(Нова страница: ==Едно, две, три== „Отче наш“ „Красив е животът“ „Изгрява Слънцето“ Пишете свободна тема...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 10:29, 2 януари 2010
Едно, две, три
„Отче наш“
„Красив е животът“
„Изгрява Слънцето“
Пишете свободна тема: „Първото ми възпоменание“. Първото нещо, което се е отпечатало, като сте дошли на Земята, първото нещо, което ви [е] обърнало внимание.
Животът си има свои несгоди. Има известни буболечици, които развалят живота. Както има буболечици, които развалят плодовете, така има буболечици, които развалят и човешкия живот. Всички се тревожите и не знаете защо. Тревожиш се и не знаеш защо. Има буболечица, която те смущава. Тази буболечица може да е дошла от дядо ти, или от баба ти, ти сега ѝ дадеш условие, излюпи се, смущава те.
Вие отдавате несгодите на живота, че това нямате, онова нямате. Човек има всичко изобилно. Кой може да се оплаче, че няма достатъчно въздух? Изобилно въздух имате. Кой от вас може да се оплаче, че няма изобилно светлина? Изобилно светлина имате. Кой от вас може да се оплаче, че нямате вода? Изобилно вода имате. Освен за пиене, и за миене имате вода. Може да се оплачете, че достатъчно хляб нямате.
По някой път хлябът е твърд. Защо става твърд? Твърд е, защото вие го приготвяте. Не знаете как да го месите. Например, ако на хляба, на житото турите малко картошки, мекотата е малко по-голяма. Казано е, че злото изсушава хляба, а доброто го омекчава. Един човек като ти даде хляб, по хляба може да знаеш добър ли е или лош. Даже едно дете като се роди, дайте му да яде и вие ще знаете какво ще стане това дете. Питам: малката гъсеница какво ще яде? Може ли да яде мед? Тя яде листа, листата са необходими за дърветата. Туй, което е необходимо за едно дърво, листата, са дихателната система на дърветата и гъсениците изяждат тия листа. Често растенията се осакатяват от тия гъсеници, които им изяждат листата.
Сега вие искате да знаете причините, защо се случва това така или другояче. Отвън е студено. Защо е студено? Имаме 20 градуса студ. Защо е? Тия уреди, с които се измерва, показват, че е 15–20 градуса под нулата. Студеното време показва, че има много малко влага. После, студено е, понеже повече динамизъм има. Хубав е студът. То е един признак, че хората са станали много лоши и затуй иде лошото време, студът. Студът укротява лошите хора. Лошият човек при студа свие се малко, става по-добър. Когато хората станат добри, времето става топло. Но туй, което е хубаво за добрите хора, други стават в топлото време лоши. Вземете една змия – през зимата тя е кротка, светия е, може да я пипаш и никаква пакост не прави, но в топлото време и добрите хора хапе. Пуска отровата си и [човек] умира от нея.
Та, по някой път вие искате хубавия живот, а не знаете, че в хубавия живот змиите хапят, комарите хапят. Щом дойде доброто, злото се явява като едно последствие. Сега определям кое е зло: Туй, което постоянно взема, е зло, туй, което постоянно дава, е добро. Питате по някой път: „Аз добър човек ли съм или лош?“ Казвам: Ако постоянно даваш, добър си, ако постоянно вземаш, лош си. Защо е така? Че как трябва да бъде? Вие казвате: „Той е добър певец.“ Кой е добрият певец? Добрият певец трябва да дава нещо, веднага се изменя твоето настроение. Ти си неразположен. Щом пее, сменя се твоето състояние, дава ти нещо добрият певец. Който разваля настроението, е лош човек, а който оправя настроението, е добър. Същото е и за свирците. Който свири добре, оправя настроението, а който свири зле, го разваля.
По някой път неразположен е човек. Гледам, неразположен си, понеже си грозен. Щом си грозен, хората не обръщат внимание на тебе. Щом си красив, обръщат внимание. Какви са последствията, ако си красив? Красотата започва с буквата к, която показва неустой. Красивият човек е неустойчив по естество. Красивият човек мяза на една разляна вода, често има наводнение. Който е близо до реките, винаги ще опита красотата на красивите хора. После, красивите хора са много разточителни. Когато се облича, не е скромен, а иска да облече една дреха за 20–30 000; ако носи пръстен, не носи от 100 и 1000 лева, но иска 20, 30, 40 или 50 000. Навсякъде се показва, огърлица носи от 100, 200, 500 000 лева. Във вас се заражда желанието да бъдете богати. Щом искате да станете богати, вие сте станали красиви, защото не се задоволявате с малко. Богатите хора са много красиви, искат апартаменти с големи прозорци, украсени с боя, с градини, с оградите, с цветя, с шадравани.
