(Нова страница: ==АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА== Думата „чистота" е понятна на всички хора. Тя има външен и вътрешен смис...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 21:34, 13 януари 2010
АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА
Думата „чистота" е понятна на всички хора. Тя има външен и вътрешен смисъл. Казваме: външна и вътрешна чистота. Външната чистота всеки я разбира и вижда. Когато се говори за външна чистота на къща-та, подразбираме да бъде тя измазана, от-вън и отвътр, подоветъ' на стаите изметени" и измити, прахът навсвкъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на някоя дреха, подразбираме: ако дрехата е бяла, да бъде добртв изпрана; ако дрехата е черна, да нтьма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на маслото, то трябва да бъде пр-всно, бистро и без всвкаква миризма. Значи, всбко нт5що е чисто дотогава, докато в него н"Бма вмъкнати или примесени н-вкакви странични елементи. Това показва, че в природата съществуват извъхтни елементи, които произвеждат нечистота.
Що е нечистота? – Нечистотата е кон-траст на чистотата. Докато човек живее, докато е здрав, той се отличава с чистота. Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка на-пр"вд; колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират въ
129
прави отношения. Значи, нечистотата е сверзана с смъртта. Щом се знае това, първото правило в живота е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той ще има ясна и чиста пр+здстава за Бога. Бог не е никаква форма вън от нас. Той е източник на живота. Какво по-хубаво имаме от живота? Всички потици, всвкаква радост у нас се пр-вдизвикват от това вътрЪшно чувство, че съществуваме, че живеем. Ста-неш сутрин бодър, здрав, погледнеш към изгряващето слънце, зарадваш се, че имаш нъкаква малка идея за работа през деня. Това е резултат на първиг издънки от дървото на живота. г№кой казва: жи-вотът е тежък, от ранна сутрин трябва да мислим за храна, какво ще ядем, колко ще спечелим и т. н. Казвам: въ-просът за храната е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде чов-вк духовен, това не подразбира, че той трябва да яде много, нито пък яденето да бъде много вкусно сготвено. Приправките, които се прибавят към яденето, са странични елементи. Ако всички разумни същества се съберат на едно място, каква храна биха им дали? – Различна. Защо? – Защото всбко същество възприема такава храна, която е необходима за неговото развитие. Обаче, между всички същества, между всички организми на земята, има н-Ь-що общо в храненето. Наприм^р, дойдемъ
130
ли до водата, всички живи същестеа, без разлика, я употребяват*,. Първоначално живи-т същестеа са приемали храната си от въздуха, посл"Б от водата и най-поел^ от твердата материя. Така е било и с човека. Никога чов-вк се е хранил и с светлина. Съвременният човек е забравил изкуството да се храни с светлина; само очите му са запазили тази наука и до днес. Ако очите на човека дълго време не се хранят със светлина, те ще се атрофират.
Следователно, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Бога. Говори ли се за Него, трябва да включвате в съзнанието Му всички същества, от най-малките до най-големите, за които Той еднакво се грижи. Няма друго същество, като Бога, по-добро, по-възвишено, по-благородно, по-отзивчиво, от което да изтича животът. Животът на цялата вселена се крие в Бога. Той няма равен на себе си. И най-големият грешник, и най-големият глупец, като помислят за Бога, нъкъде дълбоко, трепва нещо в тях. Ако човек не разбере същината на това трепване, той ще мине и замине през живота, без да схване, какво представлява Великото Начало. Той ще каже: трепна нещо в м~не, като че мечка видях. Да, приятно е човек да види мечка, но понеже трепването е силно, той се плаши и загубва и ума, и дума. Често и най-големият герой се уплашва от погледа на красивата мома. Този герой
131
казва: видях една красива мома, но сърцето ми трепна. Защо е трепнало сърцето му? – По единствената причина, че този юнак не може да носи благото, което му се дава. Всяко благо съдържа в себе си една опасност.
Мнозина казват: какво нещо е страхът? – Страхът показва границата, местото, дето човек се е отделил от Бога. Обаче, дойде ли човек до правата, чистата мисъл, страхът се превръща в разумна сила. Който разумно мисли, той от нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази определена идея, всичко, каквото постигнете, в скоро време ще го изгубите. Например, до известно време вие може да прогресирате: учен човек ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т. н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нещо от себе си: днес ще изгубите знанието си, утре – изкуствата си, на третия ден – богатството си, на четвъртия ден – силата си. В края на краищата вие ще се намерите в положението на човек, изгубил всички свои възвишени идеи, без всякакво вдъхновение за работа, и ще кажете: само една идея ми остана. – Коя е тази идея? – Че бях богат човек, а сега съм последен сиромах. Какво представлява човек с такава една идея?
