Разлика между версии на „Недоизказаното“

Версия от 10:01, 1 януари 2010

Недоизказаното

Отче наш.

„Бог е Любов.“

Някой път е много мъчно да се учат царските синове и княжеските дъщери, да им се преподава. Не е лошо, че са царски синове и княжески дъщери. Но царските синове и княжеските дъщери имат едно предубеждение, че те имат царска кръв. Че те са царски синове, това е едно звание. Това е едно звание. Аз го уподобявам на царевично зърно или на житено зърно. Житото е едно зрънце. Царски син е то. Житото е цар. На най-голяма почит навсякъде, царски само го посрещат и всички му се радват. Но туй житено зърно, за да добие тази почит и уважение, то трябва да слезе в земята, да излезе из условията, да покаже какво се крие в него, да израсте. Казвам: Трябва ви сега знание. Казвате: „Нямаме ли знание?“ – Имате знание, но туй знание, което имате сега е човешко. Всяко нещо, което е придобито, става човешко, а всяко нещо, което не е придобито, то е Божествено. Следователно, непридобитите неща са Божествени. Придобитите неща са човешки. Туй е за определение. Казвате: „Това е Божествено“. Всяко нещо, което е в ръката, то е човешко. Ти си го обсебил. Всяко нещо, за което можеш да кажеш, че е мое, то не е Божествено, то е човешко. – „Ти тъй каза, той тъй каза“. Всинца все казваме и все има нещо недоизказано. Туй недоизказаното е Божественото. Сега ще разберате, ценно е туй. Божествените неща, като стават човешки, ставаш ценни. Преди да станат човешки, не може да ги оцените. Туй, което си оценил, може да го видиш; не може да оцениш туй, което не си видял.

Аз ще ви цитирам само една от Свещените книги. Чули сте го това, но сте го забравили. Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на Битието. Първото изречение е: „Когато Любовта царува, смут не става“. Вие още не знаете какво нещо е царуването на Любовта. Вие само предполагате. Значи появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда всеки смут. Там, дето има смут, няма любов. Там, дето няма смут, Любовта царува. Второто изречение се отнася до мъдростта. „Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава“. Третото изречение се отнася до Истината: „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“.

Та казвам: В какво седи сега същината? Трябва да имате една мярка. Кое наричаме Истина в света? Истината е нещо реално. Трябва да имаме една конкретна мисъл, ти говориш право или не. Допуснете, който и да е от вас е бакалин. За да ви позная какъв човек сте вие, ви казвам: Претеглете ми едно кило ориз. Веднага ти туриш от едната страна грамовете, от другата ориза. Аз не гледам какво ти туряш, но гледам там една стрелка, която се движи; гледам накъде се наклонява стрелката и по това виждам какъв човек си. Ако стрелката се наклонява към грамовете, зная, че ти работиш само за своя интерес, нищо повече.

Ако тази стрелка отива към грамовете, ти си човек, който подяждаш хората. (Ако се наклони) към блюдото, тогава ти си човек на Истината, от тебе заминали няколко зрънца. Като видя това, казвам: Благороден човек е. Ако стрелката отиде към грамовете, казвам: Излъга ме. Защо? Защото 4–5–20 зърна ми изяде. Значи, ако ти изядеш две зърна, оттук или оттам и казваш: „Много ме изядоха?“ Ти щом изядеш едно зърно, може да изядеш и повече. Щом от тебе отиват няколко зърна, казвам: Когато теглите ориз, не изядайте нито едно зърно, но нека замине от вас едно зърно. В невидимият свят когато теглят, праведният човек е онзи, който нито подяда другите, нито него да подядат. Но онзи, благоугодният на Бога, праведният е само от когото всякога заминава едно зрънце от него. Казвате: „Какво има на хиляда души по едно зрънце, като отиде от мене, аз ще загубя“. – Не се изгубва. Всичко туй, което ти си давал, то е посадено, то ще бъде жътва за идущата година. От тия хилядите зърна зависи твоето бъдеще. Ти казваш нещо, не го изпълниш. Или на някого кажеш: „Аз за тебе имам високо мнение“. – Какво високо мнение имаш заради мене? В какво седи високото мнение? Високо мнение е, ако бакалинът има високо мнение за тебе, ако от тебе замине едно зрънце. Щом от тебе заминава, той ще има високо мнение. Ние сега, които отиваме да купуваме, искаме все от бакалина да заминава. Защо? Ние като даваме пари, защо да не искаме от нас да замине. Бакалинът казва: „Нека замине от тебе“. Като замине едно зрънце, ти вече не си разположен. Бакалинът продава тия неща, но те не са негови. Всеки един бакалин, той е миситин или как се наричат, турен е да раздава. Бакалинът е един човек, турен в света да раздава Божиите блага: хляб, захар, ориз; после, портокали, лимони, всичко туй. Ако той ви тегли портокали, как ще ги тури на везните? Не може да ги тури.

