(Нова страница: ==Млад, възрастен, стар== „Отче наш“ Зимно време не се пише много. (Учителят преглежда темите....) |
(Няма разлика)
|
Версия от 11:24, 2 януари 2010
Млад, възрастен, стар
„Отче наш“
Зимно време не се пише много. (Учителят преглежда темите.)
Каква беше темата на миналата лекция? Колко неща има човек, които не забравя? Кое е най-същественото, което никога не забравя? Преди 2 седмици за какво се говори? Преди 4? Преди 5? Лятно време, в горещото време, може ли човек да се простуди? При 40, при 50 градуса може ли човек да се простуди? Или [при] 23 градуса под нулата, може ли човек да се изпоти?
Сега, каква е службата на езика? Има 3 служби. Едната – чисто физическа служба. Слуга е, по някой път той работи и е недоволен. Слугата някой път не е доволен. Някой път е инспектор, да разрешава дали някои работи трябва да станат. Като дойде до яденето, веднага ще го питат позволява ли. Той трябва да инспектира работата. И ако си даде мнението… Някой път някоя работа, за да стане, трябва да се даде мнението; ако не си каже мнението, работата не става. Дали човек трябва да го кръстят, той трябва да каже, или да остане некръстен, да бъде облечен или да не бъде облечен, навсякъде си дава мнението. Ако вас ви попитат за една идея… Някой път сте недоволни. Ако ви питат [за] едно мнение: по кой начин светът може да се оправи най-добре или по кой начин всичките хора могат да бъдат доволни? Ако тревопасните животни не идваха на помощ, растенията щяха ли да бъдат доволни? Месоядните, ако няма тревопасни, няма кой да помага на тях, те не може да живеят.
Сега, какво е предназначението на човека, като е дошъл на Земята? Или специално вие за какво мислите, че сте дошли? Интересно е да се зададе въпросът защо човек е дошъл на Земята? Да си отговори съществено.
Имаше зададена една песен. Какви положения имаше в миналата лекция? Кой какво помни, да каже нещо, какво е запомнил. Няма живот без страдания. Имате страдания и скръб. В какво седи различието между двете думи? Скръбта започва със скр, а страданието – със стр. Човек, когато страда, усилва се волята му. Страданието има отношение до тялото на човека, да се усили. Скръбта има отношение към неговото сърце, да събуди сърцето му. Когато искат да събудят сърцето, пращат от невидимия свят посланици, защото скръбта е посланик и страданието е посланик. Едно страдание от кой род е? От среден род. Скръбта е от [женски] род. Защо страданието е от среден род, а скръбта е от женски? Скръбта върви по женска линия, а страданието върви по пътя на детето. Като страда човек, минава като дете, учи.
Защо ние сме недоволни от страданието? Някой път имаме основание да сме недоволни. Да кажем, че те накарат [лятно] време да излезеш при 35 градуса, да работиш, да копаеш. Какво може да направиш? Или пък зимно време има два метра сняг, трябва да идеш да свършиш някъде работа. Какво можеш да направиш? Пресен е снегът, потъваш, по един метър потъваш – какво може да направиш? При някои условия на живота човек не изгубва топлината на живота. При някои положителни страдания изстудява се, а при някои стопля се. Човек, когато разсъждава някой път, вижда мъчнотиите при разсъждението. Казва: „Трябва да разсъждавам.“ Човек като разсъждава много, изгубва топлината. Като види мъчнотията, уплашва се. Преждевременно човек започва да мисли като умре къде ще иде. След като е разсъждавал, какво е научил? Чете един автор, някой философ писал за смъртта, но и философът не знае. Някой друг писал нещо. Тогава, от съвременното гледище, за кой човек трябва да говорим, за кой човек трябва да мислим най-много? Всичките работи в природата са определени. Очите си имат служба, ушите, ръцете, краката. Няма орган в човешкото тяло, който да няма служба. Сърцето има своя служба. Главата има своя служба. После, и разните органи в мозъка имат своя служба. Ние на Земята едва изучаваме каква е службата на ръцете, за пример. Коя е първата служба на ръцете? Много служби имат ръцете. Без ръце на пианото може ли да се свири, на цигулка може ли да се свири? Някой ако иска да иде някъде, без краката си може ли да иде?
Та, казвам: Първото нещо, искам служба на Бога. Как ще угодим на Бога? Първото нещо: Бог изисква от нас да мислим добре, да чувствуваме добре, да постъпваме добре. Сега, в какво седи конкретно, и на вас да ви бъде разбрана мисълта, в какво седи доброто мислене? В какво седи, да кажем, отоплението на салона? Един салон е добре отоплен, когато предава нещо. Като влезеш в салона, да ти предаде от топлината, а не да вземе от твоята топлина. Щом влезеш в един салон и се свиваш, този салон не дава, той взема. Като влезеш в салона, усещаш се разположен, дава ти.
