Разлика между версии на „Вратата на Любовта“

Версия от 18:58, 30 декември 2009

ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА

Добрата молитва

(Направихме следното упражнение: ръцете настрани, дясната ръка пред лявата с допрени пръсти, движим дясната по лявата, пред гърдите и настрани. Лявата ръка пред дясната, с допрени пръсти. Движим лявата по дясната ръка, пред гърдите и настрани. Няколко пъти.

Ръцете над главата, високо изопнати, с допрени пръсти. Сваляне ръцете до темето над главата, допиране върха на пръстите, като от дланите се образува една плоскост. Издигане ръцете нагоре и се повтаря същото няколко пъти.)

Всички вие сте кандидати за нещо. Дошли сте в света и не знаете какъв е смисълът на живота ви. Общи понятия имате. Запример Земята се носи из пространството, има ред и порядък. Хората се състезават, бият се, във всеки дом има недоразумения между бащата, между майката, между децата, между всичките има раздори, спорят сЎ. И в малките, и в големите същества има един спор. Само умните го правят по-умно, а глупавите – по-глупаво. Разумните хора като направят една погрешка, не се вижда, а глупавите като направят една погрешка, се вижда.

Говори се за вяра. Какво нещо е вярата? Вярата не седи в това, което ти знаеш, което майка ти те е научила, баща ти те е научил. Вкъщи да сте, това не е вяра, то е знание. Че тук сте, това не е вяра. Някой ви обещава да ви даде една сума пари. Без да ви е дал, вие вярвате. Щом ви даде парите, вече няма какво да вярвате. Това не е вяра.

Сега казвам: новата година и трите години, които следват, са благоприятни години. Дали хората ще ги използват, то е друг въпрос. Дали синовете ще използват богатството на баща си, както трябва; дали житото ще израсте, както трябва – то е въпрос. Сега вие всички сте си турили една задача – всеки от вас иска да оправи света. Една много сложна задача е това. Всеки иска да оправи света. Кого как срещнеш, казва: „Той не живее добре“. Как трябва да живее? „Той не вярва“. Ами как трябва да вярва? В какво седи добрият живот. Един човек, който не може да ходи добре, той Добро не може да прави. Ако ходиш добре, Добро можеш да правиш; ако не ходиш добре, не можеш да правиш Добро. Има една наука за ходенето. Като видиш човека как ходи, ще знаеш какво прави. Лисицата като ходи в курника, има особено ходене. Вълкът дебне, разглежда работата стратегически, като военен. Някой път, 4-5 вълка се съберат и двама идат отдалече, кучета ходят по тях да лаят, а другите влизат в кошарата и задигат няколко овце. Аз бих желал да се науча, според вас как трябва да се поправи човек. Казвате: „Да го набием“. Хубаво, да го набием, то е най-лесната работа. Поставете го на земята, набийте го. Става ли добър? Представете си една замръзнала вода, която е била нечиста и като замръзнала, е пак нечиста. Като я разтопите, става ли чиста? Трябва да се филтрира тази вода или да се изпари. В света, вие докато не се свържете с Невидимия свят, с чистия свят, да имате една опитност, реално, не само да кажете: „Аз вярвам“ – вие не може да бъдете чисти. Вяра трябва да имате. Във вярата се виждат нещата много надалече. Ако искаш да пребродиш света на вярата, трябват ти най-малко 200 милиона години. Казваш: „Аз вярвам“. Пребродў този свят, да го видиш. Казвате: „Виж Слънцето“. Слънцето не е туй, което дава само светлина. Земята не е само туй, което се движи – тия хора, които живеят, молят се на Бога, храмове имат, училища имат, концерти дават, с музика се занимават. Какво правим на Земята, каква култура има на Земята? По някой път се бият, модерно се бият, големи бомби спущат. Аз наричам бомбите яйца, които спущат. Вече милиони яйца се измътиха, доста пиленца излязоха. Целият въздух е покварен. Сега инфлуенцата* е доста лоша, понеже е война и всички трептения са военни. Като те хване, тя не те пуща. По-напред за 3-4 дена ще мине, сега 10 дена не минава. Като те хване хремата, ще дойде лекарят, едно лекарство, друго лекарство.

