Разлика между версии на „Добри и лоши хора“

Версия от 20:21, 2 януари 2010

Добри и лоши хора

Сряда, 5 часа сутринта.

Отче наш

„В начало бе Словото“

Малко размишление.

„Тъги, скърби“

„Дигай, слагай“

Ще прочета 8 глава от I-во Послание към Коринтяните.

На човека липсва нещо. Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек. Представете си, че вие се раждате малко дете. Най-първо пъплите по земята. Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил? Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой. Той отде го знае? Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам. Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал. Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш. То е човешкият живот. И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества. Бъдещето – то е висшето, което иде, то е пред тебе, което е над тебе. Ние сега живеем във въздуха, който е над нас и ние сме в него.

Сега трябва да [се] освободите от някои ваши заблуждения. Какво значи заблуждение? Заблуждение, то е младата булка, която [е] забулена с було, когато я венчават, за да не вижда външните неща. Да се съсредоточи в себе си. Затова ѝ турят було. Преди да се е оженила, очите ѝ са отворени. Щом пожелала [момъка], тя го намерила. Той е вътре в нея. Турят ѝ було. Не зная на вас, които сте венчани, туриха ли ви було или не ви туряха? Казват, че Мойсей, когато слязъл горе, от планината, понеже лицето му е било светло, не могли да го гледат религиозните хора и турили едно було, за да могат да гледат неговото лице. Изобщо някой път турят абажури, за да уравновесят светлината.

Нас ни интересува същинският смисъл на живота. Ние губим живота без да знаем как го губим. Казвате: „Вярвам в Бога. Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш. Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро!“ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа?“ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи!“ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето?“ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът?“ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи. Това значи говедо. Отива да знае. Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш. Де е обидата тук?

Сега да допуснем в живота следующето обяснение. Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето. Прощаваш ѝ, защо? Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни. [Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо!“ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба. Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири. Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири. Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири! Какво ще кажете на тази обида отгоре.

Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво? – За да остареят. Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите!“ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел!“ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика. Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него. Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление. Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината. Аз ви питам, защо го обичаш? Казвате: „Обичам ви, за да ме обичате.“ Не може да бъдеш обичан, ако не обичаш! Когато говорим, казвате: „Аз не може да обичам всичките хора.“ Че какво подразбирате под „всичките хора“? Не може ли да обичаш Бога, Който е във всичките хора? Казвам: Не може ли вие да обичате всичките ябълки, то [е] въпрос на време. Всичките ябълки, които са красиви и сладки, ти не може да не ги обичаш. Ти се привличаш от тях. Та казвам, не туряйте сега идеята, казвате: „Аз не може да обичам всички.“ Аз зная каква е идеята. Тя е една изопачена идея. Казва тя: „Аз не искам той да обича всичките жени.“ Защото разбираме: „ако обича всичките, любовта му към мене ще се намали“. Обратен е законът. Вижте да ви кажа. Обратен е законът, който трябва да разбирате. Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена. Тогава беше ли свободен? „Работих за децата си.“ Ти си се осакатил. Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе. Тия деца трябва да дойдат и всички трябва да вземат участие в работата.

Вие досега сте много горделиви. Аз да ви кажа, не ми харесвате. Един салон има тук и не го чистите. Аз ще дойда да мета. Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са?“ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога. То е един изпит. Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен. Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа. И от тази сестра да не остане нищо. Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение. Тия са изискванията, тия работи ще станат и във вас.

Сега аз искам вие да бъдете справедливи, да призовавате Бога във вас да ви научи как да живеете. Отворете душата си за Божията Любов. Не противодействувайте на Любовта. На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства. Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява. Божественото от него трябва да извира. Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане. Благото седи в туй извиране. Не периодически да изблика навън.

Не [какви] да бъдете, но да бъдете хубави извори, че който пътник минава, като мине, да благодари на Бога, че този извор така извира. Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори. Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината. По-чисти сте. Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва. Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите. Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш. Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце. Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно. Ако се образува голяма топлина, ще се завъртиш да падат малко наклонено, не отвесно.

Тогава не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност. Не считайте, че нещата са излишни. Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро. Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро. Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен?“ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това? То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш. Ако се наядеш, в театъра не може да пееш. Не може да представляваш. Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа. Ако два, три деня не ядеш, тогава може да се молиш по-хубаво.

Аз ви говоря сега за една философия, в която вие трябва да живеете. Тя не е философия на света. Има друга философия. Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа. Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е. Казвам, тази работа не става. Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се. Аз не искам да живея. Учителят така каза, с такава лоша жена не може да се живее.“ Казвам: Не, не. Ти ще ѝ кажеш, че я обичаш. Казва: „Тъй се говори, но баш не е така.“ Казвам, че ви обичам. Какво разбирате под думите „обичам ви“? „Обичам ви“ само да разклатя въздуха. Обичам ви – вие сте беден, донеса чувал брашно, донеса дрехи, въглища, дърва, после мисля за децата ви. Тази любов се материализира. Виждаш я. Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта. Не е една празна идея. На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е?“ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила. Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е?“ И двамата весели. – „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо. Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го. Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.

Сега мисълта. Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот. Сега Бог е в сила да изправи това. За да изправи, все трябва да имате един модел. Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш?“ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае. Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят. „Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така. Винаги следете онези, които носят доброто със себе си. Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън. Да благодарим на Бога за всичко онова, което става около нас.

Добрата молитва.

Запалката за втория път, за другата сряда.

7 Лекция от Учителя, държана на 16 ноември, 1938 година София, Изгрев