Разлика между версии на „Благ“

Версия от 22:25, 30 декември 2009

БЛАГ

А Исус му рече: “Що ме казваш благъ?
Никой не е благъ, тъкмо единъ Богъ.”

Ако запитате съвременните културни хора, или съвременните хора върху “благостта”, те ще ви дадат точно определение, ще ви кажат: тази дума е известна нам, знаем, че требва да бъдем благи. Разбира се, разгледана тази дума в разните езици, от най-древни времена и до най-модерни, тя се е видоизменила. И днес, всеки народ има съответствуващо понятие за думата благост, според неговото вътрешно схващане. Благостта е свойство само на Бога, на Вечния, на Любящия, на Всемъдрия, на Онзи, у Когото Истината живее. Може да кажем, че благостта е едно от великите качества, което определя разумното в света, защото в съвременната култура, според сегашните й схаващания, думата “Богъ” е опорочена. Но когато едно свещено Божие име се опорочи, Богъ обезличава всички форми, целата култура се заличава от лицето на земята и се създава нова култура, с ново име.

Този израилтянин се обръща към Исуса и Му казва: “Учителю благи!” Днес има много тълкувания върху думата “благ”. Христос му казва: “Благ е тъкмо един Бог.” Затова и ние ще се спрем върху онова благото, възвишеното у нас. И некога, когато ние проявяваме некоя доблест, некое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас. А между Божественото и нас има грамадна разлика. Човек по естество, тъй както говори, тъй както се проявява сега на земята, е едно дребнаво, своенравно дете, но не от зла воля; своенравието му произлиза от съзнанието, че той е от високо произхождение. Не е достатъчно, обаче, да има само съзнание за своето високо произхождение, но требва да има качествата за това високо произхождение. Ако един човек има високо мнение за себе си, той требва да има съответствуващи качества на това високо мнение.

Та казвам: благостта е едно от качествата на Бога. Той не може да бъде друго освен благост. Сега вие ще кажете: кажете ни нещо ново! Ето, аз ще ви кажа нещо ново: да знаеш и да прилагаш, това са две различни състояния. Да кажем, че вие чувате некой път една обикновена песен и казвате: тази песен съм я слушал толкова пъти! Зная я аз. – Добре, изпей ми тогава тази песен! Щом я знаеш, аз искам да ми я изпееш, да видя докъде се простира твоето знание. Щом не можеш да я изпееш, щом не можеш да я възпроизведеш, ти имаш едно обикновено знание. Нема нищо по-опасно в света от онези хора, които казват че знаят всичко. Такъв човек знае за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за кротостта, за милосърдието, а в същност нищо не може да приложи от това свое знание. Ами колко видни господарки днес ще ги видите, вкусят от яденето, което готвачката и готви, но не могат да се произнесат, требва ли или не требва нещо да се прибави, за да стане по-хубаво - не разбират, не знаят да готвят. Готвачката пита: господарке, я ми покажи един начин, как да наготвя това ядене! – Не зная. И ще видите между съвременните хора, некоя видна господарка се учи от готвачката си, как да готви. Готвачеството е една възвишена наука, едно велико изкуство, което требва да се учи от природата. Вижте как природата готви, как майсторски е сготвила своите плодове! Това готвене на съвременните хора аз наричам буламач, една забъркана каша – да ме извините за тия мои думи, но така е. Като вземат да кълцат месото, че като турят в него лук, червен пипер, черен пипер, разни миризми, че картофи варени и ред други приправки – кюфтенца ще правят. Друг път ще приготовляват баница. Ще вземат орехи, че после и ябълки, ще ги смесят и след това казват: вкусни кюфтенца, вкусна баница! Казвам: да, забъркана каша!