Та, казвам: Мисълта от какво произтича? Трябва да си видял нещо, [за] да мислиш. Трябва да мислиш за нещо, което Бог е създал в даден случай. Туй, за което мислиш, трябва да бъде най-важното. Ние често пъти мислим за неща, които не ни са потребни. Някой път може да мислиш след 20 години какво ще стане. Сега хората мислят как ще свърши тази война. Както е започнала, тъй ще свърши. Един човек, след като започне една работа, как ще я свърши? Като яде, кога ще свърши? Като се наяде. Казвате: „Кога ще свърши яденето?“ Като се наяде, ще свърши. Онзи тръгнал по пътя и казва: „Кога ще свърши този път?“ Че, когато го изходи. После посетите някой концерт и казвате: „Кога ще се свърши?“ Всичките номера там са турени, определени и можем да изчислим колко ще трае. Някоя пиеса е дълга, някоя е кратка, 4–5 парчета. Ако знаеш колко време взема всяко парче, може да изчислиш кога ще свърши концертът. Час–час и половина, два–два и половина.
Казвам сега: Вие искате някои работи да ги свършите сега. Искате да разберете нещо какво ще стане. Интересите са различни. Събрали се една мома, която свършила гимназия, и една, която свършила университет. Питат: „Тази младата мома, за какво ще мисли сега?“ Естествено, според каквото е свършила. Щом е свършила университет, каквото е свършила, това ще мисли. Ако е свършила по зъболекарство, веднага ще стане зъболекарка. Ако е свършила по медицина, за лекарка ще мисли да стане. Ако е свършила по педагогия, в някое училище учителка ще мисли да стане. Другата мома, която не е свършила, тя за какво ще мисли?
Сега, всичката погрешка е там. Сега ние мислим за това, което не е. „Като умра, казваш, къде ще ида?“ Ти не знаеш какво нещо е умирането. Казва: „Като умра, къде ще ида?“ Ще се разложиш и нищо няма да остане от тебе. Като вземате един грозд и го изядате, къде отива гроздето? Гроздето на лозата е висяло на една глупава пръчка и мислеше за какво да го назначат. Иде човекът и казва: „Елате на гости при мене.“ Взема го. Започва зрънце по зрънце. Питат: „Къде отиде гроздето?“ Онези другите гроздове казват: „Отиде в оня свят.“ В кой свят?
Когато човек мисли, къде е? В света на мисълта. Когато човек чувствува, къде е? В света на чувствата. Как може да употребим в третия свят? Всеки се различава. Как си представяте, какъв е светът на мисълта? Аз по някой път си го представям тъй света на мисълта: представете си го един свят, само светлина. А пък светът на чувствата си го представям топъл свят. Първото нещо, което чувствуваш в света на чувствата, то е топлина. Като влезеш в света на човешката воля, ще усетиш туй, дето хората наричат сила. Силовият свят постоянно ще те измества: ха̀ върви напред! Ти като вървиш, всеки те мушка. Трябва да вървиш, не може да се спреш. В света на движението не може да се спреш, да имаш мнение. Този ще те бутне, онзи ще те бутне. Казва: „Къде ще му излезе краят?“ Като няма кой да те бута, край ще има. Докато те бутат, няма край. Като престанат да те бутат, ще престане.
Сега говорите за любовта. По какво се познава любовта? По какво се познава, че някой човек има любов? Кое е същественото? Как ще познаете, че вие имате любов? Как ще докажете, че имате любов? Всеки човек, който не може да си омеси брашното и да го опече, мислите ли, че има любов? В какво седи любовта? Един човек, който не знае как да приказва на себе си, да се утеши, да се насърчи, мислите ли, че има любов? Ти си се обезсърчил – имаш ли любов? Обезсърчил си се – мислиш ли, че имаш любов? Не обичаш хората – каква любов имаш? Щом не мислиш, в мисловния свят любов нямаш. Щом не мислиш, в духовния свят любов нямаш. Щом не работиш на Земята, любов нямаш, нищо повече.
