Разлика между версии на „Домовит човек“

Версия от 17:32, 12 януари 2010

ДОМОВИТ ЧОВЕК

"Имаше някой си человек, домовит, който насади лозе и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълб, и даде го под наем на земледелци, и отиде".

В този стих има две положения: "насади лозе" и "даде го под наем". Софиянци разбират това изкуство - градят къщи и ги дават под наем. Главният въпрос е, какъв наем ще вземат. По някой път, има спор между хазяи и наематели. Хората казват: това са инцидентни, случайни неща. Аз наричам тия неща съвпадения.

Сега, под думата "домовит", аз разбирам - разумен човек, който насажда лозе. Само разумните хора садят. Само разумните хора градят. Само гениалният скулптор, който разбира, може да извае от непотребните камъни, нещо хубаво. Само гениалният майстор може да съпостави няколко дъски така, че те да издават звуци, да направи от тях един инструмент. Само разумните хора могат да направят от нищо - нещо, а глупавите хора, каквото им дадеш - и най-доброто да им дадеш, ще го развалят. Те са като малките деца. И тъй, този домовит човек насадил лозе. Лозето е емблема на духовният живот, който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата, пък, е обратно. Тя се взима, изобщо, като емблема на живота. Затова Христос казва: "Аз съм лозата". Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките". Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита". "Терра инкогнита" не е българска дума; означава - непозната земя, нещо непознато, незнайно. Учените хора наричат това нещо "инкогнито". Те го произнасят различно. Можеш да туриш ударението на първия, на втория слог, или накрая на думата. В английски език има думи, у които, ако произношението е малко меко, турят накрая буквата t или d. Често окончанията дават противоположно значение на думата. Мнозина от вас сте чели този стих: "Имаше един домовит човек, който насади лозе и го даде под наем". Ще кажете: защо го дават под наем? Защо учителят съгражда училището и вика учениците си? - Той дава училището под наем на учениците си и преди да е дошъл той, те дигат шум до Бога, но щом дойде, утихват. Значи, училището не е за учителя, но за децата, за учениците. Всички чинове, карти, дъски, всички пособия са все за учениците. Тъй че, този домовит човек е насадил лозе и го дава под наем на наемателите, те да го работят. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовит човек, който насадил лозето и между нас? - Вашето тяло е една лоза, насадена от самите вас. Всяка ваша клетка, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше волево движение, тава са силите в това лозе, които са дадени под наем. Като четете този стих, ще кажете, че тези наематели не са били добросъвестни хора, че не си плащали данъка навреме.

Казва се в Евангелието: "А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земледелците, да вземат плодовете му. И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пак проводи други слуги, по-много от първите, но сториха и тях същото. Най-после, проводи при тях сина си и думаше: - Ще се засрамят от сина ми. Но земледелците, като видяха сина, рекоха помежду си: - Този е наследникът, елате да го убием и да усвоим наследството. И като го уловиха, изведоха го, вън от лозето, и го убиха. И тъй, като дойде стопанинът на лозето, що ще стори със земледелците? Казват му: - Злите зле ще погуби и лозето ще даде под наем, на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето си". Вашият живот, това е лозето, което е дадено под наем. Всички вие, които ме слушате тази сутрин, сте наематели. Бог ви е дал едно лозе, да го обработвате. Въпросът е, дали вие си давате наема навреме. Вие ще кажете: много жестоки са били тия хора, които са били слугите на своя господар. - Хубаво, когато една възвишена и благородна мисъл дойде във вас и вие я изпъдите; когато едно благородно желание дойде във вас и вие го изпъдите и най-после, когато и Духът дойде във вас и вие го изгасите, не сте ли и вие в положението на тия слуги? Какви ще бъдат последствията? Писанието казва: "Ще отнема Духа си". Какво става тогава? Ще дойде най-после господарят, умният човек, и ще ви изгони.

