Разлика между версии на „Те свидетелстват“

Версия от 11:14, 31 декември 2009

ТЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ

“Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” (Йоан 10:25)

Ако искаме да познаем вътрешното съдържание на житното зърно, или на семка от някое плодно дърво, трябва да ги поставим в условия, необходими за тяхното развитие и проявление. Външният, физическият или проявеният свят представлява форми, методи, чрез които живата природа е работила и продължава да работи и до днес. С тия методи трябва да работят и съвременните хора. Всеки човек, който иска да добие истинското знание за живота, да намери начините за засилване на своето тяло, за облагородяване на своето сърце и за развиване на своя ум, той трябва да разбира и прилага в живота си законите за физическото си тяло, както и тия за чувствата и мислите. Не е достатъчно човек само да знае законите, но той трябва да ги прилага. Когато някой човек произнесе, например, думата “любов”, той трябва да я произнесе правилно, т.е. така, че тази дума да произведе своя ефект. Една дума може да произведе нужния ефект върху човека само тогава, когато при изговарянето й се вземат предвид всички елементи, които тя включва в себе си. Всяка дума съдържа свои специфични елементи. Българинът вмъква в думата любов такива елементи, според както той я разбира. Ние виждаме в тази дума българската любов. Всеки, който разбира законите, ще се увери в това. Човек трябва да разбира законите на звуковете, на слоговете на думите и най-после той трябва да разбира и законите, по които се сформират изреченията. Някой казва: “Звукът, сам по себе си е безсмислен.” - Да, ако изговорите само някои звукове, като: а, о, и, у, и други, в тях не може да се види нещо смислено, но ако ги съчетаете по известни закони, от тия безсмислени звукове ще изкарате нещо смислено.

Един от древните царе извикал всички мъдреци, всички философи в царството си и им казал: “Искам някой от вас да ми каже едно мъдро философско изречение, което да съдържа една от великите Истини на живота.” Един от тия мъдреци казал следното изречение: “Твърдото произвежда топлина; топлината произвежда мекота; мекотата произвежда вода, а водата произвежда чистота.” Какво се разбира от думите “твърдото произвежда топлина”? Ако съберете две води на едно място, те могат ли да произведат топлина? - Не могат. Обаче, вземете ли парче желязо и парче кремък и ги търкате едно в друго, ще се произведе топлина. Казвате: “Еди-кой си човек е твърд.” За да произведе топлина, този човек трябва да бъде твърд. От тук ние казваме: топлината на човека се произвежда от неговите кости. Защо са костите на човека? - Да произвеждат топлина. Защо са мускулите му? - Да произвеждат мекота. Защо му е мекотата? - Да придобива чистота? Защо му е чистотата? - Чистотата е носителка на здравето; здравето пък е необходимо за живота.

Днес под думата “топлина” се разбира горение. Не, горението не е топлина. Наистина при горението се образува и топлина, но това, което гори и изгаря, същевременно се разлага. Истинско горение е това, при което тялото гори, без да изгаря и без да се разлага, а отделя само топлина и светлина, които са условия за живота.

Христос казва: “Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” Само разумният, само ученият човек може да прави дела. Под думата “учение, знание”, ние не разбираме официалното, обикновеното знание, с което човек може да се облече като в някоя парадна дреха, но подразбираме това знание, което влиза в неговата кръв и плът. Кръвта е смисъл на живота. Под “плът и кръв” се разбира същественото в живота.

Животът на земята е пълен с противоречия, които спъват хората. Питам: По кой начин могат да се разрешат тия противоречия? Казвам: Ако човек не може от своето желязо и от своя кремък да произведе топлина, той не е учен, нито разумен. Може ли да произведе топлина от своето желязо и от своя кремък, той е учен, разумен човек; може ли от придобитата топлина да произведе мекота, а от придобитата мекота - вода, той е учен, разумен човек. И най-после, ако може от придобитата вода да произведе чистота, той е истински и учен, и разумен човек. И ако от чистотата може да произведе живот, той е умен и добър човек. Както виждате, тук има градация в придобивките. Умният човек е всякога добър. Когато знанието се лиши от добродетелта, раждат се противоречия в живота. Във всеки човек има противоречия. Противоречията се явяват главно между умът и сърцето на човека: умът иска едно, сърцето - друго. Как могат да се разрешат тези противоречия? Както могат да се създадат противоречия между ума и сърцето, така могат да се създадат и между Първичната причина, която ни е създала, и нас. Казвам: Когато Бог създаде света, злите духове се опълчиха срещу Него. Как ще обясните това противоречие? Бог ли създаде тия духове, или те сами се родиха? Вие не сте виждали и не виждате тия духове, но последствията им виждате и носите. Как се обяснява гнева? Гнева зло ли е? Яростта зло ли е? В Писанието се казва, че Бог е гневен, яростен. Този гняв или тази ярост като зло, или като слабост се счита у Бога? Гневът, яростта се считат като най-велики Негови качества. Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на тези думи. Покажете един човек, мъж или жена, ангел или светия, който никога да не се е разгневявал. Само този човек не се гневи, който постоянно е гневен. Как ще разберете това нещо?

Що е гневът, как и кога се заражда той? Когато човек иска да премахне едно препятствие, което го спъва в пътя му, у него се заражда сила. В този случай той е огниво, кремък, който, като се чука с желязо, произвежда топлина. Щом се образува топлина, гневът у човека преминава. Ако срещнете един човек със замръзнали, вкоченясали от студ ръце и крака, той е осъден на смърт. Ако този човек не се разгневи и не произведе топлина в себе си, ще оживее ли? - Не. Напротив, той ще вкоченяса, ще замръзне още повече и ще заприлича на змия. Питам: Какво зло има тогава в кремъка, в огнивото? Като се търка кремъкът в някое твърдо тяло, произвежда се топлина, от която замръзналият човек стопля ръцете и краката си и се съживява. Произлязло ли е някакво зло от тази топлина? Съвременните хора виждат зло там, дето то не съществува. Според схващанията на разумните хора зло съществува само тогава, когато човек накладе по-голям огън, отколкото трябва. Когато огънят на човека гори в камината му и го топли, това е добро за него. Когато, обаче, този огън се усили и запали къщата му, това е зло за него; то застрашава и околните къщи. Каква нужда има този човек да изгаря къщата си?

