Разлика между версии на „Заведоха Исуса“

Версия от 22:15, 30 декември 2009

ЗАВЕДОХА ИСУСА

“Тогаз заведоха Исуса”.

Казва им Исус: “Аз съм!” Когато щастието в света следва некои хора, те казват: аз съм! Щом дойде нещастието, нема ги, из миши дупки се крият. Ние виждаме Христа във време на опитност, казва: “Аз съм!”

“Тогаз заведоха Исуса”. Този е един знаменит стих. Върху него има хиляди проповеди писани, хиляди красноречиви проповеди, държани и то толкова красноречиви, че са затрогнали сърцата на хората, толкова красноречиви, че са извиквали сълзи в очите на хората. Питам: коя е онази подбудителна причина, която предизвиква сълзите? Мозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си. Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче! Нема нужда да плачат хората за героите в света. Можем да плачем за себе си – благородно е. И в действителносст, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си. Пред хората си представляваме, че плачем за другите, а то за себе си. В това не може да има спор. Виждате, некоя майка плаче за детето си. Не, за себе си плаче тя. Некой, който е изгубил парите си, плаче. Казват: плаче за парите си. Не, за себе си плаче той. Нима ако вие плачете за вашите загубени пари, имате некаква полза? Или, ако плачете за некой умрел, ще му допринесете ли некаква полза с вашите сълзи и с вашата скръб?

“Тогаз заведоха Исуса.” Исторически, аз бих се произнесъл другояче върху този стих, но ще го разгледам символистически. Аз мога да ви опиша исторически, кои са били подбудителните причини, защо и за какво е бил развеждан Исус, но ако некой от вас искат да знаят тия подробности, ще ги намерят в некои счинения в библиотеките на Ватикана, в некои от библиотеките на Вашингтон, в некои от библиотеките на Филаделфия, некои от библиотеките на Лондон. Там има доста беседи, доста проповеди, от там ще можете да се осведомите, аз ви давам упътвания. Но това, върху което сега ще ви говоря, за в бъдеще ще можете да си правите свои изложения и да ги поставяте в своите библиотеки.

“И заведоха Исуса”. Защо, един от великите Учители, Който идва да спаси света, хващат и го завеждат? При кого? – При първосвещеника, глава на една църква. Вие ще кажете: колко са жестоки тия хора? Не е въпросът в това, това е един символ. Ние разрешаваме другояче въпроса. Аз бих ви задал следния въпрос: защо заведоха Исуса там? Аз ви говоря символистически и вие нема защо да си задавате въпроса, дали моята мисъл е свързана или не. Там, дето не е свързана, вие свързвайте. Аз ви давам камъни от това здание, а пък вие, дето требва, свързвайте тия камъни и съграждайте от тех зданието. Аз ще гледам, до колко може да градите. Хайде сега на работа с вашите мистерийки! Не само да казвате, че това здание не е хубаво, онова здание не е хубаво, но вземете вашите равномери и турете всичко на работа! Нали когато ви дойде един приятел, вие го завеждате некъде? Срещнеш един приятел, хванеш го за ръка и го завеждаш . Къде? – В дома си. Онзи възлюбен като срещне своята възлюбена, нали я хваща и я завежда некъде. Къде? – В дома си, при майка си, или баща си. Учителят като намери своя ученик, нали го хваща и го завежда некде? Ученикът като намери своя учител, нали го хваща и го завежда некъде? Вие ще кажете: завели Исуса. Много хубаво. Въпросът е сега, защо са Го завели?

