Разлика между версии на „Божественият глас“

Версия от 10:10, 1 януари 2010

Божественият глас

Отче наш.

Пишете върху темата: „Придобивки от богатството и сиромашията“.

Ако се намерите на един такъв замръзнал блок, на един такъв леден блок, както руските полярни герои, както Папанин, какво ще очаквате? Ще очаквате отвън да ви спасят, да дойдат на помощ, някой ледоразбивач или някой аероплан. Всинца сте поставени на такива ледени блокове. Човек на земята е на такъв леден блок. Все таки трябва да дойде помощ отнякъде. Някой път вие разглеждате живота съвсем от особено гледище. Всичките хора имат едно особено заблуждение. Две теории са влезли в рая. Едната теория била послушанието, да учи човек послушанието. Другата теория е самостоятелност. Първият урок, който предадоха на първите ученици, беше послушанието. При изучаването на първия урок по ботаника беше това. Изучаваха какви са органическите същества. Казва Господ: От това дърво няма да ядете, вие няма да правите никакво изследване, няма да вкусвате. Той им забрани само едно нещо: Да го вкусват. Може да го гледат, да го слушат, да го миришат, но няма да вкусват. Втората теория беше, че както човек е свободен, всичко трябва да опитва. Първият учител беше Бог. Вторият учител казва: „Криво сте разбрали, ни най-малко не сте разбрали езика на Бога“, започва той да тълкува на опит. Казва: „Ако вкусите от това дърво, то ще придобиете всичко онова, което ви липсва. Вие ще станете като Бога, ще станете безсмъртни, може да правите каквото искате“. Представете си, че първото учение Бог го предаде на мъжа. Второто учение на непослушанието го предаде на жената. Бог каза: Няма да ядеш. Вторият учител дойде и казва на жената: „Ще ядеш от плода“. Сега във всинца ви, в мъже и жени има едно непослушание. Нищо повече. Жената послуша втория учител. Мъжът послуша своята жена. Значи някой път мъжът се оплаква, оплаква се, защото послуша своята жена. Жената се оплаква, защото послуша мъжа. Но и двамата не са послушали, каквото Бог им казал. Всички сега търсите свободата в света. Свободата търсиш, но милостта подига. Силата е, която пази свободата. Ако ти имаш свобода в света, а нямаш сила да я пазиш, защо ти е? Свободата ще бъде причина да те притупат. Защото свободният човек трябва да има два крака. Ти си свободен да работиш, но трябва да имаш две ръце. Ти си свободен да ходиш, но трябва да имаш два крака. Ти си свободен да гледаш, но трябва да имаш две очи. Ти си свободен да слушаш, но трябва да имаш две уши. Трябва да има какво да слушаш.

Та казвам: В обичта трябва пример. Новият възглед за живота, това е любовта. Трябва да разбирате какво нещо е любовта. Христос дойде на земята да спаси човечеството, хората се давеха във водата. Той трябваше да ги извади навън. Каза им: Не влизайте втори път в това море, да се къпете, нищо повече. Защото всеки, който влезе, ще се удави. Сега ние сме на суша, но трябва да учите, да работите нещо. Любовта сега е закон. Хората се учат да работят. Трябва да се учите да мислите, да чувствувате, да работите. Казвате: „Какво трябва да правя?“ Ще работиш, ще обичаш. Това е най-лесната работа. Да обичаш, това е работа вече. Вие разбирате любовта туй, което не е. Човек не обича, който не е честен. Човек не може да обича, който не е чист. Човек не може да обича, който не е безкористен. Следователно, любовта изисква честност. Честността подразбира справедливостта. Справедлив трябва да бъдеш, честен трябва да бъдеш и безкористен трябва да бъдеш. Няма ли ги тия, ни глас, ни слушане. То е живот на безлюбие. Заплатата на твоето безлюбие ще бъде смъртта. Казваш: „Ако не любя?“ Ако не любиш, трябва да знаеш, че смъртта ще бъде твое служение. Смърт ще те намери. Защо трябва да любиш? Ако искаш в живота да не умреш, трябва да любиш. В деня, в който ти престанеш да обичаш, ти ще умреш. Тъй гласи сега законът в градината. Всеки, който не обича, е осъден на смърт. Всеки, който обича е благословен да има живот. В любовта Божието благословение, а в безлюбието смъртта. Има нови положения.

