(Нова страница: ==Добри певци== „Добрата молитва“ „Иде, иде“ Прочете се темата „Първото ми възпоменание“...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 10:39, 2 януари 2010
Добри певци
„Добрата молитва“
„Иде, иде“
Прочете се темата „Първото ми възпоменание“. Спомен е туй, което винаги остава в човека. Туй, което временно остане, не е. Споменът е най-финото у човека. Има път, по който споменът иде. Общо казано, няма спомен, но тук са играли роля очите, носа, ушите, устата, ръцете. Ако на човека отсъствуваха очите, не зная какъв спомен щеше да има в света.
Съвременното човечество е попаднало в една гъста материя, мястото, дето живее, не е така хигиенично. Туй място трябва да го напусне. Най-първо е живял в много хубаво място, в рая. След като го изпъждат от рая, влиза в сегашното положение, дето постоянно се оплакваме. Има нещо в живота, което не е красиво. И във всичките отрасли на живота го има. Ако пее някой, ще се намери някоя буболечица, ще му развалят пеението. Ако някой е богат, буболечици има за богатството. Ако говоря много, пак има буболечици. Ако мисли, има буболечици. Навсякъде буболечици развалят работата. От буболечиците трябва да се освободите.
Често казвате: „Така не се пее.“ Как се пее? Пеението е останало едно възпоменание от рая. Дето са пели райските птици, едва сега хората си спомнят за тяхното пеение как са пели. Пробужда се в тях чувството за пеение. Някой път считате, че е много лесна работа да се обясни някое явление. Как ще обясните по кой начин славеят е достигнал така да пее? В кое училище, в кой университет се е учил? Има други птици, не са се научили, той се е научил. Коя е била подбудителната причина да се научи така? Казвате, че Господ го е създал. Не е така. Като кажете „Така Господ го създал“, сами не вярвате. Защото като дойде сиромашията, хич не вярвате, че е от Господа. Други работи приемате, че са от Господа. Те са на място. Сиромашията, богатството, пеението, мълчанието са на място.
Онези, които не пеят, какво трябва да правят? Човек в даден случай или трябва да пее, или трябва да мълчи. За да мълчи, той трябва да бъде слушател, не индиферентен, не трябва да взема участие. Има хора, трябва да бъдат потенциали, да кредитират онези, които пеят. Онези, които пеят на сцената, ако няма кой да ги кредитира, няма с какво да изявят туй изкуство. Едновременно човек като мълчи, ще почива. Не всеки, който почива, мълчи. Ако вие не слушате, вие не можете да придобиете. Ако музиката във вас не влиза тъй, както въздухът в дробовете, тя не може да принесе никаква полза.
Сега, под думата музика в широко отношение разбираме целия човешки живот да бъде музикален. Неговите чувства трябва да бъдат музикални, неговите мисли трябва да бъдат музикални, неговите постъпки трябва да бъдат музикални. И движенията трябва да бъдат музикални. Ако ходи човек, да му бъде приятно, като стъпва. Пък сега някой път изкривява крака си, не знае как да ходи. Някои от животните, котката за пример, е майстор. Тя стъпва на ноктите си отпред, но тъй, че в своя неприятел да не събуди подозрение, стъпва много полека, за да не я усети, като стъпва. Значи в котката умът и чувствата работят.
Има нещо особено в котката. Голям дипломат е тя. Щом хване някоя мишка, казва: „Не бой се, да не те е страх при мене, аз съм така благородна, сърце имам, не бой се, аз ще си поиграя с тебе. Като нямам работа, обичам да хвана някоя мишка да си поиграя.“ Мишката повярва, котката я вземе на гърба си и погледнеш по едно време изведнъж мишката изчезнала с козината. Като е малка мишката, на 2–3 хапки я глътне. Единственото нещастие на котките произтича от яденето на тия малки мишки. Много големи чистници са котките, чисти са. Сутрин като изгрее Слънцето, тя си излага гърба. Новото учение поддържат котките. Веднага ще си изпъчи гърба на слънцето според всичките закони, но при яденето не знае как да яде. Има един анекдот: Обвинявали лисицата в престъпление. Тя казва: „Мене ме обвиняват, че съм лицемерна, хитра и лукава. Аз като изям кокошката, оставям перата, да кажат, че аз я изядох. Доказателства има. Онази чистница при хората не оставя нито един косъм, като изяде мишката. Казва: „Не, аз не съм.“ Сега, да оставим анекдота.
Човек е дошъл на Земята да се учи. Младостта е живот, в който кредитира. Кредитът е в младини да работи човек. В старини човек трябва да се върне да покаже какво е спечелил. Сега чудното е, че хората пеят, като са млади, а като остареят, не знаят да пеят. Докато са млади, мислят, като остареят, забравят да мислят. Докато са млади, ходят, като остареят, забравят да ходят. Искат да кажат, че младите трябва да ходят, а старите могат да се прозяват; младите трябва да работят, а старите – да заповядват. Че човек не е ли все същият? Не е ли в младини и старини все същият човек? По какво се отличава младият човек от стария? На младия човек слънцето изгрява, на стария залязва. Стар човек като си, трябва да седнеш да спиш, да идеш в другия свят да си починеш – да напуснеш материалния свят и да се върнеш в дома си да [си] починеш. Като се върнеш от другия свят, на физическото поле да работиш. На физическия свят дотогава, докато човек работи хармонично, животът има смисъл. Ако не знаете как да работите, ще създадете на себе си много големи неприятности.