Така е, но когато дойдем до положение да говорим Истината, некои хора се обиждат. Обиждането показва едно болезнено състояние на човешкоко сърце, или на човешкия ум, или на човешката душа. Здравият човек, дето и да го пипнеш, за ръката било, за главата, или дето и да е, все му е приятно, но болния човек, по който начин и да го пипнеш, колкото и да го гладиш, все му е неприятно, все го боли. Той се обръща и ти казва: господине, требва да знаеш, как се пипа. По-деликатно пипай, не знаеш ли гърбът ме боли? Значи има едно почитане, с което требва да се отнасяме към болните гърбове. Де ще се изрази това почитание? – В болниците, в меките легла. Питам ви: ако е въпроса за меки легла, де ще ги намерите в света? Вие ще ми кажете, че най-мекото легло е от памук. Аз казвам: най-мекото легло е от слънчевата светлина и като легнеш на това легло никакво сътресение нема да стане в организма ти. Но я ми кажете, де е това легло? Всеки от вас, който иска да ощастливи болните хора в света, требва да им направи слънчеви легла. В такъв случай ние ще дадем на тия хора един импулс нагоре. Човешкият дух, човешката душа, ще се намери в едно състояние, което индусите наричат “сатуа”, аз го наричам на български език “вечното възходящо състояние на човешката душа и на човешкия дух.” В съответствие на туй състояние в природата има друго едно състояние, което индусите наричат “тъма”; аз го наричам “вечно низходяще състояние на човешката душа”. Туй състояние в науката определят на сгъстено, твърдо състояние на телата. Значи, когато телата се втвърдят много, тогава природата ги осъжда на едно вечно изгаряне, т.е. животът в тях се обезличава. Когато се минава от едно вечно низходяще състояние и обратно, индусите наричат това състояяние “ръжа”, аз го наричам “активно състояние на човешката душа”. Лошите хора са “активни”, всичко правят; некой път и добрите хора са активни, зависи на коя страна са. Това средно състояние е състоянието на човека, когато се определя на разни места. “Ръжа”, това са военните хора в природата – на която страна отидат, там се проявяват. Ако един военен се проявява в състоянието на “тъма”, всички последствия в него са тъй катастрофални, че се изискват хиляди, хиляди години, докато се изгладят всички наслоения от натрупалата се в тех карма. Другото състояние “сатуа” е тъй приятно, но се изискват също тъй хиляди години, докато се внесе това щастие и блаженство в човешката душа. В съвременните хора се развива туй състояние на “тъма”, което се е натрупало в тех от хиляди векове, та днес носят лошите последствия. За всичко това съвременните хора искат да осъдят природата, Господа, защо е създал така светът.

Тъй както ние знаем, светът първоначално беше създаден много хубаво. Откак съвременния свет е създаден има приблизително 250 милиарда години. От толкова години насам човешкият дух е слезал на земята. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия 250 милиарда години през колко фази е минал той, колко опитности е набрал? Не са малко тия 250 малиарда години за земята, но ако се вземат в сравнение с мерката на ангелите, тия години не са нищо друго, освен една възраст от около 2 1/2 години. Следователно, от гледището на ангелите, съвременният човек е едно малко детенце на 2 ½ години, което пада, става, клатушка се. Вие казвате: е 250 милиарда години, това е много нещо! След като сме живели 250 милиарда години, всичките знания и опитности са струпани в тая малка главица. И като претеглите всичкото богатство, което е складирано в човешката глава ще видите, че то тежи само 1 ½ кгр, а всичкото останало, което е изживял през вековете е отлетело, то е един преходен капитал. Всичко онова богатство, което е спечелил през вековете, е на заем взето и затова се губи. Всеки един капитал, който най-малко даже се мени, това е маска на човека, а всичко друго, което не се мени, което човек носи всекога и през всички времена със себе си, това е неговият истински капитал. Гледате некой човек тежи 50-70-100 кгр., но хване ли го некоя тежка болест, той остава до 30-40 кгр., мяза вече на светия. Един болен, за да остане да живее на земята, требва да тежи най-малко 30-40 кгр., иначе ще го носят въздушните течения.

Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж у човека. Защото в закона за любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно самоограничение на личността, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелите, самоограничение на Бога. Това е именно проявлението на Любовта.

Днес в българския език нема дума, която да означава проявлението на Бога, онова абсолютно проявление на онази пълна Любов, която да включва всичко в себе си. В туй състояние на благост, в Бога нема нито най-малкото желание да стори некому най-малкото зло. Той като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще й се позасмее, ще й даде условия да живее. И дето има смърт, разрушение, нещастие, Бог се притича на помощ на всички. Защото разрушенията в света произтичат от съвсем други причини. Нема да се спирам да обяснявам, кои са причините за разрушенията, затова има много теории. Аз нема да се спирам и да обяснявам, кои са причините за греха. Аз не искам нито да подържам тия теории, нито да ги опровергавам, за сега те са приятно занимание на човешкия ум. Обаче има нещо съществено във всичко това. Туй, което човек е преживел през всички векове, това са придобивките от тия 250 милиарди години. То остава у нас безсмъртно, то съставлява у нас основата на една безсмъртна велика наука, в която участвуваме не само ние, но и всички по-велики, по-възвишени същества. Та казвам: да проявяваме и да прилагаме всеки ден закона на Любовта, това е нашето предназначение в живота. Некой казва: аз зная това, слушал съм какви ли не беседи за Любовта. Казвам: ти изучавал ли тия 35 милиона проявления на Любовта? Любовта има 250 милиарда приложения. Понеже казваме, че човешкит дух е живел 250 милиарда години до сега, значи всека година отговаря на едно приложение на Любовта – според възрастта му. Какво богатство е това! Сега вие ще се уплашите, ще кажете: замота ни се умът! Нема защо да ви се замотае умът. Ако аз ви покажа онази изобилна вода на Великия или Тихия океан, то не е за да я изпиете. Тази вода не е създадена, за да я пият хората. Тя не е създадена и за да плуват корабите по нея. Ще каже некой: тя е създадена, за да живеят рибите в нея. - И за това не е създадена. Ами за какво е създадена тогава? – Водата е създадена за светлината, водата е създадена за живота – нищо повече. Понеже водата е носителка на живота, тя е в съприкосновение с нас, с разумния живот.

