Разлика между версии на „Закон на съпоставянето“

Версия от 22:33, 30 декември 2009

ЗАКОН НА СЪПОСТАВЯНЕ

Бягай в Египет! Иди в земята Израелева! Закон на съпоставянето, това е зазоряването на съзнателния, на разумния живот. Това е проявление на великото съзнание не на самия живот, но на онези граници, откъдето започва проявата на разумния живот. По нямане на онези още точни думи, които да изразяват този вътрешен подтик на живота, той не може да се сложи на книга. Изразните думи, това са форми, в които всяка мисъл трябва да се излее, да се оформи, да се изяви. Значи, законът на съпоставянето, това е зазоряването на живота. И всеки от вас трябва да знае как да съпоставя своя живот. Например, бягането, това са скърбите на живота. Стани, вземи детето! Страхът кара човека да бяга. Сърцето ти трепери от страх дали ще се спасиш или не. Стани, вземи детето и бягай в Израелевата земя! Това е връщане в Отечеството ти, където ще се видиш със свои приятели, със свои близки. Това вече е веселие, радост. Онези, които не са запознати със закона на съпоставянето, казват: не може ли да не бъде така? Когато разглеждаме проявите на самата природа по някой път ние критикуваме нейните постъпки и казваме: не може ли това нещо да стане по друг начин? Ако може по друг начин, ти направи своя живот по друг по-умен начин. Бъди ти по-умен от самата природа! Вие казвате: животът не може ли без скърби? Може, но кога? Когато ти си разумен, когато ти не правиш погрешки в живота си, когато спазваш всички закони. Тогава няма да имаш никакви скърби и радости. Природата ще върви винаги по твоите стъпки. Тя ще те признава. Но щом правиш много погрешки, скръбта ще върви по твоите стъпки. Казват за някого: той е праведен човек. Да, той е праведен човек, но баща му не беше праведен човек. Ами и баща му беше праведен човек. Да, тогава дядо му не беше праведен човек, има си крушка опашка. Не е въпросът само краят на въжето да бъде здрав, но цялото въже трябва да бъде здраво. Ама половината въже е здраво. Не трябва само половината въже да е здраво, цялото въже трябва да бъде здраво. То трябва да бъде здраво и в началото, и в средата и в края. Между частиците на въжето трябва да има силно сцепление, за да бъде пригодно за работа. От това вие изваждайте своите изводи, защото духовните работи могат да се обяснят само чрез закона на съпоставянето. Вие не трябва да разглеждате живота от ваше гледище, защото тъй както живеете сега, вие живеете със стари предразсъдъци на вашите деди и прадеди. Във вас още няма един широк жест да се откажете от себе си. Вие още треперите. Като ви хване някоя треска, цял се разтрепервате и казвате: опасно ли е положението ми? Казвам: не, не е опасно, имате малко бацили в носа. Вие сте малко уплашен и казвате: треска имам, пулсът ми се увеличи с 5-6 биения, температурата ми се увеличава, става 38,39 дори 40 градуса. Положението ми се влошава. Скоро викайте лекар! Болният трепери, трепери и майката и бащата. Казват:температурата му се увеличава. Какво от това? Колко градуса температура има? 39-40 градуса. Че какво опасно има в повишаването на температурата до 39-40 градуса? Този страх се дължи на неразбиране на онзи велик закон на съпоставяне. Щом температурата ти се увеличи на 39 градуса, ако разбираш закона на числото 39, ще събереш числата 3 и 9 и ще получиш числото 12. После ще събереш 1 и 2 и ще получиш 3. Числото 3 изразява закона на равновесието. Сега аз правя едно съпоставяне. Когато човек има температура 39 градуса, разбирам, че този човек, както и неговите баща и деца цял живот са яли кокошки и агнета, пили са и са гуляли и сега в организма му поради натрупването на излишни утайки става едно горене, при което всичко това трябва да се пречисти. В този организъм настава един химически процес и затова казвам на този болен: ти ще пазиш строга диета: 1-2-3-4-5-6-7 дни няма да ядеш нищо. После прозорците ти на стаята ще бъдат отворени, за да влезе повече светлина. Няма да спиш много. Умът ти ще бъде всякога буден, ще се молиш, ще поправиш всичките си погрешки и ще видиш как температурата ти ще спадне. И всичко това е много естествено. Казвате: ама днешната наука не е доказала още това нещо. Това, което хората на Земята наричат наука, на Небето не е наука. Това са играчки, забавления за малките деца. Аз не ви говоря за някаква наука на хората, които живеят по софийските улици. Не, аз ви говоря за такива учени, от които едва ли ще намерите 1 или двама. Такива учени хора едва ли ще ги има в Лондон и Париж, а тук в България има само един такъв учен и аз го зная. Учена глава е той. Когато посетих един ден този учен, той ми каза: на този народ главата му е много дебела, но все ще поумнее някога. Като казва той, че главата му е дебела не говори на присмех, но факт е това, че този народ още не разбира закона на съпоставянето. Този народ има изблик на енергия. Той иска да живее, но не може да разбере как да съпостави страданията т.е. не може да намери начин как да канализира своята енергия. Но той ще се научи. Често съвременните хора правят силни бетонни крепости, както при Вердюн и казват: е, крепост е това, но българинът е много дълбок в своите талкувания. Когато французите обсадиха Вердюн, един българин пророк, който е фелдшер казва: твоето пророчество и моето пророчество трябва да се подчинят на факти. Противоречията в живота ни най-малко не трябва да ни изненадат, защото противоречия съществуват само за неразумните хора. За разумните хора, всичко което става в света е една симфорния. Противоречия в света няма. Туй, което за едного е противоречие, за разумният човек е благоприятно условие за работа. Това за него е едно условие. Ако вие турите един килограм тежест над една мравка, тя ще се спити под нея, но ако турите тази тежест на гърба на един юнак, той няма да усети нищо. Мравката казва: ужасно нещо! Знаете ли каква тежест нося на гърба си? Каква тежест? Един килограм. Гърбът на една мравка от един килограм тежест става на пихтия, а един юнак с един килограм тежест