Разлика между версии на „Истинската лоза“

Версия от 09:48, 31 декември 2009

Истинската лоза

Отче наш. “Ще се развеселя”.

Някой път хората вървят по един отъпкан път, но отъпканите пътища на земята са пълни с прах, особено ако пътувате лятно време, може да опитате, какво нещо е прашен път, усещате някое задушаване на гърлото. Ако пътувате зимно време по прашните пътища, ще се намерите в друго противоречие. Кал може да газите до глезените, няма да кажа до колене. Казват: Сняг до колене, то е много преувеличено. Сняг мъчно се гази, но до глезените е друго.

Съвременните хора, които живеят на земята, нямат една ясна представа за онзи великия порядък, който съществува, под който сме подчинени. Във всинца има желание да изменим този порядък, мислим, че разбираме нещата, всичките противоречия, които срещаме в живота, отдаваме на това, че причината е друга. Ние сме в противоречие с битието. Искаш да ядеш повече, защо? В света искат да ядат повече. Допуснете, че ти носиш едно шише със съдържание от едно кило и искаш да налееш две кила. Възможно ли е? Самата форма не съдържа две кила, ти искаш да туриш две кила. Ти си в противоречие със самата природа. Искаш да бъдеш учен човек, но мозъкът ти не е направен за учен човек, за малко учен може да бъдеш, но много учен не можеш. Не е работата в многото. Тази идея не зная от къде е дошла на света. Много, казва, ни трябва. Изобилието съдържа всичките нещастия, изобилната храна създава всичките болести. От недоядане хората страдат по-малко, отколкото от ядене. Почти всичките хора страдат от преядане. Богатите хора мислят само какво да ядат. Сега дошла купонната система, по 400 грама хляб, вече се замислят и казват как ще минем с 400 грама? Чудна работа! С колко минават пчелите? Ще кажете, че не сте пчели.

Сега да дойдем до реалното в света. Всичките хора са в много големи заблуждения. Заблудил си се, понеже щом остаряваш, отслабва умът ти и ти отслабваш, мислиш, че в онзи свят ще идеш. В онзи свят не си ходил, нито баща ти е ходил, нито майка ти е ходила и хората проповядват, че Христос едно време е дошел. Едно време преди две хиляди години, ако вярно беше всичко, хората щяха да го приемат, те не го приеха. Взеха, че го изпъдиха. Ние вярваме в онова, което Христос е казал. Казва: Аз вярвам в Христа, който е умрял. Хубаво, пък аз вярвам в Христа, който не е умрял. Ти, който вярваш в умрелия Христос или аз, който вярвам в живия Христос, кой от нас е по-силен, ти или аз? Умрелите хора нямат съществувание, те не съществуват, живите съществуват. И до сега искате да ни убедят за умрелите, които са умрели едно време, дали съществуват. Тогава ако вие под думата умрели разбирате тия, които още живеят, съгласен съм, но умрелите, където отиват, там и ти ще бъдеш. Или питат: Къде са умрелите? – Там, където си и ти. Сега ние често се питаме: Къде са умрелите? След като човек съблече дрехата си, къде е той? Той носи дрехата и казва: Иван Стоянов. Но след като съблече дрехата Иван Стоянов ли е? Иван Стоянов като съблече дрехата и е умрял, пак Иван Стоянов ли е? Колко е ценен този Иван Стоянов? Бихте ли го ангажирали за професор да ви преподава на някоя катедра, или бихте ли разчитали на някой Иван Стоянов? Ако тук има някой Иван Стоянов, аз не говоря за него, но говоря за първия Иван Стоянов, който е баща на всичките. Говоря за бащата, не за синовете. Сега нека те да слушат за баща си Иван Стоянов.