Съвременните хора имат едно материалистическо схващане, те считат водата безсъзнателна като материя само, обаче според онова окултно съзнание, водата не е само материя, тя не е само и животът, но тя е още високо интелигентна и разумна. Че е разумна, това показва, че щом влезе в океана първия кораб, където и да мине, навсекъде се раздава глас: “Тук е влезъл един нехранимайко, не е тъй чист.” Пък и между ветъра и водата по некой път има съгласие. Те като духнат върху кораба, та на миш-маш го направят. И какво става с хората там? – По некой път се хванат за некоя бръмка, за некоя халка, държат се, а по некой път обичат да се покланят на парахода клатушкат се натук-натам. Учените хора обясняват тия неща с това, че в морето ставало буря, вследствие на което се произвеждали големи вълнения и т.н. И след като излезе човек от океана, казва: още веднъж не влизам в този кораб не минавам през океана! Защо се вълунва морето? Защо се вълнува океана? Вълнението е най-красивото нещо в океана. То показва, че в него има живот. Това вълнение в морето, в океана е най-красивото нещо. Ама ветър духа! Че в туй духане седи красотата! Че това духане на ветъра внася живот! Този кипеж на водата е също живот! Водата като падне на суша донася живот, опреснява го. Тази вода не пада само на сушата, но влиза и в нашия организъм, освежава го. Бъдещите физиолози ще обясняват едно от великите свойства на водата, с което хората ще могат да се лекуват. Много неврастеници стават от какво? – От немане достатъчно вода. Суша има в тех! Тези хора, които са изсъхнали, немат вода, т.е. влагата е потъвала дълбоко в пластовете им. Те имат много малко влага. У други хора пък има застояла вода, която аз наричам “жабунясала вода”. Водата у тех е жабунясала, защото като нема възможност да се разнася из организма им, понеже е подпушен, застоява на едно место. Те имат вода ¾ от теглото на целия организъм. Некой казва: не знам защо моето състояние е особено. Казвам: ти имаш в себе си ¾ по тегло от теглото на целия организъм. Мнозина може да оспорват това, но аз подържам, че ¾ и повече от теглото им е вода. И ако всичката вода се изпари, какво ще стане с човека?

Сега, аз не искам да оставя във вас мисълта, че в света нема нищо реално. Всичко в света е реално, само че в едно отношение реалността е вечна и неизменна, а в друго отношение – временна и преходна. Или с други думи казано: в света има две посоки на движение - възходящо и низходящо. В едното състояние, което е състояние на “тъма”, изходящото състояние, се раждат скърбите, страданията, мъките, болестите, всичките несполуки, неблагодарността, всички лоши прояви. А в лево дето е Духът на Благостта, Бог, на Когото се казва, че е благ, тази посока е възходяща: тя определя страмежа на човешкия дух към Бога. Всеки човек може да провери себе си, да види кое от тия две състояния преобладава в него. Сегашните хора изглеждат много благи. Да, но благият човек требва да бъде като едно море, най-малко като едно големо езеро, на което диаметърът да е 100 клм широчина. Питам: ако човек представлява едно такова големо балканско езеро, може ли некой да го размери? Колцина от вас могат да не се размътват? Направете наблюдения върху себе си и се сравнете с едно такова големо езеро! Вие сега казвате: аз съм човек свършил, опитал съм живота, имам големи опитности, Духът живее в мене. Знаете ли какви книги съм чел, знаете ли какви сънища имам? Зная, много добре зная всичко, но не са минава и ½ час, дойде некой, каже некоя обидна дума, а всичко се раваля – лицето ви почернява, разположението на духа се изгубва и вие казвате: кръвно ме обиди този човек! От какво ви обиди? Човек, у когото една дума може да произведе такава пертубация, да го размъти от дъното, той е от много знающите, който всичко знае и нищо не знае. И знаете ли на какво мяза такъв човек? Имало един българин който се хвалил, че знае всичко, минава за голям философ в селото. Разправял, че знае всички езици, че знае също и турски език. Този българин се наричал Цветан. Ще ме извините, ако некой между вас е Цветан, да не мисли, че говоря заради него, че нарочно съм скроил това име. Не, така се казвал този българин. Идва един “дели-бей” в селото, но никой от селяните не знае турски. Викат Цветана, казват му: “Хайде, разговорете се този турчин “дели-бея”, ние сме готови да му услужим. Турчинът разправя, разправя на Цветана нещо, но той не разбира. Излиза пред селяните, казва им: “Дели-беят иска да му опечете един голем куркой от 12 кгр, да му опечете още и четири кокошки, пълни с ориз и смокини, едно агне, да му извадите 4-5 кгр мед от некой кошер. Като донесли всичко това, турчинът се наял добре и казал на Цветана: “Аз съм много доволен от всичко това, благодаря ви, вие сте много добър човек, но друго нещо искам от вас” – и започнал да разправя. Говори му на турски, но Цветан нищо не разбира. Излиза пак пред селяните и им казва: “Дели-беят е много доволен от всичко, но дошла му некаква идея, иска един сак за риба, та сам да отиде на реката да налови риба.” . Донасят му сак за риба. Предлага Цветан сака, но дели-беят, като не разбира какво означава това, счита, че се подиграват с него, затова набива добре Цветана и го изпъжда навън. Питат го селяните : защо те наби? Защото го наддумах. Така и ние, съвременните хора, като ни сполети некое нещастие, казваме: е, светът е такъв, нема кой да ни разбере, не се живее между хората! Това е Цветан, който казва, че знае всичко, че разбира всичко. Нема нищо в това, но туй е една погрешка в нас. Вземете колкото добрини и да ни е направил Господ в живота, ако некой път ни се случи некое нещастие, което да не е в програмата ни, което не сме предвиждали, ние правим въпрос: как си позволява Господ да не чуе молитвата ни? Не е било време през тия хиляди и хиляди години откак светът съществува, Господ да не е имал търпението да слуша молитвите на всички. Господ е отговорил, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставила незадоволена нито една просба и на най-малките мушици. И ако некой път вам се чини, че Бог не ви е задоволил, то е защото вашите подчинени са опапали всичко. Казвате: ами защо Бог е допуснал тая работа? Бог абсолютно не се занимава с лошите работи на хората. Този, който се занимава с лошите работи на хората, е друг. Българите наричат Бога “Всевишний”, аз Го наричам “Скришни”. Той е Бог на Любовта. И всички работи, които се вършат на “скришно” са работи, които успяват. И съвременната окултна наука говори тъй: “Искаш ли да направиш една работа, требва да я направиш на скришно, т.е. с Бога, а ние сме изопачили нещата, вършим работите си сами.” Не, с Бога реши работите си! Хората мислят, че като направим една работа сами, без Бога, ще се качат на небето. Не, под думата “скришно” се подразбира с Бога. Тогава ще се качиш на небето, тогава ще бъдеш на скришно место.