Защо трябва да работи човек? – Да прояви любовта. Защо трябва да страда? – Да прояви любовта си. Страданието и скръбта е негативно. Казвам сега: На Господа в даден случай му е приятно. Ние за Господа все мислим, но в дадения случай кой от вас мисли заради нещо, което не му трябва? Вие всичките мислите за нещо, което не [ви] трябва. Някой има нужда от пари и мисли дали ще вземе пари назаем от някоя банка; мисли дали ще вземе пари назаем и с каква лихва, лихвата да не е голяма. Някой от вас понеже е силен, казва: „Да имам хубава къща, отоплена, да имам един апартамент и въглища.“ Ако вие имахте любовта, туй не ви трябваше, тия соби не ви трябват. Но понеже живеем в един свят на безлюбие, затова ни трябват две соби. Една имаме тук и оттатък – друга. Една не ни стига, две соби имаме. Влезли сме вече в мъжката и женската любов. Досега имахме само една любов, мъжка. Сега повикахме и женската. Тя ще оправи работата. За гориво повикахме въглища, които преди милиони [години] са живели на Земята, да ни разправят своята история, как са живели. Казват: „Почерняха ни главите.“ Какво е било едно време? „Оставете – казват –, почерняха ни главите.“ Почернели, но доста са богати, излиза нещо хубаво, приятно от тях.
Имаме една сестра, която боледува. Рекох: „Защо боледуваш?“ – „Едно време бях здрава, как се разболях, не зная.“ – „Как да не знаеш как се разболя?“ Тя казва: „Как ще оздравея?“ Казвам: „Ти още не си се разболяла на свят.“ Тя казва: „Няма ли цяр за тази болест?“ Има цяр. Всичките церове за болестите са горчиви. Няма цяр, който да не е горчив.
(фиг. 17.1) Какво означава това? А, без което не може да мислиш. А-то означава азот. Азотът е един елемент, който е необходим. Без азот не може да мисли човек. В съвременната химия азотната киселина за какво я употребяват? За експлозиви. Значи щом вие избухнете, азотът във вас го е направил. Когато избухнете, мислите ли, че туй е разумно употребен азот? Ти си направил един експлозив. Значи в мисълта азота трябва да го възпитаме. Никога не трябва да внасяме един такъв елемент в себе си, с който той може да образува някаква отрова вътре в нас. Някой от вас мисли, че е много лесно да се мисли. Много общо е казано. Колко голяма разумност трябва, човек да мисли? Защото при мисленето може да направиш много съединения. С азота може да направиш някакви съединения и да избухне. С азота може да направиш да се скараш с някого, да излезе лоша мисъл, някоя престъпна мисъл, някое престъпно желание.
Казвам: В мисловния свят имаме К, кислород. Каква е службата на кислорода? Той е банкер, който постоянно кредитира. За пример водата, която се движи, размекчава почвата, помага за растенето, поощрява. Водата поощрява растенето. Но съединението на водата е от кислород и водород. Тия растения изваждат кислорода. А пък водородът у тях усилва топлината. По някой път вие казвате, че студено ви е сърцето. Тогава не разбирате какво ви трябва, щом сърцето ви е студено. – Топлина. Но топлината какво ще произведе? По същия начин искате огън. Вие трябва да знаете онези горивни предмети, какво ви трябва. Какъв горивен елемент ви трябва за отоплението? Да допуснем някой път, че се усещате студено. Значи студено е сърцето, значи температурата във вашия свят се е изменила. Какво трябва? Горивен материал. Откъде ще вземете този горивен материал? Този горивен материал го взимате от дървата, въглищата и друг материал. В духовния свят откъде трябва да вземете материал за гориво? Казвам: Колко неща има, за които вие трябва да мислите? Ние седим и за много обикновени неща мислим.
Някои постоянно са ме питали: „Аз във второто прераждане като дойда, какво ще правя?“ Той сега не знае какво прави, пък за второто прераждане пита какво ще прави. Лесно се освобождава. Някой път искаме да се освободим от него. Гледам, стар дядо казва: „Какво ще стане с [мене]?“ Казвам: Втория път няма да се родиш мъж, ще бъдеш млада мома, ще се ожениш и мъжът ти ще те бие по два–три пъти на ден. „Тъй ли?“ Сега дядото се пита защо Господ да го направи мома, защо да не го направи момък? Рекох, това да не те смущава, то е станало. Той сега се смущава. Казвам: Считай, че е станало и че го бие. Рекох, за да те бие, трябва да има нещо в твоя характер. Казвам: Най-първо не мисли, че е лошо да бият човека. Че когато вие вземате житото, че го туряте в хамбара, прекарвате конските копита, виновно ли е житото? Понеже има нещо съдържателно, искате да извадите плявата на една страна и житото да остане на друга. Бие, това е хубаво. По-хубаво нещо от биенето няма. Биен (bien (фр.) – добре), казва французинът. На български бит, а на френски е биен. Вие казвате бит. Какво значи бит на български? Значи битът, пък значи и бият се. Двама хора се борят, единият блъсне другия и като се бият, той го бие, блъсне го в земята, другият се надигне, и той го блъсне. Тия хора не се сърдят, искат да покажат силата. Ние по някой път казваме: „Блъсна ме на земята.“ Ти ще станеш, ще го хванеш, ще го блъснеш, той ще те блъсне, тогава какво ще стане? Ако двама юнаци се борят, единият каже: „Ти си юнак.“ Мъжът – на жената една плесница, тя – друга плесница. Той – една плесница, тя – една плесница. Плесница за плесница. Мислят, че мъжът има право да пляска жена си. И жената има право.
