Разлика между версии на „Пред радостите и зад страданията“

Версия от 11:13, 1 януари 2010

Пред радостите и зад страданията

Отче наш.

„Благославяй душе моя Господа.“

Тема имате ли?

Човек, трябва да има ясна представа, когато се говори за нещо, което във всичките философии и религии, след като се проповядват, има нещо, което не е ясно, неразбрано. Учат човека да вярва. В кое да вярва? – Туй, в което вярваш не го виждаш. Как ще го провериш? Да вярваш. Ще вярваш в някакъв авторитет. Този, който ти проповядва и той в какво вярва, не знае. Наредят се, вярват, но никой не е видял нещата, не ги знае. Или, когато ние казваме, че човек не трябва да говори много. Защо? – Пък някой път казваме, трябва да говори. Защо трябва да говори? – Има време, когато трябва да говори. Има време, когато не трябва да говори. Допуснете, че един учител преподава на френски. С какво ще запознае най-първо учениците? – Най-първо ще ги запознае с азбуката на френския език, после как се произнасят буквите. Някой елементарни думи. Ще им каже какви качества има езика, с който се отличава. Всеки език си има свое произношение. Английският език има свое произношение, френския език има свое произношение. Когато някой чужденец отиде във Франция, веднага познават, че не е французин. Когато дойде някой чужденец в България, вие знаете, че не е българин, в произношението има нещо. Значи, всеки народ има особено течение, известни трептения, които определят какъв е той. Французинът се определя с известни трептния, музикално се определя. Всеки народ има особена нота, с която се отличава. Всеки един от вас мисли, че знае. Че знаете няма съмнение. Всеки мисли, че е даровит. Няма човек, който да не мисли, че не е даровит. Всеки е даровит. Но дарбите във всички хора не са еднакво развити. Всеки един от вас мисли, че той диша. Но най-голямото нещастие в сегашния свят е, че хората не могат да дишат. Тъй, както Господ иска, ние не дишаме. В дишането няма никакъв ритъм, вследствие на това се произвеждат всичките болести, които имаме. Казва някой: „Аз дишам“. Как дишаш? Той диша бързо, отсечено. Но в дишането такова отсечено нещо няма. Музикалност има в дишането. Някой от вас като говорят, гласът му хрипкав. Туй показва, че той не диша добре. На някой гласът е груб, туй показва, че той не диша добре. На някой няма мекота в гласа, туй показва, че не диша добре. Не че дишането е всичко, но ритмичното дишане е разумно. Човек може да диша и без да е разумен. Не мислете, че животните са здрави. И животните не дишат добре. Едно животно, което е подложено на страх, как диша? – В него сърцето се движи. Сега философията на дишането каква е? – Онези, които са изучавали дишането, знаят, че цяла една философия има.

Фиг. 1

Има две течения: едното течение от слънцето – слънчево течение, от слънцето иде това течение. Има едно слънце в света, на което нашето слънце е отражение. Има и едно лунно течение. Едното течение е лунно, а другото е слънчево. Слънчевото течение иде от дясната страна на мозъка. Влиза в лявата и излиза през задната част, долу на опашката, на човека. Това е най-нисшия (център) у човека. Тия две течения образуват една голяма осморка /Фиг. 1/. И тогава другото течение минава от лявата страна и отива в дясно. През ноздрите, ако дишаш въздуха, ако твоят ум е съсредоточен, аз наричам едното течение, течение на ума, а другото течение е на сърцето. И двете образуват една осморка. Сега има едно практическо приложение. Вие искате да имате една ясна представа. Ако не дишате правилно, вие не можете да имате ясна представа за нещата, които Бог е създал. Защото две еднакви течения, които се посрещат, те се самоунищожават. Двама силни хора могат да се борят и двамата ще се самоунищожат. Някой път е по-хубаво единият да отстъпи. И двамата, ако са непобедими, те ще се самоунищожат. Ако и двамата са непобедими, те нямат никакъв резултат.

Да кажем във вас има желание да ядете. И друго едно желание да не ядете. Какво ще направите между тия две еднакви сили? В какво седи заблуждението? Вие казвате, че не трябва да яде човек. Какво разбирате под думите, че не трябва да яде. Много не трябва да яде, малко трябва да яде. Колко малко? – Или какво трябва да яде? – И колко много? – В човека има едно чувство, което определя. Има едни везни. Отвън не мислете, че могат да ви научат колко трябва да ядете. Всеки си има по едни везни. И когато везните са хубави, той знае колко да яде. Всеки един от вас знае как да яде, само че е забравил. Колко да яде и как да яде, той знае това. Казвам сега: Трябва да се възстанови онова, което ние знаем. Сега вие не сте забелязали, тревожите се, нервирате се. То се дължи на едно стълкновение, което имате вие в себе си, без да го знаете. Някой от вас иска да се подмлади. Че как ще се подмладите? – Запример дойде и ви безпокои студа? Сега ви безпокои студа, безпокои те тебе този студ. Но, ако ти може да подигнеш трептенията на твоят ум, студът ни най-малко няма да те засяга. Тебе ти е студено, понеже студът е по-силен от тебе. Ако ти станеш по-силен от студа, студът ще те познава като господар, и няма да ти е студено. Щом ти е студено, студът ти е господар. Ако ти станеш по-силен от топлината, тя няма да те изгори. Но ако тя е по-силна, ще те изгори. Значи студът и топлината, ако знаеш, ако подигнеш трептенията си, те ще ти бъдат слуги. Сега, студът ни изстудява, а топлината ни изгаря. Ние сме деца, които трябва да се учим. Казваме: „Голямо мнение имаме за себе си. Ти знаеш ли аз кой съм?“ – Ти си човек, на когото студът заповядва. Друг казва: „Знаеш ли аз кой съм?“ – Ти си човек, на когото топлината заповядва. Ами че ти си човек, на когото парите заповядват. Колко ли господари нямаш сега? – Някой проповядва, казва: „Човек да има материални работи“. Какво разбирате под материални работи? Туй значи, да се не задръстиш. Когато влезе водата в кюнеца, да тече, да не се запуши. Туй, което те запуши, че не може да живееш, то е материализъм. Туй, което те запуши, че не можеш да живееш, не може да мислиш, туй е материализъм. Туй, което дава живот в себе си, то е духовното. Имате три неща: Живот, знание и свобода. На вас сега ви трябват живот, знание и свобода. Живот, вие казвате: „Ние не живеем ли?“ – Животът както го живеем, страданието какво е и радостта какво е? – Те са две промени, две течения. Страданието не е нещо лошо. Една философска страна има страданието. Има едно страдание, което е дадено от Бога, то е благословение. Има едно страдание, което ние го създаваме, то е нещастие. Сега гледайте да се освободите от страданието на хората, то е едно нещастие, една голяма спънка. Но страданията, които Бог е дал, те са благословение. Ако влезеш в страданията, които Господ е дал, ти човек ще станеш. Пък ако влезеш в хорските страдания, прах ще станеш. Ако влезеш в страданието на хората, прах ще станеш и на кал ще се обърнеш. Не искаме ние кал, няма нужда от кал. Ако влезеш в страданията, които са от Бога, човек ще станеш. Ако влезеш в благото на човека, грешник ще станеш. Ако влезеш в благото на Бога, светия ще станеш. Туй е разликата. Сега искам да разбирате правилно. Казвате: „От Духа ще дойде всичко“. Но тази дума знаете ли какво значи? – Вие го знаете в себе си. Ти искаш да бъдеш почитан, обичан, да бъдеш свободен. Всичко да ти е наред. Всичко туй е хубаво. Тъй, както го мислиш в себе си. Но туй, което го искаш за себе си, ти не го искаш за другите хора. А законът е: Туй, което искаш за себе си, искай го за всичките хора. Тогава ти ще бъдеш свободен. Не искай всичките хора да бъдат като тебе. Искай да живеят, както те знаят. Искай да имат знание. Искай да имат свобода, както за себе си. Свободата както е благо за тебе, така е и за тях. Свободата не може да бъде еднообразна.

Сега вие ще се спрете да кажете: „Толкоз години ние вече учим. Станали сме на 50–60 години и да не знаем още да дишаме“. Аз ще направя един превод. Вие толкоз години сте учили френски и не можете да произнесете една дума както французин. Според външната форма, френски е. Но не можете да ги произнесете. Има френски думи, аз ако ги произнеса в природата, мене ще посрещне, а французина няма да посрещне. Аз, светия (ако съм) като започна да говоря френски, като се помоля на Бога на френски, ще ме послуша. Онзи французин, макар да се моли на френски, да е роден французин, няма да го послуша. Тогава казвам: Може да се молиш на английски, може да се молиш на френски, на български, ни глас, ни слушание. Казвам: Вие може да минавате за християни, може да минавате за мохамедани, може да минавате за окултисти, за индуси, за всичко друго. Но питам: Като християнин ще те слуша ли Господ? – Като будист, ще те слуша ли Господ? – Ако като християнин не те слуша, не си християнин. Ако като будист не те слуша, не си будист. Един опит трябва. Казвам сега: Французите имат носово произношение. Аз се впущам в неща дребни. На френският език, всичкото е тук, в носът. И българите някога имат това. Трябва да допуснеш едно течение, което иде в носа. Да мислиш. Французинът се спира на „н“-то. Знаменито е това „н“. „Ен“, какво означава? – Ако го обърнем в български е „и“. „И“-то е съвсем противоположно. Българинът взел, че обърнал французкото „N“ и направил от него „И“. Французинът направил една чаша и я обърнал надолу. Казва: „Изпих виното, да не пия повече“. Българинът казва: „Ти си изпил, но аз никак не съм пил, я налейте сега“.