Казва: „В какво седи новото учение?“ – В любовта, която носи със себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. Те са външните черти, вътрешни черти. Всички тия страдания, всички тия недоразумения, които съществуват навсякъде, се дължат, че няма любов. Учат ви сега и вие вярвате в един Господ, който хората са създали. Всеки казва: „Какво ще каже еди кой си проповедник, еди кой си пророк?“ Хубаво са казали хората за слънцето, аз може да чета книгите им, хубаво е това, аз нямам нищо против, кой какво писал за слънцето, аз може да го чета, но все таки, ако не съм виждал туй слънце като изгрява, какво ще се ползувам. Все таки трябва да има един ден да проверя техните теории, да видя туй слънце. В 24 часа то изгрява веднъж и залязва веднъж; поне веднъж в живота си да го видя. Всеки 12 часа може да гледам слънцето. Питат сега: „Къде е Господ?“ – Дето си ти. – „Ама Господ Го няма“. Че това е една лъжа. Понеже ти си тук, там дето си ти, там е и Господ. Щом мислиш, там е Господ. Щом ти чувствуваш, там е Господ. Щом ти работиш, там е Господ. Погрешката ви е, че вие търсите спасение един от друг. Синът търси спасение от баща си; бащата – от сина; жената – от мъжа; мъжът от жената – това са заблуждения. Ти не уповаваш на Бога, Който те е създал, не чуваш Неговия глас, който ти говори, чуваш гласа на жена си. Че каквото тя ти говори, ти ще прокопсаш, че никой няма да види. Онази жена, която трябва да ти говори, тя трябва да е чула гласа на Бога, на своя баща. Онзи мъж, който трябва да ти говори и той трябва да е чул гласа на своя баща, на Бога; да носи в себе си нещо както слънцето. Вие сега седите и казвате: „Какво ли ни говори Учителя?“ Аз говоря за онова, което слушам. Аз говоря за Бога, когото познавам. Познавам, че всичко е от Него. Не само теоретически, но във всяка моя постъпка, във всяка моя мисъл, във всяко мое чувство при вас и вън от вас, зная, че ме следи Той. И когато никой не ме вижда, скрит някъде, когато вие всички нищо не знаете, Той обаче знае всичко, говоря ли право или не. Вие сега ще кажете: „Той нашият учител не прави погрешки“. Какво разбирате, че не правя погрешки? Аз правя повече погрешки от вас. Аз правя погрешки, че слушам вашите глупости. Аз правя хиляди погрешки, че гледам вашите престъпления. Това са погрешки заради мене. Аз участвувам във вашите погрешки, да слушам вашите глупости. Считам себе си виноват. Казвам: Не може да говоря, пък те не трябва да го правят. Аз като слушам да ми говорите, казвам: Това е глупост. Ето една моя погрешка. Аз търся един изходен път от погрешките. Обикнете Бога, нищо повече! Турете честността, то е външната страна на живота, да бъдете честни в целия си живот. Аз виждам вашите езици са невъзпитани. Ръцете ви са невъзпитани, краката ви са невъзпитани, очите ви са невъзпитани, ушите ви са невъзпитани, носът ви е невъзпитан, яденето ви е невъзпитано. Всичко ви е невъзпитано сега. Ето моята погрешка. Вие виждате, че някой човек върши престъпление. Тази погрешка е твоя. Иди при Господа, научи се. Защото аз се уча сега от вас. Сега аз превеждам този пример, вие имате една особена теория за Бога. Имате особени теории, казвате: „От нашите ли е този или не“. Всеки, който обича Бога, който обича ближните, той е от нашите, нищо повече. Дали са тук или не, дето и да са, те са от нашите. Който обича Бога и който обича ближните, той е от нашите. Всеки, който не обича Бога и който не обича ближните, не е от нашите. Сега другият въпрос казва: „Как да го обичаме?“ Но този въпрос вие сами го знаете. Вие като дойдете при мене, знаете, ще ми дадете правила, аз да се уча от вас. Всеки, който дойде при мене и бедният казва: „Трябва да ме обичаш“. – Как? – „Ще ми помогнеш“. Невежият като дойде при мене казва: „Трябва да ме обичаш“. – Как? – „Ще ме научиш“. Той иска от мене. Гладният като дойде при мене, казва: „Аз искам от тебе. Трябва да ми дадеш хляб да ям“. Та сега вие казвате: „Как да обичаме?“ – Тъй както вие искате да ви обичат, така и вие обичайте, нищо повече. Сега аз как изправям погрешките? Лесно ги изправям. Аз имам един (начин). Моите погрешки мязат на праха, който паднал на барабана. Да ги гоня, да ги хукам, те се дигат. Взема барабана, окача го, като забия, всичките започнат да играят. След туй оставя барабана си. Те си играят във въздуха, изнесе ги вятърът и след време те отиват високо горе и образуват дъждовните капки и поливат света. Казвам: Вие си направете по един барабан за възпитание. Сиромах си, купи си един барабан, бий го и сиромашията ще започне да играе. Невежа си, барабанчето. Сега вие казвате: „Това наука ли е?“ Питам: Ами това, което сегашните хора вярват, наука ли е? – Не е наука. Тази е неорганизирана наука. Двама, които имате едно верую, вие мислите, кой от вас е по-прав. Който обича повече, е по-прав. Който обича по-малко, е по-малко прав. Който обича най-много, той е най-прав. Който обича, той е всякога прав. Тогава, ако любиш, Мъдростта ще ти свети. Мъдростта щом почувствува, че ти вече обичаш, тя запали своята свещ и ти свети. След туй иде Истината. Щом тя усети, че се запалила свещта, Истината иде, и тя носи свободата. Тъй щото, щом обичаш, ще дойде Божията Мъдрост и ще дойде и Божията Истина. И най-после ще чуеш гласа на Господа, Който ще каже: Това са моите възлюблени деца, които обичат всичко, каквото аз съм направил. Сега какво иска Господ от вас? Ти трябва да обичаш ближния, който излязъл от Бога. Сега аз говоря във вашето съзнание. Всеки един човек, всяка една форма, вътрешната същност на тази форма тя е излязла от Бога. Душата на човека е излязла из Бога. Следователно, обичай тази душа. Ти не я виждаш, ти ще чуеш нейният глас. Тя е, която говори разумно. При това тялото е външната форма. Понеже обичаш душата си, ще зачиташ да не опетниш душата, да не опетниш и Духа. Като обичаш някого ще гледаш да пазиш дрехата чиста. Никога няма да внесеш в неговия ум мисъл, която ще оцапа ума му. Никога няма да внесеш едно чувство в сърцето му, което ще оцапа сърцето му. И за думите е същото, същият закон е. Нито аз искам да цапам вашия ум, вашето сърце и вашето тяло, нито пък искам вие да ме цапате. Бог изисква от нас да не цапаме.

