Разлика между версии на „Неговата заповед“

Версия от 11:10, 31 декември 2009

НЕГОВАТА ЗАПОВЕД

“И знам, че неговата заповед е живот вечен.” (Йоан 12:50)

Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, съзнанието на когото е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да изкарва от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си. И обратно: всеки човек, който разрушава своето щастие, изгубва своето богатство, покваря своя ум и своето сърце, изнасилва своята душа и своя дух, той е невежа, той е прост човек.

Като се разсъждава така, може да се дойде до закона на вероятностите в математиката. Всеки, който познава и изучава този закон, знае, че в живота се срещат повече или по-малко случаи за реализиране на нещо, а някога тия случаи могат да се реализират 100% - значи вероятността е абсолютна, пълна. Например, ученикът, който редовно учи уроците си през годината, знае всичкия материал, и вероятността за него да издържи изпита си успешно е 100%. Обаче, за ученик, който оставя някои предмети ненаучени, вероятността да издържи изпита си успешно се намалява. Следователно, колкото по-малко учи един ученик, толкова по-малка е вероятността да издържи той изпита си. Такъв ученик разчита вече на щастие, на късмет, както казват турците, и той очаква да му се падне нещо, което знае. Ако той знае само един предмет, има само единица вероятност да издържи изпита: ако му се падне някой въпрос от този предмет, това значи, че между сто празни билети има само един пълен. Тогава вероятността да се падне този билет е едно на сто. Опитвали ли сте, колко пъти трябва да бръкнете в кутията, за да извадите пълен билет?

Сега, всички съвременни културни хора, т.е. хората на цивилизацията имат по една такава кутия и всяка сутрин бъркат в нея, да извадят пълен билет. И майки, и бащи, и деца, и учени и прости, и свещеници - всички бъркат в тази кутия, но работите им пак не вървят добре. Като ги питаш нещо за Господа, виждаш, че те не Го познават, не вярват в Него. В ангелите не вярват, в душата не вярват, в доброто също не вярват; дойде ли, обаче, до късмет, всички вярват. Разправят за един от френските писатели, голям материалист и реалист, че преди да започвал издаването на някои от своите романи, вадил билетчетата от една кутия, на които било написано, с какъв успех ще се ползва неговото съчинение, обществото ще го посрещне добре или зле. Да вярва човек в късмет, това е атавизъм. Въпросът не седи във вярата на човека в късмет или в щастие, но той трябва да има в себе си нещо положително, установено, на което да вярва. Ако се намерите пред някоя река без мост, как ще преминете от единия бряг на другия? - Ще ви трябва едно въже или един прът. Този прът, или въжето представляват вярата на човека. Следователно, колкото и да е слаб този прът, т.е. колкото и да е слабо веруюто на човека, то все ще му помогне да премине реката. В какъв случай е необходимо веруюто на човека? - Само когато той срещне някоя река без мост. Обаче, случва се човек да измине 1’000 километра път и да не срещне никаква река, или пък ако срещне по пътя си някоя река, тя има мост. Питам: Заслужава ли тогава да се носи този прът, толкова дълъг път? - Не заслужава. Значи, веруюто на много съвременни хора е такова, че те могат да разчитат на него само в крайни случаи. Тяхното верую е този, именно, прът, който те носят със себе си цели 1’000 километра път и казват: “Не трябва да се отказваме от веруюто на нашите деди и прадеди, то все може да ни потрябва в някой критичен момент.” Питам: Нужен ли ви е този прът, ако реката, през която ще преминете, има здрав, хубав мост? - Не е нужен. Едно време между земята и небето нямаше мостове, но сега има: днес има много богове, които учат хората, как трябва да вярват в Бога. Индия е пълна с такива богове. В България пък има много светии. Отидете ли в Русия, там ще намерите още повече светии. Някой пита: “Чели ли сте последните теории на еди-кой си философ, с които той разрешава най-сложните задачи в живота?” - Не съм чел. - Който не е чел тези теории, той е голям невежа. Питам този човек: Ами ти чел ли си Божествената книга, в която е написано всичко за създаването на света? - Не съм я чел. - Тогава ти си първокласен невежа. - Според мене, тази книга нищо не струва. - Не, Божествената книга беше написана преди книгата на видния философ, от когото ти се възхищаваш. Той зае своята философия от свещената, от Божествената книга и под нея тури своя подпис. Теориите на новите учени хора също тъй са заимствани от тази Божествена книга на живота написана още преди създаването на света. С това теориите на тия учени не се обезценяват, но казвам, че преди тях имало ред философи, със светли, трезви идеи, които са взели участие в написването на Свещената книга на живота. Те са учители на новите философи и учени, те са учители и на цялото човечество.

