Разлика между версии на „Пред шестата врата ВП“

Версия от 14:47, 1 януари 2010

ПРЕД ШЕСТАТА ВРАТА

Сряда, 5 часа сутринта

(Времето е топло и тихо.Небето тук-таме е прошарено с облаци.)

Отче наш

Размишление

Прочете се третата глава от Посланието към ефесяните, от третия стих до края. За размишление вземете 17-и, 18-и и 19-и стих.

Има второстепенни неща в света, които отвличат вниманието на хората. Когато човек измръзне зимно време, престава да мисли за много работи. Вниманието му е съсредоточено само върху ръцете, върху тези удове, които са изгубили своята топлина. Аз наричам измръзване, изстиване положението, когато нямате да ядете или да пиете или когато нямате пари. Това е измръзване. Вие сте имали дреха и ви е топло. Вие живеете зимно време, вземат ви дрехата и вие започвате да се свивате. Казвате: „Няма да я бъде тази работа.“ При дадени условия това е вярно. Като дойде пролетта, това, което зимно време ви притеснява, се изменя. През лятото условията се подобряват още повече, додето дойде другата зима и тогава наново изпъква пак този въпрос. Тогава се повдига въпросът: „Какво трябва да се прави?“ Какво трябва да прави болният? – Най-първо трябва да диша. Трябва да бъде в постоянна връзка с процеса на дишането, за да дойде здравето в него. После, той трябва да се храни, и най-после той трябва да мисли.

Вие сте дошли до една фаза, дето правилно трябва да мислите. Вие по някой път си представяте, че мислите, а пък вие чувствате. Безпокоиш се, имаш недоволство. Това не е мисъл – то подбужда към мисъл. Или сте неразположен. Това не е мисъл. И неразположението подбужда към мисъл. Или имате съмнение. И това не е мисъл. Или имате някакво недоволство. И това не е мисъл. Или вяра имате – и това не е мисъл. Някой път вие сравнявате вашите възгледи с други, за да видите кой възглед е прав. Това още не е мисъл. Сравнявате два предмета отвън. Когато се дойде до чистата мисъл, тя освобождава човек от всичките противоречия. Тя е над противоречията. Ти си господар, капитан, който караш парахода, дето искаш, а пък в първия случай, когато нямаш тая, чистата мисъл, ти приличаш на един плувец, който се държи за една малка отломка и не знае дали ще излезе на брега, или не – върви на произвол. Вие трябва да се освободите от този произвол. Някои от вас сте на по-голяма отломка, някои – на по-малка, но не сте господари на положението. Вие сега мислите, че сте господар на своята съдба. Вие сте на една малка отломка. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Но върху тази мисъл: „Както Господ даде“, вие не мислите. Вие мислите: „Като го даде Господ изобилно.“ Но утре, ако не даде Господ изобилно, вие се усъмните и вярата ви поотслабне. Утре, като поотслабне здравето ви, пак ще изгубите вярата си. Сега на какво се дължи това? Кои са причините?

Казвам: трябва да дойдете до чистата мисъл. А пък, както е казал апостол Павел в стиховете, дадени за размишление – от 17-и до 19-и стих, вие не можете да дойдете до чистата мисъл, докато не любите. Там е казано, че Любовта Христова превъзхожда всяко знание. Това, което ние знаем, то в дадения случай не може да ни помогне. Например един професор, който е завършил четири факултета, по едно време той заболява. Какво го ползва всичкото знание! Ако следва право, той знае всички закони. Ако е естественик, знае всички животни, ако е следвал астрономия, знае много работи по астрономия, но какво го ползва това? И вика един лекар и от него чака помощ. И докторът му предписва, казва му като на малко дете, на този, който всичко знае: „Ето един цяр – ще вземеш по три капки сутрин, на обед и вечер.“