Природата е видяла, че човек има големи желания и е създала всичко заради него. За пример, много от накитите, с които хората трябва да се украсяват, идат от Слънцето. Много постижения имате. Даром се дава, природата всичко дава, но ще платиш за превозните средства. Всичко даром се дава, но превозът често скъпо струва. Ние взехме една хартия от Русе, 2000 килограма и докато дойде, за навло платихме 5000 лева. От Русе дотук 5000 лева платихме, а докато дойде от Слънцето дотук, какво е навлото? Един килограм хартия повече се качи. Едно кило от Слънцето да дойде, колко ще се качи? Казвате: „Тия работи са обикновени.“ Не са обикновени. Щом се качи навлото, ние имаме един порядък, който не е Божествен – то е човешки порядък. В природата съществува един порядък, който не е Божествен. Не само тука, на Земята, съществува, но и на другите места съществува един порядък, който не е Божествен. Ние ще оставим тази философия.
Какво нещо е злото? Злото е туй, при което светът не може да се създаде. Зло е туй, при което едно дете не може да се роди. Зло е туй, в което щастлив не може да бъдеш. Зло е туй, при което любовта не може да се прояви. Зло е туй, при което мъдростта не може да се прояви. Зло е туй, при което истината не може да се прояви. Какво ще кажете на това? Колцина от вас може да разрешат този въпрос?
Казвате: Как тъй, любовта не е ли всесилна? Ами че тя, защото е всесилна, затова иска злото. Ако беше слаба, щеше да го държи надалече. Понеже е силна, казва: „Ти ми трябваш. Ти като дойдеш, всичко мога да направя при тебе.“ Злото може да изпълни най-малкото пожелание на любовта. Доброто по някой път седи и мисли. Ако дойде човек на гости, казваш: „Скоро заколи кокошката!“ Не мисли. После – печени яйца, варени яйца или с масло. Доброто ще мисли дали да заколи кокошката или не, дали да изяде яйцата или не. По някой път гледам, много хора има, които са добри, но носят едно болезнено състояние. Казват: „Какво да ям?“ Каквото дал Господ. „Колко масло да му туря?“ Че колко масло ще му туриш? Ако си миеш лицето, колко вода ти трябва? Малко вода. Ако ти всяка сутрин трябва да направиш една баня, при 30 градуса студ каква баня се прави? Като е студено, не може да се прави баня. Като се умием, ще замръзне водата. Трябва да се мием при топло време. При студено време човек не се мие.
Сега засягам вътрешния живот, който страда от малки буболечици. Ти страдаш от една малка буболечица, че аз съм лош човек. В какво седи лошият човек? Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Той като казва това, страда от буболечици. Щом е лош, има буболечици, те го правят лош. Лошото седи в буквата ш, там е лошото. Ш-то, това е лошият човек. Трябва да започне да се реформира. Отношение има. По какво се отличава лошият? Носи един голям товар. Грозен е този. Красивият, той е един лодкар. Докато времето е тихо, много приятно с платната ходи. Ако дойде една буря, може мачтата да се счупи, лодката да се обърне и може да се удавиш във водата. Значи красивият трябва да бъде внимателен. Той е лодкар и трябва да знае как да се справи със своята мисъл, със своите чувства. Вие разглеждате човека. Вие трябва да разглеждате какво нещо е неговата мисъл, какво нещо са неговите чувства и какво нещо са неговите постъпки. Който разбира законите, като види тия букви, те са символи. Нали знаете, българинът има ш на вилата. Някой път вилата му е с два бода, някой път три, набожда и дига нещата.
