(Нова страница: ==ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА== Всвка мисъл, всЪ^о чувство и всбко д-вйствие има...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 21:33, 13 януари 2010
ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА
Всвка мисъл, всЪ^о чувство и всбко д-вйствие имат дв страни, дв проявления в живога. Същото може да се каже и за изкуствата и занаятит, с които съвремен-ните хора се занимават. Опитният желъзар, например, знае и двът страни на своето изкуство: да размекчава и да втърдява желязото. Яко желъзарьт знае само да втвердява желъзото, то ще стане кр-вхко и ще се троши; ако пък той знае само да го размеква, ще получи меко желъзо, от което ще прави само един род издълия. Чов-вк трябва да бъде майстор в своето изкуство!
Когато учительт влъзе в клас, той запитва, например, учениците си: що е злото? --Неодълан камък. Що е доброто? – Одъ-лан камък. Дадат ли злото в ръката ти, т. е. дадат ли ти един неодълан камък, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дълай, докато го на-правиш гладък. Гладкият, одъланият камък е доброто. Значи, доброто се намира под злото. Като изгладите камъка, отгор му слагате мозайка, и той отново става гра-пав. Грапавината на камъка в този случай е пак зло, но в друга форма. След това
55
взимате друг, специален камък за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане севършено гладка. Сега вече доброто се намира над злото. По този начин, именно, се смЪнят злото и доброто в живота: никога злото е отдолу, а доброто отгоре. Растенето и развитието на човека се заключава в усилието, което той прави, да постави доброто над злото.
Често хората ограждат дворовете и градините си с бодлив тел. В това отношение бодливият тел представлява злото. Който смее да се доближи до този тел, той непременно ще остави част от дрехата си на н-бкой от зъбцит-Б му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумният човек правилно използува злото, като сила в своя жи-вот. Ето защо, на разумния човек злото се подчинява, а на неразумния – противодействува. Ножът, който човек държи в рж-ката си, също така е зло, което разумният използува за добро, а неразумният – за пакости, за нещастия и на себе си, и на другите. Перото в ръката на човека е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми запове-даш, ще напиша. Яко ми заповедашъда напиша смъртната присъда на някой човек, ще я напиша; ако ми заповедаш да напиша оправдателен документ на некого, и това ще изпълня. В дадения случай перото е така безотговорно, както и некои хора са безотговорни. Когато човек извърши пре-
56
стъпление под влияние на извъхтни сили в себе си, отговорността пада върху самия човек, него съдят. Дойде ви н"бкоя лоша мисъл, която ви нашепва да предприемете н-вкаква работа, като ви обещава голями печалби. Казва ви: като започнете работата, в; първо време ще имате малка загуба, но ще свършите с печалба. В какво се заключава тази печалба? – В края на краищата ще ви набият малко, но от всичко това ще придобиете големи опитности.
Казвате: трябва ли да се подаваме на лошите мисли? Трябва ли да втф-аме на ло-шитб, на злите хора? Казвам, че и лошият, и добрият чов"вк говорят истината, само че лошият човек я изнася по такъв на-чин, че хората не я разбират. Знаете ли, каква е истината на лошия човек? Той казва: когато аз говоря, мога да заобикалям истината, но когато на мене говорят, абсолютно никаква лъжа не допущам. Човекът на доброто е длъжен да ми говори истината, а аз, като човек на злото, имам право да заобикалям истината. Лъжата е моя стока, която ще ви продавам, а вие ще ми давате равноценното на тази стока – истината. Следователно, и лошият човек обича истината.
Казвам: човек трябва да бъде ра-зумен, да разбира отношенията, които съще-ствуват между злото и доброто, между истината и лъжага. Разумният човек се ползува даже от опитностите и съвъ-гите на дъщата. На един знамените философ донасятъ
57
ьгбколко глави тверда, мъчнотопима захар, която на турски наричат келле-шекер. Професорът не могъл да използува захарьта, защото нямал зъби да я дъвче, и трябвало дълго време да се смучи. Идва едно дъте при професора и му казва: н-Ьмаш ли нещо сладко за ядене? – Нямам. – Ями това какво е? – Келле-шекер. Аз не я употръ-бявам, защото е много тверда. – Дай я на мене, да видя, каква е. То я взима, полива я отгор с вода и я оставя малко настрана, докато омекне. След това започва да яде. Това показва, че понъкога дъцата разбират живота по-добре, отколкото старите хора, които с години държат келле-шекера в долапа си, без да го употребяват. Щом дойдат малките дъща, гй ще им покажат, как да размекнат този келле-шекер.
И тъй, всяко нещо в живота има дв страни: положителна и отрицателна. По отношение на доброто и злото, на любовта и умразата, доброто е отрицателна сила, а злото – положителна; любовта е положителна силз, умразата – отрицателна. Доброто е проява на физическия живот, а всички до-бродътели в физическия свет са все отрицателни сили. Любовта пък е проява на духовния живот, а всички добродътели в духовния свет са все положителни сили. Обаче, между отрицателните добродътели на земята и положителните добродътели на небето има известно съотвътствие. Злото се ражда само тогава, когато се сблъскат ин-
58
тересите на два живота, единият от които е низш, а другият – висш. Всъкога низшето става повод да се роди злото, защото не спазва законитв и правилата на висшето. Дали ще произведете добро или зло в живота си, това зависи от самите вас. Например, ако направите една чешма, от вас зависи, дали тя ще тече, или няма да тече Ако затворите крана й, тя н^ма да тече; ако го отворите, ще тече. Значи, всеки чо*в-бк може да разполага само с това, което той сам е създал . Обаче, вие не сте в състояние да огпушвате или да запушвате гърлото на нъ-кое дъте, нито пък сте в състояние да го заставите да върши това, което то не иска. Дътето ще отваря и затваря своята чешма, когато само пожелае. То само ще отваря и затваря своята бакалница, когато пожелае. Двтето е бакалин, който разпродава стоката си, както намира за добре, без да дьржи смътка за това. Майката, която се грижи за неговото отглеждане и възпитание, трябва да дьржи смътка за търговските му операции. Двтето оперира с своите стоки, като госпо-дар, а майката, като слуга, който държи в изправност смътките на господаря си. Пи-там: има ли някакъв морал в търгов-скитб операции на дътето? Ако н-вкой про-фесор би постъпвал като това дъте, как би се произнесъл света за него"
В морално отношение много от съ-временните хора приличат на това дъте. Това, което дътето върши в физическиятъ
59
свет, хората вършат в умствения и сърдечния свет. Следователно, ако детето има добра майка или добър бащл в умствения свет, те ще му се притекат на помощ, ще държат в изправност неговите търговски смътки. Сираче ли е това дъте в умствения свет, търговските му смътки са оеждени на фалиране. ДЪцата на съвременните хора правят това, което малките на птиците не правят. Яко надникнете в гнездото на некоя птица, която има малки, ще видите, че там цари голема чистота. Птиците чистят най-грижливо гнездата си, като не оставят дори никаква нечистотия да попадне там. Надникнете ли, обаче, в люлката на малкото дете, отдалеч ще усетите неговата немош и некултурност. В това отношение малките птиченца са по-културни, отколкото децата на съвременните хора, които минават за културни. Гнездото на птиците, с техните малки, представлява едно семейство, едно малко общество, каквото и хората образуват. Както хората с своя непорядъчен живот, с своите лоши мисли и желания са в състояние да опетнят семейството и обществото, така и птиците, ако не пазят нужната чистота, ще изцапат гнездата си. Затова, именно, от хигиени-ческо гледище, птиците не позволяват на малките си да оставят своите извержения в Гпездата си. Кога се научиха те на изкуството да пазят чистота и хигиена в гнездата си?
