Разлика между версии на „Посред тях“

Версия от 12:58, 13 януари 2010

Посред тях

„Защото, дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм азг по-сръ^д тяхъ" *)

В прочетената глава са изказани велики Истини, н"б-кои от които, сами по себе си, са противоречиви. „Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава. Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно мъхто? Това е общо изречение. Обаче, в тия нъща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, те. е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи н"бщо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума--да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своего естество, да разбираш своя произход: причините на твоето същестеуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.

Казвате: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее. Но как трябва да живее? Ето един важен вьпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си просг човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живе-

• ) Матея 18:20.

166

еш и те. н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Запример, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цвътовег, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, запример, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг. Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува. Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе. Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!

Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващето за него слънце. Питам: де е изтокът на вашия живот? Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот. Хиляди години, как живЕят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват; Трябва да се живее – нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса, Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.

Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години с земледелието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в дне-

167

шната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увт^реност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предцитт на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадъдът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което поди-вява, постепенно издребнява. Когато крушата подивтве, издребнява. Когато чов-бк подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е филосо-фът между животниттб. Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивтве, и той ще издребитве. Едно е важно, че прадядът на житото расте и при най-голтъма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъх-нат другите жита, посаждат предцитъ* им в сухата земя, и тъ" се развиват, заверзват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издър-жливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бтьло, съдържа повече нишесте, а прадтвдът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са едкакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжьта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Запример, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъвне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.

И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито» Питам; вие намерихте ли прадедото на човтъка? Според

168

мене, добрият, разумкият човек, в пълния смисъл на думата, е прад"вдът на човечеството. Дьлго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото тб са р-вдкост. Сегашнитте хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребнело, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, про-поведва за Бога, това подразбира, че тон е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в свега не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане пльт и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на чещага. Обаче, има неща в човека, които не трябва да се кзменят. Неизмвнното з човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и те. н.

Казвам: в проявите на човека се забелезват четири състояния, които отгозаряг на четирите състояния на материята – тверда, течна, въздухообразна и огнена. Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвертото непременно трябва да бъде в покой. Когато става промвна в почвата, в твердата материя, тази промена носи нещастие на хората; когато става промена с течната материя, тази промена носи благословение на хората; когато става промена с въздухообразната материя, тази промена обновява хората; и най-после, когато сгааа промена с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Това, което става с природата, сгава и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която жизеете, започне да се вълнува, както въздухът и водага се зълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Его защо, при всички условия в живота, твердата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздух ьт нека се вълнува, огънът нека гори, но при всички те^я промени земята всекога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия жизот, като изкуство, трябва да бъде устойчива.

Твердата почва, на която седи нашият приицип, нашето разбиране на живота, не .рьбва да почива върху свойствата на водата, ни го върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твердата почва. Защо? Защото житото във вода!а не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посвеш. Житото се све само на земята, на твердата почва, а водата, въздухът огьньт, те. е. свъглината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.

И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки. Обаче, красоюта, в тяхен смисьл на думата, е само стремеж на душата, но не и нейн идеал. Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учеч, това не е идеал, но резултат. Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човбк трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той грабва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човтБка красив. Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработеат в себе си, да я използуват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да е храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уро-вен, както са мислили някога за тех. Съвременните учени призназат, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, тб приемат въгледвуокиса от въздуха, който предста.- с:го-ва за хората, и го обработват в себе си, използуват го за храна. Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвершена от тази, която човбк има. Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътре-шната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна. Всека отрица-

170

телна мисъл и вск"Ько отрицателно чувство в човека см отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използува за храна. Истински ученият знае това изкуство. Вземете, запример, когато домакинята иска да извади маслото от млекото, тя знае, кахво трябва да на-1 прави. Тя ще изверши няколко предварителни процеси с млекото, докато извади|маслото от него. Днес всЬка домакиня може да направи това: първо ще издои млекото, после ще го свари, ще го остави малко да истине и най-после ще пристъпи към биенето. Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млекото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и те. н. . За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство. Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя никаква наука, никакво изкуство.