Та казвам сега конкретно. Всякога бакалинът е добър, когато от него замине едно житено зърно. Малко се наклони стрелката и като часовник показва, че е заминало от него. Той значи добре изпълнява Божия закон. Щом замине от тебе, ти отиваш да вземеш Божийте блага, тия зърна остават за него. Казвам: Този бакалин не е честен. Дойде един човек при тебе, ти си един бакалин, да го научиш. Казва: „Кажи ми истината“. Как ще кажеш на този човек истината? Казва: „Кажи ми ти истината“. Гладният като дойде при мене и казва: „Кажи ми ти истината“. Веднага изваждам хляб, отрязвам му три филии, не му давам целия сомун. Всеки хляб го деля на три парчета. Едното парче е за Любовта, едното парче е за Мъдростта и третото парче е за Истината. Най-после му дам. Колко парчета? – Три парчета. Казвам: Давам ти едно парче за Любовта. Ако имаш любов, туй парче ще се увеличава. Туй парче не го считай малко, ти си осигурен. Туй парче, което ти дадох, ако вярваш в Мъдростта и третото парче е за Истината. Най-после му дам. Колко парчета? Три парчета. Казвам: Давам ти едно парче за Любовта. Ако имаш Любов, туй парче ще се увеличава. Туй парче не го считай малко, ти се осигуриш; туй парче, което ти дадох, ако вярваш в Мъдростта, ти си осигурен. Ако ти дам третото парче на Истината, ти си осигурен. Казва: „Целият хляб ми дай“. – То е лакомия.

Та казвам сега: Каква е вашата конкретна мярка за Истината? Аз гледам много пъти в Мое име се говорят много лъжи, както се говори за Христа. Казвате: „Христос тъй казал, онуй казал“. – Не е казал така. Не е казал Христос, Христос така не може да каже. Всички може да кажат, но туй, което ти казваш, Христос не може да каже. Аз имам едно правило. При мене идват по някой път духовете, аз ги възпитавам кои идват. Духовете казват: „Ние сме пратени от Господа Исуса Христа“. Сега не може да се съмнявам. Хубаво, казвам: Дайте си вие писмата, с които ви е пратил Христос. Казвам: Я ми напишете буквата „Л“. После казвам: Я ми напишете буквата „М“, буквата „И“. Щом напишете хубаво буквите „Л“, „М“, „И“ аз съм готов да приема. Казвам: Кажете какво желаете? Вие сега искате, без да напишете буквите „Л“, „М“ и „И“, искате да ви вярват. Казвате: „Туй, което ти казвам е вярно“. Казвам: Не се съмнявам, че е вярно, ти ми казваш: „Аз съм музикант, аз разбирам от музика, свършил съм музикална академия, препоръчително писмо имам“. Казвам: Туй препоръчително писмо е друго нещо. Много добре е, че си свършил, много ми е приятно, но я ми изсвири едно парче от Моцарт, един малък пасаж. Моцарт има особен стил. След туй казвам: Я ми посвири нещо от Бах, Бах има особен стил. Изсвири ми нещо от Бетховен. Свири човекът, моите почитания тогаз. Той свири много хубаво, но няма такъв стил, нищо не му казвам, не може да имам вяра в него. Ухото ми е инспектор, много голям музикант е моето ухо, разбира много повече музиката.

Някой казва: „Не ми ли вярваш?“ – Имам една мярка в слънчевия възел. Когато един човек ми говори истината, който ми каже истината, усещам една малка топлина под слънчевия възел, под лъжичката. Като ми каже някой, че ми говори истината, но не се явява малка топлинка под лъжичката, зная, че не ми казва истината. Може хубави, красиви думи да ми каже, но не е истина. Човек да почувствува топлинка под лъжичката като му говориш. Аз съм ходил при болни и съм им говорил свои думи. Ходя при болния, говоря му половин час, обяснявям му какво нещо са болестите, но не оздравява човекът. Говоря му по човешки. Щом не оздравява, казвам: Това е моето. Не върви работата. Той казва: „Много хубаво говориш, но болестта ми не ме напуща“. Ида при друг болен, не говоря за произхода на болестта. Кажа му само една дума и стане човекът. Казвам: Аз ще ти кажа само една дума, ти ще усетиш една малка топлинка под лъжичката и веднага ще оздравееш. Казвам: Усещаш ли топлинка? Стани. И става човекът. Как става? Това е Божественото. Туй Божественото е топлината. Тази топлина е Любов. Всяко нещо, което се извършва без любов, няма топлина. Всяко нещо, което се извършва с любов, има топлина. Любовта е, която носи топлината. Каквато и да е топлината в света, която чувствуваш, но не на петите отдолу, на петите е изгаряне. Когато ти чувствуваш топлинка под лъжичката, то е. Може да отидете където и да е. Вие тия работи може да ги употребите за търговски работи. Отиваш някъде, ако почувствуваш топлинка, работата ще стане. Отиваш да се учиш, ако почувствуваш топлинка, ще свършиш, ако не почувствуваш топлинка, няма да свършиш, нищо няма да направиш. Правиш нещо, ако не успееш, ако усетиш топлинка, работата добре ще свършиш. Казвам: Всички трябва да имате тук под лъжичката топлинка. Стрелката показва има ли топлинка, няма ли топлинка. Ако клюмва към житото, което мериш, има топлинка, ако клюмва към грамовете, няма топлинка. Грамовете са човешкото, житото е Божественото. Какво те интересуват грамовете, тебе те интересува житото, тебе те интересува оризът, оризът е Божественото. Туй, което носи в себе си цена, то е Божественото.