Сега няма да се спирам върху морала. Казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Ние трябва да разбираме, че животът, който имаме, сам по себе си е добър. Ние с нашата мисъл, с нашите чувства и с нашите постъпки внасяме някои елементи, които развалят хубавия живот, който имаме. От сега трябва да се приготвим да бъдем най-първо проводници заради себе си. По възможност най-хубавите мисли да възприемаме. Ако слушаш една хубава песен, да ти остане като едно възпоменание. Ако слушаш гаргите да грачат и ако слушаш славеите да пеят, това са две различни състояния.
Вие може да кажете сега: „Без музика не може ли?“ Може без музика. Човек на Земята може да живее с по четири пръсти, на Земята може да живее с по три пръсти, най-после – с по един пръст, някой може с една ръка, някой път може да живее с по едно око, но какви ще бъдат неговите възпоменания за един такъв живот? Всичките си способности и дарования, които имаме, трябва да ги впрегнете на работа. Има опасност за онези, които искат само с един талант да го покрият и да го заровят. Опасност има и за онези с двата таланта. Кои са онези с двата таланта? С пет таланта е човек. То е висшето вътре в човека, което се проявява. Двата таланта, това са противоречията в живота. Единият талант, то е учението за Бога, което хората пренебрегват. Единият талант значи да слугуваш на Бога, с двата таланта – да слугуваш на жена си, с петте таланта – на себе си. Онзи, който слугува на себе си, печели петте таланта. Онзи, който слугува на жена си, печели още два. Онзи, който слугува на Бога, заровил таланта.
Единственото нещо, което остава, е идеята за Бога. Тя е останала за вас най-смътната идея. Като се говори за Бога, казвате: „Какво нещо е Бог?“ Казвате: „Навсякъде е и никъде не е.“ Какво разбираме „навсякъде е“? Ако разбирате, че той завзема всичките места, дето хората завземат, то е едно криво понятие. Писанието казва, че живеем в Бога. Бог не живее на нашите места. Ние живеем в Него. Той не живее дето сме ние, но ние живеем там, дето е Той. Казвате: „Къде е? Няма Го.“ Че не Го има в моя живот, че Той не е на моето място, то е друг въпрос. Че аз съм на Неговото място, и това е друг въпрос. Две положения. Казвате: „Няма Го Господ.“ Господ не е там, дето съм аз. Той не носи моя ум, Той не постъпва, както аз постъпвам. Ако постъпваше както аз постъпвам, щеше да бъде на моето място. Понеже не постъпва както мен, не е на моето място. Не ходи по моя ум. Аз мисля, че Господ не мисли като мене. Аз трябва да мисля, каквото Господ мисли. Всичките религиозни хора по някой път казват тъй: „Защо Господ създаде света така?“ То е тяхно разбиране. Защо не го създаде както ние го разбираме? Господ създаде света както Той разбира.
Да ви приведа един анекдот. Седят две дами на едно място и двама кавалери, които се запознават. Единият много говори, а другият мълчи. Казва: „Много говори.“ Но другият мълчи. Този, който много говори, на тази дама казва, че това харесва, онова харесва. След като си замине кавалерът, дамата усеща, че нещо липсва от нея. Като ѝ казвал, че това е хубаво, онова е хубаво, задигнал го. Другият кавалер, който не говорил нищо на дамата, оставил ѝ нещо. Онзи, който говорил, тя трябвало да плати за говора. Усетила, че след като си заминал кавалерът, изчезнало нещо от нея.
Питам: в света кои кавалери са хубави – които вземат или които дават нещо? Мислите ли, ако във вашия ум съществува една мисъл, която ви отнема нещо, че тази мисъл е полезна? Защото една мисъл може да влезе у вас и да ви отнеме нещо. Едно желание може да влезе във вас и да ви отнеме нещо от вас. И една постъпка – също. Считайте туй отнемане за много естествено. Да допуснем, че вие искате да бъдете красиви. Едно отлично желание, законът за Божествената хармония е носът ви да е на място, веждите ви, очите ви да бъдат направени тъй съвършено. Трудно е да видите на Земята едно красиво лице. На Земята още нямаме красиви лица. Като срещнеш красивото лице, никога няма да го забравиш. На красивото лице всички линии са подвижни, такива красиви движения има. Като срещнеш един красив човек, ти и болен като си, ще оздравееш. В красотата има нещо като че човек диша през нея. Има една книга писана: „Красотата ще спаси света“. По отношение на нашите мисли, желания и постъпки и целият ни наш живот трябва да бъде красив.