Ученият земледелец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и кжклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той д1зли зърнените храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжьта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжьта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опите с кжкли-цата, тя н^ма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Кжклицата казва: „Не трябва да се верва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че кжклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на кжклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, г казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като кжклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година,

171

ща ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.

Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот. Защо ви са необходими тим изводи? Защото законите в живата природа са едни и същи за всички съще-ства: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества. Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоещитъ1 същества. И общестееният живот е резултат на минали животи, ма-кар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята раз-умност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради никаква висша разумност, колкото по причина на никакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до никаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разд-влят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е жив-вл при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред на-слоявания, ред качества, неприежщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всбки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек? Дко искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята послани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и те. н, След това посещавате дома на трети човек и виждате на

те

теоздеи закачени царевици, в хамбаря – жито, ечемик, ръж и те. н. И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всЬки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, гова още не представя неговият жи-вот, нито пък идеалът на неговата душа. Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на н%що по-велико. Значи, вст^ки тртьбва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.

Сега, ще ви задам въпроса: Може ли встбки от вас да намери сво^ прад-вдо, от когото е произл^зълъ^ Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога? – Да, това е твердение само. Можете ли да докажете това твердение? Всяко твердение е втьрно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Запримтьр, ученикът пише на дъската числото едчо и започва да брои: един кон, един човтьк и те. н. Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата ^д^ и-щс се разбира Бог, Значи, в свтбта само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, те. е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нтьщо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в св-вта, и какви са били условията за създаването на втората единица? Грябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвершено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твердите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твердение. Да твердите н-бщо, без да го доказвате, то н-вма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат землевладт^лец. Той навевкъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се гу-

173

били по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всбки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарьт от препоръката на своя слуга, който всбки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че верва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдъръ» всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си дош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарьт трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява. Започнат ли и господарьт, и слугата да гозорят един за друг лоши работи, това показва, че тб нямат вяра помежду си. Я щом нвма взаимно доверие между хората, те не могат да работятг-) заедно.

И тъй, не е важно, какаа е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата в-ьра във вас. Бих желал главно Бог да има в-ьра във вас, че можете да вершите Неговата работа. Убедите ли се във верата на Бо^а във вас, вие сте нзмърили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващит. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нишо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желанно богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот очзи, който не носи щастие на чов-вка. Не е сила онази, която не освобождава човека. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за верата си в

174

Бога, тя не е истинска вера, докато всбки ден изпадате в обезсърдчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота. Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вера?

Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вьра, знания в онзи св-бт. За кой онзи свят говорите? Онзи св-бт е забавление, което хората сами са измислили. Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто гссподар казва; Ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30,000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарьт започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано -господарьт му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да верва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен. Казвам. по-вервай и ще оздравъеш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повервате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря,

Сега, ще преку^сна мисълта си, както правят авто-рите на романит, да приведа един пример, който донъ-къде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завершен още. Преди десет години по-лучих подарък една електрическа тенджера, която не упо-тръбявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опите с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана никакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагръе. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгорв, аз прибрах тенджерата настрана, ако се укаже нькакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловднв, иска да ме види и казал че много бърза. Аз бвх заеп>, но си помислих: ще го приема, да виця, защо бърза толкова много. Той веднага влъзе в стаята ми и започна

175

да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всич-ките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще верне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бър-зам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи смътка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се верна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенцжерата, взе парит, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече н^ма да се верне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи> Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв. да си купи обуща. – Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре. Отиде си той, но не се верна повече, и тенджерата остана у него.

Това беше опите с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност. За мене е важно, дали ще направи тенцжерата, а не това, че съм му дал пари. Дз искам той да прояви своята честност като човек. И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека. Че-стният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошит% условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да припесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемечт, който алхимици!е са търсили – елексирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в

176

човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всбки тръбвз да намери, Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прад"вдът на всички клетки. Като се намъри тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прад-вда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещеетва в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговою вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издьржа и при най-лошите условия.