Сега съвременните учени хора с какво ли не се занимават. – Те се занимават със слънцето, със звездите. Казвам: я вижте, обаче, какво казват вестниците на слънцето? И там имат афиши, и там се интересуват от живота на земята. Те пишат за благополучния състав на българския кабинет, че българският кабинет се е сменил, че е настъпила една малко по-топла вълна и българите живеят малко по-свободно, искат да живеят по Бога. Там се интересуват, искат да знаят, какви ще бъдат методите на новия кабинет, държат точна сметка за всички промени, за работата на всички тук. Вие, които ме слушате, ще кажете: на слънцето нема хора. Хора нема, но има разумни същества, с много по-добре организирани тела от нашите, които огън не гори. Ако ние бихме отишли при тех, от атмосферата, при която те живеят, нашите тела биха се изпарили. А те, при тази голема температура там, живеят един отличен живот. И техните дами се разхождат там без чадъри. Ще кажете: е и дами имало там! И какви дами има! Аз ще ги нарека като тия английски леди, или като французките контеси, или като руските княгини, като княгиня Бурковская например, и др. такива. Целата вселена е пълна с познания, с един толкова интересен живот. Некой съвременен учен за да покаже своето величие изучава живота на некой микроб, напише цел том върху него, и всички казват: браво на този учен! Като ни открива тези научни неща, прави светът толкова интересен за нас, толкова красив! Когато този учен говори за един свет, който те не виждат, всички се очудват, щом ние заговорим за онзи свет, казват ни: баш не е така. Ами това, което пише онзи учен, тъй ли е? Той разговарял ли се е с тези микроби? – Не, наблюдавал ги е само, как се движат, как мърдат натук-натам. И аз имам един микросвет, който увеличава 3000 пъти, но питам: коя е подбудителната причина, дето тия микроби се движат от една на друга страна? – Търсят си храната. Наблюдавал съм некой път, как морските чайки прехвъркват от едно место на друго. Казват: блазе й! Не, не й блазе, тя наблюдава, де има риби. Види некоя риба, спусне се надолу. Рибата я забележи, скрие се. Пак се дигне нагоре, пак се спусне. 20-30 пъти прави това и като не успее, гледам я дигне главата си нагоре, грачи. Защо грачи тя? Тя казва: кажи на Господа да ми даде една рибка! И действително, като пограчи 2-3 пъти, изкочи една р и б к а на повърхността на дотата, тя я сграбчи, изяде, и след това кацне на водата. Защо? – Почива си. Вие ще кажете: това е с животните, но с нас културните хора, не е така. Питам: вие защо свършихте университета? За да си изкарвате хлеба, нали? Не е лошо това, но главната идея е да направите живота си по-сносен, по-приятен. Първата задача на науката, обаче, не е да направи живота си приятен, но да ни научи, как да служим на Бога. Ако има за в бъдеще една наука, тя требва да бъде такава наука, която да ни научи, как да използваме условията на Любовта, за да живеем един добър живот. И тогава, ако създадем един дом, какъв требва да бъде той? Вие казвате: е, да си съградим една каква и да е колибка, да има де да живеем. Не, ако един културен човек рече да си съгради един дом, той требва да представлява нещо ново. Ако не съградиш такова нещо, по-добре ходи под наем. Ако ти учиш, учи, но придобий една велика наука! Ако е да придобиеш най-обикновените знания, та който те запитва, дали има друг живот, да дигаш рамене и да отговаряш,, че не знаеш, по-добре не учи. Има ли Господ? – Не зная. Какъв е смисълът на живота? – Не зная. Какво ти е състоянието? – Гладен съм. И сега, гледам некое куче си маха опашката. Питам го: какво ти е? – Гладно съм. Гледам некоя кокошка ходи насам натам из двора, рови. Питам я: какво ти е? – Гладна съм. Хвърля й малко царевица, отива си. Какво нещо е гладът? – Гладът е една проява на живота, стремеж към придобиване на Божествената Любов. Вечният глад показва, че ние сме изпускали много от условията, при които Любовта требва да се прояви. И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас радост и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи. Гладът, значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божията Любов в нас. А това показва, че материята в нас се е достатъчно сгъстила. Вземете един съвременен човек, нахрани се най-първо, но не се минава много време, започна да усеща голема жажда, храносмилането се затруднява, кръвообръщението му не става правилно и след време усеща болка в краката, в пръстите, започва да не вижда, да не дочува, додето най-после лекарите се произнасят: нервната система на този човек се е съвършенно разстроила, той има такава и такава болест, осъден е да умре. Преди повече от 20 години един българин от Ново-пазарско заболява сериозно и отива във Варна да се лекува. Лекарите му препоръчват да остане на лечение в тамошната клиника. Той се съгласи, остава там, но положението му не се подобрява. От ден на ден положението му става все по-лошо и лекарите пишат на домашните му в Ново-пазарско: Положението на нашия болник се усложни, той е осъден да умре, затова елате да си го вземете, да не умре тук, защото ние имаме обичай да режем телата на много от болните които умират при нас, правим научни изследвания. Понеже българите не обичат да режат телата на покойниците им, домашните му веднага отиват да си го вземат. Занасят го в селото си, чудят се, как да го лекуват. Събират се 12 баби от околните села на консулт какво да го правят. Болният седи вцепенен, само пъхти, охка. Започна най-първо баба Цветана, след нея тази – онази, всички си изказват мнението, докато най-после консултът решава: за да се спази болният, требва да се свари в една голема харания, с вместимост около 50 – 70 кгр ечемик. След това болният ще се завие добре с юрган, в дебели завивки и ще го турят на парата на тази ечемичена вода. Той требва да се изпоти много добре, до докато не се отдели студена пот от него, нема да се спаси. Отдели ли се студена пот, болният е спасен. Тъй направили. Завили болният, турили го на парата, и той се изпотил неколко пъти, докато отделил студена пот. След това консулът решава: да се свари на болния около ½ килограм зелева чорба, да се тури в нея червен пипер и да му се даде да пие. И това направят. Не се минава и седмица, болният оздравява, става на краката си. Питат го лекарите: как оздраве? – С ечемик и зелева чорба. Така е, но и тия 12 баби със своя консулт го спасиха. Всичките седят около него, чакат да излезе тази студена пот, молят се на Бога. И като му помогнаха, казват: “Господи, благодарим Ти, че ни помогна!” След това се обръщат към болния, казват му: “Хайде, синко, благодари на Бога сега и гледай повече да не грешиш, защото ще дойде пак този консулт и пак ще намериш коритото. Това е малко смешно за вас, но такова е положението на един болен. Нема некой от вас, който да не е турян над коритото с ечемика.