Вие сега казвате: „Като дойде Христос ще ни научи. Като възкръснем“. Кажете ми как ще възкръснете? Казва: „Които чуят гласа Му, ще възкръснат“. Значи, на които се пробуди съзнанието, да почувствуват Любовта, която се проявява. Казвате: „Тази любов едно време какво беше“. Че едно време като млади моми скачахте по хорото. Но тази любов, която изчезва, любов ли е? Този пуздер, който пламва и изгасва, какъв огън е той. Божествената Любов се разгорява. Тя е като вселената, тя образува слънцата, които виждаме и които не виждаме. Всичко тя приготовлява и за бъдеще хиляди и милиони светове приготовлява сега и от тях ще излезе светлината. То е Любовта, която постоянно се разгаря. Онази мисъл, която ражда втора, трета, четвърта; онова чувство, което ражда второ, трето – то е Божествената Любов, която работи. Казвам сега: Чуйте Божия глас! Казвате: „Дали е Господ или не?“ Аз искам днес да чуете Божия глас. Идете срещнете някой беден човек, или някое дете, направете каквато и да е малка добрина, веднага ще чуете гласа на Бога много добре. Кажи една сладка дума на жена си, кажи една сладка дума на дъщеря си, на сина си, на приятеля си, на слугата си, на всеки, който и да е отвън. Веднага Господ ще ти проговори. Кажи една обидна дума, веднага Господ ще каже: Не е хубаво. Че то е Божият глас вътре. Казваме: „Къде е Господ?“ Господ постоянно говори. Той Господ има специфичен начин, на всинца говори, особено на всеки едного говори. Казвам сега: В Неговото присъствие сме. Казвате: „Аз вярвам в Бога“. А пред Бога какво ли не правите. Толкоз години ви слушам. След като ви говоря, вие се скарате. Кой е това? – Вторият учител, който влиза в света, то е дяволът. Това не е верую. Може да ти каже нещо и ти може да се разгневиш. Че ако някой в света, който има право да се гневи, това е Бог. Ако ти се гневиш, Господ милион пъти може да се гневи. Но като се разгневи Господ, знаеш какво ще стане? Пред Неговото лице от земята нищо няма да остане. Вие мислите, че Господ не се гневи. Веднъж прояви ли се Неговата любов, от лошите хора нищо няма да остане. Туй е сега. Хората разбират и всичките народи са взели другата страна, разбират, че със сила да пазят свободата си. Хубаво е да пазят своята свобода, но какво ще излезе от тази война? Както сега се въоръжават 650 милиарда за въоръжение се харчат. Ако тия пари се биха посветили от любов, всичко ще бъде рай. Тук се въоръжават с далнобойни оръжия, колкото се може повече хора да убиват. След туй и вие без да искате, и вие участвувате. Дали българите ще спечелят, дали англичаните ще спечелят, дали американците ще спечелят, дали японците ще спечелят. Всички искат да спечелят. След като се бием, какво ще придобием ние? Ако умре брат ми и аз му взема имуществото, какво съм спечелил? От смъртта на брата си аз съм загубил същественото, останало туй, което гние. Брат ми е оставил ниви, пари, казваме: „Има да се позакърпа“. Туй не е разбиране. Гледам всичките религиозни секти същата слабост имат. Един дошъл тук и казва: „Вие ли сте на правия път? На Бога така не се служи“. Казва: „Трябва да се кръстите“. Гледам в България, когато дойдоха евангелистите, казват: „Вие не трябва да служите на иконите“. Хубаво, българите, които повярваха, изхвърлиха иконите. На иконите не се кланят, но на парите се кланят. Че парите не са ли икони? Дойдоха баптистите. Казват: „Не е право както учат православните и методистите, трябва да се кръсти човек“. След това дойдоха съботяните, казват: „Не сте разбрали закона, вие ще се кръстите, но ако не пазите съботата, не е право. Съботата ще пазите, не неделята“. Пък новото те ще те кръстят. Ще те кръстят православните, ще те кръстят методистите, ще те кръстят баптистите и ще те кръстят съботяните. След туй дойдоха петдесятниците, че Духът говорил. Това е едно учение на безлюбие. В любовта езикът е разбран. Те говорят на езици неразбрани. И аз може да говоря неразбрано „уа, ау, хоу“ и т.н. Той е онзи неразбран Дух на всичките противоречия. Неразбраното то е злото в света. Разбраното невежество това е доброто. Неразбраното е злото, то е престъпление.

Та казвам: Животът седи в същественото. Тъй, както сутрин когато слънцето изгрява, трябва да имаш отворен прозорец да проникне неговият първи лъч вътре в стаята и неговата топлина, по който и да е начин. Така в човешката душа, всеки ден Божественият глас, Божествената светлина трябва да прониква. Няма по-хубаво от Божествения глас. Когато дойде Божественият глас, всичко утихва. Човек не е радостен, когато скача, но когато има мир, едно спокойствие, една тишина. Ти си доволен. Радваш се вече на благото на другите хора. Сега някой път вас ви хвалят. Казвате: „Не го хвали и не го укорявай“. Хубаво е да те хвалят, лошо е да те укоряват. Едно нещо помнете, че похвалата нищо не ти допринася. Че те хваля, какво ще ти допринесе? Ако укорявате някого, нищо няма да отнемете. Да кажем, ако хвалиш един наполеон или ако го укоряваш, че нищо не струва, какво придобива. Ако нещо е позлатено и ти го хвалиш, един ден ще се познае, че е позлатено. Пък, ако укоряваш туй, което е златно, един ден ще видиш, че то има цена. Който ви хвали, прави добро на себе си, който ви укорява, прави зло на себе си. Ако разбирам похвалата, че онзи човек ме хвали за Божественото в мене, радвам се, то е доброто. В дадения случай като ме кори, съзнавам, че той ще се отклони от Божествения път, съзнавам едно зло, да не правя като него. Тогава ви давам едно правило: Укорявайте това, което Господ укорява; хвалете това, което Господ хвали; обичайте това, което Господ обича; не обичайте онова, което Господ не обича. Ако има някой, когото Господ не обича, не го обичайте и вие. Но, ако вие обичате това, което Господ не обича, тогава вие нямате една мярка. Сега трябва един контраст. Понеже Бог е създал всичко, Той на всичките неща туря цената им. Всичко от Бога е излязло. Следователно, ние не може да говорим, че ако ние бихме обичали нещата, както Бога ги обичаме. Божественото, когато дойде в нас, всички ще бъдете здрави.

