Разлика между версии на „Няма пророк“

Версия от 11:11, 31 декември 2009

НЯМА ПРОРОК

Казва им Исус: “Няма пророк ...”

(Марк 6:4)

С тези думи Христос само констатира един факт, без да го обяснява и доказва. Фактите са очевидни истини, които не се нуждаят от доказателства. Всички спорове в света произтичат от това, че ние искаме да доказваме неща, които не се нуждаят от доказателства. Във всеки дом има по един, който не е почитан. Той може да е или бащата, или майката; може да е или най-големия син, или най-голямата дъщеря; най-после може да е или най-малкия син, или най-малката дъщеря. Няма защо да се доказва това нещо. Мнозина автори са писали върху почитта и казват, че във всеки дом има един, който не е почитан. Защо, именно, пророкът няма почести нито в своя дом, нито между роднините си, нито в своето отечество? Този въпрос засяга лично всеки човек. Някой казва: “Никой не ме обича.” Защо? Ето един важен въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори. Значи, почитта е качество, към което всеки човек се стреми.

Съвременните хора имат разни стремежи. Първият стремеж на човека е към яденето. Философията на живота седи в яденето. Вътрешният смисъл на яденето включва известна идея. Без ядене нищо не може да се постигне. Не е достатъчно само да яде човек, но трябва да знае как да яде. Не всички съвременни хора знаят, как да ядат и как да дъвчат. Някои хора бързо ядат, бързо дъвчат и бързо поглъщат. Който яде бързо, зле изпаща. Изобщо, който бърза във всичките си работи, той скъпо плаща.

Вторият стремеж на човека е към почитта; той иска да бъде почитан от всички. За да бъде почитан, човек трябва да има знание, сила и богатство. Знанието, силата и богатството представляват външната, красивата страна на живота. Нима красивата мома не се почита? - Почита се. Дето се яви тя, навсякъде я посрещат с почит и уважение. И обратно: никой не посреща грозната мома с почит и уважение. И бедният човек не се посреща с почит и уважение. Следователно, щом пророкът не се посреща в отечеството си с почит и уважение, това показва, че той е грозен, сиромах човек. От друга страна хората го считат грозен, защото той изнася всички техни грозотии. Те се оглеждат в него и за това не го харесват. Пророкът е грозен още и за това, че не е богат. Как мислите, ще бъде ли почитан пророка, ако напълни чантата си с чисто злато и тръгне между хората? - Ще бъде почитан, разбира се. Ако някой пророк плати на вестниците 10’000-20’000 лева, да пишат за него, няма ли да бъде почитан? - Като пишат за него само добри работи, всички ще го почитат.

Христос казва: “Никой пророк не е без почести, освен у дома си, между роднините си и в отечеството си.” Такъв пример имаме в Стария Завет с Йосифа, който минаваше пред братята си за пророк, за което именно, и пострада. Той разправил на братята си два от своите сънища, от които те останали недоволни. Първият сън бил следният: Той и братята му жънали на нивата, и сноповете на братята му се издигнали и се поклонили на неговия сноп. Вторият сън бил следният: Единадесет звезди, месецът и слънцето му се поклонили. За вторият сън баща му го осъдил с думите: “Нима ти допущаш, че аз, майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? Братята му, недоволни от него си казали: “Ние ще изпратим този пророк в Египет, там да се учи. Ние искаме да видим, дали неговото пророчество ще се сбъдне.” Всеки пророк е поставен на изпити. Ако не издържи изпитите си, той се излага на страдания. Страданията са резултат на неиздържани вътрешни изпити. Понеже пророкът често има съобщения с невидимия свят, той е поставен пред големи съблазни. В него се развива скрита вътрешна гордост, и той започва да си мисли, че е велик адепт, който има възможност да се разговаря с велики Учители. Някои пророци имат голямо мнение за себе си, а други - са много смирени. Христос казва за себе си: “Аз съм кротък и смирен по сърце. Бъдете и вие като мене!” Такъв трябва да бъде пророкът!

Сега ние живеем в епоха, когато са се появили много пророци в света. Светът е пълен с пророци. Има учени пророци, свършили няколко факултета, които предсказват състоянието на слънцето след няколко милиона години; те предсказват и бъдещето на земята и на хората по нея и казват: “Който бъде жив, ще провери истинноста на нашите думи.” Тези учени пророци не предсказват неща, които ще станат след 5-10 години, но предсказват неща, които ще станат след хиляди и милиони години. Освен тия учени пророци, има и религиозни пророци, които предсказват нещата чрез съновидения и т.н. Според едно правило, само този човек е пророк, който, каквото предскаже, става. Всички предсказани неща, които стават, са верни; всички предсказани неща, които не стават, не са верни. Днес по целия свят - в Индия, в Англия, в Германия, в Китай, в Япония - навсякъде има пророци, които предсказват, че след 5-10 години, най-много в света щяло да сане нещо особено. Те отворили книги, четат, пишат, предсказват на хората. Какво ще стане в света? Ако четете техните пророчества, мнозина от вас не ще могат да спят няколко вечери наред от страх. Някои казват: “Е, това ще стане след 5-10 години. Има време до тогава!” Питам: Дали ще стане това нещо? - Може да стане, може и да не стане. Ние считаме тия велики учени, тия велики пророци пътеводни звезди, големи светещи фарове. Пророкът трябва да седи на високо място, да показва пътя на хората.