на гърба си става герой. Защо? Защото мравката не е разумна. Мравката обича да бута там, където не й е мястото, затова е мравка. Туй значи мравка. И пчелата по някой път обича да събира мед от там, откъдето не трябва. Тя е много трудолюбива, много чистичка, но по някой мед събира мед от там, където не трябва. Казват: пчелите са трудолюбиви и чисти. Да, трудолюбиви са, чистички са, но по някой път те влизат там, където не трябва и се опиват. Когато пчелите влязоха в нашия свят, те почнаха като хората да пият, станаха пияни. Казвам: пчелата е влязла в някой човешки университет да се учи. Да, влязла е при някой винар, който прави вино, да пие. Влязла е в неговите джобури. Та по някой път и ние слизаме в джобурите на дявола, да събираме мед и после ставаме въртоглави, започваме да философстваме. Докато в твоето сърце не дойде мир, не настане тишина, не изчезнат противоречията и докато мислиш,че светът е лош, че животът не е добре организиран, а само ти си умен и добър, ти не си на права посока. Аз казвам: всички онези философи, писатели, които имат противоречиви възгледи за живота или за природата, те са под един знаменател. Те са хора от школата на мравките, от школата на пчелите. А всички онези философи, които казват, че ние започваме от сега нататък науката, това са хората на истинската наука, това са хората на бъдещето, хората на съзнателния живот. Стани, вземи жена си и детето и бягай в Египет, каза ангелът на Йосифа. Ангелът се яви на Йосифа в сънно състояние, а не на яве, защото Йосиф не беше готов да издържи присъствието на един ангел. Само на Аврама се явиха в будно състояние ангели и той приказваше с тях, угощаваше ги. А на Йосифа във време на сън се яви един ангел и му каза: стани, вземи жената и детето и бягай в Египет! Защо? Това дете трябва да отиде в Египет и там да научи египетската мъдрост. Че излиза от едно място и отива на друго, това не е нещастие. Египет представлява земният живот. Всеки от вас е един изгнаник. Ангелът е казал на майките и на бащите, на всеки едного от вас: вземи това дете и бягай в Египет! Законът е такъв. Ако искаш да се избавиш от голяма напаст, тъй трябва да постъпиш. Ти трябва да бягаш в най-голямата тъга, за да се избавиш. Че и най-големите разбойници и апаши не бягат ли? И те бягат. Но да се повърна сега на закона на съпоставянето. Ангелът се яви втори път на Йосифа и му каза: стани, вземи детето и бягай в Израелевата земя! Какво са мислили баща ви и майка ви, какво е мислил и дядо ви, какви са вашите възгледи, това оставете за себе си. Какво мислите вие в този момент и това задръжте за себе си, но какво подразбира закона за съпоставяне на нещата, него учете сега. Дойдете ли до този закон в живота, намерите ли в себе си закона за съпоставяне на нещата, първото нещо, което ще почувствате в себе си то е: ще придобиете един вътрешен мир, едно вътрешно просветление на вашето съзнание, деятелност на вашия ум и ще забележите, че това, което досега ви е тревожило, беднотия, болести, лошите думи на хората, всичко това ни най-малко вече няма да ви смущава, ни най-малко няма да ви засяга. Преди това състояние обаче, всяка лоша дума казана за вас ще ви размъти, ще създаде една вътрешна енергия във вас, ще почувствате едно вътрешно преливане на тази енергия. Защо е така? Понеже в разумния живот колкото повече се увеличава злото, толкова повече се увеличават и положителните низходящите енергии към центъра на Земята. И в центъра на Земята има разумност. Така говори окултната наука. Тя казва, че центърът на нашата Земя е едно разумно място и този център привлича всичко. Това разумно начало сцеплява хората. Законът на сцеплението не е физически, но духовен закон. Кой е вързал онзи вол, някъде в обора с въже? Някое разумно същество го е вързало. Капанът, в която е уловена една мишка, пак е поставен от някое разумно същество. Следователно, всички ограничения в света, в един или друг смисъл, се дължат на разни видове енергии и то разумни енергии. Значи, тия енергии, които ограничават аз наричам положителни енергии в низходяща степен. Има обаче и положителни енергии във възходяща степен, които отиват към Слънцето. В тези два вида енергии именно, законите са обратно пропорционални. Тогава, ако искате да знаете къде е вашия център, трябва да знаете, че вашият център на Земята, това е вашият стомах. Помнете, че аз съпоставям нещата. Центърът на Земята съответства на вашия стомах. Там се намира нашата симпатична нервна система, нашият стомашен мозък. И докато всичката ваша енергия е съсредоточена към вашия стомах, вие имате една положителна енергия в низходяща степен и следователно вие ще се ограничавате. Щом всичко е съсредоточено към вашия стомах, вие няма да имате никаква наука. Следователно, и рибите и месоядните и тревопасните животни и птиците, както и всички хора, майки и бащи и свещеници, дори и всички хора с най-възвишени пориви, ще имат един и същ общ център. Не е лошо, че този център съществува, обаче според закона на съпоставянето трябва да има известна хармония. Колкото енергии слизат към стомаха, толкова енергии трябва да възлизат и към мозъка. Казвам: вземете за пример туй малко дете, което майка му взе и избяга с него в Египет. Казвам: след като си боледувал дълго време, ще пиеш всяка сутрин половин литър прясно мляко от някоя здрава крава или някоя здрава биволица или някоя коза. Добре ще гледаш твоето малко детенце. Защо? Защото твоят стомах е твоето малко детенце. И ти ще го храниш с хубаво прясно мляко. Млякото може да е от каквото и да е животно, но трябва да е здраво. Сега всички ония от вас, които са вегетарианци нека ме разберат добре, да не стават фанатици. Майката как отхранва своето малко дете? С мляко. Птичките как отхранват своите малки? С мушички. Някои от вас мислят, че и мляко не трябва да ядем. Не, можем да ядем и мляко. Казвате: храната ни трябва да бъде чиста. Да, вярно е, че ние трябва да намерим онази съответна за нашия организъм храна. Ние трябва да определим коя храна се нарича вегетарианска. Под вегетаринаска храна аз не разбирам непременно чисто растителна или строго плодоядната храна, но под вегетарианска храна бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Вегегарианска храна наричам онази, чиито трептения напълно съответстват с трептенията на нашите мускули т.