60
Питам: ако едно малко птиченце е толкова разумно, че пази чистота и хигиена в своето гнъздо, защо съвременните културни хора, които говорят и проповъцват за Лю-бовьта, Мъдростта и Истината, които знаят ред науки, като математика, философия и гбм подобни, не спазват нужната чистота и хигиена в жилищата си? Някой философ разръшава най-важния въпрос – как трябва да се жив-Ье, а щом го запитат, съществува ли Бог, той казва, че Бог не съществува. Каже ли така, този философ е оставил вече своите извержения в гнездото си. Запитваг го после: ами тогава, как се е създал светът? – От само себе си. Хората пък се създават по същия начин, както водните капки се създават. Не, хората не се създават като водните капки, нито пък светът се е създал сам. Само като се прилага Божията Любов, тя дава добър плод. Не се п прилага тя, в живота се явяват обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърт. Първо се е явило богатството в света, а посл сиромашията; първо се е явило здравето, а посл болестта; първо е дошъл животът, а посл смъртта; първо е дошла добродътельта, а посл гръхът; първо е дошла любовта, а посл умразата; първо се е родила мъдростта, а посл глу-постта. Значи, всички добродетели са на първо място, а след тях, като резултат на неправилни отношения, се явяват отрицателните прояви на живота.
61
Ние, обаче, не искаме да оперираме с отрицателни величини в живота. Заприм-вр, кой от вас би желал да има минус два или минус десет милиона лева? В такъв случай, за предпочитане е, този човек да има нула лева, без никакъв минус, отколкото да има милиони левове с знака минус. Друг е въпросът, ако имаш плюс два милиона, или плюс десет милиона лева. Минусът представлява отрицателните прояви в живота, като съмнение, безверие, малодушие, нетърпение, невъздържание и т. н. Обаче, нито съмнението, нито малодушието, нито безверието, нито своенравието, нито нетърпението са в състояние да подигнат човека. Само положителните качества подигат човека. Следователно, дойде ли човек до не-коя отрицателна чърта на своя характер, той, като разумно същество, трябва веднага да я замести с некоя положителна чърта. Това е наука! Коя е положителната чърта на завистта, на ревността? – Любовта. На-. пример, ако вие обичате некое лице, тази любов ще събуди в друго лице ревност. Това е неизбежен закон. Той се проявява йавсекъде в живота. Лко некои родители имат няколко деца, и едно от децата е по-любимо на родителите си, тази любов непременно ще предизвика ревност в останалите деца, колкото и да са добри те. Ревността понекога се превръща в завист. Тия състояния в науката се наричат естествени последствия. Те се наричат така, защото не
62
търпят никакви обяснения. Далечните причини на гбзи прояви могат да се обяснят, но каквито обяснения и тълкувания да се да-ват, самата проява днес не може да се разбере. Защо? – Съзнанието на съвременния човек не е готово да схваща и разбира гбзи нъща. То още не може да прониква в далечните причини на явленията в живота. Запримър, всеки човек има представа за сладостта на захарьта, защото я опитал и може да я понася. Яко степеньта на нейната сладост се увеличи сто пъти, човек започва мъчно да я понася. Увеличи ли се, обаче, степеньта на сладостта хиляда пъти, човек вече абсолютно не може да я понася, не може да я приема в стомаха си. Вземе ли само един милиграм от нея, веднага я повръща назад. Така става и с всъка идея, за която съзнанието на човека не е готово. Ще изясня мисълта си с следния при-мър. Има герои в света, които никакъв куршум не може да свали на земята. Защо? – Този куршум по сила се равнява на сладостта в обикновената захар, която той приема свободно в стомаха си. Намъри ли« се този юнак пред погледа на мома, чието сърце е пълно с любов, краката му се пръ-късват, свет му се завива, той изгубва съзнание и пада на земята – не може да издържа този поглед на любовта. Този поглед е толкова силен, както, ако биха му дали нещо хиляда пъти по-сладко от обикновената захар. Значи, този грлъм юнакъ
63
не може да издържа картечния огън на тази мома. Като я види, той бъта и казва: на бойното поле бях, град от куршуми се сипеха над главата ми, но аз не бътах, на всичко издържах; погледне ли ме тази мома, не мога да издържам. По-страшна артилерия, по-ужасент? картечен огън от този, не съм виждал! Не зная, дали някой от вас е имал подобна опитност, да е падал от картечния огън на една мома. Много хора, които са участвували в последната война, казват, че германците си служили с особени газове и течности, лесно запалителни и избухливи. Това са никакви нови изобретения в войната. Момите пък отдавна знаят това изкуство, да хвер-лят такива леснозапалителни газове и течности към момците и с гбх да палят чергите им. Като види такава мома, момъ-кът бъга и казва: горя, горя, ц-Ьл се сто-пих! – Така е, топи се, гори този човек. Това не е само иносказателно, но действите-лен факт. Кои са причините, че този мо-мък се топи? – Това стопяване и горение е естествено последствие на несъответна лю-бов. Момъкът и момата в дадения случай са същества от различни категории, от различно развитие. Едно животно, например, не може да издържа вибрациите на висшата любов. Яко някой обикне едно животно, като човек, то непременно ще умре. г\ко един ангел обикне човека по ангелски на-чин, т. е. с вибрациите на ангелската лю-
64
бов, този човек непременно ще умре. С други думи казано: този човт^к ще пристане на ангела. Той ще напусне гклото си, и всички хора около него ще кажат: Бог да прости този чов+зк! Пръхели се в вечността- Затова, именно, ангелите не идват често на земята, за да не причиняват смърт на хората. Ако трябва да дойдат, т се обличат в човешка форма, за да не причиняват страдания на хората.