Един от прочутите виртуози в Европа, нема да му кажа името, като се разхождал една вечер със свята цигулка, хванали го неколко души пияници и го завеждат в онези места там долу, в онези изби, как се казват кабарета ли ги наричате вие? Аз ги наричам увеселителни места, дето се събират мъже и жени, които пият винце, които се разговарят там, прекарват по-весело живота си. Завеждат го те в едно от тези необикновени места, и един от тех извежда своя пистолет и му казва: “Ще свириш сега тук много хубаво.” Той цел трепери, но свири много хубаво. Всички изваждат своите чашки пред него, пият, пеят и играят, а той свири ли свири. Ще ме попитате: колко е взел този виртуоз за своето свирене? Той ще благодари, че със свиренето си е спасил жвота си. При това тия, които го слушали, останали доволни, защото те пили и играли. А всички хора, които играят и пият, ще ти направят добро. Те му казали: “Ние мислихме да те убием, но понеже ни свири тъй хубаво, всички признаваме, че като тебе подобен свирец нема.”

И заведоха Исуса.” Къде? Некои от вас може да роптаят, но нима некои хора не завеждат Исуса? – Завеждат Го. Къде? Щом всичко ви върви, Господ ви благославя. Казвате: знаете ли ние кои сме? Щом дойде Исус, ние ще Го приемем. Но щом дойдат нещастията ви, колко пъти сте завеждали Христа? Колко пъти сте Го залагали.! Колко пъти религиозните хора, които верват, са изнасилвали тази Истина!

Сега съвременните хора мислят, че Истината, това са само думи. Те мислят, че Истината е нещо отдалечено. И ако ние попитаме духовните хора, какво нещо е Истината, те ще ни кажат: Истината не е нищо друго, освен стремеж на човешката душа да се освободи. Казвам: има и друго разбиране за Истината. Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памти-века всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот. Или другояче можем на кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излезъл от Бога. И следователно, квасът, началото на всички неща, е Истината. И от когато се проявило туй начало в света, от тогава се явява Любовта, да даде живот на Истината. Защото Истината, сама по себе си, произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, требва една среда, а първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. Следователно, когато казваме, че требва да имаме любов, ние не подразбираме афекциите на хората.

Некой казва: аз говоря верно. Да, човек може да говори верно, без да говори Истината. Онзи, който говори верно, той говори 50% и лъжа. Значи, онзи, който говори верно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината той всекога говори верно. В Истината нема никакво изключение. Некой път ние смесваме верните неща с истинните неща. Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна. Верно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна, с отлично съдържание за нашия живот. Верно е, че и двете са стомни, но питам:: двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е верна по форма – по форма само е стомна. Верно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е верна и истинна и по съдържание. Следователно, много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание. Писанието казва: “Верен и истинен.” Некой казва: аз съм верен. То е на половина прието. Не само верен, но и истинен требва да бъдеш в нещата. Некой пита: имаш ли вера в Бога? Че кой нема вера в Бога? Зайците имат вера повече отколкото хората. Ще ви докажа това. Отива един млад конт от Европа в една гора да се самоубива. Пред него изкача един заяк и веднага избягва.Този млад конт се стресва, изпуща револвера от ръката си, замисля се и си казва: “Значи от мен имало по-страхливи!” Този заяк, когото всички хора гонят, продължава да живее, аз не мога ли да живея? Тогава той се връща в дома си и написва: “Аз ще живея и ще бъда герой поне като този заяк.” Вие ми казвате тъй: аз искам да бъда търпелив. Я ми кажете, кой е пътят на търпението, как мога да бъда търпелив? Казвам: идете при онзи бук, при онази ябълка, които при всички условия, при всички бури устояват със своите малки дарби, а вие, разумните хора, с всички способности и дарби, които Бог ви е дал, не можете да издържите, не можете да търпите. Казвам: ако един човек не може да търпи колкото един бук, де е неговата културност? Ако един човек не може да устои колкото един заяк, а отива да се самоубива, де е неговата културност, де е неговата човещина? Защо Господ създаде дърветата? – За да ни покаже пътя на търпението. Защо господ създаде заяка? – За да ни покаже, че страха ражда благоразумието. Той със страха си при всека опасност мисли, наблюдава. Казват, че заякът бил глупав. Не е глупав той, вие не сте го виждали колко е умен. Некой път го виждаш, прави един кръг, обикаля, обикаля около него и после през центъра на този кръг се хвърля, офейква. Дойде онзи копой, но заякът е вече половин километър далеч от него. Избегал е той. Този заяк разбира и геометрия и математика. Математически разрешва той въпроса, прави си своите изчисления. Играе си то с този хрът. Ловджията, след като го гони час, два непрекъснато, най-после казва: “То се вижда, че не можем да го уловим, ами хайде да си вървим.” Не си играе този заяк, не се хваща лесно той.