Та, казвам: При сегашните условия трябва да се пазите от буболечици. Добрите условия дават добри условия за буболечиците. Някой път питате защо са лошите условия – да спрат буболечиците. Защото при лошите условия буболечиците не могат навреме да се излюпят. Гледам в София, когато пролетта е хубава, явяват се едни буболечици и като цъфнат плодните дървета, изядат плода и не могат да завържат. Някой път закъснеят да се излюпят и тогава завързват хубави плодове. По лозята имаме една болест, филоксера, и трябва да се пръскат листата със син камък. Имаш хубаво чувство – и туй, хубавото чувство, има свои листа и цвят. Има цвят, който трябва да цъфне и да завърже. При този цвят, при туй, което си намислил, не се явява плод. Някоя буболечица го е изяла. Няма син камък. Пък и да имаш син камък, как ще го напръскаш? Някой човек страда от буболечици. За да го освободиш, какво трябва да направиш? По някой път аз се чудя, когато хората искат да реформират. Натиснали го и буболечици. Не че е лошо, но го натиснали буболечици.
Допуснете, че ти седиш на стола и една игла има закачена и тази игла започва да те мушка – може ли да бъдеш свободен? Ти ще се дигнеш. Ако бута по-малко, разбирам, не се забива повече. Казват: „Защо не седиш на стола?“ Има нещо, което те безпокои. Сега всички вие имате по една игла, която ви безпокои. Казвате: „Страдания имам.“ Игла е това. Казвате: „Въглища нямам, едва 100 килограма са останали, а студът се увеличава, какво ще се прави?“ Чорапи няма, топли чорапи няма, обущата са скъсани и т.н., безпокоиш се. Какъв цяр сега има за тебе? На гладния му трябва хляб. Дадеш му хляба – „ама твърд е хлябът“. Зъбите са изпопадали, слаби са зъбите. Хляб има, но е твърд. Казва: „Яж!“ – „Твърд е, с какво ще го дъвча?“ – „Тури вода.“ Водата е замръзнала. Трябва малко огън, да се размрази водата, да туриш твърдия хляб да стане мек, да го ядеш.
Та, казвам: За да можем да живеем един отличен живот на Земята, трябва голяма наука. Не се живее лесно. Не е лесна работа като дойдат тия буболечици. Аз съм ги изучавал всичките буболечици какви са. Шарени буболечици има, раждат се много шарени, колко са красиви. Ние имаме един наш приятел, няма да му кажа името, той се занимава с буболечици. И хиляди буболечици улавяше, спиртосваше ги, хващаше ги 10–15 години, даже и в странство ходи. Но случи му се едно нещастие на крака и трябваше да го отрежат. Той ми казваше: „Зная защо ми се случи. Хиляди буболечици, които хващах, дупках ги, мушках ги, и до мене дойде – и мене надупкаха.“ Хванеш една пеперуда, набодеш с игла, препарираш я – един ден и тебе хванат, и тебе те препарират. Казва: „Ако не се занимавах с буболечиците, кракът ми щеше да бъде здрав.“ Ходиш да гониш пеперуди, не една, не две, не три, не 100, но 20–30 000 и минаваш за учен човек. С топлийка набодеш многобройни пеперуди. Най-после природата те пита: „Тебе тия буболечици защо са ти, защо не ги остави свободни, защо ходиш да ги хващаш?“ Хвани две–три, разбирам, но хиляди защо са ти?
Та, казвам: И вие имате желания, може да ги препарирате. Ако вземете хилядите ваши желания да ги набучите с игла, тогава страданията идат. Вие нямате право да препарирате вашите желания. Аз виждам доста човешки желания, турени в каца, на армея направени. Всички ние, съвременните хора, трябва да се освободим от това. Човешкият свят търпи това насилие, но Божественият свят никакво насилие не търпи. Пестили не търпи. Варени сливи не търпи.
Та, казвам: Най-първо ще се освободите от всичко онова старо. Ние страдаме от един живот изостанал. Някой път се храним с консерви и сега опитваме тия аперитиви. Често може да наблюдавате, когато човек дойде до една фаза. За пример сръднята. Сръднята е зло. Но без туй зло ти не може да се проявиш. Винаги сръднята със сантиметър може да се мери. Широчина има и дължина има. Ако човек е на 21 година и главата му е 20 сантиметра широка, той е кротък човек. Ако тази линия стане 14–15 или по-голяма, ако е 16 вече, вие обичате да се сърдите и както конете поритвате. Ако е широка 17 сантиметра, той […]. Много естествени са законите. Една топка, ако пуснеш отблизо на Земята, няма да направи никаква пакост, но ако има един килограм тежест и пада отвисоко, тази топка е опасна.