Аз нося сега това, какво означава? Този, който правил този камертон, не е знаел, че той ще дойде тук. То е само предметно учение. Тия тръбички издават един звук, те имат един език, като ги бутнете, ще видите колко хубаво говорят. Всяка една знае по една песен да пее. Първата, най-дългата струна е „фа“-диез. Втората е „си“. Третата е „до“-диез и четвъртата е „ре“. Питам сега: Те знаят ли, че имат тия неща? Но онова разумно същество, което ги е направило, онзи човек, който ги е направил, разбирал от музика. (Учителят донесе един особен камертон: върху една поставка има един цилиндър, на който има прободени четири тръби с различна големина и всяка от тях издава казаните тонове.) Тъй щото едно музикално същество, което ги построило, ако вземе този инструмент и натисне поставката, тия струни имат един звук, който е ясен. Ако подигне и удари тия струни, звукът е слаб. Значи, да се прояви животът, трябва да има известно налягане. В живота, ако няма налягане във вас, вие не може да се проявите. Вие искате без налягане. Един ваш приятел, ако той ви хване ръката, и ако няма налягане, той не може да се ръкува. Но туй налягане трябва да бъде музикално налягане. В какво седи музикалното налягане? (Учителят удря последователно струните на камертона.) Един човек, който обича е това. (Учителят удари струната „фа диез“.) Туй са четири струни. Две са повишени, а двата са в естествено положение. Казвам: Любовта трябва да тонира цялото тяло. Телата на всинца ви трябва да бъдат музикални. Музиката подразбира един организиран свят. Когато аз говоря за музика, подразбирам един човек, който слуша Божественото, слуша гласа на всичките предмети, които славят Бога. Ти вече не си чужденец в света. Дето минеш, всички те зачитат като същество, излязло от Бога и всеки иска да ти помогне. В любовта има желание да си помагат. Не само един очаква да му помагат, но всички отиват да се проявят. Та казвам сега: Говорите за разните учения. Някой казва: „Аз съм окултист“. Много хубаво. – „Аз съм православен“. Всичко това, тия стари имена са много добри. На новото ние не можем да му турим едно старо име. Мнозина от вас носят името Ангел. Други носят името Божидар. Други носят Теодосий. Казва Писанието: „Ще им се даде ново име.“ Новото име се дава на човек, който възприема Божията любов и слуша Божия глас. Когато Господ говори, вие спите, когато Господ престане да говори, вие сте будни, слушате всичко. Като дойде Господ, пак заспите. Не ви осъждам за нищо, дето слушате. Само обърнете сега: спете, когато тези ви говорят, заспете, когато те ви говорят, а пък когато Господ ви проговори, събудете се. После ще ви дам другото правило. Тъй както сте обърнете се, досега вие сте вярвали в лъжата, сега обезверете се в лъжата, вярвайте в истината. Както си вярвал в лъжата, започни да вярваш в истината. Тури безверието на гърба на лъжата, а пък тури вярата на гърба на истината. Досега ти си вярвал в безлюбието. Казвате: „Не може да се обича, набий го хубаво“. Че ти за да набиеш някого, трябва да бъдеш най-силният човек в света. Ако си най-силният, набийте го. Ако си слаб, не бийте, защото ще дойдат други да бият. Ти ще дадеш много лош пример. Тогава как ще се поправите? Вие очаквате да умрете, че тогава да се поправи животът. То е заблуждение. Още днес трябва да умрем за злото. Още днес трябва да умрем за лъжата. За всички ония грубости искам всички до един да умрете сега. Още днес да оживеете за Любовта. Още днес да оживеете за новата Любов, която иде в света. В какво ще се познае новата Любов? В новата Любов ти няма да бъдеш недъгав, ти ще бъдеш богат, ти няма да имаш никакви дългове, няма да имаш никакви заблуждения. Ти ще бъдеш свободен тъй, както е свободна светлината. Освободен, ти ще се чувствуваш като новородено дете. Няма да кажеш: „Какво ме очаква за бъдеще?“ Слава, величие, чест, туй те очаква. Сега вие седите и се питате: „Тъй както ни учи Учителят къде ще му излезе краят?“ Тъй както аз уча, ще ви посрещнат в рая. Тъй както аз не уча, ще ви посрещнат в затвора. Смъртта, това е един затвор, от който трябва да се освободите. Ни най-малко не е приятен. Та казвам: Сега в новото учение, в Божественото учение, като станете, вглъби се в себе си, да чуеш Божия глас, да чуеш гласа на Господа. Но трябва да разбирате поне една Божествена дума, защото езикът с който сега говорим е човешки език. Кажеш на един човек „магаре“. Тя не е Божествена дума. Адам нарече животните с тия имена. Кажеш: „Ти си крава или ти си кон“ – тия думи Адам ги тури. Коя е Божествената дума? Казва там Мойсей, че каза Господ: „Да бъде светлина“ и стана светлина. Не каза Адам да бъде светлина, но Господ каза. И каква беше тази дума, която Господ каза да бъде светлина, спрете се да помислите, как е проговорил Господ. Каква е била тая дума, че като произнесъл, цяла пертурбация станало, този тъмен свят се проникнал от Божествената светлина. Като казал Господ „Да бъде светлина“ и светлината излязла от Него. В Него думите са мощни. Като каже: „Да бъде светлина“ и светлината излиза от Него. Човек като каже една дума, нищо не става. Сега всички все говорите с човешки езици. Ами то са думите на Адама, я ги напуснете. Ти не може да кажеш на Господа: „Господи, аз не го обичам“. Аз като ида при Господа, като Го слушам, мога да обичам. Не може в живота Господ да ти говори, ако ти не Го обичаш. Ако ти не го обичаш, не може да Му говориш. Това е закон за вас. Вие, когото обичате, нали обичате да му говорите. Като обичаш някого, как хубаво му говориш. Аз съм слушал хората на земята, когато обичат, как гласът им е мекичък, деликатен. Като не обича, гласът му е дрезгав. Казвам: От вас от всинца ви се изисква да станете образци. Всеки един от вас на Божественото дърво представя един лист. Ако този лист не е така, както трябва, липсва на това дърво. Всеки един от вас е Божествен цвят, ако не е цъфнал, липсва нещо на дървото. Всеки един от вас е тон на Божествената арфа, ако не звучи – видиш тук тона колко е хубав. (Учителят удря камертона.)