“И заведоха Исуса.” Де заведоха Исуса? Преди 2000 години Го заведоха при Каиафа, а днес съвременните културни хора де са завели Исуса? Христос и днес е на същия позорен стълб и то от Неговите последователи. Понеже Христово име и днес се позори, затова именно светът блудствува. Ето защо Белото Братство е решило да даде такъв урок на съвременните културни хора, та да Го помнят за хиляди години. Не може Истината да се опозорява, не може Истината да се престъпва. Сега некои ще кажат, че Христос щел да дойде в света. Чудно! Христос щел да дойде. Кой ви каза това? Еди-кой си учен в Европа, адвентист, казвал, че в 45-та година Христос щел да дойде в света. Излезоха те с бели дрехи да Го посрещнат, но Христос не дойде тъй, както Го очакваха. Не дойде ли Христос? – Дойде, но те не го видеха. Христос мина през една врата, през която те не Го видеха, защото тия хора, със своите органи, с които разполагаха, не можаха да Го видат, слепи беха.. Затова казаха те, че Христос не дойде. После, други учени казваха, че Христос ще дойде в 915-та година. Аз казвам: Христос и тогава дойде, само че през друга врата. Светът не е прогледнал още. Тогава аз нема да ви казвам, кога ще дойде Христос, но ще ви кажа като дойде Христос в света, какво ще донесе. Помнете хубаво, това е важното за вашия живот. Решава се една от великите съдбини на живота ви. Вие сте живели много пъти на земята, вие може да сте богати, но помнете, че вашата участ, може да се реши днес тъй, както се реши участта на вашия кмет. Вашата участ може да се реши тъй, както се реши участта на онзи полковник. Това са възможности в света. И ако вие ме попитате, какво нещо е слънцето, аз ще ви кажа, че слънцето съдържа в себе си всички възможности на органическия свет. Всичката енергия, която е скадирана в органическия живот, всички възможности и методи, при които нашата слънчева система може да се развие, това е слънцето. Когато всички тия възможности могат да се осъществят, това е слънцето. Питам тогава: какво нещо е човекът? Човекът съдържа всички възможности на един разумен живот; човекът съдържа всички възможности на един любящ човек, на един човек, пълен с Истина. Когато човекът не казва само “аз мисля”, но когато той осъществи, реализира всички тия неща, всички тия методи, тоя човек се трансформира от едно състояние в друго, той става светия или ангели – има всички възможности.

