Разлика между версии на „Най-малката любов“

Версия от 13:58, 1 януари 2010

НАЙ-МАЛКАТА ЛЮБОВ

Добрата молитва

Четоха се темите „Ползата от четните и нечетните числа."

В начало бе Словото

Изобщо хората лесно се изразяват за нещата – и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лош човек. По какво се отличават добрият и лошият човек. Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също така външни черти, по които се отличава. Например в тялото си и двамата имат някои отличителни черти. Например всяко нещо, което не е съобразено с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда всеки от нейните хора, който се осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник, а при това в същата тази банда, според законите на държавата, са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората във възгледите си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата са толкова прави по отношение на човечеството, колкото тази банда – към държавата.

Темата, която имахте днес – за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише, както попадне – това значи да не се знае какво нещо са четните и какво са нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората. При нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди лева златни пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди, или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези пари? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастия за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това. Тия числа са поне четни, но де седи тяхното щастие?

Да се говори така – то е все едно, когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек още не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представлява ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения и да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само онзи човек, у когото никога не се заражда каквато и да е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е: нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват, по сто пъти на ден се съмняват за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш?

Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука. Материалистите поддържат, че материята съществува, а други отричат съществуването на материята. Някои казват, че всичко е сила. Какви ли не теории съществуват за силата и материята. Някои учени даже не знаят какво отношение има между силата и материята. Някои казват, че материята е импресирана сила, а други казват, че материята се намира в кинетично състояние. Какво нещо е материята и какво е силата? Това, с което можеш да се облечеш в даден случай, или това, което носиш със себе си – това е материя в най-простата си форма. А сила е това, с което се движиш напред. И това, което може да вземе дрехата ти и да я тури отгоре ти. Едното е видимо, а другото – невидимо. Едното е в покой, а другото – в движение. Значи щом си в покой, ти си в материалния свят, щом си в движение, ти си в света на силите. Това е по отношение на живота, а животът не е нито материя, нито сила. Как ще разберете това нещо?

Сега вие искате да проникнете в същината на живота, но такава същина, която да отделите от материята или от силата, не съществува. Ти не можеш да отделиш живота от тялото си, от себе си. Щом отделиш живота от тялото си, това тяло е вече в покой. Щом внесеш живота в тялото, това тяло е вече в движение. Сега в каква посока ти ще тръгнеш и как ще вървиш? Допусни, че ти имаш да вземаш пари отнякъде. Два начина има, по които ти можеш да вземеш парите: или този, който има да ти дава, сам да дойде при тебе и да ти донесе парите – този е най-добрият начин; или пък ти да отидеш при него, да си искаш парите – този е най-неприятният начин. Това е само за изяснение на нещата, когато имате вземания и давания на пари. Това определя едно право отношение. Онзи, който има нужда от пари, той трябва да отиде при банкера, за да си вземе парите. Това е правото отношение, това е естественото отношение. И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобяване: онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата да напълни стомната. Ако на тебе ти се пие вода, а чакаш другите да отидат и да донесат в стомната вода, това не е право отношение. Това е право, но за самия тебе – и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си. Ти изпиваш водата в стомната и викаш слугата си Иван да отиде на чешмата и да ти донесе вода. Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Иван. Казвам: защо пък да е Иван при тебе? Ти не си онзи Иван, когото викаш. Иди вместо него за вода и пий, колкото искаш.

Сега ние прекарваме тия възгледи навсякъде в живота. Ние очакваме да се уреди светът, че и нашият живот да се уреди. Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите.“ – Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея. Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми пет хиляди лева, че ми трябват.“ Бащата изпраща пет хиляди лева. На втория месец пак искаш пет хиляди лева. Десет месеца по пет хиляди лева, това са 50 хиляди лева. Ако учиш, както и да е, но ти вземаш тия пари и ходиш по театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари. Но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече как следваш по медицина, никакви изпити не държиш.“ Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно. Най-после баща ти престава да ти изпраща пари, отказва да те поддържа и тогава ти започваш да говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти, и т.н Какво е постигнал този син, след като баща му толкова години го е поддържал в странство? Нищо не е постигнал. В края на краищата и бащата се е разочаровал, и синът нищо не е направил.