Казвам: какво носи Новата година? Във всинца ви няма ред и порядък. Научете се всяко нещо, каквото се каже да го кажете добре. Аз в Братството толкова години гледам, много евтино предавате работите. Казвате: „Щастие иде, щастие носи Новата година“. Но англичаните бомбардираха Берлин и германците свалиха 25 от техните аероплани. За заплата на това, германците бомбардираха Лондон. Вие ще кажете: „Защо Господ не оправи света?“ Че Господ го е оправил. Господ е оправил света. Щом не искаш да бъдеш здрав и кажеш: „Дотегна ми да бъда здрав“, Господ казва: „Повалете го на земята, дайте му болест“. Щом не искаш да бъдеш здрав – искаш да бъдеш аристократ, да лежиш на леглото. Той казва: „Давайте му супица, вода, чисти чаршафи, ухажване, гледайте го добре, разтривайте го – всичките най-нежни работи“. Сега мнозина нямате обхода. Между всинца ви каква обхода трябва да има? Един музикант трябва да взема всичките ноти правилно и тонът трябва да бъде ясен и верен в своите трептения, да има яснота, мекота и сила. Ако тонът е ясен, той носи светлина. Ако тонът е мек, той носи топлина. Ако е силен в себе си, той постига своето. В музиката да се постигне нещо, непременно тонът трябва да бъде ясен. Нали казано е: „На ясно да бъдем“ – че аз не искам да ви говоря за отвлечени работи. Всички ние правим погрешки. Не пием от чистата вода в Природата, пием от мътните потоци и вследствие на туй заболяваме. Всички заболявания се дължат, че има примесена във всичките мисли една нечиста материя. Една нечиста материя, примесена в чувствата и в човешката воля. Вследствие на тази материя, която е примесена, се раждат болестите. Писанието казва: „Да ни очисти Бог от всичките нечистотии, от нашите нечисти мисли, от нашите нечисти желания“. Те са неща на миналото. Още доста време ще вземе, докато се освободим от тях. На някой от вас му се ревнало да бъде богат. Знаеш колко мъчно става богат човек? Вие искате да имате няколко милиона. За да имате няколко милиона, откъде ще ги вземете? Не само книжни пари да имате. Знаете на колко животни трябва да се одерат кожите, да се продадат, че да станете вие богат. Знаете колко тона жито трябва да се продаде, да се смели, за да станете богати. На колко овце гърбът трябва да се остриже, за да станете богат. Знаете колко неща от миналото, които Природата е събирала, трябва да се извадят из земята, за да забогатеят хората. Защо ви е едно богатство, което нищо няма да ви допринесе? Да допуснем, че имате 10 милиона. Какво ще направите с тия 10 милиона? Ако имате 10 милиона и имате светлина в главата, е добре; ако имате топлина в сърцето, е добре; ако в тялото имате сила, парите са на място. Ако главата ви е тъмна, ако сърцето ви е студено, ако в тялото нямате сила, защо ви са парите? Аз съм превождал този пример, ще го приведа и сега, то е из американския живот. Един апаш среща един богат американец, който носи една торба с пари, и иска да го обере. Проследил го и най-после успява да задигне парите на този богаташ. Казва: „Сполучих, целта е постигната“. В това време го среща капитанът на парахода и му казва: „Параходът потъва!“. Той слага торбата. Може да спечелиш 10 милиона, но параходът потъва. След няколко часа лекарите констатират, че сърцето ще спре и заминаваш за другия свят. Защо са ти тия пари? Аз съм против сиромашията в този смисъл. Аз не препоръчвам никога да бъде човек сиромах, но не препоръчвам никому да бъде богат. Да бъдеш сиромах и да си болен човек или да бъдеш богат и да си болен – защо ти е това богатство? Сиромахът трябва да бъде богат и богатият трябва да бъде богат. Сиромахът и богатият са двама братя. Богатият е по-големият брат, сиромахът е по-малкият брат. Защото, който се е родил пръв, той е по-богатият, а който се е родил втори, е по-беден. Първият брат задигнал всичкото богатство, той трябва да го раздели. Всички, които са богати, трябва да разделят своето богатство със своите братя, които са сиромаси.

Най-първо трябва да имате едно приложение. Срещате един човек и казвате: „Не ми харесва този човек“. Защо не ви харесва? Един човек ще го харесате, ако има отлично красиво лице, има здраво тяло, човекът има познания, богат е. Срещате някой, който няма нищо, и той казва: „Никой не ме обича“. За да обичаме човека, трябва да има нещо, за което да го обичаме. Хората трябва да ви обичат, заради Истината, която живее във вас. Всеки човек, когото не обичате, той е лишен от Истината. Някой казва: „Никой не ме обича“. Ти разбираш ли да живееш в един свят, дето никой не те обича, пък ти да обичаш всичките тия хора? Да обичате онези, които вас обичат, то е най-лесната работа. Коя мома не обича онзи, богатия момък, с положение, с чин в живота. Тя напуща бащиния си дом за него. Колко моми има, които могат да обичат онези момци, които нямат никакво богатство, никакво знание и са бедняци. В историята зная само един пример из американския живот. Една американка от богато семейство се сгодява за един американец, млад момък. Това било в междуособиците, които съществуваха в Съединените щати. Раняват го на бойното поле и той ѝ пише: „Аз съм ранен, освобождавам те за в бъдеще да си избереш, когото искаш, инвалид съм“. Тя му пише: „Нищо, че си ранен, не се отказвам от тебе.“ – „Ампутираха ми едната ръка.“ – Казва: „Няма нищо“. Той ѝ пише: „Свободна си, за един инвалид няма какво да се жениш. Аз съм с една ръка“. Тя пак казва: „Няма нищо“. Той ѝ пише: „Ампутираха ми десния крак“. Тя казва: „Тъй както си, пак не се отказвам от тебе“. Най-после и като изчезне, пак да ви е добре дошъл. Чудни сте вие. Аз, който зная работите, казвам, че хората не изчезват, те са сенки, вие не ги виждате. Хората, когато умират, са много по-реални, отколкото, когато са живи. С умрелите хора съм в по-голям контакт, отколкото с вас. С умрелите се разговарям по-добре. Каквото има, те ме слушат, а вие не слушате. Вие сте особени. Казвам: и вие като влезете в другия свят, ще ме разберете, пък и аз ще ви разбера, тогаз ще се разберем. Понеже сте на Земята, сте егоисти, всеки живее за себе си, взел нещо, държи париците. По някой път, вечерно време като нямам работа, през време на хремата ми, гледам богатите какво правят. Броят парите на купчини – друга купчинка злато, после пак погледнат, отворят ги, затворят ги, гледат банкнотите. Казват: „Туй не е реално. Какво ще се прави с тия банкноти? Реално е златото“. Някоя стара баба извади една жълтица само, банкноти има, а има само една жълтица. Казва: „Ако са хиляда, две хиляди жълтици“ – а старата баба има само една. Тя казва: „Да имам такива поне стотина“. Да обичаш един добър човек в света, струва повече, отколкото да имаш 100 милиона. Богатство е в света да обичате хората. Всичкото нещастие седи там, че има едно безлюбие в света. Ние трябва да обичаме хората, защото те са касиери. Щом обичаш, всичко тече и те разтопява. А щом не обичаш, всичко е смразено. Користолюбивият човек всичко смразява. Щом дойде Любовта, всички неща стават естествени. Божествената каса – изворите са отворени, мисълта тече, сърцето тече, телата са здрави – има Любов. Практическо приложение има.