Казвам: Според разбираниятя си хората се делят на добри и лоши. Обаче трябва да се определи, какво нещо е добро, и какво - зло. Добро е това, което служи за растенето, за цъфтенето, за връзването и за узряването, както за отделния индивид, така и за семейството му, за народа му, за цялото човечество и за небето. Зло е това, което в даден случай спъва развитието, както на отделния индивид, така и на цялото човечество. Злото парализира волята, сърцето, ума на човека, както и всичката негова вътрешна сила. Ще кажете: “При това положение на нещата, човек не знае, какво да предприема и какво да не предприема, да не би да изпадне в някакво зло.” - Не е възможно човек да стане буквояд и да се страхува да се прояви. Вземете например, съвременните учени хора са натрупали много материал в науката; хиляди хора от памтивека още са работили за създаване условия за развитието на съвременната наука, обаче ние не гледаме само на външната, но и на вътрешната й страна. Това знание трябва да се обработи и приложи в целокупния живот. Веднъж разумно приложено, то ще научи човека, кое е добро и зло и ще го упъти в пътя на доброто. За кого е това знание днес? Някои казват, че знанието възгордява. Когато знанието няма приложение, това е едно положение, но когато се прилага правилно, то носи благословение за света. Като се казва, че знанието възгордява, трябва ли да се откажем от него? Ако човек не може да постигне своето развитие трябва ли да се откаже от него? Великите идеи трябва да се разбират правилно. Съвършенството е велик идеал, към постигането на което всеки човек трябва да се стреми. По същество съвършенството е непостижимо, но разбирането му е постижимо. Бог, като отвлечена идея, е непостижим, но за да Го разберем, ние можем да го ограничим в себе си.

Мнозина питат: “Как можем да познаем Бога? - Три неща има по които можем да познаем Бога. Те са Божията Любов, която носи живот; Божията Мъдрост, която носи ред, порядък и хармония в живота и Божията Истина, която носи свобода и простор. Всички хора искат да бъдат свободни. Естествено е това желание на хората, но те трябва да знаят, че Истината носи и ограничения за човека. На едни хора тя носи свобода, а на деуги - ограничения. Истината дава свобода на сиромасите, а на богатите носи ограничения. Защо ограничава богатите? - Да не трупат богатства повече, отколкото им трябват. Казвате: “Човек трябва да бъде богат.” - Колко богат трябва да бъде? Колко пари са нужни на човек за да прекара един сносен живот? - Човек трябва да бъде голям? - Колко голям? - Трябва ли човек да бъде голям като някоя планина, или като някой слон, или като някое предпотопно животно? - Човек трябва да има широк ум. - Докъде трябва да се простира човешкия ум?

Тия разсъждения предизвикват следната мисъл. Казвате: “Земята е член от слънчевата система.” От математическо гледище земята представлява едната страна на дадено уравнение. - Спрямо какво е тя страна на уравнение? - Спрямо слънцето. Знаем при това, че двете страни на уравнението разглеждаме като дясна и лява страни. Коя страна на уравнението е земята: дясната или лявата? Слънцето пък съставлява едната страна на друго някое уравнение, от друга някоя система. И тъй, всеки, който иска да знае, какво нещо е земята, ще състави даденото уравнение и ще види, какво е отношението на земята към слънцето; после ще намери отношението на слънцето спрямо друга по-крупна система, от която то съставлява член. Някой казва: “Аз съм мъж.” - Да, ти си едната страна на дадено уравнение. - Аз съм жена. - И вие сте страна на дадено уравнение. Важно е да определите, коя страна на уравнението сте, дясната или лявата. Вземете, например, уравнението: а=в. Щом а=в, тогава имаме и следното равенство: а+в=в+с. С това изменя ли се първото уравнение? Следователно, ако мъжът и жената представляват страни на даденото уравнение, тогава, за да не се измени хармонията между тях, условията, които ги създават, трябва да бъдат еднакви. Тези уравнения, които ви дадох, са прости. С тях могат да се занимават ученици от долните класове, но с житейските уравнения, които аз засягам, могат да се занимават само велики умове.

Съвременните учени хора се занимават с решения на уравнения от физическия свят, обаче с това те разрешават само една трета от задачите на своя живот. Когато човек урежда своя физически живот, с това той разрешава само една трета от своите задачи. Да разрешаваш само една трета част от своя живот, това значи да си разрешил само въпроса, че трябва да пътуваш. Това подразбира, че си решил само една част от уравнението, но не и цялото уравнение. След това ти трябва да решиш имаш ли благоприятни условия да пътуваш днес, или нямаш. Кога ще пътуваш? - Когато има условия за пътуване. Да допуснем, че ти си решил да заминеш днес за Варна, обаче цялата линия до Варна е покрита със сняг, дълбок един метър. При това положение ще можеш ли да пътуваш? Казваш: “Веднъж съм решил да пътувам, аз ще тръгна с аероплан.” - Да, но представете си, че горе някъде в пространството има големи бури, които отнасят всичко, каквото срещнат на пътя си. - Тогава ще телеграфирам до Варна и пак ще свърша работата си. - Как ще телеграфираш, когато всички телеграфни жици са скъсани и съобщенията са прекратени? Както виждате, за всичко се изискват условия. Човек може да се изяви напълно само в един разумен свят.