Питам: Ако ти вярваш в Христа, който е живял преди две хиляди години, а не вярваш в Христа, който живее сега, каква е реалността? Ако ти вярваш в Христа, който учил преди две хиляди години, какво е казал, а не вярваш в това, което сега казва, каква валидност има вярата ти, защо именно? Защо евреите не повярваха в Христа, а вярваха в Мойсея? Защото на Мойсея Господ говорил, а на Христа не е говорил. От де накъде, каква привилегия имал Мойсей пред Христа? Сега ние разсъждаваме, гледаме, разглеждаме въпроса отблизо. Ние не разглеждаме имената на хората, Иван Стоянов, Драган Стоянов, те не се раждат с имена, имената после се турят. Като направят една дреха вапсана, отпосле може да турят боята. Пишат една книга, като се напише, турят едно заглавие, не се ражда книгата със заглавието. Някое заглавие ни най-малко не съответствува на съдържанието. Казва: Биология на човека. Четеш биологията и най-после нищо не се разправя. Разправя се за една малка микроба, че от нея нещо ставало в природата, че тя се увеличавала, увеличавала и тази малката микроба от нещо незнайно започнала да прави краката, ръцете, ушите, очите, създала мускулите, но тази клетка била глупава. Глупавата клетка направила едно умно същество. Съвременните хора ни убеждават, че от глупавото излязло умното. Съгласен съм, но думата глупав, какво означава? Глупавият човек като те хване, не те пуща, държи те. Като те хване, казва: Сега съм те хванал, не пуща. Умният може да те пусне, но не глупавият. Питам: Кой е по-умен, който те държи, или който те пуща? Ще кажете, че е глупав. Но държи те, силен е човекът да те натиска. Онзи, който няма сила, усети, че ти ще го гътнеш, казва: Аз ще те пусна. И за умен минава. Умният човек е всякога слаб, глупавият е всякога силен, здраво той държи. Казва: От ръцете ми не можеш да се освободиш. Пък никога не обяснява защо е силен. Казва: Аз имам сила, дадена ми е, употребявам тази сила.

Сега нека дойдем до разсъжденията. Казва: Аз вярвам. Вярата ти има отношение към сегашния ти живот. Ако една вяра, която сега имам, не може да ми послужи, защо ми е? Ако моята вяра, че като вляза във водата, не може да ми послужи, защо ми е тази вяра? Ако с тази вяра се хвърля във водата и се удавя, вяра ли е това? Ако се хвърля във водата и с тази вяра плавам майсторски, благодаря на такава вяра. Вяра, която да ви прекара през всичките мъчнотии и да ни покаже истинския път на живота, е вяра. Вяра, в която се удавям, обезсърчавам, каква е тази вяра сега? И за любовта е същото. Някои казват: Любов. Има любов за пет пари, за един грош, има любов за един ден, за два дни, за една седмица, за 4-5 години, за сто години рядко се случва, хора да се обичат на земята. Като се обикват, едно нещо става: хората, които се обикват, замязват си един на друг. Като влезеш в един дом и като си замязали, обичат се. Щом не си мязат, ще знаеш, че не се обичат. То е един факт. Любовта прави хората подобни един на други. В любовта човек има нещо. В любовта човек се отличава. Един човек, който носи любовта, той се отличава. Даже животните котките – котките са късметлии. Ние се оплакваме от котките, но котките носят любовта. Ако имате един болен и една котка дойде в дома ви, непременно болният ще оздравее. Ако някой се е разболял и котката напусне дома, непременно той ще умре. Дето котката си заминава и господарят си заминава; дето котката иде и господарят иде. Едно съвпадение може да е. Казвате: Тя е котка. Котка е, но виж, като дойде, болният оздравява. Като си замине, тази глупавата котка и господарят и той си заминава. Няма случай, дето господарят да се е разболял и котката да си замине и господарят да не си замине. Сега вие ще дойдете до суеверие.