“Никой пророк ...” Защо съвременните хора нямат почести? Затова има две причини: или пророкът има малко любов към Бога и не знае как да изпълни волята Божия; или окръжаващата среда, в която пророкът работи, е груба и не може да го разбере. И едното може да бъде вярно, и другото може да бъде вярно. Ако някой пророк няма любов към Бога и в своите пророчества се ръководи от лични стремежи - към почит, богатство, сила и знания - той ще срещне големи противоречия в живота си. Ако второто положение е вярно, че окръжаващите не го разбират, той трябва да се въоръжи с търпение, да чака времето, когато те ще го разберат. Кое е отличителното качество на търпеливия човек? - Разумността.

Ще ви приведа един пример, да видите, как Провидението учи хората на търпение. Двама англичани, добри приятели, Кизман и Бляксман, отиват в Индия, дето един ден взаимно си нанесли обида, за което решили да се дуелират. Зад дуела почти всякога се крие някоя жена. Един от индийските адепти, който познавал хубавото и красивото в душите на тия англичани, решил да им даде един хубав урок, но същевременно да ги предпази от лошия край на дуела. Затова той направил с тях следното нещо: в деня, когато трябвало да се дуелират, той пуща срещу тях два хубави, добре опитомени тигъра, които веднага ги хващат и занасят в гората. Така ги подържали известно време между лапите си, като ги понатискали по малко. Двамата англичани, повалени на земята, се поглеждали от време на време и се запитвали мислено: “Как, ще се дуелираме ли?” Те си мислили, че смъртната им присъда е подписана вече, и всеки момент очаквали тигрите да забият ноктите и зъбите си в телата им и да ги разкъсат. Обаче, тия тигри били опитомени, те нищо не вършели без заповедта на господаря си. След известно време адепта идва при тях и повелява на тигрите да станат. После се обръща към двамата англичани и им казва: “Вие произлизате от християнска нация. Вашият Учител ви е дал правилото да любите враговете си и да не убивате никого. Защо трябва да се дуелирате?” Те взели поука от този урок и се помирили. Всеки човек, който се дуелира, ще попадне в лапите на тигрите, които слушат и изпълняват повече, отколкото съвременните хора са способни за това.

Питам: Какъв смисъл има пророчеството на някой пророк, който тръгне да предсказва между хората, че еди-кой си град ще потъне? Така предсказваше и пророкът Йона, на жителите от Ниневия, че градът им ще потъне. Има смисъл да бъдеш пророк, ако можеш да покажеш на хората правия път. Няма същество в света, което да не търси вътрешния смисъл на живота. Младото зайче попитало майка си: “Мамо до кога ще бягаме и ще се крием из горите?” Майката отговорила: “Докато хората ни гонят, всякога ще бягаме.” - Ами защо ни гонят? - За кожите ни, които те харесват и за месото ни, което не е много вкусно, но те са намерили начин да подправят и така да го ядат. - Ами до кога ще ни гонят хората? - Докато станат по-добри.

Важен въпрос, който хората си задават е следният: Кога ще дойде почитта в света? - Почитта ще дойде, когато между хората се възстановят разумни отношения и правилни разбирания за живота. Човек може да почита някоя душа, когато я разбира и познава. Човек може да цени една книга, когато знае нейното вътрешно съдържание. Следователно, всеки човек, който иска да бъде почитан, трябва да има възвишен ум, благородно и чисто сърце, любвеобилна душа и самоотвержен дух, готов да работи за благото на своите ближни. Всеки трябва да знае, че положението, до което са достигнали хората и пътят по който те вървят е най-естествен и най-правилен в тяхното сегашно развитие. Някъде хората са слезли по своя воля, а някъде е имало хлъзгане, пързаляне надолу, според условията, както това става при глетчерите в природата. По този начин, са слизали ред поколения, и съвременната наука се сили да покаже мощната сила на Словото, на внушението, чрез които хората ще могат да се върнат в своя първоначален път - пътят или мястото, отдето са излезли от Бога.

Една от причините за слизането на човечеството по този хлъзгав път се дължи на парите, които са въздигнали в култ. Днес вие ще чуете всеки да казва: “Без пари не може да се живее.” Той не казва, че без хляб не може, без сън не може, без знание не може, но все за пари говори. Под “пари” се разбират силата, външните условия и блага на живота. Съвременните хора чувстват, че е настанал края на века, края на съвременната култура и затова бързат, тичат да съберат повече пари, да прекарат тия последни години по-леко и в повече удоволствия. Обаче, те не се спират да помислят, че в тия временни удоволствия ще изгубят живота си. За да се удоволства човек, най-първо той трябва да разбира условията на живота, после - своите приятели, а след това и обществото, на което служи.