Ние сега ще се повърнем към Божията благост. Туй което може да внесе един здравословен живот в нас, това е Божията благост. Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се, не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите, до колко можете да приложите Божията благост и да пренесете всичко с търпение. Не подразбирам да пренесеш всичко с пасивно търпение, но с разумно търпение. Възприемеш ли и приложиш ли Божията благост, тя ще внесе в тебе едно добро качество. Тогава ти ще попаднеш в състоянието на “Сатуа”, което ще внесе в ума ти едно размишление. Некой казва: аз зная много, но памет немам; толкова много се говори, толкова много слушах тази беседа беше отлична, но нищо не можах да запомня от нея. Щом нищо не си запомнил, това не е памят, това което имаш, не е ум. В една беседа все има нещо, което можеш да запомниш. Разсеяността на ума е едно лошо качество, което показва, че вие вървите в низходяща степен. Никой да не се заблуждава, да не мисли, че при едно разсеяно състояние, той върви добре. Когато духът на човека е във възходяще състояние, всичките неща, към които той се страми, колкото и да са надалеч от него, както са надалеч и звездите от него, все пак ще има известно съотношение между него и между тия възвишени неща, към които се стреми. Когато човек дойде в съотношение с когото и да е, не само с хората но и с целата окръжава го среда, всичко това влияе за създаването на характера му. Ние казваме, че чрез всички неща в света, колкото малки и нищожни да са, се проявяват разумни сили, разумни същества. За пример, ти вървиш, съсредоточен си в мисълта си, много важна работа имаш, но виждаш едно дете на улицата, страда, плаче. У тебе се породи едно малко желание да се спреш, да му помогнеш, но веднага си кажеш: нека друг некой се спре да го утеши, аз имам високо предназначение. Кажеш ли така, ти не разбираш Божията Любов., ти си изгубил един велик Божествен импулс. Не, каквато важна работа и да имаш, ти ще се спреш. Спреш ли се да помогнеш на това дете, ти си помислиш и за себе си.