И тъй, когато дойде Христос в света, какво ще донесе? Когато слънцето изгрева, какво донася? – Светлина и топлина. Какво донася топлината? – Разширение на организма. Когато организма се разширява, кръвта почва да се движи по-усилено. От друга страна пък светлината осветява човешката мисъл. Когато дойде Христос, този новият Христос в света,. Той требва да носи три неща: живот безграничен - без смърт; светлина без тъмнина; свобода без робство и ограничение. Значи Христос требва да носи живот, светлина и свобода. Светлината подразбира знание, понеже знанието произтича от светлината. Има ли светлина, ще има и знание – нема ли светлина, нема и знание. Знанието е резултат. И тогава аз казвам така: Любовта не може да говори прямо на сегашния човек. Следователно, Любовта говори на човека само по един начин – чрез живота. В живота пък има движение, затова животът говори на човека по два начина. Чрез езика на земята, и чрез езика на слънцето. Езикът на земята е наречен език на страданията, а езикът на слънцето е наречен език на радостите. Казват некои: що са страданията? – Страданията, това е езикът на земята, езикът на живота. Животът казва на човека така: да ме разбирате, требва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй езикът на радостите. Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическият живот. Некой казва: не може ли без страдания? – Не може. Без страдания органическия живот не може да се зароди. Това е една асиома. Аз не искам да я приемете без доказателства. Има доказателства, и аз ще започна с тия доказателства, както в математиката. Ще започна с простите числа, както се занимават децата: 1/1000, 2/1000 и 3/1000 колко правят всичко? - 6/1000. Питам сега: де става промената, в числителя или в знаменателя на тия дроби? – В числителя. Значи, колкото дроби и да имате, винаги промената става в техните числители, а не в знаменателите им. Знаменателите им остават едни и същи. Защо знаменателите не се изменят? Казвам: всека дроб може да бъде като целото, но не може да бъде по-голема от целото. Кой е числителят? – Това е човекът. 1/1000 това е един човек; 2/1000 – това е друг човек; 3/1000 – това е трети човек и т.н. Когато имате дроби с различни знаменатели, ще искате да ги преведете към еднакъв знаменател. Защо? - За да можете да ги съберете. Питам: защо числителят се изменя? За да се прояви целото. Целото може да се прояви само в своите части. Целото само по себе си не може да се прояви. И когато дробта стане толкова голема, колкото и целото, тогава числителят и знаменателят изчезнат от нея, и тя става равна на единици. Питам ви: вие сте математици, кажете ми, колко е равен вашия знаменател? Вие ще кажете: Бог. Бог, това не е знаменател, това е дума. Изразете ми математически, кой е вашият знаменател? Ще оставя този въпрос, вие да го разрешавате. Ами вие на колко сте равни? Добре, казваме, че знаменателят не се изменя. Ако разделя една единица на 1000 равни части и отделя една част от хилядата и получа 1/1000 тогава знаменателят изменя ли се? – Не се изменя. Когато казвам, че единицата се отделя, че се проявява във вид на дроб, 1/1000, това показва усилието на тази единица да се прояви. Единицата се отделила, но не е направила нещо от себе си. Едната хиляда показва работата, която единицата е направила за една малка част от времето. Тогава хората питат: с какво се занимава Господ? – С малките работи. И действително, целият свет е свет само от дроби. Като погледнете света от единия край до другия, всичко е все дроби.

След това иде символистическата математика, символистическата геометрия, в която целото се проектира в своите отношения. Какво е целото? – То е само отношения на живота. Вън от живота нема никаква математика; вън от живота нема никаква геометрия. Сам животът е родил онази вътрешна математика. И онзи, който иска да разбира живота, требва да разбира съотношението на математиката, туй, което животът е произвел. Следователно, вие не требва да гледате на себе си като на форми. Човекът требва да се разглежда като символ. Какво представлява неговият нос? Той е един символ, като един знаменател. Неговите вежди, това е също един символ, това е една дроб. Какво означава вашият нос? Той показва степента на вашата интелигентнот широтата на ума, който действува във вас. Какво показват вашите вежди? – Те показват съпротивлението, което може да се даде на известни енергии, да се допущат, за да се създаде зрението. Веждите са създадали зрението. Ще кажете: не може ли да има зрение без вежди? Въпросът не се отнасят до външните вежди, те са само един резултат. Ако не беше така, веждите на всички хора щеха да бъдат създадени по един и същ начин. По веждите може да се познае какъв е човекът. Като бех в Търново, завеждам един ученик при един орех и го питам: можеш ли да познаеш на колко години е този орех? Казвам му: по законите на органическия свет всичките клони на този орех требваше да бъдат прави, ти виждаш, ме всички тия клони са все надолу. Можеш ли да кажеш защо е така? – Не мога. Казвам му: този орех живее при много неблагоприятни условия, затова требва да развие в тази посока своите клоне, да се съпротивлява. И ако разкопаете почвата, ще видите, че под неговите корени има една канара. От тук ще видите, че у всички хора, които растат при неблагоприятни условия, веждите им са като у старите хора, надолу. Какво нещо е старостта? Старостта е отклонение от онзи велик закон на живота, от онези Божествени методи, които създават подпушване на Божествената енергияя човека. Старостта е резултат от изопачаване на онези правилни методи на живение на мислене.