Това е всичката философия на верующите и неверующите в света. Някои казват, че са верующи. За да познаеш, дали един човек е верующ, той трябва да има едно вътрешно, а не външно схващане за Бога, защото всеки човек, който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоник, той е човек от една стара култура. Щом един човек има една външна форма, един външен образ за Бога и мисли, че той може да го наказва; такъв човек е идолопоклонник. Казвам: вие ще познаете верующия, когато е болен, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е болен, той няма никаква вяра. Съмнява ли се, никаква вяра няма. Няма ли мир в душата си, той няма никаква вяра. Ама той може да казва, че е роден от Бога няколко пъти - това са лъжи, това са преструвки от негова страна. В такова раждане ние не вярваме. Той не може да изнесе най-малките изпитания в света, не може да прояви най-малкото търпение. Ние не вярваме на такава вяра. Величието на човека в света, трябва са се прояви в неговия характер. Величието на човека се показва, само във време на страдания. Кога се показва ученият човек? - Когато решава най-мъчните задачи. Лесните задачи и децата могат да решават. Колко правят едно и едно? - Две. Колко правят две и две? - Четири. Колко правят три и четири? - Седем. Тия задачи и децата решават. Кой от вас не знае да събира?

Но, ако ви задам една задача, например: след десет хиляди години, на кое място ще се намери земята при своето движение? Или, в кой полюс ще се намери земята след седем хиляди години? Ще можете ли да решите тия задачи? Тук има дума ученият човек. Значи, само ученият човек, в пълния смисъл на думата, или мъдрецът, както аз го наричам, може да реши тия задачи. Само той може да определи, какво ще бъде вашето положение, вашия живот след хиляда години, например; онзи човек, който е заучил наизуст някои неща от Писанието, или от други някои книги, не може да решава такива задачи. Истинско знание е това, което изтича отвътре на човека и изисква външни условия, за да се прояви. Знанията трябва да изтичат от човешкия дух, т.е. трябва да излизат отвътре - навън. Външните условия са пак от Бога. Бог е мислил дълго време отвътре, после се проявил навън. Така и ние, когато мислим дълго време отвътре, после се проявяваме навън.

Следователно, има две реалности в живота: едната навътре, а другата - навън. Какво образуват, най-после, те? - Образуват един творчески принцип. Значи, когато Бог е започнал да мисли, светът се е създал. Казват някои, че Бог е създал човека. Под думата "човек" аз разбирам, че Бог е създал света, т.е. цялата Вселена, чрез Мъдростта. Човек без мъдрост не е човек. И ако ние говорим за човека, подразбираме Мъдростта. И в Писанието се казва: "Веселях се в обитаемата Негова земя със синовете на Мъдростта." Следователно, Бог е създал Вселената заради синовете на Мъдростта. Като създал света, той дал под наем земята и слънчевата система. Слънчевата система дал на ангелите, а земята - на хората. Значи, има едно съвпадение, има допирни точки във вселената.

Сега, вие си мислите, защо сте дошли на земята. - Дошли сте, за да обработвате вашето лозе. Може да кажете: Най-после, ние не трябва ли да живеем? Че в какво седи животът? - Животът седи в разумното съчетание на онези елементи, с които трябва да градиш, да създаваш себе си. Ако от ден на ден ти не ставаш по-здрав, по-умен и по-изобилен с живот, какво разбираш от живота. Аз често ви говоря за Любовта, но не за онази Любов - от картошки, не и за онази Любов - от мамалижена каша. Вие трябва да ме разбирате добре - аз нямам нищо общо с такава любов. Любовта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство - най-свещеното, най-мощното чувство, Божествено чувство, което твори в света и пред което, ангелите се прекланят с благоговение. Когато Бог заговори на някой човек, той става силен, мощен и никога не отпада. Любовта никога не отпада. Всички слънчеви системи могат да изгаснат, целият космос може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовта остава за вечни времена и от него произтича всичко в света. Не ми говорете за каша, от която хората умират. Има религии, които са направени от просена каша или от картофена каша. И тия каши, хората наричат, любов към Бога. Някой ти говори днес за Бога, а утре ще те обеси на въжето. Онзи съдия ти говори днес за Бога, а утре ще те осъди за кражба. Той те съди за кражба, а сам краде. Друг някой те съди за престъпване на закона, а сам той, десет пъти на ден, го престъпва.

