Разлика между версии на „Външна и вътрешна работа“

Версия от 09:49, 31 декември 2009

Външна и вътрешна работа

Отче наш. “В начало бе Словото”.

Ще взема два стиха – 19 и 20 стихове от 15-та глава от Евангелието на Матея: “Защото от сърцето излизат помисли лукави. Това е, което осквернява сърцето.”

“Духът Божи”.

Дадено е, от отрицателната страна на сърцето излизат лукави помисли, но от сърцето излизат и добри помисли. Че ако една река минава през една почва, която е чернозем, непременно ще измени своята чистота и бистрота. От бреговете ще вземе кал, водата ще се смеси с калта. Казва: Колко водата се е развалила! Това е неразбиране. Тази вода е потребна за тор, за наторяване. Сега злото е там, че хората мислят, че когато имат една лукава мисъл, че им е потребна, че тя е едно богатство за тях. В дадения случай, богатството е една показа. За туй богатство ще те претрепят хората. За няколко милиона, ще те претрепят, ще те очистят. Не че те мразят, но искат да вземат богатството, понеже знаят, че не си готов да се жертвуваш. Ако си умен човек, два месеца преди да те утрепят, да кажеш: Братя, елате да ви дам, ще ви направя наследници. Аз ще взема вашето място. Вие ще възразите: Нали има закон? Че и законът не може да ги хване. Сега закон съществува след като се направи престъплението. Нямаме закон, който да предотврати престъплението. Като направи някой престъпление, разтичат се стражари, търсят го детективи. Някой път го търсят с години. Онези крадци са много учени хора. Които имат тоя занаят, да не говорим така, той е доста сложен занаят. Когато един иска да освободи една каса, тя е натоварена, оплаква се касата и той мисли по кой начин да й помогне. Тя е като красива мома, която не я дават, той ще ходи, разсъждава как да влезе. След като освободи касата него го посрещат. Че много естествено, ако вие отидете да освободите един затворник, държавата ще ви хване. Казва: На какво основание вие се месите в работите на държавата, защо освободихте този разбойник? Той утре ще направи друго престъпление. Аз вземам тия неща като религия създавам. Често ние туряме всичките препятствия в живота, несретите, несполуките ги туряме във външните условия, че тъй не е. Че има външни условия, то е така, но най-големите виновници, това сме ние. Че какво липсваше на първата жена? Тя беше красавица, облечена с най-хубавите дрехи, дрехи, направени от слънчевите лъчи, от най-хубав материал носеше дрехи. Като яде от плода, оголя. Видя, че дрехите ги няма. Нали знаете някой път майките като наказват децата, събличат ги голи, снемат им дрехите и ги изпъждат. Като видите дете, на което дрехите са снети, да знаете, че е на-правило някаква погрешка. Като не е направило погрешка, облечено е хубаво, има обуща, шапка, бяло има около врата. Щом направи по-грешка, ни бяло има около врата, ни шапка има, ни обуща, ни дрехи.

Та казвам: Съвременните хора са дошле до едно механическо обяснение, казват: Да се оправи този свят! Че как ще се оправи? Никой не е в състояние да го оправи. Ако можеше един цар да оправи света, до сега толкоз царе е имало, щяха да го оправят, но не можаха да го оправят. Най-добри царе съществуваха, не можаха да оправят света. Причината не е в оправянето. Погрешката е, че ние предпоставихме една мисъл, която не е философска. Светът няма какво да го оправяме, той си е оправен. Когато един математик направи една по-грешка, тази погрешка не е в числата. Той не ги е написал по ред, който седят. Има знаци, които математиката изисква. Направи някои изчисления, казва: Има нещо криво. Но той ги създаде в задачата, а пък цялата природа, понеже онези, които създадоха света го създадоха по формули, тия формули турили за нас. Напече те слънцето, но то е една задача. Защо те пече слънцето повече? Защото имаш черен пигмент, затова те грее. Негрите имат черен цвят. Казват: Какво да се прави черният пигмент? В негрите черният пигмент е отвън, а в белите, черният пигмент е от вътре. Черният пигмент служи да го не гори слънцето. Казвам: По някой път не е лошо да има малко лошавина в себе си, то е пигмент. Какво има, че малко е сприхав човек, или че е малко чувствителен. Няма нищо. По някой път искате идеалния човек да го представим като статуя да седи. Тогава да си направим статуи. Ако искаме идеални хора, идеални хора не могат да бъдат статуи. Те са нещо подвижно, живо. Ти да се радваш, когато един човек ти говори малко живо. Аз съм дошъл до едно заключение. Чел съм много книги до възпитанието и казвам: Ако хората престанат да се възпитават ще бъде по-добре. Ако отучите котката да лови мишки, тя ще добие друг навик по-лош от ловенето на мишки. Една котка никога не може да хване една мишка, която не обича. Тя понеже е майстор да лови мишки, като седне на дупката като млад момък. Нали знаете тия работи, обхожда се така. Аз имам само един пример. Една млада госпожа на 45 години казва: Че един млад момък се разхожда по улицата, но има един прозорец, в който (е) вторачил очи. Казвам: Живот носи, като фар, турен на брега на морето, търси пристанището. Този прозорец е фар, турен (да) търси пристанището. Без фар може да се блъсне, да потъне някъде. С фар ще намери пристанището. Казва: Много ми скърцат обущата. Честен човек си, да знаят, че минаваш, не си разбойник. Другояче, ако не скърцат, ще мислят, че иска да вземе, разхожда се. Казва: Ти особено гледаш на работата. Казвам: Не особено, но както са. Ако ви скърцат обущата, няма нищо, не се смущавайте. Че ви свети някой прозорец, какво лошо има? Казва: Той се влюбил. Какво лошо има да се влюби човек? Целият свят е влюбен. Нашата земя е влюбена в слънцето, постоянно се върти, месечината се върти, Юпитер се върти, около слънцето от любов по Венера, търси я. В слънчевата система има две жени: Венера и нашата месечина. Има и други, които са известни на астролозите.

