Разлика между версии на „Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието“

Версия от 14:09, 1 януари 2010

СИЛАТА НА ПОДСЪЗНАНИЕТО И СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Сряда, 5 часа сутринта

Добрата молитва

Размишление

Ще ви прочета 16-а глава от Първо послание към коринтяните.

Някои работи, които са станали тогава, приличат на сегашните. Някой път не се разбира Писанието.

Човек, като постъпи в някое училище, все трябва да има някои заложби. Знанието е общо, но все-таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои – по-малко. Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца. Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например човек може да носи името Ангел, без да е ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е завършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората са спечелили. Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават. И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили. Има едно злато, което оживява човека – то, като влезе в човека, не го напуща. То носи живот. А пък тези пари, които хората са направили, те не остават постоянно при човека.

На вас бих ви предложил един избор: да ви лишат от хляб и вода за известно време, или да ви лишат от въздух, или да ви лишат от светлина. Кое бихте избрали на първа ръка? Кое е най-малкото лишение? Нали по някой път искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десетки години в джоба си, но то не расте. Обаче това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2-3 дена болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става, каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2-3 дена, голямата криза е минала.

Та казвам: по възможност повечето от вашите безпокойствия от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото в дадения случай вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето подсъзнание и свръхсъзнание градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.

Искам да ви кажа где се спъвате. Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек. Вие се молите. Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи. Такива молитви не отиват надалече. Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на Природата: Светлина, топлина и влага – те ще направят с нея, както знаят. Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст, не да го заровиш на дълбочина 3-4-5 педи.

Аз съм слушал някои да казват: „На нас не ни върви, а на света му върви.“ Но откак влязохте в този път, вие все още работите с вашето съзнание и самосъзнание и казвате: „Господ ще работи за нас, а ние да си почиваме.“ –Не, в Новия живот ще работиш два пъти повече, отколкото светския човек. Не да имаш каквото и да е знание, но ще се опретнеш да имаш едно положително знание.

Това, което и вие искате от Невидимия свят, от Бога, трябва да бъде една необходимост. Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належащо, без което не може. Не да искаш неща, които са второстепенни. Може би всички нещастия в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва. Например на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това – една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: този син или дъщеря инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката трябва да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволния елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: от речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен – и в думите си, и в постъпките си, доколкото може. Не може да се изисква от един човек това, каквото може да се изисква от един светия. Но той трябва да направи възможното за него в дадения момент. Апостол Павел в прочетената глава говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ. И апостол Павел казва: „Може да изберете една депутация, за да изпрати суми за светиите.“

Много естествено е, че светиите завземат такова място, каквото мозъкът в главата. Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва да работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, трябва да се изпрати в главата. Всички светии са все в главата. Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят. И ако мислите да минете щастливо живота си, без да помагате на светиите, аз ще ви кажа, че ще закъсате съвсем. Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия. Светията изпълнява една функция, чисто Божествена.

Сега искам да ви наведа на една мисъл. Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътства, а не да разбираме това, което не е. Защото има светии, които ходят да просят. Не, това не са светии. Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас по някой път сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да го споделите с него. И на вас ви стане добре, а нему – не. Има някои страхливи. Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване. Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е. Писанието казва: „Носете си теготиите един на друг.“ Какво се разбира под това? Вие трябва да знаете през какви теготии минава едно лице, без то да ви казва.

Вие трябва да работите. Има една обща работа на Божествения Дух. В Божествения свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира. Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа. Отгде ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого?“ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш, и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което в дадения случай може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш? – Това, което ти е полезно. А това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук-оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия. Защо именно хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, яздиш го 1-2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила. Но ако е болен конят, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на него. Щедър е той. Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване. Конят е емблема на човешкия природен ум. И следователно едно конско петало винаги показва природния ум. Конското петало е символ на природния ум. Конското петало на природния ум може да ти помогне.

Човек трябва да бъде съобразителен. В какво седи съобразителността? Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име. Някой брат е дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева. Той е обещал да ви ги върне. Но представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години. Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас. Конското петало казва: „Не искай пари оттам, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате някой път това, което ангелите не си позволяват. Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към Невидимия свят, към Бога, и казвате: „Как така!“ Питам сега: какво ви дава повод да казвате така? Какво ви е длъжно Небето? Че ви е длъжно – да, но знаете ли вашите задължения? Защото задълженията са еднакви. Щом искаш, трябва да има нещо, което трябва да отговаря на това, което искаш. Един син има право да изисква от баща си да го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща си, тогава какво отношение може да има между бащата и сина?