Всеки Съдия, който подписва една присъда, трябва да има чиста ръка, трябва да бъде чист като светия. Нека такъв човек те съди! Но, когато един престъпник подписва присъдата на другиго, той сам си е заличил живота.

Някои от вас често казват: "Господ е благ". В какво седи Божията благост? - Благост в Бога има, Той всякога е благ, но когато ние сме разумни. Между Бога и нас трябва да има известно съотношение. Ако ние не зачитаме това велико и свято чувство, което съществува в Бога, с което Той се проявява, как ще разберем Божията благост? Ако не се отнасяме с дълбоко уважение към онова лозе, което Бог ни е дал, да обработваме, как ще разберем Божията благост? Казва се в Писанието: "Ползувайте се от благата и каквото ви остане от изобилието, това ще пратите на мен." Вие ще ми кажете: "Господ има ли нужда от това"? - Разсъждавайте разумно! Когато онази велика река изтича от своя мощен извор и влезе в твоята каца, за да я напълни, питам: трябва ли да спреш тази вода в своята каца, или да я пратиш в морето, отдето е излязла? Всяко благо, което си приел и използвал, трябва да оставиш, да се върне към Бога. Ти ще вземеш от всяко благо толкова, колкото ти трябва. Вземеш ли повече, ще си създадеш най-голямото нещастие. Колко ти трябва днес, за да преживееш? - Трябва ти 1 кило хляб, 3 глави лук, 2 - чесън, 3 ябълки, 2 круши, 5 сливи, 20 гроздени зърна, 3 портокала, 1 лимон, 2 банана, 1 плод от хлебното дърво, 1 алабаш, 1 зелка, 3 глави праз лук. Друго какво ти трябва? Вие ще кажете: "Ами много малко нещо е това". Не, не бързайте, че като наредя още 20-30 такива неща, това малко ли е? Колко трябва на човека? - Малко му трябва, като се има предвид, че от всеки чешит ще вземе по малко. Разнообразие трябва на човека, а лакомията всякога разбира еднообразие. Така хранят прасетата. Дойде тяхната господарка, тури им в едно корито трици и те, пъхнат муцуните си, ядат ли ядат и благодарят, като казват: много добра е нашата господарка! Казвам: това е свинска мамалига!

Сега, някои, като ме слушат, докачат се. Не, приятели, вие трябва да се докачате от онези низки сващания, които имате за Бога! Вие трябва да се докачате от онези низки добродетели, които проявявате. Вие трябва да се докачате от онази слаба интелигентност, която проявявате. Вие трябва да се докачате от онази слаба вяра, която имате в живота. Какви трябва да бъдете тогава? За вас има само едно, велико бъдеще. Казвам: кой от вас, като онзи добър майстор-благодарник, знае условията, при които растат пръчките? Всеки от вас трябва да изучи всички видове пръчки. Добрият майстор трябва да знае условията, при които всяка пръчка расте и се развива. Но, когато дойдем до човека, имаме вече друга една наука. Наблюдавали ли сте, вие по себе си, при какви условия могат да растат чувствата у човека? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума в човека? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човека? Вие ще кажете изведнъж: е, както даде Господ. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нещата. Господ не дава нещата отвън; отвътре трябва да дойде всяка проява. Най-първо, подтикът е отвътре, а после иде оттвън. Когато подтикът дойде отвън, ние имаме един механически живот. Това е животът на пясъка, на скалите, на кристалите; а когато подтикът иде първо отвътре, а после отвън, ние започваме с онзи разумен, вътрешен живот. Питам ви: вие, като интелигентност, разглеждали ли сте вашия мозък, да видите, в какво се проявява неговата сила? Например: знаете ли, на кое място във вашия мозък седи добродетелта? Тя се намира в мозъка ви, но на кое определено място, именно?