е. на органическата материя. Значи, между клетките на храната и клетките на нашия организъм трябва да има пълно съответствие или пълно изтичане на енергиите към Слънцето. Тази храна именно е вегетарианска. Тя и плодна, тя е и храната, която прави хората светии. Има такива храни обаче, на които трептенията на клетките отиват към центъра на Земята. Такива храни носят отрова в себе си. Такива храни могат да бъдат и растителни и вегетариански. Най-голямата отрова, която съдържа месото и за която учените хора даже и не подозират, седи в това, че се посяга върху живота на онези млекопитаещи, каквито са например овцете, козите и други, у които има силно желание за живот. Съзнанието в тия животни е будно. Те искат да живеят, вследствие на което всичката им енергия е съсредоточена в центъра на Земята. Те мислят само за живот т.е. само върху това, как да се размножават повече и да се нахранят, а не мислят нищо за рая, нито за спасението на душите си. Всичкият им живот е съсредоточен само към мисълта за хранене и като си доставят храната, заспиват. За тях може да се приложи поговорката: и целият свят да изгори, това не е важно, стига чергата ми да е здрава. Забележете, тези животни щом се нахранят, закриват главата си и заспиват като казват: по нататък каквото Господ даде. Та казвам: понеже у тези животни се заражда ужасен страх, ужасна омраза и отвращение към всички, които искат да им отнемат живота, всичко това се възприема като отрова от тия, които ядат месото им. Това нещо учените хора трябва да го знаят. Онези учени хора в Америка, Англия, Париж, за които ви казвам, че съществуват, знаят това нещо. И онзи учен в България, който има събрана цяла библиотека по този въпрос също знае това. Този учен е най-благородния човек. Той представлява тип, какъвто трябва да бъдат българите. Аз бих желал българите да бъдат като него. Та казвам: вие трябва да знаете как да постъпвате с всяка ваша мисъл и с всяко ваше желание. Вие трябва да знаете как да съпоставяте вашите желания, как да съпоставяте вашите мисли. Между вашите мисли и желания непременно трябва да има едно съпоставяне. Между мозъка и стомаха ви трябва да има едно пълно определение, едно пълно съответстие. Мозъкът и стомахът са двата полюса на живота ви. Ако ви боли главата, трябва да знаете, че и стомахът ви е в безпорядък. Ако ви боли стомахът, трябва да знаете, че и главата ви не е в порядък. За да бъде човек здрав в пълния смисъл на думата, той не трябва да има нито главоболие, нито стомах да го боли. Боли ли го нещо, той не е напълно здрав. Ако имате главоболие, има начин за лекуването му. Ако имате разстроен стомах, пак има начин за лекуването му. Методите за лекуване са тъй прости, че всеки от вас може да ги приложи. Имайте предвид, че след като сте живели 20 години безпорядъчен живот, не ще можете за 1 седмица или за 1 месец да се изправите, да подобрите вашия организъм. Поне в това не вярвам. За да изправиш животът си, трябва ти поне 20 години още, да започнеш оттам където си направил погрешка. Ти ще се намираш под действието на един кръгообразен закон на движение. Ще станеш, ще се подемеш отново и като се върнеш на същото място, ще започнеш с голяма бързина. Ще ти трябват 20 години за да се върнеш назад и да изправиш погрешката си, не трябва много време. Ще можеш и в един ден да я изправиш, стига да си разумен. И тогава, стига да има съзнание в тебе, ще се върнеш на същото място. Сега у всинца ви има съзнанието, че познавате истината. Велико нещо е да познаваш истината! Аз бих желал да познавате истината. Да познава човек истината, значи да бъде свободен. Познанието подразбира свобода. Онзи, който е свободен, той е и разумен човек. Свободата, светлината и разумният живот, това са възходящи сили, които отиват към центъра на Слънцето, отиват към друг един център на Вселената, която ние наричаме Божественото. И най-първо, ние трябва да се освободим от своите минали предубеждения. Всеки земеделец знае, че ако тури силен тор на някое крехко растение, то ще изгори, т.е. това цветенце няма да изгори, но ще се отрови. И затова всички земеделци казват, че за растенията трябва такъв тор, който е стоял на Слънцето известно време и се е преобразил под действието на неговите лъчи. От този тор, през който са проникнали слънчевите лъчи става нещо, а от този, през който слънчевите лъчи не проникват, никакъв тор не става. Та казвам: ти трябва да се попечеш на тия божествени лъчи не само един ден, но много години наред. Чудни са хората! Някой човек се развесели един ден и казва: е, намерих най-после живота. Казвам: не, приятелю, прозорците на твоя живот трябва да бъдат постоянно отворени и между Бога и тебе трябва да съществува едно постоянно преливане на сили. Някои хора казват: щом мислим за Бога, нашият живот се свършва. Не, щом намериш Бога или както аз го наричам, щом намериш закона на съпоставянето или закона на любовта, в тебе ще се вложи тази божествена енергия и всички дарби и способности ще се развиват правилно. Тогава каквото и да пипнеш, всичко ще ти се отдава, защото никой в света не работи сам. Ако всеки работи сам, нищо няма да излезе. За тебе работят майка ти и баща ти. Онзи, който казва, че може да работи всичко сам, ние ще турим в един остров и ще видим какво може да направи сам. Ще видите, че нищо няма да излезе. Но турете при него една от тези сестри, които го съблязняват в света, нека работят заедно. Ще видите как ще превърнат това място на рай. Значи, същото това място някой път може да се превърне на остров на страданието. И наистина, хората някой път го превръщат в място на страданията. Законът на съпоставянето гласи следното: не изисквай в дадения случай това, което е невъзможно! Има неща в света, които са