Казвате: добре е и ние да имаме ангелска любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат. Казвам: не желайте това, защото тази любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава любов. Щом искате да ви обичат, намърете н-Ькой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чръз н-Ькои от нашитв ближни: чръз майка ни, или чръз баща ни, или чръз сестра ни, или чръз брата ни – изобщо, чръз нъкое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението, направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Цъльта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние б-вхме веднъж в Него и сега сме излъзли навън. Веднъж излъзли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може-би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога, и сега ни изпраща в света, да ра-ботим, да се развиваме, докато се усевер-
65
шенствуваме. Само по този начин ние ще дой-дем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно, под „сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно. Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1,000 лв. на заем. Вие го питате, защо му са гбзи пари. Той ви казва, че иска да си купи с гбх един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този чов-вк иска от вас 1,000 лева. Той е млад, 21 годишен момък, иска тия пари не за да следва нъкакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се обл б-че и обуе хубаво и да се яви пред н"Ькоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утр дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2,000 лева. Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане голъ-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си. Какво важат думите и похвалите на мо-
66
мата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
И тъй, ако вервите по пътя на сегашното възпитание, вие няма да излезете на добър край, защото то се намира на един севършено стар и крив път. Съвременното възпитание е дало вече своите1 плодове и не може да даде нещо повече. Старото е отжив-вло своето време и си заминава. Старият свет е пълен с объщания, които не могат да се изпълнят. Всеки, който е дал никакви объщания, и да иска, не може да ги изпълни – това не зависи от него. Някой казва: аз обичам еди-кого си. Прт^ди всичко този чов^к не говори Истината. Той не може да обича. Защо? – Защото днес Любовга не може да има приложение на земята. Казвате: защо не може да се приложи Любовта между хората "> Представете си, че сърцето ви е счупено, скършено нещо, или пък краката ви са счупени, и аз, който ви обичам, искам да ви разходя из града с автомобил. Питам: при това положение можете ли да бъдете щастливи? Чов-вк може да бъде щастлив само тогава, когато и сърцето, и краката му са здрави. Докато човек има счупено сърце, или счупени крака, той не може да бъде щастлив.
Сега се проповъдва ново учение, нова наука на хората. Какво се разбира под ду-митб „ново учение"? – То подразбира да се
67
отпусне на хората нов кредит, с който да пръустроят, да създадат нови хора от себе си. Новият чов-вк подразбира севършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Старият човек трябва напълно да се изостави, да се тури в архивата. Засега у човека функционират едновременно три живота: единият живот е физически, в който се проявяват ред отрицателни качества, присъщи на животните. Този живот се нарича още и животински. Това, което у животните се счита най-възвишено, което представлява цвета на техната култура, се среща и у човека. Честолюбие, гордост, своенравие, щестлавие и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните. Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена. И този от тях ще бъде предпочетен, който покаже по-голема сила и юначество. Същото нещо се забелезва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и, който от тех надвие, той ще спечели момата.
Питам: де е човекът тогава? Значи, в животинското царство правото е на страната на силния, а кривото – на страната на слабия. Дойдем ли до живота на човека, този процес е обратен: правото е на страната на слабия, а кривото – на страната на силния. В това се познава човекът. В Божествения живот пък правото е на всички.
68
Божественият живот е регулатор, който регулира всички явления. Когато някой иска да регулира своя живот, той трябва да тури Божествения принцип за основа на всички свои действия. Човешкото не може да регулира живота. Човешкото така съпоставя н4-щата в физическия живот, че на всвка стъпка подържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие в чо-въка, той казва: как тъй, аз, силният, да се подчиня на еди-кого си! Лз ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начин човек може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употреби физическа сила, той не е нищо друго, освЪн едно животно: риба, вол, кон, а най-много може да достигне до слон. По-гор от слона той не може да отиде. С девиза, че правото е на силния, човек може да мине през всички животински форми, пр"Бд и сл-Бд потопа, но до чов-вка не може да достигне. Защо? – Защото в човешкия живот правото е на слабия. Дойде ли до този принцип, с него човек не може да отиде в свъ-га на анге-литв, защото т1вхният принцип е севършено различен от този на човека. Чов-вкът се ражда слаб, ангелът се ражда силен. Когато един ангел се ражда, той е толкова силен, колкото и гол-бмият ангел, който е жив-бл много години.
Следователно, ако н-Ькой иска да знае, какво пр-вдставлява Божественият свет, казвам: Божественият свет е мЪрка, която
69
регулира правото и в триги света – правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силният, че търси своето право, невидимият свет го изпраща на земята, като животно; каже ли слабият, че иска своето право, невидимият свет го изпраща на земята, като човек. Желае ли правото на всички, невидимият свет го изпраща в ангелския, в Божествения свет. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: как така, аз, почтеният, ви-сокоблагородният човек, да влъза в царството на животнит? – Ти сам избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е между ангелите вече. Вие не може да разберете напълно цълокупния живот, ако не съпоставите паралелно тия три положения в живота. Т се ръзко различават едно от друго, но между тях има извъхтно съотношение, изв-встна връзка. Обаче, Истината е една. Човек трябва да знае, какво иска от Бога. Защото, ако те обичат като животно, това е едно положение, ако те обичат като човек, това е друго положение и ако те обичат като ангел, това е съвсъм особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обич.
Някой казва: обидиха ме. Питам: като животно, като човек или като ангел те обидиха? Яко са те обидили като човек, и ти искаш да станеш силен, да си отмъ-
70
стиш, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратят в животинското царство: тебе ще направят вълк или хърт, а него – заек. Ти ще го гониш, а той ще бъта. Цбл ден ще викаш „ха-ху, ха-ху", ще гониш заека. Защо? – Защото са те обидили. Ние знаем, че животните само се обиждат. Копоят казва: „Ти трябва да знаеш за друг път, как се обижда копой". Заекът пък казва: „Втори път копой не обиж-дамъ". Защо? – Това знае само този, който е бил гонен от копой. Ако пък си оби-ден като слаб човек, който не иска никакво отмъщение, невидимият св-бт ще изпрати и двама ви в човешкото царство: тебе ще постави като господар, а противника ти – като слуга, и ще ти каже: сега, като господар, изправи погр-вшката на твоя против-ник. Сл-вд това ще те наблюдава, как постъп-ваш. Опиташъли се да разръшиш въпроса, както копоят постъпва спрямо заека, веднага ще приемеш неговата форма. Това е неизб-вжен закон.