132
Сега някой ще каже: щом човек изгуби всичко, тогава той не трябва да мисли, да чувствува, да действува. Казвам: ако мислите и чувствата на човека са. неправилни, те създават тревоги, безпокойства, от които той остарява преждевременно. Ние говорим за трезвите мисли, за чистите и благородни чувства, които свързват човека с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Например, тревожни са мислите, когато се смущаваме, как ще прекараме живота си, дали ще бъдем здрави, ще имаме ли достатъчно средства и т. н. Питам: когато царският син постъпва в училище, трябва ли той да мисли, кой ще го подържа, колко пари ще му се изпращат, кой ще му прислужва и т. н.? – Той не трябва да мисли по тия въпроси. Веднъж изпратен на училище, от него се иска само да учи, а за всичко останало, бащата поеме грижата. Яко синът е мързелив и не учи, той ще понесе последствията на своя мързел: големи нещастия ще се струпат върху главата му.
Казвам: вие сте такива царски синове, пратени на земята да учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате: светлина, въздух, вода и хляб. Какво ви трябва още? – Да учите! Един ден, като се върнете от тази голяма екскурзия на земята, вашият Баща ще ви запита: какво научихте досега? Така ще ви питат и вашите познати, като се научат, че сте били на седемте рил-
8
ски езера. Ще кажете, че сте ходили на върха Дамка, на Харамията; ще кажете, че сте видели седемте езера. Това, обаче, не е всичко, което сте могли да видите и да научите. Всички върхове, всички тия езера са символи. Важно е, какво прочетохте от книгата на природата. Колко листа научихте и какво разбрахте от тях? Какво от това, че сте се качили на един висок връх? Защо се качвате? Да гледате отдалеч, кой ще мине или какво носи – този ли е смисълът на изкачването по високите върхове? Ще кажете, че на в. Харамия се качвали разбойници да причакват богати пътници, които обирали. Дълбок смисъл имат екскурзиите, а специално изкачването по високите върхове!
И тъй, като се говори за обиране на богатите хора, трябва да се знае, какво прт^д-ставляват те. Богатите хора са богатите идеи в света. Доброто е богатият човт^к, когото трябва да оберем. Злото пък е бъдният човек, когото трябва да оставим да мине и замине. Какво ще вземем от бъдния? Писанието казва: „Не се противи на злото!" Защо? – Защото злото е бъден човек, за когото ще трябва да плащаш. Това изречение от Писанието е една важна економическа формула. Значи, на злото, на бъдния човек ще сториш път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, то ще проси от тебе пари, дрехи, обуща, и ти трябва да му даваш всичко, каквото иска. Злото е беден човек, който разчита на
9
милостта на другите хора. Който влиза в Божественото училище да учи, той трябва да се освободи от просията.
Казвам: искате ли да разберете Бога, трябва да бъдете чисти. Казано е; „Само чистите по сърце ще видят Бога". Страдания, мъчнотии, нещастия ще дойдат. Вие сте в морето, а в него стават големи бури. Тия бури ще се пр^дават и на кораба: г ще го клатят ту на една, ту на друга страна, но в него трябва да цари вътрешна хармония, вътрешен мир. В\ггБзат ли морските вълни през най-малката дупчица в кораба, той е изложен вече на разрушение и загиване. По същия начин влизат и отрицателните – нечистите мисли, от които трябва да се пазите. Ами вие, като пътувате из природата, не цапате ли? Колко слуги трябва да работят след вашето заминаване, докато премахнат нечистотиите ви! Някои хора се мислят за чисти, за свети, но оставят нечистотиите си: тук ядат, там ядат, навсякъде боклуци оставят. Докато носите нечистотиите си в вас, вие още не сте нито свети, нито чисти хора. Ако пазите чистота в физическия свет, чисти ще бъдете и в умствения, и в духовния свет. Ще ми разправя някой, че верва в Бога, че има висок идеал, а при това не спазва и най-елементарната чистота в физическия свет. Не, от всЬкого се изисква чистота в всЬко отношение: чистота физическа, чистота умствена и чистота духовна.
10
Казвате: всичко зависи от нас. – От вас зависи да пазите абсолютна чистота в цълия ви живот. Самият живот, обаче, зависи от Бога. Искате ли да бъдете здрави и весели, нека всбко ваше чувство, всвка ваша мисъл и всяко ваше действие да бъдат проникнати от идеята за чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. Сега, каквото Господ ви изпрати, вие то разваляте, но с това се излагате на явна смърт. Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че нъ-кой казал нешо лошо за вас или че ви оп-люл? Не се интересувайте от отрицателните неща. Не ги внасяйте в ума си! Нека всички хора те не почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, честолюбие. Работи десет години непрекъснато, да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да очудиш всички селяни. Като видят, че проявяваш такава сила, т-б сами ще кажат: не закачайте този човек. С него шега не бива. Силен човек е той! А ти влезеш в някое село, и най-малкото камъче не можеш да дигнеш , сам се нуждаеш от най-малки услуги, а отгоре на това ще искаш хората да те почитат. И след всичко това ще разправяш, че с Господа разговаряш. Онзи, който се разговаря с Господа, той е силен човек, планини може да пренася от едно м^сто на друго. Не можеш ли планини да
11
пренасяш, не се заблуждавай. Всеки друг може да ти е говорил, но не и Господ. Когато Господ проговори на Мойсея, той дигна тоягата си, удари канарата, и вода от нея протече. Господ проговори на Мойсея, и манна падна от небето. Господ проговори на Мойсея, и той води еврейския народ цъли 40 години през пустинята. Този човек пък себе си не може да пръхрани, а разправя, че Господ му проговорил.