Но да дойдем сега до същественото. Непременно трябва да дишате ритмично. Ти дишаш, приемаш въздуха. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Поемаш въздуха ритмично. Спри се след това 5 секунди. Чети в себе си без да дишаш. 1, 2, 3, 4, 5. И започни пак да изпущаш въздуха. Няма да дишаш бързо и рязко. Ако по този начин дишаш, трябва да се яви една мекота в гласа ви. За да станете певци, непременно трябва да дишате ритмично. Пък всички вярвате, че като дойде въздуха, ще ви научи на всичко. То е механическо разбиране. Значи, като дойде с тояга въздухът, как ще направи работите? – Не е разумна работа, когато се прави насила. Неща, които се причиняват от страх, те не са Божествени, те са животински състояния. Божествено е туй, на което Любовта е подбудителна причина. Станеш сутрин, спри се малко. Кажи: „Онова, което иде от Бога, да го приема“. Събудиш се, да приемеш от Бога въздуха. Да приемеш теченията от слънцето. Ти като приемеш първата вдишка, да съзнаваш. Аз наричам първото вдишване там, когато съзнанието е будно. А когато не е будно, то е животинско състояние. Ти си едно животно. Хубаво е да бъдеш животно. Какво значи животно? – Ние се докачаме, когато ни кажат, че сме животно. Животно е всеки, който не мисли. Всеки, който не чувствува и не мисли е животно. Всеки, който мисли и чувствува, е човек. Животните мислят само когато се намерят в трудно положение. Едно животно мисли само когато е гладно и търси храната. Наблюдавайте. Някой път дошла котката и без да искам правя наблюдения. Наскоро като дошъл студа, дошла още една котка и седят и двете и мъркат при моята врата. Едната влязла под стола. Чуждата котка е доста разположена. Донесли ми храна и те усещат. Като ми донесат баница, дам им. Туря на един вестник, но и двете мъркат. Нито едната смее да вземе от яденето, нито другата. Едната, ако рече да посегне, другата си подаде крака. И двете седят. Гледат, седи на весника баницата. Казвам: Яжте де. Те ме питат сега. Не че ме питат, те се гледат. И всяка една иска. Какво мислят не ги зная, но не ядат. Баницата седи, не ядат. Казвам: Сега във вас някой път станете сутрин, нямате разположение него ден да вършите волята Божия. Не сте ли вие в същото положение на котката, някоя друга котка има при вас. Какво има в ума ви, което не ви дава? – Какво ви смущава? – Казвате: „Нещо не съм разположен“. Имате две деца. Едното момиче, другото момче. Ако едното вземе повече от яденето, другото се сърди. Ако са ябълки ще видите, ако едното вземе голямата ябълка, момиченцето се сърди, не е разположено. Защо по-голямото братче взело по-голямата ябълка. Отде му дойде на ума? – Значи има мярка. Туй дете знае, че големите ябълки са за него. Може би да турим, че тези големите ябълки не са толкоз доброкачествени, а по-дребните да са доброкачествени, по-вкусни. Братчето взело по-голямата ябълка, то не е толкоз умно. Ако онова вземе, и като опита, тогава да бъде доволно. Ние сега трябва да опитаме Божиите блага.

Сега аз не искам да ви уча на онова, което знаете. Защото да учиш хората това, което знаят, това е голямо пресищане. Да ви уча сега как? Да взема един французин как трябва да произнесе на френски или да уча някой англичанин как трябва да произнася? Че англичаните не са дошли още до онова произношение. Някой не говорят английски както трябва, а и българите не говорят както трябва. Според мене англичаните говорят по-добре, отколкото българите. И французите говорят много по-добре, отколкото българите. Започне ли един човек да говори добре, той става добър. – „Мари Маро, къде си била?“ – „Бре Стояне, къде си сега?“ – Туй положение е общо. Как ще го кажеш? – Може ли да го преведете на френски? – Французите нямат тия думи „бре“, „мари“. Та казвам: Във всинца ви забелязвам едно. Сега като се съберете и слушате липсва ви уважение и почитание. В някой ви липсва повече, в някой по-малко. Тази част на главата не е развита. Спри се един човек като говори да видиш, оцени го както трябва. Ти го видиш и казваш: „Той не знае“. Нищо не е слушал от тая лекция. Слушали сте ги вие. Някой път сте ги слушали и сега ви се преподава по нов начин. В това няма никакво съмнение. У вас има знание. Като видите някого, отведнъж го оценявате. Отведнъж го претегляте. Някой път излиза вярна преценката. Някой път има известни заблуждения. Да се оцени човек не е лесна работа. Сега помнете едно нещо: Че в мислите си трябва да бъдете правдиви, понеже резултатите на всяка една ваша мисъл – в природата съществува един закон: Всеки един резултат, какъвто и да е, всяко едно мнение, каквото и да е; каквото и да мислиш, добро или зло за себе си или за другите, то ще се върне при тебе. Ако е добро, като се върне като един капитал ще влезе в банката. И ако има да дължиш на банката, това са твоите погрешки. Тогава банката те облага с данък. Та сега онези, които препоръчват, че трябва да се молим на Бога, да мислим за Бога, вие не виждате практическата страна коя е. Ти като благославяш Господа, като се молиш на Господа, Бог е съвършен, Той не се нуждае от твоята мисъл. Но всяка една мисъл, която ти пратиш към Бога, да благодариш, тя ще се върне към тебе с лихвите и ще бъде благословение. Ако не се молиш на Бога, ти ще станеш един нещастен човек. Аз съм забелязъл онези, които мислят лошо. Един говедар, след като пасал говедата дълго време, говедарът започнал да мяза на говедата. Изпраща мисълта на говедата. Какво ще му прати едно говедо? – Да кажем един говедар казва: „Моето говедо е много добро“. В какво седи добрината му? – Не са много добри говедата. Сега някои от животните са възпитани. Една сестра скоро ми разправяше за една котка. Затворили една котка и тя започнала да мечи, да вдига шум, понеже искала да излезе навън, да се освободи. Ако не ѝ отворят, мечи, да я пуснат, но в тази котка вече се събудило известно съзнание. Казвам: В една котка се събужда съзнанието да излезе навън, да остане на чист въздух и да се върне. Ние се събираме тук да се молим на Бога. Не трябва ли да оставим всичките наши нечистотии? – Има нещо в нашето съзнание, което трябва да очистим. Аз говоря сега за нашето съзнание. Съзнанието си отвън трябва да го очистим. Вън от съзнанието много работи може да минат. Но никога не допущай на една лоша мисъл да се загнезди в твоето съзнание. Може да има грешки.

Да се върнем към дишането. Ти си неразположен. Тогава кажи си: „Аз мога да дишам вече добре“. Как можеш да дишаш добре? – Хайде сега си затворете дясната ноздра. Аз ще ви дам едно положение. Поемайте въздух, аз ще броя 1, 2, 3, 4, 5, 6. Сега задържайте въздуха. Аз пак ще броя 1, 2, 3, 4, 5, 6. А сега издишайте. 1, 2, 3, 4, 5, 6. Или индусите имат свещената дума „Ом“. „О“-то се произнася и от никъде не е ограничено, то излиза свободно. Ако произнесеш, някои от буквите все ще има някое допиране до небцето или до зъбите. Но на „О“-то гласът излиза свободно. И при буквата „А“, пак е свободен гласът. Та казвам някой път да произнесете думата „Аум“. Тогава може да произнесете думата „Аум“, ще вземете „сол“ на цигулката. Втората нота ще бъде „до“, а третото ще бъде „ми“. „сол, до, ми“. Ако искате да го вземете. (Изпяхме АУМ) Сега вижте какъв е закона? – Ако вземете „О“-то, то намалява. Тъй както пеем „Аум“, ще обръщаш внимание на малките добродетели. Всяка една мисъл в тебе трябва да бъде ясна. Всяко нещо в твоето съзнание за най-малките добрини, и микроскопическите, които Бог ти дава, трябва да се радваш. Виждаш цветец, да се радваш. Когато идваш до големите работи пак да се радваш. Имате „Аум“. Имате „мило“. Колко букви има? – Две букви са внесени „И“-то и „Л“-то. Най-напред за големите работи ще мислиш. „А“-ом, обратното е „моа“. В „О“-то винаги се показва, че ти си свободен. „О“-то показва една величина, която нито може да се увеличи, нито да се намали. „О“-то показва, че никой не е в състояние да ти направи зло или добро. Буквата „А“ показва, че ти си бременен с известна идея, ти си бременен с нещо. Бременни са само ония хора, които имат известни идеи. „М“-то в дадения случай е условията, при които тази бременност може да се развие. „М“-то съставя първичната материя, от която формите са направени. В света има две неща, които постоянно функционират. „М“-то и „О“-то. „О“-то индусите го наричат прана. Праната е силата в света, която изпълня пространството. И в потенциално отношение съществува, и в кинетическо отношение съществува. Когато тя се преплете с материята, се образуват формите. Прана или жизнен елексир го наричат. Ако той не функционира. Ти искаш да бъдеш красив, ако не разбираш законите на праната, на жизнената сила или елексир, или ако не разбираш качествата на първичната материя, ако не разбираш качествата на „М“-то, ти не можеш да се подмладиш. За да се подмладиш, как ще премахнеш тия черните точки под окото? Туй какво показва? – Когато не функционира слънчевата, мозъчната и симпатичната система правилно, се образуват черното под очите. Или пък когато черният дроб е възбуден повече, отколкото трябва. Черният дроб е едно предприятие в природата дето се образуват всичките низши чувства, ония животински състояния, които животните имат се дължат на черния дроб. Нашето неразположение се дължи на черния дроб. Той трябва да функционира правилно. Той има две функции, две служби. Той спомага за храносмилането и същевременно тия, низшите, животински чувства се дължат на него. Той е близо в съседство със стомашния мозък или до слънчевото сплитане. Та казвам: Трябва да имате зад тази жизнена енергия, която Бог ви е дал. Та водата, в дадения случай, когато казва Христос „от вода и дух“, водата в дадения случай се взема първичната прана, силата, праната е туй. А Божественият Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание. От вода и от дух, прана трябва. Има една част, за да се прояви, за да бъде в каквото и да е отношение, ти може да си музикант, трябва да имаш в себе си изобилно прана, изобилно първична вода. Трябва да имаш в запас. Щом няма тоя запас, той е неразположен. Въздухът ще започнеш да дишаш. Енергия да приемеш вътре в ума си. Значи като кажеш „аом“, свободен си. Ти ще вярваш, че няма в света никаква сила, която може да те мръдне, дето Бог те е турил. Туй, ако не вярваш, ти си безверник, ти пакостиш на себе си. Значи в „О“-то вътре, в туй „О“, там дето е, е хубаво. Щом Божият Дух е при тебе, кой ще ти направи пакост? – Но и когато Божият Дух е при тебе, когато майка ти е при тебе, че ти се плашиш, тогава на какво се дължи твоя страх? – Та казвам: Сегашното ви верую ще се тури под един изпит. Тъй както мнозина вярвате, вие се намирате и мислите, че сте богати. Има богати хора, които не знаят сметките си. Мислят, че разполагат с 30–40 милиона. А ако направят един баланс, едва ли ще останат 10 хиляди лева. Той мисли в ума си, че е милионер. Някой мисли, че е сиромах, но в банката има голямо наследство, трябва някой да дойде да му каже: „Баща ти оставил голям капитал за тебе в банката“.

