Разлика между версии на „Тридесет и осем години“

Версия от 22:16, 30 декември 2009

ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ

“И там имаше некой си человек, болен от тридесет и осем години”

“И там имаше един человек болен от тридесет и осем години.” От тридесет и осем години! Този стих е един костелив орех, от който едва ли можеш да извадиш нещо. Съвременните хора искат да изучават лесни работи. Те изучават красиви поетически работи от разни поети и ги декламират. Всички им ръкопляскат, но това е похвала за тези поети, които са ги писали. Обаче хората се радват на тези плодове. Крушата ражда плодовете си, но хората им се радват, декламират ги. Всеки от вас издекламира едно стихотворение и най-после изпее една свещена песен. Значи хората не декламират само, но и пеят.

Съвременните хора искат да знаят вътрешния смисъл на живота. Казват: кажете ни вие, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота? Некои казват: е, родил съм се. Че кой не знае, какъв е смисълът на живота? Кой не знае, че се е родил? Има много животни, които не знаят даже, че са се родили. Това, дето хората знаят че са се родили, и то е крачка напред, защото пияният човек не знае даже, че е пиян. А онзи, който е изтрезнел, знае, че е пил. Онзи, който се е напил, ходи из улиците, търкаля се натук-натам, казва: тесен е пътът, какво са направили хората улиците такива, не са направили пътя, както требва. Нему не идва на ум, че е пиян. Той се сблъсква с некой човек и си казва: какво се блъска този човек, как се е объркал из пътя! Как са тръгнали тия хора така, че не знаят пътя си? Другите хора му казват, че е пиян и той им казва: а, пиян съм, вие сте пияни. Най-после той дойде до дома си, свести се и казва: как съм се напил! Казвам: този човек е вече пробуден, съзнанието му е една стъпка по-високо, той знае, че е пиян.

Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че некой бил добър? Какво от това, че некой бил лош? Некой казва: аз съм добър. Отде знаеш, че си добър? Друг казва аз съм лош. Отде знаеш , че си лош? Има ли некаква максима, има ли некакъв аршин, с който мериш тия неща? Я покажи тази максима. Ама Мойсей писал така. Че ти видел ли си Мойсея? Некой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот!” - под тези думи те подразбират онези хубави пражоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Некои от вас ще кажат: това не е сериозно. Че кои неща са сериозни? Аз мога в един момент да ви направя сериозен. Как? Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умре. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент некъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да проверяваш, дали е верно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на местото си ли е? Питам: ние, които се безпокоим цел ден, тичаме налево надесно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Некой казва: жена ми умре. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увехна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее некъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява. Ама вие не се ли забавлявате? Седите цел ден с перото си пред товтерите си цър-цър-цър. Казвате, нема смисъл да се проповедва. А има смисъл да седите цел ден пред тевтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тевтери! Че как може да се забатачи главата на един банкер в тевтерите вътре? Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тевтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става некакво забъркване, некакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други некои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те са забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят. Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо требва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от ти несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стегат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стега главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стега и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, но за разумните хора, за неразумните нема тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора нема никакви идеи, за тех всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Като умреш, всичко се свършва. Ето животът за него, той свежда всичко към един знаменател,. Тогава и аз казвам: като умрете всичко се свършва. Да, но тия, които подържат тази философия сами не верват в нея. Ако е верно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот.