Питам: как ще познаете, кога Господ говори? От книгите ли ще научите това? – Не. Всеки човек има своя специфична вътрешна опитност, чрез която е дошъл до познание на Божия глас в себе си. Много са. начините, по които природата може да се разбере, но един е пътят, по който може да се влезе в света на Истината. Истината е най-чистият свет, в който Любовта се проявява. Истината е най чистият образ на Любовта. Тя е Вечният Живот. Значи, Истината е най-чистият образ на Любовта. Що е Любовта? – Най-чистото съдържание на този образ. Истината е висшето проявление на Любовта? Най голямата свобода се придобива чрез Истината. Най-голямата светлина се придобива чръз Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате топлина, горещина, търсете Правдата. Дойде ли Правдата в света, тя нагорещява. Правдата е най-голямата горещина на-Любовта, а Любовта е същината на живота. Дойде ли до живота, ще знаете, че по-
12
високо нещо от живота няма. Следователно, Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата са области, светове, чрез които животът се проявява.
Засега, под думата „живот" се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме един постоянен стремеж към нещо, което искаме да постигнем. Щом се роди детето, веднага в него се пробужда съзнанието, и то започва да желае, да иска нещо от обективния свят. Дойдем ли до чувствения свет, и там търсим известен обект. Дойдем ли до умствения свет, искаме да учим – и там търсим някакъв обект. И в духовния, и в Божествения свет има живот. Значи, животът се проявява в всички области, в всички сватове, но в различни форми. Едно е важно: в каквато форма и да се проявява животът, без чистота той не може да функционира.
Питам: как може да се подържа тази чистота? – Чрез служене на Бога. Когато се говори за служене, подразбирам, че човек може да служи само на Бога, само на Любовта. Казваме: „Бог е Любов". Значи, може да се служи само на Любовта. Що се отнася до живота, ние казваме: и роби можем да станем, само живота да придобием. Следователно, три н"вща са важни в. живота на човека: на Бога ще служиш, себе
13
си ще почиташ, ближния си ще обичаш. Да обичаш ближния си, значи да се разтоваряш от непотребния товар, който носиш на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схващаш смисъла на живота. Почита се само красивият, умният, добрият човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а пооте в другите. Ако виждате доброто, интелигентността, разумността в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората за съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Ви-ждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. Защо бащата обича сина си? – За почитта, която има към себе си. Тази почите се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? – Да видиш себе си в другите. Що е почит? – Да съзнаваш достойнството си като човек. Що е служене на Бога? – Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко. На Бога може да се служи само идейно. Под думата „служене" се разбира, че всичко, което правиш в името на Бога е възможно. Тогава някой ще те запита: можеш ли да носиш земята на гърба си? – Аз и сега я носа. – Ами слънчевата система? – Нея отдавна нося. – Ами вселе
14
ната можеш ли да носиш? – Аз съм господар на вселената.
Сега, всеки човек с дребни идеи, ще-каже: чудно нещо! Как се осмеляват хората да казват, че носят земята и слънчевата система на гърба си, или че са господари на вселената? Възможно ли е това? Да1 кажеш. че си господар на вселената, това подразбира да си я пропътувал от единия край до другия. За разумния човек разстоянието от главата до краката му представлява цялата вселена. Следователно, когато той казва„ че е господар на цялата вселена, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката. Значи, той носи вселената в себе си. И колкото време му е нежно да простре ръцете си от главата до краката,. също толкова време ще му е нужно да пропътува вселената от единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне ръката си, и той моментално ще измине вселената от единия край до другия. Нещата са далечни само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, т са близо. Под думата „близость" се разбира организиране на всички разумни същества в едно ггкпо. Неорганизирането е отдалечаване. Когато казвате, че някой ви е обидил или ви е напакостил с нещо, тогава, или това същество, което ви е обидило, е вън от общия организъм, а вие сте вж-тре в него, или и двамата сте вън от този организъм. Щом и двамата сте в общия;
15
организъм, между вас не може да съществува никакво противоречие. Може ли да има никакво противоречие между пръстите на ръцете? Какво от това, че едни пръсти са на лявата, а други – на дясната ръка? Дали едни пръсти са на лавата, а други – на дясната ръка, това е безразлично; т могат взаимно да си помагат.