невъзможни. Ще кажете: кои са те? Ще ви кажа една невъзможна работа. Комарът не може да изпие цял океан. Може ли един комар да изпие цял океан? Не, не е възможно. Колкото и да ме убеждавате, ще ви кажа, че това е невъзможно! Има неща невъзможни. Някои ще ми доказват сега, че за Бога всичко е възможно. Не петнете името божие! Когато Бог създаде комара, той написа за него така: комарът не може да изпие океана. Това чета на комара. И понеже божиите думи няма обратно решение, то няма сила в света, която да може да накара комарът да изпие водата на океана. Когато Господ създаде вола, написа на рогата му следното: волът никога не може да бъде в положението на човека. И ако ти искаш да ни доказваш, че този вол със своите рога може да стане член на обществото и да влезе в Софийския университет като професор по естествените науки, ще ти кажа, че това е невъзможно. Защо да е невъзможно? Понеже тъй е писал Господ на рогата на вола. Това са две от невъзможните работи. Кои са възможните работи? Върху лицата на хората пък е написано, какво е възможно днес да стане от тях. Има много хора, които са далеч от разумния живот. Кривата линия на лицето показва, че много хора едва са излязли от животинското състояние. Аз няма да се спирам да обяснявам този въпрос, но казвам, че кривата линия на лицето показва, кой кога е почнал своето движение към разумния живот. Този учен българин има много научни данни върху кривата линия на лицето. Тъй щото, по тази крива линия ние определяме точно, кой от кога е почнал да се движи към разумния живот и с каква бързина се движи към него. Някои и от вас са едва до границата на разумния живот. Някои от вас са на 100 километра разстояние, някои на 200 километра, а някои на повече от 200 километра, но един ден ще дойдат в самия разумен живот, обаче всички няма да се движите с еднаква бързина. Някои казват: от нас нищо няма да излезе. Какво се подразбира под тия думи? Аз подразбирам следното: ако се държите за това разбиране, което сега имате, от вас нищо няма да стане. Тогава какво трябва да направим? Ще измените своето състояние, ще изявите своите разбирания. Ти седиш при баща си, който всеки ден те праща да пасеш овце, говеда, свини и казваш: от мене нищо няма да стане. Духът ти казва: ти ще напуснеш овцете, говедата, свинете на баща си и ще отидеш в града при един благороден човек. Ще му слугуваш 2-3 години, докато намериш Учителя си. Ти ще кажеш: ама с това ще огорча баща си. Нищо, огорчи този баща, който те праща да пасеш свинете му! Ще ви приведа един пример за онзи блуден син, когото бащата изпратил да пасе свинете. Доколкото си спомням тази история, която ми разправяше един българин, казваше ми, че от очите на бащата капнали няколко сълзи, когато изпращал сина си. И като дошъл при него младият му син, той въздъхнал и си казал: дано поне се върне разумен! Ако ви се паднат само няколко рошкови, вие не обвинявайте невидимия свят, не обвинявайте Провидението, Духа, а обвинявайте себе си. Причината за вашето нещастие сте вие. Турете тази мисъл в ума си! Всеки, който иска да се спаси никога не трябва да счита като причина на своето падение, на своето нещастие другите хора. Има причини отвънка, но има причини и отвътре, в самия тебе. Главната причина си ти. И щом ти си главната причина, щом ти можеш да се обуздаеш, всякога можеш да измениш своето лошо положение. Тогава всички сили, които действат отвън могат да се премахнат. За да се роди едно съгласие, една хармония в самия ви живот, аз ви проповядвам закона на щастието. Аз искам да бъдете щастливи! За страданията аз съм ви говорил много пъти. Как трябва да ги понасяте също съм ви говорил, но трябва да знаете, че закона на щастието започва със закона за съпоставянето на нещата. Вземи детето и бягай в Египет! Това значи: иди при лошите хора, не ги осъждай, изучавай живота им и ще видиш, че във всички тия хора има едно въздишане. Вечерно време като се върнат те си казват: не вършим ние добро, не живеем както трябва, но такива са условията на живота! Има едно малко разкаяние в тях, а в религиозните хора има едно по-голямо разкаяние. Обаче не е само в разкаянието, но трябва искрено да пожелаем да подобрим живота си. Туй разкаяние не е само в раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готов за това, той ще се спъне сам. Ако онова пиленце вътре в яйцето е толкова щедро, че който дойде при него, то му каже, че всеки може да вземе яйцето му, питам: какво ще излезе от това пиленце? Нищо няма да излезе. От него няма да се излюпи пиле. Неговото богатство ще отиде напразно. Не, ти ще разчупиш яйцето сам, ще се излюпиш и каквото остане, него дай. Следователно, богатството, което ни е дадено в света е дадено за нашето развитие. Сегашните богати хора не използват своето богатство разумно. Колко време трябва да седи яйцето здраво докато се излюпи. Кокошката след като снесе яйцето си, трябва да го мъти 21 дни и след това се излюпва. Ако го оставите да седи под нея повече от 21 дни, то става запъртък. Значи, природата не търпи никакво богатство в банката си. Повече време отколкото трябва, запъртък ще стане. Ти трябва да туриш своето богатство в живота си! Може ли твоето богатство да ти влезе в твоята мисъл, в твоето чувство, в твоята воля, ти си богат човек. Има само едно истинско богатство в света. То са тия учени хора, за които ви говоря. Това богатство съществува в света. Тази енергия, от която житното зърно черпи тия сладки сокове, от които ябълките, крушите и другите плодове черпят, съществува в света. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, можете като отивате на Витоша например, да не носите никаква храна със себе си. Необходимата храна за вас сама ще си дойде. Как? Като разгънете кърпата си, тази храна ще напада отгоре върху кърпата ви като мана и вие ще имате един прекрасен обяд. И към която чешма да се отправите, вие ще отворите ръцете си, ще концентрирате мисълта си към Бога и веднага ръцете ви ще се напълнят с вода. От тази чешма ще потече чиста, бистра вода. Ще пиете и ще благодарите на Бога. Някои казват: как ще преживеем в този свят? А, приятели, аз съм преживял в този свят по този начин, както ви казвам. Отличен свят е той! Прекрасен и разумен свят е той! Казвате: е, де да имаме и ние този живот! Вие го искате, но без да бягате в Египет, без да се върнете в Израелевата земя. Не, ще бягате, ти детето и майка му! В Египет ще отидете. След това ще се яви ангелът втори път и ще каже на Йосифа: ще бягате, ти, детето и майка му, ще се върнете сега в Израелевата земя, понеже лошите условия на живота се измениха вече. Бягането в Египет е излизане от бащиния дом, отиване в странство да се учим, а връщането в Израелевата земя е възвръщане към Бога, връщане в бащиния дом. Господ иска да учим, затова е създал света. Казвам: ако вие имате онова дълбоко разбиране, за великото Битие, за великата интелигентност в света, за онази велика душа, подразбирам Бога, която трепти с такава нежност, с такава любов за всички и в която душа се заражда дълбокото желание да притече на помощ на всяка форма, колкото малка и да е, за да дойде един ден и тя в съзнание, да се развие, вие ще разберете и великия закон на съпоставянето. Казва Христос: ако Господ се грижи така за малките тревици, за малките мушици, колко повече заради вас! Питам ви: когато казвате дали Господ мисли за мен или не, дали се занимава с мене, това не е ли едно ограничение, това не е ли едно престъпление? Никога не се съмнявайте в Бога! Всички нещастия в света започват със съмнение в Бога. Не ме разбирайте криво! Аз не говоря за официалния Бог. Аз говоря за този Бог, от когото излиза съзнателния живот. Аз говоря за този Бог, който влиза в сърцето ти, отваря го и тогава ти си готов да се жертваш за всички хора и да направиш всичко за тях. Защото законът на жертвата е атрибут само на Бога. И всеки човек, който иска да се пожертва за Бога, прилича на него, в него работи божественото. И всеки човек, който иска да стане учен непременно трябва да има ума на Бога. Откъде идват кривите схващания в света? Аз още не съм се изказал. Още много има да ви говоря. Сега ще ви преведа 1-2 примера за обяснение на кривите съпоставяния в живота. Граф Амен, това е псевдонимът му се влюбва в една млада мома, но от много бедно произхождение и бил готов да се пожертва, да даде всичко за нея само и само да я издигне. Граф Амен имал сестра, която заминала в странство няколко години преди той да се влюби в бедната мома. Тя решила да навести брата си инкогнито, без да му се обади. И пристига един ден, но тъй преоблечена и изменена, че той не могъл да я познае. Тя дохожда при него и той веднага бърза да й представи своята годеница и казва: тази е моята годеница, моята бъдеща другарка в живота. Сестра му отговорила: много добре, тази мома е отлична, добра мома си избрал. Обаче неговата годеница като вижда тази приятелка, аристократка го запитва: коя е тази госпожица? Та е една моя приятелка. А, ти имаш нещо с нея! Не знам, не ми харесва тази мома, тя има нещо отвратително в себе си. Ето как действа законът на съпоставянето. Сестрата препоръчва годеницата, а годеницата казва: не искам да дружиш с тази мома, има нещо отвратително в нея. Това сме ние хората. Тези, които искат нашето щастие, ние им казваме: надалеч да сте от нас. Тъй е, духовните хора пред външните минават за извеяни хора. Не, приятели, имали духовност във вълците, в псетата? Духовното, възвишеното във вас, Бог го е създал. Възвишеното в нас е създало нашата глава. То е издигнало божественото в нас и е причина за нашето развитие. Божественото в нас създаде ръката. Божественото в нас създаде краката. Ние сме двоен човек. От пъпа надолу сме животни, а от пъпа нагоре сме човеци. Вие ще кажете: как е възможно аз да съм животно! Да, има животинско у тебе. Свързани сме ние. Аз не вземам това нещо в лош смисъл, но казвам, че животинското, човешкото и божественото в нас са преплетени в едно и всичко това работи в човека. Ще ви представя друг пример за закона на съпоставянето. Вземам го от една евангелска църква. Връща се един благочестив евангелист от църква и казва на жена си: много ми е мъчно, че днес не можах да се помоля както трябваше. Жена му го пита: защо не можа да се молиш? Не зная дали да ти кажа или не, но видях едно нещо, че има много хора, които могат да се молят по-хубаво от мене. Като гледах как се молеха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето! Кажи да видим! Двама млади, мома и момък, около 21 годишни, стояха пред мене и се молиха. Той й казваше: миличка, ти си моето божество, аз без тебе не мога да живея. И тя слуша. Слушам ги и аз и си казвам: ето на, този момък познава божеството си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, нико га не съм признал в себе си, че без него не мога. Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето божество, което седи до него. Казвам: закон на съпоставяне е това. Втори пример. Връща се един стар евангелист от духовно събрание и казва на жена си: знаеш ли, аз сега съм много доволен. Никога в живота си не съм се молил на Бога тъй, както днес. Благодаря на Бога, че ми даде възможност днес да го позная, да излея душата си към него! Какво има?- запитва жена му. И той попаднал при тия двама млади и разправя на жена си: научиха му тия млади, как да се моля на Бога. Как? Младият момък разправя на своята възлюбена: ние тъй ще живеем, иначе ще живеем, ще се разбираме добре, ще се обичаме и т.