Като наблюдавам живота ви, аз виждам и между вас такива постъпки. И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение. Досега не съм срещнал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замисли, поне няколко часа да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога.“ Какво вярва в Бога? Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество То да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е този съдия.“ Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо другия не е справедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също имане? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши.

Казвам: сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини от теософи, от окултисти, и казвате: „Това са теософи, това са окултисти", и т.н. Казвам: това са възгледи на хората, обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мене, са външните форми на едно учение, което се изразява по един или друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие държите Учителя, Той всичко може.“ Ще ме държат, но лъжете се: той нищо няма да даде – или по-право, вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, това значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа и да не се боим.“ Че как ще Го държите? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете.“ Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша!“ После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране.

Та казвам: понякога аз се срамувам от вас, а някога се срамувам и от себе си, че съм Учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпил тука. От мое гледище, след като съм ви учил 10-30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: „Отде е дошъл Учителя, каква е неговата задача?“ Вие човъркате тези въпроси, както когато някои се интересуват защо някоя мома е толкова красива. Отде съм дошъл? Отдето идвате и вие. Това е много лесно. Отде идвам? Идвам от един Извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношение към този извор, вие не трябва да го мътите. Значи аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси. Какво се разрешава по този начин? Това не е ли учението на света? Един банкер е важен за един клиент дотолкова, доколкото той може да вземе от него пари назаем. А клиентът е важен за заемодавеца дотолкова, доколкото първият може да му услужи във време на нужда. И това не е лошо, но трябва едно разрешение на съществените въпроси. Това са отношения на интереси.

Аз имам един такъв ученик от нисшето царство, който е много ревностен. Всяка сутрин дохожда при мене и ми казва: „Учителю, ти си много добър.“ Той ходи-ходи надалече с мене, мяка подире ми – много ме обича, но защо? Защото му давам сиренце, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва. Но щом не му дам нищо няколко дена и го потупам, никак не ходи с мене. Аз често изучавам естеството му. Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по-малко, а ти ядеш повече. Затова не заслужавам никакъв бой.“ Според неговото съзнание той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече.

Сега аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношение към Цялото, имаме и отношение към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си – това е в реда на нещата. Органите на един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и ние всички имаме отношение към Бога като към Цяло. Най-мъчното нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е Волята Божия в даден случай.

Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам този въпрос другояче. Защото, ако вие искате да постъпват добре само по отношение на вас, този въпрос е вече разрешен в света. Ако искаш хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправи работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги. Ако оставиш хората да ти уредят работите, ще кажеш после: „Какво мислех, какво излезе.“ После ще съжаляваш. Няма какво да мислиш. Сам ще уредиш работите си – нищо повече.

Сега на другия въпрос: могат ли всички хора да бъдат богати? Всички хора не могат да бъдат богати. Второто положение: за да те почитат хората, ти трябва да бъдеш здрав, да бъдеш умен и да бъдеш добър. Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш. Сега да обясня де седи едно от противоречията. Ти си гладен, три дена не си ял: в тебе гладът говори и ти казваш: „Искам да ям нещо, каквото и да е.“ Слагат ми едно хубаво ядене и казват: „Тук има едно ядене, което е останало от няколко дена.“ – „Каквото и да е, трябва да се яде, ще ям.“ – „Почакай малко, сега се пече една прясна пита с малко сиренце.“ – „Не, нямам време, не че не мога да търпя, но време нямам.“ – „Както искаш.“ Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло, трябва да му се даде топла вода. Тогава той казва: „Зле направих.“ Питам: ако и вие възприемете една лоша мисъл или едно лошо чувство, това не е ли едно лошо ядене? В даден случай ти си гладен и мислиш как да разрешиш известен въпрос.