Казвам: много от съвременните хора са дошли до една област на живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на новото, което иде сега в света. Яко вървите по стария път, пак същото ви чака: ще умрете, свещеници ще ви опяват, надгробни речи ще ви държат, че сте свършили три факултета, че имате големи заслуги към отечеството. – Да, този човек има заслуги към отечеството,, но към Бога няма. Че, наистина, няма заслуги към Бога, ние виждаме от това, че е умрял. Казано е в Писанието: „Това е Живог Вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога." Към този стих аз прибавям: това е живот вечен, да позная Бога и да Му служа. Има опасност, да не би хората, в своето служене, да изпаднат в друга крайност, да се отегчат и да напуснат работата си. Наистина, много причини има, които могат да ги доведат до това положение. Обаче, имат ли хората правилни разбирания за живота, нищо не може да ги извади от техния път; нищо не може да наруши тяхното равновесие.
16
Ще взема един пример от селския живот, понеже той е по-близо до природата, и ще обясня, защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад селянин, много работлив, става всяка сутрин рано, преди изгрев на слънцето, впряга воловете си и отива на нивата да оре. Гледаш , колата му добре стъкмена, воловете му – загладени, грижливо причесани. Той сам – весел, засмян, тихо си напъва нещо, към живота се стреми. Цял ден до късна вечер работи и не се уморява, доволен е. Връща се дома си, пак весел и засмян, разпряга воловете, дава им храна, прибира колата си и с радост очаква другия ден, наново работата си да продължи. Тъй вървят дните един след друг, незабелязано се нижат, докато един ден той среща една красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутрин късно излиза и вечер рано се прибира. Колата си напуща, воловете невчесани, не се чува песен, нито се вижда усмивка на устата. Ходи захласнат натукъ-натам, казва: натеглих се, не ми се работи вече. На мене ли падна тази съдба, цял живот да робувам? Досега работих, отсега нататък искам да си поживея. Облича се хубаво, туря калпака на главата си, пръпасва нов пояс на кръста, забожда китка на дрехата си и хайде из селото: ту в тази, ту в онази улица, докато спре пред градината на красивата мома и, като войник, караули от единия край на другия. После спира за момент
141
Ще взема един прим-вр от селския жи-вот, понеже той е по-близо до природата, и ще обясня, защо понякога хората излизат от рел-сите на своя живот. Един млад селянин, много работлив, става всЪка сутрин рано, прЯди изгрЪв на слънцето, впръта воловет си, отива на нивата да оре. Гледаш, колата му добре стъкмена, воловете му – загладени, грижливо причесани. Той сам – весел, зас-м+зн, тихо си напева н^що, към живота се стреми. Цътг ден до късна вечер работи и не се уморява, доволен е. Връща се дома си, пак весел и засмЪн, разпръта воловете, дава им храна, прибира колата си и с ра-дост очаква другия ден, наново работата си да продължи. Тъй вервят дните един слъ\ц друг, незабелязано се нижат, докато един ден той ср"Ьща една красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутрин късно излиза и вечер рано се прибира.Колата си напуща, воловете невчесани, не се чува пъхен, нито се вижда усмивка на устата. Ходи захласнат натукъ-натам, казва: натег-лих се, не ми се работи вече. На мене ли падна тази съдба, ц^л живот да робувам? Досега работих, отсега нататък искам да си поживея. Облича се хубаво, туря калпака на главата си, пр^пасва нов пояс на кръста, забожда китка на дрехата си и хайде из селото: ту в тази, ту в онази улица, докато спре пр-вд градината на красивата мома и, като войник, караули от единия край на другия. Посл спира за моментъ
142
пръц градината, иска да види този пръстъп-ник, който се крие нъйд из дърветата. Нетърпънието се изчерпва, той влиза в градината, но градинарьт е затворен, няма го там. Вътр седи той и се усмихва, наблюдава, какво прави този млад момък. Какъв е този пръстъпник? Какви са букаите му? – Интересува се момъкът, всичко иска да знае. Зер, за него той е напуснал и нива, и волове. Този пръстъпник – момата – седи вътр, накичена с в-Ънче на главата си и се подсмива.
Сега вече се заражда в момъка идеята да вземе китката на момата. Защо иска да й взиме китката? – Той иска да я обере и казва: досега работих, орах на нивата, но с оране работа не става. И той започва: днес взема една китка от момата, утръ1 втора, и като вземе десет китки, взима и момата. Тази е първата магия, с която момъкът започва. Той знае, че момата, като се кичи, влага в китката нещо от себе си. Днес вземе н^бщо от нея, утр вземе нещо, докато най-посл и момата отива да си вземе китките от него, но там остава.