После някой път може да се види догде сте достигнали във вашето развитие. Ако вземеш нашата първа буква от азбуката „А“ тя е еврейската буква, „М“ обърната с главата надолу. А като се пише „А“ (?), тази буква е обърнато „М“, в еврейски означава смърт, а „А“ означава началото на нещата. Питам сега как е станало? Една буква, която у нас означава живот, у еврейски означава смърт. Кабалистически как ще обясните? Но буквата „А“ се пише и така „А“. Туй вече е геометрически. Геометрията е по-сигурна наука. Всяко нещо, което ти не можеш да го приведеш в геометрична форма, ти не разбираш истината. Ти не разбираш още доброто. Да кажем имате А : Б, какво означава? А и Б какво отношение имат? Какво нещо е отношението? Казваме ние: Да бъде човек добър. Де е тогава добродетелта? Добродетелта е в човешките крака. Този ъгъл в двата крака, този ъгъл е на доброто, следователно, нещата, които излизат от човека, които отиват към центъра на земята, това е добродетел. Когато ти си затвориш краката (допираш си краката) показва, че ти си едно с нея. Щом затвориш краката, казваш, аз нищо не ти давам, ти ще даваш. Щом си затвориш краката, какво искаш? Всички войници със затворени крака ли са? Или ти си отдалечиш краката един от друг, какво означава? Сега няма да се спирам, всички трябва да знаете този триъгълник какво означава в дадения случай? Туй показва, че тия сили слизат надолу. Движението е от А : Б. То отива към земята, а от Б : А, то отива към слънцето. Лъчите излизат от слънцето. Ако вземем механическо отношение, ние пишем буквата „Л“. Тази геометрическа форма, психологически ако вземем, двете линии в пространството се пресичат. Вие мислите, че линиите на „Л“-то отиват към центъра и се пресичат. Тия две линии са успоредни, но понеже посоката към която отиват е много отдалечена, нас ни се струват, че се пресичат, че са двама души в стълкновение. Те като се отдалечават в пространството, се показва, че се пресичат. Фиг. 1Казвам: Ако две линии се пресичат, какъв закон ще извадите от туй? Ако две линии се пресичат, разрешението ето къде е. Ако две линии се пресичат така /Фиг. 1/ в туй пресичане е разрешението на тия въпроси. Движението от А ще бъде надолу. Ти като слизаш към центъра на земята, до известно положение ще слезеш, но щом идеш до центъра на земята, ти назад не може да се върнеш. От другата страна като излезеш, ти ще вървиш към слънцето нагоре. Сега геометрически вие не можете да схванете това. Какво ни ползува нас, ако две линии се пресичат? Или вие слезете от невидимия свят към земята. За да се върнете по този път, по който сте слезли, не можете да се върнете. Вие ще се върнете по обратен път. Образува се цял един кръг, вие ще се върнете от противоположната страна. Ако обичаш един човек, търсиш да те обича. Ако ти си човекът на Любовта, имаш един капитал на Любовта. Не е необходимо и другият да има капитал на Любовта. Онзи човек, към който се стремиш, трябва да има капитал на Мъдростта. Следователно, между Любовта и Мъдростта има отношение. Тогава „Л“ се отнася къмто „М“. Казвам: Ако един от вас представя Любовта, другият трябва да представя Мъдростта. Любовта и Мъдростта като се съединят, дават един резултат, който се отнася към Истината. Тогава, ако твоята Любов, която се отнася към Мъдростта, ако твоята Любов и твоята Мъдрост не могат да родят Истината, не могат да дадат Истината, ти не си на правия път. Или преведено на ваш език или на земен език казано: Ако твоята Любов и твоето знание не може да внесе в тебе закона на самопожертвуването, ти не си разбрал какво нещо е Любовта. Казвате, работа само с Любов не става. С Любов става. Любовта в своето проявление е неизчерпаема. Мъдростта в своето проявление е неизчерпаема. Не мислете, че като обичаш хората ще изгубиш нещо. Не мислете, че като раздаваш Мъдрост, ще изгубиш. Не, всякога ще спечелиш. Но никога не повтаряйте нещата. Сега, какво разбирате под думата повторение? В света повторение не може да има. Привидно повторение има. Да кажем цялата земя се движи в пространството и ние с нея. Ние в този момент, във всяка секунда се движим с 29 хиляди километра, с каквато бързина се движи земята. Следователно, ние сме в друго пространство. Туй пространство, в което нашата земя се движи, се изменя. Следователно, и ние се изменяме. Хората, които живеят на земята се изменят по единствената причина, че земята се движи. Ако земята се спре, да не се движи, и ние ще бъдем като нея, неподвижни. Белите косми, белите бради, прегърбването показват, че земята се движи. От работата, която земята извършва, остаряваме и ние. Вие сега разбирате философията. Тия частици от които е направено нашето тяло, са от земята, следователно те са взели участие в туй движение и те са остаряли, не ние. Следователно, като остареят, казват: „Господарю, освободи ни. За тебе 30–60–70 години, колко работа свършихме. Искаме да си отидем в дома“. Искат да те напуснат. Ти само не можеш да работиш. Прегърбил си се, ти ги убеждаваш, казваш: „Чакайте, чакайте“. Те казват: „Не можем“. Те те напущат, искат да се върнат на земята. Защо си се прегърбил? Те казват: „Ще си идем“. Ти си се прегърбил и най-после те си отиват на земята и най-после умират. Казвам: Ни най-малко не са умрели, те си отиват при своите и ти си отиваш при своите. Те отиват надолу, ти отиваш нагоре. Онези ще отидат надолу, пък ти човекът – Божественото отива нагоре. Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре. Ако твоята душа иде с тях заедно, надолу, тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция, туй, което наричат прераждане. Казват: „Знаеш ли какво нещо е прераждането?“ Аз съм срещал много пъти хора, които ми казват: „Знаеш ли какво нещо е прераждането?“ – Много пъти ще дойдеш да се въплътиш, и никога не си се качил горе. От невидимия свят казват: „Турете го да започне този опит“. Като ученик, когато те скъсат, втори път пак учиш, пак държиш изпит. Дотогава, докато издържиш изпита. Вие мислите, че ще умрете, няма да умрете. Онова тяло, което е направено от земя, иска да си почине. Всяко нещо нека да си почине. Вашият дух е излязъл от Бога и душата ви трябва да се върне пак при него. Защото, ако се върнете при Господа, ще се обновите. Трябва човек да иде горе, да се обнови. Не че после няма да дойдеш, ще дойдеш, но обновен, с ново знание.