Та казвам: Всичко онова, което Бог е вложил в нас, да го проявим. Често ме питат: „Втори път като дойдем на земята, къде ще се родим?“ Ще се родиш някъде в някоя крава, в някой кон. Аз не говоря за туй прераждане, мене не ме интересува. Мене ме интересува Божественото раждане, когато се родиш да чуеш великото в света. Ние сме слушали роденото от плътта, ние сме се раждали и все същото нещо сме. Казва: „Които чуят гласа Ми, ще оживеят.“ Искам сега всички вие, като чуете Божия глас да оживеете, да дойде този Божествен мир. Гледам мнозина като седят тук на Изгрева, мислят, че са на Изгрева. Някои тук са дошли да им помагат. То е просешка работа. Ние сме готови да направим всичко заради вас, ако обичате Бога. Този Бог, Който е във вас да отвори новата страница, която не е отваряна. Готови сме всичко да направим за вас. Но ако не ви говори Господ, вас очаква туй, което очаква света. Проповядвам едно учение, че светът не може да се оправи без любов. Тази честност не може да дойде, ако няма любов. Чистотата не може да дойде, ако няма любов. Безкористие не може да дойде, ако няма любов. Милосердие и всичките други добродетели за да дойдат, трябва да дойде любовта. И силата не може да дойде без любов. Нищо в света не може да дойде без любов. Туй трябва да го знаете. Ако не приемете любовта и знанието не може да дойде, богатството не може да дойде, нищо не може да дойде. Без любов ще имате отрицателната страна на живота. Та казвам: Още сега да опитаме. Сега аз искам да Го опитате да ви не търся втори път. Тогава друг ще ви търси. Нас ни трябват работници. Ако вие не работите, работници ще дойдат от другаде, Господ ще ги намери. Сега казвате: „Учителю, облечи ни със сила да работим“. Така беше в Търново. Казвате: „Облечи ни Господи!“ С пари не се обличат хората. Ако е с пари, има мисионери, колкото искаш. Хубаво е. Държавата прави толкова училища, има толкова хиляди учители. Хубаво прави, но не е туй учение, което може да спаси света. Ако е насила, хиляди войници жертвуват живота си, но светът с това не може да се поправи. Жертвата трябва да се прави с любов. Парите са човешко изобретение. Те са спомагателно средство. Всичкото злато, което има на земята, то е турено от Бога, то е заради нас. Въздухът е заради нас. Светлината е заради нас. Казва някой: „Пари имаш ли?“ – Светлината е моя. Ако искам пари, ще продавам светлината. Като спра инсталацията на светлината, ще дойдете при мене. Ако искам да продавам, като спра въздуха, ще дойдете при мене. Като спра водата, ще дойдете при мене. Всичките ви пари ще обера, но не разрешава въпроса. Не само да кажеш: „Ще спра“, но да можеш да спреш. Да допуснем сега, че няма работа. Може да разиграя земята, да направя земетресение, да съборя всичките къщи на богатите хора, като започнат да строят нови къщи, ще създам работа на хората. Но по този начин, като се създава работа, роди се нещастието. Без да дойде земетресението в тия богатите хора трябва да дойде любовта, да кажат: „Те са наши братя, да помагам на тях, дотолкоз доколкото Той ни помогнал“. Ние искаме Господ да ни обича. Да обичаме дотолкова, доколкото Господ ни обича. Дотолкова, доколкото обичате вашите ближни, дотолкова и Господ ще ви обича. Дотолкова, доколкото Господ ви помага, дотолкова и вие трябва да помагате. Сега тази година така трябва да се тури. Другояче вие ще бъдете глухи. Оплаквате се, че това нямате, дрехи нямате, обуща нямате. Обуща ще дойдат, шапки, дрехи, всичко ще дойде.