Ние се приближаваме към 38-те години. Какво има в числото 38? Какво съдържат тия 38 години? – Крие се нещо в тех, крие се една велика добродетел. Имате един велик характер! Имате един човек, който седи цели 38 години при една къпалня и чака там реда си. И учен човек е при това той! Вие ще кажете: какво ще ни занимават с този човек при къпалнята там? Цели 38 години седял там, глупав човек бил! Ако беше в наше време, този човек щеше да влезе в една клиника, и до сега щеше да бъде здрав. В една година време щеше да се излекува. Казвам: да, в една година щеха да го изпратят на “Орландовци”. Този човек седе при къпалнята цели 38 години да се учи. Той научи, какво се крие в тази къпалня. Той чакаше да се гурне в тази къпалня, да види какво иа в нея. Друго нещо има в тази къпалня. Обаче, други, по-учени хора от него, го изпреварваха и влизаха преди него. Какво имаше в този човек? Защо цели 38 години чакаше пред тази къпалня? – Той възпитаваше търпението си. Търпение имаше в него! Образец беше този човек! Кой от вас би могъл да търпи като него? Некой казва: немам вече търпение. Цели 34 години откак живея, нищо не научих. Бел ден не видех в живота си! Казвам: чакай, до 38 години има още време.

“И там имаше некой си человек болен от 38 години.” И пита го Христос: “Какво чакаш?” – Чакам да влеза в тази къпалня, но други влизат преди мене, изпреварват ме. И те са хора, и те искат да оздравеят. Христос му каза: “Аз съм онзи ангел, който 38 години наред слизам да размътвам тази къпалня, но хората не ме познават. Това сега на тебе казвам. Ти никому нема да кажеш това.” Ангел е той, но този болен Го вижда като човек. Христос му каза: “Стани, дигни одъра си и ходи!” питат го всичко: “Кой ти каза да си вземеш одъра?” – Един човек – Кой е този човек? Този болен е умен, той не смее да каже, че ангел е този, кйто му каза да си дигне одъра. Той е обективен човек. Евреите го питат: “Кой беше този, който ти каза да си вземеш одъра и да си вървиш? – Той е онзи, който слизаше да размъта водата. Как, който размътва водата ли? Че Той никому до сега не е казвал да дигне одъра си и да ходи. А, не е казвал! Виж сега хората как казват! Как да не е казвал? Че на всеки, който е оздравевал, този ангел все е казвал: “Дигни одъра си и се замини!” Кой как излезе от болницата, всекиму е казвал: “Дигни одъра си и си върви!” Чудни са хората, като казват, че този ангел никому не е казвал тия думи, каквито каза на този болен от 38 години. Ако Господ кажеше това нещо на сегашните хора, и те кажеха, че Бог им проговорил, какво щеха да кажат тия, които ги слушаха? Щеха да кажат: как, Господ ли ни говори? Ако ти си един професор в нашия университет и кажеш, че Господ ти проговорил, всички ще кажат за тебе: дъската на този професор май е мръднала малко. Ние мислехме, че е свестен човек като се занимава с положителните науки, с естествените науки, с математика, с химия, но некаква нова наука е влезла в ума му, разправя, че Господ му проговорил. Този учен човек се извеял малко. Понеже Господ му проговорил, всички намират, че се е извеял. Да, когато Господ ти проговори, всичко в тебе е извеяно. Аз ще ви докажа, че наистина когато Господ проговори на хората, те стават извеяни. Зимно време, когато земята се покрие с лед и със снег, нищо не расте, но пролетно време, когато дойде онзи малък ветър, всичкят снег, скреж, всичко това си отива. Де е сцеплението на частиците тогава? Всички учени хора казват, че животът съществува вследствие това сцепление, това тегнение между частиците на телата. А, господа, знаете ли що е сцепление? Казвате: сцеплението носи нов живот. – И без сцепление може да се живее. Да се свързваме един с друг, това не е живот, това е една физическа верига. Когато искаме да заробим един човек, ние го свързваме по такъв начин именно, че го заробваме. Ние го заробваме така, както оплитаме влакната на конопите.