Всяка добродетел е като пръчка във вашия мозък. Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира милосърдието? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира твърдостта? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира чувството на приятелство? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира майчината любов или Любовта ви към Бога? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира центъра на разсъдъка, или центъра на паметта и ред други центрове? Кажете ми, де се намират всички тия чуства? Не само вие не ги знаете, но и най-видните философи, като Канта или други някои, не ги знаят. И те са били невежи в това отношение. Кант е знаел толкова, колкото и вие. Той е написал една отлична книга за чистия разум; но преди да я напише, трябваше да напише, на кое място в мозъка се намират всички тия пръчки.

Съвременните хора искат да възпитават децата си, но как ще ги възпитават? Ако вие окопавате лозата си, но не обрязвате пръчките й, какво ще стане с вашата лоза? Пръчките на самата лоза не се окопават, те се обрязват, а самата лоза се нужде от окопаване. И колкото повече окопавате, т.е. обработвате лозата, толкова повече растат и бурените около нея, защото имат по-добри условия. Същото нещо се забелязва и у добрия човек. Едновременно с развиването на добродетелите му, се развиват и някои лоши качества. Туй зле ли е? - Не е зле. И злото в човека също тъй има право да расте, както и доброто. Аз няма да се спирам, да обяснявам, какво нещо е злото. Злото е един живот. Според моите схващания, злините, които сега съществуват в света и у нас, са неизползвани добродетели на миналото. Следователно, сега трябва да се навлезе в един нов период, дето добродетелите имат условия да растат. Те са взели обратно движение в нас. Злото не може да се изкорени сега, но за в бъдеще. И когато Христос говори за бъдещето, за свършека на света, Той подразбира, че за в бъдеще ще дойде една нова вълна и туй, което сега е зло в света, ще мине в друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможност за ония хора, които днес са лоши, за в бъдеще да станат добри. Всеки човек, който закъснее в своя път на развитие, става лош. Това може всеки да провери. Например: представете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубят тия условия, у вас се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можем да бъркаме тук или там, Господ позволява това. Да, Господ позволява всичко, може да бъркаме навсякъде, Господ дава щедро, но онзи, който е дал да му обработват лозата, той не дава. Когато аз вляза в някоя чужда градина, да си набера ябълки, Господ казва: "Много добре направи!" Но онзи, на когото съм дал тази градина под наем, ще дойде да те хване и ще те набие. Всички казват: Господ дава щедро! Да, така е; и ние казваме, че Господ дава на всички щедро, но дали хората са разделили земята си право, това е друг въпрос. И затова днес хората казват: Господ дал на този в изобилие, а на онзи нищо не е дал.

Господ е дал право на всички същества да живеят, но аз взимам онази кокошка и казвам: Господ ми дава право да я коля. Не, това не е в съгласие с Божията воля. Ще дойде ден, обаче, когато хорото няма да ядят кокошки. Защо? - Защото кокошки няма да има. Ще дойде ден, когато хората няма да ядат агнета. Защо? - Защото агнета няма да има. Ще дойде ден, когато хората няма да се избиват. Защо? - Защото вълци няма да има. Е, кой ще остане в света? - Само разумните хора, които ще се разбират помежду си. Те ще разбират и ще прилагат правилно Божиите закони. Кога ще настане това време? - Когато храната и водата бъдат в тях и няма да имат нужда от тия елементи отвън. Храната ще бъде вътре в хората и тогава те ще се хранят отвътре, тъй, както Господ се храни. Следователно, Царството Божие ще дойде на земята. Когато се проповядва Царството Божие, подразбира се, да живеем по този вътрешен начин. И днес хората, като са налучкали този закон, започвот да ядат по-малко и казват: малко трябва да се яде! Идват при мене такива светии и ми казват: аз не ям зехтин, не ям готвено с масло, а само картофена чорбица. Този човек няма да яде зехтин, но оттук ще направи една търговска сделка, оттам ще направи една търговска сделка и погледнеш, изкарал толкова много, че и с кравешко масло може да се храни. Не, ние не схващаме така религиозния живот, ние започваме отгоре. Сега, слушайте ме, аз ви говоря за недъзи, които съществуват даже и в най-святи и чисти хора.