Понякой път като ви говоря, вие казвате: „Учителю, кога ще се свърши туй учение?“ – То ще бъде голямо нещастие да се свърши учението. Като се свърши учението, ще бъдете долу. Като се свърши част от вас ще идат долу. Ако вие сте готови ще идете нагоре, ако не можете да отидете нагоре, тогава ще останете. Тук на земята положението е много лошо. Вие седите и чакате едно разрешение. Какво ще бъде вашето разрешение? Очаквате да дойде Христос и да ви посети Божият Дух. Ами, че Божият Дух като ви посети ще иска от вас жертва, вие този закон не сте научили. Сега аз съм забелязъл, дойда в някоя фамилия и наблюдавам: имат син и дъщеря, дошло време за женене, че майката казва: „Дано дойде някой“. Очакват да дойде някой. Той дойде, младата мома като го погледне, не ѝ хваща окото. Казва: „Не искам да се женя. Аз няма да се женя“. Тя не говори истината. Понеже, той не ѝ допада на сърцето, казва, не искам да се женя. Дойде втори, казва: „Не искам да се женя“. Започват всички да казват, че тя не иска да се жени, по Бога тръгнала, но погледнеш като дойде десетият, оженила се. Не е лошо това, закона аз изваждам. Ето аз как тълкувам. Като дойде първият, неговата душа не е готова да иде при Бога, момата казва: „Ще извиниш, ти иди на друго място“. Като дойде онзи, с когото може да иде на другия свят, тази мома е готова да се ожени за него. Какво казва Писанието: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж може в Христа.“ Ти не можеш да отидеш в небето, нито братът не може да отиде в небето, ако сестрата не е с него, нито сестрата не може да отиде на небето, ако братът не е с нея. Майката не може да иде в небето, ако бащата не е с нея. И бащата не може да иде, ако майката не е с него. Това са отношения, това са закони. Майката и бащата, това са две неща сродни, при Бога отиват. Братът и сестрата са две неща сродни. Когато ви казвам: Трябва да бъдете братя и сестри, то е защото, ако една сестра няма брат, при Бога не може да иде. Ако един брат няма сестра, при Бога не може да иде. Аз турям в правия смисъл, един ден ще проверите, ще видите, че е така. Вие искате да бъдете самостоятелни. Мен ми казват: „Много братя не ми трябват“. – Колко братя ви трябват? Че аз не ви препоръчвам много братя. Един брат да имате, но на свят да е. Единият брат, на хиляди братя може да стане. Едното житено зърно като го посееш, на хиляди житени зърна може да стане. Всички житени зрънца съставят едно голямо житено зърно в себе си, което съдържа и братята и сестрите. Аз ви гледам сега навсякъде. Като влезете в кухнята зная, сестрите имат ли братя. Като вляза в кухнята и видя как готви, зная дали има брат. Математика е то, цяла геометрия. Като влезе някой, виждам как реже лука, как го белят. Обелете ми един лук, ще ви кажа догде си достигнал. Сега, за мене най-маловажните работи отношения имат. Ще кажете този лук, не този лук. Този лук като го взема в ръката, казва: „Той ще ме издаде“. И хлябът като го взема и той ще ме издаде, ще ме покаже такъв, какъвто съм. По-добре е някой път да нямаш хляб, по-добре е да нямаш лук, защото ако имаш, ще те издадат. Аз ви превеждам един пример. Седи една високо образована дама и чете французки вестник, иска да покаже, че знае нещо на френски. Обърнала „Льотан“ и чете. Казвам: Ти, ако държиш един вестник така, ще те издаде дали знаеш езика. Някой път вие, набожните, не говорите, защото като речете да говорите, ще се издаде дали знаете или не. Ще обърнете набожността надолу. Някой казва: „ Аз имам много набито ухо, разбирам“. Казвам: Ами вземи „до“. Той вземе „до“ фалшиво. Казвам: Това не е „до“. Какво е? Пее фалшиво „до“. Аз се спирам някой път и казвам: Я вземи „до“. Не може да го вземе. „До“-то е място, отдето трябва да тръгнеш, то е основа. Ние казваме, че всяко учение трябва да има основа, върху която трябва да се гради. То е най-ниският тон, отдето ти трябва да започнеш, то е основа. „Ре“, „ми“ и т.н. това са материали, с които ти градиш. Психологически е, основа върху която трябва да съградиш нещо. „До“-то в първата октава и „до“-то във втората октава, каква е разликата? В трептенията е разликата. Но върху първото и второто „до“ има голяма разлика. Между първото и второто „до“ има „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“, имате колко ноти? – Седем ноти. Като вземете във втората октава „до“, каква ще бъде разликата между първото и второто „до“. Първото „до“ е развито, второто не е развито. Туриш друга основа, пак „до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до“, но то са две творения в две гами. Творите, те са две различни положения в музиката. Онези, за които не разбират, има известни съответствия в трептенията.