Сега ние се отвличаме. Може във вас да се роди мисълта: „Та ние не изпълняваме ли Божията Воля?“ Аз не казвам, че не я изпълняваме, но ако ние изпълняваме Волята Божия, защо работите ни не се оправят и защо в много работи сме закъсали? Ние обясняваме и казваме: „Кармата му е такава.“ Но това нищо не обяснява. Щом не плащаш, дългът ти ще се увеличава и условията на живота ти ще станат по-лоши. Щом не учиш и не прилагаш, работите ти ще се влошат във всяко отношение. Ти казваш: „Аз ли съм най-лошият човек?“ Ти не си най-лошият, но не си и най-добрият. Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавият човек.“ Не си най-глупавият, но не си и най-умният. Понятието глупав е нещо много относително. При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби. Той разчита на себе си до известно време. Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори. Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат. Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма да падне.“ И всеки един верующ трябва да има нещо, на което силно да разчита.

Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви. Някой път аз съм ви дал един пример. Християнските общества в Америка имат един начин, един метод. Всеки става и разправя своята опитност: как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е вярно, това е така, но много от тия опитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш. Той минава и заминава. При известен случай само той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката. Аз не мога да взема това като правило. Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи. Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило. Понякога има съвпадения в живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет. Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един от вас може да провери. Три пъти като го провериш, и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш, и пак нищо. Трети път, и пак нищо. Тогаз не търси вече. Това е свършено вече. Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или в друг някой ден, ще ви тръгне добре. Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника. Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света.

Двама светски хора ходили по света. Единият от тях бил умен: имал малко пари, но наемал двама-трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи. А пък другият никакъв глашатай не хващал. Този, който имал глашатаи, вървели му работите. Защо? – Защото този човек бил умен. Но все-таки, като те препоръчват, поне половината от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит. Всякога хората ще се изложат на изпита, ако не са готови. Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдад, скачал трап, широк 10 метра. Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“

Развивайте в себе си интуицията. В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция. Има известни способности в човека, които аз наричам почиващи способности. Те не са способности, с които човек работи. Интуицията и други подобни способности принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните. Но когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиващи способности на човешката душа. Например ти чувстваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат. И ти тогава си въоръжен, както астрономът с телескопа, и виждаш това, което обикновеното око не може да види. Или имаш далекоглед и виждаш на 20-30 километра това, което един човек с обикновените очи не може да вижда.

Та казвам: Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа. И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме. Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности. Когато става някое изобретение, едновременно работят 10-15-100 души върху това изобретение. И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато, се дължи на тях. В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава според вас за какво е определен човек? Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече – поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата. Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми я, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик. Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици. При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат, считайте като едно преходно условие. Вие да разчитате на себе си, на своите сили.

Не туряйте в ума си идеята да станете богат, учен и пр. Хубави работи са те, но това не е съществено. Да станеш богат не е съществено. И учен да станеш – и това не е съществено. Това са само условия. Кое е същественото в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите. Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете. Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете. И това магаре имаше петима лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре. Ако някой човек ще върши някои работи, нека избере онази работа, която ще спомогне за неговото повдигане.

Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети. Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднъж, дваж, триж и не върви. А пък той има скрита мисъл. На сиромасите най-малко им върви на лотария. Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение. И много естествено е това. Учените, хубавите книги, отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада или много рядко попада у невежия човек. И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели, да го даде на сиромасите. Някой, ако види, че това не е право, да каже: "Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромасите." Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение. Ние сме заняти със себе си повече, отколкото трябва.

Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може да се реализира. Можеш да се тревожиш, колкото искаш. Ще пиеш студена вода за него. Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тяло – искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства – че ще се качиш на файтон, автомобил и пр. Ти ще кажеш: „Ще ходя!“ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш. Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш. Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на себе си, влиза в прями отношения с Природата и разчита на Природата повече, отколкото на хората.

Първото нещо е: уповавай на Бога. Второто нещо: уповавай на Природата. Третото: уповавай на себе си. Четвъртото: уповавай на ближните си. Ако искате да имате постижения, най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставайте във вашето съзнание и самосъзнание. Да ви дам друга една рецепта. Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание. Щом престане всяко безпокойствие, то мисълта ви е вече минала във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.