Сега, другата страна. Не се сравнявайте. Някой от вас мислите, че знаете повече от другите. Не се сравнявайте никога с хората. Защото, ако кажеш: „Аз от него зная повече“, друг ще каже за тебе, – „Аз от него зная повече“. Така нищо не се постига. Не се сравнявайте с хората. Считай, че всеки знае колкото тебе. Кажи: „И той знае колкото мене, но още не е проявен. И той знае толкоз, колкото аз зная“. Хубаво сега, по какво се познава вашето верую? – Какво е веруюто ви? – Вие вярвате в Бога, и аз вярвам. Вие пеете и аз пея. Разликата седи в това, че вие пеете по-хубаво от мене, че аз пея по-лошо от вас. В хубавото пеене седи разликата. Като пея и аз пея, но вие пеете по-хубаво. Не мислете, че вие можете да дойдете до едно място и да вземете тона съвършено музиката в своето проявление е безкрайна, понеже нашето ухо не е развито, ние мислим, че нашият тон е правилен. Но още хиляди години ще минат, докато хората дойдат до правилното вземане на един тон. Ако вземеш ти „ми“; казва някой, аз зная да взема „ми“. Ако го вземеш правилно, то веднага трябва да светне ума ти. Ти имаш някой труден въпрос, като вземеш правилно „ми“, веднага ти светне. Вземеш „ми“-то, пък нищо не светва. „до“ означава началото на живота. Пееш „до“, но животът не иде. Ако знаеш само „до“ как да изпееш, всяка една болест ще изчезне и нищо няма да остане. Като кажеш „до“, болестите ще изчезнат. Българският език е много музикален. Има думи, които са написани от три музикални акорди. Кажете ми една дума, която е музикална. „ми“, „ла“, „си“. Я го изпейте сега. (Всички пеем „ми“, „ла“, „си“). Сега я изпейте: „Аз мога да дишам вече добре.“ Започнете от „сол“. Вземете „сол“, „ми“ и ще се върнем на „до“. Я да видим как ще го изпеете, вие сте доста музикални. (Всички пеем: „Аз мога да дишам добре.“) Ето всички сте музикални. Ако някой може да каже нещо по-хубаво. „сол“, „ми“, то е най-хубавото. „до“ е бащата, „ми“ е майката. Сега сестрата как ще пее. Братът в музиката го наричат тенор, а сестрата е алтът. „Аз мога да дишам добре.“ Може ли някой да изпее „Отче наш“. (Учителят пее „Отче наш“.) „О“-то е свободно, не e ограничено.„Е“-то е закон на размножение. „Отче наш“, тъй както е ограничено отношение. Силата на „Отче наш“ седи в „О“-то. Когато казваме, че Господ е нашия Баща, ние разбираме онзи Бог, Който е свързан с нас. В мъчнотии, в теготи, в скърби и страдания, ние побеждаваме. Там, дето побеждаваме, там е бащата. Когато искаш да носиш страдания, там дето страдаш е Бащата. Там, дето ти се усещаш, че си наследник, то е Отец, първият. Като кажеш Татко, Той е онзи, който воюва, Той е Бащата с тоягата. Тоягата носи винаги и наказва. Този, който наказва е татко, този който те учи; а пък този, който те благославя, е Отец. Не може да кажете, че татко и баща са еднакви. Те са различни. Един е онзи, който е писал, друг трябва да тури известно съдържание. Или вземете на български език думата „обич“. „Обич“, но този закон означава най-малката любов, най-чистата обич. Тя няма нищо покварено. Като кажеш думата Любов, там има нещо друго.

Фиг. 2

Фиг. 3

Сега да ви приведа графически. „Л“ и „Ю“, „ю“-то е обърнато графически /Фиг. 2/. Каква трябва да бъде любовта? – Второто положение на Любовта е „О“. /фиг. 3/ Любовта показва, какво трябва да направиш. Туй е „Б“-то, което е изнесено. А туй е ябълката, която е посадена. Туй е устата (В). Трябва да го вкусиш. Любовта е туй, което можеш да вкусиш. Ако не е любов, не може да вкусиш. Ядеш ябълката, то е любов. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което издига човека от мъртвите, направя го да мисли; туй, което го посажда в земята; туй, което му дава да яде, то е Любов. Любов не значи да прегърнеш. Туй, което си похапнеш, туй е любов. Хлябът е любов. В молитвата „Отче наш“, се казва „хляб наш насъщни“. Казва: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти“. – Да светне у мен. „Да дойде Царството Ти“. – Да има ред и порядък в нас. „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята“. После се казва: „Хлябът наш, който ни го даваш“, всеки ден, пари да не вземаш, без пари да го дадеш, даром. „И прости нашите грехове“. Като ядем прости, че много ядем и не плащаме. Прости ни затова, че ядем и нищо не плащаме. Прости нашите дългове, че много сме яли, без да плащаме. Но не сме работили още. Прости ни дълговете. „Не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукаваго“. Там работата е трудна. В какво ще ни изкуси Господ? – Не ни изкушавай някой път да ядем горчиви работи, че после ги повръщаме назад. Като сме много лакоми, Господ даде храна, отвън сладка, и после горчива. И ние ги повръщаме. Това е изкушение. Той те опитва дали ще опиташ храната. Ти опитваш храната и после повръщаш. Не ни давай такава храна, която можем да върнем назад. Избави ни от лукавия, който да не ни въведе в този път. Избави ни от дявола, който ни въвежда в пътя на безразборното ядене. „Отче наш“, да я научиш право да мисли. Мисълта хубава, чиста да бъде. Хубаво да ям, да не се изкушавам от различни яденета. Избави ме от дяволските яденета, които ми показват, от чаша бира. „Да бъде Твоето Царство. Амин“. Тъй да бъде. Седят някой да тълкуват „Отче наш.“ Може да го тълкуват както искат. Аз ви тълкувам: „Отче наш, да се свети името ти“ – светлината да дойде в мене – туй означава. Та ние казваме, Христос какво е казал „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, ако не ме ядете, не може да ме познаете.“ Ако не можете да възприемете Словото, туй, което казвам, ще бъда неразбран. В моето Слово вие ще ме разберете. Казвам сега: Наскоро дойде един французин, лекар, който вярва в Христа и ме пита: „Какви са подбудителните причини аз да образувам туй течение в България“. Казвам: То е все таки да ме питаш кои са били подбудителните причини, че сте дошли на земята. Туй, което заставя тебе да ме питаш, мене ме е заставило да образувам моето течение. Дал съм на някои хора да ядат. Аз не създадох яденето. Те са гладни. Аз имах хляб, дадох им да ядат. Ако ядат добре, аз печеля и те печелят, ако не ядат, аз губя и моят хляб ще изсъхне и те умират. Казвам: По-добре е да ядете – и на мене добре и вие да изядете хляба, хора да станете. Всякога, когато проповядвате, хубав хляб носете. Дойде сега някой и ми каже: Кажи ми, обичаш ли ме? – Тогава ако кажа истината, аз най-обичам себе си. Ти си вторият човек, когото може да обичам. Най-първо обичам Бога, който е вътре в мене, а ти си вторият човек, който идеш. Щом обичам вътрешният, ще обичам и външният. Дойде някой и ми казва: „Обичаш ли го?“ – Ще му кажа: Как да го обичам? Ако онзи отвътре не го обичам, как ще обичам онзи отвън. Казва някой: „Обичаш ли ме?“ Как ще ми покажете, че го обичате. Щом съм гладен и ме нахраните, обичате ме. Щом съм пътник, дойда в стаята, приемете ме, дадете ми вода, място да си почина, то е любов. Казвате: „Да мислиш добре за мен“. Виждам, че обущата ти са скъсани. Обичам те, дам ти хубави обуща, дам ти хляб да се нахраниш, на пътя ти дам известни упътвания, а пък ти ако ме обичаш, няма да злоупотребиш с всичко онова, каквото казвам. Всичко трябва да се изпълни.

