализирането на това свое желание, той нямал достатъчно пари, затова се вернал при майка си, от нея да иска пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с нъкакво голямо търговско предприятие, за ко^то му требвало много пари. Майка му казала: Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всвкакви пари.

186

Тя има следното свойство, че като я натискаш, започва да пуща пари.

Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. ВлЪзъл в една странноприемница и за-почнал да натиска кесията: той я натис-кал, тя пущала златни пари, докато на-пълнил един вагон с злато и тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на същия слуга: искам да видя царската дъщеря I Въвели го при нея – цвла потънала в великолепие и красота. Като го вид-вла, тя се зачудила, отдъ' може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: ти да не си нъжой царски син? – Не съм.

– Тогава, отд1з имаш толкова много злато?

– Имам една особена кесия, с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато. – Донеси, да видя кесията! Той дал кесията на царската дъщеря, да я разгледа само, но тя я задържала за себе си, а него изпждила вън. Значи, младият момък ви-д-Ъл красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия.

Питам: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галеният син взел от майка си и другитъ1 магически предмети, но като не бил разумен, той всичко изгубил. Докато човек върши глупости в живота си, той всвкога ще губи кесията си. Пжлът, по който сега вервите, иска хора с будни умове, ко-

187

ито да познават Бълите Братя. Ако ецин от тези братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпжди навън. В този разказ майката представлява един от Бъ-лите Братя. Царската дъщеря също така пред-ставлява ецин от Бълите Братя. Парите пък прт^дставляват разумността в човека. Това значи: за да видиш един БЪл Брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, Бълият Брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли т^бзи качества, той ще произведе в вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина, именно, някои хора не могат да намърят Истината. За такива хора, при съзнанието, в което се намират, по-добр-в е да не знаят Истината. Знаят ли я, тя ще им създаде гол-вми страдания.

Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към Истината. Напротив, той тр-Ьбва да работи, да се занимава с нещо, да търси Истината по начин, който намира за най добър. Един ден той все ще се добере до Истината, която ще го направи свободен. Засега хората още не са свободни, вследствие на което все ще имат изпитания. Физиче-ският живот не може без изпитания. Обаче, дойдат ли изпитанията в вашия живот,

188

вие трябва да ги разглеждате като наука. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Започването на една работа от нас, за други е свършване на този процесъ

Такива връзки, такива отношения сж-ществуват между съществата и явленията в природата. Не схващате ли така нъ-щата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който Той действува. И тогава, всъка неправилна мисъл за Бога ще се отрази врЪдно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но в вашите неправилни мисли по отношение на Него. Тези неправилни мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. нищо лошо, нищо

нечисто не може да отиде до Бога. По сж-щия начин добрите и чистите мисли, които отправяте към Бога, пак ще се вернат към вас, и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър, севършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но нямада се избавите от последствията на вашите мисли.

Сега, като знаете, че всеки носи отговорности за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира да се върши

189

всичко под страх. Какво ще роди страхът?

– Пак страх. – Какво произвежда любовьта? – Пак любов. С страх или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Лко ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе; ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят; ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе; ако ти сам не учиш, ше ста-неш предметно обучение за други. Всички същества в света, от най-малките до най-го-лт^мигб, имат свое предназначение. На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бълото Братство, т. е. за идване Царството Божие на земята. Лпостол Па-вел казва: „Горко ми, ако не проповЪ-двам!" Това подразбира: ако човек не оре и не све, гладен ще ходи ; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изло-жен на всички природни стихии. Чов-вк трябва да си съгради една къща за физическия свет; друга – за умствения и трета

– за духовния свет. Щом си е съгра-дил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.

Н-бкой казва: Господ ще ни уреди работите. Питам: ти като си съграж-даш къща, с това не уреждаш ли рабо-тите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво

190

ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и бсбки момент може да се събори отгор му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тъсна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си в физическия свет, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свет. И обратното е верно: не може ли човек да съгради добре къщата си в физическия свет, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свет. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свет съществуват из-въстни отношения.