Питам: Когато вие имате една златна монета в какво седи съдържанието? В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има. Тя не е създадена отсега. Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10-15 години. После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има. По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие. Понеже вие вярвате в туй, то става. Като замине котката, ви е казвате: Замина котката, за нас има някое голямо зло. Понеже така вярвате, нещастието ще дойде. Понеже това е теория, обяснения на фактите; онова, което по същество човек вярва, то става. Който вярва, защото има два вида вяра: една вяра положителна, една вяра отрицателна. Вярваш, че ще се разболееш и то става. Вярваш, че ще оздравееш и то става. И двете стават. Положителната вяра товари човека, отрицателната вяра разтоварва човека. Затова Господ турил два вида вяра. Ти си много богат, започваш да се разтоварваш, ще осиромашееш. Сиромашията е необходима, човек ще станеш. До като не осиромашееш, човек не може да станеш. Господ казва: Вземете му всичкото, да го огрее слънцето, да дойде цветът и плодът. Сега всичките хора искат да се освободят от сиромашията. Сиромашията е полюс на богатството. Сиромашия и богатство са две неща като брат и сестра вървят. И здраве и болест вървят заедно. Ние разглеждаме работите по същество, тъй както са. Понеже първият човек, който вкуси от забранения плод на познание доброто и злото, не беше готов да разбере онази наука, която се криеше. Едно дете беше още. Той не трябваше да вкуси от тия плодове, не бяха заради него. Казва му: От това дърво няма да ядеш, но като възмъжееш и станеш мъж, може да ядеш, сега няма да ядеш.

Казвам: Всички страдате от преждевременни желания, които искате да постигнем. Ако дойде мисълта на някое дете на 10 години да се ожени, на някое момче или момиче на десет години дойде мисълта да се ожени, какво ще стане? Какъв баща и каква майка ще стане? Казват: Тази работа не е за тебе. Тебе ти трябват десет години още, да станеш на 21 година. Сега бързат да ги женят на 19 години. Не ги женете на 19 години: ако ги ожените на 19 години, ще се бият, на 18 години, ако ги жените е голямо нещастие, понеже числото 18 е число на земята. Ако ги ожените на 17 години, от неврастения ще страдат. На 16 години повикат дявола на гости. На 15 години ще станат разточителни. Женитбата да става от 21 година нагоре: на 22, 23 може да го прескочите. Ние по някой път казваме, защо числото 23 е неприятно число. Казвам: Ако числото 4 е материалистично число или число на несретите, тогава ако числото 1 представя пролетта, ако 2 представя лятото, 3 представя есента, и 4 представя зимата, ако ти си оставил работата на лятото за през зимата, ти няма ли да се намериш в неразумно положение? Зимно време няма никакви <%-2>условия за една сполучлива външна работа. Като дойде числото 4, ти трябва да си в къщи. Да запалиш собата, книги да имаш да четеш, да пишеш, поети философи, химикът в лабораторията може да прави опити. Но ако искаш в градината да ходиш с тънки дрехи, ти не разбираш естеството на числото 4.