Сега аз говоря за Любовта, не по вашето гледище. Аз говоря за Любовта като един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, е Любовта. Когато започне да се строи тази вселена, тогава се създават другите работи. Най-първо се създава материалният свят, не са създадени първо хората, материята е създадена първо. После са родени другите неща. Обичта в света е влязла, от която се ражда човекът. Обикнал Бог човека и го направил. Аз, ако бих писал Библията, не бих писал тъй: И направи Бог човека по образ и подобие свое. Аз щях да пиша тъй: Обикна Бог човека и го направи по образ и подобие свое. Обичта е подтик, за да го направи. Сега казва: Направи Бог човека по образ и подобие свое. Аз щях да туря: Обикна Бог човека и го направи по образ и подобие свое. Ти не може да направиш някого по образ и подобие, ако не го обичаш. После любовта навсякъде работи. Една домакиня не може да сготви сладко яденето, ако не обича. Трябва да обича някого. Дали своя възлюблен или децата, или бащата, който и да е. Аз вземам в най-чи(е)стата форма една жена, ако не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюблен, тя не може да сготви. Поне едного от тях да обича и яденето може да го сготви, дреха може да ушие, хубаво може да се учи, добре може да свири. Като има само едного да обича, виртуоз става. Като не обича, никакъв виртуоз не може да стане в света. Сега питам: По кой начин човек може да стане гениален? Без любов, гениалност в света не може да съществува. Аз говоря за любовта, понеже човек, за да стане гениален, под думата гениалност разбирам свободата на човека. Трябва да се разбират всичките закони, елементите, от които светът е създаден. Трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и сърце, всичко туй да го знаем. Всичко туй, че не знаем не е погрешка. Трябва да учим. Колкото малко знаем, трябва да правим опити, макар и малки. Запример вие казвате тъй: Този човек говори много сладко. Аз съм забелязал в своите изследвания, а то отивам в някое село някъде или някой град, зная има ли някой добър човек, някой напреднал човек или не. Много проста е работата: ако денят не е ясен, отивам за пръв път насред небето на 45 градуса към изток. Ще има отворено пространство, ясно. Някой път небето ще бъде ясно, никакво облаче няма да има. Казвам: Добър човек има. Щом има добър човек, небето е ясно. Ако се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което говоря, може да го наблюдава всеки. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там са обикновени хората, няма добри. Ако има светло, то има един гениален, един талантлив, един добър обикновен човек. Има един добър талантлив, добър гениален и добър любящ човек, веднага ще видите, като се приближавате в туй село, отдалече още на 10, 15 километра, радост има в сърцето ви. Цялата местност трепти, усеща те някакво ухание, из въздуха се носи. Знаете какво влияние ние хората имаме върху растенията. Ако човек с покварена мисъл в себе си, тури гърба си на едно дърво, изсъхва дървото.

Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога нещо отвлечено. Ти мислиш за Бога, понеже, ако не мислиш, ти може да закъсаш. Какво мислиш заради него? Да държиш в ума си, че всичко в света е наука, и светлина, и топлина, и изобилие, и благо, и разнообразие, което съществува, и красота, всичко се дължи на него. Той е, който подтиква, Той е направил ангелите, Той е направил хората, всичко в света е направил, Той. Ако погледнеш в света и видиш някои изопачени същества, те отпосле са се изопачили. Змията като съгреши, изгуби ръцете, краката, изгуби главата си. По-напред змията носеше човешка глава, най-разумната от всичките животни беше, но като направи греха, нейната глава, челото й се срасна с гръбначния стълб. Сега змията почти няма тази интелигентност, доста жестока е. Едно време била много умна. Сега изгубила своя ум.