Мнозина казват: не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате поц наем. Съградиш ли си къща, ти сам жив1зй в нея, не я давай под наем! Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Яз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: вижте, какъв костюм уших на този, на онзи господин. Ще кажа: вижте моя костюм! Харесва ли ви? Яко ви харесва, ще знаете, че аз с майсторът на тия дрехи. Майсторъ-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в св-вта? – Обущарите шият хубави обуща

191

на хората, а за себе си немогат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът, обаче, изисква човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво до-бър майстор.

Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им б-вли дрехи да се об-л-вкатъ". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всбки, който се стреми към Божествения свет, трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници ни-кячД"Б не рисуват Христа обл"вчен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово, и ще видите, че и там Христос не е обл1зчен. Това показва, че художниците са дошли до Истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които още никой не е вид"вл. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилътат. Тъй, както днес църквата облича Христа, работите й никак не вервят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи в въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва с своята мисъл, с своето чувство и с своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществената дреха на човека.

№бкой казва: да имам и аз една та-

192

кава чудна кесия, много н-бщо бих направил. Какво бихте направили с тази кесия? – Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпжди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: имам ли тази кесия в рж-ката си, цълият свет е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сръ\ц пътя сам, в лишения и мъчно-тии. Какво ще правите? – Това, което и га-леният син направил. Той се принудил да отиде в един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, каквото тя имала. В този остров растъли ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълкит, да ги опита, но какво било очудването му, когато се видЪл с рога. Значи, от ябълките му израснали рогата. Поотб хапнал от смокинит, и забълъзал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни дв голями кошници от плодовет, които намърил на острова: едната кошница да напълни с ябълки, а другата – с смокини. Сега вече той нам-врил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.

193

Качил се той на един параход и отпъту-вал с него за царството, дето живъла красивата царска дъщеря. Влъзъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата с смокините и излъзъл из града с кошницата, в която имало ябълки, да ги продава. Оби-калял той около двореца и продавал ябъл-ките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да на-мтфят. Царските слуги видъли този човек и го извикали в двора, да купят и т от тези хубави ябълки. Сложили от т-Ьх на масата пред царя и всички ги опитали: и царьт, и жена му, и дъщеря му, както и много от не-говите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълкитк Царьт издал заповъд да намърят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъд не могли да го намърят. Царьт се видътг в чудо и започнал да вика един след друг лъкари да махнат рогата на всички, които яли от ябълкит, но не се на-мърил такъв лъкар. Дошъл един лекар да лъкува царя, но не успъл. Дошъл втори, и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лъкарит, които не могли да излЪкуват болнит, но рогата още седъли върху царските глави. Най-посл царьт обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лъкар или учен, който може да им снеме рогата.

13

194

През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой, и отишъл в двореца, дето се прт^дставил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: чух, че вие, и много хора около вас, страдате от нъкаква особена болест, Дз съм учен човек и се наемам да ви излъкувам. Които го видъли да влиза при царя с такава сериозна задача, спогледвали се помежду си и казали: горкият човек! И неговата глава ще отиде, като на другите. Навярно нещо му е дотегнал жи-вотът. Ученият човек продължил: аз видъх много хора в вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството, да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За цъльта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царьт заповъдал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора от никаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употръби. Най-посл царьт отишъл при дъщеря си, и намЪрил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лЪкар. Той поискал още един пръстен, една чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че всички тия предмети ще задържи за себе си, няма да ги връща назад, защото само по този начин лекарството ще може да

195

действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Тт5 изяли по една смокиня, и рогата им паднали, Като дошло рец до красивата царска дъщеря, л-вкарьт казал на царя: вашата дъщеря има много грахове и, за да й подъй-ствува лъкарствого, тя трябва предваритглно да се изпов-вда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син требвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен чов"ю<.