Та, казвам: Трябва да се изучават онези психологични прояви. Ако ти в себе си дадеш ход на едно желание… Има желания взривни, има желания, направени от много взривни вещества. Като приближиш при такива желания, трябва да бъдеш внимателен, да не стане някое избухване. Не е лошо човек да бъде енергичен, но трябва да знаеш как да прекараш тази енергия. Ти ще бъдеш естествен. Ще свършиш работата, ще ходиш добре, ще мислиш добре, ще ядеш добре. Тази енергия навсякъде ти трябва. И за ядене ти трябва. Ако главата ти не е широка, не може да ядеш. Ако един човек би имал една глава, която има само един сантиметър широчина, какво ще свърши? Нищо няма да свърши. Ако главата е дълга 19 сантиметра, а широка един сантиметър, нищо няма да свърши.
Онези, които не разбират как природата строила… Имате числа, които са красиви. Имате 1 – мярка на нещата, имате числото 2 и после – 3. Едно красиво число е 123. Едно Божествено число, което става основа на всеки дом, то има хармония вътре. Ако вие махнете 2 и остане само 3, веднага туй число става опасно: 13. Имате хармонично съчетание. Тази единица в себе си е активна, съдържа всичките киселини. За числото 2 казвате, че е лошо, но туй число 2 е, което може да укроти единицата. То укротява нейната енергия, туря я на работа. Числото 3 хармонизира. В туй съчетание има Божествен порядък. Божествената любов се е намесила вътре. Трите добродетели са се намесили.
Единицата е Любовта, двойката е Мъдростта, а тройката е Истината. То е най-красивото съчетание. За да разбереш туй, трябва да влезеш в Божествения свят. Щом влезеш на физическото поле, в порядъка на хората, тия числа вече произвеждат най-големите страдания. Това число образува дома: единицата е бащата, 2-те е майката, а 3-те е синът. Един ден синът се разболее, майката се тревожи, бащата се тревожи. Умре синът и нещастието дойде в дома, обезсмисля се животът. Три-те изчезнало. В един свят, в който синът умира и остават бащата и майката, те нямат цел в живота си. Или пък в един свят, дето бащата и майката умират, остане синът, пак се обезсмисля животът.
Та, казвам: Туй число 123, то спада към безсмъртните числа на Божествения свят. Когато човек разбере законите, 1-то значи Законът на Любовта, 2-те е Законът на Мъдростта, а 3-те е на Истината. Три закона, по които човек трябва да живее. Единицата вие считате, че е един кол. Единицата е един символ.
Какъв е общият сбор? Общият сбор е 6. 1 и 3 правят 4, 2 и 3 правят 5, а сборът от трите числа дават 6. Имате 4, 5 и 6. Извадих другия порядък на нещата и пак имате същите отношения. Ако събереш 2 и 3, образува се числото 5. Но то е число меко. 1 и 3 е силно число. 1 и 3 дава 4. Други род сили се явяват в природата. За в бъдеще ще има много палави деца. Сега не искам да се спирам. Палавите деца може да ги укротиш с числа като пишат. Без да им разправяте, започват да се укротяват. Едно дете, научи го да смята – то започва да се поправя. Като започне с всичките числа да работи, то действува благотворно.
Та, казвам: Същият закон е и с пеенето. Сегашното пеене имате: до е единица, ре е 2, а ми е 3, фа е 4, сол е 5, ла е 6, си е 7. Туй е много произволно. За пример, ако ти искаш да внесеш в живота си [чрез] пеението известна мекота, трябва да вземеш ми. Ако вземеш ми, можеш да произведеш известна мекота. Има известен род трептения, едно съчетание на числата. Ако искаш да внесеш активност в себе си, ако не си активен, ре произвежда активност. Ако искаш да се освободиш от неприязнени чувства, ограничен си, ако ти вземеш вярно до, ти ще се освободиш от ограниченията. Един затворник, който иска да се освободи от затвора, трябва да пее до и ще се освободи. Като посееш едно житно зърно, трябва да започнеш да пееш до. (Учителят пее „до“.) Като намери трептенията на ре, ре е път, по който може да излезе навън. Имаш някаква мъчнотия – пей до. Като намериш ре, ще излезеш от тази мъчнотия. За да се освободиш, трябва да имате и ми. Ми, това е числото 123.
