Разлика между версии на „Гладуват и жадуват“

Версия от 10:14, 31 декември 2009

Гладуват и жадуват

Отче Наш. “Ще се развеселя”.

Ще прочета само един стих от петата глава от Евангелието на Матея, шестия стих: Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

“Духът Божи”.

Най-трудното нещо е да говори човек на един разбран език. Ние, съвременните хора, още не сме научили разбрания език. Ако бихме имали един разбран език, всички щяхме да се разбираме, не щяха да съществуват противоречията. Виждаме нещо, не се назовава с едно и също име, във всеки език има особена дума. Добрите думи в българския език са авторитетни за български, не са авторитетни за другите. Английски, германски, френски, италиански, всеки език има свои специфични думи, които са авторитетни за езика. Природата има един език, който хората тепърва има да го изучават. Ти страдаш, говориш на един непонятен език на Бога, искаш Той да те разбере. Ние искаме Господ да знае всичките езици, ние не искаме да знаем Неговия език. Аз се чудя някой път на туй голямо противоречие, което съществува. Искаме само Господ да знае нашия език. Нали едно дете, което се ражда, научава езика на майка си. Най-първо в първата година, майката научава неговия език, но като расте, то научава езика на майка си. Ако на Господа не говорим на Неговия език, не отговаря, на нашия език не отговаря вече. На детето майката първата година отговаря, после съзнава, че детето не може да говори.

Казвате, че хората са много набожни. Коя е първата набожна дума. Нито една набожна дума нямате. Имате свои набожни думи. Вземете думите правда в разните езици, имате различни думи. Имайте пред вид, че светът не е създаден само за вас. Ние мислим, че светът е зарад нас, като че целият свят трябва на нас да ни служи. Тя е Божествената идея. Аз нищо не съм направил, искам всички да ми служат. От где на къде? После искаме всички да ни обичат. Ако ние бихме приложили Любовта, не обичта, в реалния смисъл да разберем, бихме се намерили в трудно положение. Има 500 милиона християни. Ако всеки един пожелае да те прегърне и целуне, да изразят обичта си, колко време се изисква, за да изразят, трябва години. То е буквално, ако разбирате. След като изразят обичта си, ще се откажете да ви обичат. Ще кажете: Никаква обич отсега нататък не искаме. Казвам: Трябва ни един език, който да внесе ония здравите понятия. Защото на сегашните хора като се говори за религия, ние засягаме само едно, две, три чувства. Когато говорим за наука, засягаме само една, две способности. За каквато и наука да става въпрос, засяга се само отчасти човек, не е засегната човешката душа, цялата душа. Душата трябва да работи. Човек във всички области трябва да работи. Ако само ръцете работят, а краката не работят, ще се атрофират; ако краката само работят, а ръцете не работят, ще се атрофират. Ако само ръцете работят, а очите не работят, ще се атрофират очите. Всичко, което не работи, се атрофира. Всичко, което чрезмерно работи, се разстройва. От бездействие се атрофира. По-лошо е бездействието. От много работа се разстройват.

Казвам: Нас ни трябва настройване. Изисква се наука, познание. Човек не се настройва, ако не знае. Ний имаме пиано и често трябва да го настройват, плащаме по 150, 200 лева да го настройват. Този, който го настройва, работи 2, 3 часа да го акордира. Вий без да акордирате пианата си, искате да свирите. Ние всеки месец даваме по 200 лева, те са 800 лева на година, някой път стават и 1000 лева. Всеки трябва да си има един акордьор на всеки три месеца. Не на три месеца, но всеки месец трябва да се акордира човешкото пиано. Аз срещам хора, на които 10 години пианото не е акордирано. Как ще проповядваш на един човек за Бога, ако не е акордирано пианото. Не може да предадеш Божествената идея. Как ще говориш, когато неговият ум е дезакордиран; как ще говориш, когато той е болен човек. Някои казват: Ние вярваме. Не е въпрос за вярване. Казва ми някой: Вярваш ли в мене. Вярвам, кажа, и не правя нищо. Не да ми каже, че след е,.... година ще го направи. Казва ми, че не вярва в мене, съмнява се, но работата след половин час казва, че ще бъде готова. След половин час като ми каже, да не се извинява, но да направи работата. Дойде някой в дома ми, казва: Аз ви обичам. Той като дойде в дома ми, дървото изсъхне, – едно съвпадение. Втори път като ме посети, гледам нещо друго изсъхнало. Трети път като ме посети казва ми, че ме обича, но виждам нещо от къщи изчезнало, пак от обич. Дойде друг, изсъхналото дърво стои, той ми казва, че ме обича и изсъхналото дърво се раззелени. Дойде и ми каже, че ме обича и изгубената дреха се намери и т. н.