Някой казва: “Знаете ли, какъв морал е написал еди-кой си философ в своето учение? - Зная. На такъв морал днес и паяците не могат да се задържат. Подобен морал имат и растенията, и животните. Например, мъжкото куче никога не дави, не хапе женското. На друго мъжко куче то напада, но на женско - никога! То казва: “Според нашите традиции мъжко куче никога не напада женските кучета. Това е наш свещен морал. Ако някое мъжко куче си позволи да хапе женските, нашият род ще изчезне съвършено от лицето на земята.” Хората казват, че кучетата се отличават с привързаност и благородство. - Тяхната привързаност и тяхното благородство се дължат на факта, че мъжките кучета не хапят женските. Какво става, обаче, меду хората? Днес, между съвременните културни хора ще видите, че мъжът е в състояние да умори жена си, и жената е в състояние да умори своя мъж. Защо някой мъж уморява своята жена? Нали жената е направена от реброто на мъжа? Бог извади едно ребро от Адама и каза: “Ето, давам ти тази жена за другарка през целия живот. Пази свещено нейната душа!” В това време извън рая имаше друга култура, пред която Адама излезе да се хвали със своята другарка Ева, като казваше: “Аз имам красива, хубава жена, каквато светът не е виждал досега!” Тогава тази култура изпрати един свой делегат, преобразен в змия, да опита, да разбере добре, каква е тази жена. Какво стана след това? - Тази хубава жена съгреши, а след нея съгреши и Адам, след което и двамата се намериха извън рая. Имаше един българин, във варненско, на име Драгни, който също така обичаше да се хвали със своята жена, че била работна и трудолюбива. Щом види че жена му изтъче един топ платно, той го взима под мишницата и вечер, когато никой не го вижда, отива в кръчмата, разгъва платното и казва на кръчмаря: “Виждаш ли, платно е това! Дай тук половин кило вино!” Тъй вървят чашите една след друга, докато всичкото платно отиде.

Днес, повечето съвременни мъже са изгубили своето мъжество - тази възвишена и благородна черта, вседствие на което са огрубели. Истинското мъжество подразбира Мъдрост. Думата “мъж” в български език означава “човек”, а в английски език означава “гъба”, мек, като гъба. Какво представлява гъбата? - Нещо, което израства в една нощ и скоро след това изчезва. Какъв мъж е този, на когото израстват мустачки и брада за една нощ и след една година го виждаш, останал без мъжество, обременен от живота, обезсмислил всичко в себе си и се оплаква, че някоя жена го увлякла и съсипала? Как може да го увлече една жена? Ако е вярно, че жената опропастява мъжа си, как ще се обясни пропадането на младия човек, който още не е женен? Някой млад човек прекарва по цели дни и нощи в кръчмата с чаша в ръка и казва: “Тази проклета чаша ме съсипа!” Един млад човек се оплаква от жена си, друг - от чашата. Питам: Кой е виновен тогава - чашата, или жената? - Виновно е желанието, което е дълбоко скрито в него и чопли, разрушава живота му, както червеят разрушава дървото. Кое заставя работникът в английските фабрики да работи по цели дни само за няколко английски лири? Или, кое заставя работникът във французките фабрики да работи за няколко златни френски монети? Кое заставя работникът в Турция, или в България да работи за няколко турски лири, или за няколко български книжни лева? - Желанието за пари кара хората да работят. Добро е това желание, но кой човек, след като е обичал парите, е придобил нещо безсмъртно, нещо, което не се губи? Ще кажете: Без пари не може да се живее.” Не е въпросът там, дали може, или не може да се живее без пари. Може ли Любовта - най-свещеното нещо в живота - да се печели с пари? Златото има ли съзнание? - Няма. - Щом златото няма съзнание, дайте му това място, което справедливо заслужава. Турете златото в касите си и го употребете като слуга, да извърши някаква работа. Мнозина от съвременните хора турят златото си в касата и треперят върху него, както майката трепери върху децата си; постоянно отварят и затварят касата, радват се на златото си. Гледаш някой старец, едва се държи на краката си, подпира се на тоягата си, но ходи, обикаля нещо, озърта се насам-натам, отива някъде далеч, около един километър извън селото. На работа ли отива той? - Не, този старец не може да работи. Той отива на мястото, дето е заровил парите си; ходи, обикаля, наглежда, да не ги е взел някой. Само парите ли са заровени там? - И неговото сърце е заровено заедно с парите. Парите, това е неговият син, неговият възлюбен, заровен в земята. Той обикаля около гроба на своя син, пали му кандилце и казва: “Синко, тук ли си още?” Като разбере, че никой не е пипал парите му, започва да си тананика, връща се дома си весел, радостен и казва: “Заколете ми едно ярче да си хапна!”

Това представлява днес съвременният живот. Това представляват съвременните културни хора, които постоянно питат: “Нали трябва да ядем, да се храним?” - Трябва да се храните! - Нали трябва да имаме пари? - Трябва да имате пари! - Нали трябва да бъдем богати, а не сиромаси хора? - Богати трябва да бъдете! Нийде в Божествената книга не е казано, че човек трябва да бъде сиромах. Сиромашия и грях са синоними. Значи, във физическия свят човек не трябва да бъде сиромах, а в духовния свят не трябва да бъде грешен. Ако на физическия свят човек прави грехове и престъпления и по този начин избягва сиромашията, какво печели с това? Какво печели той, ако разбогатява на земята, а обеднява в духовния свят? Каква е вероятността да спечели човек от 100’000 лева още 100’000 лева, ако дава пари с лихва 100% или ако търгува? - Малка е вероятността. Защо? - Тук имат влияние няколко фактора: броят на търговците, реколтата, природните условия - дъжд, суша, ветрове и т.н.