Законът е същият: ако човек сгреши, изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта. Добротата е свързана със сърцето, тогава сърцето става лукаво. Започва да му хлопа сърцето, някой казва: Разхлопало се сърцето му. От какво се разхлопало? Сърцето само от грях може да хлопа. Сега всички търсят цяр при някой лекар. За сърце никакъв лекар. Остане ли с лекарства да лекувате вашето сърце, вашата работа е свършена. Това не е обида за лекарите. Лекарите да лекуват човешкото сърце с церове. Човешкият мозък с церове не може да се лекува. Човешкото сърце се лекува с обич, с любов, с доброта, с кротост, с въздържание, лекува се със специална храна, отлична храна ще дадеш на сърцето си. Сега външното сърце е подтик. Извън физичното сърце има ред ганглии, жлези, наричам ги стомашен мозък, някои ги наричат слънчев възел. Той направо е свързан със слънцето. Направо черпи енергии от слънцето. Мозъкът е свързан с Луната. В моите изследвания съм дошел до едно заключение. Казват, че земята е 56 пъти по-голяма от Луната. Мозъкът, който има човек, трябва да бъде пропорционален на теглото му. Ако мозъкът е 1200 грама, каква тежест трябва да има? Един човек, който има мозък 1200 грама, неговият ръст не трябва да бъде по-висок от 165 сантиметра, не трябва раменете му да бъдат по-широки от 64 сантиметра. То са научни данни. Сега онези, които изучават анатомия, спорят, и в природата има една мярка първоначално човек не е бил така, както е сега. Първият човек е бил грамаден. Хората са биле 15 метра високи, преди него имало същества, високи 25 метра. Старите хора са биле по 4 метра високи. Туй е физическата страна. Мозъкът действува, сърцето е чрез което животът минава. Мозъкът лекува човека. Мозъкът е едно динамо, електрическо динамо е. Затуй, ако човек остане само на своя мозък, изсъхва. Онези хора, които остават много интелигентни, изгубват мекотата на сърцето, добротата. Всеки човек, който изгубва мекотата на сърцето, добротата, съхне, сух става. Казва: Какво трябва да правя много изсъхнах. За да не изсъхне човек трябва да възстанови добротата, веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линии има.

Та казвам: Трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето Някой път мислите едно, чувствувате друго. Вие сте в разногласие в себе си, искаш да направиш нещо, страхуваш се. Имаш желанието на сърцето, страхът произтича от ума, казва: Последствията ще бъдат лоши. Никога не трябва да има раздор между ума и сърцето

Та казвам: При сегашното самовъзпитание, искам да се самовъзпитате. Четете Библията – то са се правила! Казва: Да обичаш, че то е цяла наука да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин. Любовта между всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не може да обичаш като една ябълка. Не може да обичаш една слива, както обичаш една ябълка. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Привличаме се от нещо. Златото ни привлича, но ние не може да обичаме парите. Всеки, който е обикнал парите, той е свършил със смъртта. Така един англичанин, богаташ, милионер, влиза да преглежда своето богатство. Влиза вътре в скривалището, но забравил ключовете отвън. Щом влиза, затваря се вратата и умира там гладен. Писал: Ако имаше някой да ми даде едно парче хляб, щях да му дам половината си богатство. Умира гладен, но не дава всичкото си богатство. Гладен умира и с желание половината да му остане за бъдеще. Природата всичко дава и всичко взема. Не можеш да кажеш половината сърце давам. По някой път цитирате Стария завет: “Сине мой, дай си сърцето”. Но тя е стара идея.

Като дойде Христос на земята не каза: Хора, дайте си сърцето, но каза: Аз дойдох да дам живот, всичко и плътта дойдох да дам. Старите разбраха: Сине мой, дай си сърцето. Сине мой, отвори една стаица, един храм, да дойда и да живея при тебе. Туй се разбира. Да живее с тебе, да те научи Господ, как да живееш. Имаме външни църкви, в себе си църква нямаме. Външни много хубави храмове имаме. Вътрешни храмове много малко имаме направени. Външни свещеници имаме. Кой е вътрешният свещеник? – Вътрешният свещеник е твоят дух. Душата ще бъде царица там, сърцето ще бъде прислужник, ти ще бъдеш поклонник. Ти когато ще служиш, ще коленичиш, ще се молиш. Туй разбирам храм: Духът ми свещеник, който служи, на Бога, душата и тя с него. Умът и сърцето ми ще слугуват. Аз ще седна да се уча от тях.