Друг некой казва: да се съединим като брънките. Ние казваме: да се съединим! Да, съединението прави силата. Ние требва да разбираме тази дума. Законът, обаче, поичва на друго нещо. Великият закон на живота не седи в сцеплението. Сцеплението е само едно преходно състояние на живота. То съставлява само една трилионна част от самия живот. Питам ви сега: ако вие разделите една секунда на трилионни части, каква част от времето ще представлява тази трилионна част? Вие сте математици, свършили сте университет, някои разбирате по-добре от мене, кажете ми тогава, каква част от времето съставлява тази трилионна част от секундата? Ако аз ви говоря за това време, какво ще разберете? За такова разбиране знаете ли какво казват турците? Едно време един турчин казал на един българин мукалитин: знаеш ли, че нашият султан има войници хиляда хиляди милиона, т.е. хиляда милиона по хиляда милиона? Българинът му казва: и орехи да беше това нещо, пак немаше да се съберат на земята, а още повече, щом са войници, според както казваш ти. Турчинът тъй разбирал това, тъй си казвал. Знаете ли какво нещо е да умножиш хиляда милиона по хиляда милиона? Не е смешното там, че турчинът казал тъй, така си мислел той, но по некой път ние се поставяме в положението на хора без смирение и мислим, че сме много учени. Аз не искам да усмивам учените хора, напротив, радвам се, когато срещна учени хора. Да срещнеш учен човек е приятно! Да срещнеш културен човек е приятно! Да срещнеш набожен човек е приятно! Да срещнеш обществен човек е приятно! Да срещнеш човек, на когото съзнанието е пробудено, в каквато и да е степен, това е приятно! Животът, според мен, на каквато степен на развитие и да е, в каквато форма и да се проявява, щом дойде онзи ученият човек в съпрокосновение с него ще се разбере. Ако аз съм жаден и се доближа до известен пласт на земята, който дълго време е бил сух, и видя по едно време, че из този пласт се яви една капка вода, ще се зарадвам. Защо? Защото тази капка ще внесе въодушевление в мен. Аз зная, че зад тази капка има още хиляди капки вода. Тази капка ще се увеличи, след нея ще дйде втора, трета, четвърта и още много капки вода. Не беше ли тази капка носителка на една нова велика идея за живота? Следователно, всека идея, която е кацнала във вашия ум, във вашето съзнание, колкото малка и да е, колкото нищожна и да е, тя е първата капка вода във вашия сух пласт. Тя носи живота. Спрете се върху нея, зарадвайте й се. После ще дойде и втората, и третата капка.

Ще ви цитирам една песен, в която певецът запитва: “Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!” Какъв е отговорът на този въпрос? Аз ще ви кажа тази Истина сега за пръв път в живота. Тази Истина от Любовта излиза и от Мъдростта просиява и носи вечния живот и свобода за тебе. И продължава по-нататък този поет, този пророк, който е говорил в миналото. Тази Истина е насадена дъбоко в твоята душа, нейният език ти научи, всека нейна дума добре разбери и за нея всичко посвети; напред върви в живота без страх и ти ще имаш свобода за всекога. Нейния език ти научи, всека нейна свещена дума – добре разбери! Аз казвам, че онази Истина, която вие търсите тя е всадена вътре във вашата душа и вие требва да научите нейния свещен език. Аз ви говоря за този език, затова всека нейна дума добре разберете и напред вървете! За вас е знанието в в света, за вас е създаден този свет, не този овешки вет тук, но светът на ония далечни слънца и звезди, които постоянно ви говорят: “Колко има да се учи!” И наистина какъв пълен живот има там! Оттам говори Господ. Казвате:: де е Гопод? – Горе на небето, в звездите. Де е Господ? – В човешките сърца. Де е Господ? – В човешките умове. Де е Господ? – В човешките духове. Де ще търсим този Господ, я ми кажете вие. – Там, в сърцата си. Ако твоето сърце е слабо в даден случай, че не може да извърши нещо, призови твоя ум! Защо? Защото умът седи по-високо от сърцето. Ако и умът не може да извърши работата, която искаш да извършиш, Господ живее в твоята воля, призови и твоята воля на помощ. Ако и с нея не можеш да постигнеш, което желаеш, Господ живее и в твоята душа, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина, призови този Господ, Който живее и в духа ти, и тогава всичко ще можеш да направиш. Кое всичко? – Най-първо онова, което Любовта върши. Тя внася мир. И когато аз стана мирен човек, аз ще нося благото на всички хора. Некои хора наричат мирни. Мирен е онзи тихият, чистият извор, който минава навсекъде през градове и села и ги пои. Този мирен извор дава живот на хората. Некои хора казват: опекоха ме вече. И аз некой път искам да бъда опечен, но не като песмет, не като баница, не като кокошка, не като прасе, по никой начин така не искам да бъда опечен. Да ме пази Господ от такова опичане! Искам да бъда опечен, както е опечено житното зърно. Има едно приятно опичане в света. То съдържа живот в себе си. Аз не говоря за това опичане, че да се огънеш. Всеко нещо, което живата природа е опекла, носи живот в себе си.