Днес съвременната математика се занимава със закона на вероятността по отношение броя на смъртните случаи и раждаемостта в живота, т.е. тя прави изчисления, колко хора умират и колко се раждат годишно. Също тъй тя прави изчисления, колко хора са здрави и колко болни и каква вероятност има някой човек да заболее и през коя година от своя живот. Тия изчисления се правят въз основа на условията, средата, в които живее даденият индивид, неговите родители, наследствеността и т.н. Мнозина казват: “Да бъдем богати и здрави!” - Добре, това желание е на мястото си, но същевременно човек трябва да бъде праведен. Ако богатството и здравето на човека във физическия му живот създават неговата смърт в духовно отношение, това здраве и това богатство не са необходими. За предпочитане е човек да умре на земята, а да живее в духовния свят, отколкото да живее на земята, а да умре в духовния свят.

Христос казва: “И знам, че Неговата заповед е живот вечен.” Неговата заповед е великата заповед, която съдържа всички основни правила за духа, за душата, за сърцето и за ума. Само с тия правила човек може да работи успешно. Някой човек не вярва в духа. Какво показва това? - Че неговото съзнание не е дошло дотам. Друг човек не вярва в душата. Какво показва това? - Че неговото съзнание не е дошло дотам. Обаче, всички хора вярват в сърцето и в ума. Няма човек, който да не вярва в сърцето и в ума. Тогава, нека всички хора започнат с възможностите и условията, които се съдържат в сърцето и в ума на човека. Какви са тези възможности? - Човешкият ум се проявява чрез мозъка. При това, колкото по-фина е материята, от която са изтъкани белите и сивите мозъчни влакна, толкова по-богати са условията за умствения живот на даден човек. Гънките на сивото мозъчно вещество трябва да бъдат добре моделирани, за да могат правилно да предават човешката мисъл. Съвременните учени изучават набраздяванията и нагъванията на човешкия мозък, но те не са дошли още до положително научно определение за ролята на мозъчните гънки. Те са дошли само до общо научно заключение, че интелигентността на човека зависи от набраздяванията, т.е. човек е толкова по-интелигентен, колкото броят на мозъчните гънки в него е по-голям. Освен това, те са дошли още и до заключението, че колкото по-дълги са тия гънки, толкова и човек е по-интелигентен. И най-после, колкото по-дебели са тия гънки, толкова и човек е по-умен и интелигентен. Значи, има известно съотношение между дебелината, дължината и набраздеността на мозъчните гънки, и разумността и интелигентността на човека. Ето защо, интензивността на ума не е еднаква във всички хора.

Питате: “На какво се дължат много от нещастията в човешкия живот?” - На човешкия ум. Какво ще стане, например, ако някои хора се облекат зимно време с тънки дрехи, събуят се боси и така излязат вън? - Ще се простудят. Значи, разумният човек трябва да познава издържливостта на своя организъм. Лятно време човек може да ходи бос по тревата, без да се простуди, но ходи ли бос по паважа на някой голям град, той ще се простуди. Човек не трябва да ходи бос по камъните нито лятно време, а още повече зимно време. Защо? - Има ред причини, които сега няма да обяснявам. Едно е важно да се знае: камъните поглъщат силата на човешкия живот. Хората са разбрали това нещо и затуй никога не си правят каменни къщи. Те правят къщите си от тухли, от дървета, като най-здравословни. Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос. Фактът е важен. И в Писанието се казва, че от вкаменяването на човешкото сърце произтичат най-големите нещастия в света. Някой пита: “Защо ме сполетяха толкова нещастия в живота?” - Защото сърцето ти е каменно. Умен, добър човек е този, който не вижда само своите страдания, но и страданията на окръжаващите. При това, той знае, защо му идат страданията. Не само това, но той може да отстрани известни страдания, които го очакват.

Следователно, когато се говори за съвременната наука, ние подразбираме, че само този човек може да се занимава с нея, който има обич към знанието. Няма ли човек обич към знанието, и науката за него няма приложение. И действително, съвременната наука има приложение само във външния, във физическия живот на хората, но не и в техния вътрешен, морален живот. С помощта на науката днес се построяват фабрики, пътища, пътни съобщения - железници, параходи и аероплани; тя помага в разните отрасли на живота: кожарство, стъкларство, бояджийство и т.н. Цялата съвременна индустрия лежи в основата на науката. Вземете, за пример бояджийството. То е донякъде само разработено. Може ли да се сравни с бояджийството на птиците и на растенията? - Не може. Те далеч надминават хората в изкуството си да боядисват. Когато човек боядисва нещо, тази боя се разрушава, а дори съвсем изчезва от слънчевите лъчи. Затова казваме: “Боите, които човек е открил, избеляват от слънцето.” Боите пък, с които птиците боядисват крилцата си, и растенията - цветовете си, обратно: колкото повече ги грее слънцето, толкова по-хубави стават.