Сега ние имаме една силна борба. Казваме: Дано Бог да е милостив към нас. Не е било време, когато Бог да не е бил милостив към нас. Няма в света друго същество, което да е по-милостиво от Него. Гневът на Бога е моментен, за една минута. Доброто му разположение е по 25 хиляди години. Като се разгневи за една минута, за един миг. Знаете ли, колко е един Божествен миг? – Един миг е една секунда от 25 хиляди години. Вие ще си направите изчисленията. Сега тия работи аз ги казвам да не се плашите. Сега проповядват за Господа. Ние нарушаваме оная вечна хармония на любовта, която носи всичките блага за нас. Ние се опълчваме против себе си, против своето благо. Всичко в света работи за единното и едното работи за всички. Такъв е законът. Бог работи за всички и всичко работи за Него. Пък Той до сега е работил и всичко е дал. И за бъдеще пак ще има. Но ние трябва да работим! Ние искаме да придобием това благо. Че ако влезем в един университет, слушате лекциите на един професор, но нищо не учите, казвате: Много добре говори, много учен човек, добър. Че ако ти не се научиш на неговото знание, какво те ползува то? Трябва да станеш едно с него. Ако неговото знание не може да влезе в тебе, ти не можеш да се подигнеш. Твоят мозък не може да се просвети. Мозъкът и той се нуждае от храна. Казвате: Защо човек трябва да учи? Ако не учиш, мозъкът ще изпосталее, ще започне да се разрушава. Знанието носи живот за мозъка. Чувствата носят живот за сърцето, тъй наречения симпатичен мозък. Казва: Защо трябва да обичам? Ако не обичаш, няма да храниш сърцето си. Сърцето ти ще стане лукаво. Щом стане лукаво, смъртта крачи зад тебе. Това са новите вярвания. Казвам практически. Сега това са новите Божествени проекти. Да хванем пътя на любовта, както тя е отредила с ума си да я разберем. Да възприемем обичта със сърцето си, тъй както сърцето я разбира. Аз вярвам, всички както ви гледам, схващам, че (в)се сте имали някаква опитност с любовта. Отпечатъци има. Сега каквото и да ми кажете, виждам и зная, че сте обичали. Радвам се. Дошле сте до едно място, казвате: Не трябва да се обича, илюзия е, да хванем другия път! – Дошли сте до пътя. По-напред сте казвали: Без любов не може. Сега казвате – без нея може. Без нея смъртта може, с нея животът може. С любовта животът може, без любовта смъртта носи. Не че аз искам да умират хората. Казвам: Ако един човек не диша, ако един човек не се храни, ако не гледа както трябва, той причинява вреда на себе си. Дава един лош пример. Това показва, че вие сте попаднали под влиянието на миналото. Още вашата ос не се е изменила. Вашата ос, както виждам, е наклонена на 23 градуса. На всичките хора оста не е права. Даже светиите, тези напредналите, гениалните хора, оста им не е изправена. За да станеш светия, оста ти трябва да е права. Между тебе и Бога не трябва да има наклонена линия. И така може и така може, но трябва да има перпендикуляр. В Бога има само едно мнение. Когато човек прави престъпление, Бог си затваря очите, да не ви гледа. След като направим престъплението, той праща един ангел, пак благото, което той мисли, че има, ангелът му сипва с чашата горчивина, че като изпие чашата до дъното, започва да повръща, повръща всичко назад. Ако не му даде да повръща, той ще изчезне. Ева преди да излезе извън рая повърна; благодарение на това повръщане се спаси цялото човечество. Всичко, което хората ядоха, извадиха го навън. Очистително им даде Господ и ги изпрати навън. Казвам: Когато дойдат страданията в света, то е то очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън. Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън. Ако излезе, спасен си; ако не излезе, трябват медикаменти.

Трябва да се учите. Сега искате да бъдете щастливи. Щастието, то е вашето предназначение. Дошле сте на земята и колко същества чакат. Обявяват, че хората са 60 милиарда в пространството. На земята има само два милиарда (души), другите чакат да дойдат на земята да се въплотят. Трябват хиляди години да дойдат, всичките да се въплотят. 60 милиарда да дойдат на земята по 25 години да живеят, трябват хиляди години. Сега вие сте дошле на земята. Че то е една привилегия. Ако не живеете добре, може да те държат в пространството сто години, 200 години, 400, 500, 600, 1000, 1500 години. Какъв ще ти бъде халът, 1500 години да се скиташ немил недраг, насам, нататък? На земята ще гледаш хората ядът, ти не може да ядеш. Хората пият, ти не може да пиеш. Хората са хубаво облечени, шапки носят, жилища имат, деца имат, пък ти нищо нямаш. Туй, за което ви говоря, то са болезнени състояния, то е проказа на човечеството. Грехът е една духовна проказа. Проказата се явява на всякъде. Във времето на Мойсея, как лекуваха проказата? Щом проказата се яви, започват да я лекуват. Щом обхване цялото тяло, тя е нелечима. Проказата трябва да се локализира, тя трябва да се лекува. Ние, които сме дошле на земята, по никой начин да не оставяме греха в нас. Не оставяйте едно лошо желание да се загнезди. Мъчно се лекува едно лошо желание. Но казвам: Вие трябва да бъдете по-силни в любовта си. Да кажем, ако някой те (е) обидил, той се (е) разкаял и ти не му прощаваш. Де седи силата? Човекът веднъж, два пъти, три пъти, десет пъти, иде, ти не искаш да му простиш. Казва в Отче Наш: И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на другите. Ако вие не простите прегрешенията на онези, които се разкайват пред вас, и Той няма да прости вашите.