И действително, в красотата влизат тия три Божествени свята. Любовта се проявява напълно на 3 места. Любовта се проявява в устата. Красивият човек има нещо особено в неговите уста. Една особена линия има на горната бърна и в долната. Разумността и мъдростта в него се изявява чрез носа, има особен строеж човешкият нос. Истината се проявява чрез очите. Особено са построени очите на човека. Един човек, който е израз на истината, той има нещо особено. Като погледнеш в очите, никога няма да забравиш такъв поглед. Само в очите на човека може да видиш какво нещо е истината. Само в устата на човека може да видиш проявлението на любовта. Само в неговия нос може да видиш неговата разумност.
Често на младини устата на децата са красиви. В младини има повече красота, а в старини изгубват тази красота. На младини от 12 години нагоре носът има особен строеж, а на старини хората изгубват своята красива форма. В децата на младини очите имат особен ефект, на старини изгубват. Туй се дължи, че ние не спазваме закона. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в царството Божие.“ Ние започваме да мислим, че остаряваме. Мислим, че много знаем. Какво знае старият повече? Едно дете знае повече от стария. То лесно се примирява, а пък един стар човек не може да се примири. Едно дете се сбие с друго, теглят си косата и след половин час пак се сприятеляват. У старите това не става. На старини понеже материята на стария човек не се поддава на примиряване… Има нещо в човешките очи. Да се примириш, но има нещо, което не се съгласява. Лесно човек може да се примири. Една мома обиди един момък и [той] казва: „Никога няма да ти простя на тебе.“ Ходи този момък, счупи си крака и няма никой. Тя като дойде, започва да го превързва крака, услужва му. Той казва: „Направих една погрешка в живота си, казах, че няма да ти простя, но ще ти простя.“ Защо няма да простиш?
По някой път ние мислим, че Господ мяза на нас. Понеже ние не прощаваме, мислим, че и Господ не прощава. Господ гледа на нас и казва: „Тия деца ще се научат.“ Господ като види този, грапавия камък, знае, че от този камък ще стане нещо. В съвременния живот я вижте от калта какви хубави пособия сме си направили! Човек е достигнал до едно положение да обработи материята.
Та, казвам: Ние сме скулптори, грънчари, които изработваме. Хубави работи трябва да се изработят. Всичко туй ще се изкара на пазаря на онзи свят. Ще занесем каквото сме направили, каквото сме изработили. Един художник рисува картини, ще направи изложение. Целият наш живот ще изнесем на изложение. Вие казване: „Ще умрем.“ Какво ще умираш? Ще идеш в оня свят да направиш изложение. Какво ще изложиш в оня свят? Ако не носиш картини, на изложението не те пускат. Бог ни е пратил на Земята в училището и като се върнем от училището, там ще занесем каквото сме нарисували.
Как бихте нарисували вие един добър човек? Или как ще нарисувате един красив човек? Или как ще нарисувате един силен човек? Или как ще нарисувате един здрав човек? Онзи, който е майстор, знае – има особени линии. Или как ще нарисувате един болен човек? Има особени линии на болния човек. Много мъчно е.
Щом вас ви заболи коремът, вие вземате едно положение, туряте ръцете на корема си, свиете се. При туй навеждане пак има надежда. То е начин, по който се лекуваш. Докато седят ръцете на корема, той се лекува. Ако не ги туря, лекува се по-мъчно. Ръцете, това са два тока, дето минава положителна и отрицателна енергия. Лекува се човек. Набрали се в слънчевия възел в стомаха известни енергии и като минават, причиняват болезнено състояние. Много болки се дължат на натрупване на излишна енергия. Като се натрупа някаква енергия на рамото, често се натрупва на рамото една излишна енергия и човек усеща неразположение. Достатъчно е да намериш един човек, да се поздравиш с него, и болката ще изчезне. Ще стане една обмяна между него и тебе. Той има по-малко енергия, ти имаш повече и ще се предадат тия енергии. Туй, излишното напрежение в плешката ще изчезне и ти ще усетиш, че болката е минала. Или натрупването може да е станало в кръста или на хълбока или някой път става натрупване в слепите очи или врата може да стане.
Сега аз говоря за натрупване на енергията, не говоря за органическите болести. Те са се създали много изкуствено. Органическите болести са наследени от баща и майка, ред поколения има и доста мъчно се лекуват. Аз говоря за натрупванията на енергиите. Често може да имате някоя болка, за пример в сърцето те бодне нещо. Мислиш, че някаква органическа болест имаш, а то е натрупване на енергия, на електричество. Казвам: Тия състояния лесно може да ги лекувате. Често, когато детето го боли нещо, майката тури ръката си на болното място, веднага туй натрупване на енергията се премахне и болката изчезне.
Та, казвам: Щом имате едно неразположение, имаме натрупвания. За пример, в известна област [има] излишна енергия – без да знаете, страдате. Може да се натрупа известна енергия, дето [е] чувството на страха и тогава човек започва да се страхува. Трябва да се освободите от тази излишна енергия. Може да се натрупа известна енергия в мозъка и ти трябва да я премахнеш. Тази натрупана енергия в чувството на страха може постоянно да безпокои човека – че разбойници ще дойдат, ако е зимно време, мислиш, че вълци ще дойдат. Тогава може да се обезнадеждите. Пренесете тази енергия и я турете в центъра на надеждата и веднага ще почнат да идват известни мисли за здраве, за живот или да съградите някоя къща или може тази енергия да я съберете на вярата или на любовта. Има известни центрове и трябва да знаем да поставим енергията да работим.