Та казвам: онзи огън, онова опичане, което може да внесе в нас възвишеното и благородното, то е свещеният огън на Любовта. Защо именно требва да търсим Любовта? – Защото от нея излиза Истината. Защо требва да търсим и Мъдростта? Понеже от нея просиява Истината. Истната пък е всадена дълбоко в нашата душа, и тя има свой свещен език. Докато ние не научим нейния език, тя не може да ни говори. Туй е един от нейните велики закони. Истината очаква да научим нейния свещен език и да разберем всека нейна дума. И тогава, напред в живота, да видим, какъв смисъл има в Истината1 Истината води към живота. Тогава и животът има смисъл, защото може да бъде безсмъртен. Той може да хване онази старовременна змия, която ражда страданията в света.Ние не требва да се отричаме от живота, а да търсим истинския живот. Отричаме се ние от сламата, а не от житото. Некй пита: от какво да се отречем? – Да се отречем от тази слама, с която ни забавляват. Дойде онзи благородният, донесе ни пълен кош с плева и ни казва: хубаво нещо е това, добър е животът! Казвам: зная, плева е това, хиляди години съм ял тази плева. Изсъхнало и телото ми, ребрата ми се четат, па и лицето ми е станало като на светия. Да, светии са това, но светии на плевата. Аз почитам тия светии, но за други светии говоря. Аз проповядвам за светии, които светят, които имат светящи лица, които светлина носят. Аз не говоря за тия жълтите светии. И аз съм светия, пък и вие сте светии, даже некой от вас сте повече светии и от мене. Аз се радвам, че човек има подобни на себе си. Е, и без масълце може, само със сух хлебец.

И тъй, този човек седи пред къпалнята цели 38 години. Намери го там Исус и му каза: “Слушй, аз съм пратен при тебе, дигни си одъра и на работа! Не стой!” Този болен каза: “Свърших най-после университета, моят Учител дойде и ми даде диплом.”