Та казвам: Всички съвременни хора, които вървят по новото учение, трябва да имат разположението на любовта. Сега да обусловим прощението. Този човек, който ти е направил пакост, причината си ти, заради това. Да ви кажа защо. Има един мит в миналото. Един виден лекар, който бил много красив, ходил да лекува хората. Дошел при една царска дъщеря, доста грозничка, но сляпа. Казва той: Ако я излекувам, ще стане нещастна, няма да разбере света. Бащата казва: Отвори й очите, аз ще поправя работата. Той й отваря очите и тя като го вижда, се влюбва в него и той изчезва. Тя ходи да го търси навсякъде. Слепотата е било мъчно, но тя казва: По-добре да не бях го виждала, да не бяха ми се отворили очите да го видя. По-напред с тях, сега не мога да спя. Той е в ума ми навсякъде. Сега какво трябва да се прави? – От вашето гледище ще кажете да се оженят. Женитбата не е попара за хората. Сближаването на две души, то е най-свещеният акт, който съществува в природата. Ние не отричаме женитбата. Ти се приближаваш до един човек, за да видиш лицето на Бога, да видиш Божественото в него. И той се приближава да види Божественото в тебе. Тогава да обикнеш Него, както никога не си обичал и Той да те обикне, както никога не сте обичали. Тогава може да се каже: Обичам. Обикне те човекът, пък утре те наругай, това никаква любов не е. Сега аз като говоря, вие ще кажете: Ние се намираме в нашия стар порядък на нашите дрипели. Какво ще правим? Трябва да хвърлим тия дрипели. Защо ни са старите? Бог твори нещо ново в света. Тогава ние, съвременните хора, как ще посрещнем новото? Казват: Нова Европа! Как ще посрещнеш новото в Любовта? Че ще дойде по-голяма катастрофа от сегашната. Всичките хора и по ум, и по сърце, и по воля да я приемат. Аз говорих за тия трите: хикс, игрек и зет. Хикс е това, което привлича, игрек е това, което дава, простор, отдалечава да бъдеш свободен, зет е това, което те движи в света, освобождава. Зет е, което освобождава неизвестното. Сега няма да се спирам на това.

Който изучава физиката, чете съвременните теории за образуването на материята, какво нещо е трептението. То се отнася до физическия свят. Трептенията на Любовта, то са синоними. Трептението е външната страна на Любовта; вътрешната страна на Любовта е животът. Животът е, който организира трептенията. Тегля нещо, с разумното го тегля. Туриш грамове, теглиш едно кило захар. Ако натисна с ръка везните, какво ще тегля? Всякога човек със своето желание може да претегли нещо. Любовта привлича. Тази Любов може да се превърне на едно благородно чувство. Ако не те превърне, ще влезеш в един замотан, затворен кръг. Като някой кон ще се въртиш около хармана, няма да разбираш живота. Съвременните хора не знаят какво нещо е Любовта. Казвате: Обичахме се едно време. Ако твоята възлюблена остарява, ти не си я обичал. Ако ти остаряваш, тя не те е обичала. Ако и двамата остарявате, децата не са ви обичали, нищо повече. Тъй седи въпросът. Ние боледуваме от безлюбие, остаряваме от безлюбие. Вземам старостта, както вие мислите, не онази разумна старост. Старият човек има свежест, светлина, той е най-работлив, той не седи да го занимават. Той е работлив човек. Децата се занимават с игри, старият с работа се занимава. Старият трябва да се радва на децата, да се упражняват. Те опитват него, взема от тях пример, как работи и за какво работи.