Има едно чувство и може да си помагате. Религиозният човек има развито туй чувство на любовта и той може да предаде от своята енергия. Човекът на вярата може да предаде от своята енергия на другите. Човекът на надеждата може да предаде от енергията на другите. Най-красивото от себе си може да го предадете на другите. Човек, който има способността на щедростта, може да предаде на другите. Понякога всичките хора искат да бъдат полезни. Но човек може да бъде полезен, когато има нещо какво да даде от себе си. Вие всички казвате: „Дайте всичко на другите, раздайте всичко.“ Не оставяйте излишно нещо да ви безпокои. Оставете за себе си толкоз, колкото ви трябва. Другото дайте да го носят другите.
Защо да не бъдем носители на идеята да обичаме Бога? Ако ти не може да обичаш Бога в едно цвете, ако ти не може да обичаш Бога в една капка, в която се отразява Слънцето, ако не може в едно листо на дървото да видиш присъствието на Бога, как ще обичаш Бога? В растенията ще видиш Бога и този лист е целебен, ще усетиш неговата сила. Някой път си болен, този лист като видиш, веднага тази енергия от листа ще мине в тебе и ти ще оздравееш. Има много хубави цветя, които са лечебни. Ти си меланхоличен – ще помиришеш едно цвете и веднага онези мисли ще изчезнат и ще влезе едно хубаво, красиво чувство.
Казвам: Всички цветя са създадени да помагат на хората. Листата са създадени да помагат на хората. Някой път очите са ти отслабнали от безпокойство – ако гледаш жълтия цвят, той ще внесе едно успокоение на очите. Или мнозина от вас се безпокоят. По някой път отслабнали са ви очите, понеже ви лъха студен въздух, свиване става на капилярните съдове. Гледам, някои хора са по-млади от мен, не могат да гледат. Най-малко два–три пъти на ден да измивате очите си с гореща вода, за да привлече кръвта. Сега със студена вода се миете. Със студена вода ще се миете лятно време, когато е разширено лицето. Мийте се с топла вода, да се привлече кръвта. Или, често имате заболяване на ръцете. Някои жени перат 4–5 часа с топла или гореща вода и като изплакват дрехите, ще ги изкара със студена вода. Това е най-голямото зло. Няма някой да ги научи. С топла вода ще перете дрехите, никаква студена вода. Така си осакатявате ръцете. Сега, да ви дам едно правило. След като сте прали дрехите, да имате ръкавици, та като простирате дрехите, турете ръкавиците си и ги прострете. Не туряйте след топлата студена вода. Зимно време ръцете ви ще бъдат здрави. Колцина има, които да се оплакват?
Когато човек минава от едно любовно състояние в едно състояние на омраза, имате същия закон. Любовното състояние е топло, а състоянието на омразата е студено. В омразата вие се изстудявате и човек се осакатява. Всякога любовта туря най-хубавите очи на човешкото лице, а омразата в каквато и да е форма туря най-лошите черти. Ред поколения, които са внесли омразата, са оставили тия черти. Вземете във вълка, или лицето на един тигър, или на един лъв, или на една котка. Ще наблюдавате и ще забележите къде се крият тия лоши черти. У котката има известна промяна, човек доста ѝ е повлиял. В нея има една съобразителност, тя се милва. Галят ли се котките в диво състояние? Онази, която при човека живее, тя се гали. Като те погледне котката, ще ти настръхне косата. Няма в нея церемонии. Като те погледне, казва: „Знаеш ли какво мога да направя?“
Сега аз ви говоря върху един свят, с който ние сме заобиколени. Духовният свят няма да стане като вас, но ние трябва да сме като духовния свят. Всички ние трябва да се изменим. Всички няма да умрем, но всички трябва да се изменим. Ние не искаме да се изменим. Красотата седи в изменението. Ако една песен не се мени, каква песен ще бъде? Ако ти не може да минеш от тона до в тона ре и от ре не може да минеш в ми, в сол, в ла, в си, ако ти не може да вземеш ония нюанси, ако ти не може да минеш от до в ре, после – ре повишено, ре понижено, ако не може да минеш от до в ми или във фа, каква песен може да изпееш?
Казвам: Остаряването е една музикална композиция. Старият човек е музикална композиция. Може да ви изсвиря песента на един стар човек. Отлична песен. Може да ви изсвиря песента на един млад човек. Отлична песен е. Трябва да знаете как да свирите. Трябва да се научим как да мислим. Да се радваме, че сме стари и да се радваме, че сме млади. Младият може да стане стар и старият може да стане млад, композицията може да се смени. И тогава на младия композицията е красивият човек. Втората част главно е на стария. Той казва: „Колко красив беше този човек!“ Детинството е още. Хубостта на децата е в туй, че в тях любовта е свободна. Децата са свободни. Едно дете свободно проявява чувствата си на любов, няма никаква задна мисъл. Някои деца, като ги погледнеш, още на млади години остарели. Преструват се. Има деца, които се преструват. Преструвката е едно чувство. Жените са го усъвършенствували. Една жена ще представи една малка болка като че ли кой знае каква е, пък то не е така.