н. Аз като ги слушах, обърнах очите си нагоре към Бога и казах: Господи, благослови тия двамата! И аз се присъедининявам към тяхната радост. Каква е разликата между двамата евангелисти? Първият се върнал дома си обезсърчен, че не може да се моли като тия млади. Той си казвал: Боже, благослови ги, но и на мене липсва нещо. А вторият разбрал смисъла на молитвата. Тяхната радост и тяхното веселие било и негова радост и негово веселие. Той си казал: Господи, и аз прибавям своя живот към техния. Благослови ги! Значи, тук се вижда закона на съпоставянето. Питам: какъв е смисълът на живота при разбирания като тия на първия евангелист? На този човек липсва нещо. Значи, ти не можеш да се радваш на радостите на другите хора, не можеш и да изнесеш страданията и скърбите на другите хора. Когато хората плачат, плачете и вие с тях! Какво значи да плачеш с хората? То значи да можеш да им помагаш. Какъв смисъл има, ако аз постоянно роня сълзи върху ръцете на някой човек? Обаче, ако пророня само две сълзи и взема след това два или повече хляба и отида заедно с този човек в дома му да го утеша, това плачене има смисъл. Ангелът казва на Йосифа: вземи детето и майка му и се върни в израелевата земя! И в живота на всинца ни също така има един вътрешен, разумен закон, един подтик към добро, затова Бог иска всинца ни да направи щастливи и да го познаваме. Щом го познаем, ще видим, че в Бога няма никакви тъги, никакви скърби, никакво лицеприятие. В него има всичкото желание да ни направи весели, радостни и щастливи. Той е вложил всичкото си богатство за нас и всеки ден всички по-напреднали от нас братя идват да ни донесат това благо. И ако вие разбирате закона на съпаставянто, ще видите, че те всеки ден ви говорят тия неща. За разумния човек всичко говори Разправяше ми един българин от варненско следния случай: връща се той един ден от работа и рекъл да си полегне малко след обед на кревата. Ляга си, но по едно време чува като да му говори нещо: стани от леглото си и бягай навън! И не се минават 15 минути, целият таван се събаря върху леглото му. Така се спасил той. Говори ли ти този глас, не питай защо трябва да излезеш навън. Излез навън и не питай! Ако ние слушаме този вътрешен закон, много нещастия щяха да се избегнат. Търговец си, искаш да вършиш някакво предприятие с някой човек, но този вътрешен глас ти казва: не предприемай нищо! Ами защо? Не върши никаква работа с този човек, нищо няма да излезе от това! Искаш да отидеш в Америка, но този вътрешен глас ти казва: не бързай, не е време сега! Неразумните хора всякога бързат. Те са като някоя муха. Тази муха след като кацне на 20 места, какво става? Какво е направила? Тя след като кацне на няколко места, все ще остави по нещичко. Жените знаят, какво оставят мухите. Често трябва да перат своите перденца. По същия начин дойде някой нерелигиозен човек при тебе и ти казва: нищо няма в религията! И току видиш оставил нещо на перденцето ти. Ще дойде някой, ще каже: този брат не върви както трябва. И той оставя нещо на перденцето. Ще дойде някой свещеник, някой проповедник, ще каже: каква е тази нова философия, която се явила? И той оставя нещо на перденцето. Ами твоята философия каква е? Мислите ли, че онзи нож, който реже книгите и онзи нож, който реже главите на овцете и на говедата вършат някаква работа? Нищо не вършат. Те само се изтриват. Какво върши точилото? Изтрива се само. Такова нещо представляват страданията, които произлизат от неразбиране на закона на съпоставяне на нещата. Най-после, ти искаш да бъдеш щастлив. В какво седи закона на щастието? Ще обикнеш един човек, не той да те обича, но ти да го обичаш, и тъй да вложиш енергията си в него, че никаква сила в света да не е в състояние да те разедини. Да обичаш, както Бог обича. После тия двама да намерят други двама, които се обичат. Тия четирима сега да намерят други четирима, които се обичат и т.н. Бог е поставил свята енергия в нас и щом обичаме него, ще обичаме и другите хора. Щом срещнете двама, които се обичат, ще им кажете: братко, елате сега при нас! И тъй, законът за съпоставянето е един преходен етап в развитието на човека. Щом се разбере и научи този закон, тогава знанието и мъдростта ще се увеличат. В какво седи музиката например? За кого свирят хората? Всички онези велики композитори, всички велики писатели, всички велики поети, всички велики майки и бащи в света, които са създали нещо велико, създали са го за някого, когото обичат. Аз не съм срещнал никъде в аналите на целия човешкия род или в науката да е станало някакво добро или благородна дело без да е имало някакво разумно същество зад него, за което да е извършен този акт. Без любов не може да стане никакъв разумен акт. Без любов никой не може да се повдигне. Все трябва да има някой в света, когото да обичате. Герои трябват сега, а не страхливци! Много страхливци има в света. Животът не се състои от страхливци. Казвам: ние познаваме Бога. Хубаво, щом познавате Бога, аз ще дойда утре при вас, да видя колко го познавате. Ще проверя това нещо на опит не само на думи. Като запаля своята свещ и тя дими, аз познавам колко голяма е моята любов и моята сила. Ако моята свещ свети без да дими, пак познавам своята любов и сила. Свещ, която дими, познавам колко струва. Свещ, която не дими и нея познавам. Храна, която като приемеш в устата ти е сладка, а в стомаха ти се вкиселява, аз я познавам. Храна, която като приемеш дава смисъл на живота ти, дава ти възможност да мислиш и да чувстваш правилно и нея познавам. Следователно, по този закон на съпоставяне, ще ядем сладко, ще спим сладко, ще мислим сладко, ще чувстваме сладко, ще пеем сладко. И когато светът навсякъде се изпълни само със сладчина, ще дойде и красотата в живота. Да бъдеш красив човек, това е истинският човек. Това е човекът у когото чувствата, мислите и делата му са тъй хармонично съпоставени, че като видиш този човек, неговият образ представлява божествен образ. Като видиш такъв човек си казваш: колко красив е този човек! Ако един обикновен човек види някоя напудрена жена, веднага в него се събуждат всички нисши страсти. Ако този възвишен човек види една такава жена, макар и да е най-падналата, вижда в нея душа, от която живот блика. Той не я гледа като обикновена форма. Така и с всяка жена или с всеки мъж, или с всяка сестра или с всеки брат. Така ще бъде, когато дойдем до положението да разбираме онзи закон на съпоставянето, в който се заключава и закона на нашето щастие. И тогава, като се заемем да изучаваме всички науки, те ще придобият за нас друг смисъл. Когато един зоолог изучава животните, той трябва да