Казвам: Запитайте българите, какъв е техният идеал и как могат да го реализират? Те имат свой идеал, който могат да реализират. - Как? - Ако бъдат разумни във всички свои действия и благородни - в своите желания. Преди всичко, българинът не трябва да служи на себе си. Това се отнася не само до българите, но и до всяка друга нация. Всеки народ трябва да служи на една велика идея, или казано в духовен смисъл: всеки народ трябва да обича Бога и Нему да служи. Той трябва да има за Бога ясна представа, да Го чувства в душата си и да не мисли, че Бог живее някъде на небето. Днес, при изучаване на разни религиозни учения, на разни философски системи, срещаме странни схващания и разбирания за Бога. Това са човешки измислици. Всички говорят, че Бог тъй казал, иначе казал. Аз зная три неща, които Бог е казал: “Обичайте се без омраза! Учете се без лъжа! Стремете се към Истината без насилие!” Питам: Кой от съвременните хора изпълнява тия три положения абсолютно? Един от древните царе, наречен Самсун, видял някъде из царството си една красива циганка, която взел в своя дворец и назначил на служба, да посреща и да отправя гостите, които идвали при него. Трябвало да спазва реда, по който те идвали и така да ги изпраща при царя. Като циганка, научена да проси, тя имала една торба, в която туряла това, което някои от гостите й давали. Всеки, който й давал нещо, тя пръв го пущала да влезе при царя и по-скоро да си свърши работата; онзи, който нищо не й давал, трябвало дълго време да чака реда си, докато влезе при царя. Царят забелязал, че работата не върви, както трябва. По същия начин, като дадете нещо на съвременните хора, и те лесно ви пращат при Бога. Днес, като турите нещо в джоба и на религиозния, и на учения, и на простия човек, той веднага променя разположението си към вас. Това не е само в България, но и по целия културен свят. Вижте, какво става между съвременните служители на Бога! Като им турят нещо в джоба, те веднага прочитат някоя хубава молитва и казват: “Бог ви прощава.” Ако пък завещаете имота си на църквата, те са в състояние да ви провъзгласят за светия. Не, истинската Христова църква не се нуждае от завещания. Нека богатият завещае имането си на бедния! Такъв е Божественият закон.

Казвам: Всеки благороден човек трябва да се ръководи в живота си от следните правила. На първо място той трябва да служи на Бога, после - на своята душа, която е Божественото начало в него, и най-после - на своя ближен. Той трябва да прилага едновременно тия три правила и във физическия, и в умствения, и в духовния свят. Ще ви представя един случай от живота, който трябва да разреши някой мъж или някоя жена, като се ръководят от горните правила в живота си. Да допуснем, че някой човек е женен, има жена и деца, къщи и ниви - голям богаташ е той. По едно време у него се явява силно желание да се уедини някъде, да заработи за Бога. Как трябва да разреши този въпрос? Освен недвижими имоти, той има и пари, около 10-15 милиона лева, вложени в банки. Може ли този богат човек да служи на Бога? - Не може. Богатството е голяма спънка за него. Ще кажете: “Да напусне жена си, децата си и да се уедини някъде сам.” - И това не е разрешение на въпроса. Ако този човек има искрено желание да служи на Бога, да се подигне, той трябва да разреши въпроса по следния начин. Ще извика жена си и децата си и ще им каже: “Слушайте, досега аз живях за себе си и за вас. Отсега нататък искам да поживея за Бога и за своята душа. Вие знаете, че съм богат човек, имам къщи, ниви, пари, 10-15 милиона в различни банки. Всичко това оставам на вас. Ползвайте се от него, работете, учете, но аз искам да бъда свободен.” Мислите ли, че близките му ще страдат за него? Ще им потекат няколко сълзи и с това всичко ще се свърши. Те ще бъдат доволни, че той ги осигурява. Това е най-важно за тях. Постъпката на този човек е Божествена. Днес колко мъже и жени биха постъпили по този начин? Толстой се опита да направи същото, но не можа. Той раздаде имането си и се помъчи да убеди и жена си да направи същото, но тя не се съгласи. Най-после той избяга от дома си. Защо? - Защото никой не го почиташе. Руският народ считаше Толстоя за неуравновесен човек.

Друг важен въпрос, който интересува съвременните хора е за женитбата. Мнозина питат: “Как може да се разреши този въпрос принципално?” Наистина, той е важен въпрос, защото играе голяма роля в развитието на цялото човечество. Съвременните майки и бащи основно трябва да проучат този въпрос, както и законите, на които той се подчинява. Не го ли проучат, те ще имат същите резултати, каквито са имали досега. В най-широк смисъл под “женитба” се разбира свързване на човека с някаква възвишена идея, с висок идеал. В това отношение женитбата може да има външен израз, да представя външни отношения между двама души, а може да има и вътрешен израз - свързване на човешката душа с нейния висок идеал.