“Дигни одъра си!” Чакай да видя, дали ще мога да го сдипля! Започва той да сгъва възглавниците си. Колко възглавници имаше? Той си казваше: “Тук има 10 съдрани и две здрави възглавници. Здравите ще подаря некому, но след като излеза вън. Имаше един дюшек още и един сламеник. Май тежко ще ми е, но ще опитам. Този ми каза да го дигна и мога да го дигна.” След това събра походното си легло, натовари го на гърба си и каза: “Варда!” Варда значи отворете път. Този болен, който цели 38 години е чакал пред къпалнята излиза най-после и казва: “Аз съм този видният професор, който съм свършил четири факултета. Сега рабирам живота. видех онзи ангел, който всека година слиза във водата и я размътва. Виждате ли, благодарение на Него мога да нося одъра си.” Питат го евреите: “Кой ти позволи да носиш одъра си?” – Онзи, който размътва водата! Кой е той? – не го зная, не зная името Му. Ще отида да науча името Му и тогава ще дойда да ви кажа.” Той занесе одъра дома си и тръгна да Го търси. Намери Го, и Исус му каза: “Слушай, преди неколко съществувания ти беше много учен човек, но каза една голема лъжа, излъга хората и требваше цели 38 години да изкупваш греха си. И сега си учен човек, но пази се вече да не излъжеш пак, защото ще ти стане зле.” Не, аз нема вече да лъжа, а ще отида да проповедвам. Ще отида да кажа на евреите, че Онзи, Който ме излекува , е Исус. Какво направиха евреите? Те казаха: “Дръжте този човек, той разклаща съвременния порядък на нещата! Дръжте този човек, заради Него ще ни изпотрепят римляните!” Като че римляните по-рано не ги трепеха. Кое е характерното в този болен, на когото не знаете името? Аз се рових в своята архива, в акашиевите записи и в записите на природата, намерих името му, но не зная, дали ще повервате. Името на този виден професор е Исавар Бел-Аму. Той е бил виден адепт, виден учен, който се ровил из своите книги и чакал да дойде неговия виден Учител. Учен човек е бил този болен. Ще кажете: какъв учен, той е бил един хилав болен човек. Не, 38 години да седиш при къпалнята, да не изгубиш верата си и да не се води в тебе едно горчиво чувство, това всеки не може да изтърпи. Лижи той на одъра си, не гледа да дръпне, да бутне този или онзи, чака реда си. Казвам: когато вие се обезсърчите, четете Писанието. Красиви работи има в него. Нема какво да се обезсърчавате. Този свет е една къпаля. Защо сте дошли на този свет? – Да се учите. Най-първо този свет е за учение. Вие казвате, че сте дошли на земята, за да живеете. Да, дошли сте и да живеете, но живота ви се дава само като едно условие. Живота ви е даден като почва,, а учените е смисълът, целта в живота ви. Яденето е на местото си, то означава гориво и поливане. Да ядеш и да пиеш, това е на местото си в почвата. Некой казва: аз ям много добре. Не, не поливай много цветето, най- много два-три пъти требва да го полееш. Като изсъхне много, полей го с малко водица. Пък некой път можеш да го полееш и с малко сладко винце. И то не е лошо.

В живота има две крайности. Некои хора се отказват от работа та и казват: човек не требва да работи, той требва да бъде благороден – и без работа може. Онзи, който не работи, ръжда го разяжда. Други пък казват: не, човек требва да работи. Те пък от много работа се изтриват. Некои хора казват: много сън не требва. Други хора пък много спят. Живата природа не обича крайности. Ти ще спиш толкова, колкото ти требва. Ти ще работиш толкова, колкото ти требва. Ще работиш така, че нито да ръждясаш, нито да се изтриеш. Това е истинското състояние в природата. Сега ние искаме да свършим бързо науките си. Бъди уверен, че ти, който искаш да свършиш бързо науките си, ще се изтриеш. Друг некой казва: мене не ми требва никаква наука. Ти пък ще ръждясаш. Това е още по-лошо. Ще се учиш! Тогава казвам: целта на живота ви е да се учите – нищо повече. Вие сте пратени още от преди 2000 години тук на земята в Божественото училище, в тази забавачница да се учите. Ако ви попитам сега, през кой път минахте, за да дойдете на земята, вие сте забравили. Кога сте тръгнали, и това сте забравили. Как е името на баща ви? Ще кажете: баща ми се казва Иван Стоянов. Друг ще каже друго некое име. Че колко бащи имате вие? Един баща имате всички вие. Неговото има искам аз да знаете. Един Баща имате, а не хиляди бащи!