разбира качествата на всички животни и приложението на зоологията в живота. Онзи българин, на когото не смея да кажа името, другояче разглежда животните. Вие съпоставяли ли сте всички животни, които изучавате, вълци, мечки, лисици и други, да знаете защо ги изучавате? Вие изучавате ябълките, крушите, сливите, но знаете ли защо ги изучавате? Вие изучавате тревите и разните растения, но защо ги изучавате? Те имат известни съотношения към нас. Вълците имат известни съотношения към нас. Овцете имат известни съотношения към нас. Изворите и разните планински върхове също имат известни съотношения към нас. Мусала има известно влияние върху нас. Витоша оказва друго влияние върху нас. Разните реки упражняват различни влияния върху нас, при това тия от тях, които текат на изток имат едно влияние. Тия пък, които текат на запад или към север или към юг имат съвсем друго влияние върху нас. Всички тия неща трябва да се съпоставят. И като погледнете на бреговете на тия реки, ще знаете какви са и хората. Ако погледнете на бреговете и видите, че те са ронливи и отвесни, това не препоръчва много хората покрай тия реки. Тия изводи са мои, но аз ви питам: как можете да обясните научно защо бреговете на едни реки са от един вид, а на други от друг вид? Вземете Дунава например, той е текал едно време зад Букурещ и цялата тази равнина е все негова. Кои са причините, че той е изменил своето движение и постоянно подронва бреговете? Всички реки в България са с ронливи брегове. Защо е това? Това не казвам аз, Дунав го казва. Дунав пита: какво ще ми даде за в бъдеще България? В България е силно развито качеството да руши. Той трябва да превърне тази разрушителна сила в творческа. Той трябва да смекчи тази разрушителна сила и да я превърне в съграждаща и ако българинът успее да я смекчи от него ще стане велик човек. Защото киселините, които има българинът могат да се използват само при благоприятни условия. Казвам това обаче е едната страна само. Българинът е поставен при известни условия и той трябва да ги разбира. Трябва да разбира тия динамически сили, които минават през него. Той трябва да разбира всички течения, които минават през България. Българите още не знаят, че под тях живеят множество същества. Но да оставим тия въпроси. Нека разгледаме някои от отличителните черти между българина и англичанина. Като се срещнат двама англичани, които са огорчени един от друг ще ги видиш, че единият удря с юмрук в лицето на другия и той му отвръща със същото. Няколко минути “трака-трука” “трака-трука” видиш, че се задоволили. Като се удрят в носа с това искат да си кажат един на друг: ти ще мислиш добре, разбираш ли! – и работата се свършва. Българите пък като се огорчат един друг, другояче се разправят. Единият вземе един кол и другият вземе един кол и се набиват хубаво, кой къде завърне. Българинът казва: ако не ме разбираш, ще видиш колът. Питам: какво искате от един човек, който се бие с колове, с цепеници? Англичанинът като те срещне казва: ти трябва да мислиш добре! Той удря меко. Българите се разправят със сопи, както по Радославовото време. Туй е характерната им черта. Това не го иска българинът, но трябва да знае, как да разполага със силите си. Когато аз искам някой път да обясня правилно тия неща, да им дам научно обяснение, започват да пишат за мен във вестниците туй-онуй. Те мислят, че аз съм някой попарко. Не, не съм попарко, но трябва да знаете, че това, което ви давам е за самите вас. Аз нямам никакъв интерес от това нещо. То е за доброто на българския народ. Вие сте българи. Вие искате да повдигнете вашия народ, вашите жени, братя и сестри. Ето аз ви казвам: желая вашето щастие и ще ви дам един метод, само го приложете! Опитайте дали е верен и тогава говорете. Защо ще говорите предварително туй или онуй за мене? Казвам: ако искате да пишете нещо лошо за мене, аз сам ще ви кажа как да пишете, защото и за това се изисква наука. Аз бих желал да имам един неприятел, но поне да е разумен! Казва Писанието: един разумен неприятел струва повече, отколкото 10 глупави приятели, а пък 100 глупави неприятели не струват и колкото един глупав приятел. Следователно, най-глупавият приятел струва повече, отколкото 100 глупави неприятели. Та казвам: изисква се разумно прилагане на закона на съпоставянето. Изобщо, разумност се изисква! И тогава, от всинца ни се изисква да бъдем благодарни за това, което сега се крие в нас. В дадения случай у нас има скрито, складирано толкова богатство, че дори е грешно и престъпно да се спираме върху малките неща. Ако ти търсиш любов, аз ще ти кажа как да я намериш. Ако търсиш някого, аз ще ти кажа как да го намериш. Ако някоя майка иска да роди някое дете, аз ще й кажа как трябва да го роди. Ако искаш да градиш една къща, аз ще ти кажа как да я съградиш. Ако искаш да градиш една църква, аз ще ти кажа как да я градиш. Ако искаш да учиш, не бързай, аз ще ти кажа как да учиш. Аз ще ти дам методи как да учиш, че сам да бъдеш доволен. Ние можем да създадем живота си по най-разумен начин, за което има ред правила. Не мислете, че аз искам да ви залъгвам, но ако у вас има желание да прилагате закона на жертвата, трябва да бъдете герои, а не да мислите, че днес ви говоря едно, а утре ще ви говоря друго. Така правят само глупавите хора. От едниния край на живота си до другия аз съзнавам, че в живота има разумност. Не съм само аз, който работя в света. Има безброй разумни същества, цяла градация съществува, по лицата на които се чете благородство и велика красота. Навсякъде между тях има надпреварване във вършенето на добро. И ти като се намериш между тях ще се въодушевиш. Богати са те, но всеки от тях жертва своето богатство разумно. Ти си отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш, но ако срещнеш една красива възвишена жена в пълния смисъл на думата и тя дойде да те целуне, а ти след това станеш разумен човек, какво ти дава тази целувка? Тази целувка е постигнала целта си. Аз считам тази целувка чиста и свята. Вие казвате: този човек говори за