Сега аз искам да ме разберете. Когато Христос вървеше с двамата ученици след възкресението, той се престори, като че иска да си замине. Те настояваха да остане с тях. Българите канят, той казва: „Не съм гладен.“ Не че не е гладен, но не смее да каже. Казва: „Не съм гладен“, а пък след като го поканят и започва да яде, казва: „Уста кучешки, разяждат се“. Ако е за комплименти, да каже, че хазяйката толкоз хубаво е сготвила яденето, че макар и да не е гладен, разял се е.
На Новата година ви казах какво ще ви донесе тази година. Тази година, ако не може да привлечете някоя хубава мисъл в себе си, ако не може да привлечете някое хубаво чувство в себе си, защо ви е тогава Нова година? Най-малко трябва да научите една песен, да може навсякъде да я пеете, че като я изпеете, навсякъде да ви помнят хората. Не мислете, че сте остарели. Тази мисъл я оставете на заден план. За старост мислете, на 120 години като станете. До 120 години мислете само за детинство. Мисълта за старостта е като портрет на миналото, като че не се отнася до вас. Че искате да остареете, то е голямо тщеславие у вас. Няма по-голямо тщеславие от онези, които мислят, че са остарели.
Много малко място има в света за стари хора. В небето сега се приготовлява едно място за един стар човек, а тук кандидатите са милиони. В небето има място за милиони млади, за стари няма. Казвам: Не си губете времето за конкурс за стари хора. Оставете на конкурс младите. Аз наричам, младостта е свят на Любовта. Светът на възрастните наричаме свят на Мъдростта, на знанието. А старите, напълно възрастните хора, е светът на Истината. Човек трябва да бъде един плод, който ще цъфне, ще завърже и ще узрее. То е едно състояние, показва три качества. Да създадете в себе си един усет, че песните, които излизат, да бъдат подтиквани от любов. Да създадете един нос, който да мисли. Знанието трябва да носи светлина. Носът на човека трябва да бъде проводник на светлината. Очите му трябва да бъдат проводници на свободата. Човек като погледне устата си, да знае, че е във връзка с любовта; като погледне носа си, да знае, че е във връзка с мъдростта и знанието; като погледне очите си, да е във връзка да каже истината. Три неща в новата култура трябва да станат: като погледнете очите, да ви стане приятно, като погледнете носа, да ви стане приятно и като погледнете устата, да ви стане приятно. Три неща основни трябва да бъдат, защото ушите допълнят човешкия нос. Ушите и носът заедно вървят. (фиг. 15.1) Тази линия показва силата на човешката интелигентност, колкото ухото слиза по-надолу, човек става по-морален. Колкото ухото се качва по-нагоре, моралността е по-слаба. (фиг. 15.2) (Б) е едно хубаво ухо. Ухото (а) е лисиче ухо. Теченията, които стават в нашия организъм, те се изразяват чрез нашите органи. И по същия закон, когато се увеличава светлината, не се добива особена форма и положение. Ако носът се продължава и съразмерно се разширява, показва, че човек има светлина. Като се сплесне носът, намалява се широчината, носът има по-малка широчина. Когато носът има по-голяма широчина, този човек може да диша дълбоко.
Спазвайте правилата. При бързото дишане дробовете се стесняват и отслабват. Зимно време 3 пъти подишай [в] една минута, не 15 пъти. Воля трябва да се употреби. В новото учение на какво мязат хората? Ако вие в новото учение не можете на минутата да приемете една вдишка и една издишка, няма ново учение. Трябва да се измени начинът. В новото учение, ако не може да владееш ума си, в новото учение, ако не може да владееш сърцето си в даден случай, какво е това ново учение? Казвате: „Новото учение на любовта“. Новото учение трябва да внесе изобилен живот, да разшири човека. Много малките уста не са хубави. Нямам нищо против малките уста, но съществува една пропорция между лицето и устата. И някой път дължината и широчината на лицето не са хармонични с устата. Няма една съобразност.
(фиг. 15.3) Къде е дефектът на туй лице? Долната устна показва импулсивност. Този човек много лесно се докача. Когато човек свие ръката си на юмрук, всичката енергия като се събере, казва: „Какво мога да направя?“ Често долната бърна се свие, така че човек е готов да удари. В тази част се развива такава енергия и човек е готов да избухне. Ако се намали тази форма на устата, здравословното състояние се изменя.
Тънките бърни не са едно здравословно състояние. Те изразяват потиснати чувства. Много дебелите бърни показват […]. Има едно положение на бърните, което е здравословно. Има една линия от Бога турена. Има едно състояние на носа, което е от Бога турено; има едно, което е от хората турено. Притиснат нос, притиснати уста, те са човешко изобретение. Ще оставиш устата си свободна. Не си натискайте устните, само допиране на устните, не притиснати. Притискането е човешка работа. Човек със стиснати устни е волева натура. Но туй волево състояние вредно действува. Бог е направил всичките работи красиви.