Аз разглеждам въпроса: морето бие по един начин, езерото бие по друг начин. Плясканиците на морето са по-големи, а плясканиците на езерото са по-малки. Сега от какво зависи? Водата сама по себе си не е лоша, но вятърът като дойде, като подуха към повърхността, морето се развълнува и постоянно бие. Пляскането не произтича от хората. Да кажем, вие някой път искате да ударите някого. Защо? Или някой иска да ви удари. Защо? Някой път децата седят под някой орех или круша, гледат да падне нещо, хвърлят някой камък, три пъти удрят крушата и за трите удара тя им дава по една круша. Казват: „Защо бие крушата?“ Да даде круши. Щом вас ви бият, значи имате плод, трябва да дадете нещо. Казвате: „Докога ще ме бият?“ Докато имаш круши, ще те бият. Щом вземат крушите, щом нямаш круши, ще те напуснат.
Аз наричам съвременния живот груб живот. Тия деца не знаят да говорят на крушите. Само като погледне детето и може крушата да падне. Виждам, деца не хвърлят камък, но като седи под крушата, аз съм наблюдавал деца и без да брулят, крушите сами слизат. Като седи детето, нагоре гледа към крушата и пада една круша. После пак падне друга круша. Кое е по-хубаво? Да хвърля, да удрям или да гледам. Казва: „Какво седи и гледа нагоре?“ Второто положение, вятърът му иде на помощ. Ако любовно погледнеш една круша, тя слиза отгоре, привлича те.
Та, казвам: Старите методи, по които вие се възпитавате, искате да бъдете щастливи. Щастието в живота е много материално. Един цигулар е щастлив, когато знае да свири. Един човек е щастлив, когато знае да ходи. Като ходи, още като се движи човек, вижда се дали е щастлив или не. Като видиш човека как се движи, може да познаеш, че той не е от щастливите хора. Щастието е съчетание на ума, сърцето и волята, които едновременно действуват в хармония.
Та, казвам: щом имате препятствия в живота си, вие трябва да изучавате любовта. Ако вие влезете в света на любовта, всичките ви нужди ще се задоволят навреме. Ние искаме да се задоволят всичките нужди. То е невъзможно. Всяка нужда трябва да се задоволи на своето време.
Да кажем, имаме букви, ще повикаме някои букви на работа, които може да свършат нещо. Да кажем, А-то ще викаме, когато искаме да напишем азот. Или когато искаме да напишем кислород, К-то викаме. Когато искаме да напишем въглерод – В-то. Когато искаме да напишем водород, викаме В-то. Имаме един триъгълник, който е обърнат с върха надолу – тази буква Ѫ е обърната надолу. Какви са свойствата на въглерода? Значи, когато една мисъл или едно чувство е твърдо, то е въглерод. Когато една мисъл има повече газообразно вещество… Сега всякога, за да бъдат нещата полезни…
Ние сега говорим за любовта, но трябва да дойдем в съприкосновение с любовта. Говорите за любовта между младите. То е любовно опознаване. Говорите за любовта на майката. То е още опознаване. Или говорите за умствената любов. В любовта, ако не знаеш правилно да мислиш, не може тя да ти бъде полезна. Ако ти не чувствуваш правилно любовта, тя не може да ти бъде полезна, ще има винаги дисонанси. Ако волята ти е слаба, пак любовта няма да се прояви. Понеже любовта е една сила, която изисква хората да мислят. Тя изисква хората добре да чувствуват. Като те тури на работа, ти трябва да свършиш работата добре. Любовта е единствената сила. Никога няма да ти направи забележка, нито ще ти се кара. Но щом не направиш ти тъй, както трябва, ще тури друг. Ще тури този, който ще направи работата. Даде ти материал да ушиеш дреха. Развалиш го – за теб не мисли, ще те остави с плата да седиш, ще намери друг да свърши работата. Любовта, щом не постъпваме добре, тя не ни се сърди.
Та, казвам: Трябва човек да мисли добре в любовта. Сега ние искаме добре да мисли заради нас. Добре ще мисли заради нас, ако ние добре мислим, ако свършим добре работата. Ти обичаш някого. Как ще покажеш, че го обичаш? Вие сега говорите за любовта. Как ще покажеш, че обичаш някого? Ти обичаш някого – трябва да срещнеш Господа в него. Как ще покажеш, на Господа, че ти Го обичаш? В Стария завет са принасяли най-добрите подаръци. Като иде при Господа, жертвоприношение правеха, тогава ще се помоли. Ако ти не можеш да принесеш от най-хубавите плодове, които имаш, идеш при Господа да Му се оплакваш.