Ще ви приведа един пример за един от индийските царе, който е живял преди потопа, след което време става в света една голема промена, тъй разправя индийското предание. Този индийски цар се наричал Сатиаврас. Той бил един от най-възвишените, най-разумните царе в тази епоха. Считал се за член на една от школите на йогите, школата на “Сатуа”. Един ден, като седел при реката Ганг, вдаден в дълбоко размишление, как да подобри положението на своите поданици, от реката изкочила една рибка и паднала право в ръката му. Той я хвърлил назад във водата и й казал:”Немам време сега да се занимавам с тебе.” Обаче, като продължавал да разсъждава, тя отново изкочила от реката и паднала пак в ръката му. Той пак я хвърлил във водата. Тя и трети път изкочила от водата и поднала в ръката му и този път му проговорила: “Аз имам един голем враг, гони ме, иска да ме изяде, а понеже ти си един от най-умните и добри царе на земята, помогни ми, спаси ме! За тази услуга, която ще ми направиш, аз ще ти благодаря.” Той я взел и я занесъл в едно малко езеро, близо до реката. Тя расла свободно там, станала грамадна и като немало повече место за нея, помолила пак царя: “Занеси ме в грамадния океан.” Същевременно добавила: “Наскоро в света ще настане голем потоп, затова приготви се, аз искам да ти помогна.” Това бил Бог Всевишний, Бог Вишний, Който дошъл чрез тази рибка да го спаси, да стане родоначалник. Казвам: тази малка рибка изкочила от водата и го помоли да я спаси, но той отначало отказа, под претекст, че е човек занят с големи работи. Великият Бог Вишна решил да се прояви чрез тази малка рибка в Индия. Защо? Нема да се спирам да обяснявам вътрешния смисъл на този факт, но важното е, че ако ти дадеш възможност и на най-малката мисъл в тебе, може да е и една малка рибка, да се развива, тя ще се превърне в едно велико, мощно качество и за в бъдеще ще те избави от най-големите напасти, ще те подигне и облагороди. Та казвам: в сегашния живот, тъй както сте, всички хора требва да имат едно постоянство. В какво? – Да трансформирате енергиите си. Когато говоря за трансформиране на енергиите, вие ме разбирате криво. Какво подразбирам под трансформиране на енергиите? – Да се трансформират нисшите енергии във висши. И вие можете да ги трансформирате, но требва да учите. Забележете, нито един от вас не знае условията, при които се е родил. Родило ви се е дете, но каква ще е съдбата му не знаете. Некое дете има сини очи, не знаете, защо са сини. Друго има кафяви очи, не знаете защо са кафяви. Трето има черни очи, също не знаете причината. Казват некои: когато е била майката бременна, видела е некой човек със сини, или кафяви, или черни очи, та са се впечатлили в нея. Други пък казват, че детето мяза на майка си или на баща си, затова има такива очи. Не, защо едно дете има сини, кафяви или черни очи, има причини за това. После, защо едно дете е малко тантуресто, и това си има причините.Лицето на некое дете, запример, не требва да бъде много дълго, брадичката му пък требва да е малко заострена, с дупчица в средата, очите му не требва да са разногледи, тебе да гледа, мене да вижда и т.н. Разногледите очи показват една анормалност в човешкия ум. Вие требва да проучвате себе си, за да се поправяте. А какво виждам? Гледам, некои идват при мене, не да се учат на онази велика Божествена Мъдрост, а да гледат и ловят слабостите на този-онзи, защо некой си как казал, как постъпил. Казвам: вие сте цели професори, защо идвате тук? Тук идват тия, които искат да учат. Некой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните и метоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Некой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. Некой немец ти говори, говори, каже ти некое километрическо изречение и на края ще тури глагола. Некой ме пита: ти знаеш ли немски? Казвам: преди неколко хиляди години съм го учил, но сега требва да си го спомня. Французите пък имат друг строеж. Българите пък имат свой специален строеж – изобщо всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч.