Вие си показвате ръката. Тогава какво означава човешката ръка? Пръстите са предаватели, пет предаватели имате. А ъглите между пръстите, това са четири станции, чрез които възприемате. Това са станции, с които възприемате. Какво възприема човек от първата станция? Първата станция между палеца и показалеца има специфично значение. Между безимения и малкия пръст какво възприемате? Това са вашите търговски работи. В следната станция е изкуството, поезията, науката. Във втората станция е всичката наука в света. В третата странция са обществените работи, предвидливостта, отношенията между хората. В четвъртата станция възприемаме Божествените работи. Какви трябва да бъдат отношенията между Любовта, Мъдростта и Истината? Следователно, аз като гледам някого в ръката, веднага виждам с коя станция възприема. Някои хора вървят с разперен малък пръст на ръката, то е безергянин. Като свири казва: „Колко пари ще капнат?“ Защо единият си пръст държи отворен? Защото пари иска. Аз издавам една тайна, не трябва да ви говоря. Това са тайни, които не трябва да се изнасят. Тук вече се интересуват какво ще пишат заради него. Материална работа. Ще бъде ли някъде; ще пишат ли вестниците заради него. Междината между показалеца и средния, като даде концерт не се интересува колко пари ще му дадат, но се интересува вестниците какво ще пишат. Ако са писали нещо хубаво, държи отворено. Ако нищо хубаво не са писали, държи затворено. А ако са писали, върви и отворено държи тази междина. А някой държи отворено между показалеца и палеца. Във всеки момент в живота ние със своето движение издаваме някаква тайна в света. За нас са нещата скрити, но за невидимия свят са открити. Аз говоря за една наука, за онези напреднали същества, които виждат, които следят всяко наше движение и по движението, по словото казано, изказано, те вече знаят. Като ходиш, ти си се навел надолу, ходиш с наведена глава, те имат едно мнение. Главата ти е наведена на едната и на другата страна, или държиш ръцете си свити, те имат мнение. Малките деца като се раждат, всички се раждат със свити пръсти. Казват, децата са будали; не са много будали. Едно дете като дойде в света, казва: „Ще го хвана“, държи ръцете си свити. Майката отваря ръцете, пък като умре, отваря ръцете. Значи като се ражда, със свити ръце, а като умира изпуща всичко с отворени ръце. Казвам: Щом държиш свити ръцете си, ти се раждаш на земята. Щом напуснете земята, ще отвориш ръцете. Казвам: Свиването има смисъл дотолкоз, доколкото подразбира закона. Ти си свиеш ръката, казваш: „Искам да се родя“, но щом се родиш, тогава искаш да отвориш ръката си. Искам да отворя, да цъфтя и да завържа. Тогава от целия свят да възприемам каквото Господ ми говори. От целият свят като приема, тогава ще предавам. Пръстите, това са предаватели. От всяка станция се предава нещо.