Та сега в класа на всинца ви липсва едно нещо. Ще ви дам едно правило – и който не изпълни това правило, ще си носи последствията. Който не го изпълни, той ще си носи последствията. Аз съм ви казвал и друг път: не искам да ме занимавате с вашите глупости, нито да ги нося. Аз не искам да нося и вашите престъпления, вашите лоши мисли и чувства. Вие трябва да се определите. Сега вие се намирате в една област, която няма да ви изведе наникъде. Това е един лъжлив път. На мнозина съм казвал: не говорете нищо зло, нито добро за мене, докато не сте го научили, нито пък аз ще говоря зло за вас или добро, докато не съм го научил. Ако има нещо, което си научил и си ощетен, ела да ми го кажеш. Но неща, които не са проверени, не ги говорете. Научете се да говорите проверени неща. Някога казвате: „Така каза Учителя – и свършена работа.“ Че имало онзи свят – провери това! Че баба ти или дядо ти казали това – ти трябва да го провериш. Провери това за себе си. Може да ти каже някой, че този салон има десет врати. Не, две врати има нашият салон. Колко прозорци има нашият салон? Вие не знаете това. Всяко нещо, което говорите, трябва да го проверите. Казвате: „Отличен салон е той. Много картини има.“ Колко картини има нашият салон? И това не знаете.

Ето, ние имаме два модела на Христа. Вие ходите в пътя според този Христос, който е теософски образ. Той е прероден Христос, който е живял някога и сега пак се е преродил. Той и сега живее на Земята и е позволил да му нарисуват образа. Ние вземаме тези картини като образи. Единият представлява болния човек, а другият – здравия, но нито единият е Христос, нито другият. Вие трябва да имате Христа в себе си вътре като образ. За вас Христос трябва да бъде като един банкер, който всякога ви кредитира, от когото всякога вземате пари. Такива трябва да бъдат отношенията ви, вие всякога можете да вземете нещо. Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви – по четири на сто.

Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знание?“ Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър – но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. И тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала за наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата звезди се разбира отношение, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делили звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта, пета, 16 величина, на степени са ги делили.

После отношенията на човека към Луната и към Слънцето – това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с Духа, а Луната – с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към Духа и към материята, които действат в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, оформени в мисли, желания и постъпки. Например човек има желание да живее. Първо той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него: всички тия, които го окръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение. Това не е лесна работа.

Сега всички вие се намирате в един установен свят. Ражда ви се един син и вие искате от сина си това, което той не може да направи за вас. И в религиозно отношение всичките сте на еднаква степен на развитие. Аз ви считам като хора, като ученици на една Школа, но не и като хора убедени, които имат вяра. За мнозина от вас се изискват две, три или четири прераждания още, за да разберете това, което сега ви говоря, и да разберете как трябва да се постъпва. Например представете си, че сте дали някому двеста хиляди лева, които той е изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е Волята Божия.“ Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари, и сега не мога да ги получа.“ Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да го имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро.

Приятелството трябва да почива на три допирни точки: вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдещето. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата – на духовния, а третата – в Божествения свят. Или за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно три разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи и не може да ви служи. По този начин може да се изменят и външните форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери – да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората.

Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време на едно много опасно място тя вижда едно от хубавите алпийски цветя –еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го дадеш, за да ми докажеш, че ме обичаш!“ Той отива на това място да откъсне еделвайс с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва: „Вземи това цвете за спомен – само то ще ти остане от мене.“ Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си за такива глупави прищевки.“ И прав е този момък. Питам: всеки от вас не се ли излага с риск на живота си за някаква глупава прищявка?

Не, вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши повече работа, който знае по-малко, ще върши по-малко работа. Но понякога гледам, че простите, които знаят по-малко, говорят повече от другите. Гледам: някой път аз седя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас. Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога: че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Тоя Бог, за когото вие говорите –това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ наистина, към когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към Слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ – той е безверник.

Тогава да определя какво нещо е вярата. Вярата се образува от същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък се образува от същества, които седят по-ниско от тебе. Следователно, ако си вярващ, ти си свързан със същества, които седят по-високо от тебе. Щом си безверник, ти си свързан със същества, които седят по-ниско от тебе. Та когато някой казва, че е безверник, питам: в какво седи неговото преимущество? Това показва, че ти си под влиянието на същества, които седят под тебе. Казвате: „Де са тия същества?“ – Не е важно де са, но ти си един образец на тия същества. Ако имаш вяра, това показва, че си под влиянието на същества, по-висшестоящи от тебе. Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих желал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма. Вие казвате, че имате вяра, а колко пъти на ден се сменявате? Та ще знаете: вярата се дължи на същества, които седят по-високо от вас и които са завършили своята еволюция. Ако вярвате в това, всичко ще се уреди, но ако сте безверник, това показва, че сте свързани със същества, които седят по-ниско от вас. И докато вървите по техния ум, вашите работи никога няма да се оправят.