Ние трябва да ядем всичко, с благодарност. Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. Всеки от вас трябва да знае, какво трябва да яде днес. Някой си, до вчера ял кокошки, а днес вече проповядва - че не трябвало да се ядат кокошки, защото образували някакви си отрови в организма, които, изобщо влияят зле. Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо? - Понеже, туй страдание, по обратен път, ще се върне и към него. Той не трябва да изкоренява тази пръчка. Бог е създал всичко в света; ние нямаме право да изкореняваме пръчките, които Той е посадил.

Знаете ли, на какво се дължи упадъка на днешната култура. Днес се избиват най-малко 40 - 50 - 100 000 милиона същества. Това са един голям брой живи същества, които всяка година стават жертва на хората. В тях се зараждат чувства на страх, на омраза. Тия същества, като влязят в невидимия мир, създават много лоши условия за развитието на всички хора на земята. Не казвам, че ние трябва да плачем за изкланите говеда, но казвам, че ние сами, в миналото си, създадохме лоши условия за нашето развитие. Ние сами сме причина за нашите нещастия. Нещастията, които идат в света, не са за говедата, но за нас, за човечеството. За съвременната култура иде едно израждане, едно голямо нещастие, иде един порой. Ние трябва да знаем законите, чрез които да се примирим с Бога. Казвате: това е за грешните. Не, всеки от нас трябва да изправи своите отношения към невидимия свят. Питам ви: ако един велик цигулар отиде при Ниагарския водопад и започне да свири там, какво ще чуете вие? Какво ще разберете от неговото свирене? Или, ако някой виртуоз започне да свири при някое здание, което се гради, какви звукове ще се чуят? Какъв концерт ще излезе от неговото свирене? Или, ако вие сте устроили един концерт, за някакво благотворително дружество, но отвън хората се бият и се чуват само топовни и пушечни гърмежи, какъв концерт ще излезе?

Аз правя сега следната аналогия: всички бурни страсти, всички противоречия в живота - това са неблагоприятните условия. Те трябва да се премахнат и да дойдат онези меки, тихи влияния, които са подобни на първите слънчеви лъчи. Само тогава ще можем да мислим правилно. Всички ние трябва да утихнем, да станем тихи и спокойни в душата си. Когато Христос седна в лодката със своите ученици и навлезе в Генисаретското езеро, как укроти бурята, която се яви? - Той простря ръката си и повеля на вятъра - да утихне. Затова, когато вашето море се развълнува, прострете ръката си върху вашия ум и кажете: защо трябва да скърбя? Господ не скърби, ангелите не скърбят, само малките деца скърбят, само малките деца плачат. Не е лошо да плачеш, но, казвам - ако плачеш върху ръцете на своя ближен - този плач има смисъл. Плачи, за да измиеш ръцете му! Но, ако твоите сълзи падат на софийските прашни улици, ти си първокласен глупак. Тръгнала някоя жена из улицата, турила кърпа на очите си, плаче, не иска да я видят хората. Казвам: защо трябва да проливаш сълзите си по улиците? Изгонили някой чиновник от служба; и той тръгнал по улицата, плаче. Казвам - ти си първокласен глупак! Защо трябва да плачеш по улицата? Не, аз искам да цените сълзите си! И после, вие казвате: да любим хората! Как да любим тия грешни, мъртви хора! Не, нашата любов е за онези, които сега живеят. Нашата любов е за Божиите деца, които сега са на лозето. На тях трябва да изпратим Божиите лъчи, както слънцето изпраща нам лъчите си. Казвате: да се любим един друг. Разбирате ли, какво нещо е Любовта? - Любовта трябва да се изрази с едно велико, свещено чувство и тогава, да изпратим заедно, моето свещено чувство и вашето свещено чувство, из цялата вселена.