Та казвам сега: В какво седи Новата Любов? – Новата любов седи в това, не което е окачено на витрините. Любовта е била окачена само на витрина. Казвате: „Много хубави са тия дрехи, но пари нямаме“. А пък новата любов, изведнъж даром се дава. Като ги вземеш, ще ги облечеш. Дойде някой и казва: „Как ми харесваш дрехите?“ Казвам: По-хубаво на тебе, отколкото на витрината. Казвам: Любовта, всички несгоди на живота като дойде, ще ги премахне. Тя ще ни облече, ще ни даде всичко и ще ни направи самостоятелни, любовта ще ни направи самостоятелни. Без нея ние сме голи, с Любовта ние сме облечени. Що е Любовта? – Това, което облича човека. Що е Любовта? – Това, което нахранва човека. Що е Любовта? – Това, което посещава човека. Що е Любовта? – Това, което дава сила. Що е Любовта? – Това, което примирява човека. Всичко туй хубавото, то е Любовта. И в търпението, и в милостта, и във въздържанието и в труда, навсякъде. Така като разбираме, то е реалното в света. Сега може да ви говоря, че Христос е страдал. Някой ми казва: „Знаеш ли как е страдал Христос?“ – Не зная как е страдал. Описанията, както са направени за да го опитам, трябва да ме заковат и мене. Някой казва: „Знаеш ли как е страдал?“ – Тъй, както е описано, описанието е направено, но то е неразбрано. Един ден да ме турят на кръста, да ми турят гвоздеи на краката и на ръцете, тогава ще зная. Аз ще викам Отче наш, и като сляза от кръста ще кажа: Научих как е страдал Христос. Ами, че ако вас ви заковат на кръста, за да знаете как е страдал Христос, ще имате една опитност, какво лошо има в това? – Веднъж може да те разпънат, два пъти не може. Вие повече от един път не можете да бъдете разпъвани. Вие мислите, че много пъти можете да бъдете разпънати. Най-първо ще разпънат мъжа, после жената, после децата, роднините. Но два пъти не може да се разпъне. Другото е вече отражение. Ако два пъти си разпъван, не си ти разпъван, друг в тебе е разпъван. Ако един човек разпъват 10 пъти, той ли е разпъван? Един човек колко може да го разпънеш? – Веднъж. Човек само веднъж може да бъде разпъван. Като го разпънеш веднъж, заминава за другият свят. Аз разпъвам подобен на него, но той е друг, той не е онзи. Онзи е вече свободен. Вие мислите, че втори път пак ще ви разпънат. Тогава вие не сте доразпънати. Нали разпъвате платното, след като се изтъче; то се изважда от мястото. Веднъж изтъкано платното, то не може да бъде разпънато. Сега каква е идеята? – Когато аз мисля за Любовта, аз винаги имам Бога пред себе си. Някой път има такива дреболии, които мен ме смущават. Казвам: Какво има да се смущавам? Имаш двама, трима души – милиони са на главата Му. Тия милиони и ти си един от тях, който постоянно Го безпокоиш, по 10 пъти на ден крякаш. Казвам сега: Как нямаш търпение. Слушай как нямаш търпение. Вчера гледам дошъл един брат, Георги. Дойде този Георги, пъшка. Една сестра казва: „Защо той не иде в болницата?“ Аз рекох на себе си: Как ще иде в болницата, кой ще го вземе? Трябва да му хванем такси. Идат при мене и ми казват: Дядо Георги пъшка. Казвам: Сега си пъшка, да се донапъшка. 90 години пъшка и сега пъшка, какво от това. – Седя и мисля какво да направим. Иска дядо Георги да му дам едно такси. Хубаво казвам, ще дам 150 лева за едно такси, но по-хубаво е да си иде пеш и 150 лева му трябват на него, отколкото да ги даде за такси. Седя и разсъждавам по кой начин как да направя (услуга) на дядо Георги. Казвам: Аз ако бях на неговото място, как бих желал с мене да постъпят хората. Седя и разсъждавам. Ако съм като дядо Георги, той тропа, казвам, Господ е добър. Малко страдания нищо няма. Седя и гледам. По едно време иде Петко Епитропов при мене с едно малко момиче, току гледам, търкули се на земята. Казвам: Какво стана на Петко Епитропов? Някой казва от яденето. Не е яденето. Но туй е дядо Георги. Но е същ като Петко Епитропов. Туй е дядо Георги с неговото момиче. Станах, отидох. Казвам: Дядо Георги, не пъшкай. Парите, които ще ги дадем за такси, на тебе ще ги дам; веднага дядо Георги тръгна да върви. Без пари се търкули на земята, а като му казах, че ще му дадем парите на него, той тръгна да върви. Казва си: „150 лева“, и веднага стана. Без пари се търкуля на лявата страна, момичето седи и го гледа. Той стана, поседя, поседя, казвам си аз: Хубаво, всичко туй стана запример, че да ви приведа този пример. Тук всичките вървите по пътя на дядо Георги. Щом нямат пари, търкалят се, щом имат пари, вървят изправени. Аз искам да бъдете всички свободни. Изисква се от нас всички да имаме едно благодарно сърце. Мъчно е, но най-хубавото нещо е да бъдем благодарни. Понеже ние мислим, че Господ Го няма никъде, то е едно заблуждение в човека. Ако Господ не те слуша, то е заблуждение. Има някакво препятствие. И благото, което иде от Бога, не може да дойде. Щом се прекрати Любовта, то е тежко положение, и мигновено, ако се прекрати любовта, човек става нещастен. Ако 1⁄30 хилядна част от секундата имаш скръб, ти мислиш, че имаш голяма скръб; много малко като се прекъсне Любовта, ти вече се чувствуваш нещастен. (Всички пеем „Аз мога да дишам вече добре“.) Сега при дишането, когато приемате въздуха, дръжте мисълта си. Приемате въздуха, значи въздухът който иде от слънцето, тази енергия, приемате я дълбоко в дробовете, мислете върху това. А след това издишате, то е повръщане към Бога. От периферията на живота се връщаме към Бога. При туй връщане човек трябва да каже нещо. Какво ще кажеш сега като дишаш? – Да кажем искаш да вдишваш, мисли за Любовта. А като издишаш мисли за Божията Любов. Три канала има в гръбначния стълб. Два канала са отворени, през които хората дишат и оттам вървят теченията. Горе, в големият мозък и в симпатичната нервна система (има) трети един канал, той е каналът на Истината, който в съвременните хора е затворен. Всичкото зло е там. Ако този канал се отвори, то е по средата. Влиза в мозъка, оттам минават теченията и трябва да минат в предната част на челото и в горната част на главата. Тогава човек придобива туй космическото съзнание. Този човек придобива съвсем друг изглед, съвсем друга сила се представя, понеже сега само двата канала са отворени. Единият канал в жените е повече развит, а другият канал в мъжете е повече развит. Третият канал е който децата трябва да развият. Дете е туй, което се ражда в нас. Новото, което постоянно се ражда, те са нашите деца. Всичките възвишени мисли, които идват в нас, те са нашите деца. те трябва да развиват тия течения. Запушеният канал е каналът на Истината. Когато се отвори този канал, ние ще бъдем свободни. Вие мислите, че е много лесна работа да бъдете християни. Не. Или да бъдете от новото учение. Новото учение, това е наука. Колко работа има. И ако туй знание така се разхвърли между хората, ще има всеки да събира. Ще се образуват разни системи. Кой е прав? Един ден ще дойдат. Събират се сега и се питат: „Кой разбира Христа по-добре?“ Как ще разбереш Христа по-добре? – За да разберем Христа, трябва да имаме същото отношение, което той имал. Но при сегашното положение, ако Христос е на моето място, как ще постъпи? Казва някой: „Ти постъпваш ли като Христа?“ – Казвам: Аз се радвам, че ти виждаш, че аз не постъпвам като Христа. Някой казва: „Ти постъпваш като Христа“. Аз не зная. Казвам: Кажи ми как да постъпя сега? – Ако аз дойда в къщата ви и ви кажа вие не постъпвате добре, както Христос казва: „Вода за краката не ми дадохте да се измия, според обичая. А тази жена със своите сълзи ми уми краката. Прощават ти се греховете“. Това показва едно вътрешно състояние. Когато казваме ние, че той не постъпва добре или някой казва, ти си много нетърпелив. Аз сега не вземам търпението. Аз гледам, седя и наблюдавам, доколко аз съм търпелив. Някой път казвам: Не искам никой да ме безпокои. Седна да чета в стаята си или някоя нова идея ме занимава. Някой трак-трак на вратата. Изляза: Какво обичате? – Малки работи, занимава ме той. Друг дойде: трак-трак и той ме занимава с малки работи. Казвам на себе си: Ти като не искаш да те безпокоят, иди някъде, пък те нека си хлопат, ти да не ги слушаш. Какво си седнал тук и искаш да не ти хлопат. Искам, казва да ти кажа само две думи. Аз съм отворил вратата, не ги каня вътре, защото дълго време ще седят. А така на вратата за 5 минути ще свършат. Някой искат да влезем. Казвам: Свършете, че там е лошо. Казвам си: Нетърпелив съм. Някой път аз ги възпитавам. Дойде някой иска да приказва с мене. И си казвам, ако е топло, ще приказва повече. Затова взимам си палтото, турям шал и шапката и ги приема в студената стая. Той трепери и аз треперя. Сестрата трепери и казва:„ Да запалим собата“. Казвам: Ако запаля собата, по-дълго време ще седи. Сега аз треперя и те да треперят. Казват: „Ще изстинат тия гости“. Казвам: Че те ако изстиват, аз не изстивам ли? – Рекох: Ако са много умни, нека изберат слънчев ден, когато е топло да дойдат. Сега зимно време трябва да икономисваме дървата. Казвам: Тия разсъждения са опит, правя опит. Аз седя спокойно, внимателен съм. Някои се научили, като влязат си събуват обущата, по тънки чорапи влизат. Казвам: Обуй се, защото стаята не е топла, ще се простудиш. Ако имаш шушони влез, изчисти се. Ако беше топло, тогава се събувай. Той иска да влезе по чорапи. Казвам: Ще се изстудиш. Не му казвам, че не е запалена собата, защото като е по-студено, по-добре се говори. Ама аз зная едно нещо. Аз ви говоря една опитност.

Страданията и нещастията привидно съществуват. Аз съм прекарвал зимно време с тънко палто, без хастар. 15–20 градуса под нулата, аз съм правил опити, спал съм 3 месеца на отворен прозорец. Казва: „Човек може да се простуди при отворен прозорец“. Сутринта като стана, два пръста сняг на леглото и не съм се простудил. Но сега, както живеем, ако оставим отворено, може да се простудим. Но, като отвориш има един начин. Щом мислиш, че ще се простудиш, не отваряй прозореца. Отворя прозореца и седя понякой път и нищо не ми става. Понякой път малко ме лъхне вятърът и дойде хремата. В човека вярата е едното крило на човека, а надеждата – другото крило. Двете крила, то са двете ръце. Що е вярата? – Вярата е дясната ръка, а надеждата – лявата ръка. Трябва да имаш вяра и надежда, с които може да работиш. Понеже иде сега Нова година, човешката година си отива, а Божествената продължава. Сега какво бихте желали да имате за идущата година? Този е последният ден, идущата сряда ще бъде Нова година. Тази песен е за идущата година, ние ги съединяваме. Сега какво бихте желали за новата година? – Я да видим едно желание, което да одобрим всички еднакво. Хайде за идущата сряда, намерете една идея, която да бъде за всичките еднаква. Идущата сряда донесете по една мисъл за туй, което желаете. Ако кажете тъй, както е идеята ви, ще ви се даде туй. Ако идеята ви не е на място, тогава да знаете, че онзи, когото не обичате, туй, което искате вие, ще му се даде два пъти. Ако кажете точно както е, ще дадем и на вас. А ако кажете както не е, на него ще дадем два пъти. Тогава ще изгубите вие. Това не е наука. Дойде един човек при мене, нищо не ми плаща, той ми казва, като че ми дал хиляди. Цял ден съм изгубил да му направя една услуга, и съм доволен. Като че ли ми е дал хиляди. Казвам: Много ти благодаря за услугата. Друг плати доста пари и пак съм недоволен. Този човек казва тъй думата, че тази дума остава в мене, тя плаща, тя е жива дума. Как ще кажете тази дума, че тя да плати, да бъде плащане? Една Божествена дума ще кажеш. Тогава аз казвам: От моята съкровищница ще извадя на един, който ми е направил услуга, ще извадя един скъпоценен камък, за услугата ще му дам, който ми е даден. Ами че всяка една дума, която изкажеш, да бъде скъпоценен камък в човека и където ходи, да помни твоята дума. И като погледнете, научете се да гледате. Казвате: „Тъй мило ме погледна“. Един ми разправя: „Тъй мило ме погледна, не мога да забравя този поглед“. Преди 20 години го срещнах, но тъй мило ме погледна, не може да го забравя. Та казвам: Като погледнете, пратете един поглед диамантен, като кажете една дума някой път, тъй да си подвижите ръката, че ръката ви да бъде проповядване. Та казвам: Тепърва трябва да учим туй изкуство. Сега понякой път аз правя някои големи контрасти. Аз като се движа, зная кои са дисхармонични движения. Правя някоя работа и като се върна трябва да ги поправям. Запример, представям някого, който бил кисел. Тя е неразбрана идея. Сега искам да ви представя тази идея, колко е кисел някой или че искам да ви представя, че някой е горделив. Как ще ви го представя? – Че тъй трябва да го направя, та вие като видите, да кажете: „Горделив човек“. (Учителят представя горделив човек). (После Учителят представя строг човек). (После Учителят представя мил човек, с добри обноски, деликатен, вежлив, кланя се). На български „р“-то, на френски е „п“. Как се пише на френски? – Казвам: Винаги да знаете, че във всяко движение което правите да присъствува съзнанието. Понеже, ако го направите без съзнание, както правите някои гримаси, след време лицето на човека ще се обезобрази. Мислете красиво. Дръжте образа на някой ангел пред себе си, на някой светия. Срещнеш една хубава жена, или някоя хубава, красива мома, някой мъж, направи хубаво движение с ръката, всичко туй е хубаво или виждаш някой плод. Ако искате да бъдете красиви, трябва да обръщате внимание на всички красиви форми. Видиш бистър извор, спри се. Така се възпитава човек. Не мислете, че може да се възпитаваме другояче. Духовното в тебе се буди като видиш най-духовните хора. Ще забележите вечерно време, вие може да проверите това. Вечерно време вие седите на леглото и мислите за нещо хубаво, нежно. Веднага ще забележите някаква малка хладина, студенина, като че те лъха по лицето. Като мислиш така, някое същество от възвишените светове ще дойде, ще те погледне и казва: „Много хубаво четеш, много хубаво мислиш“, погледне те любовно, защото ако мислиш нещо лошо, хване те за ухото, мушне те нещо и ти почувствуваш някаква болка. Мислете всякога хубаво. Трябва да знаете, че имаме неприятели, врагове имаме. Защо са? – Тогава знайте, законът е такъв. Зад нашите врагове е Бог. И при нашите приятели е Бог. Пред нашите приятели е Бог и зад нашите врагове е пак Бог. Той ги гледа какво ще направят отзад. Като рекат да направят нещо, той веднага ги хване за врата. Бог е пред нашите приятели, понеже те ни обичат. Той е пред нас, показва как трябва да се отнасят с нас. А Той върви подир враговете. И като ги хване, раздруса ги.