Мисълта у мен беше следната: Като ви говоря някой път, като че искам да ви обърна, вие всички сте царски синове, царски дъщери, царска кръв имате, много знаете, но същественото не знаете. Някои от вас, запример знаете френски по-добре от мене. Едно време аз го знаех, забравил съм го, дълго време не съм го говорил. Някой говорят немски, едно време го знаех, сега съм го забравил. Някои италиански знаят повече, едно време и него знаех. От италиански една две думи са останали. Ако отворя книгата може да си го припомня. Като ви говоря вие казвате: „Това са обикновени работи“. Защото моето желание е не да остарявате, не да остареем. Ами моето желание е да се подмладявате. Имам една задача. Снощи имахме тук една задача. Идва една слугиня, не иска да живее, не иска да слугува. Питам я аз: Колко ти плащат? Казва: „850 лева и храната“. Ама казва: „Дотегна ми, не искам повече!“ Ти казвам, какво мислиш? – „Искам тук да дойда, да живея на Изгрева“. Какво разбирам аз. Дъщерята иска да излезе из дома на баща си, но иска да се хване за врата на някой момък да я гледа. То не е разрешение на въпроса. На съвременните жени слабата страна е там, че жената иска да хване някой мъж да я гледа. То не е разрешение на въпроса. И мъжът и той иска да намери някоя жена да го гледа. Те трябва да се гледат, то е Божественото, но той никога не може да я храни. Мъжът не може да яде (вместо) своята жена, не може да мисли за своята жена, не може да ѝ даде здраве. Здравето, мисленето, храненето има неща, които ние сами трябва да направим. Сега ние чакаме да ни вдъхнови някой. Има неща, които ние сами трябва да направим. Тя казва: „Искам да служа на Господа.“ Казвам ѝ: Ти имаш хубаво място. Този евреин да го обърнеш. Покажи му един пример. Казва: „Не ме слушат“. – Ще опиташ знанието си. И после като се отвори, започна да чете Добрата молитва, започна всичките песни, дига цяла гюрултия, ходи из Изгрева, вика, чете молитви, учеше нашите братя, всички я чуват. Дава едно представление. Чете си молитвата да ни покаже, че убеждение има. Чете Добрата молитва „Господи, Боже наш, Който си ни подарил живот и здраве.“ и вика колкото може. Това е механическата страна. Тя се смущава, едно смущение има в нея. Казва: „Тук под лъжичката ми има нещо“. Значи влязла в стълкновение с едно чувство. Има едно смущение между мозъчната и симпатичната нервна системи. Има едно вътрешно сблъскване. Та иска да излезе нещо от нея. Туй положение трябва да се промени. Мястото, дето живее да се промени, но къде ще иде. Кой я разбира? Някой път във всинца ви става. Някой път вие сте неразположени. Във всинца ви става неразположение, не искате да срещнете никого. Това са все същите състояния, докато се научим да се регулират Божествените енергии с енергиите на земята. В нея сега има едно желание. В нея има земни енергии, които са навлязли повече отколкото ѝ трябват, следователно са объркали слънчевият възел. Тя иска да си скъса дрехата, да се освободи. Знаете колко е мъчно. Лесна работа е, но трябва да обърнеш туй течение на нейните чувства. Един брат ѝ казва: „Ти не правиш хубаво“. Тя не слуша. Казва: „При Учителя искам да живея“. Тя си има един учител, ни най-малко не мисли за мене. Тя си има учител, за който живее. Някой мисли, че тя е за нашия Учител. Ни най-малко не е за нас. Тя пет пари не дава. Тя си има учител за когото е готова да се пожертвува. За мене нито един косъм не е готова да даде. Тъй схващам работата, не ѝ намирам вина. Гледам, тук навсякъде се наредили и казват: „Учителят тъй каза“. Казвам: Не говорете в мое име лъжи! Някои казват „Учителят казва“ и доказват кога съм го казал. Колко души са ме питали: „Учителю, каза ли туй?“ – Не съм казал. Те казват, че ти си казал. Техният учител го е казал. Светът е пълен с учители. Наскоро едни правят един сеанс. Казват: „Учителя тъй казва“. Туй е безобразие. Не си играйте, не се подигравайте с Името Божие. Ако ще влезете в света, изучавайте духовете. Не си играйте. Никой, който е играл, не е прокопсал. Лъжата, каквато и да е, бяла или черна, дръжте я настрана. Не казвам да се освободите от тях, дръжте ги настрана. Не се самозаблуждавайте, защото и в учителите има тщестлавие. Трябва да се пазите. Има учители, които искат хората да говорят заради тях. Аз казвам тъй: Защо ще говорят хората заради мене? Бог е направил света и светът принадлежи на Бога. За мене като човек, какво ще говорят хората? За мене хората ще говорят дотолкоз, доколкото аз изпълнявам Волята Божия. Христос казва: „Аз дойдох да изпълня Волята Божия.“ Казват:„ Ние, Учителю, вярваме в тебе“. Писанието другояче казва. „Това е Живот вечен да повярвам в Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Тъй стои въпросът, а не да повярват в Исуса Христа. Не първо в Христа, а после да вярват в Бога. То не е живот, то не е учение. Във всинца ви да седи едно учение. Като кажеш нещо, направи го. Казва някой: „Аз ли съм, който имам толкоз погрешки, и другите имат погрешки“. За мене, като не зная, ние искаме да покажем, че знаеме погрешките, и другите имат толкоз погрешки. За мене като не зная, ние искаме да покажем, че знаеме погрешките, че другите не знаят, мене не ме интересува. Я ми кажете вие, които знаете френски, произнесете думите: „Парле ву франсе“. Какво означава това? Сестра, как ще го произнесете? (към сестра Маркова.) Или: „Говорите ли български?“ В Америка като идете, ще ви кажат: „Какво мислите за Америка“, аз вече зная какво означава. Тия хора искат всеки един човек да мисли добре за тях. Какво мислиш за Америка? Тук, ако кажеш нещо против, ще си намериш беля на главата. Казвам тогава: Отлична страна е тази Америка. Много културен народ. Имат обхода. Те казват: „Прав си“. Вие казвате: „Какво мислиш заради мене?