Казвам: излизате вечер без лампа в тъмна, мрачна нощ, и се блъснете в някой клон. Питам: кой е виновен за това – клонът или вие, или Провидението, което е направило този клон? Вечер не се ходи. Който ходи вечер, той е лош човек, който ходи денем, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът денем ходи, вечер пасе. Значи щом вълкът ходи вечер, а волът пасе вечер, все едно и също нещо е това. Следователно, ще ви дам едно правило: не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не вземай някакво решение в тъмнината на нощта. Или другояче казано: реши даден въпрос, когато има светлина. Щом трябва да решиш един въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.

Тук, на Изгрева, са се навъдили хора, които си служат с такива лъжи, каквито и в света няма. Тук има хора на невъздържанието, каквито и в света няма. Кажете ми, какво е това нещо? Но казвам: знайте, че всеки ще носи лошите последствия на своя живот. Не искам да ви задължавам, но всички трябва да знаете това нещо. Затова именно не пипайте онези бомби, които светът е направил, защото ще платите с живота си. Вземете за пример Магдалина – тя надминаваше всички в своята вяра, вяра имаше тя, но сега малко закъса във вярата си, откак се свърза с Джино. Тя се свърза със същества, по-ниски от нея. И сега има желание да нареди един дом на Джино, както и на неговата майка. Тя не трябва да се жени, нито деца да ражда. Тя трябва да прекара един живот, свободен от тези връзки – да не мисли за деца, защото те ще бъдат хилави. Тя прекарва последния етап на своя минал живот. Магдалина може да бъде образец и в доброто, и в лошото. Казвате: „Не трябва ли да се женим?“ – Защо ще се жените? – „Не трябва ли да имаме пари?“ – Защо трябва да имате пари, да давате по 40 на сто лихви ли? Но ние се отдалечихме от целта.

Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си: да живеят един месец с мене – и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога. Без да ви говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате.

Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост: обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете и краката с едно въже, обере ви и си отиде. Оставате така няколко дена: гладен, измъчен, пожълтял – няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате. Аз искам вие да бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте да не ви вържат, бъдете внимателни. – „Ама аз не исках.“ – Внимавайте за втори път да не изпаднете в същото положение. Вие сте направили една погрешка и затова са ви вързали. Всички вие правите известни връзки, които първо не са естествени. Вие искате да завържете приятелство, връзки, които не са естествени.

И вие като света постоянно се одумвате. Казвате, че еди-кой си де ходил. Че идете и вие в света тогава. Какво лошо има в това, че някой обичал някого? Пък защо трябва да се месите в чуждите работи? Стига да е Любов, но да не се лъжете. Ако вървите по този начин, аз ще ви оставя. Аз искам да бъда свободен. Не че не съм свободен. Аз съм свободен, но искам да ви кажа, че вие сте допуснали на Изгрева същества, които са от нисша степен на развитие, а аз не искам да се занимавам с тях. Те ще ви сучат само, без да постигнете нещо. Те ще ядат и пият и нищо няма да ви помогнат. Те ще развалят всичко. Има един брат, който е повече от 20 години тук и още не може да се откаже от тютюна. Така и много от вас боледуват, защото постъпките им не са естествени. Аз мога да направя един списък, за да покажа какви са вашите постъпки – сами да видите колко са неестествени. От такива постъпки не можете да имате никакви постижения. Сега въпросът е какви ще бъдат техните постижения? Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете – не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени – и това не го знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщица и сте я заградили с тел, че сте се наредили. Наредили сте се! Вие сте се уредили толкова, колкото и едно животно. Вие нищо още не сте уреждали.