10, 20, 30, 40, 50, 60. Вие имате числото 10, казвате, че са 10 души, то е един човек, само един човек. Казвате – 20 души са. Не са 20 души, ни най-малко, двама са. При 30 имате трима, при 40 – четирима. Когато мен ми кажат, че имат 10 души приятели, казвам: само един приятел имаш, а другите са условие. Или имате десетина приятели, тия деветимата са условия. Само на един от тях може да разчитате, на другите не може да разчитате и деветимата не може да ви бъдат приятели. Само един ще бъде приятел, а другите ще финансират, те не се интересуват. Деветте души постоянно мислят за война. Един вълк, като срещне една овца, какво мисли за нея. Казва ли ѝ: „Почетна госпожице“. Не, веднага я сграбчи за врата. Или един вълк като срещне една крава, веднага я сграбчи за стомаха или за слабините. Не мислете, че вас като ви срещне злото, ще ви пощади. Вие си играете. Не се прикосвайте до злото, стойте настрана. Гледам сега, големи юнаци се борят със злото. Няма някой, който да се е борил със злото и да е прокопсал. Злото е нещо силно, мощно, стойте настрани от него. То е цял един океан. Да не мислите, че този океан можете да го прехвърлите от едно място на друго. Злото го използвайте за Добро, дръжте се за Доброто между вас. Между вас и между злото, Доброто да бъде среда. Не отивайте да кажете: „Да видим какво е злото“. По някой път вие искате да знаете какво нещо е един лош човек. Не ви трябва да знаете какъв е лошият човек.

Тук в София един богат българин слиза от гарата и една млада мома се хвърля на врата му: „Чичо!“ Целува го, качват се на файтона, знае му името. Отива до хотела. След два часа той вижда, че златният часовник изчезнал и всичко, каквото има в джобовете, е обрано. Тя като го прегръщала, обрала джобовете. Чичото е обран. Ще намерите много чичовци. Не се радвайте на щастието, което ви се усмихва. Дойде някой, ще каже да ви прегърне.

Вие сега седите и още не знаете какво нещо е Господ. Ако попитате онези хора, които са слепи, които са глухи, които са неми, какво ще ви кажат какво нещо е Господ. Господ като дойде при тебе, ти, който си роб, освобождава те, изважда те от робство. Мъртъв като си, оживяваш. Слаб като си, силен ставаш. Болен като си, оздравяваш. Всички работи се нареждат там, гдето е Господ. Туй, което е дошло в тебе, се дължи на Него. Господ като дойде в тебе, всичко се туря в ред и порядък. Вие се карате по някой път. Господ е при вас и ви гледа. Двама се скарали за 10 лева. Господ ви гледа как се карате за 10 лева книжни пари. Вие по някой път имате един приятел и искате да знаете приятел ли е, или не е приятел. Не разсъждавате правилно. Аз като срещна един човек, искам да зная живее ли добре с Бога и какви са неговите отношения към Него. Иска ли и той да разбере какви са моите отношения към Бога? Моите отношения са Любовни към Бога, аз мога да му бъда полезен. Ако моите отношения не са Любовни към Бога, аз не мога да му бъда полезен. Ако вашите отношения не са Любовни, не може да бъдете полезни никому. Не се лъжете. Казвате: „За в бъдеще“. Туй е, което аз зная. Вие искате да знаете дали той ще бъде верен. Щом е верен на Бога, ще бъде верен и на тебе. Щом не е верен на Бога, и на тебе няма да бъде верен. Вие искате хората да бъдат верни на вас. Така не се разсъждава. Целият свят е в едно заблуждение. Мене да ме обичат хората, светът няма да се поправи, но Бога ако обичам, ще се поправи. Под думата Любов към Бога и Любов към ближния, аз разбирам бащата и майката. Бащата – това е законът, ближният – това е майката. Един син, който не обича баща си и майка си, той не е син. Щом ги обича, тогава ще има обичта на баща си и майка си и всичко може да стане от него. Само онзи, който е обичан от Бога и който е обичан от ближните си, всичко от него може да стане. Ближният – това е Божественият Дух, Който изважда хората из всичките лоши положения и урежда всичко в света. Той е ближен. Да го любиш, то е в проста форма. Затуй Писанието казва: „Който огорчи Духа, няма да му се прости“. Дълго време не може да му се простят прегрешенията. Сега вие разсъждавате от лично гледище, казвате: „Аз имам морал“. Ако е за морал, и аз имам морал. Искам да ме обичат хората, това и вие го имате. Искам да бъда богат, това и вие го имате. Искам да бъда учен, това и вие го имате. Но в света вие да бъдете учени, и аз да бъда учен, няма да оправим света. Ние имаме лъжлива почва, разсъждаваме неправилно. Ако един други се обичаме, светът няма да се поправи. Ако аз ви обичам, има нещо користолюбиво в това. По някой път се старая да обичам чисто.

