Разлика между версии на „Видя го Исус“

Версия от 22:18, 30 декември 2009

ВИДЯ ГО ИСУС

И като го виде Исус, че се наскърби, рече:
“Колко мъчно ще влезат в Царството Божие
тези, които имат богатство!”

Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите? Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори немат еднакво отношение към въпроса. Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота! Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме летно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го рарешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1- 2 милиона километри. Те кават: разстоянието между земята и слънцето е около 92 –93 милиона километри. Това изчисление точно математически ли е? Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка. Съвременната официална наука се продала като некоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение. Всички онези учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, немам нищо против тех.

Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие? Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора. Богатите хора никога не са засегнали този стих. Никой богат милионер не е засегал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случйно вметнат в Евангелието, не е требвало да го вмъкнат, но влезъл е вече в свещената книга, нема какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е! Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно место на друго? – Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел некои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало некакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, требва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос рарешават? Въпросът от “Чистия разум” на Канта ли, от философита на Шопенхауера ли, защо злото владее в света, или от Милтона за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате? Този въпрос аз нема да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свет. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как требва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бела течност в сгъстено сстояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опъричав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос. Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени. Питам: защо не разрешиха въпроса? Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.

Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса. Едно време, животните поставили слона за съдия. Овците подали до него заявление, в коео се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спремо тех, използувал техната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господи Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Некои твърдят, че всеки требвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара требва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че въкът понекога е много учтив, добре се обхожда с овците, влюбва се в некоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това?

Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея? Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В некои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че требва да се ядат пресни плодове, че храната требва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овците, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал некоя овца некъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София некой господин заклал некоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свет, всички требва да й се подчинят. Под думата “морален свет”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тех ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек требва да се стреми. Некои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсея, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек требва да живее, за да се усъвършенства, подразбирам, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът требва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или нема задгробен живот. Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек. Станах ли добър? Или, аз съм лош човек. Станах ли лош? Това са твърдения само, но ние требва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е. Как ще го определим?

Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е верно, не зная. Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там се учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство. Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон требвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мих-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, требвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал букваря, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го?” – Прочетох го. “Изследва ли го?” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в букваря, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново букваря, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в букваря, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар?” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него?”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е требвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в школата, според законите на Белото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщеряята на Фараона. Затова той не могъл да довърши третия език на букваря.

И съвременните хора сега, некои от тех четат още букваря с първите букви; други четат букваря с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на букваря влюбват се некоя Фараонова дъщеря и после какво казват? – Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се поревнало като другите хора, да си намери некоя другарка, за да може да проповедва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия некоя красива англичанка и намерил, но три дни сед женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако некои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Велей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповедване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти немаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тех. Ти не си вече свободен, като нежененените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е верно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртела го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш?” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и нема друг метод освен този, разбирм, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погеднете целата философска литература е пълан с различни работи. Лични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще илезат? Има ценни неща в света, но всички не са такива. Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят. И ако вие запитате невидимия свет нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва некаква жеитба в света.” Той е направил некакво съчетание между разумните същества, с цел да използуват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?

Аз гледам малко по-другояче на живота. Едно малко житно зрънце паднало на земята. Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тех един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слезохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използуваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и нема да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък нема да влеза вътре. Ветърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в некоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа ветърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Некои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – ветърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа ветърът, това е въпрос, но верно, че ветърът като духа, може да вкара некои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа ветъът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне некой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество. Твърдото вещество е малко по-устойчиво. Питам: ако немаше течно, жидко вещество, щеше ли да има некакво течение? За да има течение, требва да има некаква субстанция.

В миналата беседа аз казах, че нема движение в природата, но има само некакво мърдане. Некои не са ме разбрали добре. В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако целата вечност, ако целата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена целата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промена на формите. Само там има движение. Движението всекога подразбира нов живот или то е признак на некакъв нов свет, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на целото, а целото всекога седи в покой. И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсекъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след неколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце. Това нещо не е доказано математически, това са само предположения. Значи, станало е едно предвижване на клетките от краката към ръцете. Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.

Тъй щото, всека клетка минава от една иерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора. Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат некъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бехме във вашия дом. Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тех? Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свет. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Верно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира. Казват за некого: той си въобразява. Да се въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адама? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил некой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го нема, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш некоя машина, че ще напишеш некоя поезия, или некой роман, или некое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението? Казват некои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, верно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят некакви погрешки , понеже в тех всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил! Да, затова е учен човек

Вие, като ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие. Не е така. Съвременните хора хванат некого в некоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката. За тех това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученит човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората? Требва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо требва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечестото, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се яява в тех друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво? – На богатството. Това са извращени. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах. Това са крайности, това са понятия само за земята. Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум. В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.

Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята? Да допуснем, че некой мъж или жена като на този Джон Веслей. Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1/ Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек! – и да избега. Това е философия. 2/ Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3/ Тя да си замине. Как? – За другия свет. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази утойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо некой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат некои, че некой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е в това. Да обичаш некого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в асолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или некого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли,, нито да има свобода. И когато говоря, че требва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие требва да бъдете изпразнени шишета и да чувствувате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите че требва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? – На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Некой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош. Не, духът е требвало да бъде умен, да не се слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на букваря. В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне некъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с некаква тежест. Никаква тежест нема, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме некаква тяжест, че имаме некакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не требва да се обезсърчава. Некой се огледва. Нима требва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Некой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно оглеедало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам неко човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятствува е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят требва да казва на своите ученици, момченца и момиченц, да си носят в джеба по едно хубаво, кръло огледалце. Скарат се некое момченце и момиченце, учителът ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителът ще започне своята лекция. А сега, като се скарат некои деца, учителът ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището?” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Гоподин Учителю! Аз зная и други случаи о живота на българските учители. Учителът се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз ная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, нема да си гърчиш лицето, нема да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти нема да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излезла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като отен за лекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива требва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той требва да показва пътя към истинския живот, км Бога, към Любовта, към Мъростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не! От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!

Казва сега Христос: “Богатите нема да наследят Царството Божие.” Кои са богатите? Богати хора са онези, които мислят, че имт богатство, когато в същност немат ниикакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по неко път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал неко музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е техна слава, слава на Гьоте, на Шекспира и др., аз ги похвалявам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо позуване а човечеството. Аз пък ще чета Шекспира, ще чета Гьоте, ще чета Канта, ще чета всички философи , ще отида при тех да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тех нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използувам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така. Ние, религионите хора, по некой път сме смешни, като вземем едно важно положение и Казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден рофесор. Това е лекция! Олична е тя, верно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме!” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адама: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай некоя гора във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапили хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адама, скриха се се там зад неекое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, врегнал ги цел ден на нивата. Лед като въне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цел ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свет и казваме: какво научихме? – Е, за следното прераждане. Или, Господ ще ни научи. Че какво ще ни научи Господ?

Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам. Некои казват: ти ни женен, немаш нашата опитност. Да, не съм женен, немам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения. Аз гледам, некоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един са време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: требва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свет. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпи, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек нема да стане! Ангелът пак дойде, идмие те, казваш: от мене овек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на букваря се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на букваря се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от нас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влезъл в живота, влезъл си в правия път и сега требва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса. Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал за тебе е животът.Казвам: ние требва да разрешим въпроса за живота. Как го разрешавате вие?

Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери. Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаяла как да изрази вниманието си. Тя искала некой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цела година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя требвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видех един косъм на врата ви, но понеже той е лош прводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете и са нечисти. Защо, ако този косъл се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално? Този професор даже и не подозирал нейното желание. Но, питам, разреши ли се правилно въпроса? – Не.

Казва Христос: “Богатите нема да влезат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свет, разбира се че нема да влезем в Царството Божие. Не че ти не требва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията требва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти требва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек требва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство требва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, нема да влезат в Царството Божие. Всеки човек требва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът требва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата.. Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние требва да имаме този морал, да вървим по тази наклонна площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос требва да ни бъде безразличен. Никой не требва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Гопода и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия окан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошел. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати! Но кога? – Когато другите носят нашия товар. Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.

Бих желал богатите хора да влезат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята. Бих желал богатите хора да влезат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани. Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли некакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти требва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз немам нищо против това. Човек в света все требва да бъде богат, тъй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството в които Добродетелта живее.

Сега казвам на всички: нас ни требва учение! Ще учим! Но кое учение? Некои казват: нас не ни требва учение. Верно е, нас не ни требва това учение, което покваря, но ни требва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Некои ще кажат, че в света нема такова учение. Не, намира се. Ние требва да помогнем на света, не требва да се отказваме от него. Ние требва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, целата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в целата вселена требва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голема радост ще настане. Какво казва Христос? – голема радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах е събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голема радост настава в света.

И тъй, вие требва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той требва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Некой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Некой път и този живот ме интересува. Некога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По некой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както требваше? Аз дойдох да те науча, как требва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но требва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, требва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така. Любовта у нас требва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас требва да бъде пълна и съвършенна. Истината у нас требва да бъде също тъй пълна и съвършенна. Туй требва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли? Некои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй требва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свет които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят цъкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Боородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне. И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони. Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу! А вие туряте света с главата нагоре ли?

Казвате: кога ще дойде Христос? И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да одравея! Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш. После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Некои немат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак кават: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голем наем. Колко плащате? – Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6,000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си. Той ви иска 5,000 лв., дайте му 6,000 лв. Ама отде ще вземем тия пари? – Изровете ги от некъде, земята е пълна със злато.

Какво може да направи Христос за вас, за да познаете, че Той е Христос? Има нещо, което Христос може да направи, а другите не могат да го направят. Вие може да сте свършили и един, и два факултета в университета, па и повече дори, но когато дойде Христос, когато дойде Син Человечески, Той ще внесе нещо съвсем ново в този свет. Аз ще ви оставя да мислите, какво ще е това новото, което Христос ще донесе. Ако до идущата събота не можете да измислите, какво ще бъде новото, което Христос ще внесе, тогава в неделя аз ще говоря върху него, но ако го намислите, ще говоря за съвсем други работи.

И тъй, за да влезете в Царството Божие, требва ви Любов и Живот; за да влезете в Царството Божие, требва ви Мъдрост и Светлина; за да влезете в Царството Божие, требва ви Истина и Свобода!

Беседа, държана от Учителя на 6 декември, 1925 година в гр.София