Питам: това естествено положение ли е? Ще дишаш естествено, ще задържаш въздуха 30 секунди, след това ще поемеш вдишка в себе си. Пак ще задържиш 30 секунди и после пак ще издишаш навън. Какво ще ви ползва този лек, който ви давам чрез вдишване? Той може да ви ползва само като мислите, ако имате чистата мисъл. Вие не се спирате върху обстоятелството, че ние живеем в няколко свята. Има едно втичане. Например обичаш един човек и мислиш върху него. Но един ден затвори се вратата, нещо хлопне някъде. Мене ми разправяше един български съдия. Беше се заинтересовал от окултната наука. Той ми казваше: „Усещам на главата си нещо отворено и разбирам – хубаво работите. Отгоре ми иде разбирането. Но един ден направих погрешка, нещо хлопна и се затвори отгоре. Какво ли значи това?“ И не се минаха два-три месеца, българите отстъпиха при Одрин, той остана в града и турците го убиха. Ако беше отворено онова отгоре, не щяха да го убият. Той направи погрешка и се затвори нещо отгоре и той беше убит.

Докато вие сте свързани с Любовта, вие сте гарантирани. Прекъснете ли Любовта, като този българин, могат да ви претрепят някъде. Може да имате знания. Например той имаше знания. Той трябваше да се оттегли от Одрин. Но той остана с мисълта, че като дойдат турците в Одрин, няма да му направят нищо, но го претрепаха. Та когато говорим за Любовта, подразбираме единственото сигурно място. Там можете да бъдете сигурни. Когато сте свързани със света на Любовта, това е Божественият свят. Тогава има кой да ви пази вече. Това е най-естественото положение. Всяко друго разбиране на Любовта не отговаря на Истината. Вие мислите, че Любовта съществува на Земята извън онзи свят. Не, това са посторонни работи. Има една връзка, на която всякога можете да разчитате, както водата, която иде от един извор, а не само водата в едно шише, което е турено на вашата маса. След половин час, след един час няма да знаете отде да вземете вода. Не да имате един хляб само и утре да не знаете от коя фурна да вземете хляб, но да си имате една фурна, от която хлебарят всеки ден да ви носи по един хляб и да ви го дава. Това е, ако имате връзка, а ако нямате връзка, всеки ден ще търсите хлебаря във фурните и някой път ще кажете: „Ще се гладува.“ Та трябва да се пази връзката. Това е мистичната връзка. Тази връзка трябва да се образува.

Много пъти вие считате неестествените връзки за естествени. Кои са неестествените връзки? Временните връзки са неестествени. Може да имате вие убеждение и да разрешавате една задача. Вие мислите, че знаете. Например решавате задачата колко прави 5 по 5 (25). Или колко прави 5 по 25 (125), или колко прави 5 по 125 (625). Или колко прави 5 по 625 (3125). Колкото отивате по-нагоре при това умножение, ще се намирате в по-трудно положение. Отначало е лесно, но като умножавате, постепенно работите ще се усложнят. Най-лесно се умножава, като се постави нула от дясната страна на някое число. Нулата всякога умножава с 10. Например от 12 получаваме 120. Втората нула умножава пак с 10, третата – също, и т.н. По този начин получаваме 120 000. Това е най-лесното увеличение. Но като се дойде до другите видове увеличение, то е вече по-сложно. Например, ако удвоявате с две или умножавате с три, или с четири, или с пет, тогава въпросът се усложнява. Когато вие изучавате отвлечените числа, те имат отношение към законите на живота. Например в дадения случай да може да съпоставяте нещата. Имате едно свое желание. Трябва да имате и мисъл. Например виждате едно агне, което се е изгубило в гората. Вие сте месоядци, у вас се заражда желание да го вземете. Вземате това агне и казвате: „Хубаво е това агне, става за печене.“ В дадения случай вие трябва да разрешите по правилата на математиката трябва ли да заколите това агне, или не, да го оставите ли да не го ядете, или да го ядете. Представете си, че три дена сте били гладен. Какво трябва да направите?