Сега всички казват да се помолим на Господа за пари, да се помолим на Господа за къща, да се помолим на Господа за здраве, за туй, за онуй… Все се молим за туй, което нас не ни трябва. Хубави са тия работи, но туй не ни трябва. Ние се молим за хляб, ние се молим за неща, които ги имаме вече. Ако бихме се молили да ни научи Господ да мислим добре, да чувствуваме добре и да постъпваме добре, досега светът щеше да се оправи. Сега казват: „Нека седи той в училището.“ Ами като свърши училището? Казвате: „Тази мома нека израсне.“ Като израсне, какво ще стане? Казвате: „Да стане на зряла възраст, да стане на 21 години.“ Че като стане на 21 години, какво ще направи? Като стане на 50–60–80 години и на 120 години, какво ще направи?
Сега хората не мислят и вземат билет от лотария. Ти вземаш билет и се чудиш защо не ти се пада. Най първо, ти не си избрал числото. Не всички числа печелят. Един билет започва с 2, друг – с 1, трети – с 3. Може да започва с 2 и да свършва с 2. Може да започва с 3 и да свършва с 3. Не може да посееш една ябълка и да очакваш плод от крушата. После, като посадиш една ябълка, ябълката ще бъде продълговата. Някой път може да бъде валчеста. Някоя ябълка може да има кръгла форма. На туй основание и лицето някой път е продълговато. Човек има един характер. Ако лицето е валчесто, има друг характер.
Ако лицето ти е валчесто или ако има малко обла форма, Венера има влияние върху тебе. Ще искаш да си похапнеш, ще обичаш онзи лекия живот. Няма да искаш да се учиш, да се мъчиш, ще искаш всичко да е наред, само като духнеш, да стане работата. Венера е с малко бързина. Писател ако е, ще гледа скоро да напише нещо, 3–4 реда като напише, и целия ден ще ходи да разправя: „Планини високи и долини дълбоки“. Хубаво, да кажем сега „планини високи и долини дълбоки“, да кажем, че поетът е написал това. Ако има отличен ум, той е висока планина, ако в него чувствата са развити, дълбочина има.
Но, казвам, как може да заместите планината? С какво ще я заместите? Когато кажете висини, в пространството е височината. Дълбочината в битието какво представя? Кое представя дълбочината? Всякога мисли, [че] това, което е под нас, е бездна. Над нас какво е? Отдолу е бездната, отдолу е безлюбието. Туй, което е под нас, наричаме го бездна. Туй, което е над нас, какво е? Под височина разбираме един организиран свят. Като гледаме небето, тия безбройните слънца, които са над нас, ние това не считаме бездна. Светът, който се заражда, неорганизиран свят, е бездна. Ние всякога се плашим от нещо, което не е организирано. Нас ни радват неща, които са организирани. За пример, в един хамбар имате, да кажем, разни семенца, разни плодни дървета. Нищо няма да ви ползуват. Ако тия семена са посети и са израснали във вид на растения, ако лозата, която е посята, ако ябълката е посята, крушата, черешата, кестенът, и т.н., всичките плодни дървета растат на едно място, то става най-привлекателният свят. Ние може да черпим сила от тях.
Та, казвам: Организираният свят [е] онзи, от който ние може да се ползуваме; неорганизираният свят за в бъдеще може да ни бъде полезен.
Та, казвам: Само един човек, който не е организиран, той не може да еволюира, той само се занимава със себе си. Какво може да ви бъде полезен един болен човек? На този, болния човек, ако му направите една услуга, да оздравее, може да ви бъде полезен. След като вие сте му били полезни, и той може да ви бъде полезен. В дадения случай, когато е бил болен, не може да ви помогне. Трябва първо вие да му помогнете, че тогава той да ви помогне. Ако умре, как ще ви помогне? Ако повърнете живота, как ще ви бъде полезен? Сега по някой път вие искате. Човек, който мисли, трябва да знае да подобри своята мисъл. Ако ти изгубиш една своя мисъл, ако тя умре преждевременно… Под умиране разбирам: тази мисъл да те напусне. Кога мисълта ще те ползува? За пример, първия закон когато Бог даде на Адама, казва: „От всичко ще ядеш, само от плодовете на дървото за познанието на добро и зло няма да ядеш. В който ден ядеш, ще влезеш в друг свят.“
Сега кажете какво е прегрешението. Вие сте двама приятели, обичате се. Един път за една малка работа във вас се прекрати любовта, не се обичате вече, изстинете един за друг. Питам: какво е вашето състояние? Защото законът е все същият. Ако ти измениш състоянието на един човек, не го обичаш вече, то в невидимия свят, в организирания свят на разумните хора ти си вече в един дисонанс. Дотогава, докато ти мислиш, ти си ценен. Дотогава, докато ти чувствуваш, ти си ценен. Дотогава, докато ти работиш, ти си ценен. Щом престанеш да мислиш, цената ти се изгубва.