Сега казвате: „Като идем на небето, какво ще правим?“ Ще учите туй, което ви смущава. Ще видите каква красота се крие. Вие сте при голямото богатство и като сляп човек, с краката си туй бутнете, онова бутнете, това съборите, онова съборите, най-хубавите работи не можете да видите. Като се отворят очите ви, ще бъдете много внимателни. Като ви се отворят очите, ще видите, че не трябва да се бутаме навсякъде. Сега на господа Му е приятно такива, каквито сме. Ние, такива, каквито сме, един на друг не сме приятни, но на Господа сме приятни. Ние на Господа сме приятни, но един на друг не сме и казвате: „Защо е така?“ Господ те одобрява, хората не те одобряват.
Казвам: Законът на Любовта е закон за Бога. Трябва да изучавате 123, то е най-мощното число. Едното е Любовта. То държи за идеята. Без Любов нищо не може да се направи в света, без Мъдрост нищо не може да се направи в света и без Истина нищо не може. Това е едно число, то е едната страна, то е плюс, то е и отрицателната страна. Другото сега какво е? С Любовта всичко може, с Мъдростта всичко може, с Истината всичко може. Тогава имате съчетание 123. 1 е равно на 4, 2 е равно на 5 и 3 е равно на 6. Това са производни числа.
Живот, Знание, Свобода излиза от Любов, Мъдрост и Истина. Тогава, за да разбираш живота, трябва да имаш контакт с любовта; за да разбираш знанието, трябва да имаш контакт с мъдростта; за да разбираш свободата, трябва да имаш контакт с истината. Те са вътрешни закони, които действуват в нашия живот. Ние често мислим и казваме: „Това нямаш, онова нямаш.“ Външните неща са проекция на вътрешния свят. Вие всякога считате, че вътрешният свят е по-малък, но има един свят, който е по-обширен от света, в който живеем. Духовният свят го схващаме в себе си. Духовният свят обхваща физическия свят отвътре и отвън го прониква. Едно същество от невидимия свят, като дойде при тебе, то вижда всичко. Ти заради него си прозрачен, вижда всичко скрито – и най-тайното. Като погледне, всичко вижда. Като влезе в един хамбар, вижда житото, царевицата, консервите, ябълките, всичко, което е затворено. Туй същество без ключ влиза вътре. Ти си се осигурил с хиляди работи.
Казвам: Вътре в нашето сърце, в нашия мозък ние имаме доста консерви от миналото. Туй индуското учение за кармата не е нищо друго, освен да ядеш кисело зеле след 400–500 години. Да допуснем, че преди 500 години сте били учител, много сприхав учител сте били. Към всичките ученици на общо основание безразборно сте се отнасяли. Българите имат три метода за възпитание. Първите български учители към ленивите ученици са прилагали фа̀лагата. Ще турят краката им във фалагата и ще ги бият. Знаете защо? То е, да събудят доброто в тях, затуй бият краката. После намерили, че не е практично, защото трябвало двама ученици да дигнат краката на този, когото ще бият, и тогава учителят бие. Той отдолу се моли: „Стига, господин учителю!“ Счели са го това за непрактично и тогава са туряли ученика на гърба и учителят ще го бие по задницата. Намерили, че и този метод не е практичен. Тогава дошъл методът ученикът да си подаде ръката и учителят с дрянова пръчка удря по дясната и по лявата ръка. Намерили, че и този метод не е практичен. И дошли да удрят по лицето по един шамар. И вие сега употребявате този метод. Сега първият метод майките го употребяват. Ще вземе някое дете и ще го напляска по задницата.
Та, казвам: В природата съществуват ред методи, които хората са употребили в миналото, от които са останали остатъци. По някой път искаме по стар начин да възпитаваме света. Така не може да се възпитава вече. Малкото дете е по-силно от тебе, как ще го биеш? Един български баща ми казваше: „Аз бях малко сприхав, обичах да се скарам с жена си, обичах да я потупвам. След като я натупам, ще се извинявам. По някой път и момчето си го потупвах, то плаче, казва: „Не ме бий!“, аз не го слушах. Като стана на 21 година, аз пак биех жена си, туй дете като скочи, като ме хвана за ръцете, казва: „Татко, не ти позволявам да биеш мама.“ Като с клещи ми хвана ръцете.“ Казва ми: „Отсега нататък не ти позволявам да я бутнеш.“ Какво ще правите тогава? Тогава иде страх. Господ не съизволява с насилието в света. Ще дойде един ден и ще ти кажат: „Отсега нататък не се позволява насилие.“ Тогава трябва да мислим.