Поставям сега същия въпрос малко по-другояче. Вместо това агне поставям по-другояче въпроса. Малко опростявам въпроса. Правя трета задача, малко по-разбрано. Представете си, че нямате пет пари в джоба си и три дена сте гладували. Ето пред вас една купчина от 100 английски лири. Те са агнета. Какво трябва да правите? Ще търсите ли кой е господарят на английските лири? На агнето донякъде ще търсите кой е овчарят. А какво ще правите с английските лири? Ще ги турите в джоба си. И след това какво ще стане с вас? Вие ще имате друга поза. Най-първо сте били наведен, а пък като имате вече тези стотици лири, ще имате друго положение. Това положение ще се дължи на една мисъл за сигурността ви. Вие си казвате: „Уредена е работата, за една година имам препитание.“ Сега има второ положение. Ето, иде един човек и ти казва: „Господине, вие не намерихте ли пари?“ Какво трябва да кажете сега? Вече се осигурихте за цяла година, но онзи пита: „Намерихте ли пари?“ Сега какво трябва да кажете? Първата задача я разрешихте и мислихте, че сте осигурени за цяла година. Но сега се усложнява работата. Ти можеш да кажеш: „Не видях нищо.“ Но онзи човек ще каже: „Чакай да бръкна в джоба ти.“ Вие ще го погледнете. Той е бабаджан, два пъти е по-силен от тебе. Значи този човек, като каже да бръкне в джоба ти, трябва да му позволите, защото той и без вашето позволение ще бръкне. Тогава?

Вие по някой път разсъждавате като малките деца. В ума на малките деца има една идея, която е вярна по отношение на Божествения свят. Те мислят, че като техния баща силен човек няма в света, че баща им всичко може да направи. И после, като израснат и научат, че техният баща не може да направи всичко, счупва се нещо в тях. Като го закачи някое дете, то казва: „Аз ще кажа на баща си, тогава да видиш какво ще стане с тебе.“ По отношение на Божествения свят тази идея е вярна. Вярно е, че няма друг като Бащата, Който е създал всичко, но понеже връзките ни с този първичен свят не са силни, понеже втичането на тези духовни сили е прекъснато, ние нямаме постоянно втичане, то имаме понятие за Бога чрез отражение – чрез първо отражение, чрез второ, трето и пр.

Например да кажем, че някой носи писмо от баща ви, но вие нямате прямо общение с баща си. Например вие сте в странство и ви идват писма, но е въпрос дали това писмо, което сте получили, е от баща ви. Може някое друго лице да ви пише от името на баща ви. Вие казвате: „Мене Господ ми говори.“ Кое е онова, чрез което вие познавате, че Господ ви говори? Този въпрос може да си зададе всеки. И всеки път човек трябва да си го задава и сам трябва да го разрешава, защото щом аз го задам на вас и вие ми го зададете, така въпросът не се разрешава. Тогава вече въпросът има чисто материален характер. Как ще познаеш дали Господ говори? Аз никой път не питам хората: „Как вие познавате кога ви говори Господ?“ Аз зная закона: така, както Господ говори на мене, говори и на другите. Аз никога не питам как говори на другите. Аз, като зная как говори Господ на мене, зная как говори на другите. Един англичанин зная как ще говори на вас. Той ще ви говори по английски. Той ще каже по английски: "Mister." Французинът ще каже: "Monsieur." Немецът ще каже: "Herr." Китаецът какво ще каже? Евреинът ще каже: „Адони.“ "Адони" ще каже – „господине“. Значи зависи от езика. Езика трябва да знаем.

Има един език, на който хората си говорят. Този език е разумен. В Божествения свят няма време. Там, като ти кажат една дума, трябва да я разбереш. В Божествения свят няма да ти говорят един цял час или както аз ви говоря. Там малко е времето. Ще ти загатнат нещо и ти всичко ще разбереш. А пък тук ще ти говорят един час и ще кажеш: „Не го разбрах още“, и ще искаш да ти говорят още един час, и пак не си го разбрал. Говорят ти един час, два часа и повече и въпросът остава пак неразбран, а пък в Божествения свят не е така. Като кажат само една дума, и въпросът е разбран. Сега, от наше гледище, ти може да питаш с една дума какво може да се разбере. И в този свят има моменти, когато с една дума може много да се разбере. Можете ли да ми кажете такава дума? Хайде, аз ще ви улесня: „Обичам ви!“ Като кажа някому тези думи, като каже някой на онова, бедното момиче: „Обичам ви“, то тая мисъл заработва в него. То знае, че ще има дрехи, обуща, къща, училище и пр. Цял един красив свят се отваря пред него. Кажат му: „Не ви обичам.“ Веднага този свят се затваря за него. „Обичам ви“ – власт имаш. „Не ви обичам“ – вън от властта си, безсилен си. В Любовта е силата на човека. Любовта е това, което дава сила на човека. Любовта отваря един простор. Щом дойде Любовта, за тебе се отваря един свят. Няма вече какво да ти се разправя за този свят. Ти го виждаш, ти живееш в него, ти си в него. Няма какво да ти се обяснява. Неща, които се обясняват, принадлежат на един свят, който не е реален. Има едно платно и магически фенер – проектират картини върху него. Но това е отражение на една друга реалност. Може да виждаш хора, може да слушаш как говорят на един филм. В този филм нещата са отражение на една съвсем друга реалност.