Казвам: Ако ние не може да възпитаме нашия ум, ако не можем да възпитаме нашето сърце, в какво седи науката? На френски има един израз: Fait accompli. Всеки един народ си има начини на произношение. Англичаните изговарят а-то като о, някъде го изговарят като ае, някъде като ей, някъде като ю. Защо една и съща буква я изговарят по разни начини? То е един недъг. Трябва да имат символи за тия произношения на а-то. Показва състоянието им. Когато произнасяш меко някои букви, ти си мек. Когато ги произнасяш твърдо, ти си твърд. Когато ги произнасяш енергично, ти си енергичен. Снощи слушах един оратор, говореше на пресекулки, запъва се, удря като с чук. Казвам: Този гвоздей завива. Така не се говори в материалния свят се говори. Другояче се говори. Най-първо трябва да се измени нашето състояние. Ние всички мислим, че светът със строгост ще се оправи. Строгостта до сега е съществувала. То е нещо ужасно! Изучавали ли сте историята? Било е време когато синовете са опичали бащите и майките си. Не са ги погребвали. Преди да умре бащата, опече го, изяде го. Майката ще изяде. Йосиф Флавий разправя за обсадата на Йерусалим, майки са пекли своите деца и са ги яли. Какво ли не е ставало? Казвам: Атавистически, постоянно се връщаме към ония състояния, които сме изживели. Казвам: И хиляди векове да ги повтаряме, нищо няма да се постигне. Казвам: Настава една епоха, дето погрешките трябва да се поправят. Досега Любовта не сме изучавали. Ние живеем в един негативен свят на отблъскване, на движение. Любовта отсега ще влезе в света. Нещо 400, 500 години преди Христа започна да влиза в сила. Старите хора, които разправят за любовта, то не е любов. Като дойде Христос каза: Като ти ударят едната страна, обърни и другата. Ако ти вземат горнята дреха, дай и долнята. Какво разбира само един човек, който има любовта може да изпълни този закон. Който има Любовта, прощава, някой от страх прощава. Като даде казва: Да си плати. Дадеш му, плати си. Като дойде едно дете казва: Дай ми толкоз пари. Законът е такъв, че не трябва да отказваш. Питам сега: Едно дете какво ще поиска от мене? Един милион ще поиска ли? – Никога! Едно дете на 7-8 години би поискало 500 лева. Колко ще поиска? – То ще поиска толкоз пари, колкото му трябват да си купи хляб, ябълки, круши някое конче. Ако е момиче, ще поиска да си купи кукла. Много малко ще поиска. Щом стане човек възрастен, той се самозаблуждава. В тия самозаблуждения, ние вече имаме наследствени неща. Всички ония хора, които в миналото работили с разрушителната енергия в света, главите им станали широки при ушите. Ломброзо изучавал тия престъпни типове, широки са главите им. Широчината може да е: 16 и 1/2, 17 до 18 сантиметра. Обикновената широчина е 14, 15 см., у децата е 12. Като дойдем до възрастните у нормалния човек, широчината е 15 сантиметра, широка 19 сантиметра. 19 сантиметра трябва да има височина от ухото нагоре.