Сега Христос казва: “Аз съм истинската лоза, Отец ми е земледелецът”. Може ли Христос да е лоза? Едно уподобление. Той казва, че всяка една пръчка на лозата, която не пребъдва в мене, на самата лоза, не може даде плод. Така и с човека е същият закон. Отношение има. Ако човек не пребъдва в човечеството, човек е пръчка на човечеството, от него нищо не може да излезе. Под думата човечество ние разбираме първия човек, който се е проявил в света, Хората всички не се явиха всички наведнаж. Днес са два милиарда, но най-първо се яви един човек и той се размножи на милиард. Един ден, тия всичките милиарди хора ще се съберат в едно и ще образуват един човек, пак. Сега вие сте направени от множество клетки, които са се разумни души. Някои ги изчисляват на 30 милиарда, някой на 399 милиарда. Ако искате да направите една проверка, чудна работа е за изчисление. Грамадно число е 300 милиарда или 30 милиарда! Ако ви се даде един милиард да го прочетете, да направите една сметка, колко време ще ви трябва да прочетете един милиард? То са 1000 милиона да ги прочетете! Ако четете ден и нощ, ако четете по 12 часа на ден, колко време ще ви трябва да го прочетете? Вие може да мислите, че много лесна работа е. Чели ли сте една година да ти отмалее езикът да четеш: 1, 2, 3, 4, 5, 6... Онези не ги четат, но ги теглят тия числа по някой път. Аз съм слушал мнозина да ми говорят за онзи свят, че са ходили там. Всички, които са ми разправяли, нито на един крака не е стъпил там. Няма случай някой, който да ми е разправял, че да е ходил. Те разправят за свят, който е подобен на земята. Апостол Павел, който като се е намерил там, казва: “Око не е видяло и ухо не е чувало и на човека на ум не е дохождало това, което Бог е направил за човека”. Той описва онова, което на ум на хората не е идвало. Как ще го описва? Ако вземете една малка картина, да допуснем 10 сантиметра на дължина и 6 сантиметра широчина, ако тази картина се проектира на платното, тя се увеличава. Увеличава се по закона на развитието, става пречупване на светлината и предметите стават големи. Тъй е за далекогледите. Ако гледате пред бинокъл от малкото към голямото огледало, предметите се увеличават. Ако гледате от голямото към малкото, предметите се намаляват. В човека има два процеса: единият намалява нещата, другият ги увеличава. Увеличението и намалението не представя самата реалност. То е отношение на пространството. Всеки предмет, който е далеч от вас, той е малък; всеки предмет, който е близо до вас, той е голям. Показва отношение на разстоянията, които съществуват. Следователно, предметите могат да се увеличават и да се намаляват. Вие не сте в едно статическо положение да гледате само на едно място. Понеже някой път се приближавате, някой път се отдалечавате, виждаме слънцето. Земята като се върти, като се обръща лятно време иди по-далеч, че лъчите падат по-отвесно, голяма светлина имаме. Зимно време слънцето се приближава, но лъчите падат наклонено, светлината се намалява.

Този закон е верен: Вие се отдалечавате от Бога, дали вие го признавате или не, но вие се движите около Бога както Земята. Слънцето не иска да знае дали Земята ще вярва или не, но тя обикаля около него. Тя може да не признава, да каже, че тя по свое желание ходи около него, че се върти. Всеки човек се върти около Бога, нищо повече! Понеже се върти около Бога, ще се върти и около себе си, не всякога взема еднакво количество топлина и не всякога може да вземе еднакви блага от него. Без любов от Бога ще вземеш най-малкото. Без любов към Бога, вие материален живот може да придобиете много, но духовен съвсем малко ще придобиете. Един ден, ако вашето състояние се измени, че от материалист вие станете вярващ по убеждение, да вярвате в Бога, тогава ще искате да се освободите от вашето богатство. Понеже с богатството, като речете да умирате, богати хора в онзи свят не могат да влязат, държат ги на земята.