Дошли сега математиците да ме убеждават със своите дроби с различни знаменатели. 1/5, 2/6, 1/8 и т.н. Казвам: съберете тия дроби! – Не може така да се събират, различни знаменатели имат те. Подведете ти тогава под общ знаменател! – Ама не знаем как. Нали имате много учени хора, извикайте ги! Казвам: намерете един такъв общ знаменател, който да включва отделните знаменатели на всички дроби. Ако имате един ред от 100 дроби, подведете ги под общ знаменател! Какъв ще бъде този знаменател, по-голем или по.малък от всички знаменатели на отделните дроби? – По-голем. Да, верно е. Следователно, общото заключение е следното: когато подвеждаме известен брой дроби с различни знаменатели към един общ знаменател, всекога общият знаменател е по-голем от общите знаменатели на отделните дроби. Общото заключение оттук пък е следното: общият знаменател от всички вервания на всички благородни и възвишени хора в света е по-голем от нашите частни знаменатели. Значи, твоето сърце има един знаменател; твоят ум има друг знаменател; твоята воля има трети знаменател; твоята душа – четвърти знаменател. Само така ти ще се помогнеш до общия знаменател. Само така ще намериш туй възвишеното, Божественото. Само така ще намериш Бога. Твой Баща е Той – Баща, от Който си излезъл. Само така ти ще знаеш на какво си равен. Ти требва да знаеш себе си като една определена единица, като една определена величина в света, защото за всеки едного от нас не важи това, колко сме малки, не важи формата, но всеки требва да знае точно определено, каква единица представлява в живата природа. В този Божествен реален свет, да знае на колко се равнява. За себе си той требва да знае това нещо. Ако ви запитат, на колко си равен, ще кажеш: не зная . Това, че не знаете, не е лошо, не е упрек, но казвам, че всеки требва да знае своята величина. Че не знаете Бога, това не е лошо. Че сте Го забравили, това не е лошо. Аз зная един учен американски професор, с когото се случило следното нещо. Един ден отива той на пощата да си получи едно писмо, и началникът на пощата го пита: “Моля ви, господине, кажете си името!” Този учен, обаче, си забравил името и казва на началника: “Моля, почакайте малко!” – и веднага излиза на улицата. Решава да отиде в къщи да пита жена си, как е името му. Значи, това име, което носи днес, не е толкова съществено. По пътя го среща един познат господин и му казва: “А, господин професоре!” – споменава името му. Благодаря ви, извинете ме, господине, казва професорът и се отдалечава. Връща се при началника на пощата и му казва: “Господине, имам честта” – и му казва името си. Вие ще кажете: този човек е смахнат. Не е смахнат. Некой ме завежда на Витоша и ми казва: слушай, да запомниш тези игла на това место! Връщам се после сам, не мога да я намеря. Завеждам хора да им покажа де беше иглата. Казвам им: ето, тук некъде беше иглата. Търся я, но не мога да я намеря, не помня де беше иглата. Отивам при онзи, който ми я показа и му казвам: ела да ми покажеш, де е иглата. Какво означава това, че забравям.? Философски означава, че моето съзнание не е толкова развито, затова забравям.