И сега виждаме, че съвременните хора са взели Исуса и Го развеждат от едно место на друго и Го запитват: я ни кажи, защо нема любов в света, защо е така? Защо нема Любов! Че хората живеят в Любовта. Любовта е среда на нашия живот. Но казвате: аз те обичам, сърцето ми гори за тебе. Та и огънът гори. Нима горенето е любов? Не, любовта не е никакво горене. Смешно е да уподобявате любовта на горене. Любовта произвежда горенето, но тя само не е горене. Тя съдържа великите условия на живота, тя ражда живота. В нея са скрити ония елементи, които могат да дадат потик на нашия живот. Следователно, когато разглеждаме Любовта окултно, разглеждаме я като основа, в която се развива животът и от която той черпи своите сокове. А животът е необходим, понеже корените на нашия разумен живот са вложени в него. Умът не може да се развива правилно, ако животът не расте правилно. В такъв случай, ако животът не се развива правилно, страстите се развиват, а те спъват човека. Ще кажете: тогава да немаме сърца! Не, страстите са изопачаване на човешките чувства. Сега ние требва да разберем Христа, този разумен принцип, Който носи живот в себе си. Требва да разберем светлината, която Христос носи. И при това, Христос носи Любов, едно още по-висше състояние, Христос носи Мъдрост и знание. Той е проявление на Бога. Когато говоря за Христа, аз подразбирам онзи велик, вечен принцип, който се изявява. Казват некои: знаете ли че този е Христос? И сърцето им трепва. Един приятел от Америка ми съобщава, че некой си бил провъзгласен за Христос. Ами знаете ли, че там има вече 4-5 христовци? И американците не се смущават. Той се прокламира сам за Христос чрез афишите, и светът не се смущава. Какво лошо има в това! “Ама, дали той е Христос?” Нека целият свет, нека всички станат христовци! Що има от това? Когато всички хора станат христовци, тогава ще дойде истинският Христос. Понеже за сега само неколцина са христовци, а другите са обикновени хора, затова има спор. И тогава се заражда въпросът: можем ли да бъдем като Христа? Как! Да ни турят кръстове, икони, да ни направят църкви и да ни кажат: ние те уважаваме! – това не е почит към Христа, това са външни забавления. За онези истински души, които търсят пътя си, които искат да осмислят живота си, които искат да знаят, как да работят при сегашните уловия на живота, те не се задоволяват от тия външни обряди, те требва да възнасят своята молитва направо към Бога. Аз гледам лицата на некои от вас са отчаяни, обезсърчени, некой път не искате да желаете, защо е всичко това! Нали от 2000 години сте християни, обичате Христа, защо дигате шум? Защо се карате, мъже и жени, я ми кажете? Срамота е! Ние, които имаме благословението на Бога и които седим милион пъти по-горе от зайците, караме се. Зайците всека сутрин благодарят на Бога.Аз съм виждал зайци, които се молят повече, отколкото хората. Те седят по-високо от верующите. Ще кажете: Чудна работа! Ние до сега сме мислили, че само хората се молят на Бога. Не, аз съм виждал как се молят зайците на Бога. Те казват: “Господи, благодаря Ти, че ни даде този живот! Наистина ушите ми са дълги, но сърцето ми е толкова страхливо, секога бегам, краката ми се продължиха, но благодаря Ти, че мога да нося теготите си, и каквото ми дадеш, все ще го нося, Господи, благодаря Ти че мога да паса тази тревица!” И след това пак си помаха ушите и се скрие некъде из гората. Аз казвам: молитвата на този заек е приета повече, отколкото на некой патриарх и тем подобни владици, защото той се моли от дълбочината на сърцето си. Той казва: “Гонят ме, Господи, всички ме гонят, но благодаря Ти и за това.” Господ казва: “Иде ден, когато зайците, със воите дълги уши, ще бъдат спасени.” Те нема да се смущават от тия огнестрелни оръжия на съвременните културни хора и от техните тенджери. Всичко това ще изчезне.