Това са отношения, които съществуват в всички прояви на живота. Това са символи, които ние привеждаме на човешки език. Момъкът се жени за красивата мома, но колко време те могат да бъдат щастливи с такива разбирания за живота? Година-дв- те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? – Защото нито
143
момъкът, нито момата имат Вечния Живот в себе си. Докато жената има нещо Божествено в себе си, мъжът може да я обича. И докато мъжът има н-бщо Божествено в себе си, жената може да го обича. Изгубят ли Божественото в себе си, и обичьта на единия към другия изчезва. С други думи казано: докато човек е чист, той може да бъде обичан. Влтвзе ли в него един елемент на нечистота, и обичьта към него постепенно се намалява, докато севършено изчезне. ОтБдователно, безлюбието се явява като естествено лоследствие на нечистотата в живота. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не обича да се окжпе в един чист извор? Но ако ти си локва, или блато, кой ще влъзе да се окжпе в тебе? В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцът- и краката си, но в блатото – никой.
Сега, като се разбере значението на чистотата в най-широк смисъл, тятрвбва да се постави като основа на физическия живот. Защо? – Защото здравето на човека зависи от неговата вътръшна и външна чистота. Идейна чистота се изисква от човека! В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с неджзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава чистотата на своя живот и да се излага на смърт. Да се занимавате с неджзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. Какво ще
144
спечелите от това? – Не само че нищо няма да спечелите, но всичко хубаво в себе си ще загубите. Тогава защо трябва да се занимавате с чуждитъ1 гр-Ьхове? Една турска поговорка казва: „Остави пияния, не го дръж, нека падне, да се „. научи!" Българинът по-лесно се напива от турчина. Турчинът, изобщо, е по-трезв. Като се напие той, верви, пада – става и сам си говори: хайде, верви, Хасане! Защо си се напил толкова, че краката не тедържат? Пак падне. Ходи, Хасане! Защо пиеш толкова? Така си говори той, и си отива дома. Като вл-Ьзе в дома си, започва да се извинява пръ\д жена си, че се напил, защото, според законите на Моха-меда, не се позволява на човек да се напива. Българинът пък, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да бие. По-някога и жената е силна. Като види мъжа си, че е пиян и се хверля да я бие, тя го блъсне, и той падне на земята. Той стане и пак започне да се хверля върху нея, да я бие. Като го блъсне три – четири пъти на земята, той казва: какво искаш да кажеш с това? – Че си пил много. – Е, човек трябва да си поживее малко. Той счита, че виното е дадено от Бога, и човек трябва да си пийне, колкото му се иска. Като се напие турчинът, счита, че е направил грях. Рано сутриньта той отива да се изповядва пр-вд ходжата. Казвам: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е
145
нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота.
Следователно, от чисто хигиенично гледище, нечистотата трябва да се изхверли на-вън, ако искаме да бъдем свободни. Мко искаме да бъдем учени, в широк смисъл на думата, трябва да бъдем чисти. В своит^ научни изследвания, ученият човек пръся-ва нещата, докато абсолютно ги пречисти. Като говорим за чистотата, това се отнася за ония хора, които са усърдни в работа върху себе си. Това се отнася за онъзи, които имат силен стремеж към чистота. Оста-налите няма да разберат това, което им се говори, и ще кажат: тази работа е много мъчна. За гкзи, които вервят в правия път, се иска да направят само една крачка напр"вд и да влъзат в областта на чистотата. След това на тези хора може да се говори за идейни работи. Докато човек живее в нечистота, за идейни работи не може да му се говори, защото т ще изгубят своята чистота. Има извъттни области, в които царува абсолютна чистота. За тях нито може да се говори, нито може човешки крак да стъпи. Влъзе ли човтьк там, той всичко ще изцапа и разбърка. Там не се позволява абсолютно никакво разбъркване, абсолютно никакво размъстване на нъщата. Там няма-те право едно камъче да бутнете. Като отидете при един от свещените извори на Въчния Живот, ще гребнете с една чаша вода и ще я изпиете до дъно. Там не се
146
позволява капка вода да се разлее. Какво правите, като отивате при изворите в физическия св-бт? Наливате цяла чаша вода, изпивате 2 – 3 глътки от нея, а останалата хверляте. В Божествения св-бт това абсолютно не се позволява.