Дойде някоя котка или някое куче при мене. Преди два дена беше дошло едно куче, качило се горе. Черно, няма нищо бяло по него. Гледам го, легнало горе пред вратата. Виждам го, така седи и то като дойде, изгони котката. Котката долу протестира. Един голям котарак, като дойде голямото куче, ми казва: „Ако ме обичаш, изпъди черното куче“. Казвам му: „Слез долу“. Слезе долу, но като затворя вратата, пак се качи. Котаракът пак слезе долу и казва: „Ако ме обичаш, изпъди го“. Излизах 4-5 пъти и му казвам: „Моля, отстъпи, слез долу“. Като слезе долу, черното куче казва: „Тебе ти е много добре вкъщи, няма ли нещо да ми услужиш?“ Седя аз, виждам го, разсъждавам. Другаде няма постелка, а пред вратата ми една нова постелка, мекичка, там иска да лежи. Слиза долу, търси друга, няма. Казва: „Нека тази вечер мина тук, на постелката“. Казвам – това са неразрешени въпроси. Все ще има някой при нашите врата. Аз седя, разсъждавам и казвам: може и аз такава роля да играя някъде. Казвам на кучето: „За да се сприятелим, иди да повикаш котката и двама да се качите тук. Да няма спор“. Той ме гледа и казва: „Не зная дали ще ме послуша. Той знае да дращи“. Казвам: спор има тука. Рекох: „Ако ти не идеш да повикаш котката и двамата да ви видя, че се обичате, аз ще те полея с вода, аз ще те кръстя“. Като му казах, че ще го кръстя, избяга. Казва: „За кръщение още не съм готов“. Да го кръстя, ще замръзне. Въпросът остана неразрешен между това черното куче и големия котарак, понеже туй куче, то е мъжко и котаракът е мъжки. Ако беше женско едното и другото мъжко... Въпросът остава неразрешен. И двете са еднообразни. Вие мислите само за себе си и аз мисля само за себе си – не може да се оправи светът.

Понеже за нашето съществуване Бог е мислил и по причина на Неговата мисъл, ние съществуваме. Той е мислил и измислил най-хубавото заради нас. Тия блага, които съществуват в нас, се дължат на Божията мисъл, която мисъл направила най-добрите и най-хубавите условия, при които може да живеем. Ние няма какво да мислим за себе си, трябва да изпълним Божия план. Да носим идеята на нашия Баща и идеята на нашата Майка. Сега вие ще кажете как да обичаме. Аз да ви кажа как да обичате. Дойде ви един приятел, как ще го обичате. Вие имате едно легло, ще станете от леглото и ще кажете: „Спете вие един час и аз ще ви събудя. След това аз ще спя един час, след това вие ще спите един час“. То е Любов. Ако е въпрос за легло, някой ще каже: „Аз ще отстъпя леглото“. Може да отстъпиш. Една хубава мисъл, вие трябва да я споделите. Една Божествена мисъл трябва да се сподели. Аз ви говоря за вътрешен процес. Светът по механичен начин не може да се поправи. Аз на вас може да направя един опит. Законът е: Ако има една мома, която никой не я обича, момците минават, неглижират* я, аз мога да накарам да я обикнат. Щом аз я обикна и другите ще я обикнат. Тази мома не я обичат, но и тя не обича. Никой няма да я обича. Вие нито обичате, нито някой ви обича. Голямо нещастие в света – да няма кой да ви обича. Вие сте изхвърлили Бога от сърцето си, от ума си, изхвърлили сте ближния си, останали сте сами. Вие сте без Баща и без Майка, кой ще ви обича, кажете ми. Аз считам да бъдете един човек без крака, да бъдете един човек без ръце, да бъдете един човек без очи и без уши, кой ще ви обича. Да бъдете един здрав човек, на който ръцете са на място, да бъдете един здрав човек, на който краката са на място. Ако вие не може да обичате, тогава не зная защо е сърцето на вас. Този ритъм на сърцето, то като тупа, то е ритъмът на цялата Природа. Казвате: „Има Любов в света“. Има Любов, то е сърцето. Аз си поставям ръката от дясната страна и вие ще се заблудите. Аз две сърдца имам. Казвате: „Учителю, ти тури дясната си ръка на дясната си страна, там не е сърцето“. „Вярно е“ – казвам.

Нека намерим онези хора, които обичат. Светът е пълен с герои на обичта. Нека отворим историята и всичките хора, героите на Любовта, които са съществували, да ги намерим. Всичко онова, което става по закона на Любовта, аз съм съгласен с него, но всички ония неща, които стават без Любов, те са безпредметни. Седиш ти и нищо не те интересува. Казваш: „Мене нищо не ме интересува“. Какво те интересува тогава? Значи тебе не те интересува Любовта на Бога, Който милиони години мислил заради тебе. Тебе не те интересува мисълта на твоя ближен, който милиони години е мислил. Какво те интересува тогава? Сега аз мисля, че вие не сте от тия, гдето нищо не ги интересува.