За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: момък се влюбва в една мома, но скоро се убеждава,че в нея не ще може да намери реализирането на своя висок идеал - безкористно служене на Бога - и решава да се раздели с тази мома. Той й казва: “Както знаеш, аз имам висок идеал, и нему искам да служи, за което жертвам целия си живот и своето лично щастие. Баща ми е оставил едно наследство от пет милиона лева, което подарявам на тебе. Разполагай с него, както намериш за добре. Бъди свободна в своя избор и за мене лошо не мисли.” Така трябва да постъпи всеки човек, който има висок идеал. Не постъпи ли така, той е човек без висок идеал и не може да бъде пророк. Ако пък стане пророк, той няма да бъде почитан.

Христос се отнесе с еврейския народ така, както младия момък с момата, която обичаше. Евреите казаха на Христа: “Слушай, с твоето учение ти искаш да ни заблуждаваш, но знай, че ние сме материалисти, не искаме никому да се подчиняваме, не искаме да търпим чуждо иго.” Христос им отговори: “Аз мога да ви дам всичко, каквото имам, но убийството не поддържам. Моето учение абсолютно изключва убийството. Тъй щото вие можете да бъдете богати, но щастие няма да имате.” Действително, днес евреите са много богати, но щастие нямат. Те живеят от подаянията на Христа. Христос дойде между тях и се пожертва, както за тяхното спасение, така и затова на цялото човечество. Обаче, евреите не разбраха тази жертва и казаха: “Този човек дойде между нас да ни погуби.” Христос им казваше: “Аз не искам слава от вас, нито богатството ви, но ако това, което имам, може да ви направи щастливи, ще ви го оставя след моята смърт.” Питам: Евреите придобиха ли това щастие? - Не го придобиха. Като четете съчиненията на Йосиф Флавий, ще видите, каква била участта на евреите след предаването на Христа. В това време имало около два и половина милиона евреи, които, като не могли да търпят жестокостта и користолюбието на римските управници, в 65 г. им обявили възстание. Евреите се борили отчаяно, но при обсадата на крепостта Йосафата, в която за началник бил Йосиф Флавий, те указали голямо съпротивление, докато най-после крепостта била превзета чрез предателство. В този случай били убити около 40’000 души евреи. За степента на ожесточението между воюващите страни свидетелствува следния факт: “След превзимането на крепостта Йосафата, Йосиф Флавий с 40 души евреи се скрил в една пещера. Той предложил на евреите да се предадат на римляните, но за това предложение без малко щели да го убият, защото никой от тях не мислел за предаване. Решено било всички да умрат, за това те започнали сами да се избиват един друг. Йосиф Флавий наредил така, че той и друг един евреин да останат последни; следователно само те останали живи. Самите римляни се чудели на ожесточението от страна на евреите.

Как мислите, какъв е евреинът? - Смел. Какво е постигнал с тази смелост? И съвременните хора казват: “Човек трябва да бъде смел!” - Да, но според един закон всеки човек трябва да знае, че той не служи само на себе си. Всеки човек, всеки народ, както и цялото човечество представляват удове на Божествения организъм. Всеки човек, всеки дом, всеки народ, па и цялото човечество, ако искат да се подигнат, трябва да имат висок идеал, на който да служат непрекъснато ден и нощ. Само така те могат да бъдат всесилни. Силен може да бъде само този, който служи на Бога. Ако съвременните хора възприемат Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, техния характер ще се смекчи, те ще придобият истински, положителни знания, които ще ги освободят от ред страдания и нещастия в живота. Тогава, какво се изисква от съвременните хора? - Да извикат всички пророци от целия свят, да чуят направо от тях, какво трябва да правят. Какво се разбира под думата “пророци”? - Това са всички учени, велики и мощни хора по света.

Ние не говорим за онези хора от старо време, които бяха облечени в камилски дрехи, като Йоан Кръстител. Христос не приличаше но Йоана. Той посещаваше различни общества, какъвто пример имаме за присъствието Му на сватбата в Кана Галилейска, дето превърна водата във вино. Превръщането на водата във вино от Христа и до днес представлява съблазън за много хора, особено за въздържателите. Те казват: “Докато ние търсим различни методи да въздействаме на хората против употребата на спиртни питиета, Христос ли се намери да превърне водата във вино?” - Това вино, обаче, нямаше алкохол. То представлява символ, чрез който се изразява силата на проявения живот. На сватбата в Кана Галилейска черпеха гостите първо с обикновено вино, а после им предложиха от сладкото вино, което Христос приготви. С това той искаше да каже на хората, че в живота се дават първо горчивите хапове, а после сладките. Това вино беше едно от най-хубавите, каквито светът е познавал някога. То прояснява ума на човека, дава му здраве, сила и живот, прави го мощен и велик. Всички хора, които присъстваха тогава на сватбата, бяха пияни от първото вино, но щом вкусиха от Христовото вино, т.е. от Неговото учение, веднага отрезнеха, събудиха се и казаха: “Защо не ни дадохте от това вино още в началото, ами сега ни давате?”

Сега ще ви приведа този символ. Виното, което Христос направи, е новото учение, което прави хората трезви. До това време хората бяха само яли, пили и спали, но щом дойде Христос и донесе новото учение - новото вино - те се събудиха, замислиха и отрезняха. Това учение не е ново по форма, но то е ново само за момента, в който се изявява отвътре, т.е., от дълбочината на човешката душа. Под влиянието на това учение всеки човек е готов доброволно да направи някаква жертва, без да съжалява никога за това.