Вие правите погрешката, която е направила една американка. Тя имала един приятел. Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си туря в плика на мъжа си и обратно; и мъжът, като получава писмото, учудва се. Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа. Те не са за този свят. Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа. Иначе от пощата ще ти ги върнат назад. Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката. И мъжът й казал: „Моля да не правиш тази погрешка втори път.“

Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа – нищо повече. Нека си останат тук. Това, което е писано за Невидимия свят, турете го в писмо и го пратете. Нека да отиде на своето предназначение. И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: "Дали мога да ги направя, или не." Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат. Но да не знаят другите хора, че мислиш така. Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги. Никой да не знае това. Това да бъде една от великите тайни в тебе. И като кажете на другите: „Аз мисля да напиша няколко тома книги“, нищо няма да напишете.

В света има едно коопериране на душите. Много пъти, когато един знаменит философ или поет работи върху своето съчинение, много хора има, които работят едновременно – искат да бъдат философи или учени и със своята идея подкрепят идеята или работата на този философ – и този философ може да изказва техните идеи. Та и когато вие решите да направите едно добро, все-таки едновременно мнозина ще поискат да направят по разни начини едно добро. Значи вие сте допринесли нещо. Вярвайте в Божествените закони!

Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо, да владее всичко? Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност – да знае къде са заровени известни богатства. На мене скоро ми разправиха следното: в турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири. Изкопали едно място и ги заровили и никой не знае мястото. Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други са условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети. При златото трепетът е специален. Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо. А пък ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма. Сега аз ви отвлякох, има опасност да станете малджии, особено сега, при тези критически години.

Най-важното, от което можете да се ползвате, е: оставете вашите идеи да функционират, да работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане. Всяко безпокойство гледайте да го отстраните по възможност от душата си. Тези почиващи способности да почнат да функционират в душите ви и тогава работите ще се оправят. Правете опити – първи, втори, трети и пр. И като направите 99 опита, по-нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил. Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите? Вие непременно щяхте да облагодетелствате всички хора. Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому. Ако съобщиш на хората, че има заровени пари, те ще се сбият.

Баучер*[*Джеймс Дейвид Баучер (1850-1920) – Британски журналист, дългогодишен кореспондент на в-к "Таймс" на Балканите, живял в София от 1892 до 1915 г. Той подлага на критика Букурещкия договор (1913 г.) и Ньойския договор (1918 г.), които смята за несправедливи спрямо България. След смъртта си е погребан край Рилския манастир.] дойде от Англия и се запозна с един българин, комуто остави това място, което беше купил. Отгде- накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това място? Как ще обясните това? Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата – те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени. Онези, които са ги заровили, идват в плът на Земята и не знаят къде са. Дошъл е на Земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести. Казвам: най-важното богатство в света е животът. Всички други неща са само условия. Богатството е условие, знанието е условие. Щом придобиете живота, то ще имате условията.

Изпитайте едно правило: когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили. Там няма изключения. Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения свят, и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите? Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехраната, как ще прекарате и пр. Тези въпроси смущават човека. От тях човек трябва да се освободи най-малко наполовина. У англосаксонската раса едно нещо е вярно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят. У славяните има един друг характер: богатите хора у тях не се заемат с една идея, а най-бедните хора.

Не обещавайте! Но като обещаете нещо, то и Земята да се обърне с краката нагоре, направете го. У всинца ви липсва инициатива. Всички се оплакват. Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне: както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока. В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи, и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието. А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам: във всичките предприятия онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности. Идете в света. Тези хора ги харесвам повече.

При мене дойде един българин, съботянин, и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи да ми продаде една книга за 10 лева. Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него. Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата. Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: браво! Аз го похвалвам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо: трябва да бъдеш уверен, че с това, което пишеш, се ползваш и допринасяш нещо. Да не съжаляваш. Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво. И ако пак съжаляваш, трети път да напишеш по-хубави работи.

Друга една слабост имате всички. Всички се занимавате само с преводна книжнина. Това не са проверени работи. Аз имам една статистика: в онова, което е писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи. Това, което изнасяме, трябва да бъде вярно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ. Героинята трябва да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявай. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувстваш хората. Няма да ги разчувстваш. Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси. Аз не искам да чета такъв роман, в който героят и героинята умират. Те да умират, а после да оживяват, и тогава книгата ще ме заинтересова.

Всичките ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание. Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири. Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре, или не. Не вземай под внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или да свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не! Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен – ще отида да му посвиря и той ще оцени това. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо – престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.” За мене неговото мнение е вече меродавно, че му е въздействала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.

Вие седите и чакате късмета. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата Любов, неговата непреодолима Любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към Истината. Това са силите на човешкия късмет.

Отче наш

Седемнадесета лекция на Общия окултен клас

17 януари 1934г., София, Изгрев