Сега гледам – нови теории. Казвате: „Да си имам един приятел“. По-добър приятел от Бога в света няма. По-добър приятел от ближния няма. Най-първо приятел да ви е Бог и тогава да дойдат другите приятели. Приятел наричам Онзи, Който през всичките времена, във всички съществувания, всякога е бил изправен. Няма нито един дефект в Неговия характер. Всякога е бил верен на онова, което ви е обещал. Правил го. Сега всички вие мислите за оня свят. Вие във вашия ум имате светли идеи. Казвате: „В оня свят как ще ме посрещнат?“ Ако имате приятел, ще ви посрещне. Ако нямате приятел, няма да ви посрещне. Може в [оня] свят да ви посрещне един, може в оня свят никой да не ви посрещне. Показва, че не сте обичали. Първото нещо, трябва да имате един, когото да обичате в света. Знаете ли какво е да обичате? Да обичате едного, в когото никога да не се съмнявате. Там, гдето има съмнение, оставете тази Любов, тя не е меродавна Любов. Имайте Любов, в която никакво съмнение няма, на която всякога може да разчитате. Мъртъв да си, ще оживееш. Сиромах да си, ще забогатееш. Любов да влагаме във всички свои проявления. Любовта никога не се е показала немощна. Писанието казва, че ръката Божия не е отслабнала да прави Доброто.

Като ви гледам сега, вие сте в едно недоумение. Изпъква една картина в ума ви. Мома седи, двама души кандидати има. Предлагат ѝ да се жени. Тя гледа единия, гледа другия, кого да избере. Сериозна е към двамата. На два стола не стойте. Семейството е един баща и майка. Те са едно. Раздвоение в Любовта няма. В Любовта има единство. Любовта е единна. Помнете това. Няма два вида Любов. Троелична е Любовта: физическа Любов, духовна и Божествена. Но единна е Любовта. Любовта на физическото поле е Любов. Любовта в духовния свят е Любов и в Божествения свят е Любов. Каквато е на Земята, такава е горе, в Божествения свят. С каквато дреха да я облечем, тя е същата. Тия дрехи са ценни. На нейната дреха никога няма да намерим нито едно петно. Каквито са дрехите тук на Земята, такива са и горе. Някой път може да виждате тука неща, но то е ваша илюзия. Вие виждате една привидна Любов.

Сега аз не искам да ви убеждавам, вие имате доста врати. Виждам вие имате стотина врати, то са адреси. Всеки от вас носи 100 адреса и все сте хлопали на тия врати. Досега сте хлопали на 99 и все Любовта търсите. Аз ви казвам: „Не е тук“. Казвате: „Дали няма някоя друга врата?“ Като влезете тук, какво ще стане? Мислите, на последната врата, която е останала, като похлопате, ще ви отворят ли? Какво ви казаха на 99 врати, на които сте хлопали? Тук не е, тук не е, тук не е. Човек като намери Любовта, той се ражда. Той е новият свят. Да намериш вратата на Любовта, то е новото, то е освобождението, то е голямата свобода, която човек търси. Всички възможности са отворени и животът добива смисъл. В тебе се заражда желание да учиш. Ако си певец, заражда се желание да пееш, а не да престанеш. Като намериш Любовта, усилва се тази деятелност. Не се обезсърчаваш, но има за какво да се радваш. Като дойдем до тази врата на Любовта, животът ще се осмисли да има за какво да работим в света. Сега аз не искам вие това сами да направите. Вие сами по себе си не може да намерите Любовта. Аз искам да я намерите, тъй както аз съм я намерил. Аз ще ви дам пример. Аз ще ви кажа как да пеете. Както аз съм се научил, просто така и вие ще я намерите. Ако остане вие сами да я намерите, няма да можете. На мен както са я предали, аз искам и на вас да ви я предам. Дадоха ми я по един много правилен начин в света, непроизволен. Пътят, по който съм намерил тази врата, искам по същия начин и вие да я намерите. Свобода трябва! Вие казвате: „Те са празни работи, те са илюзии“. То е заблуждение. Той иде на старата врата и казва: „Да си имам къщица, да си имам дечица“. Тия дечица ще ви ги вземат. Пари имате, ще ви ги вземат. Знание имате, ще ви го вземат. Здраве имате, ще ви го вземат. Всичко ще ви вземат по този път, по който сте вървели и няма да остане нищо, което да не ви вземат. Всичко ще ви вземат. Вие мислите, че сте осигурени. Не сте осигурени. Сигурни сте толкоз, колкото е сигурна замръзналата вода. Докато е зима, вие сте сигурни. Щом дойде пролетта, ще се стопи ледът. Какво ще правите?

Сега вие казвате: „Ние сме почувствали Любовта“. Вие сте почувствали Любовта, както онзи български чорбаджия от града Котел. Ходил в Добрич и като се върнал – бил голям скъперник, имал двама слуги – той си е налял от шишето малко масло да си топи и затворил шишето. Слугата му си потопил това, което е потекло по шишето. Той му казва: „Тебе не те бива без масло“. Другият слуга като нямало какво да потече, той пък от сянката, която хвърляло шишето от Слънцето. Той си потопил на сянката. Казва: „Брей, тебе не те бива без масло“. Това не е реалният живот. Ще имате вяра. Знаете какво нещо да имате вяра в хората. Аз вярвам. Защо вярвам? Понеже Бог гледа благосклонно и аз гледам така. Понеже Бог ги обича и аз ги обичам. Обича го Господ и аз го обичам, нищо повече. Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля, че е добър, и той става добър. Щом мисля, че е лош, лош става. Ние сами правим хората да стават добри и лоши вътре в нас. Помислиш лошо за един човек и той мисли лошо. Помислиш добро и той мисли добро. Неизбежен е законът. Не мислете, че вие може да предизвикате Любов без Любов. Ако Божията Любов в нас не предизвика Любов, ще дойдат страданията, мъченията и обратен процес има. Ако човек не използва Божията Любов, тя произвежда това, което хората имат – страдания. Страданията са един отзвук, че не сме приложили Любовта навреме, тогава ще дойдат страданията. За да избегнем страданията, непременно трябва да приемем Любовта. Сега аз ви говоря за Бога, не тъй както Го разбират в църквата. За Този, за Когото трябва да бъдете готови всичко да направите, за този Бог ви говоря. Като помислите заради Него, всичко да е възможно. Всичките противоречия, които имате, като дойде за Бога, всичко да имате. Трябва да има нещо, да се бориш. Някой човек не обичаш. Казваш: „Ще го обичам заради Него“. На този човек не искаш да дадеш, ще дадеш заради Него. Не искаш да свириш – за Любовта ще свириш, ще рисуваш, ще услужиш. Навсякъде да има един потик за Онзи, Който живее в нас. Свещена идея да имаме, да бъде мощна и силна. Сега се колебаем, намусени сме.