Постъпките на хората опръ\цъ\пят тяхната форма. Подържаш ли правото на силния, ти си животно; подържаш ли правото на слабия, ти си човек; подържаш ли правото на всички, ти си ангел. Ако правото е на слабия, какво трябва да правят силнит? - В животинското царство силните гонят слабит, а между хората слабите трябва да служат на силнигк Ако силният, т. е. господарьт се ръководи от Христовото уче-
71
ние, ето как трябва да постъпи той с слугата си. Когато слугата, който е работил ц-кл ден на нивата, се верне у дома си, господарьт ще му сложи да яде, като му каже: запов-вдай, Сточне, наяж се добр, почини си! Радвам се, че добре свърши работата си. При това, господарьт трябва да извърши всичко туй не от снизхождение към слугата си, но тъй искрено, че посл^дният да се почувствува равноправен с своя госпо-дар. Какво струва на богатия, на силния да се приравни с слабия? Вижте, наприм-вр, положението на н-вкой знаменит, виден про-фесор, който е ангажиран, като възпита-тел и учител на царския син. Царският син е малко, слабо още дъте, но от благоволението му към този професор ще зависи оставането на професора в университета. Лъкарьт лекува болни, слаби хора, но от мнънието на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорът и л-вкарьт, които минават за силни хора, позна-ват добре своята наука и я прилагат на място, т ще имат благоволението на сла-бите хора, на царския син. Успъхът им ще зависи от тяхното благоволение. Значи, в човешкия живот правото е на слабия.
Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избъсим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работит, той влиза в животинското царство. Знаете ли, какви клещи има за този,
72
който злоупотребява с силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Чов-вк, лъв и лисица" Верви един лъв в гората, и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо н-вкъде, дървар сбкъл дърва. Като чува този отча-ян рев, отива по звука на рева, да види, какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капана и вижда лъв, уловен в капан. Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги – и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя инстинкт, хверля се върху човека, иска да го разкъса. В тоз момент пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по редъ". Лъвът започнал: „Както верв^х из гората, не забелязах, че тук нЪйдъ' имало отворен капан. Кракът ми попадна вътръ' и се заклещи. Яз взех да рева. Дочу ме отнякъдъ' този човек и дойде да ме освободи". Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака в капана, да видя, какво е било положението". Лъвът туря крака си. – Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракът отново му се заклещва и остава вътръ-След това лисицата се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори
път не освобождавай от страдания тези,
73
Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора. Те взимат един чов"бк от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на нъкое общество. Пръ\ци всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство нема абсолютно никаква свобода; там нема и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните немат воля. Волята у тех е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го некол-ко пъти с гърба към земята, и той ще стане кротък, като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонът, значи, се страхува. Страхът е качество, приежщо на животните. Единствената форма, в която се заражда воля, е човекът. Животните немат брада, както човек, затова немат и воля. У хората долната челюст се завършва с брада. За да се подигнат животните от състоянието, въ
74
което се намират днес, трябва да се изми-нат още няколко хиляди години, докато дойде специална вълна за гбх, да ги подеме. И да искат, т не могат да се подигнат сега, понеже няма благоприятни условия за гбх. Каквито усилия и да правите днес с едно животно, за него няма още условия да се пръ-верне в по-висока форма.
Сега иде нова фаза, нова вълна, която ще подеме човечеството и ще му създаде по-висока форма. Затова, именно, всички съвръ-менни хора трябва да се ръководят в живота си от идеята на ангелит, че правото е на всички. Не се ли движат от тази идея, новата вълна .не може да ги подеме. И тогава, според законите на разумната природа, т ще се намерят в невъзможност да вл-взат в Царството Божие. Т, като петт неразумни дъвици, ще намерят вратата на Царството Божие затворена и ще кажат: Господи не разбрахме законите Ти. Нбкои казват: нали Господ може всичко да направи? Защо тогава, Той не пръобрази цълия свъч извед-нъж? Питам: когато нъжой човек рЪши да пътува от София до Варна, трябва ли да се изпраща при него специален чинов-ник да му казва, в колко часа трътеа тре-нът? – Яко отиде на гарата на време и си купи билет, той ще замине за Варна. Яко закъснее, тренът няма да го чака нито мо-мент, ще си замине, а той ще остане да чака друг трен.
По същия начин посгжпва и природата. Тя е създала свой ред и порядък, и всеки
75
трябва да спазва и зачита този ред. Ще си купиш билет и на време ще отидеш на гарата да чакаш трена. Не очаквай да изпратят за тебе специална делегация, да дойде н-Ькой ангел от небето, да те подкани да тръгнеш. Ръшите ли да заминавате н^къд, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има трен за място-то, дето отивате, купете си билет и бъдете на време на гарата. По-добре да почакате малко на гарата, докато тренът тръгне, отколкото да се надъвате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тези изяснения, за да се освободите от ред противоръчия в живота. Натъкнете ли се на някои противоръчия, ще знаете, че сте или в животинското, или в човешкото царства. Казвам: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, няма защо да се връщате назад. Сега ще търсите правото на всички. Време е вече да се изучава и прилага Божественият закон, като мт^рка на всички прояви в живота. Само по този на-чин хората ще се освободят от противоречията, които ги спъват в живота им. Сега, за да се разберат и приложат тия положения в живота, хората се нуж-даят от обяснения и упътвания. Иначе, има опасност за гюс да се проявят по животински начин. И в този случай, ако сил-ният човек не е разумен, той ще се проя -ви като животно; ако слабият пък е разумен, той ще се прояви като истински чо-
76
век. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички същества. Този чо-в-вк ще може да направи това, което мечката, вълкът, тигърът, змията, паякът и ред още животни правят. Този чов-вк ще прилича на силен порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нещо непостоянно. Слабият, но разумен човек прилича на малка бистра рЪчица, която дето минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т. н.