Та и ние сега сме забравили сега смисъла на нашия живот. Вие си казвате: този човек от себе си ли говори тия неща, или ги измисля? Ще бъде смешно да ги измислям. Това не е правилен начин за разсъждение.Ако аз съм щестлавен човек, разбирам, но Истината не е и в нашите разсъждения. Тя е нещо Божествено. Ако аз се спра при вашата чешма и кажа: отде ли взима тази чешма водата? – Право ли е това разсъждение? Изворът и без тази чешма може, и без коритото й може, и без крана на тази чешма може, обаче той може сам да си направи корито. Аз казвам: истинското корито е това, което този извор сам може да си направи което никой друг не може да му го направи. Коритото, кранът и самата чешма, които могат да се вземат, не са потребни, а туй корито на извора, което никой не може да вземе, то е истинският път. То е реалното в живота. Следователно, всеко нещо което хората могат да ви вземат, то не е истинското, не е реалното, то е направено от хората, затова могат да го вземат, а това, което става в извора вътре, което бъбли, което никой не може да ви го вземе, то показва пътя на хората. Голем е този извор! Това сте вие. Сега аз ви гледам, вие сте красиви чешми, направени от злато и от сребро, от безценни камъни и като дойде некой при една такава чешма, или при некой такъв извор, кръсти се. Питам го: защо се кръстиш? Как да не се кръстя пред такива големи безценни камъни, като паче яйце, да ми се падне поне един от тех! Че какво от това, ако ти се падне? – ще се осигуря през целия си живот. Верно е, че можеш да се осигуриш, на не е Истина, че можеш да се осигуриш. Утре, като се осигуриш, смъртта ще дойде, и ти ще отидеш заедно с този камък. Заради него и ти ще отидеш. И знаете ли в какво положение ще се намерите? Един ден една щестлавна жаба хванала едно малко, красиво пиленце, вързала го на гърба си и казала: “Да си имам и аз поне нещичко!” Обаче, за бела, вижда я отдалеч един сокол, който обичал пиленцата, спуща се да го улови, хваща го с клюна си и заедно с него задига и жабата. Казвам: ако тази жаба немаше туй пиленце на гърба си, щеше да си бъде във водата, а сега, като турила туй пиленце на гърба си, соколът, като задига пиленцето, задига и нея. Ах, тези яйца, сега всички говорят за яйцата. Гледам некои казват: хубави са кокошите яйца! В Америка имат особен начин за разпределението на яйцата. Там не ги продават всички на една цена, както в България, но според големината. Имат си особени машини, и според големината ги разпределят по номера и така им се определят цените. Различни яйца има днес! Некои казват: туй яйце е цела бомба, като се пръсне, 200 души може да убие. С ония кокоши и пачи яйца най-много двама души могат да се наядат, а тия яйца новите и 200 души наведнъж могат да убият. Гледам друго некое паче яйце, казвам: паче яйце е , но като се пръсне, пълно е със задушливи газове, 2000 души може да отрови. Питам: как почнаха да се снасят тия яйца? Едно време кокошките и патиците снасяха яйца, които хранеха света, а сега, когато хората почнаха да ги снасят, взеха да се унищожават с тех. Човешкият ум снася яйца вредни за съвременното човечество. Тези газове можеха да се турят на друго место. Хубаво направиха тези учени хора, че туриха своя ум на работа и познаха величието на природата, но те не требваше да турят енергиите на природата в тия пачи и кокоши яйца. Най-първо ние требва да убедим тия учени хора, че не по такъв начин, с тия отровни , задушливи газове ще могат да спасят света. Нека мислят за други газове, за други яйца.

На учените хора требва да се даде един пример. Аз сега алхимически приготовлявам едно кокоше яйце. Ще кажат некои: а, залъгва ни този човек! Кяакво залъгване? Кокоше яйце е това. Реално нещо е туй! Знаете ли какъв ефект има това яйце? Влезеш некъде между хора, които се карат, които не се разбират, спорят за нещо: некъде син баща си изпъдил, другаде син майка си изпъдил, трети брата си изпъдил и т.н. Карат се, бият се и аз, като влеза между тех, покажа им яйцето. Всички се затичват да го вземат, но аз им казвам: вземете туй яйце, нека мине от ръка в ръка, разгледайте го и тогава ще го разберете. В това време, докато това яйце обиколи всички хора, неразположението между тех изчезва и в тех се заражда едно братско чувство. Казвам им после: хвърлете това яйце на земята и вижте какво ще стане! Ще убие ли хората? Не, хората нема да се избият, но ще оздравеят, ще поумнеят и братски ще живеят.

И тъй, този болен е лежал цели 38 години. Казвам: всички вие, които имате това съзнание, требва да разнасяте туй учение. Време е вече за това! Вие дължите нещо на невидимия свет. Вие може да отричате това нещо, но то е факт. Ние сме събрани тук именно от този невидим свет, и затова му дължим. Че това е така, ще видите, че според съзнанието, което имате, вие сами ще разберете, че има един вътрешен свет. Туй вътрешното във вас именно е красивото, то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също. Кога ще бъда аз все същия човек? Ще ви приведа един пример, да ме разберете по земному. Ако аз съм сиромах човек, а вие сте един богат човек и дойдете в дома ми, и аз ви приема добре, поканя ви в своята стаичка при огъня, разговарям се с вас любезно, това още не показва, че аз съм човек и че вие сте ме познали като такъв. Това е само едната ми страна. Аз имам интерес от вас като богат, и затова всекога като идвате в дома ми ще ви приемам любезно и ласкаво. Ако един ден вие заемете моето место, т.е. осиромашеете, и аз не ви приема по същия начин, като по-рано, а кажа, че не ви познавам, това показва, че аз сега съм друг човек. Не, аз требва и сега да ви приема по същия начин, както и по-рано. Ако ви дам същия прием, същото почитание, както и по-рано, това показва, че аз съм истинският човек, при всички условия си оставам един и същ. И когато съм сиромах, и когато съм богат, требва да бъда един и същ. Има една сиромашия, с която хората могат да влезат в Царството Божие. Има едно богатство, с което хората могат да влезат в Царството Божие. Има една сиромашия, чрез която хората не могат да влезат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влезат в Царството Божие.