И тъй, Христос казва: “Благ е тъкмо един Бог.” Как се изразява Неговата благост? – Той иска да ни предаде своята благост, да ни направи здрави. И апостол Павел Казва: “Бог иска да ни предаде своята благост, и ние да я възпоменем.” Тогава казвам: Любовта, благостта на вечния Бог е еднаква към всички същества, но всички не я възприемат еднакво, вследствие на това произтичат тия лоши разположения, тия дисонанси в тех. Следователно, ако при най-големия упадък на духа ти можеш да си кажеш: Велики Боже на Любовта, макар че аз съм Те забравил, макар че немам телефон с Тебе и не ти чувам гласа, но съм напълно убеден, че в Тебе нема промена и измена и Ти мислиш заради мен. Кажеш ли, че Господ те чува и мисли заради Тебе, Той действително те чува и мисли за теб; кажеш ли, обаче, че Той не те чува и не мисли заради теб; кажеш ли, обаче, че Той не те чува и не мисли заради теб, ти сгъстяваш материята около себе си и се отдалечаваш от Бога с такава бързина; че гласът Му не може да се чуе и да те стигне. И тогава всичката благост, която Бог ти изпраща, остава неизползувана

Днес, вие сте хора на отрицанието. Немам нещо против това, ще дойде ден, може би след 250 милиарда години, когато вие ще бъдете по-умни, отколкото сега. Некои от вас, както ви гледам, и сега сте разумни. Нали искате да бъдете щастливи? Аз ви препоръчвам за тази цел да бъдете разумни, но не разумност като тази на лисицата, нито като тази на тигъра; или на змията или на паяка, нито разумността на овцата, нито тази на вола, нито тази на орела. Каква разумност требва да ви препоръчам тогава? – Ще ви препоръчам разумността на светиите, на ангелите. Ние нема какво да се учим от животните. Некой път за упрек казват некому: виж онази овца! Вземи пример от нея! Аз нема какво да се уча от овцата. Състоянието на овците ние сме минали преди хиляди години. Ще си спомняме как едни стригали, ще си спомняме ножа на тогавашните, па и на съвременните културни хора. Хиляди пъти е минавал той през врата ни. Било е време, когато сме изпитвали и зъбите на вълка, на тигъра, както и отровата на змията. Било е време, когато сте мърдали опашката си. Ще кажете: е възможно ли е това? Че какво лошо има в мърдането на опашката? Чрез опашката се изразява интелигентността у животните. Ако кажеш на некой човек, че си мърда опашката, или че в него се проявява некакво животинско състояние, той се обижда, а да избива по 20-30 души на ден във време на война, това е благородно. Отгоре на това ще го възнаградят с “Георгиевски кръст”. Не, това е позор! В такъв случай по-хубаво е да бъдеш една овца. Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можеш да кажеш на хората. И какво можете да им кажете? Може да кажете некому, че е невежа, че е вагабонтин, това – онова, но какво ще спечелите от всичко това? Не, кажете в душата си: има един велик идеал за нас. Той е Божията благост, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, Благостта е Божието величие. Тя носи за нас условия за разумния живот, да се разширим и да бъдем свободни. Тя съдържа в себе си нашето щастие, нашата свобода. Съвременните хора свободни ли са? Аз имам друго понятие за свободата. Некой човек казва, че е свободен, но как? – Той е свободен да ходи само в София от единия до другия й край. В друг град той не може да отиде. Друг некой е свободен да ходи и в други градове из България, дето иска, но вън от България не може да излезе. Той не може да отиде например в Америка, в Австралия, в Англия или където и да е другаде. Трети некой може да ходи в която държава пожелае, но пак не е свободен, не може да отиде до месечината, до слънцето, до некоя звезда, напр. до Големата мечка, до Сириуса или до друга некоя планета или звезда. Ако можете да ходите и по тия места, вие ще имате и в този случай една обикновена свобода, но какъв велик човек ще бъдете тогава, каква велика наука ще имате! Некой казва: аз видех снощи една звезда. – Нищо не си видел! Ти си видел тази звезда сега, а това е светлината й, която тя е изпуснала от преди хиляди години. Ти требва да отидеш на тази звезда със своя ум и тогава да говориш, че си я видел. Ходил ли си да видиш? Да мислиш, че си я видел, без да си я видел в действителност, това не е най-големата наука. Питам некого: коя е най-великата наука в света? – Най-великата наука седи в това: да умреш, да се разложиш и да се разпръснеш на елементи в природата. На какви елементи ще се преобърнеш? – На кислород, водород, азот, въглерод, на злато, сребро, железо, мед и ред други елементи. Когато станеш на кислород, ти ще започнеш един нов живот – отличен живот ще живееш! Човек в среда от кислород може да живее един разумен живот, в който ще се прояви една приятна, хубава светлина. Ти ще започнеш, както кислорода, да влизаш в дробовете на хората, да изучаваш човешките тайни. Много поети искат да знаят тайната на женското сърце. Казвам: който иска да знае тайната на женското сърце, требва да стане на кислород. Докато не се разложиш и превърнеш в кислород, нищо нема да научиш от женското сърце. И на жената казвам: докато не стане на кислород, нищо нема да научи от мъжкото сърце. И не само на кислород требва да се превърне, но още и на водород, на азот и на въглерод. Тия четири елемента, това са четири различни живота. Значи, ще паднеш на земята и ще се разложиш; земята все ще ти даде нещо.