Когато на съвременните хора се говори за свети, за чисти нъща, т се смеят. Т не съзнават, колко важни нъща са свещените работи. Съвременният човек става серио-зенеегмопри най-тежки, при най-трудни положения в живота си. Тогава той се замисля за Бога, за онзи свет и започва да верва, че има нещо друго, което той не разбира. Окачат ли го на въжето, дойде ли свещени-кът да му чете молитва, тогава той става много сериозен: гледа, мисли, дали няма да дойде от нъкъд-б помощ. И ако в този момент го освободят, той изпитва голяма благодарност, че животът му е подарен. Сега вече той разбира, какво нещо е животът. Въжето, с което бъсят хората, представлява лошиг мисли. Врагове, неприятели на хората са тези, които стават причина да ви турят на въжето. Т ви дават днес лош съвът, утр – друг, докато увиснете на въжето. Пазете се да не увиснете на въжето, като онзи светия, който бил излъган от дявола. Този светия живъ\п в пустинята, дето пръ^-карвал в пост и молитва и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси и решил да го направи цар. Той опитвал по един начин, по втори начин, до-
147
като най-после успял да постигне целта си. Светията, наистина, станал цар, но в скоро време дошъл до положение да го бесят. Дяволът му казал: разчитай на мене, аз ще те освободя. Когато турили въжето на врата на светията, дяволът пак се явил и му казал: гледай в далечината, ще видиш там едно видение. Светията погледнал към местото, дето му посочил дяволът. – Виждаш ли нещо? – Виждам едно магаре. – Друго нещо не виждаш ли? – Виждам още едно магаре. – Още нещо не виждаш ли? – Виждам и трето магаре. – Носят ли нещо на гърба си? – Да, натоварени са с цървули. – Това са цървулите, които аз скъсах, докато те туря на въжето. Който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Ще го турят на въжето, и после ще го свалят оттам.
В живота се забелязва една малка присадка на лъжливи отношения. Това са отношения на нечистота. За да се избегне този живот, човек трябва да бъде точен: каквото добро намисли, каквото обещае, трябва да го направи. В Божествения живот, дето влад-ве абсолютна чистота, няма забравяне. Там всичко става точно на време. Точността е качество на чистия живот. Който не жив^е в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облациг замъгляват слънцето. И затова, често слушате някои хора да казват; тъжно ми е нещо. – Да, твоето небе е облачно. Искаш ли да се изясни небето ти, трябва да се научиш да служиш на
148
Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същитт формули ще прьложиш по отношение себе си по слтЬдния начинъ-' ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ц-бнно в себе си; ще обичаш гблото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която жив"ве в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога, и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Не служите ли на Бога, всичко около вас ще бъде мъртво. Ако вие познавате Бога, ако имате ясна представа за Него, всички канари в природата ще могат да се движат и ще бъдат леки, като перца. В същност ге са тежки и страшни за този, който не служи на Бога. Достатъчно е да види той, че тия канари се движат, за да настръхнат косите му от ужас. За този, който служи на Бога, всичко в св-б-та е живо и в движение. Той може да направи опите и да се увери, че всичко в природата е живо.
Ако виждаме много тела в покой, това става по единствената причина, за да можем днес да проявявяме живота, т. е. за да живеем ние. Един ден, когато хората завършат своето развитие на земята, всички същества, които днес са в покой, ще напуснат това състояние, и те ще проявят живот. Мнозина искат още днес да разберат, какво ще стане с канаригк Този въпрос е лесен Важно е, какво ще стане
149
с вас. Когато придобиете Вечния Живот, вие пак ще посетите земята, и тогава ще видите всички промени, които са станали с нея. Яко съзнанието на хората е постоянно будно, те ще бъдат в течение на всички промени, които стават на земята. Сега, при това пръкжеване на съзнанието, съвременните хора очакват всичко от учените, те да им обясняват всички геологически промени, които са ставали в миналото на земята. Хубаво е и това, но време е да се пробуди човешкото съзнание, активно да заработи неговата мисъл. И тъй, ние пр-впоржчваме на всички съвременни хора абсолютна чистота. Тази идея за много хора е непонятна още. Това зависи от положението, в което т днес се намират. Слъ\ц чистотата иде светостта. Т са синонимни думи. След светостта иде служенето. Ако човек не е чист и свет, той не може да служи. И най-посггБ, след служенето иде Любовта. Ако чов-вк не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. Ако пък не знае и да учи, той никога не може да придобие свобода. Тези възможности са тясно сверзани една с друга. Който е започнал с чистота, той е направил вече крачка напр^д. Този е естественият, нормалният път в живота. Някой казва, че е остаръмт вече, но не се е наживъл. В какво, именно, седи животът? Допуснете, че някой човек жив-ве 100,000 деня на земята. От какво се нуждае той през това време? Ако яде по три пъти на
150
ден, тр-вбват му 300,000 яденета. Яко пие по пет пъти на ден вода, и всвка чаша съдържа по 250 гр., значи, тр-вбват му 125,000 клгр. вода. И ако всеки ден къса по един костюм, той ще има нужда всичко от 100,000 костюма. Нъжои учени казват, че на вейки седем години човек напълно промЪнял клътките на организма си ; други учени казват, че на всеки три мъсеца ставала тази промяна в организма. Значи, според едни учени човек пром-вня дрехата си през всб-ки седем години; според други учени – през всеки три м-всеца, а според мене – вевки ден. Един нов костюм трае от изгръв до залъз на слънцето. Както виждате, много разноски струва човек, ако е живъл на земята 100,000 деня. Как ще оправдае този човек разноските си, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си?