Но, ако моето свещено чувство и вашето свещено чувство не са пробудени, как да дойде Любовта? Любовта се изразява чрез онова свещено чувство, което никога не умира, с онази сила, която никога не отпада и с онази мисъл, която винаги е светла. Това е Божественото в нас. И всеки от вас може да бъде силен, само по този начин. Аз ви се чудя, като ви гледам - някой заболял от хрема и виждаш, веднага тръгнал да търси лекар. Дойде лекарят, но и той хремав. И той сам страда, но предписва лекарства. Не, не викайте никакъв лекар за вашата хрема. Даже и треската си не лекувайте. Защо? - Болестите, това са чисто вътрешни процеси, върху които ще приложиш волята си. Ще кажеш на хремата си: слушай, аз съм господарят тук! Давам ти всичко 7 дни срок; през това време можеш да се считаш като моя гостенка, за което ще ти окажа всичкото внимание и след този срок, ще си излезеш! На седмия ден ти й даваш един банкет, угощаваш я добре и след това й казваш: хайде сега, носи си много здраве; друг път, пак можеш да ми погостуваш. На треската пък ще кажеш: на тебе давам срок от 21 дена, през което време, ще ти давам по два пъти на ден угощение; значи, за всичкото време ще ти дам 42 угощения, но след това, ще си излезеш с много здраве, вън от мен. Хремата, треската - това са живи същества, които са яли и пили, разполагали са на мои разноски. След като си излезе треската, ще дадете още едно угощение. Тя ще ви направи слабичък, сухичък като светия. Ако изпъдиш треската преждевременно, ти ще се намериш в още по-опасно положение, ще вземеш да мислиш, дали няма да умреш - ще остане в тебе един страх. Не, ти ще знаеш, че и при треската можеш да живееш, и при хремата можеш да живееш. Чудни сте вие! Ако една треска може да ви умори, ако една хрема може да ви умори, какви служители ще бъдете? Каква служба ще можете да принесете на Бога? Ако една треска може да ви умори, от вас нищо не може да стане. Лекарят има друго предназначение. Той трябва да научи болния, как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта.

Той трябва да му даде такова лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди ниговите чувства и да просветли неговата мисъл. След това лекарят трябва да пристъпи към лекуване на болестта. Тъй, разумно, трябва да бъде лекуването. За да лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които са се наслоили в него. Цели 20 години, той живял един нередовен живот и в него се натрупало: излишно желязо, олово, мед и ред други отровни соли, които се образували при окислението на тези метали. Всички тия отрови трябва да се изхвърлят навън и да остане само онова, чисто, органическо злато и сребро; да остане само азотът и водородът, в онова чисто състояние, каквото е било първоначално в човека. Само тогава, човек ще може да възприеме онази Божествена светлина, която твори в него. Ако, след като изляза оттук, вие почнете да се питате - дали всичко това, което говоря, е Истина, казвам ви: ако вие мислите добре за мене, това е добре и за вас; ако вие мислите лошо за мене, това е лошо и за вас. И за мен е същото - ако аз мисля добре за вас, и за мене е добре, ако пък мисля зле за вас, и за мене е зле. Такъв е законът! Никой никого не може да увреди! Всеки човек сам себе си уврежда. Следователно, аз сам трябва да се грижа за туй лозе, което ми е дадено и да не оставям другите, да злоупотребяват с него.