Мисъл, която не развива чувство, чувства, които не развиват воля, воля, която не развива нашата брада, това са анормални състояния. След като излезеш от физическото тяло, ще влезеш в духовния свят. Тогава вашата мисъл ще остави известни отпечатъци върху умственото ви тяло. Чувствата са оставили отпечатъци върху духовното ви тяло и вашите постъпки са оставили отпечатък върху причинното тяло. Тия трите свята представляват едно цяло. Мисловният свят във физическия свят е главата. Чувственият свят са дробовете, а волевият свят, това е стомахът. Тия трите свята, съединени в едно, съставят физическото тяло. Главата има общение с мисловния свят. За да минете през мисловния свят… Сега нашият мисловен свят е свързан с Месечината. Ти ако мислиш, изведнъж няма да се свържеш със Слънцето, понеже човешкият мозък не е достатъчно организиран. Ако приеме направо енергия от Слънцето, трябва да мине през Месечината и от Месечината да дойде в мозъка. Или другояче казано: слънчевата енергия се поема чрез слънчевия възел. Едни жлези има, които образуват стомашния мозък и оттам енергията се предава горе в мозъка. Трябва да се трансформират енергиите.
Сега всички вие искате да имате един охолен живот. То е най-опасната работа. Или искате да имате един добър живот. Много опасна работа е да имате един добър живот, то е най-опасната работа. Или искате да бъдете богат. Много опасно е да бъдете. Или искате да бъдете красиви. Опасно е да бъдете красиви. Ако една мома е красива, всички ще тръгнат подире ѝ, всеки ще иска да се допре до нея. Тази мома трябва да има хиляда градуса топлина и онези момци, които идат, да нямат желание да я пипнат, но на 10–15 крачки да застанат почтително. Ако доближат повече, ще се изгорят. Дето казват: изгори ме, гори.
Та, казвам: Ако вие нямате една любов, да гори и да разтопява всичко, вие схващате нещата тъй, както са. Щом се говори за младите, за младата любов, аз разбирам млада любов туй, което твори в света, то е младост. Ако младите се обичат и след време нищо не творят, това не е любов. Възрастните трябва да обработват тази любов, в дадения случай трябва да се оплодят. И най-после старите трябва да турят цената. Едно завършено съчинение, то е вече на стария. Когато пише, то е на младия. Написаното е вече възрастният. Старият е оценил. Старите хора сега вие трябва да четете. Да оцените в кое отношение кой живот е полезен и кой не е полезен.
Седите някой път и сте недоволен от себе си. Трябва да имате козметика. Като станеш една мисъл, втора, трета, четвърта, да измениш лицето си. Седиш ти със стиснати устни. Защо е стискането? Стискането е свързано с волята. Ако постоянно стискаш устните си, ще нарушиш кръвообращението. Няма да минат 5–10 години, ще се увеличи венозната кръв, ще се чувствуваш болен. Остави устата свободни. Със стискането трябва да направиш нещо. Само кога има право човек да стиска устата си, кажете ми сега? Ако не знаете, аз ще ви кажа. Когато искаш да кажеш нещо много лошо, стисни си устата; когато искаш да кажеш добро, устата ти да бъдат свободни. Само за лошите думи стискай устата. Щом държиш устата много стисната, ти си в много лоши условия. После трябва да се даде един колорит на устата, трябва да се образува една права линия. Някои от вас [искате] да сте художници. Чрез устата да видите дали имате някакъв прогрес. Даже искайте да си имате инструмент, да си измервате с инструмент за носа, дали се е продължил. В годината поне 1⁄1000 част от милиметъра трябва да продължите носа си. После с 1⁄1000 част от милиметъра трябва да го разширите.