Казвам: ония хора, на които съзнанието е будно, нека държат в себе си идеята за чистота на мисълта. Чистотата нека остане в ума на всички като норма, като мърка, с която да си спужат в всички случаи на живота. Чистотата е магическата пржчица за всъжи съзнателен човек. Ставате ли сутрин, ставайте с идеята за чистота. Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е же-ланна и любима красивата мома, като идея в ума на момъка. И виждаме, как момъ-кът я очаква, гърси, на другия край на свита отива заради нея. Нека идеята за чистота-
151
та бъде възлюбената мома, която всеки търси и на край света. Чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Чистотата да бъде възлюбеният на всвка жена! НамЪри ли я, отдалеч да се спре пред нейния свещен образ и само да я изучава и съзерцава. Придобиете ли тази чистота, вие сте в връзка с висшия св-вт, с Първичната Причина. Само в този свъ"г има постоянство и устойчивост. За вас са важни постоянните и устойчивите н^ща. Какво по-хубаво от това, да знаете, че има едно разумно същество в света, което ви обича всъкога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или здрави, и когато сте учени или прости, и когато сте богати или бъдни. Нвма по-хубаво нещо от това, да знаете, че отношенията на това същество към вас са вевкога едни и същи. Яко служите на Бога, вевки ще ви обича.
Нбкой казва: аз искаме да служа на Бога и не искам да се женя. Казвам: ако рЪшиш този въпрос без Бога, ти ще бъдеш нещастен човек. Ако пък се же-ниш без Бога, ти ще бъдеш два пъти по-нещастен. Ако не се жениш, но се свер-жеш с Бога, ти ще бъдеш щасглив. Яко се жените с съгласието на Бога, и двамата сте в връзка с Него, ще бъдете два пъти по щастливи. Тази идея, изказана на ваш език, означава следното:вс%ка работа, всЬка замислена идея, в която участвува Божественото Начало, тя е чиста, света, възвишена. Симо тогава човек може да бъде
152
доволен. Каква е цЪльта на групирането? Защо двъ1 души се групират да жив^ят заедно? – Т стават два полюса, през които Божественият живот се проявява. Когато някой каже, че не иска да се жени, това подразбира, че областта, в която той се движи, е нечиста. Когато някой пътник минава покрай много извори и не пие вода от т^х, това показва, че т4 са нечисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти. Питам: като отидете на небето, ще се жените ли? – Н"вма. Значи, женитбата е страничен въ-прос. Ако става въпрос за женитба, първата идея, която трябва да се има пр^д вид, е човек да се жени за чистотата. Това е истинска женитба. Който не се е же-нил за чистотата, той е вдовец. В тази смисъл, когато нъжой каже, че не иска да се жени, той сам се оеъжда на смърт. Да се жениш за чистотата, това е женитба в духовен смисъл на думата. Който се жени на земята, в физически смисъл, той умира; не се ли жени, не умира. В духовния свет пък процесът е обратен. Тъй щото сверзването с чистотата е условие за подържане на живота.
Съвр-Бменните хора трябва да освобо-дят съзнанието си от всички нечисти образи. Т трябва да създават в себе си чисти представи, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовта, за Въчния Живот, за дъщата и т. н. На всички предстои едно коренно вътръшно
153
пречистване, като за Великъ-ден. На всички случки и явления в живота давайте красиви обяснения. Когато ми кажат, че някой плаче, аз не се спирам върху човека, който плаче, но казва м, че вън вали дъжд, който полива цвътята в градинката на този човек, и те се радват. Когато ми кажат, че някой е радостен, аз разбирам, че слънцето е изгръло за този човек, и цветята в неговата градинка цъвтят и разнасят благоуханието си. Кажат ли ми, че някой бие жена си, разбирам, че в този дом вършеят житото, за да го приберат в хамбаря. Стремете се и вие да замъняте лошите образи с чисти, картинни образи, за да запазите чистотата на вашето съзнание.
Сега, като се говори за чистотата, има една опасност, да не спрете само върху едната й страна, само върху външната чистота. Ако някой млад, но мързелив момък, който не иска нищо да работи, се стреми само към външна чистота, той ще иска всеки ден пари от баща си, да си купува нови дрехи, обуща, парфюми, разни гребени и четки, с единствената цъл да се харесва на момите. По този начин той ще разруши и себе си, и баща си, но и цъльта си няма да постигне. Момите ще го виждат всеки ден докаран и чист, но ще има н-бщо, за което няма да го харесат. Т-б не виждат в него истинския човек. Без дрехи не може, но дрехите не правят човека. Хубавите дрехи имат цена само тогава, когато са облъчени
154
от умен човек. Знанието, силата пр-Ьдста-вляват за нечистия човек такова нещо, каквото представлява окачването звънец на свиня.