Та и в човека често ние се намираме в един свят само на отражение, не сме вече в един реален свят. Някой казва: „Ходих в астралния свят.“ Астралният свят не представлява една реалност. Той е едно отражение. Вие сте ходили в един тонфилм. Нищо не е реално там. Това са спънки там. Ти казваш: „Но говориха там.“ – Това се сенки. Платното говори. Тази лента, като минава, говори. Но това не е реалност. Вие, щом влезете в един свят, който е реален, в един свят на Любовта, вие ще имате връзка с живи същества, които представляват абсолютна реалност. Когато ви се каже: „Обичам ви“, вие имате връзка със същества, а не с въртящи се плочи. Една плоча, като се върти, десет пъти може да ти каже: „Обичам ви“. Може да турите една плоча, която казва: „Обичам ви, обичам, ви, обичам ви…“, но ако разчитате само на тая плоча, ще останете с думите „обичам ви“, а в реалния свят съществата имат друго отношение. Реалността се отличава с това: тя всякога е в сила да ви преобрази. Когато реалността, животът дойде в болния, този живот преобразява човека, маха болестта от него. Когато дойде една Божествена мисъл, тя премахва онези мисли, които спъват човека, прави го свободен.

Вие сте в един свят на постоянно освобождаване. Не мислете, че един човек може да се освободи изведнъж. От едно нещо може да се освободи, после от друго, от много работи трябва да се освободи. Не мислете, че като се освободите, ще се прекъсне връзката ви с другите хора. Някои казват: „Аз не искам да имам връзка с грешните хора.“ – С кого ще имаш връзка тогаз? Да си представим, че прекъснеш връзката си с всички хора. Тогава можеш ли да живееш на Земята? Щом прекъснеш връзката си с другите хора, тогава трябва да заминеш за онзи свят. Има една връзка, която ни държи във връзка с добрите и лошите хора. И ако прекъснем тази връзка с тях, веднага, непременно ще заминем от този свят и там после ще се създадат други връзки. Соломон казва, че в смъртта нямало възпоменание. Соломон е бил много добре запознат със света на илюзиите. И всичко, което той описва в Еклесиаст, това се отнася до астралния свят. „Суета на суетите, всичко е суета“ – това е астралният свят. Той казва, че едно и също нещо се случва с всичките там. Нали на един тонфилм и царят, и другите хора ще видят еднакво нещата. Но съществува един свят, дето учението на Соломон дикиш не хваща: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Питам тогаз: ако всичко е суета, защо Соломон е писал върху суетата? Тогава и това, което Соломон е писал, и то е суета. Защо иска да ги убеди, че всичко е суета? Аз питам Соломон: защо иска да ме убеди, че всичко е суета? Аз го разбирам, Соломон казва: „Това, което аз представям, не е реалност. Всичко това, което аз знам, е суета, но има нещо, което аз не зная и което не е суета, и затова потърси това, което не е суета.“