Казвам: При лошите условия, Бог е отзад, а при добрите условия Бог е отпред. Тази идея е верна. Когато дойде страданието, Бог отзад го наблюдава. Когато дойдат радостите, тогава Бог е отпред. Като се радваш, Бог е отпред, благодари на Господа ти. Щом е там Господ Бог, ще знаеш и ще седиш мирно. Ще наблюдаваш. Бог иде. Каквото и да мине отляво и отдясно, ти Господа гледай. Ти трябва да мълчиш, а онзи трепери. Лошият човек ще снеме пушката и ще каже: „Не ми е позволено да те убия“. Гледайте Господа, който е зад вашите страдания и Господа, който е пред вашите радости. Господ е зад страданията на вашето сърце. Господ е в радостите на вашия ум. Та благодарете на Бога. Гледайте и благодарете всякога.

Да прочетем Добрата молитва.

XVII година. 13 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 29 декември 1937 г., сряда, 5 ч. с. София – Изгрев.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Тема имате ли?
-Човек, трябва да има ясна представа, когато се говори за нещо, което във всичките философии и религии, след като се проповядват, има нещо, което не е ясно, неразбрано. Учат човека да вярва. В кое да вярва? – Туй, в което вярваш не го виждаш. Как ще го провериш? Да вярваш. Ще вярваш в някакъв авторитет. Този, който ти проповядва и той в какво вярва, не знае. Наредят се, вярват, но никой не е видял нещата, не ги знае. Или, когато ние казваме, че човек не трябва да говори много. Защо? – Пък някой път казваме, трябва да говори. Защо трябва да говори? – Има време, когато трябва да говори. Има време, когато не трябва да говори. Допуснете, че един учител преподава на френски. С какво ще запознае най-първо учениците? – Най-първо ще ги запознае с азбуката на френския език, после как се произнасят буквите. Някой елементарни думи. Ще им каже какви качества има езика, с който се отличава. Всеки език си има свое произношение. Английският език има свое произношение, френския език има свое произношение. Когато някой чужденец отиде във Франция, веднага познават, че не е французин. Когато дойде някой чужденец в България, вие знаете, че не е българин, в произношението има нещо. Значи, всеки народ има особено течение, известни трептения, които определят какъв е той. Французинът се определя с известни трептния, музикално се определя. Всеки народ има особена нота, с която се отличава. Всеки един от вас мисли, че знае. Че знаете няма съмнение. Всеки мисли, че е даровит. Няма човек, който да не мисли, че не е даровит. Всеки е даровит. Но дарбите във всички хора не са еднакво развити. Всеки един от вас мисли, че той диша. Но най-голямото нещастие в сегашния свят е, че хората не могат да дишат. Тъй, както Господ иска, ние не дишаме. В дишането няма никакъв ритъм, вследствие на това се произвеждат всичките болести, които имаме. Казва някой: „Аз дишам“. Как дишаш? Той диша бързо, отсечено. Но в дишането такова отсечено нещо няма. Музикалност има в дишането. Някой от вас като говорят, гласът му хрипкав. Туй показва, че той не диша добре. На някой гласът е груб, туй показва, че той не диша добре. На някой няма мекота в гласа, туй показва, че не диша добре. Не че дишането е всичко, но ритмичното дишане е разумно. Човек може да диша и без да е разумен. Не мислете, че животните са здрави. И животните не дишат добре. Едно животно, което е подложено на страх, как диша? – В него сърцето се движи. Сега философията на дишането каква е? – Онези, които са изучавали дишането, знаят, че цяла една философия има.  Фиг. 1Има две течения: едното течение от слънцето – слънчево течение, от слънцето иде това течение. Има едно слънце в света, на което нашето слънце е отражение. Има и едно лунно течение. Едното течение е лунно, а другото е слънчево. Слънчевото течение иде от дясната страна на мозъка. Влиза в лявата и излиза през задната част, долу на опашката, на човека. Това е най-нисшия (център) у човека. Тия две течения образуват една голяма осморка /Фиг. 1/. И тогава другото течение минава от лявата страна и отива в дясно. През ноздрите, ако дишаш въздуха, ако твоят ум е съсредоточен, аз наричам едното течение, течение на ума, а другото течение е на сърцето. И двете образуват една осморка. Сега има едно практическо приложение. Вие искате да имате една ясна представа. Ако не дишате правилно, вие не можете да имате ясна представа за нещата, които Бог е създал. Защото две еднакви течения, които се посрещат, те се самоунищожават. Двама силни хора могат да се борят и двамата ще се самоунищожат. Някой път е по-хубаво единият да отстъпи. И двамата, ако са непобедими, те ще се самоунищожат. Ако и двамата са непобедими, те нямат никакъв резултат.
+Човек, трябва да има ясна представа, когато се говори за нещо, което във всичките философии и религии, след като се проповядват, има нещо, което не е ясно, неразбрано. Учат човека да вярва. В кое да вярва? – Туй, в което вярваш не го виждаш. Как ще го провериш? Да вярваш. Ще вярваш в някакъв авторитет. Този, който ти проповядва и той в какво вярва, не знае. Наредят се, вярват, но никой не е видял нещата, не ги знае. Или, когато ние казваме, че човек не трябва да говори много. Защо? – Пък някой път казваме, трябва да говори. Защо трябва да говори? – Има време, когато трябва да говори. Има време, когато не трябва да говори. Допуснете, че един учител преподава на френски. С какво ще запознае най-първо учениците? – Най-първо ще ги запознае с азбуката на френския език, после как се произнасят буквите. Някой елементарни думи. Ще им каже какви качества има езика, с който се отличава. Всеки език си има свое произношение. Английският език има свое произношение, френския език има свое произношение. Когато някой чужденец отиде във Франция, веднага познават, че не е французин. Когато дойде някой чужденец в България, вие знаете, че не е българин, в произношението има нещо. Значи, всеки народ има особено течение, известни трептения, които определят какъв е той. Французинът се определя с известни трептния, музикално се определя. Всеки народ има особена нота, с която се отличава. Всеки един от вас мисли, че знае. Че знаете няма съмнение. Всеки мисли, че е даровит. Няма човек, който да не мисли, че не е даровит. Всеки е даровит. Но дарбите във всички хора не са еднакво развити. Всеки един от вас мисли, че той диша. Но най-голямото нещастие в сегашния свят е, че хората не могат да дишат. Тъй, както Господ иска, ние не дишаме. В дишането няма никакъв ритъм, вследствие на това се произвеждат всичките болести, които имаме. Казва някой: „Аз дишам“. Как дишаш? Той диша бързо, отсечено. Но в дишането такова отсечено нещо няма. Музикалност има в дишането. Някой от вас като говорят, гласът му хрипкав. Туй показва, че той не диша добре. На някой гласът е груб, туй показва, че той не диша добре. На някой няма мекота в гласа, туй показва, че не диша добре. Не че дишането е всичко, но ритмичното дишане е разумно. Човек може да диша и без да е разумен. Не мислете, че животните са здрави. И животните не дишат добре. Едно животно, което е подложено на страх, как диша? – В него сърцето се движи. Сега философията на дишането каква е? – Онези, които са изучавали дишането, знаят, че цяла една философия има. [[Картинка:1937-12-29-05_fig1.png|ляво|мини|Фиг. 1]] Има две течения: едното течение от слънцето – слънчево течение, от слънцето иде това течение. Има едно слънце в света, на което нашето слънце е отражение. Има и едно лунно течение. Едното течение е лунно, а другото е слънчево. Слънчевото течение иде от дясната страна на мозъка. Влиза в лявата и излиза през задната част, долу на опашката, на човека. Това е най-нисшия (център) у човека. Тия две течения образуват една голяма осморка /Фиг. 1/. И тогава другото течение минава от лявата страна и отива в дясно. През ноздрите, ако дишаш въздуха, ако твоят ум е съсредоточен, аз наричам едното течение, течение на ума, а другото течение е на сърцето. И двете образуват една осморка. Сега има едно практическо приложение. Вие искате да имате една ясна представа. Ако не дишате правилно, вие не можете да имате ясна представа за нещата, които Бог е създал. Защото две еднакви течения, които се посрещат, те се самоунищожават. Двама силни хора могат да се борят и двамата ще се самоунищожат. Някой път е по-хубаво единият да отстъпи. И двамата, ако са непобедими, те ще се самоунищожат. Ако и двамата са непобедими, те нямат никакъв резултат.
 Да кажем във вас има желание да ядете. И друго едно желание да не ядете. Какво ще направите между тия две еднакви сили? В какво седи заблуждението? Вие казвате, че не трябва да яде човек. Какво разбирате под думите, че не трябва да яде. Много не трябва да яде, малко трябва да яде. Колко малко? – Или какво трябва да яде? – И колко много? – В човека има едно чувство, което определя. Има едни везни. Отвън не мислете, че могат да ви научат колко трябва да ядете. Всеки си има по едни везни. И когато везните са хубави, той знае колко да яде. Всеки един от вас знае как да яде, само че е забравил. Колко да яде и как да яде, той знае това. Казвам сега: Трябва да се възстанови онова, което ние знаем. Сега вие не сте забелязали, тревожите се, нервирате се. То се дължи на едно стълкновение, което имате вие в себе си, без да го знаете. Някой от вас иска да се подмлади. Че как ще се подмладите? – Запример дойде и ви безпокои студа? Сега ви безпокои студа, безпокои те тебе този студ. Но, ако ти може да подигнеш трептенията на твоят ум, студът ни най-малко няма да те засяга. Тебе ти е студено, понеже студът е по-силен от тебе. Ако ти станеш по-силен от студа, студът ще те познава като господар, и няма да ти е студено. Щом ти е студено, студът ти е господар. Ако ти станеш по-силен от топлината, тя няма да те изгори. Но ако тя е по-силна, ще те изгори. Значи студът и топлината, ако знаеш, ако подигнеш трептенията си, те ще ти бъдат слуги. Сега, студът ни изстудява, а топлината ни изгаря. Ние сме деца, които трябва да се учим. Казваме: „Голямо мнение имаме за себе си. Ти знаеш ли аз кой съм?“ – Ти си човек, на когото студът заповядва. Друг казва: „Знаеш ли аз кой съм?