Сега, понеже искате нови хора да бъдете, трябва да се отличавате. (фиг. 15.4) На новия човек веждите не могат да бъдат такива. Носът не може да бъде такъв. Това е едно отклонение от еволюцията на човека. Тия отклонения се дължат на ред поколения, които са се отклонили от еволюцията на човека. Тепърва трябва да преустроим тялото си. Някои от вас имате хубави уши; някои от вас нямате хубави уши. Става един процес в човека, след няколко поколения влага се една хитрина, която се изразява [в] ушите. У някои хора тази линия на ухото е отвън, а на някои е отвътре. Ухото може да е направено така: (фиг. 15.5), има едно пречупване.
Когато ви говоря за тия научни факти, някой човек може да го турят в затвора и да му турят букаѝ. Много черти като на някой престъпник може да му ги наложат. Трябва да се пазите от наложените неща. Турнат му букаѝ и казват: „Престъпник е.“ Не всеки човек, който има букаѝ, е престъпник. В някои отношения да, но в някои отношения не. Нямането на букаѝ ни най-малко не показва, че не е престъпник. Всеки един човек, който не спазва Божествения ред на нещата, той прави известни малки престъпления.
Сега не считайте, че е лошо това. Казвате, че е хитър човек. Аз гледам по някой път какъв характер има котката. Щом нищо не е бутала, ще те посрещне, ще те поздрави, ще помечи. Щом е яла нещо, като отвориш вратата, иска да излезе, да я няма вкъщи. В съзнанието има, че е направила нещо и може да се случи нещо особено.
Когато някой направи престъпление, има състоянието на котката, не се усеща спокоен. Има нещо, което ни безпокои. Всякога трябва да се стремим към спокойствие. Щом сме направили една погрешка, трябва да се поправи. Погрешките се поправят. Допуснете, че имате едно въже, искате туй въже да го отслабите. Трябва да премахнете нишките. Колкото нишките се намаляват, въжето отслабва. Погрешките имат нишки. Една погрешка може да се състои от 10, 15, 100, 200, 500 нишки. За да я поправите, не може изведнъж – нишка по нишка ще отмахнеш. Не мислете, че енергиите, с които е направена една погрешка, не са нужни. Ще започнете тази енергия на погрешките да я употребявате. За в бъдеще ще употребявате тия енергии на погрешките.
Един човек има силен глас, той може да го развие. Един, който няма глас, по-мъчно може да развие гласа си. Сега, вас Господ ви е дарил всинца ви с големи дарби. Имате най-различни дарби.
Та, сега, най-първо, онова, което любовта е внесла във вас: в живота ви да цените вашия живот и да цените живота на ближния. Да цените и живота на ангелите, да не оцапвате никого. В живота не трябва да хвърляте нито една лоша мисъл. Даже сянка не трябва да хвърлиш върху един човек, да кажеш: „Той е престъпник, той е такъв.“ Никога в ума си да не допускате това. Ние не знаем кой е престъпник.
Престъплението става по три начина. Там, дето няма любов, става престъпление; там, дето няма мъдрост, престъпление става и там, дето няма истина, престъпление става. Всеки човек, който обича истината, не прави престъпления. Когато малко намали да обича истината, микроскопическо престъпление може да направи. Всеки човек, който има интелигентност, и микроскопическа да е, не прави престъпление. Най-малката любов който има, най-малкото знание, най-малката свобода който има, този човек не може да прави престъпление.
Вие казвате: „Ние сме чада Божии.“ Казвам: Щом правим престъпление, не се говори така. Хора, които имат Божиите благословения, не може да правят престъпления. Може да правят погрешки както художника, както музиканта. Една малка погрешка в реда на нещата е, но да направиш едно престъпление, то е невъзможно. Пръстите на един майстор музикант така са свикнали, че той не може да вземе фалшив тон, не може да тури пръстите си и да вземе една фалшива позиция. Той туря пръста си точно на място.
Носете идеята в ума си. Бог иска, изисква от вас да създадете отлични глави. После, да имате отлично изразително лице. Бог изисква от вас да имате отлични гърди. Щом дробовете ви са хубави, ще имате хубаво разположение. Човек, който не диша добре, и да иска, не може да мисли, няма разположение. После, за да развиете устата си хубаво, непременно трябва да ядете музикално. Като седнеш да ядеш, музикално да ядеш, да ти е приятно, да слушаш зъбите, когато се допират – който има зъби, пък който няма… Като допираш кътниците си, това са басови тонове; като дойдеш до [кучешките], те издават тенор, а като дойдеш до резците, те са сопрано. Всички зъби като се допират, то е цяла една арфа. Като се допират, зъбите издават тонове. Най-хубавото нещо в живота е яденето и щом ядеш с благодарност, няма по-хубаво от това. После, участие взема и носът. Той постоянно ухае. Този като яде, онзи свири, а друг ръкопляска. Туй е публиката. Казва: „Бис, да се повтори!“ Носът аплодира, публика е, ръкопляска.
Искам да ви представя в една обективна форма. Невидимият свят се радва, когато ангелите слизат на Земята. Те като срещнат един човек, който има възможности, спират се при него и започват да му дават наставления. Те като слизат, искат да му предадат своята красота. Виждат, че у него има добро желание и казват: „Ще попееш, тъй ще направиш.“ То е моралът. Дето казват да живее човек по морал, то е да знаеш как да рисуваш. Да бъде човек добър, той трябва да поправи устата си, трябва да поправи носа си. За да бъде човек добър, трябва да поправи очите си. Тогава как ще изразите „Тебе гледа, мене вижда“?