Един ученик ми разправяше един свой опит. Той сънувал една действителност, от която нищо не разбрал. Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой, че му казал: „Вземи корени и от тях дишай, за да спасиш живота си.“ Значи тия малки растения спасявали живота им, за да не умрат от задушаването. Този ученик видял бъдещата война. Как мислите вие? Тази страшна война ще бъде не само долу, но и горе – навсякъде. И тук, на Изгрева, ще дойде. Тази война ще бъде толкова страшна, каквато никога не сте виждали, нито сънували. Вие трябва да бъдете готови за тия времена.

Сега мнозина седят и казват: „Аз имам Господ, вярвам в Него.“ Ще дойде време, когато ти ще дишаш от корените на една малка тревица. Казвате, че тревата ви показва, че Господ е нагоре. Не само това, но от тази тревица ти ще дишаш. Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат. А вие говорите често против този Господ. Любовта към ближния – това е Любовта към Бога, който живее едновременно във всички хора.

Та казвам: сега всеки си има по един Господ, но този, вашият Господ, няма да оправи света. Христос казва: „Както Отец Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Тогава де е вашият Господ? Вземете: Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец Ми живее в Мене, така и Аз в Него.“ А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол – а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство. Когато се говори за Бога, вие трябва да знаете съвсем друго положение. Преди всичко, ако вие за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и в чувството и в постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете. Когато казвате, че имате един Бог и живеете в Него, аз имам предвид, че Той е работил във вас и ви казва, че вие не му служите, както трябва. Аз имам един ученик, който ми разправяше какви наставления му е давал Господ, когато му се е явявал. Той му казвал: „Никога да не Ме огорчаваш в душата си, никога да не Ме смущаваш в ума си, никога да не Ме злословиш в сърцето си. И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свято Име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе.“

Та сега вие ще се извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал и да сте стари. Аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в този изопачен смисъл, какъвто вие им придавате. За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо. Не е въпросът за онези второстепенни неща. Някога пък говоря за любовни работи. Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога.“ Без кого не може тя? Младата мома трябва да пише на момъка: „Без тебе, Господи, който живееш в младия момък, не мога да живея.“ И младият момък трябва така да пише на младата мома. При всяко любовно писмо трябва да пишете на Господа, който живее във вашия приятел, а не на приятеля си. До Бога се отнася това писмо! Правилното разбиране е, че нито момата може без Господа, който живее в момъка, нито момъкът може да живее без Господа, който живее в момата. Само по този начин може да се дойде до един правилен живот.

А сега вие вървите по обратния път. Като ви наблюдавам, виждам, че вие живеете само с лавирания, с вътрешни лъжи. Не, оставете вече лъжата настрана, изхвърлете я навън. Никой досега не е успял нещо с лъжата. Който не изхвърли лъжата от себе си, той в нищо не може да успее. Ако искате един щастлив живот, ако искате да прогресирате като ученици, абсолютно никаква лъжа не трябва да има във вас. Казвате: „Никой не иска лъжата.“ Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си.

Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, как ли ни се смееш?“ – Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер: пилци, щурци няма да пипаш, като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш – ще ти дам баница.“ Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби.“ Казвам: каквото е с котката, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това Учение.“ Младият казва: „Отлично е това Учение, но не може да се приложи.“ Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот.

Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на Любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук любовта между млади и стари не е, както трябва. Младите, когато се обичат, се крият, а старите гледат какво правят младите. Чудно нещо, какво има да гледат? Младите ще направят точно това, което старите са правили. Младите трябва да изменят своите отношения. Какви трябва да бъдат отношенията им? Чисти трябва да бъдат отношенията им. Знаете ли какво значи чисти отношения? Когато мома залюби един момък, тя не трябва да изгубва своето здраве, но още по-здрава да стане. Това не значи, че тя трябва да тлъстее.