Та казвам: В света има ценности, които са поставени. Хиляди са ценностите, които са поставени. Онези, които са вървели по правия път на закона на привличането, добре са го разбрали и са образували правите линии. Онези, които са вървели по закона на разширението, имат кривите линии. Онези на движението – зигзагообразните линии. Ако дойде правата линия, ти искаш в сегашния живот да си пробиеш път. Сегашните условия са причината. Онази птица, която минава по въздуха отгоре, и ти, който се движиш по земята, не може да вземеш този правия път на птицата. Когато искаме да уредим нашия живот, трябва да знаем, на каква почва се намираме, какви условия ни за-обикалят, как да постъпим. Или се плашим от наслоените черти. Няма какво да се плашим, понеже равномерно нашите прадеди са предали на нас и добрите, и лошите черти. У нас лошите черти не са повече от добрите. Добрите хора в света са повече от лошите. Някой казва, че не са добрите повече. Навсякъде добрите форми са повече от лошите. Тъй седи законът. Ние мислим, че малко са добрите хора. В Библията е казано, че целият свят в грях лежи. То е цял неразумен свят в грях лежи. А целият разумен свят, в любовта лежи. Щом е грях, неразумен свят е, свят на безлюбие. Целият разумен свят в любовта лежи. Ти не можеш да бъдеш разумен, ако в твоето сърце не пламти огъня на любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, нищо в света не можеш да реализираш, без разумната любов. Любовта е най-разумното, най-великото в света. Като дойде, като влезе в дома, само като си тури малкия пръст, всичко потече в дома ви. Любовта като влезе във вашата къща, всичко ще се промени. Там дето слънцето изгрява, всичко расте, дето слънцето не грее, мъчно растат нещата. Казвам: Такива трябва да бъдат новите схващания. Вие мислите, че ако обикнете, може да страдате. Не говоря за тази любов, която гори, защото любовта гори. Да ви приведа един научен факт. Той е следният: ако прекарате две хиляди волта през един организъм, вие ще го умъртвите. В Ню Йорк, там дето екзекутират престъпниците, с две хиляди волта ги умъртвяват. Но ако прекарате 50 хиляди волта или 60 хиляди волта, нищо не му става, но се пречиства, свеж става. Ако прекарате 150 (хиляди) волта, каквото има от тази материя се пречиства и се подмладява. На това ето какво обяснение дава някой си учен Кокта, някой си славянин. Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира. Онези при 150 хиляди, 200 хиляди волта, частиците са така дребни, че като минават, пречистват всичко. Любовта носи една ценна материя. Като минава един ток на любовта, вие ще се подмладите в 24 часа. Ако мине токът на любовта, никой няма да те познае. Тялото може да се измени. Казвате: Колко хубаво ще бъде да мине този ток на Любовта! Какво ще направите, ако мине токът през вас? Ето какви са признаците на Любовта. Хората на Любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят. Всичко в тях става и те благодарят. Сега има един ропот вътре: това ми липсва, онова ми липсва. Онзи, когото посети Любовта, той в себе си е доволен и дето мине, носи туй доволство в себе си, дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек като дойде, природата го слуша, като дойде благословение има. Ако е един светия, не тия светици, които вие знаете, ако мине един светец през София, който вие не знаете, плодородие ще има. Казвам: Светецът е минал, плодородие има. Когато е минал някой, който не е светец, всичките прокоби от лъже-светията идат. Казвам: Когато в дома потече хубаво, светията е стъпвал в дома. Когато всичко ви тръгне назад, дошел е някой, който не е светия. Та казвам: Блажен е светът, когато се тъпче от непознати светии и светици. Блажен е светът, когато се тъпче от ангели непознати. Има ангели, които минават в света и те носят благословение. Казвам: Радвайте се на тия непознатите. Вие искате да знаете кои са те. Вие ще мязате на царската дъщеря. Като се влюбите, ще изгубите вашия мир. На земята трябва да имате мир и радост, да ядете, да пеете, да свирите, да се веселите. Тази любов, която описвам, тя е последна. Вие сте започнали с тази любов преждевременно. Една мома на 15 години иска да се ожени. Че какво знае тази мома? Каква ще бъде тя на 15 години? Имаме следния закон. Защото Сара беше бездетна и мисля беше над 80 години, когато дойде Господ на гости, донесе Божието благословение. Понеже Господ ги посети, каза: “Идната година като дойда, Сара ще има дете.” Тя каза: “Не можа ли в младини, а в старини.” Засмя се, как тази старуха ще роди дете. Тя беше на 80 години, пречисти се, имаше зряла мисъл. Аврам беше по-стар, те имаха хубави качества. Господ ги държа бездетни да обработят хубавото в тях, да добият качества, че онова дете, което ще се роди, да има хубави качества. Ако тя беше 19-годишна, когато роди, тя щеше да бъде захласната.

Сега говоря за новия порядък, аз не говоря за стария порядък. Вие още по старому ще си живеете, както знаете. В новия порядък как трябва да се живее? Как трябва да живеем, кажете? По старому така живеем: който има да плаща, да си плати, който е гладен, да яде. По новия порядък ще бъде другояче. Сега няма да вземате буквално. По новия порядък ще бъде: Аз си имам пръчица, аз пътувам някъде, няма да ви кажа от какво е направена, ще избера най-хубавия камък, ще се обърна на изток, слънцето ще грее, гладен съм, ще тропна с пръчицата на камъка, веднага ще имам една хубава трапеза, ядене, хляб ще дойде. Жаден съм, ще тропна, водата ще дойде. Нямам пари, ще тропна, ще тръгна по пътя. Вечерно време, слънцето залязло, няма хотели, няма нищо, хлопна, веднага една хижа хубава, с всички мебели, с меко легло, с всичко необходимо. Как мислите, ще има ли страдание?