Казваш, какво трябва да правиш. Пей: „Имам една работа да свърша аз.“ Това вече е оперно пеене. „Имам една работа да свърша.“ Младата казва: „Какво трябва днес да сготвя – боб или леща? И аз не зная кое от двете да направя.“ Създай си ти красива уста, с която можеш да говориш на Бога, твоя Баща. Красива, с която да говориш на твоя Баща. И вие може да го изпеете, това е бас. (Учителят пее:)
Създай си красива уста,
с която да говориш на твоя Баща.
Сега децата как ще пеят? Големият син е тенор, малката сестра е алт. В какво седи разнообразието? В една песен може да внесеш едно любовно чувство към Бога. Ако мислиш за своя ближен, ще създадеш друг колорит. Ако мислиш за себе си… Не е лошо човек да мисли за себе си, но той трябва да мине в трите свята. В света на любовта ще строи. В света на светлината, и тя строи. И в света на свободата.
Човек трябва в себе си да бъде свободен, свободен, както са свободни ангелите. Бог иска ние да бъдем свободни. Всичките противоречия, които се случват в живота, да ви не смущават. Природата всичко това е предвидила – че след време тия противоречия ще принесат своята полза. Защото грозотата служи като сянка на красотата. Грозотата, и тя си има своята цена. Доброто и злото заедно вървят. Доброто не може да се яви, ако няма сянката, злото в себе си. Злото е сянка на доброто. Ако във вас доброто стане господар, а злото – слуга, то е естественият ред на нещата. Но ако злото стане господар, а доброто – слуга, този порядък не е естествен. Изопачен е порядъкът на нещата. На растенията главата е заровена в земята, а другият живот е отвън. Важното в растенията е потопено в гъстата материя. Човек вече е изваден от гъстата материя, обърнат е с главата нагоре и с краката надолу.
Досега сте се молили на хората, защо да не можете да изпеете една песен на Господа? На Господа ще изпея една песен. Ако искам да пея на Господа, ще изпея една хубава песен на едно хубаво цвете. Като пея една песен на цветето, Господ е в това цвете. Ще му изпея една песен като артист, че той да е доволен от мене. Казвате: „На едно цвете песен ще пея?“ Пея на Господа, Който е в цветето. Ако пея на Господа и Той е на Слънцето, няма да ме чуе. А като пея на Господа в цветето, Той е наблизо. Ако туря Господа на Слънцето, какво ще внесе? Ако мога да пея на цветето, ще пея и на Слънцето. Ако не мога да пея на цветето, няма да мога да пея и на Слънцето. Някой път и на Слънцето може да пеете.
Някой от вас, който е неразположен нервно, вземете през тази година да имате едно тефтерче, поне лист и мастило, или с чер молив да се учите да пишете. Не бързайте, може да напишете буквата а, но я напишете хубаво: а, след това напишете буквата б, в. Б, В. Като пишеш главните линии, да внесеш успокоение. Напиши веднъж–два пъти буквата. Или някой път направете си един център, че от него да изхождат лъчи. (фиг. 15.6) Или пък започнете да правите успоредни линии.
Не мислете, че сте свободни. Всякога в природата има течения, които ни влияят. Ти пишеш и някое течение ти блъсне ръката и ти измени направлението, или някой път измени направлението на мигането, на очите ти. Може да направите един малък опит. Седнете при един прозорец и когато минава някой човек, кажете накъде отива този човек. Той ще се стъписа. Ти кажеш накъде отива и той се спре, после пак тръгне. Може това 3–4 пъти да се повтори. Ти питаш къде отива, пък той се спира. Всички сме под влияние на различни течения. Никой не е свободен в света. Вятърът, колкото и да е слаб, и малките листа ще се поклатят малко, то е за добро, не е за лошо. Може този, който пита, да е добър човек, който казва къде отива, може той да ти е предал нещо много добро. Той е насочил своята мисъл и той с тази мисъл ти е предал нещо. Ти, като не разбираш закона, след време ще се ползуваш. Или ти отиваш по работа. Всеки човек, който пита къде отиваш, той ти предава нещо. Казва: „Поспри се, да ти предам нещо.“ Ти казваш: „Много бързам.“ Ти се спреш, той ти предаде нещо. Ти се върнеш назад, като отиваш по работа, понеже той дава благословение. Той се връща вкъщи пак да остане. Той като каже къде отива, този пък се върне. Казва: „Още ли има да ми даваш?“ 3–4 пъти може да иде и да се връща. Или вечерно време решавате и отлагате.