“И заведоха Исуса.” Къде? Аз виждам онзи Исус заведен в църквите, турен там на иконите, прободено е сърцето Му, и всички хора плачат. Казвам: това беше преди 2000 години, но сега ти не живееш истински живот; поне живееш живота на един заяк, или живота на едно дърво, или на една ябълка, поне толкова самопожертвуване да има в тебе, поне толкова вера, колкото в тех, ще считам, че си разбрал Христа. Аз намирам, че ябълката има повече вера отколкото вие. Тя казва: “Деца, качете се на дървото ми, откъснете си колкото ябълки искате и като слезете, направете, каквото Бог ви научи." Ние съвременните хора, които верваме в Триединния Бог които верваме в идването на Христа и очакваме да бъдем Негови ученици, като ни дадат една полица и ни кажат да се подпишем., казваме: а, ние не хващаме вера! И това сме ние, културните хора, хората на разните общества. И после казвате: знаеш ли в какво верваме, знаеш ли колко неща знаем? Да, до толкова, колкото растенията знаят, не знаете. До толкова, колкото заякът знае, не знаете. Заякът има специални знания. Та вие не разбирате химия толкова, колкото и растенията. Те разравят почвата и извличат от нея най-хубавите сокове. Защо казвам, че вие не знаете толкова, колкото знае заякът? Питам: защо заякът е направил ушите си толкова дълги? Ще кажете: тъй го е създал Господ. Аз нема да ви кажа защо ушите на заяка са толкова дълги, но в техната дължина има дълбок смисъл вложен. Те са най-красивото нещо на заяка. Ако отидете при некой съвременен физиогномист, който изучава човека, той най-първо ще те погледне в ушите, ще каже: какво искаш ти? Искаш 10,000 лева на заем, нали? Дайте му тия пари! Ти си честен човек. Ако имаш ушите на заяка, ще ти дадат пари на заем, но ако немаш ушите на заяка нищо нема да ти дадат. Защо? Защото заякът е честен, той никога не краде. Колко милиона е откраднал до сега заякът? Гледаш го некой път, като ходи из горите, охлузил неколко дрвета, или некой път влезъл в некоя градина и обелил кората на две-три дървета – това са неговите пакости. И затова ние му теглим един куршум, казваме: заяк е влезъл в еди-коя си градина, обелил е неколко дървета. Скоро хрътът! Господ създаде тия дървета. С какво право човекът ги монополизира? Скоро смъртно наказание за заяка! А на онзи човек, който до сега е убил повече от 10000 души, ще турят кръст за храброст! Е, мислите ли, че като се явим пред Онзи великия Господ, Който е създал света, Той ще одобри нашите работи? И сега ще ни убеждават, че такава била волята Божия. Не, от памти-века, от как светът светува, Бог изисква от нас да живеем по закона на Любовта, да си служим в светлината на Мъдростта и да имаме в себе си този велик потик на Истината. Затова ни е направил по образ и подобие свое.