Казвате: “Кога ще се оправи света?”- Всичките съвременни християни са в състояние да оправят света. Христос им е дал сила и власт, и те могат да сторят това. Защо, обаче, досега те не са оправили света? Ако младият момък не е в състояние да даде всичкото си богатство на момата, която обича и с това да я осигури, а той да се предаде в служене на Бога, той няма любов. Любовта жертва всичко. Един от великите закони на Битието гласи: жертва без любов не съществува. Днес много хора не успяват в живота си, само защото се занимават с критика. Какво виждате в училищата, например? Много ученици, и то не способни, но средни по успех, корегират, критикуват своите учители, че не преподавали добре, че се отнасяли грубо и т.н. Питам: Какво придобиват те с тази критика? Оставете учителят сам да се критикува и корегира! Когато критикувате другите хора, запитайте се: “Има ли във вас тия качества, които отричате в другите?” Лесно се критикува, но мъчно се прилага. Ако мъжът и младият момък, които искат да служат на Бога, могат да се откажат от богатството си в полза на другите, в замяна на това те ще получат туй, което никой не може да им даде.

Съвременните хора са сити, уморени от тревоги. На една страна жена бяга от мъжа си, на друга - мъж от жена си. Жената върви подир него от град в град, преследва го, счита, че има законно основание да прави това. Да, тя има законно основание, но всяка жена, която по този начин преследва мъжа си, не е благородна жена. И всеки мъж, който по този начин преследва жена си, не е благороден човек. Всяка жена, или всеки мъж, които имат благородни стремежи, красиви желания и идеали, трябва да се оставят свободни, да постигнат тия свои копнежи. Те са копнежи на душата. Това се отнася за души, които имат висок идеал.

Христос казва: “Няма пророк без почести, освен в дома си, между роднините и между народа си.” Почитта между хората се изгубва, вследствие крайния материализъм, който съществува навсякъде в света. Съвременното човечество е дошло до дъното на този материализъм. Днес всичко се свежда към материалното. Ако някой човек има силна памет, казват за него: “Отличен човек е той!” Сега има фонографи, които произвеждат абсолютно точно всичко, което се е изпяло или изговорило пред тяхната фуния. Всичко е отбелязано върху плочата им безпогрешно. Обаче, какво представлява фонографа днес? - Един механизъм, нищо повече. Не, има друга памет, която заслужава учудване. Човек с такава памет справедливо може да се нарече учен. В какво седи тази памет? - Такъв човек помни неща, които са станали най-малко преди 5’000-6’000 години. Той може да разкаже, де е бил преди няколко хиляди години, каква е била тогавашната култура и т.н. Сегашните учени са забравили тия неща. Тук-там само се срещат хора, които започват да си припомнят, какво са били преди хиляди години. В Англия се срещат доста такива хора, които казват за себе си, че преди 2’000 години, например, са живели еди-как си, били са такива и такива и т. н. Ако се яви такъв човек между българите и разкаже всичко, което знае за себе си, ще му повярват ли? - Никой няма да му вярва. Не е достатъчно човек да знае своето минало, но трябва да знае условията, на своето настояще и бъдеще. Това значи учен човек! Съвременните елементарни познания са умаловажили знанията на пророците, поради което Христос казва: “Няма пророк ...” Това значи: ако пророкът мине в други условия на живота, той ще има почести. Ако даровитият музикант влезе между хора, които разбират от музика, те ще разберат и него; ако отиде при някой говедар, който по цели дни свири с кавала си, той няма да го разбере.

Ние, съвременните хора, които проповядваме Словото Божие, мязаме на онзи американски проповедник, когото една разбойническа банда хванала, с цел да обере, а после да убие. Като се намерил на тясно, той започнал да им проповядва за Бога, за закона на възмездието, за Божията Любов, но след тази красноречива проповед, главатарят на бандата, албанец, му казва: “Пари, море, пари! Всичко това е хубаво, но пари ни трябват нас. Вместо да ни проповядваш, дай ни пари, и ние ще те освободим. Нас интересува въпроса, колко пари имаш в банката.” - Да, и аз съм съгласен, че без пари не може. Де щяхте да се събирате, ако нямахте пари да направите този салон? За всичко трябват пари: за храна, за облекло, за жилище - за всичко. Пари трябват, но и добри касиери се изискват. Честни и любещи касиери са нужни, които да пазят благата и редовно и правилно да ги раздават. Днес касиерите не изплащат редовно. Защо? - Заключени са сърцата на хората.

Пророците казват, че земята ще претърпи големи пертурбации, вследствие на което, напълно ще се преобрази. Сега хората се стремят към бързо забогатяване, но питам: Ако на земята предстоят големи пертурбации и промени, честно ли е от страна на хората да ламтят към забогатяване? Те ще кажат: “В такъв случай, нека се простим помежду си и да се готвим за отиването си към Бога.” Казвам: Хората могат да живеят добре, да се разбират взаимно, без да се стремят към забогатяване, без да треперят и да се плашат от живота. Казвате: “Икономическите условия на живота са тежки; те заставят човека да мисли за утрешния ден.” - Така е, но органическият свят се променя вече, нов свят иде сега! И в новия свят трябва да се приложат следните три неща: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.