целувки. Да, за такива целувки говоря, за целувки на щастието, които могат да повдигнат, да възкресят човека. Аз говоря за целувки, които събуждат разумния живот в човека, които събуждат разумното сърце. Това е истинската целувка. Аз наричам правилно ръкуване, да се ръкуваш с един човек така, че да прелееш всичката си енергия в него и той запомни завинаги това ръкуване и да каже: ръкувах се с един човек, но никога няма да забравя този момент. Това е истинската целувка, това е истинското ръкуване. И от там нататък, каквото вършиш, всичко да бъде велико благословение за тебе. Този е великиян закон на съпоставяне. И ангелът казва сега на някои от вас, които не сте ходили в Египет: вземи детето и бягай в Египет! Аз ви казвам сега в будно състояние: ти, детето и майката идете в Египет! А на тия, които са ходили вече там, казвам: ти, детето и майка му върнете се вече в Израелевата земя, там вашите братя ще ви посрещнат. От там, където се кръстосват енергиите в човека, започва този кръстопът. Това е законът на великото съпоставяне на нещата. Не трябва да чакаме утрешния ден. Днешният ден е най-хубавият ден. Той е една нова епоха в живота ви. Туй, което е скрито в нас е нещо велико. За него не трябва да чакаме утрешния ден. Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Днешният ден е ден на щастие. Той е денят на Слънцето. Утрешният ден е денят на Месечината. Той е денят на постоянните промени. Днес си богат, а утре си сиромах. Днешният ден е денят на богатството. Тогава, кажете ни кои бяха причините, че господин Нептун се отдели от Слънцето? След него се отделиха Уран, Сатурн, после и нашата майка Земя, както я наричате. Защо се отделиха всички от Слънцето? След тях се отделиха Венера и Меркурий. Питам: защо се отделиха всички тия планети от своята майка и баща? Защо ги напуснаха и излязоха от този дом? Не можеха ли да живеят на едно място? Можеха. Но те излязоха и после пак ще се върнат. И ако ме попитате след колко милиони години ще се върнат, ще ви кажа, че те ще се върнат след толкова милиона години, колкото употребиха за да излязат. Един ден, когато се върнат ще живеят всички заедно. Сега трябва да научите закона на съпоставянето и да живеете съобразно него. Щом разбирате нещата чисто материално, вие казвате: ние си съградихме къща. Защо я съградихте? Да я давате под наем ли? Най-първо ти съгради къщата за себе си и ако тя е благоприятна за тебе, след като ти живееш първо в нея, тогава я давай под наем на другите! Вие сега минавате за благородни хора и казвате: аз направих къща, за да се ползват от нея другите хора. Не, най-първо ще градиш къща за себе си. Туй е законът на съпоставяне на нещата. Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си. Да съгради най-възвишени мисли чувства в себе си. Да стъпи на краката си, да стане морален човек. Само тогава всички хора, които живеят в закона на съпоставянето, ще могат да се хванат за ръка и да си помагат. Само така ще можете да развивате всичко възвишено и благородно, което се крие във всеки от вас. И тогава няма да постъпвате като онзи евангелист, който като чул ония млади в църквата, върнал се в дома си обезсърчен, отчаян, че изгубил всичко. Не, ще отвориш душата, сърцето и ума си за тях и ще се молиш Бог да ги благослови. Павел казва: ние живеем и се движим в Бога. Ако и вие разсъждавате така, тогава ви питам: как изпъкна злото в света? Знаете, че в абсолютния, в божествения свят злото не съществува. В света злото е само една десета, а доброто е девет десети. Следователно, когато ние кажем, че светът лежи в лукаваго, ние разбираме един много малък свят. Злото е отрицателната страна на живота, а доброто е положителната страна на живота. Във всеки от вас има добро, има нещо божествено. Тъй, че вие сега не си създавайте илюзии. Знайте, че сте в едно преходно състояние, не сте напълно самостоятелни. Онази малка черупка лодка и онзи велик гигант параход, които минават океана, не са в едно и също състояние. Гигантът ще мине свободно, а ти с черупката ще се люшкаш. Затова ще се качиш на гиганта и така ще минеш през океана. Писанието казва: вие силните помагайте на вашите по-слаби братя! Слабите казват: ние можем и без силните. Не, това са горделивците. Ще се смириш, защото само разумният човек може да бъде смирен. Някои мислят, че смиреният човек е слаб. Не, смиреният човек е много силен. Всички хора на добродетелите са смирени хора, те са най-великите, най- силните! Чудни сте вие! Човек с добродетели е най-силният човек. Тъй разбирам аз. Онези хора пък, които минават в света за най-велики гиганти, стига да имат един малък порок, те са най-слабите хора. Тях червеят яде. И ние знаем, че рано или късно те ще отидат там, където трябва. Ние разбираме закона. Казва ангелът на Йосифа: вземи майката и детето и иди с тях заедно при великите условия на живота. И сега аз бих желал, всички вие да сте такива българи, че да направите бреговете на Дунава неронливи. Кога ще стане това? Аз ви казвам: когато българският народ, когато всички учени хора в България изменят своя живот и бреговете на Дунава ще се изменят. И тъй, започвам с този велик закон за съпоставяне на нещата. Съпоставяйте нещата на мястото! Вярвайте в своя вътрешен глас, който ви говори. Вярвайте на божественото в себе си! Вярвайте на това, което не се колебае във вас, което никога не ви излъгва! Колко пъти сте казвали: ако бях послушал този вътрешен глас, който ми говореше, нямаше да сгреша. Бъдете верни на божественото в себе си! Вземете детето и мислете върху него. За в бъдеще аз пак ще се спра и ще говоря върху тази беседа, върху закона на щастието, как да се съгради този велик живот, за да бъдете всички богати, щастливи и здрави. Всички да имате сестри и братя и нито един от вас да не бъде болен или нещастен, та да мисли кому да остави завещанието си. Аз искам онези от вас, които ще пасат говедата на баща си, да хвърлят тоягата си, да вземат торбата си и хайде при баща си, нищо повече.

Беседа държана от Учителя на 21.03.1926 г. в гр. София.