Някой път седя горе и като дойде хремата, приятно ми е, не искам да я изпъдя. Отнасям се доста любезно. Казвам: “Много си добра. Откак дойде, ме очисти, изчезнаха всичките нечистотии навън“. После много ме милва за носа, за лицето, за хълбоците, милва ме за краката, навсякъде. Не правя никакво възражение, гледам, поусмихвам се. Казвам ѝ: „Долу ще слезеш ли да говориш на тия?“ Те ще кажат: „Той проповядва за здравето, пък сам се е разболял“. Казва ми: „Ще им покажа, че който е здрав и болен може да стане“. Сега аз ще бъда по-снизходителен; като здрав бях по-строг, а като болен съм по-снизходителен. Виждам добрата страна. Дойде братът и ме пита: „Ще слезеш ли?“ Казвам: „Ще помисля 5 минути“. Цигулката давам. Не мисля сега какво ще кажете вие, можех да се откажа, хремав съм. Казвам на хремата: „Ще те препоръчам“. Много добра е хремата. Виждам целия свят страда от нея, оплакват се. Майката гледа болните деца. Слугите страдат по бойните полета ранени – на някои крака откъснат, на някои ръката, на някои окото излязло. Всичко туй виждам и не се възмущавам. Казвам: Онзи, Който е създал света, ще тури всичко на място. Краката на място, очите на място. Не губя вяра в Бога, че Той ще оправи света. Хората за в бъдеще ще станат по-добри, отколкото са сега. Не губя вярата си. Та искам и вие така да гледате. Не вие ще оправите света, не и аз ще оправя света. Аз ще оправя света, като бъда проводник на туй, което Господ е казал. Казвам: туй ще бъде, понеже е Божествено. Всяка Божествена дума, която съм казал, никой не може да я измени. Божествените мисли, които съм казал, никой не може да ги възпре. Ония мисли, които са Божествени, ще излязат и никой не може да ги спре. Вашите мисли, човешкото, то е спомагало, то не трябва да ви смущава. Има човешки работи, които са потребни. Има човешко – нашето почитание към човешкото. Някой път човек се уморява, дойдат някои и не искат 5 пари да знаят. Аз отворя вратата и ме духа вятърът. Казват: „Ти трябва да бъдеш здрав“ – и прави са. По човешки може да бъда болен, но по Божествено – не. По Божественому човек болен не може да бъде. Не искам да внасям съблазън, че по човешки съм болен. Не, не, по Божественому болен не може да бъда. Сега правя опит – човешкото да се оправи от Божественото. Хремата може да се преобрази – новите мисли, новите желания ще преобразят хремата. Снизхождение трябва да имаме към всичките хора в света. Трябва да стане една промяна в света. Трябва да бъдем носители на Божественото. Бог изисква всичките хора да живеят добре и да носят Неговите идеи. Преизобилно блага може да имат. Да се убедят хората, че като обикнем Бога, светът ще се оправи. Какво трябва да направим? Като обикнем Бога и ближния си, светът ще се оправи. Не само на думи, но да бъдем носители на тази идея в себе си, не аз да ви я наложа. Научих се, на мене Бог ми показал. Господ колко е бил внимателен, как е постъпвал и аз постъпвам по същия начин: както Той е бил внимателен, така и аз съм внимателен. Христос казва: „Както Отец Ме е възлюбил, така и Аз ви възлюбих“. По същия начин, както Бог ме е възлюбил, така и аз ви възлюбих, предавам Неговото Учение. Сега всички трябва да предадем Божията Любов, както ни е предадена на нас. Ако аз не може да предам Божията Любов, както на мен е предадена, и вие не може да предадете. Безпредметно е Учението, ако ви предавам нещо невярно. Любовта трябва да предадем такава, каквато е. Любовта носи светлина навсякъде, светлината образува Красотата. Любовта носи топлината, а в топлината всичко расте и плод дава. Любов донася силата, а силата е, която поддържа Правдата, равенството и братството в света, то е силата. Ако една сила в света не е донесла братството, равенството и Правдата, разпределянето, не е сила. Любовта има за цел да уреди света. Светът е уреден. Ние да се убедим, че по този начин светът може да се поправи. Като любим Бога, светът ще се оправи. Не мислете дали заслужава. Единственият, Който заслужава Любовта, е Бог. Да обикнем Него и тогава Любовта ни към другите хора да бъде такава, каквато е била Божията Любов към нас. Ако така не разбирате, на всяка друга основа не може да градите. Както Бог ни е възлюбил, така и ние да възлюбим другите. На тази Любов казвате илюзия. Аз не се заблуждавам, че имам болка, може да имам болка в корема, но то не е моят живот. Опитвам състоянието на хората. Мене ме боли глава, защото хората ги боли. Опитвам състоянието на хората. Мене ме боли стомахът, опитвам тяхното състояние. Щом ги опитвам, имам снизхождение, свързан съм с тях. На тия, които ги боли коремът, казвам: „След половин час болките ще престанат“. На тия, които ги боли главата, казвам: „Болките ще престанат“. Трябва да образувам един контакт. Ако ние не можем да направим една връзка с болестта, ако нас ни е страх... Мен не ме е страх от болестите. След половин час всичко ще се оправи.