Да ви приведа един пример. То е било във Варненско. Един млад, много красив момък, на който баща му бил много добър свещеник, купил си той едно пищовче. Скарал се той с момците за мома и той взел пищовчето. Най-първо взел, че го напълнил с куршуми. Поседял, поседял и извадил куршумите. Турил е сачми в него. После извадил и тия сачми и турил само барут, да ги плаши. Вечерта 3–4 пъти пълни и изпразва пищова. Сутринта в неделя излиза от къщи. И като се скарал с момците, той изважда пищова и стреля, но пищовът не хваща. Турил го и духва, в това време гръмва в устата му и лицето му се наранява. Лекували го дълго време, налагали жаби. Казват: „Ако той беше оставил куршумите, щеше да умре, ако беше оставил сачмите, пак можеше да се убие.“ Онези, които искаха да го спасят, казваха: „Извади тия работи.“ Два лагера има: едните искат да му създадат нещастие, а другите искат да му помогнат. И често ни побутват. Казват: „Изпразни пищова си.“ Ако го беше съвсем изпразнил, той нямаше да иде на бойното поле. Каже ти някой обидна дума – не е ли този револвер с куршумите? Някой път и сачмите са опасни.
При един редовен живот пищов не трябва да има. При един редовен [живот], като идеш някъде, ще носиш и ще си извадиш една хубава ябълка. Тези, които в миналото са поздравлявали с куршумчета, сега да поздравляват с хубави ябълки, с хубави круши, с хубави сливи.
Казвам: По-добре е в живота да даваме подарък. Какво ви коства да кажете някому една сладка дума? Минете някъде и кажете, комуто и да е, нещо хубаво. Кажете му, че светлината ви е хубава, или кажете му, че харесвате неговия ход, или че много добре се е облякъл. Отбележете една хубава черта в човека. Ако не искаш да му кажеш гласно, най-първо мислено му кажи. Кажи: „Харесва ми този човек, добри очи има, добри вежди има, добри уши има, добри уста има.“ Намери нещо хубаво. Туй, което кажеш заради него, ти ще изпратиш туй благословение в него и в тебе ще остане. Сега ние констатираме нещата. Казвате: „Не ми харесват очите, не ми харесва носът.“ Не виждайте грозните работи, оставете грозните работи настрана. Винаги в себе си констатирайте доброто. За тази година ако искате, прокарайте хубавото. Винаги по възможност, когато констатирате, констатирвайте доброто. Здравето ни зависи от ония хубави мисли, които храним. Да бъдем проводници на Божиите благословения. Туй благословение да бъде за нас, за нашия ум, туй благословение да бъде за нашето сърце и за нашето тяло.
Ние живеем и поддържаме в изправност тялото си. Като вървите, не се навеждайте, изправете се хубаво и погледнете хубаво. Някой казва: „Станах на 72 години.“ Какво са 72 години? Земята доста работа е свършила. Кажи: „Аз обходих 72 пъти около Слънцето. Много малко съм научил.“ Искам тази година да се върти Земята, да научите нещо от Слънцето. Желая ви тази година да се подмладите с по 10 години. Които са на 70 години, да станат на 60 години, които са на 60 години, да станат на 50, които са на 50, да станат на 40, които са на 40, да станат на 30 години, които са на 30, да станат на 20 години, които са на 20, да станат на 10 години, а които са на 10, да станат на една година.
На Коледа може ли и вие да попеете? (Учителят извади цигулката и я настрои и изсвири: „Време е да вървим“, после – „Тъги, скърби“.) Трябва в пеението да се внесе мекота. (Учителят свири.) Ще ви изсвиря една българска песен, която е груба, но може да се облагороди. Повече от 30–40 години ми взе да я моделирам. То е един мотив. (Учителят свири тая песен. Пее:)
Вие, чада на новото,
станете и напред вървете.
Станете, чада!
Достатъчно вече вие сте спали.
От дълбок сън станете,
трезвени, вино вече не пийте.
Само бистра водица
поддържа добре вашия живот.
Станете, деца, трезвени бъдете.
Вино значи ония мисли и желания, които опияняват. Да останат само трезвите. Където минете, да имате по няколко милиона ампераж. Бог ни е пратил в света с всичките възможности. И колкото можете повече да извадите от ума си хубавите мисли, хубавите желания да изкарате от сърцето си, всички да бъдете свежи, не стари. Аз бих желал косата ви да не побелява, да позлатеят, да имате на устата си най-хубавия червен цвят. А пък очите ви да съдържат най-голямата мекота. Изражението на погледа ви да има светлина, най-малката светлина, която човек може да има в очите си.
През тази година да благодарим на Бога за големите блага, които имал към нас. Предната година ние сме се занимавали с много малки работи. Да се изпълнят сърцата ни с благодарност за хубавото. Да изявяваме хубавото и отвсякъде да черпим. За идущата година всички да станете хубави певци, да може всеки от вас да пее по една песен соло. Тази година изберете си по една песен от песнопойката, която и да е песен, и всеки да може сам да я изпее. Може да вземете някоя от някоя опера, откъдето и да е, но трябва да научите една песен тъй хубаво, че да може да я пеете сам. Идущата година ще дадем концерт от артисти, които са учили по една песен. Тричетири дена концерт ще имаме все от знаменити артисти.
Тази година да помагаме и да станем проводници на Господа, да примири хората. Да ги научим да се примирят. И от войната, която съществува днес, да излезе едно добро за бъдеще.
„Отче наш“
15-а лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 7.I.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София, Изгрев.