Нъжой казва: ако имам пари, ако съм силен, цЪлият свет ще оправя! Казвам: ако св-кгът може да се оправи с сила и с пари, аз бих дал на този чов"Ьк, колкото пари иска, и то с условие да оправи не ц-б-лия св"бт, но само малката България. Който се наема да направи този опит, не само на думи, но на дело, нека дойде при мене. Даде ли веднъж обещание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи света, не е лесно да се оправи и цт^л народ, както не е лесно да се изправи и един човек само. За потверждение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Близо до двореца на един от индускитъ-царе живъ\л един светия. Царьт забт^л^-зал, че светията имал една хубава крава, която грижливо наглеждал. Той хверлил око на нея и казал на светията: искам да взема твоята крава, защото ми харесва. – Никому не я давам, аз не мога без тази крава. – Ще ти дам вмтбсто нея една отъ
7/
моигб. – По никой начин не я смЪнявам. – Тогава ще ти я платя богато. – И на това не съм съгласен. – В краен случай ще я взема насила. – Опитай се! Зачудил се царьт, защо светията не дава кравата и рЪшил да го наблюдава, как живее. На-блюдавал го 1,000 години и вършил всичко, каквото и той правил. Наблюдавал го 2,000 години, наблюдавал го 2,000 години, докато най-посл"Б станал силен като светията. Щом постйгнал тази вътр-вшна сила, царьт пръ-станал вече да желае кравата на светията. Казвам: кравата представлява човеш-ката душа, която никога и никому не трябва да продавате. И ц-блия свет да ви дадат, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човек, но не и душата си. Душата е Божественият принцип, Божественото начало в човека. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога, и той остава без нея. Човек без душа е подобен на животно. И тогава правото е вече на негова страна. От този мо-мент, обаче, той става най-нещастно същество – нийде не може да намери мир Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др.. Голяма вътръшна тъга имат и животнигк Вие срещате вълк и казвате: видЪх един вълк. Повече от това нищо не знаете. Защо вълкът има дълга муцуна – не знаете. Защо опашката му е дълга – също не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка
78
опредълят неговата интелигентност. Той е една закъснъла, изостанала душа в своето развитие. Първата буква от името му „Вълкъ" – на български език, „с1ег У/о1т" – на нъм-ски, разгледана кабалистически, не означава нещо лошо. Вълкът, по естество, обича да си служи с лъжа, но буквата „\У" в нъм-ски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освън „XV" пак, сверзано с единица, влиза като еле-мент в Истината. Затова, вълкът и като лъже, пак Истината казва. Тази буква е сверзана с закона на Истината. Втората буква „Ъ" означава топуз, което показва, че вълкът си служи с топуз.
И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тъла, са създадени по строго определени правила и закони. Например, трижгълникът, че-тирижгълникът, петожпьлникът и ред още фигури, както и кубът и други още тъла, представляват точно определени геометрически величини, с точно определено предназначение и смисъл. Щом е така, не е безразлично, каква фигура, или какво тъло ще се създаде. Всичките фигури и тъла съставляват необходимост за физическия свет. Т^ са полета на действуващи сили, всъка от които извършва специфична работа. Щом напишем един трижгълник, веднага си представяме висок планински връх, от който енергиите на разтопените енъгове и ледове потичат надолу към осно-
79
вата, вследствие на което тя е всЬкога широка, Сл+здователно, силит, енергиите на триъгълника се проявяват в основата му, а верхът показва посоката, от която иде енергията. Въз основа на това, когато си представяме човека в трижгълника, ще знаем, че силата, която той проявява в живота си, иде отгор-в, от главата, а главата е неговият ум. И затова, докато има снъгове на верха на трижгълника, докато тъ-се топят и пращат енергията си към основата, дотогава човек ще бъде силен и ще може да действува. Когато пръхтане силата на верха, ще престане силата и на основата. С други думи казано: докато Бог действува, и чов+зк ще действува; пръхтане ли Бог да действува, и човек пръхтава да действува. Бог е верхът, т. е. цЪльта, посоката, към която чов+зк се движи. Всичко, което човек придобива, иде отгоръч
Яко обърнем сега този трижгълник с верха надолу, ще се намЪрим в обратния процес. Тогава човт^к се поставя на мъхтото на Бога. Енергията, която тече от верха на този трижгълник, отива надолу, в центъра на земята, в корените на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на нЪкое шише. Значи, енер гията може да излиза от два центъра: еди-ният център е верхът на трижгълника, в който верхът гА е горъч Там е мъхтото на горния Господ. Другият център е верхът на трижгълника, който е обърнат с осно-
80
вата си нагор. Значи, верхът А в този трижгълник е местото на долния Господ. Между горния и долния Господ има известно съотношение. Горният Господ запитва долния: „Чов-бкът, на когото дадох сила и богатство, разработи ли този капитал, верна ли го назад?" Каквото напише долният Господ за човека, такъв ще бъде и неговият кредите. От този отговор зависи, дали чо-век ще се повиши или понижи. Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него никаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го верне назад. Нищо не се дава за в1зчни времена. Понеже човек, по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще верне в касата на горния Господ. Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нъщата. И затова, всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използуване на благата, които Бог ни е дал.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно чо-
81
вЪк не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюци-ята, на всеки човек предстои да мине и пр-Ьз животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен св-Ьт. Яко се влезе в невидимия св+^т, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом елязат на земята, те стават животни. Един мите предава историята на Луцифера по следния начин. В невидимия свет той бил един от светлите, възвишени ангели, който седъл до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да ста-не силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!" От тоз момент той се нам^рил между животните. Затова днес рисуват Луцифера в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тъ^с на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е кра-сив свет. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влъзе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
Животинското и човешкото царства са два противоположни света. В животинското царство господствуват страха и страстите, а в човешкотр царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи отъ
82
животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя нъкакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас, и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека е слабият принцип. гЛко вие отдадете правото на малкото дъте, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постжхша само честният човек, в когото нъ-ма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпъва сил-нит, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на чов-бшкото царство възпява живота на цвътята – на най-нъж-ното, най-слабото нещо в света.
Казват за нъкого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътръшна разлика в всички прояви на живота. Когато ви обича н^кой, също така трябва да различавате, как ви обича този, човйк: по животински, по човешки или по Божествен начин . Когато любовта има само външни проявления, като целувки,
83
пригрждки и приставания, това е животинска любов. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избяга от баща си и майка си, ще пристане на някой момък, който я лъже, и след това ще мисли, че ще бъде щастлива. Когато някой момък обича момата възвишено и идеално, той трябва да бъде готов на всякакви услуги и жертви към нея. В идеалната любов има пълно безкористие.