„Дето са двама или трима, събрани з мое име, там съм аз посред тех." Двама или тр-пма, това са необходимите условия, за да дойде Христос. Идването на Хрисга между хората е основната идея, 01 която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се сдеждат чъм постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие сенката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповод-ник, държавник, отлични баша или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да гостигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще верва в онази жива клетка во себе си, която расте и се развива непрекженато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадедо. В който момент поверва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадедо. Външните условия са толкова промънчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и те. н. Вс1км трябва да намери в живога си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за ла му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадйдото на сегашното жито. Който се храни с това жито, той е ра^решил за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае от никаква друга храна.

Слелова1елчо, идеята, която мо IV. да зацовсм чонЬка, е той сам да се опрашва. Дко заболее, той самг> да се лЬ-

177

кува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своитъ" радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сра-жавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и те. н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашнигк условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един прия-тел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна ч/ьрта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя чърта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отялечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъв е класът на това жито. Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашниг, а същевременно било и по-хранително.

Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, те. е. онзи, от когото с^ е родил първоначално. Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си 1ъзи основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие ням*ате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в евета, които също така са на израждане. Саътът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и

12

178

до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже н"бщо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да верват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вт^рват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях ' Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своитъ' предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се верне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с гол*вма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, наприм"Бр, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични нъща. Т обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя б-вше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите^ Това става не само в България, но и в цела Европа. Кой европеец се е заелъда търси предците на техното жито? г\ко човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчно-тии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това^ Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи ^ Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. гЛ тъй, да се движи човек от едно место на друго, да бега от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, ца се разлива човек в своя живот, това е качество, приежщо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твердата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля,

179

основа не хваща". Ако камънитъ* на вашата къща се тър-калят, каква къща е тази? Кръвьта трябва да тече; ми-съльта трябва да се движи; чувствата трябва да се разши-ряват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото ткпо. Най-важното нещо в човека е неговото тело, а не мислите и чувствата му. Мислит, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното н-бщо за човека е неговото тело, защото то представя проявения чоаък. Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тъло, било толкова важно! Да, с това тъло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито. С вашата философия вие можахте ли да пропътувате гблото си, да намърите в него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, в кой уд на организъма се намира тази клетка? Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тяхъ". Съвременните хора верват в щастие и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господъ' – Аз вервам 200 на стогб, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора уми-рат гладни. Бог е живот, но при все това хората уми-рат. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всбки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън!" Господ постоянно чисти хорага. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намърят своите предци и се пресадят на тях. Дпостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина". Това подразбира, че ще се присадим на нашитъ-предци. Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще виръе по-добре и по-добър плод ще дава.

Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него. Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свет

180

вие трябва да имате поне една основна идея. Някои каз-ват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви зани-мават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всЬки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вершите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той тр-вбва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живЕят. Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате? Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока.

Казвам: вашият живот лесно може да се подобри. – Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вера, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на чов^к, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на чов-вка необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, те. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е нам^рил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с кальта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове. Детето

181

забравя вече къщичките от кал и гтЬсък и мисли само за зрьлитт, сладки плодове. То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посртьд ттьхъ". Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за въчни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиро-машеете? Дз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогаттвеш. Казано е: „ Блажени нищите духомъ". Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъвти и зртье. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намтьрил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намърих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пржчица в живота на човтька, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човтьк да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Мко сте дошли до придобиване »• тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е нам-крил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашити предци са били в състояние разумно да използуват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработ-ват земята едва на дълбочина 25 см.; ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, г ще открият в нея богатства За хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко

разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка»

182

Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята тр-вбва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опрьсняване, за усилване на елементитъ\ Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болеститъч Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако нъжой не е боледувал в живота си, организъмът му е по-изн-вжен, по-неиздържлив. Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест. Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на вевка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.

Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате. Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не сверши никаква работа. Иначе, човек се разваля. В дадения случай, аз требваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щ~вше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отежт-ствие на прадт^дото в него. Мнозина подържат мисълта, че тр-вбва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че тр-вбва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе н-вкой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хлъб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но стар ига си не давай. Не давай тълото си на хората, те. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с телото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хва-нат за думите ми и ще възразят: Значи, не тр-вбва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е ну-жен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това

183

положение; ако дойде нтвкой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посртвд тяхъ". Постарайте се да намерите тази основна идея себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни чърти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Нтвма сила в евтвта, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато бтвше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля! В Твоитте ръце предавам Духа си." На друго мтвсто Христос казва: , Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде нтвкой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви сьжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя теоздеитте от ръцетте и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човтвк да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай нтвкой, който е раз-пнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, пристори се на умртял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали тртвбва да се говори истината на хората? – На кого тртвбва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на рл умниттв, на истинолюбивитте хора. На лъжциттв, на крадцитте истината не тртвбва да се говори. И да им кажете истината, тте нтвма да втврват. Вствки човтвк търси истината, но нтвкой от ттвхея търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира. Нтвкой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намтврят истината. Казвам: ако можете там да намтврите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намтврите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи евтвт ще намтврите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушницитте не са нищо друго, освен условия да се задоволи отча-

184

сти глада на онези, които Сж заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свт$те, ако за душит, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свт5Тъ",но един беден свят, пълен със страдания. На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това го-лямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашитъ* подаяния!

Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите. Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества. Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правимъ". За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях тр4бва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духоветъ-? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видЬл човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но коньт не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живяе той? Кои са отличителните му чърти? – Нищо не знаете. Но има нт^що безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тт^зи моменти траят кратко време, след което човт^к минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се сверши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачитъ1 на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли вед-нъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Дз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. ВсЬки ден трябва да прилагате по една ниите ка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всЬки ден късате по една нишка от вашата вера, тя отслабва, Вя*

185

рата, като понятие е едно н-кщо, а като сила, която дава вьзможност на човека да посшгне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нтьщо, а като сила за постижения е друго нЬщо. Любовта представя велик свт^те. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щтьхте да работите за увеличаване на ттбхнитте нишки. Мз засътам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси ш помощ отвън, като царевицата, ръжьта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човтьк. Значи, житото е емблем на човешкия живот. Понеже житото днес е издребнтьло, това показва, че човтьшкият живот е издребнтьл. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговият живот. Следователно, всЬка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.

Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашитъ" вярвания. – Ние се стре-мим да бъдем добри. – Моите почитания към вашитъ-стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвершени, както е съвершен Отец ваш Небесни!" Кой от вас е съвершен? Съвершенство, без придобиване на предцитт, е немислимо. Съвершенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живтье в това единение, той живее в Цялото и разбира идеит, които се включват в Него. Това значи да имаш довтьрието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, кои*" се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с ней-нитъ" сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте гялото си на дявола! Не правете опита, който аз напра-вих. Дз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата. М вие, дадете ли вед-нъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите*

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там

186

съм и аз посред те*бх." Сега, желая ви да се събирате по двама или трима, да започнете с алхимическата идея, да образувате общество от идейни хора, които да рабо-тят за своето добро, за повдигане на своя ближен и за въдворяване Царството Божие на земята. Щом постигнете това, всички хора ще живЕят според великия закон на Любовта.

Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите бълтари. С намиране предците на житото, разрешава се и въпросът за стомаха, за храненето. Когато това жито се размножи, от него ще се прави най-хубавия хляб, какъвто досега не е могъл да се приготви.

Христос казва: „Мз съм живият хляб, слязъл от небето." Не е далеч времето, когато хората ще се хранят с този жив хляб. Щом дойде това време, и животът на земята ще се подобри.

И тъй, дето са двама или трима от учениците, събрани в името на Христа, г& ще могат да нам-врят предците на сегашното жито в себе си.

8. Беседа от Учителя, държана на 30 октомври, 1927 г., София. – Изгрев.