Разправяше ми един свещеник от Варненско. Аз не съм проверил този факт, но на основание на други може да го проверя, но на основание на други факти, на които се основавам, че и този е верен. Този свещеник писал той поменик за умрелите, цяла една торба с хиляди имена, вземал им парите, не ги поминавал и в една торба ги турял. Умира свещеникът, не го пущат на онзи свят. Затворен седи в църквата. След смъртта му назначават друг свещеник и когато казва: “Да помене Господ Бог”, явява се старият свещеник на новия и му казва: “Торбата”. Той казва: Опасна работата, ако иска да ме тури в торбата. След две-три седмици дава си оставката, казва: Не ми е приятно тук да служа. Иде втори, трети свещеник, всички бягат. Най-после иде един смел свещеник. Като се явил и му показал торбата, той отива да види какво има в торбата . Гледа писани имена и чува в съзнанието си: Моля, не ги поменавах, сега ми е голяма тежест, много страдам, направи ми една услуга да започнеш да ги поменаваш умрелите. Другояче не може да се освободи от църквата. Той започнал ден след ден да ги поменава, че му направил една услуга да се освободи. Казвам: Богатият, който е заминал за другия свят, трябва да изпразни торбата, и да отива със свободни ръце, да не остане нищо. Щом умреш, ще държиш богатството. След като умреш, ще намериш кой да дойде да вземе тия пари, да ги изхарчи и да се освободиш. Сега бащите като умират не ги раздават, но ги разделят на синовете си. Връзват се със синовете. Баща, който отива на онзи свят, ще повика синовете си и ще каже: Ще ви кажа, както един българин е на-правил. Един български богаташ, чорбаджия, дава пари под лихва, пренася се в онзи свят и като се връща след десет деня от оня свят, казва: Видях, че ние на земята не живеем тъй както иска Господ. И аз не съм живял. Я ми дайте тия тевтери, три тевтери пълни с длъжници, казва: Запалете огъня с тях, турете ги в огъня и ги изгорете. Всичко туй трябва да се изгори. Трябва да се научите да служите на Бога. Бог ни е дал живота, не да го губим в празни работи, толкоз години съм мъчил тия хора! Бог не ме е пратил да мъча хората, но да ги обичам, да им правя добро. Че от моя живот, те да обикнат Господ. Питам: Колко хора има днес готови да изгорят своите тевтери като този българин? Ние сме толкоз дребнави, че като имаш да вземаш сто лева, казваш: Имам да вземам сто лева от тебе. – Казах ти, че нямам сега да ти ги платя. Аз съм за това, който има да даде, никаква лъжа. Да не казва, че няма, когато има. Който има да даде, да плати. Като каже, че има да плаща. Човек, който не седи на думата си, не е човек. Каже нещо, трябва да го направи. Когато говорите трябва да си давате отчет. Сега всеки обещава, а с обещание работа не става. Всяко нещо, което обещаеш, трябва да го направиш. То е човекът. Щом го направиш, ще имаш известен кредит. Казвам: Духовният живот не е само да направим, но като идете в живота, как ще ви гарантират? Вие искате да се подобри вашето положение на земята. Този закон е за този и за онзи свят е верен. Всякога на човека се подобрява живота му, като изпълнява волята Божия. Аз не съм за вярата на хората. Аз не съм и за онези човешки добродетели, да забогатееш от кожите на животните, пък ще палиш свещи и ще помагаш на този, ще помагаш на онзи. Туй не го считам за добро. В света всяка една помощ, ако не правиш нещо от любов. Като дойде един беден човек в дома ти да считаш, че Господ ти дошел на гости. Аз ще ви приведа един пример из българския живот. Бях на гости на един български свещеник в Шуменско. Него ден ето иде един калугер на гости на свещеника, един доста добър свещеник. Калугерът обиколил света, иде от Ерусалим, през Света гора минал, навсякъде ходи и пари няма. Казва на свещеника: Искам в София да ида, ако можеш да ми дадеш пари. Нямам, не може да ти дам. Калугерът тръгва, отива на гарата. Аз му казвам: Знаеш ли, че този беше Христос? Казва: Не думай! Ако е Христос сега ще го настигна да му дам пари, но ако не е Христос, на калугера не давам. Ние ако е Христос сме готови да дадем, защото закон има. Ние очакваме нещо от Христа. Или аз можех да му кажа тъй: Този калугер знаеш ли едно време колко добрини ти е направил? Ти трябва да му се отплатиш за доброто. Той ме пита: Вярно ли е, че е Христос, да не би да искаш да ме лъжеш? Ако му кажа, че му е правил добро, ще пита как му е правил добро. Ние мислим, че веднъж сме били на земята, друг път не сме били на земята.

Сега не е време за спорове, за теории. Теориите отпосле са дошле. Ние ще се върнем в сегашното положение. Всяка пръчка, която не принася плод, отсича се. Той говори на своите ученици и близки. Тази 15-та глава от Йоана, не е за обикновените християни. Тя е за онези, на които съзнанието е в последната фаза на самосъзнание и да премине вече в свръхсъзнанието. Ти като минеш в свръхсъзнанието, в тебе ще се разтвори твоят поглед така, че всичко ще виждаш. Един човек като погледне, всичко вижда, съкровища, диаманти, скъпоценности, вижда, че има реки да текат. Един човек на свръхсъзнанието разбира химия, физика, всичко разбира много добре. Този човек не може да бъде беден, понеже владее закона. Той ако посее един декар земя, житото ще има класове повече от педя и то ще бъде едро. Един декар ще сее, а ще му даде за пет декара. Той не е лаком, този човек. Този човек, който носи свръхсъзнанието, ако му вземете една дреха, която я е носил, като я носи, става по-хубава, не избелява. Щом избеляват, дрехите показват, че твоето съзнание не е издигнато, а е много слабо. Бил съм в много домове, оплаква се господарката, че избелява дрехата. Аз зная, защо е избеляла, но нищо не й казвам. Той казва и моята избеляла, трябва да си направим нови. След една година пак избелява. Човешкото свръхсъзнание като направи една дреха, колкото време минава, става по-хубава, устойчив е материалът. И тялото е устойчиво, и погледът е устойчив, и ушите са устойчиви, всичко е устойчиво в човека, който има туй свръхсъзнание. Или свръхсъзнанието е най-свободният вход, до който любовта достига. Няма големи препятствия.