Казвам: разбирайте добре това, което ви се говори. Ние говорим за същината на живота. Човек трябва да отеди за своите мисли и чувства, както майката слгбди за малкото си детенце. В постъпкитъ' му не тр-Ьбва да съществува никаква лъжа, никакво кори-столюбие. Вие тр-Ьбва да проучавате качествата на вашата обич и любов, защото каквато е обичьта и любовта, такива ще бъдатъи ней-нит-в резултати. Когато Божията Любов се прилага в живота, тя дава свои специфични плодове; човешката любов пък дава свои особени плодове; животинската любов също тъй дава специални плодове. ВсЬка любов има свои естествени посггбдствия. Приложението на животинската любов не може да даде резултати на човешката любов. Приложението на Божествената любов също така не може да даде резултати на човешката лю5ов. Божественото дава Божествени резултати ; човешкото – човешки, а животинското – животински. По този въпрос чо-в-вк може да философствува, колкото иска,
84
но в края на краищата, той ще се убеди, че Истината е само една.
РЪзи дефиниции, които ви се дават тук, няма да ги намерите в никаква литература. РЪзи неща са проверени и на земята, и на небето. Те сж проверени и между животните, и между хората, и между ангелите. Вследствие на това те не пр^дставляват нъ-какви теории, а са действителни факти. Вие ще кажете, че всеки човек може да провери тия факти. Да, Истината дава право на всеки чистосърдечен човек да проверява нещата. Има специален закон, с помощта на който могат да се проверяваг отношенията между всички същества. Който знае този закон, той може да провери и проучи тези отношения; не знае ли закона, нищо не може да направи. Яко аз правя това, което Бог иска, правото е на моя страна; ако правя това, което аз искам, между Бога и мене настава разногласие- Върша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички същества, от най-голъ-мото до най-малкото, в края на краищата, трябва да се подчинят на Божественото начало в себе си, без никакво съпротивление. Никой не може да се мъри с Божественото. В Него няма никакво противоречие. Най-много и най-големи противоречия сж-ществуват в животинския свет, а най-малки – в ангелския. В Божествения свет цари пълно единение, пълно примирение и разбиране между всички същества. Некога
85
човек отдава правото на силния, никога – на слабия, а някога – на всички същества. В последния случай той жив-ве в Божествения свет.
Тези обяснения са необходими помагала при сегашния живот на съвременното човечество. Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цъл им са нужни лостове. Пръв ва-жен лост, който трябва да се приложи към знанията им, е пръсъването. Всички гбхни знания, възгледи и теории трябва да се пръчистят, да се пръхеят, да остане най-хубавото и най-възвишеното. В нашите възгледи, запримър, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто тр-Ьбва да се пречисти. Човек не може абсолютно да се освободи ог животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животниг имат благородни качества. Ние сме възприели от гбх някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запримър, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животнигб, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измЪни и здравословното ни състояние.
Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си. – Осво-бодиш ли се абсолютно от животинското, ще прЪкъснеш връзката си с стомаха. Живот-
86
ните подържат стомашната система. Всеки, който иска да има здрава и добре урегулирана стомашна система, трябва да бъде ра-зумен, да създаде правилни отношения с животните. Бълият дроб е свьрзан с човешкото царство. Б"блите дробове подържат порядъка в човешкия свет. Мозъкът е сверзан с ангелския, с Божествения свет, дето правото е на всички. Значи, има три света на порядък: порядък на живот-ниг, порядък на хората и порядък на ан-гелите. Тези три света се намират известно вътръшно съотношение, в известна зависимост. Следователно, стомахът трябва да бъде в хармония с бълите дробове, а бълите дробове – с мозъка. Значи, мозъкът, като най-висша инстанция, ще регулира първите два света. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелит; като се говори за бълия дроб, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животните. Както виждате, животинското царство е възвишен свет. Без него нашето съществувание не би било възможно. Що се отнася до тънките и дебе-лите черва, ние още нищо не говорим. Т представляват по-низък свет и от този на стомаха. Т са адът, чистилището. До стомаха животът е нормален; от стомаха надолу – червата – представляват живот на един ненормален свет. Ние се занимаваме с нормалния живот, какъвто сръ-щаме в мозъка, в дробовет и в стомаха. За
87
в бъдеще и децата ще се занимават с живота на тънкитв и дебелите черва, защото и в гбх се крие известна тайна.
Следователно, човек трябва да знае вътръшните съотношения, които сж.ществу-ват между неговите удове. Иначе той ще се изложи на голями спънки. Затова, именно, човек трябва да държи тялото си в из-правност. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните; ако урегулира дробоветт$ си, изправил е отношенията си с хората; ако урегулира мозъка си, изправил е отношенията си с ангелския свет. Божественият свет пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегули-рат. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило нъкакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се от-насят, дали към животинскит, към чо-въшките или към ангелските. И поотб слъ\ц като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинскит, той трябва да потърси начин, как да се справи с него. Някои окултисги и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си!" – Не, това е не-правилен метод. Желанията не трябва да
88
се убиват, но трябва да се култивират, да се възпитават. Божествената наука не пръ-поржчва никакъв род убийства, но тя казва, че низшето трябва да се подчини на висшето, за което дава разни методи които трансформират енергията на низшите чувства и желания.