Казвам: първото необходимо условие за придобиване Божествения живот е чистотата. За нея душите копнеят, за нея се мо-лят, нея търсят. От единия до другия край на Библията се говори пак за чистота и светост. И тогава, пръ\ц чистия чов-Ьк се откриват много възможности. Не може ли човек да се освободи от своята нечистота, възможностите остават затворени пръ\д него. Прогресът, светлината, знанието, силата и свободата в физическия свет зависят от чистотата, а в духовния свъ"г – от светостта. Колкото по-свети са духовете, толкова по-силни са те. В Божествения свет всичко зависи от Любовта. Когато слизате отгоре надолу, ще работите върху идеите: служене, почите и обич; качвате ли се отдолу нагоре, ще придобивате чистота, светост и любов.
Днес всички приежтетвувахте на трапезата на чистотата, но ще внимавате сега нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хлеб и когото срещнете ще раздавате. Някой казва: нека хората възпри-емат нашите идеи, нашето верую. Питам: какви са вашите идеи? – Чисти бъдете! Какво е вашето верую? – Чистота! Всеки от вас трябва да се отличава с силен стремеж към чистота. Нека посветим този
155
ден на чистотата. Ще кажете: всичко ли се крие в чистотата? – Тя е първото стъпало от лъхтвицата на Въчния Живот. Като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете „чистота". Тя е обширен, неизчерпаем свет. Самата дума „чистота" не е силна дума, но ние си служим с нея по нямане друга по-силна, която да я замъхти. Така по-стъпва и всеки добър момък от село, когато иска да се жени. Той търси, избира най-добрата, най-красивата мома и като не намери, каквато иска, взима най-добрата, която има в това село. Питат го: защо взе тази мома? – Нямаше ли по-добра, по-хубава от нея? – Тази е най-добрата от всички. По немане на такава, каквато жела-ех, взех тази. И от нея съм доволен. И ние сега по необходимост си служим с тази проста, скромна дума „чистота", за да изразим един красив, величествен свет. Думата „чистота" на земята не е много красива, не е силна дума. Тя не е царска дъщеря. Баща й не е богат, но е почтен чо-в^бк; майка й също не е богата жена, но трудолюбива. Значи, чистотата е родена за конно, от добри родители.
За да се осъществи идеята за чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на малко свменце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Нека н-вколко души вземат от това свменце и се групират по двама, трима, петима или десетина и работят върху идеята
196
за чистотата. Само по този начин светът може да се реформира. Мнозина подържат идеята, че Господ може всичко да направи, че ангелите Му помагат и т. н. Значи, щом Господ може всичко да направи, вие не трябва да работите. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има свой план на д-Ьйствче. Той ще дойде на земята, но ще намери ли тогава готови хора за работа? Всвки трябва да работи, да се развива и усевършенствува. Знаете ли, какво ще бъде положението на онзи, който очаква щастлив живот, а нищо не работи?
Ще приведа един пример, да схванете Добр-в положението на човека, който очаква добър, щастлив живот, а не работи. Той ще мяза на онази мома, която с години очаква своя възлюбен да й създаде щастлив живот, но в момента, когато той пристига, тя лъга болна и лежи цъли три години. Какво трябва да прави той? – Или да си замине, или да чака да оздравее тя. Кзкво щъше да бъде нейното положение, ако кра-кът й е счупен, а възлюбеният й пр-вдлага да я разхожда с автомобил из града? За да се разхожда с автомобил из града, краката на тази мома трябва да бж-дат здрави. Всеки чов-бк, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата с счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това ще се постигне само тогава, когато хората изм-внят своите стари възгледи и разбирания.
157
Сега, като се изнесе една нова идея пред хората, т се стръскат. В това отношение та приличат на онъзи малки дъща от старо време, чиито учители влизаха в училището с тояги. Щом виждали, че тяхният учител носи пржчка в ръката си, т знаели, че ще има бой. Като влъзе при дъцата, учите-льт вижда, че те са вдигнали прах, но не знае, кой е истинският виновник И тогава той започва наред: този удари по ръката, онзи по главата, всички набива и излиза на-вън. Обаче, сегашните учители не влизат с пржчка при дъцата. Съвременното възпитание не прилича на старото; сега има нови методи и начини за възпитанието на дъцата.
Казвам: когато изнасям никаква нова идея пр-вд вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пржчка в ръката си. Не, без тояга, без пржчка влизам аз. Този метод не е за прЪпоржчване, той не е економичен. Когато учительт влиза в клас с пржчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учительт не трябва да влиза в клас с пржчка. Днес тази пржчка е зз-мъстена с перо, с молив. Тя е магическата пржчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учительт преподава.
И тъй, с тази магическа пржчица ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запи 1а някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: ухо не е чуло и око не е видъло това,
158
за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота.
Беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро, на 21 август 1929 г.