Едно и също нещо може да се случи и на грешния, и на праведния. Ти казваш: „Как така!“ И грешният, като съгрешава, страда, но и праведният, като съгреши, и той страда. Еднакво се случва и на грешния, и на праведния, които постъпват по един и същи начин. Но и другото е право. И грешният, като постъпи съобразно с Правдата, макар и да е грешен, с него ще се случи това, което се случва с праведния. И праведният, като постъпи грешно, с него ще се случи това, което се случва с грешния. Вие по някой път всички искате да знаете края на нещата. Казвате: „Какъв е краят на нещата?“ Ето едно нещо. (Учителя показва молива, като го държи за двата края.) Какъв е краят сега? Тези два краища са свързани с мене. Но ако искате да знаете единия край, ако само единият край се допира до мене, какво ще стане с този предмет? Какво ще стане с него, ако го пусна? Вие искате да знаете края на нещата. Какъв е краят сега на този молив?Единият край е тъп, а другият – остър. След като знаете края, какво сте придобили? Представете си, че вашият приятел, когото обичате, е един милионер, а вие нямате нищо. Искате да знаете дали той ви обича, или не. Вие се срамувате да го попитате, понеже ще го обидите. Питате другите какво е казал той за вас, за да видите дали ви обича, или не. Отдалече политика имате. И след като се уверите, че ви обича, ще му пишете едно любезно писмо: „Понеже зная, че сте много благороден, че имате отлична душа и сте просветен човек, ние сме в много затруднително положение, можете ли да ни услужите с една малка сумица. Ще ви я върнем.“ Онзи ви отговаря: „Получих вашето писмо. Мене много ме зарадва, че вие ми писахте това любезно писмо. Изпращам ви една сума. Когато имате нужда, пак можете да пишете.“ Но представете си, че онзи, комуто пишете, е един бедняк, няма нито пет пари, и нему пишете едно писмо. Той ви пише: „Много съм благороден, но нямам нито пет пари в джоба си и много съжалявам, че не мога да ви помогна.“ Вие казвате: „Съжалявам, че си изхабих мастилото.“ Не пишете на вашия беден приятел да искате пари от него, защото вие в дадения случай му причинявате болка. След като ви е писал, той си е казал: „Да бях богат, щях да му направя добро, но нямам нито пет пари.“ Той ви казва: „Много съжалявам, че не мога да ви помогна.“ А пък вие казвате: „Така лесно се говори. Ние ги знаем тези.“ И така хората остават неразбрани един за друг.

Значи има един свят, дето хората не се разбират. Човек трябва да бъде богат. Пишете на онзи, който може да ви помогне. Казвам сега: „Тези условия, при които се намирате, и с вашето верую, трябва да имате една мисъл – тя е следната: дръжте вашата естествена връзка с реалния, с Божествения свят, и се старайте отношението ви с Бога да бъде естествено. Защото Бог е същество, което не търпи абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение, никакво колебание. Той нищо няма да ви каже, но всичко това не го разрешава, защото е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Ти трябва да вярваш. И при най-големите противоречия, които можеш да срещнеш в живота си, да не се усъмниш. Да кажеш: „Всеки може да направи това, но това не е Божа работа. Той не може да го направи.“ Ти трябва да знаеш, че Бог е Същество съвършено и че ако има погрешка, тя е твоя, а не и на Бога. Бог може да те изправи един ден, но за да те изправи, ще минеш през големи страдания.

Вие казвате някой път така: „Аз вярвам!“ Вие вярвате, но трябва да се освободи мисълта ви от всякакви посторонни материални сделки. Когато дойдеш при Бога, Той няма да те остави сиромах. Като имаш връзка с Него, Той е промислил за всичките ти нужди. Няма да остане нито едно ваше чувство незадоволено, понеже всяко чувство – то е свързано с известни светове. Та всички чувства ще бъдат задоволени, стига да направи човек естествена връзка. И ако не направи тази връзка, тези чувства няма да бъдат задоволени. И ако ние на Земята сме незадоволени, то е, защото има много врати затворени. Те трябва да се отворят. А пък никой друг не може да ги отвори, освен Бога. Само Любовта може да отвори всички затворени врати. Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света. Всичко може да се оправи, и моментално може да се оправи. Иначе, като не разбираме това, хиляди години могат да минат. И ако работите и нещата остават неразбрани, то е, защото я няма Любовта, която превъзхожда всяко знание.

Сега имате пет врати отворени. Сега сме пред шестата врата. Гледайте сега да ви се отвори шестата врата. Под шестата врата се разбира идването на Любовта, не истинската любов още. През шестата врата ще влезе Любовта, която разрешава противоречията вътре в живота.

Тридесет и пета лекция на Общия окултен клас

23 май 1934г.,

София, Изгрев