Някои сте били майстори да стискате устата си и горната и долната бърна станали много тънки от стискането, спираш кредита. Хубаво, аз намирам тези, които имат тънки устни, намирам една добра черта във вас – стискали сте си устата, за да не кажете лошо нещо. На тези с тънките устни казвам: Хубаво е, че сте си стискали устата, да не кажете лошо. Тези, които имат дебели бърни, добрата черта е, че всякога добро сте говорили и на вас устните станали дебели. Казвам, на онези, на които устните са тънки, казвам: Много хубаво сте правили. Но за да станат дебели, не само да ги стискате, да не кажете лошо, ще ги оставите свободни, да говорите доброто. Онези, които имате дебели бърни, сте превърнали тънките в дебели, понеже доброто, което трябвало да направите, не сте си стискали устните. Онези с тънките устни, които са стискали, да не кажат лошо, са стискали и да кажат доброто. Там им е погрешката сега. Но то е до устата. Ако носът е добре сформиран, той дава направление на човешката мисъл. Човешката мисъл трябва да се приложи. Ако ние не прилагаме в живота си мисълта, после стават големи пертурбации.
Човек от най-ранната възраст, докато стане на 120 години, трябва да бъде весел. Казват: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Трябва да бъдеш готов благословението, което Господ ти е пратил, да го приемеш. Само младият може да приеме нещата, може да приеме благословението, което Бог му е дал. Ако си млад, младият приема това, което Бог му е дал. Възрастният не приема тъй, както младият приема. А старият, той пък не приема нещата, които нямат цена. Казва: „Колко струва?“ Старият човек казва: „Колко струва тази къща, която ще купя? Хубава ли е? Колко струва – 100, 200, 300 или 500 [хиляди], или 1 милион?“ Възрастният пита хубаво ли е направена къщата. Младият пита има ли материал да се съгради къща. Възрастният пита съградена ли е добре, а старият пита колко струва. Та, казвам: Ако къщата е направена от добър материал и е съградена добре и колко струва? Значи, за да струва, тази къща трябва да е добре моделирана. Всички ония къщи, които са добре моделирани, които нямат никакъв дефект, те имат цена.
Та, казвам: Ние питаме какво ще спечели човек. Ти си стар човек, какво ще спечелиш? Казва: „Сега ще живея добре, какво ще спечеля?“ Той разсъждава като стар човек. „Като остарея, казва, какво ще добия?“ Какво ще добиеш? Като се подмладиш, какво ще добиеш? Възрастен като станеш, какво ще добиеш? Младият ще достави материал за къщата, възрастният ще съгради къщата, старият ще оцени къщата. Какво значи оценка? Всеки цигулар, който знае добре да свири, той цени цигулката. Цигулка, на която не се свири, не е оценена. Цигулка, на която се свири, произвежда хубави тонове. Цигулката се строи, за да произведе хубави тонове. Този майстор, който я е направил, той е възрастен. Младият материал трябва да намери, да си направи цигулката. Казвам: Когато човек остарее, тогава ще оцени цигулката. Вие казвате: „Ние остаряхме.“ Сега е време да свирите. Пък вие седите и очаквате да идете в другия свят. Мислите кой ще ви погребе, какъв паметник ще ви турят. Какъв паметник ще ви турят? Който не свири, никакъв паметник не му турят. Ти като свириш, това е паметникът.
Казвате сега: „Да вярваме в Бога.“ Аз ви определих. Вярата значи винаги да носиш празен кош. Надеждата е винаги да си добре облечен. Любовта е да си всякога готов да направиш, без да мислиш, да бъдеш готов да услужиш и на бръмбарчетата, и на растенията. Любовта разбира да бъдеш готов да услужиш навсякъде, без да мислиш много. Мисълта иде спонтанно в любовта. Щом почнеш да мислиш, и то е право, но ти си вече в друг свят. Но когато работиш, без да разсъждаваш, това е любов. Живееш в света на любовта, дето е Бог. Какво има да мислиш там? Какво ще мислиш за Земята? Всичко е предвидено, и за най-малката буболечица помислено е. Господ е приготвил храна и за най-напредналите, за всички ви има. Ние седим и казваме: „Какво трябва да правим?“
Първото нещо, като станете сутрин, е да идете при Господа. Станеш с едно мрачно състояние, казваш: „Животът няма смисъл.“ Като станеш сутрин, да бъдеш весел и радостен, сърцето ти да се весели. Кажете: „Каквото Господ ми каже, ще го направя.“ Ти си слуга пред Господа. Господ ти казва: „Добре ще слугуваш днес.“ Музикант си – добре ще свириш. Готвач си – добре ще готвиш. Пътник си – добре ще ходиш. Шивач си – добре ще шиеш. Каквато и да е работа, добре да я вършиш. Сега туй всеки може да го каже: „Добре да живеем.“
Сега на вас казвам: Я ми попейте! Пеенето е най-трудната работа. Който пее, е като един, който носи от градината най-хубавите плодове. Като донесеш най-хубавите плодове, ще пееш. И комуто дадеш, ще бъде доволен. Музиката я считайте като плодовете. Един тон да го опиташ, да е сладък, да има хармония в него. Вземеш тон, дето няма мекота, няма съдържание тонът в себе си. Не може да се пее, ако човек не мисли, не чувствува и няма сила. Той не може да пее. За пример, аз ще мисля добре, аз ще чувствувам добре, аз ще постъпвам добре. Всеки да си направи една песен в себе си. Тия думи изпейте, както вие знаете: „Ще мисля добре“. Ако е в английски, все трябва да кажете аз. На български може да употребите на едно място аз, на друго място без аз може. Крайното окончание на глагола показва лицето, дали е първо, второ или трето лице. Ако вие не знаете да пеете, една мисъл не може да бъде хармонична. Една мисъл за да бъде хармонична, трябва да знаеш какви тонове да ѝ дадеш.