Това е новият порядък. В стария порядък, както сега живеем, в новия, както сега ви казвам. – Възможно ли е? – Щом е допустимо до ума, възможно е. Ола билир. Възможно е, не е голямо страдание това. Ами че американците за един ден съграждат една къща, която изисква два, три месеца да се съгради. В бързите условия на градежа е. Когато ти си във връзка с невидимия свят, разумните същества всичко имат наготово и като тропнете, веднага сглобяват. Индусите правят следните опити: посаждат една семка и в четири часа израства, голямо дърво става. Наричат ги факири, адепти, концентрират ума си и за четири часа имате плод, опитвате го. След това дървото пак изчезва. Как ще кажете? Те разбират законите на растенето в света. Че ние имаме този порядък 4-5 години се изискват или две години, докато даде плод. Кои хора са по-разумни? Този срок се е намалил, когато видя една светла звезда, зная че светлината показва степента на интелигентността на този свят. Нашето слънце е населено от много разумни същества, не като нас с такива тела. Тия пертурбации, които стават, тия петна, индусите ги обясняват така. Когато излизат, тия разумните същества да помагат из слънчевата система, то са врати, които се отварят и излизат. Отиват, като се връщат пак се отварят. А пък като не отиват, петната не се явяват. Сега за нас са петна, за разумните същества, това са отворени врати за отиване на работа. Казвам: 150 хиляди километра се изхвърля един огнен стълб. Ако един човек влезе в една къща и намери нагорещена соба, какво ще каже? Ще каже, че разумни същества направиха да гори тази соба. Когато онези, които работят в своите лаборатории произвеждат една температура 3-4 хиляди градуса, от себе си ли дойде тази температура? Тя се дължи на разумните същества. Слънцето е нагорещено 10, 20, 30, 40 милиона градуса, както казват, показва, че в слънцето живеят толкоз разумни същества. Те подробно знаят всичко каквото става на земята, знаят кой колко от слънчевата енергия иждивил*, къде енергията е иждивена, колко е иждивена, колко правилно е иждивена. Знаят как се учат хората, способни ли са, знаят. От тяхно гледище за волята Божия всичко знаят. Сега това е теория. Вие може да не вярвате. Като повярвате тогава. Вярвайте сега само като една хипотеза, както вярвате в една хипотеза. Какво има ако повярвате? От слънцето има кредит за българите, някой път повече, някой път по-малко. Когато българите са по-добри, пращат повече, когато станат по-лоши, пращат по-малко. Колкото един народ е по-добър, толкова повече му пращат; не живеят ли добре, намалява се кредитът.

Та казвам: Ние живеем в един разумен свят, ние сами определяме своята съдба. Ако изпълняваш закона, както се предвижда, от горе, всичко тече по мед и масло. Ако не внимаваме, въпросите се усложняват. Тогава ще кажем: Наследствени черти. Дядо ми беше като мене. При същите условия не е. Дядо ми не е живял добре, но аз трябва да живея добре. Това е пътят сега. Сега не смесвайте стария живот с новия. Направете един опит. Някой от вас, които имате земя, посейте една слива цяла, без да изядете плода, че кокичката да посявате. Посейте една праскова, без да изядете месото. После изяжте една слива и костилката посейте, да видите каква ще бъде разликата. Направете опит. Ние предаваме нашето користолюбие на растенията. Ние изядем един плод и посеем семето. Христос казва така: Посейте Моето учение в себе си, изяжте го и ще видите добрите резултати.

За бъдеще Любовта ще бъде подтик. Майката трябва да научи дъщеря си с Любов, бащата – сина, учителите – учениците. Всички да кажат, че този закон е за учениците, за учителите, за всички. Ако учителят преподава с Любов, учениците ще отговарят с Любов. Ако учениците учат с Любов, учителите ще преподават с Любов. Казвам: Ако в целия обществен строй влезе Любовта да привлече хората, знанието ще им дава широта, истината да ги движи, тогава ще имаме един нов порядък. Сега няма какво да се матахараме. Сега вас ви е страх с 400 грама хляб. Вземете пръчицата: боб нямате. Няма да искате повече. Колкото за едно вариво. Бобът ще дойде сварен. Трябва ви ориз, оризът ще дойде. Всичко туй трябва да го знаете, без знание на другите. Ако държавата го знае, ще тури монопол. Всички трябва да имате за бъдеще едно отношение искрено. Любовта трябва да има отношение. Хората любовни отношения трябва да имат. Всеки да знае доброто на другите. Само така държавата може да се повдигне, семейството, домът, всичките народи. Само любовта е, която ще издигне света: Сега всички критикуваме, че туй не било право, че не учим право. Как ще учат, какво ни учат. Иде някой, ще иска от мене туй, което го нямам.

Та казвам: Любовта сега влиза в света, вече вярващите, ако я приемете, станете най-първо нейни слуги, после станете нейни любимци. Тогава всичко ще се оправи. Туй ви желая сега: С новата Любов в света, която иде да приемете. Старата любов е неразбраната любов. Новата Любов е Любовта, която хората ще приемат. Тогава като дойде новата Любов, кашлици няма да има, ревматизъм няма да има, коремоболие няма да има. Тогава училищата ще бъдат идеални, църквите идеални, домът ще бъде идеален. Плодородие ще има, изобщо земята ще бъде свежа, въздухът свеж, птиците ще пеят, няма да има убийства. Всеки ще бъде доволен. Хората ще ходят да се опознават в света и да изучават природата. Ще има връзка между слънцето и земята. От слънцето ще слизат и от онзи свят ще слизат. В новата епоха от слънцето няколко пъти ще слизат, от месечината, от Марс, от Венера, от Меркурий, от Юпитер, от Сатурн, от Уран, от други по-далечни звезди. Туй всичко ще го видите и когато го видите, ще повярвате!

Сега иде зима, след зимата иде лято. Лятото носи по-големи благословения, отколкото зимата.

Тайна молитва.

6-та неделна беседа, държана на 2 ноември 1941 г, неделя, 10 ч.с.

Изгрев. София