Та казвам: Ако вие добиете свръхсъзнание, тогава болестите ще бъдат едно добро упражнение и мъчните задачи ще ви бъдат приятни, да ги разрешавате. Няма да ви бъде трудно да ги разбирате. Затова трябва да се стремим да бъдем силни, не да придаваш силата си на ония материални работи, които държиш отвън, но силата е вътре в твоя ум, в твоето сърце и в твоето тяло. На един човек, който има свръхсъзнание, невидимият свят обръща внимание. Казва: Господ винаги държи погледа си към него. Този човек е обърнат с лицето си към него и той приема най-големите Божии благословения. Той е отзивчив и е добър проводник на Бога, той няма киселини до по десет пъти на ден да се мени. Казваш: Ти нямаш скърби. Казвам: Аз не си създавам скърби. Вие нощно време ходите, набиете си краката на един гвоздей, имате скръб. Вечерно време не ходя да стъпвам на гвоздеи, не страдам. Няма защо да си създавам страдания. Защо ще кажа: Може да заболея от чума. Що ще влезе този бръмбар? Чумата като дойде ще я нахраня с топла вода. Ако дойде чума, съберете се 10, 20 души, турете една харания* с чиста вода, стоплете я и пийте от нея, и вижте дали ще ви хване чума? Ако нямате харания да топлите вода и да пиете, ще ви хване чумата и нито един от вас няма да остане. Философията седи в това: чумата като дойде, във вас има храна за тия бацили, те имат серум, като се размножават бацилите, като пиете топлата вода, разредява се серумът на тия бацили и не може да се размножават. Българите казват, че чумата я (е) страх от топлата вода. Когато преди 70-80 години се явила чума, много българи избягали в Балкана, наклали огън, турили две-три харании с топла вода и казват: От врялата вода чумата я (е) страх.

Сега казвате: Какво нещо е Бог да ме обича? Аз да ви представя. Представете си, че вие сте беден музикант, бедно дете сте, свирите, никой не обръща внимание на вас. Ходите от едно място на друго, не ви върви. Един ден минава покрай вас един знаменит виртуоз, човекът пише по музиката, обърне ви внимание и казва: Това дете е даровито. Влезете под неговото покровителство и от него ден вашите работи тръгват напред.