И тъй, най-важното нещо за човека е да запази чистотата, девствеността и силата на своето сърце и на своя ум. Някой казва: “Всички възможности за човека се крият в силата на неговата воля.” - Не, силата на волята зависи, от чистотата на сърцето и от силата на ума. Волята представлява направление на силите на ума и на сърцето в известна посока. Воля в широк смисъл на думата, имат само най-възвишените хора, най-великите Учители. Когато казват за някой обикновен човек, че има силна воля, това са силни желания, но не и воля. Волята не подразбира да направиш това, което пожелаеш. Да имаш воля, значи, като пожелаеш да извършиш един акт, предварително да знаеш условията и законите, на които той се подчинява, та като го направиш, да имаш резултат 100% успешен. Това, което съвременните хора наричат воля, не е нищо друго, освен своеволие. Ето защо, съвременните хора са повече хора на своеволието, отколкото на разумната воля.

Аз съм правил ред френологически изследвания и изчисления върху брадата на българите. Брадата на човека показва, каква е неговата воля. От многото изследвания, които направих, намерих само двама души, брадата на които е поне близо до нормата. Такива хора могат да постъпват справедливо при всички условия на своя живот. Според закона на вероятностите, може да се изчисли колко справедливи хора ще има на 4’000’000 население в България. Според моите изчисления, аз зная приблизително, колко души има в България с будно съзнание в своите действия. За всички хора е важно да се използват възможностите, които са вложени в тях. Тези възможности се крият в силата на техния ум и в чистотата на тяхното сърце. Разумен, чист човек е този, чието сърце не се смущава от условията на живота: че родителите му умрели, че някой говорил лошо за него, че някой го нападнал - той сълза няма да пролее. Разумният човек може да плаче, но никога за себе си. Не е правилно, когато човек мисли, че Господ го проклел и затова страда. - Не, богатството на човека е вложено в самия него. Няма същество по-богато от човека. И най-престъпния човек съдържа в себе си грамадна енергия, която, ако той използва правилно, може и светия да стане. Той се е оплел в идеята, че е престъпник, че от него нищо добро не може да излезе и не прави усилия за своето повдигане. Как е дошъл до това положение? - Чрез внушение.

Съвременните хора работят със закона на внушението. Нима със създаване закон за престъпниците, държавниците не внушават престъпността у хората? Щом се яви един престъпник, те казват: “Хайде да създадем закон за престъпниците!” С този закон се отваря път на престъплението. Свещениците говорят за развалата на хората, но с това те не ги изправят, а отварят път на развалата в света. За да се избегнат тия лоши последствия в живота, човек трябва да се стреми към Истината. В Истината е скрит смисъла на живота. Ще кажете: “Как да познаем, кой човек говори Истината.” - Човекът на Истината има свой определен образ, по който може да се познае. Както всеки учен, бил той астроном, геолог, или какъв и да е, има свои мерки, своя определена норма, по която съди за явленията в света, така и за човека, който проповядва Истината, има определена норма, определени мерки, по които той се познава.

“И знам, че Неговата заповед е живот вечен.” Когато държавникът създава закони, преди всичко той трябва да знае Божиите закони и по тях да ръководи управлението на своята държава. Някои казват, че човек трябва да бъде патриот. Кой човек може да бъде патриот? - Най-разумният, най-честният, най-благородният. Не е достатъчно патриотът да обича своя народ, т.е. ръката си само, но всички патриоти трябва да живеят един за друг, да съставляват нещо цяло. Ние виждаме, че стремежът на всички съвременни хора, на всички икономисти, както и на всички народи и общества седи в идеята да си помагат взаимно едни на други.

Обаче, нека оставим тия общи въпроси настрана, те сега не ви интерсуват. Всички, които ме слушате, искате още днес да бъдете щастливи, очаквате да чуете нещо по това, как да придобиете щастието. Това, което очаквате да чуете, ще го изкажа в две правила. Първото правило: пазете чистотата на своето сърце! Второто правило: пазете чистотата на своя ум! Чистотата е капитал за човека. Тогава, за да запазите този капитал, тази своя чистота, спазвайте следното правило: не влагайте своя капитал в чужди банки! Щом става въпрос за запазване на чистотата си, казвам: Не правете никакъв компромис със своята чистота! Докато сте чисти, всички извори на вашия живот ще текат правилно. Деня, в който загубите чистотата си, изворите, каналите на вашия живот ще се задръстят, и вие ще се лишите от силата и здравето си, ще започнете да боледувате, да се дразните, ще изгубите свободата си, ще очаквате на чужда помощ и т.н. Който иска да бъде здрав, трябва да бъде чист. Който иска да поправи своите работи и да бъде независим от хората, непременно трябва да бъде силен. Обаче, силен човек е онзи, който е запазил своята първоначална светлина на ума, която Бог е вложил в него. Някой пита: “Как мога да запазя светлината на своя ум?” - Като вложиш ума си в Божественото. - Какво трябва да направя, за да постигна нещо? - Не бързай да забогатееш. Не бързай учен да станеш! Не бързай силен да станеш! Смешно е когато силният човек иска да стане силен. Не бързай да станеш богат! Кой трябва да желае богатството? - Сиромахът. Има ли смисъл богатият да желае богатство? Не бързай да станеш добър! Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, но той не може да стане добър в един ден. Следователно, щом човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помага. Не се ли стреми към съвършенство, и доброто няма да му помага. Цялата съвременна философия се стреми да направи човека добър. - Не, човек трябва да бъде съвършен, а за да бъде съвършен, умът му трябва да бъде силен в доброто.

В съвременната математика, покрай различните въпроси, се изучават и отношенията между дългите и късите линии. Какво разбирате под дълги и къси линии? Ще кажете: Какво отношение има между дългите и късите линии и стиха, който е цитиран в тази беседа?” - Аз говоря за дългите и къси линии, за да ви изясня известни положения в живота. Когато човек иска да направи едно добро, но го отлага от днес за утре, той образува дълги линии в живота си. Добър ли е този човек? Не е добър. Обаче, когато човек иска да направи зло, но го отлага от днес за утре, той пак образува дълги линии в живота си. Лош ли е този човек сега? - Добър човек е той. Следователно, дългите линии за лошите работи показват, че даден човек е добър; късите линии за добрите работи показват, че даден човек е добър. И обратно: дългите линии за добрите работи и късите линии за лошите работи показват, че даден човек е лош. От тук изваждаме следното заключение: късите линии за добри постъпки показват, че хората са добри; дългите линии за лоши постъпки показват, че хората са добри, и обратно: късите линии за лоши постъпки показват, че хората са лоши; дългите линии за добри постъпки показват, че хората са лоши. Когато при някой добър човек има дълги линии, това показва, че той всякога разсъждава. Но добрият човек няма право да разсъждава, да направи ли едно добро дело, или не. Ако съм около някой извор и дойде при мене един беден човек за милостиня, трябва ли да разсъждавам - да му помогна ли с нещо, или не? Тук няма какво да се разсъждава. Ще бръкна в джоба си, ще извадя една монета и ще му я дам. Има ли тук нужда от моите разсъждения? Този човек е беден, нещастен, три дни не е ял. Днес аз ще му дам нещо, утре - друг някой и така ще прекара своя живот.

Казвате: “Трябва ли човек да проси?” - Нека проси! Няма нищо лошо в просията. Някой казва: “Аз не обичам да прося!” - Докато просиш, ти си човек. Какво ще стане с малкото дете, ако не проси от майка си мляко? Какво ще стане с държавника, ако не проси? - Няма да взима участие в управлението на държавата. Затова той ходи при тези, при онези избиратели, моли ги да го изберат за депутат, или за министър, като им дава ред обещания. Тия обещания имат валидност, докато той стане министър. Стане ли веднъж министър, той казва: “Аз съм човек независим, изработвам закони и ги прилагам. Други закони, друга воля не признавам!” Какво признава? - Да изпразва чувалите. Тъй казват българите. Смешно е, когато българите говорят за изпразване на чувалите! Каква наука има в изпразването? Наука е, когато нещо тече като извор. Какъв смисъл има в това, един да пълни чувала, а друг да го изпразва? Какво подразбира изпразването? Някой казва: “Добре е от време на време да се изпразва чувалът.” - Не, аз не бих желал да виждам в света само празни чували. Чувалите трябва да са пълни с жито. Колкото вадите от тях, толкова прибавяйте! Ако човек бърка в една каса, трябва веднага да прибави изваденото. Когато нашите каси, нашите чували са пълни, това подразбира изобилие. Нека всички хора се надпреварват в пълнене на касите и чувалите си! Днес повечето хора се надпреварват тъкмо в обратното: всеки гледа пръв и колкото може повече да изпразни чувала. Като видят, че чувалът се изпразва, казват: “Дано се намери някой умен и учен човек, който умее да пълни чувалите!” Няма умни хора, които могат да пълнят чували. Пълните чували са наши измислици, наши изобретения. Идеята, че трябва да пълним касите, чувалите си, се отразява така заразително между хората, както се отразяват разните микроби вурху организма на човека. Обаче, микробите не действат върху чистия човек. Ако човек има чисто сърце и светъл ум, никакво зло не може да го сполети. Но ако сърцето му не е чисто и умът му не е светъл, каквито микроби има по света, все около него ще дойдат.

Днес светът е пълен с различни болести, умопобърквания, нещастия и т.н. На какво се дължи умопобъркването например? Някоя мома се влюбва в един момък, но той й отказва, и тя се умопобърква, не могла да понесе този удар. Какво от това? Нека задържи своята любов за този, който ще я обича. Има някой в света, който я обича, но тя трябва да има търпение, докато го намери. Ако царската дъщеря остави своя възлюбен и отиде при някой свинар, може ли той да оцени нейната любов? - Не може. Срещам някоя мома, наблюдавам я, тя се влюбила в някой свинар и страда, че той не й отговаря. Казвам й: “И сто години да любиш този човек, нищо няма да придобиеш, той само свинете си ще гледа. Ако беше умен човек, свинар нямаше да стане.” Какво може да даде той на свинете? Казват за някой човек, че станал овчар. Какво от това? Овците могат да живеят и без овчар. Че някой станал овчар или свинар, то се отнася до човешкия живот, до възпитанието на хората. А сега, някой взел торба на гърба си, кривак в едната ръка, кавал в устата и свири ли, свири, но овците пет пари не дават за своя овчар. Защо? - Любов няма този овчар. Като дойде времето, той взима ножиците, отрязва им руното, а после ги издоява, като им казва: “Вие сте много егоисти, трябва да учите милосърдието, трябва да учите закона на жертвата. За да влезете в Царството Божие, трябва да научите Божия закон, доброволно да давате млякото си, а не чрез насилие.” - Да бъде, както Господ е казал - отговарят овците. - Освен това според Божия закон вие трябва да пожертвате и вашите деца, да ги дадете в нашите училища, ние да ги възпитаваме. - Така да бъде!

И наистина, от хиляди години насам, хората все възпитават децата на овците, но костите им и до днес са разпръснати из целия свят. Защо не говорят Истината? Нека всеки каже на своята овца: “Сестро, съжалявам, но такова време е дошло, или ти, или аз, един от двамата, трябва да стане жертва, иначе и двамата ще умрем. Тази година житото не стана, ябълките не станаха, а трябва да живея, създаден съм по образ и подобие Божие.” Тази овца ще ви погледне и ще каже: “Добре, аз ще стана жертва за Господа, стига вие да дадете плод.” Така трябва да говорите на овците, а не да ги залъгвате. Като им говорите така, те ще се жертват доброволно, и тяхната жертва ще бъде благословение и за вас, и за тях. Ако Христос, за когото проповядват всички съвременни църки, дойде днес, колко истински верующи ще намери, които да изповядват Неговото учение? Това не е съдене, но Истината трябва да се знае. Ще кажете: “Ние се трудим, работим, правим усилия над себе си.” - Трудете се, работете, но всякога се запитвайте: “Истински християнин ли съм аз?” Запитват едного: “Ти вярваш ли в светия кръст?” Той му казва: “Братко, цели 2’000 години вярвах в светия кръст, но все ми липсваше нещо. - В света Троица вярваш ли? - Цели 2’000 години вярвах в света Троица, но пак ми липсваше нещо. В какво ли не съм вярвал и в какво ли още ще вярвам?”

“И знам, че Неговата заповед е живот вечен.” Христос не казва, че Неговият кръст е живот вечен. Той не казва, че вярванията на хората са живот вечен. Мнозина може да се обидят, като се засягат тези въпроси, но казвам: Ние почитаме тяхното верую, ако то е Божествено и ако носи някакво благо, както за самите тях, така и за цялото човечество. Не е ли Божествено, ние не го подкрепяме. Аз съм готов да подкрепя всичко, което е за Славата Божия, за доброто на човека, на дома, на обществото и на народите. Аз съм готов да подкрепя всичко онова, което носи благо за страдающите, за бедните. Аз не мога да подкрепя онова, което спъва идването на Царството Божие на земята, което помрачава човешкия ум или опетнява човешкото сърце. Казвам: В света иде голяма буря и докато не е дошла още, разумните хора трябва да оберат плодовете от своите дървета. Повтарям: Голяма буря иде! Оберете плодовете си и ги турете в хамбарите! Някои питат: “Какво зло има в бурята?” - Тази буря няма да помете целия свят, но ще причини големи злини на хората. Разумно е да се вземат мерки, да се избегнат нейните лоши последствия.

Казвам: Това е учението, което трябва да се приложи в света. Всеки човек може да го приложи. Много от съвременните хора очакват Христа и казват: “Преди 2’000 години Христос дойде на земята, и сега пак ще дойде.” - Вярно е, Христос е бил на земята, и пак ще дойде. От 2’000 години насам няма човек в света, когото Христос да не е посетил поне три пъти. Вие сте плакали за Него, и Той е дохождал при вас. Вие сте Му обещавали много неща, но не сте ги изпълнили. Вие и до днес плачете за гвоздеите в Неговите ръце, но Той казва: “Не плачете за моите гвоздеи! Аз ги извадих вече. Време е вече да приложите Божията Любов, както ви казвам.”

“И знам, че Неговата заповед е живот вечен.” Свържете се с Христа и приложете Неговото учение широко в живота си - не само в дома си, нито само в църквата, нито само в един народ, а навред - по целия свят. Целокупният живот може да бъде заквасен с Божията Любов! Тя има общо приложение и може да царува навсякъде. Без Любов няма живот; без светлина няма растене; без свобода култура не може да съществува. Тия са основните положения в живота. Главната задача на човечеството е да изучава Божията Любов и да я познава. Казвате: “Как да познаваме Божественото?” - Там, дето човешката любов престава, Божията Любов започва. Там, дето човешкото знание престава, Божието знание започва. Там, дето човешката свобода свършва, Божията свобода и Истина започват. Някой човек се обезсърдчил и казва: “Аз остарях вече, ще се мре.” - Не, тъкмо сега ти можеш да намериш истинския живот.

“И знам, че Неговата заповед е живот вечен.”

Казвам: Старият човек може да се подмлади в 24 часа. - Как? - Той е богат човек, вложил в банките 25 милиона лева и си казва: “Ако раздам един милион лева от парите си, дали ще мога да се подмладя?” - За да се подмладиш, трябва да продадеш и раздадеш всичкото си имане: пари, къщи, ниви - нищо старо да не остане в тебе. Аз, който му говоря така съм млад човек. Той ме слуша, гледа, мисли си, не се решава. Казвам му: “Раздай богатството си, и ти ще станеш млад!” Той не вярва, разглежда ме изпитателно от главата до петите и си казва: “Какво мисли този човек? Възможно ли е, след като съм работил толкова години за това богатство, да го раздам току-тъй изведнъж!” Този старец мисли, че аз ще взема парите за себе си. Казвам му: “Не се безпокой, дядо, неправда не може да съществува в света. Ако взема парите за себе си, аз ще остарея, а ти ще се подмладиш. Ако повярваш в тия свещени думи, в 24 часа ти ще се подмладиш; ако се усъмниш нищо няма да постигнеш. След пет години аз пак ще те посетя, да видя, разбрал ли си великата идея, която се крие в тия думи.” След пет години пак отивам при него и го запитвам: “Сега съгласен ли си да раздадеш богатството си?” - Не мога ли да раздам само половината? Какво ще правя, като раздам цялото си богатство? Нали ще страдам тогава повече?” Отивам си и му казвам: “След пет години пак ще дойда.” Питам: “Кой от двамата печели?” Христос днес задава същия въпрос на всички съвременни хора. Вие казвате: “Всичко знаем, но това нещо не може да се приложи.” - Може да се приложи.

“И знам, че Неговата заповед е живот вечен.”

Сега ще ви разправя един разказ. Един ангел разглеждал света от невидимия мир, и Господ, като го видял, че се интересува от света, дал му следната задача: да слезе на земята и да изчисли, за колко хиляди години може да изтече всичката вода, като минава през някое малко, тясно отвърстие. И трябвало да прекара той на земята дотогава, докато изтече всичката вода. Тази задача му се видяла доста сериозна. Дълго време трябвало да остане той на земята, но затова пък виждал, че ще придобие много знания. Той боравил със закона на вероятностите, според който всичката вода могла да изтече през това тясно отвърстие само за 24 часа. За такова изчисление турците казват: “Вредно за ума е да се занимава човек с такива работи.” И наистина, невероятно е да приема човек, че всичката вода на земята може да изтече през едно тясно отвърстие само за 24 часа Това нещо, е възможно само за ангели, които имат велики знания, чрез които ще могат да сгъстят водата. Това са възможности, вероятности, които не се отнасят до физическия свят. Това нещо не може да стане по физически начин. По същия начин, когато казваме, че човек може да се подмлади в 24 часа, не подразбираме, че то може да стане по физически начин.

Знание трябва на света! Най-първо човек трябва да изучава своята глава и своя мозък. У някои хора, например, очите са вдлъбнати, у други - изпъкнали; у някои хора ушите са дълги, големи, у други - къси, малки. Защо съществуват такива различия между хората? У някои хора лицата са пълни, у други - слаби. Физиолозите казват, че между пълните лица и стомаха има известно съотношение: колкото лицето на даден човек е по-пълно, толкова и стомахът му е по-здрав; и обратно: колкото лицето на човека е по-слабо, толкова и стомахът му е по-слаб. Други физиолози казват, че когато носът на човека е широк, и гърдите му са широки; когато носът е сплеснат, и гърдите му са сплеснати. Значи, всяко нещо в живата природа има своето място и предназначение. Не е нужно да се отвори стомахът, за да се види, дали той е здрав, или не. Има външни признаци у човека, по които може да се познае това, а именно: здравословното състояние на стомаха се определя от лицето на човека.

Преди няколко дни ми попадна една книга на някой германски физиолог-анатомист, който посветил цели 20 години да изучава човешкото око с всичките му потайности. По окото той познавал, каква болест имал човек и на кое място. Също така по окото той могъл да предсказва болести, от които човек след време може да се разболее. Всичко е написано в окото на човека: неговото минало, настояще и бъдеще. В своите изследвания върху окото, този учен се домогнал и до разни методи за лекуване. Ако някоя майка има тия познания, като види окото на детето си, тя ще познае, че нейното дете след 2-3 години, например, ще заболее от известна болест. Щом знае това, тя ще може да вземе предварително мерки за неговото лекуване. Какво правят съвременните хора в такива случаи? - Те се лекуват след като заболеят, когато болестта е напреднала вече. Казвам: Викайте лекар, докато болестта още не е дошла! Някой човек сгреши и тогава вика проповедник да го изповядва. Казвам: Викайте проповедника, да ви каже как да живеете, докато грехът не е дошъл! Днес затворите са пълни с престъпници; улиците са пълни със стражари. Ние сме сити на грехове и на престъпления! Вървя по улиците, срещат ме някои детективи, наблюдават ме, мислят ме за анархист. Защо? - Имам дълга коса. Питам ги мислено: “Как сте приятели? Как върви вашата работа?” - Не сме особено добре, но какво да правим? Веднъж сме приели тази работа, ще я караме, че каквото излезе. - Не е лоша вашата работа, но като търсите лошите хора, трябва да знаете, как да ги изправяте. Работата на детектива не се заключава в това, да улови някой престъпник и да го премаже на мястото от бой. Постъпва ли така, той трябва да знае, че пътят, по който върви, не е добър за самия него. Той трябва, преди всичко, себе си да изправи! И на стражаря казвам същото. Не е лошо човек да бъде стражар, но като лови хората, да ги изправя. Всяка служба, извършена правилно и разумно, е благородна. Това подразбира да бъде човек стражар, или детектив, или съдия, или адвокат, или държавник и т.н.

“И знам, че Неговата заповед е живот вечен.”

Мнозина питат: “Как ще дойде новият живот на земята?” - Ще дойде пролетта на човешкия живот, ще дойде и лятото на човешкия живот, но усилена работа се изисква от всинца ни. Като очакваме добрите условия на живота, не трябва да бездействаме и да казваме: “Добър е Господ, Той всичко ще ни даде!” Така правят мързеливите хора, а ние трябва да работим! Дойде ли пролетта, всички трябва да работим, да придобием необходимите блага за вечния живот, който изключва страданията, а включва щастието на цялото човечество, на всички народи и на всички души.

Най-първо от всички се изисква абсолютна, положителна вяра! Христос е казал: “Всичко опитвайте, доброто дръжте!” Аз ви казвам: Опитвайте това, което ви говоря; опитвайте това, което Христос е говорил; опитвайте и това, което добрите, учените и гениалните хора са казали! Във всеки човек има нещо гениално, той е модел. В този смисъл всички хора се допълват. Всички добри, учени и гениални хора вървят към една и съща цел. В знанието, което те внасят в света има единство. Щом е така, между науката и религията не трябва да има разногласие. Между религията и обществения живот също така не трябва да има разногласие. Науката, религията, общественият живот, това са форми на живота, а между всички форми на живота трябва да има единство, не разногласие. Някой бил държавник, или съдия, или адвокат, или лекар, или художник, или поет - това са различни служби само, а всички са хора, души, братя помежду си. Всеки човек не може да бъде художник. В какво седи изкуството на художника? - Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство, или неговата добрина, или неговата чистота и т.н. Само чрез дълги наблюдения художникът ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека. При това положение всеки човек може да бъде художник. Някой казва: “Аз не съм хубав.” - В продължение на 2 часа всеки може да направи лицето си красиво, но се изисква голямо усилие на неговия ум и на неговото сърце.

И тъй, нека всеки постави в душата си високия идеал да живее най-първо като разумен човек, а после като българин. И после, не само като разумен човек, а като служител Божий, като Син Божий. Да бъдеш Син Божий, значи да чувстваш пулса на цялата вселена; всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света. Това ще внесе радост и веселие в твоята душа. Всеки може да бъде Син Божий, ако не днес, то поне за в бъдеще.

Казвам: Задръжте този идеал в душите си, за да можете поне отчасти да премахнете страданията, неверието, съмненията, които ви мъчат. Много мъчения имате, но има начин, по който човек може да се избави от тях. Отива един беден, бос човек при Господа и му се оплаква, че бял ден не е видял през целия си живот. Краката му станали на решето от тръне и бодили. Той се помолил на Господа, като Му казал: “Моля ти се, Господи, дай ми едни обуща от склада на небето, за да се избавя от това тегло на земята!” Господ се усмихнал и му казал: “Съжалявам, не мога да ти дам обуща, каквито ти искаш. Тук нямаме такива обуща, но ще ти помогна по друг начин.” Като слизал към земята, Господ му дал две крилца и му казал: “Щом дойдеш до някой трън, започни да махаш с тия крилца, и те ще те издигнат нагоре.” - Дали ще мога да се издигна с тях нагоре? - Ще се опиташ. - Сега Господ ме поставя в друго затруднение.

Днес и аз турям всинца ви по две крилца и казвам: Щом дойдете до трънете, махнете с крилцата си да литнете нагоре и ще се освободите от трънете. Има ли по-проста философия от тази? - Няма. Ако не махнете с крилцата си, по десет и повече от десет тръне ще вадите от краката си. Махате ли с крилцата си, добре и леко ще ви бъде!

Беседа от Учителя, държана на 31 октомври 1926 г. в град София