Та, ние често постъпваме много зле със своя ум, много зле постъпваме със своето сърце, зле постъпваме със своето тяло, а по някой път постъпваме зле и със своята душа. Чудим се защо страдаме. Страдаме, защото постъпваме зле. Ако ти постъпваш зле с ума си, ти си създаваш лоши условия. Ако ти постъпваш зле със сърцето си, ти създаваш лоши условия. Ако ти постъпваш зле с тялото си, създаваш лоши условия. Ако постъпваш зле с душата си, ти създаваш лоши условия. Трябва да се реформираме, да постъпваме добре с душата си. Никога да не огорчим душата си. Да не огорчим душата си, това е изразено в Писанието така: Да не огорчим Духа си, Който те е освободил. В Неговото присъствие да бъдеш изправен. Когато говориш, когато мислиш, каквото и да правиш, Той да е доволен от тебе. Не безразборно да правиш каквото искаш. В това седи вътрешното самовъзпитание. Има лоши последствия, има хиляди болести, които мъчат човека. Ние не сме постъпили добре със своя ум, ние не сме постъпили добре със своето сърце, ние не сме постъпили добре със своето тяло и със своята душа и вследствие на това са се родили тия болести, тия страдания.
Казвам: Сега влизаме в новото възпитание. Ще живееш по законите на Любовта. Изведнъж няма да стане това. Ще се учиш тъй, както се учи. Сега, като ви разправям, вие казвате: „Как е възможно човек да бъде тих, може ли да бъде тих човек?“ Турят те в пещта, искат да те горят – може ли да бъдеш тих? Ще кряскаш. Ако турят дърва и турят един гвоздей в огъня, дървата ще изгорят, а гвоздеят ще остане, без да изгори. Ако вие не може да добиете свойството на гвоздея, дървата да изгорят, а гвоздеят да се пречисти от ръждата… Сега сме дошли до една фаза, трябва да изучаваме свойството на гвоздея да не горим. Всичко около нас да гори, ние само да се нагорещяваме, да омекнем, без да изгаряме. Под думата изгаряне разбираме енергията в тебе се намали, изчезне, не може да я употребиш, а гвоздеят, след като е бил в огъня, може да го туриш на работа.
Трябва да минем през огъня, да се приготвим за по-добър живот. Не да имаме туй свойство на дървата и на въглищата, да изгаряме. Някой път вие при най-малките изпитания изгубвате най-хубавите мисли. Обезверявате се и казвате: „Празна работа е да вярва човек“ – ти си изгорял, че ти си станал пепел! Някои мислите, че това е детинска работа, да бъде човек благ, мислите, че това е детинска работа. Кроткият човек е силен човек. Вие свързвате кротостта със слабостта. Няма по-силен от Господа, но Той те оставил и те гледа, да вършиш каквото искаш, нищо не ти казва, не те критикува. Може да те хване и да направи всичко, каквото иска, но те гледа, оставил те даже на Него да Му даваш съвети, да казваш: „Защо Господ така е направил света?“ Не е твоя работа да мислиш защо Господ е направил света така. Слушал съм да казват: „Господ ме е направил мъж.“ Какво трябва да те направи? Жената казва: „Защо Господ ме е направил жена?“ Детето казва: „Защо Господ ме е направил дете?“ Какво трябва да го направи? Едно-то става 2, 2-те стават 3, и 3-те може да стане едно1, а може да стане и 2.
Едното ще вземеш, ще го туриш на цигулката. Ще опънеш една жица от 4 единици и като ги нагласиш, ще започнеш да свириш. Ще вземе един лък и ще го тури на работа. Който знае, ще свири, а който не знае, ще вземе като тояга, този удари, онзи удари. Който знае, ще свири с него. Капелмайсторът взема тояжката, цигуларят взема лъка и като направи някой погрешка, и наместо да бие с лъка децата, казва: „Ха̀, деца, до–ре–ми“, и децата пеят.
Къде е до в ръката? Цялата дясна ръка е до. Имате 3 стави в ръката. Китката – една, до лакътя – две и до рамото – три. От рамото до лакътя е до, от лакътя до китката е ре и от китката до края на пръстите е ми. Започвате от женската страна, лявата ръка – и там имате до–ре–ми. Ако вземете пръстите, и там имате 3 стави. Първата фаланга е до, втората е ре, а третата, най-крайната, е ми.