Та казвам: Ако Божият поглед се спре един ден на вас, той има желание да свирите, да рисувате, да пеете, или да правите добро. Някои хора искат да станат добри. Но доброто е изкуство. Ти като си добър ще нарисуваш най-хубавите картини, на небето. Като правиш добро на земята, в духовния свят си художник, като умреш ще намериш картините горе. Като идеш казват: Този е знаменитият художник, който нарисува тия картини. Ако си бил сладкодумен да утешаваш хората на земята, ще бъдеш най-големият музикант на небето. Като си говорил тук, цели симфонии си написал там. Сега може да ми кажете: Това вярно ли е? Ако вярвате, тъй е. Ако не вярвате, не е тъй. Аз може да ви представя същата истина: човек е пратен на земята по обратен път да придобие някакво изкуство. Ако ти след като си живял 50-60 години не придобиеш някакво изкуство, ти си прекарал напразно живота. Ако ти си живял 40-50 години на земята и не може да поправиш носа на един човек, какъв човек си? Ти си живял 40-50 години и не може да поправиш ухото си – какъв човек си? Ако ти си живял 40-50 години и не може да поправиш устата си, какъв човек си тогава? Ако ти си живял 40-50 години и не може да поправиш ноктите на човека, но пръстите да можеш дебелите кости да направиш тънки, то е най-малкото изкуство. Ще видите, че някои хора имат тънки коси, брадата е остра. Какво показва? – Две естества: мисълта е мека, но в постъпките, във волята е твърд. Говори мекичко, но като дойде до брадата, взема 25 %. Затова съветвам младите моми когато се женят за момците, да чакат да им израснат бради. Младата мома да попипа косата, ако е остра, да не се жени. Но и момъкът трябва да попипа косата на своята възлюблена, не само да я гледа, как е накъдрена, но косъмът да не прилича на свинска четина. Една вяра в Бога, трябва да произведе цял един преврат в костите, и в мускулната система, и в главата, и в дробовете, и в ноктите, и навсякъде да стане преобразование. Изкуство трябва. Мускулите на човека трябва да станат пластични, че като го видиш, да ти е приятно да го гледаш, да има една подвижна походка. Той е на 20 години и с бастон ходи, на 35 години с бастон ходи. Тогава поддържаха едно време учените следната теория. Как се е явил бастунът? Когато хората минали от маймуни в хора, подпирали са се с бастун до като се научат да ходят. Сега хората с бастун се подпират, то е признак, че морално се повдигат. Бастунът показва, че минават в една по-висока форма на развитие, до като укрепне гръбначният стълб, че и без бастун да ходят. Този третият бастун, какво е? Онзи, който носи бастун, той има 500-600 хиляди лева в банката, то е третият бастун. Имаш познати, то е третият бастун. Баща ти има нити*, то е третият бастун. Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун. Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар. Казва: Аз имам само един баща! Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия. Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич. Казват: Отпосле се явява Любовта. Проявената Любов е Любов, непроявената Любов е една възможност. Сега нека да ви преведа един пример от съвременните оръжия, с които си служат военните. Един човек си служи с една пушка манлихер или едно чифте. Когато се прицели, той полека цели, целта е близка. Когато е далечна, дигне мерника нагоре стърчи. Най-първо куршумът ходи нагоре, прави една траектория. Най-първо отива нагоре от вътрешно напрежение, но колкото отива от външните условия, става по-тежък, те изкривяват, налягането става по-силно и противодействието по-слабо, тогава се образува една крива линия. Значи всичките предмети, които се движат в света, не може да се движат по една права линия, понеже има две сили, които въздействат – едната отвън , другата отвътре. Те трябва да се уравновесят. ако външните условия и вътрешните възможности се уравновесят, ще има една права линия. Ако човек иска да бъде справедлив, в него условията и възможностите трябва да са в равновесие, тогава имаме права линия. Щом имаме условия по-слаби и възможности по-силни, образува се една изпъкнала линия. Щом имаме условия по-силни и възможности по-слаби, образува се една вглъбната линия. Тогава по първия закон са се образували планетите. Когато възможностите са по-слаби, образували са се високите планини. Когато условията били по-силни, се образуват долините, образуват се вглъбнатини, образуват се езера, морета. При възможностите се образуваха планините.