Някой казва: “Аз мога да направя всичко.” Какво означава това? - Това подразбира, че всеки човек е страна на дадено уравнение, което той трябва да реши в своя живот. Следователно, целият живот на човека е едно уравнение, а той представлява една част от това уравнение. Човечеството пък е едната страна на дадено уравнение от великата система уравнения в Божествения свят. Тогава, човек и Бог, пак съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае, каква е днешната му задача. Някой казва: “Аз съм българин.” Какви са идеите и задачите на българина? Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение. България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения. Днес българите не са свободни. Те и до сега плащат данък след войните на европейските държави; от години вече плащат и още не могат да се изплатят. “Който много яде, много плаща; който малко разбира, много плаща.” Българинът много яде, малко се учи. Питам: Де са учените хора на българите? Кои са най-видните българи в света? Де е българският Сократ? Де е българският Платон? Де е българският Аристотел? Де е българският Хермес? Де е българският Милтон? Де е българският Шекспир? Де е българският Кант? Де е българският Нютон? Ако е въпрос за военния Атила, и между българите може да се намери равен нему. Но работата не се върши само с военщина. Огнивото и кремъкът сами нищо не вършат. Зимно време те разрешават някои въпроси, но лятно време огънят сам вече не съществува. Ако аз живея в някоя страна, дето няма огниво, тогава моят кремък и моето парче желязо са на място, те все ще разрешат една задача; обаче, ако аз отида в някоя страна, дето хората не се нуждаят от огниво, тогава моите кремък и желязо ще ми бъдат товар.

Сега аз засягам съществени въпроси от живота. Който иска да измени коренно живота си, той трябва да придобие, дълбоко положително знание, което да даде нова насока на неговите мисли, чувства и действия. Някой пита: “Какво представляват всъщност човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля?” - Човешкият ум е страна на едно уравнение; човешкото сърце е страна на друго уравнение; човешката воля е страна на трето уравнение. Какво ще стане със сърцето ако се увеличат, т.е. подобрят условията на ума? Питам: Какво ще придобие някой мъж ако след като забогатее, вземе десетина жени? Този човек казва: “Аз имам две ръце, два крака, по десет пръсти на ръцете и краката, затова ми трябват повече жени.” С тази философия той иска да се оправдае, но това не е право. Казвам: Човек има две ръце, едната от които е женска, а другата е мъжка. Той има два крака: единият крак е също така мъжки, а другият - женски. Освен това пръстите на ръцете и краката показват, че на всеки пръст от едната ръка или от единия крак отговаря също такъв пръст от другата ръка или от другия крак. Казано е в Писанието: “Отначало Бог двама ги създаде, мъжко и женско.” Когато хората са допущали многоженството, ние не ги съдим с това, но казваме, какви са разумните закони, които Бог е създал, т.е. говорим за истинската положителна философия на живота. Един от еврейските царе, Соломон, най-мъдрият цар в света, имал 300 жени и 900 наложници. Какво придоби той от това? - Опита себе си, изпита и жените, като наложници и като господарки. От това многоженство той придоби голяма опитност, която му струваше скъпо. От тук вадим следното заключение: всяка жена която живее в греха е наложница; всяка жена, която живее в добродетелта, е жена само на един мъж, тя е майка в семейството. И всеки мъж, който живее в греха, е наложник; всеки мъж, който живее в добродетелта, той е мъж на една жена, той е баща в семейството. Ние не разглеждаме думите “баща и майка” в тесен физически смисъл, но ги разглеждаме в широк смисъл. Да бъдеш баща или майка, не е достатъчно само да родиш един син или една дъщеря. Когато в един човек се роди някоя велика идея, или някое велико чувство, те са тъй живи, тъй интелигентни, както са живи и интелигентни децата. Всяка идея или мисъл, която се вселява в човека, тя представлява един светъл дух от невидимия свят, който посещава този човек, като му казва: “Аз искам да поживея в тебе, като твое дете, да изпитам любовта ти, а ти поживей с мене както искаш.” След това друг светъл дух се вселява в сърцето на този човек, като едно велико чувство. Значи едно светло чувство се вселява в сърцето му и една светла мисъл в ума му, и ако този човек не знае как да постъпва с тия две светли същества, животът му ще бъде редица от страдания. Той може да философства по различен начин, да се оправдава, да прави каквото иска, но в края на краищата, този човек няма да има никакъв идеал, никаква светла мисъл, никакво светло чувство. Той ще представлява от себе си една гола форма, едно голо съзнание. Светлата мисъл, светлото чувство правят духа на човека мощен и крепък. Мощното не прави човека нито корав, нито мек. Мощното, великото в човекът е неговият непреодолим стремеж, който го подтиква напред и все напред. То е малко, но движенията му са силни; тия движения са в състояние да подтикват целия свят да върви напред.

Съвременните хора правят ред опити със силата на мисълта, като изучават резултатите, които тя произвежда. И вие можете да правите такива опити. Ако поставите в тиха вода един сал дълъг 10 метра и широк 5 метра, и обикаляте около него без да мислите нещо за неговото движение, той няма да се помръдне нито един милиметър от мястото си. Обаче ако силно концентрирате върху него, искате той да се подвижи и да тръгне, няма да се минат много дни, и ще видите, че салът започва да се движи. С мисълта си човек може да накара и къщите да се движат. Велика и мощна е силата на мисълта! Например, някой човек иска да отиде във Варна, но условията не му благоприятстват. Какво може да направи за реализиране на това желание? Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта “аз ще отида във Варна”. Ако постоянства в това ден, два, три, месец, два, три, най-после условията ще се подредят, и той ще може да реализира своето желание. Някой иска да стане учен човек; друг иска да стане добър човек. Всеки ден ще изказват в себе си мисълта “ще стана учен човек”, или “ще стана добър човек”, докато най-после придобият това, което желаят. Всеки човек, който не постоянства в своите желания, нищо не може да придобие. Божествено е човек да постоянства в постигане на своите добри мисли и желания. Желаеш ли нещо, ще казваш: “Ще бъде, ще бъде, ще бъде”, докато най-после стане. Същевременно човек трябва да знае значението и силата на думите, с които си служи. Вземете, например, думата “мога” в българския език. Тази дума е фатална, но човек, като не разбира значението и смисъла й, употребява я, без да се замисля, какви са нейните последствия.