Та казвам: тази година ако залюбите Господа и предадете Неговата Любов тъй, както трябва, тогава тия 4 години за вас ще бъдат години на благополучие. Благото ще потече не само за вас, но за целия свят. Нека всичките хора в света знаят, че като възлюбят Господа и ближния си, Божиите блага ще потекат. Това е едно Учение, което трябва да се приложи. Казвате, че Апостол Павел казал така. Аз на Апостол Павел намирам за най-хубава 13 гл. от І послание към Коринтяните: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, и Любов нямам, нищо не съм“.

Днес е Иванов ден. Ивановците ще минат от Стария в Новия завет. Вие сте турили единия крак в новото, а другия в старото и гледате накъде ще надделее. Ако надделее Старият завет, стар сте; ако надделее новото, нов сте. Трябва да се мине в Новия завет.

Сега аз не искам Любов от вас. Аз искам да възлюбите Господа. Към мене много добре се отнасяте. Сестрите са ме отрупали. Ако е за ядене, за 10 години има какво да ям – самуни хляб и всичко туй, трябва да раздавам. Казвам: Любов тия хора имат, всеки носи по нещо. Ако е за Любов към мене, много добре ме обичате, но тази Любов не поправя света. Тази Любов към мене трябва да мине другояче, понеже в тази Любов аз не мога да приема хляба и като не го приема, сестрата не се ползва. Трябва да го дам на другите. Някой път дам хляб на черното куче и то хич не мисли за сестрата. Тя казва: „Аз хляб за черното куче ли дадох?“ Трудна работа е. Като дам на някое черно куче, казвам: „За тази сестра да се помолиш, заради нея ще ѝ пожелаеш Доброто, ще я обикнеш“. То ме гледа: „Как да я намеря?“ – „Ще ти покажа къде е“.

Да дойдем до същественото. В тази Любов, която аз ви препоръчвам, престават вече всички смущения. Човек преди да е учил Божията Любов, той се тревожи за малки работи. Щом обикнеш Бога, всичките въпроси са разрешени. Евреите не разбраха Господа. Казват: „Като Го обикнем, какво ще бъде?“ Всичките прегрешения ще ги заличи и кармата се ликвидира. Кармата не е ликвидирана, понеже постоянно изпъква миналото, съмненията: „Аз мислих, че си ме обичал, пък ти не ме обичаш. Ти не си верен“. Хора, които не се обичат, как ще бъдат верни. Щом обичаме, ние сме верни и надежда имаме в Него. Щом не Го обичаме, не можем да бъдем верни в тази Божествена Любов, която е потребна – да внесе мир в ума ни, да внесе спокойствие в сърцето. Като ни кажат за Любов, ние се страхуваме, че може да ни разлюбят. Някой вложил Любовта си само в едното. Майката внася Любовта само в детето. Че коя майка е прокопсала? Майка, която е внесла своята Любов в своето дете, да внесе и във всичките деца. Да обича само своето дете, то е човешкото в света. Имаш едно Добро, желай го за всичките. Туй, което ти имаш, желай го да бъде достояние за всичките. Туй Бог го иска. „Да бъде Волята Ти, както на Небето, така и на Земята“. Ако Волята на Бога на Земята не става, Любов нямаме. Ако е със сила, Бог може да внесе Своето Царство, но тогава няма да има Любов, ще Го познаем другояче. Ако искаме с Любов да Го познаем, трябва по пътя на Доброто и злото да познаваме Бога. Любовта ще примири Доброто и злото. Оставете идеята, дали аз съм достоен. Аз не ви препоръчвам, че Господ е силен, но ви казвам: обикнете Бога. Казвам: идете в тази чиста вода, омийте се. Пийте от чистата вода, жаждата ще изчезне. Не ви казвам да идете при някоя мътна вода. Дали аз съм достоен, оставете тия работи. Всеки, който люби, е достоен; всеки, който не люби, не е достоен, нищо повече. Кой е достоен човек? Според мене всеки човек, който люби е достоен. Който не люби, не е достоен. Та сега искам всички да станете достойни. Сега симпатия имате някъде. Вашите симпатии наричам златни монети. Симпатията е насърчение. С една златна монета колко ще се насърчите? Един, два дена – изчезне насърчението. Туй, което не чезне в света, то е Божията Любов. Тя е изобилен извор. Трябва да обикнем. Жалко е, че доста ние сме закъснели. Всичките хора на християнския свят проповядват Любовта на Бога. Всеки гледа църквата да е добра. Любов безгранична, да светнат лицата, служение на Бога трябва. Тогава може да се носят всичките страдания и мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията лесно се носят тогава. Без Любов – то е цял ад. Да направим едно място в душата си, едно свещено място за Бога. Казано е в старо време: „Да влезем в горницата, в стаята, да се помолим в тайно. Отец, Който вижда в тайно, ще ти даде наяве“. Или аз както казвам: ако говориш на Бога по Любов и Той ще ти отговори. Любовта ти ще стане явна. Да принесете Божията Любов тъй, както знаете. Никакви правила. Като дойдем до Любовта, всеки да постъпи, както той знае. Тъй както ти я разбираш, тъй постъпи, нищо повече. Не вземайте образец от другите. Вие може да вземете първоначално. Щом дойде да проявите Любовта, ще бъдете самостоятелни. Ще проявите Любовта тъй, както Бог я проявява към вас. Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го е привлякъл. И никой не може да иде при Отца Ми, ако Аз не съм му показал пътя“.