Та, казвам: между нас трябва да съществуват само разумни отношения. Като четете Свещеното Писание, главно Стария Завет, той се отличава с ред примери. Прочетете живота на Давида, или на Якова, или на Аврама, или на Исака; вие ще видите, че техният живот е един отличен пример и за другите. Прочетете, най-после, живота и на други велики хора и там ще видите, че има примери за подражание, за поука. Давид беше едно малко овчарче, което ходеше да пасе овцете и развиваше силата си. Един ден, сам той се хвали, вълк нападнал една от неговите овци и той се хвърлил да я спасява - борил се значи, с вълка и надвил, спасил овцата си. После, според неговите твърдения - тогава имало и лъвове; той се борил и с лъвовете, за да освободи една овца от устата на лъва. Доколко е вярно всичко това, трябва да се питат ония ясновидци на времето, които виждат в миналото, но нека вярваме и на думите на Давида. Той беше един смел и решителен човек, който се борил с лъвовете и с вълците. Не само това, той бил и добър музикант. И когато Саул бивал нападан от лоши духове, викал Давида да му свири. Когато Давид започвал да свири, Саул изпитвал добро разположение на духа си. Щом Давид преставал да свири, Саул имал пак своето лошо разположение на духа. И това разумно, малко дете, след като прекара една дисциплина, дойдоха срещу него гонения от страна на Саула. И този млад овчар, след като стана цар, забрави, че Саул го гони, забрави, че е бил овчар и каза: "Не съм ли аз цар, не съм ли минал през толкова страдания, нямам ли право и аз да си поживея!" Един ден, Давид видя една хубава, красива жена, която била женена и той я пожела за своя жена. И заповяда на слугите си, да турят мъжът й на първата бойна линия, та дано бъде убит в сраженията. И наистина, мъжът й бива убит. Давид взима тази красива жена за своя и заповядва на придворните си - да казват, че той направил едно благодеяние на тази бедна вдовица. Тази жена зачева от него. Но окото на Господа вижда всичко. Той знае самата Истина, затова праща пророк Натан при Давида, да му каже, че не е направил добре. Натан разказва на Давида следното нещо: "На един богат човек дохождат гости. Той иска да ги нагости, но за това угощение, не взима някоя овца от неговото стадо, а взима единствената овчица на един беден човек - и нея закаля." Давид, като чува това нещо, извиква: "Осъждам този човек на смърт!" Натан му казва: "Знаеш ли, че този човек си ти!" По същият начин постъпвате и вие. Дойде, някои път, при вас Натан - пророкът и ви казва: "Вие направихте такива и такива престъпления!" Изрежда ги той в една или в друга форма и вие казвате: смърт на този човек! Този човек сте вие самите!

Заглавие на раздел

Вие издавате строга присъда за другите, но това престъпление е ваше. Като четете 51 Псалом, виждате, че у Давида е имало смирение, доблест, да признае своите погрешки и затова казва: "Господи, съгреших пред Тебе! Аз бях едно малко дете, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавам греха си, няма да греша повече така! От сега нататък няма да правя такива престъпления!"

Вие казвате: Давид направи такова голямо престъпление! Я ми кажете, кой човек е чист от престъпления? Чисти са само светиите. Те са абсолютно праведни хора. Аз не поддържам слабостта на Давида, но казвам, че не трябва да го осъждаме, защото, който и да беше на мястото на Давида, щеше да сгреши, щеше да направи едно такова престъпление. Ами, когато минавате покрай къщата на някой богат човек и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: ах, защо не е моя тази къща? Това не е ли онази красива жена, която Давид взе за себе си? Ами, когато вие, които имате една млада, хубава дъщеря, минете покрай къщата на вашата съседка, която има млад, хубав син, си въздъхвате и кажете: ах, да ще този момък, да вземе моята дъщеря! Това не е ли красивата къща? Това не е ли хубавата жена, която Давид видя? Тази къща ще бъде за вас едно изкушение. стр.22

Заглавие на раздел