Вървим вчера из града с един приятел и той ми казва: чудно нещо, ако си в некой европейски град и завали дъжд улиците се измиват добре, приятно ти е да ходиш, а в София, всичко се разкаля след дъжд. Аз вадя заключение: като влезеш в едно общество, дето улиците са павирани, това показва че и техния умствен свет е чист и павиран, а когато влезеш в едно общество дето улиците са кални, това показва, че в него нема морален устой. Затова казвам: когато улиците са много кални, не ходи; когато улиците са много прашни, не ходи.Ами кога да се ходи? Идейното ходене е когато нема кал, когато нема прах. Състоянието на улиците изразяват физическия свет.

Във водата пък има друго едно свойство - користолюбие. Тя като те види, казва: господине в тебе има доста кир, аз нема да ти взема пари, но влез в мене и всичко, каквото смъкна от теб, ще го задържа за себе си. Ако обичаш, влез в дома ми, аз ще ти взема всичката кир и ще я задържа като спомен. Водата изобщо много обича човека. Като го види, любезно го показва и казва: много умен човек е този. Но ако седиш по-дълго реме в нея, тя ще ти отнеме всичката топлина и ще се простудиш. Тя казва: влез в мене, но след като се измиеш дълго време не стой!

Във ветъра има друго едно свойство: той нищо не иска, всичко дава. Вие носите широки, големи шапки. Той не ги обича. Като види некого с такава голема, широка шапка, казва му: господине, кой ти даде право да носиш тази широка шапка? Хайде долу, бъди, както Господ дал! Некой път туриш некоя дълга, широка мантия. Той я развева, докато я свали от гърба ти. Ветърът не обича модите на хората, затова постоянно ги развява, отдето е излезла и българската поговорка: “Ветър го вее на бел кон”. Кой е белият кон? Казвате: е поговорката си е такава. Не, колко съдържателна е тази българска поговорка!. Белият кон, това е чистият, възвишеният човешки ум с онези възвишени добродетели в него. Значи, човек мисли с този бел възвишен кон. Аз бих желал българите да ги вее ветъра на бел кон. А може да ни вее ветъра на бел кон само тогава, когато се стремим към Божията благост. И при сегашното състояние, в което се намираме ние всеки ден требва да мислим за Божията благост. У вас има честолюбие, мрачни състояния и затова некой казва: искам да умра, да не живея. Не, умри за злото, живей за доброто, за Господа, за този велик Божи Син, да опиташ хубавото и красивото в него. Питате: какво да правя? Ще ви кажа. Излизай всека вечер да наблюдаваш звездите, погледни към Сириуса и кажи: Господи, нищо не разбирам, но нека от тук да капне малко медец. После се обърни към друга некоя звезда и пак се помоли да ти прати малко медец. И като се върнеш в дома си, ще се усетиш по-обновен. А сега некой казва: тази звезда там какво ли е? Какво големо смирение се изисква от нас, да бъдем разумни деца, с отворени сърца, за да възприемем онази велика благост, с която Бог се обръща към нас. С това се отличават хората на “сатуа”. Онези индуси, които изучават науката за Любовта седят там с крайно смирение, учат тази наука. И всеки един верующ требва да бъде с крайно смирение, да се радва на всичко, каквото погледне, и от всичко да взима поука.

Аз ви оставам сега с мисълта: “Благ е тъкмо един Бог.” И Бог от Когото е излезъл нашия живот е благ. И Бог, към Когото отиваме е благ. И Бог, Който ни дава Мъдрост, Светлина и знание е благ. И този благ Бог, към Когото отиваме, има тази вечна свобода за развиване на човешката душа. Затова не казвайте, че много знаете, но приложение требва. Аз не казвам, че не знаете, но требва да знаете още толкова, колкото знаете сега.

Благ е Бог. И ние требва да бъдем благи, или да носим Божията благост навсекъде, а като я носим, ще покажем, че аз вервам в Бога. Защото ако аз говоря и не изпълнявам, това е лъжа; ако пък говоря и изпълнявам, това е велика Истина. Щом е велика Истина, това е свобода за мене, свобода и за всичките.

Желая сега всички да вървите към вечно възходящето, и душата ви да се пълни с Божията благост. И като излизате вечерно време да си поискате от всека звезда по малко медец, по малко светлинка, да се разшири ума ви, да се облагороди сърцето ви, да се засили волята ви и тогава ще можем да се разбираме по-добре.

Беседа, държана от Учителя, на 17 януарий, 1926 год. В гр.София