Когато някой човек каже “мога” ще стане точно противоположното. Това показва, че този човек не е разбрал смисъла на тази дума. Думата “мога” произвежда голяма катастрофа в живота на хората, ако те не знаят, как да я употребяват. Буквата “М” означава смърт. Буквата “О” е индийски знак, който означава празнина. Арабите са турили в тази празнина точка, която е център. Точката няма никакво измерение. За всеки човек, който употребява думата “мога”, без да разбира нейния смисъл, казват, че той гони вятъра. Такъв човек пише на своята възлюбена: “Аз мога да се оженя за тебе, но... Мога да ти дам пари, но... Мога да дойда с тебе, но...” На това “но” всички хора спират. Този човек пък, който е получил такова писмо, започва да размишлява и си казва: “Какво ли иска да каже този господин?” Питам: Колко точки има това писмо? Започвам да броя: 1, 2, 3, 4, 5, 6...10 точки, т.е. 10 нули. Какво означават тия десет нули? Те подразбират: аз мога да се оженя за тебе, но ще имаш десет големи разочарования, от които главата ти ще побелее. След това момата пише на своя възлюбен: “Аз мога да се оженя за тебе, но...” То значи: аз мога да се оженя за тебе, но трябва да знаеш, че обичам обществото, обичам баловете, обичам да се обличам хубаво, модерно, да бъда първа в обществото и т.н.” Още какво означават точките след съюза “но”? Те означават: ако ти се съгласиш да изпълниш всички мои желания и капризи, скоро ще намериш затвора; ако искаш да бъдеш свободен, откажи се да желаеш това, което аз мога. Същото нещо, преведено на астрологически език, подразбира: астрологическите знаци на тия две същества не се съвпадат, поради което те не могат да влязат в брачни отношения помежду се. Между тия две същества няма никакво съответствие. Те представляват страни от разнородни уравнения, които нито се намаляват, нито се увеличават.

Христос казва: “Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” Под думата “Отец” разбираме най-възвишеното, най-разумното, което Любовта включва в себе си. Думата “Отец”, както е употребена в стиха, подразбира: разумната Любов, която дава условия за живот и растене, но същевременно причинява и смърт; разумната Мъдрост, която дава светлина и знание, но същевременно и лишава човека от тях; великата Истина, която носи свобода, но същевременно носи и ограничения. В действителност така е. Всеки, който иска да се учи трябва да умре. Така е било в старите школи, така е и днес. В древните времена когато някой отивал на училище да се учи, той трябвало да се откаже от много свои стари навици; той трябвало да се откаже от знанието, което придобил от своите майка и баща, дядо и баба, за да може съвършено да се преобрази. Мислите ли, че като влезете във Великата Школа, не трябва да умрете? - За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва да умрете. Мислите ли, че житното зърно, като влезе в земята, не трябва да умре? - То трябва да умре за да се роди в него новия живот. Според този закон, ако посаждате едно житно зърно десет пъти в земята, то ще има различни опитности, ще придобие различни качества. Същото нещо се отнася и до хората: всеки ден те придобиват нови опитности, нови качества, но понеже съзнанието им още не е в състояние да схване и разбере тия малки придобивки, те гледат на другите хора, виждат тяхното положение и казват: “Еди-кой си човек е станал богат; еди-кой си човек е станал учен.” Казвам: Ако аз констатирам, че даден човек е разбогатял, че друг човек е станал учен, това трябва да бъде за мене стимул, да зная, че и аз мога да постигна това. Туй показва, че тия хора са впрегнали на работа всички свои сили, всички свои възможности и затова имат резултат. Под богатство разбирам това, което внася живот в човека, а не смърт. Да придобиеш знание разбирам да придобиеш живот, а не смърт. Някой казва: “Аз придобих Любовта.” - Придоби ли с нея заедно и живота? Понякога Любовта може да донесе и смърт. За кои хора тя носи смърт? - За неразумните. Когато двама души се влюбят в една мома, те се дуелират, и единият от тях непременно умира. Не е лошо да се дуелират, но начинът по който се дуелират, не е прав. Нека се дуелират с книжни ножове, че да произвеждат помежду си светлина и топлина. Или, нека се дуелират чрез жребие: да хвърлят помеждуси жребие, та комуто от двамата се падне пълно жребие да вземе момата. Положението на тази мома е както на овца, която се намира между два вълка. Тя седи между двамата и най-напред запитва единия: “Ти обичаш ли ме?” После запитва другия: “Ти обичаш ли ме?” - Тогава, който от двамата излезе по-силен той ще ме спечели. Какво трябва да прави тя след това? Трябва ли тази мома да чака резултата на тази борба, да види, кой от двамата ще надвие, или трябва да плюе на краката си и да удари на бяг, колкото силите й държат? - Разбира се, че тя трябва да бяга. Ако тя чака изхода на борбата, тогава онзи който надвие, ще я вземе, ще я свърже с любовта си и тя, или ще оживее, или ще умре - зависи, каква е бъде любовта на тия двама млади.

Съвременните хора се спират повече върху външната страна на живота, но те трябва да знаят, че всяко явление представлява един символ в който се крие дълбока, велика идея. Тази борба, която става между двамата момъка, става вътре в човека. Той е в постоянна борба в себе си, коя идея да вземе надмощие. За да не става тази борба в него той трябва да даде място само на една свещена идея в себе си. Има ли тази идея, всички други идеи и чувства в него ще се групират около тази свещена идея по законите на групирането. По този начин в неговия живот ще се образуват правилните уравнения, правилните процеси.