“ – Ти си човек, на когото топлината заповядва. Ами че ти си човек, на когото парите заповядват. Колко ли господари нямаш сега? – Някой проповядва, казва: „Човек да има материални работи“. Какво разбирате под материални работи? Туй значи, да се не задръстиш. Когато влезе водата в кюнеца, да тече, да не се запуши. Туй, което те запуши, че не може да живееш, то е материализъм. Туй, което те запуши, че не можеш да живееш, не може да мислиш, туй е материализъм. Туй, което дава живот в себе си, то е духовното. Имате три неща: Живот, знание и свобода. На вас сега ви трябват живот, знание и свобода. Живот, вие казвате: „Ние не живеем ли?“ – Животът както го живеем, страданието какво е и радостта какво е? – Те са две промени, две течения. Страданието не е нещо лошо. Една философска страна има страданието. Има едно страдание, което е дадено от Бога, то е благословение. Има едно страдание, което ние го създаваме, то е нещастие. Сега гледайте да се освободите от страданието на хората, то е едно нещастие, една голяма спънка. Но страданията, които Бог е дал, те са благословение. Ако влезеш в страданията, които Господ е дал, ти човек ще станеш. Пък ако влезеш в хорските страдания, прах ще станеш. Ако влезеш в страданието на хората, прах ще станеш и на кал ще се обърнеш. Не искаме ние кал, няма нужда от кал. Ако влезеш в страданията, които са от Бога, човек ще станеш. Ако влезеш в благото на човека, грешник ще станеш. Ако влезеш в благото на Бога, светия ще станеш. Туй е разликата. Сега искам да разбирате правилно. Казвате: „От Духа ще дойде всичко“. Но тази дума знаете ли какво значи? – Вие го знаете в себе си. Ти искаш да бъдеш почитан, обичан, да бъдеш свободен. Всичко да ти е наред. Всичко туй е хубаво. Тъй, както го мислиш в себе си. Но туй, което го искаш за себе си, ти не го искаш за другите хора. А законът е: Туй, което искаш за себе си, искай го за всичките хора. Тогава ти ще бъдеш свободен. Не искай всичките хора да бъдат като тебе. Искай да живеят, както те знаят. Искай да имат знание. Искай да имат свобода, както за себе си. Свободата както е благо за тебе, така е и за тях. Свободата не може да бъде еднообразна.
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Да се върнем към дишането. Ти си неразположен. Тогава кажи си: „Аз мога да дишам вече добре“. Как можеш да дишаш добре? – Хайде сега си затворете дясната ноздра. Аз ще ви дам едно положение. Поемайте въздух, аз ще броя 1, 2, 3, 4, 5, 6. Сега задържайте въздуха. Аз пак ще броя 1, 2, 3, 4, 5, 6. А сега издишайте. 1, 2, 3, 4, 5, 6. Или индусите имат свещената дума „Ом“. „О“-то се произнася и от никъде не е ограничено, то излиза свободно. Ако произнесеш, някои от буквите все ще има някое допиране до небцето или до зъбите. Но на „О“-то гласът излиза свободно. И при буквата „А“, пак е свободен гласът. Та казвам някой път да произнесете думата „Аум“. Тогава може да произнесете думата „Аум“, ще вземете „сол“ на цигулката. Втората нота ще бъде „до“, а третото ще бъде „ми“. „сол, до, ми“. Ако искате да го вземете. (Изпяхме АУМ) Сега вижте какъв е закона? – Ако вземете „О“-то, то намалява. Тъй както пеем „Аум“, ще обръщаш внимание на малките добродетели. Всяка една мисъл в тебе трябва да бъде ясна. Всяко нещо в твоето съзнание за най-малките добрини, и микроскопическите, които Бог ти дава, трябва да се радваш. Виждаш цветец, да се радваш. Когато идваш до големите работи пак да се радваш. Имате „Аум“. Имате „мило“. Колко букви има? – Две букви са внесени „И“-то и „Л“-то. Най-напред за големите работи ще мислиш. „А“-ом, обратното е „моа“. В „О“-то винаги се показва, че ти си свободен. „О“-то показва една величина, която нито може да се увеличи, нито да се намали. „О“-то показва, че никой не е в състояние да ти направи зло или добро. Буквата „А“ показва, че ти си бременен с известна идея, ти си бременен с нещо. Бременни са само ония хора, които имат известни идеи. „М“-то в дадения случай е условията, при които тази бременност може да се развие. „М“-то съставя първичната материя, от която формите са направени. В света има две неща, които постоянно функционират. „М“-то и „О“-то. „О“-то индусите го наричат прана. Праната е силата в света, която изпълня пространството. И в потенциално отношение съществува, и в кинетическо отношение съществува. Когато тя се преплете с материята, се образуват формите. Прана или жизнен елексир го наричат. Ако той не функционира. Ти искаш да бъдеш красив, ако не разбираш законите на праната, на жизнената сила или елексир, или ако не разбираш качествата на първичната материя, ако не разбираш качествата на „М“-то, ти не можеш да се подмладиш. За да се подмладиш, как ще премахнеш тия черните точки под окото? Туй какво показва? – Когато не функционира слънчевата, мозъчната и симпатичната система правилно, се образуват черното под очите. Или пък когато черният дроб е възбуден повече, отколкото трябва. Черният дроб е едно предприятие в природата дето се образуват всичките низши чувства, ония животински състояния, които животните имат се дължат на черния дроб. Нашето неразположение се дължи на черния дроб. Той трябва да функционира правилно. Той има две функции, две служби. Той спомага за храносмилането и същевременно тия, низшите, животински чувства се дължат на него. Той е близо в съседство със стомашния мозък или до слънчевото сплитане. Та казвам: Трябва да имате зад тази жизнена енергия, която Бог ви е дал. Та водата, в дадения случай, когато казва Христос „от вода и дух“, водата в дадения случай се взема първичната прана, силата, праната е туй. А Божественият Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание. От вода и от дух, прана трябва. Има една част, за да се прояви, за да бъде в каквото и да е отношение, ти може да си музикант, трябва да имаш в себе си изобилно прана, изобилно първична вода. Трябва да имаш в запас. Щом няма тоя запас, той е неразположен. Въздухът ще започнеш да дишаш. Енергия да приемеш вътре в ума си. Значи като кажеш „аом“, свободен си. Ти ще вярваш, че няма в света никаква сила, която може да те мръдне, дето Бог те е турил. Туй, ако не вярваш, ти си безверник, ти пакостиш на себе си. Значи в „О“-то вътре, в туй „О“, там дето е, е хубаво. Щом Божият Дух е при тебе, кой ще ти направи пакост? – Но и когато Божият Дух е при тебе, когато майка ти е при тебе, че ти се плашиш, тогава на какво се дължи твоя страх? – Та казвам: Сегашното ви верую ще се тури под един изпит. Тъй както мнозина вярвате, вие се намирате и мислите, че сте богати. Има богати хора, които не знаят сметките си. Мислят, че разполагат с 30–40 милиона. А ако направят един баланс, едва ли ще останат 10 хиляди лева. Той мисли в ума си, че е милионер. Някой мисли, че е сиромах, но в банката има голямо наследство, трябва някой да дойде да му каже: „Баща ти оставил голям капитал за тебе в банката“.
-Сега, другата страна. Не се сравнявайте. Някой от вас мислите, че знаете повече от другите. Не се сравнявайте никога с хората. Защото, ако кажеш: „Аз от него зная повече“, друг ще каже за тебе, – „Аз от него зная повече“. Така нищо не се постига. Не се сравнявайте с хората. Считай, че всеки знае колкото тебе. Кажи: „И той знае колкото мене, но още не е проявен. И той знае толкоз, колкото аз зная“. Хубаво сега, по какво се познава вашето верую? – Какво е веруюто ви? – Вие вярвате в Бога, и аз вярвам. Вие пеете и аз пея. Разликата седи в това, че вие пеете по-хубаво от мене, че аз пея по-лошо от вас. В хубавото пеене седи разликата. Като пея и аз пея, но вие пеете по-хубаво. Не мислете, че вие можете да дойдете до едно място и да вземете тона съвършено музиката в своето проявление е безкрайна, понеже нашето ухо не е развито, ние мислим, че нашият тон е правилен. Но още хиляди години ще минат, докато хората дойдат до правилното вземане на един тон. Ако вземеш ти „ми“; казва някой, аз зная да взема „ми“. Ако го вземеш правилно, то веднага трябва да светне ума ти. Ти имаш някой труден въпрос, като вземеш правилно „ми“, веднага ти светне. Вземеш „ми“-то, пък нищо не светва. „до“ означава началото на живота. Пееш „до“, но животът не иде. Ако знаеш само „до“ как да изпееш, всяка една болест ще изчезне и нищо няма да остане. Като кажеш „до“, болестите ще изчезнат. Българският език е много музикален. Има думи, които са написани от три музикални акорди. Кажете ми една дума, която е музикална. „ми“, „ла“, „си“. Я го изпейте сега. (Всички пеем „ми“, „ла“, „си“). Сега я изпейте: „Аз мога да дишам вече добре.“ Започнете от „сол“. Вземете „сол“, „ми“ и ще се върнем на „до“. Я да видим как ще го изпеете, вие сте доста музикални. (Всички пеем: „Аз мога да дишам добре.“) Ето всички сте музикални. Ако някой може да каже нещо по-хубаво. „сол“, „ми“, то е най-хубавото. „до“ е бащата, „ми“ е майката. Сега сестрата как ще пее. Братът в музиката го наричат тенор, а сестрата е алтът. „Аз мога да дишам добре.“ Може ли някой да изпее „Отче наш“. (Учителят пее „Отче наш“.) „О“-то е свободно, не e ограничено.„Е“-то е закон на размножение. „Отче наш“, тъй както е ограничено отношение. Силата на „Отче наш“ седи в „О“-то. Когато казваме, че Господ е нашия Баща, ние разбираме онзи Бог, Който е свързан с нас. В мъчнотии, в теготи, в скърби и страдания, ние побеждаваме. Там, дето побеждаваме, там е бащата. Когато искаш да носиш страдания, там дето страдаш е Бащата. Там, дето ти се усещаш, че си наследник, то е Отец, първият. Като кажеш Татко, Той е онзи, който воюва, Той е Бащата с тоягата. Тоягата носи винаги и наказва. Този, който наказва е татко, този който те учи; а пък този, който те благославя, е Отец. Не може да кажете, че татко и баща са еднакви. Те са различни. Един е онзи, който е писал, друг трябва да тури известно съдържание. Или вземете на български език думата „обич“. „Обич“, но този закон означава най-малката любов, най-чистата обич. Тя няма нищо покварено. Като кажеш думата Любов, там има нещо друго.  Фиг. 2 Фиг. 3Сега да ви приведа графически. „Л“ и „Ю“, „ю“-то е обърнато графически /Фиг. 2/. Каква трябва да бъде любовта? – Второто положение на Любовта е „О“. /фиг. 3/ Любовта показва, какво трябва да направиш. Туй е „Б“-то, което е изнесено. А туй е ябълката, която е посадена. Туй е устата (В). Трябва да го вкусиш. Любовта е туй, което можеш да вкусиш. Ако не е любов, не може да вкусиш. Ядеш ябълката, то е любов. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което издига човека от мъртвите, направя го да мисли; туй, което го посажда в земята; туй, което му дава да яде, то е Любов. Любов не значи да прегърнеш. Туй, което си похапнеш, туй е любов. Хлябът е любов. В молитвата „Отче наш“, се казва „хляб наш насъщни“. Казва: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти“. – Да светне у мен. „Да дойде Царството Ти“. – Да има ред и порядък в нас. „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята“. После се казва: „Хлябът наш, който ни го даваш“, всеки ден, пари да не вземаш, без пари да го дадеш, даром. „И прости нашите грехове“. Като ядем прости, че много ядем и не плащаме. Прости ни затова, че ядем и нищо не плащаме. Прости нашите дългове, че много сме яли, без да плащаме. Но не сме работили още. Прости ни дълговете. „Не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукаваго“. Там работата е трудна. В какво ще ни изкуси Господ? – Не ни изкушавай някой път да ядем горчиви работи, че после ги повръщаме назад. Като сме много лакоми, Господ даде храна, отвън сладка, и после горчива. И ние ги повръщаме. Това е изкушение. Той те опитва дали ще опиташ храната. Ти опитваш храната и после повръщаш. Не ни давай такава храна, която можем да върнем назад. Избави ни от лукавия, който да не ни въведе в този път. Избави ни от дявола, който ни въвежда в пътя на безразборното ядене. „Отче наш“, да я научиш право да мисли. Мисълта хубава, чиста да бъде. Хубаво да ям, да не се изкушавам от различни яденета. Избави ме от дяволските яденета, които ми показват, от чаша бира. „Да бъде Твоето Царство. Амин“. Тъй да бъде. Седят някой да тълкуват „Отче наш.“ Може да го тълкуват както искат. Аз ви тълкувам: „Отче наш, да се свети името ти“ – светлината да дойде в мене – туй означава. Та ние казваме, Христос какво е казал „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, ако не ме ядете, не може да ме познаете.“ Ако не можете да възприемете Словото, туй, което казвам, ще бъда неразбран. В моето Слово вие ще ме разберете. Казвам сега: Наскоро дойде един французин, лекар, който вярва в Христа и ме пита: „Какви са подбудителните причини аз да образувам туй течение в България“. Казвам: То е все таки да ме питаш кои са били подбудителните причини, че сте дошли на земята. Туй, което заставя тебе да ме питаш, мене ме е заставило да образувам моето течение. Дал съм на някои хора да ядат. Аз не създадох яденето. Те са гладни. Аз имах хляб, дадох им да ядат. Ако ядат добре, аз печеля и те печелят, ако не ядат, аз губя и моят хляб ще изсъхне и те умират. Казвам: По-добре е да ядете – и на мене добре и вие да изядете хляба, хора да станете. Всякога, когато проповядвате, хубав хляб носете. Дойде сега някой и ми каже: Кажи ми, обичаш ли ме? – Тогава ако кажа истината, аз най-обичам себе си. Ти си вторият човек, когото може да обичам. Най-първо обичам Бога, който е вътре в мене, а ти си вторият човек, който идеш. Щом обичам вътрешният, ще обичам и външният. Дойде някой и ми казва: „Обичаш ли го?“ – Ще му кажа: Как да го обичам? Ако онзи отвътре не го обичам, как ще обичам онзи отвън. Казва някой: „Обичаш ли ме?“ Как ще ми покажете, че го обичате. Щом съм гладен и ме нахраните, обичате ме. Щом съм пътник, дойда в стаята, приемете ме, дадете ми вода, място да си почина, то е любов. Казвате: „Да мислиш добре за мен“. Виждам, че обущата ти са скъсани. Обичам те, дам ти хубави обуща, дам ти хляб да се нахраниш, на пътя ти дам известни упътвания, а пък ти ако ме обичаш, няма да злоупотребиш с всичко онова, каквото казвам. Всичко трябва да се изпълни.
+Сега, другата страна. Не се сравнявайте. Някой от вас мислите, че знаете повече от другите. Не се сравнявайте никога с хората. Защото, ако кажеш: „Аз от него зная повече“, друг ще каже за тебе, – „Аз от него зная повече“. Така нищо не се постига. Не се сравнявайте с хората. Считай, че всеки знае колкото тебе. Кажи: „И той знае колкото мене, но още не е проявен. И той знае толкоз, колкото аз зная“. Хубаво сега, по какво се познава вашето верую? – Какво е веруюто ви? – Вие вярвате в Бога, и аз вярвам. Вие пеете и аз пея. Разликата седи в това, че вие пеете по-хубаво от мене, че аз пея по-лошо от вас. В хубавото пеене седи разликата. Като пея и аз пея, но вие пеете по-хубаво. Не мислете, че вие можете да дойдете до едно място и да вземете тона съвършено музиката в своето проявление е безкрайна, понеже нашето ухо не е развито, ние мислим, че нашият тон е правилен. Но още хиляди години ще минат, докато хората дойдат до правилното вземане на един тон. Ако вземеш ти „ми“; казва някой, аз зная да взема „ми“. Ако го вземеш правилно, то веднага трябва да светне ума ти. Ти имаш някой труден въпрос, като вземеш правилно „ми“, веднага ти светне. Вземеш „ми“-то, пък нищо не светва. „до“ означава началото на живота. Пееш „до“, но животът не иде. Ако знаеш само „до“ как да изпееш, всяка една болест ще изчезне и нищо няма да остане. Като кажеш „до“, болестите ще изчезнат. Българският език е много музикален. Има думи, които са написани от три музикални акорди. Кажете ми една дума, която е музикална. „ми“, „ла“, „си“. Я го изпейте сега. (Всички пеем „ми“, „ла“, „си“). Сега я изпейте: „Аз мога да дишам вече добре.“ Започнете от „сол“. Вземете „сол“, „ми“ и ще се върнем на „до“. Я да видим как ще го изпеете, вие сте доста музикални. (Всички пеем: „Аз мога да дишам добре.“) Ето всички сте музикални. Ако някой може да каже нещо по-хубаво. „сол“, „ми“, то е най-хубавото. „до“ е бащата, „ми“ е майката. Сега сестрата как ще пее. Братът в музиката го наричат тенор, а сестрата е алтът. „Аз мога да дишам добре.“ Може ли някой да изпее „Отче наш“. (Учителят пее „Отче наш“.) „О“-то е свободно, не e ограничено.„Е“-то е закон на размножение. „Отче наш“, тъй както е ограничено отношение. Силата на „Отче наш“ седи в „О“-то. Когато казваме, че Господ е нашия Баща, ние разбираме онзи Бог, Който е свързан с нас. В мъчнотии, в теготи, в скърби и страдания, ние побеждаваме. Там, дето побеждаваме, там е бащата. Когато искаш да носиш страдания, там дето страдаш е Бащата. Там, дето ти се усещаш, че си наследник, то е Отец, първият. Като кажеш Татко, Той е онзи, който воюва, Той е Бащата с тоягата. Тоягата носи винаги и наказва. Този, който наказва е татко, този който те учи; а пък този, който те благославя, е Отец. Не може да кажете, че татко и баща са еднакви. Те са различни. Един е онзи, който е писал, друг трябва да тури известно съдържание. Или вземете на български език думата „обич“. „Обич“, но този закон означава най-малката любов, най-чистата обич. Тя няма нищо покварено. Като кажеш думата Любов, там има нещо друго. [[Картинка:1937-12-29-05_fig2.png|ляво|мини|Фиг. 2]] [[Картинка:1937-12-29-05_fig3.png|дясно|мини|Фиг. 3]] Сега да ви приведа графически. „Л“ и „Ю“, „ю“-то е обърнато графически /Фиг. 2/. Каква трябва да бъде любовта? – Второто положение на Любовта е „О“. /фиг. 3/ Любовта показва, какво трябва да направиш. Туй е „Б“-то, което е изнесено. А туй е ябълката, която е посадена. Туй е устата (В). Трябва да го вкусиш. Любовта е туй, което можеш да вкусиш. Ако не е любов, не може да вкусиш. Ядеш ябълката, то е любов. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което издига човека от мъртвите, направя го да мисли; туй, което го посажда в земята; туй, което му дава да яде, то е Любов. Любов не значи да прегърнеш. Туй, което си похапнеш, туй е любов. Хлябът е любов. В молитвата „Отче наш“, се казва „хляб наш насъщни“. Казва: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти“. – Да светне у мен. „Да дойде Царството Ти“. – Да има ред и порядък в нас. „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята“. После се казва: „Хлябът наш, който ни го даваш“, всеки ден, пари да не вземаш, без пари да го дадеш, даром. „И прости нашите грехове“. Като ядем прости, че много ядем и не плащаме. Прости ни затова, че ядем и нищо не плащаме. Прости нашите дългове, че много сме яли, без да плащаме. Но не сме работили още. Прости ни дълговете. „Не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукаваго“. Там работата е трудна. В какво ще ни изкуси Господ? – Не ни изкушавай някой път да ядем горчиви работи, че после ги повръщаме назад. Като сме много лакоми, Господ даде храна, отвън сладка, и после горчива. И ние ги повръщаме. Това е изкушение. Той те опитва дали ще опиташ храната. Ти опитваш храната и после повръщаш. Не ни давай такава храна, която можем да върнем назад. Избави ни от лукавия, който да не ни въведе в този път. Избави ни от дявола, който ни въвежда в пътя на безразборното ядене. „Отче наш“, да я научиш право да мисли. Мисълта хубава, чиста да бъде. Хубаво да ям, да не се изкушавам от различни яденета. Избави ме от дяволските яденета, които ми показват, от чаша бира. „Да бъде Твоето Царство. Амин“. Тъй да бъде. Седят някой да тълкуват „Отче наш.“ Може да го тълкуват както искат. Аз ви тълкувам: „Отче наш, да се свети името ти“ – светлината да дойде в мене – туй означава. Та ние казваме, Христос какво е казал „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, ако не ме ядете, не може да ме познаете.“ Ако не можете да възприемете Словото, туй, което казвам, ще бъда неразбран. В моето Слово вие ще ме разберете. Казвам сега: Наскоро дойде един французин, лекар, който вярва в Христа и ме пита: „Какви са подбудителните причини аз да образувам туй течение в България“. Казвам: То е все таки да ме питаш кои са били подбудителните причини, че сте дошли на земята. Туй, което заставя тебе да ме питаш, мене ме е заставило да образувам моето течение. Дал съм на някои хора да ядат. Аз не създадох яденето. Те са гладни. Аз имах хляб, дадох им да ядат. Ако ядат добре, аз печеля и те печелят, ако не ядат, аз губя и моят хляб ще изсъхне и те умират. Казвам: По-добре е да ядете – и на мене добре и вие да изядете хляба, хора да станете. Всякога, когато проповядвате, хубав хляб носете. Дойде сега някой и ми каже: Кажи ми, обичаш ли ме? – Тогава ако кажа истината, аз най-обичам себе си. Ти си вторият човек, когото може да обичам. Най-първо обичам Бога, който е вътре в мене, а ти си вторият човек, който идеш. Щом обичам вътрешният, ще обичам и външният. Дойде някой и ми казва: „Обичаш ли го?“ – Ще му кажа: Как да го обичам? Ако онзи отвътре не го обичам, как ще обичам онзи отвън. Казва някой: „Обичаш ли ме?“ Как ще ми покажете, че го обичате. Щом съм гладен и ме нахраните, обичате ме. Щом съм пътник, дойда в стаята, приемете ме, дадете ми вода, място да си почина, то е любов. Казвате: „Да мислиш добре за мен“. Виждам, че обущата ти са скъсани. Обичам те, дам ти хубави обуща, дам ти хляб да се нахраниш, на пътя ти дам известни упътвания, а пък ти ако ме обичаш, няма да злоупотребиш с всичко онова, каквото казвам. Всичко трябва да се изпълни.