Та ние требва да имаме пред вид примера на този болен с онова велико смирение. Ние мислим, че много знаем. Не, малко знаем, а това требва да радва всинца ни. Защо? – Понеже има много да учим. Ние сме в първата фаза на развитието си, дето може да се радваме, че Бог ни е дал този велик живот, да видим онази велика Божествена благост, която съществува в Него. Това не требва да бъде подкуп, но да видим, че Бог, Който ни е дал този малък живот, е вложил в нас ред сили и способности. Следователно, ние сме още в предисловие на този велик живот.

И тъй, Христос ще дойде в тази къпалня и какво ще каже? – Дигни одъра си и върви! И като излезете вън ще кажете: Духът ни проговори. Не, след като Го намерите ще кажете: Онзи, Който ни каза, дигни одъра си и си върви. Той е Исус. Исус, на еврейски Ешуа, е символ, Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите сили, позитивните сили, които създават; Той съдържа в себе си онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй велико съзнание, което ражда хармонията и туря в ред и порядък всичко. Всички тия сили е подчиняват без никакъв капелмайстор, т.е. има капелмайстор, но той само дигне и сложи своята пръчица, всички свирят в такт, без никаква грешка. И тогава имаме буквата W, вавът, не нашето “В”. На еврейски език това “В” означава кука, гега, с която овчарят хваща онази овца, която кръшка от пътя си и й казва: “Само при мене, само при своя овчар можеш да си в безопасност, а там в гората вълците ще те изядат. Тук стой при мене, аз ще те науча.” В нашата буква “В” ние сме скрили малко вътрешния й смисъл. Тази буква в латинската азбука означава противоречие, рогите на козата. В окултната наука, този човек, който има два рога, както в козата е в противоречие с Бога. То означава две единици, които се борят една с друга, които са в противоречие, или двама пехливана, които се борят на хорото, за да покажат, кой е по-силен. Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си. Кой Учител? Аз не искам да ви поставя в противоречие, ще ви кажа, кой Учител. Вие ще намерите не самозвания ни учител, но Онзи, Когото Бог е поставил за вас от вековете. Той е този Ешуа, Който съдържа в себе си тези формативни, позитивни, козативни и воативни сили. Това, тъй казано, нищо не значи, но да ви го преведа на български. Това значи: силите, от които всичко произтича; силите, които всичко съграждат и хармонират; силите, които всичко държат и запазват, без да се изменят. Тъй, да се размърда малко ума ви. Запомнете това нещо!

И тъй, този човек седел цели 38 години пред къпалнята. Всички вие , като хора, требва да имате неговия характер на търпение. Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси – намери, и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. Некой ще ти каже: какво разбра? – Търся Истината, която е посадена в моята душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този свещен език на Истината. Придобиете ли това, да можете да се разговаряте на този език, това ще бъде най-големото благо, най-великия ден за вас. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който каза в началото. Какво е казал? То е на Божествен език, аз не мога да го изкажа, но хайде да ви го преведа на български език. И рече Бог: “Да бъде светлина!” В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата светлина подразбира друго нещо. Да бъде светлина! – значи “Аум”.

Сега, аз ви пожелавам като на този болен да си дигнете одъра! Аум!

Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, 1925 година в гр.София