Та казвам: Ако вие не може да се справите с външните условия, ако те са силни, вие ще станете долини. Тогава във вас ще се събере вода, реки ще имате. Трябва да бъдете разумен човек, да знаете как да употребите реките и езерата. Та казвам: Как сте направени, как Господ е направил човека. Ти искаш да бъдеш силен човек, но силата на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце. Човек, който няма силен ум и силно сърце, не може да бъде силен. Ето в какво седи силата: силният ум образува изобилна светлина, силното сърце образува изобилна топлина. Следователно, човек, който разполага с изобилна топлина и светлина, той е силен. Тогава се ражда в него волята му, която носи силата на светлината и силата на топлината, чрез която могат да се преодолеят всичките мъчнотии. Сега да ви обясня. Разправяше ми един: Гледам двама души се бият, но единият налага другия. Казвам: Защо се бият, искам да зная. Казва: Хиляда лева съм му дал, се ме лъже, десет пъти ме лъже, ще го бия, дето ме лъже. Онзи се оплаква. Казва: Съгласен съм, но ако ти кажа нещо, ще ме послушаш ли? – Ако е умно. Аз ще ти платя заради него. Аз ще ти платя заради него. Той има да ти дава, не го бий. Дойде ми на ум по едно време, аз бях взел на заем от него. Дава му хиляда лева и пита: Колко ти струват лихвите? Като му плаща хиляда лева и лихвите, онзи веднага се смекчава, казва: Мек отговор. Мекият отговор е да извадиш и да платиш. Веднага се смекчава онзи. Казва: Много ти благодаря, че дойде, че ме спаси от едно зло. Ела сега с мене. Отиват в кръчмата да се почерпят. Казва: Дайте едно кило вино. Заключението е лошо. До тук примерът върви добре, но като отиват в кръчмата, не е добре. Умният човек, аз трябваше да го оставя до кръчмата. Там и двамата отиват да станат слуги на дявола. Като пийнат, друга беля има. Аз му давам моята философия, казвам: Втори път като срещнеш някого да бият, не отивай в кръчмата! Понеже ти плати, покани го в дома си, нахрани го, дай му хубав обед. Поправям моята погрешка. Ако оставя, че са пили винце, не бива, затова казвам: В къщи ще ги поканиш, ще ги угостиш. Всякога, когато човек направи едно добро, той поканя целия невидим свят на угощение. Защото невидимият свят е крайно чувствителен към всяка добра постъпка, към всяко добро чувство. Една добра мисъл, едно добро чувство, приличат на хубав цвят, цъфнал с най-хубавата краска. Една мисъл прилича на узрял плод в невидимия свят. Следователно, нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки, това са плодове на райските дървета. Всеки от вас ще намери своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Като идете в оня свят, увиснали са върху райските дървета. Името ви е записано: Иван Драганов, Петко Стоянов. Сега ще ме питате: Може ли да се пишат? – Пишат се. Вие ще идете в оня свят. Една жена ще се жени, 4-5 мъжа е имала тук, като иде там ще я питат: Защо те пратиха на земята, за четири ли мъжа? Затова ли те прати Господ? Или родила си 4-5 деца и всичките измрели, затова ли те прати Господ, да раждаш деца? Или ти си съдия, 15-20 години стотина души си турил в затвора. Затова ли те прати Господ? Съдията като съди, ще му даде един добър съвет, като го повика. Иде един, прекомандировал се и му казвам: Няма да ме лъжеш, ти си един престъпник, дядо ти, прадядо ти, братята ти са правили престъпления и тук ме лъжеш. Казва: Аз ще се постарая да се подобря. Казвам: Всичко наше минало е написано на нас, трябва да се оправи. Ако палецът прилича на боздуган, трябва да се поправи. Един ден гледам една жена, много лошо са говорили заради нея и си казвам: Чакай да вида, в какво седи злото? Като погледнах челото й, видях три линии. Едната линия показва, че обръща внимание на дребните работи, пет пари, ако даде, ще ги иска; ако има да дава пет пари, ще ги върне. Но още и други две линии има – няма да ви ги кажа, къде са. Показват една честност. Казвам: Ето една жена, която има заложби, има добро желание, само й трябват добри условия да започне да работи за Господа.

Нас ни трябват добри хора. Срещайте се с добри хора! Слабите да се срещат с добри хора, силните да се срещат с лоши хора. Силните в доброто да срещат лошите, слабите в доброто да срещат силните в доброто. Само по този начин светът може да се поправи!

Всичките велики хора на миналото сега са на земята. Нищо в света не е умряло. Всичко е живо. Всички добри хора, всички велики хора са се на земята. Благодарение на тях светът върви добре, на-пред!

Тайна молитва.

3-та беседа, държана на 12 октомври 1941 г., неделя, 10 ч.с.

Изгрев. София