Сега ще приведа един пример, който ми попадна на ръка тъкмо за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като месечина. След десет години търсене най-после намерил такава мома и й предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело да се разведе с жена си, като описал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод. Друг пример. Един французин искал да се ожени, но той искал мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива. След десетгодишно търсене най-после намерил такава мома, предложил й да се оженят и тя се съгласила. Като се оженили, в нея се явило желание да понадебелее малко, за което се подложила на специален режим в продължение на четири години да затлъстее. И наистина, тя постигнала това. Обаче мъжът й започнал да става недоволен от нейното затлъстяване и подал заявление в съда за развод. Съдът уважил и неговата молба и им дал развод. Какво трябва да се направи? Сухата трябва да отиде при французина, а затлъстялата – при американеца. Та и вие понякога искате да бъдете тлъсти, а понякога сухи, но нито с дебелата може да се живее добре, нито със сухата. Защо? Понеже и двете изменят своите идеи. Американецът казва: „Суха жена не искам, пълна искам, такъв е моят идеал.“ Французинът пък иска суха жена.

Този пример може да се приведе вътрешно. Ние имаме известни идеи, които завеждат до резултатите на американеца, а някои довеждат до резултата на французина. Обаче нито с едните, нито с другите идеи се постига нещо. Защо? Когато мозъчната система в човека е чрезмерно развита, те остават много сухи; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен – но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство.

Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше будно, но то не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обича Абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя всичко. Най-първо храната, хлябът, който правите, не е, както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости. Не е въпросът, че аз трябва и мога да търпя, но това не е добре за вашето бъдещо развитие. Вие сами ще се спънете от всичко това. Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия.

Ще кажете, че Христос е дошъл да спаси хората. Да, но ако вие не изпълните Волята на Бога, и Той няма да ви помогне, ще се отрече и Христос от вас. Мнозина от вас сте добри, но и добрите пак са заразени, те са заразени от околната среда. Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека. Изгревът трябва да бъде едно чисто място не само във физическо отношение. Аз не се спирам само върху вашите постъпки. Аз извинявам вашите постъпки, но вие, без да знаете, ставате проводници на един съвършено чужд свят от вашите мисли и желания. Вие трябва да затворите крана си за тези влияния. Направите ли една погрешка, изправете я. Вие постоянно ставате проводници на тия течения, вследствие на което положението ви се влошава. Ако вървите по този начин, след десет години ще се намерите в голяма сиромашия. Не мислете, че работите на света по този начин ще се уредят. Ако мислите така, съвсем криво мислите.

Сега аз ще ви покажа един път, по който трябва да вървите. По този път много пъти сте вървели, но сте го напущали. Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Нисшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидете, дето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на Земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства. Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с други думи казано: той трябва да отвори в съзнанието си по-големи прозорци – да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се откажат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тям подобни. Но с това те влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре. Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та сега мнозина от вас боледуват, и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите.

Казвам: по този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известни подготовки. Това нещо не става така лесно. Ако е въпросът да ви накарам да вярвате, то е лесно, но тази вяра не е сигурна. Не е само до работата, която досега сте извършили. Ние трябва да строим. Тепърва имаме работа, която трябва да свършим. Ние трябва да строим. Ако само гледате как другите строят, нищо няма да излезе от това. Ако само другите работят, а вие не работите, пак нищо няма да излезе. Ако в света само вярвате, че има Господ, без да изпълнявате Неговата воля, тази вяра няма никакъв смисъл. Някой казва: „Напразно изгубихме времето си – да бяхме в света, повече щяхме да придобием.“ Та според мене всички съвременни хора напразно губят времето си. Казвам: не само тук, но и в живота всичко е изгубено.

Та за да не изгубим живота си, ние трябва да дойдем до правилните вярвания. Не е въпросът да се отказваме от живота, от богатството и т.н. Казва някой: „Аз не искам богатство." – Не е въпросът там. Ние трябва да бъдем и богати, и здрави. И това богатство, и това здраве трябва да ги употребим на място. Ние не трябва да бъдем бедни хора. Освен това ние трябва да бъдем даровити. Кой каквато дарба има, той трябва да я развие.