Сега вие ще излезете, ще кажете: „Видяхте ли какво каза Учителя“. Не, не какво каза Учителят, но готов ли съм аз. Не искам да кажете: „Какво каза Учителят, чу ли?“ Аз ви казвам: Ако сте ме послушали, ще се вглъбите в себе си, ще кажете: „Изпълнявам ли волята Божия в себе си?“ Аз се спирам и казвам: Казвах ли на тия хора, какво Господ иска, каквото чух от Господа? Аз, който чувам Господа, Той казва: На тия деца ще кажеш добре да учат. Да не употребяват лъжата. Не си знаят уроците, искат лесно да минат. Никаква лъжа, да учат хубаво. Каквото учат, да го учат хубаво, не за бележка, че ще им турят 6, или ще ги направят нещо, но да учат, знанието да бъде подтик. Аз проповядвам знанието като Божие благословение. Да се учим да имаме Божието благословение. Ще обичаме, за да имаме Божието благословение. Ще говорим истината, за да имаме Божието благословение. Дали ще ме обичат хората, то е друг въпрос. То е тяхна работа. Ако аз мисля, че не ме обичат, то е престъпление. Аз ако започна да обичам, мисля, че всички така правят. Всички като започнете да обичате, за света ще мислите, както Господ мисли. Аз искам днес да мислите, както Господ мисли. Един за друг да мислите, както Господ мисли заради вас. Всеки един да се вглъби в себе си вътре. Не онова, което не е, не да каже едно време какво било. Днешното, което е, ще почувствувате в себе си и то не може да се сравни с едно време.

Сега много пъти казват, че при апостолите дошъл Духът на Петдесятницата. Сегашните хора не знаят какво нещо е слизането на Духа. Апостолите имаха една опитност, не само да я цитираме, че преди две хиляди години, как слязъл Духът. Сега да имаме една опитност, то е въпросът. Сега този Дух няма да слезе по същия начин. Понеже Божиите блага не се дават по един и същ начин. Туй, което сега Бог е приготвил за нас, е особено. Тогава било Божествено и това, което сега иде и то е Божествено. Сега Божествената любов иде не само за вас, за всички иде и няма да остане човек на земята, който да не бъде разтърсен. И живите и мъртвите ще чуят гласа на Бога, ще станат. Туй е сега. Туй да го знаете, няма да остане нито един човек, който да не бъде разтърсен. Които обичате, ще приемете любовта, ще станете ученици, ще работите. Които не работят, те ще се учат. Сега няма да кажете: „Какво каза Учителят?“ Ще повярвате. Ще чуете онзи тихия глас, както Илия го чу. Ще дойде Господ с голям гръм, земетресение ще стане, голяма буря; Господ не е там. Господ при Илия не беше в бурята, но беше в тихия глас, който му каза: Илия, пътят по който ти си тръгнал, че изби пророците светът няма да се поправи. Светът ще се поправи само когато твоето сърце се отвори, че започнеш да обичаш. Мойсей казва: Много милостив е Господ, благоутробен е. Та казвам: Този е най-хубавият глас, който ще чуете. Тъй, както аз ви проповядвам, е малко проповеднически. То е човешко. Каза: „Вие знаете ли?“ – То е човешко. – „Ти от музика разбираш ли?“ – То е човешко. Щом дойда при него, зная че е музикант. Музика има в себе си. Не иска теории. Всеки познава кое е хубавото. Като дръпна струните, колкото и да е невежа, не знае теории, разбира. Казвам: Знанието е Божественото. Знанието предхожда човешките хипотези и теории. Божественото го знаем. После по човешки, всичко това е хубаво. Теорията ще дойде. Но най-първо трябва да имаме ясна представа за музиката. Пък музиката крие една велика сила. Ти за да изкажеш някому с любов, трябва да бъдеш много музикален. Музика трябва да станеш. Любовта ти трябва да проникне във всичките ти клетки, и краката ти, и очите ти, и космите ти, всичко ще трепери. Ще има тия трептения на любовта. Тогава като кажеш дума, всичките хора ще ви разбират. Сега то е едно поощрение. Ти казваш: „Не искам да работя“. Казвам: Иди да работиш за мене, ще ти дам десет, двадесет хиляди, но то е подкуп. Аз му казвам: Иди да работиш, ще имаш моето разположение. Моето добро разположение струва повече отколкото хилядите, които ти дадат. Хлябът, който аз турям в устата, има хиляди по-голяма сила от житото, което седи в хамбара. Може да си мисля, че за дълги години съм осигурен, но в дадения случай онова, което му осигурява, то е малкият хляб, който сдъвкваш, той ще ти даде сила. Онова Божественото знание, което сега ще дойде, вие за бъдеще всички ще го опитате.

Но днешния ден посветете го на какво? Ще направите един малък опит с любовта. Не да се осъждате, не да кажеш: „Малко съм бил така“. Ще седнеш, ще кажеш: „Много малко обичах. Не използувах Божието благо“. Вземете листа, каквото сте обещали горе като слизахте и го направете. Сега не искам да ви кажа, но извадете листа, каквото сте обещали това да направите, онова да направите. Майка ти те пратила на бакалницата да купиш зехтин, пипер, половин кило сирене, грозде две кила, ябълки, круши, всичко туй наредено на листа, но си изгубил листа и сега се чудиш от кое колко трябва да вземеш. Ще намериш този лист, на който са написани, ще изпълните нещата точно тъй, както се изисква. От това зависи вашето положение в къщи. От любовта, която имате към Бога, зависи вашето щастие. Не от любовта, която имате към мене, нито от любовта към вашите ближни, от вашата любов, която имате към Бога, зависи вашето бъдеще. А пък любовта, която имате към другите, то е второстепенно. От любовта към Бога зависи вашето бъдеще. Тази идея трябва да влезе в ума ви, за да не се смущавате. Защото може да обичате този и онзи, то ще бъде проявление на Божията любов. Най-първо трябва да имате Божията любов, за да може, когато обичате, всичките хора да бъдат доволни от вас. Ако не обичате Бога и искате да опитате Божията любов, ще опитате тогава Щом опитате Божията любов, когото обичате, той ще бъде доволен от вас. Ако не опитате Божията любов, а искате да я проявите, тогава ще се намерите в едно голямо противоречие. Няма същество в света, което да е недоволно от Божията любов. И в ада, навсякъде, и в най-лошите същества и в тях има разбиране за любовта. Само че те искат само да вземат, без задължение. Те искат да вземат за себе си. Лоши са, само че вземат, само прегръщат. Онези, добрите хора, те дават. Коя светлина е хубава, която свети вътре или която свети навън? Онази, която свети вътре е добра, но онази, която свети навън е още по-добра. Любовта, която сте имали досега е била вътре, но сега приложете Божията любов. Сега няма какво да ви уча как да се обичате. Този въпрос вие го знаете. Един друг вие да се обичате, вие го знаете много добре. Но Божията любов вие не сте опитали, много малко опити сте направили. Божията любов във вас ще внесе мир. Туй в учения свят казват: „Слизане на Духа, новораждане“. Казват: „Това е Възкресение“. С много имена го кръщават: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Само майка, която обича, проговаря. Майката, като обича, проговаря. Най-първо майката проговаря. Детето като обича майка си и то като заплаче, то е първата дума на детето.