Та, казвам: Всяка една става съдържа един основен тон. Има преплитания, понижения и повишения в човека. Човек ако разбира закона, един ден като музикант ако станете, туй, както се разбира музиката, тя е такт на живота и тогава може да моделирате всичките удове. Може да моделирате веждите, може да моделирате ушите, може да моделирате космите си, всичко може да моделирате. Може да моделирате стомаха си, как да ядеш и колко да ядеш. Може да моделирате дробовете си, как да дишаш. Съдържанието става музикално и тогава имате един приятен живот.
Ти ще бъдеш тъй подвижен. Като знаеш музиката, ще вземеш един тон хубаво и никой няма да те вижда. Има тонове, които като вземеш, ставаш невидим. Ако искаш да станеш видим, ще вземеш друг тон и ще станеш видим. Сега питате: „Ние какво може да направим?“ Вие ще кажете: „Аз ще започна да служа на Любовта, ще служа тя каквото ме учи. Ще служа и на Мъдростта, ще служа и на Истината. Три учители имам. “ Човек, който служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината, или общо казано, човек, който служи на Духа, той може да се учи. Знанието е дадено като лед – трябва да знаеш как да го разтопиш. Един плод, докато не го ядеш, не може да извадиш онази енергия, която е скрита в него. Ако не знаеш да четеш, не може да се ползуваш от книгите.
Много хора сега обичат да четат романи. Романът е построен на същите условия. В романа има баща, майка, син, той е героят, той е основата на романа. Героят и героинята. Децата представляват публиката. Те се умножават. После ще има една героиня, която ще видиш как живее. Този герой запознава се с нея, постъпва щедро, услужва ѝ. Героинята прави същото. Хубаво е някой път да четете романи, само по някой път героинята, за да представи по-интересно, ще припадне. Че припада героинята, не го считайте геройство, от страх човек припада.
Героинята като види героя, ще припадне на земята. Тя се уплашила от героя. Герой, който не събужда героините да стават, а ги прави да падат на земята, то е една слабост. Иска да покаже, че тя, като го видяла, казва: „Досега бях упорита, а сега съм на твое разположение, каквото кажеш, ще го направя.“Още като го види, легне на земята. Аз ви обяснявам това. Героинята ще дойде при огъня, какво ще направи? Като дойде огънят, стопи се. Аз виждам другата страна на романа. Романистът иска да каже, че пред героя, всичките наши страдания, които имаме, да се стопят. Да станат за работа. Водата потече и тя може да обслужи на всички растения. Ако е в ледено състояние, тя е неподвижна.
Може да дадем сега ред обяснения, някой може да каже, че „мен не ми харесва това“, но то е едната страна. Аз виждам и добрите страни. Авторът пише, че героинята припаднала, но се придобиват качества, в които човек трябва да бъде готов да услужи. Не да служим на човешкия свят. Под думата служение разбирам да служиш на Божествения свят. Тогава служението има смисъл. На един съвременен свят да служиш, туй служение не е на място. Да служиш на един свят несъвършен е опасна работа. Да служиш на дявола, ще станеш като него. Да служиш на Бога, ще станеш като Него. Ако ме питат защо хората са лоши, ще ви кажа: защото служат на дявола. Какво трябва да правят? Да служат на Бога. Ти не можеш да влезеш в огъня, ако не придобиеш свойствата на огъня. Желязото, макар и да не изгаря, нагорещява се. Дървото в огъня не пепел ще се превърне. Туй дърво, поставено в Божествения свят, не изгаря. Житното зърно, като се постави на Божествения огън, израства и дава плод. Ако влезем в Божествения живот, ще бъдем растения, които плод ще дадем. В човешкия свят или на пепел ще се превърнем, или като желязо ще се нагорещим.