Тази работа не е мъчна. Вие сте герои. Виждам на някои колко пъти са ви пукали главите за Любов. Ако за обикновената Любов са ви пукали главите, защо за Божията Любов не можете да направите същата жертва? Казвате: „Ядох попарата“. В Божествената Любов главата не се пука. Навсякъде се пука, но в Божествената Любов, пукане на глави няма. Най-красивата работа – то е Любовта към Бога. Най-красивото дело – то е Любовта към Бога. Най-красивата наука в света – то е Любовта към Бога. Най-красивият свят в света – то е Любовта към Бога. Най-красивата светлина – то е Любовта към Бога. Най-красивата топлина – то е Любовта към Бога. Всичко онова велико в света, Божественото, което сега иде, трябва да се прояви. Ще говорят сега за еволюция. Любов, значи да се върти колелото. Еволюция, значи туй, което се върти. Колелото е еволюция. Когато колелото се е спряло, когато се спре колелото, имаме еволюция. Значи туй, спряното колело, да го завъртим ние, то е еволюция. Ще дойде еволюцията на Любовта. Досега е било еволюцията на безлюбието. Сега е еволюцията на Божествената Любов. Като вземете живото колело, няма да има прегазен човек в света. Туй колело не прегазва нито един човек. Туй колело не прави нещастие никому. Тази мисъл, която произтича от Божията Любов, тя носи блага на всичките хора. Туй чувство, което е потикнато от Любовта, носи блага на всичките. Никому не причинява вреда. Ще престанат всичките страдания в света. Тя е Божествената Любов, която ще прекрати страданията, ще ги превърне на Божествени блага.

Сега ще обикнете Бога, както малките деца обичат майка си и баща си. Нали сте виждали, детето хване баща си за шията, прегърне го, казва: „Каквото кажеш, татко“. И майката и бащата прегърне за врата. То е Любов. Ше прегърнете Него и Той ще ви прегърне. Тогава и двамата ще се прегърнете и всичко ще тръгне на добре.

Иван още чака. Изваждам го из Стария завет. Младите да прегърнат старите и старите да прегърнат младите. Детето да прегърне баща си и бащата да прегърне детето си. Законът ще бъде: Да прегръщате, когото обичате. Като го обичате, прегърнете го. Това е Любов. Едного като си прегърнал, достатъчно е. Достатъчно е само на едно място да запалиш огъня. Този огън ще се разнесе по цялата Земя.

Вижте тази госпожица Хремова, колко е настойчива. Всичките нечистотии тя изнася, всички лоши мисли. Казва: „Този нос трябва да се научи да мисли“. Първото нещо, щом сте неразположени, хванете се за носа си. Оттук е диханието. Обезвериш се, хвани се за носа. Неразположен си, хвани се за носа. Не да го стискаш, да го милваш. Вие сте в един свят, дето тепърва очаквате Божиите блага. Туй, което не сте сънували, ще го сънувате и туй, което на ум не ви е идвало, ще дойде. Хубавите работи тепърва ще дойдат. Туй, което човек не е сънувал в света, то иде. Възкресение, подмладяване, светлина, топлина, богатство, добрина, справедливост, милосърдие, кротост, въздържание.

Каква песен бихте ми изпели сега? Я ми изпейте една песен, задето ви казах. Вие ще кажете: „Аз мога да любя“. Аз бих ви казал една песен: „Надувай, овчарко, кавала. Надувай добре, да пасат овцете. Надувай, овчарко, кавала, защото красивите моми, само който надува кавала, само него обичат. Надувай кавала, надувай кавала. Овчарко, надувай кавала, да пасат овцете“. Само при туй свирене овцете пасат. Красивите моми, само овчар, който надува кавала като мед им пада. Те него харесват. Вечерно време свири на овцете, гледа звездите и овцете пасат. „Надувай кавала“. Разбрана работа е: „Надувай кавала“. Я го изпейте! Не сте кавалджии. Любовта, която иде в света, ще донесе всичките блага. Тя ще донесе много работи, ще донесе най-хубавите работи. Стига да бъдете готови сега. Не че не сте готови, но да не заспивате. Вие ще кажете, като идете в оня свят. В оня свят влизате сега.

Кажете едно число от Библията. Ще прочетем. Кажете едно число, на което всички да сте съгласни. Не по симпатия, но да го одобрите всички. (19.) Ще прочетем от Новия завет 20 гл. от Матея от началото до 15 стих. (Прочете го.)

Значи, който работи малко и който работи много, еднаква е заплатата в Любовта.

Обикнете този, който винаги ви е обичал.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

Отче наш

Добрата молитва

18-та лекция от Учителя, държана на 20.I.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.