Сега вие седите и чакате: като дойде Христос, тогава да постигнете нещо. Мислите ли, че като дойде Христос, ще ви повика такива, каквито сте? Не, Христос никога няма да дойде в света по начина, по който вие разбирате. Щом приемаш храната си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да изправиш живота си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да учиш, Христос е дошъл вече в тебе. Това аз разбирам под идването на Христа. Вие казвате: „Като дойде Христос, Той ще отсъди работите.“ Оставите ли Христос да ви съди, вашата работа вече е загазила. Вие съвсем сте закъсали. Христос не е дошъл на Земята да съди хората. Там е важното, че съдбата ( ударение върху Ъ) ще започне най-първо от Дома Господен. Обаче едно трябва да знаете: учениците не трябва да бъдат съдени. Остане ли ученикът да го съдят, той вече не е ученик. Единствените хора, които няма да бъдат подложени на съдба, това са учениците. За ученика съдба няма. Щом ви съдят, вие не сте ученици. Ученикът сам трябва да изправи погрешките си. Та и на вас казвам: изправете погрешките си. Втори път едно ще знаете: ако сами не изправите погрешките си, или всеки едного ще викам лично, да му кажа погрешките, или ще го оставя сам да си понесе последствията. Последствията ще седят в следното: един ден, както вървите по пътя, ще паднете на улицата и ще си заминете – всичко ще се свърши с вас. Но аз не искам това. Не искам смъртта да ви изяде.

Едно се изисква от всички: служене на Бога! Аз имам един архив, в който съм събрал всичко, каквото сте направили, и един ден ще изнеса всичко, което сте направили. Всичко ще изнеса с ред факти. За тази цел аз имам доста картини събрани: какво сте правили през времето, докато сте били в Школата. Като видите тези картини, за добро и за зло, вие ще се учудите. Аз имам цяла серия от такива картини. Не отлагайте нещата, но обърнете една нова страница на живота си. Без тази нова страница и новото в живота не може да дойде. Без Любов в света новото не може да дойде. Сега и аз искам от вас да приложите по възможност най-малката Любов. Най-малката Любов седи в това – да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани.“ Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.

Сега, като се говори за науката за четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. И в тия числа има изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая номер 13, ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма 13. Числото 13 е фатално. Христос имаше 12 ученици и с него ставаха 13, но беше разпнат. Навсякъде, дето има едно съчетание от 13 души на физическото поле, тази работа няма да успее. Ако имате 12 добри мисли и вие станете с тях 13, непременно ще ви сполети съдбата на Христа. Какви бяха тия 12 ученици на Христа? Кой беше 12-ият? – Юда. Той беше и касиер, той пазеше парите. След заминаването на Юда учениците хвърлиха жребий да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павел, с когото станаха 14 ученици. Сега християнството върви с числото 14, което е число на жертвата. Числото 13 пък е число на кражбите, на взятоничеството в света.

Ти се представяш, че вървиш в добрия път, в доброто, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин, и казваш: „Да си уредя работите.“ Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих седяла тук.“ – „Никаква вяра нямаш.“ Вярата не е външно нещо, тя трябва да дойде от друго място. Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена – тя от друго място иде. Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят, каквото ти е необходимо, те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък е връзка със същества, които седят по-ниско от тебе. Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със същества, които седят по-високо от вас. Не търсете да се свържете с човек като вас – свържете се с такъв, който седи по-високо от вас. Ако вие нямате един такъв образец, то и вашата вяра не може да се прояви и усили.

Казвам: това е за вашето щастие. Вие искате да бъдете щастливи. Аз искам да ви покажа пътя на щастието. Това е целта в живота. От щастието зависят и много други работи. Вие искате да отидете на оня свят, да намерите пътя и да бъдете щастливи. Вие искате и да забогатеете. Не е лошо това, но трябва да знаете законите, по които може да забогатеете. Вие не можете да бъдете богати, ако не сте в един уреден живот. Защото ако добиете богатството по друг начин и живеете в един неуреден живот, вие ще създадете около себе си крадци и разбойници, които ще ви ограбят. Даже и здравето е от друг свят.

Засега нито един от вас няма едно тефтерче, в което да си отбелязва всяка добра мисъл, която е дошла в ума му. Вземете си едно малко тефтерче и като ви дойде някоя добра мисъл, веднага си я отбележете. Същевременно си отбележете какво е било времето, когато ви е посетила тази мисъл – дали е било облачно, или ясно, колко е часът, минутата. Също така, като ви дойде някоя лоша мисъл, пак си отбележете това в тефтерчето. Тъй щото, важно е да знаете годината, месеца, часа, минутата, както и това, с кого сте се запознали в това време, да знаете как ще се развие впоследствие тази мисъл. Отбележете си тези данни. Те са важни.