 Та казвам сега: В какво седи Новата Любов? – Новата любов седи в това, не което е окачено на витрините. Любовта е била окачена само на витрина. Казвате: „Много хубави са тия дрехи, но пари нямаме“. А пък новата любов, изведнъж даром се дава. Като ги вземеш, ще ги облечеш. Дойде някой и казва: „Как ми харесваш дрехите?“ Казвам: По-хубаво на тебе, отколкото на витрината. Казвам: Любовта, всички несгоди на живота като дойде, ще ги премахне. Тя ще ни облече, ще ни даде всичко и ще ни направи самостоятелни, любовта ще ни направи самостоятелни. Без нея ние сме голи, с Любовта ние сме облечени. Що е Любовта? – Това, което облича човека. Що е Любовта? – Това, което нахранва човека. Що е Любовта? – Това, което посещава човека. Що е Любовта? – Това, което дава сила. Що е Любовта? – Това, което примирява човека. Всичко туй хубавото, то е Любовта. И в търпението, и в милостта, и във въздържанието и в труда, навсякъде. Така като разбираме, то е реалното в света. Сега може да ви говоря, че Христос е страдал. Някой ми казва: „Знаеш ли как е страдал Христос?“ – Не зная как е страдал. Описанията, както са направени за да го опитам, трябва да ме заковат и мене. Някой казва: „Знаеш ли как е страдал?“ – Тъй, както е описано, описанието е направено, но то е неразбрано. Един ден да ме турят на кръста, да ми турят гвоздеи на краката и на ръцете, тогава ще зная. Аз ще викам Отче наш, и като сляза от кръста ще кажа: Научих как е страдал Христос. Ами, че ако вас ви заковат на кръста, за да знаете как е страдал Христос, ще имате една опитност, какво лошо има в това? – Веднъж може да те разпънат, два пъти не може. Вие повече от един път не можете да бъдете разпъвани. Вие мислите, че много пъти можете да бъдете разпънати. Най-първо ще разпънат мъжа, после жената, после децата, роднините. Но два пъти не може да се разпъне. Другото е вече отражение. Ако два пъти си разпъван, не си ти разпъван, друг в тебе е разпъван. Ако един човек разпъват 10 пъти, той ли е разпъван? Един човек колко може да го разпънеш? – Веднъж. Човек само веднъж може да бъде разпъван. Като го разпънеш веднъж, заминава за другият свят. Аз разпъвам подобен на него, но той е друг, той не е онзи. Онзи е вече свободен. Вие мислите, че втори път пак ще ви разпънат. Тогава вие не сте доразпънати. Нали разпъвате платното, след като се изтъче; то се изважда от мястото. Веднъж изтъкано платното, то не може да бъде разпънато. Сега каква е идеята? – Когато аз мисля за Любовта, аз винаги имам Бога пред себе си. Някой път има такива дреболии, които мен ме смущават. Казвам: Какво има да се смущавам? Имаш двама, трима души – милиони са на главата Му. Тия милиони и ти си един от тях, който постоянно Го безпокоиш, по 10 пъти на ден крякаш. Казвам сега: Как нямаш търпение. Слушай как нямаш търпение. Вчера гледам дошъл един брат, Георги. Дойде този Георги, пъшка. Една сестра казва: „Защо той не иде в болницата?“ Аз рекох на себе си: Как ще иде в болницата, кой ще го вземе? Трябва да му хванем такси. Идат при мене и ми казват: Дядо Георги пъшка. Казвам: Сега си пъшка, да се донапъшка. 90 години пъшка и сега пъшка, какво от това. – Седя и мисля какво да направим. Иска дядо Георги да му дам едно такси. Хубаво казвам, ще дам 150 лева за едно такси, но по-хубаво е да си иде пеш и 150 лева му трябват на него, отколкото да ги даде за такси. Седя и разсъждавам по кой начин как да направя (услуга) на дядо Георги. Казвам: Аз ако бях на неговото място, как бих желал с мене да постъпят хората. Седя и разсъждавам. Ако съм като дядо Георги, той тропа, казвам, Господ е добър. Малко страдания нищо няма. Седя и гледам. По едно време иде Петко Епитропов при мене с едно малко момиче, току гледам, търкули се на земята. Казвам: Какво стана на Петко Епитропов? Някой казва от яденето. Не е яденето. Но туй е дядо Георги. Но е същ като Петко Епитропов. Туй е дядо Георги с неговото момиче. Станах, отидох. Казвам: Дядо Георги, не пъшкай. Парите, които ще ги дадем за такси, на тебе ще ги дам; веднага дядо Георги тръгна да върви. Без пари се търкули на земята, а като му казах, че ще му дадем парите на него, той тръгна да върви. Казва си: „150 лева“, и веднага стана. Без пари се търкуля на лявата страна, момичето седи и го гледа. Той стана, поседя, поседя, казвам си аз: Хубаво, всичко туй стана запример, че да ви приведа този пример. Тук всичките вървите по пътя на дядо Георги. Щом нямат пари, търкалят се, щом имат пари, вървят изправени. Аз искам да бъдете всички свободни. Изисква се от нас всички да имаме едно благодарно сърце. Мъчно е, но най-хубавото нещо е да бъдем благодарни. Понеже ние мислим, че Господ Го няма никъде, то е едно заблуждение в човека. Ако Господ не те слуша, то е заблуждение. Има някакво препятствие. И благото, което иде от Бога, не може да дойде. Щом се прекрати Любовта, то е тежко положение, и мигновено, ако се прекрати любовта, човек става нещастен. Ако 1⁄30 хилядна част от секундата имаш скръб, ти мислиш, че имаш голяма скръб; много малко като се прекъсне Любовта, ти вече се чувствуваш нещастен. (Всички пеем „Аз мога да дишам вече добре“.) Сега при дишането, когато приемате въздуха, дръжте мисълта си. Приемате въздуха, значи въздухът който иде от слънцето, тази енергия, приемате я дълбоко в дробовете, мислете върху това. А след това издишате, то е повръщане към Бога. От периферията на живота се връщаме към Бога. При туй връщане човек трябва да каже нещо. Какво ще кажеш сега като дишаш? – Да кажем искаш да вдишваш, мисли за Любовта. А като издишаш мисли за Божията Любов. Три канала има в гръбначния стълб. Два канала са отворени, през които хората дишат и оттам вървят теченията. Горе, в големият мозък и в симпатичната нервна система (има) трети един канал, той е каналът на Истината, който в съвременните хора е затворен. Всичкото зло е там. Ако този канал се отвори, то е по средата. Влиза в мозъка, оттам минават теченията и трябва да минат в предната част на челото и в горната част на главата. Тогава човек придобива туй космическото съзнание. Този човек придобива съвсем друг изглед, съвсем друга сила се представя, понеже сега само двата канала са отворени. Единият канал в жените е повече развит, а другият канал в мъжете е повече развит. Третият канал е който децата трябва да развият. Дете е туй, което се ражда в нас. Новото, което постоянно се ражда, те са нашите деца. Всичките възвишени мисли, които идват в нас, те са нашите деца. те трябва да развиват тия течения. Запушеният канал е каналът на Истината. Когато се отвори този канал, ние ще бъдем свободни. Вие мислите, че е много лесна работа да бъдете християни. Не. Или да бъдете от новото учение. Новото учение, това е наука. Колко работа има. И ако туй знание така се разхвърли между хората, ще има всеки да събира. Ще се образуват разни системи. Кой е прав? Един ден ще дойдат. Събират се сега и се питат: „Кой разбира Христа по-добре?“ Как ще разбереш Христа по-добре? – За да разберем Христа, трябва да имаме същото отношение, което той имал. Но при сегашното положение, ако Христос е на моето място, как ще постъпи? Казва някой: „Ти постъпваш ли като Христа?“ – Казвам: Аз се радвам, че ти виждаш, че аз не постъпвам като Христа. Някой казва: „Ти постъпваш като Христа“. Аз не зная. Казвам: Кажи ми как да постъпя сега? – Ако аз дойда в къщата ви и ви кажа вие не постъпвате добре, както Христос казва: „Вода за краката не ми дадохте да се измия, според обичая. А тази жена със своите сълзи ми уми краката. Прощават ти се греховете“. Това показва едно вътрешно състояние. Когато казваме ние, че той не постъпва добре или някой казва, ти си много нетърпелив. Аз сега не вземам търпението. Аз гледам, седя и наблюдавам, доколко аз съм търпелив. Някой път казвам: Не искам никой да ме безпокои. Седна да чета в стаята си или някоя нова идея ме занимава. Някой трак-трак на вратата. Изляза: Какво обичате? – Малки работи, занимава ме той. Друг дойде: трак-трак и той ме занимава с малки работи. Казвам на себе си: Ти като не искаш да те безпокоят, иди някъде, пък те нека си хлопат, ти да не ги слушаш. Какво си седнал тук и искаш да не ти хлопат. Искам, казва да ти кажа само две думи. Аз съм отворил вратата, не ги каня вътре, защото дълго време ще седят. А така на вратата за 5 минути ще свършат. Някой искат да влезем. Казвам: Свършете, че там е лошо. Казвам си: Нетърпелив съм. Някой път аз ги възпитавам. Дойде някой иска да приказва с мене. И си казвам, ако е топло, ще приказва повече. Затова взимам си палтото, турям шал и шапката и ги приема в студената стая. Той трепери и аз треперя. Сестрата трепери и казва:„ Да запалим собата“. Казвам: Ако запаля собата, по-дълго време ще седи. Сега аз треперя и те да треперят. Казват: „Ще изстинат тия гости“. Казвам: Че те ако изстиват, аз не изстивам ли? – Рекох: Ако са много умни, нека изберат слънчев ден, когато е топло да дойдат. Сега зимно време трябва да икономисваме дървата. Казвам: Тия разсъждения са опит, правя опит. Аз седя спокойно, внимателен съм. Някои се научили, като влязат си събуват обущата, по тънки чорапи влизат. Казвам: Обуй се, защото стаята не е топла, ще се простудиш. Ако имаш шушони влез, изчисти се. Ако беше топло, тогава се събувай. Той иска да влезе по чорапи. Казвам: Ще се изстудиш. Не му казвам, че не е запалена собата, защото като е по-студено, по-добре се говори. Ама аз зная едно нещо. Аз ви говоря една опитност.

Разлика между версии на „Пред радостите и зад страданията“

Прегледи

Версия от 11:13, 1 януари 2010

Пред радостите и зад страданията

Навигация

Навигация

Търсене

Инструменти

Лични инструменти