Вчера дойде един и ми чете нещо от окултната наука, окултни мисли. Употреби думата „хъм“. Казвам: Тази дума употребяват кучетата. Имаше „аум“ и други думи, но имаше и думата „хъм“. „Хъм“ кучетата казват. Тя е окултна дума. Бауцането на кучетата и тя е окултна дума. Кучатата имат две думи. Каквото каже туй куче, става.

Казвам сега: Като ви говоря има една опасност. Като ви говоря вие не си туряйте никакви бентове. Вие имате бентове сега. Казвате: „Аз съм женен, не може да го направя. Аз имам деца, не може да го направя. Аз съм човек със слуги, не мога да го направя. Чакай да се освободя от жената, от децата и т.н“. Това е заблуждение. Никаква жена нямаш, никакви деца нямаш, слуги нямаш. Ти мислиш, че си женен. Туй са празни работи. Ти имаш дотолкоз деца, колкото малкото момиче мисли, че куклата е негово дете. Вчера гледам едно малко дете носи една голяма кукла. То мисли, че е родило, голо носи това дете. Не се заблуждавайте. Душите са излезли от Бога, всички са излезли от Бога. Тук се раждате, кръщавате, казвате този е мой баща, тази е моята майка. Против това нямам нищо, но това не е реалност. Докато ние не съзнаем, че имаме само един баща, ние не може да се поправим в света. Докато имаме много бащи, не можем да се поправим. Ние трябва да мислим, че всички имаме един баща, другите бащи са лъчи от този Баща – от Бога. Всички бащи, излезли от Бога, трябва да го признават. Всичките майки, всичките господари, всичките учители, всички да кажат: „Един баща имаме, не съм аз баща“. Майката да каже: „Не съм аз, но Бог“. Учителят да каже: „Не съм аз, но Бог“. Вие трябва да кажете: „Не съм аз, но Бог“. Всички така трябва да мислим. Ти ще кажеш: „Това е едно благословение, което иде от невидимия свят“. Туй благословение за бъдеще ще се дава на ония, които имат любовта.

Не човешката любов, но Божията любов. Тогава ние няма да искаме както сега. Ще оставим света да си има затвори, ние няма да осъждаме, нито ще отричаме. То е едно училище. Беднотията е едно училище, богатството е едно училище. Всичко в света е училище. Но има един живот много по-добър, отколкото този, който ние знаем. Да бъдете братя, да бъдете сестри. Няма по-хубаво нещо от това. Да сме слуги, то е едно положение, да сме господари то е друго положение, да сме сиромаси е друго положение. Не, казвам, истинското положение, е че Бог създаде света за нас, които Го любим. Слънцето грее за нас, които обичаме Господа. Слънцето, звездите Бог ги е създал за онези, които Го любят. Те са обиталище, жилища в които Той живее. Растенията Бог ги е създал заради нас, реките, моретата, всичко е създал заради нас, за упражнение на своите деца, които го обичат. Те са едно предметно учение. Целият свят и земята е едно предметно учение, да се радваме, че Господ ги създал заради нас. Туй е предметно учение. Някой път аз ви говоря, ти отиваш по земята и какво ли не правиш. Нямаме туй възпитание. Срещна някой човек, веднага му намеря някой кусур. Аз търся кусурите. Като срещна някой човек, кусурът, който съм намерил, той е у мене. Никой човек не може да види себе си. Той ще види себе си у другите хора. И тогава аз забелязвам закона така: Когато аз слушам Божия глас, когато вървя срещам хора, които са красиви. Грозните хора не ги срещам. Щом направя една погрешка, грозните веднага се явят, сам отварям вратата на рая и тогава дяволът влиза. Той иде при мене, ръкува се много хубаво и казва: „Ти си един от великите учители в света, като тебе не се явил днес в света, знаеш ли това?“ Казвам: Аз за пръв път слушам такава похвала от тебе. Казвам: От кой речник извади, искам да чета това нещо де е писано. Ти го съчини или някъде в небето писаха заради мене? Казва: „Не вярваш ли?“ Аз казвам: Обичам да проверявам нещата. И тогава аз му казвам: Слушай, аз съм дошъл на земята да се уча и да слугувам на Бога. Колко съм велик, не зная. Няколко картини съм започнал да рисувам, гледам да ги нарисувам хубаво, после взел съм да свиря, да пея, други работи имам. Може погрешка да имаш, не съм аз онзи, когото ти хвалиш, той е някой друг. Погрешка може да е. Не съм аз с такива имена. Има доста учители днес в света. После всеки един човек мисли, че е един велик учител. Ако аз мога да слугувам на Бога, по-велик от мене няма. Ако мога да проявя любовта на Бога, който живее в мене, по-велик от мене няма. Ако вие може да обичате Бога, по-велик от вас няма. То е величие. Там дето Го няма, никакво величие няма. Казвам: Всеки един от нас може да се прояви в една малка степен. Какво ще се прояви? Сега казва: „Като тебе няма друг“. Като ми каже, че като мене няма друг, казвам: Аз имам една крушка от 500 свещи в стаята си, като я отворя много свети в стаята. Но някой път излизам навън. Колкото се отдалечавам, виждам, че светлината се намалява. Като ида далеч, едва виждам. Ти седиш, около себе си имаш светлина голяма. Отдалечи се да видиш, твоята светлина докъде достига. Онова, което достига, то е Божествената светлина, Божественото, което достига вътре. Казвам: Всички трябва да се съедините, не да се обезсърчите. Да се съедините в Божественото, да станете мощни. Дойдат страданията, какво ще кажете на едно страдание? Похвали ви някой, кажи в себе си: „Господи, бих желал да бъда такъв, какъвто ти казваш“. – „Ти си много добър“. – „Желая да стана още по-добър. Че съм много добър, добър съм, но и от многото добър има още по-добър. От добър мога да стана още по-добър“. Няма тук опасност.