А сега всички очакват наготово, като отидат в онзи свят, там Господ да им уреди работите. Като отидете в онзи свят, и там трябва да учите. Онзи свят е място на учение. Там не търпят непроверени работи. За всичко трябва да си държите статистика. Че ако тук не помните нещата, и на онзи свят няма да помните. Дойде някоя сестра или някой брат при мене и ми казва: „Говори ми се нещо насън, но не мога да си спомня какво ми се говори.“ Те искат да кажат, че Духът им е говорил нещо, и казват: „Аз бях като една тръба, проводник.“ Аз бих желал да не бъдете тръби, но да бъдете съработници. Вие трябва да вземате участие във всичко, което ви се говори, и умът и сърцето ви да се радват. Не трябва да казвате, че ви се е говорило нещо, но не помните какво ви се е говорило. Били сте медиуми. Оставете тези работи. Дошъл е Духът, казал ви е нещо, а вие сте чули нещо несвързано. Не, когато Духът говори, Той говори много свързано – и първо вие се учите, а после другите. Когато аз държа една беседа, първо аз се уча от нея. Като науча всяка една мисъл много добре, после работите ми се откриват. Когато Учителя преподава, и той се учи.

Вие казвате: „Учителя всичко знае, той няма нужда от учение.“ Вие не разбирате какво нещо е Учителя. Учете се всякога! Ако вие не можете да се учите от това, което Бог ви говори, никой не може да се учи от вашето учение. И сега, като съм ви говорил толкова много, аз нищо не губя от това. Аз се радвам на това, което съм говорил. Аз ще си взема беседите и ще си замина с това, което съм говорил. Един ден ще си взема беседите и ще си замина. Аз ще си взема своето богатство – нищо не съм загубил от него. Но аз желая и вие да не останете сиромаси. Ако останете сиромаси, ще има плач и хълцане подир мене. И тогава мога да ви кажа каква ще бъде съдбата ви. Мене съдбата на грешните хора не ме трогва. Но вие не трябва да се разколебавате във вярата си. Христос казва: „Който се усъмни във вярата си, той ще осиромашее.“ Затова и аз казвам: не се разколебавайте във вярата, която ви е дадена. Щом имате едно убеждение, не говорете за него, но поддържайте го в себе си. Щом говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит. Щом издържите във вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите. Ако имате пари, ще отворите кесиите си и така ще помогнете. Аз съм за помагането, но не и за даването. Дава се само онова, което имате даром, а от онова, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага.

И тъй, нека положим сега закона на Любовта като закон на изправление. Нека положим Мъдростта, от която Светлината ще дойде. Нека положим Истината, от която Свободата ще дойде. И да направим първо опит. За една седмица да бъде този опит. Сега аз искам онези от вас, които вземат участие в този опит, да станат силни, велики. Какъвто опит да ви се даде, вие искате наготово да влезете в опита, а другите да го правят. Без опити не може да се влезе в Царството Божие. Писанието казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ.“

Сега ще ви дам едно негативно правило. За една седмица няма да се поздравявате: кой как мине покрай някого, няма да го поздравява. Ще минавате един покрай друг, като че сте чужди, непознати хора помежду си. Колко души от вас искате да направите този опит? Като минавате, ще бъдете като непознати. Ще се запитвате: „Какво правите, господине?“ Ще мислите, че сте съвършено непознати хора, с които едва сега ще трябва да се запознавате. Няма да си вдигате ръцете, няма да си говорите като познати. Искате ли първо да направите това упражнение? Вие правите по-лоши работи от това, а упражнението не искате да направите. Тогава правете, каквото искате, и ходете, както вие си знаете. Но сами ще си носите последствията. И аз не искам да нося никакво осъждане. Тук нито един от вас не върви, както трябва: нито от младите, нито от старите. И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете, каквото искате и както намерите за добре.

Само Божията Любов носи пълния живот!

(Дъждовно време, силен вятър.)

Осма лекция на Общия окултен клас

15 ноември 1933 г., София, Изгрев