Значи, всбко низше чувство може да се трансформира в висше, понеже между гбх има известна зависимости Т не могат да съществуват едно без друго, тъй както тълото не може да функционира без мо-зък, без дробове и без стомах. Главата е пръцшествувала бълите дробове, а т – стомаха. Изв-встно е, че от зачеването на човека, докато е в утробата на майката, той минава през всички фази на живота, но се ражда в този момент, именно, когато човеш-кият принцип вземе надмощие над всички останали. Следователно, при процеса на раждането на кое и да е същестео, всвкога човешкият принцип господствува. Не може да се роди едно същество, ако човешкият принцип не действува. Значи, само човекът може да произвежда. Той е производителният принцип в света. Яко се спре производителният процес у човека, всички растения и животни ще спрат развитието си, ще почнат да изсъхват. Растенето зависи от човека. Ето защо човек трябва да бъде внимателен, да запази този процес в себе си. За да се запази производителността в човека, той трябва малко да сее, малко да
89
И тъй, от човешкия принцип зависи, дали ще се роди човек или друго нъкакво същество. И животните се раждат по човеш-кия принцип, но като не знаят методит, какво трябва да направят, за да се родят човеци, т се раждат животни. Следователно, животните минават и през човешкия принцип, но се раждат като животни. Хората пък се раждат по човешкия принцип, защото т знаят методит, как да се раждат човеци. Казано е, че всяко желание е дадено от Бога. Обаче, има случаи в живота, когато желанията на хората се изразяват в животинска форма. И ще видите, че у нъжой човек има силно желание да убива Това силно желание в своя зародиш е имало друг стимул; то е било подтикнато от нещо възвишено и благородно, но тъй като човек не е знаял, как да го култивира и възпита в себе си, то е взело животински образ. Мислите и желанията в чов-вка се раждат по същия начин, чакто и самият човек. Затова човек трябва да бъде внимателен, да ражда своитв мисли и желания правилно, по човешки, за да услужва с тях и на другите хора. Този закон има голямо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човек трябва да се пази от животинските форми. Животинското в него трябва да се подчини на висшето. Ядеш ли, не преяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска защото, по атавистически начин, той понъ-кога може да поиска месо, или друга нъкаква
90
храна, която днес не му понася. Яко сто-махът настоява да му се даде месо, ето как трябва да се постъпи с него. Сварете малко картофи. Прътувайте ги, прибавете към тях всичко, каквото е нужно, за да им се придаде приятен вкус. Направете от тази смъх кюфтета. Опържете ги в хубаво, чисто масло ; турете отгоръ' им малко пръсен магданоз и му ги предложете. Кажете на стомаха си: заповъдай, хапни си от тези кюфтенца! Надали някога си ял по-кръхко месо от това. Сто-махът ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари.
Сега вие ще кажете: не лъжем ли по този начин стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пак от трева? Вълкът се храни главно с овци, а вие знаете, че овците са тревопасни животни. Следователно, вълкът, като се храни с овци, по косвен път и той е тревопасно животно. Обаче, по-добре е да възприемаме храната в нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме от фабриките. Месото на овцата не е нищо друго, освен консервирана трева, приготвена по особен фабричен начин. Опасността от вегетарианството за някои хора се заключава в това, че те имат животински подтици, а искат да живеят по човешки. У такива хора се явява известно стълкновение в стомаха, и те казват: не ни понася нещо вегетариянството. Човек трябва да бъде вегетариянец по убъждение. Тогава той ще може да асими-
91
лира правилно храната, която приема. Освън това, животното в човека трябва да верва в него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не верва ли животното в човека, в своя господар, по между им ще се яви известна дисхармония. Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отялъчена за вас. Тя не може да се изчерпи само с говорене. Вие трябва да градите върху нея, докато си създадете нов начин на самовъзпитание. И след това, като я приложите в живота си, ще имате отлични резултати. Яз съм пра-вил ред години опити с нея. Тези опити са бавни, но сигурни; т са микроскопиче-ски, но колкото повече време минава, толкова по-мощни са и' резултатигк Никоя сила не е в състояние да спре човека от желанието му да направи този опит. Всички движения се подчиняват на известни правила и за кони. Например, ходът на човека схщо така се обуславя от известни закони. Когато човек трътеа за нъкъд, първо трябва да постави д-вения си крак напред, а посл лъвия. Освън това, той трябва да стъпва леко на пръсти, а не както някои стъпват първо на петата, а посл на пръстит-Б си. При това, следете, какви са резултатите от работата на човека, който при излизането си още започва да верви много бързо. Той се уморява скоро, и работата му назад остава. Правилно е, човек да трътеа бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си.
92
Постъпва ли така, на края той ще верви леко, бързо, като че хверчи. В всички свои проявления природата има определен ред и порядък. В Божествения свет има пълна разумност. Щом предприемаш нъкаква екскурзия, най-първо ще обмислиш добре въпроса, съгласна ли е тази екскурзия с Божествения свет, с човешкия свет и с животинския свет. И ако тя е съгласна с всички тия светове, тогава ще я предприемеш, След това ще поставиш дъсния си крак напред, и тоглавно пръстите. а посл останалатачаст от стъпалото. Пръстите на крака представляват. ангелското поле на действие; долната част на стъпалото – човешкото поле на действие, а петата – животинската област. Който стъпва първо на петите си, той търси правото на силния. В човешкия живот правото е на разумния, а в ангелския – на любещия. Бо-жественият свет обхваща правото на всички същества.
Всеки, който разбере тия три света,той ще има ясна представа за величието на жи-телите от Божествения свет. Ангелит, на-пример, са в съседство с хората. И т имат свои училища, църкви, градини, като нашите, но ако влъзете между тях, само тогава ще разберете, що е култура, що е ред и порядък, що е чистота и любов. И т имат забави и развлъчения, като нас, но с съвсъм различен характер от нашите. В тяхното царство болести няма и смърт не съществува. Ще кажете: да заминемъ
93
веднъж от земята, че да пожив-вем и ние малко спокоен и красив живот. – Не се отива изведнъж в ангелския св-бт. Огбд заминаването си от земята, непробудените души минават през един преходен св-бт, дето няма още истински ред и по-рядък. Тук т пръстояват известно време, според степеньта на своето развитие. Про-будените души, обаче, минават и заминават този свет, без да се спират. Оттук о те отиват в ангелския св-бт – свят на раз-умност, св-бт на истина и красота, свет на любов, св-бт на въчна светлина.
Сега, да оставим настрана горното небе. Там, наистина, е много хубаво, но нека се опитаме да свалим това небе в себе си. Лко вие се заемете да работите съзнателно върху себе си, да пръустроите живота си, от невидимия свет ще ви дойдат на гости сж-щества на Любовта. Т са много внимателни и се интересуват от всбко същество, хоето иска да работи, да учи. Ръши ли някой човек да учи, т му изпращат учител. В Писанието е казано: „Ще изпратя святия си Дух да ги учи". В момента, когато човек ръши да служи на Бога по нов начин и се заинтересува от Божията Любов, веднага Духът иде на помощ и урежда работите му. Казано е още: „Когато пътищата на някой човек са. Богоугодни, Бог изпраща Духа си да му услужи, и Той го прими-рява с всички врагове". Всички хора стават благосклонни към този чов"Ьк и казват:
94
омекнал е нещо този наш познат. И наистина, всичко наоколо му съдействува за негово добро.