Тук има един интересен пример. Преди време тук една наша сестра музикантка свирила на пианото, имала едно златно перо и го турила на пианото. Като свършила взела си чантата и изгубило се перото. Казва ми: Отиде ми перото. Казвам: Ще се намери. Как ще се намери? Събрахме пари, купихме й, новото перо дойде, но старото отиде. Казвам й: Туй перо не си го изгубила тук, на друго място трябва да си го изгубила. Иде след два месеца, тя е учителка на село и казва, че като лежала на едно легло, на другото майка й намерила старото перо на леглото си. Казва: Ето моето перо, два месеца къде било? Толкоз пъти леглото се нареждало. Как мислите, как е станало? Дошъл един, който задигнал перото, дошъл друг, който го донесъл. При едни, които ни обичат, дървета изсъхват, при други, които ни обичат, дърветата растат и плодове дават. При едните нещата изчезват, при другите нещата винаги идват. Онези, които ни обичат и нещата изчезват, те са благодетели, на тях трябва да благодарим, те не искат да бъдем натоварени. Едно перо все тежи колкото и да е леко; дрехата и тя тежи. Разправяха ми днес една наша сестра като дошла сутринта, оставила прозореца отворен да се проветрява. Някой, който много я обичал, влязъл и задигнал палтото и парите й. Да олекне малко.

Богатите не могат да влязат в Царството Божие. Разбирам, когато морето е бурно, трябва параходът да олекне, но когато морето е тихо, параходът трябва да бъде пълен, да си изпълни предназначението. По-добре богатите да се разтоварват сами, не другите да ги разтоварват. Защото да те товарят и да те разтоварват, не е наука. Все трябва да платиш на този, който те товари и който те разтоварва, пък трябва да платиш и когато сам се разтоварваш и сам се товариш. То е закон.

За какво трябва да гладуваме и да жадуваме. Блажени, които гладуват. Кои гладуват? За какво? За правдата. Глад трябва да има само за правдата, тогава всичките неща ще се наредят. Глад в света трябва да има за Божията Любов, глад трябва да има за Божията Мъдрост, три степени. Които гладуват за Любовта, то е Божественото, които гладуват за Мъдростта, то е Божественото, и които гладуват за Истината, то е Божественото. Този глад, ако не дойде човек, никога не може да се подигне. Ако не дойде гладът на Любовта, човек не може да се подигне. Ако не дойде гладът за Мъдростта, човек не може да се подигне. Ако не дойде гладът на Истината, човек не може да се подигне. Искаме сега да се реди животът. Но има известни основи, върху които трябва да се гради. В Англия като оберат един човек, той никога не ги дава под съд. Английските закони са такива, че ако го дадеш под съд, откраднатата вещ ще струва много по-скъпо. Хората се отказват от откраднатото. Такъв пример с един българин от Новопазарско, от Шуменско. Отива той на едно търговско изложение на чехли. Той продавал чехли на изложението. След като продавал, на края му задигат едни чехли. Хванали крадеца. Той казва: Влякоха ме три месеца по съдилища, станах пишман, трябваше да се разправям със свидетели, това онова и трябваше да дам още два чифта, трябваше и пари да давам, че изгубих десет чифта вън от изгубеното време. Похарчих много пари. Не можа да се докаже, че той ги откраднал. Онзи, който ги задигнал, казва: Даде ми, не ги откраднах. Мина един човек, даде ми ги. Не знаех, че са крадени. На туй основание Христос казва: “Не съдете, откраднати неща, не ги търсете”. Преди години тук беше се настанил един от тези, който обичаше да краде и задигна неща на (за) повече от 60 хиляди лева. Исках да се запозная с него. Един ден гледам го, той иде да краде, аз се разхождам, той попаднал на една от стенографките на вратата, мъчи се да влезе. Като му казах, какво правиш, той хукна да бяга. След три дена го хванаха и го затвориха. Казвам му: На лош занаят си се хванал, не трябва да крадеш по този начин. Крадецът не може да наследи Царството Божие. Лъжецът не може да наследи Царството Божие. Изключено е. Кражбата. Всичките месоядни животни са крадци. Кражбата се е образувала от месоядните животни, от лисиците, вълци, мечки, змии, паяци. Всички месоядни са бащи на кражбата. Ти крадеш, те са твоите бащи, от които си научил кражбата. Всички добри работи ний ги научихме от тревопасните. Тревопасните животни са добродетелни. За мене има две неща, които са невъзможни: има две неща невъзможни в света: овцата вълка не може да изяде и вълкът нивата не може да опасе. Има две неща възможни: вълкът овца може да изяде и овцата нивата може да опасе. Щом нивата е опасана, овцата е виновната. Щом овцата е изядена, вълкът е виновен. Кой я изял? Вълкът. Кой опасъл нивата? Овцата. Овцата е по-практична, тя прегризва тревата и я остава пак да расте. Казвам: Донесете онези виноватите. Делото на овцата се разглежда в мировото съдилище; делото на вълка – углавно дело. За престъплението има наказание най-малко 10 години. Наказанието на овцата е три месеца затвор и сто лева глоба. Аз засягам трите света от ново становище. Духовният свет за физическия свет е затворен. Ние нямаме достъп в духовния свет, понеже нямаме органи, с които да влизаме. Трябва специално разрешение да влезем в оня свет. Божественият свет е затворен за духовния. За да влезем в Божествения свет, изискват се две разрешения, а пък за духовния свет се изисква едно разрешение. Някои мислят, че от физическия свят в духовния и в Божествения може да се иде. Тия светове са затворени. Затворени са, понеже са организирани. Ако ти влезеш в един свет по-висок, той е вече невидим за тебе. Хората ще станат невидими за тебе. Ако влезеш в духовния свет с физическата светлина, нищо няма да видиш. Тук на земята има толкоз дребни същества, които трябва да се увеличават 10 или 15 хиляди пъти и пак остават невидими. Увеличението достига сега до там, да може да се види молекулата, но се вижда безцветна, че трябва да се оцвети, за да бъдат формите видими. Да се види една молекула или едно дребно същество, те са безцветни, трябва да ги оцветиш, за да ги видиш. Скрит е светът, не можеш да го изучаваш. Някои същества се пазят от тия дребните. Засягам този въпрос, защото човек не може да бъде здрав, докато не е праведен. Понеже те са три степени. Физическият свят има известно количество трептения. Духовният свет има още по-високи трептения, Божественият има съвършено силни трептения.

Та казвам: Когато аз говоря за здравето, разбирам, че здравето е свързано с тия трептения. Когато искаш да бъдеш здрав, трябва да повишиш тия трептения. Докато тебе те нервират малките работи, за 5 и 10 лева, ако тебе те смущават скъсаните обуща, ако тебе те смущава малката стая, ако тебе те смущава малкото хляб, такива малки прояви в живота, ти здрав не може да бъдеш. Някой казва, че има лоши условия. Условията ние създаваме. Ако си умен човек, ще създадеш един аероплан. Ще се качиш и с 900 километра в час ще бъдеш на 1800 метра височина в планината. Веднага ще си починеш. Ако не си умен, ще си затворен в земята и ще чакаш да те освободят. Ти си като затворник, който чака да го пуснат на двора за малко и пак ще те затворят. Така е определено. Всички съвременни хора казват свободни. Всички са доброволни затворници. Осем часа седиш на масата като чиновник. То е затвор. Седиш и учиш, то е затвор. Ако ви държа 8 часа или 4 часа да седите, предметно учение е. Ще ви изведа в природата. Няма да ви държа да ви говоря за Бога, но ще ви изведа в природата, ще ви говоря за Бога и ще се спра при изворите, ще се спра при една мравя, ще се спра при бръмбарите при тревите ще ви говоря за въздуха, за слънцето, за светлината за облаците, за хиляди работи ще ви говоря, за музика ще ви говоря. Туй наричам религия. Тъй както сега говоря то е теория. Казвате дали това е вярно или не. Как ще ви докажа? Ако ви кажа, че някой е ходил на слънцето, казвам как може ли да се ходи на слънцето? С физическото си тяло човек не може да иде, той трябва да е много културен. Даже най-праведният на земята много мъчно е да иде на слънцето. Как ще изтърпиш на слънцето, дето казват, че 500 милиона градуса топлина е в центъра. Как ще изтърпиш тази топлина? Обаче, ако си готов тази топлина ще се превърне в едно благо. На слънцето не може да има крадци и разбойници, на слънцето не се краде. Каквото туриш на слънцето, кой ще го открадне. 500 милиона градуса топлина има, кой ще открадне. На повърхността на слънцето учените казват има 10 хиляди градуса. Кой разбойник ще влезе да ти вземе палтото? Аз ще ви кажа по някой път да направите следното нещо, вие излизате сутрин, оставяте прозорец отворен. Два начина има да се опита да ви не крадат. Не оставяйте нещо за кражба. Оставете само една маса, един стол, отворете двата прозореца и от далече наблюдавайте кой ще дойде. Ще дойде някой ваш приятел, той казва, исках да зная дали сте тук или не. Втори път оставете палтото, оставете на масата малко пари. Непременно, ако сте малко захласнат, ще идат парите. Понеже тия, които крадат, всички са ясновидци, разбират кога сте захласнат. Изследвал съм тия, които крадат и в странство и на всякъде имат един и същ характер. Много са наблюдателни. Турете в джеба си един лев, дръжте ума си съсредоточен и никой няма да бръкне. Само някой да ви отвлече вниманието да приказвате, вий като турите парите няма да ги има. Ние се намираме в един свят, неуреден свят. Не мислете, че е уреден. Ние имаме доста крадци и в астралния свят. Астралният свят е уреден, но из горите на астралния свят има доста крадци. Щом се захласнеш малко, веднага дойде тъжна мрачна мисъл. От къде иде? Тя не иде от Бога. Някой път дойде една мисъл: От мен човек няма да стане. Днес мислиш, че човек няма да станеш, утре мислиш, справедлив не можеш да станеш, трябва да имаш една положителна мисъл. Хроникират се всички престъпления, които стават в земята, се хроникират. Всяко престъпление, направено, се хроникира в невидимия свят. Твоят образ се отпечатва. По начин, по който си влязъл на кино. В оня свят като идете, ще ви извадят филма на вашия живот и така ще ви съдят. Ти ще видиш целия филм, как си го направил. Отишел си да крадеш една кокошка, начин, по който си вървял, всичко е отпечатано. Вечерно време като отидеш да крадеш, пак филмуват. И в тъмното се филмуват нещата. Та казвам: Докато тия неща се филмуват, в нашия ум те остават. Някой път като се роди някой, турят филм и започват да филмуват нещата. Наместо да гледаш филма, в тебе се зароди желание пак да крадеш. Че как ще се откажеш от кражба? Каква нужда има един богат да краде? Да краде сиромахът, който не е ял три дена, разбирам, но да краде богатият, богатият краде повече от сиромаха. Казвате: Защо? Какъв е честният труд? Ако работи един ден, колко ще му дадат? Да допуснем, че трудът струва 1000 лева, взема за работа 10 000 лева. Хубаво. Тази енергия, която аз съм изразходвал, вземам 1000 лева. Колко съм платил на съдружието, което ми е дало енергията в природата. Турил съм го в джоба за себе си. Ти не зачиташ никакъв закон. Не признаваш, че тази изразходвана енергия е Божествена, не е твоя. Ти си мислил. Мисленето е Божествен процес. Ти чувствуваш. Чувствуванието е Божествен процес. Ти казваш, воля. Но волята на тялото е Божествен процес. Изразходвал си известна енергия, за какво си го употребил? За нищо и никакво. Питам, ти защо изразходва тази енергия? Сега тия неща са атавистични. Кражбата не е изобретение на хората. Кражбата съществуваше преди хората да са крали. Животните отдавна крадат. То е едно животинско състояние. Преди хората да крадат отдавна вълците са крадели овци и са ги изяли. Отдавна паяците са крали мухи и са ги изядали. В кражбата вече ти имаш един атавистичен труд на животинското царство. Турил Мойсей закона да не лъже човек, защото и лъжата не е човешко изобретение. После казва, не убий. То е пак животинско състояние. Убийството го създадоха месоядните животни. Казвате, че е герой, че убивал, то е животинско състояние.

Поддържате, които гладуват и жадуват. Трябва да се освободите от всичките пороци на животните, които съществуват в нас. Правдата е мерило. Които гладуват за правдата. Правдата е единствената, която чисти човека. Казват, не прави престъпление. Ако обичаш някой, ще имаш повече изобилие, отколкото ако крадеш. Ако си справедлив ще имаш повече, ако крадеш. Ако си добър ще имаш повече, ако крадеш. Защо да не приложиш доброто, защо ще приложиш кражбата? Защо да не приложиш любовта, а ще приложиш насилието. Бог не е Бог на насилието. Бог е Бог на Любовта. Бог е Бог на справедливостта. Бог е Бог на свободата. Бог е Бог на милосърдието, на кротостта, на въздържанието, на всички тия добродетели.

Блажени тия, които гладуват и жадуват за правдата. Това е трояк процес. Трябва най-първо да се прояви Любовта, тя образува глада за правдата. Правдата предизвиква доброто. Правдата и доброто се предизвикват. Ние на земята не можем да уредим нашия живот както искаме. Индивидуалният живот, животът на обществото и на народите не може да се уредят извън Любовта, из вън правдата, извън доброто. Всичките закони, които съществуват, трябва да почиват на Любовта. Всичките закони, които съществуват, трябва да почиват на правдата. Всичките закони, които съществуват, трябва да почиват на доброто. Всеки един човек, всеки един народ, който престъпи Божествения Закон, идат последствията, които за в бъдеще много зле се отразяват. “Ако праведният се отдели от своята правда и съгреши, правдата му няма да се вмени. Ако грешникът се отдели от греха и направи правда, грехът му няма да се вмени”. Често сте слушали български поговорки, казват: Ний грешните ще се хванем за краката на праведните, няма такова нещо. Ти за краката на един праведник не може да се хванеш, понеже огънят е горещ, как ще се държиш за него. Тогава иде ми на ум онзи анекдот, дето един богат човек като умрял, отишел в оня свет, турили го в ада да гори. Започнал той да се моли на Господа: Толкоз добрини съм направил. Като разгледали книгите, намерили, че той е направил една църква, но вестниците писали за църквата и св. Петър казал, приел е заплатата долу. Направил училище, но вестниците и за това писали, приел е заплатата си. Разправял, разправял и най-после му дошло на ум, че един ден вървял по пътя, една вдовица го безпокояла да му иска. За да се освободи, дал й един долар, казал й, моля ти се не ме смущавай. Вестниците писали ли? Никой не писал. Отива в оня свят и Господ казва – дайте му два долара и пратете на земята. Ако ние не се научим да обичаме безкористно. Аз, обичам някого, срещнал съм любов. Виждам, колко користолюбие се крие. Обичаш една мома, млада е, обичаш една жена, защото е красива, обичаш я защото е здрава. Користолюбие се крие. Ще ти шета. Той е учен човек, користолюбие има. Няма нищо, което да е безкористно. Ти искаш да направиш нещо да се наредиш, да има добро мнение, то е користолюбие. Направете едно добро, в което да няма користолюбие. Често при мене идват и ми казват, аз се моля, че какво като се молиш. Ти като се молиш то е твоя длъжност, учиш един език. Като се молиш, то е заради тебе. То е закон. Казвам, направи нещо, което е извън закона, покажи ми една безкористна любов. Като обичаш някого, да не те знаят, като му направиш добро да не знае. “Каквото прави лявата ръка, да не знае дясната”. Ти казваш: аз направих това, аз направих онова, ти плашиш орталъка. После казваш: “Ний сме много добри хора, молим се, пеем.” Молете се, пейте, то е заради вас. Пеем, че хората оздравяват. Пеем, че нивите растат, пеем и плодовете стават. Има резултат. Пеем има плодородие, пеем и всичко изсъхва, благодарим за такова пеене. Онази правда, която внася всичките блага, тя е правда. Тя е път за Божиите блага, тя е път за Любовта. Туй, което е път за всички Божии блага, то е новото схващане. Казваш, добър човек съм, какъв добър човек си, Господ ме е направил, добър съм. Ако е за добрина, Господ е направил и вълка. Господ Го е на-правил. Че си направен от Господа, не показва, че си добър. Направен си от Господа, но не си опечен. Гърнето като се опече, става гърне. Не си опечен. Занаята ти не си научил. Аз давам един пример, един български анекдот. Един българин търсил лесен занаят, отива при един грънчар, три години учи при него. Мислил, че е научил занаята и казва на майстора си, произведи ме майстор да стана, самостоятелен и искам да се женя – върви. Той излязъл и започнал сам да прави грънци. Направил гърнета, но като ги опекъл, всички гърнета се напукали. Казва, виж майсторе, как се напукаха гърнетата. Ти сам бързаше, трябваше още три години да се учиш. Ще внимаваш. Учил още три години, внимавал добре. И той му казал, ела да ти покажа изкуството. Като изваждал гърнетата от пещта, казвал “ху” в гърнето. “Е, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя.” Като кажеш “ху”, не се пука гърнето. Всички ние може да знаем много работи, но “ху” не знаем да кажем. То е човешкият ум, човешката разумност, това е правдата, това е любовта, това е правдата, това е доброто, не се пука. Всякога гърне, в което е казано “ху”, остава здраво. Всяко гърне, в което е казано правда, остава здраво. Всяко гърне, в което казваш доброто, остава здраво. Всяко гърне, в което казваш любов, остава здраво. Всички други без добро, без правда, без любов се напукват. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всички тия неща се напукват. Животът се обезсмисля и ние живеем в един обезсмислен живот, защото не духаме. Дал ти е Господ уста, ще духнеш. На гърнето като духнеш да се не пука, тогава любов имаш. Дойде у вас скръбта, често идат при мене. Скръбта е едно гърне, вземи я от пещта, кажи “ху”, тя не се пука, понеже се е пукнало гърнето, то иде плачът. Защо се е пукнало гърнето? Понеже не си духнал. С пукнато гърне на работа никой няма да ме впрегне. Онези старите религиозни хора казват: “Умря Христос заради нас.” Христос го направи и се прослави. Ние какво сме направили, съвременните хора. В една богата американска църква имало един богаташ милионер, бил много скържав. Проповедникът проповядвал за щедростта, казвал не струва много да се дава. На разбойника до кръста на Христа и без да живее добре, Христос му казва: “Днес ще бъдеш в рая с мене.” Той беше умиращ разбойник, а ти си един жив разбойник, който трябва добро да правиш. Той нямаше време добро да прави. Той му казва: “Помени ме и мене, не мога на света добро да правя, направи ми една услуга.” Ние, живите разбойници, раз – значи веднъж бой. Че разбойник значи – висок човек. Казвам, трябва да имаме един нов морал, който да внесе веселие и радост в ума ни. Ние, съвременните хора, сме замислени. Замислил се е за какво, ще покажеш, че след десет години, казва, какво ме очаква. Казвам, много лоша съдба те очаква. Каква лоша съдба? Че ти не си мислил. Червеите ще те изядат в гроба. Ще те изядат, подписвам с двете ръце. Какво да правя? Ако внесеш Любовта в душата си и ако внесеш правдата в ума си и доброто в духа си, червеите няма да те ядат.

Казват: “Блажени, които гладуват и жадуват” – червеи няма да ги ядат. Тия деветте блажени, които казва Христос, те са хора, които червеи няма да ги ядат. Кои са хората, които няма червеи да ги ядат? Тези, които имат деветте блаженства. Тия, които нямат тия блаженства, ще бъдат изядени. То е положително да не те ядат червеи. Да се освободи още от сега. Онези са кандидати. Казват: Мазен ли? Не е в техен интерес. Казват: Заблуждавайте го да не би да става добър, няма да си вкусим от месцето. Какво нещо в света има по-хубаво от онзи живот, какъв отличен живот е, който произтича от чистата Любов, който от правдата, който произтича от доброто. То е великото. Ако ние влезем по пътя на доброто, по пътя на правдата, ще дойдем на земята не в оня свят. Но ще бъдете весели, бодри, здрави, няма да бъдат джобовете празни. Децата ви ще бъдат здрави. Майките ви ще бъдат здрави, мъжът ви ще бъде здрав, слугите ви ще бъдат здрави, плодовете ще се радват, на всякъде ще чуваш пеене и радост. Туй е любов, туй е правда, туй е доброто. Ако имаме любов и плачем по няколко пъти на ден, каква е тази любов, ако целия ден сме скръбни каква е тази любов? Защо е скръбен? Обича го. Казва, кой знае на къде отиде. Учениците нямат доверие в учителя си. Учителят няма доверие в учениците. Мъжът няма доверие в жената. Жената няма доверие в мъжа си. Туй е в света. Трябват герои. Аз съм срещал едно дете, казва: Счупих стъклото. Как го счупи? Играх с камъчето, изхвръкна, счупих го и ще го платя. Погрешката е моя, да не набеждавате друг. Ето едно дете. Играх си, счупих го. Друг коджа* човек, който е счупил едно стъкло, казва: Не зная кой го счупи. Лъжата туря. То е слабост. Счупих го, нищо повече. Казах една обидна дума, нищо повече. Казах, ще я поправя. Във всинца ни трябва да има едно желание, туй фалшивото възпитание да го оставим. Все за Бога говорим, – лъжа да няма. Поне да оставим черните лъжи. Да останат белите лъжи. От черните лъжи се образуват най-тежките болести в света. Сифилис, проказа. Не искам да ви изнасилям. От черните лъжи се раждат най-лошите болести. А от белите лъжи се раждат: хрема, треска, простуда, ревматизъм в крака, болки в кръста, във врата, зъбоболие, ечемичец на очите. Някъде лъжата е несъзнателна, някой път човек излъже, излъгал ме е някой и аз съм повярвал. Казвам, като го намеря, ще ме извините, не проверих работата, предадох го на вас, направих погрешка. Не трябва да подражаваме. Всички неща трябва да се проверяват. Чуеш нещо без да го провериш, ходиш, разнасяш го. Еди-кой си какъв е бил. Без да го провериш, казваш. Провери го и като установиш факта, тогава разказвай. Туй, което сам не си го проверил, не го разнасяй. Туй трябва да бъде правило. Четете нещо, проверете го. Вий казвате, чакайте да ви кажа нещо интимно. Туй, което е интимно, е цяла шашарма. Сега как ще се възпитавате? В някои хора трябва да има туй съзнание. Разправят за един грък в Бургас, един богаташ, борили се в него скържавостта и щедростта, дойде някой просяк да проси, той му каже бягай навън, като излезе просякът започне да го гризе съвестта. Вземе десетина лева, настигне го в някоя улица и му дава парите. Казва му: Вземи това. Най-първо го изхука, нищо не му дава. Туй ми разправяше един познат, предполагам, че е вярно. В този човек скържавостта и щедростта се борят. Казвате, какво има да кажем? Някаква бяла лъжа. Често казвам на някой, как искаш да ти кажа, една бяла лъжа да ти казвам, или истината. Рекох днес не мога да ви приема. Защо? Няма защо да ти разправям защо няма да те приема. Един английски проповедник, знаменитият Спържен, явява се един млад проповедник при него и пише на една книжка: Твой брат в Христа те очаква от вън. Той му пише на книжката: Твоят брат се разговаря с Христа и не може да те приеме. Нека чака. Разговаря се с Христа, не може да го напусне. Събратът ще чака. Ний си даваме някой път цена. Мислим това, което не сме. Долу всичките бели лъжи. Никакви лъжи. Няма нещо в света по-отвратително от лъжата. Черната лъжа, бялата лъжа е позлатена. Тя е политика. Много съвременни народи страдат от бялата лъжа. Много съвременни религии във философските си твърдения за Бога белите лъжи са прокарани. Белите лъжи са прокарани и в науката. Една теория не е вярна, след десет години се опровергава. Не че всичко е лъжа. Един учен човек каже някои неща, някои неща са верни, някои не са. А някога сто на сто не е вярно. Дойде някой, казва: Ти обичаш ли ме? Как ще ви докаже, ако ви каже, че ви обича. Казва, ти обичаш ли ме? Заповядай днес на обед да поговорим нещо за Господа. Като излезе от вън приказвам за водата, приказвам за земята, за ябълките, за крушите. За Господа нищо не говоря. Какво ще говоря за Господа? Единствено нещо, в което Бог се проявява, то е светлината, единственото нещо, в което Бог се проявява, то е земята. Единственото нещо, в което Бог се проявява е човекът, който е създаден. Във всичките тия същества е Той. Във всичките тия неща ние виждаме една кардинална сила. Искаме да ни разправят за Господа извън Неговите дела. Да ни разправят за художника извън неговите художествени картини какви са. Картините са, които представят художника. Художникът е скрит. Всеки човек е скрит. Къде е доброто в човека, кажете ми! По някой път като говорим, къде е доброто в човека. Къде е справедливостта на човека, къде е милосърдието на човека? Къде е кротостта на човека? Где е изобилието на неговите чувства? Ний се плашим сега от тия работи, че ние носим облик. Всичко туй е написано. Знаете ли, че лъжливите хора имат особена миризма. Знаеш каква отвратителна миризма е. Единствената миризма, която не мога да търпя, е на лъжата. Казвам, малко на далеч стой, мирише, нищо повече. Че как ще влезеш в оня свет с туй ухание? Не можеш. И онези хора, които лъжат, още приживе започват да гният. Умирането е разлагане в човека. Един светия, който живее по закона на Любовта, от него лъха едно ухание, което живот носи. Праведният човек като дойде, гледаш живота дава, онези хора на лъжата отнемат живота, носят смърт. Хората на истината носят живота. Да имаш Любов значи да носиш живота. Да имаш Божията Мъдрост значи да носиш живота. Да имаш Божията Истина, значи да носиш живота. В туй седи новото. Сега не мислете. Аз разглеждам много обективно, даже не разглеждам въпроса, ако разглеждам въпроса, как ще определите, един праведник се нагърбил да носи престъпленията на цялото човечество, за да ги изкупи. Как може праведният да носи греховете на грешните и без да страда. То е теория в Богословието. Това не е изяснение. Положението другояче трябва да се изясни. Христос в света не изкупи греховете, но дойде да внесе от своята кръв в човешката кръв, да я обнови. Христос обнови кръвта на хората. Христовият живот се смеси с живота на хората и в туй обновление той понесе греховете, докато хармонира техният живот със своя живот. Както един учител, когато се намира между своенравни деца, своенравието изчезва, щом го обичат. Докато се убедят, че той им желае доброто.

Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, не можете да имате живот”. Туй е новото учение, да влезе в нашата кръв неговата кръв, и нашата кръв да стане еднакво чиста, или нашият ум да стане подобен на Христовия ум. Нашето сърце да стане подобно на Христовото сърце, нашата душа да стане подобна на Христовата душа. Туй е закон, туй е смисълът, към който трябва да се стремим. Туй не е за един ден, нито за днес, нито за утре, това са векове, години. От ден на ден ще бъдеш радостен. Достатъчно е да се нацръкне от тази кръв и да усещаш радост, обнадеждваш се, че един ден ще излезеш от черната зона.

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени, които гладуват и жадуват за Любовта, защото те ще бъдат наследници на новия живот, който идва на земята от Бога.

Да ви оставя една хубава мисъл: Пожелавам ви да имате чисти умове, чисти сърца, чисти души. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

33. беседа, държана от Учителя на 17 май 1942 г., 10 ч. с., неделя, Изгрев, София