Аз ви питам сега: де сте завели вашия Христос? Не мислете, че искам да ви осъждам, да ви кажа, че сте лоши хора. Не, аз имам за вас отлично мнение. Не мислете, че ви подигравам. Вие сте добри хора при добрите, но сте лоши при лошите. Не е ли така? Така е, аз говоря Истината. Когато некой ви дава подарък, вие се усмихвате, прегръщате го и казвате: аз имам отлично мнение за вас, добър човек сте. Но когато некой накърни вашите интереси, вие свивате вежди, погледнете го накриво и казвате: господине, ти не мислиш като мене, аз имам лошо мнение за тебе и втори път да не стъпваш в къщата ми! Онзи, който мисли като мен, той е добре дошъл, той може да дойде в къщата ми, но онзи, който не мисли като мен - вън! Аз се различавам малко от него. Кога требва да мислят хората като мен? В три случая требва да мисля като другите хора, а във всички други случаи аз ще мисля другояче. Аз требва да мисля като ангелите; аз требва да мисля като зайците, аз требва да мисля като дръвчетата. Бог ме е заставил да мисля като пръста; Бог ме е заставил да мисля като водата; Бог ме е заставил да мисля като облаците; Бог ме е заставил да мисля като звездите и най-после Бог ме е заставил да мисля и като самия Него. Та като мисля от туй велико начало, отгоре до долу, аз съм длъжен да мисля като всички и най-после аз съм длъжен да мисля, както намирам за добре. Аз требва да мисля за Любовта, тъй както вие мислите; аз требва да мисля за Мъдростта, тъй както вие мислите; аз требва да мисля за Истината тъй, както вие мислите. Едно мнение требва да имаме всички! И следователно, ако аз мисля за Любовта тъй, както и вие мислите, като дойда в дома ви и видя, че сте беден човек, а аз имам 10,000 лева на разположение, ще кажа: братко, според Закона на Любовта, аз требва да разделя тези пари с вас. Тия 5,000 лева са ваши, вземете ги. Поздрав от домашните ми! Снемам шапката си и си излизам. Отида в друг дом. И там намеря бедни хора. Ще направя същото нещо. Ще дам половината от 5-те хияди лева и ще си излеза. Навсекъде ще постъпя по същия начин. Това е Божественото. И най-после, като отида в последния дом, знаете ли каква ще бъде последната дроб? Последната дроб ще оставя за себе си Тя ще бъде подквасата. Тази дроб ще се увеличи. Тя ще бъде равна на едно от житните зрънца, което се съдържа в един килограм жито. Ако вие вземете едно кило жито, в което се съдържат от 16-18,000 зрънца, то едното зънце ще представлява 1/16000 от килограма. Знаете ли коко енергия се съдържа в това зрънце? В това зрънце се съдържа повече енергия, отколкото в целия килограм. Ако на това зрънце се дадат условия, да ражда в продължение на 12 години, то ще стане толкова тежко, колкото е тежка целата земя. Каква грамадна енергия има в него! Колко тежи земята? Ще оставим този въпрос. Учените хора не са ни оставили тези изчисления.

И тъй, време е вече за вас съвременните хора да се приближим до Бога. Да не чакаме, да ни доказват, има ли Господ, или не; ще дойде ли Христос, или не. Христос ще дойде, Христос е дошъл вече в света. Вие ще питате: ще намерим ли ние Христа? – Ще Го намерите. Когато слънцето изгрява, то изгрява и в Америка, и в Англия, навсекъде. Като дойде Христос, навсекъде ще Го виждате, и Той ще носи в себе си живот, свеглина, знание, Любов, Мъдрост и Истина. При това, Христос ще донесе сближение между народите, Той ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Не че стремежите на съвременните народи са криви, но те не са обобщени. Сегашните народи не знаят, защо живеят, па и ние съвременните хора не знаем защо живеем. Нашите знания за живота за ного смътни! Много от окултните ученици говорят за разни светове, но тия знания не са положителни. Те требва да имат една жива опитност. В Царството Божие има мъчен път за влизане, но има и един лесен път за влизане. Един генерал или един маршал може ли да стане царски син? Той може да стане, но требва дълго време да пъпли по земята, требват му такива усилия, че много нещо да види и пати. Царът може да го осинови, но не е лесно това нещо.Онзи генерал, който е осиновен от царя, се моли на баща си, а царският син, който е роден царски син, бащата се моли на него. По това се различават те.

Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други хора отвътре. Сегашните хора търсят Бог отвън. Едни хора боготворят некой философ, него имат Бог, други – майка си, трети – баща си, и некои отиват на другата крайност и казват, че Бог е вътре в човека. Казвам: да, Бог е и отвън. Едни хора боготворят некой философ, него имат Бог, други – майка си, трети – баща си, а некои отиват на другата крайност и казват, че Бог е вътре в човека. Казвам: да, Бог е и отвън и отвътре. Бог требва да бъда за нас един символ, един образ. Когато аз говоря за Любовта, нея подразбирам единствения начин, чрез който можем да се домогнем до Бога. Ако не се домогнем до Бога по този начин, т.е. чрез Любовта, ние ще останем чужди за Него, за Любовта Му, и Той нема да може да ни предаде знанието, което има. И Писанието казва: “Когато ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, и с всичката си сила, тогава ще ме намерите.” Какво ще намерим? Най-първо ще намерим Любовта, и когато тя дойде в нас, ще внесе онази вътрешна радост, онзи вътрешен мир и ще прозрем, че във всички хора прониква един и същ принцип. И тогава във всички хора ще се забележи една мощна сила, която ги обединява. Тази сила ще се прояви като светлина, в която нема никаква сенка. Тя е една светла нишка, която прониква целия органически свет. На всички места тя е еднакво светла, еднакво интензивна, в нея нема по-тъмни и по-светли места. Тя е като един обръч, в който са съединени всички същества, тя ги държи. От тази нишка всеки черпи сила за живота си. В Писанието се казва: “Заведоха Исуса.”

И сега аз желая и вие да заведете Христа. Къде? Аз желая да заведете Христа дома си тъй, както завеждате един ваш приятел. Аз желая да заведете Христа тъй, както един учител завежда ученика си. Аз желая да заведете Христа тъй, както завеждате баща си и майка си. Аз желая да заведете Христа тъй, както онзи възлюблен завежда своята възлюблена дома си, с ония чисти намерения.

Вие требва да имате висок морал! По некой път, когато ние говорим за Любовта, некои казват: тази обикновена любов ние я знаем! Аз ще ви приведа един окултен разказ. Когато се създавала нашата вселена или нашия сегашен свет на дъщерята на цар Велмур, Далвира, било определено да й дойде на гости един от великите духове на небето, един от великите ангели на светлината, който пръв излезъл от Бога. Той бил наречен Ем-руха. На нея й било казано да се пази от всекаква друга светлина, за да може да схване неговите лъчи, а не друга светлина от физическия свет, която да я оскверни. Казват, че падането на света станало по тази причина именно, че тя не могла да схване светлината на Ем-руха. Тя видела първо светлината на слънцето и не могла да схване светлината на Ем-руха. Там именно седи заблуждението и на целото съвременно човечество, че ние не можем да видим светлината на Ем-руха. Казвате: как тъй? Христос казва: когато дойдеш до този лъч, ти требва да се освободиш от всички временни връзки, които те обвързват, и душата ти да бъде чиста и светла, приготвена като на онази невеста, която чака младоженека. И сега, тази царска дъщеря се приготовлява за този втори изпит, да види светлината на Ем-руха. Всички съременени окултисти подържат, че този изпит ще бъде сполучлив.

И сега искам, когато Далвира отиде да посрещне този ангел на светлината, Ем-руха, всички вие да бъдете готови, да бъдете облечени със светъл ум, с чисто сърце, с благородна душа, да се наречете всички Синове Божии, пратени на земята. Не считайте, че това нещо ще бъде физическо, то е нещо духовно, защото само духовните неща са реални. Скоро ще бъде това нещо. Онези, които не са разбирали това, са се отрекли от живота, по горите са ходили, светии са станали, за да научат закона на търпението; при езерата са живели, за да научат закона на движението; при животните са ходили, за да научат методите на животните; молили са се. Всичко това са все методи, но за да служим на Бога, Любов се изисква. Без Любов на Бога не може да се служи. За да се изпълни волята Божия, човешкото сърце требва да бъде пълно с любов. Човек не требва да бъде тъй малодушен, при най-малките изпитания да падне. Може да го тъпче целият ад, може да се гаври с него целият свет, може да направят с неговото тело всичко, но той требва да каже: всичко може да направите с мене, но моят дух познава само Единого, Който е Любов; моят дух познава само Единого, Който е Мъдрост; моят дух познава само Единого, Който е Истина. Моят дух познава сам Ем-руха.

Беседа, държана от Учителя, на 15 ноември, 1925 година в гр.София