Ще ви дам един пример за изяснение положението на човек, който решава да служи на Бога. Вие сте бЪден чов-бк, нямате пари, никой не ви поглежда, никой не ви почита, минавате самъ-самичък в живота, като чужденец. Обаче, вие имате богат дъдо нЪкъде в Америка, и той умира, като ви оставя голямо наследство, около 100,000 долари. Вие взимате парите и се чувствувате самостоятелен, от никого независим. Обличате се добре, храните се добре, и веднага хората, които по-рано не ви обръщаха внимание, започват да се интере-суват от вас: почитат ви, кланят ви се, щастливи се считат, че могат да се разго-варят с вас. Изгубите ли парите си, отново всички ви изоставят. Каквато е силата на парите за материалния свет, такава е и духовната сила на човека, когото посеща-ват велики, разумни същества от невидимия свет. Докато живеете в физическия свет, силата ви е отвън; влезете ли в Божествения свет, силата ви е отвътре. Тогава оби-чат човека заради самия него; и това, което той има, никой не може да му го отнеме. Най-много падания има в физическия свет; в ангелския свет има малко падания, а в Божествения свет нема абсолютно никакви падания, понеже иема изкушения!
95
Аз ви навеждам на тия мисли, за да уредите разумно живота си. В душата на всбкого има заложени н-вкакви дарби, н*бщо хубаво и добро. Всеки има желание да направи н^що хубаво, но като не знае законит, мето-дигб, какъда постъпва, той разваля хубавото, което е предприел. Например, н-бкой иска да изчисти едно петно от дрехата си, но вместо да го изчисти, скъсва дрехата. Желанието му е добро, но той не познава химията и мисли, че по механически начин ще успее. Ти искаш да реформираш някой човек, да го освободиш от един недъг, но като го тласкаш натукъ-натам, вмъсто да го освободиш от този недъг, ти скъсваш кожата му. По-добре го остави с недъга му, но с здрава кожа, отколкото без недъг и с одраьа кожа. Има нъща, които могат лесно да се поправят, но има такива, за които се изисква повече време. В това отношение се иска разумност. Човек трябва да бъде чистосърдечен. Направи ли той една погрешка да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповъда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трябва да анализира себе си, да разбира, кои прояви са животински, кои – човешки и кои – ангелски.
И тъй, първото правило, което трябва да спазвате: раждайте желанията си по човешки. Второто правило: всъка сутрин, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайе да се измиете, но поседете около 10-15 минути в размишление, докато се уравно-
96
въсите. Имате ли нъкакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го превърнете в човешко. Не успеете ли да направите това, през целия ден работата ви няма да върви успешно. Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно, и докато не почувствувате мир в душата си, не започвайте никаква работа. ОтЬд това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щом успеете да уравновесите състоянието си, вие ще наредите всичките си работи по-добре, отколкото ако бързате и не успеете да се уравновесите. Тогава работите ви ще се объркат много повече.
Един наш познат разправяше следния нещастен случай, който го сполетял. „Всяка сутрин аз се молех на Бога исггбд това започвах работата си. Една сутрин, обаче, трябваше да замина за някъде, и като се боях да не пропусна трена, казах си: тази сутрин ще мине без молитва, и тръг-нах за гарата. Тази сутрин, именно, моето дете пострада. В играта си едно негово другарче, по невнимание, му извади окото: Казвам: не бързайте! Не започвайте работата си, преди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днес го пропуснете, утр пак има трен. Тренът и утре можеш да хванеш, но изваденото око не можеш да вер-неш. Направете това, което е необходимо за душата, ви. Окото веднъж се дава на човека. Добра мисъл, добра дума, само веднъж се да-
97
ва. Любовта ще похлопа сутрин само веднъж на вратата ти. Ако станеш да й отвориш, добре си направил; не й ли отвориш, це-лия ден ще минещ без любов. Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде. Сл-Ьд Любовта ще дойде Мъдростта, а най-после Истината. И те ще потро-пат само веднъж на вратата ти. Не им ли отвориш веднага, никакви сълзи не са в състояние да ги вернат назад. Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден.
Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината? Какво представлява човек без тяхното посещение? Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря. Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облаче душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си. Бог е в душата на човека. Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека, и той стана жива душа". Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дъ-го хората ще бъдат крилати, като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.
Сега от вас се иска приложение в малките работи. Започнете от отношенията
98
си към животните. Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие. Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората. По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Яко ме любите, ще упазите и моя закон". Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и упазим законите, които Той е поставил. Пръстъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов. В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?
Казвам: анализирайте своитв мисли, чувства и действия, и следете към коя категория се отнасят: към животинскит, към човешките или към ангелските. Ще прочета псалом 119, буква Г – Гимел и ще направя един малък разбор на някои стихове.
„Дигни от мене укор и пръзръние, защото упазих Твоите свидътелства" – (22ст.). Първата част на този стих е от областта на животнит, а втората част „защото упазих Твоите свидътелства" – е от областта на човеците.
„Князове, наистина, седнаха и говореха против мене" – от животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше в Твоите по-велъния" – от човешкото царство – (23 ст.).
„Твоите свидътелства, наистина, са на-слаждение мое и съвътници мои". – Това е
99
заключението. То е от ангелското царство. „Стори добро на раба си, за да живея и да упазя словото Ти" – (17 ст.). Според се-гашните времена, този стих може да се пръ-веде в следната форма: „Сторил си добро на раба си, и аз пазя Словото Ти". Бъде-щите времена, за които Псалмопъвецът е писал, са вече настоящи времена за нас. Бог е сторил вече доброто на раба си. Сега не остава нищо друго, освън рабът на Бога да пази и изпълнява Словото Му.
„Отвори очите ми, и ще гледам чудесата на Твоя законъ" – (18 ст.). Когато Псалмопъвецът е писал тоя стих, очите му са били затворени, но сега може да се даде друг пръвод на стиха: „Отваряш очите ми, и аз постоянно гледам чудесата на Твоя законъ".
„Пришлец съм аз на земята; не скривай от мене заповъдите Си" – (19 ст.). Псалмопъвецът казва: „Пришлец съм аз на земята", а ние очакваме времето да станем наследници на небето.
И тъй, като четете 22 стих, кажете в себе си: благодаря Ти, Господи, че вдига ш от мене укорите и пръзрънието Си. Благодаря Ти и за знанието, което ми даваш. Едно време бях слъп, а сега виждам ясно.
Бесъда от Учителя, държана на 26 август, 1929 г. – Изгръв.