И тъй, всеки човек трябва да наблюдава и изучава себе си, като продължава работата си оттам додето е достигнал. Всички хора са пътници и трябва да знаят, че се намират в свят на постоянни промени. Всяка година умират и се раждат милиони хора, както и милиони животни, което показва, че светът, в който живеем, още не е напълно уравновесен. Мнозина казват: “Каквото е решил Господ”, или “Тъй е решил Господ”. Значи, това подразбира, че Господ е решил за някой да умре, за друг - да се роди, за трети - да възкръсне, за четвърти - да разбогатее, за пети - да осиромашее и т.н. Питам: Вие, които казвате така, към кои се отнасяте? И ако, наистина, Господ е решил всичко това да бъде така, защо вие не сте доволни от положението си? Защо не сте доволни от неговите решения? Казвам: Господ допуща да станат всички тия неща, но същевременно Той казва: “Ако вие ме слушате, има и друг начин, друг път, по който може да се излезе от затруднителните условия на живота. Аз ще ви покажа този път.” Следователно, страданията носят велики блага за човешката душа. В страданията човек се учи, облагородява и развива. Те са мощна сила в природата. Всички велики, всички силни хора в света са били подложени на големи страдания, вследствие на което те се развивали бързо и се отличавали от окръжаващите хора на своето време. Ето защо, всички велики хора са минавали пред своите съвременници като ексцентрични, като болни хора в умствено отношение. Не, велики, силни хора в света са тия, които природата е удостоила с големи страдания. Какво мислите за онзи човек, който е лежал цели 38 години болен на своето легло? Този човек имал силна воля, голяма вяра и затова е могъл да изкара толкова години в своето страдание. И всеки човек, който цял живот прекарва в сиромашия, но нито за момент не се поддава на мисъл за кражба или за някакво друго престъпление, той е човек с големи знания, с дълбока философия за живота - богат човек е той. Всеки човек, когото природата не е удостоила с големи страдания той започва да тлъстее, да се обогатява и казва: “Освен парите, нищо друго не ме интересува в света.” Каже ли така, този човек вече е на хлъзгав път. Като влезеш в къщата му, няма да намериш нито една книга за четене, а само тефтери. Той казва: “Имам толкова и толкова милиони. Ще дам на единия си син толкова, на другия - толкова и след това ще умра спокоен, че съм ги осигурил.” След смъртта му синовете ще разделят наследството от баща си, ще ходят тук-там по света и за нищо няма да мислят. Каквито са майките и бащата, такива са и децата. Затова, именно, казваме: разумната сиромашия е за предпочитане пред глупавото богатство. Такива богати хора ние наричаме “богати-сиромаси”. Може ли да се нарече сиромах човек този, който възкресява мъртвите? Той може да няма външни богатства, може да няма къща, де глава да подслони, но той е вътрешно богат човек, със знания, сила и мощ. Може ли да се нарече невежа този човек, който с едно махане на тояжката си дига болни от леглата и възкресява мъртви? Може ли да наречете такъв човек страхливец или безбожник? За предпочитане е човек да бъде сиромах, без къща, без шапка на глава, с прогледали обуща на крака, но да владее изкуството болни да лекува, мъртви да възкресява. Днес повечето хора са добре облечени, но нека се опитат да махнат със своята тояжка, да видят колко болни могат да излекуват, и колко мъртви да възкресят. Да лекуваш болни и да възкресяваш мъртви, това са велики задачи за човечеството. Днес повечето майки проповядват на децата си: “Работете, учете, за да се осигурите, добре да се обличате и храните, добре да живеете.” Това не може да бъде идеал нито за стари, нито за млади. Това са остарели идеи, с които съвременните хора се раждат и умират. Идеалът е да дойдеш до положението, като стигнеш до някоя река, която няма мост, да махнеш с тояжката си и да се намериш на другия край на реката. Идеал е, като се намериш пред полите на някоя планина да махнеш с тояжката си и да се намериш на върха, без да се изкачваш и уморяваш. Това е знание! Бъдещият идеал на човека трябва да се сведе към следното: да преминава река без мост; щом пожелае да се изкачи на върха на някоя планина, моментално да се намери там, без да се изкачва; да възкресява мъртви, да парализира действията на апашите, да сваля хора от бесилките и т.н. Когато хората страдат, те се обръщат към Господа и казват: “Господи, не виждаш ли нашите страдания?” Той казва: “Аз виждам всичко, но вие не виждате.” Когато всички хора се стремят към висок идеал и го пожелаят, тогава ще дойде спасението на света. Днес какво желаят хората? - Пари и само пари. Младите моми и момце искат пари; бащите и майките искат деца. Всичко това имат; и пари имат, и деца имат, и къщи имат, но въпреки това пак страдат и умират. Това са стари идеи. Нека да има едно дете в света, но за света да е! Една жена да е, но за свят да е! Една мома да е, но за света да е! Един момък да е, но за свят да е! Защо ни са 300 жени и 900 наложници? Защо ни са толкова идеи и чувства, ако те не могат нищо добро да ни донесат? Ние засягаме въпроса принципиално и казваме: “Един идеал има, към който всички хора трябва да се стремят.”