Сега остава още малко вр"вме, докато изтече 1929 година. Вие тр-Ьбва да използувате тази година разумно, за да можете през 30-та година, която иде, да си вземете изгубените нЪща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Аз ви желая да придобиете хубаво, вътр-вшно състояние на мир; ако не може да придобиете този мир в себе си, пазете поне хубавото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза в Царството Божие. Това е сериозна задача. Яко човек влъзе неподготвен в Царството Божие, той пак ще излъзе. Всички трябва да работят и върху себе си, и върху другите. Животът на земяга трябва коренно да се пръобрази, и ще се пръобрази. Затова, обаче, се изискват разумни работници. Всички, които искат да бъдат работници, трябва да използуват днешния момент – той е най-важен. Какво сте работили в миналото, това е свършен факт; какво ще работите в бъдещето, и то е хубаво, но днешниятъ

196

моментеенай-важен. Каквото свършите днес то ще създаде условия за бъдещата наука

И тъй, желанието на вашите напреднали. братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влъзете в връзка с нея. Придобиете ли това разбиране, вие иде схващате дълбокия смисъл на всички явления в цялата природа. И тогава, дето и да минете, всяко място ще бъде живо за вас. Не сте ли в връзка с живата природа, ще бж.-дете спъпи и за най-хубавите м+зста в природата. Запитайте един банкер, какво бъше времето днес, той нищо не може да ви каже. Защо? – Защото през цълия ден той е бил наведен над тевтерите си и правил смътки и изчисления. Какво особено е придобил от тия смътки? Запитайте някой ви ден бактериолог, какво особено е придобил отбд като ц-бли 20 години е посветил изключително върху изследването на чумния бацил? – Нищо друго, осв^вн славата на учен човек. Какво значение ще има един ден този бацил, когато хората ще бъдат с севършено чиста и здрава кръв? Бацилите жив-бят само в хора с нечиста кръв. Докато хората водят нередовен, неразумен живот, бактериологията има смисъл, но щом заживеят разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човек трябва смъло да изучава пътищата на злото.

Казвам: молитвата е необходим акт за духовния човек. Докато чов-вк се сра-

197

мува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да задава човек такъв въпрос, то е все едно да се запитва: защо трябва да пия вода? Тогава запитай се и обратното: защо не трябва да пия вода? Или: защо трябва да бъда богат човек? Защо не трябва да бъда богат човек? Защо трябва да бъда сиро-мах? Защо не трябва да бъда сиромах? Всеки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромшията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невъжеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия нъща вервят паралелно. Такъв е законът.

Кои са дълбоките причини за съществува-нето на този закон в Битието – не знаем, обаче, този вътръшен паралелизъм съществува навсякъд в света. Човек не може да разръши задачите в живота си само с събиране; той не може да ги разръши и само с изваждане; той не може да ги разръши само с умножение, нито пък само с дъление. При ръшението на житейските задачи, трябва да се прилагат и четирите действия, за да се добере човек до вътръ-шния смисъл на живота. Всяко действие

198

има своя положителна и отрицателна страна: ако човекг, събира лоши слухове, каква се говори за този, за онзи, или пък събира болни хора около себе си, той ще има един резултат. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има друг резултат. Най-доброто събиране е, когато учи-тельт учи само способни, талантливи д1зца. Може ли учительт да направи такова събиране, той вече излиза от закона на пертур-бацииг.

Когато се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. И тогава, всъжи чов-вк ще съзнае, че той жив-ве за всички, и всички жив-бят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва. Слъ\ц пробуждане на съзнанието се проявява мисълта, послъ* – чувството и най-посгте – д-вйствието. Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрЪшен потик, а не за това, че хората го принуждават. Само чов'бк може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на същества с будно съзнание. Мнозина мислят, че ученитъ хора не се молят. Сам Христос се молЪше. Той отиваше на планината да се моли. Питам: ако е вярно твердението, че учените не се молят, защо Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено.

199

Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Това са три области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, Любовта – в чувствата, а Истината – в д-вйствията. Не се ли молим правилно, нищо не може да се постигне. Щом разбе-рем дълбокия смисъл на молитвата, ще зна-ем, че Бог мисли, чувствува и действува чръз нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чръз него Божиите мисли, чувства и действия.

Сега иде вече новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи с себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви д+зйствия. Дойде ли това в човека, той се наема с хубава и сериозна работа. Затова и Христос казва: „Дз съм Пътт, Истината и Животътъ". За да намъ-рим този Път, ние се нуждаем от свет-лина, от Мъдрост. За да дойдем до Истината, ние се нуждаем от красиви действия. И най-поагБ, за да дойдем до Живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Придобием ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, с която ще можем да работим.

Бесъда от Учителя, държана на 22 септември, 1929 г. – Изгрев.