“ Само да кажа нещо противно… Казвам: Отлично мнение имам за тебе. Така трябва. На един човек не да не му говоря истината. Всеки човек като го срещнете, научете се да намерите хубавата страна в неговия живот. То е мъчно. В живота има едно място най-опасно. Като срещнете някого, във вас се зароди желание, вие искате да се проявите. Вие като искате да се проявите ставате положителни. Пръстите ви, очите ви, ушите ви, всичко туй става положително. Ако нямате такива отрицателни хора, които да приемат, вие ще влезете в стълкновение с хората. Най-първо може ли да давате на всеки човек? Когато някой ви предава чрез първия пръст, вие приемате. Щом той престане да предава, вие със средният пръст предавате му нещо. Или, ако някой човек е музикален, чрез първата станция започваме да му предаваме за музика. Или, ако е религиозен, започваме да приемаме, а чрез палеца започваме да предаваме Божественото, то е предавателна станция. Туй е така лесно казано, но то е много мъчна работа. Има доста метода и в окултната наука как се предава. Да намериш де е палеца. В съзнанието има известни способности, трябва да видиш в мозъка, да знаеш къде да барнеш. Сега опасността е, че вие сте дошли. Има някои лъжливи работи, от които трябва да се освободите. Казвам: Трябва да се освободите. Тъй само, ако искаме да изкараме някой да пее, аз не искам да го изкараме, понеже няма да може да пее. Другите ще се смеят. Способен е, ще се урони неговия престиж. Ако извадим някого, може да се препоръча. Но, ако изкараш някого, който нищо не разбира, ще изложиш човека. Човек и себе си може да изложи. Аз не искам да се излагаме. Вие не се излагайте. – „Аз вярвам“. В какво седи твоята вяра? Ти не може да имаш вяра, докато няма светлина вътре в твоя мозък, защото надеждата е свързана със симпатичната нервна система. Ти не може да имаш надежда, докато твоята симпатична нервна система не функционира правилно. Ти не може да имаш вяра, ако твоят мозък не функционира правилно. А вярата зависи от онова здравословно състояние на твоя мозък, на способностите и чувствата, които имаш, как ще се развиват тия енергии, които имаш. Обикновената вяра върви към необикновената. Има една обикновена вяра. От обикновената вяра към необикновената. Не че искам да ви кажа, че нямате вяра. Учениците Христови казват: „Придай ни вяра.“ Има една вяра, която е потребна, за разрешаване на днешната мъчнотия, която имате. Днес ви трябва една вяра, да разрешите мъчнотиите. Имате важни въпроси да разрешавате. Да допуснем, че има да давате 100 лева някому. Този човек е толкоз взискателен, точен, на време иска да му дадете. Първият начин е да дадете парите, 100-те лева точно на време. Но да допуснем, че вие 100 лева нямате, 50 лева имате, 50 лева няма откъде да вземете, не ви достигат. На този човек какво трябва да кажете? Да се съгласите да ви чака. Как трябва да му кажете? Не като му кажеш още първата дума той да ти каже: „Не, ти трябва да ми платиш парите“. Представете си, че е един човек вън от света, вие понякога мислите, че са от братството. Истинското братство е горе. Де е станцията на братството? Станцията на Всемирното Бяло Братство е между палеца и показалеца. От тая станция ще възприемеш, каквото говорят от братството. Аз като гледам някой проповедник да говори за Бога, ако е отворена междина между палеца и показалеца, той приема и предава. Когато те грее слънцето е едно нещо, пък когато те греят тия лампи е друго нещо. Сега, туй, което ви говоря не искам да влиза в стълкновение с това, което имате. Туй, което имате, ни най-малко не искам да наруша. Вашите чувства, това, в което вярвате, това, което сте придобили досега е на място. Но, туй, което днес трябва да придобиете, трябва да слушате. От онова, което имате, ще вземете нещо ново. Новото, което иде днес, целият ден, ако сте разположени ще възприемете между палеца и показалеца. Онова, което имате да учите няма да го учите от мен, но през целият ден, докато грее слънцето до другия ден, вие ще възприемате. Така този ден ще се оформи, колкото сте възприемали. Аз виждам много работи, като се връщам назад, колко дни не са използувани както трябва да се използуват. Виждам, че този ден можеше да се използува по друг начин. Има дни, когато по музика човек може да научи. Има дни, когато човек по поезия може да научи. Времето като мине, не се връща. Хората всичко туй пропускат заради нищо и никакво. Казвам: Днес вие може за някои малки работи да пропуснете нови. Казвам: Днес Бог е определил за всекиго едного от вас да се даде нещо, откато изгрее слънцето, докато залезе. Дали вашето съзнание ще бъде будно да го приемете? Ако съзнанието не е будно, ще получите нещо, което няма да е туй. Пак ще приемете нещо, но може би друг ще вземе вашето благо, и той ще ви даде в замяна нещо друго. Мене наскоро ми донесоха един кварцов камък, един кристал; аз намерих нещо в него, което не са виждали. Аз като го взех, харесах го. Видях едно човешко сърце с всичките краски в кристала. Ако този кристал се постави в известно положение, вижда се човешкото сърце, като че някой художник го е нарисувал, но само като го туриш в известно положение. Казвам: Ценно е, защото сърцето, което е нарисувано с цветни бои, нарисувано е с 4 краски. Казвам: Доста хубав кристал. Онази, която ми го даде, не ѝ казвам какво виждам. Казвам ѝ: Може да го вземете. Не, Учителю! Казвам: Благодаря, но не ѝ казвам какво виждам. Тя и 100 години да го държи, няма да види това сърце.

Аз не искам да ви направя религиозни фанатици (със) знанието, което имате. Искам само да ви предупредя, за да се не спъвате, понеже в пътя човек като тръгне, има много спъване. Понеже като нямате достатъчно светлина, на много места ще се спъвате.

Питам сега: С каква дума да започнем? Дайте си мнението с каква дума да започнем. Вие ще кажете една дума, голяма дума, която съответствува на днешния ден. Казвате: „В сряда не се сяда. Понеделник – поседелник, вторник – повторник, сряда – не се сяда, четвъртък – несвъртък, петък – не се работи, а събота – на баня“. В неделя, ако сте хора, ще идете да работите. Сряда е ден за работа, понеже не се седи, на работа. Сега на думата „сряда“ какво съответствува? Съответствува работа, съответствува учение. Има много думи, които показват нещо. Ако вземем първата дума, „работа“ или „учение.“ Ха да изпеем сега думата „учение“ или „работа.“ Как ще я изпеем? Зависи как ще я започнем, какъв израз ще дадем музикално. Може да започнем отдолу или от високите регистри да започнем от сопрано или от тенор, или от алт. Тенорът е големият син, алтът е дъщерята, басът е бащата, а сопранът е майката. Тенорът е големият син, алтът е сестрата. Тенорът държи (връзка) с майка си, алтът, с баща си. Бащата може да дойде до алта. Майката може да слезе до тенора. Тенорът е границата на майката. Бащата и майката се срещат, две граници има. Бащата като дойде, види майката, дохожда до границата на алта. Майката като иска да слезе до баса, дохожда до границата на тенора. Ако пееш алт, с баща си се разговаряш, ако пееш тенор, с майка си се разговаряш. Тогава къде е границата на тенора, или къде е границата на алта? Да оставим сега тия работи, те са подробности. Бащата сега започва: „Учение, синко“, ха сега. Майката горе на дъщеря си ще каже: „Учение, дъще“. (Учителят пее и всички пеем: „Учение дъще“.) Докато дойде топлина под лъжичката. Учение трябва в днешния ден. Тогава всички в душата си трябва да кажем: „Господи, благодарим ти днес за светлината, която днес си ни дал и ни даваш“. Всеки един да каже: „Благодаря ти за светлината, която си ни дал и ни даваш“. През целия ден ще бъдете с Господа. Той дава, вие не възприемате. Желая ви да бъдете станция и постоянно предаването между вас и Господа да бъде правилно. По този начин човек се подмладява, по човешки може да остарява. Божественото подмладява. Желая с Божественото всички да се подмладите. Човешкото скъсява. То ви състарява и то е потребно, без човешкото не може. Аз не казвам, че човешкото е лошо, то е цената на нещата. Щом дойде човешкото, трябва да знаеш конкретната ценност на нещата. Пък Божественото това са всички възможности, при които възприемаш тази ценност. (Всички пеем „Учение“.)

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила, Христос е човекът на изобилната вяра, Христос е човекът на изобилната любов.

XVII година. 10 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 8 декември 1937 г., сряда, 5 ч. с. София – Изгрев.