Христос казва: “Делата, които аз правя в името на Отца си, Те свидетелстват за мене.” То значи: делата, които аз правя в името на Любовта. Всеки, който разбира закона на Любовта, като махне с ръката си, мъртвият възкръсва, болният оздравява. Само онзи, който разбира закона на Мъдроста като махне с ръката си, отваря очите на слепия, само онзи, който разбира великия закон на Истината, като махне с ръката си, освобождава ограничения, дава простор и свобода на неговата душа. Срещаш някой човек обезсърдчен, отчаян в живота, иска да бяга някъде далеч в света и казва: “Жена ми е причина за всичко това.” Друг някой казва, че обществото е причината за тези неща. - Не, не са виновни нито жена му, нито обществото. Трети казва, че Господ не е създал света, както трябва. Добре, щом този човек разбира толкова, нека създаде едно общество според своите разбирания, да видим, какво ще бъде това общество. Нека този човек стане мощна сила в света, да даде образец за нещата, а не само да говори празни приказки. Бог не обича празните думи. Когато някой се гневи, нека се разгневи така, че от неговия гняв да излезе огън. След това да се произведе мекота, после да се яви вода, а най-после - чистота. Ако този гняв може да произведе всичко това, той е на мястото си, не може ли да произведе нещо, той не е на мястото си. Ако се съмняваш, съмнявай се до край, та дано светлина излезе от твоето съмнение. Някой казва: “Господ не съществува.” - Това е едно костеливо уравнение, което ти трябва да решиш, а не само да съставиш. Който казва, че Господ не съществува, това показва, че неговият баща е умрял. Докато бащата е жив, и децата го познават, и той се грижи за тях. Но какво трябва да правят децата след като баща им умре? Това е едно уравнение, което всеки който е останал без баща, трябва да реши правилно. Щом бащата умре, децата трябва да работят, да заемат неговото място. Същото се отнася и за онези, които казват, че Господ не съществува. Който казва, че Господ не съществува, той трябва да заеме Неговото място и да работи. Той трябва да запретне ръкавите си, да отиде в Египет и там да работи, тухли да прави. Когато някой казва, че Господ не съществува, казвам му: “Ти трябва да отидеш в Египет да правиш тухли; там ще те сполетят блести, страдания, смърт.” Когато някой човек признава съществуването на Бога, той е богат, щастлив, защото баща му е жив и работи, грижи се за него. Някои хора се сърдят, когато им дохождат страдания и изпитания в живота. Те мислят, че другите хора около тях са виновни за положението им.

Често хората казват: “Човек все трябва да има някой Господ в света.” - Да, вярно е, всеки човек си има по един Господ: за някого Господ е даден министър, за друг - някой депутат, за трети - някой банкер и т.н. Да, но това са обикновени разбирания, а не някакви идейни разбирания, при които човек може да гледа на всички неща в живота стоически, като Сократа, геройски да издържа на всички изпитания. Веднъж Сократ минава покрай един голям богаташ и му поисква пари на заем. Богаташът му казал: “Ако беше просяк, дал ти бих пари на заем, но като на философ, не ти давам никакви пари.” Един минувач чува този разговор между богаташа и Сократ, и после запитва Сократа: “Защо този богаташ не ти даде пари на заем?” Сократ му отговорил: “Причината за това се обуславя от следния закон: каквото човек обича, такъв става. Богаташът не дава пари на заем, защото той никога философ не може да стане. Обаче, днес е богат, утре може да стане беден човек, последен просяк; затова, като дава пари на просяците, един ден и те ще му дават пари.” Ако човек обича знанието, учен ще стане; ако обича музиката, музикант ще стане; ако обича изкуството, артист ще стане; ако обича художеството, художник ще стане; ако обича живота, безсмъртието ще получи; ако обича Бога, Любовта ще придобие и ще познае. Към каквото се стремят ума и сърцето на човека, това ще придобият. Такъв е законът в света. Това са велики основни принципи, с които трябва да се занимаваме.

Някой казва: “Ти учил ли си биология?” - Сега я изучавам. - “Ами геология знаеш ли?” - И с нея сега се занимавам. Те са страни на дадени уравнения, които трябва да се решат. - “Ами астрономия учил ли си?” - И тя е страна на дадено уравнение, с решението на което се занимавам повече от десет години. - “Анатомията разбираш ли?” - От 20 години се занимавам с нея, като част от едно уравнение. - “Разбираш ли нещо от психология?” - С тази наука малко съм се занимавал. Всички науки ме интересуват, върху всички работя. Занимавам се и с личните въпроси. Например, както вървя по улиците, виждам, че носят мъртвец, подир него поп и близките му, които плачат - носят го на гробищата. Аз веднага се заинтересувам, кой е този човек, от каква народност е, кои са причините на неговата смърт, какъв живот е прекарал на земята и т.н. Веднага съставям едно уравнение и го решавам. Намирам, че този човек е живял преди 2’000 години на земята, като някой голям фараон; намирам причините на неговата смърт и т.н. Това са задачи, които днес нямат никакво практическо приложение, но докато човек не дойде до положението да разбере вътрешния смисъл на живота, той няма да разбере нито своето положение на земята, нито положението на всички хора около него. Човек трябва да приеме и да разбере, че той е живо същество, малка единица, която е дохождала много пъти на земята и ще дохожда още много пъти, докато най-после завърши своето развитие. Всички съществувания на човека представляват части на едно уравнение, което пък е част от система уравнения. Когато човек свърже всички части на уравненията в едно цяло, той ще разбере дълбокия смисъл на онзи живот, който Бог първоначално е вложил във всяка душа. Някои хора казват: “Ние се съмняваме в съществуването на задгробния живот.” - Това е много естествено. Нима мравите знаят за съществуването на България, или на друг някой народ? Нима те знаят, че съществува някакво християнство и че навред по света се държат разни проповеди, беседи и речи за християнството? Мислите ли, че маймуните в Африка или в друг някой континент знаят нещо за съществуването на християнското учение? Щом ние се съмняваме, не се ли намираме в положението на тия мрави и маймуни? В този смисъл, когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия космос. Някои от тия същества направляват слънчевата система, други - живота на някои планети, трети направляват отделните народи - българския, английския и др., четвърти направляват водите, пети - растителността в света и т.н. Според степента на своето съзнание и развитие, всяко същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тия разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им.

“Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” На какво се дължи силата на Христа? В чие име Той правеше всичко? Някои казват, че Христос не е учил никъде. Всичко, което правеше Христос, свидетелства за Неговите обширни знания. Той възкресяваше мъртвите, очи на слепи отваряше и т.н. Христос казва на учениците си: “Ако не разбирате земните работи, които ви казвам, как ще разберете небесните?” Когато Христос говори, за небесните работи, това показва, че Той е подразбирал великите мистерии на слънцето. Той бил запознат с еврейската кабала, с източната философия и с ред други науки. Важното за човека е да превъзмогне всички ограничителни условия на тялото, на ума и на сърцето си. Например, дойде ви на гости хремата. Какво правите тогава? Вие се изплашвате и казвате: “Ще извикам някой лекар, иначе може да се явят известни усложнения и да умра.” Казвам: Хремата ви е посетила, за да изпитате силата на вашите мисли и чувства, да проверите себе си. Който иска да се лекува лесно от хрема, нека приложи следното средство: дойде ли зимата, нека си купи поне 1’000 парчета праз лук и щом го хване хрема, да яде по 3-4 пъти на ден праз. Българинът по естество е практичен; той търси лек в народната медицина и е дошъл до следните резултати: като заболее от треска и от хрема, употребява праз. Коя е причината, дето празът може да лекува? Какви свойства има той? Празът е тънък, висок като топола. Той не е топчест, като лука, и с това празът иска да каже: “Който не иска да страда от треска и от хрема, нека стане идеалист, нека стане тънък и висок, като мене.” Според теорията на Луи-Куне, когато човек започва да затлъстява, лесно заболява от треска и хрема. Всички излишни мазнини от тялото на човека трябва да се премахнат и да се заместят със здрави мускули, каквито животът е вложил пътвоначално в него. И костите на човека трябва да бъдат чисти, непокварени, за което той трябва да се храни с чиста храна, която всякога да приема с благодарност. Не яжте никога храни, които са почнали да се разлагат. За предпочитане е в такъв случай да ядете само препечен хляб, отколкото да ядете месо, което е почнало да се разлага.

Ние, съвременните хора, имаме отношения, както към настоящето, така и към бъдещето, за което трябва да мислим. Нашият живот не трябва да се заключава само в прекарване на някакви си 30-40-50-60 години и да мислим само за ядене, за пиене, за лягане, за ставане, за ред удоволствия и да се страхуваме, че може да изгубим богатството си, къщите си, децата си, но трябва да се замислим и за бъдещето, в което неизбежно се поставяме. При това, всеки трябва да знае, че тъкмо туй, от което най-много се плаши, ще дойде: и смъртта ще дойде, и болести ще дойдат; и богатство, и деца - всичко ще изгубим. Какво може да ни ползва такъв живот? Ако някой човек е свършил четири факултета, и смъртта да дойде и го задигне, какво го ползва това знание и тия четири факултета? Когато смъртта дойде при човека на истинското знание, който е свършил четири факултета, той ще й каже: “Какво искаш от мене? Ти си сбъркала адреса. Онзи, когото търсиш, не е тук, той живее на еди-коя си улица и еди-кой си номер. Аз не съм от тези, които умират. Ти си дошла тук по погрешка. Дай си позволителното да видя, какво искаш, и кого търсиш!” Смъртта ще свали шапка пред този човек, ще го поздрави почтително, и ще си замине. Приятно е някога човек да се остави в ръцете на смъртта, понеже тя е велик, учен ангел. Този ангел иде да научи съвременните хора, как трябва да живеят. Той ги обезплътява и с това им показва, че човек може да живее и без къща, и без пари, и без тяло, а при това да има повече радости отколкото на земята. Казвам: Когато човек изпълнява волята Божия, смъртта никога не може да го вземе; не изпълнява ли волята Божия, тя ще го вземе и ще му каже: “Ти защо не учиш? Нали Бог те изпрати на земята да се учиш?”

Сега всички хора трябва да се впрегнем на работа, да се учим, как да изпълняваме волята Божия. Да впрегнем сърцето си на работа, да впрегнем ума си на работа - това е задачата на съвременните хора. И тогава всички хора ще могат да говорят разумно, велики неща помежду си и всички ще се разбират. Казвам: Бъдете гневливи, но огън да излиза от вашия гняв! Виждам, някой човек цъка, цъка, но никакъв огън не излиза от неговия гняв. Когато вашият гняв произвежда огън, аз ви похвалявам; когато вашият огън произвежда топлина, аз ви похвалявам; когато тази топлина произвежда мекота, аз ви похвалявам; когато тази мекота произвежда вода, аз ви похвалявам; когато тази вода произвежда чистота, аз ви похвалявам. Да разбирате смисъла на своя живот - това е великото учение в света. Нека идеалът на всеки човек се свежда към разбиране смисъла на живота, та като махне с ръката си, да възкреси мъртвия. Когато срещнете някой мъртъв човек, опитайте се със силата на мисълта да го възкресите. Ако не можете, нищо от това, не се обезсърчавайте, достатъчно е да имате вярна преценка за състоянието на вашите сили. Срещнете някой богат човек, кажете: “Ще стана богат, като този човек.” Може и да не станете, но кажете си това. Срещнете някой учен човек, свършил четири факултета, кажете: “Ще стана учен, като този човек.” Може и да не станете, но кажете си поне. Виждате слънцето да изгрява, кажете си: “Ще стана светъл и ясен, като слънцето.” - Може да не станете, но кажете си. Виждате някоя светла звезда, кажете: “Ще стана, като тази звезда.” И да не станете като нея, поне ще пожелаете да станете такъв. Ако учените, религиозните и духовните хора всеки ден турят в душата си по един малък импулс, те ще придобият много нещо.

Вчера вървя из града с един млад момък и ни посреща една бедна жена, иска един лев да си купи дръвца, да се стопли. Аз нямах нито пет пари в джоба си, и момъкът също нямаше пари. Той ме запита тогава: “Какво да направим! Как да помогнем на тази бедна жена?” - Не се смущавай, аз дадох разпореждане до кантората си да й се отпуснат малко пари, да си купи дръвца, да се стопли добре. Какво ще направи тя с един лев? След два-три часа тя ще получи повече пари, и вечерта ще бъде доволна. Когато дойде някой беден човек при мене да иска помощ, аз го пращам в кантората си, оттам да му дадат помощта. При това, аз прибавям няколко нули към това, което този човек иска. Някой казва: “Как ще мога да помогна на бедните хора, когато аз сам не съм много богат; при това съм смъртен човек, няма да живея хиляда години, та да мога да им помагам.” Казвам му: “Не говори, че не можеш да помогнеш на бедните и на страдащите хора. Ако не можеш ти сам прямо да им помогнеш, ще можеш поне косвено. Обърни се с мисълта си към добрите хора в света и те ще се притекат на помощ. Ако не можеш сам да помогнеш, кажи: “Нека дойде някой човек в името на Господа да помогне на тези бедни хора.” Някой студент се оплаква, че някой от професорите му го скъсал по своя предмет. Като се явява втори път на изпит, той нека си каже: “В името на Господа моят професор няма да ме къса повече.” Нека си каже така и да не се страхува. Излезе ли и трети път на същия изпит, нека дойде при мене, заедно ще се явим пред професора. Нека види професора, дали ще може повече да го къса. И аз ще отговарям, и той ще отговаря така, професорите ще видят, какво значи отговор. Някои ще кажат, че това са залъгалки. Ако това са залъгалки, питам: Какво разбирате от Христовите думи, дето Той казва “аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.” И по-нататък: “Ако вие държите моето слово и вярвате в Него, аз ще ви се изявя.” Значи, Духът, т.е. великото, мощното в света, трябва да се всели в нас, ако искаме да имаме успех навсякъде. Щом Той се всели, в нас ще дойде истинското знание, истинската Мъдрост; и тогава, всички науки - астрономия, геология, математика - всичко ще ни стане ясно и разбрано. Не дойде ли Духът, всякакво вдъхновение от нас ще изчезне. Всички учени хора, които са опитали силата на Духа, от хиляди години се молят да ги посети този Божествен Дух и успяват най-после. Тия хора имат смирение, те служат за пример и образец на човечеството.

Казвам: Всички трябва да имате тази вътрешна сила в себе си, та като махнете с пръста си и кажете, че нещо ще стане, моментално да стане. Не е достатъчно само да казвате, че Учителят тъй казва, или този и онзи така казват, но да имате и вие някакви резултати. Опасно е обаче, за всеки едного да не се спъне и усъмни във вярата си, като онзи руски проповедник баптист, който, един ден като проповядвал на своите слушатели за чудесата на Христа, дошъл до стиха, дето се казва, че Христос отворил очите на слепия. В това време една мисъл му се внушила да излезе вън от събранието и да отвори очите на един слепец, който се намирал някъде на около стотина метра от събранието. Той веднага се вдъхновил от тази мисъл и пристъпил към нейното изпълнение. В това време започнал да си мисли, как цяла Русия ще започне да говори, че еди-кой си руски проповедник отворил очите на един слепец, както е направил Христос преди 2’000 години. Като се приближил към слепеца, у него веднага се явява съмнение и си казал: “Ами ако не прогледа?” Всички хора там се спъват: “Ами ако не прогледа?” Не, ще прогледа - нищо повече!

Ще ви приведа един пример за резултатите на силната вяра. Този случай е действителен факт. Един господин прекарал някакви големи сътресения и в резултат на това той ослепял, оглушал и онемял. Една вечер в голямото си отчаяние, сънувал, че му се явява света Богородица и му казва да отиде на ломското изворче и да измие очите си с водата на това изворче. Той, обаче, не повярвал и не направил нищо. Втората вечер пак му се явява света Богородица и повтаря същото нещо. Той пак не обърнал внимание. На третата вечер тя пак се явява и му казва, че ако не отиде на изворчето, ще пострада още по-зле. Като става сутринта той почувствал голяма вяра в думите на света Богородица, затова взима със себе си жена си и тръгва за ломското изворче. Щом стигнал там, той се измил с водата от изворчето няколко пъти, и след два-три деня се върнал в София съвършено излекуван: прогледнал, проговорил и започнал да чува, както по-напред. Казвам: Ако водата на едно ломско кладенче може да отвори очите на слепия, да възвърне говора му и да отвори ушите му, колко повече може да направи един човек, в когото се включват ред сили и способности? Съвременните хора казват, че това кладенче било свещено. Питам: Ако кладенчето е свещено, защо всички не могат да се излекуват от водата му? Един свещеник заболял зле и пожелал да измие очите си с водата на това изворче, но се срамувал сам да отиде, затова изпратил свои близки да му донесат от неговата вода. Обаче какво било очудването на неговите близки, когато, като започнали да пълнят шишето то паднало и се счупило, а водата от него се разляла. Направили опит да напълнят друго шише, но и то се счупило. От тук може да извади следното заключение: трябвало е свещеникът сам да отиде при изворчето да си измие очите. В това отношение, когато става въпрос за Бога, човек трябва да има нужното смирение, сам да отиде при Бога. Ломското кладенче, в дадения случай, символизира Бога. Всеки добър човек е проявление на Бога в света.

И тъй, кой каквито дефекти има, кой от каквото е лишен, нека каже в себе си: “Ще стане това, ще го постигна , ще го направя.” Като повтаря тези мисли всеки ден, най-после той ще види резултатите на положителната мисъл в себе си. Само така човек ще разбере, какви са резултатите от приложението на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в света. Ако искам да развия пред вас подробно тази тема, ще трябва да направя ред опити, но задачата ми не седи в това, да ви покажа, какво аз мога да направя. Задачата ми е да се яви във вас стимул, вие да направите нещо и да видите, докъде сте достигнали в своето развитие. Не е похвала за един учител да покаже, какво той може да направи, но похвала е за него да научи учениците си да възприемат истинското знание, да просветят умовете си, за да могат да се разговарят с Учителя си, да изследват живата природа, да разбират вътрешния смисъл на живота и между тях да се възстановят взаимни отношения на любов, мъдрост и истина.

Беседа от Учителя, държана на 19 декември 1926 г. в гр. София