Казвам: Вие обичате някого. В какво седи мисълта? Обич значи онзи, когото обичате, в неговия мисловен свят трябва да седи най-хубавата мисъл. Онзи, когото обичате, в неговия духовен свят трябва да внесете най-хубавото [чувство] и най-хубавото желание. После, онзи, когото обичате, в неговия живот на Земята трябва да внесете една от най-добрите постъпки, да направите една ваша постъпка и тя да бъде в ума му всякога. Да е винаги доволен от постъпката, туй значи любов. Ако няма това, всичките условия, които направим за любовта, са безпредметни. Трябва да направим три връзки в любовта: една връзка в умствения свят, да се не къса, една връзка в духовния свят, която никога да се не къса, и една връзка във физическия живот, която никога да се не къса. Защото щом се късат нещата, човек се обезсърчава. Щом се късат нещата на физическото поле, човек се обезсърчава. Щом се късат нещата в духовния свят, човек се обезверява. Щом се късат нещата в мисловния свят, който е една връзка с Божественото, човек се озлобява. Щом се обезсърчава, щом се обезверява, щом се озлобява, не тече вече естественият живот.
Нека дойдем сега до същественото. Често слушам да казват: „Едно време…“ Всички говорят, навсякъде, и тук, и в Америка, казват: „Едно време ние се обичахме“, като че няма защо да се обичат сега. Знаете ли защо стават тия работи? Вие живеете в един илюзорен свят, нещата пред вас се представят такива, каквито не са. Като ги опитате, виждате, че не са. Когато позлатените неща се изтриват, намалява се цената им. В действителния живот златото, колкото повече се употребява, то по-ценно става, виждаш, не се изтрива. Каква е тази любов, която се изтрива? Позлатената любов нас не ни трябва. Позлатена любов, а отдолу някой друг метал. Аз бих обичал вие да се подмладявате. Младият трябва да научи езика на слизането, да слиза, възрастният ще учи законите на водорода и кислорода. Въздухообразен трябва да става и твърд трябва да става. Старият какъв трябва да бъде? С каква дума да заместим стария? Стар значи звезда – нашата дума стар на английски значи звезда (star (англ.) – звезда). Огън, който гори, е старият. Слънцето, което изгрява, е старият. Всички неща, които светят, са стари. Единственият, който може да свети, е старият. Само старият свети. Възрастният е Земята, младият е още лекичък. Старият е вече Слънцето, което свети. За мене всичките слънца са стари и светят. Тези, които не светят, те са възрастни. Земята е възрастна.
Първо любов към Бога. Да се радваш на любовта, която майка ти, братята ти, сестрите ти са имали към тебе. Да се радваш на твоите приятели, на слугите, навсякъде. Пък да се радваш всеки ден, когато изгрява Слънцето, и навсякъде да виждаш Божията любов. Слънцето, когато изгрява, за теб е изгряло. В любовта само като изгрее Слънцето, чрез Слънцето изпращаш своята любов навсякъде. И като дойде първият лъч в твоите очи, усмихни се. Поздравлява те. Ти свиеш очите си и казваш: „Но аз колко страдам, аз днес съм болен…“ Така не се говори. Виждаш: звездите светят. Казваш: „Слънцето залезе.“ То отива и си гледа работата. Гледай в тебе слънцето да не залезе. Туй, физическото Слънце, нека изгрява и залязва, но твоето слънце да бъде винаги на Земята и никога любовта ви да не залязва. Аз ще ви попитам…
Един православен поп, на задушница, като рязали порязаниците, 200–300 души, дошъл до хляба, че казва: „Братя християни, виждате ли ме?“ Казват: „Виждаме, дядо попе, килимявката ти.“ Казва: „Идната година да ме не виждате.“ Вие сега седите зад просфорите и искате идната година да не бъдете видими. Не, насъбраните рязаници трябва да се раздават, всичко онова, което имаме, трябва да се раздаде и да останем свободни.
„Отче наш“
17-а лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 21.I.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев.