Разлика между версии на „Иде в света“

Версия от 10:06, 31 декември 2009

Иде в света

Отче наш. “Благославяй, душе моя, Господа”.

Ще прочета само един стих от 12-та глава от Евангелието на Йоана, 12-ти стих: “На утрешния ден народ много, който беше дошел на празника, като чуха, че иде Исус в Йерусалим, взеха вейки финикови и излязоха да го посрещнат”.

“Духът Божи”.

Аз вземам само глагола иде. Той е една динамична сила. Иде нещо в света! Туй, което иде, е само доброто. Туй, което се търкаля, злото не иде. Казват някои, че злото иде. Не иде злото, то няма крака. Онова, което иде в света, то е доброто. Иде доброто. Туй, което иде, е само Любовта. Безлюбието, злото, не могат да ходят. Аз вземам глагола иде като положителна, динамична сила. Мъчно е да се говори в едно такова време. Хората не обичат да им се говори туй, което е. Запример, никой не обича да говориш зло заради него. А той прави лошото. Обича да говориш добро за него, а той не прави доброто. Значи, иска да се говори за туй, което не прави. И прави са хората. Казва: Не говорете за туй, което не иде. Ние го знаем, не ни говорете за злото. Говорете ни за нещо, което никой не ни е говорил.

Казвам: Три неща има, на които човек трябва да се обоснове. Имаме една ясна представа за Бога. Говорим, но нямаме нещо, на което да разчитаме. Ние се съмняваме в Бога, дали е така или не, имаме съмнение. Ако ни поставят на изпит, ще се поколебаем. Да има нещо, на което да разчитаме. Доброто, което е твърдо, то не се изменя. Туй, което е жидко*, не прави пакост никому. То е водата, жидкото. Туй, което осветява света, то е разумността. Разумността, то е светлото, справедливостта в нас е жидкото. Доброто е твърдото, то е основата в нас. Човек, който не е добър, няма основа. Основата е доброто, понеже е твърдо. Сегашните хора като градят, търсят твърда основа, каменна. За туй казва Христос: “Туй, което е съградено на пясък, събаря се”. Или казано другояче: Всеки човек, който не е съграден на доброто, той се разсипва, корените му се разсипват. Всеки живот, който не се храни със справедливостта, той изсъхва. Всеки един живот, който не се подхранва със светлината, с човешката разумност, остава в тъмнина. Та необходимо е да пазим светлината, да пазим силата на нашия ум, защото сме в един свят, който не е съграден, както трябва. Светът се още строи. Някои казват, че Бог направил света. Загатване има, че Бог прави ново небе и нова земя. Старият свят не ни съответствува. Сега имаме две форми.

Ти казваш: Религиозен човек си. Религията е наука за нощта, за вечерно време е религията. Като няма какво да правиш, тогава религиозен ще бъдеш. Светският живот е за денем. Следователно, религиозните хора са виновати, когато не спят добре. Религията е създадена да си починеш, да спиш. Да спиш значи да идеш в другия свят, да се учиш. Щом не спиш, седиш тук на земята, не работиш, тогава нито тук, нито в оня свят си, правиш прегрешение. Светските хора са виновати, че те в света трябва да работят, а не работят. Религиозните не спят, светските не работят! И двата вида хора закъсняват сега. Светският човек, който не работи, не е светски; религиозният човек, който не спи, не е религиозен. Едно определение за светския човек: Който работи, е светски, който не работи, не е светски. Който работи, е човек от света. Който не работи, не е светски, който работи е човек от света. Писанието казва: “Бог толкова възлюби света”, значи, този свят на работа, тези прилежните, трудолюбивите хора казва, да идем да им помогнем на тях, ще стане нещо от тия прилежните. Понеже вижда, че религиозните хора спят хубаво, казва: Да идем да им помогнем, да ги събудим! Религиозните хора са кандидати за света. Всички вие ще станете светски хора. Казва: Аз светски не искам да бъда. Светските ще станат религиозни и религиозните ще станат светски. Сега аз искам да примиря нещата. То е наше определение. Човек, който не спи добре, не е религиозен човек, който не работи, той светски не е. Значи един човек, който не върви по Божия закон, не работи. Работата определя човека в света. Само човек работи. Другите, животните работят по принуждение, от нямай къде. Едва човек е почнал да работи, и то малцина работят. Когато човек се заставя да работи по вътрешни прекрасни подбуждения да работи, че започне работа, то е работа на ума.

Значи иде. – Кой иде в света? – В света иде твърдостта. И който е твърд, твърдостта ще го съгражда. Той трябва да бъде жидък*, че като дойде твърдостта, да й отвори път. Дето казва Христос: “Не се противи на злото”. Отвори път, когато твърдостта иде в света. Когато добро иде, всичките хора трябва да отварят път. Който не отваря път на доброто, ще бъде премазан. Не че иска да бъде премазан. При доброто, хората трябва да се учат. Колко твърди трябва да бъдат. Човек твърд трябва да бъде всякога. Твърдият човек не трябва да изменя на своите убеждения. Твърдият човек е постоянен в любовта си. Твърдият човек е постоянен в доброто. Твърдият човек е постоянен в справедливостта. Защото справедливостта, която е жидка*, има основата, върху която да почива. Върху твърдите неща текат жидките*. Такова определение давам, като не намирам по-хубаво определение, да обясня. Твърдото е, на което може да разчитате. Жидката вода, ако беше твърда, тя не би дошла до София. Справедливостта значи отива на всякъде. Като говорим за справедливостта, ако нямаме туй състояние да помагаме на всичките, не е справедливост. Ако нашият ум не носи качествата на светлината, навсякъде да отива, да носи светлина със себе си, той не може да бъде ум. Без светлина, знание не може да дойде в човешкия ум. И без светлина никаква радост не може да стигне до човешката душа. Светлината е превозно средство. Тя е колесницата, по която Бог изпраща своите благословения в света. Като погледнеш в света, да знаеш, че от нея идат благословения, които Бог изпраща. Като погледнеш водата да се радваш, че в света има справедливост, да знаеш, че всичко ще дойде. Като погледнеш на тия твърдите скали, да знаеш, че има нещо в света, на което да разчиташ. Да имаме една основа. В Писанието често говорят за вечната канара, от която съм отсечен. Те подразбират тази идея. До тогава, до като се колебаеш в себе си, не си твърд. До тогава, до като не си жидък, не си справедлив. Дотогава докато не мислиш хубаво, нямаш светлина. Светлината е необходима за човешкото растене. Без светлина, ти не можеш да мислиш. Без тази вътрешна мекота, ти справедлив не може да бъдеш. Едно от качествата на справедливостта е милосърдието. Не само да осъждаме един човек. На каква основа може да осъждаш? Да осъдиш един човек, който определил да върне онова, което взел, излишното. Ти нямаш право да го лишаваш от известни блага. Вземи своето. Не вземай това, което принадлежи на твоя ближен! В нашата мисъл, в нашето сърце, в нашите постъпки, в изпълнението на Божия закон, никога да не вземаме чуждото. Абсолютно човек трябва да спазва това. Нито сянка не трябва да хвърля върху неговия живот. Не трябва да отнемаш условията, които Бог му дава, нито основата, върху която той е съграден, да искаш да го разколебаеш. Съвременните хора, бащи и майки, разколебават своите деца. Не ги учат в Бога, но казват: Синко, ти гледай да бъдеш богат. Богатството не е твърдост. Няма по-изменчиво нещо от парите. Те се търкалят. Само на добрия човек, на твърдия човек, този, който носи доброто, само на него може да я разчиташ. Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: Той е твърд. Той съзнава, че се опира на известен принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е неизменяем. Твърдостта е неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава неизменяемо, то е твърдостта. Може да ви кажа, че от всичките народи в света, няма по-твърд човек от българина. С девет чифта биволи, не може да го мръднеш от пътя му. Те го наричат инат, не, твърд е. Господ е турил българина като дирек*. Ако не бяха твърди, щяха да загазят, благодарение, че са твърди. То е единственото нещо, което ги спасява. Българите не са милосърдни. Българинът с милосърдие не може да се хвали, но с твърдост. Който дойде до твърдостта, българин е там. Когато искат да препоръчат за твърдостта, някой път, казват: Българин ли си? За милосердието не търсят българина. За твърдост казват: Българин ли си? Дръжте го, на него може да градите всичко!

Казвам и на вас: Като българи градете вашия живот върху твърдостта, която имате. То е единственото качество, което човек добил в далечното минало. Милосердието отскоро време взело да се развива. Изтокът на човешкия живот е милосердието. Българинът тепърва има да учи милосердие. Не, че не е милосърд, в някое отношение е милосърд. Някой път е много мукалитин; казва: Нека да пострада, оставете го да се научи. Аз докато стана твърд, колко ми е страдала главата. И той, за да стане твърд, нека пострада.

Иде в света Любовта, която е твърда. Иде в света Любовта, която е жидка* – справедливостта. Иде в света Любовта, която носи новата светлина. Някой път гледам някой червей се движи. Казва: Пеперуда ще стане. – Че как ще стане пеперуда? Влече се с толкоз крака, как ще стане пеперуда? И става. Вие сега се запитвате: Как иде? – Ще дойде. Как ще се поправи светът? Вземете един фотограф, турил една камара, гледаш фотографирал те. – Как го направи? Той нито рисувал, но впрегнал светлината. Казва: Понеже аз не зная да рисувам, не съм майстор, светлината работи. Той само й отваря път. Влезе светлината, нарисува ме, и той само си подпише името. Фотографът знае да фотографира. Но той не е фотографирал, светлината свършила работата. Той само цъкнал и после ще ги тури на книга да се отпечатат и за фотограф минава. Казват: Много голям специалист. То е благодарение на светлината, благодарение на водата, благодарение на твърдото стъкло. Ако не беше стъклото твърдо да пречупва светлината, ако нямаше тази вода да се промие, ако не беше светлината да влезе вътре да фотографира, нищо не може да стане. Умът е взел участие, светлината – справедливостта е взела участие, водата, твърдостта е взела участие и стъклото, което събира тия лъчи.

Казвам: Ако искаме ние да постигнем Божия свят, трябва да бъдем като фотографа, да имаме една фотография да бъде твърда, жидка* и да събира светлината. Ако хората биха били твърди, ако хората биха имали тази мекота, жидкостта наричам мекота. Мекотата не предава идеята. В милосърдието приблизително донякъде се предава. Думата в български език, която може да замени туй жидкото състояние е – благост. С благост приблизително идеята може да се изрази. Понеже благостта не съдържа отрицателни неща. Тя съдържа реалното, което е, може да бъде благо. Един човек, който е милосерд, в милосердието има една отрицателна идея. Значи човек, който е болен, да му помогнеш. Благостта разбира да имаш един човек здрав, способен, който е роден за музикант, може да му преподаваш музика.

Та казвам: Трябва да напуснем онова болезнено състояние. Казва: Нямаш ли милост към мене? – Щом искаш милост, ти не си здрав, човек благ да бъда към тебе е друго. Не е лошо да бъда милостив. Милостив означава едно състояние, имаш един недъг, който трябва да се премахне. Благостта подразбира един човек, който е роден здрав, на когото трябва да се преподава истинската наука на музиката, или в пеене, или в свирене. Вие искате да бъдете видни в света. Че ако знаехте да пеете, вие всички ще бъдете видни. Съвременните певци, магия има в техния глас. Имало е певци, вземете Аделина Пате, която за една вечер вземала 25 хиляди долара. На гласа й плащали. В човешкия глас има такава сила! Ако един беден се спре при един богат и му изпее една песен, ще се отвори сърцето на богатия. Казва: Ти знаеш да пееш. Ти отиваш и казваш: В името на Бога, дай! Като идеш, ще му пееш. Той казва: Ти си от Бога пратен, отваря се сърцето му. Чудни сме съвременните хора. Искаме да ни уважават хората, без да имаме качествата на Бога. Че когато един българин го направят министър, каквото каже става. Официално е признат за министър. Един цар, официално е признат за цар. Има власт. Ние искаме да бъдем царе в света, без да бъдем признати от Бога. Най-първо ти ще се стремиш Господ да те признае, да те санкционира, че тогава да влезеш в света. Сега ние сме кандидати за министри, без да сме министри. Кандидати сме за синове Божи, без да сме синове Божи. Аз разбирам не само да носиш името син Божи, но като кажеш, думата ти да стане. Какво по-хубаво нещо? Не само да гледаш хората нещастни, годината суха, ти като пожелаеш само дъжда и дъждът ще дойде. Един добър човек като пожелае и цял народ се ползува, на цял народ се изпращат Божиите благословения. Ако той не пожелае, всичките хора ще опъват, ще се намерят в лошо положение. Казвам: Ние, съвременните хора, се намираме в тягостно състояние. Светът не се нуждае от критика. Казва: Нямаме пари. Друг казва: Нямам пари. Нямаме хора. Че това хора ли са? Това справедливост ли е? – Не е справедливост. Това поп ли е? Поп е. Това владика ли е? Владика е. Това майка ли е? Майка е. Това баща ли е? Всичките отрицателни неща, отрицателни неща. Хубаво, знаем го сега. Сега книгата написана неясно, попът лош, владиците лоши, майки лоши, бащи лоши, всички лоши. Турците казват: Какъв е изходът, какъв е краят? Когато някой път засягам пеенето, разбирам гърлото. Гърлото е само радио на пеенето. Песента иде от другаде. Ти като се съединиш с музикалния свят, ще видиш, че съществува музиката някъде извън земята надалече в пространството. Може да ви кажа, вие ще ме запитате, къде е. Най-добрите певци на слънчевата система са на слънцето. Най-възвишените същества, които управляват цялата слънчева система, живеят на слънцето. Всички други планети са апартаменти, предградия на слънцето, където те някой път излизат, както богатите хора отиват в предградията да живеят. Запример Венера е предградие, Меркурий е предградие, Земята е предградие, Марс е предградие, Юпитер е предградие, Сатурн е предградие, Уран, Нептун са се предградия. Нали богатите хора през лятото отиват в предградията? Лятно време на тях (им) става много горещо и те отиват в предградията на хладина, да прекарат лятото. Аз ви говоря на ваш език. Запример вие лятно време отивате в планински места на курорт, на високо, не отивате на горещо, но отивате някъде на хладно да е.

Мене ми е желанието да ви извадя малко из обикновения живот. Ние, съвременните хора, сме толкоз погълнати, казвате: Какво ще се прави, гладни ще измрем? Безпредметен е страхът. Да умрат хората от глад е безпредметно. Единствено хората умират от слаба вяра. Един човек с вяра може да продължи живота си на земята, да живее, колкото иска, ако има вяра, ще живее толкоз, колкото иска, ако иска, няма да живее на земята. След като живееш на земята 4-5 хиляди години, ще ти дотегне, ще искаш малко разнообразие. Какво има на земята? Да допуснем най-първо вие се интересувате от едно меню на риба. Ядете риба. Дотегне ви рибата, не ви се яде. Яде ви се агнешко. Почвате да ядете. Дотегне ви, започнете да ядете телешко. И то ви дотегне, ядете свинско. После кокошки и те дотегнат. Ядете череши, круши, и най-после търсите разнообразие. Какво правите на земята? Ще отидете на друго място дето има разнообразие на яденето. Представете си, че в света има същества, които се хранят с мисъл само. Има същества, които се хранят само с думи. Има същества, които се хранят само с човешки постъпки. Пък има същества, които се хранят само с твърда храна.

Вие ще кажете: Нещо реално, парици, парици. Пари колкото искате да ви дам. Аз да ви дам пари, но нито един няма да остане тук. Като ви дам по две, три кила златни, идната неделя не зная, колко души ще дойдат? Ако ви дам по три кила злато, вие ще отидете по курорти. На човека не трябва голямо богатство, но трябва да измени състоянието си. Човек и като има милиони може да е сиромах и като стане сиромах пак да е богат, само той да знае, че е богат. Ние се самоизмамваме от сиромашията, ние сами се лъжем. Ние, съвременните хора, употребяваме бялата лъжа, която не е хубава. Казваш: Не съм даровит човек, сиромах съм. Не е така. Ти нито си сакат, нито си сляп, нито си глух, нито си нещо друго, здрав си. Стомахът ти камъни мели, казваш: Няма какво да ям. Господ иска да ни научи да работим както трябва. Знаете ли колко милиони години е взело на Господа, колко време е мислил докато създаде сегашния свят? Сега не ви давам мои изчисления, но изчисленията, които дават старите кабалисти и съвременните адепти. Те дават едно число от три цифри и турени 15 нули отподире. Толкоз години е мислил Господ, до като създал сегашния наш свят. Мислил подробно за всички детайли, за най-дребните неща мислил, за всички същества всичко предвидил. Ние искаме за една, две години тъй да си уредим живота. У тебе, у твоето тяло някои изчисляват, че има 30 милиарда клетки, други ги изчисляват 300 милиарда клетки. Ти даже не знаеш имената на клетките на милосердието, не знаеш имената на клетките на Божията Любов, не знаеш имената на клетките на Божията твърдост, дето е българинът, не знаеш имената на клетките на съвестта, на Божествения свят. И там не знаеш тия души. Казваш: Какво има да уча в този свят? Той още тук нищо не е научил има амбицията да иде в оня свят да види Христа, да види ангели. Че ангелите имат такава висока култура! Не зная ако човек се приближи до един ангел, ще може ли да издържи? Той ще се стопи като восък. Някои хора искат да отидат до слънцето. Съвременният човек ако го принесат на слънцето такъв какъвто е, как ще издържи той? Ще има едно налягане върху него от 16 хиляди тона. Той ще се превърне на една тънка хартия, или другояче казано, на научен език, ще се превърне в газообразно състояние. Той няма такава интелигентност, за да издържи. Само доброто може да устои на такова налягане. Твърдостта може да се не разложи. Значи един човек, който се принесе на слънцето, трябва да бъде крайно твърд и слънчевото налягане да не може да го измени. Погледнете целия органически свят, докато Бог започнал с живота, казал и станало. Но това е процес. Човешката душа се е приспособявала на всичките условия, в най-нисшите форми, дето налягането е слабо. Колкото човек се качва, налягането се увеличава, докато дойде човек на земята, има най-голямото налягане. Дето има по-голямо налягане, има по-голяма интелигентност. Интелигентността се обуславя от налягането, което има. 16 хиляди тона, които тежат, представете си тия същества, да уравновесяват тази тежест на слънцето. Тия същества там, които живеят, са ангели, които ходят свободно като пеперуди хвъркат, ни най-малко не им пречи това налягане. Изисква се едно знание. Представете си, че вие седите вкъщи, всеки може да излезе. Пишат вестниците еди-къде си имало землетресение, но няма земетресение, пишат някаква новина, но не е вярна. В съвременните изказвания, нищо не е вярно. Както вие приемате по цял ден по вестниците лъжливите сведения, то се отразява на вашия ум. Казва: Еди-колко хора са убити. Убийството съществува само в един свят дето има безпорядък. В един Божествен свят, никакво убийство няма. Значи, ако става убийство, то не е в Божествения свят, но извън Божествения свят. Ако има несправедливост, извън Божествения свят е, не е в Божествения свят.

Та казвам: Най-първо трябва да се обединим с Божествения свят, да имаме едно нещо, на което да разчитаме. Всички цитират стиха: “Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?” Кажете да няма война. Нас не ни препятствува войната. В света нека си има война. Нищо не значи, че има война. Сега казвате, да не се ядат кокошки. Не е въпрос да не се ядат. Представете си, че има кокошки, направени от захар, представете си, че има прасенце, направено от захар. Какво лошо има, че си изял кокошка,направена от захар? Изядеш онази кокошка, която е нечиста, ядеш болни кокошки, ядеш болни ягънца, болни овце. Месото не трябва да се яде, понеже оттам се зараждат болестите. Здравото месо яжте го, но колко говеда има днес здрави? Всичките млекопитающи страдат от една зараза. И съвременните хора всички страдат, понеже животните като ги колят, заражда се страх, заражда се една омраза към хората, образува се една страшна отрова. И тия нервните болести у хората се дължат на тая отрова, на отравянето от млекопитающите. Заколиш едно животно, заколи го с любов. Да му е приятно, че го колиш, то само да си подложи главата, заколи го тогава. Като вземеш един плод, той как се предлага? Ако ядеш един плод без любов, ти не постъпваш право. Защото щом като ти изядеш една свиня, тебе, тя ти става квартирант. Изядеш една кокошка, каквото изядеш, стане квартирант. Какво ще ги правиш, кажете ми? Изисква се един разумен живот. Ние виждаме всичките противоречия. Учените хора искат да обяснят хубаво, но тъй както обясняват, наполовина е вярно. Нека дойдем до онази истина. Критикуват онези хора, които ръководят съдбините. И ние да сме на тяхното място какво ще направим? Тази война не е само за един човек. Ние воюваме не от наше желание. Тази война е създадена от хиляди години. Една канара се откъсва горе от планината, тази планина от преди милиони години се е образувала, откърти се, завлича всичко. Тя не се е образувала сега. Всичките наши страдания, които имаме, са от миналото, и са неизменни. Какво ще кажеш? Трябва да живеем всички добре, за да създадем хубави условия, за бъдеще да бъде добре. Не се (с)пираме върху настоящето. Казва: Тъй не трябва да бъде. И да кажеш, ще бъде. Да не воюват. Ще воюват. Единственият, който има вето, то е Бог. Сегашните хора, които воюват, се опознават. В една война става опознаване. Всичките народи, които воюват, смесват кръвта си. Като се смеси кръвта, се примиряват. Ако не е така, няма с какво да се оправдае. Аз разглеждам нещата от Божествено гледище. Христос като умре, какво изгуби? Неговата кръв, която изтече, колкото падна на земята, тя влезе и се смеси с човешката кръв. В тази кръв по закона на имунитета, нали някои хора, които имат слаба кръв, внася се чиста кръв. От кръвта на Христа се направи една инжекция на човечеството. Без тази кръв човечеството не можеше да издържи. Следователно трябваше да се вземе от кръвта на Христа. Неговата кръв влезе в човешкия организъм, в цялото човечество влезе. Във всички почти е проникнала.

Та казвам: За бъдеще всеки, който вярва, той ще предаде тази кръв. В кръвта се крие словото. Казва: Кръвта ми и плътта ми. То е разумното, живото слово, което влезе в кръвта на всички хора и те станаха разумни. От разумното, разумно се ражда. Не мислете, че като ядете ябълки, ябълките са неразумни. От неразумното, разумно не може да стане. Ябълките са разумни. Бог прати разумните същества, които стават жертва заради нас. Вие не знаете кой е скрит в една ябълка, вие не знаете кой е скрит в една череша. Учените изчисляват толкоз водород, толкоз азот и т. н. разни елементи откриват. Това ни най-малко не определя, какво те съдържат. В една ябълка има живот. Тогава казват тъй: Растенията са деца на ангелите. Следователно ние се храним с децата на ангелите. Млекопитающите, с които се хранят хората, са деца на архангелите. Следователно архангелите казват: Няма да мъчите децата ни! Ще се храните с плодовете на ангелите. А_о време и хората се ядяха. Понеже са направени от Бога, казва: Онова, което аз съм направил, няма да го ядете. Ако съвременните хора бяха живели по Бога, ако такъв човек бутне един плод, той ще бъде десет пъти по-хранителен, отколкото е сега. Той ще внесе нещо в плода, което го няма. Сегашните хора с лошия си живот стават причина, че светлината, която иде от слънцето, не може да остави всичките благословения, на земята. Ние ставаме причина да не можем да приемем Божиите благословения. Има едно хигиенично условие. Ако ние не вложим в живота доброто като основа и ако не вложим правдата като разпределително средство, и ако не приложим разумността, ние не можем да се подигнем. Всичката култура, която може да имаме, тя е привидна. Ще бъдем дресирани животни, невъзпитани, животни. Вие може да дресирате един тигър, но в него остава естеството, не се изменя естеството на един тигър. Трябва да се измени.

Та казвам: Религиозните хора по какво се отличават? По какво се отличават християните? По какво се отличават будистите? Всички вярващи по какво се отличават? Религиите на миналото са били основани на твърдостта, на милосърдието и на справедливостта. Станали са жестоки. Сегашната религия е обоснована на светлината. Христос казва: Аз съм виделина, светлина на света. Значи Християнството не се схвана. Християните дойдоха да мислят и пак да приложат справедливостта, започнаха наказания на оня свят, създадоха ада, грешници. Християнството не се занимава със съдене на хората. Християнството се занимава да се създаде един път, да се въплотят напредналите души на земята. Не праведни и грешни, но да дойдат синовете Божи, да се въплотят на земята. Това е целта на християнството. Всеки християнин да стане жилище на един дух, който ще дойде да се всели в него, да стане квартирант. Той сега иска да се спасява да има пари, да има жена, да има деца. Това е животинско състояние. Кои животни нямат деца? Кой паяк няма дечица? Ако е за деца и къщи и те си имат. То няма нищо ново.

Иде в света. Бог желае доброто, което иде в света, което носи Любовта. Доброто не е любов. Иде справедливостта, тя не е любов. Тя отваря път за Любовта. Иде светлината и тя не е любов. Тя отваря пътя на Любовта. Та казвам: Бъдещата Любов трябва да дойде по пътя на светлината, по пътя на справедливостта, по пътя на доброто. Доброто, това е бащата. Справедливостта, това е майката. Светлината, това е детето. Аз така ги поставям в едно семейство. Цяло семейство трябва да дойде. Дом без деца не си струва. Когато дойде светлината, там дето има светлина показва, че справедливостта е на място и доброто е на място. То са пътищата на Любовта. Сега може да ви се вижда странно. Кой от вас не би се зарадвал? Казва: Новото. Щом сме в новото, ще се радваме. Представете си, че вие сте една стара баба на 85 години със стари вярвания за онзи свят. Представете си, че прекарвам ръката и вие ставате млада мома на 19 години, подмладите се. Питам: Кое е по-хубаво, да чакате да идете в оня свят, или да се подмладите? Аз не проповядвам едно учение да умирате, но да се подмладявате. Това умиране да е – да потеглиш ръката и да се подмладиш. Тъй като ви говоря, вие ще кажете: Ако това е така, голяма лъжа е. Как така да се потегли? – Може. Невъзможното за човека за Бога е възможно. Често правят опити. Осъждат един престъпник – правили са следния опит. Осъждат някого на смърт и на място да го обесят, завързват очите му, режат малко врата, че от там да изтече кръвта, така знае той. Наблизо турят да тече вода и той чува как тече водата, а мисли, че така изтича кръвта му. Този човек за половин час умира. Той мисли, че умира и умира. Ако един може да умре от внушение, защо едно внушение да не може да го подмлади? Законът е един и същ. Ако с внушение може да се умъртви един човек, защо с внушение не може да се подмлади? Казвате: Ще остареем, ще остареем и остарявате. Слаби сме, слаби сме и слаби ставаме. Не може да се живее добре, не може да се живее добре и не може да живеем добре. Ние с внушение си създаваме ред неща. Бащата казва за сина си: Кой знае какво ще стане от него? Майката казва: Кой знае какво ще стане от него? Ако майката вярва 101, че детето й ще стане добро, и ако бащата вярва, туй дете ще стане такова, каквото бащата и майката вярват. Не само това. Но като погледнеш един човек, е една формула. Като погледнеш някои хора имат всички възможности да се подмладят. Ако вие сте били при един мъж, който 4-5 пъти в седмицата ви е изтупвал праха, сега вие, за да се подмладите, друг мъж да ви изтупа праха, какво ще добиете? Ще се усили вашето изпитание.

Аз разбирам да се подмлади човек, да служи на Бога. Знаете ли защо мъжът изтупва праха на жената? Той казва: Жената не служи на Господа и започва да й тупа праха, казва: Защо не служиш на Господа? Тя се оплаква. Той казва: Що дойде тук да си правиш тия бели, защо не служиш на Господа? Аз разглеждам от ново гледище този въпрос. Някъде пък жената изтупва мъжа, казва: Ти защо дойде, защо не служиш на Господа? Жени има, които бият, знаеш как бият? Мене ми разправяха за една от село Николаевка, Варненско, било преди 80 години една мъжка Драгана. Мъжът й бил пехливанин и се борил с друг пехливанин. Казали й, че като се борили, другият пехливанин изкълчил ръката на мъжа й. Тъй ли казва: Отива при този пехливанин, който изкълчил ръката на мъжа й и като му ударила един удар, повалила го на земята. Представете си, че с един удар го поваля на земята! Казва: Ти ли си този пехливанин, който изкълчи ръката на мъжа ми? – Повалява го. Има жени, които с един удар може да повалят човека. Такава жена какво ще я правиш като ти стане жена? Това се прави в един неразумен свят.

Обаче в един разумен свят дето доброто е основа, справедливостта е благо, което се раздава, а Любовта носи туй благо, живота носи, ние сме в Царството на Бога, дето възприемаме Божиите благословения. Защо да не възприемем Любовта в най-чистата форма? Ние, съвременните хора, се отклонихме. Най-първо ние се заблудихме, че ние уповаваме повече на тялото, отколкото трябва. Ние уповаваме повече на сърцето, отколкото трябва. Ние уповаваме повече на ума, отколкото трябва. Но никога не сме разчитали на духа. До сега малцина са разчитали на своя дух, на своята душа. Душата и духът, това са принципи, които живеят и на тях трябва да разчитаме, понеже Бог се проявява напълно чрез нашия дух и нашата душа. Ако бихме слушали духа и душата си, тогава щяхме да имаме между нас единство, общение навсякъде, щяхме да слушаме гласа Божий и да изпълняваме Неговата Воля. Говоря за изпълнението на Волята Божия, тогава съвсем друг живот щяхме да имаме ние. Хората щяха да умират млади. Една баба и на 85 години като стане, ще бъде като млада мома на 19 години и тъй ще си замине за оня свят. Като млада мома ще си замине. Даже и 120 години да живее, ще бъде млада. Сега съжаляват, че са умрели стари. Умират от бездействие. Ние ще правим опити да се подмладим. Подмладяването става с човешката мисъл. Не искаш да мислиш, занимаваш се с дребни работи, с обикновени – с дрехи, с обуща, с шапки, главата ти е пълна с такива неща. Един човек, който живее 60, 70 години, колко съдрани шапки има в главата? Колко съдрани дрехи, ризи, палта, цял бит пазар. Колко тухли, къща правил, колко смет, че като влезеш вътре в него, не можеш да го намериш, потънал в бит пазар. Няма нещо идейно да се завърти в ума му. На стари години казва: Празен е животът. Всичко е фалш. – Как няма да бъде фалш? Ти старият човек като погледнеш да се радваш на всичките млади. Да кажеш: Да обичате Господа! Да обичате справедливостта, да живеете за доброто! Като срещнеш младата мома да кажеш: Да бъдеш добра, разумна и справедлива! Като срещнеш стария да го потупаш по гърба. Няма защо да бъркате в тази или онази каса. Ако по този начин вие живеете, парите сами щяха да идват. Ще станеш сутринта, парите дошле на масата отнякъде. Идат толкоз, колкото ти трябват. Помислиш за хляба и хлябът дойде. Помислиш за захарта и захарта дойде. Помислиш за ябълките и ябълките дойдат. Не е ли приятен такъв един живот, каквото помислиш да стане? Помислиш за вода и водата дошла, с едно хубаво шише на масата. Не казвайте сега: Тъй да е, но то е от хиляда и една нощ! Казвате, сега трябва да се ходи на фурната, за да чака ред.

Сега практичната страна. Когато добрите хора се увеличават, когато справедливите и разумните хора се увеличават, увеличават се и благата в света. Гледам от икономическо гледище несгодите на живота: с намалението на добрите хора, на справедливите и на разумните хора, намаляват се и благата. Те са кредит. Невидимият свят, слънцето определя благата Божи, съобразно с добрите хора, които са на земята, и за Англия, и за Германия, и за Русия, и за България, навсякъде, един добър народ повече приема. Един справедлив народ повече приема. Един разумен народ повече приема. Колкото народите стават по-несправедливи, намаляват се и благата. Така седи органически въпросът. Един народ щом се отклони от доброто, справедливостта и разумното, Божиите блага го напущат. Бог е на страната на доброто, справедливото и разумното. То е принцип, без разлика, всеки народ, който иска да се подигне, трябва да тури за основа доброто. Да се увеличат в него добрите хора, да зачита добрите хора, защото те са кредит!

Иде в света! Иде доброто. Желаем повече българи да бъдат умни. Иде в света! Желаем повече българи да бъдат справедливи. Иде в света! Желаем повече българи разумни да има. Иде в света! Желаем във всичките народи да има повече добри хора, повече справедливи хора, и повече разумни хора. Тогава Божиите блага ще дойдат в света!

Мир иде сега с конска бързина.

Приемете Любовта по пътя на доброто.

Приемете Любовта по пътя на справедливостта.

Приемете Любовта по пътя на разумността!

Отче наш.

31. беседа, държана на 3 май 1942 г., неделя, 10 ч. с.

Изгрев, София