Сега какво ви коства на вас да пеете? Някои от вас казвате, че нямате глас. Всеки човек, който диша, има глас. (Учителят пее „до“.) Харесвам в туй отношение до. О-то винаги дава форма, носи естествената форма на един тон. Буквата а – а-то, този тон е натоварен. Има съдържание, плътен става. И-то дава широчина на тона, е-то дава височина на тона, и-то дава сила. Щом искаш да усилиш един тон, тъй ще го усилиш. Фа-то е натоварен тон, то е в центъра. Фа-то е в центъра, а всички други тонове са наоколо. Фа-то е основен тон на земята. В музикално отношение да вземеш фа много правилно, тогава ще бъдеш много устойчив. Цялото здраве почива на фа-то. Щом се разколебаят трептенията на фа-то, тялото боледува. Щом подобрите фа-то, естественото положение на тялото иде. Сол е на красотата. Щом изгубиш красотата си, щом нямаш понятие за красотата, сол не може да вземеш вярно. Ла-то е за постижение. Един тон, който узрява, е ла. Следователно ако ти вземеш ла вярно, каквото почнеш, ще го свършиш добре. Ако не знаеш да вземеш сол вярно, няма да знаеш как да се обличаш, как да говориш. Много работи, които хората не могат да довършат, то е защото не пеят правилно. Или по обратния път, ако ние се обличаме хубаво, ние подсъзнателно започваме да се приближаваме към музикалния свят.
Затуй казвам: Мисли добре, чувствувай добре, постъпвай добре. 1, 2, 3. Мисли добре, като човек мисли за любовта, мисли за мъдростта, мисли за истината. Ти с любовта ще внесеш смисъла на живота. С мъдростта ще дадеш обсег, ще видиш, че цялата Вселена е създадена за тебе. И 3 – ще дойде [истината], да знаеш как да се ползуваш от твоята свобода.
Някои от вас се дразните вътрешно, като че ли ви липсва нещо. Попейте си. Някой от вас каква песен трябва да пее? Някой от вас, който е остарял, може да пее:
Остарях, остарях, остарях,
за да се подмладя,
за да се подмладя.
И това ще стане,
когато поумнея.
От днес
започвам да се подмладявам,
макар да съм стар.
От днес
започвам да се подмладявам.
Остарях, остарях,
защото не знаех
как да следвам Любовта.
Но днес понеже започнах да уча,
започнах да се подмладявам.
Туй мяза на оперно пеение. (Учителят пее:)
Който живее в Божествения свят,
не остарява никога в живота,
той вечно се подмладява.
Това е Божественият свят,
вечно да се подмладявам.
Не може вече постоянно
на стола да стоя.
Като идете някъде, вие очаквате да ви дадат стол. Вие сте на скамейката и след като ви поведат, ще станете на крака. В Божествения свят столът е на крака. На крака ще седиш, прав. След като се научиш на крака да седиш, ръцете трябва да се научат да работят. (Учителят пее:)
Седя на стола си аз,
седя на стола си аз.
Това са моите любезни крака.
Аз сядам на стола,
който ми е определен от Бога,
довсегда.
Сядам на своя стол,
на своя стол.
(Пее:)
Ставам от своя стол,
започвам със своите ръце да работя.
Всичко мога да направя
със своите ръце.
Картини да рисувам,
на пиано да свиря,
всички тонове да вземам.
В човека трябва да се роди едно желание да пее. Ние се стесняваме. Аз ви пея, защото съм в Божествения свят. Другояче, не бих си хабил гласа. Моята песен отива и всички хора трябва да пеят. Ще работим и няма тъй и тъй. Музикални трябва да бъдем. Ако ти не знаеш да пееш една песен на баща си, ако ти не знаеш да пееш една песен на майка си, ако ти не знаеш да пееш една песен на своята мисъл, на своите чувства и постъпки… То е числото 3. Ще пеете тихо. (Учителят пее:)
Не се безпокой,
няма защо да се тревожиш за неща,
които не влизат в твоя живот,
нито в твоята мисъл,
нито в твоите чувства и постъпки.
Те не вземат никакво участие.
Не се тревожи,
напред ти върви,
добре ти мисли,
тогава ти ще приемеш
Божественото благословение.
Пей си:
Стани, стани, дигни юргана си.
Доста вече ти спиш,
не се тревожи, зло не мисли.
Бъди готов доброто да правиш
и винаги наред да ходиш.
Прави ти доброто, прави ти доброто,
от него не се отказвай.
Прави ти доброто. То е при теб.
Не го презирай,
защото презрян ще бъдеш.
Почитай туй добро
и почитан ще бъдеш.
Почитай ти доброто,
почитан ще бъдеш,
светли мисли ти ще имаш,
благородно сърце в теб ще тупти
и здрав ти през всичкия си живот ще бъдеш.
„Отче наш“
14-а лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 31.ХII.1941 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев.