Разлика между версии на „Глас в пустиня“

Версия от 11:14, 31 декември 2009

ГЛАС В ПУСТИНЯТА

Аз съм глас на Едного, който вика в пустинята: “Оправете пътя Господен” (Матей 3:3)

Ако се зададе въпросът, какво нещо е човек по естество, кое е същественото му качество, какво може да се отговори? Лесно се задават въпроси, мъчно се отговаря. Кои са съществените качества на светлината, на топлината? Кое е същественото в природата? С разширение на знанието, съвременният човек губи от своята дълбочина, т.е. той е дошъл до известни насипи, вследствие на което дъното на неговата душа се повдига, тъй както сега се повдига дъното на Атлантическия океан.

“Глас в пустинята”. Гласът в външната страна в човека, чрез която той изразява своята реч, т.е. своето разумно слово. Освен с гласа, човек си служи още и с движенията, като съществени символи за изразяване на онова, което е дълбоко скрито в него. В това отношение гласът, както и движенията в човека, трябва да станат разумни, защото те не са всякога израз на разумното. Всеки неразумен глас ние наричаме шум. И всяко движение, което не съдържа вътрешна пластичност и хармония, ражда изопачени форми във въображението. Ако бихте се върнали с хиляди години назад, когато се е създавала човешката реч, бихте видяли, как човекът се е учил да говори, като малко дете. Кой го е учил? Мнозина от съвременните хора ще кажат, че човек е роден със способността да говори. Те взимат това нещо като аксиома и по-нататък не разсъждават. За тях това, че човек е роден със способността да говори, е такава аксиома, каквато аксиома е равенството 2х2=4. Казвам: Не е достатъчно само да се знае, че 2х2=4, но това трябва да се докаже. Какво отношение има това равенство в човешкия живот? Вън от човешкия живот то няма смисъл. Единицата е положително число, а двойката - отрицателно. Следователно, като умножите две отрицателни числа, 2х2, ще получите едно положително - четворката.

“Глас в пустинята.” Значи, за да има резултат, гласът трябва да се превърне в разумен вътрешен израз. Затова хората казват: “Понеже човек е мислещо същество, животът трябва да бъде разумен.” Вярно е, че човек е мислещо същество, но първоначално той не е почнал с мисълта. Мнозина ще възразят на това по следния начин: “Щом човек издава глас, това показва, че той мисли.” Питам: Как мислите, коя е причината, дето малкото дете издава глас? Дали то е някакъв голям философ или оратор? - Не, детето издава глас или за това, че има някаква нужда, или защото му е причинена някаква болка. Неговият глас е глас в пустиня. Мислите ли, че пророкът, който иде в света да говори на хората, прави това от някакво голямо удоволствие? Той иска да се изкаже и затова иде между хората да им поговори малко. Мислите ли, че изворът, който излиза на повърхността на земята, прави това от някакво голямо удоволствие? - Не, вътрешен напор, голямо вътрешно напрежение го заставя да извира. Мислите ли, че реката, която тече надолу по низината и вдига шум, прави това съзнателно, от някакво удоволствие? - Тя има нужда да отиде към морето, някаква вътрешна сила я кара да прави това.

По същия начин всички хора, които не размишляват дълбоко, често се спират върху една и съща мисъл, обикалят около нея, чоплят я, докато попаднат в нейния капан и за дълго време остават под влиятието й. В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в капана, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива случайност, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката. Защо тя страда така? - Защото е влязла без позволение. Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен капан. А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около капана и разсъждава: “Какво е това нещо? Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то. За какво ли ще е то? Дали не е някакъв подарък за мене?” Обикаля мишката около капана, но още не се решава да влезе вътре. Тя сега е свободна, ходи из цялата къща, похапва си ту хлебец, ту сиренце, ту масълце и казва: “Такава е волята Божия. Бог е създал всички тия блага в света, и Той иска да ги опитам.” Продължава мишката да влиза и излиза от своята дупка, но от време на време вниманието й се спира пред капана. Поглежда през вратата на капана и си казва: “Има нещо особено там! Великият промисъл се е погрижил и за мене. Как ли ще мога да вляза вътре?” Прави си тя своите изчисления и след като се увери в точността им, влиза в капана, докосва внимателно примамливото парченце месо, и веднага чува зад себе си: “Щтрак!” - и тя остава затворена. Този, който е направил капана, е по-умен от нея. Достатъчно е да се докосне до месцето, и капанът се затваря. Сега вече тя оставя настрана месцето и започва да мисли: “Каква излезе тази работа? Нещо непредвидено се яви. Какво ще се прави сега?” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в капана? Казват, че човек бил свободен. Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен капан, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на капана, да излезе вън на свобода. Обаче, пръчките на този капан са железни. Голяма сила се изисква, за да може сам човек да се освободи. За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в капана, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода!” Но ако този човек е последовател на Моисеевия закон, ще каже: “Пис-пис-пис,” ще отвори вратичката на капана и ще те остави в ноктите на котката - твоята лоша съдба. Котката ще те хване, като стражар, като бирник и ще ти каже: “Втори път да не влизаш в такъв модерен капан.”

Казвате: “Животът е устроен така.” Не, първичният живот не е бил така устроен, но в нашия живот, в нашите разбирания има една вътрешна развала. Проявите и явленията в разумната природа не са съгласни с проявите и разбиранията на хората. Едни философи и учени схващат живата природа по един начин; други философи и учени я схващат по друг начин. Вследствие на това, съществуват различни обяснения за явленията в природата. Обаче, всички обяснения имат известна правдоподобност. Всяка научна теория има значение само за известно време. Например, някой човек казва за друг: “Голям пияница е наш Станчо.” Друг някой казва за същия човек: “Не е вярно това. Аз пък съм го виждал всякога трезв.” Кой от двамата е прав? - И двамата са прави. Първият човек е виждал Станча в будно състояние и то всякога пиян. Вторият го е виждал, когато спи, през което време той е изтрезнявал. Следователно, всички твърдения, които съвременните хора поддържат, са верни само при известни условия.

Казвам: Вътрешния глас у хората не се дължи на тяхната мисъл, но на техните чувства. Първоначално човек е започнал със сърдечния си живот. В това отношение животът на сърцето предшества живота на ума, т.е. първо човек е започнал да чувства, а после да мисли. Някой казва: “Аз мисля.” - Да, но преди да започнеш да мислиш, ти си чувствал. Ако чувствата на човека са прави, и мисълта му ще бъде права; ако чувствата му са изопачени, и мисълта му ще бъде изопачена. Следователно, всеки човек, който има благородни чувства и желания, както и правилни схващания за нещата, както те са били първоначално в Божествения свят, той ще има и правилни, хармонични мисли. Когато говоря за първичния, за Божествения свят, аз го разбирам тъй, както е бил създаден в неговата абсолютна чистота и хармония. Когато говорим за Божествения свят, ние Го разбираме като първоизточник на всички други светове. Както реката ни кара да мислим за океана, така и физическия свят ни кара да мислим за Божествения свят. Всички реки съществуват благодарение на океана. Трябва ли, обаче, да мислим, че когато една река се размътва, и океанът се размътва? Смешно е да се вади такова заключение. Реките на океана могат да се размътят, но в своя първичен произход океана е абсолютно чист. Ако хората мислят така, това показва, че те разбират Бога, както себе си. Мнозина казват: “И Господ е като нас.” - Не, както океанът никога не се размътва, така и Господ не може да бъде като нас. Първичният живот, от който е произлязъл човешкият, никога не може да се размъти. Божествените чувства, от които са произлезли човешките, никога не могат да се опетнят, никога не могат да се изопачат. Те са абсолютно чисти. Обаче, тъй както се изявяват чувствата и мислите на хората при сегашните условия на техния живот, те се опетняват и то, не от неразбиране на нещата, но по единствената причина, че човек желае повече, огколкото може да употреби и приложи в живота си. Това показва, че съвременният човек се намира под влиянието на “лакомството”.

“Гласът на Едного.” Под думата “глас” се разбира разумното начало. Като се каже глас на Едного, това подразбира разумния глас на Единния, Който живее във всеки човек.

“Глас в Пустинята.” Пустинята е символ, който представлява чист, възвишен живот. В пустинята няма птички, няма животни, няма разлагащи, гниещи вещества. Следователно, в духовно отношение пустинята се взима като символ на чистота. По тази причина, именно, всички велики хора, всички пророци и адепти са ходили в пустинята да се научат на този велик живот. За да се изчисти човек, той трябва да се превърне в пустиня. След това това той трябва да прекара в нея няколко рекички, с които да я напоява, за да започнат да се развиват там растения, които той да обработва и култивира. Да се очисти човек, това подразбира да се освободи от всички ненужни мисли и желания в него, които се отделят във вид на утайки в организма му. Тези утайки са причина за гниенето, за смъртта. Днес всички хора са недоволни: и когато имат, и когато нямат. Всички хора живеят в страх и казват: “Какво ще се прави?” Питам: От какво ще се плашат хората? Ако има нещо от което да се страхуват, това е смъртта. Кой човек е свободен от смъртта? Тя е най-големият неприятел на всички живи същества. Тя иде при човека като бирник и го обира - постоянно го дебне. Някога, докато спи още човек, тя се приближава до него тихо, и от никого незабелязвана, хваща го за гушата и го прерязва. Като се събудят неговите близки, казват: “Бог да го прости, замина си този човек!” Казвам: Какво ще го прощава Господ? Този човек е обран - нищо повече. Някой казва: “Какво представлява човекът?” - Нищо особено. Като му кажеш “ху” и той свършва. Човекът е символ, който подразбира движение, а движението е мисъл. Ние означаваме човешкия принцип с плюс, което означава движение. Какво означава отрицателният принцип? Какво означава минусът? - Минусът показва, че в света има една величина, която никога не се движи. Коя е този величина? - Тя е точката. Точката няма никакво измерение, но ако се подвижи, тогава тя образува права линия. Правата линия има вече движение, има и измерение. В това отношение жената казва на мъжа си: “Животът не е само в движението, в лутането, във въртенето. Има моменти в живота на човека, когато той трябва да спре, т.е. да почива.” Действително, всеки човек, който работи, трябва и да почива. Що е почивката? - Минаване от физическия в духовния свят. Мнозина мислят, че духовния свят не е съществен. Духовният свят е място на почивка, отдето човек черпи необходимия запас енергия за бъдещия си живот. И за това, когато човек свърши запаса от енергия на своето тяло, на своите чувства и мисли, той трябва да отиде в духовния свят, да почерпи енергия, колкото му е необходима и отново да се върне във физическия свят на работа.

“Глас в пустинята.” Гласът представлява разумната реч, която говори всеки му отвътре; обаче тя е нещо неопределено за самия човек. Например, някой човек иска да извърши една работа, но в същото време забелязва в себе си борба, вследствие на две различни мнения, на два различни гласа, които говорят в него. Когато човек иска да разреши някоя важна проблема в своя живот, той се бори ден и нощ, не може да заспи, чува един глас, който му говори в полза на тази проблема, друг глас му говори против, докато най-после той се присъедини към един от тия гласове и разреши въпроса. Ако този човек не е благороден, не е високо просветен, той ще реши да служи на своята любов и ще избере левия път; ако е благороден, той ще реши да служи на Бога и ще избере десния път. Опасността от левия път седи в това, че в този път човек изразходва всичката си енергия, без да има някаква придобивка. Каквото придобива животното, което се затваря с години в някоя дупка и там гризе своя кокал, това придобива и човек, който се движи в левия път. От хиляди години насам човечеството се стреми към богатство, към щастие, към знания. Казвам: Покажете ми поне една фирма, която от 2’000 години насам да не е изгубила своето име, да не е фалирала. Покажете ми един човек, който от 2’000 години насам да е започнал една работа и да е успял в нея, да е придобил нещо. - Няма такива случаи. При всичко това още вярваме, че човек може да бъде богат, може да бъде учен и щастлив. Тази вяра се обосновава на съвсем друг закон. Обаче, има хора, които от 2’000-3’000 и повече хиляди години насам са запазили своето богатство, както и своето знание и щастие, но тия хора спадат към съвсем друга категория. Измежду съвременното човечество има хора, които се отличават със съвършено пластични тела, защото те водят абсолютно чист и свят живот. Затова, именно, тия хора се явяват като помагачи в развитието на човечеството. Такива хора се срещат навсякъде по света; такива хора се срещат и в България. Българите имат един такъв белобрад старец, който ходи с бяла тога, спусната до земята. Краката му са обути с цървули. Той обикаля цяла България, посещава този - онзи, но всеки си мълчи, никому не смее да каже за това посещение. Ако този дядо посети някой учител, някой свещеник или някой земледелец, достатъчно е те само да кажат някому за това посещение, и всички да ги нарекат захласнати. Питам: Отде дойде този дядо? Измислиха ли го българите? - Не, този дядо е благороден, свят човек. Погледът му е дълбок, приятен; гласът му е тих, кротък, но мощен. Достатъчно е веднъж да те погледне той, за да остави в тебе някоя възвишена и чиста мисъл. Този дядо лекува болни, възкръсва мъртви. Докато го види някой, моментално изчезва пред очите му. Де ходи, какво прави, де се крие той, никой нищо не знае. Всички току се запитват за него, и всеки дига рамене, нищо не може да каже с положителност. Учените хора казват, че това са легенди. - Може да са прави те, но и легендите имат свой произход, и те имат свой бит и свое начало. Други ще кажат, че това са заблуждения. Какво показват заблужденията? - Че се явява някакво нововъведение.

Казвам: Първоначално човек е бил чист в своите мисли и чувства. Питам: Кои са причините, дето днес човек се е опетнил? - Някаква сила от външната природа се е намесила в живота на човека и го е отклонила от правия път. Веднъж той се е отклонил, няма нищо лошо в това. Лошото е, ако той не учи и не се ползва от опитностите, които придобива. Само така човек ще може да черпи знания. Само чрез страдания той ще придобие мъдрост и знания. Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията. Някой казва: “Аз търся Истината”. За да се добере човек до Истината, той трябва да научи закона на самоотричането, и така ще разбере законите на великата Любов. В това отношение човек трябва да чувства, че животът на всички хора е негов живот; знанията на всички хора са негови знания. Казвате: “Мъчно е да се постигне това нещо.” Христос казва: “Обичайте врага си!” Съвременните хора, обаче, намират това нещо за невъзможно. Когато Христос е изказал тази велика идея, той нямал предвид сегашните ограничени разбирания на хората, нито пък разбиранията на хората от тогавашните времена. Съвременният човек казва: “Как е възможно да обичам онзи човек, който ме е обрал, който ме е онещастливил? Или, как е възможно да обичам онзи, който е убил всичките ми деца? На такъв човек ще тегля един куршум и нищо повече.” Идеята, която вложил Христос в мисълта “обичай враговете си”, има съвсем друг смисъл. С това Христос подразбира следното: само добрият човек може да обича своя враг, защото той е безсмъртен. Кой каквото му направи, той остава незасегнат. Следователно, злото, което някой иска да причини на праведния човек, се отнася пак до самия него. Ако един грешен човек се опита да убие някой праведник, по никой начин той не може да го убие, но причинява вреда сам на себе си. Този човек сам опетнява своя живот. Грехът, който лежи на съвестта на съвременното човечество, се дължи на това, че ръцете му са оцапани с кръв. Анатомически и физиологически съвременният престъпник е деформиран: пръстите на ръцете му са скъсени, главата му отзад е сплескана, а при ушите чрезмерно широка, челюстите му са издадени напред, ушите му са деформирани - с една дума такъв човек прилича на звяр. Някой казва: “Аз ще убия еди-кого си, ще му отмъстя, и никой няма да знае за това мое престъпление.” - Така си мисли той. Всяко убийство, извършено от кого и да е, оставя своите белези. Друг казва: “Аз и да убия някой човек, ще отида в църква при свещеника, ще се изповядам, и греховете ми ще се простят.” - Никой човек не може да прощава греховете на престъпника за убийство. Само Бог е в сила да заличи греховете на кого и да е. Не заличи ли Бог греховете му, той ще носи за вечни времена епитимия. Ще кажете: “Кой може да ни налага епитимия?” - Разумната природа върши това. Когато види, че някой човек върши престъпления, тя го поставя в затвор, и едва след четири поколения той може да изкупи своите грехове и да излезе от този затвор. Въпросът сега седи в това, как да се изкупят престъпленията и греховете на съвременното човечество. - Всеки за себе си ще търси съответен начин за изкупление, обаче никой не може да се освободи от плащане.

Някои казват: “Ние сме наследили греха от нашите деди и прадеди.” Питам: Как обясняват съвременните учени наследствеността? Представете си, че преди четири поколения някой от вашите прадеди е водил нередовен живот и от една черна жена му се родил син, който, обаче, приличал повече на баща си и бил бял. Като умрял баща му, майката го изпъдила и по този начин той забравил и майка си, и баща си. Този син се скитал по света, женил се, раждал синове и дъщери, умирал, отново се раждал, докато най-после, в четвъртото поколение му се родило черно дете, негърче, с гъста черна коса, което между белите деца изглеждало като юрдече между пиленца. Питам: Как се яви това черно дете след цели четири поколения? - В това дете се е преродил вяшият прадядо; черната дреха, с която сега е облечен, показва, че преди четири поколения той е направил някакъв грях. Ако този факт се обясни с наследствеността, питам: Как се яви тази връзка между белите родители и това черно дете? Както виждате, връзката между вашия дядо и черната жена е била преди четири поколения? Защо до ден днешен не се проявиха у никое от децата качествата на черната жена, а трябваше да се изминат толкова много години, за да се яви на света това черно дете? Това показва, че някъде в душата на човека се складират отпечатъци от неговите добри и лоши мисли и желания. И след това, когато душата се въплотява на земята, нейните силни качества взимат надмощие над слабите, вследствие на което те оформяват тялото.

Ние не проповядваме някаква нова философия, но възразяваме на мнението, което съвременните хора поддържат относно живота. Те казват, че след смъртта на човека, нищо вече не съществува, всичко се свършва. Ако тяхното мнение е вярно, защо не се свърши всичко с вашия прадядо? Защо това негърче, това юрдече излезе на лице след четири поколения? Това показва, че между всички явления на живота, били те в настоящето или в миналото, съществува известна връзка. Значи, животът продължава и след смъртта. Между всички души, между всички хора по лицето на земята има тясна връзка, от която никой не може да се избави. Това не трябва да плаши хората, но те трябва да се стремят да разберат вътрешната връзка на живота. Ние нямаме нищо против съвременните учени, но те трябва да се проникнат от идеята, че между всички явления има тясна връзка и да се стремят да ги обясняват съобразно законите на живата природа. Някой казва: “Да се помолим на Бога, Той ще ни открие всичко.” Да се молиш на Бога, това, именно, е най-голямото изкуство. Да се молиш на Бога и моливата ти да бъде приета, това подразбира да знаеш езика на небето. Ако отидеш в Англя и се обърнеш към някой англичанин за известна услуга, но му говориш на български език, той ще те погледне и ще ти каже: “Махни се оттук! Защо ми отнимаш времето? Нищо не разбирам.” Ти ще останеш сам сред пътя и ще се огорчиш, че те отблъскват. Ако знаеш английски език, ти веднага ще му заговориш на този език, ще му кажеш, че си чужденец в тази страна, и той веднага ще ти се притече на помощ. Това значи да знаеш езика на англичаните. Англичаните са доблестни хора. Те са благородна нация, готова на жертви.

Ще ви приведа една случка, станала с един англичанин, при потъването на парахода “Титаник”. Когато параходът вече потънал и повечето от пътниците се издавили, няколко пътници, с двама-трима матроси успели да се качат на една лодка. Обаче, числото на пътниците в лодката било повече, отколкото тя могла да издържи, затова един от матросите се обърнал към пътниците и казал: “Господа, ние сме повече, отколкото лодката може да издържи в това развълнувано море; при това положение всички сме в опасност, смърт ни чака. Предвид на това, трима от нас трябва да се пожертват, за да се облекчи положението на останалите.” Настъпило голямо мълчание. Матросът повторил още един път поканата, но и този път никой не се обадил. И наистина, кой ще е този, който ще се обади? В това време един от англичаните, който бил в лодката, запитал: “Колко души трябва да се хвърлят във водата? - Трима души. - Добре, аз ще се хвърля във водата. И като казал тези думи, чуло се падане на нещо тежко във водата. След кратък момент двама матроси последвали примера на англичанина. Някога вие казвате: “Аз трябва да се жертвам.” - Кога трябва да се жертвате? Човек трябва да се жертва за благото на другите, когато се намира в положението на този англичанин. Питам: Вие, които днес сте поставени в тази лодка, не сте ли готови да излезете от нея и да се хвърлите в морето, за да се жертвате за отечеството си, или за цялото човечество? Ако Христос не беше излязъл от лодката и не беше се хвърлил в морето, какво щеше да стане със съвременното човечество? Ако Христос не беше се жертвал за човечеството, ако не беше се подложил на ударите на римските войници и не беше понесъл кръста, каква култура щяхте да имате днес? От ударите, които римските войници нанесоха на Христа, излезе сила, която се предаде най-първо на самите войници, а чрез тях и на цялото човечество. Тази сила се предаде по негативен начин. По същия начин днес българите приемат сила от Бялото Братство, към което отправиха и продължават да отправят хиляди хули. Обаче, всички хора ще проверят Истината. Римските войници изчезнаха, Римската империя изчезна, обаче, Истината и до ден днешен съществува и се предава от човек на човек, от народ на народ. Ударите, които римските войници нанесоха на Христа, се предадоха и на цялото човечество, поради което днес хората страдат много повече, отколкото по-рано. Днес хората са по-нещастни, носят повече страдания, отколкото във времето на Христа. Съвременните хора имат скръб в сърцата си, а радост отвън. По-добре е, обаче, човек да има радост в сърцето си, а скръб отвън. Какво струват милиардите на някой човек, чийто стомах, дробове са празни? Какво ще го ползва храната, която той дава на стомаха си? Най-после, какво ще му струва знанието, което той има, ако мозъкът му е болен? Или, какво ще го ползва знанието, което има за живота и разбирането, кой живот е добър и кой лош, ако не може да го приложи в своя личен живот? Под добър, Божествен живот, разбирам този, при който всяка дума, всяко чувство и всяка мисъл е на мястото си и от тях мога да се ползвам не само аз, но и всички около мене. Смисълът на този живот не седи в многото, но не и в малкото; смисълът на този живот не седи в силата, нито в безсилието. В какво седи тогава смисълът на Божествения живот? - В благородството на човешкото сърце. Ако всеки човек се заеме да изработи в себе си благородно и възвишено сърце, той ще познае истинското си положение като човек. Кое сърце е благородно? - Което и при най-големите бури в живота не отпада. Всеки човек трябва да бъде като този англичанин, който стана в лодката и каза: “Господа, аз ще се хвърля в морето.” Този англичанин имаше идея. Кой беше той? - Той беше българския дядо. Кои бяха матросите? - Те бяха помощниците на този дядо.

Казва се, че от време на време Господ слизал на земята да наблюдава, как живеят хората. Често Бог слиза чрез този дядо. И наистина забелязали, че в който дом влизал този дядо, там се внасяло мир, разумност и съгласие: децата в този дом били здрави, родителите разумни и любещи. В която държава влизал този дядо, всичко тръгвало напред. И след всичко това хората ще разправят, че Господ живял някъде далеч на небето, че веднъж написал някакви закони, и оттам насетне, не се интересувал от нищо; оставил хората да се управляват сами, както те разбират и знаят. Този Господ, за когото се говори така, той може да бъде само идол, но не и разумно същество. Бог, в когото ние живеем, и Който живее в нас, има известни съотношения към нас, както и към всичко живо. Той се интересува от живота на всичко, което е създал. Кое е отличителното качество на Бога? - Той е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които Той е създал, били те насекоми, бубулечици, тревици и т.н. Кое кара Бога да бъде толкова отзивчив към нуждите на всички същества? - Великата Любов, която пулсира в Неговото сърце. Бог никога не е бил и няма да бъде глух за нашите страдания и желания. Кога не е глух? - Ако тия наши желания са на място. Иска ли някой да стане цар, за да измъчва по този начин своите братя, на такова желание Бог не дава ухо. Обаче, ако някой гладен се обърне към Господа с молба да му помогне, той веднага ще чуе молбата му и ще се притече на помощ. Който отправя към Бога молба за хляб, молбата му се чува. Един български студент разправяше една своя опитност за помощта, която Бог му пратил. Това се случило в Пловдив. По някакво стечение на обстоятелствата, той прекарал цели три дни гладен, хапка хляб не могъл да намери. В това време минавал покрай една турска гостилница, дето готвели в 25 тенджери, и така хубаво му замирисало на ядене, че апетитът му се изострил още повече, гладът започнал да го мъчи усилено и с дълбока въздишка той си рекъл: “На мене ли се падна тази участ да гладувам цели три дни?” В този момент ясно чува един глас да му говори отвътре: “Наведи се и виж какво има пред тебе.” Той се навежда и вижда пред себе си сребърен половин лев. - Хайде сега вземи този половин лев, иди в гостилницата да се нахраниш и повече не пъшкай”, добавил гласът.

Питам: Можем ли ние, съвременните хора, да се оплачем от недоимък? Господ на Любовта ни е дал голямо изобилие. Той чака само да се обърнем към Него и да изправим живота си. Всеки момент Бог ни се притича на помощ, като ни дава и радости, и страдания, за да можем по обратен път да се върнем към Любовта, да изправим погрешките си и да заживеем, както той живее. Ако Бог, Великият в света, ни обръща внимание, помага ни и се грижи за нас, не можем ли и ние, малките хора, да обърнем вниманието си поне към десетина души и да им помогнем, както на нас се помага?

“Глас в Пустинята.” Божият глас казва сега в пустинята на всеки едного: “Оправете вашите вътрешни пътища!” Има една наука, която определя, както сегашния, така и бъдещия живот на хората. Тази наука е написана на лицето на човека. Ще кажете: “По портретите може ли да се чете?” - Ако фотографът е добросъвестен човек, може да се чете и по фотографиите, но повечето фотографи днес гледат да изкарват хората по-хубави, с по-гладки лица, отколкото са в действителност. Те ретушират лицата им, като се стремят да загладят всички бръчки по тях. Истинският фотограф трябва да фотографира човека така, че да схваща правилно характерните му черти, за да може един ден бъдещото поколение да учи, да чете по неговото лице. И това ретуширане, което днес фотографите правят, още не е съвършено. Те могат да загладят само бръчките на лицето, а всички други черти остават същи. Например формата на очите, на устата, на носа, на ушите не могат да се закрият и изменят по никой начин. И като видим големи и изпъкнали очи, какво показват те? - Те показват голямо лакомство. Това не се отнася до сегашните хора, но те са наследили тези черти от своите деди и прадеди още преди четири поколения. Очите на някои хора пък са вдлъбнати навътре и малки, като на къртица. На тия хора казвам: “Вашите деди и прадеди още преди четири поколения са живели само за себе си, те са били хора егоисти, които са ровили под земята, като къртици.” У други хора носът е завит надолу, като на орел. Това показва, че преди четири поколения дядото и бабата на тези хора обичаха да обират. Някой казва: “Кривичък е малко носът ми. Как да го изправя?” Казвам: “За да се изправи твоя нос, трябва да минат също така още четири поколения, докато се надделеят тия вътрешни предразположения, които имаш в себе си.”

Същото нещо се отнася и за болестите. Някой казва: “Не зная, какво ми стана, че заболях от вчера.” - Не, не си заболял от вчера, но болестта ти се прояви вчера. Когато човек иска да излекува някоя болест, той трябва да започне да я лекува още преди да се прояви тя, а не да чака да се яви и тогава да вика лекари. Лекуването трябва да започва 20 години преди да се е появила болестта. Бъдещите лекари ще лекуват болните си още преди да са заболели. Например, лекарят ще лекува циреите преди те да са се явили. Какво правят съвременните хора? Яви се някой лош цирей у даден човек, и той веднага пребягва до лекар. По цели нощи не спи, страда, измъчва се, докато най-после ножът на лекаря разрешава въпроса. Как се разрешава въпроса с нож? - Или се подобрява положението, или се усложнява. Вижте, например, колко много хора днес заболяват от рак. Каква болест е ракът и на какво се дължи? - Причините за рака се крият в противоположност на чувствата. Когато някой човек започне да живее порочен живот, той непременно ще заболее от рак. Когато човек се откаже от възвишената идея, която го е вдъхновявала в живота му, непременно той ще заболее от гръдна болест и ще стане песимист. Така се явява и туберкулозата. Ще кажете: “Възможно ли е това?” - Много естествено. Представете си, че този човек, който е работил с години върху тази идея, която го е вдъхновявала и крепила в живота, в един момент я разрушава! Как мислите, няма ли да стане цяла пертурбация в този човек? Такова разрушение не може да остане безнаказано. Да разрушаваш, това не е философия.

Глас на Едного в пустинята казва: “Прави правете пътищата Господни!” Днес всички хора искат да живеят добър живот. - Право е това тяхно желание. Не само сегашните хора, но и бъдещото поколение трябва да се стреми към добър, чист и свят живот. И хилядите поколения след нас трябва да живеят добър живот, за да изправят Господните пътища. Затова, днес всеки човек се стреми да постави правилна основа на своя живот. И сегашните хора, както и тия на бъдещето, трябва да вземат поука от миналото и да поставят своя живот на здрава основа. Съвременните хора се само страхуват. Страхът показва невежеството на хората. Няма защо да се страхуват, но трябва да се заемат с изправяне на своите погрешки. Когато някой човек направи едно престъпление, той трябва да има доблестта да го изправи, а не само да го изповяда. Всеки може да се изповяда, но изкуството е да се изправи. Следователно, всеки човек трябва да се заеме с изправяне на своето сърце, с изправяне на своя живот. Някой казва: “Как ще се изправи животът?” Питам: Как се е образувал той? Учените хора обясняват, как се е образувал животът, как са създадени всичките планети, как е създадено слънцето, но тези обяснения са външни, те засягат само външната страна на въпроса за създаването на живота. Учените не взимат предвид разумната жива природа, която е турила всяко нещо на своето място, която е дала условия за развиване на всички живи организми, която е въздигнала човешката душа и човешкия дух, и затова не виждат възможностите, които тя е предвидила за всичко. Каквото и да философстват учените днес, има една наука в света, чрез която можем да изправим живота си. Всеки трябва да изправи живота си още сега, за да бъде изправен и в бъдеще. За тази цел ние трябва да вярваме в разумното начало в света, както и във всички разумни движения. В живота на човека има ред разумни и ред неразумни движения. Неразумно движение е, например, когато дойде при тебе някой човек за услуга, а ти махнеш с ръка към него, с което му казваш: “Махни се оттук!” Разумните движения са език, с който всички хора могат да се разбират.

Ще ви приведа един придер за разумно движение. Във време на Севастополската война един французки войник изпаднал в едно варненско село. Отишъл при едни селяни и започнал да им говори на френски език, че иска да му дадат малко мляко. Те го поглеждат, не го разбират и му казват: “Нищо не разбираме, какво искаш. Кажи на български, да те разберем.” Но и той не знае български. По едно време му дошло на ум да направи някои движения, с които да предаде искането си. Навел се на земята, направил една дупка и след това започнал да прави такива движения с ръцете си, като че дои нещо. Дупката на земята представлявала съда, в който събирал млякото при доенето. Селяните, като видели това, изведнъж го разбрали и му казали: “Така, братко, кажи, че искаш мляко. Кажи си на български, да те разберем!” Значи, те го разбрали по движенията. Това показва, че има един език, чрез който всички хора могат да се разбират и познават. И страданията, и радостите имат свой израз. Когато човек страда, лицето му носи отпечатък на това страдание. И животните страдат. Всяко страдание, всяка скръб хвърля свой отпечатък върху съществото, което страда или скърби. Както болестите оставят своите отпечатъци върху лицето на хората, така и скърбите оставят свои белези. Една красива мома искала да опита любовта на своя възлюбен, и по този начин, или да се освободи от него, или да му отговори на любовта. За тази цел тя турила на лицето си маска, която била много надупчена и почерняла, както това се случва с хора, които са пострадали от черната сипаница. Като дошъл нейният възлюбен, тя му казала: “Виж сега лицето ми, колко е погрозняло от болестта, която прекарах!” Той я погледнал и останал недоволен от нея. Тя го попитала: “Сега обичаш ли ме?” - Не, с такова лице аз не мога да те обичам. Така тя разбрала, каква била неговата любов. Такава е, наистина, човешката любов. Тя се отнася само до кожата. Развали ли се кожата, и любовта изчезва. Днес повечето хора търсят външност, богатство и слава. За това много съвременни моми казват: “Стар да е, глупавичък да е, но мазничък да е, кесията му да е пълна.” Така казват и момците за момите. Това, обаче не е морал. На такива основи не може да се гради животът. Казват: “В какво и да е, но човек трябва да вярва в нещо.” Казвам: Човек не трябва да вярва в какво и да е, той трябва да вярва в абсолютното начало на живота, което дава благородство на сърцето, мир на душата, сила на ума и здраве на тялото. Мнозина търсят спокойствие и здраве в хората, в лекарите. Не, човек трябва да вярва в Бога и като се хване веднъж за Него, болестта му ще изчезне, спокойствието му ще се възстанови. Когато Христос беше на кръста, казваше: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си.” Съвременните хора, като умират, казват: “Господи, приеми душата ми!” Значи, и когато умират, те не знаят да се молят; и тогава заповядват на Господа. Кога каза Христос тия думи на Бога? - Само след като не Го искаха хората. Той се обърна към Господа и каза: “Господи, тези хора ме биха, ругаха, изпъдиха ме при Тебе, затова, моля Те, приеми духа ми!” До това време той работи между хората. Същото се отнася и до вас. Докато хората искат да работите между тях, няма защо да напущате света. Каква философия има в това да си отивате преди да ви пъдят хората? Дойде ли време, когато не ви искат, тогава кажете като Христа: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си.” Жената казва на мъжа си: “Не искам да живея вече при тебе!” Синът казва на баща си: “Не искам вече да живея при тебе!” Казвам на жената: “Ако мъжът ти е човек на Любовта, ти ще живееш при него и ще се учиш.” Казвам на сина: “Ако баща ти е човек на Любовта, ти ще живееш при него и той ще ти бъде учител.”

Днес всички хора се стремят към свобода, но вмессто да придобият свобода, те изпадат в робство. Защо? - Защото не знаят как да я придобият. Те се обиждат за нищо и никакво. Говорят за Любовта, а се разправят по Моисеевия закон. Като видят, че някой проповядва Истината, започват веднага да се съмняват в него и казват: “Защо ли проповядва този човек? Колко ли му плащат за тия проповеди?” Някой казва: “Може би му плащат хиляди левове, а може и милион лева.” И за това мнозина казват: “Ако е за милион, и ние можем да станем добри проповедници.” - Не, проповедник с пари не става. Кречетало може да стане, но не и проповедник. Проповедникът трябва последен да задоволява своите желания. Когато всички хора се нахранят, той трябва да остане последен и да запита Господа: “Господи, мога ли и аз да се нахраня?” Проповедникът трябва да бъде идеалист, да проповядва и да служи на Бога доброволно, а не на сила. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал; такива трябва да бъдат хората на новата наука! Такъв трябва да бъде моралът на всички музиканти, поети, художници, философи и учени! В бъдеще, когато се дава угощение, ще се тури съвсем нов ред на трапезата, а не такъв, какъвто е съществувал до сега. Когато се сложи трапезата по новия начин, майките ще наредят на първите места децата, на второ място ще поставят хората от средна ръка и на трето място ще поставят най-видните хора - музиканти, поети, писатели, художници, учени и философи, които ще кажат: “Господи, досега ние свирихме, пяхме, рисувахме, учихме децата - всичко правихме заради тях, а сега и ние ще похапнем заедно с тях и ще си починем.” Така трябва да бъде! Музикантът свири за децата, писателят пише за децата, философът работи за децата, ученият работи също за децата. Съвременните хора, които воюват, които се бият, които си дърпат косите, са деца. Мнозина казват: “Култура имаме ние!” - Да, култура на малките деца. Според последните изчисления, съвременното човечество е на 12 години, а в новата епоха ще бъде на 14 години. Числото 12 показва, че човечеството е завършило развитието си за старата епоха и влиза в нова епоха, при нови условия и нов живот.

Аз бих желал всички хора да бъдат на 14 годишна възраст, да поставят здрава вътрешна основа на своя живот. Ние не говорим за съвременната философия и наука. Днес всички учени, философи, поети и музиканти не са самобитни. Всички са черпили и черпят своите знания едни от други. Ще дойде един съвременен проповедник, ще отвори Евангелието и ще каже: “Вие трябва да живеете съобразно тази свещенна книга!” Питам: Пророк Исайя от тази книга ли черпеше материал? Моисей от тази книга ли черпеше материал? А ми петокнижието как е написано? Нито пророк Исайя, нито Моисей се ползваха от тази книга, нито пък се съветваха с Христа, както правят днес всички проповедници. Според вашите разбирания ще излезе, че всички стари пророци са били еретици. Защо? - Защото не се съветвали с Христа. Обаче, ако сега дойдат пророк Иеремия, или пророк Исайя, или Моисей, всички ще отворят тази книга, ще се поусмихнат малко и ще кажат: “И ние вярваме в тази книга, и ние вярваме в Евангелието.” Защо? - Защото, когато тази книга се създаваше, и ние работихме за нея. Възможно ли е да не вярваш в нещо, за което си работил? Когато Бог работеше в света, и ние бяхме при Него. Наистина, всички стари пророци взеха участие в Божията работа. Днес призовават и нас в Божието дело. Казва се в Писанието: “И веселиха се в Неговата обитаема земя, и наслаждението им беше с человеческите синове.” - Кои са тези синове?- Това са разумните синове на Бялото Братство, с които Мъдростта се е веселила.

“Глас на Едного.” Това е Божият глас, Който вика в пустинята: “Оправете пътя Господен!” Всеки трябва да промени начина по който до сега е живял. По-голямата сестричка, която до 14 годишната си възраст е побивала своите по-малки братчета и сестричета и е дърпала косите им, като стане на 14 години, започва да омеква, да става по-внимателна в отношенията си, защото знае, че всички я наблюдават. Тя вече се обръща към своите по-малки братчета и сестричета нежно, потупва ги по гърба леко и казва: “Какините!” Значи, тя е станала вече по-голяма, кака е станала.

Аз бих желал всички млади сестри да станат каки, а всички млади братя да станат батьовци, да ги защитават. Нека има в света и каки, и батьовци! Какво означават думите “кака и батьо”? Тия думи днес са изгубили много от своето първично значение. Думата “кака”, съставена от ка-ак, частицата “ак” означава бял. Думата брат, батьо, аба, това е първичното, Божественото начало, което живее в батьо. Когато това начало влезе в човека, той става истински брат или истинска сестра. Когато той влезе в брата, той става батьо, когато влезе в сестрата, тя става кака. Тези думи имат санскритски произход, но съществуват и в китайски, и в гръцки езици. Когато човек се заеме да изучи произхода на езиците, ще види, как са произлезли те.

Гласът на Едного, който вика в пустинята: “Прави правете пътищата Господни!” Когато казваме, че сме в края на тази епоха, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала. Никога човечеството не е имало по-добри условия от сегашните. Мнозина казват, че светът ще се свърши. Не, светът няма да се свърши, но ще се свършат престъпленията, т.е. ще се тури край на престъпленията в света. Сега иде нова култура - култура на идеите. За тази култура се изискват идейни хора. Когато някой се усъмни в мене, ще дигна ръката си и ще му кажа: “Чети на моята ръка!” Когато някой се усъмни в мене, ще открия лицето си и ще му кажа: “Чети на моето лице!” Когато някой се усъмни в мене, ще му кажа: “Чети по моето тяло!” Преди 30 години срещам един български воевода, който беше около 70 годишен старец, поглеждам ръката му и казвам: “Братко, ти си направил големи престъпления. Много хора си избил.” Външно лицето на този старец изглеждаше миловидно. Той отговори: “Да, синко, големи престъпления тежат на съвестта ми. Исках да направя добро на своя народ, но нищо не постигнах, само душата си опетних.” - Лоша е ръката ти, и за всичките си дела ще даваш отчет пред Бога. - “Така е, синко, не бих желал да срещна човек с ръка, като моята. Разбрах, че така, както действах аз, народ не се освобождава.” - Така е, народ се освобождава с разумно слово, без убийства и кръвопролития, без изтезания и измъчвания едни други. Само с любов може да се освобождават народите; само с Любов може да се освобождават хората от тяхното робство. Всеки човек, всеки народ, па и цялото човечество разрешават днес една велика задача в света. Когато човек разреши тази задача единично за себе си, когато приеме Божественото начало в себе си и му даде първо място, тогава и народите, па и цялото човечество ще разрешат своята задача. Светът ще се изправи, когато се изправи единицата. Невъзможно е да се повдигне един народ колективно. Народите сами по себе си не съществуват. Те представляват възможности за индивидите, за душите. Както семките и листата са възможности за развитието на растенията, на дърветата, така и всички външни форми са възможности за развитието на онзи разумен, възвишен живот, който се проявява в света. Следователно, всеки човек трябва да каже: “Когато аз изправя живота си и светът ще се изправи.” Всеки човек има възможност сам да изправи себе си. Този момент е велик и важен в живота на индивида. Днес България се нуждае от такива хора. Нека бъдат те 5-10-100-1000 души - колкото повече, толкова по-добре! Такъв трябва да бъде великият идеал на всеки човек, на всеки народ. Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат подтик към идейното, защото само в идейното има истински живот. Личността може да съществува само в идейното; семейството може да съществува само в идейното; племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? - Тя е велика със своите учени хора. Тя е велика със своята минала култура. Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др. С какво е велик Рим? - Със своите велики хора, но не и със своите пълководци. Само великите хора оставят нещо на света. С какво е велик еврейският народ? - Със своята свещена книга. Извадете тази книга от него и той престава да съществува като народ. С какво са велики египтяните? - Със своите пирамиди, които оставиха на човечеството. С какво се отличава християнската култура? Със закона на вътрешната жертва. Християнската култура, именно, повдигна жената, тя повдигна сърцето, като принцип. Тя е култура на жената, и за това жената трябва най-добре да я разбира. Християнската култура не е на мъжете. Сега ще дойде културата на мъжете. Следователно, християнската култура на жените и новата култура на мъжете ще образуват два противоположни полюса на живота. Те трябва да се съединят в едно и да дадат ново направление, нова насока на цялата земя. Между мъжете и жените трябва да дойде идейно, вътрешно разбиране. Само по този начин животът може да се осмисли и да дойде нова религия между хората.

Днес хората се плашат, като чуят думата “нова религия”. Какво страшно има в новата религия? Тя е религия на Любовта. Тогава, какво страшно има в Любовта? Нали всички съвременни хора плачат, че са изгубили Любовта си и все нея търсят? Дойде ли новата религия, хората няма вече да мислят за държави, няма да мислят за царства. Цялата земя ще бъде една една държава, едно царство. Пък ако искат да правят църкви, нека правят, колкото искат. Ако искат да правят казарми, нека правят. Те ще служат за възпитание на младежта. Тогава всичко, каквото се замисли и направи, ще бъде за благото на цялото човечество. Дойде ли това време, всички хора ще се разбират. Как ще разбират светиите? - Като хора на вътрешната велика наука. Как ще разбират философите? - Като хора, които имат разумно и правилно разбиране за живота. Как ще разбират музиката и поезията? - В онези възвишени песни, които будят чист и красив трепет в сърцата на хората. Днес навред чуваш песента: “Заплакала ми е гората, гората още и планината.” - Това не е песен. От кого плачат горите? Наистина, всички български гори плачат днес, и аз им казвам: “Плачете, и аз плача заедно с вас!” Нека българинът запее сега друга песен: “Заплакало ми е сърцето, но за да не плаче аз ще се заема да измия всичките си прегрешения. Отсега нататък и гората няма да кастря, но ще и дам подтик към нов живот, както ще дам подтик и на своето сърце към добро.” Гората е символ на особен живот. Всеки човек, който не може да почита гората, той не може да почита и хората. Всеки човек, който не може да почита изворите и ги разрушава, той не може да почита и живота. Навсякъде и във всичко има живот.

Глас на Едного, Който вика в Пустинята: “Прави правете пътищата Господни!” Защо? - Защото иде новата култура. Казвате: “Какво ще стане със старото?” - Старото няма изведнъж да се разруши. Всичко старо, което може да се употреби в строежа на новото, ще се използва, а онова, което е негодно за този строеж, ще се изхвърли навън, като непотребно. Не само старото ще се измени, но и човек трябва да се измени. Тъй както е днес човекът, със своето старо верую, със своите стари разбирания, той не може да припари до новата култура. Тъй както днес е устроен човекът със своя череп, със своето лице, със своите крака и ръце, със своите мускули и кости, не може да направи крачка към новата култура. Той трябва коренно да се преобрази, ако иска да влезе в живота на новата култура. Какво е веруюто на съвременните хора? Виждате ги днес, че са готови да се жертват за благото на другите хора, а на другия ден казват: “Защо трябва да се жертваме за другите хора? Те не заслужават тия жертви.” - И веднага се отказват. - Не, всеки човек трябва да постъпва така, както Бог постъпва. Всяка сутрин Бог изпраща своето благословение, храна, дрехи, радост и веселие на всички същества. Така трябва и всеки човек да извърши без колебание работата, която Бог му е възложил.

След всичко това ще дойде някой философ да ме пита, какво понятие имам за Бога. Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три големи велики свята, за изучаването на които ми е нужна цялата вечност. За да науча, какво нещо е Любовта, Мъдростта и Истината, трябва да имам на разположение цялата вечност и като се върна, ще ви разкажа какво представляват тези три свята. Аз няма да постъпя като онзи философ, който живял само в лъжи в живота си. Извика го един ден султанът и му казва: “Кажи една лъжа!” - Не, аз съм решил вече да не говоря никакви лъжи. Но виж какво ще те помоля: “Баща ми умря, та имам нужда от 500 лири. Услужи ми моля ти се!” Султанът му дал 500 лири, но му казал да ги върне при първа възможност. Философът взел парите, лутал се натук-натам из света, но при султана не се върнал. Извикал го султанът и го попитал: “Защо не донесе парите?” - Това беше последната лъжа, която ти казах, като взех тия пари. Тъй се лъжат днес всички хора: в религиозно отношение се лъжат, в научно отношение се лъжат, мъже и жени се лъжат помежду си. Всички говорят за свобода, но се лъжат, нямат свобода; за победа говорят, но няма никаква победа. Някоя жена говори за мъжа си: “Като моя мъж друг няма в света, много е добър!” Не се минава и година, същата жена казва: “Да те пази Господ от такъв мъж!” Майка говори за детето си “Като моето дете подобно ангелче няма.” Не се минават две-три години, същата майка казва: “Да те пази Господ от такова дете!” Всички казват: “Да те пази Господ!” Да, сега е време да се пазите.

Казвам: Ако спазвате законите на Любовта, Мъдростта и Истината, върху вас ще се излеят всички благословения, обещани на човечеството от памти-века. И ако всички българи се съединят с Бога и заработят заедно с него, българският дядо с бялата брада, с благородното сърце, с възвишения ум и с бялата тога на тялото ще дойде между тях; и ако те го познаят, Той ще тури основа на новата култура у тях и ще внесе мир, радост и веселие между всички хора. И тогава всички хора ще повярват, че в света е настанало нещо ново, нещо велико.

Беседа от Учителя, държана на 12 декември 1926 г. в гр. София