Мнозина запитват: “Какво трябва да се прави, когато дойде въпрос за гласуване?” Ако аз бих отишъл да гласувам, бих гласувал за справедливостта и бих казал: “Нахранете всички хора добре, с топла храна, че да няма гладни и сити, да няма бедни и богати. Дайте на всички хора топла, здрава храна: да се нахранят и благодарят на Бога! Ще кажете: Лесно е да се нахранят хората един път.” - Не, хората трябва да се хранят редовно, по три пъти на ден. Обаче, това може да стане само по закона на Любовта. Само любещите хора могат да постъпват така. Приложи ли се законът на Любовта, тогава ще дойде и знанието, тогава ще дойде и изобилието в света. Когато човек се храни, той трябва да бъде във връзка с живата природа и да благодари на Бога. И днес се подига въпросът, по колко пъти на ден трябва да яде човек. Някои поддържат, че човек трябва да яде по четири пъти на ден, други - по три пъти на ден, трети - по два пъти на ден и т.н. Добре е да се храни човек по три пъти на ден, но най-важно при яденето е винаги да се яде с доволство. Най-добрата храна е тази, от която човек остава доволен.

Друг важен въпрос след яденето е четенето на книги. Добре е да има чоек хубава библиотека, със сериозни класически книги, че като чете да остане доволен и да благодари на Бога, че съществуват гениални хора в света, които са написали такива хубави произведения. И най-после, когато човек придобие известни знания, трябва да излезе в света, между окръжаващите и да им предаде част от своето знание. Той трябва да прави това от любов, а не от принуждение. Как мислите, светът не се ли нуждае от помощ? - Нуждае се. Светът е пълен със страдащи души. Ако ушите ви бяха отворени, щяхте да чуете зов, вик за помощ. Който може да влезе в страданията на хората, ще види, че София е пълна с нещастници, със страдащи. Днес четете вестниците и навред срещате, че еди-кой си се самоубил, самообесил се и т.н. Това не е само в София, но по целия свят. И след всичко това се говори за култура, за напредък в света. От кого страдат хората? - Едни други си причиняват пакости и страдания. И това са все братя, все християни!

Съвременните хора спорят, кое учение е по-право, кое верую е по-право, кой е крив, кой прав и т.н. Казвам: Най-красивото същество в света е слънцето, защото, като праща светлина и топлина по целия свят, дава енергия на хората, която някои използват за престъпления и грехове. Ако слънцето престане да изпраща своята топлина и светлина на земята, целият живот би изчезнал. Значи, вината е у Бога, че дава живот на хората. Ако се отнеме животът, какво ще остане? - Само мъртви кости. Да владее смърт навсякъде, това не е смисълът на живота. Бог иска хората да живеят по братски помежду си, при условията, които съществуват на земята. Какво по-добро от това да се обичате? Срещате един човек на улицата, и веднага обиквате душата му. Защо? - В неговото лице вие срещате свой брат. Днес хората гледат подозрително помежду си, и в лицето на един, на друг човек те виждат само свои врагове. - Не, няма врагове в света. Лошите хора, враговете, отпосле дойдоха. Първоначално Бог създаде души, а душата представлява от само себе си нещо възвишено и благородно.

“Познай себе си!” - Това е великата задача в живота на всеки човек. Да познаеш себе си, значи да познаеш Бога, т.е. да познаеш Божественото в себе си. Понеже ние искаме да познаем Бога, Той ни поставя на ред изпитания и страдания в живота, чрез които да ни изпита. Като ни поставя на тия изпитания, с това Бог ни проверява, за какво го обичаме; дали за благата, които ни дава, или за самия Него. Ако след всички страдания и изпитания в живота си, ние не се съблазним, не се усъмним в Бога и кажем, че всичко, което сме минали е според Волята божия, това показва, че ние имаме възвишен и благороден характер. Аз нямам право да съдя, за що и за какво идат страданията в живота ми. Само съвършените и разумни същества имат право да съдят. Съвършен е само един Бог в света. Следователно, само Той има право да съди и да се произнася за всичко, което става в света. Когато видиш, че някой човек греши, не го съди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направил греха. Когато видиш, че някой човек прави добро, не го възхвалявай, но разгледай условията, при които той прави доброто. И в единия, и в другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможност да се поучиш от другите хора. Остави съдбата да съди хората за доброто и за злото, което те вършат.

Питам: Ако един пророк дойде в света и каже на богатите да раздадат имането си на бедните, ще бъде ли почитан от света? Бедните ще го почитат и ще го посрещнат, както трябва, но богатите ще кажат: “Този човек не е с всичкия си ум.” Ако пророкът взема страната на богатите, тогава бедните ще кажат за него: “Оставете го, не му обръщайте внимание; той е цял изедник!” Пророкът не трябва да служи нито на бедните, нито на богатите, те са братя помежду си. Когато пророкът служи на Бога, тогава и бедните, и богатите ще го признаят. В Бога всички хора се примиряват. Кога ще стане това примирение? - Когато сиромасите се откажат от своята сиромашия, а богатите - от своето богатство. Тогава всички хора ще се разберат. Сега бедният казва на богатия: “Слушай аз съм сиромах, ти трябва да ми помагаш!” Богатият казва на бедния: “Слушай, аз съм богат човек, ти трябва да ме почиташ!” Не, богатият трябва да се откаже от своето богатство, и сиромахът - от своята сиромашия, ако искат да живеят възвишен и благороден живот. Ако аз съм беден човек няма да казвам на богатия да ми даде от своето богатство, но ще му кажа: “Братко, аз свърших по музика, зная да свиря добре на цигулка. Искате ли да ви посвиря? Пък ако имате приятели и роднини, повикайте ги и на тях да посвиря?” Взимам цигулката си и започвам да свиря хубави, класически парчета. Те слушат, радват се на моето свирене. Като свърша работата си, те ме нахранват добре, поканят ме да им гостувам няколко дни и след това си отивам. В това време техните синове и дъщери ме взимат за учител по музика, искат да учат. Питам: Сиромах ли съм аз?

Хората казват: “Трябва да дойде някой пророк да ни проповядва словото Божие, че да изправим живота си.” Питам: Може ли пророкът сам да изправи вашия живот? Какво се иска от самите вас? - Силно желание. Колко мъже и жени, колко синове и дъщери, колко слуги и господари са готови от днес нататък, каквото се случи в живота им да го посрещнат с радост и да кажат: “Такава е волята Божия! Аз се подчинявам на Бога и ще понеса всичко с търпение.” Това е една от задачите на новото учение. Като говоря за новото учение, аз не подразбирам, че хората трябва изведнъж да се простят със стария си живот, защото сега всички ние минаваме през океана и само след като стъпим на брега, тогава ще можем да сменим старото с новото. Засега ние се стремим да закърпим оттук-оттам стария кораб, дано ни изкара благополучно на брега. Излезем ли на брега, там вече ни чака новият живот, новите условия. Някои мислят, че ние разрушаваме съвременния строй. Не, ние закърпваме, тласкаме по малко стария наш кораб, да ни изкара до брега. И като излезем на брега, ще се заемем с направата на нов, здрав кораб, който ще ни потрябва за второ пришествие.

Казвате: “Какво е говорил Христос на учениците си преди 2’000 години?” - Той им говорил много неща, но казвал: “Много още има да ви говоря, но то ще стане, когато дойда втори път на земята.” - Ами защо Христос говореше с притчи, та мнозина от тия, които Го слушаха нищо не разбираха? Питам: Кой от съвременните хора е разбрал притчата, например, за петте таланта, или тази за петте разумни и петте неразумни деви? - С тези притчи Христос искаше да застави хората да мислят. Всяка притча е символ, азбука, с която си служи цялата жива, разумна природа. Христос си е служил със същия език, с който си служи и природата. Днес много проповедници и учени хора правят преводи на притчите, тълкуват ги, но те са далеч още от вътрешния смисъл, който Христос е вложил в тях. Не е лесно да си служиш с този език! Човек трябва да знае, де да постави всяка буква от азбуката. Ако някой човек напише едно писмо само от съгласни букви, какво ще излезе от него? В живота не могат да се употребяват нито само гласни, нито само съгласни букви.

Някой пита: “Що е морал?” - Моралът са гласните букви. Тогава, какво означава буквата “А”? - Буквата “А” означава даване. Ние знаем, че Божественото в човека дава. Какво означава буквата “М”? - Тя означава стягаме, затваряне на крана. И наистина, щом човек дойде до буквата “М”, нещо го стегне, той затваря крана си, и никому нищо не дава. Ние не умаловажаваме нито гласните, нито съгласните букви, но казваме, че има закон, по който се редят нашите мисли и чувства, тъй както има закон, по който се редят буквите, за да образуват думи, а после и цели изречения.

Питам съвременните хора: Знаят ли те деня, в който трябва да започнат на любят? Или помнят ли деня, когато за пръв път са почувствали проява на Божията Любов в себе си? Колко от съвременните хора помнят, кога са се родили, при какви условия; дали при благоприятни или не, дали във време на война или в мирно време. Знаят ли, какво е било разположението на майка им и на баща им, когато са се родили? Майка ви и баща ви могат да знаят това, но вие, като учени хора, помните ли тия неща? Ще кажете: “С такива работи ли трябва да се занимаваме? На съвременното човечество предстоят по-важни въпроси за разрешаване от тия.” Въпреки всичко това, някой човек казва: “Запали се сърцето ми! Какво трябва да правя?” Казвам: Твоето сърце не е запалено сега. То е запалено от Бога, от памти века, но ти едва сега съзнаваш това и се плашиш. Днес твоето съзнание е пробудено и ти дигаш капака на твоето сърце и забелязваш, че от него излиза една малка, нежна топлинка, която те сгрява. Тази нежна топлинка ние наричаме Божествен огън. Няма по-свещено нещо от този огън, и когато той се прояви в човека, в него настава истински живот. Някой се плаши от този огън и бърза да захлупи с капак своето сърце, да не се разгаря тази топлинка. Казвам: “Дигни капака, нека тази топлинка се увеличава!” След това ще чуеш тих глас, който ще ти каже: “Събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свещено! Свещен е този огън!” Пламъкът, който Моисей видя всред планината, беше топлината и светлината, която излизаше от сърцето на един велик ангел, от сърцето на един велик адепт. И аз казвам: Мястото, дето седим е свето, затова всички трябва да събуем обущата си. Някой казва: “Изгубих любовта си, свърши се моята любов.” Питам: Как е възможно да се изгуби Любовта? Каква е тази любов, която трае само няколко месеци или най-много една година? Любовта в света постоянно се усилва. Тя е свещеният огън, който носи всичко в себе си. - Мъже и жени, деца и родители, учители и ученици, слуги и господари, всички отворете капаците на своите сърца! Всички трябва да се проникнат от една обща идея за Бога, да съзнаят, че топлината и светлината на техните сърца иде от Бога. Тя представлява свещения огън на живота, пред който всеки трябва да събуе своите обуща. Какво представляват нашите сърца? - Олтар на възвишени същества, на възвишени ангели, които принасят там своята света жертва пред Бога. Днес учените, които боравят с висшата математика, могат да изчислят силата на огъня, който излиза от нашите сърца. Знаете ли, колко енергия се праща на нашата земя? В едно френско списание е изчислено количеството и теглото на слънчевата светлина, която се изпраща на земята. Значи и светлината има тяжест. Математиците са изчислили, че светлината, която слиза на земята е около 160 тона. По същия начин може да се изчисли количеството и теглото на светлината, която се изпраща на Юпитер и на други планети. Освен светлинната енергия известни са още и по-тънки, с по-деликатни форми енергии. Ангелите, които изпращат светлината от слънцето, са разумни същества; те постоянно ни говорят, и ние трябва да привикнем на техния език, да ги разбираме. Когато човек се обезсърдчи или се отчая, един от тия ангели дохожда близо до него и му проговаря: “Не се отчайвай, не се обезсърдчавай, Бог е вложил доста дарби в тебе, ти ще ги разработиш и ще свършиш учението си с успех.” - Наистина ли аз имам дарби? - Да, ти имаш дарби и способности, работи за тяхното развитие! Не се минава много време и гледаш този човек се усмихнал, зарадвал се, има на какво да се надява.

Такива трябва да бъдат пророците. Герои трябва да бъдем и ние. Мъже и жени, учители и ученици, проповедници и свещени, слуги и господари, всички трябва да бъдем герои, да носим еднакво и страданията, и радостите в света; да носим със съзнание противоречията - всичко да считаме като задачи за разрешение в своя живот. Това е Христовият кръст, за който днес говорят всички съвременни хора. Павел казва: “Ще се похваля със своя кръст.” Обаче, говорил ли е Христос нещо за този кръст? Кръстил ли се е някъде Христос? Той казва на едно място в Писанието: “Скръбна е душата ми до смърт.” Това подразбира Неговия кръст. Съвременните християни се кланят на кръста, въздигнали са го в култ. Чудни са съвременните християни, които се кланят на кръста. Питам: Какво щяхте да правите, ако бащата на някой от вас бъде разпнат на кръст, или ако бащата на някой от вас бъде убит с нож? Трябваше ли, на същото основание, и вие да се кланяте на този кръст, на който разпнаха баща ви, или да целувате ножа, с който заклаха баща ви? При все това, горко на този човек, който се осмели днес да не целуне и да не се прекръсти на кръста! Кръстът, кръстенето е вътрешен процес, който става във всеки човек. Разгледайте мрежата на куба. Какво представлява тя? - Кръст. Да почиташ кръста, подразбира да раздадеш всичките си материални блага. Не можеш ли да ги раздадеш, никакво почитание нямаш към кръста. Разтворен куб подразбира изтичане на блага. Да почиташ кръста в този смисъл, подразбира, да имаш свещена идея за живота. Когато поетът пише, когато съдията съди, когато професорът държи своята лекция, всички трябва да имат в себе си свещения огън на Любовта и Мъдростта, та когото погледнат, да му изпратят своето благословение за повдигане и растене в живота.

Христос казва: “Светът ще се оправи, когато хората започнат на почитат пророците.” Тогава те ще възприемат Христовото учение или учението на Сина Божий. За това време Христос казва: “Когато вие приемете Словото Божие и То пребъдва във вас, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. Тогава аз ще ви се изявя.”

Казвам: Хората ще се разберат помежду си и ще се възстановят братските отношения, когато възприемат в себе си живата Любов, живата Мъдрост и живата Истина, и ги приложат във всекидневния си живот. Тогава ще дойде и Царството Божие на земята. От очите на хората ще излиза Божествен блясък, а от лицата им Божествена светлина. И всички ще се познаваме, както сме и познати.

Беседа от Учителя, държана на 14 ноември 1926 г. в гр. София