Понякой път са идвали тук и ме хвалят. Някой път дойде някой болен, казва: „Учителю, ти всичко може да направиш“. Че мога да направя всичко, мога да го направя. Но казвам: Аз, който мога всичко да направя, не мога да те излекувам. Аз не мога да те излекувам, защо? И ти всичко не може да направиш. Казвам: Ти само отвън ме хвалиш, но ти не можеш да обичаш Бога. Ако обичаш Бога, ако имаш Божията любов, ти си дошъл тук да те излекувам. Ако те излекувам, ще кажеш: „Дошло времето да се излекувам“. Ти няма да отдадеш хвала на Бога. Ти няма да си промениш твоя живот. Аз само един пример имам. Дойде при мене един. Казва ми: „Ти всичко може да направиш“. Казвам: Да всичко мога да направя. Болен е той от една много лоша болест. Ще те излекувам рекох, но ти си заможен човек. – Каквото искаш ще ти дам. Казвам: Моята визита е много скъпа, всичко, каквото имаш ще го дадеш. – „Че как“, казва? Нищо повече. Всичко, каквото имаш, ще го дадеш. Не само това, но животът си ще посветиш да служиш на Господа за бъдеще. Ако си готов да дадеш всичко, ще кажа една дума и ще излезе болестта. Ако си готов да се посветиш на Бога, ако не ще си вървиш както си дошъл. – „Ама“. Казвам: Нищо повече. Който може да обича Бога, всичко е заради него. Който не Го обича, не е всичко заради него. Това правило ви казвам. То при всичките правила няма изключение. Не може да има недоразумение. Всички трябва да се решим свободно вътре да обичаме Бога. Тогава ще направим опит. Казва: „Дето са събрани двама или трима в мое име, там съм и аз.“ Не е само да се съберат, ако любовта не е там, няма събиране. Без любов не могат да се съберат на едно място.

Днес направете един малък опит. Всеки един от вас да направи едно микроскопическо добро, най-малкото добро някъде. Така да се вглъби в себе си – откакто изгрее слънцето, докато залезе, да се вслуша и чуе онзи, тихия глас в себе си. Искам всичко да направите. Опитайте да ви проговори Господ. Като ви проговори, ще дойде нова светлина. Ще кажете тогава: „Мъртъв бях едно време, но сега съм жив“. Всичко онова, което ви тежи на сърцето, всичко туй ще се стопи, ще се чувствувате като новородено дете, ще се зарадвате. Всичко ще ви бъде приятно, всичко, което виждате. Ще чувате, че от всичко излиза Божествен глас, музика. Тия струни са метални, не са органически, но като ги побутнем, то е вече Божественото. (Учителят удря по струните на камертона). Ако един метал може да издава този звук, не можем ли ние живите, които сме излезли от Бога, да дадем хиляди по-хубав звук? Тогава като ни бутнат, отдето минем, хората ще се вслушват. Като вървим, в стъпките ни ще има музика. Стъпките ни ще бъдат музика. В събличането, в обличането, навсякъде ще бъде музика. Та в живота всички ще знаят, без да говорят хората, че сме това, което хората виждат. То е реалното. Всяка свещ, тя ни говори, и самата светлина ни говори. Ако ние разбираме любовта, любовта е онзи език, който ще проговори на целия свят. Ако ние не може да проговорим с езика на любовта, тогава ще имаме обикновения живот. Ако проговори чрез нас любовта, тогава Бог чрез нас ще работи. То е възкресението в света. Желая всички по този начин да възкръснете.

Коя песен да изпеем? – „Изгрява слънцето“. (Изпяхме всички „Изгрява слънцето“.)

Мислете върху туй изречение: Бог на любовта е пътят на живота.

Да осмислим вече ежедневния си живот. Да го осмислим. В каквото положение и да се намираме, човек да е радостен, където и да е. При Бога всичко има, всичко е хубаво. Днес всички да се почувствувате, че сте свободни. Като че сте слуги, пък имате един ден отпуск. Десет години не сте имали отпуск. Сега сте свободни да ходите на разходка, да нямате задължения, свободни от закони, от правила. Да се почувствувате един ден, както Бог ви е създал. Да чувствувате присъствието на Бога навсякъде. Тази вълна, туй учение трябва да се предаде навсякъде. Новият път, това е пътят на Любовта. И той е само, който може да поправи света. Тук, животът на Изгрева, Любовта е която може да го поправи. Не нашата Любов, но Любовта, която ще дойде отвътре.

Станете!

Добрата молитва.

XVII година. 20 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 16 февруари 1938 г., сряда, 5 ч. с. София – Изгрев